Берлускони трябвало да иде в клиника заради пристрастеността му към секса

23.08.2009
10:57

Разкритието прави не кой да е, а втората му съпруга Вероника Ларио в биографична книга, която ще излезе на книжния пазар в страната в сряда

• СТАТИЯ

размер на шрифта:
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2386771#http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2386771#http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2386771#










Хора от антуража на италианския премиер Силвио Берлускони го приканвали да постъпи за лечение в клиника заради пристрастеността си към секса.

Разкритието прави не кой да е, а втората съпруга на Берлускони в биографична книга, която ще излезе на книжния пазар в страната в сряда, пише британският седмичник "Сънди таймс".

Авторът на творбата е Мария Латела, която е интервюирала цели 19 години Вероника Ларио, която преди известно време най-после поиска развод от съпруга си.

В едно от интервютата Ларио признава, че хора от кръга на премиера са я приканили да се сдобри с него, за да му "помогне да намери себе си".

Същите тези лица повдигнали въпроса и за постъпването на Берлускони в специализирана клиника за лечение на сексуалната му пристрастеност. Това станало малко преди министър-председателят да председателства срещата на върха на Г-8 в италианския град Акуила през юли.

В клиниката Берлускони щял да остане едва или две седмици.
още по темата
Сексуалният живот на Силвио, или Защо италианците не ги е грижа

0

|

6345



Силвио Берлускони: Обожавам жените

7

|

7270



Берлускони организирал само "симпатични тържества"

0

|

2723



Вероника не се съгласила на тези предложения, защото смятала, че най-реалистичният край на брака й със Силвио трябва да бъде развод по взаимно съгласие. Това щяло да й позволи да се премести от Милано в Швейцария, където в момента тя си строи нова къща.

В интервютата Ларио твърди още, че не може да разговаря с Берлускони за кризата в брака им, защото той щял да й сервира само поредната лъжа. По думите й в миналото тя е била бавачка на премиера, но сега вече не иска да играе тази роля, да се грижи прекалено за него и да му пречи да изглежда смешен в очите на хората.

Като пример как е била лъгана от съпруга си, Вероника посочва лъжата на премиера за гостуването му на партито поповод рождения ден на 18-годишната неаполитанка Ноеми Летиция.

През април, след обяд в семейната вила Макерио край Милано, Берлускони казал, че трябва да замине спешно за Неапол заради среща във връзка с кризата с боклука. На следващия ден Ларио научила къде точно е бил съпругът й. От тогава двамата не са си разменили и думичка.

В книгата Вероника признава, че е била принудена от поведението на съпруга си да поиска развод от него. Тя разказва, че след като оповестила намеренията си, италиански вестници, изразяващи позициите на премиера, са започнали кампания срещу нея. Това разгневило страшно много дъщеря й Барбара, родена от брака й с Берлускони.

По телефона Барбара потърсила обяснения от баща си и двамата почти развалили отношенията си. Същата вечер премиерът пропуснал да уважи тържество на дъщеря си в галерия в Милано, която била нейна собственост. После Барбара все пак се сдобрила с него.

В биографията бившата половинката на премиера показва, че изобщо не е забравила за горчивината си от краха на своя брак.

"Толкова е жалко, че мъж като Силвио се злепостави до такава степен. Той е направил толкова много, постигнал е толкова неща, но днес хората говорят само за онова, което кара всеки да забрави кой е той в действителност", съжалява Вероника Ларио.










Източник: VESTI.bg



Снимки:
ЕПА/БГНЕС
,

Назрява дипломатически скандал между Израел и Швеция 23.08.2009 19:26 Израелските лидери настояват правителството на Швеция да осъди официално статия с антисемитско - според Тел Авив - съдържание в шведски вестник

• СТАТИЯ

размер на шрифта: Политическите лидери в Израел осъдиха статията като "антисемитска". Израелските лидери настояха днес пред правителството на Швеция да осъди официално статия с антисемитско - според Тел Авив - съдържание в шведски вестник.

Случаят заплашва да прерасне в дипломатическа криза между еврейската държава и настоящия председател на ЕС.

Гневът на Израел бе предизвикан от материал в шведския таблоид "Афтонбладет" (Aftonbladet.se), в който се твърди, че израелската армия е прикривала трафик на органи, взети от убити палестинци.

Още преди няколко дни министърът на отбраната Ехуд Барак нареди на юридическия съветник на ведомството да подготви иск за клевета срещу автора на публикацията Донлад Бостром.

Външният министър Авигдор Либерман пък разпореди да бъде анулирана кореспондентската акредитация на сътрудника на "Афтонбладет" в Израел и по никакъв начин да не бъде оказвано съдействие на тази медия.

Днес шефът на правителствената пресслужба Даниел Сийман отказа до ново нареждане акредитация на двама журналисти от изданието. още по темата Корупционен скандал в САЩ 4 | 2326 Италианци продават бъбреците си у нас 0 | 7988 ООН ще разследва търговията с органи в Косово 0 | 2718

"Нищо не ни задължава да ги акредитираме. Това ще отнеме време. Трябва да направим проверки, да изследваме кръвта им, за да установим дали могат да станат донори на органи", заяви иронично пред израелското военно радио Сийман.

Либерман поиска също от шведското външно министерство официално да осъди публикацията и изказа съжаление, че в Швеция са все още живи антисемитските митове.

Министърът, когото мнозина определят като краен и расист заради отношението му към палестинския въпрос, сравни поведението на Швеция в случая с политическия й неутралитет по време на Втората световна война.

"Кризата ще продължи, тъй като шведските власти не промениха отношението си към тази антисемитска статия. Онзи, който не я осъжда, не е добре дошъл в Израел", отсече днес пред журналисти и министърът на финансите Ювал Щайниц.

"През Средновековието се разпространяваха клевети, че евреи замесвали безквасния си хляб за Пасха с кръв на християнски деца, а днес обвиняват войниците от Цахал (израелската армия), че убиват палестинци, за да вземат органите им", добави министърът.

Дипломатическото напрежение е доста ненавременно предвид предстоящото след десетина дни официално посещение на шведския външен министър Карл Билт в Израел.

"Аарец" дори писа, че израелското външно министерство обмисля  възможността да анулира визитата през септември.

Не става въпрос за отмяна или отлагане на посещението, но е ясно, че ако не бъде уреден, този спор ще хвърли сянка върху разговорите, обясни днес за АФП говорителят на ведомството Игал Палмор.

Карл Билд вече отхвърли израелските искания и заяви, че свободата на словото е неразделна част от шведската конституция и че в страната му има консенсус по противопоставянето на антисемитизма.

Ведомството му дори се разграничи от изказване на шведската посланичка в Израел, която категорично осъди твърденията във вестника.

Онзи ден Билд отбеляза също, че между Израел и Швеция има силна междудържавна връзка.   Източник: VESTI.bg

vesti.bg

"Новая газета": Агенти на Мосад отвлекли "Арктик сий" 21.08.2009 21:47 Според изданието корабът с руски екипаж е превозвал незаконно крилати ракети Х-55 за Иран, скрити сред финландската дървесина

• СТАТИЯ

размер на шрифта: Пиратите, които се опитаха да отвлекат товарния кораб "Арктик сий", всъщност са били агенти на израелската разузнавателна агенция МОСАД, твърди руският в. "Новая газета".

Според изданието финландският плавателен съд с руски екипаж е превозвал незаконно крилати ракети Х-55 за Иран, които били скрити сред финландската дървесина.

Осемте "похитители" искали да спрат контрабандата на оръжия за Ислямаската република.  

Мъжете, които действали от името на МОСАД, взели под контрол кораба, за да попречат на регионалния враг на Израел да се сдобие с това оръжие.  

"Новая газета" цитира московската публицистка Юлия Латинина. Тя обръща внимание на изненадващото посещение на израелския президент Шимон Перес на 18 август, ден след като изчезналият от три седмици кораб бе открит и освободен от руски сили край бреговете на Западна Африка.  

По време на тази визита Перес, който според Латинина нямал повод да посети Русия, поиска от Москва да се въздържа от продажба на оръжия, включително противоракетни системи, на Иран.   още по темата Естонци, латвийци и руснаци отвлекли "Арктик сий" 0 | 3417

Руските власти отрекоха "Арктик сий" да е превозвал оръжия. Руският постоянен представител в НАТО Дмитрий Рогозин окачестви твърденията на вестника като "смешни" и "фантазия".

В резултат на координираните действия на военноморските и военновъздушни сили на Русия "Арктийк сий" бе намерен от големия ловец на подводници "Ладни". Осем души - естонци, латвийци и руснаци, бяха арестувани.

ПРЕДАТЕЛСТВО НОМЕР ЕДНО: Събират подписи в защита на осъдената в Македония българка 02.08.2009, 14:56 (обновена 02.08.2009, 15:02)
news.bg
Коментари (22)   var carousel_1250937643 = new SimpleCarousel("slideshow",{ navigation : { prev : "material_header_prev", next : "material_header_next"} }); carousel_1250937643.init();

Над 1 000 души са се включили в петицията в подкрепа на Спаска Митрова, която бе осъдена на 3 месеца затвор от македонски съд.

Това съобщи регионалният координатор на ВМРО- Варна Костадин Костадинов, информира  радио Варна. Събирането на подписи в нейна защита продължава.

По време на церемонията симпатизанти на организацията поднесоха венец пред паметника на Гоце Делчев в морската градина по повод 106 години от Илинденско- Преображенското въстание.

Припомняме, Спаска Митрова, която е с българско и македонско гражданство, е била осъдена на три месеца затвор за това, че не е осигурила на мъжа си легло за времето, в което той посещавал детето си.

По-рано днес на специална пресконференция по случая от ВМРО настояха България да наложи вето на визите за македонци и вето върху членството на страната в НАТО и ЕС докато „югозападната ни съседка не престане с антибългарската си политика".

    ПРЕДАТЕЛСТВО НОМЕР ДВЕ (ЧАСТ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ!): Безобразия ЧЕЗ закон не я лови По всичко личи, че няма сила в България, която да накара енергийната фирма да изпълни разпореждането на ДКЕВР да мине към едномесечно отчитане на тока Николай Марченко

Малко преди ЧЕЗ да почнат масовите съкращения на персонал, включително и на инкасатори, работниците протестираха, издигайки плакати "Отивайте си в Чехия" и "Слезте от розовите си облаци". снимка: Михаела Катеринска

"Цитирайте ме, че ДКЕВР ще направи всичко възможно окончателното преминаване към едномесечното отчитане да бъде изпълнено от ЧЕЗ. Сравнете ЧЕЗ с Ахмед Доган". Това заяви само преди седмица председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. И остро протестира срещу заглавия във вестниците от рода на "Държавата капитулира пред ЧЕЗ".

Но вчера Шушулов на практика призна капитулацията си. Обявявайки, че не желае да стои на поста си нито ден повече от 10 септември 2009 г., когато изтича мандатът му, той напуска ДКЕВР победен. Защото ЧЕЗ няма никакво намерение да преминава към едномесечно отчитане на електромерите, което трябва да се случи за три месеца, т.е. до края на септември. Ръководството на компанията публично признава, че не прави нищо по въпроса, но въпреки това няма изгледи да бъде санкционирано. Което ще е най-наглото погазване на закона през последните години. Само да припомним, че ДКЕВР вече издаде две задължителни предписания (които ЧЕЗ не желае да изпълни и обжалва в съда), глоби я с голяма сума (която ЧЕЗ също обжалва) и направи нещо немислимо доскоро - заплаши я с отнемане на лиценза. От което ЧЕЗ не се трогва, защото отлично знае, че това е дълга процедура, пълна с много неизвестни. Лицензът на компанията по закон трае цели 35 години.

Разбира се, има и други фактори в държавата, които биха могли да накарат ЧЕЗ да се съобразява с потребителите, но и те не са направили нещо кой знае какво. През последните две години например в надзорния съвет на "ЧЕЗ България" има двама представители на държавата, пратени там от Министерството на икономиката и енергетиката - депутатът от БСП Антон Кутев и доскорошният шеф на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в икономическото министерство Айсехел Руфи. На въпрос на "Сега" какво точно е работил в надзора на ЧЕЗ през тези 2 години Антон Кутев обясни, че на практика не е могъл да направи нищо особено, защото двамата с Руфи са били малцинство и можели само да представят становището на държавата. "Ние присъствахме всичко на всичко само два пъти на заседания", твърди пред "Сега" Кутев. Защо тогава две години получава заплата, не е много ясно. Кутев обаче има твърдо мнение по отношение на тримесечните сметки - те не били проблем, медиите създали излишен шум и така оформили отрицателно мнение в обществото към тях. Не е ясно и какво са направили двамата представители на държавата, за да изпълни ЧЕЗ разпорежданията на ДКЕВР. Но пък Кутев е категоричен, че: "Аз не съм бил пратен там от ДКЕВР да защитавам потребителите, а от МИЕ, за да защитавам държавния интерес".

Още един човек се бе заел с непосилната задача да накара ЧЕЗ да уважава клиентите си, като им предоставя всеки месец ясни и точни сметки за реално консумираното количество електроенергия - еврокомисарят по защита правата на потребителите Меглена Кунева, чийто мандат също изтича скоро. Кунева от години насам говори за ясни и разбираеми сметки за комунални услуги, напоследък заговори и за "сметки само за реална консумация". Но конкретиката се изчерпа в рамките на предизборната кампания за европарламент. След среща с шефа на "ЧЕЗ България" Любош Павлас Кунева заговори за конструктивния диалог като такъв и бъдещето на разбираемите сметки в общоевропейски план.

Кратък проблясък на надежда, че някой най-после ще се заеме сериозно с ЧЕЗ, имаше миналата година, когато самият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров изпита на свой гръб издевателството на ЧЕЗ към обикновените клиенти. Министърът се оказа без ток, въпреки че бе си платил сметката, и в продължение на часове се бе опитвал да поправи тази несправедливост. ЧЕЗ обаче бързо замазаха гафа. Министърът млъкна, а правилата за потребителите не се промениха.

Не е много ясно как ще подходи към казуса новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Но от първите му изявления личи, че няма да е особено настоятелен за връщането на едномесечните сметки. "Като потребител за мен е о`кей да получавам сметката веднъж на три месеца за реалната консумация. Няма нормален човек в цяла Европа, който не би бил съгласен с това", заяви Трайков. Което означава, че новото предложение на ЧЕЗ да издава сметки веднъж на три месеца не е никак случайно. Впрочем като прокурист на австрийската EVN, която доставя тока в Югоизточна България, Трайков се е занимавал и с проекта на компанията за преминаване от едномесечно към тримесечно отчитане. Сигурно затова мнението му за масовите недоволства е, че те са просто "емоционални".

Всъщност проблемът дори не е толкова в тримесечното отчитане на сметките, което ЧЕЗ се постараха да компрометират с многобройните грешки и пренебрежително държание към ощетени потребители. На клиента щеше да му е все едно колко често се отчита електромерът му, ако имаше доверие в компанията, която го засича и ако сметките му бяха разбираеми. В случая с ЧЕЗ обаче за никакво доверие не може да става и дума. По-големият проблем обаче е, че за пореден път ще стане ясно, че в България има фирми, за които законите не важат. А негативният пример, особено когато е свързан със спестяване на значителни средства, може да е заразителен.

Отчитането на електромерите на 3 месеца е най-малкият проблем с ЧЕЗ. По-големият е, че сметките след това се оказваха масово сбъркани, а това струваше много нерви на клиентите. Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

     

Шефът на "ЧЕЗ България" Любош Павлас се срещна с еврокомисаря Меглена Кунева, за да дискутират неясните сметки на компанията. Засега промяна няма.

снимка: "Сега"

ПРЕДАТЕЛСТВО НОМЕР ТРИ (НАЙ-ПОЗОРНОТО ПУБЛИЧНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НАД ДЕЦА, ЕНИЧАРСКИ ИЗВЪРШЕНО ОТ ВЛАСТА В БЪЛГАРИЯ, В НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, ПРИЕТА И НАЛОЖЕНА ОТ ООН!):


Бащата на Павел: Взеха ми детето насила

21.08.2009 / 19:05

Действията ни по случая са напълно законни, заяви правосъдният министър

  Съдбата на Николета и Павел от Асеновград продължава да вълнува България. Децата бяха отнети от баща им и вече са в Полша с майка си. Преди няколко месеца това се случи с Николета, а вчера и с брат й.
Действията на българските институции по случая са напълно законни, заяви министърът на правосъдието Маргарита Попова. Попова каза, че като човек разбира негативната реакция срещу силовото отвеждане на децата, но обясни, че така е изпълнено решението на съда и то на две инстанции.

7-годишният Павел Василев вече е в Полша при сестра си и майка си. Вчера момчето беше взето при безпрецедентни мерки за сигурност от работното място на бащата. В сградата бяха допуснати само съдебният изпълнител, детски психолог и социален работник от детска педагогическа стая. bTV разполага с любителски запис от случилото се вътре.

На два пъти български съд се произнася, че Павел и Николета трябва да бъдат върнати на майка им Барбара в Полша. Причината - баща им е нарушил закона, като ги е взел за малко в България и не ги е върнал. За да бъде изпълнено решението на съда се стига и до участието на полицията. Правосъдният министър обясни, че пред българските институции е имало два варианта. Да изпълнят съдебното решение, което е на базата на международната Хагска конвенция...

"Или всички български органи да се скрият зад емоцията и да погазят закона без мотиви. Нашите действия, всички тези наши сънародници да приемат единствено, и само за защита на евентуално нарушение на техни права в бъдеще".

Според заместник-председателят на Агенцията за закрила на детето

Павел и Николета са жертви на родителите си. Бащата Тодор Василев пък е отказвал всякаква помощ, която му е предлагана.

"Той се съгласяваше на всякакви мерки за закрила - да има медиатори, да се назначи психолог, който да работи с детето. И когато се назначи такъв човек, той не отиде на нито една среща. В рамките на неофициален разговор, който продължи достатъчно време, за да мога да се убедя, че много трудно ще може да се преобърнат отношенията на този човек и нагласите му, разбрах, че той не искаше да помогне на детето си, а да натрие носа на жена си", каза Христо Монов. 

Правосъдният министър заяви още, че разбира негативните емоционални реакции по случая.
За полските власти случаят вече е приключил:

"С връщането на децата обратно в Полша, бащата няма право повече да обжалва. С това случаят е приключен. Що се отнася до въпроса за контактите на родителите с Павел и Николета, по-точно на бащата им с тях, то той засега не е решен, но се надявам в най-скоро бъдеще да намери решение", каза Игор Джалук, заместник-министър на правосъдието на Полша.
 
Миналата година България е била молена 15 пъти за връщане на деца по подобни дела, а София е изпращала 28 молби с такъв характер.

"Тодор Василев стискаше сина си Павел и го е караше да вика за помощ, затова са виковете на клипа, който беше разпространен и затова се наложи на бащата да му се сложат белезници". Това каза пред bTV съдия-изпълнителят Мариана Обретенова, която водеше процедурата по принудителното отвеждане на детето.

Бащата на двете деца има своя версия

за случилото се вътре в помещението на сградата, откъдето синът му беше отведен.

"Насилствено го взеха и имаше насилие от психоложката, от частния съдия изпълнител, и полицията го дърпа от мен, този клип е, когато детето се държеше за крака ми. Искахме да дойдем по-близо до витрините, за да няма насилие и да не го дърпат, полицаите ме блокираха, веднага изчете частната съдия-изпълнителка някакъв пункт по който да ми сложат белезници и детето го взеха. То така се държеше миличкото и тези викове са от този момент", обясни Тодор Василев.

О УЖАС! АТАКА НЕ Е ТОВА, ЗА КОЕТО Я МИСЛЕХМЕ. ;)
www.obshtestvo.net . Автор: svejara

Антон Сираков е роден на 24 май 1952 г. в Кюстендил. Завършил право в СУ „Кл.Охридски” през 1977 година. Работил е 6 години като юрисконсулт и още 6 години като съдия изпълнител. От 1990 година е адвокат, като такъв продължава да работи и сега.

- Господин Сираков, каква партия е „Атака”?
- „Атака” е една великолепна идея и тръгна, като партия-надежда за обикновения българин. Като казвам българи имам предвид гражданите на България, независиомо от етнос, самочувствие и т.н. Човек може да е етнически българин и да не го е грижа за българския интерес и обратното.
Но... въпросът Ви беше за партията. Предполагам, че Ви интересува мнението ми за последните месеци.

- Въпросът е в по-друг ракурс. Твърди се, че повечето партии у нас са авторитарни, има го лидера, има я партията, няма го – няма партия. Така ли е?
- Не, по отношение на нашата партия. Уверявам ви, че като идея „Атака” може да съществува спокойно и без Волен Сидеров. Бъдещето ще покаже. Във всеки случай в момента с него партията не е „Атака”.

- А какво е?
- Става дума за една неопитомена, но послушна партия с подвита опашка, която вече не е коректив на управляващите, а техен подгласник.
Можете ли да ми кажете, ако се обърнете към близките месеци, какво е направил Волен Сидеров и подвластната му „Атака”, така че да се смути покоят на управляващите и нещо в страната да има възможност от по-добър изход? Не говоря за показни демонстрации, билбордове, под формата на палатки и т.н. Те не са нищо повече от нескопосана политическа реклама. Къде отиде идеята? По този въпрос не се разбирахме през последните месеци, горе долу от февруари 2008-а досега.

- А ръководството на партията какво прави щом партията според Вас не е точно авторитарна?
- Когато „Атака” беше създадена едно централно ръководство от 7 души, включително председателят, беше достатъчно на първо време в един начален етап. Сега не е. Защо мислите се задържа този смешно малък брой?
Това капсулация ли е? Просто 7 души, послушници, е по-лесно да се намерят, съберат, отколкото да речем тридесет и един, както предлагах аз и което се оказа още една точка в конфликта ни.

- И кои са тези послушници?
- Димитър Стоянов, Десислав Чуколов – зам.председатели и... свършваме с проф. Станислав Станилов, който се обвърза с „Атака” по-късно, когато се увери, че е перспективна. Част от сегашното ръководство не са кой знае колко активни. И друго, знаете ли, аз се гордея, че успях до нейде да наложа становището на политическата партия „Атака” по отношение сътрудниците на Държавна сигурност да се прокара една демаркационна линия между двете категории – разузнавачи и доносници. Защото това в никакъв случай не е едно и също. Е, мога да кажа само, че проф. Станилов не е бил разузнавач.

- Вие нали също бяхте в ръководството?
- С изграждането на партията аз бях един от заместник председателите. Тогава не бяха толкова афиширани семейните отношения и по тази причина моето име беше поставено преди това на Димитър Стоянов. Имаше и една причина да съм в ръководството – тогава се разчиташе на мен за образуването на партията, която надежда, мисля че оправдах.

- Какво мислите, защо Ви отлюспиха?
- В момента „Атака” е една кошница, която се разплита и ще продължи да се разплита. Така или иначе това е един процес и независимо от желанието на управляващите може да се развие много по-бързо.

- Какво имате предвид?
- „Атака” не е сигурна за влизане в следващия парламент. Тук влиза в действие нещо друго – тези, които останаха разочаровани от „Атака”, които се чувстват излъгани дали ще могат да бъдат заблуждавани достатъчно дълго време, за да се изпълни не особено интелигентния замисъл на управляващите?

- Какъв е този замисъл?
- Да има една послушна организация. Те успяха да я превърнат в такава, която да заеме националистическата ниша, да заблуждават хората, които желаят да гласуват за една национално отговорна политическа сила.

- След изборите, ако „Атака” влезе в парламента с кого би могла да се коалира там?
- Не съм убеден, че „Атака” ще влезе в парламента. В никакъв случай. Но нека да допуснем, че това е реален факт. Вас не ви ли смущава готовността на „Атака” да се прегърне с политически субекти, с които няма нищо общо в идеологическо отношение.

- ГЕРБ ли имате предвид?
- Най-вече. Не аз го имам предвид. Има го предвид Волен Сидеров. Това всъщност е още една причина за конфликта между нас. По Нова телевизия, разнищваха газовия проблем и Волен Сидеров стоеше близо до Цветан Цветанов. Разделяше ги Лидия Шулева...Наистина обединително звено. Показателно за Цветан Цветанов, като имаме предвид, каква организация е ГЕРБ. Смущаващо е, че Волен Сидеров беше писал в книгата „Бумерангът на злото” за Лидия Шулева. Дори ако щете в личен план. Волен Сидеров само се оплаква, говоря с факти, които са официално потвърдение, че точно на Лидия Шулева дължи изгонването си от в. „Монитор”. Какво го кара да се родее в подобни политически проекти и субекти? И дали това е „Атака”? Прощавайте, това не е „Атака”.

- А какво е?
- Една организация, която злоупотреби с името и опорочи идеята. Идеята на „Атака” беше искане на сметка точно от такива, като Лидия Шулева. Не забравяйте тя беше приятел по бизнес с Александър Божков. На такива, като тях дължим грабежа, наречен масова приватизация. „Атака” искаше ревизия на приватизацията.Връщам се към ГЕРБ. Те искат довършване на приватизацията с ускорение темпове. Аз това го наричам довършване на грабежа и желание за участие в доразграбването. Къде е участието на идеята „Атака” тук?

- И все пак обиден ли сте?
- В никакъв случай. Напоследък се разпространяват нелепости за мен от хора близки до Сидеров. Пръстите на ръката ми са голямо число. Ако става дума за обида, би трябвало да ме засягат тия нелепости. Само, че аз трудно се засягам от хора с неясно образование и спорна квалификация.
Осребряването на идеята ме тревожи. Ще ви кажа нещо, може да прозвучи цинично – бих си затворил очите пред осребряването, ако не това не опорочава самата идея. Не бих имал нищо против ако човек не особено коректно спрямо сподвижниците си предпочита един по-луксозен начин на живот. Но не за сметка на идеята. Да не се продава идеята!

- На кого се продава?
- На управляващите. Е, имам и лични разочарования. Едно от тях е неприсъствието на Волен Сидеров в парламента, може би там не се чувства уютно. По тази причина може би и Ахмед Доган не ходи там.

- Е той е опитен политик...
- По повод Ахмед Доган не знам какво разбирате под опитен политик, но ако това е човек, който съумява да използва за лично облагодетелстване покровителството на Съединените щати, нека приемем, че е такъв. Говоря за Доган, не за Сидеров. Към Сидеров имам някои въпроси.
1. Как се случи така, че след април 2006 г. „Атака” няма нито една проява срещу американската хегемония на Балканите и по света?
2. Защо Волен Сидеров си намери работа тогава, когато Буш пристигна в България. Защо ми забрани да проведа насрочената пресконференция, която щеше да маркира недоволството поне на една парламентарно представена сила, каквато беше „Атака”?
Защо Волен Сидеров си намира работа в чужбина при посещението и на Кондолиза Райс и отново „Атака” не направи поне един формален протест срещу това посещение?
3. Защо говорим само срещу ДПС? Забравят и пропускат, мога да твърдя съвсем умишлено, този който поддържа ДПС. Казвам умишлено, защото ми беше направена официална забележка да не разводнявам нещата, уточнявайки в телевизията, че ДПС е само оръдието, а не и ръката, която държи и направлява това оръдие?

- Има ли отговор на тези въпроси?
- Отговорите може да ги намери всеки разсъждаващ човек. Не мога да ги докажа. Нямам специални средства. Но отиваме до... злото за България, което за мен се нарича Съединени американски щати, на което ние дължим появата и съществуването на ДПС.

- В публичното пространство се прокрадват идеи, че в момента „Атака” и ГЕРБ индиректно работят за ДПС?
- И аз ще кажа същото. Аз не говоря за турци. В своята немалка част тези, които гласуват за ДПС са българи. Защо„Атака” набляга толкова на религиозната карта? Защо „Атака” говори в България само за Православие и разделя хората по този признак? Аз самият не съм религиозен, но съм кръстен християнин и вероятно това е станало значително по-рано, преди тези, които се обявяват за благочестиви християни и са кръстени значително по-късно, т.к родителите им са били членове на БКП. Не уточнявам родителите на кого, вие ще се досетите. Означав ли това, че трябва да се разпалват междуособици и да се тласкат българо-мохамеданите в ръцете на Доган? Тук, смея да твърдя, политиката и на СКАТ е късогледа и влиза в противоречие с един кумир, пак на телевизия СКАТ, който се нарича Николай Хайтов. Ако отречем българо-мохамеданите трябва да изхвърлим и него.

Соня Сиромахова

www.obshtestvo.net

http://grigorsimov.blog.bg/

 


От Британското посолство до Държавния департамент 1
  
                                        <sup>Меморандум

  След внимателно проучване на приготвения от Службата за военна информация документ “Дългосрочен план за България” (2), правителството на Нейно Величество намери за необходимо, че е полезно да представи следния доклад, относно политиката му спрямо България и позицията му, относно пропагандната насока, приета във връзка с тази политика.</sup> 

  ^{През месеците, предхождащи скъсването на дипломатическите отношения през март 1941 г., между нашата страна и България, многократно са отправяни предупреждения до Българското правителство, относно последствията, които биха настъпили, след капитулацията на България пред Германия и преди всичко при нападение от страна на България срещу нейните съседи! Правител-ството на Нейно Величество предостави на вниманието на България цялата мотивация и безрезервната подкрепа, за да запази нейната независимост. Въпреки това, България най-накрая отстъпи пред немския натиск и когато немските войски навлязоха в нейната територия, активно им сътрудничеше, една позиция, която бе в ярък контраст с пасивната позиция на принудителна жертва, като Дания например! По-късно, когато Германия нападна Гърция и Югославия, Българската войска последва германците като чакали, използвайки тяхната слабост, предявявайки големи териториални претенции спрямо тези страни, които Българското правителство обяви със задоволство още през януари 1940 г. и тържествена надутост.}

  ^{Пълномощният министър на Нейно Величество сър Джордж Рендъл при своите последни разговори с Царя на българите (3) и с българския председател на министерския съвет (4), даде на България ясно да разбере, че тя трябва да поеме отговорността за всички последствия от предателската й постъпка. Струва си да се отбележи, че когато сър Джордж изрази своето дълбоко съжаление, че въпреки опитите на правителството на Нейно Величество да спаси независимостта на България, те са пропаднали, г. Филов отговорил, че въпросът за независимостта на България е единствено и само от компетентността на Българското правителство и без необходимостта от наша помощ! На това пълномощният министър на Нейно Величество отговаря, че той ще си вземе сериозна бележка за това становище, тъй като то би било от голямо значение при една бъдеща конференция да го знае, че българския председател на министерския съвет в критичен момент от българската история, е поел пълната отговорност за резултата, който позицията на българската правителствена политика би имала в края на краищата върху независимостта на България. При това, по време на двата разговора, нито българския цар, нито неговият министър можаха да изтъкнат по-добро извинение за капитулацията на България от това, че една победа на Германия изглежда неизбежна!}

  ^{Поради това правителството на Нейно Величество възприема решението на България да влезе в Оста, като резултат на преднамерено решение, взето с пълното съзнание, съобразно предупрежденията за последствията. Англичаните отказват да признаят анексията на гръцки и югославски територии от България и те, по такъв начин, не се чувстват обвързани със запазването на суверенитета на Българската държава. Становището на правителството на Нейно Величество относно бъдещето на югоизточна Европа, е този район да бъде групиран в някаква формална федерация, точната формула на която, съответно – механизма на федериране и нейните външни и вътрешни граници, би била установена при една бъдеща мирна конференция между заинтересованите воюващи държави, при специалното сътрудничество и съгласие на СССР. Такава конференция, естествено, би трябвало да включва България, като предварителните, бегли сондажи, които правителството на Нейно Величество е имало по този въпрос с правителството на СССР, последното, по принцип, не е изразило несъгласие, за включването на България в тази организация. От друга страна, невъзможно е все още да се каже, дали България ще бъде част от тази организация или независима държава, и дори и, че много от българите, биха били кръвно заинтересовани, за създаването на независима държава, правителството на Нейно Величество намира за неразумно да се обвързва с гаранции от подобно естество.}

  ^{А що се отнася до отношението на правителството на Нейно Величество спрямо династията на Сакс Кобурготите, ще припомним, че настоящата война е третият случай (5), в който член на тази династия, участва във вероломно нападение срещу своите съседи. Но факт е освен това и че, отговорността за сегашната ситуация, не може да се прехвърли от Царя върху българското правител-ство, тъй като то е обявено от българите като негово създание. Ако бъдещето на югоизточна Европа е на федерални основи, то още повече не би имало място за една България, управлявана от член на сегашната царска фамилия, поради естествените справедливи чувства на ненавист, с които тя би била посрещната от съседните й държави, и особено от царските фамилии на Гърция и Югославия. Поради това правителството на Нейно Величество не може да има повече никакви контакти с Цар Борис, за чиято участ то не е заинтересовано (6), нито пък биха искали да имат нещо общо с днешното българско правителство. Царят е компетентен човек, лукав, слабохарактерен, неспособен на смели решения, досущ като баща си. Всички опити за му се окаже подкрепа, с надежда България да се откъсне от Оста, по всяка вероятност биха пропаднали и ние просто бихме се компрометирали в очите на нашите балкански съюзници и пред света, като при това бихме си навлекли неизчислими беди и усложнения в бъдещите ни планове за съдбата на югоизточна Европа.}

  ^{В този аспект политиката на правителството на Нейно Величество спрямо България, както и пропагандата срещу България, би била от същото естество. Генералната линия бе посочена в ме-морандума, предоставен пред Държавния департамент на 6 април 1943 г. Ние само бихме втълпили на българския народ, че отговорността за днешната злочестина, в която се намира, се дължи изцяло на днешния режим и че единствения му изход е да се опълчи срещу хората, които са ги предали – или по пътя на революция или чрез безусловна капитулация пред освободителните армии, когато му дойде времето. Ние нищо не обещаваме, както и не даваме никакви гаранции за бъдещето на България, като при това българския народ трябва да бъде уверен, че чрез една почтена капитулация, ще намери единствен изход от сегашната злочестина.}

^{Вашингтон, 16 август 1943 г.}

-----------------------------------------------------------

1 Foreign Relations of the United States. Diplomatic Papers. 1943. Washington: United States Government Printing Office, 1963, Volume I: General, pp. 495-497: 741.74/12.

2 Не се намери екземпляр от този документ на Службата за военна информация сред документите й в Националните архиви.

Дали е активен и досега! - редакция

3 Борис III от дома Сакс-Кобург от 5 III 1941 г.

4 Богдан Филов от 5 III 1941 г. 

5 Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война. - редакция

6 Настоящето показва как само след три дни е задействан планът по отравянето на Цар Борис: от английската служба MI5 (Military Intelligens Five Division) на принцеса Мафалда (+ 28 август 1944 г.) се предава тихоокеанската отрова грузу на новия (от 6 VII 1943 г.) италиански посланик в София Mamelli (бадолист), който намазва с нея отвътре чашата за кафе предназначена за Цар Борис III по време на обяд с обща храна...

На погребение на Царя германската делегация водена от Кайтел е получила изричното разпореждане от Хитлер да взема храна единствено от Главната квартира!

 Монархическо-консервативенъ съюзъ.

http://monarchism.blog.bg/

август/7/2009 · Вашият коментар

Внимание! Сектата отхвърля семейните ценности и използва човешкото нещастие!

Последователи на “Свидетели на Йехова” от няколко дни обикалят жилищните квартали на Казанлък и много други градове у нас. Отзовалите се на техните позвънявания са принудени да изслушат кратка лекция за Библията и истинското име на Исус. Емисарите щедро оставят на гражданите дузина брошури с заглавие “Искаш ли да знаеш истината?”, приканващи казанлъчани да се запишат в безплатен библейски курс. ”Свидетели на Йехова” са секта, забранена в редица страни членки на ЕС, известна със злоупотребата си с човешкото нещастие и вяра, която обаче бива оставяна вече години наред безнаказано да трови съзнанията на хиляди хора в България. Сектата забранява на членовете си животоспасяващи медицински манипулации и подтиква към разрушаване на семейството и самоубийство. Емисарите й обикалят цяла България, а в редица областни градове дори разполагат със собствени помещения, където редовно провеждат сбирките си и облъчват хората. Приканваме всички българи, които биват заговорени от тези негодници, недвусмислено да им покажат какво смятат за тях и да ги изгонят без излишни приказки и без да взимат от материалите им!

Източник: “Altermedia България“

Интервю с генерал Ото Ернст Ремер
Интервю: Щефани Шьоман

 

 

 

Генерал Ремер, каква беше вашата роля във втората световна война?

 

Аз бях командир от фронта и водих бойни единици през войната. Единственото изключение беше тримесечния период, когато бях командир на Берлинския гвардейски полк и още три месеца като командир на бригадата охраняваща главната квартира на Хитлер.

Накрая станах генерал и командир на дивизия. По лична заповед на Хитлер, моята дивизия беше изпратена на Източния фронт да се сражава само в най-критичните райони, като един вид пожарна команда. И аз останах фронтови командир до последния ден на войната.

 

Какво е вашето гледище относно Полския коридор и избухването на войната през 1939 г.?

 

През септември 1944 г., когато бях командир на бригадата охраняваща главната квартира на Хитлер, разговарях с Фюрера, докато се разхождахме навън. Попитах го:

„Майн Фюрер, може ли за момент да говоря открито с вас?”

„Разбира се” – отговори ми той.

И тогава го попитах:

„Защо в действителност, нападнахте Полша? Не можахте ли да бъдете по-търпелив?”

Хитлер искаше единствено главен път и железница през полска територия и изискваше връщането на Данциг към Райха. Това бяха наистина много скромни искания. Не можеше ли с малко повече търпение да ги получи, по същия начин, по който Австрия и Судетите бяха присъединени към Райха?

И Хитлер ми отговори: „Вие грешите. Още през март 1939 г. знаех, че Рузвелт е твърдо решен да предизвика световна война, че британците съдействаха за това и че Чърчил беше замесен. Бог знае, че аз със сигурност не исках световна война. Затова търсех решение на полския проблем по свой собствен начин, с един вид наказателна експедиция, без обявяване на война. В края на краищата имаше хиляди убийства на етнически немци и 1,2 милиона германски бежанци. Какво трябваше да направя? Трябваше да действам.”

„И по тази причина, четири седмици след тази кампания, направих най-великодушното предложение за мир, което някой победоносен водач е правил някога. За съжаление то не постигна успех.”

И тогава той каза: „Ако аз не действах, както направих при решаването на полския въпрос, за да предотвратя Втората световна война, най-късно към края на 1942 щяхме да изпитваме това, което изпитваме сега през 1944.” Това ми каза Фюрера.

 

Не беше ли Хитлер прекалено мек към Англия?

 

…Това беше една грешка на Хитлер. Политиката, провеждана от него, винаги се базираше на идеологията. В резултат на това бе сключен съюзът с фашистка Италия, който завърши с предателството на сподвижниците на Мусолини. Хитлер винаги е вярвал в Нордическо-германската раса и в нордическите народи, които се включват и англичаните. Затова той отправи многократни предложения за мир към Великобритания, които винаги бяха безцеремонно отхвърляни. Това е основната причина, поради която ние никога не окупирахме Британия, което би я елиминирало от войната. Именно поради идеологическите причини, Хитлер не стори това и допусна грешка. Но, все пак, кой не греши?

Веднъж Хитлер ми сподели: ”Всеки ден, в който тази война продължава, ме възпрепятства да работя истински за това, за което съм отреден - за благото на германския народ.”

Той имаше предвид своята вътрешна политика и програми. Хитлер бе много недоволен, че не може да осъществи именно тези цели, а вместо това трябва да се отдаде на войната. Мирният период от управлението му продължи едва шест години, но какъв огромен напредък и преобразувания бяха осъществени за този кратък период!

 

А какво знаете за Дюнкерк?

 

Офицери предатели, които знаеха за някои планове за планирани операции в Англия, познати като операция “Морски лъв”, докладваха на Хитлер, че морско напредване към Британия е невъзможно във военно отношение. Те дадоха тези сведения, макар че отлично знаеха, че не са верни, с цел да отклонят всяка подобна възможност. Всичко това стана ясно след войната. Фабиан фон Шлабрендорф свидетелства за това по време на процеса срещу мен.

 

Съгласни ли сте с политиката на Хитлер, по-специално с отношението му към Русия?

 

По отношение на военната кампания срещу Съветския съюз:

Първо, трябва ясно да се разбере, че по време на кампанията на Балканския полуостров срещу Югославия и Гърция в ранната 1941 г., ние разполагахме с едва десет дивизии по цялата дължина на границата със Съветския съюз, срещу 247 крупни военни формирования на руснаците. След успешния край на операциите ни на Балканите, успяхме набързо да разположим най-много 170 военни части на границата със Съветския съюз. Руснаците добре се бяха подготвили за отдавна планираното от тях нападение.

Първоначалните ни успехи се дължаха единствено на факта, че руските сили не бяха разположени в отбранителни позиции, а пряко на фронта, готови да атакуват. Така успяхме бързо да обградим големи съветски формирования. По този начин в първите седмици на войната заловихме повече от три милиона военнопленници, както и огромно количество военна екипировка и снаряжение, всичко това разположено на фронта, готово за атака.

Това са фактите за началото на войната, факти, които могат да бъдат доказани. Наскоро разговарях с господин Пемзел, който беше пилот за разузнаване на дълги разстояния. В периода преди началото на войната със Съветския съюз, той е летял до река Дон и е наблюдавал и докладвал за огромно съсредоточаване на съветски войски на границата.

Аз също знам от своя собствен опит от операциите срещу Съветския съюз и от руските военнопленници, за подготвяното от болшевиките предстоящо нападение над цяла Европа. Те, също така се надяваха да се обърнем срещу Англия, така че да се възползват от ситуацията и да прегазят Европа.

 

Смятате ли, че войната със Съветския съюз беше неизбежна?

 

Съветският външен министър Молотов изискваше Дарданелите. От нас се очакваше да се съгласим с едно окупиране на чужда територия. Така Молотов направи провокиращи предложения, които просто нямаше как да приемем. Хитлер също знаеше и за съветското завземане на румънски територии (северна Буковина и Бесарабия) през мирно време. Фюрерът също имаше информация за анти-германския преврат в Белград, организиран от руснаците (и от английското разузнаване). Те сами унищожиха всички възможности за мирно разрешаване на проблемите.

След като получаваше все повече и повече съобщения за приготовленията на червената армия за нападение срещу Германия, Хитлер реагира на заплахата. Напълно съм сигурен, че Хитлер не е планирал да атакува Съветския съюз. Напротив, той се стремеше да промени по мирен път създалата се неблагоприятна ситуация.

 

Вярно ли е, че германците са приемали руснаците за “подчовеци”?

 

Глупости! Руснаците са човешки същества като всички други.

Вашият въпрос, дали сме наричали руснаците “подчовеци” (“Untermenschen“) е неуместен. Ние имахме отлични отношения с руския народ. Единственото изключение, това бяха съветските комисари, всички до един – евреи. Тези хора стояха зад фронтовата линия с картечници, тикаха руските войници в боя. За щастие успяхме бързо да се справим с тях. Всичко това беше изпълняване на заповеди по време на една война за правото ни на съществуване. Това беше идеологическа война, при която всякакви мерки са допустими.

Понякога ставаше въпрос за азиатски орди и някои обикновени войници говореха за “подчовеци”, но това никога не е била официалната позиция.


 
Не беше ли възможно повече руснаци да се бият на ваша страна, при по-различно отношението към тях?

 

Много руснаци, украинци и кавказки народи доброволно се присъединяваха към нас, но ние не можехме да се възползваме от тази подкрепа. Просто нямахме достатъчно оръжие, за да ги въоръжим. По време на война има много неща, които би трябвало да бъдат свършени, но не е възможно.

Арабите също искаха оръжие от нас, за да се освободят (от английско господство). Испанският лидер Франко също искаше въоръжение, като условие, за да се включи във войната, но ние нямахме достатъчно дори за себе си.

Германската програма за въоръжаване, в действителност не заработи, докато войната срещу Съветския съюз не започна. Ние започвахме с 3 260 танка. Това беше всичко, което имахме срещу 10 000 съветски машини. По това време месечната ни продукция възлизаше на 35 танка. Представете си! Едва през октомври 1944 г. ние постигнахме максимума на военната ни продукция от 1000 танка на месец. Така месечното производство на танкове за германската армия достига от 35 през 1941 до 1000 през 1944 г. Това е огромна разлика и доказателство за това, че от чисто военна гледна точка не сме били готови за световен конфликт.

 

Къде служехте Вие, когато съветската войска достигна Германия?

 

Аз бях командир на охраната на “Волфсшанце” – главната квартира на Фюрера в източна Прусия. Бях там заедно с част от моето поделение. То все още се организираше и не беше готово за бой. Взех участие в контраатаката край Голдап, която трябваше да отблъсне руснаците. Така или иначе, операцията продължи само осем дни.

 

Можете ли да кажете нещо за зверствата на съветските войски срещу германски цивилни?

 

Аз лично съм виждал, как много жени бяха жестоко убивани; краката им бяха разкъсвани и в тях бяха забивани пръчки, а гърдите им изрязваха… Виждал съм всичко това с очите си, в Померания.

Аз говорих за това по радиото и описах подобни случаи. Д-р Йозеф Гьобелс ме помоли да опиша случаите с подробности и изпрати за целта екип от радиото, за да ме интервюира. Всичко това видях в района около Старград.

 

Какво ще кажете за съветските “азиатски” войски?

 

Това беше нещо ужасно. Войниците, които извършиха тези зверства на фронта бяха предимно азиатци, монголци и така нататък.

 

 

Тези жестокости бяха ли част от съзнателна политика?

 

Всичко това бе извършвано съвсем преднамерено и планирано. По този начин те се опитваха да разрушат нашия, така наречен класов или елитен манталитет.

 

Преди малко, Вие споменахте за еврейските съветски комисари?

 

Проблемът бе в това, че в съветската армия, за разлика от въоръжените сили на останалите държави, имаше политически комисари, които заедно с военните командири имаха право да издават заповеди. Почти всички политически комисари бяха евреи.

Например, аз наблюдавах нещо по този повод в Тернопол и Золочив, които се намират на изток от Лвов (в Украйна), по време на една изключително успешна и бърза наша офанзива.

Бяхме превзели Золочив и няколко от танковете ми бяха изостанали назад. Войниците си почиваха в покрайнините на града, защото не знаехме, дали врагът ще контраатакува или ще можем да продължим настъплението си. Исках и да оттегля танковете си. Както и да е, в този малък град аз видях малки деца, изхвърлени от прозорците и жени лежащи на улицата; жени пребити до смърт с пръчки: Това бяха евреи.

Извиках една местна жена и тя ми каза: “Ще Ви обясня, защо направихме това.”

Отидохме в местния затвор. Там имаше участък, ограден от стена, в който да се разхождат затворниците. И на това място лежаха много трупове, кръвта от които, още се стичаше.

Само преди два часа, когато руснаците изоставяли града, те разстреляли с картечници всички украински националисти, които са били задържани там.

В този случай, това бяха извършили еврейските комисари. И затова местните жители бяха извършили погроми срещу евреите. И така, винаги щом украинец виждаше евреин, той незабавно го убиваше. Но ние бяхме обвинени за тези убийства, въпреки че нямахме никакво реално влияние в този район по това време. Ние можехме да издаваме заповеди едва много по-късно.

 

Това не беше ли извършено, за да се дискредитират германските военни?

 

Не, тези антисемитски погроми бяха израз на оправдания гняв на хората, станали жертва на жестокост. Те мразеха евреите.

В Полша също имаше много често погроми. Както може би знаете, в Полша имаше погроми срещу евреите дори и след войната. Това е наистина показателно. Гневът на източноевропейските народи към евреите, които винаги са се представяли като добри хора и почтени търговци, бе неописуем.

Ние, германците, не изпитвахме омраза към обикновените евреи. Те можеха да живеят при нас без никакъв проблем. В германия бяха въведени Нюрнбергските расови закони, единствено, защото ние не искахме расово смесване. В Израел, например подобни закони са още по-стриктни. По това време ционистите също приемаха германските расови закони, защото те искаха да запазят своя вид.

 

Какъв бе социалният живот на Адолф Хитлер?

 

Той беше изключително гостоприемен и внимателен домакин. Когато бях в главната му квартира “Волфсшанце”, често наблюдавах как той винаги обръщаше специално внимание на всеки новопристигнал гост. Преди да посрещне някого на гарата, той винаги се уверяваше, че всичко в резиденцията му е в ред.

Хитлер винаги лично проверяваше дали например, килимът пасва на сребърните прибори или нещо подобно; измъчваше ни с това, че искаше да е сигурен, че всичко за посрещането на госта е направено с вкус. Фюрерът имаше лична загриженост за всеки един посетител.

Херман Гайслер, личният архитект на Фюрера, написа книга за него (“Това е един различен Хитлер, спомени”). Това е фантастична книга, която трябва да прочетете. Авторът бе един изключителен човек и можеше много добре да имитира, особено Роберт Лей (Ръководител на Германския трудов фронт). Хитлер знаеше за това и го помоли да имитира пред него начина на говорене на Лей. Гайслер отговори весело “Майн Фюрер, не мога да направя това- та той ще ме изпрати в лагер!” Фюрерът отвърна шеговито “А няма нищо, давай” “Ако стане така, аз ще те изкарам оттам.” Ето такъв беше Хитлер. И тогава Гайслер имитираше Лей (Ремер представя имитацията на Лей ). А Хитлер се смееше толкова буйно, че сълзи се появиха на очите му.

 

Какъв бе любовният живот на Хитлер?

 

Той нямаше време за това. Хитлер често споменаваше, че никога не е имал време за съпруга. А Ева Браун изпълняваше своята роля в живота му много добре. Много малко хора знаеха нещо за взаимоотношенията им, които бяха пазени в тайна. Тя се държеше много добре, когато наоколо имаше много гости.

Не мисля, че той беше много умел в любовта. Така си мисля. Имаше братовчедка, Гели Раубал, през периода на борбата преди да стане Райхсканцлер. Хитлер не можеше да и обръща достатъчно внимание, но тя го обичаше и накрая тя посегна на живота си. Мисля, че това беше единствената жена, която е обичал истински.

 

Имал ли е Хитлер деца?

 

Глупости! Той не искаше деца.

Хитлер се възприемаше като представител на нацията и той отхвърляше всичко в личен план, което не отговаря на този пост. Фюрерът винаги се ръководеше от това, че е държавник и съобразно с това искаше да е сигурен, че неговият личен живот напълно отговаря на очакванията на народа.

 

А народа не искаше ли, Фюрерът да има деца?

 

Да, но за да стане това, той трябваше да се ожени и да стане съпруг. Но винаги казваше, че няма време за това.

Аз бях с Хитлер точно когато се преместваше в новата си военна квартира “Волфсбург”, защитена със седем метра бетон. Щом влезе в новата си спалня видя обикновено войнишко легло с два матрака, приготвено за него. Рязко попита: “Откога войникът спи на два матрака?”. Присъстващият адютант го погледна смутено, а Хитлер каза: “Можете да вземете единия от двата“. Такъв беше Фюрерът – никога не допускаше някакво по-специално отношение към самия него.

Хитлер плати за охранителната зона около генералния си щаб със свои собствени средства. Никога не е получавал и пфениг заплата от правителството. И до края на войната той плащаше за охранителната зона сам, включително и за шестте километра път, което струваше много.

Фюрерът бе заможен човек, благодарение на приходите от продажбата на книгата му “Моята борба”, разпродадена в повече от сто милиона копия. Но той никога не взимаше нищо то правителствените пари.

 

Генерал Ремер, Вие призовавате за германо-руско сътрудничество. Какво можете да ни кажете по този въпрос?

 

Ние германците трябва да напуснем НАТО, трябва да сме военно независими, трябва да създадем зона без ядрени оръжия и да постигнем сътрудничество с руснаците. Трябва да гарантираме разумни граници с руснаците. Те са единствените, които могат да постигнат това. Американците нямат никакво влияние в тази област.

В замяна ние можем да гарантираме, че ще купуваме от Русия суровини и ще си сътрудничим в стотици проекти с тях, което ще елиминира безработицата в Германия. Всичко това няма нищо общо с политическата идеология. Русия е толкова икономически изостанала, че те веднага ще се съгласят.

 

Как би реагирала Франция на това?

 

Франция трябва да работи заедно с нас. Франция е икономически много по-слаба от нас, така че би трябвало да търгува с Германия. Американците са най-голямата ни конкуренция.

 

Един германо-руски съюз не би ли довел до война?

 

Не. Дори напротив, това би предотвратило нова война. Руснаците не искат война. Американците са тези, които искат нова война.

 

В такъв случай, американците няма ли да се опитат да провокират военни действия?

 

Ако ние постигнем такова разбирателство с Русия, то за Америка всичко ще е свършено.

Нека да Ви кажа честно: правителството на Аденауер (първият следвоенен канцлер на западна Германия) задържа целия военновременен екип на Гьобелс и го постави на ръководни постове в Бон. В резултат на това военните антикомунистически схващания на д-р Гьобелс, които бяха съвсем уместни по време на войната, бяха продължени и до днес…Кой в наши дни все още вярва в комунизма? Ние наистина сме против него.

 

Каква роля играят евреите в Съветския съюз?

 

Трябва да Ви кажа, че съветското управление по времето на Ленин бе изцяло финансирано от евреите с 220 милиона долара.

 

Съветските ръководители по това време, бяха 97 процента евреи. Тогава на власт дойде Сталин и политици, които водеха (не-идеологическа) политика в интерес на Русия, включително и победата във Втората световна война.

 

Сталин ликвидира физически не само тези, които пряко заплашваха властта му като селяните, но и 1,6 милиона от последователите на Ленин, като например Троцки. Така, че ние германците можем да извлечем полза от съперничеството между Вашингтон и Москва.

 

Какво бе еврейското влияние в Съветския съюз по време на Втората световна война?

 

След Първата световна война много евреи бяха депортирани в района на Урал, а полските евреи емигрираха. Руснаците имаха нужда от войници и използваха някои от евреите като партизани. Но тогава забелязаха, че хората не са доволни от това и депортираха много от евреите. По време на войната ние изчислихме около 1.8 или 2 милиона евреи в Съветския съюз.

 

Мислите ли, че с руснаците наистина може да бъде постигнато такова сътрудничество?

 

Засега, не смятаме. Ние не сме политическа сила. Можем да бъдем фактор в политиката само когато сме политическа сила.

 

Написах брошура, която изпратих в Москва. От там ми отговориха, че ако всички германци мислят като мен, то политическите контакти ще бъдат много по-лесни. Обаче, те споменават и че трябва да се споразумеем с Бон и понеже правителството там е в съюз с НАТО, то Бон се явява наш съперник. Такава е ситуацията.

 

Защо публикациите на Вашата организация са под заглавието “Бисмарковият германец”?

 

Защото Бисмарк е провеждал политика, ориентирана на изток и в резултат на неговия договор с Русия, е постигнал 44-годишен мир.




Източник: "НС Трибуна"- http://nstribuna.mnsf.info/

30 юли, 2009

Кевин Руд, премиерът на Австралия, заяви по време на националната конференция на австралийската работническа партия, че макар да подкрепя дебатите по въпроса за гей браковете, той няма да ги подкрепи.

Конференцията на лейбъристите започна в Сидни в четвъртък и въпросът за гей браковете е включен в програмата за обсъждане.

В петък ще се състоят митинги в цялата страна в подкрепа на равенството в брака за еднополовите двойки.

Позицията на Руд идва в противовес на скорошните движения в центристко-лявата партия в подкрепа на премахване забраната за еднополови бракове.

Пред ABC News премиерът заяви: „Поддържаме политиката, която подехме на последните избори” и добави, че бракът трябва да бъде между мъж и жена, но партията му напълно подкрепяла интеграцията на еднополовите взаимоотношения.

Тази седмица лейбъристката партия в Тасмания гласува в подкрепа на изменения в Брачния кодекс на страната, които да узаконят еднополовия граждански брак.

Скорошно проучване на общественото мнение в Австралия прогнозира до 60% обществена подкрепа за еднополовите бракове.

Източник: PinkNews.co.uk