Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2011  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Святослав Храбрий, Киев: "Осъждам сатанинската идеология на комунизма, създадена от юдейските слуги на Злото Мордохай-Маркс, Бланк-Ленин, Бронщайн-Троцки и други изчадия адови. Проклети да са те, както и еврейските им спонсори от Уол стрийт и всички окаяни дегенерати, които загърбваха съвестта и човешкото в себе си, за да следват 'заветите' на тази изродена юдейска шайка. Проклинам евреите и масоните, които продадоха душите си и нас на кръвожадния си демон и броя дните до неизбежния колапс на дяволската система, в която ние, човеците, бяхме впримчени. Светлината винаги надвива над мрака и човечеството отново ще диша свободно от адските окови на мордохай-комунизма, глобализма, либерализма, ционизма, демонокрацията, 'равенството и братството', толерастията и всички останали нечовешки идеологии, заченати от самия Сатана. Богъ раздава Правдата! Новъ денъ ще изгрее над поробената ни Родина и окованото човечество. Да живее България! Да живеятъ борците срещу юдейското мракобесие! Вечна слава на героите, които се опълчиха на Злото!" http://www.budnaera.com/ottegljane/index.html https://chitanka.info/book/3717-protokoli-na-tsionskite-mydretsi https://www.cross.bg/voiina-svetovna-paiik-1251999.html (Дезинформация е че сатанистите ще оставят себеподобните им еврействащи да бъдат унищожени...) https://panbulgarian.blogspot.com/2010/11/blog-post_19.html https://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485 https://nstribuna.org/Voinite_na_Anglia.pdf https://www.ideyazabulgaria.org/obshti/kamsanarodnicite/4281-1990 https://grigorsimov.blog.bg/politika/2015/11/12/idva-istinsko-vreme-razdelno-shokirasht-dokument-logoslovo-r.1406411 https://samvoin.blog.bg/politika/2024/04/12/obryshtenie-kym-rusnacite-i-ukraincite-na-brigadniia-komandi.1905764 https://conspiracii.blog.bg/novini/2013/02/05/avstraliiskiiat-kongres-razoblichava-noviia-svetoven-red.1050214 http://www.budnaera.com/2013-01/2013-02-16_02.html https://samvoin.blog.bg/politika/2024/06/12/britanskoto-morsko-pravo-izvodite-sa-za-vas-v-chii-sviat-jiv.1913521 https://samvoin.blog.bg/drugi/2024/03/26/az-hristo-angelov-otkazvam.1903768 "Колкото и неразбираемо да ви изглежда, на пръв поглед. За търсещите истината, вижте книгата "Страшният Съд Божий - видение на Григорий, ученик на Свети Василий нови Цариградски"!! Книгата е писана преди повече от хиляда години! В едно от подзаглавията на книгата се описва огромна тълпа тъмни и лукави души на починали хора, които в десните си ръце държат вдигнати "дъсчици" (т.е. картички), на които пише "отричане" (от Бога)/ И Господ се обръща към тях със страшен глас: "Какво добро очаквахте от него (т.е. от дявола), та се отказахте от християнското си име и приехте него!" (неговите електронни документи и еврейски "номера"!!)" И без да съм чел тази книга го зная... Кога, кой и как го въведе? Случайно ли се повтаря три пъти "е" в изричането му? В Евангелието, цифровизират ли се хора и какво е казано за всякакви числа на човек? После, кога за пръв път ни номерират и не номерират ли и черните роби и говедата за клане пред кланиците? Както им слагат и намордници... Вижте какво е БРИТАНСКО МОРСКО ПРАВО (БРИТАНСКОЕ МОРСКОЕ ПРАВО)... Да потърсим заедно ИЗХОД ОТ СИСТЕМАТА И ПЪТИЩА ЗА КРАЯ И: bgnational2010@gmail.com 0879606456 (И тука са лепнали числото на ЗВЯРА СИ!) НЕ РЕГИСТРИРАЙТЕ НОВОРОДЕНИТЕ СИ В ПРЕСТЪПНАТА ИМ СИСТЕМА И НЕ ДАВАЙ АКО СИ МЪЖ НА ПАРТНЬОРКАТА СИ ДА РАЖДА В РОДИЛНИТЕ ИМ!
Автор: samvoin Категория: Лични дневници
Прочетен: 10282452 Постинги: 8018 Коментари: 3761
Постинги в блога от Септември, 2011 г.
2 3 4 5  >  >>
Взето от lyubomircholakov

Копирано от www.savanne.ch


Медиите под контрол Забележителните постижения на пропагандата Ноам Чомски

Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния.
Българският текст е взет от брошурата "Медиите под контрол"
на издателство AGATA, 1994 г.


 

Предговор
Увод
Ранната история на пропагандата
Демокрация на зрителите
Пъблик рилейшънз
Фабрикуване на мнение
Изображението като реалност
Дисидентската култура
Парад на враговете
Избирателна чувствителност
Войната в залива

image

"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория – "проблем на Оруел" – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд".

Същността на "проблема на Платон" е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: "Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?".

...Подобно на много други интелектуалци на двадесети век, Оруел е впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.

...При "проблема на Платон" въпросите опират в основата си до науката. ...Проблемът е да се открият обяснителни принципи, често прикрити и абстрактни, които да придадат някакъв смисъл на феномените, изглеждащи на повърхността хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна структура. Изследването на "проблема на Оруел" е съвсем различно. Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите. Следователно, изследването на "проблема на Оруел" се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател дори при повърхностен преглед, да затвърдят извода, че властта и привилегията функционират така, както очаква всеки един рационален ум, и да покажат действащите механизми, довели до наблюдаваните резултати.

..."Проблемът на Платон" е дълбок и интелектуално вълнуващ за разлика от "проблема на Оруел". Но ако не успеем да стигнем до разбирането на "проблема на Оруел", до признаването на неговата значимост в собствения ни обществен и културен живот и да го преодолеем, шансовете на човешкия род да оцелее достатъчно дълго, за да открие отговора на "проблема на Платон" или на други въпроси, които подлагат на изпитание интелекта и въображението, са малки."

из предговора към Knoledge of Language: Its Nature, Origin, and Use. New York, Praeser Publishers, 1986
 image

Обявената тема „Дезинформацията и Войната в Залива" всъщност е малко по-тясна от това, за което бих желал да поговорим. Към нея ще се върна след малко. Искам да предложа да разгледаме дадената тема в по-широк контекст. Контекстът в действителност е свързан с това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно – според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично това общество. Позволете ми да започна с противопоставянето на две различни концепции за демокрацията. Едната концепция твърди, че демократично е онова общество, в което хората имат възможността да участват по някакъв смислен начин в управлението на собствените си дела и където средствата за информация са достъпни и свободни.

Ако погледнете в речника що е демокрация, ще видите някакво подобно определение.

Алтернативната концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Може да ви звучи малко странно като концепция за демокрация, но е важно да разберете, че това е по-разпространената концепция. Тя не само действа отдавна, а е развита и като теория. Това е дълга история, водеща началото си от ранните демократични революции в Англия от седемнайсети век, които широко са проповядвали този възглед. Аз възнамерявам да се придържам към съвременността и да кажа няколко думи за това как се развива тази идея за демокрация и защо и как в този контекст се намесва проблемът за медиите и дезинформацията.
 

Ранната история на пропагандата


Нека започнем с първата съвременна правителствена пропагандна операция. Била е по времето на Удроу Уилсьн. Удроу Уилсън е избран за президент през 1916 г. с предизборната платформа „Мир без победа". Това става точно по средата на Първата световна война. Населението било изключително пацифистки настроено и не виждало никакви причини за въвличането на САЩ в Европейската война. Правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света. Това е изключително постижение и то има по-нататъшно развитие. Същата техника се използва за раздухване на истерията с така наречената Червена опасност. По подобен начин бяха разрушени профсъюзите и се елиминираха такива проблеми като свободата на пресата и свободата на политическата мисъл. Средствата за масова информация и бизнесът в действителност организираха и извършиха голяма част от работата. Успехът е голям.

Сред тези, които вземат активно и ентусиазирано участие, са прогресивните интелектуалци, хора от кръга на Джон Дюи1. Както може да се съди от собствените им писания по онова време, те много се гордеят с факта, че са показали как наричаните от тях "по-интелигентни членове на обществото", т. е. те самите, са съумели да вкарат едно пасивно население във война, като са го наплашили и са предизвикали шовинистичен фанатизъм. Използваните средства са били изключителни. В много случаи са фабрикувани "хунски" жестокости като белгийски бебета с отскубнати ръчички и куп други ужасяващи неща, които все още можете да прочетете в историческите книги. Всичко това е изобретено от британското министерство на пропагандата, чиято цел по онова време е, както то самото заявява на секретни съвещания, "да контролира мислите на целия свят". Но още по-жизнено важно за тях е да контролират мисълта на по-интелигентните членове на американското общество, които да разпространят скалъпената пропаганда и да тласнат миролюбивата страна към истерията на войната. Този механизъм се оказва успешен. И то доста успешен. И дава един урок: държавната пропаганда, когато е подкрепена от образованите хора и когато не е разрешено никакво отклонение от нея, може да има огромен ефект. Това е урок, научен от Хитлер и от много други, и той се следва до ден-днешен.
 

Демокрация на зрителите


Друга група, която остава много впечатлена от тези успехи, са теоретиците на либералната демокрация и водещите фигури в медиите, като Уолтър Липман например, доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Ако погледнете в събраните му есета, ще видите, че подзаглавията им са от рода на "Прогресивна теория за либералнодемократичната мисъл". Липман е включен в тези комисии по пропагандата и отбелязва техните постижения. Той твърди, че наречената от него "революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата. Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика". Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленинистки възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е „специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една – защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си наш водач" или "Искаме ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при "правилно функциониращата" демокрация.

И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилните" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа". И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които й е разрешено да избира.

Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик – Рейнълд Нийбър2, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън3 и на интелектуалците около Кенеди – казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на "демократичния догматизьм", че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на "обърканото стадо". То не може да ги схване.
 

Пъблик рилейшънз


САЩ първи създадоха индустрията на пъблик рилейшънз (връзките с обществеността). Нейното предназначение е да "контролира мисленето на обществото", както твърдят самите й създатели. Те са научили много от успехите на комисията Крийл и от успехите при създаването на Червената опасност и последствията й. По онова време индустрията на пъблик рилейшънз се разраства неимоверно. През 20-те години тя успява за известно време да подчини почти напълно обществото на интересите на бизнеса. Успехът е толкова категоричен, че в началото на 30-те години комисии на Конгреса започват да го проучват. От това разследване идва и повечето информация.

Пъблик рилейшънз са огромна индустрия. Днес тя поглъща около един милиард долара на година. През цялото време нейната цел е да контролира мисленето на обществото. През 30-те години в обществото отново изникват проблеми, подобни по мащаби на тези през Първата световна война. По време на Голямата депресия наемните работници започват да се организират. Всъщност през 1935 г. работниците печелят първата си голяма законодателна победа – правото да се организират, гарантирано от Закона на Уогнър. Това поражда два сериозни проблема. Единият е, че демокрацията започва да функционира лошо. „Обърканото стадо" на практика печели законодателни победи, а не бива да е така. Другият проблем е, че става изобщо възможно хората да се организират. Народът трябва да е разбит на атоми – разделени и самотни. Не се предвижда възможността за организиране на хората, защото в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието. Всъщност шансът им да станат участници ще се осъществи, ако много хора с ограничени възможности се обединят и стъпят на политическата арена. Това наистина е опасно. Работодателите предприемат решителни действия, за да са сигурни, че тази законодателна победа на наемните работници ще е последната и че това ще е началото на края на "демократичното отклонение" в организирането на народа. Успехът е налице. Това е наистина последната законодателна победа на профсъюзите. От този момент нататък – въпреки че по време на Втората световна война броят на хората в тях нараства – влиянието им спада. И това не е случайно. Властта отделя купища пари, много внимание и мисъл, за да се справи с тези проблеми чрез индустрията на пъблик рилейшънз и чрез такива организации, като Националната асоциация на производителите, Кръглата маса на бизнеса и др. Те веднага се залавят за работа, за да намерят начин да се противопоставят на тези "демократични отклонения".

Първият опит е една година по-късно. В Западна Пенсилвания, в Джонстаун, намиращ се в Долината на мохауките, избухва голяма стачка в стоманолеярния завод Бетлем. Бизнесът опитва нов метод да се пребори с работниците и се справя успешно. Не с чупене на крака или създаване на отряди стачкоизменници – това вече не дава добри резултати, а като използва по-фините и ефективни средства на пропагандата. Идеята е да се намери начин да се настроят хората срещу стачниците, да се представят стачниците като разрушителни, вредни и противостоящи на интересите на обществото елементи. Затова се измислят "общи интереси", наречени „наши" – на бизнесмена, на работника, на домакинята. Всички сме "ние". Ние искаме да сме заедно и да имаме неща като хармония, американска мечта и единство. Но там, навън, са онези лоши стачници, които причиняват неприятности, подриват устоите на хармонията и нарушават същността ни на американци. Ние трябва да ги спрем, за да можем да живеем заедно. „Ръководителят на корпорацията и момчето, което чисти пода, имат общи интереси. Ние можем да работим заедно, да работим за хармонията на американското общество, обичайки се един друг". Такова е в основни линии посланието. Полагат се огромни усилия то да стане публично достояние. В края на краищата, нали това е общността на бизнесмените, а те са тези, които контролират медиите и имат огромни средства. Планът успява и дава доста добри резултати. Дори по-кьсно е наречен "формулата на Долината на мохауките" и го прилагат многократно за проваляне и на други стачки. Наричат го "научни методи за проваляне на стачки" и успяват много ефективно да мобилизират общественото мнение в полза на безсъдържателни и празни лозунги като този за американската мечта, например. Кой би се обявил срещу нея? Или хармонията. Кой е срещу нея? Или да се върнем в нашето време – лозунгът "Да подкрепим нашите войски". Кой е против? Или жълтите панделки4. Кой не е съгласен? Всичко това са абсолютни безсмислици. Всъщност какво означава, ако някой ви попита, дали подкрепяте хората от Айова? Можете ли да кажете: да, подкрепям ги, или не, не ги подкрепям? Това дори не е въпрос. То просто нищо не значи. Именно тук се крие същината на създадените от пъблик рилейшънз лозунги от типа на "Подкрепете нашите войски" Те не означават нищо. Те означават точно толкова, колкото дали подкрепяте хората от Айова. Разбира се, има и подтекст. Подтекстът е – подкрепяте ли нашата политика? Но вие не искате хората да мислят за този подтекст. Това е същината на добрата пропаганда. Трябва да измислите лозунг, срещу който никой не би възразил и всички ще са "за", защото никой не знае какво точно означава, тъй като той не означава нищо. Важното е, че отклонява вашето внимание от друг въпрос, който наистина означава нещо. "Подкрепяте ли нашата политика?" Това е нещото, за което не ви се разрешава да говорите. Говори се: дали подкрепяме войските си. Разбира се, аз не мога да не ги подкрепям. Значи, вие печелите. Това е също като тезата за американската мечта или хармонията. "Ние сме заедно" – празни лозунги, – "присъединете се към нас", "нека да направим Така, че да изчезнат тези лоши хора, които ще развалят нашата хармония с техните приказки за равенство, права и неща от този род".

Това се оказва много ефикасно и действа до ден-днешен. И разбира се, е внимателно обмислено. Хората, които работят в индустрията на пъблик рилейшънз, не са там случайно. Те се опитват да внушават "правилните" ценности. Всъщност те имат концепция каква трябва да бъде демокрацията: тя трябва да бъде система, в която "специалната класа" е обучена да работи за собствениците – хората, които притежават обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност, защото организациите причиняват само неприятности. Хората трябва да седят сами пред телевизорите си и в главите им да бъде набивано посланието, че единствената ценност в живота е да имаш повече предмети за потребление или да живееш като това богато семейство от средната класа, което ти показват, и да имаш прекрасни морални ценности като хармонията и "американската мечта". Няма какво повече да се иска от живота. В главата ти могат да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но като гледаш телевизия – а тя не ги показва – започваш да се убеждаваш, че си луд, щом мислиш така. И след като организирането не е разрешено – а това е страшно важно – няма начин да откриеш дали наистина си луд, или само така ти се струва.

Това е идеалът. Огромни са усилията, които се полагат, за да бъде той постигнат. Очевидно зад него стои някаква концепция. Една от тях е концепцията за демокрация, която споменах. Проблемът е в "обърканото стадо". Трябва да избегнем гнева му и опасността да бъдем стъпкани. Трябва да отвлечем вниманието му. Хората от стадото трябва да гледат Суперкупата, комедии или филми с насилие. От време на време трябва да ги призоваваме да скандират безсмислени лозунги от типа на "Да подкрепим нашите войски". Трябва да бъдат постоянно наплашвани, защото, ако не са достатъчно уплашени и ужасени от всички видове външни, вътрешни и какви ли не още дяволи, току-виж започнали да мислят, а това е много опасно, защото те не са подготвени да мислят. Затова е важно да се отвлича вниманието им и да бъдат изолирани един от друг.

Това е едната концепция за демокрацията. Всъщност, ако се върнем към бизнеса, действително последната законодателна победа на наемната работна сила е Законът на Уогнър през 1935 г. След идването на войната профсъюзите започват да залязват, а заедно с това и свързаните с тях богати традиции на наемния труд. Всичко това беше разрушено. САЩ преминаваха към забележителна форма на общество, управлявано от бизнеса. Това е единственото държавно-капиталистическо индустриално общество, в което няма даже нормален социален договор, какъвто може да намерите в сравнимите с него страни. Като изключим Южна Африка – САЩ са единственото индустриално общество, което няма общодостъпно национално здравеопазване. Не съществува система за осигуряване на минимални средства за оцеляване на хората, които не могат да се сдобиват сами с предмети за потребление. Профсъюзите фактически не съществуват. Други форми на обществени структури на практика няма. Няма и политически партии или организации. "Идеалът" е почти постигнат, най-малкото от гледна точка на структурите. Медиите са под контрола на корпорациите. Всички те имат еднакви гледни точки. Двете партии са всъщност две фракции на голямата бизнес партия. По-голямата част от населението дори не си прави труда да гласува, тъй като това изглежда безсмислено. Хората са изолирани и вниманието им е отвлечено. Поне целта е такава. Водещата фигура в индустрията на пъблик рилейшънз, Едуард Бърнейз, е фактически от комисията Крийл. Той е бил част от нея, научил си е урока там и продължава да развива "фабрикуването на съгласие", което той описва като "есенция на демокрацията". Хората, които са в състояние да "фабрикуват съгласието", са онези, които притежават средствата и властта да го направят – общността на бизнеса – и това са хората, за които вие работите.
 

Фабрикуване на мнение


Трябва да се подтикне населението да подкрепи външнополитическите авантюра. Като правило народът е миролюбиво настроен точно както по време на Първата световна война. Хората не виждат смисъл да бъдат въвличани във външнополитически авантюри, убийства и мъчения. Така че вие трябва да ги подтикнете. А за това най-напред трябва да ги наплашите. В това отношение самият Бърнейз има добри постижения. Той е човекът, който проведе кампанията по пъблик рилейшънз за Юнайтед Фрут Къмпани през 1954 г., когато САЩ нахлуха в Гватемала, за да свалят едно демократично правителство и да установят на негово място властта на ескадроните на смъртта и убийците. То съществува и до днес благодарение на постоянните инжекции с американска помощ, давани за предотвратяване на демократичните промени, настъпващи там. Необходимо е непрекъснато да се работи и за налагането на вътрешнополитически програми, срещу които обществото има възражения, тъй като няма причини хората да харесват вредни за тях програми. Това също изисква усилена пропаганда. През последните десет години се нагледахме на такива случаи. Рейгъновите програми бяха изключително непопулярни. Дори хора, които гласуваха за Рейгьн, се надяваха в съотношение приблизително две към три, че неговите програми няма да бъдат реализирани на практика. Ако вземете някоя конкретна програма, например за въоръженията, за съкращаването на разходите за социални нужди и т. н., ще видите, че нито една от тях не се радва на някаква обществена подкрепа. Но тъй като хората са изолирани и объркани, те няма как да се организират или да изразят на глас чувствата си, нито пък има начин да разберат, че и други изпитват същите чувства. При анкетиране преобладаващата част от хората казват, че предпочитат парите да се дават за социални нужди, а не за въоръжаване, но те предполагат, че са единствените с такава налудничава идея в главата си. Просто отникъде не са чували същото мнение. И тъй като нямаш начин да се събереш с други, които мислят като теб, за да си помогнете един на друг да се изразите гласно, остава ти единствено да се възприемаш като някакво изключение, "бяла врана". Ето защо просто си стоиш настрана и не обръщаш внимание на нищо. Пускаш си нещо друго, например мачовете от Суперкупата.

И така, до известна степен идеалът е постигнат, но не докрай. Има институции, които досега не е било възможно да бъдат разрушени. Църквите, например. Голяма част от дисидентската активност в САЩ идва от църквите по простата причина, че те съществуват. В Европа лекции за политика обикновено се изнасят пред профсъюзите. Тук това не може да се случи, тъй като, първо, профсъюзите почти не съществуват и, второ, ако съществуват, те не са политически организации. Но църквите ги има и затова за политика се говори тъкмо там. Солидарността с Централна Америка се зароди именно в църквите, главно защото те са единствените съществуващи институции.

"Обърканото стадо" никога не е докрай укротено, така че трябва постоянна борба. През 30-те години то се разбунтува и беше смазано. През 60-те се надигна нова вълна на дисидентство. "Специалната класа" нарече тази вълна "криза на демокрацията". "Кризата", според тях, се състои в това, че големи части от населението започват да се организират, да се активизират и да се опитват да вземат участие в политическия живот. И тук отново се сблъскваме с двете различни концепции за демокрация. В речниците пише, че този процес е напредък на демокрацията. Според господстваща концепция обаче, това е проблем, криза, която трябва да бъде преодоляна. Населението трябва да бъде върнато обратно към апатия, подчинение и пасивност, които са неговото нормално състояние. Ето защо трябва да направим нещо, за да преодолеем "кризата". Предприемат се мерки, но те са без успех. "Кризата на демокрацията" все още е жива за щастие, но не особено успешна в усилията си да промени политиката. Все пак, противно на това, което повечето хора мислят, тя се оказва ефективна за промяната на общественото мнение. Големи усилия се полагат за преодоляването на тази "болест". Един от аспектите на болестта дори получава специално име. Наречен е "виетнамският синдром". Терминът, който се появява някъде около 1970 г., е дефиниран случайно. Рейгъновият интелектуалец Нормън Подхорец го определя като "болезнени задръжки срещу използването на военна сила". Тези "болезнени задръжки" срещу насилието са налице у голяма част от населението. Хората просто не разбират защо трябва да ходим да измъчваме, да убиваме и да изсипваме бомбени килими. Много е опасно, когато населението е обладано от такива "болезнени задръжки" (както и Гьобелс го е разбрал), защото това може да наложи ограничения върху външнополитическите авантюри. Необходимо е, както възкликва един ден Вашингтон Пост, да "внушим на хората уважение към военните добродетели". Това е много важно. Ако искате да създадете общество на насилието, което да използва военна мощ, за да наложи по света целите на собствения си, домашен елит, то трябва да има "правилно" разбиране за военните добродетели и да няма никакви такива "болезнени задръжки" по въпроса за използването на сила. Ето това е виетнамският синдром. Необходимо е той да бъде преодолян.
 

Изображението като реалност


Необходимо е също така пълно фалшифициране на историята. Това е друг начин да бъдат преодолени "болезнените задръжки" – да направиш така, че когато ние нападаме и унищожаваме някого, да изглежда като че ли всъщност се защитаваме от страшни агресори, чудовища и т. н. Откакто свърши виетнамската война, се полагат огромни усилия за преиначаване на нейната история. Прекалено много хора започнаха да разбират какво наистина стана. Включително много войници и млади хора, които участваха в движението за мир. Това е лошо. Необходимо е да се пренаредят тези лоши мисли и да се възстанови някаква форма на "нормалност", най-вече разбирането, че щом ние правим нещо, значи то е благородно и правилно. Ако ние бомбардираме Южен Виетнам, това е, защото защитаваме Южен Виетнам от някого или по-точно от южновиетнамците, тъй като там няма никой друг. Интелектуалците на Кенеди го наричат "защита срещу вътрешната агресия в Южен Виетнам". Това е фразата, която Едлай Стивънсьн5 използва. Необходимо е тя да се превърне в официална, добре обоснована постановка. Успехът й е голям. Когато притежаваш пълен контрол върху медиите и образователната система – а хората на науката са конформисти – можеш да бъдеш сигурен в това. Пример представлява едно изследване на Масачузетския университет за отношението към кризата в Залива – изследване за мненията, формирани от телевизията. Един от въпросите, зададен по време на изследването е: "Колко виетнамци според вас са загинали по време на войната във Виетнам?". Средната цифра, която посочват днешните американци, е около 100 000 души. Официалната цифра е около 2 милиона души. Действителните жертви вероятно са около 3-4 милиона. Хората, провели изследването, съвсем закономерно повдигат въпроса: "Какво бихме помислили за германската политическа култура, ако на подобен въпрос за броя на загиналите евреи по време на Холокоста, германците отговорят "около 300 000"?" Можете сами да си направите изводи. А какво означава това за нашата култура? Доста неща. Например, че ни карат да преодолеем "болезнените задръжки" срещу използването на военна сила и другите "демократични отклонения". Тук конкретно схемата успява. Така, както и в повечето случаи. Вземете например Близкия Изток, международния тероризъм, Централна Америка – навсякъде картината, която се представя на обществото, има само далечна прилика с действителността. Истината е погребана под купища добре построени лъжи. И в това е големият успех: именно в условията на свобода да спреш заплахата от демокрация. Защото ние не живеем в тоталитарна държава, където всичко се извършва със сила. Нашият успех е постигнат в условията на свобода. Ако искаме да разберем собственото си общество, трябва да се замислим над тези факти. Те са важни за тези, за които има значение в какво общество живеят.
 

Дисидентската култура


Независимо от всичко, дисидентската култура оцелява. И даже значително се развива от 60-те години насам. През 60-те години тя е в зародиш. Няма протести срещу войната в Индокитай. Те се появяват години след като САЩ започват да бомбардират Южен Виетнам. Дори след разрастването си то е доста ограничено движение - преди всичко студенти и млади хора. С идването на 70-те нещата значително се променят. Разгръщат се големи масови движения: екологичното, феминисткото движение, антиядреното и други. През 80-те разрастването е по посока на движенията за солидарност – нещо ново и много важно в историята на Америка, а може би и на дисидентството по света. Това са движения, които не само протестират, но и фактически се ангажират, често много дълбоко, с живота на страдащите хора по света. Така се научават много неща, които постепенно променят традиционните виждания на по-голямата част от американците. Всеки, който е участвал в подобна дейност в продължение на много години, усеща разликата. Аз самият виждам, че лекции, които сега чета в най-реакционните части на страната – централна Джорджия, източен Кентъки и т. н., – са далеч по-смели от лекциите, които можех да водя в разгара на движението за мир, дори и пред аудитория, принадлежаща към най-активната част на това движение. Сега може свободно да се говори навсякъде. Хората могат да се съгласяват или не, но поне разбират за какво става дума и има общи истини, чрез които можеш да стигнеш до тях.

Това са признаци на цивилизоващия ефект, който е налице въпреки цялата пропаганда, въпреки всички усилия за контрол върху мислите и фабрикуването на общо съгласие. Независимо от всичко хората придобиват способността и желанието да се замислят над нещата. Скептицизмът по отношение на властта нараства и отношението към много, много въпроси се променя. Това става бавно, вледеняващо бавно, но е доловимо и съществено. Друг е въпросът дали това е достатъчно, за да промени събитията по света. Нека вземем един познат пример: прословутата разлика между половете. През 60-те години отношението и на мъжете, и на жените към такива проблеми като "военните добродетели" и "болезнената задръжка" относно използването на военна сила е еднакво. Всички мислят, че да се използва сила за потискането на други хора е правилно. С годините ситуацията се променя. "Болезнените задръжки" се усилват в цялата страна. Но разликата в отношението на двата пола нараства и е вече съществена, според проучванията - някъде около 25%. Какво се е случило? Ами случило се е това, че съществува едно полуорганизирано движение, в което участват жените – феминисткото движение. Организацията оказва своето влияние. Тя означава, че ти си открил, че не си сам. И други имат същите мисли като теб. Можеш да укрепиш вярата в правотата си и да научиш повече. Това са неформални движения, не са като организациите с членство в тях, а се основават на общи настроения, които включват взаимодействие между хората. Ефектът е значителен. Това е "опасно" за демокрацията: ако организациите могат да се развиват, ако хората не са просто залепнали за телевизорите си, в главите им могат да се появят някакви странни мисли като "болезнената задръжка" по отношение на използването на военна сила например. Това трябва да се преодолее, но още не е преодоляно.
 

Парад на враговете


Вместо да говорим за последната война, нека поговорим за следващата война, защото понякога е по-добре да си предварително подготвен, вместо само да реагираш. В момента в САЩ има една много интересна тенденция. Те не са първата държава в света, която минава по този път. Налице са растящи местни социални и икономически проблеми, бих казал дори катастрофи. Никой, който има власт, не възнамерява да направи нещо, за да ги спре. Ако погледнете вътрешнополитическите програми на правителствата през последните десет години – тук включвам и демократите от опозицията, – в тях няма нито едно сериозно предложение какво да правим с тежките проблеми на здравеопазването, образованието, бездомните, безработицата, престъпността, стремителното нарастване на броя на престъпниците, затворите, разрухата в бедните квартали – с целия спектър от проблеми. Положението става все по-лошо. Само през двете години, през които на власт е Джордж Буш, три милиона, повечето от които деца, са минали под границата на бедността, дългът ни се увеличава, образователният ценз пада, за по-голямата част от населението реалната заплата се е смъкнала някъде на равнището от края на 50-те години и никой нищо не прави. В такава ситуация ще трябва да отвлечете вниманието на "обърканото стадо", защото, ако то започне да забелязва какво става, може и да не го хареса. Възможно е да се окаже, че гледането на Суперкупата и комедийните сериали не е достатъчно. Налага се да го стреснете с врагове. През 30-те години Хитлер го наплаши с евреите и циганите. Ние също имаме своите начини. През последното десетилетие на всеки една-две години се измисля по едно чудовище, срещу което трябва да се браним. Има едно, което всякога е под ръка – руснаците. Винаги може да се защитавате от руснаците. Но те започват да губят привлекателността си като врагове и става все по-трудно да бъдат използвани за тази цел, така че трябва да бъдат измислени нови. Всъщност хората доста несправедливо обвиняват Джордж Буш в неспособност да изрази каква е нашата движеща сила в момента. Не е справедливо. Някъде до средата на 80-те години само ако се унесете – веднага се пускаше старата песен: "Руснаците идват". Но Буш изгуби тази възможност и трябваше да измисли нещо ново Точно както стори това рейгъновият апарат за пъблик рилейшънз през 80-те години. Сега това са международните терористи, наркотрафикантите, пощурелите араби и новият Хитлер Саддам Хюсеин, които заедно са тръгнали да завладяват света. Един след друг, непрекъснато трябва да се появяват все нови и нови врагове. Вие стряскате населението, изпълвате го с ужас, наплашвате го до такава степен, че да трепери и да се бои да пътува. След това спечелвате една "великолепна" победа срещу Гренада, Панама или някоя друга беззащитна армия от Третия свят, която може да бъде разбита с поглед – и точно така стана в действителност. Това носи облекчение – "Ние сме спасени в последната минута". Ето един от начините, чрез които можете да отвлечете вниманието на "обърканото стадо", да го държите под контрол и да му попречите да се огледа и да види какво наистина става около него. Много е вероятно следващият враг да е Куба. Това ще наложи продължаването на незаконната икономическа блокада, а вероятно и изключителния международен тероризъм спрямо нея. Най-голямата международна терористична акция досега, с всички последвали я действия, е операцията "Мангуста", организирана от правителството на Кенеди срещу Куба. Нищо не е в състояние дори приблизително да се сравни с нея, даже войната в Никарагуа, ако тя може да бъде наречена тероризъм. Световният съд я класифицира повече като агресия. Идеологическата офанзива първо създава някое химерично чудовище, а след това и общественото мнение, което е призовано да го разгроми. Разбира се, "чудовището" не трябва да е в състояние реално да се бие. Това би било прекалено опасно. Ако обаче сте убедени, че то ще бъде лесно разгромено, тогава го катурвате и отново всички въздъхват с облекчение.

Това продължава от доста време. През май 1986 г. бяха публикувани мемоарите на освободения кубински затворник Армандо Валадарес. Те бързо се превърнаха в сензация за медиите. Ще ви цитирам няколко отзива. Медиите описват неговите разкрития като "подробен разказ за огромната система от мъчения и затвори, с помощта на която Кастро наказва и унищожава политическата опозиция. Това е вдъхновяващо и незабравимо описание на скотски затвори, нечовешки мъчения, [и] свидетелство за държавно насилие под ръководството на още един от масовите убийци на нашия век, който е създал нов деспотизъм, институционализирал е мъченията като механизъм за социално управление в ада на Валадарес, наречен Куба". Това са Вашингтон Пост и Ню Йорк Таймз в повтарящи се рецензии. Кастро е описан като "диктатор-убиец. Неговите жестокости са разкрити толкова категорично в тази книга, че само най-лекомислените и хладнокръвни западни интелектуалци ще застанат в защита на тирана." – Вашингтон Пост. Не забравяйте – това е разказ за случилото се на един човек. Нека допуснем, че всичко написано е истина. По време на церемонията в Белия дом, отбелязваща Деня за защита на човешките права, авторът е поздравен от Роналд Рейгън за куража си да изтърпи ужаса и садизма на кървавия кубински тиранин. Този човек е назначен за представител на САЩ в Комисията за човешки права към ООН, където му е дадена възможността да върне услугата, като защитава салвадорското и гватемалското правителства от обвинения в жестокости, които са с такъв мащаб, че правят всичко, което той е преживял, да изглежда доста незначително. Ето така стоят нещата.
 

Избирателна чувствителност


Това се случва през май 1986 г. и разкрива някои аспекти на фабрикуването на съгласие. Същия месец оцелелите членове на групата за човешки права на Ел Салвадор (лидерите й са убити) са арестувани и измъчвани. Сред тях е и директорът й Хербърт Аная. Изпратени са в затвора Есперанца ("Надежда"). Но и оттам те не спират работата си по защита на човешките права. Като адвокати те продължават да вземат свидетелски показания под клетва. В този затвор е имало 432 затворника. 430 от тях се подписват под свидетелските си показания, дадени под клетва. В тях те разказват за мъченията, на които са били подложени: изтезания с ток и други жестокости, включително и един случай, в който е описан подробно мъчителят – американски майор в униформа. Това е едно изключително детайлно и пълно описание под клетва, вероятно уникално с подробностите от камерата за изтезания. 160-те страници доклад, съдържащ дадените клетвени показания на затворниците, е измъкнат от затвора заедно с видеолента, която показва затворници, потвърждаващи описанията на мъченията. В САЩ го донася Марин Каунти Интерфейт Таск Форс. Националната преса отказва да го публикува. Телевизионните станции отказват да го покажат. В Сан Франциско Икзаминър, местния вестник на Марин Каунти, се появява една статия и мисля, че това е всичко. Никой друг не се докосва до този материал. Това е време, в което немалко "лекомислени и хладнокръвни западни интелектуалци" пеят дитирамби в чест на Хосе Наполеон Дуарте и Роналд Рейгън. На Аная не се отдава никаква почит Той не се появява в Деня за защита на човешките права. Не е назначен никъде. Освободен е по време на някаква размяна на затворници и след това е убит, очевидно от силите за сигурност, подкрепяни от САЩ. Почти никаква информация не се появява за този случай. Медиите никога не са се запитвали дали публикуването на жестокостите би спасило живота му.

Така работи една добре смазана система за фабрикуване на съгласие. В сравнение с разкритията в Ел Салвадор, които прави Хербърт Аная, мемоарите на Валадарес са като грахово зърно, сравнено с планина. Но да продължим нататък. А това ни води към следващата война.

Няколко коментара за последната операция. Нека най-сетне се спрем на нея. Позволете ми да започна с онова изследване на Масачузетския университет, което споменах преди малко. В него има няколко интересни заключения. Там на хората се задава въпросът дали смятат, че САЩ трябва да се намесват със сила, за да освободят незаконно окупирани територии и да спрат сериозни нарушения на човешките права. Всеки трети американец мисли, че трябва да го сторим. Да използваме военна сила в случай на незаконна окупация и сериозни нарушения на човешките права. Ако последваме този съвет, ще трябва да бомбардираме Ел Салвадор, Гватемала, Индонезия, Дамаск, Тел Авив, Кейп Таун, Турция, Вашингтон и цял списък от други градове и държави. Във всички тях има случаи на незаконна окупация и сериозно нарушаване на човешките права. Ако сте запознати с фактите, отнасящи се до целия този списък от примери, който нямаме възможност да разгледаме по-подробно поради липса на време, значи добре разбирате, че агресията и жестокостите на Саддам Хюсеин попадат в него. Но те не са най-фрапиращите. Защо никой не стигна до това заключение? Причината е, че никой нищо не знае. При една добре функционираща система за пропаганда, никой не би трябвало да разбере за какво става дума, когато изброявам тези примери. Ако си направите труда да се вгледате, ще видите, че те са доста подходящи. Вземете това: което се случи в същия този период. През февруари, точно по средата на бомбардировките над Ирак, правителството на Ливан поиска от Израел да изпълни резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН, в която той е призован да се изтегли незабавно и безусловно от Ливан. Резолюцията е от март 1978 г. Оттогава е имало още две резолюции, призоваващи Израел да се изтегли незабавно и безусловно от Ливан. Израел, разбира се, не ги изпълнява, защото САЩ го подкрепят. В това време Южен Ливан е тероризиран. Там има камери за изтезания, в които стават ужасяващи неща. Използва се за база при атакуване на други части на Ливан. За тринайсетте години след окупирането на Южен Ливан, оттам е бомбардирана столицата Бейрут, 20 000 души са убити, 80% от тях са цивилни граждани. Разрушени са болници, извършени са други ужаси, грабежи и мародерства. Но всичко е наред, защото САЩ подкрепят Израел. Това е само един случай. В медиите няма нищо по този въпрос. Няма никаква дискусия, че Израел и САЩ трябва да спазват резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН, както и всички други резолюции, нито пък някой призовава да бъде бомбардиран Тел Авив, въпреки че според принципите, подкрепяни от две трети от населението, ние би трябвало да го сторим. В края на краищата това е незаконна окупация и сериозни нарушения на човешките права. Но има и по-лоши примери. Индонезийското нахлуване в Източен Тимор струва живота на 200 000 души. Всички останали изглеждат незначителни на този фон. Индонезия има сериозната подкрепа на САЩ и все още получава значителна дипломатическа и военна помощ. И така нататък, и така нататък.
 

Войната в залива


Това ви дава представа как функционира добре смазаната система за пропаганда. Хората могат да повярват, че когато ние използваме военна сила срещу Ирак и Кувейт, то е, защото наистина спазваме принципа, че на незаконната окупация и нарушаването на човешките права трябва да се отговаря със сила. Те не осъзнават какво би станало, ако този принцип се приложи спрямо поведението на самите САЩ. Това е зрелищен успех на пропагандата.

Нека се спрем на друг случай. Ако се вгледате внимателно в отразяването на войната от август насам, ще видите, че липсват няколко важни гледни точки. Например, съществува иракска демократична опозиция, която е смела и представлява съществен фактор. Тя, разбира се, работи в изгнание, защото не би могла да оцелее в Ирак. Живее главно в Европа. Това са банкери, инженери, архитекти – такъв тип хора. Образовани са, имат глас и могат да говорят. Според източници на иракската демократична опозиция, миналия февруари, когато Саддам Хюсеин все още беше любим приятел на Джордж Буш и негов важен търговски партньор, те идват във Вашингтон с молба за подкрепа на парламентарната демокрация в Ирак. Отказано им е категорично, тъй като САЩ нямат никакъв интерес от това. В средствата за масова информация няма реакция.

След август става малко по-трудно да не се забелязва тяхното съществуване. През август ние изведнъж се обръщаме срещу Саддам Хюсеин, след като сме го фаворизирали в продължение на много години. Иракската опозиция, която би трябвало да има сериозни съображения по въпроса, би била щастлива да види Саддам Хюсеин изтърбушен и разчекнат. Той е убивал братята им, измъчвал е сестрите им, изгонил ги е от страната. Те са се борили срещу тиранията му през цялото време, през което Роналд Рейгън и Джордж Буш са го потупвали по гърба. Къде са техните гласове? Вземете националните средства за масова информация за периода от август до март и да видим какво ще намерите за иракската демократична опозиция. Няма нито дума. Представителите й обаче имат изявления, предложения, призиви и искания. Ако се вгледате в тях, ще видите, че те съвпадат с тези на американското движение за мир – против Саддам Хюсеин и против войната срещу Ирак. Те не искат страната им да бъде разрушена. Това, което искат, е мирно решение и знаят много добре, че то е постижимо. За пропагандата това обаче е "погрешна" гледна точка и следователно не трябва да й се обръща внимание. Не сме чули нито дума за иракската демократична опозиция. Ако искате да научите нещо за нея, вземете германската или британската преса. Не че те казват много, но не са толкова контролирани, колкото нашата, и все нещо се промъква.

Това е чудесно постижение на пропагандата. Първо, гласовете на иракските демократи са напълно игнорирани и, второ, никой не ги забелязва. Това също е интересно. Населението трябва да е дълбоко надъхано, за да не забележи, че ги няма гласовете на иракската опозиция, да не си зададе въпроса Защо? и да не открие очевидния отговор – защото иракските демократи мислят различно. Техните мисли са в унисон с международното движение за мир и затова са табу.

Нека разгледаме причините за войната. Пропагандата предложи няколко: агресорите не бива да остават ненаказани, а последствията от агресията трябва да бъдат ликвидирани чрез бърза силова реакция. Това са причините – други, практически, не са предложени. Възможно ли е това да са причини за война? Поддържат ли САЩ принципите, че агресорите не бива да остават ненаказани, а последствията от агресията трябва да бъдат ликвидирани чрез бърза силова реакция? Няма да оскърбявам интелигентността ви като разглеждам фактите, но истината е, че този довод може да бъде оборен за две минути от който и да е грамотен юноша. Въпреки това, никой не се опита да го опровергае. Погледнете медиите, свободомислещите коментатори и критици, хората, които свидетелстват в Конгреса, и проверете дали някой се е усъмнил в това, че САЩ отстояват тези принципи. Възпротивиха ли се САЩ на собствената си агресия срещу Панама и настояваха ли за бомбардирането на Вашингтон, за да ликвидират последствията й? Когато през 1969 г. южноафриканската окупация на Намибия беше обявена за незаконна, наложиха ли САЩ ембарго върху храните и лекарствата? Доведе ли това до война? Беше ли бомбардиран Кейп Таун? Не, това доведе до двайсет години "тиха дипломация". По време на управлението на Рейгън и Буш около един и половина милиона души са убити от Южна Африка само в заобикалящите я страни. Забравете какво се случи в Южна Африка и Намибия. Това никак не рани чувствителните ни души. Ние продължихме с "тихата дипломация" и я увенчахме с щедра награда за агресорите. Предоставихме им главното пристанище на Намибия, дадохме им редица предимства с оглед на техните съображения за сигурност. Къде е принципът, който ние поддържаме? И отново – дори децата ще докажат, че това не може да са причините да тръгнем на война, тъй като ние не поддържаме такива принципи. Никой не го направи – това е важното. И никой не се погрижи да посочи извода, който следва, че няма причина да отиваме на война. Никаква. Не е изтъкната никаква причина, която да не може за две минути да бъде оборена от който и да е грамотен юноша. Това отново е запазена марка на тоталитарната култура. Би трябвало да ни плаши, че вътрешно сме дотам тоталитарни, да можем без причина да бъдем докарани до война, без някой да забележи или да се замисли, фактът е поразителен.

Точно преди да започнат бомбардировките, в средата на януари, допитване на Вашингтон Пост и ЕйБиСи разкрива нещо интересно. На хората е зададен въпросът: "Бихте ли се съгласили Ирак да се изтегли от Кувейт, като в замяна Съветът за сигурност разгледа арабско-израелския конфликт?" Около две трети от населението би приветствало подобно решение. Това би сторил и целият свят, включително и демократичната иракска опозиция. И ето, официално е отбелязано, че две трети от американското население е "за". Предполагам, че хората, които са били за такова решение, са мислили, че те са единствените в света с подобни идеи. Определено никой в пресата не каза, че тази идея е добра. Заповедите от Вашингтон са, че ние сме против всякакво обвързване на проблема с други проблеми, т. е. против дипломацията, и затова всички удариха крак по команда и се обявиха против дипломацията. Ако потърсите някакъв коментар в пресата, ще намерите само една колонка от Алекс Кокбърн в Лос Анжелис Таймз. В нея той твърди, че идеята е добра. Хората, които са отговаряли на анкетата, са смятали, че те са единствени, но все пак са казали това, което мислят. Да допуснем, че са знаели, че не са самотни в мислите си, подобно на иракската опозиция. Да допуснем, че са знаели за истинското иракско предложение със същото съдържание. За него е съобщено от високопоставени американски чиновници само осем-десет дни по-рано. На 2 януари тези чиновници съобщават за иракско предложение за пълно изтегляне от Кувейт в замяна на разглеждане в Съвета за сигурност на арабско-израелския конфликт и на проблема с оръжията за масово унищожение. САЩ отказват да разглеждат темата много преди нахлуването в Кувейт. Ако хората са знаели, че такова предложение действително е поставено на масата, че то има широка поддръжка и е разумно, аз допускам, че тези две трети от населението щяха да нараснат на 98%. Налице е още един голям успех на пропагандата. Вероятно никой от тези, които са отговаряли на допитването, не е знаел фактите. Ето защо е било възможно да се продължи с политиката на война без каквато и да била съпротива.

Имаше доста спорове дали санкциите ще имат ефект. Самият директор на ЦРУ участва в дискусията по този въпрос. Няма обаче дискусия по един далеч по-очевиден въпрос: "Дали санкциите вече са дали ефект?" Отговорът е: да, очевидно са имали ефект още в края на август, но в края на декември – със сигурност. Трудно е да се измисли друга причина относно иракските предложения за изтегляне, които са потвърдени, а в определени случаи и съобщени от високопоставени американски чиновници. И така истинският въпрос е: "Дали санкциите вече са дали ефект? Има ли изход от ситуацията? Има ли незабавен изход при условия, които биха били приемливи за голяма част от населението, за света като цяло и за иракската демократична опозиция?" Тези въпроси не са обсъждани и за една добре функционираща пропагандна система е много важно те изобщо да не бъдат поставяни за обсъждане. Това дава възможност на председателя на Националния комитет на Републиканската партия да каже, че освобождението на Кувейт днес не би било възможно, ако на власт беше някой демократ. И никой демократ не може да твърди, че ако той е бил президент, то Кувейт щеше да бъде освободен не днес, а преди шест месеца, без да става нужда да се убиват десетки хиляди хора и без екологична катастрофа. Нито един демократ не би могъл да твърди това, защото никой от тях не отстоява такава позиция. Единствените, които мислят така, са Хенри Гонзалес и Барбара Боксър. Броят на хората, които са на такава позиция, е толкова малък, че може да се приеме, че такива просто няма.

Когато ракетите "Скъд" поразяваха Израел, никой не аплодира. Можем да попитаме защо? В края на краищата аргументите на Саддам Хюсеин са точно толкова "добри", колкото тези на Джордж Буш. А какви са те? Нека вземем Ливан. Саддам Хюсеин казва, че "не може да приеме анексирането". Противно на мълчаливото съгласие на Съвета за сигурност, той "не може да търпи" Израел да анексира Голанските възвишения и Източен Ерусалим. Израел държи Южен Ливан повече от тринайсет години, нарушавайки резолюциите на Съвета за сигурност. През целия този период той атакува други райони в Ливан и все още бомбардира когато си иска по-голямата част от страната. Саддам "не може да търпи това". Може би е чел доклада на Амнести Интернешънъл за израелските жестокости на Западния бряг. Сърцето му "се обливало в кръв". За него "това е непоносимо". Санкциите нямат ефект, защото САЩ налагат вето върху тях. От преговори също няма полза, тъй като САЩ ги блокират Какво друго остава, освен силата? Той чака от години. Тринайсет години в случая с Ливан, трийсет години в случая със Западния бряг. Като че ли тези аргументи са ви познати. Единствената разлика между горепосочените аргументи и тези, които сте чували, е, че Саддам Хюсеин наистина може да каже, че санкциите и преговорите нямат ефект, защото САЩ ги блокират. Но Джордж Буш не може да каже такова нещо, защото санкциите очевидно дават ефект и са налице всички основания да вярваме, че и преговорите ще имат успех – като изключим това, че той самият яростно отказва да ги започне, заявявайки открито, че няма да има никакви преговори. Да сте срещнали някой, който да е отбелязал това? Не. А то е тривиално. И отново всеки един грамотен юноша би го забелязал веднага. Но никой не го посочва, нито един коментатор, нито един автор на редакционни статии. Това също е белег на много добре контролирана тоталитарна култура. То показва как се фабрикува съгласие.

И един последен коментар. Могат да бъдат приведени множество примери. Да вземем идеята, че Саддам Хюсеин е чудовище, което иска да завладее света – тя е широко разпространена в САЩ и съвсем не е лишена от основание. Набивана е многократно в главите на хората. "Той ще завладее всичко". А как той стана толкова могъщ? Ирак е малка страна от Третия свят, без промишлена база. Осем години тя воюва с Иран. Това е Иран след революцията, който увеличи десетократно офицерския си състав и числеността на въоръжените си сили. Ирак има "дребна" подкрепа в тази война. Поддържан е от Съветския съюз, САЩ, Европа, големите арабски страни и от арабските производители на нефт. И въпреки това не успява да победи Иран. И изведнъж – оказва се в състояние да завладее света, факт е, че Ирак е страна от Третия свят със селска армия. Сега се признава, че е имало тонове дезинформация, за неговите укрепления, химическите оръжия и т.н.

Забележете, че се навършва една година, откакто същото се случи и с Мануел Нориега. Мануел Нориега е дребен мошеник в сравнение с приятеля на Джордж Буш Саддам Хюсеин или с пекинските приятели на Джордж Буш, или в сравнение със самия Джордж Буш например. Пред тях Мануел Нориега наистина бледнее. Лош е, но не е мошеник от световна класа, каквито ние харесваме. Той беше превърнат в невероятно страшилище. Щял да ни съсипе, предвождайки нарко-трафикантите. Трябва бързо да нападнем и да го смажем, убивайки няколкостотин или може би хиляда души, връщайки на власт тънката, възлизаща на не повече от осем процента, прослойка на бялата олигархия и поставяйки под контрола на американски офицери практически всеки слой на политическата система. Всичко това трябва да сторим, защото в края на краищата трябва да се спасим, иначе ще бъдем унищожени от това чудовище. Една година по-късно същото се повтаря и със Саддам Хюсеин. Някой да е отбелязал това? Някой да е забелязал какво се случи и защо? Трудно ще намерите такъв човек.

Забележете, че това не се различава много от стореното от комисията Крийл през 1916-1917 г., когато само за шест месеца тя превърна едно миролюбиво население в развилнели се истерици, копнеещи да унищожат в

Категория: Политика
Прочетен: 2598 Коментари: 1 Гласове: 6
рски" държави: Ченгета привикват хора от Facebook - група срещу Миролюба Бенатова Публикувана от novini.bg в България
Дата: 2011-09-29 12:26:00, видяна 6258 пъти

 

image Собственикът на строителна фирма “Коректстрой” в Благоевград инж. Калоян Ерделски е бил задържан във II РУП - Благоевград със заповед за 24 часа заради включването му в една от групите във Фейсбук, сформирала се срещу журналистката на bТV Миролюба Бенатова, с обвинение, че едностранчиво е отразила убийството в с. Катуница и е взела страната на циганския Цар Киро. В заповедта за ареста на бизнесмена е цитиран чл. 325, ал. 1 от НК, който е “за извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото”, пише в. Струма. Наказанието по него е лишаване от свобода до 2 г. или пробация и обществено порицание.

Двама полицаи са открили Ерделски в 13.00 часа в собствения ми цех, единият - Любомир Джоров, ми връчи заповед за задържане и ми обясни, че е за дискриминация срещу циганите. Докато ме караха в колата към I РУП да давам обяснения дали обичам циганите, или не и къде почасово съм бил през последните 3 денонощия, останах с впечатление, че ме смятат за участник в протеста срещу бруталното убийство на младежа от Катуница, който се проведе в понеделник пред общината в Благоевград. Аз обаче не бях на протеста, защото следобед бях на боксова среща и до мен седяха кандидат-кметът на ЕКИП Владимир Елезов, Петър Байкушев и Костадин Хаджигаев. Дори предложих на полицаите да ги извикат тримата като свидетели, разказва пред Струма Ерделски.

Полицаите са ходили в дома на Ерделски  да връчат заповед за 24-часово задържане и на брат му Георги, който от 10 години живее в Испания. Аз не съм расист и доказателство за това е, че в цеха ми работят 3-ма роми, за мен обаче е недопустимо някой, било то циганин или българин, да прегази на улицата нарочно 19-годишен младеж. Недопустимо е и прибирането ми в полицията за това, че съм посмял да изразя в интернет гражданската си позиция, разказва благоевградчанинът.

Взето от:news.data.bg

Както виждаме, "диктаторските режими" като този в Сирия, НЕ ЗАКАЧАТ "Фейсбук" и групите там, разпалващи размирици и въоръжени бунтове срещу законната власт, но пък за сметка на това - у нас сайта на Сорос, дава на своите управляващи "чеда" информация за своите потребители и картбланш на бъдат преждевременно тероризирани от тукашния режим, само заради своето обществено отношение към една медия, отдавна провокираща българите и Източното Православие!
Хора, не вярвайте на "Фейсбук", там не е свободна зона, каквато ви изглежда!
Подайте колективен иск, че този сайт злоупотребява с вашите данни и ви подлага на политически репресии!

Забележете в кой град са били "привиквани" от ченгетата хора - градът в който НЯМАШЕ етническо насилие, но българи и роми казаха заедно "НЕ" на сегашния режим!

Категория: Политика
Прочетен: 1270 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 30.09.2011 01:02
Автор: boristodorov56

Да подкрепим исканията!  

Списък с искания  на общонационалния протест от 1 октомври 2011!


1. Оставка на Правителството в седемдневен срок - до 7 октомври, заради неизпълнение на неговите основни конституционни задължения, явната некадърност, очебийната обвързаност с криминалната престъпност, чужди икономически интереси и обвързване с антибългарски проекти(Аец Белене, концесията за шистов газ, ГМО).  

   В срок от един месец съставяне на Правителство на националното спасение под егидата на ЕС (Автора на Независим националистически блог тук е категорично НЕСЪГЛАСЕН - с отбелязаното в кафяв шрифт, тъй като знаете, че смята, че България незабавно трябва да анулира договора за присъединяване към неосъветския ЕС! Всички знаете защо. И смята, че най - малкото, което трябва да се появи като редакция на това и сред приоритетите е: "Референдум с въпрос: Да остане ли България член на ЕС?", тъй като българският народ беше натикан там, БЕЗ ДА БЪДЕ ПИТАН! Що за "демокрация" е "демокрацията" - върл душманин на общонародните допитвания или наречени по модерному - "референдуми", когато тази дума означава буквално "народно управление"?!) съставено от приемливи за цялото общество личности, които са  експерти необвързани с досегашните политически партии, комунистическата номенклатура и тайни служби.  

    Насрочване на парламентарни избори за Велико народно събрание в срок до 6 м. след президентските от 23.Х.2 011 г..

2. Незабавно освобождаване на арестуваните българи в протестите и незабавно снемане на обвиненията и отменяне на присъдите срещу тях.

3. Парична компенсация за семействата на двете загинали момчета (Ангел Петров и Павел Толев).

4. Справедлива и адекватна присъда за убиеца на Ангел Петров в съответствие с българското законодателство.

5. Отнемане на имотите на Кирил Рашков (Киро Циганина) според разпоредбите на закона наскоро приет от Парламента.

   Осъждането му (не само заведено дело срещу него) по бързата процедура за съучастничество в и организиране на убийството на Ангел Петров.

6. Незабавно и бързо разследване, подвеждане под отговорност и осъждане на синът и другите престъпни роднини на Кирил Рашков за съучастничество и извършване на трафик с наркотици, проституция, кражби и убиство.

7. Подвеждане под отговорност по бързата процедура и осъждането на всички осигурили „политическият чадър“ (прокуратура, данъчно, полиция, политици и т.н.) над Кирил Рашков.

8. Публична оценка от страна държавната власт на всички медии и журналисти, които манипулираха и крият важна информация за личността на Кирил Рашков , представят участващите в протестите и справедливият и законен гняв по коренно различен начин с цел да оневиняване на престъпните деяния на Кирил Рашков и маргинализират народното недоволство.

9. Искаме оставки на Главния Прокурор на РБ за неадекватната му и престъпно поведение спрямо справедливия народен гняв и изразено вълнение, с което застана на страна на местните феодали и организирана престъпност.

    Искаме нови хора в цялата съдебна и административна структора на управлението на страната. Млади,необвързани с никоя партия или мафиотска структура, хора с реален трудов стаж и реални професии, хора с морал, а не корумпирани хомелиони и безскрупулни екзекутори на българската нация и Държава.

10. Искаме без отлагане и незабавно изработването на Програма за национално спасение - с реални и осъществими мерки за справяне със демографския колапс на българската нация.

11. Искаме незабавна и без отлагане смяна на политическата, съдебната и правоохранителната система, което да се осъществи чрез Нова Конституция на България.
    В нея да бъде  регламентирана  опростена процедура за провеждане на референдуми  по  въпроси касаещи национални интереси  по искане на 5% от населението.

 





               ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!





    
Моля, тиражирайте и разпространете този текст!
Категория: Политика
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове: 1
Когато ви казах, че Сорос и тукашните дръгливци на "ясла" при него, държат "Фейсбук", вие се смеехте!


Автор:
borsi

Човекът по чиито сигнали закриха най-големите Фейсбук групи, от по 80 000 човека, в подкрепа на хората от Катуница

image

Faces of the political police and mafia, appointed to monitor Facebook in Bulgaria??? Censorship??? I don"t know ! 

image

Само за 3 дни във Фейсбук, само в една от групите, която бе в зашита на арестуваните и осъдени за разлика от Цар Киро по бързата процедура българи, се бяха събрали към 80 000 човека от цялата страна.  Една от вече изтритите страници:  В ПОДКРЕПА НА АРЕСТУВАНИТЕ БЪЛГАРИ В СЕЛО КАТУНИЦА 

image

Днес всички групи в които се събираха хора които обсъждат последните събития бяха закрити.  

Лица в мрежата търсят всичко което е свързано с протести, Цар Киро и Катуница и го трият. Триенето на групите против мафията и в защита на хората от Катуница бе извършено само за няколко часа:

Един от тези заради които и които групите със 78 000 човека, за освобождаване на арестуваните от Катунца българи, бяха закрити

image

http://www.btv.bg/story/1863597931-Feysbuk_kontrolyori_zatvaryat_rasistki_stranitsi.html

Георги Стефанов е посочен като Интернет експерт, а в свободното си време бил Фейсбук контрольор, каквото и да значи това.

Дали го прави безплатно? Не зная, но какво казват още от БТВ:

“Това означава, че активно изпраща сигнали на модераторите на социалната мрежа за страници и групи, нарушаващи правилата.
Събитията в село Катуница са родили поне 50 такива групи или фен страници.
Почти във всички такива групи достъпът е свободен и човек може да прочете постовете без да се присъединява. Когато обаче се съберат достатъчно сигнали, Фейсбук затваря страницата. “

 image

Така групите за протести бяха обявени за расистки и закрити.

”Контрольорите като Георги Стефанов вече са създали специална страници (Ето я страницата с техните имена и профили: https://www.facebook.com/groups/bgspam/ ), на които да постват линкове към страници, които нарушават правилата на социалната мрежа. "

image

Аз го разбирам това така - В нарушаване на правилата на Цар Киро и на тия които му помагаха последните 22 години, че и преди това.
Така с група доброволци като Георги Стефанов много бързо се натрупва необходимия брой сигнали и политическите противници на управляващите и Цар Киро, изчезват от Фейсбук и не могат да се организират в протести против реда и спокойствието на властта

БТВ сами пуснаха в Ефир лицето на човека заради когото закриха групите в подкрепа на хората в Катуница. http://www.btv.bg/story/1863597931-Feysbuk_kontrolyori_zatvaryat_rasistki_stranitsi.html

На въпроса има ли  политическа полиция в България,  дали тя наема срещу своя бюджет от над 1 милиард лева,  хора да и вършат мръсната работа, не мога да отговоря.  Вероятно не, а всички ще обявят, че са трили групите срещи престъпленията в Катуница от алтруизъм и любов към етническия мир и българите в страната.  Ето пак групата трила всичко за протестите.  Питайте ги сами:  https://www.facebook.com/groups/bgspam/

Тъй като информацията е много интересна - нека разпространим снимките му в мрежата, Фейсбук, по форуми, за да могат хората да му изразят своята благодарност за възстановеното спокойствие!  


PS: Още един: "Щом не харесваш Цар Киро си нацист" -  Долу се кефи как е прецакал 60 000 свои сънародници "Вземи това 60 000 българи" 

image


Страницата му - http://twitter.com/#!/elenko  Блог: http://eenk.com/
Категория: Политика
Прочетен: 3254 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 09.10.2011 01:04
Автор: love4today

Кой извика жандармеристите в Катуница?
На кои хора звъня цар Киро за помощ през нощта, когато започнаха протестите? Покажете разпечатки . . .
Как избяга в Турция шофьора на буса и как така се върна доброволно?
Кога и как цар Киро успя да опразни къщите си, да не би да е знаел, че ще ги изгорят?
На какво основание колите му се ползват със специален режим на движение?
Кои са били във двата автомобила блъснали полицаите след убийството?
Чия собственост са тези автомобили и как така не са успели да ги задържат веднага?
Как така, този цар Киро беше в постоянна връзка с медиите, докато уж го криеха, кой дирижира неговите интервюта?
Защо бе скрит не в схлупена къщурка, а в четиризвезден хотел?
На чии разноски е неговото охолно скриване в хотела?
Как така точно сега се сетихте да разследвате откъде са му доходите?
Какво прави прокуратурата цели 20 години, че и повече?
Само прокуратурата ли не знае за престъпната му дейност на него и фамилията му?
Кой партии са се възползвали от услугите му в набирането на гласове?
Номерата на кои български политици, държавници, прокурори, съдии и полицейски шефове са в телефонният указател на цар Киро?

Аз знам, че цар Киро ще умре удобно, като Мишо Бирата. Защото цар Киро знае много имена и понеже неговата роля свърши, а и е вече неудобен. Аз знам, че вие държите циганите в мизерия, без достъп до образование за да можете да ги използвате като мулета, за наркотици за контрабандни стоки, за да проституират да джебчийстват и да ви се отчитат чрез босовете си като цар Киро. Аз знам и за един помилван цигански барон от настоящият български президент, и за един помилван цигански цар от първият български президент.
ЦИГАРИ,БАТЕ,ЦИГАРИ – ЦЕЦО, БОЙКО, ПЪРВАНКА, ВЕЛЧЕВ ВЗЕМЕТЕ СИ ТЕ СА ВАШИ! ЦИГАРИ,ЦИГАРИ ИСКАШ ЛИ ЦИГАРИ?



Категория: Политика
Прочетен: 1601 Коментари: 1 Гласове: 4
Взето от: www.inter-view.info

Арестуваха Цар Киро Posted by stoineff on Сряда, Септември 28, 2011 in България, новини | 0 коментара image
Кирил Рашков, известен като Цар Киро, е задържан снощи, съобщи МВР.

Приведен е в следствения арест в Пловдив. Наложена му е 72-часова мярка „задържане под стража”, предстои искане за постоянното му задържане.

Повдигнати са му обвинения за закана за убийство. По Наказателния кодекс това е тежко криминално престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 6 години.

Заплахата е отправена към жител на село Катуница. Арестът на Рашков е по подадена жалба срещу него на 23 септември.

"По случая в Катуница разпитваме хора, които се съгласяват да свидетелстват. Рашков е там, където отдавна трябваше да бъде", заяви главният секретар на МВР Калин Георгиев пред Нова телевизия и призна, че сега очаква повече съдействие от страна на гражданите.

Рашков и семейството му 20 години са правили безнаказано каквото си искат, заяви още главният секретар на МВР. Той припомни, че срещу Рашков има три заведени жалби от миналата година. По едната е получил присъда, по другата е задържан, а по предишна е предупреден от полицията.

Кирил Рашков и фамилията му бяха изведени от Катуница, след като на 23 септември в селото бе прегазен 19-годишният Ангел Петров, а според местните жители престъплението е извършено от хора на Цар Киро.

Това доведе до размирици в селото, при което бяха опожарени къщи на фамилия Рашкови. След случилото се напрежението се отпуши и последваха протести в цялата страна.

Междувременно, след като жителите на селото се оплакаха публично, че фамилията на Цар Киро ги тормози от години, Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура започна проверка на преписките, свързани с Рашков и семейството му.

Започна и вътрешна проверка на служители на НАП в Пловдив заради информацията, че Рашков не е плащал данъци, и съмненията, че чиновници са си затваряли очите.


http://www.dnes.bg
Категория: Политика
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.10.2011 01:05
Автор: deathmetalverses
За които убийството на едно дете е като смъртта на муха или комар... Полицията, всъщност, изпълни перфектно политическата си поръчка – в пожара бяха унищожени важни улики, въз основа на които прокуратурата и съдът биха могли да озаптят за известно време една мутра от ромски (Всъщност, както вече споменах другаде - калдерашки, а разлика има, но това настрана...) произход, която в продължение на дълги години финансираше определена ‘демократична’ партия (разровете се в нета.., ще откриете любопитни снимки, видео и документи!), поела ангажимент да не пречи на бизнеса му...
И сега мутрата ще осъди успешно в Страсбург държавата ни за това, че не е опазила имуществото му, за причинени морални щети (там имат голяма слабост към ‘нарушените права’ на малцинствата – ако сте паметливи!!!), за полицейско насилие, пропуснати ползи – и каквото още се сетите... Т.е. ние, честните данъкоплатци, отново ще бъдем принудени от ‘българската’ държава да броим няколко милиончета обезщетение на мутрата, за това, че самозваният ни политически елит от мижитурки – като ЧОКО ПЪРВАНОВ и БО(й)КО ЖАБОКА отново не си свърши работата...   Радвам се, че има млади хора, ДОСТОЙНИ БЪЛГАРИ, които се опитват да сложат край на ОВЧЕДУШИЕТО, което ни бе насадено от западните специални служби и експерти по МАЙНД КОНТРОЛ – наричано ‘етническа (или религиозна) ТОЛЕРАНТНОСТ’ и ги поздравявам за смелостта да протестират, въпреки че съотборниците БОКО ЖАБОКА и ЧОКО ПЪРВАНОВ наложиха Ц Е Н З У Р А върху темата... НО!!! Всички ‘етнически’ и ‘религиозни’ конфликти всъщност имат икономическа основа;   Защото първата и най-важна управленска задача на всяко правителство е да създава все повече и повече благоприятни условия за легалния бизнес да разкрива нови работни места, осигурявайки му равен достъп до легалните източници на финансиране и кредитиране, за да се редуциратбезработицата, криминогенните фактори и да се спре изтичането в чужбина на високо квалифицирани сцециалисти.   Печален факт е, че за последните 22 години на ‘демокрация’ в България ‘българските’ правителства не правят нищо подобно – освен да облагодетелстват своите спонсори, близки и роднини с държавни поръчки и по-благоприятни условия за достъп до източване на програмите и фондовете на Европейския съюз. Основният проблем на България са високите равнища на безработица и растящата бедност сред всички етнически групи. В момента и пазарът на труда, и пазарът на земя са достигнали мъртва точка. Липсата на желание за сътрудничество и диалог между предствителите на "РАЗЛИЧНИТЕ" политически партии за разработване на дългосрочна националноотговорна стратегия за решаването на този проблем води до масова миграция на безработните, все още работещите и голяма част от работодателите в сенчестия сектор на икономиката...   ДАНЪЧНИЯТ ТЕРОР, на който БОКО ЖАБОКА и некадърният ми колега – икономист (но: УЧИЛ в САЩ!!!) СИМЕОН ДЯНКОВ подложиха честните бизнесмени в България, с цел да напълнят неправилно разходваната държавна хазна, вместо да извършат РАЗУМНА за БГ условия ПЕНСИОННА, ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА,  и пр. КАЧЕСТВЕНИ РЕФОРМИ, ще продължи да води до нови фалити и ръст на престъпността..., т.е. условия за нови ‘етнически’ и ‘религиозни’ конфликти. АЗ имам РАЗУМНИ и ОБОСНОВАНИ решения за всички тези проблеми, които могат да инициират условия за БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО..., използвайки опита и успешно приложените идеи на световни икономически светила в различни краища на света, при сходни критични ситуации, в различни исторически периоди. Но никоя ‘българска’ политическа партия не пожела да ме чуе или изслуша, въпреки че, като ПАТРИОТ предложих безплатно услугите си на всички – да направят нещо ДОБРО за БЪЛГАРИЯ....  Така че..., ще си мълча...
Категория: Политика
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове: 0
Благоевградчани отново на протест срещу правителството

28 септември 2011 20:58 | Зоя Караджова | 13 Коментирай Препоръчай (0)

image © снимка: Дарик-Благоевград, Зоя Караджова   Още по темата
Ромите излизат на контра-протест, ще подаряват цветя на минувачи





Стотици благоевградчани се присъединиха към протеста с надслов "Българи и роми срещу това правителство". Поредното шествие, което беше разрешено и организирано от органите на реда, тръгна с развети знамена от площадното пространство пред сградата на община Благоевград. Проявата беше съпроводена и от специализирани полицейски части за борба с масовите безредици.

„Искаме по- бързо осъждане на Цар Киро и неговите приближени. Искаме да видим ареста му. Не искаме да предизвикваме етническо напрежение, искаме всичко да премине спокойно. Ние не сме срещу ромите, знаем, че проблема не е тук или в тяхната общност, проблема е горе, в парламента. Те не успяха да интегрират ромите така, като трябва, затова сега се получава този проблем. За съжаление хората се събуждат точно, когато се случат такива неща. Този протест е  срещу правителството и Цар Киро, и в подкрепа на хората от Катуница и жертвите там.“, заяви организаторът на протеста Людмила Спасова – координатор на Гражданско сдружение "Сила".

През целия маршрут събралото се множество от протестиращи скандираше: „За България“, „Българи юнаци“, „Свобода или смърт“, „Българино, събуди се“,  „Свободен, социален, национален“, пяха националния химн, не се чуха никакви нецензурни или внасящи етническо напрежение реплики. Шествието премина мирно, без сблъсъци и инциденти и приключи с едноминутно мълчание в памет на двете момчета загинали в Катуница.

dariknews.bg/view_article.php

Един наистина български и националистически протест, какъвто се надявам да има във всички наши градове и навсякъде в България!
Надявам се само да не е "яхнат" и опорочен от нечисти сили, но важното е, че е в правилната посока на искане!
Надявам се също и да продължи по - системно, като да не завършва винаги така "мирно", а "немирното" просто да е насочено срещу когото трябва, а не срещу обикновенните и "печащи се на един огън с нас", наши съграждани!


Категория: Политика
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 29.09.2011 02:49

Подстъпите към ромските махали в Плевен са охранявани и тази вечер от полицията, за да не се стигне до сблъсъци с протестиращи. В село Буковлък, където населението е предимно ромско, обстановката е спокойна и там също има патрули.

Около 100 човека се събраха тази вечер в Плевен на втори протест от обявената в социалните мрежи кампания на групата “В подкрепа на арестуваните българи в Катуница” за масови протести в цялата страна. Протестиращите са на възраст около 16-17 години, има и деца по на 12-13 години.

image

В момента протестиращите са се разпръснали на малки групички в града, но с тях се придвижват и представители на органите на реда, съобщи комисар Светозар Илиев, директор на ОД на МВР Плевен. 12 от по-агресивните протестиращи са задържани заради скандирания, които са забранени. Сред тях са две непълнолетни момчета, които се намират в Първо райoнно управление в Плевен. Родителите им са извикани в полицията и са им съставени предупредителни протоколи, уточни още комисар Илиев.

bgnovinite.com
Категория: Политика
Прочетен: 1286 Коментари: 1 Гласове: 3
image © Sofia Photo Agency     Още по темата
12 души са задържани по време на втория протест в Плевен Кирил Рашков е доведен в София

И Благоевград се присъединява с организиран и разрешен от полицейските власти протест срещу етническото напрежение в страната ни, след случая с така наречения Цар Киро и безредиците в село Катуница.

Протестът в Благоевград ще е под надслов "Българи и роми срещу това правителство" и е насочен срещу беззаконията допускани в държавата, каза в интервю за Дарик радио организаторът на мирния протест Людмила Спасова – координатор на Гражданско сдружение "Сила".

Според Спасова погромите, които стават в много големи градове в България, са провокирани от политически действия на различни партии, предвид задаващите се избори за президент и местна власт.

"Няма война между етносите у нас. Надявам се, че в Благоевград протестът наистина ще е мирен, без агресия и увреждане на общинско имущество. Очаквам да присъстват хора от различна възраст", коментира Людмила Спасова.

Протестът е насрочен за 28 септември. Шествието ще тръгне от площад "Георги Измирлиев" към 18.30 часа.

Интервю с Людмила Спасова чуйте в звуковия файл

Напрежението в пловдивското село Катуница започна вечерта на 23 септември, след като там беше убит 19-годишният Ангел Петров. За убийството му жителите обвиниха приближени на Цар Киро. За смъртта на момчето бе арестуван 55-годишният Симеон Йосифов, който прегази с автомобила си 19-годишния Ангел. Саморазправа между българи и роми вдигна на крак десетки полицаи, а на следващия ден разярени жители на селото щурмуваха имоти на Кирил Рашков - Цар Киро. При сблъсъците между жители на селото и приближени на Рашков пострадаха двама местни и трима полицаи.

dariknews.bg
Категория: Политика
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове: 1
Поскъпването става факт след няколко дни   image Thinkstock/ Guliver  

Увеличението на цената на природния газ от 1 октомври ще бъде 6,67 %. Това каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев.

Търговската надценка за „Булгаргаз” е 1,26 %. 594,37 лв. без ДДС става цената за 1000 кубични метра.

Най-голямо е увеличението на цената на топлоенергията за „Топлофикация Плевен” – 4,77 %. С увеличението на цената на природния газ от 1 октомври, се увеличава и цената на топлоенергията, като увеличението за „Топлофикация „София” е 3,35 %, а за EВН - 3,75 %.

За „Топлофикация Варна” увеличението е 0,1 %, „Топлофикация Бургас” – 2,12 %, „Топлофикация Русе” - 0,01 %, „Топлофикация Перник” – 0,72 %, „Топлофикация Враца” – 2,97 %, „Топлофикация Сливен” – 0,30 %, „Топлофикация Габрово” – 0,00 %.

Най-скъпа остава топлинната енергия във Велико Търново, въпреки че сега има намаление от - 1,38 %.

Семерджиев заяви, че силно се надява тези цени да се запазят и да не се увеличат през януари 2012 г.

Припомняме, че газовата компания предложи за утвърждаване от регулатора цена от 1 октомври в размер на 634,44 лв./1000 нм3 без ДДС, тоест увеличение спрямо действащата цена с 13,86%.

Работната група на ДКЕВР пък бе изчислила, че цената на природния газ трябва да е в размер на 605,15 лв./1000 нм3 без ДДС или по-висока от действащата с 8,6 %.

Редактор: Лили Георгиева


image image
image actualno.com
Категория: Политика
Прочетен: 1145 Коментари: 1 Гласове: 2
Автор: mikino Здравейте! Бих искала да поговорим за снощните събития в София и в другите градове – погромите, които се случиха! По всичко пролича провокативното поведение на определена група от протестиращи. Не искам да хвърлям обвинения към никого, но от мирен и спокоен протест същата група направи война по улиците на София, а някой им даде идея да тръгнат към джамията. (?!)Това бяха деца, които едва ли имаха пълнолетие!!! Агресията им бе неудържима! Кой им даде тази идиотска идея питам??? Целта на протеста беше да се изиска адекватно отношение от управлението и обяснения за причините, който създадоха този конфликт, тлеещ от години! Другата цел на протеста – израз съпричастност към близките на загиналите момчета в Катуница. Наложителна бе гражданска позиция и всички знаем това , НО питам: ЗАЩО ТАЗИ ПОЗИЦИЯ ПРЕРАСТНА В ЕТНИЧЕСКИ КОНФЛИКТ? И КОЙ ИМА ПОЛЗА??? Имам голяма молба към всички българи, които все още не са се отказали да ходят по протести:
Разграничете се от расистките лозунги!
Много е важно! В момента ни вкарват в капан!
Това не са наши лозунги!
Обяснете на заблудените до вас, да не издигат подобни расистки лозунги. Утре всички българи ще бъдат обвинени в расизъм, нещо което ни е чуждо. Западните телевизии и медии от цял свят вече са тук. Помислете как изглеждаме в техните очи! Всеки, който обича Майка България, моля да престане да издига подобни нечовешки лозунги! Нека не употребяват и видоизменят нашите идеи за равнопоставеност пред закона!
Нека не ставаме инструменти за размирици на етническа основа, която в момента не е нужна никому!
Нека не заприличваме на онези, срещу които протестираме, защото ТЕ не спазват закона! Защо трябва да приличаме на тях?
МНОГО Е ВАЖНО! Помислете кой е истинският виновник за това положение! Кой разреши на циганските босове, чийто досиета са с размерите на докторска дисертация, да организират купуването на гласове и  да взимат процент от парите?
Кой променяше изборният закон така, че да е удобен за измами?
Кой държи същите босове на свобода от началото на прехода до сега и защо изобщо не са зад решетките?


Сега е момента да се даде урок на държавата, за нейното пълно отсъствие от решаването на проблемите на престъпността!
Сега е момента да се вземат мерки!

Но това не означава да падате в другия капан - политизирането. Колкото е виновен Бойко, толкова са виновни и Тройната коалиция, и „Царя” и т.н.

Цялата държавата гние, а те пак ще го изкарат, че проблемът сме им ние!

ХОРА, МИСЛЕТЕ КОГАТО СТЕ НА ПРОТЕСТ!

ИМА МНОГО ПРОВОКАЦИИ И МНОГО ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ, КОИТО В АДРЕНАЛИНА НЕ МОЖЕМ ДА ОСЪЗНАЕМ, А ТРЯБВА!


Категория: Политика
Прочетен: 1675 Коментари: 2 Гласове: 3
Категория: Политика
Прочетен: 1940 Коментари: 1 Гласове: 2
Симеон Йосифов съзнателно е прегазил Ангел от Катуница

27 септември 2011 00:08 / обновена на 27 септември 2011 | Тина Ивайлова | 189 Коментирай Препоръчай (7)

image 55-годишният Симеон Йосифов, който прегази и уби с автомобила си 19-годишния Ангел © DarikNews.bg, Тина Ивайлова     Още по темата
Мешере, а не помен, е имало в къщата на Цар Киро вечерта, когато бе убит Ангел Има риск събитията в Катуница да се превърнат в етнически сблъсък според СЕМ Нов протест се подготвя в Пазарджик Президентът свиква съвета за сигурност заради конфликта в Катуница Борис Велчев разпореди арести и бързо разследване за насаждане на етническа омраза Кирил Рашков е доведен в София Полицията предотврати кървав сблъсък в Бургас Бунтът на крепостните селяни срещу жестокия им господар Една малка искра взриви мирна България Десетки са арестувани след протестите, обстановката в страната се нормализира Кирил Рашков се укривал в Боровец Убийството на младеж в Катуница доведе до двудневни безредици Тема в развитие:
Бунтовете в Катуница

Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража" определи Пловдивският окръжен съд за 55-годишния шофьор Симеон Йосифов, който прегази 19-годишния Ангел Петров в Катуница.

Според съда Йосифов съзнателно и целенасочено е форсирал автомобила си срещу Ангел Петров и го е прегазил. Инцидентът е станал привечер, когато все още не е било тъмно. В микробуса с Йосифов са били още четирима души. Трима от тях в свидетелските си показания казват, че са се върнали в къщата на Цар Киро, за да обсъдят ситуацията с блъснатия Ангел. Това съобщи съдията по делото Красимира Костова. Тя добави, че няма данни да е имало нападение над хората, които е возил Йосифов. Единият от свидетелите твърди, че веднага след инцидента всички хора от буса са тръгнали към Пловдив. Микробусът на Йосифов е открит в гараж пред дома му в кв. „Столипиново". Все още не е ясно с какъв автомобил той е тръгнал към Турция. По думите на съдия Костова са противоречиви и данните за това, имало ли е помен на сина на Кирил Рашков или не.

Хората на Йосифов твърдят, че са отивали на годишнина от смъртта на сина на Кирил Рашков Иван в Катуница. Жителите на селото обаче твърдят, че такъв помен вече е правен и не е в същия ден.

По време на ексцесиите в Катуница първата запалена къща бе именно на покойния син на Кирил Рашков.

В мотивите на съда се посочва още, че бягството на Йосифов от местопрестъплението е било премислено. Решението на Пловдивския окръжен съд може да бъде обжалвано пред апелативния съд в 3-дневен срок.

image

По-рано oкръжната прокуратура внесе искане за налагане на най-тежката мярка "задържане под стража" за Йосифов. На Симеон Йосифов са повдигнати обвинения за причиняване на умишлена смърт, съобщи за Дарик говорителят на Окръжната прокуратура в Пловдив Галин Гавраилов. Ако бъде признат за виновен, шофьорът го очакват от 10 до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор.

Йосифов разказа пред съда, че се връщал от Гърция, когато приятели от кв. Столипиново в Пловдив го помолили да ги закара на помен в село Катуница. При влизане в селото спътниците на Симеон Йосифов, които били пияни, слезли от микробуса, скарали се с хора на Кирил Рашков, имало и побой, след което те се качили обратно и настоявали Йосифов да кара по-бързо. Симеон Йосифов е признал пред адвоката си, че е усетил удара, но помислил, че е ударил куче, защото по-късно е видял косми по микробуса. Директорът на пловдивската полиция ст. комисар Тодор Чонов обясни, че космите са от немската овчарка на Ангел, която той е разхождал вечерта.

Симеон Йосифов закарал хората до къщата на цар Киро, където имало двама полицаи, след което си тръгнал обратно към Пловдив. След това заминал за Турция, където, по думите му, имал бизнес. В южната ни съседка научил от съпругата си, че го издирват. Върнал се в България и на границата се предал доброволно. Ст. комисар Тодор Чонов обаче отрече тази информация и заяви, че задържането на Симеон Йосифов е станало чрез използването на специални разузнавателни средства, след като е бил обявен за общодържавно издирване.

Последните думи на Йосифов бяха, че съжалява за смъртта на младото момче, че не е искал да го убие, че не познава цар Киро, след което поиска да го освободят.

image

Защитникът на Симеон Йосифов Стефан Левашки каза, че има пътнотранспортно произшествие, но няма яснота то да е умишлено и на този етап не може да се говори за предумишлени действия, преди да са готови резултатите от назначените експертизи. Левашки категорично опроверга информацията, че е имало поръчка за убийството на Ангел Петров. Адвокатът заяви, че е по-добре клиентът му да остане в ареста заради напрежението в Пловдив и Катуница, но Йосифов каза, че в ареста е подложен на физически и психически тормоз от страна на други арестанти.

Към момента разследващите не желаят да коментират поръчка ли е било убийството на Ангел Петров, който няколко дни преди да загине е внесъл жалба в Районното управление на полицията в Асеновград, че е бил заплашван. От прокуратурата отказват и коментар за това има ли роднинска връзка между Кирил Рашков и Симеон Йосифов.

Прокурор Галин Гавраилов обобщи данните от първите три дни след екцесиите в Катуница. 141 са задържаните през този период. 7 души вече са осъдени по бързото производство. В Районната прокуратура в Асеновград се водят 3 дела за палежите на къщите на Кирил Рашков и автомобилите му, а в Окръжната прокуратура в Пловдив - 2. Образувано е досъдебно производство срещу Йосифов и срещу още двама души за причиняване на средна телесна повреда над полицаи, уточни Гавраилов.

19-годишният Ангел Петров бе убит на 23 септември в село Катуница. За убийството му жителите на селото обвиниха приближени хора на Кирил Рашков - Цар Киро. За смъртта на момчето бе арестуван 55-годишният Симеон Йосифов, който прегази с автомобила си 19-годишния Ангел. Смъртта на момчето стана причини за избухване на напрежение между местните жители и „клана Рашкови".

При сблъсъците между жители на селото и приближени на Рашков пострадаха двама местни и трима полицаи.

Избухналите безредици в Катуница станаха причина и за втори смъртен случай. 16-годишният Павел припадна по време на щурм на именията на Цар Киро, на метри от мястото, където бе прегазен 19-годишният Ангел Петров. Линейка на Бърза помощ го откара в тежко състояние в болницата, но по-късно Павел издъхна. Момчето е с присадено преди няколко години сърце, което не е издържало на напрежението.

В късния следобед на 24 септември напрежението в село Катуница ескалира. Жители на селото, както и футболни фенове на пловдивските отбори „Ботев" и „Локо" подпалиха три от имотите на Цар Киро. Единият от тях е на покойния му син Иван Рашков. Вторият от имотите е на другия му син Ангел Рашков, а третият е на внука му Йорго. Дълго време протестиращите замерваха къщите с камъни и коктейли „Молотов". Полицията успя да разгони протестиращите и пожарникарите успяха да потушат пожарите.

Жителите на Катуница настояват Цар Киро и семейството му да бъдат изселени от селото.

Редица градове в страната бяха обхванати от протести в подкрепа на жителите на Катуница, като в София, Варна, Пловдив и Плевен се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи.

Други новини от Пловдив


dariknews.bg
Категория: Политика
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове: 1
Мешере, а не помен, е имало в къщата на Цар Киро вечерта, когато бе убит Ангел

27 септември 2011 17:07 | Тина Ивайлова | 24 Коментирай Препоръчай (1)

image © DarikNews.bg   Още по темата
Прокуратурата ще повдигне обвинения срещу Цар Киро Президентът свиква съвета за сигурност заради конфликта в Катуница Кирил Рашков е доведен в София Симеон Йосифов съзнателно е прегазил Ангел от Катуница Тема в развитие:
Бунтовете в Катуница

Мешере, а не помен е имало в къщата на Кирил Рашков вечерта на 23 септември, когато бе убит 19-годишният Ангел Петров. Това стана ясно по време заседанието за мярката на Георги Йорданов и Спас Христов, задържани затова, че блъснаха с автомобилите си двама полицаи и още няколко души.

Спас Христов призна пред съда , че същата вечер е бил в Катуница, за да закара баща си на мешере в къщата на Кирил Рашков. Георги Йорданов също е возил баща си за „циганския съд". По думите им в Катуница са ги нападнали повече от 200 души. „Нямахме друг шанс, иначе всички в колата щяхме да умрем, затова тръгнахме да блъскаме", казаха обвиняемите.

Според прокуратурата двамата са извършили тежко умишлено престъпление за причиняване на средни телесни повреди на длъжностни хора. За това престъпление законът предвижда лишаване от свобода от 3 до 12 години.

Георги Йорданов е осъждан девет пъти, като през 1998 г. е осъден за убийство от Великотърновския съд. Тогава той е бил непълнолетен.

Според наблюдаващия прокурор Спас Христов първи е нападнал групата полицаи, които са били униформени. Йорданов и Христов са се насочили към множеството граждани умишлено, въпреки че са имали алтернативната възможност да избегнат удара.

Пред съда Георги Йорданов заяви, че са ги нападнали и са начупили цялата кола. „Колата е автоматик, дадох газ и тръгнах - не видях накъде", каза Йорданов.

Пловдивският окръжен съд остави в ареста Христов и Йорданов с мотива, че могат да се укрият или да извършат друго престъпление. Мярката им може да бъде обжалвана в тридневен срок пред Пловдивския апелативен съд.

Други новини от Пловдив

dariknews.bg
Категория: Политика
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: samvoin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10282452
Постинги: 8018
Коментари: 3761
Гласове: 6434
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Фердинанд Грал - "ВОЙНИТЕ НА АНГЛИЯ. История на британските войни в пет континента" (Алтернативен линк с книгата: https://emirsaba.org/vojnite-na-angliya.html )
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
25. Един дигитален гражданин няма да се впише в книгата на живота!!!
26. Библиотека "Струмски"
27. Яна Язова