СЪТВОРЕНИЕ

Господ сътвори водите и реките,

   а хората изобретиха оръжието и войните…

Господ сътвори хората, народа,

   а хората изобретиха гилотината и ешафода…

Господ сътвори небето и земята,

   а хората унищожават животните, гората…

Господ сътвори живота с мълния и сол,

   а хората изобретиха електрическия стол…

Господ даде слово, дух и разум на човека,

   а той се оскотява като свинята и шебека…

Господ живот чудесен на земята инкарнира,

   а човекът непрестанно злодейски деградира…

liliyanaandreeva.blog.bg

d3bep.blog.bg

Във дар на тия божества
поднесох своята глава,

 откъсвайки я като цвете
с ръцете си от раменете.

Махабхарата, Рамаяна

Продължение от d3bep.blog.bg/history/2010/09/13/.604999


Славянските богове

Първото, което можем да кажем за тея богове, е че свидетелства за тях нямаме. Няма писмена, култова, храмова, културна или изобразителна традиция.

Второто, което можем да кажем за тях е, че те са стотици. Няма да губим място за да ги изредим всичките.

Но ще споменем важните китове в тяхната традиция.

Те почитат „Мати Земля” – майката земя. Тачат слънцето и луната. Боговете им като цяло са многолики, най – често тройни, триединство. Имат обаче и такива с повече лица. Вярват в трите свята: земен, небесен и подземен, великото дърво на живота и жар – птицата. Боговете им са същества с повече знания и умения, можещи да променят материалния свят.

Славяните изпращали младежите и девойките в началото на пролетта, в гората, в чест на богинята – Лада и искали да се върнат чак на сутринта.

Имат и зооморфни обожествявания и проявления на боговете.

Славяните погребват мъртвите си в гробища с посока изток – запад и им оставят погребални съдове.

Освен това те имат две легенди за сътворението. Едната е за трите сокола – прародителят, Бело – и Чернобог, които сътворили света ,правейки слънцето и вдигайки остров сред океана, сътворявайки растенията и вдъхвайки души на мъртвите.

Другата е за яйцето сред нищото, което създало Вселената, в коеот богът род се самоизлюпил…

Олеле, стига.

Никой ли не е забелязал, че това е елементарно натъманисване и кражба?

На картинката виждате лицето Рамзес Втори, фараон, да бере от дървото на живота. Има го изобразен и да суче. Също като дървото на живота, жар птицата е египетски символ. Характеризира безсмъртната ,прераждаща се душа. И се вика „феникс”. Майката Земя е добре познатата ни египетска Изида.

Всичките египетски богове са многолики, те нямат задължително проявление и за египтяните няма проблем. Богът на мъртвите се проявява като Птах – Озирис  -Сокар едновременно. За превъплъщенията на Ра има цяла книга, „Литанията на Ре”. Всички богове са слънчеви или лунни.  Зооморфността трябва ли да я уточнявам? Триединството е тяхна концепция, те имат поне 10 триади божества, а също огдоада и енеада. Трите свята даже са повече, но най – общо те са нашият, духовният и този на мисълта и изображенията. Позиционират гробниците си изток – запад – всъщнос при тях „запад” и „подземно царство” са една и съща дума! На мъртвите оставят съдове – канопи.

Сътворителят им изважда от божественият космос камъкът бенбен, който е първата земя .Кой е соколът? Херу, или Хор, слънцето, което лети над земята, е сокол. Богът на подземното царство Сокар е сокол, и за негова чест можем да кажем ,че той не отъждествява злина. Боговете, които прибират мъртвите, са и блогове на плодородието на земята, те са богове н растенията. И последно, самата душа, великата, божествената, чистата, която потегля нагоре към бижествената свръхдуша, е сокол с човешка глава.

В друга легенда на сътворението Тот излюпва от нищото златното яйце на Вселената…

Хм, тея славяни да не са от Африка?

Така, какво правим?

Стискаме си ръцете, че цялата религия е евтино менте за лаици, или ще търсим безспорните паралели между тракийската и древноегипетската митология?

Лично аз предлагам да си стиснем ръцете. Доказателства за тая религия няма. Кражбата е очевидна, евтинджоска. И няма начин да има такова 100% усвояване на грубата митология от - до, без да се запази култа към мъртвия, мумифицирането и свещенодействието.  Моля „учените” да измислят на славяните по – достоверна религия.

Което не значи че дерайлирам от египетската връзка… Но за нея по – нататък.

Тангра е второстепенен азиатски бог, или пък дума, с която тюрките обозначават понятието „божество”. Не и име.

Освен това на Тангра все малко не му достига. Кога е правопис, кога е Тананкра, кога Тенгри, кога нещо друго. И всеки се позовава на лингвистиката. Неприложима наука в прехвърляне между два невъзстановени езика с неясна конструкция и граматика при прехвърляне на думи от несигурни източници.

И защо е това? Вероятно да сме номади е героизъм? Колко трудности сме преминали…

Добре, колеги, спрете.

Преустановете търсенето.

Аз намерих кои сме. Именно както вие го търсите – по бога Тангра.

Тангра е Танагра, или Танагроа.

Полинезийски, тасманийски и прочие бог, разделил земята от небето, създал рибите, гущерите и от тях човека. Освен могъщ вижте колко и философски е, този бог е създал дарвинизма далеч преди Дарвин. Действително, рибите излизат на сушата, а ние сме сухоземни!

И така, истината излезе наяве.

Ние, българите, сме маори!

Това обяснява всичко. Пресекли сме 20 000 км, първо Тихия, после Индийския океан, а накрая и Азия. Ето защо се появяваме в Азия посредством deus ex machina и никой не ни познава и не ни отразява в историите си. Ами ние идем от океана! Даже онея големи глави на островите Пасха като нищо ще са български!

Трагично или комично, вие преценете, но далеч по - достоверно от другите теории на тангризма, приети от официалната наука. Ползват се точно т.нар. научни подходи.

И все пак сигурно има неубедени. Какво ще кажете за това:

[M. Tahir, Le livre de la creation de el-Balhi. Paris, 1899, v. IV, p. 56]. “ Интересно е, че всички народи имат свое название на Създателя. …. Тюркският народ го нарича Бир Тенгри (Bir Tengri), което означава “Бог Единственият”. ... Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа  (Fa).”

Ха… А защо писателят дели тюркската от българската народност и защо дава такава ясна отлика на Тенгри-то от българският Създател?

Една от теориите е че може би Тахир не е харесвал Златарски. Но е възможно и просто да е подходил обективно…

А какво ще кажете за това?

Теофилакт Охридски, византийският архиепископ на Цяла България: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва (на или без на ?) кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец.”.

И какво излиза? Почитали сме слънцето, луната, природата и животните…

Изводите?

Очевидно имаме неприлично големи сходства на тракийската култура с тъй наречената славянобългарска.

Очевидно имаме и ред славянобългарски измами и натъманисванки, както и нищожни доказателства.

Не е ли нужно преразглеждане? Не приличат ли славянобългарите на траки, славяните – на простолюдието, прабългарите – на тракийската аристокрация?

И ако са едно и също с различни имена, какво толкова се обърква? Освен погрешните сметки?

Изводите оставям на вас.

Но на всички оставям и един въпрос.

Кое е това, което прави нацията?

1. Името, което променящи ценностите и езика, както и населението си империи прилепват през вековете в случайни хроники на даден етнос, или;

2. Културата и традициите, народната памет и наследство.

Според мен отговорът е номер 2.

Във дар на тия божества
поднесох своята глава,

 откъсвайки я като цвете
с ръцете си от раменете.

Махабхарата, Рамаяна

Оригинално тук бях замислил поредица от статии, обвързващи ритуали, култура и въоръжение на траките с тези на т.нар. прабългари и славяни.

Колегата Спароток обаче вече ме е изпреварил и понеже не искам да се припокриваме, давам линк към статията

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/06/09/zabranenite-sravneniia-na-starobylgarski-nahodki.559464

Може темата още да се развие. Ромфеята претърпява промяна и развитие, свързана с всеобщата промяна на оръжието – виждаме я при даките скъсена, дръжката и се смалява при пехотата и прочие.

Интересно би било също така да се проучат конете и амуницията – нещо доста лесно и неправено досега. Всичко, което се изнася за конете, е ползването или неползването на стремена, което е една тотална глупост и ползването на стремена по – скоро означава възможността да качиш на коня и по – калпав ездач. Стремето има нулев ефект за управление и маневреност на коня, да не говорим че може да го дразни, а никой в поход няма да използва „облекчен тръс”. Много повече биха говорили примерно трензелите и остатъците от седла и амуниции. Разбира се, коментарът им изисква и някакво познание върху ездата.

Но, това можем да изясняваме и в коментарите ,засега да продължим нататък.

Славянобългарската култура

Били ли сте някога в славянска или прабългарска надгробна могила? Аз много искам. След като това са етносите, обитаващи от близо 2000 години нашите земи, би следвало техните пищни погребения да са повече, не мислите ли?

И така, какво знаем.

Славяните

Според теорията славяните възникват в района на Карпатите. Те имат собствен език ,който се описва като „хипотетичен” – не е запазен никъде. Това е странно. Славяните погребват своите мъртви често чрез трупоизгаряне, а понякога и в надгробни могили. Те живеят в „землянки” – полуподземни жилища. Основната им покъщнина и инвентар е керамика, част от нея ръчно направена, друга част украсена и правена на грънчарско колело.

Славяните са войнствен народ, който взима пленници, но като цяло не е много разпространено робството при тях - Псевдомаврикий: „Славяните  не държат своите пленници за неопределено време, както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели.”

Славяните се настаняват по българските земи, заемайки изцяло не римска или гръцка, но тракийска топонимия. Така възникват техни общности, като ринихи, влахорини, струмяни, моравяни, тимочани и прочие. Те се занимават със земеделие, отглеждат и коне за бой.

Сред малкото намерени изделия на славяните, имаме такива на конник, на крилата богиня, на воини и музиканти и бикове и лъвове, като последните са доста нехарактерни и непознати за славянското съществуване и ареал, а както установихме, нямаме и писмени паметници, т.е. писмеността не е била широко известни едва ли са имали много чужда литература. Твърди се, че в някои техни „триби” жените на благородниците следвали съпрузите си в смъртта и вярвали в безсмъртието на душата.

В нашата страна няма техни градове и съоръжения, но някои, приписвани им находки показват отбранителни стени от палисаден тип с ров.

Вкратце, това са основните китове на нашето познание за славяните. А огромен народ като техния останките са повече от оскъдни, несигурни и твърде лошо обвързани. Най – ранните им реални останки започват около 6 в. от н.е. – доста късен период дори спрямо литературата.

Те се приемат за движещата сила в младата българска държава, аристокрацията. Те заедно със славяните предприемат почти един век набези по нашите земи, като не се заселват и не завладяват, а опустошават и се изтеглят.

Те са влюбени в конете си, основното им оръжие. Дори се погребват с тях, им погребения с до два коня. Практикуват най – често трупополагане, но има и случаи на трупоизгаряне.

Съществуват прабългарски погребални могили – при Мадара и Плиска. Погребаните често са с коне, кучета и култови предмети. Имаме и трупополагане, и трупоизгаряне, дори и смесен ритуал – полагане в гроб със съчки отдолу.

Прабългарите носели специфична прическа – бръсната глава с плитка. Те строяли едрокаменни укрепления от ломен камък. Те са войнствена група , която се смята за благородническа и богоизбрана и като цяло е двигател на нацията във войните.

Запазени са свидетелства как прабългарите пиели наздравици от черепите на повалените врагове – най  -ярък пример е Никифор.

За деформирането на черепите при траки и прабългари вижте първите две статии в блога.

Траките

Траките са най – старият известен етнос по нашите земи; вероятно е възникнал и се е разпрострял на широк ареал, все пак повечето теории сочат Карпатите за негова родина. Траките имат изразен култ към смъртта и безсмъртието на душата; основно строителството им е насочено натам: гробни „жилища” и храмове. Те са ярки натуралисти и са единственят народ, способен даже чудо на архитектурата, като например гробницата при Мезек, да зарият с хълм от пръст, вместо да я изложат на показ. Използват ломени камъни в строителството, акто практикуват изключително качествено сухо, но и „хоросаново” строителство. Имат богата материална култура, керамиката сред която е от най – масово значение, и в двата вида: ръчна и на колело.

Траките се делят на аристокрация и простолюдие. Докато аристократите, били те царе, жреци и прочие, поддържат някакви примитивни белези на материална култура, простолюдието живее в полуземлянки, с дървена конструкция и керамични пещи. Езикът на траките е частично съхранен в имена и топонимия, като повечето – особено в топонимията и хидронимията – имат преки наследници днес. Поради факта, че са имали известно разделение по „племена” се предполага и голям брой диалекти.

Вярата в безсмъртието ги прави свирепи воини; според свидетелство на Херодот в някои племена съпругата доброволно отивала на смърт ,следвайки мъжа си в отвъдното. Тракийският конник и богинята майка са всеизвестни образи. Тракийските воини носят прическата чумбас – бръсната глава с перчем или плитка, описана както още в Илиада, така и в намерени картини.

Изкуството на стенописите е едно от любимите им изкуства. За благородниците се правят погребални могили, като практикуват трупополагане и трупоизгаряне, в някои гробници – смесено. Обичайно съхранените трупове са на благородници.

Конете, както е характерно за повечето общества ,са белег на аристокрацията. В могилите се погребват коне – почти винаги, от 1 до 5, в някои случаи и с една или повече колесници. Често мъртвият бива последван от кучето и голям брой култови предмети и урни. Гробът е и ритуално място, нерядко и оставен като светилище, което близките на мъртвия да посещават.

Освен стени те почти задължително правели ров около укрепленията. Спрямо враговете често практикуват „пиене от череп” и друг тип ритуално възприемане на силата на врага.

Почти всички древни автори, описващи нападения на траки и кимерийци говорят, че те рядко се заселват, а опустошават градовете и се оттеглят.

Траките не практикуват робството, вземат пленници, към които се отнасят по необичаен начин и най – често ги пускат срещу откуп:

Диодор: „Траките, като пленили Агатокъл, сина на цар Лизимах пуснали го да си върви с много подаръци”

„Дромихет издирил между пленниците приятелите на Лизимах и тези, които обикновено му прислужвали, и ги завел при пленения цар. След това извършил жертвоприношение, поканил на угощение Лизимах заедно с приятелите му и най-близките си люде измежду траките. Ной приготвил два дивана за Лизимах и за неговите хора и ги постлал с пленените царски постелки, а за себе си и за своите другари наредил прости дивани, покрити с слама. Също така били приготвени два вида ястия. На тях сложил на сребърна маса голямо изобилие от разнообразни гозби, а на траките скромно приготвени зеленчуци и месо върху проста дъсчена маса. Най-сетне на тях наливал вино в сребърни и златни чаши, а на своите люде – в чаши от рог и дърво, както бил обичаят у гетите. Когато пирът бил в разгара си, той напълнил най-големия рог, обърнал се към Лизимах с обръщението “татко””

Добре е да припомним, че Лизимах опустошил Тракия и всъщност няма повод за страх от него – той сам има далеч по  -страшни неприятели, като например Касандър, епирският деспот – Пир и Деметрий Полиоркет(които вероятно биха платили добре за него), т.е. засвидетелстваното към него уважение не е поради неоспорваното му велико положение, дори напротив.

Аналогиите оставям на вас! Според мен аналогии е доста слаба дума, имаме почти пълно равенство…

С официалната теория…

Снимка: Dnes.bg

Демонтажът на над 40 билборда започна в Пловдив. Причината е, че съоръженията са поставени незаконно, не е плащан и наем. От това местната хазна е ощетена с 340 хиляди лева.

Четирима работници на комунална фирма „Чистота” с помощта на кран и автовишка започнаха свалянето им.

"По този начин, така както те се държат – да не плащат никакъв наем на Общината за съоръженията, те разбиват пазара на колегите си, защото цената, на която те дават съоръженията под наем на фирми, които искат да рекламират, е доста по-ниска от тази на фирмите, които плащат наемите си в общината", каза пред Dnes.bg директорът на дирекция „Реклама” към община Пловдив Иван Странджев.

Фирмите, които са поставили билбордовете, са били многократно предупреждавани, че техните съоръжения са незаконни и че трябва да ги премахнат.

Това обаче не се е случило и така те са ощетили хазната с хиляди левове. 

"Ние няма да търпим на територията на общината да не си плащат задълженията", заяви ресорният заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов.

"Вчера при нас пристигнаха от едната фирма с торбичка, пълна с 6000 лева, за да се договорим и да си платят задълженията, но не се получи, защото те дължат над 45 хиляди лева", добави още шефът на рекламата Иван Странджев.

Демонтираните билбордове ще бъдат съхранявани на склад 1 година и ще се връщат обратно на фирмите, когато те си платят задълженията към местната управа.

© БГНЕС

Смърт, глад, насилие, връзване, третиране с опасни медикаменти.

Това са само част от престъпленията, открити при съвместна проверка в домовете за деца с умствени увреждания в България от представители на Българския хелзинкски комитет и прокуратурата.

При проверката са констатирани 238 смъртни случая между 2000 и 2010 година, които са непреследвани. Става дума средно за 25 смъртни случая на година. Поне три четвърти от тях са били предотвратими, изтъкнаха от БХК.

31 от децата с умствени увреждания са умрели от глад или системно недохранване. 84 са загинали от общо изнемощяване на организма, а 13 от децата - от зарази или лоша хигиена.

Други шест от тях са починали следствие на злополуки, сред които измръзване и задушаване. Други 36 деца са починали от пневмония, две от насилие, а при 15 от случаите няма установена причина, обяви Маргарита Илиева от комитета. Тя изтъкна, че в повечето от смъртните случаи не е назначена аутопсия, а и по принцип такива случаи не се разследват.

В домовете за деца с увреждания у нас продължава да има недохранване, насилия, връзване на деца и третиране с опасни медикаменти. В 21 век в държава членка на ЕС 103 деца страдат от недохранване. Има 7 документирани случая на сексуално насилие и 8 на физическо, каза още Илиева. Тя обясни, че деца с умствени увреждания се упояват или третират с тежки медикаменти, които водят до странични ефекти, а целта е децата да могат да бъдат контролирани по-лесно.

Над 167 деца са приемали свръхдози медикаменти, голям брой от тях - прекалено дълго време, допълни представителят на БХК. 58 от децата в домове са се опитвали да се самонаранят, бе съобщено още на пресконференцията.

Отговорността е на кметовете, министъра на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, посочи Илиева.

По думите й главният прокурор Борис Велчев е направил няколко изключителни избора.
Първият е, че се е обърнал към БХК, за да работят заедно, разрешил е представители на комитета да влязат заедно с прокурорите по домовете и да четат документацията. Друг избор, който Илиева определи като важен, е фактът, че обвинител номер едно присъства на пресконференцията.

По думите й тези негови решения са  поставили началото на един възможен обратим процес. Тя подчерта, че прокуратурата дължи разследвания, ефективни проверки, обвинителния актове и осъдителни присъди за смъртните случаи на деца.

Главният прокурор от своя страна подчерта, че става въпрос за най-уязвимите и беззащитни български граждани, които нямат роднини и семейства.

Той добави, че представлява прокуратурата, а не държавата като цяло, и неговата помощ може да доведе до възмездие и превенция, но не може да промени държавната политика. Не сме универсална институция, тръгнала да спасява света, заяви Велчев.

В много от случаите документацията, която са проверили прокурорите, е била объркана, непълна и манипулативна, стана още ясно от думите на обвинител номер едно.

Надя Шабани от Държавната агенция за закрила на детето заяви, че в периода 1996-97г. в дома в Джурково има 14 случая на починали деца. На три съдебни инстанции персоналът на дома не е бил припознат като виновен за смъртта им.

Според нея единственото решение е закриването на подобен тип институции и създаването на центрове за настаняване от семеен тип. На тези деца трябва да им се осигури качествено здравеопазване и образование, изтъкна Шабани.

Снимка: БГНЕС

Древноегипетската царица Нефертити, смятана за еталон за женска красота и изисканост, не е била красавица. До тези изводи са стигнали учени, заели се с изследване на скулптурния бюст на съпругата на фараона Ехнатон, съобщи ИТАР-ТАСС.

Структурата на костите на Нефертити е била далеч от съвършенството. Царицата освен това е имала крив нос и бръчки.

Учените са извършили томографски изследвания на бюста на Нефертити, който е бил намерен от германския археолог Лудвиг Борхард в скулптурно ателие в Ел Амарна и сега се съхранява в берлински музей.

Сканирането на 3000-годишното скулптурно изображение показало, че под външния слой има още едно "лице" на Нефертити – с гърбав нос и с много бръчки около очите, устата и по бузите.

Този контраст между двете изображения навел учените на мисълта, че древните художници са прибегнали до значително ретуширане, за да се получи станалото впоследствие много популярно в целия свят изображение на царицата.

Фараонът Аменхотеп Четвърти (Ехнатон) е имал невзрачен външен вид, с неправилна стойка на тялото. Той е влязъл в историята като голям религиозен реформатор и съпруг на Нефертити, която е била смятана за съвършена.

Ликът й украсявал храмове в цялата страна. Легендата гласи, че никога по-рано в Египет не се е раждала такава красавица.

От началото на разкопките през 80-те години на 19 в., когато са открити руини от град Ахетатон (днешния Тел ел Амарна), до ден-днешен не е намерено доказателство за произхода на Нефертити.

Според някои египтолози Нефертити е била египтянка, а според други – принцеса от друга страна. Тя дарила съпруга си с 6 дъщери и умряла около 1130 г. пр. Христа, когато е била на 29-38-годишна възраст.

Няколко години преди смъртта си Нефертити, която е играла важна роля в живота на фараона Ехнатон и е притежавала огромна власт, изчезнала от историческата сцена, отстъпвайки мястото си на царица Кия.

Нейното място впоследствие било заето от най-голямата дъщеря на Нефертити – Меритатон.