Последните събития в Сирия показаха, че планът на Запада, който разчиташе да превърне Алепо в сирийския Бенгази и да го използва за плацдарм на антиправителствените сили, откъдето да тръгнат в мащабно настъпление, се провали. При тези условия домакините на „сирийската опозиция” от Париж, Тел Авив, Лондон и Вашингтон смениха тактиката, като започнаха да действат по две взаимосвързани линии: 1. Максимална дестабилизация на ситуацията с помощта на саботажи, терористични актове, психологическа и информационна война , насъскване на различни религиозни и етнически групи от населението; 2. Подготовка за пряк удар на НАТО и неговите арабски васали. Всичко това се прави, за да се доведе обстановката до състояние на хаос и под предлог за борба с него да се пристъпи към пряка военна интервенция (най-вероятното оправдание за нахлуването ще стане провокация със залавяне на сирийско химическо оръжие от „международни терористи”).

На 5 август, след като сирийски бунтовници взеха за заложници 48 иранци (сред които жени и деца), министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг заяви, че Сирия се движи към конфликт на религиозна основа и че различни групи от опозицията изпадат в религиозно и етническо съперничество – „Заплахата е, че при по-смъртоносен междуособен конфликт може да видим рухването на всички власти в Сирия”. Когато западните политици правят такива прогнози, те всъщност дават гласност на своите планове. Изводът на Хейг: „При отсъствието на мирно решение ние ще увеличим нашата подкрепа за опозицията, ще предоставяме хуманитарна помощ и ще продължим интензивно нашата работо по изолация на режима на Асад, неговите финанси и защитници, ще усложним условията за неговото функциониране толкова, колкото е възможно (1).

Технологията на борбата против сирийското правителство е добре описана от западните медии. На 5 август британският в. Sunday Times публикува свидетелствата на британския фотограф Джин Кентли, отвлечен в Сирия заедно с негов холандски колега от „международни джихадисти”, които са ги държали в своя лагер.(2) В лагера на тези „борци за вярата” не е имало нито един сириец, а само дошли от Пакистан, Бангладеш, Великобритания и… от Русия (Чечня). От 30 човека 12 са говорили на английски, а от тях 9 с лондонски акцент. Реакцията на Форийн офис на тази публикация се сведе до коментара, че осигуряването на безопасността в Сирия изисква енергичните усилия на международната общност.

Еднoвременно в друга британски вестник Daily Mail излезе статия от която става ясно, че в Сирия действат британски служителите на министерство на отбраната и британски специални подразделения (3).

Открито за това как се осъществява военната помощ за бандитските групировки се говори и в американския печат. Досега САЩ официално не са предоставяли оръжие за сирийските бунтовници, но не скриват, че това правят техните съюзници в региона – Турция, Саудитска Арабия и Катар. Както каза наскоро пред Wall Street Journal бившият съветник в специалните войски Сет Джонс „в Сирия Ал Кайда (действаща често и под името Фронт ал Нусър в защита на Леванта) прибягва да помощта на контрабандисти свързани с чуждестранни бойци, мнозинството от които идват от Северна Африка и Близкия изток през Турция и Ирак. (4) По информация на американското министерство на финансите пари за бунтовниците дават страните от Персийския залив и Леванта. От Ирак агенти на Ал Кайда доставят оръжия, картечници, гранатомети, а също така обучения за сглобяване на бомби.

Саудитска арабия, Катар и Турция – така наречения „триъгълник на смъртта” – от близо координират с ЦРУ своята дейност на сирийска територия . Централна роля в този съюз играе катарският шейх, министър председедателят и външен министър на Катар Хамад Бен Джасел Бен Джабер Ал Тани и саудитския принц Бандар Бин Султан, който от средата на юли е начело и на тайните служби на Саудитска Арабия. Именно тези хора привеждат в изпълнение зловещия план за Сирия. Принц Бадар – една от най-влиятелните фигури в саудитското семейство от 19983 до 2005 е посланик в САЩ и има близки контакти в влиятелните кръгове в страната. Наричат го най-влиятелния чужденец в Съедините щати. Известно е, че той финансира операциите на контрите в Никарагуа, наемиците в Афганистан, Босна, Либия и чеченските бунтовници в Русия, а сега и сирийските терористи. Той е главният заподозрян за организацията на бобмения атентат в Дамаск при който загина четрима високопоставени сирийски офицери. (5)

Ако Саудитска арабия и Катар действат задкулисно, то Турция се нагърби с всички мръсни военни операции. Точно тук са разположени сирийските бунтовници, командният им център се намира в град Адана в Южна Турция на 100 км. от границата със Сирия. Оттук се координира подръжката за терористите. Турция снабдява „Свободната сирийска армия (ССА)” не само със стрелкови оръжия, но и с преносими рекетно-зенитни комплекси, които вече са 20 броя. За това вече открито съобщи американският телевизионен канал NBC News.

Командният център в Адана, в съответствие с „ориентировката” на президента на САЩ се контролира от ЦРУ, заедно с командния център в американската военна база Инджирлик (6). Колкото до финансовата помощ тя вече е повече от 100 милиона долара, от които официално са предадени само 25 милиона (7).

От началото на август, с подписано разпореждане на Барак Обама се разрешава на ЦРУ и други американски специални служби да оказват помощ на войницте от „Сирийската свободна армия” за сваляне на Башар Асад, така неофициалната подръжка придоби законен статут.

В края на юли американското правителство създаде нова структура, базирана във Вашингтон – „Група за подръжка на Сирия (ГПС)”, която получи лиценз за предоставяне на финансови средства, информация и логистична подкрепа на сирийските бунтовници. Групата вече утвърди списък от 9 военни комитета от Сирийската свободна армия (ССА), които да получават пари за военна техника. „Разбира се трудно е да се каже кой ще получава всеки цент и долар, но се надяваме съветите на ССА да не дават пари на маргинални организации”, казва Браян Сайерс бивш сътрудник на НАТО.

Днес сред сирийските бунтовници върви процес на роене на въоръжение групи, което усилва уахабитските формирования, наричащи се „войни на джихада”. Понастоящем ССА в командването на която преобладават дезертьори, вече влезе в конфликт с Националния съвет на Сирия (НСС) в който основно влизат дисиденти, отдавна напуснали страната. Сега в качеството на своя политическа витрина ССА приема „Групата за подръжка на Сирия”, която я обезпечава със щедри финансови инжекции. В резултат разделение се получи и сред арабските спонсори, Саудитска арабия финансира ССА, а Националния съвет съществува благодарение на Катар. Своята карта в събитията разиграва и сирийският клон на „Мюсюлмански братя”, който се дистанцира от Националния съвет и създава независими от ССА военни подразделения.

Роенето на бандитски формирования в страната усилва впечатлението за хаос и позволява на Запада да представя събитията в Сирия като „гражданска война”. Докато нещата не бъдат наричани с истинските им имена, докато организаторите на кървавата вакханлия не бъдат разобличени, остава само да наблюдаваме как Сирия и сирийския народ загиват в опит да се противопоставят на световното зло…

http://www.fondsk.ru
 

---------------------------

Бележки:

(1) http://www.itar-tass.com/c1/489018.html

(2) http://sana.sy/fra/55/2012/08/05/434987.htm

(3) http://sana.sy/fra/55/2012/08/05/434987.htm

(4) http://lavoixdelasyrie.com/data/?p=3923

(5) http://lavoixdelasyrie.com/data/?p=3906

(6) http://warsonline.info/siriya/obama-ofitsialno-razreshil-tsru-pomogat-siriyskim-boevikam.html

(7) http://digitalmetro.us/2012/08/05/kak-i-predpolagalos-vojna-prishla-v-turciyu/

Олга Четверикова работи като доцент в Катедрата по история и политика на страните от Европа и Америка в Московския държавен институт за международни отношения към МИД на Русия. Завършила е Международни отношения 1983 г.