Председателка на секционна комисия в София например скъсала пломбата на машината, за да може гражданката, при чието гласуване апаратът нещо заял, да повтори упражнението. Разбра се още, че в машините имало по две-три флашки. Самите флашки при друсането от транспорта се разхлабвали и давали грешки, а шпулите, на които е навита хартията за гласуването, не били за стандарта на тези машини.

Ето така между нашето пряко избирателно право и неговото упражняване стоят машинките на Мадуро с техните софтуери, флашки, шпули и собственици.

Някой най-после ще престане ли да се прави на умряла лисица и да каже ясно, че ни набутаха машините на Мадуро, за да си правят ала-бала с изборите. А вождът и учителят на тази операция се казва президент Румен Радев.

Тук трябва да се добавят и кретенските твърдения, че това били принтери, а не компютри. Долнопробна лъжа, която се лее от устата дори и на академици, с извинение.


http://www.budnaera.com

Освен всичко останало и не на последно място Вие, грижовният родител, сте удовлетворен и задето сте съвестен гражданин, а не закононарушител, защото сте осигурили присъствието на Вашия син или дъщеря в задължителното училище, като по този начин сте предотвратили риска утре социалните служители да похлопат на вратата Ви. Пристигате до сградата, ръката му пуска ръката Ви, когато наближавате входната врата и то – Вашето момче или момиче се влива в потока от прииждащи деца.

Сряда сутрин е, а детето Ви е от другата страна на училищните стени и вече е готово да се учи. Звънецът бие и …неочаквано в класната стая влиза непознат човек, когото учителката представя като  специалист от ХЕИ. Човекът се прокашля и заявява, че е поканен от училищното ръководство да проведе лекция от програма за сексуално и репродуктивно здравно образование. Тази програма е за деца от пети до осми клас и Вашето дете, наскоро навършило дванадесет, чувайки думата „сексуално”, се усмихва неразбиращо заедно със своите съученици, а в погледа му се чете объркване и за миг се запалва пламъче, непознато до този момент.

Лекторът отваря учебника, носещ безобидното имe „Азбука за теб и мен”, и започва да прелиства, без да спира  на страниците, в които е написано, че това ръководство е част от образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за население. Бързо отминава и страница шеста, където впечатление правят имената на авторите на пособието, екип от психолози, сексолози и медицински специалисти. Едно от тези имена е звучното Марта Дяволова – програмен директор на Фонда на ООН за население в България, но и то остава незабелязано, защото най-сетне учебникът е отворен на правилните страници и лекцията започва.

В раздел „Полови роли и сексуална идентичност” Вашият син или дъщеря се запознават с въпроси, свързани с хомосексуализма. Лекторът образова детето Ви, като цитира наръчника за сексуално здраве, в който са записани следните текстове:

„Съществуват най разнообразни хипотези за причините, които предизвикват промяна в обичайната сексуална ориентация… пример за това са: биологичните хипотези или психо-социалните теории; Най-несъстоятелни са идеите, че хомосексуалността е проява на морална деградация и падение…”.

„Нравственото осъждане на хомосексуалността и приемането й за грях произлиза от християнската традиция. Доколкото обаче човек не избира сам каква да е неговата сексуална ориентация, то насочеността на еротичните преживявания, която всеки открива у себе си, не би могла да бъде обект на нравствена оценка.”; „В страни, където законодателно е уредена възможността хомосексуални лица да сключват брак помежду си и дори да осиновяват деца, практиката показва, че хората с хомосексуалност биха могли да бъдат отлични съпрузи и родители.”

След това, в раздел еротика, дванадесетгодишното Ви дете получава тази информация: „Образователни цели на раздела са: Първо – работата по тази тема цели да развие чувствителността на учениците към техните еротични преживявания и еротичните преживявания на съучениците им. Второ – развитието на позитивна нагласа към еротичните фантазии и индивидуални практики, свързани със самостоятелното удовлетворяване на еротичните потребности, е друга съществена цел при работата по тази тема…”.

Ето как след четиридесет и пет минути Вашето дете, вещо водено от специалист от ХЕИ, допуснат в училище от държавните началници на съвременните будители, вече е без време разбудено за своите еротични фантазии и за това що е то хомосексуализъм. И ефектът е налице – детското сърчице вече е убедено, че безкритичното отношение към наученото е правилното отношение.

Сряда сутрин е, и докато Вие вече сте се впуснали във вихъра на поредния забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности, Вашият син или дъщеря вече не са същите. На дванадесет години  детето Ви е остаряло преждевременно.

(Забележка: Описаното събитие е по действителен случай от 17.04.2013 година – сряда сутрин.)

Бележка на автора : За пръв път статията е публикувана електронното издание „Свобода за всеки“ / www.svobodazavseki.com

Всичко започнало много преди войната. 1920 г. след „освобождаването“ на Крим от войските на ген. Врангел, пред съветските мъдреци застанал въпросът – какво да правят с него? До революцията полуостровът бил летно вилно място за царското семейство, за помешчиците и дворяните.

На най-плодородните земи се занимавали със селско стопанство „германски“ преселници и евреи, дарувани с множество облекчения. Новата власт незабавно премахнала привилегиите. И в в Крим се замислили – а защо да храним Москва? Чрез общества и съюзи, например, (уж) германския «Бунде-строй» или еврейския потребителски кооператив «Самодейност», бившиете преселници започнали да търсят помощ от сънародниците в чужбина.

Германия след Версайския мирен договор лежала в развалии. Затова пък, еврейското лоби в САЩ се заинтересувало от Крим. В Симферопол, възползвайки се от тежкото положение, крадешком влязла благотворителната еврейска организация «Джойнт» «Американски еврейски обединен разпределителен комитет». Започнал да действа активно «Агро-Джойнт», помагащ на кримските колонисти-евреи. Той финансирвал идването на нови преселници и подготовката на национални кадри в местните учебни заведения на Крим.

Още 1923 г. в СССР и САЩ „независимо“ едни от друг, започнали да обсъждат идеята за преселване на евреи от Белорусия, Украйна, Русия, на земите около Черно море и за създаване там на национална автономия. Активно лобирал за тази идея ръководителят на еврейската секция на РКП(б) Абрам Брагин.  И вече смъртно болният Ленин даже посетил «Еврейския павилион» на Всесъюзното селскостопанско изложение 1923 г., което било спонсорирано от «Джойнт». Ноември 1923 г. Брагин подготвил проект за документ, в съответствие с който, за 10-годишнината от Октомврийската революция се предлагало да се образува автономна еврейска област на територията на Северен Крим, южната степна част от Украйна и Черноморското крайбрежие, чак до границ ите наАбхазия, с обща площ 10 млн. хектара. Там трябвало да се преселят 500 хиляди евреи. Подкрепяли го - Бухарин, Троцки, Каменев, Зиновиев, Риков.

Ако не можеш да победиш – купи

В края на 20-те години «Джойнт» започна преговори с Кремъл за даване на доста приличен заем, срещу залагане на кримските земи. Договорът бил подписан в началото на 30-те години, от цялата върхушка на РСФСР. «Джойнт» обещавали по 900 хил. Долара, на година, в продължение на 10 години, под 5% годишна лихва. Планирало се също и изплащане на допълнителна сума, до 500 хил. долара на година... Съветското ръководство трябвало да върне дълга, от 1945, до 1954 година.

– Милиони хектари кримска земя били разделени на дялове. Двеста най-крупни финансови и политически фамилии на Америка – Рокфелер, Маршал, Варбург, Рузвелт (и жена му Елеонора), Хувър и друг, купили акциите, – разказа по програма «Моментът на истината» Михаил Полторанин, с ранг на вице-премиер, председател на междуведомствената комисия по изследване архивите на КГБ на СССР, . Т.е. американското еврейско лоби се оказало най-крупният латифундист на Крим. (Г.С: Когато стне дума за латифундисти, едри земевалделци, едри арендатори, масово изкупуване на земя, знайте, че става дума само за еври, и по точно, за Световното Еврейство, в лицето на горе изброените „акционери“. Световното еврейство е организирано на принципи, подобни на комунизма им, у нас. Абсолютно всичко в света е собственост на „Партията“, т.е на еврейството, (най-вероятно) начело с Ротшилд. Затова и израелските „селяни“ нямат собствена земя, а работят в кибуци (ТКЗС-та), на плантациите на – Ротшилд! Затова и еврсубсидиите за земеделието отиват, съвсем не в селяните, а в арендаторите или “собствениците“, подставени лица на Юдомасонското, мафиотско, статанинско еврейство.

И така е, не само в земеделието, но и във всички сектори на световната икономика и финанси, а и в „обществения“ живот, въобще.

Всичко останало е „измама и лъжа“, от начало, до край, – или , до „Откровението“, до антихриста, и до Христовото Пришествие - в Небесна Слава! – Слава Тебе Господи!)

А паралелно в равнинните райони на Крим вървяло изселеването на кримските татари. Между дошлите евреи и татарите започнали взаимни оскърбления, на места перминаващи в погроми.

Татарите връщали влакове с евреи от Симферопол, обратно в Украйна, в Белоруссия, България. Започнали погроми и над вече уседналите еврейски семейства. Но всичко приключило с решение на Сталин, който казал – «ние не можем да разпалваме междунационални вражди». И 1934 году създал автономната еврейска област Биробиджан, – казва г-н Полторанин.

Отделът на «Джойнт» в СССР бил ликвидиан с Постановление на Политбюро ВКП(б) от 4 май 1938 г. Но в САЩ не се отказали от идеята да завземат кримските земи. И следващата част от трагикомедията се разиграл по време на Великата Отечествена война.

Разменяме «втори фронт» за Крим

От нчалото на Втората световна война американските вестници доста скъпернически писали за зверствата на фашистите, на нашите окупирани териториии. Затова пък, със всички подробности описвали пораженията на съветските войски. Общественото мнение се оформяло, не в полза на нашата страна. Още повече, че катастрофално не достигали пари за купуване в чужбина на продоволствия и оръжия. Защото ленд-лизът не е бил безплате за нашата страна.
И за да реши тези две грандиозни задачи, Сталин дал разрешение за създаване на Еврейски антифашистски комитет (ЕАК). Председател на президиума станал художественният ръководител на Държавния еврейски театър Соломон Михоелс. Отговорен секретар – Шахно Епштейн, а заместник председател – поетът и драматург Ицик Фефер.  1943 г. делегация на ЕАК заминала на турне по Американския континент и Англия. За почти половин-годишното пътуване, за фонда на Червената Армия били събрани около 32 мил. долара.

Но американците не биха били Те, ако на извлекат и своите напълно материални изгоди от това шоу. Създаването на независимата еврейска държава «Кримска Калифорния» – това е постоянната тема на срещите на Михоелс и Фефер с американския и английски истеблишмънт.  Милионерът Д. Розенберг директно заявил: «Крим ни интересува, не само като евреи, но и като американци, понеже Крим – това е Черно море, Балканите и Турция». Намекнаха на съветската делегация, че първият заем, който оформил Ленин, може да не се връща. Трябва само Кремъл да се съгласи за създаване на еврейска държава. Тогава и парички за развитието на еврейския Крим ще потекат – почти 10 милиарда долара.

Идеята проникнала дълбоко. И вече, февруари 1944 г. в ЕАК бил подготвен интересен документ, който сложили на масата на първия заместник председател на Съвета на Народните Комисари (Министерския съвет) Вячеслав Молотов. Документ си струва да бъде цитиран.

«В хода на Отечествената война възникнали ред въпроси, свързани с живота и устройването на еврейските маси в Съветския Съюз. До войната в СССР имало до 5 милиона евреи, из западните области на Украйна и Белорусия, Прибалтика, Бесарабия и Буковина, а също от Полша. Във временно завладяните от фашистите съветски райони, може да се предполага, са изтребени не по-малко от 1,5 милиона евреи.

По едено време беше създадена Еврейска автономна област в Биробиджан, с перспективата да се превърне в Еврейска Съветска република, та по този начин да се разреши държавно-правният проблем, и за еврейския народ. Трябва да признаем, че опитът с Биробиджан, вследствие не ред причини, и на първо място, недостатъчното мобилизиране на всичките възможности, а и предвид, карйната му отдалеченост от местата на пребиваване на основните еврейски трудови маси, не даде нужния ефект. Но, въпреки всичките трудности, Еврейсктая автономна област стана една от най-напредналите области в Далекоизтоения край, което доказва способността на еврейските маси да градят своя държавност. Още повече тази способност бе проявена в развитието на създадените еврейски национални райони в Крим.

Предвид всичко гореизложено, ние бихме считали за целесъобразно създаването на Еврейска Съветска Република, в една от областите, където това е възможно, по политически съображения. Струва ни се, че една от най-подходящите области е триторията на Крим, която в най-голяма степен съответства на изискванията, както по отношение на вместимост за преселване, така и вследствие успешния опит в развитието там на еврейски национални райони. Създаването на Еврейска Съветска република веднъж за винаги ще реши, по болшевишки, в духа на ленинско-сталинската национална политика,, проблема с държавно-правното положение на еврейския народ и по-нататъшното развитие на вековната му култура. Този проблем никой не беше в състояние да реши, в продължение на много столетия, и той може да бъде разрешен само в нашата велика социалистическа страна.

Идеята за създаване на Еврейскъ Съветска република се ползва с изключителна популярност сред най-широките еврейски маси в СССР.

В строителството на Еврейската Съветска република биха ни оказали същественна помощ и еврейските народни маси от всички страни на света, където и да се намират. Изхождайки от гореказаното, ние предлагаме:

Да се създаде еврейска съветска социалистическа република на территорията на Крим.
Благовременно, до освобождаването на Крим, да се назначи правителствена комисия, с цел разработване на този въпрос.

Надяваме се, че ще отделите нужното внимание на този въпрос, от осъществяването на който зависи съдбата на целия народ.

Председател на президиума на Еврейския антифашистски комитет в СССР, С. МИХОЕЛС.
Отговорен секрета Ш. ЕПШТЕЙН.
Заместник председател на президиума И. ФЕФЕР.
15 февруари 1944 г., Москва»

Михаил Полторанин

– Михаил Никифорович, историците ви упрекват, че не са видяли документите, на които вие се позовавате, говорейки за «Кримската Калифорния». Наистина ли съществуват?

– Да, документите в архиваите ги има. По времето, когато работех в комисията за разсекретявне, ние решихме, че ще бъдат разкрити документите, от 1917 до 1945 г. Разбира се, без документите за нашата агентура. Документите ги разсекретихме, но при Елцин отишли Александър Яковлев, Дмитрий Волкогонов, и президентът, с постановление, отново ги засекрети, незаконно. Те го направиха, за да вадят документи от архива, само когато им е изгодно, да изопачават историята на страната ни и да я заливат с мърсотия.

Натиск над Сталин

Забележете, Крим още е в ръцете на фашистите, а момчетата, посетили САЩ, вече били готови да създадат своя страна и, вероятно, да назначат себе си за нейни ръководители. Молотов върнал проекта обратно. А юни 1944 г. се състояла среща на милионера, президент на търговско-промишлената палата Ерик Джонстън и посланика на САЩ в СССР Аверил Хариман, със Сталин и Молотов. Американците направили щедро предложение – да вложат в икономиката на Крим тези пресловути 10 милиарда долара. В замяна на създаване на република, в която да могат да дойдат евреи от целия свят, превръщайки го в най-голям световен курорт, с доходи почти 2 милиарда долара.

Посланците на «добра воля» на поста – ръководител, предложили споменатия вече Михоелс. Сталин считал, че Лазар Моисеевич Каганович ще се справи. Плюс това, парите няма да идат само за Черноморското крайбрежие, но и в други региони, които са пострадали от окупацията. Но американците не искали да плащат така.

Опитвали се да притиснат Сталин и от друга страна.

– 1943 г. Сталин се оплаквал на Йосип Броз Тито, че в Техеран, Рузвелт му казал, че САЩ не могат повече да доставят продоволствия по ленд-лизинга, защото еврейскто лоби, е много силно в Америка, и иска от мен проект за създаване на «Кримска Калифорния». Ние също така, не можем да открием втори фронт, ако не бъде прието решение за Крим.

Натискът над Сатлин, както виждаме е бил огромен. Приближавали сроковете за разплащане по векселите за кримската земя. «Крим вече е почти наш. Съветите нямат пари», – потривали ръце в САЩ.

1945 г., когато започвало разплащането по ленинските кредити, небезизвестният Джордж Маршал пише тайно писмо на бившия посланик, а сега министър, Хариман.

«До Министъра на Търговията на САЩ, А. Хариман

 

Скъпи Аверил!

Президентът одобрява Вашите планове. Той добави към тях следното. Съсуществуването на територията на Крима, на база на съветския Черноморски флот, и еврейската република, открита за свободно влизане на евреи от цял свят, е несъобразителност, пълна с непредсказуеми последствия. Това са неговите съмнения по «Кримския проект», от самото начало . Крим трябва да стане демилитаризирана зона. Дайте на Сталин да разбере, че трябва да е готов да пребазира флота, от Севастопол в Одеса и на Черноморското крайбережие на Кавказ. Тогава ние ще повярваме, че Кримската еврейска република е реалност, а не пропаганден мит.

Дж. Маршалл».

Явно, тогава у Йосиф Висарионович е възникнала идеята, да заблуди американците, считащите се за по-умни от другите.

Версай, Палестина, Хрушчов

– Сталин напомнил на световното еврейско лоби, за конгреса в Базел, 1887 година. На него било прието решение, че бездомните евреи трябва да създадат своя държава, именно, в Палестина. В средата на четиридесетте години, миналия век, там господствали англичаните. И тогава Сталин, 1946 г. дал команда да снадбяват с оръжие евреите, които воювали против арабите и англичаните. В Палестина, през България, тръгнали десетки хиляди автомати, картечници, гаубици. Мнението на Сталин било – нека Израел е в Палестина, а не в Крим, – казва Полторанин. В резултат, на 15 май 1948 г. било провъзгласено създаването на Израел. Страната била призната от САЩ и Съветския Съюз, а на 18 май 1948 г. СССР първ установил с Израел дипломатически отношения.
Но, въпреки че евреите получили Палестина, идеята за «Кримската Калифорния» не умряла.

– Юни 1948 г. Голда Меир била назначена за посланик на Израел в СССР, и на 3 септември пристигнала в Москва. За две седмици тя организирала в Москва два митинга с по 50 хиляди човека. Това били хора от Ленинград, Москва, даже от Сибир. На митингите искали да се изпълни обещщанието пред Америка и да се даде Крим. В резултат било решено «петата колона» да се изсели от Крим. Лятото на 1953 г, за Нова Земя – зад полярния кръг, заминали 17 парахода. Това било началото на операцията, под кодовото име «Белая куропатка», – уточнява Полторанин.

Така също, Сталин планирал да изсели евреите от големите градове на страната, и в частност, от Москва. Министърът Фурцева вече съставяла списъците. Но изведнъж – загадъчна смърт на вожда.

1954 г. Хрушчов дава Крим на Украинската ССР. РСФСР, разбирай – Съветският Съюз, престанал да носи юридическа отговорност за подписването на през 20-е години от руското правителство, на вексела.  Парите на американците така и никой не върнал. А след 1991 г. «Джойнт» отново активно разгърна своята дейсност, вече в Украйна, в т.ч. И в Крим... (И резултатите са налице! Г.С.)

Автор Иван КОНЕВ

http://topwar.ru/28194-kak-krym-chut-izrailem-ne-stal.html

Извадка от:

http://fascindoo.blog.bg/politika/2014/03/11/proekta-quot-krimska-kaliforniia-quot-ili-kak-kryim-chuti-iz.1246748

Превод, Григор Симов