Производството и депонирането след употребата на енергоспестяващите крушки не е толкова "зелено" начинание и за целта ще бъде изразходвана повече енергия, отколкото при спрените от производство традиционни осветителни тела. Това твърди експертът по осветителни тела Луси Мартин пред британския "Дейли експрес".

Възможно е всички мерки на Евросъюза за задължителното въвеждане на флуоресцентните крушки и забраната на 60-, 75- и 100-ватовите може би ще се окаже една от най-големите грешки на Брюксел.

Луси Мартин отдавна се бори за организирането на референдум по въпроса, а не сляпо да се следват спусканите от ЕС директиви. Според нея замърсяването с парникови газове вследствие на производството на новите крушки значително надвишава това на старите. Съхранението на излезлите от строя флуоресцентни тела също се нуждае от повишен разход на енергия. Те трябва да се депонират в специални сметохранилища, тъй като съдържат живак.

При реотановите крушки нямаше подобни повишени изисквания. В крайна сметка може да се окаже, че набедените за неекосъобразни жични ветерани може би ще се окажат "по-зелени" от прехвалените им заместители.

Директивите на ЕС забраниха използването на реотановите 60-ватови крушки, след подобни мерки за извеждането на 100- и 75-ватовите. Но те ще бъдат още в търговската мрежа до изчерпване на произведените количества. Същата съдба ще сполети догодина и 40-ватовите.

Новите заместители са значително по-скъпи от забранените серии, но в никакъв случай не са по-безопасни за здравето. Според проф. Джон Хоук, председател на Европейското дружество за фотодерматология, енергоспестяващите крушки излъчват малки, но опасни ултравиолетови лъчения, които могат да причинят проблеми у хора с повишена чувствителност на кожата.

С по-дълги експозиции има опасност от развитие на рак. Според Хоук старите крушки не трябва да отиват със заповед на бунището, докато не бъдат разгледани всички здравни аспекти при приложението на новите, които въобще не са добре изучени. Те могат да бъдат опасни за децата, особено когато се счупят.

Но в Брюксел твърдо застават зад решението си за подмяната. Според говорителя на ЕС Давид Д"Арси масовото въвеждане на флуоресцентните крушки ще бъде равносилно на изваждането от движение на седем милиона автомобила от движение във Великобритания. Всяко домакинство ще спести 40 британски лири годишно. При старите крушки 95 на сто от енергията се губи в топлина, докато само 5% дава светлина.

www.dnes.bg

Автор: souroujon

BG-учени и жабари чучнаха българите по геном между славяни и средиземноморци?!

Какво е геном и къде сме ние?!

Автор:

Анна Зографова – член – кор на академия МАБИК!

 

 

 

Днес – 09.09 – велика дата/годишнина от деветосептемврийския преврат от 1944 г./ на пресконференция в БТА нашенски „ мъдреци” обявиха българите по ГЕНОМ. Чучват ни между славяни и....Средиземноморци?!
Ехо- ехо бе, къде останаха шопите, келтите и...тези с каба гайдите???!

 Няма мизи, няма даки, няма шопи и пеласги, няма траки, няма римляни и византийци!Нямало  и балто-илири!Доказателствата на плеада уникални български учени като Проф. Петър Петров - етнолог, акад. Йордан Иванов и пр.

Питам се  – защо не поканиха  на тази сбирка КОРИФЕИТЕ НА ГЕНОМНИТЕ ни ИЗСЛЕДВАНИЯ – АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ И ПРОФ. ИВО КРЕМЕНСКИ?!

Не им стиска...Защото - ОКАЗВА СЕ: усвоили парички по направление – проектче...И писали хората... написали проект по темата: "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”  -  финансиран поравно от фонд "Научни изследвания” към родното ни МО / Министерство на образованието, младежта и науката/, както и от италиански фондации?!!!/За пици – може би?!....
КЪДЕ СА ИМЕНАТА НИ ВСИТЕ БЪЛГАРИ - УЧЕНИ И ТО, КОИТО СА РАБОТИЛИ ПО ТЕМАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНОМ?!
СРАМОТА!

Оказва се, според курифея акад.  Гълъбов , че „Българите били "особен тип славяни"?!!!

Шопите казват – та таково животно НЕМА!

Да – ама не!
Такова Е нещоТО, че сме били „особени славяни: показало „ генетичното проучване "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ", публикувано от "Новинар".

„Българите били ОСОБЕН ВИД славяни и средиземноморци, само не и тюрки!” – това споделил в страхотен апломб на пресконференцията в БТА същият УЧЕН - директор на Института по микробиология към БАН.

И видите ли – цитирал он, „данните били от "мащабно" ДВЕГОДИШНО генетично проучване "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ", извършено ОТ...... български/неизвестно кои/ и от жабарски /италиански/ също неизвестни?!!!.
Забележете обаче – по време на пресконференцията е огласено, че са били изследвани а кръвни проби само и единствено на ...........855 етнически българи и БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИ.
Простете, братя българи – мохамедани!

Питам аз – днес има ли такива???

Лошо – много лошо! Политически неграмонто!

Къде останаха българите от Бергамо – така де – нашите в Италия, защото когато по време на Дучето Мусолини Хитлер инспирирал проучване, оказало се, че в навечерието на Втората световна война 4 милиона италианци са се определили като потомци на българите от Ровента.

Защо забравиха проучванията на ИТАЛИАНСКИЕ УЧЕН -  Д-р Винченцо Д- Амико?!!!

 Ама това май, учените не го знаят – не знаят и ,че родовете римски на Юлийте /Цезари – естественО/, на Асканийте и Северите, произхождат от потомци на цар Еней И ЦАР ПЕЛЕМЕН, владетели от българския Атряч – древна Троя.
Атряч е доказан протобългарски топоним!
И Троя е била наша!

Та тези 855 изследвани....българи, българо-мохамедани и.... били сравнени и с „ други европейски популации, изцепи се и проф. Драганка Тончева - ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет, София.

А"Особен" тип означавало БУЛГУР – БУЛ – СЛАВ  Т.Е. „нещо средно между славяни и средиземноморци, ПАК според обясненото от акад. Гълъбов.
Абе тези академици...М----   им!
„Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения!”, изрекъл мъдро още той на пресконференцията.
Освен това „ Според  тези генетици, българите били по-близо до поляците и хърватите, а най-типичните славяни  били братушките - сиреч руснаците.

Та, това българо-италианско Великонаучно  съчинение било публикувано в „авторитетни американски научни списания” и  вече” се чекали коментари на историците....” пак според Гълъбов.

И тъй като нямам думи, просто за десерт към тази научна пикантерия, допълвам със следните Интернет
КОМЕНТАРИ:

Ветеран: „Вече ми стана ясно! Всичко! Като се сметнат вероятностите и като се има пред вид, че не съм измежду тия 855 българи /или БЪЛГАРО-МОХАЧМЕДАНИ???/, някак си, не мога да си направя генерален извод за цял един народ.!??!!ТЪПО И АБСУРДНО!?
А и като видях бананаджийския надзор, даже бих предположил обратното. Ако ми казват, че съм славянин, значи по-вероятно е да съм негър.

Цитат ОТ  БЛОГЕР:

„Очевидно не съм като Зигенцето, той е обикновен славянин, а нормалните нашенци сме особени такива.”

ТРЕТИ БЛОГЕР: „ЦИТИРАХА Кратък списък на народите преминали като хала по нашите земи:
- готи
- хуни
- авари
- венети
- руси и нормани(варяги)
- маджари
- печенези, узи, кумани
- кръстоносци
- татари(1242 г.)
- алани(1301 г.)
- каталани(1305 г.)
- турци

Браво!!! Само тези ли цитираха?!!
А къде останаха ДАКО-МИЗИЙЦИТЕ, ДАКИТЕ, пеласгите, балто илирите, келтите /имали сме келтска държава на нашите територии?!!! Къде останаха ТРАКИТЕ! римляните и византийците?

Браво, батко Гълъбов! Аферим! Ашколсун! И колко силно е това научно изследване?

А група „Мембърс” от Интернет пространството продължава ли, продължава  да коментира : „Византийците  имали една от най-успешните асимилаторски политики в народностно отношение и по политически и религиозни причини са заселвали в днешна Б-я сирийски монофизити(746 г.), арменци павликяни(755 г.), Никифор I също преселва население от Мала Азия за да разреди славяните, Лъв V Арменец преселва 10 000 човека от Адрианопол отвъд Дунав(пак в Б-я де), грузинци (Бачковския манастир), масови преселения от Мала Азия в Тракия в резултат на завладяването на днешна Сирия и Египет от арабите, разрешено право за заселване на куманите в днешна Б-я през 1241 г., преселения на византийско население в Тракия от днешна Турция в резултат на османското настъпление”.
DA CAPO AL FINE!!!!
I OSHTE VEDNAJ&

• Българите са между славяни и средиземноморци, а не тюрки
• Българите са особен вид славяни, каза на пресконференция БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН. Той цитира данни от мащабно генетично проучване "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ". То е извършено в продължение на две години с обединените усилия на български и италиански учени.
• Изследвани са кръвни проби на 855 етнически българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет, София.
• "Особен" тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов.
• Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той. Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците.
• Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов.
• Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.

С това т.н. „ Устойчива теза в българската историческа наука, че българите имат тюркски етнически произход, спокойно може да бъде изоставена в миналото”?!!!.

О САНКТА СИМПЛИЦИТАС! О, ТЕМПОРА, О МОРЕС?!

Изследването е обхванало 855 души, сред които имало само две групи - българи и българо-мохамедани@!. Взимани са им кръвни проби.
Ало, академиците, да го дух--е!

Целта на изследването БИЛА” да ДОКАЖЕ международното позициониране на българската популация по отношение на другите европейски популации и някои от източните азиатски популации.....

Ашколсун!

 

А „Резултатите показали, че съвременните българи сме имали преобладаващо славянски корени и генетика, но все пак сме се отличавали сериозно от класическите славянски популации – руснаци, украинци, поляци, чехи, словаци, хървати, словенци и т.н., които много си приличат едни с други. 

Не бе пощадена и тезата дали смее били с татарски етнически произход...а това последното пък е ултра ненормално?!!!

Защото ТАТАРИ НА ПРАКТИКА НЯМА!

Оказа се, според същите мъдри умници,  ние българите „доста сме си приличали като генетика с гърците и то с тези от........ Северна Гърция.

Оказа се И, че „

 

Това тъй голямото изследване от подобен род на българската популация е било инспирирано от опитите през 1996 и 2000 г. да бъдат направени подобни изследвания, но те обхванали само........30 човекаот българската популация.

ТОВА НАРИЧАМ АЗ НАУЧНО!!

А СЕГА:

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ ВЕРОЯТНО СА ЗАБРАВИЛИ МегапроектА на Ай Би Ем, сп.”Нешънъл географик” и фондация “Уайт” през 2005 г., КОЙТО активира проучване по проследяване Y- хромозома при което е изследвана митохондричната ДНК на 100 000 избрани представители от основните етноси и народи. Целите на проекта визира констатиране корените на най-старото население, създаване най-мощната база данни и щрихиране маршрута на първата палеоисторическа миграция на ХОМО САПИЕНС.

По този повод - НЕКА ИМ ПРИПОМНЯ задължително че: Осъществяването на ОЩЕ ЕДНО, НЕЦИТИРАНО ОТ ТЯХ гигантско изследване, НАПРАВЕНО В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е БИЛО провокирано от българин още през 1975 г. Тогава по устно нареждане на Тодор Живков, научни екипи по предложение на изследователя-феномен Йордан Стоилов Иванов заработили по изясняване на шопския етнос. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес.

Щатският проект по изследване на човешкия геном от 2002 г. развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от същото изследване, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Генетичният код на човека е регистриран до момента в Интернет чрез над над 50 терабайта информация, което според програмистите на USA “проектите представлява своеобразно информационно “Цунами“, с данните за аденин, тимин, цитозин и гуанин - A, T, C и G - четирите нуклеотидни бази в човешката ДНК, които изграждат гените, формирайки личността и поведението на хомо сапиенса. А новостите за секвенирания геном изискват огромни инвестиции във високите технологии.Защото само като пример днес едно изследване на човешкия геном с участие на корпорация CELERA Genomics, струва $3,000,000,000. Целите на подобни начинания се свеждат до компютерен анализ, извеждане данни за физическото и функционалното картиране на човешкия геном, изясняване на молекулярната диагностика и идентифициране на нови гени както клониране и секвениране. Стига се до търсене на нови гени в човека на база биоинформатика; до установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации и пр. Но да се върнем към българското изследване, в което констатацията е, че доминантният ген е съхранил през хилядолетията принадлежността на сънародниците ни към същите онези най-древни племена, с гени на дакомизийци, сапейци, сапи /шопи/ – най-старото автохтонно население на Балканите от Мизия и Дакия, стартирало произхода на древните българи. Българинът доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите, което е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател - акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.

Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ - обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др.

Проектът по мегагенното изследване на Ай Би Ем ,“Нешънъл географик” и фондация “Уайт” третира също и въпроса оставили ли са легионите на Александър Македонски/дако-мизиец по майка/, своето семе - генетични следи по маршрутите при завладяването на Изтока и Азия. По този повод Акад. Йордан Иванов припомни, че войските на Алаксандър Велики, описвани в римските и гръцки хроники като “елини” съвсем не са били такива. Само наемниците гърци наброявали не повече от две – три хиляди. Докато важно е друго, че в земите на Бактрия тогава по време на походите се заселват над 100 000 дакомизийски войници на Александър. Те също оставят своя корен и ген пак там – в Партия, Бактрия и Индия.

Българската археологическа находка на човешки кости от 2004 г на жена на 8 000 години ,в района на Враца провокира антропологични изследвания за които още един български учен – корифеят антрополог и директор на института по антропология при БАН - проф. Йордан Йорданов коментира: “Резултатие от изследването на костния материал са известни само на ограничен кръг учени. Те никога не са били предмет на широко обсъждане. А данните, на фона на данните за историческото и културното развитие както и религиозните схващания през различните епохи, представят физическите типове хора, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху техните кости и лечебните ритуални въздействия върху тях”. По подобен повод проф. Йордан Йорданов изготвя мостри възстановки на образи чрез пластична антропологична реконструкция. Измежду най-интересните му шедьоври са реконструкции на главата на владетеля Севт ІІІ и на дакомизийска принцеса от преди 8 000 години.

През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите стартира развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.

През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството. Херодот може би малко е “позабравил” величието на сапите – сепеи, но все пак е описал как представители на племето сепеи станали участници в походите на Ксеркс срещу Елада. А други стари автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали сепите със САИ И СИНТИИ. Същият етнос, чийто днешни потомци са шопите, /според акад. Йордан Иванов/ е съществувал от времето след третия потоп.

Немалко европейски историци от небългарски произход традиционно пренебрегвали особено важните исторически събития на древността, прередактирайки историята на най-древните народи по изгоден за властимащите начин. Длъжни сме да отбележим, че автохтонните жители на Балканите - дакомизийци, сапи – сапейци,фриги, пеласги, българи – болги освен че залюляват люлката на най-старата евроцивилизация, създават 22 империи и над 50 държави.

Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана - днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите. Но те създавали по пътя великите държави - Бабилон, Империите на хонори, кушани. Така тезата на акад. Йордан Иванов за Балканския произход на българите ,след разпадането на държавата Бактрия се подкрепя с данни от Кушаните – потомци на едно от петте племена ЮЕЙДЖИ. А потомците на Кадфиз І и Кадфиз ІІ /45-78/ и владетелите КанишКА/98-123/ регистрират империи и царства, завладели почти цяла Индия. Едно от тях се е назовавало Тохаристан. Империята ВасишКА, империята на Мао Дун и неговия син Кхан Юи Лао Шан, империята на Кардама Ила, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България на Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която произлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България, временната държава Дуло, ситуирането на българите на Алцек в района на Ровена, Джунгурия и др. Безбройни са топонимите, антропонимите и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,/защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите/.

В китайските анали откриваме данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите с генеалогия на почти всички нейни владетели.

Тезата на акад. Йордан Иванов е, че българите са създали първата империя на света по течението на реката Итил - /Дунава/. Нейният родоначалник, обявен за цар на света бил именуван “Лугал –Калама” и титулован император, според “Анонимния хронограф” от 333 – 334 г.той бил владетелят, създал първата огромна империя със земи от Месопотамия до Средиземно море, Египет, Индия - митичният древен Зиези. Подобен факт цитира и акад. Сергей Иванов, в издадената от Академия МАБИК през 2005 г. “Праистория на древните българи”, където на стр. 228-229 четем: “Мизи, меси или миси, известни като българи, това съчетание е било широко разпространено в старите хроники, още повече,че ЗИЕЗИ е и неправилен прочит на”Мезий”, т. Е. “Мизиецът Мезий или Мезей”. Според акад. Йордан Иванов императорът Зиези /Миези/ произхожда от Мизия и е живял много по-рано от периода, в който го поставят съвременните историци /2 750 – 2 726 г./ Пр. Хр.За същия владетел се знае, че със своите невероятни воини подчинил огромни територии и над 30 племена и народи. Синовете му Хайтал и ХуРусан отвели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/,в земите на хуните-ефталити или в днешните територии на Балхара и Бактрия, където впоследствие са се е формирали източната -монголоезична група Жун и западната - ираноезична Ху. И същата тази ХУНСКА ИМПЕРИЯ регистрирала владетили,- носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. “И ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжия се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло били изстреляни българските гени в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, кръвта се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии и не е правилна формулировката, че днес едва ли не трябва да се приобщаваме, а трябва да лигитимираме исконното си право на постоянно присъствие, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи”.

 

Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.

 

/Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествявян многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан - председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. /

 

За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.

 

В миналия век, британският учен Колин Ефрю назова 6 килограмовото златно съкровище, открито в България от Варненския некропол “ най-старото злато в света” от преди преди 5 000 години, акад. Йордан Иванов уточнява още, че то е много по-старо. По стара във времето е и находката от времето на дакомизийците в Родопите Перперикон, за която проф. Николай Овчаров твърди, че е свързана с крито-микенската култура. Заради уникалните археологически открития, в края на ХХ и началото на ХХІ век, в района на Старосел, Татул, в Долината на царете, на тракийския град и царската резиденция на одриския владетел Аматок под връх “Кози грамади,” в Централна средна гора и във Врачанско, древната история трябва да бъде препрочетена и пренаписана . Защото това е история на изключително важните федерални древни царства на Одрисите, Сапеите, Бесите и Медите. Академикът посочва, че неправилно учените ги датират /отнасят/ към І хилядолетие пр. Хр. А всъщност те са много по-стари. Това са предци на легендарния цар Резос, на тракомикенеца цар Агамемнон, на поета-жрец Орфей, на Тамирис от Тракия/Омир/. Легендите за тези велики мъжа вдъхновявали древни поети, философи и хронисти като Вергилий, Овидий, Еврипид и др. А жреческите царски родове на дакомизийски оракули регистрирали трайно присъствие и в прочутото Делфийско светилище до 355 г. Синът на Музей Евмолп пък станал родоначалник на династията Евмолпиди, владетели с резиденция /според Д. Чиликов/ в северната част на Пловдивския Тримонциум. Цар Спарток се счита за основател на династията на Спартокидите . Други известни велики владетели от дако мизийски произход били цар Перисад/344-310/, Евмел/309-304 г./, Спарток ІІІ /303- 283 г./, Полемон, Аспруг и Митридат VІ, брат на Котис. От династията на Котис и Савроматите имало дакомизийски владетели, управлявали през ІІ и ІІІ век. Потомък на цар Реметалк дори станал архонт на Атина.

 

Известни поети от дакомизийски произход били създателите на басните - Езоп и Федър. Брат на великата древна поетеса Сафо се оженил за прекрасната тракийска принцеса Родопис, станала впоследствие съпруга на фараонаЯхмос ІІ ,/в периода 569 – 525 г. пр. Хр/.

 

Българските археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/, продължават да бъдат предмет на дискусии. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя - жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове - сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Коментирайки разконсервирането на некропола, академик Йордан Иванов припомни персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи...”.

 

Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаления от нея са известни доста постни факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.

 

Един друг учен и дипломат - известният френски консул в София от времето на Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г/ Луи Леже определя като диахронна тезата за езиковото единство на българския език със Санскрит, поддържана и от някои наши възрожденски учени като Г. С. Раковски. Леже твърдял, че и най-старите запазени български текстове “Остомировите” и “Асемановото евангелия” са били написани първоначално на езика САНСКРИТ, интерпретиращ схващането за древното езиково единство на Мизия, Тракия и Македония.

 

Самият факт, че дакомизийци през старокаменната и бронзова епохи били измежду най- великите ваятели, ювелири, философи, жреци и владетели с огромен интелектуален и военен потенциал, извежда този древния етнос много по-напред в история, традиций нрави и поведение. По онова време според акад. Йордан Иванов дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите - /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните, с което техните бойни качества по достойнство били оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Защото те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството.

 

Уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос прави следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Канстантин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г.

 

Акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са от дако-мизийски произход. “Ако бъде направено проучване на генома на монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Но преди да цитираме техните имена следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Траки” , залепено тенденциозно от Херодот на дакомизийските местни балкански етноси. Според него етимологията на наименованието “траки” идва от името на Великата Троя. Впоследствие то става етикет за миграциите на десетките племена, тръгнали на север и запад след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е изведено от някои историци и като драки. Те са описвани в аналите и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/.

 

Троянската война от 1200 г. Пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също има немалко данни за наименованието на древна Троя, което идва от Улуг Етреч – Велик Етреч - български топоним. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на братовчеда на цар Приам - цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините заради доблестта и храбростта си.Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Троя, хероят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига града Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му хероят Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/, заселили земите в областта около днешния град Венеция. Хероят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ - Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар - Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. - 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. Хр. Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите.

 

Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”.

 

Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина.

 

Римски императори от дакомизийски произход, /според акад. Йордан Иванов/ били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак - фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос.

 

ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори - Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход по която причина

Копирано от: deathmetalverses

Власовцы

---

Генерал-лейтенант Андрей Власов, наричан "любимецът на Сталин".., преди да се обърне против него..., на процеса срещу "власовците" от 1946 г. в Москва (с очилата)

---

Осенью 1941 генерал-фельдмаршал Фёдор фон Бок послал в штаб Гитлера детальный проект создания Освободительной Армии из 200 тысяч русских добровольцев, а также формирования местного русского правительства в Смоленске. Проект был возвращен в ноябре 1941 с резолюцией: "такие идеи не могут обсуждаться с фюрером". Это написал генерал-фельдмаршал Кейтель, который не стал показывать проект Гитлеру.   Хиви В то же время, осенью 1941, многие немецкие командиры на Остфронте стали по собственной инициативе брать во вспомогательные части или на вспомогательные должности советских перебежчиков, пленных и добровольцев из местного населения. Их называли сначала "наши Иваны", а потом уже официально Hilfswillige или сокращенно Хиви – в переводе с немецкого "желающие помогать". Они использовались как охранники тыловых объектов, водители, конюхи, повара, кладовщики, грузчики и проч. Этот эксперимент дал результаты, которые превзошли ожидания немцев. Весной 1942 в тыловых подразделениях германской армии служило не менее 200 тысяч хиви, а к концу 1942 года по некоторым оценкам их было до миллиона. Таким образом, хиви в конце 1942 составляли почти четверть личного состава вермахта на Остфронте. Так, во время Сталинградской битвы в 6-й армии Паулюса их было почти 52 тысячи (в ноябре 1942). В трех немецких дивизиях (71-й, 76-й, 297-й пехотных) в Сталинграде "русские" (как немцы называли всех советских граждан) составляли примерно половину личного состава. Даже в таких элитных дивизиях войск СС, как "Лейбштандарт Адольф Гитлер", "Тотенкопф" и "Райх" – в июле 1943 (Курская битва) советские граждане составляли 5-8% личного состава.   Кстати – вскоре после войны классик советской литературы и лауреат Нобелевской премии Михаил Шолохов написал повесть "Судьба человека", издававшуюся в СССР огромными тиражами и включенную в обязательную школьную программу в СССР. Главный герой этой повести – Андрей Соколов – был хиви. При этом он был положительным персонажем той повести.   РОНА, Дружина, РННА

---

(http://www.hrono.ru/biograf/bio_k/kaminski_bv.php )
БРОНИСЛАВ КАМИНСКИ - с фуражката, в дясно, командир на Охраната на Локотското самоуправление (НЕЗАВИСИМА РУСКА ДЪРЖАВА в ТРЕТИЯ РАЙХ!!!) и РОНА..., взела активно участие при смазването на ВАРШАВСКОТО ВЪСТАНИЕ

---

  Одним из первых отдельных крупных формирований русских добровольцев была РОНА – Русская Освободительная Народная Армия, созданная зимой 1941-42 Брониславом Каминским. (Кстати, в это время пресловутый генерал Власов доблестно сражался против немцев под Москвой.) Основой РОНА стало "гражданское ополчение", созданное бургомистром города Локоть (на Брянщине) Иваном Воскобойниковым. В январе 1942 он был убит советскими партизанами, но до этого успел создать отряд численностью в 400-500 бойцов для обороны от них своего города и района. После гибели Воскобойникова отряд возглавил Бронислав Владиславович Каминский, рожденный в 1903 в Петербурге матерью-немкой и отцом-поляком. Он был инженером-химиком и отсидел 5 лет в ГУЛАГе по 58-й статье. К середине 1943 ополчение под командованием Каминского состояло из 5 полков общей численностью 10 тысяч бойцов, у него было 24 Т-34 и 36 трофейных пушек. Тогда немцы называли эту часть "бригадой Камински". В июле 1944 она была официально подчинена войскам СС как "штурмовая бригада – РОНА". Одновременно Каминский получил звание бригадефюрера при войсках СС.

---

Ген. Власов и офицери от Руската освободителна армия в един от нацистките концлагери.....

---

Вскоре бригада была переименована в 29-ю гренадерскую дивизию при войсках СС (1-ю русскую). Уточнение "при войсках СС" (der Waffen SS) означало, что это не "настоящая" часть войск СС (так же, как и Каминский не был "настоящим" бригадефюрером СС). В июле 1944 подразделения дивизии участвовали в подавлении Варшавского восстания, проявив немалую жестокость. 19 августа Каминский и его штаб были расстреляны немцами без суда и следствия. Поводом послужило то, что бойцы русской дивизии изнасиловали и затем убили двух немецких девушек. Потом немцы, опасаясь бунта русских "эсэсовцев", объявили, что Каминского убили польские партизаны. Примерно одновременно с РОНА в Белоруссии было создана так называемая Дружина Гиля-Родионова, а под Смоленском, в конце 1941, Русская Национальная Народная Армия. Дружина была расформирована немцами в 1943 после того, как Гиль-Родионов (бывший советский подполковник, начштаба дивизии) вновь перешел на сторону советской власти. РННА, известная еще как бригада Боярского (бывшего советского полковника, командира дивизии), также была расформирована немцами в конце 1943.

---

Ул. "Принц Албрехт" # 8 в Берлин - сградата на ГЕХАЙМЕ ЩААТС ПОЛИЦАЙ (или Гестапо - "тайна държавна полиция"), 1937 г.

---

  ОСТЛЕГИОНЫ   Гораздо благожелательнее высшие немецкие власти относились к формированию так называемых Восточных Легионов из нерусских добровольцев, граждан СССР. Уже 30 декабря 1941 Верховное командование приказало сформировать Туркестанский Легион (из добровольцев туркменов, узбеков, казахов, киргизов, каракалпаков и таджиков), Кавказско-Магометанский Легион (из азербайджанцев, дагестанцев, ингушей и чеченцев), Грузинский Легион (помимо грузин – из осетин, абхазов), Армянский Легион. В январе 1942 был создан Волго-татарский Легион. Был и калмыцкий корпус, некоторые подразделения которого действовали в советском тылу.   Это выглядит более чем странным – Гитлер легко и быстро одобрил формирование войск из тюрков-неарийцев, и даже калмыков-монголоидов, постоянно и категорически возражая против создания союзных Германии войск из русских-арийцев. Многие считают, что эта патологическая ненависть фюрера к русским, большое число которых желало воевать против советской власти, и стала одной из причин его поражения в войне против СССР. При этом подразделения Легионов, батальоны и роты, всегда использовались по раздельности. За исключением созданной в мае 1943 162-й Тюркской пехотной дивизии, состоявшей из немцев (офицерский состав и частично унтер-офицерский состав), туркменов и азербайджанцев (рядовой состав), которая, по словам ее командира-немца, "была столь же хороша, как и обычная немецкая дивизия".   КАЗАКИ Но более всего немцы симпатизировали казакам (считая их не славянами, а потомками готов), хотя и не стремились поддержать их в создании собственного государства. Казаки служили в германской армии еще в 18-м веке при Фридрихе Великом. Во время первой Мировой войны немцы планировали создать вассальное государство донских казаков – даже помогли оружием группировке казачьих сепаратистов, но это так и осталось лишь эпизодом. Во вторую Мировую все было масштабнее. Летом 1942 немцы заняли почти всю бывшую область Войска Донского и сразу же к ним пошли первые добровольцы-казаки. Сначала казаки сторожили пленных красноармейцев. Затем казачий эскадрон включили в состав 40-го танкового корпуса вермахта, им командовал капитан Завгородний (впоследствии получивший Железный Крест первого класса). После нескольких недель охраны пленных эскадрон был отправлен на фронт. Однако ещё 22 августа 1941 под Смоленском на сторону немцев перешёл майор Кононов, вместе с несколькими сотнями бойцов полка, которым он командовал (436-й стрелковый полк 155-й стрелковой дивизии). Казак Кононов был ветераном финской войны, кавалером ордена Красного Знамени, выпускником Академии имени Фрунзе и членом партии большевиков с 1927. Немецкое фронтовое командование разрешило ему сформировать казачий эскадрон из перебежчиков и добровольцев-пленных, для использования в диверсионных и разведывательных целях. Получив разрешение генерала Шенкендорфа, Кононов на восьмой день своего перехода к немцам посетил лагерь пленных в Могилеве. Там на его призыв к борьбе со сталинизмом положительно откликнулись более четырех тысяч пленных. Однако в часть было зачислено только 500 из них (80% казаки), а остальным было сказано ждать. Потом Кононов посетил лагеря в Бобруйске, Орше, Смоленске, Пропойске и Гомеле, везде с таким же успехом. К 19 сентября 1941 казачий полк насчитывал 77 офицера и 1799 бойцов (из них 60% казаков). Полк именовался 120-м казачьим. Однако в январе 1943 полк был переименован в 600-й казачий батальон, хотя состоял из двух тысяч бойцов и ожидал прибытия ещё тысячи в следующем месяце. Из этого пополнения создали 17-й казачий батальон, который в составе немецкой 3-й армии воевал на фронте. В апреле 1942 Гитлер официально разрешил создание казачьих частей в составе вермахта. Такие части были созданы весьма скоро. Однако большинство офицеров там были не казаки, а немцы, и в большинстве случаев казачьи части придавались немецким охранным дивизиям для борьбы против партизан на оккупированной территории. Летом 1943 германское верховное командование сформировало 1-ю казачью дивизию под командованием немецкого полковника фон Паннвица. Она состояла из 7 полков – 2 полка донских казаков, 2 кубанских, 1 терских, 1 сибирских и 1 смешанный резервный. Оснащены и обмундированы они были по-немецки, но отличались нарукавными нашивками. В сентябре 1943 верховное немецкое командование отправило казачью дивизию в Югославию на борьбу с партизанами. Там, кстати, уже сражался против югославских партизан-коммунистов Русский Охранный Корпус численностью 15 тысяч бойцов, сформированный белоэмигрантами и их сыновьями. В декабре 1944 1-я казачья дивизия фон Паннвица была преобразована в 15-й казачий корпус в составе двух кавалерийских дивизий – примерно 25 тысяч бойцов, который был формально введен в состав войск СС. К тому времени казаки добились права ношения формы, более похожей на казачью, и при этом ни казаки, ни немецкие офицеры казачьего корпуса не носили эсэсовских знаков различий. 26 декабря 1944 в районе хорватско-венгерской границы бойцы 15-го казачьего кавалерийского корпуса войск СС впервые вступили в бой с советскими войсками. К концу войны численность казачьего корпуса (две кавалерийские дивизии, пластунская бригада и корпусные части) составляла примерно 35 тысяч. С 1943 существовали также казачьи части так называемого Казачьего Стана, в середине 1944 размещенные на севере Италии – две казачьи пешие дивизии и два конных полка. К концу войны в них было около 18 тысяч бойцов. Помимо этого, ряд казачьих частей (от эскадронов до полков) дислоцировались в 1943-45 в Белоруссии, на Украине и во Франции. Всего на стороне немцев в различных частях воевало или служило около 250 тысяч называвших себя казаками.   OSTTRUPPEN 13 декабря 1942 германское Главное командование сухопутных сил учредило пост Инспектора Восточных Войск (Osttruppen). В его ведении находились все воинские формирования, созданные из граждан СССР. К маю 1943 в Восточных войсках было: – 10 полков, из них: 6 казачьих, 2 калмыцких, 1 туркестанский, 1 восточный; – 170 батальонов, из них: 63 восточных, 30 туркестанских, 21 казачьих, 12 азербайджанских, 12 грузинских, 10 украинских, 9 армянских, 5 северокавказских, 4 волго-татарских, 4 эстонских; – 221 рота, из них: 104 восточных, 45 туркестанских, 18 грузинских, 12 азербайджанских, 11 армянских, 11 казачьих, 9 украинских, 6 северокавказских, 4 волго-татарских, 2 латышских, 1 эстонская, 1 литовская. Всего в этих частях в мае 1943 служило около 200 тысяч граждан СССР. При этом хиви, служившие в дивизиях вермахта, войск СС, и в частях вспомогательной полиции, к войскам Osttruppen не относились.   Что касается наименования "восточный" (полк, батальоны или роты) – так в 1943 назывались части, сформированные из русских и белорусов. Очевидно, что такое наименование было выбрано, чтобы не раздражать лично Гитлера.

---

Отново ПРЕДАТЕЛЯТ Власов....

---

  РУССКИЕ, УКРАИНЦЫ, БЕЛОРУСЫ, ПРИБАЛТЫ В WAFFEN SS Напомню лишь, что при войсках СС были украинская, русская, белорусская, эстонская и 2 латышские дивизии.   А ТЕПЕРЬ - СОБСТВЕННО ВЛАСОВЦЫ Генерал-лейтенант Власов, попав в немецкий плен летом 1942, упорно стремился создать Русскую Освободительную Армию для борьбы с большевиками за независимую Россию. Из-за последнего нацисты и не позволяли ему сделать этого. Так, в апреле 1943 генерал-фельдмаршал Кейтель издал приказ, которым предписывалось вернуть Власова в лагерь военнопленных - за его "наглые высказывания". В случае их повторения – передать Власова гестапо. Как написал в приказе Кейтель: "фюрер не желает слышать имени Власова ни при каких обстоятельствах, разве что в связи с операциями чисто пропагандного характера, при проведении которых может потребоваться имя Власова, но не его личность". То есть нацисты от имени генерала Власова призывали бойцов и командиров Красной Армии переходить к немцам и записываться в Русскую Освободительную Армию – которую нацисты создавать не собирались. Единственное, что разрешили немцы – с 1943 носить русским, служившим в вермахте, нарукавные нашивки в виде Андреевского флага (военно-морского флага Российской империи) – белый щиток с диагональным синим крестом (бело-сине-красный государственный флаг России немцы запретили), При этом – прочие иностранные добровольцы в вермахте и войсках СС – имели нарукавные нашивки в виде национальных флагов (украинцы, азербайджанцы, грузины, армяне и другие). На нашивках с Андреевским флагом также были буквы РОА – но генерал Власов в то время не командовал ни одним из солдат с этими нашивками. Надо добавить, что в 1943 году Гитлер, которому доложили о многочисленных переходах бойцов "восточных частей" на сторону Советов, приказал перевести всех восточных добровольцев во Францию, Данию, Норвегию и Италию, заменив при этом национальных офицеров немецкими. (Однако этот приказ не был полностью выполнен.) Когда союзники высадились в Нормандии, многие из бойцов Осттруппен (вплоть до целых батальонов) сразу сдались в плен. Хотя некоторые из них яростно сражались против союзников, резонно полагая, что в случае пленения их передадут Сталину. К тому моменту – середине 1944 – нацистские правители стали понимать, что дела их на фронте обстоят совсем не блестяще. 16 сентября 1944 рейхсфюрер СС Гиммлер приглашает на аудиенцию генерала Власова. После этой встречи Власов говорит своему окружению, что Гиммлер позволил сформировать ему 10 русских дивизий. Однако вскоре Власов получил телеграмму от Гиммлера, в которой говорилось о создании только трёх дивизий. Формирование этих дивизий РОА началось в НОЯБРЕ 1944 – за полгода до окончания войны. Реально успели сформировать две моторизованные дивизии, резервную бригаду, инженерный батальон и несколько офицерских школ – общей численностью около 50 тысяч бойцов.   1-я дивизия РОА (она же 600-я панцер-гренадерская русская дивизия), под командованием генерала Буняченко, достигла боеспособности к середине февраля 1945. На фронт дивизию отправили в АПРЕЛЕ 1945. 2-я дивизия РОА (650-я панцер-гренадерская русская) начала формироваться в январе 1945 и к окончанию войны не достигла боеготовности. Формально в РОА были включены 15-й казачий корпус фон Паннвица и Русский Охранный Корпус, но фактически они так и не вошли в армию Власова. Точнее – не успели. Итак, реально боевые действия НАСТОЯЩИХ ВЛАСОВЦЕВ выглядели так: Дивизии Буняченко дали приказ ликвидировать советский плацдарм на Одере, в районе Франкфурта-на-Одере. После неудачной атаки 13 апреля 1945, Буняченко приказал своим частям отойти и спустя несколько дней дивизия начала марш к чешской границе. По пути к дивизии присоединялись русские из пленных и рабочих, и к концу апреля, когда дивизия вышла к границе, в ней было уже не 12 тысяч, а 20. 5 мая 1945 началось Пражское восстание. Чехи обратились по радио с призывом к американцам и СССР придти к ним на помощь. Однако поскольку по договоренности западных союзников с Кремлем Чехословакия была отдана в сферу СССР, американцы не пошли на Прагу. Что касается советских войск – то они находились еще слишком далеко от Праги – в 140-200 км. В итоге чехи обратились к Буняченко. Утром 6 мая 1-я дивизия РОА вступила в бои в Праге, а к вечеру того же дня очистила город от эсэсовцев. 7 мая власовцы отбили попытку эсэсовцев вновь занять Прагу. Вечером дивизия покинула Прагу и пошла на запад, не желая встречаться с советскими войсками. 9 мая 1945 дивизия Буняченко сложила оружие в чешской деревне, занятой американцами. 12 мая американские офицеры информировали Буняченко, что все чешские территории передаются советским войскам и что дивизии РОА не будет позволено проследовать в американскую зону оккупации. Буняченко распустил дивизию, предложив бойцам положиться на личную удачу и по одиночке попробовать добраться до американской зоны оккупации. Однако во время бегства большинство власовцев были схвачены или убиты советскими солдатами, другие были выданы советской стороне американцами.   -----------------   Итак – против Сталина, или на стороне немцев на других фронтах, воевало (или помогало) в общей сложности до 1,5 - 2 миллионов советских граждан – в Осттруппен, дивизиях войск СС, казачьих частях, как хиви и во вспомогательной полиции. Но настоящие ВЛАСОВЦЫ, под командованием генерала Власова, участвовали практически только в одном бою против советских войск.


  Кой е генерал Власов? За мнозина руснаци генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов е символ на едно от най-големите предателства през Втората световна война. „Галеникът” на Сталин, както го наричат мнозина, през лятото на 1942 година неочаквано преминава на страната на Вермахта. Командирът на Втора Ударна Армия попада в плен и се съгласява да сътрудничи на германците. Малко по-късно генерал Власов поставя основите на така наречената „ Руска Освободителна Армия”.
Как един от любимците на Сталин става генерал от Вермахта и до днес е загадка за мнозина. Доскоро в бившия СССР думата „власовец” беше нарицателно на предател и двуличник. След намесата на Виктор Суворов, се достигна до другата крайност – някои руски журналисти обявиха Власов за борец срещу болшевишката диктатура, който неоправдано е бил очернен от съветската историография. А истината е може би някъде по средата...
И така, кой е генерал Власов.
Андрей Андреевич Власов е роден през 1901 година в обикновено селско семейство някъде в Нижнегородска губерния. Едва навършил 20 години, се записва в редовете на Червената армия и участва в щурма срещу Перкоп. По-късно завършва академията „Фрунзе". През 1937—1938 е член на военните съдилища в ленинградския и киевския военни окръзи. Малко след това е командирован в Китай като военен съветник на Чан Кайши, където е отличен с орден „Златен дракон”. През 1940-та година е произведен в чин генерал-майор и командва дивизия. По време на масовите чистки сред висшите военни в Червената армия Андрей Андреевич Власов арестува командива на 99-та стрелкова дивизия заради „изучаване на бойната тактика на Вермахта”. Накратко, до юни 1942-ра година нищо не говори за това, че Власов е бил анти-сталинист, а още по-малко анти-болшевик.
В началото на войната Власов командва механизиран корпус край Лвов. Началството го забелязва и го назначава за командир на 37-ма армия край Киев. Там попада в обкръжение, но успява да се измъкне. През ноември 1941-ва година командваната от Власов 20-та армия спира немците край Красна поляна, само на 28 км от Кремъл. Тогава генералът си спечелва прозвището „спасителят на Москва”, въпреки че според някои изследователи по време на немската офанзива се лекувал в болницата от възпаление на ухото.
1942 година започва многообещаващо за генерал Власов. Може би шедьовърът на неговата кариера в Червената армия е операцията при река Лама. Там той проявява истински талант в оперативно отношение и отново бива „забелязан” от Сталин. Пикантна подробност е , че край река Лама Власов си взаимодейства с бъдещите маршали Рокосовски и Говоров.
През март 1942 година е назначен за заместник-командващ на Волховския фронт. След поредица от злощастни събития, през юни 1942 година Власов се оказва начело на вече обкръжената Втора Ударна армия /някои изследователи смятат, че за това му е помогнал колегата Мерецков – командващ на Волховския фронт, който се страхувал от „изгряващата звезда” на Власов/. В крайна сметка, през юли 1942 година Власов отказва да се качи на изпратения му от Ставката самолет и да остави войските си на произвола на съдбата. Малко след това, с предателство от страна на местното население, е пленен от немците.
От този момент нататък генерал Власов става може би най-мразения човек в СССР....
Няма да изпадам в подробности как всъщност се стига до идеята за създаване на РОА, нито колко и какви хора са влезли в редовете й. Интересно е, че Вермахтът настоява за създаването на Руската Освободителна Армия, а нацистите от Гестапо са против. Трите ненапълно окомплектовани дивизии на РОА участват в бойни действия частично едва в самия край на войната – първо на Западния фронт, после на Одер. Любопитна подробност е, че през април 1945 година, когато никой вече не си е правил илюзии за неизбежната победа на Червената армия, няколко съветски подразделения преминават на страната на Власовците.
Андрей Андреевич Власов и сподвижниците му се обявяват за запазване на териториалната цялост на Русия, за възстановяване на свободите, извоювани от Февруарската революция през 1917-та година и за изгонване на болшевиките. Въпреки твърденията на съветските историци, че власовците имали незначителна подкрепа в окупираните области, истината е, че в първите месеци след обявяването на РОА, мнозина сред пленените червеноармейци и местни хора са искали да се запишат като доброволци. Друг е въпросът, че нацистката идеология всячески се опитвала да ограничи всякакви опити за формирането на руска анти-болшевишка армия. След войната някои от власовците избягват в Западна Европа, а мнозина други умират в Сибир.

Предшественик на РОА е РОНА ( Руска освободителна национална армия ), сформирана през 1941г. от капитана от РККА Камински ( впоследствие произведен в чин генерал - майор от Вермахта ). РОНА, чиято численост се равнява на дивизия, в началото се сражава предимно срещу партизаните, но по - късно е изпратена на предната линия. През 1944г. е преобразувана в СС бригада, която добива печална известност при потушаването на Варшавското въстание през 1944г. Генерал - майор Камински е разстрелян по заповед на Хитлер, а остатъците от бригадата се вливат в РОА.
През 1941г. в Белорусия е сформирана т.н. "Дружина на Гил - Родионов" в състава на СС, а в Смоленск - Руската Народно - Национана армия ( РННА ), известна като "Бригадата на Боярски" в състава на Вермахта.
През 1943г. е сформирана 1 - ва казашка дивизия ( к- р ген. фон Панвиц ), в състав от 6 кавалерийски полка. По - късно дивизията е развърната в 15 - ти казашки кавалерийски корпус на СС, чийто личен състав наброява 50 000. Общата численост на казашките части наброява 250 000 войници и офицери.

амо да вметна, че практиката да се използват съветски граждани в помощ на Вермахта датира много преди създаването на Руската Освободителна армия на Власов. Още през есента на 1941г. немците организират разнообразни служби, състоящи се от съветски дезертьори, затворници и доброволци от месното население. Тези така наречени "Hilfswillige," или "Hiwi", са ангажирани като часови, шофьори, началници на складове, складови работници и др. Експериментът надминава всички очаквания. През пролетта на 1942г. те са поне 1,000,000. (виж Russian Volunteers in the German Wehrmacht in WWII by Lt. Gen Wladyslaw Anders and Antonio Munoz)
Иначе Руската Освободителна армия на Власов се сформира официално през есента на 1944г., след като Химлер убеждава Фюрера да допусне формирането на 10 руски дивизии.

Общата численост не на казашките части, а на нареклите себе си казаци в състава на Вермахта, СС, помощни подразделения, полиция и т.н., вкл. хиви, е 250 000.

Иначе - РОА на Власов във вид на 1-ва дивизия на Буняченко воюва с РККА само веднъж - на 13 април 1945 г. край Франкфурт на Одер. След като е отблъсната, тя отстъпва и общо-взето става самостоятелна, неподчиняваща се на никого единица. При хода й към чешката граница към нея, като към руснаци, се присъединяват избягали руски пленниници и работници - от 5 до 8 хиляди. Така числеността на 1-ва дивизия нараства до около 20-тина хиляди.
Буняченко откликва на призива за помощ на пражките въстаници и на 6-май прочиства града от СС. После се оттегля, за да не се срещне с РККА. Предава се на американците, които обаче му обясняват, че ще 1-ва дивизия ще остане в разположение на РККА. Дивизията се разпръсква, като членовете й гледат да се отърват самостоятелно. Повечето са разстреляни или заловени от Червената армия.

та така - никакви съветски подразделения през 45-та не преминават към РОА.

"В конце концов, власовцам дали возможность провести пробную операцию. При приближении Красной армии к Одеру, туда были направлены части РОА под командой полковника Сахарова. Они удачно провели бой, в течение которого части Красной армии добровольно перешли на их сторону. Переходя фронт, красноармейцы говорили, что они это делают лишь потому, что против них – Власовские войска.

Этот поразительный случай, происшедший в конце войны, когда победа Сталина не подлежала сомнению, подчеркивает безумный романтизм, характерный для предсмертных мук Власовского движения. В атмосфере нарастающего всеобщего смятения Главный Штаб РОА невозмутимо разрабатывал планы вклинения в русские ряды (имеется в виду Советская армия. Ред.) и поднятия восстания против коммунистов." ("ПОСЕВ" 21 (104) - 1948)

Числеността на РОА е била наистина скромна, но най-вече заради нежеланието на Розенберг да позволи създаването на многочислена руска анти-болшевишка армия. Въобще отношението на германците към славянското население в окупираните територии е отблъснало мнозина, които в първите седмици след инвазията са били позитивно настроени към швабите.

Струва ми се, че Власов не е бил глупак, нито пък е извършил предателството само, за да спаси живота си. Случаят с него е любопитен, тъй като противоречи изцяло на общоприетите клишета за "великата отечествена"...

Малко извън темата - наскоро гледах интересен руски игрален филм /наскоро е сниман/ - "Последният бой на майор Пугачов" - та, там ставаше въпрос за истинското отношение на обикновения мужик-червеноармеец към сталинисткия режим. Споменът за зверствата от 20-те и 30-те е бил още жив.

Картаген, прости но статията ти - източник е бъкана с грешки и откровени глупости. А за цитираното от нея няма нито едно доказателство.

И още - какви зверства през 20-те години? Къде точно? Какъв спомен за зверства през 30-те у средния съветски гражданин? Няма такова нещо - през 30-те за съветския гражданин се оказва, че врагове на революцията са проникнали в хубавата страна и я саботират - те си получават заслуженото. Герой е Павлик Морозов, който предал баща си - кулак. Герой е Стаханов, който бачка кат луд и вместо 7, за пет часа изкарал 105 тона въглища... Огромната част от съветския народ плаче, когато Сталин умира. Не случайно тази епоха се нарича сталинизъм - той не е поддържан само или дори главно с насилие и страх - Сталин и хората му не са толкова глупави. А когато части от истината започват да излизат наяве - много просто не искат да я приемат. Така че глупостите за масова съпротива против съветската власт, за радостни посрещания на Вермахта и т.н., си остават само глупости. Единственото масово по това време е партизанското движение в Украйна и Белорусия.

Аз затова и реших да започна темата - интересна ми е и бих бил благодарен всекиму, който знае повече подробности, да пише.

За 20-те и 30-те... Грешката е моя, навлизаме в сферата на идеологиите и политиката, а там е голям батак. Все пак няма да отречеш, че доста семейства са останали без бащи по онова време - дали са обичали истински Сталин е спорен въпрос, в крайна сметка, ако не го обичаш - отиваш в Сибир. Сложно е да се формулират еднозначно нещата: ако трябва някой да направи сериозно изследване по темата, ще му се наложи да борави с доста науки - от социална психология до статистика.

и все пак уточнение - 20-те години, до 22-ра се води Гражданска Война, а на война зверствата са нещо нормално, после има малко разпускане на коланите с НЕП-а, и после идва другарят Сталин; за 30-те какво да говорим - масов глад в Поволжието и Украйна, разкулачванията, а малко след това и параноичното избиване на съпартийци. Това, ако не са зверства, кое е?!

Из постинг и дискусия, взета от forum.boinaslava.net

Автора на блога, признава, че НЕ Е зпознат, конкретно с тази материя и не може да заеме страна, относно обективната правота на твърденията в дискусията...


Андрей Власов от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Власов руски офицер Роден: 14 септември* 1901 Ломакино, Русия Починал: 2 август 1946 (?) ?

Андрей Андреевич Власов е съветски генерал, възглавил по време на Втората световна война антикомунистическа и прогерманска руска армия.

Андрей Власов е роден на 1 септември 1901 година в Ломакино край Нижни Новгород.

В началото на Втората световна война взима участие в Киевската операция като командващ Тридесет и седма армия, която попада в обкръжение, но той успява да избегне пленяване. От 1942 г. е с чин генерал-лейтенант от съветската армия и взема участие в битката за Москва. Възложено му е командването на Втора ударна съветска армия на Ленинградския фронт. По-късно армията му е разбита от немците и той попада в плен.

Вече в хитлеристки плен Власов организира съпротивително движение срещу Сталинска Русия. Това движение е известно като Руска освободителна армия или съкратено РОА.

В началото на май 1945 година Власов скъсва отношенията си с Третия райх. Приблизително по същото време части на власовата армия се включват в т.нар. Пражко въстание срещу немската окупация на Чехия. Самият Власов се предава на американските части, но малко по-късно, на 12 май 1945 година по време на едно автомобилно пътуване е арестуван от съветските войски.

Съден на закрит за обществеността процес, Власов е осъден на смърт и обесен на 1 или 2 август 1946 г.

Политическата програма на генерал Власов се разкрива най-пълно от т.нар. Пражки манифест от 14 ноември 1944 г. Желанието на генерала е свалянето на болшевизма, но не и възстановяване на царизма. Власов отказва и вмъкването в своята политическа програма на антисемитизма.

Външни препратки [редактиране]

• ((ru)) Коняев, Николай М. Власов. Двете лица на генерала, Москва 2003

Според "Дневника" на професор Богдан Филов, генерал Власов минава на страната на хитлеристката окупация, след убиване при чистка на Сталин в армията, на заподозрян в "нелоялност" офицер - негов приятел, както и след подозрението, че след изпълнение на операцията за която е нужен, той ще е следващия...


Виж още:

deathmetalverses.blog.bg/history/2011/09/12/lokotskata-ruska-republika-1941-43-v-tretiia-raih.818726  - Локотската РУСКА република (1941-43) в ТРЕТИЯ РАЙХ

Джордж Буш ще бъде съден от Далаския съд по обвинения за скриване истината за 11 септември и вина за смъртта на голям брой хора (включващо жертвите в Ирак и фалшивите претенции за започването на войната от която той има финансови девиденти):
Dallas County District Attorney Craig Watkins FAX 214-653-5774 Phone             214-653-3600       PETITION
Dallas County District Attorney
Frank Crawley Courts Building
133 N Industrial Blvd LB 19
Dallas, TX 75207
Re: George W. Bush Prosecution on Murder Charges
District Attorney Craig Watkins
Книгата “The Prosecution of George W. Bush for Murder” на обвинителя Vincent Bugliosi може да бъде поръчана от адрес:
10141 Daria Place, Dallas, TX, 75229-6630
Статия за изправянето на Буш пред съда на английски може да намерите на:
http://media.causes.com/603745
както и на:
http://www.congress.org/congressorg/..._id=4017130546
Много хора са изцяло с промити мозъци от разпространяваната фалшива версия от масмедиите, но истината за 11 септември и събарянето на кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г. все пак си излиза наяве за тези които търсят истината.
Още година преди атентата през септември 2000 г. е предложен проект за новия век на Америка озаглавен Rebuilding American Defences (Престрояването на американската отбрана) и подзаглавие Strategy, Forces and Resources For a New Century (Стратегии и ресурси за новия век), при който се предвиждало създаването на катострофа по-голяма и от Pearl Harbor за да бъде накарано населението да приеме новостите. Няма никакво съмнение, че правителството е участвало в заговор с имитацията на терористична атака срещу Световния търговски център с цел намалянето на гражданските права на жителите на САЩ със законите Patriot Act и принуда за въвеждането на биометричните данни и превръщането на страната в полицейска държава на една крачка от военното положение.
Броят на Нюзуик от 24 септември 2001г. съобщава, че някои от хората заемащи високи постове в Пентагона "по случайност" са отменили планираните си полети за 11 септември за следващата сутрин. Чернокожия кмет на Сан Франциско Уили Браун в късните часове на 10 септември бил предупреден с обаждане по телефона от най-висша инстанция от Националната сигурност (Кондолиза Райс, членуваща в CFR) да не пътува със самолет на 11 септември. Самия президент на САЩ Джордж Буш на 10 септември заминава на гости при брат си във Флорида.

В статия от 1-ви ноември 2001 г., написана от Anthony Sampson във вестник the Guardian се съобщава, че по данни от френския вестник Le Figaro два месеца преди атентатите на 11 септември Осама бен Ладен летял със самолет до Дубай където бил в Американска болница (лекувал проблеми с бъбреците) и имал среща с местния агент на CIA.
На 11 септември CBS Evening News спокойно съобщанат, че Осама бен Ладен бил в Пакистан и получил медицинско обслужване във военната болница Rawalpind. По-късно медицинската сестра, която го приела разказва, че за него дошъл специален медицински екип.
Много скоро след атентатите по времето докато уж търсят Осама бен Ладен журналист спокойто го намира и взима интервю от него и то бива публикувано в западната преса...
Водaчите с кучета в Световния Търговски Център "по случайност" са били изтеглени и охраната се е състояла от обикновенни 12 часови смени.
На 10 септември "по случайност" 4 516 акции на Америкън Еърлайнс са извадени на борсата, което е 11 пъти повече от дневната норма.
В записите от разговорите с пожарникарите в кулите близнаци се споменават вторични взривове, което при внимателно преглеждане на видеозаписите също се забелязва, както и това, че кулите падат със скоростта на свободното падане. И по-рано се е случвало самолет да се забие в небостъргач (28 юли 1945 г.), но дори след 24 часа горене всичко е приключило и небостъргачът Емпъйр стейт билдинт си е още на мястото в Ню Йорк. Джим Марс в книгата Inside Job: Unmasking the 9/11 Conspiracies (Вътрешна работа: Демаскиране на конспирациите от 11 септември) по този въпрос пише:
"- Нито един железобетонен небостъргач в историята не се е сгромолясвал единствено заради пожар. Скоростното свободно падане на кулите на Световния търговски център, заедно с разтопената стомана и ситния прах демонстрираха всички характеристики на контролирано разрушаване.
- Точно такова контролирано разрушаване се случи в 17ч. същия ден, когато според наемателя на комплекса на Световния търговски център 47-етажната сграда беше "свалена" т. е. преднамерено разрушена.
- Жизненоважни доказателства, включително строителната стомана на сградите, бяха унищожени чрез бързото отстраняване и разрушаване от американските правителствени официални лица без никакво разследване. Това е само една от множеството причини списание Fire Enggineering (Противопожарно инжинерство) да нарече официалното разследване "полуизпечен фарс".
Тереза Велиз, която работила на 47 етаж на северната кула при удара на полет 11 заявява:
"Навсякъде имаше взривове. Убедена съм, че бомбите са били предварително поставени от някой."
На 24 септември 2001г. 51 годишния пожарникар Луи Качиоли работещ на Кола 47 в Харлем казва:
"С другите пожарникари се качвахме с асансьора на 24 етаж за да евакуираме работниците. На последния път гръмна бомба. Ние мислим, че е имало разположени бомби в сградата."
При атентата на сградата на Пентагона положението е повече от очевидно. Въпреки, че се твърди, че в сградата се е блъснал огромен самолет боинг, никъде от него не се намират следи и сякаш се е изпарил. намерени са малки парчета считани, че принадлежат на някакъв малък самолет (вероятно управляван дистанционно), които не могат да бъдат идентифицирани
които бързо биват прибрани и скрити. Забелязваме, че въпреки че има дупка в сградата на Понтагона вътре няма нищо (самолета се е изпарил). Странно, но някои от прозорците дори не са счупени, а огромните макари пред сградата дори не са докоснати. Добре известно е какви големи щети би могъл да нанесе огробния самолет боинг, но такива всъщтност не са намерени.


Ето така би изглеждала ситуацията, ако в Пентагона би се ударил самолет боинг


Макарите "случайно" не са били ударени от "самолета"


Предполагаемия боинг се е изпарил, но пък кола се е запазила

Няма начин тази малка дупка да е оставена от боинг

Доста страно е, че Федералната администрация по авиация (FAA), Националния военен център (NMCC) и Североамериканското командване на отбраната на въздушното пространство (NORD) не предприемат нищо в продължение на тридесетина минути. Авиодиспечерите биват уведомени в 8:15, че двата самолета Полет 11 на American Arlines Боинг 767 с 92ма пътници на борда и Полет 175 на United Airlines Боинг с 65 души пътници са очевидно отклонени от курса, но NORAD не са уведомени в продължение на двадесет минути, а след това вместо моментална реакция са необходими още петнайсет минути за да може изтребителите да получат заповед за излитане от военновъздушната база Отис и нито един не успява да пристигне на време за да се намеси. В същото време през периода септември 2000г. до юни 2001г. Пентагонът е нареждал излитането на изтребители шейсет и седем пъти в случаи с отклонили се самолети. Странно, но никаква противовъздушна и противоракетна инсталация в района на Пентагона и областа на Вашингтон не е била активирана. Друго странно обстоятелство е, че изтребителите F-16 от по далечната база Лангли са летели само с една трета от максималната си скорост 1500 мили в час. По случайност точно на 11 септември NORAD и NRO провеждат военни игри симулирайки реакции при отвлечени самолети, които се сблъскват в сгради. Според плановете на учението провеждано от NRO в Чантли, Вирджиния намиращо се само на около четири мили от международното летище Дълес във Вашингтон разработени от Джон Фултън офицер от ЦРУ се изисквало евакуирането на евакуирането на три хиляди души служители на NRO, което е доста удобно, като се има на предвид, че единият от похитените самолети Боинг 757 от Полет 77 на American Airlines с 64 пътници на борда излита именно от летище Дълес. Изумителното около учението по операция "Бдителен войн" на NORAD е, че се провежда в трите места на сблъсъците в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия и Пенсилвания.
По времето на атентатите американският президент Джордж Буш се намира на посещение - фотосеанс в стаята на втори клас в училище "Букър" в Сарасота, Флорида. Когато в 9:06 часа главнокомандващият Андрю Кард влиза в класната стая и прошепва на президента, че втори самолет е ударил втората кула на Световния търговски център Буш не предприема нищо. Неколкократно Джордж Буш заявява, че е видял първия самолет да удря Северната кула на Световния търговски център:
"Стоях извън класната стая, чакайки да вляза, и видях самолет да удря кулата - телевизорът очевидно беше включен, а след като някога и аз пилотирах, казах: "Ето един ужасен пилот".
Да, ама тук нещо не се връзва, тъй като никакъв видеозапис на забиването на самолета в Северната кула не е бил излъчван в САЩ до вечерта.
Относно симулираните атентати на 11 септември 2001г. Джим Марс във въведението на книгата си Inside Job: Unmasking the 9/11 Conspiracies (Вътрешна работа: Демаскиране на конспирациите от 11 септември) пише:
"- Никой в правителството - с изключение на бившия шеф на борбата с тероризма в Националния съвет за сигурност Ричард А. Кларк - не почувства нуждата да се извни на американския народ за провала на 11/9.
- Самият президент Буш отказа за се извини за трагедията на 11/9 на американската общественост или на семействата на жертвите по време на пресконференцията през април 2004г., независимо че имаше възможност да го направи поне три пъти."
Препоръчителни сериозни сайтовe по темата на английски с десетки линкове и документални записи: http://images.google.bg/imgres?imgur...%3D2%26hl%3Dbg
http://images.google.bg/imgres?imgur...%3D2%26hl%3Dbg
http://images.google.bg/imgres?imgur...%3D2%26hl%3Dbg
http://images.google.bg/imgres?imgur...%3D2%26hl%3Dbg
още: http://images.google.bg/imgres?imgur...%3D2%26hl%3Dbg
Документален филм за свободно даунлоудване ще намерите на: http://www.loosechange911.com/download/trailer.wmv



http://ernest.blog.bg/novini/2009/10/16/djordj-bush-shte-byde-izpraven-pred-syd.417081


www.infomar.org


Призив: Буш на съд заради ”удавяне” при разпит

• -
• A
• +

08:35  |  10 ноември 2010 | По света / Виктор Стефанов Виж 1 снимка Протестиращи тъпчат портрет на Джордж Буш младши
Сн.: БГНЕС

•  
•  
•  
•  

Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" призова администрацията на Обама да започне съдебно преследване срещу бившия президент Джордж Буш младши. Призивът идва, след като Буш призна в мемоарите си, че е разрешил при разпити на пленници да се прилага симулирано удавяне, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
 
"Признанието на президента Буш е достатъчно, за да задейства международното задължение, което са поели САЩ да разследват това признание и да предприемат съдебно преследване, ако то бъде доказано", заяви представителят на "Амнести интернешънъл" Роб Фриър.
Организация също иска също САЩ да започнат независимо разследване за нарушенията на човешките права, извършени в името на "войната срещу тероризма" по време на управлението на Буш от януари 2001 до януари 2009 г.
 
В публикуваните си вчера мемоари Буш разкрива, че е разрешил на ЦРУ да използва симулирано удавяне при разпита на организатора на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамед. При симулираното удавяне се излива вода върху дихателните пътища на човек, който е обездвижен с главата надолу върху мокра кърпа, за да се предизвика усещане на задушаване.
Според вътрешноведомствена бележка на министерството на правосъдието на САЩ, която бе разкрита през април 2009 г., ЦРУ е подложило Халид Шейх Мохамед 183 пъти на симулирано удавяне след задържането му в Пакистан през 2003 г.

"Амнести интернешънъл" припомня, че САЩ са ратифицирали през 1994 г. конвенцията на ООН срещу изтезанията и следователно са задължени да изправят пред съда извършителите на изтезания.

В мемоарите си Буш обяснява, че симулираното удавяне не е изтезание, като се позовава на становище на американското правосъдно министерство. Впоследствие администрацията на Обама прецени, че тази практика е изтезание и я забрани. Въпреки многобройните призиви на конгресмени и правозащитни организации, откакто встъпи в длъжност Барак Обама отказва да започне криминално разследване на решенията, вземани от предшественика му или от администрацията му, отбелязва АФП.
dnes.dir.bg/news/jorj-bush-amnesti-interneshanal-iztezania-7414558

От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 10:18 на 10 сеп 2011, 1852 прочитания, 81 коментара  

Какво постигнаха реформите в разузнаването на САЩ след 9/11 - 11 сеп

Навършват се 10 години от атентатите на 11 септември 2001 в САЩ - 11 сеп

В Ню Йорк са въведени засилени мерки за сигурност заради информация за заплаха - 09 сеп

Какво промени и не промени 11 септември - 08 сеп

САЩ повишиха нивото на готовност във всички бази - 07 сеп

Фотогалерия: Четириног герой от 9/11 - 07 сеп

Десет години след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. по-голямата част от документите на комисията, разследваща събитията, са все още запечатани в Националния архив във Вашингтон, пише в свой анализ "Ройтерс".

Отказът на Националния архив да направи достъпни материалите представлява сериозна трудност за историци и други заинтересовани от драматичните събития. Това е и поредният повод за студенти и обществени организации да отправят критики към правителството, което засекретява информация без да има обективна причина за това.

Националната комисия за терористичните атаки срещу САЩ е създадена през 2002 г., за да разследва нападенията от 11 септември година по-рано. Тя изследва също така ефективността на разузнавателните агенции и на Федералното бюро за разследване, както и реакцията на правителството при кризи. Малко след като Комисията престана да съществува през август 2004 г. тя прехвърли всичките си документи в Архивите.

През 2004 г. председателят на Комисията Томас Кийн настоя по-голямата част от материалите да бъдат публикувани възможно най-скоро. В интервю за "Ройтерс" от миналата седмица той каза, че до скоро не е знаел, че само малка част от документите са били разпечатани. Според него няма никакво основание те да бъдат държани в тайна.

Кийн подчерта, че членовете на Комисията са се споразумели 2 януари 2009 г. да бъде крайната дата за публикуване на материалите, така че те да не бъдат оповестявани преди изборите през 2008 г. "Не искахме това да се превърне в политически футбол", отбеляза той.

"Сега обаче те вече трябваше да са известни. Ние (членовете на Комисията) смятаме, че няма нищо от записите, което да не трябва да бъде достъпно", подчерта той. Кийн смята, че близо 60% от материалите са били засекретени без да има обективна причина за това.

Все още класифицирано

Според Мат Фулгъм, служител в Архива, повече от една трета от материалите на Комисията са били разгледани, за да бъдат публично оповестени. Много от документите обаче не са били декласифицирани или са били подложени на редакция.

Някои от публикуваните материали пък включват документи, които вече са били известни, като статии например. Сред все още секретните е интервю на десет члена на Комисията с тогавашния президент Джордж Буш и вицепрезидента Дик Чейни за събитията около атаките.

Някои от неразкритите документи включват материали за действията на Буш в деня на трагедията, предупрежденията на Клинтън за нарастващата опасност от "Ал Кайда", както и данни за дейността на разузнавателните служби на "Ал Кайда" и САЩ в годините преди нападенията.

Според Филип Желиков, който е бил ръководител на персонала на Комисията, материалите "могат да бъдат декласифицирани без това да навреди по какъвто и да било начин на националната сигурност". Той смята, че някои от тях дори биха били полезни за студентите, които изучават историята на американското разузнаване.

Мат Фулгъм разказва, че докато подготвял разсекретяването на документите, Архивът назначил допълнителни работници, за да се спази срока до 2009 г. Работата обаче се забавила заради липсата на достатъчно персонал и трудностите при работа с класифицирани материали.

Друг проблем бил фактът, че две трети от материалите на Комисията били вече класифицирани от агенциите, които са ги предоставили. Според Фулгъм няма смисъл да се иска от институции като Държавния департамент или ЦРУ да разсекретяват информация. Причината е, че те са затрупани с други много по-стари материали, които чакат обработка.

Кристен Уилхелм, служител в Архива, която в момента преразглежда документите на Комисията, каза, че ще бъдат разкрити най-вече материалите, които самата Комисия е изработила и в които персоналът й е резюмирал интервюта и проучвания.

Тя обясни, че в момента отговаря главно на отделни молби за предоставяне на информация и в повечето случаи отпраща хората до агенциите, които са създали документите. Някои от материалите са достъпни на интернет страницата на Архива. Уилхелм обаче каза, че по-голямата част от тях могат да бъдат видяни само в седалището му.

Според Джон Бергер, който поддържа сайт, посветен на тероризма и атаките от 11 септември, неразкриването на документите е лошо за страната, защото студенти и журналисти често могат да анализират такъв вид материали и да правят ценни изводи. Можете да посочите неща от декласифицираните документи, които да помогнат на нашите разбирания и на разбиранията на правителството за наболелите проблеми,  допълни той.

Ню Йорк Таймс / БТА  

Мястото на Световния търговски център два дни преди отбелязването на 7-та годишнина от атаката на 11 септември 2001 в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Седем години по-късно в Кайро продължава да бъде общоприета истина, че Осама бин Ладен и Ал Каида не може да са единствените виновници за атентатите на 11 септември 2001 г., и че Съединените щати и Израел трябва да са замесени в неговото планиране, ако не и в изпълнението му. Това не е заключение на научно изследване, а твърдения, които редовно намират място в разговорите в този район - от търговски център в Дубай през парк в Алжир, кафене в Рияд и навсякъде в Кайро. “Виж, не вярвам на това, което казват вашите правителства и медии. Това просто не може да е вярно”, казва 26-годишният Ахмед Исааб, сирийски инженер, който живее и работи в Обединените арабски емирства. “И защо им е да говорят истината? Мисля, че САЩ организираха това, за да имат извинение да нападнат Ирак заради петрола му”. За американците е лесно да отхвърлят подобно мислене като странно. Така обаче те пропускат нещо, което хората в тази част на света смятат, че западните лидери, особено във Вашингтон, трябва да разберат, а именно: фактът, че тези идеи не умират представлява първият провал в борбата срещу тероризма, неспособността да бъдат убедени хората, че САЩ наистина водят война срещу тероризма, а не кръстоносен поход срещу мюсюлманите.

“Съединените щати имат причини за безпокойство, защото ако искате да кажете на хората, че съществува истинско зло, те също трябва да повярват в него, за да ви помогнат”, смята Мушайри ал Тайди, коментатор на местния вестник със саудитски собственици “Аш Шарк ал аусат”. “В противен случай способността ви да се борите срещу тероризма ще намалее. Това не е битка, която можете да водите сами. Това е съвместна битка”.

Има много причини хората тук да твърдят, че според тях атентатите от 11 септември са част от конспирация срещу мюсюлманите. Някои нямат нищо общо с действията на Запада, а някои са изцяло свързани със западната политика. Отново и отново хората казват, че просто не вярват, че група араби - като тях самите - би могла да извърши успешно такава операция срещу суперсила като Съединените щати. Те твърдят още, че външната политика на Вашингтон след 11 септември доказва, че САЩ и Израел стоят зад атентатите, като това важи с особена сила за инвазията в Ирак.

“Хората, които извършиха операцията, може и да са араби, но организаторите? В никакъв случай”, смята 36-годишният Мохамед Ибрахим, собственик на магазин за дрехи в каирския квартал Булак. “Тя беше организирана от други, от Съединените щати и от израелците”. Слуховете, които плъзнаха малко след 11 септември, се предават от уста на уста толкова често, че хората вече не знаят къде или кога са ги чули за първи път. Те са ги чували толкова често досега, дори по телевизията, че ги възприемат вече като истина. Най-повтаряният слух е, че евреите не са отишли на работа в Международния търговски център на 11 септември. Запитани как е възможно евреите да са били предупредени да си останат у дома или как са запазили това в тайна от колегите си, хората тук просто махват пренебрежително с ръка, защото такива въпроси противоречат на непоклатимите им убеждения, че евреите стоят зад много от техните проблеми, и че биха стигнали до всякакви крайности, за да защитят Израел.

Момиченце държи жълта роза на възпоменателна церемония за загиналите по време на атаката срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

“Защо на 11 септември евреите не са отишли на работа в кулите?”, пита 25-годишният Ахмед Сайед, който работи като шофьор на адвокат в Кайро. “Всички знаят за това. Видях го по телевизията и много хора говорят за това”. Зейн ал Абдин, 42-годишен електротехник, който пие чай и пуши една след друга евтини цигари “Клеопатра” в кафенето “Ал Шахат” в Булак, се разпалва все повече, докато ми разяснява какво мисли за случилото се на 11 септември. “Главното е, че според нас това е нападение срещу арабите”, каза той за сблъсъците на пътническите самолети с американските мишени. “Защо така и не го хванаха, Бен Ладен? Как така не знаят къде е, щом знаят всичко? Не го хващат, защото не го е направил той. Това, което стана в Ирак потвърждава, че няма нищо общо с Бен Ладен или с Ал Каида. Те тръгнаха срещу арабите и срещу исляма, заради Израел. Това е причината”.

Има причини толкова много хора тук да говорят с такава непринудена увереност и без притеснение, че САЩ са се самонападнали, за да имат основание да тръгнат срещу арабите и да помогнат на Израел. Това е отражение на начина, по който хората възприемат правителствените лидери не само във Вашингтон, но и тук в Египет и из целия Близък Изток. Те не им вярват. Не вярват и на държавните медии. Затова смятат, че щом правителството настоява, че Бен Ладен стои зад атентатите, това не е вярно. “Мубарак говори каквото му кажат американците и разбира се лъже заради тях”, казва Ибрахим по адрес на египетския президент Хосни Мубарак. Експертите смятат, че американците може би ще разберат по-добре региона, ако вместо да се обиждат просто се вслушат в това, което говорят хората, и ако се поинтересуват защо те мислят така. Общото мнение тук е, че дори преди 11 септември САЩ не са били справедлив посредник в арабско-израелския конфликт и че са направили следващата крачка, използвайки атентатите, за да подпрат Израел и да подкопаят ислямския арабски свят.

Най-голямото доказателство в очите на хората е нахлуването в Ирак. Да се опиташ да убедиш хората там, че това не е поход за завземане на петрола или война срещу мюсюлманите, е все едно да убедиш американците, че извазията представлява точно това, и че атентатите на 11 септември са били първата крачка. “Това е резултат от широко разпространеното недоверие и убеждението на арабите и мюсюлманите, че Съединените щати имат предразсъдъци към тях”, смята Уахид Абдел Мегид, заместник-директор на финансирания от правителството Център за политически и стратегически изследвания “Ал Ахрам” - най-големия изследователски център в Египет. “Затова те никога не вярват, че Съединените щати имат добри намерения и винаги мислят, че зад всички техни действия стоят скрити цели”.

Двайсет и двегодишният Хишам Абас учи туризъм в Каирския университет и се надява някой ден да работи с чужденци, за да изкарва прехраната си. Той обаче въобще не се замисля, когато го питат за 11 септември. Според него няма логика Бен Ладен да е осъществил това нападение от Афганистан и, също както всички интервюирани, смята, че събитията от последните седем години са неопровержимо доказателство, че всичко е част от американския план за поход срещу мюсюлманите. “Има араби, които мразят Америка, при това много, но това е прекалено”, казва Абас, играейки си с мобилния си телефон. “И вижте какво стана след това - американците нападнаха две мюсюлмански държави. Те използваха 11 септември като извинение и нахлуха в Ирак. Те убиха Саддам, измъчваха хора. Как да им вярваш”?

Каква беше ролята на Израел в атаките на 11 септември 2001 г.

"Всички истини преминават през три етапа. Първият е тяхното осмиване, вторият е тяхното отричане, а третият е възприемането им като напълно очевидни".
Артур Шопенхауер


Кой извърши атаката на 11 септември 2001 г.? Този въпрос ще бъде задаван още десетки години. Дали Буш беше пряк участник или само знаеше, че те ще бъдат осъществени, дали това беше съвместна акция на спецслужбите на САЩ и Израел, или самостоятелна операция на израелците.

За последната теза има много основания...

На 11 септември 2001 г. единствените хора, които танцуваха и се радваха от атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк бяха петима израелци, арестувани от ФБР, след като няколко очевидци се обадиха, че са ги видели да се радват и да снимат трагедията от другата страна на реката, в Ню Джърси.

Когато направените от тях снимки бяха проявени, наистина се показаха петимата танцуващи и смеещи се израелци. При обиска, в колата им бяха намерени ножове за рязане на мокети, европейски паспорти и 4700 долара, скрити в чорапите им.

Защо се радваха тези израелски агенти от ужасната трагедия, разиграваща се пред очите им? Какъв зъл дух се беше вселил в тези хора, които би трябвало да са най-големите съюзници на САЩ и които получават всяка година милиарди долари помощ от американските данъкоплатци, докато по същото време хиляди умираха в 110-етажните кули?

Едва ли е параноична тезата, че 11 септември беше дело на елементи в правителството на Израел и в световното ционистко движение, които имат зад гърба си дълга история на атаки и шантаж не само срещу арабите, но и срещу САЩ. Международният ционизъм е с богат опит в тази област...

Ционизмът се появи през втората половина на 19-ти век като политическо движение, като целта му беше създаването на еврейска държава в Палестина. Днес терминът "ционизъм" се използва повече за онези евреи, които искат да разширят границите, които бяха установени за сметка на палестинците и тяхната земя.

В по-общ смисъл "ционизъм" се използва за описанието на един елемент от еврейската общност (не всички от тях), които вярват в "еврейското превъзходство".

Характерно е, че най-голямата атака срещу ционизма и "еврейското превъзходство" идва от самите евреи, като се започне от Маркс и мине през Джон Сак, Алфред Лилентал, Ноам Чомски, Израел Шахак, Бенджамин Фридмън, Виктор Островски. Има даже еврейска религиозна група, наречена "Евреите срещу ционизма", които са обект на груби атаки от основните ционистки организации като Лигата срещу клеветите - Anti Deflamation League (ADL).

През 19-ти век обаче ционистите имаха проблем с реализацията на схемата за превземането на арабска Палестина, която по онова време беше в рамките на Отоманската империя и арабите нямаха никакво намерение да си дават земята на ционистите от Европа. Самите евреи, живеещи в Палестина бяха твърде малко и не са я контролирали никога от времето на Римската империя.

Това унищожава мнението, че арабите и евреите воюват за тази земя "от векове". Нищо подобно. Движението за откъсването на Палестина от Отоманската империя дойде от европейските ционисти, които бяха постигнали силно влияние в няколко европейски държави.

През 1914 г. започна "голямата война", която сблъска трите сили - Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя с другите три сили - Англия, Франция и Русия.

На фона на анализа на причините за 11 септември 2001 г. ще припомним, че тогава ционистите изиграха важна роля за въвличането на САЩ в кървавата европейска война, в която САЩ нямаха никакви жизнени интереси.

Каква беше ситуацията? През 1916 г. немците, австрийците и турците вече печелеха войната. Русия беше в хаос, Франция имаше огромни загуби, Англия беше под блокадата на немските подводници. Тогава Германия предложи на Англия да приключи войната при удобни за Лондон условия. Но англичаните и международните ционисти имаха още една карта. Британското правителство и лидерите на ционизма сключиха договор. Ционистите се ръководеха от Хаим Вайцман, човекът, който по-късно стана президент на Израел. Идеята беше ционистите да използват силното си влияние в САЩ и да ги въвлекат във войната на страната на Англия срещу Германия и Турция. В замяна, ционистите щяха да получат като награда Палестина от победената Отоманска империя.

В началото, англичаните искаха да дадат на ционистите еврейска държава в Африка. Но те искаха Палестина, към която европейските евреи би трябвало да започнат да имигрират в големи количества.

Ционистите в САЩ като Бернар Барух, Луис Бръндейс, Пол Варбург, Яков Ших започнаха обработка на президента Удру Уилсън, а ционистката преса превърна немския кайзер в "кръвожадно куче", което ще унищожи "цялата цивилизация".

През 1916 г., след инсценирането на потопяването на кораба "Лузитания", САЩ се включиха във войната на страната на Англия под смешния предлог "да превърнат света в по-сигурен за демокрацията".

Този трик се използва и до днес.

Междувременно в Германия, където ционистите също имаха огромно влияние в печата и промишлеността, започнаха стачки, организирани от ционистите и марксистките работнически движения. По този начин вече не беше трудна победата над Германия, Австро-Унгария и Отоманската империя, която завърши с безславния договор от Версай от 1918 г., където ционистите също имаха делегация, водена от Вайцман.

Англия издаде Балфорската декларация през ноември 1917 г., в същия месец, в който Германия капитулира. Но декларацията беше подготвена 20 месеца по-рано, през март 1916 г. под диктовката на Вайцман. Тя предвиждаше масова еврейска имиграция в Палестина. Това беше първата стъпка към онова, което 20 години по-късно щеше да стане държавата Израел.

Години след войната, от ционисткото движение се отцепи американския ционистки милионер Бенджамин Фридман, който беше така разочарован от своите събратя и ги нарече "ционистка мафия".

Именно той разкри, че президентът Уилсън е бил шантажиран от американската еврейска върхушка заради "стари грехове в университета Принстън".

Самата Балфорска декларация беше писмо, подготвено през 1916 г. от английския външен секретар Артур Балфор, в което се изразяваше одобрението на Англия за създаването в Палестина на национален дом на еврейския народ, за което британското правителство трябваше да положи всички усилия.

Да отидем по-напред в историята - към началото на 30-те години. Германия беше унижена не само от поражението в Първата световна война, но и от огромните репарации, които й бяха наложени от ционистките банкери във Версай. Тогава се появи Адолф Хитлер като канцлер и лидер на Нацистката партия. Почти веднага ционистите по света започнаха да зоват за поредна акция срещу Германия. САЩ и Англия наложиха бойкот на немските стоки. На 24 март 1933 г. Daily Express в Англия излезе със заглавието: "Юдея обявява война на Германия. Евреи от целия свят, обединете се в акция".

На следващата година ционисткият лидер Владимир Жаботински написа, че "интересите на евреите се нуждаят от пълно унищожение на Германия".

Няколко години по-късно лорд Бивърброк - английски вестникарски магнат, предупреди срещу ционисткото влияние в английския печат: "Има около 20 000 немски евреи, които дойдоха в Англия. Тяхното политическо влияние ни тласка към война с Германия".

През 1939 г. Германия нападна Полша заради територия, отнета й във Версай. Англия и Франция веднага обявиха война на Берлин. В САЩ ционистката върхушка отново заработи. Имената бяха различни. Сега беше ред на президента Франклин Рузвелт да въвлече САЩ в новата европейска война. Патриотичните американци като пилота Чарлз Линдберг написаха "Не атакуваме евреите, но предупреждаваме, че заради техните интереси искат да въвлекат САЩ във войната".

Заради силната обществена съпротива Рузвелт и ционистите имаха сериозни проблеми. Тогава се случи атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Япония и Германия имаха договор за отбрана, което означаваше, че война с Япония ще е война и с Германия. Рузвелт наложи ембарго на нефтените доставки за Япония, с което създаде предлога за нейната атака срещу Пърл Харбър. След това беше доказано, че Рузвелт знаеше за предстоящата атака, но не направи нищо.

Както в Първата, така и във Втората световна война, Германия отново беше победена. На 30 април 1945 г. Хитлер написа своето политическо завещание. В него той стовари отговорността за войната върху "ционистката мафия", или както я наричаше "международната еврейщина и техните наемници".

Няколко години след войната ционисткият план за установяване на държавата Израел в Палестина вече беше реализиран. Преди това обаче английските протектори в Палестина бяха изпъдени с терористични акции. Една от най-силните ционистки терористични групи беше Иргун, чийто лидер беше сетнешният премиер на Израел Менахем Бегин.

Сутринта на 22 юли 1946 г. около 20-тина терористи от Иргун, преоблечени като араби, нахлуха в хотела "Крал Давид" в Йерусалим и взривиха 225 килограма експлозиви. В хотела бяха секретариатът на правителството на Палестина и щаб-квартирата на английските сили. Убити бяха 91 души.

През 1948 г. с активното ционистко лобиране, ООН, САЩ и Англия признаха държавата Израел. Една от първите мерки на израелското правителство беше да прокара "закона за връщането", който даваше правото на всеки евреин по света да се засели в Израел и да получи гражданство. Арабите не бяха доволни от това и последваха няколко войни. Но израелците, с помощта на САЩ, не дадоха възможност на арабите да си върнат земята.

Иронията на "закона за връщането" беше, че повечето днешни евреи нямат никаква връзка с евреите от Стария завет. Повечето са наследници на хазарите, народ, чиито вождове са приели юдеизма през 8-ми век. Хазарите никога не са стъпвали в Палестина.

След Втората световна война стана ясно, че основните глобални сили ще бъдат САЩ и СССР. Сталин разбра истината и започна своите антиционистки процеси, които доведоха до неговото елиминиране през 1953 г. Сталин беше убит. Но и следващите ръководства в Москва не позволяваха на руските евреи да се заселват в Израел. Това стана чак при Горбачов и Елцин.

Заради това най-важният съюзник на ционистите станаха САЩ, които трябваше безусловно да застанат зад евреите в техните войни срещу арабите.

Средството се криеше в мотото на израелското разузнаване Моссад "чрез измама, към война".

Първата такава операция беше през 1955 г., когато израелски агенти, преоблечени като араби бяха заловени да взривяват американски инсталации в Египет. Разобличаването предизвика такъв шум, че правителството в Тел Авив падна.

Последва 1967 г., когато израелски канонерки и изтребители потопиха американския невъоръжен комуникационен кораб Liberty. 35 американски моряци бяха убити, 170 ранени. Намерението на Израел беше да убият всички американци и да обвинят Египет. Израел отрече атаката, но оцелелите го разобличиха. И до днес американският Конгрес не е разследвал атаката срещу Liberty.

През 1986 г. израелците отново въвлякоха американците в скалъпена от тях провокация срещу арабите. Бившият служител на Моссад - Виктор Островски, който се разочарова от своите събратя, се опита да предупреди американците. Той разкри как в Израел са съчинили провокацията, заради която след това беше обвинена Либия за взривяването на нощния клуб в Германия, в който загинаха американски войници. Това беше претекстът, с който Роналд Рейгън започна бомбардировките на Либия, в които загина и 4-годишната дъщеря на Муамар Кадафи. Тогава Франция не позволи на американските бомбардировачи да прелетят над нейна територия, тъй като френското разузнаване знаеше, че истинският терорист в Берлин бяха израелците.

Островски разбра, че Моссад често използва арабски агенти за свои мисии, че израелски агенти се представят като араби, че Моссад още тогава имаше план да насочи американското обществено мнение срещу Ирак, че богатите ционисти в САЩ са включвани в различни мисии и операции на Моссад.

През 2001 г. във Washington Times се появи статия за 68-страничния анализ на Армейското училище за напреднали военни проучвания (SAMS), който беше направен от 60 американски офицери, опитвайки се да предвидят възможните последици от изпращането на американски части за поддържането на мира между Израел и Палестина.

Ето извадки от този анализ: "Израелската военна машина е като 500-килограмова горила. Добре въоръжена и обучена. Действа както в Газа, така и на Западния бряг. Известно е, че не спазва никакви международни закони при изпълнение на мисиите си. Моссад е черна карта. Безмилостен и подъл. Има възможност да удари американски сили и да го представи като акция на палестинските араби".

11 септември 2001 г. тепърва предстоеше...

по материали на в-к "Строго секретно"


Мнението на бивш италиански президент, потвърдено от един равин - антиционист:

Бюлетин от apologeniuss (Преди 22 минути)
"all the democratic circles of America and Europe, with those at the forefront of the Italian center, now know well that the disastrous attack was planned and carried out by the American CIA and the Mossad with the aid of the Zionist world to impeach Arab countries and to induce the western powers to intervene in Iraq and in Afghanistan" former italian President Francesco Cossiga

Бюлетин от apologeniuss (Преди 22 минути)
"всички демократични кръгове на Америка и Европа, с тези в челните редици на италианския център, сега знаем добре, че катастрофалната атака е планирана и извършена от Американското ЦРУ и Мосад, с помощта на ционистки свят за импийчмънт на арабските страни и за предизвикване на западните сили да се намеси в Ирак и в Афганистан "бившия италиански президент Франческо COSSIGA


www.youtube.com/user/apologeniuss

Осама бин Ладен и Саддам Хюсеин - най-великата лъжа на ХХI век
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)

 

Какво наистина се случи на 11 септември 2001 г.? Кои бяха основните играчи и какви бяха причините за тази операция?

Онези, които имат историческа памет, си спомнят, че операцията 11 септември беше осъществена според плана, разработен преди ... 20 години. Това беше планът Америка да тръгне към изграждането на световна империя и глобална доминация.

Бяхме сред първите, които през октомври 2001 г. започнаха да анализират водовъртежа от събития, хора, мотиви и пропаганда, появил се в този важен момент на историята. За да стигнем до извода - "не си правете никаква илюзия, 11 септември беше изцяло вътрешна работа на САЩ".

Тогава предположихме, че най-вероятно става дума за хората на Джордж Буш-старши - Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Вулфовиц, Джеб Буш, Левис Либи (Забележете чии са имената на отбелязаните в кафяво?! Все "богоизбрани"...Останалите - англосаксонци! Автора на блога), висши служители от ЦРУ, ФБР и Пентагона, които съчиниха един от най-невероятните сценарии в историята на човечеството - атаката срещу Ню Йорк и Вашингтон, в сравнение с която операцията Пърл Харбър беше приказка за недоразвити деца. Той трябваше да послужи и като сигнал за ограничаване правата и свободите на американците, за "войната срещу тероризма" в Афганистан, Ирак и т.н., за завладяване на световния нефт, към което се стреми американското лоби "нефт - оръжие - политика".

Но най-важната цел беше покоряването на Евразия. Три четвърти от световното население и ресурси се намират на евразиатския континентален масив.

Това беше целта на всички американски администрации, откакто преди 20 години Збигнев Бжежински определи, че основният американски императив е "за да оцелеем трябва да завоюваме". Проблемът, според Бжежински, обаче беше, че повечето американци нямат вкус към глобални кръстоносни походи. Освен ако не се появи някакво ужасяващо събитие.

Това беше 11 септември 2001 г. За супертайни операции като тази не се пишат мемоари. Но те все пак оставят следи. Става дума за "отбора" от частни ексразузнавателни и ексвоенни служители в рамките на структурата, създадена под прекия контрол на групата на Буш. Всички те се стремят да консолидират властта в ръцете на Джордж Буш-младши.

Тази глобална психологическа операция се състои в 70 на сто от човешки и капиталов ресурс, от правителствена и корпоративна подкрепа за търсената геополитическа цел, и само в 30 на сто - от бомби и куршуми.

Въпреки перфектния сценарий, в тази картина имаше нещо много лошо, което даваше възможност на опитното око да забележи, че става дума за "вътрешна работа.

Може да се предполага, че този щурм към глобално доминиране е в началния си стадий и че ще последват нови атаки с още по-голям политически и психологически резултат.

Всъщност глобалистите знаеха от доста време, че свободният пазарен подход вече не работи за тях, че работи само силата, че икономиката и ресурсите са нулеви фактори, че техният последен скок към глобално доминиране може да стане само с механизма на огромна терористична атака. И всеки път, когато някой се опитва да разкрие това, започва поредица от самоубийства, ракове, катастрофи, убийства, самолетни инциденти, граждански войни, нефтени войни, вълнения, геноциди и т.н.

А това изисква да се върнем към по-далечното минало и да започнем с историята на една вечеря, която трябваше да стане на 31 март 1981 г., денят, в който беше направен опитът за покушение срещу тогавашния президент Роналд Рейгън. Джордж Буш-старши, амбициозният бивш шеф на ЦРУ, идващ от Тексас, беше негов вицепрезидент. Онова, което правеше тази вечеря странна, бяха нейните двама участници. Тя беше в дома на Нийл Буш (един от синовете на вицепрезидента). Гост на вечерята беше Скот Хинкли, братът на Джон Хинкли, който същият следобед беше стрелял няколко пъти по Рейгън, като куршумът, който щеше да прати Джордж Буш-старши в Белия дом, се размина на 1 сантиметър от сърцето на Рейгън.

Още един момент, за да схванете за какво става дума. Имаме синът на тогавашния вицепрезидент, свързан с брата на Джон Хинкли, който се опита да убие президента Роналд Рейгън. Какъв беше отговорът на Буш-старши? Той се барикадира зад най-големите PR-фирми в САЩ, и заяви: "Това ужасно съвпадение беше унищожително за семейството ми. Надяваме се, да го забравим колкото се може по-бързо."

Ако вие бяхте вицепрезидент на САЩ, който подготвя убийството на президента, и вие щяхте да направите всичко възможно да забравите това колкото се може по-бързо.

"Отборът" на Буш реши да потули цялата история като "лошо съвпадение". През последвалите дни стана най-голямото пране на новини в историята на САЩ преди 11 септември. Зад кулисите се сключваха нови споразумения. Постепенно тази вечеря изчезна от челните, задните и средните страници на големите американски вестници. Защото още от 1970 г. Джордж Буш-старши и Джон Хинкли-старши (бащата на атентатора и на неговия брат на вечерята) бяха приятели и партньори в нефтения бизнес в Тексас и Колорадо. И Хинкли беше дал доста пари за кампанията на Буш.

И това ли беше "лошо съвпадение"?

Но имаше още. През 1978 г. Нийл Буш живееше в Лубок (Тексас) и ръководеше кампанията на своя брат Джордж Буш-младши за влизане в Конгреса. Отгатнете кой живееше в Лубок по онова време - Джон Хинкли-младши.

Започвате ли да схващате? Толкова много лоши съвпадения в нормално функционираща демокрация би трябвало да се анализират широко, да влезнат в Конгреса, да се направи комисия и т.н.

Имаше един конгресмен, който постави тези въпроси. Това беше Лари Макдоналд. Но отгатнете какво се случи? Самолетът, с който летеше, катастрофира. Според официалната версия, той беше свален от съветите. Става дума за прословутия южнокорейски полет KAL-007, който беше свален от съветски изтребител над Сахалин.

По-късно, на една пресконференция, на въпрос дали са имали някакви по-тесни връзки с Хинкли в Лубок, Нийл Буш отказа, а Джордж Буш-младши отговори "не мога да си спомня".

Знаете ли какво означава това? Това означава, че те със сигурност са се срещали, но предполагат, че може да има хора, които ще потвърдят това, заради което Джордж отговори, че "не може да си спомни", за всеки случай, ако му се наложи да си спомни.

Онези, които години по-късно се опитаха да намерят в архивите следи от този период в Лубок (от 1981 до 1990 г.) бяха разочаровани. Нищо. Всичко беше изтрито, изчезнало, никакви данни в щатските или федералните архиви. Именно това правеше Буш-старши, когато най-напред беше вицепрезидент, а след това и президент на САЩ. Най-напред заличи завинаги срамните петна за баща си - Прескот Буш, и неговото сътрудничество с нацистите в Германия, след това изтри своите криминални кокаинови и оръжейни сделки от различните периоди.

Буш-младши е научил уроците от баща си и сега изтрива и пренаписва историята.

Това се нарича public relations в полза на такива играчи в най-тежката катогория като Bechtel Group, Wackenhut или Carlyle group. Специалността на Wackenhut са затворите. Имат и своя частна армия за Bechtel.

От своя страна, Carlyle е в супертежката категория на политическите инсайдери (на вътрешните хора), които купуват на едро държавните чиновници, раздаващи контрактите за военно-промишления комплекс. Това означава, че тези структури се проникват взаимно с правителството, Пентагона, специалните служби. Кой е в борда на Carlyle? Джордж Буш-старши, Джеймс Бейкър, Джон Мейджър. Председател на борда е Франк Карлучи, бивш секретар на отбраната, състудент на сегашния секретар Доналд Ръмсфелд.

Това са хората, които знаят, че престъпленията не са престъпления докато не бъдат разкрити, а онези, които имат неблагоразумието да направят това, изчезват завинаги.

Те не оставят нищо на случайността. Купуват всички водещи журналисти във всички водещи медии. Това разкри бившият шеф на ЦРУ Уилям Колби, който заяви: "ЦРУ притежава всеки във всяка по-важна медия". Преди няколко години Колби беше ликвидиран. Официалната версия беше, че се е удавил със своето кану.

Купуването на журналистите и политици е нещо напълно нормално. Това означава, че ако бяхте в ЦРУ и участвахте в атаките на 11 септември и ако започваше да изтича информация, че ЦРУ има пръст в тази мръсотия, веднага ще задвижите своите агенти в най важните медии, които ще започнат да обработват мозъците на обикновените хора.

По принцип повечето служители в ЦРУ са добри хора. Въобще американците, в огромното си мнозинство са добри и щастливи хора, грижещи се за семейството си и за работата. Но те са единственото общество в развитите държави, които са толкова наивни и лесни за манипулиране. Готови да лапнат всяка глупост, опакована в стила на Холивуд.

"Отборът" на Буш знае всичко това и пробута на американците по най-елементарния начин най-титаничната лъжа - за унищожението на двете кули в Ню Йорк и за "войната срещу тероризма". Нашите семиотични анализи на Джордж Буш-младши - очите, челото, речите, гласовият стрес, жестикулирането, езикът на тялото - дават само един извод: че той укрива участието на баща си или своето лично участие в атаката срещу Световния търговски център.

Хиляди невинни хора бяха убити хладнокръвно на 11 септември. Още няколко хиляди са били подложени на смъртни дози радиация и ще умрат през следващите месеци и години без да си дават сметка, че това се дължи на 11 септември. По-ниските чинове в ЦРУ и ФБР бяха включени постепенно в операцията, за да "открият" предварително подготвените "доказателства", които пък трябваше да подготвят общественото мнение, че най-големите престъпници са Осама и Саддам. Това е стара тактика. През 1961 г. обединените щабове планираха да убият американци и да обвинят Куба като претекст за нахлуването. С един "Миг" американски пилоти трябваше да свалят американски граждански самолет. Планът стигна до Джон Кенеди, който го отхвърли. Тогава тези момчета убиха Кенеди, вместо да чакат да ги изхвърли всичките. В това убийство беше забъркан и Джордж Буш-старши. "Отборът" на Буш и неговата група от манипулатори има един modus operandi. Те са брокери, продават кръвта на младите американци срещу кръвта на милиони нещастни хора по света. Кланът Буш не е водил нито една война срещу друго население, освен на най-бедните страни в света - Никарагуа, Салвадор, Виетнам, Куба, Гватемала, Камбоджа. Афганистан е страната с най-ниски военни разходи в света на човек от населението след Камбоджа. Каква смелост?

Опитното око разпознава същия почерк зад 11 септември. Целта на атаката е да се консолидира цялата власт - военна, полицейска, разузнавателна и политическа, в ръцете на Буш-младши, като междувременно се направят няколко войни, които ще им напълнят джобовете от оръжието и нефта. Друга цел на 11 септември беше да се пречупи неприятелски настроения електорат чрез опасността от тероризма, олицетворяван от Осама, заврян в някаква пещера в Афганистан.

В херметично затворените системи, шпионажът и тероризмът са структурирани почти по еднакъв начин. Същото преди се отнасяше за ЦРУ и КГБ, които реално бяха една структура, т.е. двете страни на една и съща монета.

Шпионажът и тероризмът са идентични по отношение на йерархията си и секретността на мрежите си. Всички знаят играта. Ключът е, че спецслужбите на САЩ подготвят ислямските екстремисти, насочват ги в "правилната" посока, дават им бомбите в ръцете, оставят "вратата" отворена, показват им коя врата е отворена, подготвят всички доказателства предварително и директно ги финансират. Много шум се вдигна за 230-те милиона долара на Осама, намерени в западните банки. Глупост. Няма нищо освен парите, дадени му от неговите манипулатори. Осама, ако не е нарицателно име, измислено от ЦРУ или Моссад за заблуда на наивните и да прикрива техни операции, отдавна може да не е жив, а плашилото му стърчи на нивата на световния тероризъм. Ако има такъв човек и ако е жив, той е в такава ситуация, че не може да направи нищо. Не може да се покаже, защото е най-търсеният терорист, не може да каже, че е слуга на американците, защото арабите ще го ликвидират. Всичко това дава възможност на Буш да стовари върху Осама най-голямото масово убийство в историята на САЩ - 11 септември.

Да не забравяме, че Осама върши и друга работа - оправдава геополитическото нахлуване на САЩ в Централна Азия, Афганистан, Туркменистан и Узбекистан.

Истинската сила зад световния тероризъм са САЩ и най-високите равнища на силовия им елит. Те са кукловодите. Обърнете внимание - даже и сега за Осама има оставена "отворена врата". Същото се отнася и за Саддам. Нищо не е казано окончателно, всичко е възможно, ако не сега, то след 10-15 години.

Ако се вгледате по-внимателно в ставащото в Америка, ще видите, че то отговаря на тезата, че сме свидетели на последните гигантски спазми на умиращата индустриална парадигма - нефтът и тежката промишленост в близко време ще бъдат изчезващите динозаври на тази планета, която, чисто и просто, се изчерпва от нефт и газ. Това са конвулсиите на последния отчаян опит да заграбят цялата власт по единствения начин, който им е останал - да удрят със самолетите някакви кули в Ню Йорк. (Дали предстои пускането на атомна бомба в САЩ или в Западна Европа?)

Дипломацията и политиката вече не вършат работа. Остава пряката сила. Това е тероризмът. Осама е палячо, висящ на някакъв конец, платен провокатор на американските геостратези, които го използват в своята атака срещу Евразия.

Къде са истинските извършители на 11 септември? Едното място, където може да започне търсенето е забравеният факт, че адмирал Стенсфилд Търнър през 1977 г., по заповед на президента Джими Картър, уволни няколко хиляди агенти на ЦРУ. Те отидоха при своя шеф Джордж Буш-старши, и го запитаха "какво да правим, бос". Той им каза да станат "свободни агенти", т.е. да не се отчитат пред никого и никой да не знае къде се намират и с какво се занимават. Но те можеха да правят всичко, за което им плащаха. По този начин излязоха от системата, но останаха на лично подчинение на Джордж Буш-старши, който чрез посредници изгради цяла мрежа от частни агенти. Заплатите на тази частна армия идваха от нефтените и енергийни гиганти. Срещу определени услуги.

Това е същата група, която и сега използва тактиката на "отворената врата" спрямо Осама и Саддам. Този път обаче е много по-сложно и трябваше да се включи целият регистър от дезинформация и манипулиране. Защото въпросите са наистина тежки:

• по какъв начин цялата разузнавателна американска общност знаеше предварително за атаките от 11 септември, че ще бъдат използвани пътнически самолети като бомби, приблизителните дати и евентуалните цели на ударите
• защо американските ВВС бяха приземени сутринта на 11 септември, вместо да извършат рутинните мерки, за да предотвратят атаките
• защо преди 11 септември не попречиха на мнимите 19 терористи да влезнат в САЩ. На 15 от 19-те визите би трябвало безусловно да бъдат отказани, тъй като молбите са били непълни или некоректни, а повечето са били млади, неженени и безработни мъже, което означава, че са класически случаи за отказ на визи от консулските служби на САЩ по целия свят. Но не, те са им дали визи
• защо в момента, когато цялата американска разузнавателна общност вече беше в пълна готовност за предстояща атака на Ал Кайда, администрацията на Буш въведе визови улеснения за посетителите от Саудитска Арабия, които влизаха в САЩ много лесно в рамките на така наречената US Visa Express, въведена 4 месеца преди 11 септември, въпреки че американците вече обвиняваха Саудитска Арабия във финансиране на тероризма
• защо на някои служители на ФБР преди 11 септември беше заповядано да спрат разработката на Осама и неговото семейство
• защо Осама беше обвинен в атаката в рамките на период, в който и шпионската служба на извънземните не би била в състояние да събере толкова бързо данни, освен ако преди това не са разполагали с информацията
• защо Осама не беше заловен преди 11 септември и защо не е заловен и до днес, въпреки че имаше много възможности за това
• защо определени хора бяха предупредени да не летят този ден, защо на 10 септември висши служители от Пентагона са анулирали плановете си да летят следващата сутрин...

Защото, тероризмът работи сто на сто. Това е най-добрият метод за контрол, навсякъде и по всяко време.

Защото целият този Осама бин Ладен беше произведен от ЦРУ, за да се навлезе в Централна Азия и Персийския залив, които са фокусът на властовия елит в САЩ. Осама беше планиран да поеме вината за тероризма и да стане оправданието за него.

Често се прави грешка, като се твърди, че 11 септември е дело на ционистките среди в САЩ и Израел. Не е така. Те са само част от триадата на Буш "нефт - оръжие - политика" или са контролирани силово в неговия сценарий.

Целта е да се стигне до единно управление на света (някои го наричат единно правителство), което ще въведе суперкапитализма (някои го наричат нов световен ред), под техния тотален контрол (някои го наричат световна конспирация).

Всичко това е вярно.

Свободата на цялото човечество е под атака.

Съпротивата срещу тази атака не е клуб, не е организация или конспирация. Тя е активността на всеки човек, който избира сам своите крачки, който иска сам да прави плановете си, който иска да има мисия в този живот. Тази съпротива е техният най-кошмарен сън, защото не може да бъде обезглавена, затворена, заглушена.

Защото съпротивата е преди всичко състояние на духа.

Добре дошли в Съпротивата!

www.strogosekretno.com

Полин Ескин  

Ройтерс

Десетата годишнина на атентатите от 11 септември помрачава настроението на американските мюсюлмани, мнозина от които се страхуват от наближаващата дата, тъй като се опасяват от възраждане на предразсъдъците и омразата, казва писателката Мона Елтахауи. Родена в Египет, но живееща в САЩ, Елтахауи каза, че атентатите в Ню Йорк и Вашингтон са били отвратително и негативно представяне на исляма за мнозина в САЩ, увеличавайки трудностите пред мюсюлманите, които и без друго имат проблеми с идентичността си в различната за тях светска страна.

Въпреки факта, че живеещите в Америка мюсюлмани от Африка са в страната от дните на робството, те като цяло остават слабо познати за обществото. “Мнозина американци изобщо нямаха представа какво е мюсюлманин до 11 септември. Първото представяне беше доста негативно”, каза Елтахауи в Мелбърн, където тя участваше в Мелбърнския писателски фестивал.

“Сега, когато сме на прага на десетата годишнина от 11 септември, е време да кажем, че сме тук и че няма да идем другаде, ние сме както американци, така и мюсюлмани. Бяха трудни десет години и мнозина от нас се страхуват от тази десета годишнина, тъй като изважда доста омраза и предразсъдъци.” Елтахауи, бивш журналист в новинарска агенция, станала есеист и водеща на собствена колонка, заменя сигурността на работата в офис с рисковете на работата като нещатен журналист точно около 11 септември.

Макар че тя самата не е срещала враждебност, което до голяма степен отдава на факта, че не носи забрадка или че не “прилича на мюсюлманка”, напечената обстановка - и всичките години оттогава - са я накарали да се запита какво всъщност означава тази фраза. Една от най-големите й битки е да развенчае стереотипа, че консервативното изглежда автентично.

“Аз се определям като либерална прогресивна мюсюлманка, заставаща зад светското общество. Едно от посланията, които се опитвам да изпратя, е, че съм автентична, колкото са и консервативните мюсюлманки”, каза тя. “Когато си представиш мюсюлманските жени, си представяш жени със забрадки или жени като мен. Няма еднозначна представа за мюсюлманските жени, има разнообразие във външния вид и в гласовете”, каза тя.

Но през последното десетилетие от 11 септември до Арабската пролет тази година, когато бе свален от власт дългогодишният египетски лидер Хосни Мубарак, бяха вълнуващи и задоволителни в професионален план. Сред най-големите и най-интересни промени беше появата на социални мрежи като Фейсбук и Туитър, като и двете привлякоха вниманието върху себе си по време на размириците в Египет, както и на други места из Близкия изток тази година.

Определяйки ги като “чудесен посредник”, тя каза, че подобни услуги са изиграли ключова роля за разпространението на информация и тя сега определя Туитър като своя основен източник на информация. “Социалната мрежа ни предоставя възможност да наблюдаваме отблизо революциите в различни части на региона, но те не създадоха тези революции”, каза тя.

Приписването на прекалено голяма заслуга на социалните мрежи създава опасността от омаловажаване на участието на милионите хора, каза тя. “Това определено не са революции на социалните мрежи. Да се каже, че те са били социални революции, отнема съпричастността и храбростта на всички тези хора, които излязоха на улицата и се изправиха било срещу главорезите на режима на Мубарак или срещу това, което видяхме да се случва в Либия.”

БТА

"Мосад" ли уби шефа на "Хамас" в Дубай?  

19 Февруари 2010

e-vestnik  

Заподозрените за убийството на лидера на “Хамас”. Снимка: АП/БТА

Британските вестници публикуват нови разкрития около убийството на Махмуд ал Мабхух, лидер на “Хамас”, в Дубай миналия месец, за което се твърди, че е дело на израелските тайни служби “Мосад”. Дубайската полиция обяви за международно издирване 11 души, заподозрени за убийството, които влезли в емирството с европейски паспорти, сред които шестима с британски паспорти, трима с ирландски и по един с паспорти от Франция и Германия.

Паспортни данни на британци са били откраднати от “наказателния взвод на Мосад”, пише на първа страница “Таймс”. Британските власти са започнали собствено разследване на случая. Министерството на външните работи потвърди, че самоличността на шестима членове на ударния екип от 11 души е тази на действително съществуващи британски граждани, живеещи в Израел, но смятат, че паспортите са били фалшифицирани. Според тях има вероятност данните да са били копирани от оригиналите в хотел или имиграционна служба, докато собствениците им пътували.

Имената, номерата и датите на раждане на фалшивите паспорти съвпадат с оригиналите, но снимките и подписите се различават, пише вестникът. Изданието цитира един от британските граждани, чието име е замесено в дубайския случай - Мелвин Адам Майлдинър, британски евреин, който имигрирал в Израел през 2001 година. “Ядосан съм, разстроен съм и съм уплашен”, казва Майлдинър от дома си в Бейт Шемеш близо до Ерусалим. Очевидно той бе изумен да открие името си в списъка със заподозрените убийци, отбелязва “Таймс”. Вестникът припомня, че израелските тайни служби “Мосад” са използвали в миналото фалшифицирани и откраднати паспорти на граждани на няколко приятелски страни, за да извършват удари, сред които и неуспешния опит за убийство на лидера на Хамас шейх Халед Мешал през 1997 г., когато са били използвани фалшиви канадски паспорти.

В отделна статия “Таймс” сочи лицето с френски паспорт като “мозъка” на операцията. Питър Елвинджър последен от екипа пристигнал в Дубай и напуснал града с полет около час преди убийството. От видеоматериалите, публикувани от дубайската полиция, става ясно, че Мабхух е бил следен през целия ден от убийците си, които имали богата маскировка, като фалшиви бради и перуки. Те се редували по двойки да го наблюдават при пристигането му в хотела, като двама със спортно облекло и тенис ракети се качили заедно с него в асансьора, за да разберат номера на стаята му. Друг член на екипа се настанил в отсрещната стая, а пет часа по-късно Мабхух бил открит мъртъв. Според дубайската полиция той бил задушен, но “Хамас” твърди, че е убит с ток. Според други информации той бил отровен. Смята се, че четирима души са извършили убийството, а останалите пет са планирали операцията и са следели обстановката, пише “Таймс”.

Има няколко души, които може да са искали смъртта на Мабхух, предполага “Таймс”. Влиянието на Иран вдъхва страхопочитание не само у Запада, но и у сунитските арабски държави, които виждат в Техеран предизвикателство за регионалното им влияние и стимул за шиитските им малцинства. Западът смята “Хамас” за терористична организация и се опитва да подреже крилата на Иран по света. Най-очевидният заподозрян в подобен случай обаче е Израел, не просто защото иска да смаже “Хамас” и смята Иран за заплаха за съществуването си, но и по редица оперативни причини. На първо място това е професионализмът на извършителите, отбелязва британското издание.

“Убийците в Дубай са откраднали самоличността на британски граждани” пише “Гардиън”. Поне петима от шестимата британци, чиято самоличност е открадната, живеят в Израел и всички отричат да са замесени. Ирландия обяви, че тримата ирландски граждани, посочени от полицията в Дубай като заподозрени, не съществуват. Германското правителство съобщи, че паспортният номер на единствения заподозрян германец не е цял или е грешен, а властите в Париж отказаха да коментират автентичността на френския паспорт, използван от един от убийците. Убийството може да предизвика дипломатически спор между Израел и Великобритания и другите три европейски страни Ирландия, Германия и Франция.

Мабхух е един от основателите на военното крило на “Хамас” и е издирван от Израел за ролята си в отвличането и убийството през 1989 г. на двама израелски войници в отпуск. Участието му в операцията бе признато от “Хамас” миналия месец, припомня “Гардиън”. “Белези на класическа израелска операция” извежда в заглавие “Индипендънт”. “Дейли телеграф” помества снимка към статията си за убийството, на която се вижда как единствената жена в ударния екип се усмихва широко на камера в коридор в хотела по време на убийството. “Усмихващ се убиец и мистерия около фалшивите паспорти” е заглавието на материала.Това е пропагандна война, пише Робърт Фиск в статия в “Индипендънт”. Който и да е убил служителя на “Хамас” в Дубай, да си говорим честно, е част от старата, мръсна война между израелци и палестинци, в която те избиват противниците си от тайните служби в продължение на десетилетия, отбелязва авторът.

По БТА