Автор: toross

Гочиту Гергов и Румен Главътъ като най-верните следовници на руския патриарх и Николай Първи

Пред храма ги няма 20-те хиляди...
/Кликнете върху снимките, за да ги видите в пълния им "блясък".../

Миряните в Пловдив са по` християни от владиците…

                Доста съм критикувал пловдивчани, но визитата на руския патриарх Кирил при пловдивския патрика Николай, известен и като Лудото Коле, отново доказа, че в екстремни изпитания за православното братство енориашите усещат безпогрешно фалша, церемониалността и празния тенекиен звън на напомерните амбиции, лошо прикриващи се от политически, чисто комунистически и по същество Богохулни жестове.

                Владиката Николай очакваше в Пловдив да се стекат между 10 и 20 000 миряни, за да посрещнат с „радост и възхвала” патриарсите Максим и Кирил. За целта цяла седмица се лъскаха улици и храмове, по улиците „От. Паисий” и „Д-р Вълкович”, както и пред храма „Св. Марина” се провесиха гирлянди от знамена, разнасяха се хоругви, с една дума вдигаше се олелия до Альоша в очакване на  „знаменателното събитие за целия православен свят”. Пловдивският владика се превърна в медийна и градска звезда в дните на възкресенска радост. Уви, пи-ар акцията на Николай и Руската православна църква се провали в Пловдив с гръм и трясък, независимо от титаничните напъни на медии и власт. Вчера /28април/ бляскавото посещение на патриарх Кирил в града събра едва около 1 000 – 2 000 миряни като в тях включвам: 14 автобуса/толкова преброих/ с предимно пенсионери, които съчетаха Богуслужебните си ангажименти с възможност да се напазарува и се припомни младостта с изкачването до „Альоша”; цялата масонска ложа „Слънце – Ориент” на пловдивския властелин и почетен консул на Русия Гочиту Гергов; партийната организация на БСП в Първомай, доведена организирано от местния депутат Петър Мутафчиев; около двадесетина плевенски комунисти-поклонници, уредени с екскурзия до Пловдив от вечния Румен Петков, познат от следването си в местния университет като Румен Главътъ; около 100-ина охранители от двете страни/само тази на патриарх Кирил бе около 20 души/; местния военен духов оркестър; състава на родопската атракция „100 каба гайди”; около 20-ина оператори и журналисти, водени от обществения презерватив Николай Бареков, който от известно време се изживява и като говорител на Николай Пловдивски Първи; точно 17 активисти на „Атака”, водени от Волен без Капка и от Павката Шопов без устройство на извънземен; още около 30-ина местни журналисти, присъстващи повече за атракцията и, разбира се, всички свещеници от Богоспасяемата пловдивска епархия, удостоверяващи с личен подпис присъствието си в списък, раздаден от техния началник Николай. Направи си сам, уважаеми читателю, сметката колко пловдивчани уважиха с преклонение и „братско общение”, безрезервно и Богулюбиво, посещението в най-голямата епархия на двамата патриарси ??!

                Пловдивските православни енориаши чисто и просто отсвириха местния им водител, избран неканонично, но усилно изживяващ се като наместник на Русия в църковните дебри, т.е. Николай Методиев Севастиянов, или Николай Първи Пловдивски, или просто Лудото Коле. Пасомите се оказаха по-прозорливи от водителите. За пореден път.

                Всъщност в храма „Св. Марина” нямаше място за миряните. Той бе запълнен от църковниците от двете страни, безбройните им охрани, преводачи, свитата на Гергов, Румен Петков и Мутафчиев, малко атакисти, областния управител, кмета, общинския шеф, няколко местни величия, предимно от масонските и ротариански деноминации, е, разбира се и Светлана Шаренкова с нейните последователи, за които Русия е предпочитана пред България. Жалкото бе, че през цялото време представителите на Българската православна църква се държаха като подчинени на свитата на руския патриарх. А нали в православния свят всички поместни църкви са автокефални?! По време на молебена и в последвалите речи се говореше непрекъснато за някакво „източно православие”, което никога и никъде не е съществувало, защото един от постулатите на Светото Православие е да не се дели на източно, западно, южно или северно?! И кога пловдивския патрика ще отговори на простичкия въпрос имат ли право да се черкуват в православен храм Богоборци и Безбожници като масони и комунисти, каквито са приятелите му Гергов, Петков и Мутафчиев, защото така се нарушават Светите Апостолски правила?! В тази церемониална вакханалия не е особено трудно да си отговорим защо истинските поклонници на православието в Пловдив просто не почетоха „светейшествата”, имаше в пъти по-малко хора, отколкото при посещението на Вселенския патриарх, а въобще не може да става сравнение с посещението на Папа Йоан Павел Втори ?!

                А колко му пука за Пловдивската епархия и местните поклонници руския патриарх недвусмислено показа като със стъпването си в града най-напред се възкачи да положи венец пред паметника на „Альоша”. Нали се сещате в каква кампания – пак Николай/Севастиянов и Бареков/, пак Гочиту Гергов, Румен Петков-Глъвътъ, Петър Мутафчиев, пак Шеренкова и компания, разбира се около стотина местни комунисти и охрана, много охрана, която да ги пази от народната любов и преклонение. Най-напред там отиде, на комунистическото капище, не в Храма православен и зад Кирил подтичваха българските слагачи и безродници, успокоителното е, че все пак патриарх Максим не го възкачиха и него там, нямаше ги и гордите пловдивчани, независимите и дръпнати граждани на този вечен град!

                Може да видите и нещо смайващо – владиката Николай Севастиянов Пловдивски или Лудото Коле на руском языке в руска телевизия, пред руски журналист се обявява срещу членството на България в Европейския съюз и възкликва „Стоп на европейските директиви!”. Вижте го в целия му блясък на този адрес - http://aig-humanus.blogspot.com/2012/04/blog-post_29.html

                Това е положението, без извинение, драги читателю.

                Иначе – Христос Възкресе, православни християни !

Виж още по темата и:

boristodorov56.blog.bg/politika/2012/04/29/neporinatata-vizantiiska-vonia.947305

samvoin.blog.bg/politika/2012/02/21/quot-svetiiat-quot-sinod-izgori-na-klada-lika-na-levski-da-g.905691

Автор: boristodorov56

                                                      ОБРЪЩЕНИЕ 

                   Уляновския  мюфтия в  Руската федерация
                              Сявбян Хазрат Сулейманов




      Мюфтията на Уляновската област на Руската федерация Сявбян Хазрат Сулейманов се обърна към българския народ изразявайки открито етническата принадлежност на татарите към волжко-камския клон на българската народност.
     По-долу предаваме обръщението му без съкращения така както то е препубликувано в портала на Асоциацията на българите по света.
     Това е първото открито изявление на ислямски духовник в Русия засягащо българския произход на татарите.




 
        Драги братя и сестри от България!
       В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан "татари", беше лишен от своята истинска история.
     В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: "Ако ние сме потомци, защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?". А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин „История на Руската държава” беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи.
     Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита
зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.
     Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима „татари” с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата „Татари: етнос и етноним”. Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история. Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове.
     Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите „500 руски фамилии от българско-татарски произход” и „Кои сме ние Българи или Татари?”. В Оренбург започна да излиза вестник „Болгар иле”. Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето истинско име „БУЛГАРИ”.
      Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци.
В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история.
      Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.
     Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения. Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите - при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток, имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време - са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на    Уляновската просветителска организация „Българско възраждане” се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кулгали (1183 - 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове - суфисти.
     След завръщането си във Волжска България, Кулгали се занимава с преподавателска дейност. Първата редакция на неговата поема „Кысса-и Йусуф” (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо - татарските воиски. Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература. Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико - епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия „Кысса-и Йусуф” продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света. Действително личността на поета и неговото произведение са достойни за увековечаване.
      В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура „Юсуф”. Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това ("Ветхий Завет"- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните.
Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура „Мариам”. Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата „Амин” се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение „Кысса-и Йусуф” в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии. През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на „Слова о полку Игореве”. Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия. Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.
     За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии - християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи.   
     Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума „мусулмани”. Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите. Даже сега общоприетото название „мусулмани” е неточно. „Мусулманин” - това е неточен изказ на думата „муслим” (сравнете английското "Muslim"). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо - Католическата Църква в своята Декларация - Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване "musulmanus" на "muslimus".
      Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран - изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии. Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. 
      Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска. Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието - мордва, марийци, чуваши, удмурди - които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове.
Самите българи без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза „Тэнгри ярлыкалсын” ( Нека Тангра да е доволен).
     Самата дума „мусулманин” означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя - това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран. Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество - той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам? За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи. В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет - хуманист Кулгали.
     За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти: нас ни свързва Тангрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Ислама, религия която признава единния бог - Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян. Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н. И което е особенно интересно и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата „БЪЛГАР” обединяваща двата братски народа.
     Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе „Биляр”, носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах „ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ” в очите им се появиха сълзи.
По примера на угро-финските народи, нашите съседи - марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ. Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.
     От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия  искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване!
       Мюфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия - Сявбян хазрат Сулейманов



                 

Автор: meteff

ПРИКАЗНИЯТ ИКОНОСТАС НА 19-ГОДИШНИТЕ РЕЗБАРИ

 

Най-невероятното нещо което може да видите в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, а може би и в цяло Габрово, е иконостасът, който е УНИКАЛЕН. Той е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

      
Аврам Аврамов — резбар (РИМ-Габрово) 

Иконостасът е изработен от липово дърво от двама млади, едва 19 годишни калоферски резбари Аврам Петров Аврамов (1863/4, Калофер — 1941, София) и Никола Василев Пенков. Те го изрязват само за три години от 1882 до 1885 г. И двамата младежи започват работа като калфи при майстор Сотир Д. Сотиров (1850-1881) от Калофер.

За обикновения посетител иконостасът в църквата „Успение Богородично” в Габрово е цялостна и завършена на един дъх творба. Филигранната прозрачна резба е просто като неръкотворно творение. Все едно виждате гениална картина, сътворена от някакви приказни герои по вдъхновение свише.

В това, именно, е и една от тайните на нашите възрожденски майстори, способността им да откриват точно и вярно тона в едно художествено произведение и да го осъществят, без да изменят на творческата си природа. При внимателно вглеждане в творбата любителят може да открие един истински шедьовър на следосвобожденската дърворезба, чието голямо богатство и разнообразие на мотиви от растителния свят при умелото използване на барока го превръща в един необятен свят, към който богомолците се обръщат с вяра и надежда, че светлината ще възтържествува.

Иконостасът на църквата заедно с четирите проскинитария са работени в следосвобожденския период и според проф. Асен Василиев отразяват тогавашните вкусове и разбирания. Руското изкуство оказва много голямо влияние върху неговата архитектоника. Иконостасът отразява особеностите и изискванията на епохата и е едно от великолепните произведения на резбарското изкуство, като съчетание между резба, конструкция и икони.

Иконостасът се издига с две стъпала. Има дължина 13.20 метра и височина 8 метра. Състои се от три части, разположени в ширината на трите кораба, като централната е по-висока и широка. В хоризонтално отношение страничните части са съставени от четири пояса от икони, а средната от пет. Уникалното в този иконостас е, че всичките редове икони, са с еднаква големина – колкото тези на царския ред.

Със своята великолепна дърворезба той грабва очите на богомолците и днес. За него още в миналото се пише:

„Мъртвото дърво от длетото на тия златни ръце на чудните младежи оживява и нам ни се струва, че това дърво говори и диша. Творчеството им пълни с възторг окото и услажда с естетическо съзерцание душата. Ние стоим пред него в почуда за изключителното велико търпение, спокойствие и упоритост, които са притежавали тия млади, едва деветнадесетгодишни хора.”

Майсторите наистина го изрязват с плам и жар, а скромността не им позволява да оставят имената си върху него. За резбарството се казва, че е „Дар Божий”, то не е занаят, а изкуство, за което трябва да си посветен. И тия млади резбари не просто изрязват, а създават. За да сътвориш трябва да си подвластен на Бога и красотата, да превръщаш земното в приказка, и приказката в земен живот, да си по-щедър от природата, да изобразиш вярата и мечтите си така, че всеки да ги разбере и приеме като свои.

За изработката на този сложен иконостас двамата майстори поискват сто хиляди гроша, но Уста Генчо, който като първомайстор има задачата да „надзирава” окончателното вътрешно оформление на църквата, се противопоставя на тази цена, тъй като той я построява за петдесет хиляди гроша. Накрая се стига до споразумение за 65 хиляди гроша.

И днес, когато застанем пред него, иконостасът изпълва душите ни и сърцата ни, прави ни по-добри, по-красиви и по-благочестиви. Той ни огрява и извисява към Бога, пречиства ни в мисли и дела. Иконостасът е цялостно и завършено произведение на изкуството от следосвобожденския период, затова през 1976 г. е обявен за национален паметник на приложното изкуство.

Страничните части на иконостаса в архитектонично и декоративно отношение са напълно еднакви. Състоят се от четири хоризонтални пояса: цокълен ред на подиконните пана, ред на големите светителски и царски икони, втори ред от големите празнични икони и трети ред, завършващ страничните части.

Цокълният ред е оформен еднакво за целия иконостас. Полетата на подиконните пана са украсени с по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка. Частите между тях са изпълнени със стилизирани растителни мотиви. Паната са разделени от ниски и широки стълбчета, които са с високи основи и по-ниски капители. Върху тях стъпват колоните от втория ред.

В пояса на светителските и царски икони встрани има по две светителски икони, от двете страни на страничните двери. Под иконите има фриз от растителни орнаменти, виещи се вълнообразно две клонки с листа, излизащи от средата. Той прилича на мотива от цокълните табла, поставени под всички икони в този пояс.

Страничните входове за олтара са разположени в крайните иконни полета. Те се състоят от едно крило с богата и пластично изработена резбена украса. В средата има по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка и чисто поле. Над него е изработена ваза с две дълги извити дръжки, завършващи с малка волута във вътрешната страна на устието. От нея излизат три рози с листа и по две клонки, висящи надолу. Над тях са разположени по два големи скулптирани грозда с изработени над тях ажурни лозови листа.

Лозата заема важно място в дърворезбените иконостаси и като мотив е известна още в древността. Тя преминава от античното в християнското изкуство като в Стария завет символизира обетованата земя, а Новия - царството Божие.

Долната част на дверите е запълнена с виещи се акантови листа с един централен мотив - китка от същите листа, стегнати по средата с широк пръстен. Резбата е висока, почти ажурна, изпълнена с голяма вещина.

Архитравът, който разделя втория и третия пояс, е изработен като силно профилиран гладък корниз с начупена линия на местата на колоните. Третият декоративен пояс се състои от по три големи празнични икони във всяка странична част на иконостаса.

След Сръбско-българската война през 1885 г., в която Аврам Аврамов взема участие, той напуска резбарството и става чиновник. Никога повече не създава подобно уникално произведение на изкуството. Едва по-късно през 1928 г. той отново посещава църквата, за да види работата си и остава удовлетворен и удивен от нея.

„Успение на Пресвета Богородица”, за която е бил създаден този дивен иконостас, е единствената в българските земи сграда на църковен храм, предназначена специално и за училище и е в близост до площада с часовниковата кула.

Автор: tsanynka

Коя е злата орисница,орисала българските таланти да си отиват толкова рано от нас?
Христо Ботев,Пеньо Пенев,Пейо Яворов,Димитър Бояджиев,Никола Вапцаров и колко още...
И Петя Дубарова...

Днес,25 април,2012 г.,ПЕТЯ щеше да празнува своя 50 годишен юбилей...
Но съдбата отреди тя да остане седемнадесетгодишна...завинаги!



Едно слънчево момиче,което преобърна представата за възрастта в поезията и остави след себе си истинско изкуство...

*****

Там някъде...    Там някъде в облаци, в луди лози,  от мигли запазили дъх на сълзи,  от морския дом на соления рак,  от някакъв стар, омагьосан син бряг  внезапно се ражда и тръгва към мен  (когато не е нито нощ, нито ден)  не плах, сивоок, бледосинкав и тих,  а жив, поразяващ, неистов мой стих.  Аз падам във двете му властни ръце  и моето момичешко пъстро сърце  вибрира в мен като щастлива пчела,  Не чакам познатото тръпно "Ела"!  Аз тръгвам след него и знам, че е мой,  на моите мисли блестящият рой  то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз  попадам във някакъв бронзов Бургас.  Слънце с магия на златен фонтан  изригва от мекия свод разлюлян.  А някаква матова странна зора  ме прави щастлива и нежно добра.  Дълбоко във хиляди живи води,  в делфини, в звезди, невидени преди,  в събуждане кратко на морския фар  откривам учудена някакъв чар.  Защото до мене, разгърден и бос,  реален и жив като ден и въпрос,  е моят стих - трескав и толкова млад, единствен обичан, единствен мой брат.   Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.


 
Песни по стихове на Петя...

Доброта - Росица Кирилова 
Лунапарк - Кичка Бодурова 
Нощ над града - Домино
Лятото - Дует Ритон
Пролет - Петя Буюклиева и Георги Христов 
Зимна ваканция - Росица Борджиева

*****


...но във тебе като рана  ще пари мисълта, че две неща  не можеш никога да си възвърнеш:  Живота да избавиш от смъртта  и времето назад да върнеш!  Изтича песента като вода!  Но времето остава нейна стража.  Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа...

*****
  Една песен в памет на Петя:
Звезда
м.Стефан Диомов,т.Пейо Пантелеев...

Защото тя беше звезда,чиято поезия продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие...

ПОКЛОН!


Още за Петя-ТУК и ТУК

Автор: syrmaepon

Борис Урусов е завеждащ отдел по политология при Карачаевски научно-иследователски институт,журналист.В сайта"Кавказки форум" той отговаря на някои въпроси ,касаещи съвременната проблематика на Северен Кавказ и в частност карачаевци,балкарци,черкези.Сред въпросите са такива ,като етническите отношения в Карачаево-Черкесия,обществените организации,и др.Ето част от отговорите на Борис Урусов:

"Кланы это одна из естественных форм самоорганизации любой власти. Назовите мне хоть одно государство мира где по другому! Другое дело что политические традиции конкретного народа и конкретного государства могут находиться в стадии неустойчивости. То есть еще не сложились определенные и принятые всеми сторонами правила игры и становящиеся основой консенсуса в элите.
Вопрос о едином флаге? Ну, вверху этой темы, рядом с моим фото есть флаг который принимается всеми таулу и отвоевывает свое место. Это древний символ который является естественным для нас. Он встречается практически везде. Начиная от орнаментов на национальных войлочных коврах, заканчивая изображениями на могильных надгробиях."



Още тук

Автор: parasol

 


Третата национална научна конференция, организирана от читалище „Николай Хайтов”,  ще се проведе в София на 30 октомври 2012 г. в Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий”.
Тя е посветена на 10-годишнината от смъртта на писателя, общественика, човека Николай Хайтов.

 За участие в конференцията е необходимо до 31 май 2012 г. да изпратите заявка за участие и кратко резюме на e-mail адрес: chitalishte_n_haitov@abv.bg

 Докладите, изнесени на заседанията, ще бъдат публикувани в сборник до края на 2012 г., затова трябва да бъдат представени в готов за публикуване вид на хартиен и електронен носител по време на самата конференция. 

Такса за участие не се предвижда.

Разходите за път и нощувка са за сметка на участниците.

Автор: parasol

 http://slavimirgenchev.info/?p=1786 На 20 април 2012 г. в Централната сграда на Регионалната библиотека "П.Р. Славейков" в старопрестолния град Велико Търново се проведе юбилейна научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов. Форумът бе организиран от Катедра "Българска литература" на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"; Секция "Нова и съвременна българска литература" към Института за литература при БАН; Регионална библиотека "П.Р. Славейков" и Държавен военноистирочески архив - Велико Търново. В началото на конференцията Светлин Радев - директор на Държавен военноистирочески архив - Велико Търново. откри богата изложба на книги и документи, свързани с военното битие на Дебелянов, някои от които се показват за пръв път на публиката: заповедта, с която се определят длъжностите, чиито титуляри не подлежат на военна мобилизация, включително във Върховната сметна палата, където Димчо е работел като докладчик; списък на подофицерите, които не са повишени посмъртно в чин, сред които фигурира и името на поета; списък на извадените от офицерския състав български офицери и подофицери, загинали във воините в периода 1915-1919 г., като тази заповед носи подписа на министъра на войната Александър Стамболийски (в този списък е и името на Димчо), и много други ценни архивни документи.

На снимкта: директорът на библиотеката Иван Александров подарява на Светлин Радев двутомно издание, включващо всички маршове и химни на български военни подразделения. След първото заседание на конферецията Катя Зографова -директор на Националния литературен музей - София, откри двуезична изложба на тема "Българската литература - срещи и диалози със света", в която на основата на богат документален материал от фотоси, откъси и цитати от десетки произведения, писма и публикации в периодиката българската литература се разкрива като неразделна част от европейските и световните литературни събития, явления и процеси - от времето на първоучителите - светите братя Кирил и Методий, чак до наши дни. С  доклади в конференцията участие взеха близо 20 университетски преподаватели, научни деятели и музейни специалисти от цялата страна, Акад. Радев открива конференцията между които акад. дфн Иван Радев, проф. Михаил Неделчев, доцентите с докторска степен Иван Русков, Виолета Русева, Сава Сивриев, Людмила Стоянова, Николай Димитров, Антония Велкова-Гайдарджиева, доц. дфн Иван Станков, докторант Мария Димитрова, д-р Пламен Пенев, д-р Димитър Михайлов, Катя Зографова, Дойчо Иванов - уредник на къща-музей "Д. Дебелянов" - Копривщица, и бившият уредник на музея Славимир Генчев. Прочетен бе и докладът на отсъстващия по уважителни причини Кристофър Бъкстън - английски поет, проводач и преподавател по английски език в България. Докладите и материалите от конференцията и последвалата дискусия ще бъдат поместени в сборник, който ще излезе през декември 2012 г.

Снимки за спомен с част от участниците в конференцията, получила висока оценка както от акад. Радев, така и от участниците и слушателите в залата.

Заб. Снимките са на Дойчо Иванов. Повече подробности за събитието и за някои от докладите очаквайте по-късно в съвместен репортаж с г-н Иванов. ;)))

Автор: pevetsa

Днес той щеше да навърши 89г.
но Господ го прибра, ... при себе си!

РАДОЙ РАЛИН
/ 22.04.1923 - 21.06.2004 /

Автор: worldissue

Канада: История за две парични системи

Елън Браун,
Президент на Публичния Банков Институт,
САЩ
5 април 2012
courtfool.info

Дори най-богатата на ресурси страна в света в момента е хваната в капана на дълговете. Някогашните й правителствени програми, даващи повод за гордост, се подлагат на радикални бюджетни орязвания – орязвания, които можеха да бъдат избегнати, ако правителството не беше спряло да заема пари от собствената си централна банка през 1970-те.

Миналата седмица в отава, Канадската Камара на общините одобри поредния пакет федерални бюджетни съкращения и мерки за строги икономии. Част от мерките включваха съкращаването на 19,200 работни места в публичния сектор, орязването на федерални програми на стойност 5,2 милиарда долара всяка година и повишаването на прага на пенсиониране за милиони канадци да се вдигне от 65 на 67 години. Като оправдание за тези съкращения се посочва федералния дълг, който вече надхвърля 581 млрд. канадски долара или 84% от БВП.

Последиците:

Бюджетна онлайн игра, направена от местния вестник Глоуб енд Мейл даде на читателите шанс да се опитат да балансират бюджета сами. Възможностите включват орязването на трансферните плащания за пенсионните бонуси, програмите за пенсиониране, здравните добавки и образованието; съкращаването на транспортните разходи, отбраната, икономическото развитие и чуждата помощ; статия на същата страница казва: „Правителството, всъщност, няма чак толкова много инструменти на разположение, с които да покрие големия бюджетен дефицит. То може или да вдигне данъците, или да ореже ведомствените разходи”.

Изглежда никой играч, законодател или друг получава възможността да си поиграе с точка номер едно в бюджета: лихвите, плащани на кредиторите. Таблица в сайта на канадското финансово министерство, озаглавена „Къде отиват данъците ви” показва, че лихвените плащания достигат 15% от бюджета – повече от здравните разходи, социалното обезпечение и другите трансферни плащания взети заедно. Страницата бива обновена през 2006 и, за последно, през 2008, но процентите стойности в момента не са се променили особено.

С игла ги събира, с лопата ги пилее

Наред с другото, в бюджета за 2012 година правителството обяви, че ще прекрати емитирането на канадски пенсове, чието производство вече надхвърля себестойността им. Правителството обръща внимание на пенитата, а не обръща внимание на лирите – огромната част от дълга, който може да се заличи, ако правителството започне да заема пари от собствената си централна банка — Bank of Canada.

Между 1939 и 1974г. правителството всъщност теглеше пари назаем от собствената си централна банка. Това направи дълговете му на практика безлихвени, тъй като правителството притежаваше банката и лихвите оставаха у него. По данни на Джак Бидел, бивш държавен счетоводител, федералният дълг оставал съвсем нисък, с относително плоска крива и доста устойчив през тези години. (Вижте графиката му по-долу). Правителството успешно финансирало важни обществени проекти просто взимайки пари назаем от гражданите, включително производството на самолети по време и след Втората Световна Война, помощите за образование за ветераните, семейните надбавки, пенсиите, магистралата Транс-Канада, водният проект St. Lawrence Seaway и здравното осигуряване за всички канадци.

 

Дългът се вдига главоломно само след 1974. Това се случва след учредяването на Базелския Комитет от страна на управителите на централни банки от Групата на 10-те страни в състава на Банката за Международни Разплащания (BIS), в която влиза и Канада. Една от ключовите цели на Комитета е поддържането на „парична и финансова стабилност“. За постигането на тази цел Комитетът обезсърчава безлихвеното заемане на пари от централната банка и вместо това подкрепя тегленето на заеми от частни кредитори, уж в името на „запазването на стабилността на валутата“.

Тяхното обяснение е, че заемането на пари от централната банка, предвид правото й да създава пари, би предизвикало парична и ценова инфлация. Относно заемането на пари от частни кредитори, от друга страна, те смятат, че то няма да предизвика инфлация, тъй като то включва оборота на предварително съществуващи пари. Това, което банкерите премълчават е, макар те самите да го знаят отдавна, че частните банки създават парите, които отпускат като кредит по същия начин, по който го правят държавните. Разликата е просто в това, че държавната банка връща лихвите на правителството и обществото, докато частната банка насочва лихвите в собствената си капиталова сметка, за да ги реинвестира с цел получаване на още лихви, прогресивно изтегляйки пари от продуктивната икономика.

Дълговата крива, започнала показателния си ръст през 1974, се накривява към вертикалата през 1981, когато лихвените ставки са повишени с 20% от Федералния Резерв на САЩ. При 20% пресметнати годишно, дългът се удвоява за по-малко от 4 години. Канадските ставки стигат дори 22% през този период. До този момент Канада е платила над трилион канадски долара под формата на лихви върху федералния си дълг — почти два пъти повече от самия дълг. Ако заемаше пари от собствената си централна банка през цялото време, страната можеше не само да няма дългове, а да натрупа сериозен бюджетен излишък днес. Това също е валидно за други страни.

Тихият преврат на банкерите

Защо правителствата да плащат на частни финансисти, генериращи кредити, след като сами биха могли да отпускат тези кредити без лихви? Според професор Керъл Куигли, ментор на Бил Клинтън в университета Джорджтаун, всичко това е било част от дирижиран план на група международни финансисти. В книгата Tragedy and Hope от 1964 той пише:

Силите на финансовия капитализъм имаха още една грандиозна цел, да създадат истинска световна система за финансов контрол, държана в частни ръце, способна да доминира политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Според замисъла им, системата трябвало да се контролира във феодален стил от всички централни банки, действащи под общо ръководство, чрез тайни споразумения, договаряни на редовни частни срещи и конференции. Върхът на системата трябвало да стане Банката за Международни Разплащания в Базел, Швейцария, която е частна банка, притежавана и контролирана от световните централните банки, които сами по себе си представляват частни корпорации. Всяка централна банка … се опитва да доминира правителството си чрез възможностите си да контролира държавните кредити, да манипулира външните разплащания, да оказва влияние върху нивото на икономическа активност в страната и да влияе върху готовите да сътрудничат политици чрез последващи икономически облаги в света на бизнеса.

През декември 2011 ехото на това обвинение отеква в дело, заведено в канадския федерален съд от двама канадци и един канадски икономически институт. Конституционният съдия Роко Галати завежда дело от името на Уилям Крем, Ан Емет и COMER (Комитет за Парични и Икономически Реформи) за възстановяване на използването на Bank of Canada (канадската централна банка) по първоначалното й предназначение, включително създаването на безлихвени заеми за общинските, провинциалните и федералните правителства, които да отиват за разходите на „човешкия капитал“ (образование, здраве и други социални нужди), и за инфраструктура. Ищците заявяват, че от 1974 насам Bank of Canada и канадската парична и финансова политика са били диктувани от частни чуждестранни банки и финансови интереси, предвождани от BIS, Форума за финансова стабилност (FSF) и Международния Валутен Фонд (IMF), заобикаляйки суверенитета на Канада, представляван от Парламента.

Днес този таен преврат е толкова добре прикрит, че правителства и играчи са убедени, че единствените алтернативи за справяне с дълговата криза са вдигането на данъците, орязването на услугите или разпродаването на обществените активи. Забравихме, че има и друга възможност: премахни дълга като заемеш пари от собствената банка на правителството, която връща приходите си в публичната хазна. Премахването на лихвите показва, че така се редуцира средната стойност на обществените проекти с до 40%.

 

Елън Браун (Ellen Brown) е адвокат и президент на Публичния Банков Институт, http://publicbankinginstitute.org. В „Дълговата Паяжина”(Web of Debt), нейната 11 книга, тя показва как частен картел отнема правото за създаване на пари от гражданите и как хората могат да си върнат това право. Нейните адреси в интернет са: http://www.webofdebt.com и http://ellenbrown.com.

Авторско право на статията: Елън Браун

Автор: bgzemia

ПИСМО НА АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА И ФАМИЛИЯ РОТШИЛД И СИЕ....ДО БЪЛГАРИТЕ

Здравейте, скъпи ни евтини поданици! Бихте ли били така добри, да ни позволите да ви поздравим за усърдната дейност, която полагате от столетия насам, да бъдем ваши неотменни господари? Вие сте нашите най-верни роби. Давайки клетва за вярност към вашите управници, (избирайки ги), вие всъщност давате клетва за вярност към техните кукловоди, т.е., към нашите величествени особи. От много време насам ви вкарахме в ролите на Хензел и Гретел. Полакомихте се по бляскавите джунджурийки, както те - по шоколадовия покрив и захарните прозорци от къщичката на Баба Яга. Къщичката, в която ви вкарахме, обаче, е омагьосан кръг, от който няма излизане, защото за да излезете, ви трябват знанията, които всъщност,ви отнехме. Наблюдаваме ви от ложите си как долу, на арената, се състезавате, за да се сдобиете с „марковите“ стоки, които всъщност струват реално 10-тина % от стойността, която искаме от вас J) Накарахме децата ви да се озлобяват едно към друго, пак заради измислените „модни“ парцалки. Така превърнахме собствените ви деца в оръжие срещу самите вас. Защо ли? Ами за да измъкваме всеки лев от джобовете ви, когато им задоволите всеки каприз.

Шефовете на фирмите и на отделите в тях са нашите най-перфектни надзиратели. Вие търчите из коридорите на фирмите си с купички салати или чинийка със сандвич, за да се храните ...докато работите.Защото не ви се позволява да бъдете свободни. Позволено ви е само да сте демократични. Вашите надзорници знаят колко пъти сте влезли и излезли от сградата и колко време ви е нямало на работното място. Вие отивате на работа, за да бъдете наблюдавани. А за какво работите?? А, да. За да получите заплата. За какво ви е? А-а, за да ни я дадете на нас : енерго -дружества, Софийска вода, банките, минералните извори......скоро ще си присвоим и ВиК. Тогава, ако не слушкате, може да ви пуснем някое и друго химикалче, та да пристигне един Ала-Бала вирусен щам, който ще се лекува само с точно определен антибиотик, само с точно определена ваксина, произведени от точно определена фармацевтична компания. Между другото, понеже сме глупави, никога не сме ползвали ваксини и никога не сме слагали и на децата си от тези прекрасни животоотровни коктейли. В офисите си охкате и пъшкате заради липсата на въздух. Е, айде сега пък и глезотии. За какво ви е? И без това сте на ГМО храни, значи и на ГМО въздух ще свикнете. Така е с европейските стандарти по сградоустройство. Нали сте европейци! Нашата цел е:колкото повече са болните, толкова повече са мозъчно закърнелите.Така никой не си търси правата.

Най ни радва, вашето усърдие да пращате децата си като агнета на заколение в престижните американски и английски училища. Разбира се,че нашата образователна система е перфектна. Ние създаваме хищническо ориентирано младо поколение. При нас няма духовност. Системата ПИАР работи идеално за нашето облагодетелстване и за вашето поробване. Ние използваме вашите природно надарени умове, за да разработим чрез тях идеите си. Всяко ваше зрънце, което се открои над останалите, го засмукваме, като му предлагаме рая на материалните блага. След това ви връщаме отрочетата, вече с промити мозъци. И....стават вашите нови избраници и наши добри послушковци. Тази процедура се налага, поради това, че родовете ни са шизофренични и нямаме необходимия интелектуален потенциал. Измислихме американските бригади като примамка за балъчета. Все още сте гъзолизци и чуждопоклонници. Защо пък да не ви използваме и за работна ръка при нас. Сринахме каквото ценно имаше в образователната ви система. На фона на измайсторените от нас лъжи в историята ви, окастрихме каквото ценно някой все пак беше успял да съхрани. Велики българи не ни трябват. Достатъчно дълго ни вадехте очите с вашата изобретателност в оцеляването и надживяването на всякакви катаклизми.

Набързо приключихме с красотата на българката. Тя вече не се отличава по нищо от другите жени. Нощни шкафчета – всички са еднакви. Българките вече са постоянен контингент я на Силикон- мафията, я на „марковата“ и ‚медицинската“ козметика „Алергии правим всякакви“. Най-сладките пари се правят от човешката суета и не култивираното его. Пред очите ви като калейдоскоп се въртят реклами за какво ли не. Направихме ви кривогледи, не виждащи, не чуващи, не мислещи. Чакаме момента, в който в час по природа децата ви ще рисуват NESQUIK, вместо крава, за да покажат на мама и тате откъде идва млякото.

С обич и американска усмивка: Вашите верни робовладелци

Автор: monica

Това не са теории на конспирацията. Това са снимки на изображения по стените на международното летище в Денвър, Коларадо, САЩ.



Летището е построено през 1995. Проекта на стойност 4,8 милиарда долара е спонсориран от частни лица, неизвестно кои. От следващата снимка става ясно че спонсора е The New World Airport Commission (Нова Световна Комисия по Летищата), но такава организация никога не е съществувала. Смята се, че под летището има огромно ядрено скривалище, което може да приюти целия американски елит в продължения на десетилетия.



Знакът в средата означава "Велика Масонска Ложа".



Стряскаща рисунка на една от стените. Плачещи деца на фона на разрушения и пожари. Виждат се трупове на хора и животни.



Момичето вдясно държи парче от календара на маите, според който краят на света е на 21 декември 2012 год. Но те също така са вярвали, че заедно с това настъпва и нова ера.



Au Ag - знаците на химическите елементи злато и сребро са вградени в плоча на земята. AUAG също така е наименованието на смъртноносна форма на австралийски хепатит (Australia antigen - AuAg).



Майки плачат, докато призракът на войната в подобие на фашистка униформа, сее смърт.



Тук децата вече са освободени, войната е свършила. Оръжията са изчезнали, а звярът в униформа лежи мъртъв на земята. В Новия Свят всички са радостни и мирът е победил.





След масовия геноцид, настъпва хармония. Оцелелите избранници живеят в мир в райската градина.

Без да изпадаме в излишни конспиративни теории, нека да се замислим, какво означава всичко това. Защо години наред Холивуд ни промива мозъците с тази дата декември 2012 ? Каква е целта на масовата пропаганда и на тези рисунки? Вече е повече от сигурно, че през лятото Израел ще нападне Иран. Руснаците и американците се подготвят за ядрена война. В последните дни американски кораби с ядрени ракети доближиха бреговете на Иран. Русия също така разположи истински атомни ракети в Калининград. Руснаците имат планове да достигнат и до иранската граница където имат бази.
На базата на тези данни, снимките от летището обясняват някои неща.
Защо масоните са построили такова летище остава загадка, но факт е обаче, че масонството е разпространено във всяка държава, както и в България. Обикновенно това са хора от властта, политици, големи банкери и бизнесмени, учени и др "видни" личности. Масонството, обаче е тайно общество. Никой не знае с какво точно тези хора се занимават на своите събирания. Време за нас, "простосмъртните хора", е да се замислим, какви болни сектанти са навлезли във властта и накъде водят нашия свят. Ако тези картини представляват целта на този сектанско-масонски култ, а за мен няма никакво съмнение, че е така, става ясно каква е посоката Изкуствено предизвикани кризи, геноцид, намаляване на населението, контролиране на популацията чрез закони и ваксини, дори атомна война за "прочистване". Новия световен ред, ще бъде рай за едни, ад за останалите. Спасение за елита, смърт и разрушение за "низшата" класа.



  Вижте второто видео - неубедителен опит за осмиване от страна на корпоративните медии, които веднага слагат етикета "теория на конспирацията". ....по същия начин Европейската Комисия се опита да се оправдае относно ACTA, казвайки, че протестиращите били грешно информирани от Интернет и всичко това били митове и конспиративни теории......

източник:http://thechive.com

• 24.04.2012 13:42| 127| 7058

  Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 17 Мюсюлманите – дискриминирани в Европа "Амнести интернешънъл" критикува дискриминацията срещу мюсюлманите в европейски страни като Франция, Белгия, Холандия, Испания и Швейцария

Законите за борба с дискриминацията са неефикасни и европейските институции и правителства трябва да ги прилагат по-добре, за да намалят предразсъдъците срещу мюсюлманите.

Това констатира базираната в Лондон правозащитна организация "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) в новия си доклад "Избор и предразсъдъци - дискриминацията срещу мюсюлманите в Европа".

Организацията критикува дискриминацията срещу мюсюлманите в европейски страни като Франция, Белгия, Холандия, Испания и Швейцария.

Докладът е публикуван два дни след исторически високия резултат на крайната десница на първия тур на президентските избори във Франция, отбелязва АДП.

В документа правозащитната организация призовава политическите сили

още по темата Меркел към германците: Свиквайте с джамиите 118 | 10970 18.09.2010 Аллах и Европа 76 | 15106 12.03.2010 Швейцария: Не на забулени лица в транспорта 4 | 6081 28.09.2011

да не използват за политически цели предразсъдъците към мюсюлманите.

"Вместо да отговорят на тези предразсъдъци, политическите партии ги насърчават, за да печелят гласовете на избирателите", се посочва в доклада, цитиран АФП.

В документа се припомня, че европейското законодателство, забраняващо дискриминацията на трудовия пазар заради религиозни убеждения и принадлежност, изглежда неефективно, отбелязва ДПА.

Като конкретен пример се посочва, че във Франция, Белгия и в Холандия работодателите имат правото, в нарушение на европейското законодателство, да дискриминират мюсюлманите под претекст, че

техните религиозни символи или култура ще дразнят клиентите и колегите им,

посочва "Амнести интернешънъл".

"На мюсюлманки се отказва работа, а на момичетата се пречи да ходят на училище, само защото носят традиционни мюсюлмански дрехи, например забрадки", се казва в документа.

В доклада организацията припомня, че всеки има правото да изразява своята културна, традиционна и религиозна принадлежност, като облича специфични дрехи. Никой обаче не бива да бъде принуждаван против волята си да носи такива дрехи, както и не бива да се налагат общи забрани за носене на подобни облекла от хора, които искат да са облечени по този начин, се посочва в документа.

"Забраната за носене на подобни дрехи не е добър подход. Подобна обща забрана може да навреди на достъпа на мюсюлманските момичета до образованието и да накърни тяхната свобода на словото", се посочва в документа.

"Амнести интернешънъл" критикува и ограничения достъп на мюсюлманите до места за молитва, главно в Швейцария или в Испания, в автономния район Каталуния.

Организацията отбелязва, че гласуваната на референдум в Швейцария през 2009 г. забрана за изграждане на минарета

насажда още повече ислямски стереотипи

и нарушава международните задължения на страната. В Каталуния мюсюлманите пък са принудени да се молят навън, защото съществуващите стаи за молитва са прекалено малки, за да поберат всички богомолци, посочва ДПА.

"В много европейски страни съществува мнението, че всичко с исляма е наред и мюсюлманите са си добре, когато не се набиват много на очи. Това поведение поражда нарушения на човешките права и трябва да бъде променено", се посочва в документа, цитиран от ДПА.

  Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 17 Източник:БТА Снимки:ЕПА/БГНЕС
www.vesti.bg

• 25.03.2011 17:07| 14| 8187

  Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 0 "Неприятелското" посещение на Путин в Белград ...коства работното място на служител в телевизионния канал "РТС Войводина" Путин и Тадич в Белград

Служител в телевизионния канал "РТС Войводина", филиал на държавната сръбска телевизия РТС, бе уволнен, а няколко от колегите му бяха временно отстранени от работа, след като на тв екрана се появи надпис за "неприятелското" посещение на Владимир Путин в Белград.

Това съобщи днес директорът на телевизията Блажо Попович, цитиран от агенция АФП.

В една от информационните си програми в сряда, на екрана на "РТС Войводина" се появи надпис: "потвърждение на неприятелските отношения" между Сърбия и Русия, вместо "потвърждение на приятелските отношения" между двете страни.

Служителят, който написа това, е уволнен и всички останали във веригата на взимане на решения - от главния редактор до човека, отговарящ за информационните програми, са временно отстранени, докато не се реши какви да бъдат санкциите, каза за АФП директорът.

Инцидентът станал в момента, когато руският премиер Владимир Путин, който бе на посещение в Белград, и сръбският президент Борис Тадич похвалиха публично качеството на отношенията между двете страни.

още по темата Москва изгони британски журналист 6 | 2557 08.02.2011

Блажо Попович заяви в съобщение, че става въпрос за "агресия" срещу телевизионния канал.

Това е опит "да бъдат минирани и поставени в опасност исторически приятелските отношения между сръбския и руския народ", заяви той.

"Една буква може да бъде грешка, но две сгрешени букви говорят за предумисъл", добави той.

  Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 0 Източник:БТА Снимки:ЕПА/БГНЕС vesti.bg

Поне 200 хил. незаконни камери следят сърбите Този проблем фигурира в списъка с въпроси, чието решаване е условие за присъединяването на страната към ЕС, напомня в. "Новости" Сръбските граждани ежедневно попадат в обектива на най-малко 200 хил. камери, от които обаче нито една не е регламентирана.

Работата е там, че в Сърбия няма закон, който да регулира видеонаблюдението.

Този проблем фигурира в списъка с въпроси, чието решаване е условие за присъединяването на страната към ЕС, напомня в. "Новости".

Няма точни данни за броя на устройствата, които следят движението на гражданите.

Предполага се, че само в столицата Белград има около 100 хил. камери за видеонаблюдение.

Подобна е ситуацията и в останалите по-големи градове на страната. още по темата Три хиляди камери вече следят за реда в София 7 | 4836 27.03.2012 Полицай следи самия себе си 20 минути 12 | 114399 09.02.2012

Камерите следят буквално всичко - улиците, входовете, гаражите, парковете, училищата, чакалните и дори автобусите.

В преследване на престъпници и вандали се забравя, че така се нарушава и правото на защита на личните данни, и закона, посочва изданието.

Сърбия е почти единствената държава от региона, която все още не решила въпроса с видеонаблюдението.

В страната са законни само камерите, които следят движението по улиците.

Видеонаблюдението не е регламентирано с нито една наредба освен с общия Закон за защита на личните данни, който не е достатъчен, обяснява за изданието експерт в областта.

По думите му има подготвен проект за нова наредба, който се очаква да попълни празнотите в тази област.   Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 0 Източник:БТА Снимки:ЕПА/БГНЕС vesti.bg