Концлагерният вик на Владимир Свинтила “Кладенецът на мълчанието” заема достойно място до “Архипелаг Гулаг” Деян Енев 30.05.2009

Истинският ръст на последния ренесансов човек на българския ХХ век Владимир Свинтила започна да се откроява едва през последните години - след като изд. "Изток-Запад" самоотвержено започна да публикува големите му трудове. Четящите го познаваха, разбира се, от многобройните статии в печата, от книгите му за художници и от преводите - сонетите на Шекспир, "Песни и поеми" на Робърт Бърнс и много други. Но едва след книгата "От Маркс до Христа" митичната фигура на енциклопедиста с единствения костюм и бастунчето започна да се покрива с бронза на незабравата. А "Етюди по народопсихология на българина" и "Грифонът и химерата" отляха цялата му фигура. Най-новата книга на Свинтила, "Кладенецът на мълчанието", го приближава до титани като Солженицин.

"Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…"Самият автор определя книгата си като психологическо изследване на концентрационния свят, като изучаване на сталинизма. Той няма претенцията да изнася цялата истина. "Цялата истина може да се изнесе само от много писатели мемоаристи, социолози и историци. Само при руснаците един може да се справи със задачата на десет поколения. Те са си по принцип титанични."Един влюбен в книгите човек живя в много сурово време. То го маргинализира и не му позволи да се разгърне в целия си мащаб приживе, но от кладенеца на мълчанието викът му все пак стигна до читателите. Което е голямата посмъртна победа на Свинтила над епохата.

http://www.monitor.bg/article?id=200535

От Маркс до Христа автор: Владимир Свинтила

издател	Кибеа
раздел	Български личности
език	български
година на издаване	2002
ISBN	954-474-319-7
страници	240
тегло	190 грама
подвързия	мека

Владимир Свинтила разказва за завръщането на хората от неговото поколение към Светата наша Православна църква по дългия път на покаянието. Тази "разходка" из глъбините на индивидуалната и колективната душа на различни творци и народи, изцяло отразява духовната мобилизация на Владимир Свинтила да представи философските си обобщения като завещание към своя народ.
Поръчай






Книги от същия автор Лицето на Горгоната
Владимир Свинтила



Цена: 9.00 лв. Многоликият столичанин. Социопсихологически типове
Владимир Свинтила



Цена: 14.00 лв.

Владимир Свинтила

  ДНЕВНИЦИ
    /избрани откъси /
продължение1

Вечерта
Разбрахме се със Стефан Хинков. Той прави огромна услуга на стопаните, като предоставя компютър за предпечатната дейност: Спестява им десетки хиляди.
Мина Законът за земята. Седесарите пеят победа. Законът е половинчат - ще предизвика огромни затруднения. Безспорно той слага край на текезесетата и на комунистическото командване в село.
Предполагам, че ще създаде много затруднения, които трябва да
използваме ние.
През целия ден съм в гневно настроение и не мога да се успокоя.
Предполагам, че ми влияе очакването: какво ще стане с книгата ми и
с книгите ми.
Не можах да отида на черкова. Утре. Господи, смили се над нас.


    23.2.91

"Хр.Демокрация" е публикувала материал от "Мисъл", който е
спрял /вероятно по липса на читатели!/. Това е неприятно. Любо казва, че е просто глупост. Все пак дадох още една статия. "Червеното мракобесие".
Сложил съм нейде /вдън земя/ ксерокса на "Египетските мистерии". Прерових стаята. Ще правя нов ксерокс. Това ще ми струва 50-60 лева. Мисля да почна вместо с "мистериите" с "Платоновата теология" на Прокъл...
Написах с удоволствие малка рецензия за "Къщата и моят двор" на
Митрофан Велев. Дано стане така, че той да ми помогне с хартията.

Вечерта
Черкувах се и това внесе успокоение в душата ми.
Картината в града безрадостна. Дори за палачинките, най-евтината
закуска, няма клиенти.
___________________
*Любомир Захариев - зет на Вл. Свинтила, зам.-редактор във в."Християндемокрация".


    24.2.91.

21.30. Една игра с оловни войници у Честъртън събуди ранни спомени: моите оловни войници. С какъв труд ги събирах: залегнал, маршируващ, картечар, оръдие.



Любомир донесе "Моята борба" на немски да я ксероксирам. Спомни
си първото впечатление - на възторг, възхита, удивление.
Успях да убедя един студент по право /Славчо!/ да я преведем. Не помня какво направи. По-късно Славчо ми каза: - Ако те бях послушал! Това бе през 50-те години. Сигурно щяха да ни убият.
Все пак остава моя истинска гордост, че съм започнал превода на "Моята борба" като гимназист.


    26.2.91.

Блажено си полежах. После написах рецензия за "Нашата кореспонденция" на Стефан Николов. Утре смятам да обиколя някои редакции...
1.Имам отново спомени от минали съществувания. Не нови. Повтарят се тия от 1974 г., когато мислех, че полудявам. Отново жълтата триетажна къща съвсем самотна в някакъв замърсен парк близо до жп линия. Отново късият широк тунел, който минава през някакви скали и извежда към един широк булевард с двуетажни жълти къщички с цинкови кулички. Тези гледки буквално ме успокояват.
Трябвало е винаги да се бъде с тези "спомени", да упорствувам да остана християнин. Като сега. След спомените ще се върна към евангелието. Но въпросът е, че тези "спомени" са за мен истински катарзис.


    27.2.91.

Преуморен от ходенето вчера. Снощи у Хинков. Почнали са вече интригите около списанието. Не знам защо, аз никога не разчитах
особено на него... Остава постоянното блъскане, остава денонощната работа, за да бъда над водата.
Господ да ми е на помощ.

Вечерта
[...] Среща с Дочо. Синът на Ангел, Джери, остава да живее в
Германия /Берлин/. Майката /Надка/ също е заминала. Джери не се интересува от имотите си тук/. Те имат отчуждена една къща. Освен това една много хубава овощна градина - 17 декара - в Долна Баня. Джери
бил толкова добре, че това не го интересувало.
Със заминаването на Джери губя всяка материална следа от живота
на Ангел. Никога няма да мога да стъпя в кабинета му, да видя стария библиотечен шкаф с книгите му. Никога няма да видя повече неговото пиано. Остава само сянката му, с която се разхождам по бул. "Ботев". Оставаме двамата в една предвечна самота.
Така всичко е скъсано с миналото. Той остана в онази епоха назад. Всичко което бе невъзможно за него, е лесно и просто за неговия син. Ако Ангел бе отишъл в Западна Европа, днес щеше да бъде едно световно име. Неговият син без всякакви пречки се отзова на постоянно местожителство в Берлин. Но той нищо няма да направи освен да живее добре.
Бедният Ангел. Той бе от грубо жертваното поколение, от генерациите, предназначени да бъдат направени на салам, от генерациите,
които сталинистът Рузвелт и сталинистът Чърчил жертваха.
Ако съм жив, аз ще направя паметник на Ангел в една книга. Бедни приятелю, колко ми липсваш. Вече шеста година лежиш под пръстта в Малашевци и върху гроба ти никне младата трева.
Света Богородице, имай милост към нас.
_____________________
*Ангел Величков - близък приятел на Вл. Свинтила от ученическите години, за когото той споменава з книгата си "От Маркс до Христа".


    28.2.91.

Краят на месеца. Не научих къде съм, както ми обещаваха хороскопите. Остават още две важни очаквания: "Пламък" и обещанието на Ми-
трофан. Всичко е още висящо във въздуха.
Обещанието е, че през тази година най-после овладявам кормилото и тръгвам в желаната посока.
Алтернативата на това е жестокото ежедневно вестникарство.


    1. 3.91

Писах писмо до Б.Н. Фр. * и Иван Дочев** в Щатите с покана за
коалиция и молба за помощ - 40 тона хартия и 10 000 долара за печатницата. Освен това пратих Иван да говори с ВМРО - за среща и обединение. Това са съвсем естествени и съвсем логични постъпки, които трябва да се направят. Удивлявам се, че никой не ги прави.
Без да искам, ставам център на една широка политическа дейност. Аз не съм политик и няма да бъда. Но няма кой да свърши най-необходимите
работи. Ща не ща, наемам се аз да ги свърша. Щом няма големи хора, ние малките ще станем големи. Днешният ден съм определил за почивка - въпреки това смятам да напиша една статия.
Проклета и благословена професия. Вчера, като обиколих редакциите, пак получих три поръчки.
Вчера се молих в "Св.София" - оставих и 5 лв. за храма. Огромно облекчение.
Господи, закриляй ни.

13 ч.
Написах много ядовита статия срещу СБП. За ст. вестник.
Сигурно ще ми я откажат. Тогава ще търся другаде. Ние нямаме никакъв опозиционен печат.

18.50.
Отново спомени за Ангел - живи спомени, настойчиви.
Отново една голяма скръб за това, че никога няма да мога да влезна в кабинета му. И щом се запролети, ще намеря гроба му и ще го
поддържам заедно с маминия гроб.
Ангел остава великата загадка на живота ми. Как така този гениален човек с нищо не се изяви. Наистина ли остави 6 тетрадки за Скрябин?
Сега имам друго подозрение. Преди години имах жестоко ярки
спомени от минало съществуване. Веднъж при мене влезе един гигант - рус, с дълга коса и с лък /арбалет/ в ръката. Той ми каза нещо, което веднага записах. После го преведох. Беше на аltnerski. И думите означаваха:"Ели на: Великден - мия хкем - Време е за лов". Тогава аз си спомних, че с този човек сме били повече от братя. И живях десетина дни в угризения, жестоки угризения, че съм могъл да го забравя. Сега аз мисля, че този рус гигант се завърна за втори път при мене като Ангел.
Сега аз знам, че ще живея, за да осмисля нашето приятелство, да узная какво в същност е станало. Зад нашата проста дружба на юноши аз долавям събития от космически характер. Смея да твърдя,
че най-важното нещо, което е станало в столетието, това е нашето приятелство с Ангел.
Светът няма значение, злото няма значение - нищо няма значение. Всичко изчезва в тъмносива мъгла и на преден план остават само две момчета, които се разхождат по бул. "Ботев" и говорят за поезия.
Светът е една мръсна и незначителна подробност пред тази дружба, пред това събитие по дух.
Днес ми стана зле. Клекнах на земята, за да не падна и да си разбия главата. След това лежах час-два. После дойдох на себе си: много оживен и щастлив, като отново роден за живота.
----------------------------------------------
*Български национален фронт - деснонационалистическа организация на бълг. емигранти в САЩ.
**Ръководител на Българските легионери от старата емиграция.


    2.3.91

Вечерта
Вчера е имало магнитни бури, което обяснява моето при-
лошаване. Една семейна позната е припаднала на улицата.
Лазар Цветков си е позволил подхвърляне по мой адрес. Утре ще му приготвя една плесница. Смятам да дам репликата си в "Нов
ден".
Изпратих писмото до Б.Н.Фр. и писмото до Иван Дочев. Каня ги да се съюзим, да прехвърлят дейността си в България. Моля ги за 40 тона хартия и 10 000 долара за печатарски разноски.
Връзката с ВМРО още не е станала. Боя се, че Георги се е
запил и не е намерил Тзавела.
Направих нужното за една среща с турците. Тук съм на позициите на Ст. Стамболов. Една стопанска уния с Турция решава всички проблеми на Балканите.
Това създава и други перспективи. България е шлюзът за ислямското море. Оставайки християни, ще можем да пуснем мохамеданите в така наречената Европа. Всеки случай шансовете са големи.


    3.3.91

Завърших "Котант Хич" на Честъртън. Четох го само заради английския. В книгата посредствеността надделява. "Житейската философия" на този роман е елементарна. Вероятно това е някаква реакция срещу духа на дело, срещу прогресизма, за който вече са се досещали, че е лъжа. Но всичко това е незначително и мизерно....

Вечерта
Д. Попов от конституционния блок призовава за антикомунистическо единство. Утре на съвета ще предложа да влезем в преговори.
По много причини може да се смята, че пригоденецът е победил в живота. Ком. престъпници са спасени и т. н. Смятам да напиша една сериозна статия.
Не бива да се смята, че съм наивен или празен идеалист. Победата на мерзостта в българския живот не ме изненадва. Но тя ме ос-
вобождава от много неща - от чувството за дълг.
Независимо от това продължавам политическата си дейност. Евро-
па върви към финансовата си криза може би. Може да се очаква събитията да оправдаят Аdolph Hitler. Поражението в житейската практика е нищо. То освобождава духа за адмирацията на божествената воля.
Господи, имай милост към нас.


    4.3.91

Написах статията си "Време на мерзостта", която е отговор на Желю-желювщината ...
Отвратителна меланхолия. Не се оправи дори от радостната новина, че Европа е застрашена от емиграцията от Източна Европа и от Азия.
В България пристигна китайски държавник. Моята теория за източното проникване започва да се оправдава.

Вечерта
Най-сетне една положителна новина. Книжка I и II на "Пламък" ще излезнат до края на месеца. Книгата ми излиза осакатена, но все пак излиза*. И това е една победа над комунизма.
По телевизията върви комедията - Съд над Живков. Все пак Гришата
призна, че "системата" е създадена от руснаците през 1946 г. В "Република" обещават да пуснат статията ми за Горбачов.
С Васил Мирчовски не можахме да присъстваме на съвета. Звъняхме, звъняхме, но не ни чуха и не отвориха.
Среща с Хубанчев. Ориентира ме към едно ново издателство
"Слънце". В сряда да го потърся.
Прочетох 11-та глава от книгата на Ат.Славов за "Разледеняването". Прилича на един от партийните доклади на времето.
_____________________
*Става дума за книгата на Вл.Свинтила "Кладенецът на мълчанието".


    3.3.91

Атанас Славов ме ядоса. В тия описвани от него "събития"
няма нищо същностно.
Поколебах се дали да нося "репликата" си в "Ден"? Ще я занеса. Тия "писатели" няма да ме оставят на мира. Те бяха мразили Георги Михайлов, защото като преводач бе по-добър поет от тях. Бяха му пречили цял живот и накрая го осъдиха на мизерия. Разните Багряни и Фурнаджиевци. Такава борба те водиха и с Далчев. Мръсни селяни, те не могат да ми простят преводите и особено класическите езици. Аз, разбира се, ги атакувам. Няма да ги оставя. И аз мога да им причиня неприятности. Мога най-малко да засвидетелствам тези отношения. И това не е малко.
Сутринта бях за мляко. На гара Подуене ме хвана стомашно разстройство. Оставих Любомир сам да отиде до кравефермата
Трябва да призная, че в момента - тази сутрин - пак проявих слабост. Едно колебание, може би и страх. Не ги преодолях - те си отидоха сами. Неприятно е да се водят тези борби, но друг изход няма. Борба с комунизма, борба с неговите писателски слуги.

15 ч.
Написах една статия "Изток-Запад" за в. "Труд", в която казах: много неща, неказвани за сега.

Вечерта
Чувствам се малко лабилен. Оставих репликата срещу Лазар Цветков въз в."Ден". Среща със Стефан Хинков. Изглежда, че списанието ще стане. При вдигането цената на хартията почват да страдат комунистическите вестници. "Нар.младеж" предаде Богу дух - "Соф.утро" е пред фалит. "Нова ера" не се търси. "Мисъл" също, в."Единство" е заплашен.
Гаджанова/?/ през м.октомври се бе заканила в Ж. факултет,
че комунистите ще вдигнат цената на хартията и така ще убият цялата опозиционна преса. Но читателят дава 80 ст. само за антикомунистически вестник.


    6.3.91

В "Лит. форум" ми спряха статията за кланицата на литературата. Дадох я веднага на Герака. Обеща до понеделник да я отпечата. Пуснал е статията ми "Един негоден парламент", която минава от ръка на ръка и се чете от всекиго на когото попадне...
Среща с Хубанчев. Даде ми координатите на изд. "Слънце". За моя изненада си взех хонорарите от в."Шоп".
Срещнах се с Йордан Янев - среща в петък. Ще водим разговор за превода на Уитман.
Среща с Марко Ганчев - казах му в лицето, че е сталинистко леке. Ти го тепаш, то вика "роса капе".
С Хр.Тзавела и неговата ВМРО среща няма да стане. Христо е много атакуван политически - бил сръбски агент, бил свързан с българския шпионаж. Той иска да се изолира и от мен, и от всички националисти. Сега ще трябва да търсим контакт с македонските културни дружества. Говорих с Данчо. Ще ми уреди среща с монархистите за създаването на ЕДЕФ, единен десен фронт. Остава още срещата с либералния блок и с блока на конституционалистите.
Тази седмица трябва да се организира срещата с турците...
Комунистите в интелектуалните среди продължават да бъдат нагли. Ще видим още колко време ще трае това.
Горещ разговор с Дряновски. Сега той е против Тзавела... Искаше да вземе страната на Атанас Славов, но аз го предупредих, че той работи в една институция за пропаганда на българската култура, която е финансирана от София. Надявам се утре София да го узнае от него.
Не съжалявам, че направих такова предупреждение - то ще бъде занесено на Славов. Не съжалявам, че атакувах новия редактор на "Лит. фронт". Комунистите си отиват и тия сталинистки локви, творческите съюзи, бързо ще пресъхнат. Държах се предизвикателно. Няма повече да им клатя шапка.
Чета Томас Харди и си спомням Ачо. Ние бяхме - преди да се сблъскаме с модерната поезия - от последните почитатели на Байрон. Ачо обичаше "Манфред" - " о, земя, вземи този огън". Той пишеше тогава поеми в байронически стил. Те не бяха наивни. Стояха като лирически късове от 18 в. Чудесна рима, литературни пейзажи, наблюдение върху човешката психика. Такъв един късен странен байронизъм.


    7.3.91.

Дните летят. Успявам само да пиша журналистика. Отново много трудно за поместване.
Вчерашната експлозия като че ме поосвободи вътрешно. Но и днес спах дълго, не ми се ставаше.
Разните заплахи, възможните разправии с Атанас Славов, с Лазар Цветков не ме безпокоят. Ще ги приема и ще водя яростно битката. Днес почнах студията за Франция. И това, знам го, ще бъде една ангария. И от това въпреки щедрите обещания няма да получа средства. Но няма как да откажа. Идват, натоварват ме с една сложна поръчка, аз приемам с възторг /идиот!/. После работя като идиот и накрая не получавам нищо.

Вечерта
Лек грип. Карам го на крака. Днес тичах по редакции. В "Труд" излиза статията ми за Перс.залив, но ми върнаха антикомунистическата статия. Дадох статията "Изток-Запад". Изглежда, ще я поместят.
Разговор с Крайчо, зам-глав. Признава и конформизма и слугинството си. Отново мислещият журналист, казва, е жертва на организираната посредственост. Поръча ми една статия за генетическото увреждане на бълг.интелигенция. Приех. Отново ми предстои писане на статии " с познавателен характер". И трябва да работя с подтекст - като при Тодор Живков. Независимо от това приех. Не трябва името ми да слиза от страниците на вестниците. Все пак казвам нещо. Освен това прехраната. Но нищо не може да оправдае новия конформизъм. Никой не е заплашен да иде в затвора. Но, не! Те не могат без поклони, не могат без подлост, без лъжа. Това е новото българско общество.
Захариев във в."Днес" бе зает. Интервюто се отложи. Все пак е пуснал в работа двете ми статии.
В "Църковен вестник" трябва да гоня касиерката. Велизар* отново не дойде. Ще рече тичах напразно из града 3 часа... Но все пак нещо постигнах - може би отново едно редовно сътрудничество в"Труд". В момента всяка трибуна е ценна. Надявам се моите екстремисти статии да излезат при Герака.
Молих се в "Св. София".
Истинско облекчение бе картината пред парламента. Комитетът за гражданско неподчинение бе устроил немноголюден митинг. Викаха: "СДС - боклуци". И това е истината.
Данчо не е говорил още с монархистите... Ще търся Б. Трайков, той да ни свърже с македонските дружества.
Един топ хартия за машина е 90 лв!
_____________________
*Приятел на Вл.Свинтила, книжар в храма "Св.седмочисленици" София.


    8. 3. 91.

14.30
Изписах две заядливи статии - едната впрочем много сериозна. В защита на еротиката. И един вик за свобода на словото.


    9.3.91

Написах една статия, за генетичното увреждане на българската интелигенция. Идеята е тяхна. Отново се съобразявам.
Времето е мрачно и е мрачно на душата ми. Принуден съм отново да се занимавам интензивно с журналистика. Книгите ми, така или иначе, остават на втори план. Времето, когато бих могъл да живея от книгите си, се отдалечава поради общите условия на живот. Независимо от това напролет ще почна отново обработката на романите си. Но дотогава трябва да припечелвам от вестникарството. Идеята за мое собствено издателство също се отдалечава.
Смятам, че живея в най-лошата обстановка - до разбиването на държавните монополи... Сега за сега остава това: постоянен труд, борба с новата цензура в пресата, борба - отново! - за оцеляване.

13.30
Написах статията за дамаскинарската литература. Остава малката статия за Иван Гълъбов.

Вечерта
Бях на църква в "Св.Седмочисленици". От душата ми се свали огромен товар. Едва вечерта разбрах колко съм бил зле психически и колко ми е било тежко. Осени ме идеята да диря спонсори за своите поетически преводи в Щатите.


    10. 3. 91.

Написах една малка статия за Иван Гълъбов - отровноантикомунистическа. Ще видим сега в."Македония" дали ще я пусне. Уморен съм и разстроен.....

14.30.
[...] Подлеците от СДС почват да се "разконспирират". Ще се опитат да "оглавят" улицата. На това ще бъде попречено. Най-сетне събития в Белград. Италианците искат да върнат албанските емигранти, което е направо престъпление.
Благодаря ти, Господи, животът е отново поносим за мен. В състоянието на криза ревизирам живота си. Бях за отшелник,или за работник. Бях за друга атмосфера, чувствувах се интегрална част на човешката общност, презирах индивидуализма. Не станах монах, нито работник поради огромното семейство, състоящо се от болни хора.
Тази вечер при Стефан Хинков. Ако няма резултат, ще му кажа да не разчита повече на мен. Мразя очакването.

Вечерта
Небивало облекчение. Просто, невероятно. В състояние на истинска реконвалесценция. За това изиграха роля и новините на деня. Все повече кръгове се разконспирират. Бизнесмените вече атакуват комунистите, телевизията отново ловко ги прекъсва. Йордан Василевци и Стоян Ганевци се разконспирират. Това са опити на комунистически агенти да влязат и в новата опозиция.
Стефан Хинков най-сетне е дал ултиматум на дамите за списанието. Или тази седмица, или си търсете други хора.
Много ми липсва немският център. Макар от време на време, но
все се намираше нещо. Сега нищо. Само мръсните руски книжарници.


    11.3.91...

Вечерта
Молих се в "Св. София" - получих отдих. В "Труд" ми спират статията "Изток-Запад". Цензурата става много внимателна, следи и за подтекста. Нищо. Ще я нося другаде. Все повече среди се "разконспирират". Включително "Подкрепа". Днес съвет на комисията за ... /не се чете/. Отбихме опита да ни вкарат в клуб "Подкрепа" да носим вода на Тренчев. Прие се моята идея за единен десен фронт.
Установили са контакти със Стоян Ганев и радикалдемократите. На следващата сбирка ще внеса меморандум на националконсерваторите - Ние приемаме с недоверие тези две групировки. Смятаме ги за провинени в съглашателство и сътрудничество с комунистите. Съвиновни за днешната тежка атмосфера. Не възразяваме на коалицията с тях, но предупреждаваме, че оставаме нащрек. При първите опити да се проповядва "мирен преход", разбирателство или национално единство с комунистите ще дадем своя отговор.
Днес среща с Гражданско неподчинение. Разбрахме се. Следващата среща в петък. Утре трябва да диря контакт с монархистите. Не мога да разчитам на Данчо, който забави срещата. В петък ВМРО ще разгледат въпроса за срещата. В ССД ми възложиха в 2 седмици да подготвя среща на всички десни партии. Ако се създаде ЕДЕФ, единен десен фронт, това ще се дължи само на мен. И само аз ще знам, че се дължи на мен. Това е част от моя отговор на комунистите - убийците на майка ми. Утре смятам да си отдъхна.


    12.3.91.

Вечерта
Следобяд обиколих три-четири редакции. Взех един хонорар. В."Трезвеност" е закрит - там изгоря един мой материал. Остана да се разбере какво става с есето ми за "Общество и право".
Намерих адресите на "Психо" и "Епоха". В "Епоха", оказва се, е Елмазов. Утре хонорар в "Ехо". В 6 часа среща с монархистите. Те се разтурват като партия и минават към конституционен блок. Утре е събранието за тяхното разтурване. По обед трябва да видя "Гражданско неподчинение".


    13.3.91.

[...]Срещнах се с "Гражданско неподчинение". Разговорът не бе лесен. Дразни ги това, че националистите говорели за своето пребиваване в концлагери и затвори. Най-накрая приеха да се
срещнем. Монархистите бяха направили събранието си вчера - значи
бях измамен. Остана да говоря с Крадлеков.
Общо взето, монархистите /д-р Иванов/ се радват на един съюз.
В "България" още не са намерили статиите ми. Остана да ги намерят до понеделник... От "Патриот" ми поръчаха да напиша спомените си за Соф. бохема. В. "Македония" пуска статията ми за Иван Гълъбов. Тя е истинско предизвикателство срещу КДС. Засега единственото. Ще правя редовно културен преглед на "Македония", ще пиша за Съюза на свободните демократи.

следва ...

     21.2.91.

Сутринта тревога за книгата ми - за "Кладенеца". Но после си спомних за Св.София, покровителка на литературните ми трудове. Светицата няма да ме изостави.
Тръгвам да взема един вероятен хонорар от телевизията -- 9.45 ч.

Вечерта
Телевизията ме измами - хонорарите за моите две явявания липсват. Освен това за моя сценарий за Жозов - направиха филм, но не го прожектираха. Също така не прожектираха филма за концлагерите, където участвам - "Голия човек".
В списание "Глобус" липсва последната ми статия. Това е по-добре, тъй като става дума за последната ми статия, писана като комунист.
Срещи с разни комунисти. Нагли са, но вече и страхливи. Издателската интелигенция ги брани повече, отколкото те бранят себе си. Разговор с Марко Ганчев - казах му всичко в очите. Така нареченият "Литературен форум" е пред колапс. "Море" е ликвидиран. В тази касапница ще умрат и мои хонорари. Засега съм възмезден от перспективите със списанието "Калагия". Ако Стефан Хинков не стигне до конфликт... Нарцис Попов дойде в нашата партия...
Утре следобед среща с Хинков, да се разберем за списанието. Ще се мъча да го убедя, че не може да бъде максималист...


    22.2.91

Написах една статия против комунистите литератори за новия литературен вестник на Герака...
Отново сме без ток. Изключват ни автоматично, но после трябва да дойдат да ни включат ръчно.

18.30.
Написах една статия за "Хр. демокрация" - "Комунистическото мракобесие". Една хубава статия. Ще се боря да излезе.
Чета Честъртън. Защо в опитите си да блесне с хумор и оригиналност е така тривиален, така банален? Нима това е мит?

Трайко Герака - произлиза от рода на Гераците, описан от Елин Пелин в едноименната му книга. Лежал по концлагери. След промените издател на политическа и порнографска литература.

следва >

Фотоалбум

	Съученици Фото "Савоя", ъгъла Александър І и Граф Игнатиев 7 ...със съученици от Итал. гимназия
	с машината Мислител и половина е кой мислите - Владо Анакондата Райка Великият мислител в момента решава дали "да бъде или да не бъде рецензията
	Акропол Атина 1979 г.
	С цигара У сестра си Надето - рожден ден на Вико - племенник 16.1988 -?
	С бомбе 1980 г
	С цигара гологлав 1980 г.
	С Кадийски Сред начинаещите 1977 г. Шурбанов не поиска да се снима с нас Първият преводач Кадийски
	Със списание В. "Жар" 1970 г.
	С чанта 1970 г
долу 12.VІ.69 "ХЕЛИОС"№"
	С Христофор Тзавела
	С мотика На Беба Един славен бригадир
	1943 г с приятеля Ангел по време на разговорите
	трима Муци Бай Мишо
	Семейството на Г. Николов-Свинтила
	С Недко Кръстев скулптор Карлово
	Атина - откриване на изложбата на Д. Казаков-Нерона- 1979?

Мухозоли 2003

http://muhozoli.com/old/text/raznogledo/vlsv/v1.htm

Владимир Свинтила

  ДНЕВНИЦИ
    /избрани откъси /

 

Далеч от равнодушното живуркане на всекидневието Свинтила - диагноза за парадоксите на времето Получихме фрагменти от непубликувани "Дневници" на Владимир Свинтила от човека, който има 20 годишно приятелство с него - Красимир Делчев. Преподавател по философия в Софийския университет "Климент Охридски", Краси е един от малцината, които може да проследи лутанията на известния писател в екзистенциалните, социалните и политически проблеми, заедно с ония подтекстови значения, които не са ни достъпни от пръв поглед. Той е и един от малцината, който може да разчете енигматичния почерк на Свинтила и да свърже нишката на съвместно изживените събития там, където привидно се къса. Без да съм съмишленик на много от възгледите и убежденията на писателя, убеден съм, че пристрастията му и резките му жестове относно познати литературни и политически персонажи, ще респектират непредубедения читател. Свинтила е диагноза на парадоксите във времето, в което живя. Философските и житейските му експлозии са не само негови лични. Най-малкото представляват убедителен апостроф към равнодушното и благополучно живуркане на немалко литературни имена, вече жигосани в кинолентата на дневниците. Разбира се, много драматични и дълбоко лични неща не намират място и тук, поради редица съображения. Един бъдещ издател ще трябва да извърши немалко работа, за да подреди и систематизира, да навлезе в подробностите и детайлите. Публикацията ни е само покана към него и хвърлена ръкавица на предизвикателство. Другото е работа на историята. Лъчезар Лозанов

 

 

 

    16. 12. 1990 г.

Статията ми в "Ден" слава богу излезе заедно с тази на Йордан Вълчев. Христозова* се обадила по телефона на жена ми и ме заплашила с прокурора.
Нищо чудно сталинистката прокуратура да се опита да направи нещо - те са достатъчно безумни. Но моят отговор ще бъде страшен. Сега ще поставим въпроса за геноцида.....

18.30 ч. По телевизията една елементарна заплаха с глад.Упреци към парламента, който не прави нищо. И един скрит апел за национално единство.
В 8.30 ще говори Желю. Вероятно отново коалиция!
Тия хора са идиоти!

*Съпруга на Руси Христозов - министър на МВР по време на откриването и подържането на концлагерите в България, разобличен в опозиционния печат от Вл.Свинтила и Йордан Вълчев - б. ред. 2


    17.12.1990 г.

Вечерта.
Открих изложбата на Казаков. За моите трудове за него той ми даде 500 лв. за новата година. За откриването ми хонорар 100 лв. Това е частната търговия с картини.
Приеха ми статията за Ницше в "АБВ" и статията в "Република".
Вървеше ми навсякъде.
Най-важното: Внучката е здрава. Благодаря ти, Господи, благодаря ти. Пресвета Богородице.
Утре на поклонение в "Св.София".


    18.12.1990 г.

Вечерта
Молих се в "Св.Седмочисленици" и запалих 6 благодарствени свещи - от всички нас и от сестра ми.
Откри се изложбата Самиздат, където е моята книга за Богданов дол* . Започнали са веднага да я ксероксират...

*Става дума за книгата на Вл. Свинтила - "Кладенецът на мълчанието".


    19.12. 1990 г.

Тъжен намусен ден. Нямам опасения от шантажите на комунистите/ написах своя отговор "Лицето на Горгоната"/.Довечера среща с Иван Минчев.

11.30ч.  Написах една статия за антикомунистическата литература. Сега отивам да играя с внучката. Аз съм най-голямата играчка.

Вечерта
Видях се с Иван Минчев и Богдан. С Богдан не сме се виждали 40 години. Познах го веднага, почти непроменен... Споразумяхме се: никаква пропаганда. Само консолидация на старата гвардия. Никакво бързане. Всички събития подготвят нашето появяване...
[...]Христозова заплашила с наемен убиец Йордан Велчев. Той написа в отговор ужасна статия против нея. Георги Мицков обеща да пише във вестника на Вера Крапчева.
Нашите статии във в."Ден" са нажежили духовете. Впечатление не са направили само в сталинисткия писателски съюз.


    20.12.1990г.

Вечерта
Най-сетне първият резултат, очакван от толкова време. "Спомените на джебчията"* е отпечатана. В събота сигналните бройки...
Разбира се моят основен стремеж е да предизвикам основен обрат в културния живот на страната. Бях се приготвил да пиша една много интересна и нужна статия, но внучката реши друго. Тя умира да играе с мен и умира за моите приказки - "Много са хубави" - казва. И аз измислям нови и нови.
Молих се в храма на "Св.София". Вчера се молих пак там. За първи път от две години иконата на светицата не ме призова към себе си и не ми даде обещание. Но иконата на Св.Богородица беше активна - тя бе пълна със снизхождение за мен.
Благодаря на силите небесни. На Господа Исуса Христа и на Пресветата Божия Майка.
Дано бъдат милостиви към мен и ми дадат покой - една-две години, през които да привърша моите книги и създам издателството.

*Книга с разкази за софийските апаши от Владимир Свинтила.


    21.12.1990 г.

В 6 ч. се наредих за мляко - но не докараха. В 7.30 хванах пътя да търся тая фирма "Левски", която предлага мляко по 1,50 лв. Имах шанс, попаднах на човек от предприятието.

17,30  Спах три часа и после полежах още, за да се стопля. Бях измръзнал на опашката и после в ходенето. Засега нямам желание да пиша. Мисълта ми е в утрешния ден, когато ще си взема сигналните екземпляри на "Спомените на джебчията"
Все пак направих усилие да се овладея и написах една много заядлива статия. Не знам още закъде.


    22.12.90 г.

Реших да напиша статия в полза на Саддам Хюсеин и да я отнеса в иракското посолство да бъде отпечатана в тяхната преса. [...]Бях на богослужение в "Св. Седмочисленици". Пред вратата просеше стара жена с две патерици. Дадох й 50 ст. После се засрамих, излязох и й дадох още 1,30 лв. После се засрамих отново и излязох да й дам още 5 лв. Тя се втренчи с невиждащите си очи в банкнотата - очевидно не можеше да повярва. Казах й: "Давам Ви ги, госпожо, за да не стоите дълго тука на вятъра". Тя обеща да не стои много. Другите просяци седят вътре в предверието. Но това явно е интелигентна жена, която няма опит.
После се сетих, че трябваше да взема адреса й и да й помогна. Следващите дни ще я подиря пред черковата. Запалих свещи в "Св. София" и в "Св. Неделя". Господи, бъди милостив към нас!


    24.12. 90 г.

Получихме нов пакет с храна от Италия. Но аз разчитам на бавното разгъване на частната търговия.
Сега комунистите плашат с военен преврат. И мнозина се страхуват. Хората са без каквато и да била политическа просвета - те са напълно оглупели. Нито военна диктатура е възможна, нито каквато и да била руска намеса.
В сряда вечер среща със съмишленици...


    25. 12. 90 г.

Тъжно ми е. Няма къде да изляза и къде да отида. Такива са вече празниците - обезоръжават човека. Ще се опитам да чета.

22 часа
Чета отново "Комедиантите" на Греъм Грийн на английски. Преди 30 години я четох с ентусиазъм...Греъм Грийн не е направил нищо особено - един любовен роман на силно контрастен исторически фон.


    27.12.90 г.

Занесох в "Ден" моята нова и Райкината статия и казаха, че ги харесват.
Горбачов губи всеки ден. Сега всички са съгласни, че е дошъл да спасява неспасимото - ленинизма.


    28.12.90 г.

Die Fahne hoch! *
Бих искал да имам днес един европейски ден. Но немският център е затворен. Чужди книги комунистите все още не допускат.
И така, реших днес да почивам...
Сутринта бях за мляко извън града. Много-много клиенти няма. Предпочитат да се редят три часа на студа. Софиянецът е непредсказуемо мързелив...

*"Знамето - високо!" (нем.). Припев от химна на българските ратници. Владимир Свинтила е бил известно време член на РНБ.

Вечерта
Христозов е отговорил на Данчо в "Мисъл". Утре ще взема вестника и ще напиша "Отговор до един мъртвец". Нищо за отбелязване. Горбачов се саморазобличи, в България отражението му е вече нищожно.


    29.12.90 г.

Ат. Славов се опитва да ме злепостави, макар с едно изречение. Още не е време да му отговоря.
Руси Христозов ми отговаря от гроба. Ще му отговоря и аз.
Много ми хареса новият брой "Християндемокрация". Ще се опитам да стана сътрудник.


    30.12.90 г.

Отговорих на Ат. Славов - 45 реда.
Отговорих на Руси Христозов.
Написах къс мемоар за "Бамбука".
Разшаткан съм поради писанието на Славов. Отговарям
му достойно и по окончателен начин.
Предстои ми да отговоря на Климент Цачев - на мъртви и на живи подлеци.
Изглежда, ще бъда принуден да използвам "Християндемокрация", въпреки връзката й с комунистическата Ера 3.

...Вечерта
Говорих с Жоро Янев..Вчера говорих с Хинков...Днес среща с д-р Кредов. Предупреди ме да не ползвам "Християндемокрация". Оказва се, че са много дълбоко ангажирани с Ера 3, която пък е регистрирана от комунисти. Даде ми препоръчително писмо до хората, които образуват съюза за въстановяване на Търновската конституция. В понеделник ще ми даде информация за някои комунистически бойни групи и за така наречените"блиндирани жилища", подготвени да устоят на боеве.
Оценката ми за казармите излиза вярна. В казармите гладуват. В Ямбол една военна част е заплашила, че ще дойде с танковете си в София да се нахрани.
Вчера, като купувах вестници, видях една достойна гледка. Един "деполитизиран" офицер купуваше "Комунистическо дело" и "Мисъл" - сталинистките парцали...


    31.12.90 г.

11.30ч.
Намираме се в най-мрачния период. Комунистите чрез своята агентура са глътнали пресата. "Хр.дем." и "Пряпорец" са минали към Ера 3 / ком. агентура/, в "България" и "Република" има ком. цензура. "Демокрация" и "Своб. народ" са направени прокомунистически парцали.
Но най-сетне се ражда движението за Търн. конституция, най-сетне се организират монархистите.
Препоръчват ми да работя за "Нова демокрация".

13 часа
Отговорих на оная гнида Климент Цачев. И съм много доволен от отговора си.
Може би аз прекалявам във виждането на чертите. Все пак мои статии излизат. Ще трябва да разчитам и на нови вестници. Разбира се, настъплението на комунизма е реално. Достатъчно е, че постигнаха макар частична коалиция в новото правителство и че подкараха
синдикалното движение.

16.30
Реших едно - да не трепвам пред червените. 45 години живях с пистолет, опрян в тила, и сега още ще ме шантажират и заплашват. Във всички случаи ще се озъбя....


    1.1.91 г.

14 часа...
Състоянието ми не е лошо, но още имам отзвуци от клеветата. Също като случаите на публично оклеветяване - многобройни по времето на комунистите. Но това са също така комунисти - по-ловки само.
Ако аз бях избягал, щяха да унищожат цялото ми семейство. И това на сестра ми...


    2.1.91 г.

Вечерта
Депозирах отговора си до Ат.Славов... Депозирах отговора си до гнидата Кл. Цачев в “Лит. Форум”.
Написах една остра статия за "реформите" и я предадох в "Република".
Статията ми в "Патриот" ще излезе.
Отново мръсни комунистически предизвикателства. Написах остра статия "Жалък финал".
Утре ще посетя "Соф. вести", за да връча отговора си до мъртвеца Руси Христозов.
Измръзнах се, но се чувствам добре... Поемата ми във "Весела България"се чете. Трябва да наобиколя в."Шоп".


    3.1.91 г.

12 часа
Занесох двете статии в "Соф. вести". Вероятно ще излезнат....
Никога не съм могъл да понасям двама души: Дидро и Хайне. Единият истински обскурант, другият ограничената еврейщина.

Вечерта
Молих се в "Св.София" и мисля че отново получих благослова на светицата.
В "Соф.утро" почват да печатат глава от "Книга за стара София"* .

*Книга с разкази за София на Вл. Свинтила.


    4.1.91 г.

Почва първото смущение сред комунистите. Сега им става ясно, че са изгубили властта завинаги, защото и техните агенти няма да им останат верни докрай.

Вечерта
Проблеми около терапията на жена ми. Трябва да се търсят отново връзки. Среща с директора на "Мир". Удивително наивен човек. Щял да вика Тончо Жечев да му пише антикомунистическа статия.
Уговорихме се да напиша аз една. Предупредих го, че ако приемеТончо Жечев, няма да има сътрудничеството на другите. Никак не е наясно по въпроса за комунистите...


    5.1.91 г.

Давам си сметка, че трябва да скъсам вътрешно с много
неща, дори с политиката. Естествено ще пиша и ще правя партията, но вече без вътрешен ангажимент. Вътрешният ми ангажимент ще бъде само с Бога.
След написването на статията /"1956-та година"/ за в. "Култура" настроението ми се оправи. И се оправи съвсем, когато почнах да обмислям новата си статия... Изглежда че винаги трябва да имам в главата един интересен проблем.
Бях на богослужение в "Св.Седмочисленици". Господи, благослови ни.


    6.1.91 г.

Събудих се в добро настроение. Написах един етюд: "Византийската зона" за сп. "Култура"...
16 ч.
Спах. Един час си играх с критичния апарат на статията - само от 7 бележки. Тази чисто техническа работа, която придава външно "академичен вид" на труда, е отвратителна.
Отново съм вътрешно нестабилен. Може би времето. Свърших с работата, заплашва ме грандиозна скука.
Чета "Комедиантите". Една съвсем несъстоятелна /в тенденциите си/ книга. Няма и никакъв лъх от Европа. Задушавам се.

Вечерта
Моята борба с комунистите няма да бъде вече емоционална. Озъртам се как да ориентирам заниманията си. Смяната на емоцията несъмнено ми носи облекчение.
Радикалите са преминали към Ера 3. Това е късно саморазобличение. Те са вече открито при комунистите.Ние не можем да ги разобличим, но те могат да се саморазобличат.
Ще почета малко английски, ще почета от латинското евангелие и ще си легна.


    7.1.91 г.

Вечерта
Елка Константинова и Ал. Йорданов са минали към Ера 3. Слава богу!Така нещата са ясни.
Сега комунистите искат да оглавят и извънпарламентарната опозиция. Сега "радикалите" си подават ръка с комунистите.
В. "Култура" пуска моя отговор.
Колко много неща изостават поради игрите с внучката. Тя ми повтаря: "Пакостите са по-важни от статиите". И така, ние играем...


    8.1.91 г.

Липсата на хартия заплашва "Зора" със спиране. Заплашените вестници не се борят за съществуване...


    10.1.91 г.

Спомени за страшния 10 януари 1944 г. Въпреки времето впечатленията от онзи ад са живи....
16.30 ч.
Настъпват първите затруднения с хартията. Никой не се бори по достойнство с глупавото правителство.

19 ч. Прочетох около 40 стр. от "Комедиантите". В развитието си книгата печели.
Нападат ме опасения: какво ще стане с книгите ми, със статиите ми. Очевидно литературната ми работа трябва да бъде съпътствана от полит. борби.


    11.1.91 г.

Преоценка на много неща - давам си сметка за много неща.
Всички грешки почват с баща ми, с неговата комунистическа партия. Той умря разочарован. Но това не значи нищо. Баща ми жертва всичките си възможности за "революцията".
Вината продължава с майка ми. Тя вече ги знаеше какви са, но не намери сили да скъса... Аз трябваше да скъсам. Но не беше лесно. Скъсах през 1939 г., станах ратник. Но и това не стигаше - оставаше тумбата на родата, която постоянно тровеше атмосферата край мен...Сега от миналото ми с комунистите се явяват кошмари. Те още ми държат сметка, заплашват ме, уговарят ме.
Но аз тука слагам край на всяка тяхна роля в живота ми.
Ако излязат с шантажи, ще отговоря.

18 ч. Четох в."Демокрация". СДС-то се разпорежда с неугледните ни съдбини, както намери за добре. Тия престъпници застават зад правителството, което и комунистите не правят...Водя борба в себе си, за да не стане всичко около мен безсмислено.


    12.1.91.

21 ч. Телевизията. Нова анкета. 80% за частната инициатива... Сега разправят, че анкетата през май е дала такъв резултат: само З0% са очаквали изборите да бъдат честни.
Мандатната комисия още не е готова да отговори - б месеца!

23 часа
Четох малко Греъм Грийн и малко Съмърсет Моъм.
Сега си давам сметка, че 40 години аз не зная какво е общество. Живял съм като дивак и само спомените са ме научили.
Колко е добре да имаш дом, приятели, познати, да ходиш при роднини.
Всичко това е било изхвърлено. Мисионерът при хотентотите е имал по-добра обществена среда от мене.
Майко Божия, закриляй ни!


    13.1.91 г.

17 ч. Отново четох Моъм и Грийн. Книгите не ме заинтересуваха сериозно, но трябва да поддържам английски, който ще ми трябва, може би.
Ако промяната бе станала преди 10 години, щях да съм в Германия. Но сега, на възраст и болен, трябва да остана тук. И трябва да направя тая страна обитаема, друг изход няма...


    14.1.91.

Безпричинно безпокойство... В края на дясното зрително поле непрекъснато минава една светкавица...
Утре заран за мляко. Дано Господ ми помогне в тези експедиции. Всеки ден някакво особено напрежение. Голяма е грижата ми утре за млякото и въобще за млякото.
Хартията е 10 000 лв. тон - ако не е слух. Само преди няколко дни някой е дал на Гечев гаранции, че цената на хартията няма да се увеличава.


    16.1.91

...готвят високи цени без да либерализират пазара. Престъплението на СДС е по-страшно от това на комунистите. Тия идиоти не искат приватизацията... Готвят и обмяна на парите. Остава пътят на въоръжената борба.


    16.1.91

Безпричинна тревога... Може би това е общата картина на живота ми, който никога не е бил спокоен.
Но четенето на Евангелието или на "Подражанията на Христа" внася покой в душата ми.
Най-вече молитвата в черкова, паленето на свещите, тяхната светлина... Господи, дай ми твоята утеха. Света Богородице, закриляй ме.

Вечерта...
Шевернадзе говорил по радиото. Казал, че Русия ще се върне в Източна Европа.
Това, разбира се, е истински абсурд.
Все пак какви мрачни спомени извиква една такава закана. Вместо интеграция с Европа серия от войни със страните от европейския изток...
Не успях да отида на черкова. Ще ида утре.
Майко Божия, закриляй ни...


    17.1.91г.

Днес цял ден с разкъсани нерви...
Военните действия срещу Ирак почнаха. Това е безумен конфликт със света на Исляма. Вероятно тази война ще отвори вратите на Китай към Средиземното море.

Вечерта
Прогнозите ми за Ирак излизат верни. Америка обяви война на исляма. Първата намеса на Китай /предвидена от мен/. България се намира на брега на мохамеданския океан.


    18.1.91г.

Вечерта... Във връзка с Литва комунистите тук заплашват с ресталинизация. Това за пореден път показва каква заплаха за страната са комунистическите ядра...
Статия в "Криминална хроника" - Герака. Бях я отписал. Статия и в "Република" и в "Култура". Моите предизвикателства се разширяват.
Статията ми в "Култура" вече е прочетена от всички.
Появиха се новелите "Спомените на джебчията"... Имам интересно предложение за издаването на черния роман...
Очаквам "Ден" на Иван Калчев - статиите ми там най-много дразнят комунистите.
В Литва възкръсва въоръженото опълчение - най-сетне...
Молих се в "Св .Седмочисленици". Царю Христе, смили се над нас...По-бодър съм...Няма да бъда така жестоко беззащитен пред комунистическата гнусотия и предателството на СДС.


    19.1.91 г.

Написах три остри статии за новия вестник на Герака.
Надявам се да ми пусне статията "Един негоден парламент"...


    20.1.91 г.

Сутринта леко кризисно състояние. До 11.30 - спах и после лежах. Станах и написах две малки есета за радиото. За Езра Паунд и за Упоритите... Остава ми грижата за утре. Ще сваря ли да взема мляко в стопанството.
Мисля си колко странно върви животът ми. След един нервен пристъп и преди поредната домашна кавга аз написвам статиите си. И после се скитам по редакциите, отбивам се в някоя черкова, моля се. Изгубил съм оригинала на "Черния роман". Имам само второто копие и за щастие един ксерокс.
Оказва се, че съм дал на Тодор Янчев екземпляр от "Кладенеца", което ме учудва. От тоя ръкопис екземплярите ми бяха броени /един е в Д.Зашев/.
Какво имам да завършвам.
1. От Маркс до Христа.
2. Шапка кретенка /няколко разказа/.
3. Писма от Атина /редакция/
4. Крадци на автомобили
Платото и Черният роман са готови
Освен това
1. Нашите народоведи.
2. История на българската психика. 1650-1900 г.
3. Книга на промените.
Книга за стара София е готова.
Остава да напиша: "Черната река" и "Зададе се облак тъмен". Ако имам пари за преписи и здраве, ще ми стигнат две години. "Крадци на автомобили", не мога да намеря ръкописа. И първият екземпляр на Черния роман. По дяволите! Ръкописите ми станаха много, трудно е съхраняването им.

Вечерта
Изглежда ще имам още хора за партията от приятелите на Стефан Хинков.
Стоян Ганев е проникнал в християндемократите. С това те са загубени за опозицията.
Пловдив зъзне. Тия които искаха мирен преход, го имат. Нека му се радват.


    21.1.91 г.

Вечерта...
Наближава повишението. Правителството мазни и глади, обещава 185% повишение - около 3 пъти. Това се ядва, ако е истина. Но това правителство лъже във всичко.
Руският парламент ще съди Язов за изпращане на войски без решение на парламента. Несъмнено това е парлама, но е важното, че за първи път се взима такова решение.
Най-зловещото е, че българските комунисти искат връщането на съветското присъствие. СДС е принудено да реагира - трябва да запазят някакво доверие. В Унгария смятат, че няма условия за руска военна интервенция в Централна Европа. Това впрочем би значило Европейска война. Искат или не европейските страни трябва да мобилизират.
Несъмнено тези приказки са морален натиск и опит за сплашване... Денят беше богат с добри новини...
Купоните!... ще осигуряват... продукти. И веднага някакъв министър казва: Нямаме възможност да осигурим нито един от купоните. Това е правителството на Попов.


    22.1.91 г.

Събудих се рано сутринта с тревога... Сега тревогата е във връзка с изхранването, ще рече достатъчно реална.Тия скотове ще прекратят свободната търговия на пазара в името на пазарното стопанство...
Трябва да ида до "Св.София" да запаля свещ за благодарност. Светицата закриля интелектуалните ми дела.

Вечерта...
Днес се молих в "Св.Седмочисленици" и запалих благодарствени свещи от всички ни /и от сестра ми!/.


    24.1.91г.

12 ч.
Написах една статия за в."Ден" в отговор на Г. Спасов и в подкрепа на Йордан Вълчев. Олекна ми...
Страхът насън... тези фобии, макар да са имали корените си в обстановката /вечно гонен от кадесето!/, все пак са част от моята религиозна натура. "Со страхом божий" не е обикновена уплаха. Това е вътрешен ужас...
Препрочетох някои от разказите в "Спомените на джебчията"... с интерес като криминален роман. Значи са добре. Не може да не се хареса на читателя. Въпреки това за тия разкази и новели няма да стане опашка. Тук-там ще се заговори със симпатия. И толкова. Но аз не съм разочарован от това. Аз съм в борба с читателя. Аз буквално го заставям да ме прочете. Той буквално се ядосва, че не може да отмине книгите ми. И статиите ми.

Вечерта...
Кръвното ми вдигна Кръстьо Петков. Говори за споразумение, за социален мир. Мир с комунистите няма! До това становище стигнахме в редакцията на в. "Ден". Другата седмица ще се срещнем за разговора между партиите ни. Ще трябва да търся и Крадлеков.
В "Ден" поместват статия, в която призовавам републиканци и монархисти към единство - против комунистите.
В "Подкрепа" излезе най-сетне статията ми: "Съюзът на затворника и тъмничаря". В редакцията смятат, че им дошла навреме. И там не вярват в комунистическото "единство". Мога да се смятам за доволен.


    25.1.91г.

Вечерта
[...] бях 1,30 ч. в радиото. Тежко предаване. Миш-маш. Така наречените "млади" са ужасни коцкари - писането за тях е самоизтъкване. Никаква искреност, ни помен.
Стефан Хинков ми изгуби 2 часа /отново/. Провокационната статия на Георги Мишев: "Слушайте комунистите, иначе те ще направят преврат ...Руските танкове / но "малки"/ били вече в Бургас.
До каква степен и умните хора са видиотени! ....
За една минута не успях да взема хляб...Разиграват ни с хляба и него спират заради новите цени.
На връщане в трамвая с един приятел псувахме през цялото време комунистите и техните агенти в СДС. Всички ни слушаха със затаен дъх. Никой не се намеси. Сигурно имаше комунисти, но те си мълчаха.
Не можах да ида на черкова.
Господи, закриляй ни.
Научавам, че 70 души имат досиета на информатори. Нали бяха 72 и от тях 54 комунисти? Така бе заявил д-р Тренчев.


    26.1.91 г.

...Вечерта
Комунистите правят буквално каквото си искат. Създават "апарат", който ще контролира цените. И това е "пазарно стопанство". Явно е, че искат да запазят държавните монополи. Обещават електроенергия, парно и транспорт да увеличат 4-5 пъти вместо 10-12. Значи има възможности.
Апел: да покажем, че сме народ, а не население! Но нали сте против национализма?
След обяд бях по-добре. Бях на богослужение в "Св. Седмочисленици". Службата ме успокои.


    26.1.91.

Отново криза сутринта, макар и по-лека... Направо не се търпи. Бих се самоубил, ако не го запретяваше евангелието. Освен това съм отговорен за живота на един куп хора: жена, дъщеря, внуче, зет, балдъза. Никой от тях не може нищо сам. По-рано пък бях отговорен за майка си и за сестра си. Баща ми остави едно разсипано семейство...

12.15 часа ...
Психически малко по-добре. Не мога да разбера природата на тези психически сривове. Ако бе невроза, отдавна да съм в лудницата. Веднъж или два пъти имах истински кризи - по месец-два. Но и те се разминаха по странен начин. Едната е описана в дневник от близо 200 страници. Тя бе пълна с трансцедентни видения.
Трябва да предполагам, че това са изпитания, които Бог ми изпраща. Тогава само вярата и молитвите ще ме спасят.
Един от моите предци - не знам дори и името му - е страдал от религиозна лудост. В двора си в Банишора той строял малки черкви - за един човек - в които се молел. Като момче проявих голямо любопитство към този наш праотец, но майка ми забрани на всички да ми говорят за него. Господи, закриляй ме.

Вечерта...
Цял следобед бях високо активен. Посетих Стефан Хинков. Намерих го в същото тежко състояние. Може би протуберанси...
1966 г. на морето при една такава криза /която трая месец/ едва не полудях. И към 1973-4 имах тежка криза /описана в дневник/. Може би отново се задава едно такова страдание... Може би е част от моята религиозност. Всеки случай да бъда по-активен, да не се отпускам,


    28.1.91 г.

Вечерта.
Ударът с цените се приближава... Тези хора направо готвят пладнешки грабеж... борбата за оцеляването. Никой не може да каже при тия кошмарни цени ще има ли продукти...
Ако не беше юношеският ми бунт против комунистите?
Щях да прекарам живота си като "среден комунистически кадър" и сега след всичко щях да ги напусна може би. И нямаше да имам никакви изживявания.
Така се явявам един политически глупак.
Всички страдания са били излишни. Казвай "да" на злото, върши дребното зло, съгласявай се със злия. И на края ще бъдеш прав.
Това е тезата на реализма. И тя не може да бъде опровергана.
Все пак аз се борих за светлина в живота си. Ако всички бяхме приели злото, то нямаше да има край. Нашето участие срещу него е анонимно и често напълно недоказуемо. Няма значение. Имаше хора, които не приеха сатанизма.
За страданията не съжалявам и не се печаля. Хората са преживявали и по-страшни неща.
Достатъчно е, че стигнах до светлината. Божията светлина ми е награда за всичко. Освен това Бог никога не изоставя своите чеда.

10 часа
Написах кратък увод към книгата "От Маркс до Христа".
Дванадесет глави съм приготвил за "Църковен вестник". Днес среща със Славчо Вълчанов.
Днес ми предстои тичане през целия ден. Бих предпочел да остана вкъщи и да се заровя в леглото. Одеялото така сполучливо ме изолира от света. Докато към 11-12 ч. дойде естественият напор на вътрешните сили. Тогава всичко е добре. Но дотогава, какво страдание!

16 часа
Разговор със Славчо Вълчанов и главния редактор на "Църковен вестник". Благополучен резултат, ще печатат редовно в отделна рубрика "От Маркс до Христа". Това е един хубав успех... Аз съм прав... Заедно с книгата ми за лагера това е един документ за времето...


    31.1.91.

Преди събуждане насън /или полусън/ диви угризения на съвестта и за неща, за които не съм виновен. Както на морето 1967 г., когато щях да полудея от спомени. Спомени за това, как съм бил изтезаван. Какво ли щеше да бъде, ако аз бях изтезавал. Така и сега. Угризения!
При събуждането този кошмар изчезна веднага. Рационалната светлина на деня!
Господи, помогни ми.
Днес един тежък ден. Много тичане.

15,30 ч. ...Полемики около филма за Кремиковци. Казах им истината: това е една лъжа от начало докрай...

Вечерта...
Трите жени вкъщи тази вечер направиха такива кавги около телевизора, че е непоносимо. Телевизорът е просто тяхна болест. Купих им цветен от последните, за тяхно по-голямо удоволствие. Този цветен телевизор просто ги разболя...
Днес не ходих на черкова. Майко Божия, закриляй ни.


    1.2.91.

...Занесох статията в "Република". Поръчаха ми да напиша статия за популизма на Пушкаров. Има опасност да спрат "Република" поради ниския брой абонати. При "свободния пазар" институцията, която би трябвало само да пласира вестника, решава неговата съдба. Това би било истински удар за мене, но може би ще си намеря друг опозиционен вестник, който ще стане смел...
Бях щастлив, благодарих на Бога, че намерих хляб. Сега имаме хляб за 4 дни... цената на оцеляването ни няма да бъде малка.
Кръстев не е предал ръкописа на Тодор Янчев... Другата седмица се очертава като много интензивна: Кръстев, хонорарите, посещение при Ат. Свиленов /заради статията ми в “Литературен фронт”/, млякото, воденето на Надежда до болницата... Остава и тичането за Партията.

Късно вечерта
Най-сетне успокоен. Написах статията за популизма. Доволен съм. В равновесие съм. С доверие в Бога.


    2.2.91.

Вечерта...
Днес страшна кавга с жена ми по повод една моя гневна статия... В България няма нужда от полиция. Семейството е полицейска институция.
Вечерта Каракачанов, това копиле, изля отровата си срещу Тренчев. Крайно време е ние да се явим, за да се разбере, че това не е село без кучета.
Филм за Литва. След този филм за Горбачов е излишно да се говори... Утре в 11 ч. среща с гледачката на кафе, която ми каза толкова работи...


    3.2.91.

Тъжна сутрин. Студен апартамент - поради аварията /а и навън е около -15/...Все пак с печката "Лъч" на нула е топличко...
Бог има милост към нас...

18.30
Намерих две кила шилешко и едно телешко. Това е последното свободно купено месо. От тук нататък ще се види дали ще има някакво снабдяване. Логиката казва, че не може да няма, но ще видим комунистите.
Гледачката ми каза доста неща... Тя ме видя над топ листове. Не знае, че пиша. Това е надеждата ми да седна да си стегна ръкописите...
Молих се на "Св.Георги Софийски"...
Тече второ денонощие без отопление. Навън е -15... Утре борбата за парното.

20.30
Животът е една гавра, а човекът зъл истерик. При новите затруднения, които настанаха, не остана следа от моите невротични състояния.
Моля се на Бога да ни помогне в утрешния ден.


    4.2.91.

Продължава агонията с парното. Сега нямат превоз, за да дойдат... В "Република" ми пускат статията за цензурата...
Благодаря на Бога. Все пак положението с парното е поносимо... Очакваме гасене на тока. Това значи изстиване на стаите. Дано ни размине. Господи, закриляй ни.


    3.2.91.

Отново се будя без следа от "невроза". Нещастието ме накара да се стегна... Снощи една поръчка от радиото да преведа един кантос на Езра Паунд. Не трябва да пропускам случая.
Господи, бъди ни на помощ.
Цените в града растат неимоверно. Мъжки мокасини 70 лв., едно подстригване 15 лв. Това е истински кошмар. Може би ще трябва да се откажем от телефона. Колите стават неимоверен лукс. Цените по репаратурата ще скочат кой знае колко. И освен това на запасните части...
Много интересно, като се озори така генерално потребителната способност на населението, как ще стане развитието на промишлеността и търговията? За това никой не мисли. А това ще се отрази на всички.... Другата седмица трябва да се срещна с издателя на религиозна литература за моята книга "От Маркс до Христа". Време е да действувам за всички свои книги. И за антикомунистическите си романи.

Вечерта
Срещата с Кръстев и Т. Янчев стана. Кръстев изпусна най-изгодния момент. Хартията поскъпна. Докато той се бавеше с глупавата си и мудна редакторка - наследена от комунистическата бюрокрация...
Трябваше да се обадя тази вечер, но нямам сили - премръзнах като куче.
Скитах по пазара. Взех ябълки. Огромни опашки за яйца по 1 лв. броя... Вечерта можех да взема млеко от едно място, но бях премръзнал.
Преведох 1-вия кантос на Езра Паунд. Стана добре. Това е идея - да направя едно томче Cantosi, ако американците ме подкрепят. Преди това, обаче, трябва да получа помощ от Британската легация за Т. Ст. Елиът - той поне е готов...
Най-голямото чудо. Парното е поправено. Не мога да повярвам.
[...] Прочетох нещо интересно за срещата на министъра Костов с писателите. Те искат пари. Той заявява, че няма да им даде.
Имат проект: да обложат високо "пиратската литература", еротиката, порнографията и криминалната. Защото вероятно не е "морална". Но морално ли е писателите да живеят от нея?
След като 4 дни сме били без парно, сега апартаментът не може да се стопли. Заедно с парното работят и печката "Лъч" и калориферите.
Предсказанието на гледачката се сбъдна - 2 дни за аварията.


    6.2.91.

Вече сме без мляко. Опитвам се да се свържа със стопанството да разбера дали продават още мляко, или са го спрели. Днес не можах да отида, защото се обърках. Пък и спах тежко до 9, 30.
Насън някакъв мой началник или професор искаше да се занимавам с мениджмънт и много сериозно ме преследваше.
Не знам дали утре ще мога да съчетая ходенето за мляко със записа в Радиото. Сядам да препиша на машина първия кантос...

Вечерта
Молих се на св.София, която ме отпрати с надежда.
Историята с Митрофан Велев още не е решена, но може би ще се реша. Закъснението на Кръстев се оказа фатално. Той още се доверява на "редакторка"...


    7.2.91.

Сутринта в 5 ч. за мляко. Хубаво, че отидох. От утре го спират за известно време, тъй като трябвало да го пастьоризират. Макар да ми се събра много в един ден, отидох. Пак някакъв инстинкт ме тласна...Като се върнах, заварих аварията с водата непоправена. Носих вода с кофи от един съседен двор, където има чешма. Слава богу, че работи асансьорът. Иначе щях да видя зор да изнеса тази вода 8 етажа.Продължава да е студено.
Най-различни слухове. Сиренето е 18 лв., кашкавалът 26, дебарцини 28. Нито една цена не е спазена. Правителството лъже. Това дава своя ефект. Хората, които се събраха за млякото, вече не извиняват комунистите.
Предстои ми радиото - едно напрежение от половин час. И лошо напрежение. В предаването ще участвам заедно с такива литературни звезди като Благата Димитрова, Йорданвасилевци и особено Любомир Левчев. Можех да кажа: не, с тая пасмина, не!
Но какво ме интересува. Тези хора не могат да бъдат спасени и от Радио София.
След радиото ще ида до канапето малко да се поотпусна....

Вечерта
Бях в радиото, записът стана добре. Беше и Любомир Левчев. Режисьорът искаше да прави скандал и да го гони. Попречих. Няма какво отново да ги правим на страдалци - да се правят на страдалци е тяхното. Нека и в радиото разберат, че тези хора нямат публика. Благите Димитрови очевидно се боят от конфронтация

Излиза нов антисталинистки вестник. Вчера на пл. “Славейков” напсувах на майка един седесар. Никакво церемонене с тия хора.


    8.2.91.

Вечерта
...Българският народ получи своята терапия. Статия в "Нов ден" против мирния преход. Преди два месеца това бе немислимо. Не съм се молил днес - нямах време, а и пари. Ще се моля утре. Ясно е, че поне засега не мога да паля всеки ден по една свещ. Но пооправят ли се работите, ще паля пак по 5 свещи. Богородице, смили се над нас.


    9.2.91.

Дописах статията за "Християндемокрация" и написах статията за "Глобус"... И двете много предизвикателни.
Измина като буря още една седмица. Всеки ден имаше нещо извънредно, всеки ден бе буквално един подвиг. Цяло чудо е, че направих преводите, записа по радиото, че написах и две статии...

Вечерта...
Книгите ми от Москва*ще бъдат до две седмици тук. Щом дойдат... Стефан Николов ще се яви в Британската легация - ще
моли за тон хартия за издаването на Т.Ст.Елиът. Благодарение на мен ще получи хартията. Затова ще делим печалбата наполовина.
Оказва се, че мога да живея само от англицистиката си. Трябва да мисля за Уолт Уитман и също за Езра Паунд.
Бях в "Св.Седмочисленици", молих се, запалих свещ, дадох милостиня. Господи, прости ни греховете, подкрепи ни, Боже Господи, Исусе Христе.

^
*Поради по-евтина хартия и печат, някои издатели печатат там.

    10.2.91.

Зъбите ми са на края... Написах рецензията за Борис Брайков.


    11.2.91.

Снощи Красимир ми бе гост... Спах могъщо до 9 ч.

...Вечерта
Утре... Среща с Герака...
Веселин Андреев се е застрелял. Той бе закачил от старото общество и по-важно: беше приет от него. Помня го в една редакция с Фани Попова Мутафова.
Сега пръв си е дал сметка за промените, за това, че отива с цялата си пасмина на боклука. И е реагирал съответно...


    12.2.91.

Вечерта...
Молих се в "Св.Седмочисленици". Богородица ме ободри - иконата бе активна...
Статията ми за цензурата в печата е направила впечатление, днес Кольо Севов ме интервюира.
Пращат ми тоя-оня да ме кандардиса, че Ивайло Петров бил писател.
Издават нов лит. вестник към "Демокрация". Седесето им протяга ръка, да ги спасява. Нека ги спасява!
Веселин Андреев сочи изхода. За тях друг изход няма. Няма кой да ги спаси от личния банкрут...

Преди да си легна
Съвсем леко напрежение... Благодаря ти, Царю Христе, не ни оставяй!


    13.2.91.
...

13.15 Привърших преписа на Cantos І и го изпратих на Герака... Герака не е най-надеждния издател, но го предпочитам пред сталинисткия "литературен печат" в София.
Четох в Бонпиани биографията на Паунд. Аз имах същите или сходни интереси: романската литература, латинските елегици, гръцката трагика и епос.
Не ми бе дадено да се занимавам с тези неща. Сега единствената ми връзка с античността са гръцкото и латинското евангелие.
Ако нещата най-сетне влязат в ред, ако моите книги редовно се реализират, публикуват и разпродават, сигурно ще имам време отново и за латинските и гръцки четива.
Боже, подкрепи ме, Господи!

Вечерта
Молих се в “Св. София”.
Неприятностти в "Св. народ". Мръсно са цензурирали интервюто ми. Казах им го. Казах им, че вестникът им не е опозиционен, че в него няма нищо от духа на Цвети Иванов, с когото бях приятел. Те ми казаха, че сега духът бил друг. Казах им: "да не смятате да представяте вашия конформизъм като дух на времето".
После научих в “Соф.утро” каква е истината - "Свободен народ" е спаднал под 20,000 (по време на изборите бе 300 000) и спада още. Тяхната вътрешна цензура е краят на техния вестник.
Среща с Русев. Чака другата седмица резултатите от “Книгоразпространение”...
Но днес иконата на светицата бе много активна. Светицата ще ми помогне отново в моите литературни занимания.
В писателския съюз всеки ден обесили носове. Няма ги двата милиона "дотация", няма я старата подялба: на тебе, на мене, на тебе на мене. Сега трябва да живеят от печатане на колеги. Кой ще им печата глупостите, а и кой ще ги чете.
Ивайло Петров ме гледа с поглед на плъх.
При новите цени се образува и нова ситуация. Вече издателите не могат да решават съдбата ми - да избират, когото искат, Младите са независими от политиката, капиталът прави специалиста незаменим. Заменим е той само в лумпенското общество...
За всичко опашки. Това са популации, които никога не са имали сериозно занимание. Опашките са ни дори развлечение. Имам чувството, че ако се прекратят опашките, ще почнат да мрат. Заканват се, че ще гласуват за комунистите. И от това ще пострадат пак те.
Лумпените не очакваха, че мирният преход ще лепне на техния гръб. Нека го платят те мирния преход.


    14.2.91.

Прегледах "Демокрация" и съм отвратен. Мръсна жълта журналистика, лекомислени статийки за цените и за проблемите от жени, които пишат "интересно". Създава се един "стил" малко а ла "Народна младеж" някога. Мръсна история. Сред другото Александър Йорданов оплаква Веселин Андреев. Писал бил "честни стихове", принадлежал на едно "честно поколение на саможертвата".
Отново възхвала на комунистическата гвериля и комунистическите престъпления.
В живота ни се установява мерзостта. Българският народ е отрок в пелените си - сега той може и да не проходи. Отново пълно тържество на лъжата, на злото, на византийщината, на подлостта.
Наистина остават и съвестните хора - както винаги малцинство.
Но тук българите все пак се лъжат. Въпросът за възприемането на една висока култура не е оптатив, а императив. Българинът не може да живее повече, презирайки културата и успивайки културните хора. В това отношение българите дълбоко се лъжат.

Вечерта
Взех хонорари от “Република” и “Днес”. Не можах да купя сирене - за малко. Получих 3 поръчки за статии. Срещнахме се с хората на Калчев...


    15.2.91.

Станах в 4.30 сутринта - за мляко. Бяхме с Любомир. Върнахме се в 10.30. Лежах часове, за да се стопля и да си доспя. Сядам да пиша. Опитах се да светна - няма ток. Дали е авария? Или почват отново да ни изтезават?

19.10 часа
Написах една статия за в."Днес". Обади ми се Стефан Хинков. Казва, че въпросът с новото издание на турската фирма е уреден. Ще рече хиляда лева заплата. Приех... Ако стане със списанието, наистина много се радвам. Ще намаля писането за пресата, ще правя преводи за списанието. За първи път в живота си ще бъда обезпечен.


    16.2.91

… 12.30 ч.
Написах една статия за в. "Днес". Независимо от това че сам се опитвам да създам една партия, смятам политическите ми интереси да намаляват. Разбира се, ще продължа да пиша политически романи. "Черната река" е вече напълно и земен - от обстановката - роман.
Мисля все повече да се завръщам към литературата. В библиотеката си имам една реликва на времето. Едно издание на Divina Commedia, което е за горното джобче на куртката. То е трогателно свидетелство: лицентът и студентът тръгват на война с най-голямото духовно богатство на народа си.

17 ч.
Написах статията за еснафа. Излизам, за да отида на богослужение. Оттам в Лилян Ганчев.

22.30.
Бях на богослужение в "Св.Седмочисленици", запалих 4 свещи. Получих облекчение. Благодарен съм на Бога.
Среща при Лилян. Техният ксерокс вече работи. Значи време за подготовка на първите текстове за моето утрешно издателство - Мусолини и Троцки. Ще издавам политическа, а после и религиозна литература.
Управляващата мръсна клика влиза в противоречие със себе си. С тези господа няма какво повече да се съобразявам. Време е за строго свои действия...


    17.2.91.

Сутринта преди събуждане страхове: какво ще стане, ако ударят пресата. Насън се опитвах да изброя вестниците, на които сътруднича. Но в съня ми влизаха и въображаеми заглавия. Аз долавях това и се ядосвах...
Толкова много важни неща ще се решават през следващите две седмици. Книгата за лагера, новото списание, въпросът въобще за пресата, продажбата на моите преводи, напечатани в Москва. Въпросът с "Четирите квартета". Ще дадат ли наистина англичаните един тон хартия...
Написал съм едно есе за в."Патриот". За женствеността. Петдесет реда, но ми скъса нервите. Толкова малки неща се пишат много трудно.
Нещата са така като че ли предстои бой на живот и на смърт. Напразно убеждавам себе си, че не може да не се стигне до нормализация, че тогава аз ще взема нещата в ръцете си...

Вечерта
Оказа се, че издателят не е турска фирма - той искал да се свърже с турска фирма, но нищо не станало.
Издателките са две жени… собственици на фирмата "Калагия прима”, която стана известна със своите курсове - преподава английски, компютърна техника и мениджмънт на комунисти. Същите издадоха едно жълто окултно списание. Стефан Хинков смята, че можем да се разберем. [...]Аз предлагам за начало: Ямблих - египетските мистерии, Майстер Екхарт и суфите. Това мога да приготвя в два месеца...
Среща с една гледачка на кафе за жена ми: добре е, ще има едно влошаване /операцията?/ и ще бъде отново добре. Ще има неприятно известие за вилата на морето /до такава точност са предсказанията и/. Според както описа човека, изглежда, се отнася за Митрофан Велев. Стар приятел, с когото години съм работил. Става въпрос за нещо поетично /книгата/. Това поетично е свързано със страх /написването й бе страх!/. В края на краищата резултатът ще бъде благоприятен. Моят кон /"Пегас", каза тя/ е бил подтискан дълго време - сега възлиза към светлината.
Срещнах Черемухин. Сега се държа добре. Ще издава вестник. И той? Утре многобройно шетане в града.


    18.г.91.

Безобразен сън. Искат да ме назначат хоров диригент. Възмутен протестирам: нямам понятие от тази работа. Но разни познати почват да ме увещават да приема...
Иван Калчев ме вика довечера...

Вечерта
Посещение в "Профиздат". Намалили са хонорара ми с около 500 лв. - гледачката се оказа права... В "Църковен вестник" работите ми са приготвени за печат. Но ще почнат след Великден.
Получих информация за Тони Радков – изглежда, може да му се вярва... Иван Калчев ми поръча статия за почервеняването на телевизията. Утре вечер среща с Герака.


    19.2.91.

Написах с голямо удоволствие статия за "Червената телевизия". Много съм доволен. Вътре има и две плесници за Желю Желев, много хубави....
Благодаря на Бога за днешния ден. Без напрежение написах статията си и ще я занеса следобед в редакцията. Чувствам се отпочинал.

Вечерта
Молих се в "Св.Неделя". Присъствувах на една служба, която никога не съм слушал. Явно тя рядко се изпълнява... Благодаря на светицата... Срещнах едного. Информира ме, че комунистите държат в пълна бойна готовност частите в Сливница и Горна Малина.

20.30
Комунистите се опитват да се спасят. Признават вината на мръсната си партия, съгласни са да бъдат съдени всички около Живков. Комунистите ще стават все по-меки. И ние все по-твърди.


     21.2.91.

Сутринта тревога за книгата ми - за "Кладенеца". Но после си спомних за Св.София, покровителка на литературните ми трудове. С

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.


Биография

Роден е на 29 април 1926 г. в София.

През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“

През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.

Умира на 15 януари 1998 г.

[редактиране] Произведения

Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.

По-долу е показана статията за Владимир Свинтила от свободната енциклопедия БГ-Фантастика, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на GNU Free Documentation License 1.2.

[±]

Владимир Свинтила
(Владимир Георгиев Николов)
публицист
Биографични данни:
Роден на:	29 април 1926 г.
Роден в:	София
Починал на:	15 януари 1998 г.
Починал в:	София

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.

Съдържаниескриване 1 Биография 2 Произведения 3 Произведения 3.1 Фантастика 3.1.1 Романи 3.1.2 Разкази 3.2 Нефантастика 4 Публикации 4.1 На български език 4.1.1 Фантастика 4.1.1.1 Самостоятелни издания 4.1.1.2 Публикации в периодика 4.1.2 Нефантастика

[редактиране] Фантастика [редактиране] Романи

• 1964 г. - „Платото“

[редактиране] Разкази

• 196? г. - „Крадци на саксии“

[редактиране] Нефантастика

• ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
• ???? г. - „Милионерите на София“
• 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
• 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
• 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
• 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
• 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
• ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)

[редактиране] Публикации [редактиране] На български език [редактиране] Фантастика [редактиране] Самостоятелни издания

• 1964 г. - „Платото“ (роман) - неизвестно издателство

[редактиране] Публикации в периодика

• 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр. 5/90

[редактиране] Нефантастика

• ???? г. - „Милионерите на София“ (сборник новели) - неизвестно издателство
• ???? г. - „Писма на една актриса“ (сборник новели) - неизвестно издателство
• ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета) - неизвестно издателство

Произведения Есета

• Генералната мерзост на българския живот
  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
• Идеята за равенство сред българите
  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
• Краят на консумизма 1997
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
• Развратителното въздействие на администрацията върху духа
  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Сваляне на всички:

•  
•  
•  
•  

Послеслови

• Робърт Бърнс 1992
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Преводни произведения Поеми

• Двете кучета от Робърт Бърнс
• Том О’Шентър от Робърт Бърнс

Поезия

• В цъфналата ръж от Робърт Бърнс
• Високи чукари и сиви скали от Робърт Бърнс
• Девойката, която ми постла легло от Робърт Бърнс
• Джон Андерсън от Робърт Бърнс
• Завръщането на войника от Робърт Бърнс
• Из „Португалски сонети“ от Елизабет Браунинг
• Какво аз виждам в тоя град… от Робърт Бърнс
• Меги от мелницата от Робърт Бърнс
• Мелничарят от Робърт Бърнс
• Моето щастие от Робърт Бърнс
• Момина песен от Робърт Бърнс
• Моят момък от Робърт Бърнс
• На един ковач от Робърт Бърнс
• На едно десетгодишно момиче от Робърт Бърнс
• Ненси от Робърт Бърнс
• Нощен разговор от Робърт Бърнс
• Отечество от Робърт Бърнс
• Песен от Робърт Бърнс
• Песен от Робърт Бърнс
• Песен за западния вятър от Робърт Бърнс
• Песен за смъртта на Пег Никълсън, свещеническа кранта от Робърт Бърнс
• Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава от Робърт Бърнс
• Робин от Робърт Бърнс
• Сбогуване с Елиза от Робърт Бърнс
• Сонети от Уилям Шекспир
• Старата любов от Робърт Бърнс
• Тъкачът от Робърт Бърнс
• Финдли от Робърт Бърнс

ДНЕВНИЦИ

Дневници
  Един месец от живота на Владимир Свинтила. (Откъси от Дневник)

КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Рецензии
  Българската мадам Колет

 

* * *
Владимир Свинтила в книжарница "Книгосвят"
  Лицето на Горгоната
  Кладенецът на мълчанието
  Грифонът и Химерата. Българската душевност през Възраждането
  Етюди по народопсихология на българина
  Захарий Стоянов: Опит за социобиография
  От Маркс до Христа

 

http://chitanka.info/person/vladimir-svintila

http://liternet.bg/publish9/vsvintila/index.html

Източник: News.ZaPernik.com 19:02 / 13.01.2013 Отпечатай Изпрати

©

Представители на Националната комисия за ЮНЕСКО - България ще присъстват на тържествата "Сурва" в Пернишко по повод възможността обичаят да влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство в категорията за традиционни празници и обреди, съобщиха от общината в Перник.
Местните се включват активно в празника, който е сред най-тачените в областта. По традиция хората си пожелават здраве, щастие и берекет и прогонват злото. Фестивалът "Сурва" е най-големият на Балканите. Той се провежда от 1966 г., а от 1985 г. има статут на международен. Над 5000 участници от 70 групи вече са потвърдили участието си в Международния маскараден фестивал "Сурва 2013".
За първи път фестът ще се проведе през февруари, а не през януари заради референдума за ядрената енергетика. Маскарадът ще започне на 1 февруари и ще продължи до 3-ти.

Всички участници са от България. Все още няма чуждестранни групи, които да са потвърдили, че ще дойдат в Перник за "Сурва". Вероятно това ще стане през престоящите няколко дни.

Окончателното решение от ЮНЕСКО ще се вземе напролет. Тогава община Перник трябва да изпрати филм за маскираните сурвакари в Париж, където е централата на организацията, и там комисия от специалисти да гласува.

Израелската армия е арестувала днес Салах Якуб Суейдан, на 15г, в Аззон - източно от Калкилия, Западен бряг, а баща му е бил нападнат и бит жестоко при опита му да защити сина си.

Жени за Палестина

Плочата на Мара Бунева в Скопие е разрушена часове след поставянето й

• Скопие, 14.01.2013 16:37 ( последна промяна в 14.01.2013 17:08)
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 1229 пъти
• Коментари: 4

Тя е поругана след вчерашното честване на 85-тата годишнина от смъртта на българската революционерка

• •  
  •  
  •  

Източник: Лазар Младенов, председател на Български културен клуб Скопие

Новата паметна плоча на Мара Бунева в Скопие беше разрушена часове след поставянето й. Тя е поругана след честването на 85-тата годишнина от смъртта на българската революционерка, което вчера събра над 100 души от Македония и България край бреговете на река Вардар.

Събитието, организирано от Българския културен клуб - Скопие, премина без инциденти, при засилено полицейско присъствие.

„Все още се прогонуват, затварат, гонат от работа македонски граждани, които я ценат паметта на своите бугарски предци. Бугарите в Македония са нарекувани предавници, отпадници, изроди в своята собствена родина, където секогаш са били най-голямите патриоти”, заяви вчера Лазар Младенов, председател на Български културен клуб – Скопие.

Мястото се превърна в символ на дискриминацията срещу македонските граждани с българско самосъзнание, след като през 2007-а година местна агитка нападна събралите се граждани, а мраморната плоча на Мара Бунева беше почти разрушена.

На нейно място вчера беше залепена нова пластмасова табела, която не оцеля дори една нощ.

„Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Това е израз на нецивилизованост”, заяви по телефона Лазар Младенов.

Българското Външно министерство остана без коментар по случая.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Снимки: Лазар Младенов, председател на Български културен клуб Скопие

 

Копирано от grigorsimov

Най-големият проблем в нашата държава е, че ние, българските граждани всеки ден сме лишавани от изконни конституционни права. Имаме само задължения, и те нарастват всекидневно. А сега мафията-държава иска да отнеме от нас най-важното ни право – да се грижим за своите деца и да ги възпитаваме така, както смятаме за редно.  

Българският гражданин е на ръба на силите си. Той свикна да бъде ограбван, да живее в мизерия и постоянен стрес, да се чуди дали ще успее да закъпри бюджета и този път, или ще получи тройна сметка за ток от поредния монополист. Българският гражданин отдавна разбра, че механизмите, които задвижват западното общество, у нас са изгнили и проядени от корупцията, и задвижват само мафията, която ни управлява. Той разбра, че дори правото му на живот е под въпрос, тъй като държавата не го защитава от престъпниците и убийците, с които всъщност си сътрудничи прекрасно. Господата управляващи видяха, че българският гражданин е отчаян и обезверен, той дори спря да следи новините и да се интересува от политическия живот. (Защото разбра, че телевизията и вестниците го заливат с един и същи подкупен бълвоч, но това е друга тема.)И именно в този удачен момент, те се опитват да наложат поредния закон, чрез който да отнемат правата на гражданите и отново да ги обяват за престъпници. И така от няколко месеца уважаемите министри на образованието се стремят с всички сили и с всякакви средства да наложат новият проектозакон за предучилищното и училишно образование, който задължава всички родители да пращат децата си на предучилищна подготовка от четиригодишна възраст. Изглежда господата управляващи смятат, че българските граждани са толкова смазани от годините на разруха, че ще се откажат без съпротива и от това свое право.

 Държавното образование в България с годините се доказа като най-пропадналото и некачествено образование. А МОН вместо да реформира образователната система и да даде избор на родителите да предпочетат друга форма на образование, се опитва да ги задължи да дадат децата си там 3 години по-рано. Да, проблемът е в държавната институция, затова децата трябва да влязат там колкото се може по-рано и то задължително! И понеже ние, родителите сме продукт на същото това образование, трябва да се съгласим безропотно! Да, да, ама не! Може би сме леко дефектирал продукт, който все пак е успял да запази някои мозъчни гънки за да прозре, че това е пълна безмислица.  На кръглата маса дори самите ученици застанаха единно против новия проектозакон “защото не искат малките деца да преживяват ужаса, който те самите преживяват всеки ден.”

 Нали не мислите, че този закон е писан от загриженост към българските деца или към циганчетата, които не ходят на училище? Не, този закон е писан за пари, защото с приемането му ще потекат милиони европейски средства. А нали именно УСВОЯВАНЕТО на тези средства е основен приоритет на правителството. А ако Европа поиска да се върнем назад към комунизма или фашизма, това не е проблем. Важното е управляващите да си усвоят паричките, да изпратят собствените си деца на качествено образование в чужбина, да вземат всичко, до каквото се докопат и след няколко години да обвиняват правителството на Иван Костов за своите провали. Или пък лошия материал. Сякаш чувам Бай Ганьо, пардон, Бойко Борисов да казва след 5 години. “Направихме ви модерни детски градини, направихме ви модерни училища и пак си останахте неграмотни мърши. Такъв ни е материала! Мърша влиза, мърша излиза!”

 Този проектозакон нарушава изконните права на българските граждани, като ги лишава от правото на избор за това как и къде да бъдат обучавани и възпитавани техните деца.

Аз не съм против детските заведения - това е държавна услуга от която всеки родител може да се възползва, ако желае. Но никой отговорен родител не може да приеме насилственото отнемане на децата му и нарушаването на правото му да определя сам кое е най-добро за неговите деца. Родителят, а не държавата, е този, който може да взима решения за своите деца. И как може една услуга, при това с лошо качество, да бъде задължителна!

 Държавата е създадена от Бога институция, на която са дадени определени правомощия, но образованието, възпитанието и социализацията на децата никога не са били част от тези правомощия. Държавата не е създадена за да образова децата, нито да се грижи за тях, нито да ги социализира. Това е работа на първо място на семейството и след това на църквата и на частните организации. И ако някой все още вярва на измислицата, че държавата все пак е способна на това, нека посети някоя от тези държавни институции, в които децата постъпват от най-ранна възраст, още при самото си раждане –  домовете за сираци. Ако тезата за социализацията, която се опитват да ни пробутат, е вярна, тогава именно в тези институции децата трябва да бъдат най-добре социализирани, най-добре обучени и най-добре подготвени за живота в обществото. Аз съм посещавала тези домове, а вие? Ако все още не сте го направили, непременно отидете! Там ще видите продукта от държавната грижа в неговият най-чист вид ( с възможно най-малка намеса от страна на семейството). Ще видите деца, които са 5-10 години по-назад в своето емоционално, духовно и морално развитие, да не говорим за грамотност. Ще видите малки деца, които проституират за една цигара, които псуват по-добре от Стоичков, които всяка година умират от болести, недохранване и липса на грижи. Ще се запознаете с деца, които са насилвани от свои учители. Ще видите деца, в чиито очи е събрана цялата горест и мъка на тоя свят, очи на старци. Това са държавните деца. А понеже на управляващите не им пречи да бъдат интелектуални шизофреници, те се опитват (отново с европейски средства) да изведат децата от тези неефективни държавни институции и да ги настанят в приемни семейства. Защото видите ли, семейната среда била най-добра за развитието и здравето на децата. Пък и сега това е модерно.

В същото време, същите тези хора се стремят да изтръгнат децата от техните родни семейства възможно най-рано, за да бъдат индоктринирани в държавните институции. Защото, както твърди зам. министърката “ЕСТЕСТВЕНАТА среда на децата е в детската градина. ЕСТЕСТВЕНО зам. министърката няма деца. Тя има само амбиции. Научила си е добре урока и го пее на всички медии, без да слуша разумните доводи на неправителствени и родителски организации. Но и тя е просто една пионка, която използват за да води битката на фронта и да се показва по медиите. А тази битка е изключително важна –държавата тук има тройна изгода. Първо – усвояването на европейски средства, второ – по-скоро връщане на майките на пазара на труда за да хрантутят байганьовците там горе; и трето неграмотни и улави младежи, които не са способни да изфабрукуват една самостоятелна и критична мисъл, младежи, които нямат изгледи за добра реализация и се задоволяват със среднощните запои в Студентски град, чалгата, купуването на изпити и бягството от всякаква отговорност. С една дума - тълпа, която лесно се управлява, стига да има евтини и достъпни зрелища.

 Грижата за децата е отговорност и право на родителите. А ролята на държавата е да защитава правата на гражданите и да гарантира тяхната свобода.

 Явор Ганчев го формулира перфектно: “Гражданите не са на държавата, държавата е на гражданите. Тя няма право да иска нищо, което гражданите не са поискали, защото държавата има само задължения, които са делегирани от гражданите. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите. Тя няма право да взема решения ВМЕСТО гражданите.”

 

 Библията определя държавата като институция, която има право и трябва да налага наказание за тези, които нарушават Божия закон. Тя трябва да защитава мирните граждани от престъпниците. Държавата трябва да съсредоточи усилията си в изпълнението на това свое задължение, а не да съставя нови закони, чрез които да обявява мирните и отговорни граждани за престъпници за да може да ги управлява по-лесно. 

......................

И коментар от grigorsimov:

Целта съвсем не са парите... Парите, в случая, а и винаги, са средството за власт и принуда.
(А парите са само и единствено в Световното Еврейство, в тяхната единна, макар и  многоименна (за прикритие), световна банкова система!)
Целите са формулирани много отдавна, даже още от философите на древна Елада (юдеите-данайци, от дановото еврейско племе). Но за нас е достатъчно да се запознаем с целите на Илюминати и на Коминтерна (създадени от Финансовия Еврейски Интернационал), чиито цели се свеждат до - Унищожение:

Унищожаване на нациите (народностите);
Унищожаване на религиите (но не и на юдаизма, а на християнството и неговата нравственост);
Унищожаване на семейството (и отнемане на децата от родителите!);
Унищожаване на частната собственост (и превръщане на независимите, самозадоволяващи се селски стопани, в градски пролетарии - лумпени - ратаи - роби на "Световното сатанинско еврейство", които са единствените капиталисти)!

Според поверието това пречиства душата от греховете 14 яну 2013 19:35 3   Снимка: Getty Images/Guliver Photos

1 2 3 4 5

Милиони индуси ще участват в ритуалното къпане във водите на три свещени за тях реки - Ганг, Ямуна и митичната Сарасвати, предаде ДПА. Ритуалът събира всяка година поклонници край град Алахабад, където водите на трите свещени реки се събират в едно.

Според ДПА на празника Кумб мела, който продължава 55 дни, се събират най-много хора в света. Пълният ритуал на Кумб мела при Алахабад се изпълнява веднъж на 12 години. Според поверието къпането в свещените реки пречиства душата от грехове и отваря път към рая.

Само днес до обед местно време в ритуалното къпане са участвали 6 милиона души, посочва ДПА. До края на деня се очаква броят им да достигне 11 милиона души. В 55-дневния празник се очаква да участват над 100 милиона души.

Поклонниците вървят към реката, предвождани от религиозни лидери, качени на богато украсени слонове и коне.

Религиозните страсти запазиха високата си температура въпреки предупрежденията на еколози, че замърсяването на водите в района, където се извършва ритуалното къпане, е изключително високо.

Празникът ще се обслужва от 30 хиляди доброволци и 12 хиляди полицаи. По време на такива празници често загиват хора, стъпкани от тълпата. На празника през 1954 г. по време на религиозен празник загинаха над 500 души.

Според хиндуистката митология богове и демони се сражавали за чаша "амрита" - нектара на безсмъртието. Няколко капки от нектара били разсипани на четири места - Алахабад, Харидвар, Уджаин и Нашик, където празникът се организира през определени интервали от време, пише БТА.


 




http://www.dnes.bg


Виждаме колко общо има, между древноарийските вярвания и автентичното Християнство и Кръщене...

Дамян Дамянов

Биографични бележки Роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" (през 60-те години). За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др. През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. На 6 юни 1999 година в 6.45 ч големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.   * * *     07 юни 1999 година   "Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети.Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история" - каза Николай Хайтов, председател на Съюза на българските писатели, в който Дамян Дамянов членуваше.     * * *     09 юни 1999 година   Днес беше погребан в Централните софийски гробища до гробовете на своите родители поетът Дамян Дамянов. На поклонението в ритуалната зала на централните софийски гробища присъстваха негови приятели и почитатели от цялата страна. Церемонията продължи час и половина. Ритуалната зала не можа да побере дошлите да се сбогуват с поета. Слово за живота и поетичното творчество на Дамян Дамянов произнесе председателят на Съюза на българските писатели Николай Хайтов. В словото си Хайтов каза: "Стиховете на Дамян Дамянов се четат днес, ще се четат и в бъдеще, докато ги има България и българския език. Окован завинаги на инвалидния стол, вместо злоба, Дамян ни завеща повече любов, повече вяра и надежда в идните дни на България, повече достойнство и самочувствие, както подобава на народ с древна култура". От информация в пресата

ДАМЯН ДАМЯНОВ  

Биографични бележки

ПОЕЗИЯ:

• Интимно
• Среща
• Приказка
• Обичам те и те целувам
• Когато си на дъното...
• Не си отивай...
• Спокойствие, пари, уют и слава...
• Когато те измислих се уплаших...
• Не казвайте
• Приказка за тайната врата
• Писмо до теб
• Любов
• Лунна соната
• Писмо
• Когато си помисля, че и ти...
• Моя Нова година
• Остани тази нощ...
• Лъжа ли беше първата ни ласка...
• Вик
• Последно писмо
• Кратка песен през дългата нощ
• Ти пак ме гледаш с ласкави очи...
• Посвещение
• Среднощна молитва
• Ревност
• Отивам си...
• Ела до мен с целувката безкрайна...
• Не трябва да те търся...
• Изтрих те с двойна гума от сърцето си...
• Късно
• Жена
• ...И само нощем...
• Всеки ден, всеки час, всеки миг...
• "Приятелство"
• Като прозорец на влак насрещен...
• Молитва към жена ми
• "М"
• Аз исках да ти кажа две слова
• Напразно викане

Цикъл есета от книгата "Живей така, че ..." - април-декември 1968г.

• Не мога без вас!
• Първият, безименният
• Христо Ботев
• Пейо Яворов
• Димчо Дебелянов
• Христо Смирненски
• Гео Милев
• Никола Вапцаров
• Никола Фурнаджиев
• Веселин Ханчев
• Чудомир
• Случайни страници
• Атанас Далчев
• Константин Константинов
• ***

• стихосбирки
  
  Всеки делник има красота
  Още съм жив
  ...И само нощем...
  Обади се, любов!
  Ти и Аз

 

---

Обратно към: [български автори][СЛОВОТО]

СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА ДОПЪЛВАНЕ!

Още произведения на Дамян Дамянов има на адрес: www.slovo.bg/old/damyanov

http://www.slovo.bg

Автор: nikolaigatzev

НА 15 ЯНУАРИ 2013 ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 22 ГОДИНИ ОТ ПРИЗНАВАНЕТО НИ НА Р.МАКЕДОНИЯ- НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ОБАЧЕ "ОТВОРЕНИТЕ" ВЪПРОСИ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ...
"Нова Македонија бр.34,21 јануари 1945 г.
 Воениот суд на скопската воена област при кумановскиот воен сектор,со своја пресуда од 14 јануари 1945 г. ги осуди на смрт следниве македонци:
 1.Д-р Јосиф Андонов 44 г. од Куманово
 2.Крсто Лазаров-Иванов 70 г.
 3.Димитар Алексов-Атанасов 58 од Кратово
 4.Борис Лазаров-Зафиров (Муто) 22 г. од Куманово
 5.Тодор Сојчев-Сопотски 60 г. од Куманово
 6.Петар Андонов-Кралевски 48 г. од Куманово
 7.Христо Атанасов-Петров од Куманово
 8.Трајко Петров-Џимревски 38 г. од Куманово
 9.Киро Костов-Атанасов (Мургашански) од Куманово
 10.Стојан Петков-Атанасовски 38 г. од с.Новоселани-Куманово
 11.Страхил Стојчев Апостолски 30 г. од с. Ругнице-Куманово
 12.Стојче Спасов Стојменов 45 г. с.Орашец-Куманово
 13.Игнат Мане Мангаров 64 г.од Кратово
 14.Стефан Велков Атанасов 66 г.од с.Талашманци-кратовско
 15.Трајко Герасимов Арсов 25 г. од Кратово
 16.Александар Иванов Цеков 57 г.познат како Санда Врлото од Кратово
 17.Радивој Даков Арсовски 59 г.с.Гризеленци-кратовско
 18.Иван Поп-Станчев Велков 40 г. од Крива Паланка
 19.Антон Димитров Узунов 53 г. с.Милутинци-кривопаланечко
 20.Славко Спиро Иванов 33 г. од Кратово
 21.Теодосиј Џартов 50 г.-кмет на Куманово
 22.Богдан Шеќерџиски 34 г.
 Безскрупулозните и најсвирепи убиства на македонци се направени меѓу 15 и 16 јануари 1945 г. в месноста Лечиште кај Велес на 53 бугарски патриоти.Така се наречени од страна на убијците-злосторници, дека се тоа бугарски патриоти.В 1996 г. се пронајдени нивните коски,пренесени и со сите почести кај самата црква погребани.
 1. Д-р Богдан Поп-Ѓорчев 40 г.
 2. Благој Ѓорчев 36 г.
 3. Димко Крепиев 60 г.
 4. Лазар Крепиев 64 г.
 5. Асен Варналиев 34 г.
 6. Димко Нацев 52 г.
 7. Лазар Илиев 66 г.
 8. Тодор Накинов 25 г.
 9. Панче Караколев 28 г.
 10.Перо Торопанов 50 г.
 11.Ратко Торопанов -син на Перо
 12.Стефан Филипов 32 г.
 13.Тодор Порецов 62 г.
 14.Диме Сребров 35 г.
 15.Георги Унев 40 г.
 16.Орце Несторов 30г.
 17.Ганчо Вишинов 23г.
 18.Владо Јорданов 43г.
 19.Ристо Мајсторов 32 г
 20.Георги Црвенов 27 г.
 21.Перо Дридаров 52 г.
 22.Мирко Божинов 29 г.
 23.Милан Зафиров 44 г.
 24.Димко Манасиев 52 г.
 25.Георги Петров 31 г.
 26.Петар Костов 47 г.
 27.Петре Тончов 43 г.
 28.Пано Манев 38 г.
 29.Јордан Бошков 30 г.
 30.Владо Темелков-Андреев 26 г. од с.Славец
 31.Ангел Ставрев 49 г.
 32.Илија Темелков 56 г.
 33.Јован Лажпетков 29 г.
 34.Јован Теов 40 г.
 35.Илија Николов 50 г.
 36.Тодор Мирчев 37 г.
 37.Стојан Ангелов 40 г.
 38.Александар Костадинов 60 г.
 39.Тасе Костадинов 18 г.
 40.Дачо Трајчев 21 г.
 41.Атанас Иванов 43 г.
 42.Гано Динов 45 г.
 43.Славе Иванов 30 г.
 44.Ангел Бадников 55 г.
 45.Данчо Игев 39 г.
 46.Камче Ацев-Настев 59 г.
 47.Герасим Јанев 53 г.
 48.Славко Симонов 44 г.
 49.Мијалчо Димитров 18 г.
 50.Раде Радев 29 г.
 51.Цветко Мутавчиев 61 г.
 52.Али Асанов 20 г.
 53.Сејфедин Фајазит 18 г.
 ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕСИ НА ИСТАКНАТИ РЕВОЛУЦИОНЕРИ И ВМРО-вци 1944-1945
 
Првите осуденици,судени како големи бугарофили
 
1.Д-р Борис Светиев - од Битола, суден и во 1927 г. заради што Мара Бунева изврши атентат врз Прелиќ
 2.Христо Светиев - инж. брат на Борис
 3.Стефан Светиев - адвокат, брат на Борис и Христо, обесен в затвор
 4.Д-р Костадин Кочо Робев
 5.Д-р Владо Туџаровски - лекар од с. Љубојно,прилепско
 6.Д-р Асен Татарчев - од Ресен,брат на Христо Татарчев
 7.Александар Цане Костов Кандилото - адвокат од Битола
 8.Цветан Дамев - учител
 9.Христо Ризов
 10.Димитар Ѓузелов - д-р по филозофија - од Дојран
 11.Димитар Чкатров - инж. од Прилеп
 12.Роза Којзаклиева - проф. по историја од Штип
 13.Спиро Китинчев
 14.Благој Панчев - д-р по економија од Скопје
 15.Д-р Панајот Станчев Хитров
 16.Захари Валков Иванов
 17.Константин Хрисимов- Смилец - од Драмско,осуден на 20 г. затвор
 18.Д-р Илија Чулев - осуден на 10 г. затвор
 19.Д-р Димитар Златарев
 20.Стефан Кузманов - осуден на 15 г. затвор
 21.Коста Динев - од Битола, осуден на 6 г. затвор
 22.Наумче Јосифовски
 23.Д-р Илија Златарев - од Охрид,осуден на 14 г. затвор
 24.Петар Ташулов - од Неготино, осуден на 4 г. затвор
 25.Кирил Пецаков - инж. од Битола, осуден на 3 г. затвор
 26.Атанас Анев - од Битола, осуден на 2 г. затвор
 27.Серафим Лазаров - од Битола
 28.Методи Светиев - од Битола
 29.Лука Секулов - од Битола,осуден на 1 г. затвор
 30.Д-р Константин Христов Терзиев - осуден на смрт
 31.Д-р Васил Андов Иванов - осуден на смрт
 32.Д-р Коста Николов Тренчев - осуден на смрт
 33.Методи Попов - осуден на смрт
 34.Благој Гаштев - осуден на смрт
 35.Никола Иванов Попов - осуден на смрт
 36.Асен Донев Темов - од Штип, осуден на смрт
 37.Томе Давков - од с. Горни Балван,штипско,осуден на 20 г. умира в затвор
 38.Кирил Ефтимов Сивевски - с.Робово,осуден на 15 г. умира в затвор
 39.Георги Гоцев - с.Панчереево,осуден на 12 г.
 40.Димитар Григоров Пеев - умира в затвор
 41.Борис Чаракчиев - свештеник,осуден на 15 г.
 42.Трајко Попов - с. Раштак,скопско, осуден на смрт
 43.Борис Градишки - осуден на 20 г.
 44.Ратко Градишки - брат на Борис, осуден на 9 г.
 45.Ефтим Иванов Гашев, осуден на 12 г.
 46.Милка Цветанова - осудена на 5 г.
 47.Ана Костова - осудена на 5 г.
 48.Бранислава Цветанова - осудена на 3 г.
 49.Слободанка Дилева - осудена на 1 г.
 50.Никола Попов - с. Раштак, осуден на 8 г.
 51.Методи Андонов - Ченто - осуден на 12 г.
 52.Бошко Неданов Загоранлиев - од Прилеп
 53.Митре Крстов Митрев - од Прилеп
 54.Неделко Митров Макрев - од Прилеп
 55.Димитар Медаров - осуден на смрт
 56.Јордан Димитров - осуден на 15 г.
 57.Славко Соколов Димитров - осуден на 10 г.
 58.Алекса Наумов - осуден на 5 г.
 59.Стојан Стоилков - осуден на 5 г.
 60.Манаско Деспотов - осуден на 5 г.
 61.Иван Тачев Георгиев - осуден на 5 г.
 62.Тодор Спасов - осуден на 5 г.
 63.Никола Варадинов - осуден на 5 г.
 64.Борис Апостолов - осуден на 5 г.
 "НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.25 од 27.12.1944 г. - се донесени првите смртни пресуди во Скопје, обвинети како бугарофили (но прво се убиени,а по убиството формално е донесена пресуда)
 
1.Димитар Тодоров Пехливанов - од Велес
 2.Глигор Куманов Кунов - од Дебар
 3.Димитар Атимов Катланов - од Скопје
 4.Катерина Борисова Георгиева - од Тетово
 5.Ангел Трпев Димков
 6.Методи Трендафилов
 7.Емил Ташев
 8.Јани Туфа
 9.Димитар Андреев
 10.Иван Апостолов Андонов - Башино село,велешко
 11.Ангел Трпев Димков - Скопје
 12.Илија Нетков
 
"НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.43 од 18.01.1945 г. објавува за смртта на застрелани штипјани
 
1.Тодор Стоилов Ангелов
 2.Стојан Панов Иванов
 3.Стојан Ангреев Коцев
 
"НОВА МАКЕДОНИЈА " бр.92 -воениот суд в Прилеп ги осудил на смрт дека се претставиле како Бугари
 
1.Д-р Петар Иванов Бардаров - од Прилеп
 2.Петар Спиров Спасов
 3.Димитар Најденов - учител
 4.Александар Хаџиздравев
 5.Ицко Сарчар
 6.Киро Христов Тамбурката
 7.Велика Грозданова Шамова - с. Дрен прилепско
 8.Зора Ѓерекарова Думбалакова - од Прилеп
 9.Јован Цеков - с. Дрен прилепско
 10.Илија Ангелов - с. Дрен прилепско
 11.Петар Стојанов - с. Дрен прилепско
 12.Петар Петров - с. Дрен прилепско
 13.Александар Хаџиздравев - од Прилеп
 
СУДЕНИ В ШТИП В 1945 Г.
 
1.Добре Иванов - од Штип
 2.Мане Иванов - од Штип
 3.Антон Ковачев - од Штип
 4.Благој Ципушев - од Радовиш
 5.Ангел Ефтимов - од Виница
 6.Емануел Пешев - од Виница
 7.Трифун Ефтимов - од Виница
 8.Илија Хаџи-Санков - од Штип, осуден на 6 г. затвор
 9.Васил Пуздерлиев - од Штип, осуден на 10 г. затвор
 10.Иван Балванлиев - од Штип, осуден на 1 г. затвор
 11.Димитар Хаџиглигоров - адвокат, осуден на 2 г. затвор
 
СУДЕНИ В БИТОЛА В 1945 Г. - осудени на смрт
 
1.Михаил Михајлов
 2.Георги Москов
 3.Војдан Билбилов
 4.Боне Нечев
 5.Петар Гинов
 6.Борис Тодоров
 7.Александар Дамев - Котлето
 
осудени на смрт
 
1.Георги Зафиров Хаџимитров - од Гевгелија
 2.Георги Христов Чалаков - од Гевгелија
 3.Владо Маџаро - од с. Стојаково,гевгелиско
 4.Илија Југов - од Гевгелија
 
СУДЕЊЕ ВО ВЕЛЕС 30.05.1945 Г.
 
1.Љубен Тошев Брчков - 22 г.
 2.Тодор Петров Каргов
 3.Благој Алексов Чушков - ученик,осуден на 5 г. затвор
 4.Лазар Алексов Кицов - 57 г.,казнет со 10 000 динари
 ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕСИ - СУДЕНИ ЗА ВМРО 1946 г.
 
СУДЕНИ В ШТИП В МАРТ 1946 Г.
 
1.Панче Аџисмилев - осуден на 7 г. затвор
 2.Наум Којзаклиев - осуден на 7 г. затвор
 3.Борис Давков - осуден на 6 г. затвор
 4.Митко Илиев - осуден на 5 г. затвор
 5.Васил Ефтимов - осуден на 4 г. затвор
 6.Љубен Ефремов - осуден на 4 г. затвор
 7.Васил Иванов - осуден на 2 г. затвор
 8.Васил Хаџикимов - осуден на смрт
 9.Никола Гичев - осуден на 10 г. затвор
 10.Стефан Јанакиев Стефанов - од Кратово,убиен в затвор
 11.Павле Марјанов - од Штип, осуден на 15 г.затвор, суден и во 1958 г. и осуден на уште 4 г.затвор
 12.Панче Арсов - 45 г.од Штип,осуден на 10 г.затвор
 13.Санде Манев - од с.Балван 45 г.,осуден на 15 г.затвор
 14.Лазо Јованов - од с. Г.Балван 45 г.,осуден на 15 г.затвор
 15.Ристо Тасев - од Штип 45 г.,осуден на 12 г.затвор
 16.Трајан Николов - од с. Г.Балван 45 г.,осуден на 10 г.затвор
 17.Стојмир Алексов - од с. Црн Камен - кочанско 55 г., осуден на 15 г.затвор
 18.Јордан Теодосиев - од Кочани, 45 г.,осуден на 10 г.затвор
 19.Владо Бонев - од с. Мојанци-кочанско,стар 60 г.,осуден на 20 г.затвор
 20.Методи Калкашлиев - од Струмица,осуден на 3 г. затвор
 21.Георги Јармов - осуден на 3 г. затвор
 22.Коста Хаџи Мишев - осуден на 3 г. затвор
 23.Љубен Топчев - од Струмица, осуден на 2 г. затвор
 24.Мирко Христов - осуден на 2 г. затвор
 25.Мирчо Пецев - осуден на 1 г. затвор
 26.Борис Белев - осуден на 6 месеци
 27.Христо Паланов - осуден на 8 г. затвор
 28.Паланов - татко на Христо - осуден на 10 г. затвор
 29.Владимир Димитров
 30.Кирил Карагоцев
 31.Никола Апостолов
 32.Христо Минашев
 33.Душко Бунчев
 34.Иван Хаџивасилев
 35.Глигор Ганчев
 36.Иван Андонов
 37.Панче Шаламанов
 38.Петар Бразилов
 39.Јосиф Гоцев
 40.Стојан Терзиев
 41.Ратко Семенјаков
 42.Живко Костуранов
 43.Христо Костуранов
 44.Алексо Абрашев
 45.Томе Мазнејков
 46.Глигор Димитров
 47.Ефтим Бојчев
 48.Методи Шапкаров - од Богданци
 49.Митко Сертов - од Богданци
 50.Александар Хаџиев - од Богданци
 
СУДЕЊЕ ВО КОЧАНИ 1946 г.
 
1.Димитар Медаров - осуден на смрт
 2.Јордан Димитров - осуден на 15 г. затвор
 3.Славко Соколов Димитров - осуден на 10 г.затвор
 4.Алекса Наумов - осуден на 5 г.затвор
 5.Стојан Стоилков - осуден на 5 г.затвор
 6.Манаско Деспотов - осуден на 5 г.затвор
 7.Иван Тачев Георгиев - осуден на 5 г.затвор
 8.Тодор Спасов - осуден на 5 г.затвор
 9.Никола Варадинов - осуден на 5 г.затвор
 10.Борис Апостолов - осуден на 5 г.затвор
 СУДЕНИ ВО СКОПЈЕ 1946 Г. ОД ВОЕНИОТ СУД В.П.76852
 
1.Стојан Спасов Ефтимов - од Радовиш,стар 26 г., осуден на 12 г затвор
 2.Томе Василев Мазнејковски - од Струмица,стар 22 г., осуден на 9 г.затвор
 3.Тодор Панев - од Богданци,стар 26 г., осуден на 12 г затвор
 4.Кире Петров Решковски - од Богданци,стар 26 г., осуден на 7 г затвор
 5.Ефтим Ило Сумраковски - стар 20 г.,од Царево Село,осуден на 6 г.затвор
 6.Панче Петров Догов - од Крушево, осуден на 15 г.затвор
 7.Никола Лазаров Шестаков - стар 22 г.,осуден на 5 г. затвор
 8.Душан Вришковски - од Прилеп,осуден на 3 г. затвор
 9.Рампо Иванов Толичанец - од Прилеп,осуден на 15 г. затвор
 10.Михо Димков Јовановски - осуден на 5 г. затвор
 11.Пеце Богоев Велевски-Пената - од Прилеп,стар 41 г.,осуден на 15 г. затвор
 12.Стефан Димчев Хаџи-Митревски- роден 1898 г.,од Прилеп, осуден на 15 г. затвор
 13.Боге Апостолов Кебановски - роден 1908 г.,од Прилеп, осуден на 12 г. затвор
 14.Спасе Стефанов Самарџиев - од Прилеп, осуден на 3 г. затвор
 15.Трајче Ристов Цветановски - стар 25 г.,од Прилеп, осуден на 15 г. затвор
 16.Киро Малинов Тодоровски-Кукуш - прилепско,стар 36 г.,осуден на 3 г. затвор
 17.Јован Петров Бабановски- од Коњаре,стар 34 г.,осуден на 3 г. затвор
 18.Митре Ристов Наумовски-Шерметко - од Прилеп, осуден на 12 г. затвор
 19.Петар Наумов Упалевски - од Прилеп, стар 40 г., осуден на 14 г. затвор
 20.Милан Павлов Кебаковски - од прилепско, осуден на 8 г. затвор
 21.Милан Стојанов Димчуловски - стар 45 г. од прилепско, осуден на 15 г. затвор
 22.Борис Илиев Тумановски - стар 39 г., од прилепско, осуден на 12 г. затвор
 23.Борис Георгиев Стефановски - стар 32 г., од прилепско, осуден на 10 г. затвор
 24.Кочо Спиро Димковски - стар 35 г., од прилепско, осуден на 10 г. затвор
 25.Георги Блажев Димчевски - стар 33 г., од прилепско, осуден на 7 г. затвор
 26.Петко Илиев Цветановски - стар 28 г., од крушевско осуден на 14 г. затвор
 27.Михаил Андонов Михајловски - од Крушево,осуден на 9 г. затвор
 28.Георги Михајлов - стар 25 г., од Крушево,осуден на 6 г. затвор
 29.Бруно Котев - од Скопје, стар 40 г., осуден на 15 г. затвор
 30.Томе Исаилов - од Скопје, осуден на 10 г. затвор
 31.Ангел Црниот -Геројот - од Скопје, стар 45 г., осуден на 15 г. затвор
 32.Поп Гигов - свештеник од Скопје,стар 55 г., осуден на 20 г. затвор
 33.Поп Спиро - свештеник од Скопје,стар 65 г., осуден на 15 г. затвор
 34.Андре Алексов Михајлов - од Скопје, стар 46 г., осуден на 10 г. затвор
 35.Јордан Андонов Димитров - стар 40 г.
 36.Петар Салов - од Велес, стар 35 г.
 37.Димитар Владимиров Давидов - од Скопје, стар 44 г., осуден на 10 г. затвор
 38.Никифор -Форе Галаганов - од Скопје, стар 42 г., осуден на 8 г. затвор
 39.Борис Пеев - од с. Пирава,адвокат
 40.Драган Хаџибашков
 41.Д-р Александар Георгиев - од Кратово,
 42.Зафир Џиков - трговец од Скопје
 43.Никола Попов-Вутико - адвокат од Тетово
 44.Михо Алексов Михајлов - брат на Андреј, осуден на 12 г.
 45.Васе Пупков - инж.
 46.Ацо Трајчев - од Велес
 47.Тодор Каринчанец - од Велес, адвокат
 48.Лазар Каринчанец - од Велес, брат на Тодор
 49.Глигор Чулев - од Кавадарци
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ДЕЛЧЕВО 1946 Г.
 
1.Славе Грленски - стар 65 г., осуден на 10 г. затвор
 2.Георги Шекеринов - стар 50 г., осуден на 8 г. затвор
 3.Ефтим Папунаков - стар 70 г., осуден на 12 г. затвор
 4.Митко Златев - стар 40 г., осуден на 4 г. затвор
 5.Георги Кушев - с.Трботивиште, стар 65 г., осуден на 20 г. затвор
 6.Спиро Клинчарски - с.Трботивиште, стар 70 г., осуден на 20 г. затвор
 7.Јордан Ризанов - с.Град делчевско, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 8.Ефтим Борисов - с. Истевник, стар 65 г., осуден на 15 г. затвор
 9.Нестор Бојчев - од Пехчево, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО БЕРОВО 1946 Г.
 
1.Методи Балаков - од с. Чифлик, стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 2.Лефтер Сопалов - од с. Умлена стар 65 г., осуден на 12 г. затвор
 3.Ефтим Попов - од с. Русиново,стар 70 г., осуден на 12 г. затвор
 4.Георги Попов - син на Ефтим, стар 36 г., осуден на 8 г. затвор
 5.Јорданка Попова - ќерка на Ефтим, осудена на 15 г.,умира во затворот
 6.Сандо Белчев -од с. Русиново, стар 65 г., осуден на 10 г. затвор
 7.Мито Белчев - од с. Русиново, стар 50 г., осуден на 15 г. затвор
 8.Раде Меанџиски - од с. Русиново, стар 55 г., осуден на 15 г. затвор
 9.Тимо Финдаков - с. Владимирово, стар 75 г., осуден на 6 г. затвор
 10.Ефтим Беќаров - с. Митрашинци, стар 55 г., осуден на 10 г. затвор
 11.Санде Ковалов - с. Митрашинци, стар 55 г., осуден на 10 г. затвор
 12.Ангел Ковалов - с. Митрашинци, стар 60 г., осуден на 20 г. затвор
 13.Борис Јованов - с.Митрашинци,стар 30 г.,убиен на 27.10.1946 г. од Кољо Костовски од Панчлереево,агент на ОЗНА
 14.Спиро Михајлов - с. Панчереево,осуден на 6 месеци
 15.Киро Михајлов - брат на Спиро,осуден на 6 месеци
 16.Иван Пекев - од Берово,осуден на 12 г.
 СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ВЕЛЕС 1946 Г.
 
1.Ангел Димов - од Велес,стар 50 г.,осуден на 12 г. затвор
 2.Благој Варналиев - од Велес,стар 60 г.,осуден на 12 г. затвор
 3.Ацо Унев - од Велес,стар 38 г.,осуден на 10 г. затвор
 4.Аница Бондикова - од Велес,осудена на 2 г. затвор
 5.Трајчо Бондиков - од Велес
 6.Панче Делев - од Велес,аптекар,осуден на смрт
 7.Димитар Војницалиев - од Велес,осуден на 12 г. затвор
 8.Драган Стојанов Трпковски - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 9.Крсто Томов Иванов - од Скопје, осуден на 4 г. затвор
 10.Борис Гошев Делев - шофер,од Велес,осуден на 2 г. затвор
 11.Никола Гошев Даскалов - од Велес, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 12.Илија Борисов Кртов - осуден на 2 г. затвор
 13.Страхил Георгиев Аврамов - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 14.Петар Панов Здравев - од Скопје, осуден на 1 г. и 6 месеци затвор
 15.Никола Трајков Ќурчиев - од Велес,шофер,осуден на 1 г.затвор
 
СУДСКИ ПРОЦЕС НА УЧЕНИЦИТЕ ОД ВЕЛЕШКАТА ГИМНАЗИЈА 1946 Г.
 
1.Благој Џајков - водач на групата,осуден на 7 г. затвор
 2.Кирил Кирков
 3.Крум Чушков - осуден на 3 г. затвор
 4.Алекса Ванев
 5.Панче Велев
 6.Т.Лукаров
 7.Милчо
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ОХРИД 1946 Г.
 
1.Илија Коцарев - адвокат и кмет на Охрид,стар 70 г.,осуден на 20 г. затвор
 2.Љупчо Коцарев
 3.Саво Коцарев - адвокат од Охрид,осуден на 15 г. затвор
 4.Јаковчеви-двајцата браќа од Охрид
 5.Томе Гајдарџиев - од Дојран,стар 45 г.,осуден на 20 г. затвор
 6.Стојчо Тошев - с.Николич-дојранско,стар 60 г.,осуден на 20 г. затвор
 7.Никола Аргиров - с.Николич-дојранско,стар 45 г.,осуден на 15 г. затвор
 8.Наумче Јосифов Торбевски - од Охрид,војвода на ВМРО
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО БИТОЛА 1946 Г.
 
1.Цветан Дамев - од Битола,стар 45 г.,осуден на 20 г. затвор
 2.Никола -Коле Коларов - од Битола,стар 30 г.,осуден на 9 г. затвор
 3.Поп Јонче - с.Журче-крушевско, стар 60 г.,осуден на 15 г. затвор
 4.Борис Светиев - од Битола
 5.Христо Светиев-брат на Борис
 6.Стефан Светиев -брат на Борис и Христо,обесен во затворот
 7.Константин Робев -од Битола
 8.Христо Ризов - од Битола
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО КРУШЕВО 1946 г.
 
1.Георги Карев - од Крушево,брат на Никола Карев,стар 65 г.
 2.Михаил-Мишо Карев - син на Георги Карев од Крушево
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ГЕВГЕЛИЈА 1946 Г.
 
1.Јоска Јосифов - од Гевгелија, осуден на 15 г.затвор
 2.Ефтим Јованов - од Кавадарци, осуден на 20 г. затвор
 3.Ламбе Ставрев - с.Ѓавата-гевгелиско,осуден на 12 г. затвор
 4.Георги Поп Христов - од Богданци, осуден на смрт па потоа на 20 г. затвор
 5.Поп Аврам - с.Митрашинци, осуден на смрт, па на доживотен затвор,каде и умира
 6.Георги Поп Гонов- од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 55 г.
 7.Ило Перушев - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 60 г.
 8.Ицко Калчев - од Богданци, осуден на 12 г. затвор,стар 60 г.
 9.Наце Иванов - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 50 г.
 10.Иван Сартов - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 50 г.
 11.Коле Шапкаров - од Богданци, осуден на 15 г. затвор,стар 40 г.
 12.Тодор Роглев - од Богданци,стар 25 г.
 13.Кирил Рачко - од Богданци
 14.Ванчо Попов - од Богданци,стар 30 г.
 15.Лазо Савов - с. Фурка-гевгелиско,
 16.Митко Удавалиев - с.Брајковци-гевгелиско
 17.Лазо Удавалиев - с.Брајковци-гевгелиско
 СУДЕНИ ВО ШТИП 1947 Г. КАКО ВАНЧО МИХАЈЛОВИСТИ ОД КОЧАНИ И КОЧАНСКО
 
1.Јордан Петров Теодосиев - од Кочани,осуден на 20 г. затвор
 2.Тодор Стојанов Миленков - осуден на 10 г. затвор
 3.Ангел Иванов Ковачев - осуден на 20 г. затвор
 4.Ефтим Атанасов Димитров - осуден на смрт со стрелање
 5.Борис Мишев Илиев - осуден на 7 г. затвор
 6.Стефан Лазаров Манев - осуден на 10 г. затвор
 7.Стое Андонов Стојанов - осуден на 11 г. затвор
 8.Јован Паунов Каранфилов - осуден на 4 г. затвор
 9.Ефтим Миленков Георгиев - осуден на 6 г. затвор
 10.Крум Спасов - осуден на 10 г. затвор
 11.Благој Диванисов Манчев - осуден на 5 г. затвор
 12.Ефтим Стојанов Атанасов - осуден на 5 г. затвор
 
ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕС ВО СКОПЈЕ ОД 11 ДО 13.05.1948 Г.- весник " НОВА МАКЕДОНИЈА " од 14 мај 1948, весник " БОРБА " од Белград 12.05.1948 г.
 
1.Ангел Д. Мишев - с. Скачинци,осуден на смрт
 2.Саравко Гелев - с. Брушани,кавадаречко,осуден на смрт
 3.Живко Илиевски - с.Ваташа,осуден на смрт
 4.Ванчо Арсов Божиновски - свештеник, од с. Дољенци-крушевско,осуден на 15 г. затвор
 5.Дончо Поп Андонов - од с. Ваташа-кавадаречко,осуден на 15 г. затвор
 6.Темелко Нешковски - с. Бело Поле - прилепско,осуден на 12 г.
 7.Пандо Кочо Атанасов - с. Скачинци-велешко,осуден на 20 г. затвор
 8.Слободан Соколов - с. Манастирец - прилепско,осуден на 18 г. затвор
 9.Фердо Марина - с. Марена - кавадаречко,осуден на 20 г. затвор
 10.Милан Мишевски Хаджиатанасов - од Неготино,осуден на 10 г. затвор
 
ПОЛИТИЧКИ ПРОЦЕС ВО СКОПЈЕ ОД 20 до 24.11.1948 г. - весник " НОВА МАКЕДОНИЈА " од 24.11.1948 г.
 
1.Трајко Стојанов Чундев - с.Подлес-велешко, осуден на смрт
 2.Томе Спасов - од Скопје
 3.Димитар Панов - од Струмица
 4.Никола Ветеров - од Тетово
 5.Стоилко Давидов - свештеник од Скопје
 6.Кирил Групчев - од Охрид
 7.Трајко Јовчевски
 8.Илија Сливјанов
 9.Темелко Стојановски
 
СУДЕНИ ОД КРАТОВО И ОКОЛИНАТА ЗА ВМРО 1948 Г.
 
1.Тодор Блажев - од Кратово,осуден на 3 г. затвор
 2.Јаким Поцев - од Кратово,осуден во Штип на 4 г. затвор
 3.Димитар Блажев - осуден на 7 г. затвор
 4.Мијалче Голубанов- роден 1903 г.,осуден на 5 г. затвор
 5.Коце Труштев - од Кратово,осуден на 6 г. затвор
 6.Спиро Боев - свештеник,осуден на 11 г. затвор
 7.Борис Монев - осуден на 4 г. затвор
 8.Коце Додев - осуден на 4 г. затвор
 СУДЕНИ ЗА ВМРО И ВАНЧО МИХАЈЛОВ ВО ШТИП ОД СТРУМИЦА , СТРУМИЧКО, с. ВЕЉУСА 1948 /49 г.
 
1.Алекса Котев Митев - осуден на 20 г. затвор
 2.Костадин Арламов Грамбазов-Динката - осуден на 17 г. затвор
 3.Стојан Андонов Габеров - осуден на 16 г. затвор
 4.Алексо Тимов Стојменов - осуден на 12 г. затвор
 5.Панде Наков Гркланов - осуден на 10 г. затвор
 6.Коле Василев Стојменов - осуден на 8 г. затвор
 7.Славе Тушев Атанасов - Абазов - осуден на 7 г. затвор
 8.Ванчо Тимов Стојменов - осуден на 6 г. затвор
 9.Панде Тимов Стојменов - осуден на 6 г. затвор
 10.Ристо Тасев - свештеник од Штип,стар 30 г., осуден на 9 г. затвор
 11.Панче Аксев Илиев - од Штип,стар 29 г., осуден на 8 г. затвор
 12.Јаким Поцев - од Кратово,стар 21 г.,осуден на 4 г. затвор
 13.Александар Петров Рунтев - од Штип,стар 20 г., осуден на 3 г. затвор
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД ВИНИЦА ВО КОЧАНИ 1948 Г.
 
1.Јордан Малчев - од Виница, осуден на 17 г. затвор
 2.Стојан Серафовод - од Виница, осуден на 15 г. затвор
 3.Јордан Синадинов - од Виница, осуден на 15 г. затвор
 4.Чиме Ангелов Иванов - од Виница, осуден на 5 г. затвор
 5.Јован Иванов - свештеник,од Виница, осуден на 5 г. затвор
 6.Милчо Гоцев - од Виница, осуден на 5 г. затвор
 7.Моне Спасов - од Виница, осуден на 7 г. затвор
 8.Јордан Крумов Коцанов - од Виница, осуден на 6 г. затвор
 9.Блаже Гризовски - од Кочани, осуден на 6 месеци
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД СТРУМИЧКО 1948 г.
 
1.Коле Михајлов - од с. Босилово-струмичко, сега во Нов Зеланд
 2.Коле Ставрев - од Гевгелија
 3.Васко Чурулинов - од с. Дабиље-струмичко
 4.Ѓорѓи Ѓоргов - с. Разловце-беровско
 5.Лазо Коцев - с. Муртино-струмичко
 6.Коте Стојанов - од с. Дабиље-струмичко
 7.Христо Коцев - с. Муртино-струмичко
 8.Панде Христов - с. Муртино-струмичко
 9.Туше Калабанов - од с. Иловица-струмичко
 10.Ташко Баџаков - од с.Ново Село-струмичко
 11.Петар Иванов - с. Коцари-струмичко
 12.Георги Иванов - од с. Иловица-струмичко, осуден на 20 г. затвор
 13.Ванчо Иванов - од с. Иловица-струмичко, осуден на 20 г. затвор,брат на Георги,додека неговата 18 годишна сестра и мајка се убиени од тогашната ОЗНА
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ВО ПРИЛЕП 1948 г.
 
1.Благој Мремев - рода на Павел Шатев, осуден на 10 г. затвор
 2.Ѓоре од с.Загорани
 3.Рампо Топличанец
 4.Кочо Чивач
 5.Михата Киселов-златар
 6.Јордан Караџов - убиен
 7.Коца Караџова - сопруга на Јордан,убиена
 8.Цветан Дворчанец - умира в затвор
 9.Тони Златарот - умира од силно тепање в затвор
 10.Цвета Калпакова - осудена на смрт и екзекутирана
 11.Михаил Тодоров - осуден на смрт и екзекутиран
 
СУДЕНИ ЗА ВМРО ОД БИТОЛА И БИТОЛСКО 1950 г.
 
1.Тодор Ацевски - роден 1889 г.,осуден на 10 г. затвор
 2.Милчо Петров Пилаковски - стар 26 г., осуден на 7 г. затвор
 3.Илија Бозевски - од прилепско, осуден на 5 г. затвор
 4.Митре Кебаковски - од прилепско,роден 1915 г.,осуден на 4 г.

Копирано от grigorsimov


Автор: istoriata


Убиваха и по 15 човека на вчерна проверка в лагера в Ловеч.
Разказ за преживяното в лагерите и репресиите по времето на комунизма на Божидар Витанов, който е син на известен радиоговорител отпреди 9 септември 1944 г. Едва 18-годишен през 1960 г. и след като седем пъти е пребиван в мазетата на сградата на ул. "Московска" 5 той е изпратен на кариерата в Ловеч.

-
Божидар Витанов

Господин Витанов, защо станахте неудобен за комунистическата власт?

- Баща ми, Петър Витанов е бил говорител по радиото преди 9 септември 1944 г. Спечелил е второ място на международен анонимен конкурс за радиоводещи през 1937 г., а на първо място се е класирал известният Левитан от СССР. Искаха да го съдят от Народния съд, защото като репортер е отразявал народната скръб по време на погребението на цар Борис III, но тогавашният културен елит се застъпи за него и не допусна това да се случи.

- Как ви арестуваха?

- Първо арестуваха брат ми, през 1957 г. По това време той беше на 19 години, а аз на 14. Една сутрин чувам да се звъни и да се тропа на вратата. След малко нахлуха няколко униформени и цивилни с насочени пистолети:
"Музика империалистическа ще слушате, откъде я взехте, къде е магнетофонът? Всичко ще си кажете!"

Майка ми плачеше, а баща ми обясняваше, че съм музикант, че свиря на цигулка, акордеон и китара и обичам музиката. "Ти не ни обяснявай! Ние знаем коя музика е разрешена и коя не!" Взеха магнетофона заедно с единствената ролка, която имахме и повече не ги видяхме. По-лошото беше, че арестуваха брат ми да даде обяснения в милицията.

Върна се чак след две години - закарали го в Белене. Не ни даваха никакви свиждания, а писмо получихме чак след 6 месеца. Майка ми плачеше постоянно, подадохме жалби в съда и прокуратурата, но оттам ни казаха, че не бил при тях и трябва да се обърнем към МВР. След като се върна, го пратиха в казармата, а за прехраната се грижеше баща ми, който беше режисьор, сценарист и артист.

- Вас как ви задържаха?

- В периода 1959-1960 г. имах нещастието да бъда каран седем пъти в Столичното управление на МВР на ул. "Московска" 5 Причините бяха, че съм носел тесни панталони, слушал съм западна музика, танцували сме американски танци и т. н. За първи път ме арестуваха една съботна вечер, около 20,00 ч. в клуба на ул. "Гочо Гопин". Нахлуха много цивилни и униформени и ни накараха да си свалим панталоните, без да си сваляме обувките. Аз и неколцина младежи не се подчинихме. Тогава ни натовариха на една закрита кола и ни закараха на "Московска" 5.
 

 
ЗЛОВЕЩО: Хиляди са пребивинани в мазетата на "Московска 5" в София.
Влязохме в чакалнята и започнаха да ни викат един по един. Когато дойде моят ред, влезнах в стаята. Там имаше двама униформени висши офицери от МВР. "Сваляй бързо панталоните бе, копеле!" извика единият, дойде до мене и ме удари по лицето. Казвам: "Чакайте, не ме бийте, нищо не съм направил, панталоните са си мои." "Я го карай долу тоя!", каза другият офицер. Извикаха един старшина и той ме поведе по стълбите, които водеха към бул. "Дондуков". Отляво имаше нощен бар, а срещу него една врата, в която влязохме.

По много стълби надолу стигнахме до друга врата, а след нея до едно голямо помещение с дървен под и десетина килии около него. Отвориха една и ме блъснаха в нея. Мина доста време, сигурно беше след полунощ, когато се чу някакъв глас: "Всички да си свалят горните дрехи, да си свалят обувките и чорапите и да си навият ръкавите и панталоните до коленете.

" После изщрака ключ: "Излизай!", извика някой. Изкараха и други "Лягай! Вдигай краката!" Страшни писъци огласиха тъмницата. "Не викай, твойта мама, брой до 50!" Нещо плющеше. Викове и ругатни. Това продължи повече от час, докато дойде и моят ред.

Накараха ме да легна. Над мене се беше изправил цивилен мъж, с навити ръкави: "Ще броиш до 50 на глас и ако не викаш силно ще се спасиш и ще те пуснем." Един дълъг гумен бич свистеше и нанасяше удари по ходилата - неописуеми болки.

Преброих до 50, като виках, но слабо, защото като се обадех по-силно, виждах погледа му на убиец. "Ставай!", изкомандва палачът, целият облян в пот, но като се надигнах, силна болка прониза ходилата ми и паднах на колене. "Дай ръцете!" Не можех да стъпя и както си бях на колене, опънах ръцете си събрани напред. "До 20 ще броиш!", нареди той. И започна да ме удря по ръцете. Боли много, но какво е това пред ударите по табаните. "Сега отивай в банята.

До един час ще има преглед, който има някаква следа от боя, ще го бием пак!" Затътрих се по корем в указаната посока до "банята". Вътре имаше десетина души, които лежаха по цимента, а един от пазачите ме предупреди да не пия вода.
Ходилата на краката ми се бяха подули като напомпани с въздух, изглеждаха невероятно огромни, не можех да стъпя и да се изправя.

"Лечебната процедура" беше следната: трябваше да си мокрим ръцете, да ги разтриваме и да пляскаме до изчезване на отока. Мокрех краката си на един маркуч, който течеше по пода, и ги натисках към пода - нещо невероятно болезнено. Накрая трябваше да тичаме на място, а след това в кръг около палачите. Някои не можеха да се изправят, за да извършат оздравителната гимнастика. Биячите ме подложиха на "преглед", който мина благополучно.

Един от тях ме изведе навън и на изхода ми рече: "Отивай си право вкъщи и на никого нито дума, защото пак ще те докараме тука." Прибрах се у дома. Беше 4 часа сутринта. Не казах нищо на родителите си, защото не исках да ги тревожа.

- Били сте малолетен, не трябваше ли да има поне формално решение от съда?

- Когато разказах на приятели, те ме посъветваха да се оплача в съда и прокуратурата. Добре, че не ги послушах. Виждал съм след това какво става с тези, които са се оплакали. Имаше и някои, които от страх и ужас не държаха краката си вдигнати или удряха главата си в пода, с което пречеха на биячите да си вършат "работата". Тях ги връзваха за столове и тогава ударите сякаш бяха по-болезнени.

- Как ви изпратиха в лагера?

- Бил съм общо седем пъти в мазето на "Московска" и биячите вече ме познаваха. Към 1960 г. палачите станаха по-дръзки. Просто освирепяваха и удряха с бичовете по цялото тяло - гърдите, гърба и т. н. Последния път беше в края на 1960 г., но този път след побоя не ме пуснаха да си отида, а ме качиха в една кола и ме закараха в управление на МВР. Там прекарах новогодишните празници за новата 1961 г. Държаха ме 20 дни. Тогава навърших 18 години и станах пълнолетен. Изглежда, това са чакали, но не съм и помислял да питам джелатите защо съм арестуван.

Между 10 и 12 януари 1961 г. ме закараха на гара София, в етапното отделение. Преспах там, а на сутринта ми сложиха белезници и ме качиха на влак, без да ми кажат за къде пътувам. Милиционерите, които ме охраняваха непрекъснато се сменяха. Стори ми се, че някои от тях ме гледат състрадателно. Един дори ми свали белезниците и ми каза, че съм леко облечен и е трябвало да ми разрешат да си взема дрехи. Пътувах цели три дни и накрая пристигнах в Ловеч. Оттам в закрита кола ни закараха в лагера. Накараха ни да се строим в една редица пред някакви ниски помещения. Стояхме известно време така, а до нас милиционери, облечени с огромни шуби и с автомати.

Тази зима беше много студена, а бях облечен много леко и с обувки на бос крак. После дойдоха трима офицери и четяха имената ни от някакви папки и след всяко коментираха нещо тихичко помежду си. Един от тях започна да ни обяснява, че трябва да изпълняваме всички заповеди, защото в противен случай нямало друго наказание освен смърт. Трябвало да заслужим нашето освобождение с работа, да изкупим греховете си пред родината и така нататък...

После единият от офицерите отиде някъде и донесе няколко дървени бастуна. След това каза на един от нас, мъж около петдесетте, че не е трябвало да го докарват тук, а още на място да го ликвидират. Той мълчеше (спомням си само, че беше от Пловдив). Накараха го да легне на снега по очи и започнаха да го удрят с бастуните. Жертвата им крещеше и молеше за милост, но те го удряха по целия гръб и краката, докато в един момент престана да вика.

Видях по врата му кръв. Донесоха един чувал, палачите го сложиха вътре, натиснаха краката му и когато се скри целият, вързаха чувала с тел. Един милиционер доведе двама души с дрехи на райета, които взеха чувала и го понесоха нанякъде. И когато мислех, че идва и моят ред, милиционерите ни поведоха към едно помещение, където ни дадоха раирани дрехи с номера и цървули.

Взеха цивилните ни дрехи и през една врата с огромни бодливи съоръжения ни вкараха в новия ни дом - лагера на смъртта.
След обяда, който се състоеше от бобена чорба без хляб, защото хляба го раздавали вечер, четирима милиционери с автомати ни поведоха към работните места. 

След около километър стигнахме до една кариера, която наричаха Силозите. Там прекарах повечето време в лагера, макар че съм работил и на Голямата кариера, както я наричаха.
Тя беше широка около 100 м и висока около 50-60 м. Цивилни бомбаджии гърмяха скалите, а ние трябваше да трошим огромните късове на "по-дребни" парчета от по 40-60 кг.

Товарехме ги на вагонетки и ги карахме на около 150-200 м до каменотрошачката. На нея работеше цивилен майстор, който записваше броя на вагонетките на една черна дъска. Нормата беше 15 вагонетки на човек. На забой бяхме по двама до пет човека, но това се изменяше често в зависимост от текучеството в лагера. Инструментите бяха огромни чукове, вили, лопати и лостове. От каменотрошачката камъните отиваха в бункери и оттам по улеи се товареха на вагони. Товаренето изостряше обстановката.

Охраната с огромни кучета се засилваше и, ако, не дай Боже, някой камък паднеше на релсите, това се считаше за саботаж и по тази причина десетки намериха смъртта си
под ударите на тоягите.

Някои от товарачите падаха от преумора или неопитност и това беше причина да загинат. Най-малкото забавяне предизвикваше задръстване, а това означаваше забавяне на маневрата - провинение, което също се заплащаше с живота. Камъкът се трупаше на големи рампи, а кап. Газдов казваше: "Трупайте, таван няма!" Камъните се товареха на 20-тонни вагони във вид на късове от 30 до 70 кг. Един вагон се пълнеше от 5 души.

Ръководството беше избрало бригадири-убийци, четни, отрядни и множество други "привилегировани". Бригадирите ходеха задължително с огромни тояги и бяха облечени в по-нови дрехи и военни обувки. Контролираха изпълнението на нормите и биеха или убиваха набелязаните жертви по указание. Те също не бяха вечни и някои от тях също бяха убити. Всичко се ръководеше от тримата офицери и най-вече от капитан Газдов. Този палач отговаряше по линия на Държавна сигурност.

 

Какъв беше режимът в лагера?

- Две огромни дървени помещения с нарове на три реда. В тях прекарвахме няколко часа от денонощието.
Дрехите ни бяха скъсани, целите се бяхме увили в дрипи и парцали
Нямаше чорапи, а цървулите на повечето от нас се бяха скъсали. През студените зими на 1961 и 1962 г. имаше много боси, а тези, които намираха парцали, си увиваха краката, връзваха ги с конци и така ходеха.
 

 
ВЪЗПОМЕНАНИЕ: Божидар Витанов (вляво) с Надя Дункин и Никола Дафинов пред паметната плоча в Ловеч.
Сутрин в 5,00 ч., когато ставахме, веднага се чуваха виковете на бригадирите: "По-бързо! До три! Има ли още някой вътре?!" По 500 души се струпваха на вратата. Падаха и биваха сгазени от другите. Бригадирите стояха около вратата и удряха с дървета, който им падне. Излизахме и с ръце пазехме главите си, но в тези мелета винаги имаше по някоя жертва. Сутрешна доза бой за разсънване - така го наричаха.
Охраната гледаше и се смееше, а ние умирахме.

После измиване, "тоалет" и закуска до 6,00 ч., кратка проверка, строяване по бригади и указания за работата. Отиване на работа, а от 12 до 13 ч. обедна почивка. И пак работа, докато се стъмни, в зависимост от сезона. Вечеря на плаца - прави или седнали по земята. След това започва страшната вечерна проверка, която понякога траеше до 2,00 часа след полунощ. В дъжд и сняг всички лагеристи стояхме прави за да чакаме "представлението" изнасяно от Газдов, Горанов и Гогов. Най-често поредното убийство на някой от нас.

Избираха си някого по указание от някъде другаде или по тяхно желание. Обикновено за това, че не е работил достатъчно и не трябвало да живее, както казваха те. Майор Гогов беше повече зрител. Виждал съм го да бие, но не и да убива. Активните действащи лица бяха Газдов и Горанов и техният верен помощник - сакатият циганин Шахо. Всеки инквизитор би им завидял на квалификацията и особената жестокост. Между убийците бригадири и палачите офицери имаше и някои пароли.

Например Газдов посочваше жертвата и когато лично не се занимаваше с нея, казваше: "Този много да работи!" По натам вече бригадирите започваха да го бият "на почивки" през целия ден и обикновено до вечерта, когато вече се прибирахме, го носехме в чувал. Изнемощели, гладни, с кървящи рани и загнили гърбове ние работехме и когато се прибирахме вечер, мислехме само за вечерната проверка.

Слаботелесните, болните и по-възрастните хора загиваха първи. От ударите по гърба, задника и ръцете много бяха получили натъртвания и от раните им излизаха червеи. Болките бяха непоносими, а телата ни миришеха на мърша. Такива обикновено не издържаха, защото всеки нов удар по болното място ги обездвижваше, което значеше, че не могат да работят, а това е равностойно на сигурна смъртта. Виждал съм чувалите с жертвите, понякога над 15 за ден, оставени в тоалетната  или зад нея. Години след това съм чел и препрочитал литература, свързана с репресии и инквизиции - за Френска Гвиана, за концлагерите на Хитлер и Сталин, но според мене те не бяха постигнали това, в което успяха много от служителите на ДС от онова време. Те бяха и съдии, и палачи. Жестоките убийства бяха ежедневие. Например един младеж на около 25 години се хвърли под влака на Голямата кариера, когато правеше маневра, и му отряза и двата крака, но беше още жив. Старшината от охраната попита звеновия Левордашки какво става, а той взе един боен чук, изтегли го от релсите и го удари в гърдите. Жертвата издъхна, а старшината одобрително кимна на убиеца.

- Били сте едва осемнадесетгодишен, имаше ли и други на вашата възраст в лагера?

- На пръсти се брояхме най-младите момчета между 18 и 20 години. Освен мене и Никола (Никола Дафинов, с когото "168 часа" публикува интервю в предишен брой - бел. ред. ) имаше и един Бойко. Той оцеля само 10 дни. Уби го бригадирът Благо Гайтански от Пловдив. Той беше двуметров гигант с много тежка ръка.

Малко след като ликвидира Бойко, започна да ме побива и мене всеки ден
Някой му бил казал, че съм приятел с Бойко, както ми обясни самият той. Бях получил от него няколко натъртвания на гърба и всеки момент можеше да се появят червеи. Той ме удряше нарочно там, въпреки че виждаше състоянието ми.

Чудех се дали му е наредено, или го прави по собствена инициатива. Ако беше първото, спасение нямаше, но ако идваше от него имах искрица надежда. Пешев, главният бригадир на Силозите, се държеше добре с мене. Казах му за Благо и му показах раните си. Веднага ме разбра и ми спаси живота, като ме прати на работа под каменотрошачката
Каза ми да не ходя изобщо на кариерата, където беше Благо.
Цивилният майстор на каменотрошачката също се застъпи за мене и след това понякога го замествах на машината. Междувременно през май и юни 1961 г. лагерът се беше напълнил. Нямаше къде да се спи, защото в помещенията бяхме над 1000 души. Аз бях стар лагерист, вече наближавах година, а такива живи бяхме останали малко. Наказаха бригадира Пешев и Благо пак ме започна. Но после, в късната есен, смениха ръководството, забраниха боя и убийствата и така останах жив.

копирано от:
http://istoriata.blog.bg/history/2013/01/12/interviu-s-konc-lagerista-bojidar-vitanov.1041289
 

Автор: lyubomircholakov

Очевидно в представения материал има сериозни основания да бъде сезирана прокуратурата...