Ето и част от остатъците от информациите за членството на цар Киро в ГЕРБ, убягнали от бопаджийските пръстчета:

    „Официално удостоверение за членство в ГЕРБ получи известният ромски бос Кирил Рашков, по известен като Цар Киро. Монархът бил получил мястото си в Бойковата партия лично от нейния неформален лидер в централата й, в административната сграда на НДК. Само дни преди изборите, ромските кланове се разделили на политически лагери. Мълвата, че Дон Цеци е застанала на страната на БСП, а... още скандално известният Кирил Рашков-Цар Киро агитирал братята си по съдба да гласуват за Бойко Борисов. Двата клана са се разделили от омраза, стигнало се дори до кървави сблъсаци, коментират представители на ромския етнос. След победата на Борисов обаче лагерът на монарха Рашков бил щедро възнаграден за саможертвата, а самият ромски лидер-приет официално като борец за каузата на ГЕРБ, както казал самият Бойко Борисов”.

Фотограф: Евгени Цветков

Пловдив Парашкева Иванова, 25 Септември 2011; 17:22 Видяна 3843 пъти, 15 коментара

Жители на Аджисан махала , въоръжени с брадви, винкели и колове излязоха срещу протестиращите от шествието , което преди половин час стигна до пешеходната пътека на "Папараци". Полицията застана като жив щит между двете групи и предотврати сблъсъка. "Защо ни нападат ? Нито сме цигани , нито имаме нещо общо с Цар Киро. Той в нашата махала не е стъпвал", възмущаваха се местните жители, повечето от които са мюсюлмани. От двете страни на булеварда се сипеха крясъци и закани , но до сбиване не се стигна. Шефът на Четвърто РПУ Георги Георгиев бе на място и контролираше ситуацията. След преговори с двете страни, тълпата започна да се разрежда. На място пристигна и Гюрсел Алиев с хората си, които успяха да убедят хората да се изтеглят.

Подробности в утрешния брой на "Марица"

След размириците в Катуница, напрежението се пренесе и в центъра на Пловдив, където жителите на "Аджисан махала", въоръжени със сопи и мотики, се събраха, за да се разграничат и обявят срещу действията на Цар Киро. Жителите на турската махала са много уплашени и се страхуват да пуснат утре децата си на училище. Те са напълно убедени, че етническият скандал обслужва предизборни интереси. По първоначални данни, привърженици на  ВМРО са ги заплашвали по-рано днес с викове "Вън" и "Изселете ги", макар че, както потвърди и Николай Бареков, който е отраснал в махалата, в нея живее предимно турско население, което няма нищо общо с Цар Киро.

На живо Николай Бареков говори по телефона с Карасимир Каракачанов - председател на ВМРО, който отрече категорично хора на партията да са били по време на нападението на "Аджисан махала". Според Каракачанов проблемите идват от мълчанието на институциите. По време на разговора Каракачанов се съгласи да се проведе разговор между него и Гюрсел Алиев -  председател на сдружението на турците в България под прожекторите на TV7.

Гюрсел Алиев коментира, че социалната мрежа "Фейсбук" и политическите влияния на партиите "Атака" и ВМРО са причина за ескалирането на напрежението в Пловдив. Той отправи апел към всички жители на България да не позволяват на един човек - Цар Киро да става повод за масов сблъсък между роми, българи и турци.

Във връзка с извънредната ситуация в село Катуница, графикът на кампанията "TV7 в България. Мисия: Твоят избор" се променя. Очаквайте "Гореща точка" и Николай Бареков на живо от Катуница утре, веднага след Новините в 7:30 ч.

След размириците в Катуница, напрежението се пренесе и в центъра на Пловдив, където жителите на "Аджисан махала", въоръжени със сопи и мотики, се събраха, за да се разграничат и обявят срещу действията на Цар Киро. Жителите на турската махала са много уплашени и се страхуват да пуснат утре децата си на училище. Те са напълно убедени, че етническият скандал обслужва предизборни интереси. По първоначални данни, привърженици на  ВМРО са ги заплашвали по-рано днес с викове "Вън" и "Изселете ги", макар че, както потвърди и Николай Бареков, който е отраснал в махалата, в нея живее предимно турско население, което няма нищо общо с Цар Киро.

На живо Николай Бареков говори по телефона с Карасимир Каракачанов - председател на ВМРО, който отрече категорично хора на партията да са били по време на нападението на "Аджисан махала". Според Каракачанов проблемите идват от мълчанието на институциите. По време на разговора Каракачанов се съгласи да се проведе разговор между него и Гюрсел Алиев -  председател на сдружението на турците в България под прожекторите на TV7.

Гюрсел Алиев коментира, че социалната мрежа "Фейсбук" и политическите влияния на партиите "Атака" и ВМРО са причина за ескалирането на напрежението в Пловдив. Той отправи апел към всички жители на България да не позволяват на един човек - Цар Киро да става повод за масов сблъсък между роми, българи и турци.

Във връзка с извънредната ситуация в село Катуница, графикът на кампанията "TV7 в България. Мисия: Твоят избор" се променя. Очаквайте "Гореща точка" и Николай Бареков на живо от Катуница утре, веднага след Новините в 7:30 ч.

 
izbori.tv7.bg/news/963572.html - видео
 

Протестът бил заради размириците в Катуница Снимка: БТА

13 души са задържани във Варна за участие в сблъсък с роми, съобщиха от полицията в морската столица. 

Прокуратурата е образувала две досъдебни производства.

Група хора се събрала на протестно шествие заради инцидента в Катуница, което тръгнало от катедралата, но тъй като нямали разрешение били върнати от полицията.

В района на болница „Света Климентина” протестиращите са се спречкали с лице от ромски произход и се е стигнало до физическа саморазправа.

Петиция за налагане на по-тежки наказания при проявена жестокост към животни организираха днес в Плевен. Близо 600 души подкрепиха до момента с подписа си идеята, както и потвърдиха възмущението си от организиране на боеве с животни.

Инициативата е на младите хора от гражданска група "Град за отговорни хора", събраните подписи ще изпратят до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и компетентните комисии. В петицията се настоява по примера на държави-членки на Европейския съюз проявата на жестокост към животни да бъде наказвана с ефективни присъди - затвор от 1 до 5 години, иска се промяна в законодателството и прилагането на реално действащи мерки и механизми. Това каза за Дарик една от организаторите на подписката Надя Бялкова.

По думите й, осакатяването на кученцето Мима от Дряново е провокирало организирането на подписката. "Човек, който има промените в душата и съзнанието си да посегне на животно, не би имал спирачки да посегне и на човек", смята Надя. Според нея голямата популация на уличните кучета се дължи в голяма степен на хората, които си взимат домашен любимец и след 2 месеца решават, че не могат да се грижат за него и го изхвърлят на улицата.

Младите хора ще работят и за организиране на протест в Плевен в най-скоро време с основно искане за криминализиране на проявите на особена жестокост към животните.

С дата 3 август 1949 година в Секретариата на ЦК на БКП е внесено предложение “относно вземане мерки за демократизирането на Българската православна църква”. Документът е подписан от министъра на вътрешните работи Антон Югов и от пом.-министъра за ДС Руси Христозов.

Накратко ­ въз основа на материалите, постъпващи в МВР по линия на Държавна сигурност, се прави преценката, че “след удара, който бе нанесен на реакцията с процесите срещу Никола Петков”, БПЦ “се явява едно от главните реакционни гнезда, на която с основание възлагат големи надежди нашите вътрешни и външни врагове в борбата им срещу народната власт”.

Какво се предлага?

Да стане “поне една минимална чистка” във върховете на Светия синод, “което ще стресне останалите митрополити”, като за начало се отстранят русенският владика Михаил, търновският Софроний и видинският Неофит, “които са предани представители на реакцията”.

Неврокопският дядо Борис не се споменава: на 7 ноември 1948 година той е убит, по общо мнение, като един от крайните противници на “македонизацията” на Пиринска Македония и вдъхновител на съпротивата против нея.

Според доклада “Югов­Христозов” “демократизацията” можела да стане “по три безболезнени начина”: като броят на епархиите се съкрати по бюджетни причини, като се въведе пределна възраст за митрополитите като “за всички граждани на Републиката” или като те бъдат заставени да напуснат (излязат в почивка) с медицински. Този начин изглеждал най-удобен, като за нарочените щели да се намерят “достатъчно компрометиращи материали да сторят това”.

Като втора точка се предлага “да се уволнят по 4-5 души от всяка епархия”, а като трета ­ “да се вземат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници и миряни”. Следва номенклатурата на “ключовите позиции”: главният секретар на Синода, шефовете на културно-просветното и стопанското отделение, директорът на синодалното книгоиздателство, главният редактор на “Църковен вестник”, ректорите на семинариите и на богословския факултет, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастир.

След извършването на въпросната “демократизация” на Синода следвало да се внуши “да се пристъпи към избирането на екзарх или патриарх, ако това е необходимо”.

Като вероятен глава на църквата се сочат врачанският митрополит Паисий или пловдивският Кирил. Да се предпочете онзи, “който ще вземе по-големи ангажименти за демократизиране на църквата”, препоръчват докладчиците. Харесаният ще се окаже Кирил, като, за да се разчисти пътят му,

екзарх Йосиф е свален и заточен в село Баня, Карловско, през 1951 година.

В точка 6 на предложението се уточнява, че тъй като “външнополитически съображения” налагат да не се предприемат прекалено широки чистки, някои от по-податливите духовници следвало да се насърчават в растеж в йерархията, а на други издигането да се блокира, като “въпросът се разработва конкретно” за всеки от случаите.

Специално се препоръчва “начело на Дирекцията за вероизповеданията да се сложи другар, отговорен пред ЦК”, а за кандидатстващите в семинариите и духовните институти “да се въведат удостоверения от местните съвети, че не са уличени в реакционна и фашистка дейност”.

Така, общо взето, се поставя началото на систематичното и планирано до възможно най-малките подробности “демократизиране” на БПЦ, което довежда до нейното практическо ликвидиране.

Една от къщите на Кирил Рашков - Цар Киро. Снимка: Булфото

Обида на етническа основа стои в основата на бунта в пловдивското село Катуница. Високопоставени източници от полицията потвърдиха пред Dnes.bg информацията.

Близки на Цар Киро отправят смъртна заплаха към 19-годишния Ангел Петров, защото той отвръща на техни обиди. Според нашите информатори те нарекли група български младежи „гяури”.

В този момент момчетата не издържат на поредната обида по техен адрес и псуват внуците на ромския барон. Тогава роднините на Кирил Рашков го предупреждават, че ще го убият.

Вечерта приближени на ромския барон от квартал Столипиново идват в селото, за да отбележат годишнина от смъртта на сина му. Тогава става ясно за събитията през деня и един от тях подкарва бус и с бясна скорост се запътва към улицата на 19-годишното момче.

В този момент Ангел разхожда кучето си. Без каквито и да е спирачки, бусът помита момчето и го влачи 10 метра. Огромна локва кръв стои на местопрестъплението. После бусът бяга. При опит да спрат превозното средство са прегазени трима полицаи и няколко жители на селото. Униформените са със счупени ръце и на настанени в болница.

Разгневени от убийството снощи, стотици жители тръгват към дома на ромския барон, за да отмъстят. Спира ги жандармерия. Шестима роми, замесени в кървавия инцидент, са арестувани, а шофьорът на буса убиец се издирва.

Шефът на полицията се срещна с протестиращите  граждани, за да ги успокои, но без успех.

Снимка: Булфото

Озлобени от убийството на 19-годишния Ангел Петров снощи, над 1000 души атакуваха къщата на Цар Киро с камъни, тухли и павета.

Изпочупени са стъклата на къщата, имотът също е пострадал от камъни, по земята има паднали саксии и обърнати пейки, изкоренени са храсти. Избити са парапетите на къщата. Хората се разделиха на няколко групи и атакуваха всички имоти на ромския барон.

Около 20 младежи скачаха яростно върху лек автомобил „Мерцедес”, собственост на фамилията. Младежите обърнаха новото возило по таван и изпочупиха стъклата и стоповете с дървени пръти. По-късно бе изпочупена и втора кола на Рашкови.

17-годишно момче припадна, докато вървеше към къщата на Цар Киро, и спря шествието. Детето имало сърдечна операция, повече от 20 минути се забави линейката, която да му спаси живота.

Да не извършат по-сериозен погром, жителите на селото бяха спрени от началника на областната дирекция на МВР в Пловдив Тодор Чонов, който призова хората да напуснат двора на къщата. В селото има засилено полицейско присъствие, като целта е да се предотврати ново кръвопролитие.

Смърт за поръчителя на убийството на 19-годишното момче от български произход от село Катуница поискаха малко по-рано жителите на Катуница, които се събраха на невиждан протест пред читалището заради жестоко убийство от снощи.

Жертвата, 19-годишният Ангел Петров, разхождал към 20 часа кучето си пред бащината къща. В този момент бус с все още неизвестен шофьор от Столипиново минал с бясна скорост по улицата, блъснал момчето и го влачил 10 метра. Ангел починал в болницата.

После полицаите се опитали да спрат превозното средство, но без успех, то минало и през тях. Трима служители на реда са със счупени ръце. Две момчета, станали свидетели на случката, също се опитали да спрат буса, но и те били прегазени.

„Искаме смърт за поръчителя на това убийство”, скандираха днес хората от Катуница.

Снимка: Архив, Булфото

Невиждан масов бунт избухна тази нощ в пловдивското село Катуница, където се намират и палатите на провъзгласилия се за цар Кирил Рашков.

Размириците в селото са започнали, след като близки на Цар Киро са прегазили и 19-годишно момче. Бусът, убил момчето, е минал и през още няколко млади жители на Катуница и през трима униформени служители на пловдивската полиция.

В знак на протест срещу убийството жителите на селото се вдигнали на протест и се въоръжили с камъни и колове. Те се запътили към палатите на ромския лидер и искали да го линчуват заради убийството на 18-годишното момче. Успели да подпалят дома и настояват за неговото изселване.

В този момент улиците на Катуница са блокирани от полицейски автомобили. Над 200 жандармеристи, които са тежко въоръжени, охраняват селото и семейството на Цар Киро заради смъртните заплахи.

„В ареста са задържани шест лица”, потвърдиха за Dnes.bg от полицията в Пловдив.

Оттам уточниха, че подробности за бунта в Катуница ще изнесат по-късно през деня. Шефът на дирекцията на МВР ще се срещне и с протестиращите жители, за да успокои страстите.

Екип на Dnes.bg остава в Катуница, за да ви информира за събитията.
 

Напрежението в Катуница излезе извън контрол. Палежи имаше пред къщите на Кирил Рашков. След цяло денонощие сблъсъци, футболни агитки вилняха в селото, предаде нашият репортер Миролюба Бенатова, която беше принудена да говори по телефона, тъй като вандалите нанесоха непоправими щети на микрофона й. При опит да заснеме една от къщите на семейство Рашкови те са нападнали и оператора на bTV. 

Горяха две от къщите в резиденцията на Цар Киро в селото

През цялото време докато пожарната напредваше, част от агитките на футболните фенове се опитваха да ги откажат с удари и блъскане по пожарните автомобили и скандирания да оставят къщите да горят.

"Пожарната изгаси постройките, а полицията изобщо не се намеси",

разказа Бенатова. На въпрос на нашия репортер към главния комисар на МВР Калин Георгиев защо тези хора не биват арестувани той отговори, че това ще стане, когато му дойде времето.

Семейство Рашкови не са тук. Погрижили сме се да ги няма

за да няма допълнително напрежение, каза още той. Не става въпрос за допускане на опожаряване –

това е специална практика, за да може напрежението да се успокои

обясни още комисарят. Най-важното за мен е, че не допуснахме жертви. Ще останем тук колкото е необходимо, обеща той. По думите му

вече е задържан шофьорът на буса, убил 19-годишното момче

Мъжът бе обявен за издирване след инцидента снощи. Той е на 55 години и е криминално проявен. Към момента са задържани над 127 хулигани, съобщи пред Миролюба Бенатова комисар Георгиев. Започнали са производства за установяване на извършените деяния от тях, каза Калин Георгиев. Тълпата крещеше "Кого пази полицията". Бяхме адекватни и към едната страна, и към другата. Полицейско присъствие ще има толкова, колкото е необходимо, заяви той.

Последната информация от Катуница е, че за момента обстановката се успокоява

Някои от футболните агитки се разотиват, други все още са на място. Жители на селото са също на мястото в близост до изгорелите къщи на ромския бос. Очаква се утре, по време на погребението на 19-годишния младеж, блъснат от ромски автомобил, да дойдат повечето жители на селото с подписката за изселването на клана Рашкови.

Размириците започват около 19 часа на 23 септември

Тогава бус, пълен с роднини на цар Киро засича на близка улица Атанас - баща на жертвата и Веселин, с когото ромската фамилия има дългогодишен конфликт. Момчето е сгазено заради пореден скандал. Следва погром над къщите и колите на фамилия Рашкови.

www.btv.bg/news/bulgaria/zakonired/story/2068358943-Zapaliha_kashti_na_Tsar_Kiro_v_Katunitsa.html  - видео

16-годишният Павел е припадна при безредиците в Катуница, и по-късно почина в Хирургиите в Пловдив.
Спешно беше докаран, за да му се прилее кръв, но лекарите не можаха да го спасят. При новината майка му припадна, брат му и придружаващите го младежи са в шок. Момчето е било близък приятел на премазания от буса на клана Рашкови Ангел. Имал е байпас на сърцето.

Разотидоха се жителите на Катуница, които настояваха за изселване на ромския клан на Цар Киро. Жителите на селото се уговориха да подновят протеста си довечера в 20.00 часа.

На място остава жандармерията, която е заградила подходите към къщите на Цар Киро. Тук остават и директорът на пловдивската полиция старши комисар Тодор Чонов, журналисти, част от младежите.

При изтеглянето си, една част от младежите подпалиха тревна площ близо до едно от жилищата на Цар Киро. Пожарът беше веднага изгасен от екип на Пожарната, които също са на място.

Автора на блога, няма намерение да коментира безобразното стечение на обстоятелствата, мястото на органите на реда във всичко това и прочие, а само ще се спре на факта, че "роми" няма как да кажат на българи - православни "гяур", тъй като определящите се като "роми" или приемащи това определение, са в болшинството си православни християни.
После, фамилията на Кирил Рашков, НЕ СА български "роми", а КАЛДЕРАШИ - заселила се по времето на комунизма общност, с етиопски антропологични параметри - за разлика от българските цигани, която се занимава предимно с джебчийство, просия, (предимни лъже) врачуване, продажби на деца и прочие, за разлика от българските цигани - православни християни!
Да вземат тези медии, да установят истинското самоопределяне на лицата нарекли българите - "гяури" и наверно убили и момчето - "гяур"...
След това, ние вече почти две десетилетия гледаме как този стипендиант на Сорос и протеже на номенклтурата, се "упражняваше" като "политик", заплашваше България с етнически войни, не по - малко от Меди Доганов, макар зад себе си слава Богу да имаше само десетина свои роднини - плод на типично за калдерашите, както и за евреите кръвосмешение, продаваше ни алкохол - менте и така не се намери правителство, вътрешен министър и прокурор, който да постави по десет параграфа тоя на мястото му.
При "активната" полиция на Цветанов, особено в Пловдив, трябва да ви кажа, че представител на калдерашите НЕ Е проверяван никога за документи, както всички останали жители на "Столипиново" и други райони, така както не е проверяван никога пътник от турска националност - на автогара "Юг", която е изкупена от турска фирма и там полиция въобще не стъпва!
Вие обаче, ако някога идете, особено на централна гара или друга автогара в Пловдив, ще бъдете щателно претърсени, ако сте всякакъв друг - освен турски гражданин или рода на Рашкови!
Отделна тема е, че автора на блога не знае колко съплеменници на Рашкови живеят в Столипиново и дали има такива наистина там, както и като какви се определят по народност и дали е като "роми", когато 80% от населението там е турскоезично и се определя като "турско".
Не знае подробности и за видимо закостенелия, поради властите ни проблем в село Катуница и между кметицата на Катуница и Рашкови.
Въпросите обаче са: Защо "железната полиция" не залови извършителя на убийството и не привика още когато е имало заплахи, заплашващите, както би направила със всеки друг?

2. Защо и как, "желязната" иначе пловдивска полиция, не спря нарочните закарани агитки и размирици и не си свърши работата?
Същата тази полиция, два пъти ми прави предупредителни протоколи, а единия път ми и иззе газово оръжие, именно заради предупреждението с него на член на тази фамилия и аналогичен случай.
На кого ли служат тия агитки в случая, та "безпощадната" полиция - милиция, не ги пипна, както не пипаше и лумпените на ранното СДС, за разлика от гладуващите членове на НДЗПЧ?
Каква ли е била целта им?
Разправа с Кирил Рашков?
Разправа с конкретните виновници?
Разправа с фамилията на Рашков?
Разправа с убиеца на момчето?
Раздаване на законност, справедливост и прилагане на правовия ред там и в България или изграждане на нов, ако този е неработещ?
Прогонване на Рашкови, от които видимо Катуница страда, както и много "Катуници", особено в плевенски регион със съплеменници на Рашков?
Или някаква друга ще да е целта, но най - вече на тези които ги финансираха и пратиха?

Кои ли са те?!

Тази седмица в ООН - ако натискът на САЩ да спре процеса не успее - ще се гласува въпроса за Палестинска държава. САЩ вече заявиха, че ще наложат вето върху всякакъв вот, който подкрепя Палестинска държава. Защо тогава да се гласува изобщо подобно нещо, след като крайният резултат е ясен?

Скорошно глобално проучване на BBC показа, че в съотношение 2:1, хората по света подкрепят идеята за Палестинска държава. Вероятно същото положение ще наблюдаваме и при вота на Генералната Асамблея на ООН, докато САЩ и техните подмазващи се съюзници ще спорят, че най-добрия начин да се продължи е чрез преки прегоеори между палестинците и Израел.
Европейската общност и общността на НАТО, вероятно ще гласуват против Палестинска държава, което няма да е изненада - те вече демонстрираха моралния си банкрут в бивша Югославия, Ирак, Афганистан и най-скоро в Либия. Канада, под ръководството на консерваторите на Стивън Харпър ще подкрепи САЩ недвусмислено, и дори може би ще се опита да ги задмине в подкрепата си за негативния вот. И все пак, би трябвало да има достатъчно подкрепа за вота, за да продължи до Съвета за Сигурност, където да получи ветото на САЩ.

Колкото до преговорите - те ясно показаха, че са затънтена улица за Палестина, съвсем буквално. Докато Израел и САЩ "преговаряха" през последните 40 години, Палестинската територия бе редуцирана до серия от бантустани или временно построени (разрушени) поселения, в които палестинците са по същество в един затвор на открито, владяни - не управлявани, от наложеното от Израелските Сили за Сигурност военно положение. Тазгодишното разгласяване на множество палестински документи демонстрира, че палестинците са повече от охотни "партньори за мир", докато израелците са тези, които не търсят споразумение. Преговорите се оказаха просто прикритие, използвано от Израел, с пълната подкрепа на САЩ, да продължи бавния процес на анексия и изземване на палестинската земя и етническото прочистване на Палестинския народ.

Когато вотът за подкрепа за Палестинската държава премине през Генералната Асамблея, което ще стане, съдейки по обществената подкрепа, тогава биха могли да се проведат преговори от друго естество. Един позитивен вот ще покаже, че е необходим различен подход към проблема. Преди вота, различните сценарии за Палестина - като две различни държави, като неделима или двунационална държава, или федерална държава - всички те бяха предложени. Да се опитва да се преговаря по тези сценарии преди вота не е същинската цел на вота. Същинската цел е да се разкрие непреклонността на САЩ и Европа що се отнася до Палестинския въпрос - не, че те не са показали ясно своята позиция, но сега те ще трябва категорично да заявят, че подкрепят налагането на военно положение на окупирани народи за неограничено време.

В светлината на отминалите и текущите военни действия на САЩ по целия свят и икономическите проблеми, които съпътстват милитаризацията (и финансиализацията) на щатската икономика, това не би трябвало да е изненада. Средствата за масова информация цялостно игнорират ситуацията в Палестина, а когато отразяват конфликта, го правят изобщо от гледната точка на Израел, представян като обсадена жертва. Да бъде призната Палестинската държава и след това върху решението да бъде наложено ветото на САЩ може и да не промени медийната линия на поведение. Може дори да я направи още по-язвителна, докато САЩ осъзнават все повече, че продължават да губят подкрепа от хората по света.
Това обаче ще демонстрира на Израел, САЩ и други правителства, които отричат съществуването или правото на съществуване на Палестински народ, че Света като цяло не подкрепя тяхната позиция. Докато текущите световни събития може би избутаха "Палестинския въпрос" като привидно по-малко събитие в обектива на медиите, неговата важност едва ли е убягнала на правителството на САЩ. Т.нар. "Арабска Пролет", и събитията в Арабския свят показват, че тероризма, Ал-Кайда и Ислямския фанатизъм не са значимия фактор за напрежението в региона. Значимия фактор за напрежението е продължаващата, недвусмислена подкрепа на САЩ за деспоти и милитаристи и от двете страни на по-широкия израелско-арабски конфликт, както и собствените им военни намеси в региона.

Основната цел на САЩ в региона не е демокрацията, не е свободата, няма нищо общо с конституционно управление (каквото Израел няма). Всичко се прави с цел власт върху и контол на ресурси и хора, за увеличаване на собственото им имперско богатство. Глас "НЕ" от страна на САЩ само ще сигнализира още веднъж на народите в региона и на останалия свят, че САЩ ще продължат своята сегашна политика на доминиране чрез военна сила и на признаване на правителства, базирано не върху техните демократични атрибути, а върху тяхната подкрепа за американските имперски нареждания.

САЩ се опитват като цяло да избегнат този вот. Надяваме се мнозинството от държавите на света ще се обявят за вота и за Палестинска държава. Независимо от споровете дали това е най-доброто нещо, което могат да направят палестинците на този етап от своята борба, вотът ще накара САЩ да се изрази открито в подкрепа на сегашната си политика в Близкия Изток и ще сигнализира на останалия свят за задълбочаващият се морален банкрут на САЩ.

През 1893 г. се формира опозиционен център срещу управлението на Ст. Стамболов; в него влизат такива личности като Гр. Начович, В. Радославов, Димитър Тончев и др. Тези политици с различни убеждения са обединени единствено от стремежа да свалят “диктатора” (Наистина такъв! И то далеч не толкова "национален", колкото "другарите" новоизлючепи "демократи", с довчерашни членски книжки на "Партията - майка" го изписват!) от власт. По това време започва изграждането и на буржоазните политически партии. Още през 1886 г. част от непримиримите либерали формират Народнолибералната партия начело с Ст. Стамболов и Либералната партия с водач д.р В. Радославов. През 1894 г. умерените либерали дават началото на Прогресивно-либералната партия., чийто лидер е Др. Цанков. От непримиримите либерали около П. Каравелов пък оформя Демократическата партия. Когато княз Фердинанд нарежда на К. Стоилов да сформира ново правителство, зад него не стои никаква политическа сила. Явно е, че кабинетът ще бъде слаб. Това кара премиерът да пристъпи към създаването на нова партия. През лятото на 1894 г. в София и Пловдив почти едновременно възникват политически формации с името на Народната партия. На тяхна основа в края на годината е създадена партия с същото име. Зад нея стоят някои от най-богатите фамилии в страната: Гешови, Бурови, Губиделникови и др. Общо взето Народната партия има сходни с тези на стамболовистите виждания за вътрешната политика на страната, но иначе тя е русофилска партия.

В началото на управлението си “народняците” се опитват да нормализират обстановката в страната. Извършена е амнистия на политическите затворници. Приет е Закон за съдене на незаконно забогателите. Отменена е цензурата върху печата.

В стопанската дейност обаче заложените още при управлението на Народнолибералната партия положителни тенденции са продължени, разширени и задълбочени от народняците. На 20 декември 1894 г. е приет избраният в края на управлението на Ст. Стамболов Закон за насърчаване на местната индустрия, предвиждащ редица облекчения за българските предприятия. Продълженена е протекционистическата политика на народнолибералите (Такава не е имало тогава, народняците я въвеждат първи!), като вносните мита, които са 10 % при Стамболов, достигат до 14 % при управлението на Народната партия. През 1896-1897 г. са сключени нови търговски договори с страни от Западна Европа. До края на управлението на народняците са построени още 40 промишлени предприятия. Пуснати са в експлоатация три нови жп линии с обща дължина 600 км. Приет е Закон за благоустрояването на населените места, Закон за ограничаване на лихварството в българското село, Закон за застраховане на селскостопанските посеви и добитък, Закон за създаване на селскостопански сдружения и др. Старият, останал от турско време десятък, който от 1892 г. се плаща в пари, е отменен и заменен с поземлен данък. Разрешава се безмитен внос на едър рогат добитък от чужбина.

Пред новото правителство най-остро стои въпроса за признаването на Фердинанд от Русия и другите велики сили. На 1 ноември 1894 г. умира цар Александър ІІІ . На руския престол се възкачва Николай ІІ . Княз Фердинанд изпраща съболезнователна телеграма до новия самодържец. През юни 1895 г. българска делегация, начело с митрополит Климент, поднася венец на гроба на починалия император, а после е приета от Николай ІІ. Постига се предварително споразумение за възстановяване на отношенията между Русия и България. Руското условие е престолонаследникът Борис да покръстен по православен обред. Княз Фердинанд се съгласява синът му да премине в православната вяра, въпреки че при Стамболов изисква чл. 38 на Конституцията да се промени в обратна посока.

На 2 февруари 1896 г. е извършено миропомазването на принц Борис от екзарх Йосиф. Руският генерал Голенишчев представя царя-кръстник Николай ІІ. Веднага Русия признава Фердинанд за законен български княз. След нея това извършват всички велики сили и Османска Турция.

От 1897 г. правителството активизира балканската си политика. Определена роля тук изиграва въстанието на о. Крит и последвалата гръцко-турска война. В България пристига сръбският крал Александър с предложение за съвместни българо-сръбски действия в помощ на Гърция. Но правителството не намесва България в войната. Срещу този неутралитет, за който Турция е благодарна, К. Стоилов успява да издейства от Високата порта откриването на български търговски агентства в Солун, Скопие и Битоля. През същата година султанът дава берати за български владици в Битолска, Дебърска и Струмишка епархии в Македония. Така Османската империя официално признава по-голямата част от населението на областта за българско. Външната политика на К. Стоилов също се оказва плодоносна за България. Без да притежава големия дипломатически талант на Стамболов, Стоилов вес пак умело осъществява сближението с Русия, признаването на Фердинанд за легитимен български владетел и нови придобивки за българите в Македония.

Помирението между България и Русия и признаването на Фердинанд обаче не засилват позициите на народняшкото правителство. Управлението му е съпроводено от чести министерски кризи. Опозицията се обединява в т. нар. “либерална концентрация”, която представлява сериозна заплаха за кабинета. Недоволство от правителството на Народната партия почва да проява и князът. Стремежът му към лично управление непрекъснато се засилва. На всичкото отгоре реколтата през 1897-1898 г. се оказва слаба. Намаляват данъчните постъпления и финансовите трудности на държавата се засилват. При тази обстановка на неблагополучия и натиск на 13 януари 1899 г. К. Стоилов подава оставката на своя кабинет.

Из

1853 - 1901
Място на раждане: Пловдив

1871 г. завършва Роберт колеж в Цариград.

1877 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. Доктор на университета.

1878 г. учи право в Париж. Член на Пловдивския апелационен съд.

1879 г. председател на Софийския губернски съд, депутат на Учредителното народно събрание, един от водачите на консерваторите, секретар на Учредителното народно събрание и член на комисията по изработване на проект за конституция Частен секретар, началник на политическия кабинет на княз Батенберг.

1881-1883 г. подкрепя режима на пълномощия, министър на външните дела и изповеданията в кабинета на ген. Соболев, министър на правосъдието в кабинета на Цанков.

1884 г. член на Българското книжовно дружество.

1885 г. участва като офицер доброволец в Сръбско-българската война, зачислен в свитата на княза.

1886 г. министър на външните дела и изповеданията в правителството на Каравелов, член на делегацията за намиране на кандидат за българския престол.

1886-1887 г. министър на правосъдието в кабинета на д-р Радославов, министър-председател и министър на финансите.

1887-1888 г. министър на правосъдието в кабинета на Стамболов.

1894 г. министър-председател на коалиционния кабинет, образува Народната партия.

1894-1899 г. министър-председател, основател на в."Мир".

1896-1899 г. министър на външните дела и изповеданията.

Министър:

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство (без председател на Министерския съвет) от 1.VII.1881 до 30.VІІ.1881

- външните работи и изповеданията в правителство на Леонид Соболев от 14.І.1883 до З.ІІІ.1883

- правосъдието в правителство на Драган Цанков (втори кабинет) от 7.IX. 1883 до 31.ХІІ.1883

- външните работи и изповеданията във временното правителство на Петко Каравелов от 12 до 16.VІІІ.1886 - правосъдието в правителство на Васил Радославов (първи кабинет) от 26.VІІІ.1886 до 28.VІ.1887

- председател на Министерския съвет в правителство от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието и управлява Министерството на финансите в правителство на Константин Стоилов (първи кабинет) от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието в правителство на Стефан Стамболов от 20.VІІІ.1887  до 12.ХІІ.1888

- председател на Министерския съвет в правителство от 19.V.1894  до 9.ХІІ.1894

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (втори кабинет) от 19.V.1894 до 9.ХІІ.1894

- председател на Министерския съвет в правителство от 9.ХІІ.1894 до 18.І.1899

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 9.ХІІ.1894 до 1.ХІ.1896

- управлява Министерството на правосъдието в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 13.ІХ.1895 до 10.ІІІ.1896

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 10.ІІ.1896 до 1.ХІ.1896

- външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 1.ХІ.1896 до 18.І.1899

Не след много дни момче от бялото братство ме заведе на първото сектантско събиране в апартамент не много далече от центъра на града сред група младежи свирещи на китара и шумно смеещи се.Аз току що кръстена в Православна църква излязла от „Бялото братство“ и решила да служи на Христос.Щом има Бог и Той е Исус Христос какво по добро решение за живота освен да му служиш!

След известно време от мои приятели разбрах,че мъжът,които го бяха провъзгласили за пророк е смятан за луд в собственото си семейство и то преди да стане християнин.Когато разбра кого познавам,той много се притесни и явно е започнал да говори лъжи за мен за да не се поставя под съмнение психическото му здраве.За моя радост по-късно го отлъчиха от въпросното събрание и не ми създаваше проблеми,но явно не му харесваше,че не съм влюбена в него както повечето жени в църквата и ,че имам познати които са от приятелско семейство на неговото.Посещавах тази нова църква,развивах си бизнеса давах пари за Благовестието и бях практична.Реших да уча в Библейско училище за да познавам по добре Бог и неговото Слово Библията.Моите лидери бяха категорично против,но аз бях взела решение и започнах да уча задочно в София,нямаше на кого да оставя работата си,а от бизнеса ми се издържаше моето семейство.

Посещавайки лекциите в София разбрах,че учението и практиките в така наречената църква са погрешни и дори еретични,след молитва и размисъл се преместих в друга протестантска общност.Запознах се с младежите им,излизах на разходки,молехме се.От тях разбрах,че те не искат младежкият си лидер и,че им е наложен от неговият приятел пастирът на църквата.Разбрах,че този мъж е бил вдовец и преди жена му да почине е биел и гонел.Аз мразех мъже насилници и той ми стана още повече антипатичен.Особенно мразех когато свършеше службата и някак сексуално ми опипваше ръката.По-късно разбрах,че дори и женени жени е опипвал.Знаех за мъже,които часове са пребивали жените си и са ги карали да признаят неща,които не са извършили.В крайна сметка след 24 часов побой или по-малко са чували признанията и жената е била наричана с най-извратените епитети,които някой може да измисли.Някак си естествено бях на страната на противниците на младежкият лидер на новата ми църква.

Имаше един син и наскоро се беше оженил за доста по-млада жена от него.В общи линии ми обясниха колко неморален е той и колко много връзки и влияние има в църквата.

Аз все още посещавах библейското училище в София и ставах свидетел на много изцеления на болни от рак,промяна в живота на хората,любов.

Бях свикнала на честност и откритост-планинарите и алпинистите са такива,помагат си,а и много пъти животът ми е зависел от моите колеги и приятели.Може би сте чували хората да казват,че когато се качат в планината хората се променят стават по човечни,по истински.Бях свикнала да помагам и да се жертвам за колегите и приятелите си,животът им е зависел от моята бързина и обучение-едно въже,джаджи и клинове....

За моя голяма изненада в църквата се сблъсках с лицемерие,лъжа,неморалност.

Започнах молитвена група,не знаех,че трябва да искам разрешение от пастира,просто имаше ключове за църквата и няколко човека,които искаха да се молим заедно.За кратко време групата нарасна и беше по- голяма от някои младежки събирания.Това естествено не се хареса на младежкият лидер и жена му.Но това не занимаваше съзнанието ми.Имаше Бог и той се казваше Исус Христос и аз исках да му служа.Бизнесът ми,приятелите ми всичко беше след Христос.

Организирахме лагер на палатки.Върна се от Библейско училище и бъдещият ни младежки лидер приятел на моите приятели и очаквахме нещата да се развиват по-добре и по-добре.

Организирахме всичко аз всеки ден пътувах и естествено за мен не беше почивка.Бог ми да-де и име на лагера:“Господ е наше Знаме“.Имаше невярващи младежи и почти всички решиха да предадат живота си на Христос.На този лагер се запознах и с много нови хора.

За мое съжаление училището ни в София се закри и не можех да продължа обучението си,тези духовни празници престанаха за мен.Почти всичко,което ме учена в „Оазис на Любовта „ се отричаше от църквата,която посещавах,но аз виждах плодовете,промяната в хората и себе си.

Може би това,че имах информация от роднини на младежкият ми лидер,които му бяха и съседи предопредели моето отношение,а и неговото към мен.Знаех за различни злоупотреби и това създаде бездна между нас.Много пъти съвсем явно лъжеше и това ме отвращаваше,но нищо не можех да променя,можех само да се моля.

Духовният ми стремеж към Бог постави всичко на заден план и исках само да служа на Христос.Реших и преустанових бизнеса си.Имах проблеми с майка си защото тя работеше за мен и оставаше без работа,но аз исках всеки да се издържа самостоятелно,а и материалните неща не ме радваха.Можех да си позволя почти всичко,бях започнала да уча „Мениджмънт в международният бизнес“ за да бъда по успешна,но желанието ми беше най-вече да угаждам на Бога.След няколко семестъра реших да кандидатствам финанси и така се озовах в град Свищов и учеща финанси.
                                                          Част от книгата " Пътуване "