Последните събития в Сирия показаха, че планът на Запада, който разчиташе да превърне Алепо в сирийския Бенгази и да го използва за плацдарм на антиправителствените сили, откъдето да тръгнат в мащабно настъпление, се провали. При тези условия домакините на „сирийската опозиция” от Париж, Тел Авив, Лондон и Вашингтон смениха тактиката, като започнаха да действат по две взаимосвързани линии: 1. Максимална дестабилизация на ситуацията с помощта на саботажи, терористични актове, психологическа и информационна война , насъскване на различни религиозни и етнически групи от населението; 2. Подготовка за пряк удар на НАТО и неговите арабски васали. Всичко това се прави, за да се доведе обстановката до състояние на хаос и под предлог за борба с него да се пристъпи към пряка военна интервенция (най-вероятното оправдание за нахлуването ще стане провокация със залавяне на сирийско химическо оръжие от „международни терористи”).

На 5 август, след като сирийски бунтовници взеха за заложници 48 иранци (сред които жени и деца), министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг заяви, че Сирия се движи към конфликт на религиозна основа и че различни групи от опозицията изпадат в религиозно и етническо съперничество – „Заплахата е, че при по-смъртоносен междуособен конфликт може да видим рухването на всички власти в Сирия”. Когато западните политици правят такива прогнози, те всъщност дават гласност на своите планове. Изводът на Хейг: „При отсъствието на мирно решение ние ще увеличим нашата подкрепа за опозицията, ще предоставяме хуманитарна помощ и ще продължим интензивно нашата работо по изолация на режима на Асад, неговите финанси и защитници, ще усложним условията за неговото функциониране толкова, колкото е възможно (1).

Технологията на борбата против сирийското правителство е добре описана от западните медии. На 5 август британският в. Sunday Times публикува свидетелствата на британския фотограф Джин Кентли, отвлечен в Сирия заедно с негов холандски колега от „международни джихадисти”, които са ги държали в своя лагер.(2) В лагера на тези „борци за вярата” не е имало нито един сириец, а само дошли от Пакистан, Бангладеш, Великобритания и… от Русия (Чечня). От 30 човека 12 са говорили на английски, а от тях 9 с лондонски акцент. Реакцията на Форийн офис на тази публикация се сведе до коментара, че осигуряването на безопасността в Сирия изисква енергичните усилия на международната общност.

Еднoвременно в друга британски вестник Daily Mail излезе статия от която става ясно, че в Сирия действат британски служителите на министерство на отбраната и британски специални подразделения (3).

Открито за това как се осъществява военната помощ за бандитските групировки се говори и в американския печат. Досега САЩ официално не са предоставяли оръжие за сирийските бунтовници, но не скриват, че това правят техните съюзници в региона – Турция, Саудитска Арабия и Катар. Както каза наскоро пред Wall Street Journal бившият съветник в специалните войски Сет Джонс „в Сирия Ал Кайда (действаща често и под името Фронт ал Нусър в защита на Леванта) прибягва да помощта на контрабандисти свързани с чуждестранни бойци, мнозинството от които идват от Северна Африка и Близкия изток през Турция и Ирак. (4) По информация на американското министерство на финансите пари за бунтовниците дават страните от Персийския залив и Леванта. От Ирак агенти на Ал Кайда доставят оръжия, картечници, гранатомети, а също така обучения за сглобяване на бомби.

Саудитска арабия, Катар и Турция – така наречения „триъгълник на смъртта” – от близо координират с ЦРУ своята дейност на сирийска територия . Централна роля в този съюз играе катарският шейх, министър председедателят и външен министър на Катар Хамад Бен Джасел Бен Джабер Ал Тани и саудитския принц Бандар Бин Султан, който от средата на юли е начело и на тайните служби на Саудитска Арабия. Именно тези хора привеждат в изпълнение зловещия план за Сирия. Принц Бадар – една от най-влиятелните фигури в саудитското семейство от 19983 до 2005 е посланик в САЩ и има близки контакти в влиятелните кръгове в страната. Наричат го най-влиятелния чужденец в Съедините щати. Известно е, че той финансира операциите на контрите в Никарагуа, наемиците в Афганистан, Босна, Либия и чеченските бунтовници в Русия, а сега и сирийските терористи. Той е главният заподозрян за организацията на бобмения атентат в Дамаск при който загина четрима високопоставени сирийски офицери. (5)

Ако Саудитска арабия и Катар действат задкулисно, то Турция се нагърби с всички мръсни военни операции. Точно тук са разположени сирийските бунтовници, командният им център се намира в град Адана в Южна Турция на 100 км. от границата със Сирия. Оттук се координира подръжката за терористите. Турция снабдява „Свободната сирийска армия (ССА)” не само със стрелкови оръжия, но и с преносими рекетно-зенитни комплекси, които вече са 20 броя. За това вече открито съобщи американският телевизионен канал NBC News.

Командният център в Адана, в съответствие с „ориентировката” на президента на САЩ се контролира от ЦРУ, заедно с командния център в американската военна база Инджирлик (6). Колкото до финансовата помощ тя вече е повече от 100 милиона долара, от които официално са предадени само 25 милиона (7).

От началото на август, с подписано разпореждане на Барак Обама се разрешава на ЦРУ и други американски специални служби да оказват помощ на войницте от „Сирийската свободна армия” за сваляне на Башар Асад, така неофициалната подръжка придоби законен статут.

В края на юли американското правителство създаде нова структура, базирана във Вашингтон – „Група за подръжка на Сирия (ГПС)”, която получи лиценз за предоставяне на финансови средства, информация и логистична подкрепа на сирийските бунтовници. Групата вече утвърди списък от 9 военни комитета от Сирийската свободна армия (ССА), които да получават пари за военна техника. „Разбира се трудно е да се каже кой ще получава всеки цент и долар, но се надяваме съветите на ССА да не дават пари на маргинални организации”, казва Браян Сайерс бивш сътрудник на НАТО.

Днес сред сирийските бунтовници върви процес на роене на въоръжение групи, което усилва уахабитските формирования, наричащи се „войни на джихада”. Понастоящем ССА в командването на която преобладават дезертьори, вече влезе в конфликт с Националния съвет на Сирия (НСС) в който основно влизат дисиденти, отдавна напуснали страната. Сега в качеството на своя политическа витрина ССА приема „Групата за подръжка на Сирия”, която я обезпечава със щедри финансови инжекции. В резултат разделение се получи и сред арабските спонсори, Саудитска арабия финансира ССА, а Националния съвет съществува благодарение на Катар. Своята карта в събитията разиграва и сирийският клон на „Мюсюлмански братя”, който се дистанцира от Националния съвет и създава независими от ССА военни подразделения.

Роенето на бандитски формирования в страната усилва впечатлението за хаос и позволява на Запада да представя събитията в Сирия като „гражданска война”. Докато нещата не бъдат наричани с истинските им имена, докато организаторите на кървавата вакханлия не бъдат разобличени, остава само да наблюдаваме как Сирия и сирийския народ загиват в опит да се противопоставят на световното зло…

http://www.fondsk.ru
 

---------------------------

Бележки:

(1) http://www.itar-tass.com/c1/489018.html

(2) http://sana.sy/fra/55/2012/08/05/434987.htm

(3) http://sana.sy/fra/55/2012/08/05/434987.htm

(4) http://lavoixdelasyrie.com/data/?p=3923

(5) http://lavoixdelasyrie.com/data/?p=3906

(6) http://warsonline.info/siriya/obama-ofitsialno-razreshil-tsru-pomogat-siriyskim-boevikam.html

(7) http://digitalmetro.us/2012/08/05/kak-i-predpolagalos-vojna-prishla-v-turciyu/

Олга Четверикова работи като доцент в Катедрата по история и политика на страните от Европа и Америка в Московския държавен институт за международни отношения към МИД на Русия. Завършила е Международни отношения 1983 г.

"Пуси райът": Екатерина (вляво), Мария (в средата) и Надежда (вдясно)

Съдът осъди трите певици от пънк групата "Пуси райът" на две години затвор, като присъдата започва да тече от деня на ареста им.

Надежда Толоконникова (22 г.), Екатерина Самуцевич (29 г.) и Мария Альохина (23 г.), бяха признати за виновни по обвинение за хулиганство, мотивирано от религиозна ненавист и вражда.

През февруари те нахлуха в столичната катедрала "Христос Спасител" и изпълниха т. нар. пънк молитва с призив Богородица "да изгони" президента Владимир Путин. (Вижте видео по-долу)

Днес в залата те посрещнаха присъдата със смях.

Прокурорът поиска за всяка от тях  наказание от три години лишаване от свобода в затвор с общ режим. Според него с "молитвата си" трите са обидили Руската православна църква.

Съдията обаче посочи, че взима предвид факта, че трите нямат предишни криминални прояви, а две от тях имат и деца.

Подсъдимите твърдят, че изпълнението им в храма е

политически протест, защитен от конституцията.

Около сградата на съда, където се гледа делото, има засилено полицейско присъствие, предаде ДПА.

Полицаите връщат обратно всички автомобили и пешеходци, които се опитват да достигнат сградата. Наоколо са паркирани над 10 автобуса, пълни с полицаи от частите за борба с масови безредици, разказаха очевидци.

Пред съда се събраха няколкостотин поддръжници на групата. Чуват се скандирания: "Свобода за политическите затворници". Това е най-голямата протестна акция, откакто руската Дума прие нов закон за протестите. Всеки демонстрант рискува много сериозна глоба заради присъствието си на протеста, съобщава кореспондентът на в. "Ню Йорк таймс".

Световният шампион по шахмат

Гари Каспаров е сред над 60-те души, арестувани при протеста в Москва,

състоял се заради осъдителната присъда на трите млади жени, съобщават руски медии.

Каспаров, който в момента е водеща опозиционна фигура, говорел с журналисти, когато бил обграден от полицията, гласи съобщение, публикувано на страницата му във "Фейсбук".

"Гари Каспаров беше арестуван преди малко пред сградата на съда в Москва, където течеше съдебният процес срещу "Пуси Райът". Той не беше там, за да протестира, а просто да присъства, но полицията го обгради и го повлече към полицейската кола", се казва в съобщението.

"Той е в полицейския участък. Бил е подложен на побой, но твърди, че е добре. Не е сигурен какво ще се случи след това. Изглежда, че полицията чака заповеди отгоре. Той твърди, че стоял спокойно и говорел с журналисти, когато полицаите го сграбчили и започнали да го блъскат", се казва в публикувано малко по-късно съобщение.

"Първоначално не разбрах защо ме арестуваха. Давах интервю на един журналист. Но след това те ме качиха в кола и ме биха жестоко", заяви Каспаров пред агенция Интерфакс.

По дадения случай се събират материали, които ще бъдат предадени в следствения комитет, каза представител на преслужбата, цитиран от ИТАР-ТАСС.

От дълго време Каспаров се противопоставя остро на руския президент Владимир Путин, като създаде Обединен граждански фронт през 2005 г., а през 2007 г. за кратко беше кандидат за президент с втората си политическа партия "Другата Русия".

Той беше арестуван и осъден на пет дни затвор през ноември 2007 г. заради съпротива при задържане по време на протест срещу Путин.

В защита на момичетата се изказаха множество музиканти като Пол Макартни, Мадона, Питър Гейбриъл, Стинг, Стивън Фрай, групите "Фейт ноу мор", "Франц Фердинанд" и "Ред хот чили пепърс", голям брой депутати от Бундестага, кметът на Рейкявик и други.

В София скулптурите на паметника на Съветската армия осъмнаха тази сутрин с цветни качулки по главите - един от аксесоарите на момичетата "Пуси райът".

Сутринта имаше протест и пред руското посолство в столицата.

Пънк молитвата на "Пуси райът" в храма "Христос Спасител":

26 август 2012 15:34 | Марта Младенова | 1 Коментирай Препоръчай (0)

• СНИМКИ: Кои са "Пуси Райът"
  

Двете момичета от „Пуси райът”, които са издирвани от руската полиция, са напуснали страната, предаде АП, като се позова на съобщение на руската пънк група. Тя информира днес в Twitter, че двете активистки са избягали от Русия и „набират чуждестранни феминистки в подготовката за нови протестни прояви”.

През февруари пет членки на феминистката група взеха участие в провокативно изпълнение в най-големия московски катедрален храм „Христос Спасител”, за да протестират срещу управлението на Владимир Путин и близките му отношения с Руската православна църква, припомня АП.

Момичетата носеха емблематичните балаклави (шапки с дупки за очите и устата) и само три бяха идентифицирани и арестувани. След оспорван съдебен процес на 17 август те бяха осъдени на по две години затвор в трудова колония.

Дни по-късно московската полиция обяви, че издирва останалите, което бе възприето като предупреждение към групата да спре протестите си срещу Путин.

Православни активисти в Русия планират да сформират "групи за самоотбрана" за църквите.

Иван Остраковски, лидер на полурелигиозната политическа група за действия "Святая Рус" призова православните енории да сформират такива групи, за да защитават църквите - дори със сила, когато се налага - от вандализъм и светски акции като тази на пънк групата "Пуси райът".

Тези планове обаче могат да имат опасен ефект върху обществения ред в страната, заяви руският омбудсман в областта на човешките права Владимир Лукин, предаде ДПА.

Пред в. "Независимая газета" Лукин нарече идеята "ужасна" и призова президента като гарант на конституцията да се заеме със случая.

Правото за употреба на сила, според руското законодателство, принадлежи само на правителството, напомни Лукин.

Три членки на "Пуси райът" бяха осъдени миналата седмица на две години в трудова колония за това, че изпълниха песента "Богородице, Дево, изгони Путин!" в катедралния храм "Христос Спасител" в Москва.

25 Август 2012; 09:29 Видяна 1309 пъти, 4 коментара

Най-обсъжданите жени в света - трите рускини от "Пуси Райът" продължават да шокират дори зад решетките. Надя Толоконникова, една от осъдените на две години затвор заради провокацията в църквата "Христос Спасител", лъсна на порно клипче с друга авангардна протестна група в Русия - "Война". През февруари 2008 г. Толоконникова участва в демонстрация, наречена "Е** се за наследника Мечо!" срещу тогавашния кандидат-президент Дмитрий Медведев.

Оценка на читателите: / 0

Неофициалната лидерка на скандалната група „Пуси Райът" Надя Толоконникова се появи в порно клипче с друга авангардна протестна група в Русия - "Война", писа liveleak.com. През февруари 2008 г. Надя участва в демонстрация, наречена "Е** се за наследника Мечо!" срещу тогавашния кандидат-президент Дмитрий Медведев.

Акцията е повече от шокираща - младежката група прави секс в Московския биологически музей. Фотосите от оргията вече бяха изтекли в нета, но вчера в мрежата се появи и клип, който показва в пълни подробности сношенията на скандалните опозиционери.

Тогава Надя е бременна и според "Гардиан" голата активистка ражда само 4 дни след тогавашния протест.

ВНИМАНИЕ! Видеото и снимките не са препоръчителни за лица под 18 години. Можете да видите видеото ТУК.

Напомняме, че трите момичета от скандалната група бяха осъдени на две години в изправителна колония с общ режим заради хулиганска проява и подстрекаване към религиозна омраза след протестната си акция срещу Владимир Путин в московската църква "Христос Спасител" през февруари. В знак на протест, почитателите на групата носеха емблематичните за "Пуси Райът" качулки. У нас маскирани осъмнаха Паметника на Съветската армия в София и Парк-паметника на българо-съветската дружба във Варна.

Хакери замесиха бълагарския певец Азис в скандала с руските пънкарки от "Пуси райът". Артистичните и музикални превъплъщения на поп-фолк изпълнителя се оказаха достатъчно провокативни, за да иронизират решението на руския съд, който прати в затвора певиците заради "молебена" им срещу Путин.

Клипът на песента "Мразиш" на Азис се появи тази сутрин на сайта на московския съд. Отговорност за хакерската атака поеха "Анонимните".

"По света и у нас" се свърза с певеца. Ето какво каза той:

БНТ: - Ваше видео е използвано в хакерска атака в защита на певиците от Пуси райът в Русия. Изненадан ли сте и как си обяснявате това?

Азиз, поп-фолк певец: - По някакъв начин мога да го приема двустранно, може да бъде като една бяла лястовица, като поздрав, визитна картичка с послание за мир и толерантност към различните. Може да бъде използвано и по друг начин, но аз го приемам като послание за мир.

Всъщност клипът на песента "Мразиш" си има своя руска история. Миналата
година тя беше пародирана в най-гледаното в Русия хумористично предаване "Комеди клъб" и благодарение на това беше видяна от хиляди в руския интернет. Азис не е обиден на руските комици, казва, че са му изписали вежди като са го направили световно популярен. Певецът казва, че
творчеството му е с послание за толерантност. А и има свое непоклатимо
отношение към провокациите в изкуството - било то художествени като
неговите, или политически - като на "Пуси райът".

Азиз, поп-фолк певец: - Граници трябва да има разбира се, всичко трябва да бъде културно представено. Наистина имаше една нотка, в която прекрачихме границата. Говоря за "Пуси райът", за изявата в църквата. Не че би се повлиял някой от това, но не беше красиво представено.

Азиз обаче е убеден, че наказанието за руските музикантки бунтарки е
несправедливо. Смята, че досега български музиканти не са коментирали
случаят с "Пуси райът" не защото нямат отношение, а защото не са ги
питали.

Азиз, поп-фолк певец: - Всички тези неща, които се случиха на тези момичета, не бива да се случват през 2012 г. на никой. За мен това нещо означава само едно, че в Русия комунизмът не си е отишъл.

Днес Азиз е получил и множество обаждани от руски журналисти. Питали го не само за "Пуси райът", но и дали е готов да пее за Путин.

Азиз, поп-фолк певец: - Да, аз бих пял за Путин

БНТ - Защо?

Азиз, поп-фолк певец: - С удоволствие, защо не, всичко е бизнес.

26 август 2012 09:14 / обновена на 26 август 2012 | 59 Коментирай Препоръчай (0)

Френският премиер Жан-Марк Еро съобщи, че Париж ще поиска през следващите дни да бъде свикано заседание на Европейския съвет, за да бъде уреден ромският въпрос на европейско равнище.

"Решихме делегираният министър по европейските въпроси Бернар Казньов да разговаря с румънското и българското правителство, защото става дума за техни граждани", заяви френският премиер, отговаряйки на въпроси на млади социалисти по време на летния университет на Социалистическата партия в Ла Рошел, в Западна Франция.

"Искаме този въпрос да бъде третиран на европейско равнище и ще поискаме през следващите дни заседание на Европейския съвет, в което да участват съответните министри и което да разгледа този въпрос", посочи той.

Френският премиер увери, че не иска да си крие "главата в пясъка".

Еро председателства в сряда министерско заседание по тази тема, след премахването на незаконни ромски лагери, които предизвикаха критиките на различни асоциации и на някои членове на лявото крило на Социалистическата партия.

След това френското правителство реши да смекчи условията за наемане на работа на румънци и българи - от каквито националности са главно ромите.

Твърдите аргументи на социалистическото правителство по въпроса за премахването на незаконните лагери, както и експулсиранията, ръководени от министъра на вътрешните работи Манюел Валс, предизвикаха вълнения сред френската левица и поставянето на Франция под наблюдение от страна на Европейската комисия, допълва БГНЕС.

В сряда Европейската комисия изрази задоволство от "конструктивния дух на френското правителство при търсенето на адекватни решения, както и от волята му да сътрудничи на Комисията и на останалите страни-членки на ЕС" в комюнике на нейния говорител Оливие Байи.

Преди това еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг подчерта, че очаква от Париж "конкретни мерки и точно финансиране", за подобряване на положението на ромите.

На 30 януари 1939 г., по случай 6-годишнината от идването на националсоциалистическата партия на власт, Адолф Хитлер, непосредствено след убийството на Ернст фон Рат от Хершел Гринспан, отбелязал:

В протокола от Конференцията във Ванзее, се говори за "окончателно решение" (Endlosung) на еврейския въпрос. По тълкуването и интерпретацията му (виж тълкуване на правото) има поне две взаимно изключващи се тези - официалната или тази за физическото изтребление на евреите през Втората световна война в концлагери, и тази на отричащите холокоста (наричана още теза на историците-ревизионисти), които застъпват становището, че това били трудово-изправителни лагери. От друга страна, застъпниците на тезата за "отстраняване на евреите от германската нация", изтъкват, че понятийната терминология била двусмислена и неясна, а противниците им, че това било извършвано умишлено тайно, за да се предпазят от възмездие извършителите.^[4]

В началния етап политиката на нацистите била насочена към масова принуда за емиграция на евреите в контролираните от тях страни. На 24 ноември 1938 г. във вестника на СС „Das Schwarze Korps“ в стията „Евреите — какво по-нататък?“ (на немски: Juden, was nun) било написано:

До началото на Втората световна война Германия, Австрия и Чехословакия са напуснати от 350 хиляди^[2] до 400 хиляди евреи. От 235 хиляди еврейски емигранти в Палестина между 1932 - 1939 г. около 60 хиляди били немски евреи.

Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.^[9] Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35,000 години. За тяхната култура говорят множество пещерни рисунки в северна Испания по склоновете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.

Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите - атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е - 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.

В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската република завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища.^[10] Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.

Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.

Между 711-718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.

В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия.^[11][12][13] Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х-ХІ век.

Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интереси между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от войската и управляващите араби от Близкия изток. През Х век емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.

През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус - така арабите нарекли целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова е запазила това име.

Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.

Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период на отвоюване на полуострова от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите. През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, от която включва части от Навара, Арагон и Каталония.^[14] По-късно от тези територии се обособили няколко държави.

Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е преместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват. Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона. През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи краля на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.

Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното настъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъществува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.^[15] Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното Средиземноморие - завладени са Балеарските острови и Сицилия.^[16]

През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо II, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.^[17] През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.

Фернандо и Исабела били представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“. Те централизирали държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първата световна сила.

Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя. През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света. Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос I (1516-1556) и Фелипе II (1556-1598). През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия. В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия. През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря. Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.

В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1533 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519-1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.^[18]

По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят световноизвестни художници, писатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.

Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618-1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове - през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.

През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът са испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714). Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила. По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстановява и във военно отношение - още при Фелипе V (1700-1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение.

През 1793 Испания обявява война на революционна Франция, където Бурбонския крал Луи XVI е свален и екзекутиран. Войната поляризира испанското общество, тъй като народът мрази и презира франкофонския елит. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявава война на Англия и Португалия. Окаяното икономичесско положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на Наполеоновия брат Жозеф Бонапарт.

Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущение. На 2 май 1808 в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства в Испанската война за независимост. Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията. Те успяват да нанесат няколко поражения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение. Това довежда до изпращането на английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814. През 1809 на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции.

Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда по продължила повече от век политическа нестабилност. Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от инвазията и след 25 годишна война откъсват почти всички американски колонии на Короната, с изключение на Куба и Пуерто Рико. През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в страната. През 1898 САЩ се възползват от окаяното положение на Испания и след кратка война заграбват Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам.

Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в колонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос I става крал.

През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.

Според настоящата конституция, приета на референдум през 1978 г., Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх, Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г., и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт се осъществява от Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - Сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт се осъществява от правителство начело с министър-председател, който на испански се нарича президент. Освен това страната е разделена на 17 автономни региона и два автономни града с различна степен на самостоятелност, които имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.