Премиера Борисов получи новите си инструкции от Тел Авив и Анкара! Коя ще е следващата дестинация Другарю Премиер, нека отгатнем - Вашингтон!?

4 Февруари 2010 / 22:48  |  Автор: veso1985  | Категория: Политика  



Със среща между премиерите на България и на Израел Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху тази сутрин започва двудневното официално посещение на българския правителствен ръководител в Израел. В състава на делегацията влизат заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът на отбраната Николай Младенов и министърът на икономиката и енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Преди срещата между двамата премиери министър-председателят Бойко Борисов и водената от него делегация ще посетят мемориала на жертвите от Холокоста "Яд Вашем".

В Израел продължава посещението на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. През втория ден от визитата на българската делегация в израелската държава премиерът Бойко Борисов ще посети Църквата на Божи гроб и Стената на плача в Стария град на Ерусалим. Преди това българският правителствен ръководител ще се срещне с Главата на Ерусалимската православна патриаршия патриарх Теофилос III. Той е единственият човек на земята, пред който на православния Великден на Божи гроб слиза благодатния огън. По-късно през деня Борисов и делегацията ще отпътуват за посещение в териториите на Палестинската власт Рамалла. Предвидена е среща на българския министър-председател с президента на Палестинската власт Махмуд Аббас и с премиера – Салям Фаяд. Международна практика е, когато високопоставени държавни и правителствени ръководители посещават Израел да си срещнат и с ръководителите на Палестинската власт. БГНЕС припомня, че визитата на българския премиер в Израел започна с посещение на най-новата зала от експозицията на музея „Яд Вашем” , създадена през 2005 г., като с възможностите на съвременните аудиовизуални средства е разказана трагичната история за унищожението на 6 млн. евреи в нацистките лагери на смъртта. Премиерът беше придружаван от д-р Давид Зилберкланг, историк, който разказа детайли от зловещите събития на Холокоста. Бойко Борисов посети и най-драматичното място в музея Яд Вашем залата посветена на децата унищожени в лагерите на смъртта, в която хиляди светлини като звездите в небето напомнят за техните неосъществени по-най-жесток начин животи. Посещението на премиера Бойко Борисов продължи с разговори с израелския му колега Бенямин Нетаняху. „До края на лятото се надявам, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху ще посети България”, каза след срещата си с него премиерът Бойко Борисов. Той посочи, че фамилията на Нетаняху са от най-известните финансисти в Израел и те са разговаряли и по проблемите свързани с икономическата криза. „Не чакайте 2011 година, за да свалите ДДС то с 2%, а почнете отсега с 0,5%”, каза Нетаняху на Бойко Борисов. На въпрос, какво ще каже за това финансовият министър Симеон Дянков, премиерът отговори: „Ще се опитаме да го убедим”. Нашето сътрудничество с Израел ще се развива все повече, като това няма да става за сметка на други държави, включително и на арабските, подчерта премиерът. Той каза, че скоро отново министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще посети Израел заедно с бизнес делегация, а в България ще очакваме и съответно бизнес делегация от Израел за задълбочаване нашето сътрудничество. Борисов напомни, че е разговарял и се е срещал с Нетаняху в качеството си на кмет на София, а израелският премиер тогава като лидер на опозицията. Нетаняху е казал на Борисов, че му завижда за еднопартийното правителство, защото много трудно се управлява коалиция. Борисов напомни, че от 18 години той е първият премиер на България, който посещава Израел, а последният израелски министър-председател е посетил България преди 19 години. „Ако има дефиниция за приятелство това е приятелството между България и Израел”, заяви президентът на Израел Шимон Перес при срещата си с българския премиер Бойко Борисов. „България и Израел са малки страни по размер, но това не значи, че са малки по дух”, каза Перес. От своя страна министър-председателят Борисов каза, че от сутринта на всички срещи, които са проведени между българската делегация с министър-председателя Бенямин Нетаняху, с външния министър Авигдор Либерман, е направена равносметката за добро сътрудничество и развитие на двете страни във всички области. По повод забележката на президента Перес Бойко Борисов каза, че България ще участва в голям международен форум следващия месец в Израел, за да могат да бъдат представени максимално българските възможности в тази област – зимни и летни курорти, селски туризъм. Двамата държавници коментираха и възможностите за сътрудничество в областта на "зелената енергия” и независимо от резултата на срещата в Копенхаген, където те са се срещнали наскоро, това е един позитивен път, който трябва да създаде възможностите до 2020 година да бъдат преодолени макар и малка част от негативите на глобалното затопляне. "На патриарха на световната политика с огромно уважение”, написа Бойко Борисов в паметната книга на президента Шимон Перес след срещата си с него. От своя страна израелският президент даде автограф на Бойко Борисов върху неговата биографична книга, издадена наскоро в България с автор проф. Михаел Бар-Зоар. /БГНЕС /

Между България и Турция посредникът повече няма да е ДПС. Този телефон, в който толкова инвестирахте, няма да го вдигаме. Забравете го. Хора от ДПС прекалиха и създадоха напрежение, не може държавата да бъде държана като заложник на една група с икономически интереси. Бизнесът с Турция няма да минава през нея, а по каналите на държавата. Вземете и вие мерки. Това бе важното послание на Бойко Борисов към Турция при визитата му в Анкара.

Разговорът “на четири очи” на премиера ни с колегата му Реджеп Ердоган в петък продължи към 90 минути - два пъти повече от планираното. А след това Борисов каза: “Ние нямаме нужда от партия посредник между България и Турция.” И настоя Анкара “да ревизира поведението на хора, които се представят едва ли не за изразители на турската страна” у нас.

Същевременно Борисов изрази подкрепа за европейската реформа и перспектива пред Турция, намеквайки, че нещата ще вървят, ако се съобразяват с претенциите му.

Ердоган не пропусна да спомене, че турците в България са “важен мост”, както и че ЕС “понякога поставя политически условия” за членството в съюза. Не стана ясно дали има предвид изключването на ДПС като посредник. Но Ердоган няма как да не е разбрал, че Борисов иска пренареждане на мостовете с Турция, защото нарече разговорите “ново начало” в отношенията ни.

Със състава на делегацията Борисов “разтвори ветрилото” и показа, че мястото на основния мост - ДПС, ще бъде заето от държавата, но ще има много други мостчета. С премиера бяха министърът на културата Вежди Рашидов, президентският съветник Ертан Кара, в правителствения самолет на връщане от Истанбул се оказа и бизнесменът Фуат Гювен. Там бе и депутатът Касим Дал от ДПС, но той се оказал някак изолиран и бил мрачен след чутото. Ердоган видя дори “националистите”, които притеснявали Турция - красивото лице на “Атака” Калина Крумова.

Разбиване на модела

Борисов даде да се разбере - ще си сътрудничим активно с Турция, във всяка партия и на всички нива в администрацията ще гледаме да има турци. Ще ги интегрираме както това се прави в Европа.

На практика това е нов опит за разбиване на етническия модел на прехода. Първия направи Иван Костов като премиер, но неуспешно.

Знак за новия подход бе поканата Истанбул да внесе пътно ноу-хау в София. Планира се и визита на кметове, бизнесмени в Турция за засилване връзките на местно ниво.

Газ и пак газ

Делегацията ни отдели много време за енергийните проекти. Борисов и Ердоган се разбраха да станат моторите на “Набуко”, който значително би намалил зависимостта ни от руски газ. Подписани бяха и два документа, с които почва проучване за нова газова връзка, реверсиране на съществуващия газопровод, както и възможността за ползване на терминали за втечнен газ в Турция. Всичко с цел да не закъсваме като миналата зима.

Труден мач

Мачът с Ердоган по нерешените въпроси са оказа труден. Борисов влезе в него с два гола пасив (изказването на министър Божидар Димитров и първоначалната подкрепа от ГЕРБ за референдума за новините на турски). А срещу него застана една добре обиграната и консолидирана машина. Това даде възможност на Анкара за още претенции. Ердоган постави въпроса за язовир на Тунджа, за да няма наводнения.

Борисов каза, че се е отказал от референдума в името на сътрудничеството и дружбата между двата народа. Нямаше как да откаже язовир. Но са отблъснати настояванията язовирната стена - т.е. кранчето, да е на турска територия. А казват, че след време водата ще е по-скъпа от злато.

Анкара поиска и нещо невиждано - да се плащат пълните пенсии на изселници с непълен трудов стаж у нас. Това би ни струвало 38-40 млн. евро годишно. Тук не отстъпваме.

По обезщетенията за бежанците от Източна Тракия и Мала Азия Турция продължи да увърта. Следващата среща на експертите ще е тази пролет, работата им от българска страна се координира от зам. външния министър Марин Райков. Сега трябва да осигурим документи и аргументи за исканите суми. Но дори тогава, за да се измъкне от Ердоган думата “плащане”, вероятно ще трябва и европейски натиск.

В крайна сметка мачът сякаш завърши реми с териториално преимущество за отбора на Ердоган. Но Борисов предприе мерки за укрепване на защитата и изолиране на играч, който пускаше турските нападатели. Дали това е помогнало, ще се разбере при следващата среща.



http://www.vbox7.com/play:1ed91608&al=1&vid=1580786

veso1985.log.bg

ОТ НЕБЕТО ИДВА ХИМИЯ - СКРИТА ИСТИНА ИЛИ ЯВНА ЛЪЖА

Автор : Мария ИВАНОВА

07 November 2010

Натовски самолети кръжат над страната и ни тровят с химикали, алармира преди броени дни по Нова телевизия психологът Еленко Ангелов. Той описа специфичните дири, които оставят летателните превозни средства и обясни, че проблемът вече бил поставен на масата и на високо ниво – в ООН. Еленко Ангелов призова водещите наши журналисти да питат президента, премиера, американския посланик – всички отговорни институции, защо ни тровят с химикали от небето. Няколко дни по-късно той дори обеща да се появи на специално предаване в „На кафе” при Гала и да отдели място само и единствено на този проблем. Вместо това темата дори не беше повдигната, а известният психолог реши да демонстрира уменията си да медитира в студиото. В същото време интернет пространството бе залято от въпроси на зрители по темата, но отговори вече няколко дни липсват. Ясно е, че има уплаха или забрана да се дава гласност на темата, щом всички упорито замлъкнаха. Въпросът е интересен и вълнува целия български народ, защото какъв е смисълът да се опитваш да водиш здравословен начин на живот, ако някой те трови без дори да подозираш. От небето. Явно така пристигат новите вируси, грипове и дори болести по продукцията ни /каквито между другото преди години липсваха/. Крайно време е някой да поеме отговорност и да обясни на народа има ли пръскания, какви са или най-малкото да опровергае твърденията на Еленко Ангелов и на група наши учени. Вместо това в последно време американският посланик е питан за всичко друго, но не и за основни проблеми, свързани с политическите ни отношения с Щатите. Пак вместо това Негово превъзходителство намери време да реже тикви и да ни разказва за Хелoин. Празник, който изобщо не е наш, но открито ни се натрапва през последните години. Въпросите остават отворени, тъй като от това зависи бъдещето и здравето на нацията ни.

nikstan.blog.bg

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА

01 February 2011

СЪМНЕНИЯТА ЗА УМИСЪЛ И ОБСЛУЖВАНЕ НА НЕБЪЛГАРСКИ ИНТЕРЕСИ СЕ ПОДХРАНВАТ И ОТ ФАКТА, ЧЕ НИКЪДЕ ПО СВЕТА ФИНАНСОВ МИНИСТЪР НЕ ОПОВЕСТЯВА ПУБЛИЧНО НАМЕРЕНИЯТА СИ ДА ИЗКУПУВА ВЪНШНИЯ СИ ДЪЛГ ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПОТЪРСИ СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИЦИТЕ, КАЗВА ОЩЕ БИВШИЯТ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР       Г-н Радев, Вие като бивш финансов министър и експерт, може ли да ми кажете съвсем накратко какво представлява фактически нашумялата сделка  с външния дълг на България осъщественa през 2002 и 2003 година? През 2002-2003 външният дълг на България бе преструктуриран. Голяма част от него на стойност около 2200 млн. долара бе променен от дълг с плаваща лихва (Брейди облигации) в дълг с фиксирана лихва (Глобални облигации) с падеж до 2015 година. Освен това дълг от над 830 млн долара бе превалутиран от доларова в еврова позиция. Вие пръв, преди 2 години, заговорихте за крупна схема при която чрез машинации с дълга са настъпили колосални загуби за българския бюджет. Днес след като излезе докладът на  „Индъстри уоч” смятате ли, че ще се стигне до някаква развръзка по въпроса? Още преди 8 години предупредих, че готвените операции с външния дълг са опасни за България и обслужват външни, небългарски интереси. В стенограмите на Народното събрание от онова време са отразени количествени измерения на очакваните от мен загуби, които публично оповестих от трибуната на българския парламент. Остана като глас в пустиня. Преди 2 години, темата отново излезе на дневен ред и тогава с много по-голяма точност анализирах размерите на загубите по отделни източници. Вече бяха изминали 6 години и всичко беше много по-ясно. Тези дни докладът на „Индъстри уоч”, който като независим, компетентен и безпристрастен анализатор потвърди моите заключения. Основните му изводи са, че не е аргументирана нуждата от сделките с дълга и, че от тях България губи от 430 млн. лв. до 1890 млн.лв., според това, как ще се развият събитията до 2015 година, когато е падежът на Еврооблигациите. Най-вероятният размер според „Индъстри уоч” е 1 милиард лева. Колкото до развръзката, очаквам Парламента след дискусия да излезе с конкретно становище или решение. Възможно е и да се потърси съдебна отговорност от виновниците.  Чисто технически възможно ли е при тогавашната сделка, извършена от Милен Велчев, в качеството му на министър на финансите, да се „загубят” толкова пари? Каролев вече разтръби, че няма как това да стане… Екипът на НДСВ виновен за тези сделки някога ни убеждаваше колко са полезни,  колко са необходими и неотложни те за България, като вместо да сложи на масата комплексни и коректни изчисления за размера на ползите (вредите) от тях се задоволи да мотивира осъществяването им с извадки от лъскавите рекламни брошурки на големите инвестиционни банки. Сега правят същото. Дори повече. Всичко хубаво, което се е случило в икономиката на България от 2001 година насам, според тях се дължи единствено на ефекта от сделките. Едва ли не слънцето продължава сутрин да изгрява, благодарение на операциите с външния дълг. Смешно е, но и тъжно, защото загубата за България наистина е огромна и до 2015 ще се увеличава. Опасявам се, че нанесената щета на страната ни не е случайна. Не се държи на недоглеждане или на грешни прогнози и грешни разчети. Защото загубата за България е печалба за някой друг. Този друг са притежателите на книжата по българския дълг. Това са предимно големите инвестиционни банки, от които идват авторите на сделките. Съмненията за умисъл и обслужване на небългарски интереси се подхранват и от факта, че никъде по света финансов министър не оповестява публично намеренията си да изкупува външния си дълг и с това да повиши пазарната му цена преди изкупуването, както това направи Милен Велчев. Както и няма отговорен финансов министър, който да замени един добре разсрочен дълг с лихва от 3 % по онова време, с нов дълг с постоянна лихва от 8 %.

nikstan.blog.bg

ИЗЛИЗА ЛИ ДЪРЖАВАТА ОТ КОНТРОЛ

Автор : Калоян МЕТОДИЕВ

22 February 2011

Няколко линии допринасят за това, че новините стават все по-мрачни, а обществените настроения все по-подтискащи. На първо място следва да се отбележи лудостта на цените. Бензинът и газта вече не пълзят, а направо галопират нагоре. Плодове и зеленчуци удрят тавана. Бебешките храни и консумативи, за по-малко от година, скочиха с десетки проценти. Брашното ни е по-скъпо е това във Виена! Хлябът за някои хора става лукс. Страна производител на зърно сме... Ръстът на необслужвани кредити достигна 18 %. И то по официални данни. Задлъжнялостта на фирмите – 157 милиарда лева. Държавното обществено осигуряване е с близо 2 млрд. дефицит. Безработицата върви ударно нагоре и вече е 11.2 % от икономически активното население. С тези темпове може скоро да достигне до половин милион души. Къде отиваме? Вече не ядем дори боклуците на Европа, а на Арабския свят. От страна топ производител на зеленчуци вкарваме пестициден зарзават от Йордания.  Престъпността преживява ренесанс. В селата животът е заприличал на филм на ужасите.  Хобс е разказвач на детски приказки в сравнение с това, което става - всекидневни набези и обири по домовете, брутални убийства и изнасилвания на стари хора. Едва ли тяхното може да се нарече живот. На теоретично ниво у нас има държава, но животът на тези хора е мизерен, мръсен, жалък, беззащитен. На поредния от импровизираните протести на българи от село с убита за 1 левче млада жена, пряко отразявано от сутрешен блок, прави впечатление, че нито един от десетките присъстващи няма пълен комплект зъби в устата. Ако се сменят дрехите им могат да участват във филм за Средновековието. Трагедията им е отчайваща. Учениците са извън контрол. Побоища, пиянства, деградация. Интернет е пълен с клипчета на едно побъркано „детско” всекидневие. В градския транспорт перманентно групи млади хора се държат агресивно.  Скандалите са ежедневие. Да не говорим за легионите гратисчии и честите сблъсъци с контрольори. Улиците са затънали в кал и мръсотия, която пълзи по обувките на хората. Така се създава епидемия от подтиснатост. Мръсният град генерира престъпност. Тунелът на предостоящата за откриване (въпреки че се открива вече 2-3 пъти с медии и жалки слагачества) магистрала Люлин вече протече.   Здравеопазването, образованието и науката ,след нескопосаните реформи, вървят към нови проблеми. С осигуровки или без, стигнете ли до болница или лекар, плащате. Професори и доценти вече се произвеждат на кило, с по една измислена статия. От БАН се махат и последните смислени хора.   Няма положителни новини и оптимизъм. Просто няма. А може би са толкова малки, че затъват в тенденцията на метастазен песимизъм. Разбира се веднага може да се изтъкне аргумента за стабилната макроикономическа обстановка. Той много напомня за Румъния през 1989 година. Тя е единствената източноевропейска страна, която в началото на промените няма външен дълг.  Румънският диктатор е посрещан от световните лидери (включително от английската кралица), стабилен и надежден партньор е, потупват го по рамото... Макроикономическатата стабилност на Чаушеску обаче е изплатена с цената на хиляди жертви от недохранване, измръзване, последващата престъпност...   А все по-често сред хората у нас се чува – Мерси от таква стабилност! Правителството май не чува.

nikstan.blog.bg

Национален календар - 28 март 2011: Свети Боян-Енравота, княз Български

Свети Боян-Енравота, княз Български

На 28 март Българската православна църква почита първия мъченик, просиял от нашите земи за Христовата вяра. Божият промисъл отредил първият българин, който пролива кръвта си за Христа, да бъде от владетелски дом. Тозимъченик е Енравота, син на хан Омуртаг и внук на хан Крум.

17 БИВШИ ЕВРОКОМИСАРИ ВСЕ ОЩЕ ПОЛУЧАВАТ ПО 96 ХИЛ. € ГОДИШНО, ВЪПРЕКИ ЧЕ РАБОТЯТ В ЧАСТНИ ФИРМИ

Автор : Общество.нет

25 September 2010

МЕГЛЕНА КУНЕВА Е СРЕД ИМЕНАТА ПОСОЧЕНИ ОТ АЛИАНСА ЗА ПРОЗРАЧНОСТ НА ЛОБИРАНЕТО И ЕТИЧНИ РЕГУЛАЦИИ Файнейшънъл таймс Германия разкри, че 17 от бившите еврокомисари получават по 96 000 €  на година от европейския бюджет, за да се адаптират по-лесно към пазара на труда.  Фактът е скандален, т.к. повечето от тях вече имат нови работни места в частния сектор, а някои заемат различни политически или лобистки позиции. Сред имената са комисарите по вътрешния пазар Чарли Мак Крийви, този отговарящ за риболова – Джо Борг. Мак Крийви вече е на работа в Риана Ер срещу 47 000 Евро на месец, а Борг вече е в борда на лобистка ПР компания, която се занимава с риболова. Далия Грубаускаите, сега президент на Литва и Франко Фратини, вътрешен министър на Италия също получават неправомерно пари. В списъка са и екс-комисарите Меглена Кунева, Данита Хубнер и Луи Мишел. „Много от тези случаи, като Чарли Мак Крийви, който отиде в Риана Ер и Меглена Кунева, която работи в BNP Paribas, са повод за сериозни притеснения” се казва в отворено писмо на сайта на Алианса за прозрачност на лобирането и етични регулации. Според Евроразпоредбите, бившите комисари получават между 40 и 65 % от техните последни основни заплати (20 278 € на месец) за период от три години. Получаването на парите се спира ако бившите комисари припечелват от нова работа. Междувременно стана ясно, че група за натиск в Брюксел е започнала онлайн подписка за затягане на правилата за забрана за комисарите да работят в частния сектор за 3 години, поради честия и явен конфликт на интереси и откроен лобизъм.

nikstan.blog.bg

Ще речете, тоя изкука напълно. Ами, не съм изкукал. Просто прочетох толкова силни и сериозни аргументи в посока „няма Бог”, че съм на път да приема каузата на атеистите и агностиците.
Аз приех тази кауза за своя:
„Тия постинги са за новите модерни хора, които са се отърсили от религиозната средновековна изостаналост и живеят в 21-ви век. С тях сверявам часовника си, с хората на прогреса и освободеното мислене.”
Не мога да не живея в 21 век. Няма как. Искам и да съм модерен. Не ходя ухилен като идиот, искам и да съм пълноценен. Пардон, пълноцИнен”
„дори и хората с чувство за хумор не ходят по улицата ухилени като идиоти. Пък нали знаеш поговорката "каквото повикало, такова се обадило". Аз наистина не искам да имам нищо общо с религиозни хора. Смятам ги за непълноцинни, а то си личи и от коментарите им. Мнението им изобщо не представлява никакъв интерес за мен, защото е предварително ясно. Какво да ти обяснявам. Досадно ми е да повтарям все едно и също.”
Първи и най-главен аргумент за липсата на Бог – „Аз не съм го виждал”. Аз не съм виждал вирус, не съм виждал наклонената кула в Пиза. Кашалот не съм виждал също. Виждал съм картинки по телевизията. Виждал съм и снимки. Да де, ама те са правени от хора, респективно са долни и гнусни фалшификации и манипулации. Пропуснах! И Париж не съм виждал.
    Ще се спра на основните аргументи, които ще ме направят атеист. Естествено, от баш атеист проповедника:
Религията и сборник от глупости, а вярващия вярва в тях. В случая той се явява "вярващ в Господ" или религиозен човек. Аз също съм дълбоко вярващ, но в това, че няма Господ.
В църковната общност и църковната литература, понатието "вярващ" има смисъл на религиозен човек. В тоя смисъл го използвам и аз. Сега ясно ли е? Когато кажа варващ , аз имам предвид малоумник, който му се привиждат лежащи по облаците господи, ангелчета и херувимчета, които се хранят с космическа радиация и когато пръднат, от задниците им изкачат сеткавици, а когато пикаят вали дъжд. Засрамете се бе глупаци! 21-ви век сме и отдавна сме излезли от пещерите.
Ха сега де!?!? Как да отречеш такъв аргумент? Ако се вярващ, значи си луд. Ако пак си вярващ, но в неверието, не си луд. Това, за ангелчетата и херувимчетата ме впечатли.
Има и подкрепа от свидетел:
„Помня и това, че повечето хора, отишли в рая, не могат да свирят на музикален инструмент - лира в случая - и нямат музикален слух, не си падат по свиренето изобщо, нито пък им е забавно да летят. Та още на втория ден захвърлят лирата и крилата и започват да го карат по същество.”
До сега да се крие, че е бил в Рая и се е върнал…. Вярвам и на него.
За един вярващ в атеизма, следната фраза е напълно разбираема:
„тоя постинг не е за вярващи. Те са неспасяеми и изобщо не ме интересуват. Вярващия е с напълно капсолован мозък, сляп и глух за всякакви аргументи. Той просто вярва, не мисли и няма нужда от мозък. Него поповете го вовят в живота. Жалки нещастници. Това са вярващите за мен.”
Ей за това искам да стана атеист. Да не ми вовят в мозъка. Каквото и да значи това.
Тук вече е тежката артилерия:
Албер Айнщаин и аз казваме следното: "Човешкото етично поведение трябва да се базира на симпатия, образование и социални връзки и нужди; никакви религиозни основи не са необходими. Човек ще живее доста мизерно, ако е контролиран със страх от наказание и надежда за награда след смъртта"
Никой не спори с Айнщан. Особено с неговата дружка в науките. Така де….
И така. За да стана атеист трябва да си падам по хомосексуалистите.
„сега докато пак си четях свещени книги ( то аз напоследък само това чета). Та като си преговарях Талмуда, срещнах една заповед на господ, дето е адски конфузна за педерастите. Внимавай!!! Цитирам:
13. Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.
Ами сега. Отиде на кино толерантността към обратните.”
Тук ще се справя трудно. Но, що е време, пред мен е. Да си атеист не било лесно.
Тук вече се намеси и статистиката:
„Християнството и стгнало в средновековието до абсурдната теза, да отъждествява жената с дявола.  Без особена милост, за 200 години Инквизицията е успяла да изгори живи на 12 милиона души, от които 90% жени. В това число не влизат разчекнатите, обезглавените, обесените, заровените живи и подложените на зверски мъчения близо 70 милиона души по цял свят”.
Излиза, че 200 години над Европа се е носил аромат на печено. По 165 човека на ден са били изгаряни. От тях 148 жени. Ахаааааа! Разбрах от къде е тръгнала хомотолерантността. Че то са се свършили жените. А някой е видял жена, а на кладата.
Аргументите се сипят един през друг:
„сестрите на Каин законни ли са били или незаконни. Сигурно ги е правил някой идиот като теб и затова в Битие не пише нищо за тях. Не ми прави анализи на мене неграмитнико, ами си поразмърдай мухлясалия мозък”.
Неграмотника отиде да прави справка с тогавашното законодателства и да пита авторът на Битие, защо не е споменал сестрите на Каин.
Ама, моля ви се! В търсенето на Бог, Атеистичния проповедник е пропътувал 14 милиарда светлинни години. Тъй като Вселената се разширява приблизително сферично, нашия човек е скъсал бая маратонки. Съгласно формулата за обем на сфера V=4/3(3.14 х радиуса на трета степен) Ох, при радиус 7 милиарда светлинни години,/не ми го събира калкулатора/, ама си е много, де. За човек, който движи с Айнщайн, явно не е трудно да притича из Вселената.
Сбърках!!!! Радиусът на Вселената е 14 милиарда светлинни години. Ама пак де. Бая път си е. И да се отбиваш по кьошетата. Това е да си атеист близка дружка с Айнщайн. Лошото е друго. Сами сме във Вселената. Бог може да не е видял, ама барем едно зелено човече да срещнал. Или те, като са видяли галопиращ из Вселената атеистичен проповедник са се покрили от страх.
„Аз никъде не го видях, макар че пропътувахме 14 милиарда светлинни години. То все едно да търсиш игла в купа сено. Е, има и такива, които казват, че са я намерили, но кой им вярва! Аз не”.
С кого пропътува тези светлинни години, бе палавнико? Не вярвам да е с "коя", че те са свършили още през средновековието.
И филмче заснел. Бог не видял. Ей го филмчето:
Преди до видите документалното филмче, МОЛЯ ВИ! ДАЙТЕ МИ ОЩЕ АРГУМЕНТИ, ЧЕ НЯМА БОГ!

katana.blog.bg

Бракът между Германия и Франция е към края си

Философът Андре Глюксман: Посланието на 21 век е солидарност със свободата

Предлагаме нашумялото интервю на френския философ Андре Глюксман пред германския вестник „Велт” за предизвикателствата пред Европейския съюз, за промяната в отношенията между Франция, Германия и Русия, за мисията на интелектуалците и журналистите. Въпрос на „Велт онлайн”: В края на 2009 г. Лисабонският договор влезе в сила. В момента открито се спекулира за разпада на еврозоната, дори и на Европейския съюз. Какво се случи? Андре Глюксман: Кризата на Европа започна по-рано. Моторът на Европа, бракът между Германия и Франция, от дълго време вече не работи, но политиците не искаха да забележат това. Този брак е към края си, тъй като Берлин се сбогува с Париж и се обръща към Москва. Тук са корените на проблема. Във Франция това се нарича завръщане към принципите. Не мисля като някои поляци, че това е връщане към пакта Хитлер-Сталин, а връщане в 19 век.

Може да отправим подобен упрек към Герхард Шрьодер – съюзът с Путин, проектът с Газпром „Северен поток” и така нататък. Но Вие не твърдите сериозно, че Ангела Меркел следва същата политика?

Напротив. Надявах се, че тя ще промени нещо, но „Северен поток” остава, нека прибавим и „Южен поток”, а има и други неща. Да вземем партньорството при строителството на атомни електроцентрали между германската фирма „Сименс” и френската „Арева”. „Сименс” се оттегли и сега строи атомни електроцентрали заедно с един руски олигарх. В момента се конкурираме по целия свят: от едната страна Франция, от другата Германия и Русия. Това е нещо ново. В предишни времена правителствата на двете страни биха се погрижили за намиране на компромис.

Сименс не е държавно предприятие и може да решава свободно, с кого да работи съвместно.

Естествено. Но правителствата винаги оказват влияние. Те не искаха да упражнят влиянието си. И това е само един симптом. Европа няма обща енергийна политика. А Германия работи заедно с Русия в енергийния сектор, въпреки че Украйна, гражданите на балтийските държави, поляците не бяха съгласни с това. Германия дори не ги попита.

Следователно държането на ръчичките на Хелмут Кол и Франсоа Митеран (на снимката по-долу) във Вердюн на по-късен етап се оказва илюзия?

Политиците винаги имат много илюзии, а най-голямата се състои във вярата, че те самите правят историята. Но тогава и единството беше по-силно, отколкото сега. Да вземем проблема Гърция. Всички граждани на еврозоната ще трябва да плащат за това, че германското правителство се колебаеше с месеци да помогне на гърците. И защо? Заради изборите в Северен Рейн-Вестфалия (произведени на 9 май 2010 г.). Ние, европейците, сега ще трябва да платим три пъти повече, отколкото, ако бяхме свършили това преди три месеца. Германия има право, когато изпитва слабо въодушевление да плаща за гърците. Но и ние всички също имаме право, когато изпитваме слабо въодушевление да плащаме за една предизборна кампания в Германия.

А зад тези неща се крие фактът, че Германия не мисли повече в рамките на Европейския съюз. Сега Германия има нов хоризонт. В медиите се създават настроения срещу Гърция. Защото бъдещето за Германия не се нарича Гърция. Не се нарича и Франция. Нарича се Русия – модернизирането на Русия. Това е една древна визия. Тя стига назад в историята до императрица Екатерина Велика, немската принцеса ...

... чийто портрет стои на бюрото на госпожа Меркел.

И то като единствена картина. Това обаче свидетелства за наивност. Екатерина не беше просветен деспот. Деспот, да. Но просветен? Три пъти тя раздели Полша на части, работеше срещу революцията и срещу самите свободомислещи хора в Русия. Тъпите философи на парижките салони се възхищаваха от Екатерина. Когато Дени Дидро отиде в Русия, той съвсем не остана въодушевен от видяното и го описа. Индустриализацията на Русия в 19 век се ръководеше от балтийската аристокрация и от германците. Не искам да осъждам това, но е наивно, да имаш желанието да повториш това в наши дни.

Защо?

Правителството на Путин е проблематично, всички знаят, че то не е много благосклонно настроено спрямо предприемачите. Но тук има една идеологически обусловена наивност. Съюзяват се от една страна пацифизмът, копнежът за мир и настроението срещу атомната енергия – ядрените централи се строят зад Урал, а Германия ще живее без да използва атомна енергия, от руския петрол и газ. А не от електрически ток, произведен от атомни електроцентрали като Франция. И от друга страна търговският интерес. Тук виждаме стратегически съюз между зелените и индустрията. Това е един вид неоколониализъм, който подценява цинизмът на Кремъл и счита, че модернизиране означава демокрация.

В навечерието на войната срещу Ирак през 2003 година, с оглед на европейската съпротива срещу нея, философите Жак Дерида и Юрген Хабермас оповестиха възраждането на Европа. Изгражда ли Европа своята идентичност само тогава, когато е срещу Америка?

Дерида беше наивен. Той не познаваше ситуацията в Германия. А Хабермас беше изпаднал от историята с обединението на Германия и искаше да участва в играта. Но ако ме питате, в какво се състои идеята на Европа, отговарям така: в началото имаше три идеи. На първо място – никога повече Хитлер, т.е. никога повече краен национализъм и расизъм. Второ: борба срещу комунизма. И трето: край на колониализма. Който влизаше в Европейския съюз се отказваше от колониите си: Франция, Холандия, Испания, Португалия, също и Великобритания. След падането на Берлинската стена се счита, че тези идеи вече не издържат. Обаче имаше и една четвърта идея и тя доведе до падането на стената. Това беше идеята за нов вид революция, която на Запад изчисти всички остатъци от фашизъм в Португалия и Испания ...

... и Гърция.

Точно така. В Източния блок това започна в Берлин през 1953 г., премина през Унгария и Полша 1956 г., Пражката пролет 1968 г., дисидентите в Русия и т.н. Всичките тези събития наистина бяха потушени. Но от един бунт към друг, от репресия към репресия в края на краищата се стигна до падането на стената. И нещата продължиха: Украйна, Грузия, но също и Иран. Става дума за нов вид революция. Най-напред тя трябва да бъде колкото е възможно по-безкръвна, докато по-рано, от френската революция през болшевиките до маоистите нещата се случваха с възможно най-много кръв.

На второ място, революцията трябва да бъде извършена от мнозинството за мнозинството, а не да бъде революция на малки групи както при якобинците или ленинистите. Трето, тя никога не свършва. Става думане не за влизане в рая, а за излизане от ада. Както казва моят приятел Вацлав Хавел - да не живеем повече в неистина. В първата половина на 20 век Европа даде на целия свят тоталитарната революция и тоталната война. А във втората половина на 20 век от Европа дойде противоотровата срещу парадигмата на първата половина.

А какъв ще е приносът на Европа за 21 век?

Би трябвало да бъде солидарност със свободата. В целия Изток много хора се борят за свобода, в Русия, в Кавказ, в Украйна.

Точно там ние загубихме. Новото правителство сключи договор с Русия, който позволява на руския военноморски флот да остане оше 25 години Кримския полуостров.

Защо обаче загубихме Украйна. Защото оставихме украинците сами. Естествено, украинците направиха грешки. Но революцията никога не е лесно нещо и никой не е ангел. Европа е уморена. Впрочем, в Западна Европа и подкрепата на дисидентите от Източна Европа беше дело на едно малцинство. Знам, защото участвах в това. Много хора не осъзнават новата идея за мирната революция. Видя си при тържествата за двадесетгодишнината от падането на стената в Берлин. Говореше се за ролята на политиците. Само Лех Валенса подчерта ролята на обикновените хора.

Сега обаче обикновените хора навсякъде избират националистически и враждебни към чужденците групировки: „Фидес” в Унгария, Хеерт Вилдерс в Холандия. В Германия се създават настроения срещу Гърция ...

... и антигермански настроения в Гърция и на други места. Навсякъде се завръща враждебността към чужденците. Не само срещу имигрантите, срещу мюсюлманите. Във Франция по време на гласуването за конституцията имаше кампания против поляците. Европейските страни са много различни в културно отношение. И ако ние нямаме представа за бъдещето на Европа, ще се завърнат старите демони.

Какво тогава трябва да прави Европа?

Трябва да развиваме обща енергийна политика, трябва заедно да преодолеем кризата. Трябва да подкрепяме независимостта на Грузия и на други държави и да имаме куража да критикуваме Путин. В противен случай Европейският съюз ще потъне в зимен сън, който може да продължи повече от една зима.

Това звучи много прагматично. Мислех повече за манифест на интелектуалците за ценностите на Европа.

Когато Европа се обединява, това не става никога през ценностите. Всяка страна има различни ценности, никоя страна няма същите ценности като другата. Например Франция с „laicitй” (лаицизъм) има съвсем друго разбиране за отношението между църква и държава от Германия или Англия. Ние се обединяваме само срещу нещо. По време на Студената война беше лесно. Сега не съществува враг, а много форми на отношение между противници. Ние трябва да се разберем, какво означава това за нас. Русия не е враг, а една несигурност.

Китай?

Това е една далечна несигурност в края на века.

Ислямизмът?

Не ислямизмът сам по себе си, а крайният ислямизъм – това е опасност, да.

Но не е главната опасност?

От време на време, да. Например по време на атентатите в Ню Йорк. Но не винаги. Руснаците подкрепят иранците, а Съединените щати подкрепяха талибаните срещу руснаците. Днес трябва да се дискутира по много конкретен начин, сега не е времето за манифести. С удоволствие бих попитал, защо в продължение на 10 години интелектуалците мълчаха за втората война на Путин срещу Чечения? Тази война струваше 200 000 жертви, между които 50 000 деца, на един народ, състоящ се от един милион души. Защо Европа беше толкова занемяла?

Имам един въпрос и към християните: Защо католическата църква мълча до днес за геноцида в Руанда? Руанда беше католическа страна. А в църквите и мисионерските училища свещениците селектираха хората и предаваха тутси (един от трите местни народа в Руанда) на убийците. Това се случва за първи път в световната история, да има кланета между хора, които принадлежат на една и съща религия. Папа Йоан Павел II беше преди геноцида в Руанда и извърши освещаване на страната в името на Исус Христос. Последната страна, в която е правено освещаване по този начин, беше Испания преди гражданската война. Това повдига въпроси. Аз не съм приятел на педерасти. Добре е, че се говори за това. Но Руанда повдига по-важни и по-опасни въпроси. И тук се мълчи.

В това виждам важна задача за интелектуалци и журналисти - да говорят за нещата, за които се мълчи.

Превод: Господин Тонев, със съкращения от „Welt online”

Взето от: nikstan.blog.bg

Бомбардирана София - 1944 г. (2)
Бомбардирана София - 1944 г. (3) Снимката е видяна 3022 пъти Бомбардирана София - 1944 г. (4)


Изглед от бул. "Дондуков" в посока днешния пл. "Независимост"; голямата тъмна сграда в центъра е днешната Агенция по заетостта, до нея отляво днес е сградата на Министерския съветwww.bg-history.info/gallery/view/160.html

Всичко поскъпва, ще е още по-лошо
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

Цените бяха изстреляни нагоре. Всичко поскъпва без видими причини. Оптимистите твърдят, че през 2011 г. храните у нас ще поскъпнат с 10-15 процента. Песимистите - че поскъпването ще бъде два пъти повече.

Когато един пожарникар, някакво сбъркано момченце, седяло в банково гише в САЩ, и ямболско крадливо порнофотографче започнат да говорят за икономика, нещата стават страшни. Този път в празните им глави е влязло съчетанието "фискален борд" пак за фискална стабилност и европейски пакт за конкурентност.

Ще припомним, че първата крачка към съсипването на реалната икономика в България, а оттам и към нейното унищожение, беше въвеждането на валутния борд, който сам по себе си беше най-глупавото ограничение в рамките на възприетата след 10 ноември монетарна политика.

Сега следва още по-голяма глупост, която ще ни ликвидира окончателно - искат въвеждане на фискален борд в рамките на валутен борд, в рамките на монетарната политика, в рамките на разпадащата се еврозона, в рамките на глобалната криза. По-голям идиотизъм не е имало в историята на човечеството.

Това ще е окончателна смърт на всяко производство у нас. Още по-лошо е, че тези странни персонажи, са плагиатчета на прочетеното в "Строго секретно", от което не са разбрали абсолютно нищо.

Какво е ясно? В момента най-важното е, че храните в целия свят поскъпват и ще поскъпват след станалото в Япония (виж стр. 7). Това ще засегне целия свят. Но богатите ще бъдат засегнати по-малко от бедните. А ние сме сред бедните.

В арабските страни, през които минава вълната на революцията, за храна отиват над 50 процента от домашните бюджети. В САЩ - 10 процента, средно в ЕС - 15 процента. В България за храна отиват 36,5 процента от домашните бюджети. Значи, нещата са лоши. И няма да се подобрят. Защото и другите разходи растат.

Вторият голям разход са сметките за поддръжка на жилището (ток, парно, вода). За тях отиват чак 20 процента от нашите пари. На трето място се изкачиха разходите за транспорт - над 10 процента, заради растящите цени на горивата.

От какво да се пести? До неотдавна пестяхме от дрехите и обувките, но сега и те ще поскъпват заради по-скъпите кожи, вълна и памук.

Протестите се пренесоха и по улиците на България. През пролетта ще има взрив на народното недоволство. Вероятно ще се стигне до сваляне на управляващата шайка.

Политическото оръжие само влиза в ръцете. Едно от най-простите решения е да се търсят улеснения за най-бедните, като се наложат допълнителни данъци върху богатите. Но тъй като в България има чуждестранен банков монопол, те ще прехвърлят новите тежести обратно върху бедните.

Храните поскъпват по целия свят не само заради лошата реколта, природните бедствия или по-големия внос на китайците и индийците. В ЕС, а България е негов член, това е резултат на Единната селскостопанска политика, която от началото стимулираше производителите, а не потребителите. Но тъй като влязохме в ЕС в най-лошия за нас момент тя удря у нас и производителите и потребителите.

Ще припомним, че общата селскостопанска политика в ЕС през втората половина на XX век помагаше на фермерите като изкуствено вдигаше цените на селскостопанските продукти, затваряйки границите пред по-евтиния внос. И попадна в собствен капан. Фермерите увеличаваха производството без да се съобразяват с потреблението, тъй като Брюксел имаше задължение да го изкупува по определени цени. Така растяха планините от масло, месо и зърно. С парите на данъкоплатците трябваше да се плаща тяхното складиране или да се доплаща износа им извън границите на ЕС. Заради дотираното и евтино производство в ЕС (и в САЩ) производителите в бедните страни, например в Африка, нямаха сметка да сеят и орат. Богатите страни ги заливаха с храни, които иначе щяха да се развалят в техните складове. Така се стигна до ситуацията, в която запасите растяха, тъй като световното потребление растеше по-бавно от потреблението на хранителни продукти.

Но Брюксел промени своята аграрна политика. Сега помага на фермерите иначе - доплаща им да не произвеждат. Доходите на фермерите вече не зависят от обемите на реколтата. Не трябва да интензифицират производството. Трябва да се грижат за пейзажа, дивите животни и т.н. Това доведе до изостряне на стандартите и постепенно поскъпване на производството.

Но сега потребителите в ЕС, въпреки че са по-богати от нас, също търсят по-евтина храна. Ниската цена става отново основен критерий за покупката. Тъй като фермерските продукти са все по-скъпи, храната поевтинява с различни "рецепти", заради които в саламите има все по-малко месо, а за производството на кило шунка са необходими ... 300 гр суровина. Всички в ЕС ядат по-лошо, но плащат все по-скъпо. А най-скъпо в България (виж стр. 4).

В течение на няколко години се стопиха планините от запаси, "подпомагани" от природните катаклизми. Прогнозите се оказаха тотално погрешни. Сега се очаква световен ръст на потреблението и че на Земята ще липсва земя, която ще ни храни. И спекулантите се върнаха в играта. На борсите отново се продава повече зърно, отколкото се потребява. Настроенията на потребителите се влошават по-бързо от климата.

Но в рамките на ЕС нещата не се променят. Фермерите получават щедри доплащания, осигуряващи им постоянен ръст на доходите, независимо от обемите на производството. Това се дължи на дотациите, които никой няма да им вземе. От друга страна и спекулативно растящите в момента цени им осигуряват допълнителни приходи, от които те не искат да се откажат.

Теоретично България има огромни резерви и би могла да спечели, ако не бяха разтурени от един смахнат селски философ ТКЗС-та и кооперациите, които бяха естествена еволюция на аграрната политика у нас. И ако не бяха "върнати" земите в реални граници. Това доведе до най-ниска производителност в Европа и най-ниска трудова ангажираност на един хектар. Можем да произвеждаме повече и да печелим повече. Но не го правим. Защо?

Селскостопански производители могат да бъдат наречени само около 10 процента от българските фермери. Останалите нищо не продават или съвсем малко, но продължават да не използват земята и да очакват някакви доплащания от ЕС.

Тази политика замрази оборота със земята и държи много ниски цени на този пазар. А именно от него може да тръгне възстановяването на икономиката. Но ниските цени на земята го лишават от инвестиции. Заради това около 50 процента от обработваемата земя в България не се използва.

Износът на български селскостопански продукти намалява, тъй като не е конкурентен (откъде взимат данните за неговия ръст, не е ясно. Или не си дават сметка, че вносът е два пъти по-голям). Заради това се стигна до парадокса да купуваме зеленчуци от Холандия, Македония и Турция. Същото е и при плодовете. Дребният български фермер не е партньор за никого. Трудът и земята му се маргинализират.

Няма да изненадаме Европа и света със суперсъвременни селскостопански технологии, но поне можем в по-голяма степен да изхраним самата България и да започнем да изнасяме. България разполага с огромни площи неизползвана земя и хора, които поне на хартия се наричат "селски стопани" и които биха могли да работят и печелят от растящите цени и сегашната конюнктура. Но парите от ЕС трябва да се насочват към селскостопанските производители, а не за социални помощи.

nikstan.blog.bg

ПРОФ. ГЕОРГИ БАКАЛОB ЗА БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ДЪРЖАНИ В МОСКВА И КАЗУСА С ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ

Автор : интревю на Соня СИРОМАХОВА

06 January 2011

ПОЛСКИ, ЧЕХСКИ, УНГАРСКИ АРХИВИ СА ВЗИМАНИ, НО ПО-КЪСНО СА ИМ ВЪРНАТИ НИЕ ИСКАМЕ И НАСТОЯВАМЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНГОРСКИЯ ДОГОВОР, КАЗВА ОЩЕ ШЕФЪТ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ” Проф. Георги Бакалов е роден в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) на 15 май 1943 година. Завършва история в СУ „Климент Охридски“. През 1981 г. защитава докторат на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци". От 2009 г. е назначен за шеф на Държавна агенция "Архиви". Кавалер на орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен.     Проф. Бакалов в публичното пространство често се говори за българските архиви, които се намират в Русия. Какви са те, колко са, защо са попаднали там? Кой ги е изнесъл? По време на Втората световна война, когато у нас присъства Съюзната комисия и главно представители на Съветския съюз, са и взети много от архивите на Вътрешно и Външно министерство, на Регентския съвет, и са отнесени в Съветския съюз. Според тяхното виждане  това са трофейни документи, които се изземат от една съюзница на Третия райх. В този смисъл, според съветското, а сега според руското законодателство, те не подлежат на връщане. Онова, което ние можем да направим е да изискаме ксеро-копия на тези документи. Колко са те обаче, къде са, какъв е техния обем, като архивни единици, ние не знаем. Това изисква изпращането на една група от български архивисти, които на място да проверят описите и да след като се запознаят с тяхното съдържание да предяват искания за ксеро-копирането им и връщането им в страната. В публичното пространсто излезе една информация, че ние искаме оригиналите, за което трябва разрешението на Руската ДУМА. Не това е нашето искане. Това е сложна процедура, много дълга, скъпа и вероятно ще отведе нещата много години напред. Затова по-скоро искаме да получим ксеро-копия. За чисто научната дейност върху тези архиви това е достатъчно. Какво мислите, че съдържат тези архиви? Оново, което е интересувало съветската страна, най-вече състоянието, местодомуването, функциите на германски учреждения в периода от сключването на Тристранния пакт до времето в което тази комисия вече е в България. Тези документи са изцяло иззети, но  има и документи на Външно министерсто, които се отнасят до връзките на България с Третия райх, участието на тази коалиция във Втората световна война. Колкото до архивите на Регентския съвет, образуван след смъртта на цар Борис III, по-късно тези регенти са извикани в Москва, разпитвани са и има протоколи от разпитите им. Но е въпрос на волята на руската страна дали ще ни ги предадат. Защото те смятат, че това са техни документи, независимо, че се отнасят до събития и лица от тогавашното Царство България. Дали има и други европейски държави, чиито архиви също са иззети? Това, което знам, е че полски, чехски, унгарски архиви са взимани, но по-късно са им върнати. Това е въпрос от изключително политическо естество и въпросите са решени на най-високо политическо ниво. У нас това не е станало до този момент. Но нали Владимир Путин обеща да се реши въпроса? Да, имаше разговори. И от президента Георги Първанов, и от премиера Бойко Борисов този въпрос постоянно е поставян. Онова, което оперативно трябва да се направи е да подсигури една сума от около 30-35 хиляди лева, за да се осъществи командировка на наши специалисти в Русия. Преди това ние ще поискаме официално разрешение, със сътрудничеството на МВнР. Когато видим в бюджета тази сума ще предриемем и конкретните мерки. Заложена ли е сумата в бюджет 2011? Да, заложена е. Очакваме само да получим параметрите на бюджета, за да сме сигурни, че тя одобрена от Министерски съвет и можем да я ползваме. Имаме само частична представа за това, което е в архивите, но въпросът от руска страна е: „кажете какво искате?” А ние не можем да кажем, защото незнаем какво има. Има догатки, предположения за това, което се съдържа в тях, но нямаме конкретни данни. Това може да се установи след като тази група от архивисти разгледа техните описи на място. Дали има интересни неща, които биха могли да променят учебниците ни по история? Не мисля, че би се стигнало чак до промяна на историята ни, но бихме могли да си попълним някои празнини, да осветлим някои въпроси около двустранните отношения по вече един по-конкретен начин. Можем да научим за дейността на отделни политически функционери за това време. Дейност, която засега не е отразена в никакви архивни фондове в България. А там ги има – имам предвид Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, които са работили в Съветския съюз, поддържали са връзка с вече отечественофронтовското правителство. Част от тези документи, разбира се, са тук, но има и в руската страна много такива. Тоест, не става дума за някаква генерална промяна на досега известните исторически факти, но за попълване на известни липси. При всички случаи. В намиращите се в Русия наша архиви дали и такива на Дирекцията на полицията? Да, има и такива архиви, които се отнасят главно до разследване на дейността на комунистически функционери в България до идването на Съюзната комисия. И това за нас, от историческа гледна точка, е може би, интересно. За да проследим поведението и действията на хора, които след 9.IX. имат ключови постове в България. Може би те имат досиета като на тези, които са работили за ДС? Казахте досиета. Всичко онова, което вече се отнася до отделни личности след 9.IX, то не е при нас, а в Комисията по досиетата. Но ние имаме споразумение да си допълваме информацията – те от нашите архивни фондове, а ние от техните, когато става дума за проучване на някакъв проблем. Какво е участието на Държавна агенция архиви за решаване на казуса „Тракийски бежанци”? Това, което възбужда обществения интерес у нас, във връзка с бежанците напуснали територията на съвременна Турция от месец октомври 1912 година, до подписването на Ангорския договор през 1925 г., е предмет на постоянни преговори между българската и турската страна на ниво зам.министри на външните работи. Ние имаме там свой представител, който да се яви в помощ, когато преговорите отидат до документални изисквания за проверка на имотното състояние на българските бежанци. Трудно вървят тези преговори, защото турската страна смята, че годините от Освобождението до ден днешен е имало много изселнически проблеми. Някаква светлина се хвърля от 1998 г. , когато премиерът Иван Костов обещава изплащането на пенсии на българските турци изселени в Турция. От турска страна пък предявяват изисквания това да става и по българското, и по турското пенсионно осигуряване. Водят се преговори, но засега турците отказват да компенсират български граждани, които са напуснали от октомври 1912 г. (началото на Балканската война) до 1925 г. Турската страна иска да третира тези въпроси до 1912 година и след 1925 година, но не и по време на военни действия – Балканската и Междусъюзническата войни. А това е, което нас най-много ни интересува, защото тогава стотици хиляди българи са принудени да бягат, и както е логично да се предположи, те не са могли да вземат със себе си документи. Мнозина не са взели със себе си дори лични вещи, за да могат да напуснат максимално бързо родните си места. В нашите архиви има много малко документи (тапии, тоест нотариални актове), които удостоверяват собственост. България е сключила бежански заем (турците го наричат изселнически) с големи тежести за държавата след ония военни години. Би трябвало да се връщат главници и лихви на международни банки. Целата е била да се оземлят българските бежанци, които са загубили всичко и нямат никаква собственост, освен носимите на ръце вещи. Българската страна настоява да се вземе предвид, че тези хора не са имали възможност да се върнат, за да ползват имотите си и са загубили всякаква връзка с бившите си родни места. Докато изселени български турци могат да се връщат – и сега, и в миналото, и да ползват имотите си, а и както стана ясно и пенсиите си заработени в България. Тоест ние сме в по-законова позиция спрямо тях. Преговорите не са прекратени, те продължават, но вървят трудно. Има пленарни заседания и след това подкомисии, разглеждат се отделни проблеми. Включително имотите на Българските екзархия, на болницата „Евлоги Георгиев”, дюкяни и други сгради, които имаме в Истамбул и Одрин. Някои от тях са одържавени от турското правителство, други вече са преминали в частна собственост, което също затруднява преговорите. Но по всеки един сегмент се водят отделни разговори. Позицията, която защитава нашето Външно министерство, съдейки по документите, е безкомпромисна. Ние искаме и настояваме изпълнението на Ангорския договор. Турската страна твърди същото, но с много уговорки. Екс-министър Божидар Димитров беше споменал една голяма цифра за компенсации от турска страна... В момента такава цифра не може да бъде фиксирана, защото експерти трябва да се произнесат за валутните курсове по онова време – 1925 г., да се начислят лихви. Това са приблизително, по някакви данни, между 15 и 20 млрд. долара, но те не почиват върху документални доказателства.

nikstan.blog.bg

Медведев срещу Путин за Либия - май наистина  

23 Март 2011

e-vestnik  

Путин и Медведев на работна закуска в гр. Горки на 1 октомври 2010 г. Снимка: сайт на президента на РФ

Президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин размениха остри изявления във връзка с Либия. Министър-председателят нарече резолюцията на ООН непълноценна и осъди поведението на Запада. В отговор президентът прикани към предпазливост в думите и подчерта, че макар да не е идеална, резолюцията отразява позицията на руското ръководство, обобщава “Комерсант”.

Кремъл припомни, че определянето на външнополитическия курс е президентски прерогатив. Експерти посочват, че това е най-резкият диалог между участниците в управляващия тандем, откакто бе създаден през 2008 г. Резолюцията на Съвета за сигурност за Либия напомня средновековните призиви за кръстоносни походи, заяви в понеделник Путин, и с това фактически повтори думите на Кадафи, че срещу Либия бил обявен “кръстоносен поход”, отбелязва “Комерсант”.

Медведев реагира незабавно - определи израза “кръстоносен поход” като недопустим, пише вестникът и цитира президента: “Не смятам тази резолюция за неправилна; тази резолюция отразява като цяло и нашето разбиране за ставащото в Либия, но не по всички моменти”. В същото време Медведев разкритикува “абсолютно безобразното поведение на либийското ръководство и престъпленията, извършени срещу собствения му народ”. “Ако днес се опитаме да кажем, че не сме разбирали какво правим, няма да е вярно: направихме го съзнателно и такива бяха инструкциите ми към външното министерство”.

В тази връзка кремълски събеседник на “Комерсант” изтъква, че Путин е изразил личното си мнение, а за външната политика отговаря президентът. Медведев и Путин не за пръв път застъпват различни мнения за външната и вътрешната политика. За пръв път обаче разногласията по толкова сериозен въпрос се открояват за часове, констатира всекидневникът. Двамата лидери са взели единодушно решението Русия да се въздържи при гласуването за Либия в ООН.

“После обаче е започнала игра главно на вътрешнополитическото поле”, заявява руски експерт пред изданието. “Сегашният президент на Русия трябва да тръгне към втори мандат като модернизатор, привърженик на алианса със Запада. Затова е необходимо Путин, независимо дали той го желае, да бъде представен като привърженик на всичко архаично и на конфронтацията със Запада”, обяснява експертът.

Изявленията на Путин не са случайни, позицията на Русия по либийския въпрос трябва да бъде коригирана, настоява служител от руското правителство пред в.”Ведомости”. Той споделя, че вероятно руският премиер ще се изкаже допълнително по въпроса. Утре (днес, ден преди годишнината от бомбардировките на НАТО над Югославия, Путин, който е на посещение в Сърбия - бел.ред.) ще дискутира със сръбския президент и обстановката в Либия, обяснява чиновникът, като посочва, че за Русия би било изгодно активно да съдейства на въстаниците в Либия.

Тъкмо те най-вероятно ще формират новото правителство и ще са благодарни на онези, които им помогнали, смята авторът на коментар във в.”Ведомости”. Ако пък Москва е стигнала до извода, че Кадафи ще се задържи на власт, би било логично да блокира резолюцията на ООН и да подкрепи Триполи, но подобна позиция изглежда морално неприемлива и на практика слабо обоснована, но поне щеше да е разбираема.

В конфликта между Муамар Кадафи и Запада Москва зае позицията на заинтересован наблюдател, пише “Комерсант”. Започвайки военна операция срещу Либия, САЩ успяха не само да си гарантират подкрепата на повечето си съюзници от НАТО, но и да издействат благожелателния неутралитет на Русия и Китай, коментира вестникът. По негови данни, в началото Москва дори не изключвала възможността да гласува за резолюцията на Съвета за сигурност, отворила пътя към военната операция, но в крайна сметка решила да се въздържи.

Нещо повече, денонощие преди началото на операцията бе пратен в оставка руският посланик в Либия Владимир Чамов, отбелязва всекидневникът, според който дипломатът “до последно бил на страната на Кадафи”. Този подход дава на Русия възможността едновременно да заздрави отношенията си със Запада и да запази своите активи в Либия след свалянето на диктатора, твърди “Комерсант”.

Според вестника, щом не е попречила Кадафи да бъде свален, Русия ще има право да разчита на благодарност от страна на бъдещите либийски власти. Москва не желае да изгуби многомилиардните договори, подписани с Триполи по време на полковника от “Рособоронекспорт”, “Газпром” и руските държавни железници, отбелязва “Комерсант”.

“Честно аплодирам позицията на Русия”, заявява в коментар за същото издание Анатолий Адамишин, бивш зам.-външен министър на Съветския съюз, а после и на Руската федерация. “Позицията на Русия отговаря и на моментните, и на дългосрочните й интереси”, убеден е той. “Само да не стигнем сега до някакво лицемерие, изразявайки съжаление по повод ударите срещу Кадафи”, предупреждава руският дипломат. “Не дай Боже днес чрез критики към Запада да се представим като защитници на Кадафи. Защото в картината на нова Либия, колкото и нееднозначна да бъде тази картина, няма да има място за него”, пояснява Адамишин в коментара за “Комерсант”.

“Русия, също и Китай, Бразилия, Германия постъпиха правилно, като вдигнаха рамене: който иска да играе футбол на минно поле, нека да тича на воля. Не се каним обаче и да защитаваме Кадафи. Защото няма смисъл да си разваляме отношенията със Запада”, заявява руски политолог пред “Комсомолская правда”.

По БТА

"Операция Либия" - войната за нефта
Картата на Африка отново се променя
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

На 19 март 2011 г. започна войната срещу Либия. В нея участват САЩ, Англия, Франция, Канада и Италия, но реално войната отново е англо-американска.

В Съвета за сигурност на ООН при приемането на резолюция 1973 се въздържаха Китай, Русия, Германия, Бразилия и Индия. Москва и Пекин обаче не наложиха вето. За Русия това е поредно отстъпление пред САЩ. Въпреки опитите на Медведев да се оправдава, петното ще остане. Позицията на Москва напомня въпроса "защо ви е телефон, щом не можете да говорите?". Китай пък се оправда с позицията на страните от Арабската лига, която, присъщо за тези страни, след това беше променена.

Войната срещу Либия започва по сценария срещу Ирак. Тя ще бъде продължителна. След въздушната блокада ще последва водна и блокиране на ресурсите на Кадафи.

Крайната цел е заграбването на нефта на Либия. Това е поредната война за нефта.

Опитът за въстание в източната част на Либия беше организиран, въоръжаван и подкрепян от САЩ, Англия, Франция и Израел.

Зад паравана на избухналите племенни междуособици НАТО подготвя нова "хуманитарна" интервенция. Геополитическите последици за района и за целия свят ще са дългосрочни.

Защо толкова бързо, буквално за няколко дни, беше взето решението за агресията срещу Либия.

На първо място е връзката на "Операция Либия" с ядрената катастрофа в Япония. Очевидно организаторите на войната срещу Либия се надяват, че тя ще мине по-лесно в хаоса около ядрения катаклизъм и ще предотврати срива на световните пазари, като отклони вниманиетот към друг обект.

На второ място е политическият труп Саркози, станал основен двигател на агресията срещу Либия. Разкритията, че той е бил спонсориран от Кадафи са не само край на неговата политическа кариера, но и дълги години затвор, който той няма да отърве.

На трето място е поредното рязко влошаване на икономическата ситуация в САЩ, която напомня лятото на 2001 г. преди събитията от 11 септември. И сега, както тогава, на Вашингтон е нужен външен виновник. Самата Либия няма този мащаб, но можем да си представим, че след кялоко седмици "либийски терористи" ще взривят например една АЕЦ във Франция. Но най-важната причина е нефтът на Либия.

"Операция Либия" е част от по-широкия военен дневен ред на САЩ в Близкия изток и Централна Азия. Целта да се постигне контрол върху 60 процента от световните резерви на нефт и природен газ и пътищата за тяхното транспортиране. Мюсюлманските страни - Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт, ОАЕ, Катар, Йемен, Либия, Египет, Нигерия, Алжир, Казахстан, Азербайджан, Малайзия, Индонезия, Бруней притежават между 66,2 и 75,9 на сто от глобалните резерви от нефт.

С 46,6 милиарда барела доказани резерви от нефт Либия е най-голямата нефтена икономика на африканския континент (следвана от Нигерия и Алжир). За сравнение, резервите на САЩ от нефт са само 20,6 милиарда барела).

Ситуацията около бреговете на Либия и въвеждането на зона, забранена за полети, напомня много ситуацията преди нахлуването на САЩ в Ирак. Тогава в Персийския залив бяха привлечени огромни военни сили на САЩ и Англия. И Багдад падна.

Сега в Средиземно море отново плуват американски и други самолетоносачи, ескадрени миноносци, крайцери с морска пехота и т.н. Но Кадафи ги изпревари и с контраофанзива си върна териториите, превзети от "въстаниците".

Въоръжената съпротива в Източна Либия, където се намират 80 процента от нефтените резерви на страната, беше подкрепяна от външни сили. Така например в Бенгази беше издигнат червено-черния-зелен флаг със звездата и полумесеца на монархията на крал Идрис, свалено преди повече от 40 години от Муамар Кадафи. Военни съветници и наемници от САЩ и някои страни от НАТО, са на либийска територия. Операцията беше планирана да съвпадне с вълненията в съседните арабски страни, преди всичко Тунис и Египет.

Но сравненията на ставащото в Либия с Тунис и Египет е погрешно. Условията в Либия са различни. Това, което става в Либия, може да бъде определено като племенна прозападна контрареволюция. Вътрешните сили са лидерите на клановете - бедуини, които искат преразпределение на доходите от нефта в своя полза. Външните сили на САЩ и Англия, които искат нов режим в Либия и връщане към предишните изключително благоприятни за тях условия за добива на либийския нефт.

На Запад считаха, че в Либия на власт е "военен диктаторски режим на Кадафи", но реално това не е така. Джамахирия - република, джумхур - народ, джамахир - маса, т.е. става дума за масова демокрация, в която традиционните институти на властта от западния образец бяха отменени. Властта принадлежи на народа и се осъществява чрез народните комитети и конгреси. Заради това в Либия няма централна избирателна комисия, партии на властта, подкупи на избирателите и прочее прелести на така наречената "представителна демокрация". Самоуправляемите комуни упражняват властта в своя окръг и в разпределението на бюджетните средства.

В Либия няма държавен глава. Кадафи е само лидер на либийската революция и не заема никакви официални постове. Всеобщият народен конгрес му делегира някои властови пълномощия. Ще припомним, че през първите седем години от "кървавата диктатура на Кадафи" в страната не беше издадена нито една смъртна присъда. Престъпността в страната е практически нулева, но от 1996 г. беше въведено смъртно наказание за употребата на алкохол. Заради това в Либия по вина на пиян шофьор не е загинало нито едно дете.

Кадафи изгради политически строй, в който управлението на крупните инвестиционни проекти и разпределението на доходите е в ръцете на централното правителство. Племенните елити бяха отстранени. Получените средства се насочваха към технологично модернизиране на предприятията и инфраструктурата, което води до отслабване на племенните връзки и радикалния ислям. По същество това е модернизиране на либийското общество в светски дух и формиране на единна нация за сметка на племенната ограниченост и политическия ислям.

От момента на идването на Кадафи в Либия (95 процента от чиято територия са пустиня и в градовете нямаше въобще вода) беше изградена изкуствена река от подземни източници. В страната, в която 80 процента от населението нямаше начално образование, беше ликвидирана неграмотността и създадени висши учебни заведения.

Обучението е безплатно. Здравеопазването - също. В страната работят 1,5 милиона чужденци, предимно в нефтения отрасъл. С доходите от него Кадафи строеше модерни многоетажни сгради и раздаваше на всички желаещи квартири, в които няма наеми. Електрическият ток е безплатен. И бензинът е практически безплатен. Всяко семейство има по няколко нови автомобила (единственото ограничение в семейството да няма повече леки коли от броя на членовете му), като 50 процента от покупките се дотират от държавата. На младоженците са подарявани няколко хиляди долара. Основните хранителни продукти струват символични пари.

Средният либиец получава годишно по около 20 000 долара. Страната има население от 6,5 милиона души. От тях всеки, който иска да започне бизнес, получава безвъзмездна материална помощ в размер на 20 000 долара.

Досещате ли се вече за какво става дума? В Либия е налице контрареволюция подпомагана отвън, чиято цел е да върне страната в полуколониалното състояние отпреди четири десетилетия.

САЩ и НАТО започнаха да готвят военна интервенция, която ще бъде "продадена" като "хуманитарна помощ". Но в условията на световната криза нова война ще има плачевни последици за икономиките на атакуващите държави - САЩ, Англия и Франция. Откриването на нов фронт, след Афганистан и Ирак, ще бъде за Обама отказ от втори мандат. Не са по-добри нещата и при английския премиер Камерон и дребния политмошеник Саркози.

Целта на "операция Либия" не е установяването на демокрация, а заграбването на нефтените й ресурси, дестабилизирането на Националната нефтена корпорация (NOC) и приватизирането на нефтената индустрия, т.е. контролът и собствеността на либийското нефтено и газово богатство. NOC е на 25-то място сред водещите 100 световни нефтени компании.

Либия е сред световните най-големи нефтени икономики, с около 3,5 процента от глобалните нефтени резерви. 80 процента от либийския нефт се намират в басейна на залива Сирта в Източна Либия, там където е "въстанието".

Ако не успеят да свалят Кадафи, сценарият на САЩ ще бъде да се постигне признаване на "преходно правителство", отцепването на източната провинция и разчленяване на страната. Според достоверни източници, стотици американски, британски и френски съветници са пристигнали в източната провинция, като са били тайно докарани от брега на Бенгази и Тобрук. Има сведения, че оръжията са били доставени на въстаниците преди вълненията, по подобие на оръжейните доставки в Косово в навечерието на бомбардировките на Югославия от НАТО през 1999 г.

Но голяма част от либийското население, независимо дали са привърженици, или противници на Кадафи, са категорично срещу външната военна интервенция. Но плановете за нова война са в дневния ред на Пентагона.

Либийската "нефтена баница" е изключително лакома. Себестойността на добива на 1 барел либийски нефт не надвишава 1,5 долара. Освен това той е с много високо качество. Средногодишно Либия добива около 77 милиона тона нефт. През 2009 г. приходите й бяха 31,5 милиарда долара. Сега, когато цените на нефта отново растат, доходите ще бъдат направо фантастични.

Интересно е да се знае какъв дял от либийския нефт отива за чужбина. Почти една трета - 32 процента, от либийския нефт купува Италия, на второ място е Германия - 13,4 процента, на трето място са Франция и Китай - по 10 процента, на четвърто място е Испания - 8,6 процента. Още 13 процента се падат на други страни от Европа, Сърбия, Англия, Холандия, Австрия, Португалия, Ирландия, Гърция, Швеция и Чехия. Американците получават само 6 процента от либийския нефт, останалите 4 процента се падат на Индия, Малайзия и Сингапур. По този начин на САЩ и Англия заедно се падат по-малко от 10 процента. Но до 1969 г. по-голямата част от нефтодобива в тази страна принадлежеше на американски и британски компании, които Кадафи изпъди. Сега САЩ и Англия искат да върнат ситуацията отпреди 1969 г.

Военният потенциал на Либия, в това число и въздушната отбрана, не е голям. Авиацията наброява 42 хеликоптера и 420 самолета. Според експертите половината от авиацията е неизправна. Либийската армия е около 50 000 души. Трябва да съществува и митичната елитна 20-хилядна армия за лично ползване от Кадафи. Но дали това е истина, не се знае. ПВО на страната също е остаряла - 216 зенитни ракети и вероятно вече е елиминирана.

От друга страна обаче нефтените резерви на Либия са най-големите в Африка и са най-близо до Европа и САЩ, с най-добра инфраструктура - сухопътни и морска.

Военната операция ще има за цел установяване на хегемонията на САЩ в Северна Африка, район, който исторически беше доминиран от Франция, Италия и Испания.

Интервенцията на САЩ и НАТО и евентуалното инсталиране на марионетен режим в Либия (или нейното разпадане) ще отстрани Китай от района, преди всичко Китайската национална петролна корпорация (CNPC).

Залогът е преначертаването на картата на Африка, неколониална ревизия на демаркациите от Берлинската конференция от 1884 г. и окупирането на Африка от САЩ и Англия със съвместна операция с НАТО. Либия е стратегическата врата към Централна Африка. Тя има граници с няколко държави, които са френска зона на влияние - Алжир, Тунис, Нигер и Чад. Южен Чад е вратата към Дарфур в Судан, който също е стратегически от нефтена гледна точка.

Нигер е стратегически за САЩ заради огромните залежи от уран. В момента в този отрасъл доминира Франция и нейният ядрен конгломерат Areva. Китай също участва в урановия добив в Нигер.

По този начин южната граница на Либия е стратегическа за навлизането на САЩ във франкофонска Африка. Новото разделение на Африка ще бъде насочено към налагането на англоамериканските интереси при нефта, газа, кобалта, урана, хрома, магнезия, платината и урана.

Военната операция на САЩ ще промени геополитиката на целия район и ще подкопае влиянието на ЕС и Китай.

Досега няколко проамерикански режими бяха инсталирани в бивши франкофонски страни - като Конго, Руанда, Бряг на слоновата кост.

Агресията срещу Либия ще засегне силно Италия, Франция и Германия и ще изостри отношенията между САЩ и ЕС.

В момента има три военни театъра - Палестина, Афганистан, Иран. С атака срещу Либия ще бъде отворен четвърти. Либия беше избрана, защото е поредното звено от военната "пътна карта" на Пентагона. През ноември 2001 г. във Вашингтон бяха определени седем държави, които са в тази пътна карта. Това са Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Иран, Сомалия и Судан.

На дневен ред е Либия.

Следват Сирия и Иран.

nikstan.blog.bg

ГЕРБ изключи свой съветник в Асеновград 30.03.2011 21:32 41 Атанас Димитров работел открито срещу интересите на партията

От: Илиян Велков Изпрати E-mail

Изпълнителната комисия на ГЕРБ изключи от редицата на партията бившия лидер на ГЕРБ-Асеновград и настоящ общински съветник в града Атанас Димитров.

„Димитров работи открито срещу интересите на ГЕРБ на местно ниво, бойкотира политиката на групата общински съветници и целенасочено провокира негативно отношение към партията в различни медийни изяви”, пише в мотивите на Изпълнителната комисия.

В сряда следобед Атанас Димитров беше изключен и като общински съветник от ГЕРБ и стана независим.

„Бившият ни лидер непрекъснато саботираше политиката на общинските съветници и гласуваше против общите решения на партията”, заяви пред Dnes.bg шефът на групата съветници в Общинския съвет на Асеновград Ангел Димитров.

Колегите на изключения от редиците на ГЕРБ общинар казват, че той правил гаф след гаф и не се подчинявал на колективната воля.

„Саботираше кмета и цялата администрация в продължение на 2 години, тъй като не подкрепяше инвестиционната програма”, твърди още шефът на съветниците от ГЕРБ Ангел Димитров.

„Очаквах да ме изключат от партията, въпреки че съм изненадан от крайното решение на Изпълнителната комисия в София”, беше лаконичният коментар на излючения общинар Атанас Димитров.

По думите му той е следвал собствените си принципи и оттук нататък ще продължи да подкрепя предложенията на ГЕРБ в местния парламент, въпреки че вече не е един от хората на Бойко Борисов в Асеновград.

www.dnes.bg

Начало  

ЦРУ ще провежда тайни операции в Либия 31.03.2011 00:08 12 Обама е подписал съответна заповед преди две-три седмици

Снимка: Reuters

Президентът на САЩ Барак Обама разреши днес на ЦРУ да провежда тайни операции в Либия в подкрепа на бунтовниците, които се опитват да свалят режима на Муамар Кадафи, предаде Ройтерс, като се позова на източници от американското правителство.

Обама е подписал съответна заповед още преди две или три седмици. ЦРУ и Белият дом отказаха коментар по въпроса. Правителството на САЩ не е решило дали да снабдява с оръжие либийските бунтовници, обяви конгресмен, цитиран от Ройтерс.

Републиканецът Дан Бъртън от щата Индиана съобщи това след среща при закрити врати с държавния секретар Хилари Клинтън, министъра на отбраната Робърт Гейтс, директора на националното разузнаване Джеймс Клапър и председателя на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили адмирал Майкъл Мълън.

Влиятелният председател на комисията към Камарата на представителите за разузнаването Майк Роджърс обяви, че на този етап е против това Съединените щати да въоръжават либийските бунтовници.

Необходимо е да разберем повече за опозицията, преди аз да подкрепя решение да й бъдат предоставени модерни оръжия, аргументира се републиканецът Роджърс.

Заседанието продължи един час, предаде Асошиейтед прес. Участвалите в срещата конгресмени и от двете основни партии продължиха да се оплакват след нейния край, че правителството не се консултира в достатъчна степен с тях за Либия.

Представителите на правителството съобщили, че САЩ са похарчили до момента за операциите половин милиард долара. Оттук нататък кампанията може да излиза по 40 милиона долара месечно, допълнили те.
 

(БТА)

Взето от: www.dnes.bg