*Светият синод по стъпките на Юда.....  

     Аз като обикновен гражданин и религиозен християнин, който е кръстен в църква и, който малко или много спазва българските източно –православни традиции съм направо „погнусен, омерзен“ от случващото се в нашата православна църква. Нашият свети синод, подстрекаван от пловдивският продажник митрополит Николай – Ролекса реши да гласува в отсъствието на патриарх Максим да дава архонтски титли на миряни за особени заслуги. Решението е било 10 дни след като той лично даде титлата „архонт” на бизнесмена Петър Манджуков. В отговор на това БПЦ заяви, че досега не е имало регламент, по който да се раздават „архонтски“ титли. Това от своя страна не буди ли съмнение, че титлите, които бяха раздадени на бизнесмени със съмнителна репутация и продаващи оръжие, трябва да върнат титлите, защото са незаконни?

 

*скъпата играчка на Ники Ролекса
 

Ще ликува ли тази вечер канцлера Меркел? Снимка: Reuters

Когато се оказа, че Германия ще играе срещу Гърция в днешния четвъртфинал на Европейското първенство по футбол, политическият момент за всички беше очевиден, пише BBC. 

Питане до Европейската комисия за това има ли държавна помощ, въведена с промените в Закона за горите, внасят евродепутатите от Синята коалиция, обяви в Разград депутатът от СДС Ваньо Шарков.

В Разград той представи кандидатурата си за лидер на СДС, обяви се за работещи местни организации на партията, които да са основа за бъдещо дясно обединение.
 

Снимка: Reuters

Конституционният съд /КС/ обяви за противоконституционни два текста от Кодекса на труда, съобщиха от съда.

В края на януари 55 народни представители от Коалиция за България и ДПС сезираха КС за промените в кодекса. Червените и хората на Доган атакуваха текстовете, с които се въвеждат глоби за работници без трудов договор и се повишават критериите за представителност на национално ниво на синдикалните и работодателските организации.

Според магистратите приетите текстове от мнозинството, с които представителните организации на работодателите на национално равнище трябва да обединяват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица, противоречат на основния закон на държавата.

Другият обявен за противоконституционен текст е свързан с отговорността на работника или служителя, когато се извършва дейност без сключен трудов договор.

С последните одобрени от ГЕРБ промени бяха въведени наказания, според които се налага санкция в размер на три лични осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход, ако работникът бъде спипан от инспекторите без трудов договор.

•  
•  
• България
•  

• Препоръчване (17)
•  
•  
•  
•  
•  
•  

Фотограф: Анелия Николова

Работниците от ОЦК планират да напуснат в понеделник - 22 юни

Работниците от "ОЦК Кърджали" решават днес дали да преминат в гражданско неподчинение - 20 юни

Търговците на гласове ще бъдат подслушвани - 27 май

Снимка: БТА

Премиерът заяви, аз ще го потвърдя – не ние ще вземем решение за Закона за горите, а парламентът. Групата на ГЕРБ ще застанем зад постигнат консенсус. Това каза земеделският министър Мирослав Найденов пред журналисти във връзка с протестите, свързани с промените в Закона за горите.

"Правителството не реагира твърдо, видяхте. Не се оправдаха опасенията за полицейско насилие или спекулациите на БСП, че едва ли не ще изкараме организирано държавни служители. Не само не ги призовавам, забранявам им даже да протестират в работно време", отсече Найденов.

По думите му двете страни трябва да постигнат консенсус. "Държавата не може да бъде парализирана от протести. Има други теми, не е основната тема горите, ето днес виждате 600 млн. лв. чакат хората от тези селски райони", коментира той.

На въпрос дали е възможен референдум по темата Найденов заяви: "Не мисля, че това е толкова национален въпрос, че да има референдум по него. Има две страни, не е цялото общество. Обществото не е разделено. Има групи от по няколко хиляди, които защитават своите тези. България все пак е 7 милиона".

Министърът отбеляза, че разговорите между спорещите страни по отношение на закона вървят ползотворно и са направени отстъпки и от двете страни. "Призивът е да не си мерят протестите, а аргументите", обобщи Найденов.

Работната среща продължава днес, а в 16.00 часа Комисията по земеделие в парламента трябва да гласува ветото на президента Росен Плевнелиев.

На 3 юли от 10.00 часа ще има голяма кръгла маса за обществено обсъждане преди да стартира процедурата по първо четене на Закона за горите в пленарна зала, посочи още Найденов.

България може и да не домакинства на финалите на Световната лига по волейбол. Снимка: Булфото

България може да остане без престижното си домакинство на финалите на Световната лига по волейбол през 2012 година, което трябва да бъде в началото на месец юли в столичната зала "Арена Армеец", съобщава BGvolleyball.com.

Основна причина за това е, че не са платени 500 000 долара такса, които правителството обеща да даде за организирането на форума.

Друга причина са скандалите в българския волейбол, като Международната федерация (ФИВБ) е притеснена от случващото се у нас и искането на бившият вече селекционер Радостин Стойчев за оставки на УС на федерацията и нейният президент Данчо Лазаров.

Междувременно сръбската федерация е изразила готовност за моментално заплащане на парите и желание за организация на финалите на най-комерсиалният турнир на планетата.

Ако това стане, отнемането на домакинството ни ще бъде прецедент, който не се е случвал досега в 23-годишната история на Световната лига.

Така се появяват и притеснения относно участието на мъжкия ни национален отбор във финалната фаза на надпреварата, защото сега тимът ни е на трето място във временното класиране на предварителна група "D".

За финалите се класират победителите в четирите потока, домакинът и най-добрия втори, който почти сигурно е състава на Бразилия.

Още новини от света на спорта четете в Gol.bg

Снимка: Getty images/Guliver photos

Търговското споразумение за интелектуалната собственост АСТА, което предизвика протести в цяла Европа в началото на годината, е почти обречено, след като днес водещата комисия на Европейския парламент препоръча то да не бъде ратифицирано.

В драматичен вот, с 19 на 12 гласа евродепутатите от Комисията по международна търговия решиха да препоръчат споразумението да не влиза в сила в ЕС, както и да се отхвърли предложението на Европейската комисия да се изчака произнасянето на европейския съд по неговата зоконност.

Вотът във водещата комисия не мина без драми, след като той беше отложен с процедурни маневри за месец, а вчера беше пуснат слух, че европейската десница ще наложи таен вот.

Днес обаче Европейската народна партия отхвърли подозрението за скриване на вота, но нейните представители, както и консерваторите гласуваха в полза на ратификацията. Против бяха социалистите и либералите, както и евроскептиците, които са против всякакви договори на европейско ниво.

Търговският еврокомисар Карл де Гухт, който преговаря от името на ЕС по споразумението и е един от най-видните му публични защитници, се опита да изкуши евродепутатите с предложение да подготви анекс към АСТА, чрез който да изчисти притеснителните моменти, свързани със споделянето на информация онлайн, както да поясни какво означава ползване на защитени продукти с търговска цел, т.е. дали гледането на филми вкъщи е престъпление, но депутатите се оказаха непреклонни.

Все пак де Гухт предупреди, че отхвърлянето на АСТА ще намали още повече конкурентоспособността на европейския бизнес, който се бори за оцеляване в кризата.

След петте негативни вота, сега депутатите ще решат окончателно съдбата на АСТА на пленарната си сесия в Страсбург на 3 или 4 юли.

Ако те отхвърлят ратификацията, споразумението няма да се прилага в ЕС въпреки, че 22 страни членки, включително и България, го подписаха в края на 2011 г.

Андерш Брайвик демонстрира добро настроение в съдебната зала. Снимка: Reuters

Норвежката прокуратура поиска масовият убиец Андерш Брайвик да бъде въдворен в психиатрична клиника, тъй като е невменяем и негоден да носи наказателна отговорност, предадоха Франс прес и ДПА.

Брайвик уби 77 души миналата година в Норвегия, а процесът срещу него започна през април т.г.

Ако съдиите вземат друго решение за психичното здраве на обвиняемия и не го въдворят на принудително лечение, той трябва да бъде осъден на 21 години затвор при строг режим - присъда, която може да бъде удължавана без ограничение, докато е смятан за опасен, каза прокурорът Свейн Холден.

Пoзицията на прокуратурата се основаваше на единствената официална психиатрична експертиза тогава, според която Брайвик страда от "параноидна шизофрения", което го прави наказателно неотговорен.

Тази диагноза беше оспорена от повторна експертиза и всички останали психиатри бяха призовани да дадат показания по време на процеса. 

Присъдата се очаква на 20 юли или на 24 август.

През юли миналата година Андерш Брайвик уби 77 души – осем при нападението с кола-бомба срещу основната правителствена сграда в Осло, а останалите, основно тийнейджъри, по време на политически младежки лагер на остров Ютьоя, който се организира ежегодно от младежкия клон на управляващата Лейбъристка партия.

Пред съда той призна, че е извършил убийствата, но заяви, че не се признава за виновен.

Ако има важни исторически книги, които трябва да се познават от по-широката аудитория, то без съмнение„Третата национална катастрофа” на Веселин Ангелов е една от тях
....
Нейното съдържание обуславя и важността й – става въпрос за съветската окупация на България в периода 9 септември 1944 г. – 15 декември 1947 г.

Още от началото бързам да кажа, че документално поднесените ФАКТИ в нея драстично се различават от пропагандирания десетилетия наред при комунизма образ и роля на Червената армия – „освободителка”.

Както самото заглавие на книгата подсказва присъствието на окупиралата територията на България съветски войски на 3-ти Украински фронт са бедствие за страната – истинска катастрофа за нейното политическо, стопанско и социално развитие.

Авторът на книгата е добре познат като член на комисията по досиетата „Андреев” и с книгите си посветени на македонския въпрос, а през последните години и с документалните сборници с документи от архивите на ДС, посветени на т. нар. възродителен процес.

Изключително в ползва на читателите Веселин Ангелов прави ретроспекция на българо-съветските отношения в историографията от периода на комунизма. Това е важно, тъй като от тези страници човек получава представа за характера и духа на публикациите по темата преди рухването на Берлинската стена през 1989 г.

Те са крайно идеологизирани и с подчертано пропагандна насоченост. Заглавията на някои от тях спестяват по-нататъшни коментари: „Ще пребъде векове”, „Навеки заедно, навеки вместе”, „Летопис на дружбата”, Съветската армия – освободителка на българския народ” и др.

Авторът предлага синтез и на публикациите в пресата след 1989 г. по темата за присъствието и ролята на окупаторката в България. По този начин читателят може да прави паралели с предишни изводи и заключения.

Посочените са и някои нови исторически изследвания, които хвърлят нова светлина най-вече върху икономическата тежест на съветските окупационни войски, която България е задължена от СССР да понася.

Една от тях е на историка Даниел Вачков – „Изпълнението на финансово-икономическите клаузи на Съглашението за примирие с България от 28 октомври 1944 г., публикувано в „Исторически преглед” през 2004 г.

В него много точно са посочени данните за цената на съветската окупация. Сумата е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. Разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.

За да се добие още по-добра представа за колосалните разходи по издръжката на съветската армия и участието и във войната в заключителната й фаза на страната на победителите без да е призната за такава (една от причините да е окупирана от съветската армия) трябва да се посочат още няколко цифри. Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част от 43 млрд. лв.

Като най-разорително за българското стопанство се посочва изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението. То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.

До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв. Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.

Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв.

Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза. От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една една трета от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 процента, а износът – 40 процента.

Съюзната контролна комисия с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения на отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.

За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход с ограничаване на банковото обръщение. Операцията се извършва от 1 до 16 март 1947 г.

В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обръщение.

За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обръщение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обръщение е сведено до 21 млрд. лв.

Тежестите на обмяната са за сметка основно на обикновените граждани, като само тях принудително да събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.

В книгата ще намерите ярки факти на диктата на икономическата политика, която Сталин налага на България след 9 септември 1944 г.

Освен икономическите последствия в книгата е отделено внимание и на политическата и социалната цена, която българския народ плаща по време на съветската окупация – убийствата без съд и присъди след 9 септември 1944 г., т. нар. Народен съд, с който е ликвидиран елитът на нацията, създаването на лагерната система по съветски образец, изселванията на няколко хиляди семейства, скалъпени съдебни процеси.

Авторът е публикувал и солидно количество малко познати архивни документи (близо 200 страници), потвърждаващи пагубното съветско присъствие в България.

„Всички документи са оригинални и се публикуват за първи път. Преобладаващата част от тях са напълно четливи, поради което се предават само техните факсимилета. Този подход е продиктуван от желанието да се даде възможност на читателя сам да достигне до истината”, посочва Веселин Ангелов.

По думите му по този начин привържениците на тезата за „освободителната” мисия на съветската армия и СССР се лишават от възможността да спекулират и обвиняват в преиначаване на историческата истина.

„Третата национална катастрофа” – съветската окупация в България 1944-1947 г., Веселин Ангелов, изд. „Анико”, 2005 г., 354 страници.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна справка относно вражеските прояви сред учениците и студентите през 1949-1950 г.

Документът е изготвен от структурата към І отдел на Дирекция Държавна сигурност, която е натоварена с контрола върху образователната система в България в края на 40-те години на миналия век.

Справката дава представа за организирането на нелегални различни групи, в които участниците са предимно ученици и студенти. Тяхната дейност е насочена срещу установения с помощта на Съветската армия комунистическо управление в страната.

През периода, който се отчита, политическата опозиция в България вече е сломена и комунистическата власт е установила еднопартийно управление в страната.

В същото време обаче се засилва въоръжената съпротива срещу режима, чиято най-ярко проявление едвижението на горяните. Въпреки че не са посочени в справката една част от проявите на младите хора са свързани именно с нелегалната въоръжена съпротива.

Правят впичатление и два основни извода на Държавна сигурност. Първият е увеличения брой на опитите и реално осъществените бягства от средите на младежта. Втроият е, че по-голяма част от писането и разпространение на анонимни материали срещу властта са дело на младежи.
В документа са описани и конкретни проявления на съпротивата и несъгласието и техните автори от училищата и университетите в края на 40-те и началото на 50-те години.

Строго секретната справка е включена в документалния сборник „Държавна сигурност и образованието”, 2011 г.

(нестандартен обзор на световните пазари за изминалата седмица)

- Състоя се първичното пласиране на акции (IPO) на новата тийнеджерска страст – Фейсбук! За огромна изненада на първите "щастливи" акционери, сдобили се с книжата на социалната мрежа, вторичните търгове преминаха много по-зле дори от най-песимистичните очаквания. Приключвайки първия ден на нивото от първоначалното пласиране, цените на акциите продължиха стремглавото си пропадане  - в понеделник, когато индексът NASDAQ Composite подскочи с 2,5% и, например, Apple поскъпна с 6%, Facebook се свлече с 11%, а във вторник загуби поредните 9%. Последваха я банките, провели първоначалната емисия, особено Morgan Stanley. Заедно с това, пропадане отбеляза и самата борса NASDAQ – кой сега ще поиска да си организира IPO чрез нея?

Но скандалът избухна малко по-късно: агенция Reuters съобщи, че в разгара на IPO road show (рекламно-пропагандистката кампания за потенциалните купувачи), и трите underwriter-а (Morgan Stanley, J.P. Morgan Chase и Goldman Sachs) единодушно са понижили прогнозите си по извежданата от тях на пазара компания! Този факт е суперскандален! Тук има не само грандиозен конфликт на интереси, а и недопустимо използване на инсайдерска информация, тъй като банките са съобщили за понижената прогноза само на своите директни клиенти, а на страничните фирми и частни лица са продължавали, сякаш нищо не се е случило, да „засилват“ акции на Facebook.

Подобна наглост е прекалена даже за щатските пазари, затова към средата на седмицата инвестиционните банки бяха атакувани с вълна от съдебни искове на „непредвидливи“ купувачи! Очаквайки тежки времена и притесняван от току-що фиксираните многомилиардни загуби (5 млрд.$) на своите гениални трейдъри, J.P. Morgan Chase прекрати обратното изкупуване на своите акции, а тъй като в тази програма имаше доста пари (15 млрд. долара), това решение оказа допълнително напрежение на пазарите.

Светът

- И пак Reuters съобщи, че още миналата година Федералната хазна на САЩ е предоставила екслюзивното право на Китай, да купува държавни облигации директно от Министерството на финансите, а не чрез първичните дилъри, както това е предписано за останалите (включително централните банки)!

- Както можеше да се очаква, срещата на G8 за пореден път не реши абсолютно нищо, за което намери твърде оригинално оправдание – с икономическите проблеми се занимава G20, а ние решаваме само най-горещите проблеми - ето и Гърция подкрепихме морално! Обект на присмех беше новобранецът Оланд, който се яви за „срещата без вратовръзки“, именно с вратовръзка! Старите кучета не загубиха самообладание и двустранната среща между Обама и Медведев (спец-пратеника на Путин) се проведе „без вратовръзки и сака“!

Азия

- В реалния свят всичко, уви, е доста по-сериозно, за което свидетелства понижението с цели два пункта (с негативна прогноза) на японския рейтинг от страна на агенция Fitch. Дългът на страната на изгряващото слънце е колосален (над 250% от БВП) и продължава бързо да расте, което кара все повече наблюдатели да го възприемат като поредния балон, който може да гръмне всеки момент.

- През април индексът на активността във всички отрасли на японската икономиката ускори спада си – той олекна с 0,3% за месец, срещу съкращение от 0,1% през март. Търговският дефицит достигна 520 млрд. йени, което е шест пъти повече, отколкото през март, и с 11% по-зле от прогнозите на пазара – износът за ЕС се е свил с 1,9% на годишна база, към Азия – с 2,6%, а към Китай – със 7,1%.

- Покупките в супермаркетите, които са най-добрия индикатор за потребителското поведение (винаги трябва да се хапва нещичко) са твърде мрачни – през април годишното снижение е останало внушително, съставяйки 1,9%, въпреки, че е малко по-добро от мартенското, когато е било -2,4%.

- През май индексът на деловата активност в производствения сектор в Китай се затвърди в зоната на спада (48,7 пункта, вместо 49,3 през април). Индикаторът за деловия климат се понижи – влошаване е отбелязано по всички направления. Поднебесната е решила да се върне към стандартната практика за стимулиране на забележимо охладилата се икономика – чрез държавни инвестиции в инфрактурни проекти. Проблемът, обаче е, че това означава издуване на нови балони. Да не говорим, че и предишните вложения в значителна степен превъзхождаха възможностите на вътрешното търсене (наскоро построените празни градове и другите прелести на хиперинвестирането).

- Впрочем, такава картина скоро може да се очертае в целия азиатско-тихоокеански регион – той твърде много е зависим от външното търсене, което навсякъде активно пада.

Европа

- Към куриозите на съвременната политика трябва да прибавим обръщението на белгийския ислямист Абу Имрана към свежоизбрания президент на Франция Оланд, с призив последният да приеме исляма. Коментаторите вече отбелязват, че авторът на това емоционално откровение задочно е осъден в Родината си (Мароко) на десет години затвор за търговия с наркотици и съдейки по наглостта на предложението, той също от време на време се глези с различни съмнителни препарати!

- Испания (за втори път в последните пет месеца) повиши оценката си по дефицита за миналата година до 8,9% от БВП, оправдавайки се с измама от страна на регионалните власти. Последните, обаче, не си губят времето напразно – правителството на Каталуния се обърна към Мадрид с поредната молба за помощ! Аукционът по пласиране на испански държавни облигации протече посредствено (слабо търсене, нарастваща доходност). Възможните загуби на банковите институции се оценяват на 260 млрд. евро! Агенцията Egan Jones за трети път в последните два месеца понижи рейтинга на страната (с две степени).

- Нарастват проблемите в Ирландия – спадовете по цените на жилищата отново се ускориха (за последните 12 месеца - с 15,5%, а за 3 години – с цели 40%), което допълнително усложнява ипотечния бизнес.

- Британският БВП е преразгледан до -0,3% за тримесечие. За това главна вина има строителният сектор, рухнал с 4,8%. Ако не бяха държавните покупки на стоки и услуги (+1,6%), тогава всичко можеше да бъде още по-печално. По данни на британската търговска палата, през февруари-април купувачите в търговските комплекси са били с 2% по-малко, спрямо година по-рано. Продажбите на дребно през април са се свлекли с 2,3%, напълно компенсирайки ръста от месец март (с 2,0%) и връщайки динамиката на минус (с 1,1%). Ако се отстранят манипулациите с инфлацията, ще се изясни, че продажбите на глава от населението са паднали с 18% от пика си през 2004 г. и са се върнали към нивата си от средата на 1990-те. Въпреки това, сравнено със САЩ това е умерено падане, тъй като там имаме -30% и връщане към 1960-те години.

Източник: ОИСР, алтернативни оценки

- Потребителското доверие в Холандия се е влошило, което се дължи на неочакваното нарастване на безработицата в страната на лалетата през април с цели 0,3% до 6,2%.

- Като цяло в региона се очаква повсеместно падане на БВП през второто тримесечие, в т.ч. по еврозоната с 0,5%.

Америка

- В Щатите назряват сериозни проблеми на пазара на студентските кредити, за чиито балон сме съобщавали многократно – да си припомним, все пак, че през последните години, когато държавата започна да отпуска немалка част от парите по този раздел, заеми получаваше всеки, който си поискаше, включително възрастни хора, които нямаше как да бъдат наречени студенти.

Bloomberg публикува обзора на президента на Emeritus of Franklin & Marshall College, Ричърд Нидлър, където се разкрива информацията, че почти една трета от изследваните университети и колежи имат отрицателен капитал (задълженията им са повече от техните активи)! При половината от тях недостигът превишава 10 млн. долара, а при рекордьора дупката достига 400 млн. Всичко това означава, че при неизбежното свиване на пазара на студентските заеми притокът на пари (таксите за обучение) в тези вузове рязко ще намалее, което може да предизвика тяхната „внезапна смърт“, по примера на Lehman Brothers през 2008 г.

- Отчетите за първото тримесечие приключиха при много мрачна картина: Dell е кошмарен – печалбите и обема на продукцията са много по-зле от очакванията на анализаторите, прогнозите също твърде разочароваха. На този фон отчетът на Hewlett-Packard беше възприет възторжено, неясно защо – при тях печалбата пада 1,5 пъти, а продажбите – с 3%. Прогнозата е явно по-лоша от очакванията на аналитиците, а към това се прибавят плановете на фирмата да уволни 27 хил. (8% от персонала) в близката година и половина.

- През април поръчките на стоки за дълготрайна употреба в САЩ прибавиха само 0,2% за месец, след разрушителното 3,7% надолу през март. Чистите капитални поръчки са загубили 1,9% след съкращение от 2,2% месец преди това.

- Общото количество на получателите на помощи при безработица за първата седмица на май са се качили до максимума от февруари.

- Статистиката за продажбите в американските магазинни мрежи е станала заплашителна: седмичните спадове са факт вече четвърти пореден път, като при това към средата на май те даже са се засилили. Съгласно ICSC и Goldman Sachs, в периода 13-19 май покупките са се свили с още 1,7%, след падането с 0,8% през всяка от предишните три седмици. Останалите индикатори по потребителското търсене също са твърде мрачни!

Правилното функциониране и развитие на икономиката изисква паричната маса в обръщение да съответства на  обема на стокооборота. Ако парите се окажат в излишък се получава инфлация, ако са в недостиг – дефлация, и двете явления водят до икономическа криза. Вторият съществен момент е, че ако една икономика трябва да се развива, то паричната маса в обръщение трябва да се увеличава паралелно, в противен случай икономическият растеж се спъва от липсата на пари. Нека сега видим възможностите на България да контролира обема на левовете в обръщение (доколкото това въобще може да бъде контролирано в рамките на капиталистическата икономика). Контролът на количеството на парите се осъществява от централните банки. За България това е БНБ. Функциите й на централна банка обаче са практически отнети от въвеждането на валутния борд.

Какви са правилата на валутния борд (1)?

„Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

А. валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

Б. валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);

В. валутният борд не отпуска кредити на правителството;

Г. валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

Д. валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

Е. няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Точка „А” мисля че е ясна, но трябва да се има предвид и уточнението от „Г”. Точка „Б” означава, че БНБ държи в западна банка (може би Европейската централна банка) сума в евро (валутен резерв) равен на стойността на „истинските” левове в обръщение, изчислени по фиксирания курс на лева. Това означава, че стойността на българския лев е изцяло покрита с евро. Разбира се само на „истинския лев”, но не и на дълговите левове които създава банковата мултипликация. „В” означава, че БНБ не може да пуска пари в обръщение по искане на българското правителство. „Г” също ограничава операциите, с които БНБ може да пуска в обръщение левове негарантирани с евро. „Д” е интересно нещо, нискорисковите активи в резервна валута (еврото) естествено могат да се намерят само в западните страни. Така се оказваме инвеститори за ЕС. „Е” е ясно и доста важно.

„Контрол” на левовата парична маса

Нека сега видим възможностите на България да увеличава паричната маса в обръщение, за да подсигури евентуалния икономически растеж или да предотврати икономическа криза. Очевидно печатането на левове може да става само чрез съответното натрупване на евро във валутния резерв – точка „Б”. Как обаче БНБ може да се сдобие с евро. С пробутване на левове в ЕС очевидно няма да стане. Позволено й е само да обменя евро за левове на граждани, фирми или банки и то по тяхно поискване, а не по собствена инициатива. Това е задължение на БНБ по точка „А”.  Двата сценария са чужди инвестиции и износ. При чуждите инвестиции инвеститорът има евро, а са му нужни левове за да се разплаща с тях в България. Във втория случай на български износител се плаща в евро (валута) и той ги обменя в левове също, за да се разплаща в България. Така се оказва, че потенциалният икономически растеж на българската икономика зависи от чужди инвестиции и от износ. Какво произвеждаме, та да го изнасяме е въпрос. Търговският ни баланс все е отрицателен. Това означава, че можем да разчитаме само на инвестиции и то такива, че да компенсират вноса. Тази ситуация, макар и да не се обяснява на публиката, е добре известна. Тя е в сила за почти всички незападни страни. МВФ и С(А)Б налагат условия подобни на тези на валутния борд фактически на всички незападни страни.

Световната криза

Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависимо от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари, с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. По точка „А” БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и според точка „Е” не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутният борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вносът не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и според точка „Е” не може да спре вноса им. Държавата най-вероятно е подписала спогодби с ЕС, които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вносът води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тези причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се, в един момент вносът намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб.

Разрастване на държавния дълг

Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута, с която може да увеличи резерва на БНБ. Това, обаче, веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после, все пак, попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се, чужденци също могат да ги купуват като първо купят левчета). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други комплексарски луксозни стоки. А подозирам, че ония които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП (2) съгласно изискванията за членство в ЕС.

Заключение

Благодарение на валутния борд България практически няма начин, по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутният борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутният борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитният рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Умно! Можем да сваляме правителства до второ пришествие. Тази ситуация обаче не е само българска. Тя е стандартна за почти всички незападни страни (независимо от наличието на валутен борд) и, съзнателно или не, се създава от западните страни включително чрез МВФ и С(А)Б. 

*Първото заглавие е на krizata.blog.bg

Източник: http://antipropaganda.comxa.com/valbor.html

kihano

Протест срещу закона за горите.
Фотограф: Красимир Юскеселиев

Очаква се парламентът да приеме ветото по закона за горите
Земеделската комисия подкрепи ветото върху закона за горите с "въздържал се"

ЮНЕСКО отново изтъква, че с изграждането на ски зона Банско е нанесено максимално допустимото увреждане на природата в Национален парк Пирин, като новият доклад просто отбелязва, че силно засегнатите от строителството терени не са пострадали съществено при строителството на новите лифтове.

Специално внимание е обърнато на липсата на прозрачност при вземането на управленските решения и нарушаване границите на зоните в Национален парк Пирин, както и на слабо контролираното строителство на ски съоръженията в ски зона Банско.

На второ място, ЮНЕСКО отново заявява твърдата си позиция, че България не трябва да допуска строителство на нови ски съоръжения и ски зони в границите на обекта. Настоява се при подновяването на съществуващите ски съоръжения в ски зоните Банско, Кулиното и Добринище да не се нарушават българските закони и устройствени документи и ремонтите на съоръжения да бъдат последвани от възстановителни мерки, каквито невинаги се прилагат от инвеститора.

Заради уврежданията от ски зона Банско, през 2010 г. площта й беше изключена от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО и беше включена в т.нар. буферна зона на обекта.

България получава силен упрек и за допуснатото прекомерно и лишено от икономическа логика застрояване с хотели в землищата на Банско и Разлог, което не дава възможност за балансираното и устойчиво ползване на световния обект Пирин.

В заключение, Комитетът по световното наследство призовава институциите и бизнеса да потърсят възможности за разнообразяване на туристическите услуги в района на Национален парк Пирин, така че да се намали зависимостта на местните икономики от едностранното развитие на сезонния ски туризъм. Възможности за това представляват оптималното използване на минералните водни ресурси, подобряването на техническото и санитарно-хигиенно състоянието на туристическите обекти в националния парк и др. Тези предложения фигурират и в Стратегията за устойчиво управление на природните ресурси в Национален парк Пирин, която беше изготвена от дирекцията на националния парк с финансовото и експертно участие на ЮНЕСКО.

Коалицията "За да остане природа в България" очаква вече година и половина правителството да обясни на обществото какво смята да направи с 650-те декара в повече, които бяха застроени и се ползват незаконно от ски зона Банско извън територията на концесията в Национален парк Пирин. Самият екоминистър Нона Караджова призна за това сериозно нарушение, но МОСВ все още не е предприело действия за прилагане на наказателните мерки, предвидени от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Не е задействана и процедура за възстановяване на нанесените върху природата щети.

Допълнителна информация:
доклада на ЮНЕСКО за Национален парк Пирин

 „В България няма гражданско общество.“
„Българите са заспали.“
„Ние обичаме да ни мачкат до посиняване.“

Много такива коментари
сме чували през последните
години. Вярно, когато
настъпваха промените в края
на XX век у нас, и уж
комунистическият режим
се смени с демокрация,
огромната част от хората
виждаха истинската промяна и предвкусваха истинската
свобода. Излъгаха ни.
Останахме с пръст в уста
и течащите лиги по
жадуваната свобода
за малко да ни удавят.
Тогава ние бяхме на
раменете на нашите татковци
и дядовци или се криехме
любопитно зад някой ъгъл
на сградите по площадите.
Старите се умориха и
като че ли се отказаха
да опитват.

Трябваше обаче да изминат
20 и повече години оттогава,
за да пораснем и ние, а към
нас да се присъединят и 20-годишните, децата на новото време.
Днес нагласите са много по-различни. Младите хора на по 20,
по 30 и повече години ясно осъзнават, че под сладките приказки
за един по-добър живот „българските“ политиците ги лъжат и
ги водят в друга посока – там, откъдето излизане няма да има.

Слугите на чуждите господари и местни дерибеи (наричани
от някои олигарси) вече повече от 20 години разиграват
театрото на демокрацията и „свободни и честни избори”
пред народа. Взеха  какво ли не, разбиха икономиката и
работните места, присвоиха си останалите фабрики,
бетонираха плажовете ни, откраднаха парите на родителите ни,
подариха за тлъсти комисионни на чужди кръвопийци
най-апетитните отрасли на икономиката,
изселиха над милион българи.

Въпреки всичко обаче нас, младите хора на България,
не можаха да изгонят. И най-страннотo за тях може би е
защо не си тръгваме. Ние не искаме да си тръгваме
и няма да си тръгнем, защото няма къде да ходим,
тук сме се родили и тук искаме да живеем с нашите
семейства, деца, родители и приятели. Искаме
да дишаме нашият си въздух, да пием нашата вода
и да се храним с храната от нашите земи!

За това излязохме да защитим нашата земя и нашата вода
от шистовия газ.

За това излязохме да защитим нашите деца от вашите ръце,
които посегнаха да разбият семействата.

Затова излязохме да защитим нашите гори.

Децата, водата и хлябът: последното богатство на българите,
което ще бъде бранено с всякакви средства.

Ние не очакваме от държавата по няколко хиляди евро
месечна заплата. Ние не очакваме от държавата да ни
осигурява стандарт на живот. Ние не чакаме на държавата
да ни дава работа.

Ние сме умни, говорим чужди езици, пътуваме в чужбина и
вземаме най-доброто от там. Ние работим отлично с компютри
и се мобилизираме за часове, при това не по партийна команда.
Нашата кауза са нашата земя, нашата вода, нашата гора,
нашите деца, а не икономиката ви, господа с дебели шкембета.

Ние излизаме на протести с любов, а не с коктейли молотов.
Ние излизаме на протести с цветя, а не с тояги и камъни.
Ние излизаме на протести с нашите деца и нашите лица,
а не с противогази и маски. Ние излизаме с МИР! Защото
ние сме изпратени от Бога тук, за да изпълняваме Неговите повели!

Ляво: Протести у нас
Дясно: Протести по света

Нашата кауза е различна. Тя не е гръцката кауза.

Каузата ни вече не е за стандарт на живот, за пари,
за почивки и сиеста. Ние искаме да живеем тук и сега.
Искаме да оставим за нашите деца чиста земя. И чиста вода,
и чиста гора, и здраво семейство.

И бъдете сигурни, дерибеи във властта или зад кулисите,
че ако посегнете на това, което ценим, ние ще ги защитим.
Както и когато намерим за добре. (И не е задължително
защитата да е по вашите закони! – бел. Стопанина) 
Защото в „изпълнение на Божията воля е силата
на човешката душа“.

Автор: Светлан Бонев

http://www.otizvora.com/2012/06/4532/ 

Георги ДЕЯНОВ

Добро утро!

Едно поколение се събуди недоволно за граждански живот.
Последните дни крещи с дробове, изгарящи от болезнено
нахлуваща свобода.

Ние сме недоволни, защото сме недоспали. Не, нас
не можете да упоите с безумни турски сериали. Неудобно е,
но не мислим чрез телевизор. Интернет предоставя безкрайно
по-адекватно съдържание по поискване, репортерите
ни са хиляди и непрестанно предават от мястото на събитието.
Желанието ви да се видите и „разберете“ с „организаторите“
ни предизвиква смях.

Най-страхотният ви кошмар се сбъдна – змеят на
мнозинството има възможност да се самоорганизира.
Спонтанно, стихийно, светкавично, ефективно.
Без възможност за противодействие.

Сбъркахте с гората.

Връзката на българите с гората и планината е близка и
магическа. Горите и планината винаги са били последното
убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни
са владяни, но горите – никога. Какво очаквате от звяра
на недоволното множество, поставено в безизходица? 
Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път
е сериозно.

Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите
гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището
на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо
развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.

Днес ще спасим горите си от Цеко Минев. Но цекоминевци,
данчолазаровци, чорбаджиненовци са затиснали повсеместно
нормалността. Не искаме смяната на едни елити с други. 
Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата
на играта. Радостни, жизнерадостни, поемаме глътка въздух. 
Нямаме бунтовен опит, но сме с ДНК на производители на
революции. Живеем в интересни времена, днешната битка
не се води в горите кой ще владее площада, а на
площада за това кой притежава горите. Днес
попречихме за горите. Обединихме се спряхме
раздаването на поредната привилегия. Утре ще
спрем друга. Вдругиден ще отнемем някоя.
Протестът е принципен. Крещим против лъжата.

Отказваме да вярваме в Торбалан. Някакво неясно зло,
някакво дорелигиозно същество, което е откраднало
нормалния живот и го крие. Отказваме да вярваме в
Дядо Коледа, батковци и други юнаци, които героично
ще ни избавят от проблемите. Не, пичове. Тая приказка не струва.

Битката е различна и ние сме готови да я поведем. Тя не е
срещу личности, защото те са второстепенни. Битката е
срещу системата, която произвежда цекоминевци. Тя се крепи
изключително на два стълба – привилегии и монополи.
Против сме олигархичният елит да стои извън закона и да
монополизира всички сектори на стопанството, политиката
и обществения живот. На улицата сме срещу непрозрачното
взимане на решения и разпределяне на порции зад завеси,
на маса, по залез слънце и в обредни клубове. Против сме
каквото и да било ограничаване на свободния достъп
до възможности за реализация.

Привилегии и монополите се борят с прозрачност и състезание.
Гласност и постоянна нетърпимост към престъпването на
правилата, които всички сме се съгласили да спазваме.
Правила, които облагодетелстват колкото се може повече
хора и никога шайка олигарси за сметка на мнозинството.
И състезание, състезание, състезание. Не е вярно, че преходът
е завършил. На другия край трябваше да има благоденствие
и върховенство на закона. А получихме сплескана от монополи
и привилегии мизерна реалност. Борбата тепърва предстои.

Сега е по-сложно. Врагът не се разпознава лесно по шапката.
Родителите ни не разбраха. Излъгаха ги самопровъзгласили
се шамани с добро сценично поведение. Борбата е за смяна
на правилата.

Но ние сме нови играчи. Прагматични. Адаптивни, жилави,
интелигентни. Оцеляхме и сега идва нашето време. Работим,
не очакваме подаръци. Енергични сме.
Информирани. Свободолюбиви. Израснахме в смутно време,
без авторитети за добро или зло. Полуизоставени. Не ни научихте
да работим с компютри, сега сме сред най-добрите. Не ни научихте
как да сме пълноценни граждани в отворено общество, но
нямайте съмнение, че и в това ще сме отлични.

Ние сме децата на прехода. Децата, които ще осиновят
родителите си и ще ги научат. Ние сме вече тук, порастваме,
прибираме се. И сме се подготвили. Ние сме юристи – знаем
правата си, когато ни арестувате. Не можете и законотворчески
да ни лъжете, сами можем да напишем законите. Ние сме
икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването
на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как
пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим
и да подобрим организацията си.

Ние сме солидарни – разбираме, че напредъкът идва само
и единствено в състезание, в което печелят най-добрите, но
опъваме защитна мрежа за тези от нас, които се спънат.
Отговорни сме, няма да ги оставим. На „ти“ сме с
нформационните технологии – използваме платформи
за обмен на информация, новини, експертиза, опит в обеми
и скорост, които не знам дали успявате да осъзнаете.
Ние сме програмисти – ще създадем нови платформи и
среда за организация против вашите монополи и привилегии.

Също сме и предприемчиви – виждаме къде и от какво
имат нужда хората и сме готови да им го предоставим;
създаваме нови нужди. Изобретателни сме – трябваше
да станем. Ние говорим езици, черпим опит от приятели
от други страни. Ние сме спортисти, готови сме да се
състезаваме и сме убедени, че по-добрите трябва да
спечелят в честно и отрито състезание. Пътуваме –
общуваме активно, попиваме най-добрите практики и
ги прибираме вкъщи. Често не ни позволявате да ги
приложим. Но и това ще мине. Ние сме оператори и
режисьори и ще направим каталог с безобразията ви.
Ние сме 200 и неколко барабанисти. Ние сме у
трешните ви лекари. Ние сме танцьори – танцуваме
танца на протеста.

Ние сме историци, художници, учени, философи,
арестанти, рекламисти, математици, ние сме родени
от планината. Хора.

Ние сме внуците на Щастливеца, ние сме чисти,
връзката ни с природата е важна и значима. Ние
протестираме, защото знаем какво трябва да се
промени и как. Заедно сме и сме наелектризирани
от емоция, опиянени от победата и сме секси.
Сега имаме още една причина да се будим сутрин.
И да се усмихваме.