На 28 март, почти седмица преди Лазаровден, имаме две събития от културния живот на българите. Едното е църковно, чества се Енравота. Според житието на този първи български християнски светец, той е брат на кан Маламир, казва се Енравота и живее в първата половина на ІХ век. Успоредно с това църковно събитие, имаме и фолклорно – около тия дни преди Лазаровден, според Димитър Маринов, се празнува „боенец”, тържествата, според нашия бележит етнограф, са в чест на Боян, както е известен третият син на цар Симеон, чието име е Вениамин.

Защо обаче и Енровата и Вениамин, са наречени...БОЯН?

Очевидно думата „Боян” е прозвище, защото и Бат-Боян, първородният син на Кубрат, според „Именника на българските владетели”, е известен като Безмер.

Епоса за народа „бояни” (баан) присъства във втори том на „Веда Словена” (Веда Словенахъ., Обрядни песни от езическо время. Упазени со устно предание при Македонско-Родопските Българо-Помаци, С. - Петербург, 1881, том. ІІ.).  http://letopisec.blog.bg/history/2012/02/28/epos-za-naroda-boian-i-proizhod-na-martenichkata.911900

Юрий Венелин и Г. С. Раковски са убедени, че упоменатият в „Слово за похода на Игор” писател Боян, е българин.

        Ако се сравни какво казва за Боян (третият син на Симеон) кремонският епископ Лиудпрад, когато през 949 г. идва с немско посолство на Балканите, с онова, което казва за писателят Боян, летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), ще установим, че то е почти едно и също.

        Според Лиудпрад Боян имал магически способности (разбирай „езически”) и ставал „веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш”.        
                Явно Боян е почитател на един езически обред, съхранен и до днес във фолклора на българите в Република България под името „кукери”, където танцуващите се обличат в животински кожи.

        Според летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), писателят Боян бил езичник, нарича го „син на Велес”. Той е епичен певец и:

        „мисълта му се понасяше

        като катерица по дърво

        като сур вълк по земята,

        като див орел под облаците”

        Следователно, магьосничеството на Боян у Лиудпрад не е само чисто езичество, но е и - писателска дарба.

        Християнският летописец на „Слово за похода на Игор” постоянно спори задочно с „приумиците на Боян”, но именно по тази причина някои от „приумиците” са се съхранили в „Словото...”

        Вениамин е наречен в народната памет Боян, защото е писал за народа „боян” (баан). Фолклорен вариант на епосът за народа „баан” е съхранен, както вече казахме, във втория том на „Веда Словена” (1881 г.) от стр. 393 до стр. 557. Източникът е един природно образован българин - мюсюлманин с име Исиин, от с. Лъжене, Неврокопско.

Нека тук отдадем заслуженото на Димитър Маринов, който прави в края на ХІХ век теренни проучвания за народната вяра и религиозните народни обичаи. Той описва хороводният танц и обред „Боен” (боенец). Времето, през което се играе това хоро (което не е „склопено”, т. е. не е в кръг) е през великите пости. „После Сирни заговезни момите се събират и почват да се приготовляват за боенец или боеник - обред, който начиня от Среднопостница, а в Бургаско - от Св. 40”...        „Боенецът се играе до деня срещу Лазарница, т. е. до петък срещу Лазарница. Тая вечер се свършва тая игра”.

        Тоест, „Боенец” е вместен преди основният християнски празничен цикъл, който включва Лазаровден, Цветница и Възкресение (Великден).     
                По същото време, както вече посочихме е и мчк. Боян, княз Български. Тоест, не е учудващо, че на мястото на старият езически праздник на българите "боян", християнската църква е учредила свой празник на светец и че Енравота е наречен и Боян...

        Във „Веда Словена” пък е казано следното за времето, през което се пеят песните за цар Бана: „Когато веке заминувала зимата и пристигнувало лятото, излевали вън от селото момите, юнаците и пеяли следующата песна” (с. 393). Така започва фолклорния цикъл за „Бана”.

        Описанието, което дава Д. Маринов на танца, има интересна символика, която трябва да бъде интерпретирана.

        Хороводният танц „боенец” включва следните елементи. Една по-едра мома играе ролята на момък, а друга по-малка (около 8 - 10 годишна) е „негова” съпруга. „Момъкът” има специално облекло и атрибути, включващи стяг (знаме), секира и много кърпи, които можем да предположим, че символизират стрели на лък. „Момъкът” играе и хвърля от своите „много кърпи” към старите мъже наоколо (дядовците), които в отговор взимат кърпата и връзвайки в нея монета, я връщат.

        Символиката е впечатляваща. Разиграва се стилизиран „военен обряд” (хвърляне на кърпа, т. е. стрели) и „отговор” - плащане на данък.

    „Игрите и песните, вземани заедно, се казват боенец или бояник”, пише Д. Маринов.

      Обредът е „войнствен” (секира, стяг) и съществено се различава от следващият календарен празник „Лазаровден”, т. е. не може да бъдат смесени в представите на българската народна култура.

        Димитър Маринов е живо заинтригуван кой е източникът на този ритуал. Баба Драгана, от с. Марян, Еленско, разказва на Маринов, че „тая игра се правела в чест на някакъв царски син - Боян, който бил много хубав, който знаел омайно да свири и пее и разбирал езиците на всички животни. И когото самовилите са залибили и грабнали”.

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА – ОТ ЛИДЕР ДО АУТСАЙДЕР

       Първите сведения, че магията на коприната е омаяла и българските земи датират от далечния VІІ век. Султански ферман от 1422 г задължава някои селища (Свиленград, Хасково и др.) да дават като данък пашкули и коприна - около 6 000 оки годишно. В средата на ХІХ век Габрово, Велико Търново, Враца, Ботевград, Пловдив, Свиленград и Хасково  се оформят като центрове, съсредоточили отглеждането на копринената буба.  Още преди Освобождението (1878 г) първите книги по бубарство са факт – “Ръководство по шелководство” (1859) на Захари Княжески и “Хранене на свилени буби и болести по бубите” (1873) на Йоаким Груев. Скоро след това  България се сдобива с първата фабрика за коприна на пловдивското акционерно дружество “Свила”, открита в Асеновград (1894 г), със закон по копринарство (1896), дело на доктор Христо Йорданов и с три образцови държавни бубарници във Враца, Садово и Ботевград. В началото на ХХ век страната вече разполага с 40 000 дка черничеви градини, 2 милиона единични черничеви дървета, построени са 17 копринарски фабрики,  износът на пашкули и коприна през 1928 г е на четвърто място по обем след тютюна, яйцата и рапицата, а в сектор “Текстил” работят 33% от заетите в индустрията.

     В годините на централизирана планова икономика съществуващите производствени мощности са одържавени и уедрени, създадени са нови, както и мрежа от средни  и висши училища подготвящи кадри за производството на естествена коприна, институт по текстил (София) и институт за текстилно машиностроене (Габрово). На прага на 1990 г в текстилния бранш са заети 180 000 човека, България е на първо място в Европа и на осмо в света по производство на сурова коприна на глава от населението. Държавата силно подкрепя отрасъла, който е източник на допълнителни доходи за над 100 000 домакинства. Бубарите-любители получават безплатно излюпени буби, а отгледаните сурови копринени пашкули се изкупуват по цена 12 лева (от които 90%  е държавната субсидия) за килограм.

     След 1990 г в синхрон с разбирането за ненамеса  и дистанциране, държавата  оттегля подкрепата си за бубарството, спирайки субсидирането. Паралелно  текат процеси на сепариране на технологично свързани и обединени до тогава производствени звена  в отделни стопански единици. Приватизацията на предприятията, които изкупуват, окачествяват и изсушават пашкулите – 28 на брой, както и на тези за преработка на суровата коприна – свилоточене, мулинаж и апретура на практика ликвидира същите т.к. новите собственици в повечето случаи разпродават сградите, а машините нарязват за скрап. Това  доунищожава контролираното промишлено бубопроизводство. Възстановяването на земята в реални граници е следващият удар по коприната. Земеделските стопани се ориентират към тютюнопроизводство (субсидиите, за което не са спирани) и други култури. В годината на приемането ни за член на Европейския съюз, страната е с разбити и унищожени технологични структури и мощности, отсъстваща система на суровинна осигуреност, заличена от картата на производителите на естествена коприна. Останали са обаче специалистите, респектиращите научни постижения в областта на бубарството и черничарството, спомените за отминала слава и копринените “мостове”, издигнати от таланта на българин – проф. Марин Върбанов, преподавал арт текстил в меката на коприната - Китай и в сърцето на модния свят – Париж, създал специалност “Текстил” в Националните художествени академии на България и на Китай. 

 В “КОПРИНЕНИЯ” КАПАН НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА

     Докато България губи завоювани позиции и пазари, световното производство на коприна достига 120 000 т годишно, като 75% от тях са с произход Китай. Родината на елегантната материя формира над 80% от международната търговия  с естествена коприна и на практика диктува цените в световен мащаб.

     Европейските идеи за диверсификация на доставките на стратегически суровини (в това число  греж - сурова коприна, лен, памук и т.н.), разпределяне на риска и гарантиране на  устойчивост и сигурност,  дават шанс на страната ни да преоткрие мястото си на пътя на коприната. Липсата на дългосрочна национална визия за икономиката, неясното и неаргументирано приоретизиране на един или друг отрасъл в рамките на един управленски мандат, красноречиво са отразени в един от редовете на статистиката, в който срещу позициите на “произведени и продадени тъкани от естествена коприна” за 2010 г стоят срамежливи нули. За 2011 г резултатите няма да са по-различни. Може само да са още по-срамежливи.

     България, макар и член на Европейския съюз от пет години, до момента не е получила и един евроцент субсидия в подкрепа на бубарството.  Една от причините бе огласена на кръглата маса във Враца в доклада на търговския директор на ТК “Коприна” Добромир Иванов, според когото неразумното използване на средствата от предприсъединителните програми и инвестирането им преимуществено в преработвателната промишленост, е лишило от подкрепа т.нар. тилови производства, осигуряващи суровини за нея. Другата, съвсем не маловажна причина, са два регламента на общността. Единият изисква наличие на организация за получаване на семена и изкупуване на копринени пашкули. Този пропуск вече е отстранен. Официално одобреният производител на бубено семе е Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца. Вторият касае единното плащане за площ, избрано от страната ни по време на преговорите за присъединяване вероятно като най-опростен и лесен за администриране модел. Старите страни членки получават субсидии на кутия (не на площ!), съдържаща 20 000 бубени семена, от която са отгледани минимум 20 кг зрели, с изравнен цвят и размери, годни за източване пашкули. Помощта в размер на 133.26 евро за кутия се отпуска само на бубохранители, получили бубеното семе от една одобрена организация и предали произведените пашкули на същата одобрена организация.

     Надеждата на членовете на ТК “Коприна” - радетели за възраждане на българското производство на естествена коприна, е в обсъжданията на рамката на Общата селскостопанска политика, които текат в момента и касаят периода 2014 – 2020 г. Докладът на Даниела Митева, координатор на Клъстъра обръща внимание на шестте приоритета на ЕС за развитие на селските райони и синхрона им с амбициозната задача за възстановяване на копринопроизводството. Трансферът на знания и иновации, повишаване на конкурентноспособността, опазване на екосистемите, насърчаване на ефективното използване на ресурсите, социалното приобщаване и намаляване на бедността, освен акценти на Общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период, са и жалони, около които е построена стратегията на Клъстъра за възстановяване на черничарството и бубарството в България. Идеите за таван на субсидиите, които да се изплащат на стопанство, а не на площ, по-целенасочено и справедливо с опростен механизъм подпомагане на доходите само на действащи селски стопани, поощряване диверсификацията на земеделските култури, насочване на допълнителни инвестиции в агронаука, изследвания и иновации, както и специално внимание към фермери под 40-годишна възраст и вписването на черниците с агроекологичен код (което предполага двойни субсидии), чертаят благоприятна перспектива пред селските стопани след 2013 г и ако станат реална политика, “копринената” примка на ЕС може да се превърне в елегантна рамка на успеха.

 ВЪЗРАЖДАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕСТЕСТВЕНА КОПРИНА В ХОД

     Проведената  в гр. Враца първа кръгла маса на Текстилен клъстър “Коприна”   от планираните общо шест за тази година, е само нишка в коприненото платно, което седем фирми и един  земеделски производител започват да “тъкат” през 2009 г, когато решават да обединят усилия, знания, експертиза, амбиция, воля, последователност и настойчивост, за да върнат България сред световния елит производители на фееричната материя. Към днешна дата “семейството” на текстилния клъстър наброява 70 редовни, асоциирани и привилегировани членове, между които и общини, работи в 8 области на страната с 35 общински ръководства, игнорирайки политическата пъстрота и различия. Учредителите финансират изцяло текущата си дейност, без държавна подкрепа. От 2010 г е факт джойнт венчър за производство на текстил с водеща компания на Китай. През 2011 г е направена първа копка на технологичен многокорпусен комплекс за естествена коприна в гр. Бяла Слатина, планиран да се развие на площ от 18 дка с пет цеха и линия за свилоточене. Вторият етап на проекта е за тъкачен цех с капацитет 120 000 м месечно производство. От началото на тази година вече са факт търговската марка “Булеско” и създаването на Инвестиционен Холдинг “Текстилен клъстър коприна” с участие на руски инвеститори с дългосрочна цел – възстановяване позициите на страната на огромния руския пазар и финансиране основната дейност, свързана с възобновяване на бубарството и производството на естествена коприна.

     Амбицията на клъстърния съвет и на членовете на ТК “Коприна” е към 2014 г да разполагат с 80 000 дка черничеви градини, да добият 3 000 т копринени пашкули, да създадат 40 000 трайни работни места в страната и да се преборят за 100% изплащане на евросубсидиите за греж (сурова коприна).  Основополагащо в Стратегията на клъстъра за възраждане на копринопроизводството е публично частното партньорство с общините. Преимуществата на тази форма на коопериране между частни инвеститори и местна власт бяха аргументирани пред форума от кмета на  Бяла Слатина инж. В. Василев, чиято община е привилегирован участник в пилотния проект. Стратегията разделя виртуално страната на шест оперативни района – Северозападен с текстилен център Бяла Слатина, Северен Централен с текстилен център Червен Бряг, Североизточен с текстилен център Разград, Югозападен с текстилен център Благоевград, Южен централен и Югоизточен с текстилен център Ямбол. Във всеки един от районите е предвидено изграждане на разсадник за черници,  черничева градина с площ между 7 500 и 20  000 дка,  предприятие за приемане, окачествяване, изкупуване и сушене на копринените пашкули, неразделна част от което изпитвателна лаборатория. Отделно от този своеобразен клъстърен “стандарт” във всеки един от районите ще има уникални единици, предвид спецификата им. В Северозападния район ще се позиционира център за обучение и лаборатории (Враца), бизнес център и тъкачен цех (Бяла Слатина).  За Северен централен район е предвидено безотпадно отглеждане  на билки и зеленчуци (Д. Митрополия),  за Североизточен – технологичен парк със затворен цикъл (Разград), а за Югоизточен – предприятие за хирургични конци (Ямбол).

     В отговор на предизвикателствата на днешния, а може би в още по-голяма степен на утрешния ден, стратегията на клъстъра за възраждане производството на коприна залага на   високоефективни енергоспестяващи технологии. Отпадъчните продукти, съпътстващи промишленото отглеждане на буби – черничеви листа, дървесна маса и технологични хартии, ще бъдат изгаряни в когенерационни съоръжения, като произведената топлинна енергия се оползотворява в процесите на сушене на пашкулите. Генерираната паралелно електроенергия по проекта, предложен от инж. Константин Велев и представен на кръглата маса, може да се продава на енергоснабдителните предприятия на преференциални цени (като ВЕИ енергия). Спестените емисии парникови газове ще засвидетелстват не само съпричастност към призива за “позеленяване” на производствата и ангажираност с климатичните промени, но ще имат и финансово изражение, което директно ще рефлектира в показателя конкурентноспособност на крайния продукт – коприната, снижавайки себестойността й.  

     Изключителната подкрепа и съпричастност с усилията на клъстъра, оказана от Опитната станция по бубарство и земеделие във Враца – институция със 116 годишна история, както и от директора й доц. д-р Паномир Ценов, международно признат експерт в генетиката и селекцията на копринената буба, председател на Черноморско – Каспийско – Централноазиатската асоциация по коприната /БАКСА/, гарантират успеха на начинанието. Създадените високопродуктивни сортове хибридни буби  и черници с отлични качества на листата, модулни ферми, технологии за производство на бубено семе, годно за отглеждане целогодишно и такива, намаляващи разхода на труд до два часа за производство на килограм пашкули, са постижения, съизмерими с най-добрите световни образци.  Станцията е генетична банка на ЕС, съхраняваща 140 сорта черници и 270 породи копринена буба. Нейният екип ще снабдява ТК “Коприна” с висококачествено бубено семе и ще обучава бубопроизводителите.

     Проектът на ТК “Коприна” е отворен и за всеки български гражданин, желаещ да се присъедини към усилията за възстановяване на бубопроизводството и производството на естествена коприна. Достатъчно е да притежава 7 дка земя, сграда с поне 80 кв. м площ и да се свърже с текстилния клъстър.

     Амбициите на учредителите не спират до тук. Председателят на клъстърния съвет инж. Мила Димитрова очерта непосредствените задачи, приети като решения на форума във Враца, между които картотекиране на всички налични на територията на България черничеви градини и дървета, като база за производствената програма на пашкули за  2013 г,  анализ на професионалното агрообучение в страната, в т.ч в земеделските училища към общините и  утвърждаване програми за съвместно обучение, като основа  на кадровата политика  и  дейността на ТК “Коприна” за периода до 2020 г., разработване на „Стратегия за възстановяване на текстила в България” и  внасяне за разглеждане  в Консултативния съвет на Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ), изготвяне на обосновано предложение до Министерски Съвет на Р България  от 2013 г да се утвърдят национални доплащания за килограм копринени пашкули - от 5 до 8 лева и аргументира субсидия на бройка черничева фиданка, ангажиране на правителството и евродепутатите с ускоряване процедурата по отпускане евросубсидии за българските бубопроизводители.

     Социалните, икономически и политически ефекти от възраждането на традиционни отрасли за страната каквито са бубарството и производството на естествена коприна трудно могат да бъдат пренебрегнати, а връщането на българите сред най-добрите копринари в света  ще позволи най-после да изправим гордо глави и да повярваме в себе си, със самочувствието на общност,  държаща живота в ръцете си. Не е нужно да чакаме Неволята. Достатъчно е да се присъединим към започнатото.

Светла Василева 

На фона на протекционизма на регулаторите, големите регионални банки получават преимущества. Освен това в отговор на затегнатите регулации и условия за бизнес, финансовите компании по целия свят в близките години ще съкратят обема на активите по своите баланси с почти 2 трлн. долара, което ще доведе до преразпределяне на пазара.

Поради ръста на разходите за привличане на финансиране и по-строгите регулации, през 2011 г. инвестиционните банки вече намалиха своите баланси със 7% от общия обем активи. Според прогнозата през следващите две години те ще намалят рисково-претеглените активи с още 10%. или 1 трлн. долара.

Своите активи ще съкратят и банки, ориентирани към корпоративни клиенти- този показател може да достигне 15% или 900 млрд. долара.

„Това е наистина решаващ момент за инвестиционните и търговски банки. Но пазарът не показва още в каква степен банките ще рационализират своите портфейли, нито промените, които ще настъпят“, коментират от Oliver Wyman и Morgan Stanley.

Ако по-рано водещите банки снемаха част от натиска върху своя бизнес чрез крупни M&A- сделки, сега те са принудени да съкращават сътрудници, да продават активи и дори цели направления в бизнеса.

Например британската RBS възнамерява да съкрати своите активи, претеглени спрямо риска, до 70 млрд. паунда, включително и като се откаже от част от бизнеса си в брокерската дейност и сделките на пазара на акции.

Да се откажат от част от бизнеса си решиха и UBS, Societe Generale, Nomura и Deutsche Bank. В резултат на излизането на различни сегменти на пазара на слаби играчи и влизането на тяхно място на по-развити конкуренти, около 15-20 процента от световния пазар ще бъде преразпределен.

Този процес ще стимулира деглобализацията на пазара на финансови услуги. След кризата регулаторите започнаха да се отнасят с повече внимание към операциите на „дъщерите“ на чуждестранните банки на поверения им пазар. В резултат много банки решиха да се откажат от неключови чуждестранни операции в полза на родния си пазар.

Да се върне към корените си вече реши спомената RBS.

Хората, които не плащат здравни вноски да бъдат лишени от някои административни услуги, например, да им не им се издава лична карта. Това предлага министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Тя допълни, че е предлагала това и преди години като депутат от ГЕРБ, а сега като министър ще поднови този дебат.

Пред „Дарик“ Десислава Атанасов каза, че затворът в този случай не е добрата мярка. Дори административните санкции и лишаването от здравноосигорителни права не работят, каза Атанасова и затова хората без здравни вноски трябва да бъдат накарани да плащат чрез лишаване от други права. Ако нямат лична карта, това ще ги лиши и от социални помощи, даде пример тя.

Атанасова каза, че няма да върне практиката на централизираните търгове за лекарства, отменени от уволнената зам.-министърка Гергана Павлова, защото при тях лекарствата не са достигали и пациентите са се оплаквали. „Мисля, че на всички им е било ...

Източник: Vsekiden.com

*

Състоянието на политическите партии от гледна точка на клубовете, които имат, е твърде неравнопоставено – има партии с много имоти, заяви кметът проф. Димитър Стойков на въпрос вярно ли е, че гони партиите от клубовете им.
Той потвърди, че вече са пратени едномесечни предизвестия до всички партийни местни централи за прекратяване на договорите им. Не става въпрос за закриване на всички клубове, но немалка част от тях ще бъдат затворени, каза още кметът. Той беше категоричен, че няма да позволи съществуването на партийни клубове, превърнати в питейни заведения или преотдадени на много по-висока цена помещения. Критерий за броя на клубовете, които ще останат в общината, е и парламентарното представяне на всяка от партиите.

http://www.posredniknews.com

*

*От общината са изпратили едномесечни предизвестия до всички парламентарно представени политически сили, че прекратява договорите им за стопанисване на партийните помещения *Партийни клубове кръчми няма да допусна, обяви кметът на Плевен

Община Плевен е изпратила едномесечни предизвестия до всички парламентарно представени политически сили в града, с които ги уведомява, че прекратява  договорите им за стопанисване на общинските помещения, отдадени за партийни клубове. Целта на процедурата е да се преразгледа отдаването на тези помещения като бройка и тяхното ползване по предназначение.

За проблема с партийните офиси първи алармираха днес от централата на СДС в града. С изпратеното предизвестие от общината в Плевен ни информират, че до месец СДС трябва да освободи всичките си 6 клуба, в противен случай щели да ни извадят  с полиция, съобщи пред медиите екскметът на Плевен Найден Зеленогорски. По думите му въпросните 6 помещения, стопанисвани от сините, на практика представляват около 95 на сто от цялата база, която СДС ползва за партийна дейност в града. „Ние няма да излезем доброволно и аз лично ще бъда там, когато дойдат, за да ни извадят с униформени. Освен това ще трябва да освободим и почти всички офиси, които ползваме за развитие на политическата си дейност. Това са офиси и клубове, които ползваме повече от 20 години, и досега на тях не беше посегнало нито едно управление, включително и БСП и бившият кмет Румен Петков. Но явно за настоящото ръководство на Общината Синята коалиция е най-голямото зло“, заяви Найден Зеленогорски. Той обвини наследника си на кметския стол проф. Димитър Стойков в политически реваншизъм. Според сините сегашната общинска управа е много по-снизходителна към БСП, защото имали тайно споразумение. Като доказателство за това от СДС посочиха факта, че на социалистите ще бъдат взети само два от шестте им клуба в града. Найден Зеленогорски съобщи, че за случващото се с базата им в Плевен от СДС ще реагират по съответните законови начини и ще сезират всички европейски посланици и ЕНП. „Смятам, че политиката не е лично отмъщение, а борба на принципи и идеи. Ако колегите от ГЕРБ схващат политиката като лично отмъщение и начин да унищожат противника си, то искам да им кажа, че това, което правят в момента, ни консолидира още повече“, допълни още зам.-председателят на СДС на национално ниво и областен лидер на сините в Плевен.

Кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков:

Партийни клубове кръчми няма да допусна

„Изпратените предизвестия за прекратяване на договорите не означават на всяка цена, че помещенията ще бъдат опразнени. Окончателно решение за това ще се вземе допълнително. Във всеки случай тези, които са преотдадени за ресторанти, кафенета и други заведения, обаче ще бъдат освободени“, заяви в отговор на сините днес кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков. Той посочи, че подобни предизвестия за прекратяване на договорите за партийните помещения са изпратени не само до СДС, а до абсолютно всички парламентарно представени политически партии в общината, които ползват общински имоти за клубове.

Проф. д-р Стойков посочи, че в предишния мандат сините си били раздали близо 800 кв. м общинска площ, докато ГЕРБ и в момента разполага само с една база от 48 квадрата, а за втория офис плаща наем, въпреки че е управляваща партия. Ще спазим принципа за парламентарно представителство на политическите партии при предоставянето на общински помещения за партийна дейност, каза още проф. д-р Стойков. Той представи и справка коя политическа сила колко общински имота ползва за партийна дейност в града.  Оказа се, че по списък СДС има 6 клуба, БСП – 7, ПП „Атака“ – 6, РЗС – 1, ГЕРБ – 1, Обединени земеделци – 3, ДПС – 3, ДСБ – 2, НДСВ – 1.

Коя партия с колко клуба ще остане, ще се реши след политически консултации, няма да взимам еднолично решение при сключване на новите договори, обяви градоначалникът. И допълни: „Партийни клубове кръчми в община Плевен няма да допусна. Освен това ще бъдем коректни и ще дадем на СДС двойно повече помещения, отколкото те дадоха на ГЕРБ по време на тяхното управление.“

От централата на СДС в Плевен обвиниха ГЕРБ, че са издали и неофициална заповед да не се допуска отстранени служители от екипа на екскмета Найден Зеленогорски да се взимат на работа. Притискани били общински, държавни и дори частни фирми да не ги наемат. Найден Зеленогорски уточни, че близо стотина души са потърпевши. Тези хора сякаш били дамгосани с черни печати, жертви били цели семейства, твърди той. Зеленогорски посочи за пример уволнената главна счетоводителка от общинска фирма Жилфонд Илияна Иванова, която всъщност е човекът, подал сигнал за подмяната на бюлетини в скандалната секция в с. Бохот. Заради това тя е загубила работата си, въпреки че не е член на СДС, заявиха сините.

http://www.briagnews.bg

A+

A-

Някои медии коментират, че и в Кремъл били ядосани на българския отказ от втора атомна. По адрес на София били изречени тежки думи, но в крайна сметка Владимир Путин обявил на сътрудниците си, че имат по-важни дела за вършене от това да обсъждат руско-българските отношения.

Един от мотивите на българската страна за отказ от строителство е липсата на чужди инвеститори. В София твърдят също, че все още не е готов докладът на финансовия консултант HSBC за цената на проекта „Белене”. „Това не е вярно, - пише „Комерсант”. Предварителния разчет на банката-консултант е готов и правителството на България е запознато с него. Освен това „Росатом” от своя страна е предложил европейски инвеститори – финландската Fortum и френската Altram, но българите така и не дали ясен отговор.

От „Росатом” коментират, че са разочаровани, но имат достатъчно поръчки, така че щели да имат достатъчно работа и приходи през следващите години.

Сергей Шматко. Снимка: архив, Reuters

При преговорите с България Русия ще настоява за изпълнение на договорните задължения по проекта за АЕЦ „Белене“. Това заяви министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко на пресконференция, цитиран от РИА Новости.

„Ще формулираме всичките си решения и предложения, изхождайки от строгото спазване на правилата, на задълженията на страните съгласно съществуващите документи“. Шматко каза това, запитан за позицията на Русия на предстоящите утре преговори с българската страна за АЕЦ „Белене“. Те ще се проведат в Москва, за където днес замина енергийният министър Делян Добрев.

„Принципната ни позиция е следната: имаме ясна правна база за отношенията ни с упълномощената българска структура за строителството на АЕЦ „Белене“. Отдавна се работи в това отношение, поръчано ни е и се произвежда оборудването за тази електроцентрала“, припомни министърът.

Шматко не коментира дали руската страна ще подаде съдебен иск заради отказа на българската страна от строежа на АЕЦ „Белене“. Той отбеляза, че основните коментари ще бъдат направени след утрешната среща с министър Добрев.

*

България се отказва от строежа на Втора атомна централа в Белене. Новината беше огласена официално след заседание на Министерския съвет. Вместо това ще строим газова централа на площадката на Белене, информира зам. финансовият министър Владислав Горанов. Позицията на страната ще бъде предадена лично в Русия от министъра на икономиката ни Делян Добрев, който заминава за Москва. Добрев ще трябва да убеждава руснаците да не съдят България заради отказа.

Премиерът Борисов: Решението беше тежко

След като уведоми за правителственото решение президента Росен Плевнелиев, министър-председателят Бойко Борисов отиде в парламента на заседание на икономическата комисия. Пред журналисти той изтъкна като основен мотив за отказа, че цената за изграждане на атомната централа в Белене е много висока. Решението беше тежко, обяви премиерът. Той обясни, че за изработения от руската компания „Росатом“ реактор ще са нужни за доплащане още 100 млн. евро. Той ще бъде поставен като седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“. „Даден е мандат на министър Добрев да започне процедура за монтирането му като седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, защото при цена около 6 милиарда евро с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро, или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари – няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България”, коментира премиерът Бойко Борисов, цитиран от агенция „Фокус”.

Президентът подкрепи решението

Президентът Росен Плевнелиев подкрепя решението на Министерския съвет. Според държавния глава не е ясна финансовата изгода за България от строежа на ядрената централа, информираха от прессекретариата на президента след срещата на Плевнелиев с премиера Бойко Борисов. Плевнелиев смята, че са важни националните приоритети за енергийна ефективност и разнообразяване на енергийните източници, а според него АЕЦ „Белене“ няма да реши нито един от тях.

Реакциите в парламента

Депутатите в парламента реагираха светкавично на новината за отказа от Втора атомна. Лидерът на СДС Мартин Димитров определи отказа от АЕЦ като победа за Синята коалиция. Бившият министър на икономиката от Коалиция за България Петър Димитров прогнозира увеличение на цените на газа от Русия, а Павел Шопов от „Атака“ нарече правителственото решение безумство.

Петър Дулев, кмет на Белене: Това решение зачерква страната ни като енергиен център на Балканите и в Европа

http://www.briagnews.bg

***

Вметка:

Не само Белене, а цяла Плевенска област чакаше РАБОТА от този проект. Безработицата в областта ни е на едно от първите места в България.

„Клуб Истина“

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ е роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.

През 1896 год. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Динчо ученик в "Жълтото училище". Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия "Александър I", където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. "Оборище" 46. 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.

През 1907 год. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907 год. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет - литература, но следва само две години.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

***

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Димчо Дебелянов

2343 медни византийски монети са открити на разорана нива край плевенското село Къшин. На историческата находка се натъкнал младши полицейски инспектор Николай Гергов, докато правил обход вчера около 11 часа. Монетите са от 12 век и тепърва ще бъдат проучвани от археолозите на Исторически музей – Плевен. Откритието бе представено днес от директора на музея Стефка Григорова и главния му археолог Петър Бънов. По думите му гърнето с монетите е заровено най-вероятно към 1321 г. Вероятно става въпрос за семейно съкровище. Материалната му стойност днес е трудно да се каже с точност каква е. Според специалисти само една от тези монети може да стигне цена и от няколко десетки евро.

При обход на района на село Къшин мл. полицейски инспектор Николай Гергов забелязал в една от нивите изкоп. Предположил, че е извършена кражба на проводник, и приближил, за да огледа. На място установил, че става дума за разпилени монети, видял и част от счупен глинен съд. „Огледах ги отблизо – имаше и зелени, и кафяви. Веднага уведомих колегите и кмета на село Къшин, предприех и мерки за запазване на местопроизшествието до   пристигането на екипите от „Борба с организираната престъпност”, служители на Второ управление „Полиция” и от музея“, разказа полицай Гергов. Самият той има 18-годишен трудов стаж в системата на МВР и само от 6 месеца е на служба като униформен в Къшин. Мл. полицай Гергов ще бъде предложен за награда от началника на Районното управление на МВР в Плевен гл. инспектор Денислав Маринов, съобщиха от Областната дирекция на полицията.

За самата находка и първите данни за нея разказаха повече Стефка Григорова и Петър Бънов. „В самото начало искам да благодарим на полицията в Плевен, с която работим много добре, за това, че обогатява фонда ни с такива ценни материали. Намерените край Къшин монети са т.нар. византийски корубести монети, те са вдлъбнати като легенчета и са изработени от мед“, обясни Петър Бънов. По думите му най-ранната монета от целия куп, която е забелязал при направения първи оглед, е от времето на Емануил Първи Комнин /1143 г- 1180 г/. Между монетите има и такива на Андроник Първи Комнин, Исак Втори Ангел /1185- 1195/, на Алекси Трети Ангел и няколко на Йоан Трети Дука Ватаци. Освен тези има и монети на българското и латинско монетосечене. „Т.е. началото на находката е от първата половина на 12 век и продължава и през 13 век. Монетите тежат общо 6,620 кг непочистени. 91 от всичките 2343 са в много тежко състояние, вероятно са били в най-горния пласт на гърнето, на което не намерихме капак. Предполагам, че това е семейно съкровище и гърнето е заровено при някакви катаклизми, като укривателят не е успял после да си прибере имането. Вероятната дата на укриването за мен е 1321 г. година, а по-късен вариант е около татарското нашествие“, разказа още Петър Бънов. Той съобщи, че досега има две подобни находки в Плевенско – при село Асеновци и град Червен бряг.

Обстойните експертизи на имането предстоят тепърва. На въпрос каква е стойността на намереното, археолог Бънов заяви, че то има преди всичко морална стойност, а материалната е относителна. „Освен като единични бройки монети това е и колективна находка. На нерегламентирания пазар една монета може да се изтъргува от 1 до 5 лева. При прекупвачи стойността на външен пазар може да нарасне десетократно и така да достигне до няколко десетки евро“, заяви специалистът.

на снимките: Стефка Григорова и Петър Бънов показват съкровището от византийски монети

Полицай Николай Гергов е открил вчера гърнето с имането

*

На церемония в Министерството на културата утре намереното край Плевен съкровище ще бъде предадено на НИМ.

Тази информация огласиха от пресцентъра на министерството. В текста се посочва още, че на церемония в петък, 23 март, в присъствието на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и на министъра на културата Вежди Рашидов намерените от полицая Николай Гергов от Плевен 2343 монети от византийската епоха ще бъдат предадени на Националния исторически музей. В съобщението се казва още, че на церемонията ще присъстват директорът на НИМ Божидар Димитров, директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Стефка Григорова, както и прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. Министър Рашидов ще награди полицая Николай Гергов със специален плакет.

Както „Брягнюз“ съобщи гърнето с византийски монети от 12 век бе открито във вторник край село Къшин от полицая Николай Гергов и предадено на Регионалния исторически музей. По право откритието трябва да остане в колекцията на музея в Плевен, тъй като става дума за историческа находка от региона. Затова решението монетите да бъдат предадени на НИМ буди редица въпроси и недоумение.

Церемонията по предаването на монетите би трябвало да се състои на 23 март, петък, в 9:00 часа сутринта в зала “Колегиум” на Министерството на културата.

Как ще се развие тази ситуация и ще предаде ли Плевен историческата находка, тепърва ще проследим събитията.

http://www.briagnews.bg

Взето от: drugataistina.com