Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст”, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Свети великомъченик Георги Победоносец ок. 284 - ок. 305 година Празнува се на 6 май

• Кратко животоописание
• Пространно житие
• Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

 ***

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

Христо Темелски

Св. Георги Чудотворец - икона от XI век. Катедралата  "Успение Богородично" в Кремъл, Москва.

Св. Георги Победоносец. Българска икона от XVII в. Съхранява се в Националната галерея в София.

Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тоа на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Икона на св. Георги от неизвестен майстор

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил."

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

• -
• A
• +

Това призив за джихад (свещена война) взет от някой прословут поддръжник на ислямския фундаменталист Осама бин Ладен ли е? Или може би е комюнике разпространено от насилствения режим на Талибаните в Кабул?

Всъщност, тази пламенна възхвала на смъртоносните подвизи на днешните поддръжници на най-големият терорист бин Ладен и съюзниците му талибани в свещената му борба срещу „империята на злото”, е била изказана от американския президент Роналд Рейгън на 8 март 1985. „Империята на злото” били Съветският съюз и движенията в Третия свят борещи се срещу поддържаните от САЩ колониална диктатура и апартейд.

Каква промяна. В резултат на серия зверски терористични атентати, най-позорният от които- масовото убийство на над 6000 работници на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон - бин Ладен, „борецът за свобода” сега е сочен от Щатите и Западната общественост като „терористичен главатар” и „злодей”.

А сега правителството на САЩ отказва да признае централната си роля в създаването на изпълненото със жестокост движение, което възкреси бин Ладен, талибаните и ислямските фундаменталисти поразили Алжир и Египет- и на практика катастрофата сполетяла Ню Йорк.

Масовите медии също принизяват ролята на произхода на бин Ладен и неговия смъртоносен модел на ислямския фундаментализъм.

През април 1978, Народната Демократическа партия на Афганистан (НДПА) завзема властта подтикната от решителните мерки взети срещу нея от репресивното правителство. 

НДПА била решена на крайна поземлена реформа в полза на земеделците, правата на профсъюзите, разширение на образователните и социални услуги, равенство за жените, както и отделянето на религиозната от светската власт. НДПА също поддържала усилването на връзките между Афганистан и Съветския съюз.

Тази политика предизвикала възмущението на богатите полуфеодални земевладелци, религиозни водачи (много от моллите били също и едри земевладелци) и племенните лидери. Те веднага започнали да организират съпротива срещу прогресивната политика на новото правителство под предлога, че защитават исляма. 

Вашингтон, опасявайки се от разпространението на съветското влияние (и особено радикалния пример на новата власт) в Пакистан, Иран и Персийския залив, веднага предложили подкрепата си на афганските "муджахедини", както била известна опозиционната сила. 

Вследствие на вътрешни борби в НДПА през 1979, довели до свалянето на лидера на Афганистан, хиляди съветски войници навлизат в страната, за да се предотврати падането на правителството. Това само дало стимул на различните фундаменталистки фракции. Техният реакционен джихад (свещена война с неверниците) получил оправдание като "национално освобождение" в очите на много афганци.

Съветската армия се изтегля впоследствие от Афганистан през 1989, а муджахедините завземат Кабул през 1992.

Между 1978 и 1992, американското правителство налива най-малко 6 милиарда долара (по някои изчисления сумата достига 20 млрд.) под формата на оръжие, обучение и подпомагане на движенията на муджахедините. Други западни държави, както и богатата на нефт Саудитска Арабия, инвестират също толкова средства. Богати арабски фанатици, като Осама бин Ладен например, също се включват във финансирането.

Позицията на Вашингтон спрямо Афганистан била оформена от съветника по национална сигурност в кабинета на Джими Картър Збигнев Бржезински и продължена от наследниците му. Плановете му отивали далеч отвъд това просто да изгони Съветските войски от Афганистан, а да постави началото на интернационално разпространение на ислямския фанатизъм в мюсюлманските съветски републики в централна Азия, за да дестабилизира Съветския съюз.

Внушителният план на Бржезински съвпаднал с амбициите за доминация в региона на пакистанския военен диктатор ген. Зиа ул-Хак. Продуцираните от Щатите радио Свобода и радио Свободна Европа разпространявали ислямски фундаменталистки речи в Централна Азия (в същото време парадоксално осъждайки "ислямската революция" свалила от власт проамериканския шах на Иран през 1979).

Подкрепяната от Вашингтон муджахединска фракция водена от Джилбудин Хекматияр била една от най-жестоките. Западното осъждане на тероризма не се отнасяло към този отвратителен "борец за свобода". Хекматияр си спечелил славата през 70-те, пръскайки киселина в лицата на жените, които отказвали да забулват лицата си.

След като муджахедините превзели Кабул през 1992, войските на Хекматияр не спрели да обстрелват града с ракети и снаряди предоставени им от САЩ, убивайки над 2000 мирни жители, докато новото правителство не се съгласило да направи водача им министър-председател. Бин Ладен пък бил близък довереник на Хекматияр и движението му.

Хекматияр паралелно бил известен и с производството и търговията на опиум. Помощта на ЦРУ към муджахедините съвпаднала с разрастването на бизнеса с наркотици. За 2 години афгано-пакистанската граница се превърнала в най-големия коридор за хероин, осигурявайки 60% от наркотика в САЩ.

През 1995 бившият директор на ЦРУ по линия на Афганистан без капка смущение разказва за бума в търговията с наркотици: "основната ни задача беше да навредим колкото се може повече на Съветския съюз. Наркотиците бяха следствие от това, да. Но основната задача беше изпълнена. Съветските войски се махнаха от Афганистан."

По думите на Ахмед Рашид, кореспондент на Фар Ийст Екъномик Ревю, през 1986 шефът на ЦРУ Уилиам Кейси насочил подкрепата на ЦРУ към едно старо предложение на ISI (под тази абревиатура се има предвид Пакистанското разузнаване или Inter-Services Intelligence както е известно на английски) за набор на наемници по целия свят за джихада в Афганистан. Поне 100 000 ислямисти минават през Пакистан в периода 1982-1992 (около 60 000 посещават фундаменталистки школи в Пакистан, не всички от които са участвали във военни действия). 

Джон Куули, бивш журналист в щатската телевизионна мрежа АВС и автор на книгата Несвещени войни: Афганистан, Америка и Световният тероризъм, разкрива това, че мюсюлманите набирани в щатите за муджахедини са били изпращани в Кемп Пири (Camp Peary), тренировъчна база за шпиони на ЦРУ във Вирджиния, където млади афганци, араби от Египет и Йордания, и дори неколцина афроамериканци "чернокожи мюсюлмани" са били обучавани на "саботажни умения".

На 1 ноември 1998 британският вестник Индипендънт оповестява информацията, че един от обвинените за бомбените атентати през 1998 срещу щатските посолства в Кения и Танзания, Али Мохамед, е обучавал "дейци на бин Ладен" през 1989.

Тези "дейци" са били вербувани в центъра за бежанци "ал Кифа" в Бруклин, Ню Йорк, където са преминавали паравоенно  обучение на територията на града, а след това са били изпращани с американска помощ в Афганистан, за да се присъединят към силите на Хекматияр. Мохамед служил в елитното американско подразделение "Зелени барети".

Програмата, посочва Индипендънт, била част от одобрения от Вашингтон план наречен "операция Циклон".

В Пакистан муджахедините са получавали нови наемници, пари и оборудване чрез организация наречена Мактаб ал Хидамар (МАК или Maktab al Khidamar).   

МАК била предната линия на Пакистанското разузнаване (Inter-Service Intelligence Directorate). ISI били първият получател на значителна и в същото време прикрита помощ от ЦРУ и Саудитска Арабия в помощ на действията в Афганистан. Бин Ладен бил един от тримата ръководители на МАК. През 1989 той става основен ръководител на МАК.

Индипендънт също предлагат и версията, че Шейх Омар Абдел-Рахман, египетски религиозен лидер, който също попада в затвора заради атентата срещу световния търговски център (СТЦ) през 1993, е друг продукт на операция Циклон. Той попада в САЩ през 1990 с одобрението на ЦРУ. Конфиденциален доклад на ЦРУ заключава, че управлението е "частично виновно" за взрива в СТЦ през 1993, отново по информация на Индипендънт.

Осама бин Ладен, един от двайсетимата синове на строителен магнат-милиардер, пристига в Афганистан през 1980, за да се присъедини към джихада. Суров религиозен фанатик и бизнес магнат, бин Ладен се специализирал във вербуването, финансирането и обучението на близо 35 000 наемници неафганци, които се включват на страната на муджахедините.

Семейството на бин Ладен заема бележито място в управляващата класа на Саудитска Арабия и е обвързано във личен, финансов и политически план с про-американсото кралско семейство на страната.

Крал Фейсал удостоил бин Ладен-старши с поста министър на обществените строежи. Новият министър предоставил на собствените си строителни компании изгодните договори за възстановяване на най-светите джамии в Мека и Медина. Вследствие, семейната компания на бин Ладен става през 1966 най-голямата частна строителна фирма в света.

Бащата на Осама бин Ладен починал през 1968. До 1994 Осама имал достъп до дивидентите от тази бизнес империя, натрупала капитала си по спекулативен път. 

(Често цитираното богатство на бин Ладен младши в размер на 200-300 милиона долара е пресметнато от Щатския Департамент на САЩ, които просто делят днешната стойност на нетната сума на семейното богатство на бин Ладен, оценявано на 5 милиарда долара, по броя на старшите синове-наследици. Рядко споменаван факт е този, че семейство бин Ладен се отрича от Осама през 1994, поемайки контрол над неговия дял от наследството.)

Военните и бизнес начинания на бин Ладен получили благословията на династията бин Ладен, както и на реакционния режим на Саудитска Арабия. Близките му работни отношения с МАК ясно показвали, че ЦРУ са напълно наясно с действията му.

Милт Бърдън (Milt Bearden), служебен началник на ЦРУ за Пакистан през 1986-89, признава пред Ню Йоркър /24.01.2000/, въпреки че е нямал лични контакти с бин Ладен- "Дали знаех, че е там? Да, знаех... Хора като бин Ладен докарваха за военни нужди по 20-25 милиона долара на месец от други саудитци и араби от Залива. Това са доста пари. Това са 200-300 милиона на година. Това правеше Осама бин Ладен."

През 1986 бин Ладен прекарал от Саудитска Арабия в Афганистан тежко строително оборудване. Ползвайки обширните си инженерни познания в строителството (той е завършил инженерна специалност), строял "тренировъчни лагери", вкопани дълбоко в подножията на планините и пътища към тях.

Тези лагери, наричани "терористични школи" от Вашингтон, са строени в сътрудничество с ISI и ЦРУ. Афганските бунтовници, сред които десетките хиляди наемници обучавани и снабдявани с пари от бин Ладен са били въоръжавани от ЦРУ. Пакистан, САЩ и Великобритания осигурявали инструктори. Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Том Карю (Tom Carew), бивш британски командос от SAS бил се тайно за муджахедините разказва пред изданието Бритиш Обзървър на 13 август 2000, "Американците много искаха да обучат афганците на техниките на тероризъм в градски условия- коли-бомби и др.- за да атакуват руснаците в големите градове. Много от тях днес използват терористичните си умения и опит, воювайки срещу всички, които мразят.

Al Qaeda ("Базата", както всъщност се превежда това название), организацията на бин Ладен създадена през 1987-88, за управление на муджахединските лагери и други негови бизнес начинания. Това е стриктно управлявана капиталистическа управителна компания- едновременно управляваща действията на войските от наемници и свързаните с това логистични "законни" бизнес операции.

Бин Ладен просто продължил да прави това, което се искало от него и през 80-те в Афганистан- финансиране, логистика и осигуряване на наемници. Различен бил само главният му клиент. По онова време това били ISI, със задкулисното участие на ЦРУ. Днес от услугите му основно се ползват от режима на талибаните.

Американците започнали да наричат бин Ладен "терорист" едва когато приятелските му отношения с кралското семейство на Саудитска Арабия се развалили заради тяхното решение да позволят разполагането на над 540 000 американски войници на Саудитска територия в резултат на иракското нахлуване в Кувейт.

След като хиляди американски войници останали в Саудитска Арабия и след края на войната в Залива, гневът на бин Ладен се превърнал в твърда опозиция. Той заявил, че Саудитса Арабия и други режими в средния Изток,- като този в Египет, например- са просто марионетки в ръцете на САЩ, така както преди НДПА е била марионетка в ръцете на Съветския съюз. Бин Ладен провъзгласил необходимостта тези зависими режими да бъдат свалени и че дългът на всички истинни мюсюлмани е да изгонят САЩ от Залива. През 1994 саудитското му гражданство било отнето и той бил принуден да напусне страната. Всички негови сметки били запорирани.

Известно време след това прекарал в Судан, после се върнал в Афганистан през май 1996. Той възстановил лагерите, които някога помагал да се строят и предложил съоръженията, услугите и наемниците си на талибаните, които превзели отново властта през септември.

Днес, частната армия на бин Ладен от не афганистански наемници-фанатици е основата, на която се крепи режимът на талибаните.

Преди ужасяващата атака срещу кулите-близнаци на СТЦ, управляващата класа на САЩ изобщо не се притесняваше за последствията на мръсните си сделки с бин Ладен, Хекматияр, талибаните и себеподобните му. След атаките всички те са крайно лицемерни.

В репортаж на MSNBC от 28 август 1998 Майкъл Моран (Michael Moran) цитира сенатор Орин Хатч, високопоставен член на разузнавателния комитет на Сената откъдето е и получено разрешението за работа с муджахедините, казва „че би направил същата стъпка”, въпреки че е знаел в какво ще се превърне бин Ладен.

„Струваше си. Тези неща бяха от първостепенно значение и изиграха важна роля в разпадането на Съветския съюз.”

Днес Хатч е един от най-яростните поддръжници на военните действия.

Друга личност, която многократно се появява на тв екрана след 11 септември е Винсънт Канистрано (Vincent Cannistrano), определян като бивш началник на отдел „контратерористични операции” в ЦРУ.

Със сигурност той е експерт по терористи като бин Ладен, защото той е „насочвал” работата им. Той е отговарял за никарагуанските бунтовници, поддържани от ЦРУ, в началото на 80-те. През 1984, той става контрольор на тайната помощ от Съвета за безопасност на САЩ за муджахедините.

Последната дума принадлежи на Збигнев Бржезински: „Какво беше най-важното ако погледнем историята? Талибаните или разпадането на Съветския съюз? Няколко разбеснели се мюсюлмани или освобождението на Централна Европа и края на Студената война?”

„Аз не се безпокоя за работата на ЦИК, желая на колегите успешна дейност в тази отговорна задача, която ще изпълняват. Има обаче някои задачи, с които трябва да се захванат веднага и те мисля, че го знаят това нещо. Едното е организацията на електронното гласуване, което, макар и като пилотен проект, е предвидена такава дейност за предстоящите избори.

Второ – експериментално ще се използва преброяване в специални центрове, а не в секциите, за някои от общините. Това също е нова дейност за българските централни изборни комисии и тя трябва също да бъде подготвена внимателно.

Има един друг въпрос, който, за съжаление, колегите няма да могат да решат. Това е проблем, с който се блъскаме от 21 години и това са фантомите в изборните списъци … Фантомите са си 1 млн., никой не ще да ги изтреби, въпреки че и аз, и други колеги сме предлагали няколко начина да се махнат фантомите.

Проблемът е следният: по Конституция, за да бъде избран на първи тур кандидат за президент, е необходимо той да получи повече от половината гласове и да са гласували повече от половината избиратели. Във второто нещо е проблемът – никой не знае колко са избирателите в България. Знаем, че има 1 млн. фантоми, т. е. от списъците от 7 млн. имена не повече от 6 млн. са в страната, а може би даже и 5,8 млн.

При това положение какво става, ако единият кандидат спечели съкрушително на първи тур – има 2,5 млн. гласа примерно, но са гласували малко под 3,5 млн.? ЦИК няма да го обяви за избран и той на втория тур, ако се случи нещо, може да загуби от кандидат с много по-малко гласове. При това на втория тур може да са гласували сам 2 млн. души.

Виждате какъв пълен абсурд се получава. Ще има пълно недоволство, ако това се случи, един път сме били на косъм то да стане. Аз се надявам то да не стане, но ние трябва да се подготвим за това нещо и да вземем решение, т. е. ЦИК трябва да реши каква е базата, върху която ще изчислява половината избиратели … И още една подробност – в чужбина като гласуват 100 000 души примерно, те автоматически се пробавят към броя на списъците, въпреки че ги има и в българските списъци, и ние изкуствено увеличаваме базата.

И това нещо трябва да го реши ЦИК, има начин това да се направи“, каза проф. Константинов. Според него става въпрос за конституционен дефект. „Трябваше депутатите през тези 20 години да пипнат леко Конституцията, което те не пожелаха … Това е нещо, което не е в полза на никоя партия, това е в полза на България“, категоричен бе той.

.

ЦИК се събира необичайно рано и това е хубаво, смята професорът. „Досега във всички ЦИК сме се събирали 60-70 дни преди изборите, сега има 6 месеца до изборите, така че аз приветствам тази ранна активност на ЦИК и дано тя да е успешна и плодотворна … Да им пожелаем „На добър път“ на колегите и нека работят успешно“, завърши той.

Може ли да бъде решен отчасти проблемът с базата, върху която ще се изчисляват половината избиратели, с последните промени в закона за гражданската регистрация, какви са очакванията на бившия член на ЦИК за решението на Конституционния съд за уседналостта, какви са проблемите и опасностите при електронното гласуване, кратък ли е срокът за утвърждаване на изборните книжа и ще се справи ли ГРАО с кратките срокове за проверка на подписките на партии за регистрация можете да чуете в звуковия файл с интервюто с проф. Михаил Константинов.

http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Politic/Pages/MihailKonstantinov.aspx