В продължение на три години бритинското списание за медицина The Lancet работи с палестински медицински и научни работници, за да документират ефекта от стресовия живот – справяне с икономическите затруднения и големия недостиг, ограниченията за движение, политическото напрежение и страха от нападение отвън.

Ограниченията за движение са ежедневен дразнител в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа. Освен досадните и унизителни проверки на контролно-пропускателните пунктове, никога не се знае със сигурност колко дълго жителите ще трябва да пътуват или дали ще стигнат да своята цел въобще. Но когато става дума за спешни медицински случаи тези ограничения са въпрос на живот или смърт.

Миналата година сътрудниците The Lancet са описали подробно терора върху палестинските жени, които са очаквали да родят по време на израелското нападение в Газа в началото на 2009. Тези жени са знаели, че може да имат нужда от спешна медицинска помощ в период, в който те не могат да излязат от домовете си поради израелските атаки. Тази година друга група научни работници анализира какво се случва с жени, които преминават през израелските контролно-пропускателни пунктове.

Престъпление срещу човечеството

Според Хала Шоаиби от Мичиганския университет в САЩ, в периода 2000-2007 10 процента от бременните палестинските жени са били забавени на контролно-пропускателни пунктове по време на пътуването им до болницата, за да раждат. Един от резултатите от това е рязкото увеличаване на броя на ражданията у дома, тъй като жените предпочитат да избегнат пътувания, страхувайки се от опасността да не могат да достигнат до болницата навреме.

Техните страхове са основателни. Шоаиби допълва, че 69 бебета са били родени на самите контролно-пропускателни пунктове през тези седем години. Тридесет и пет бебета и пет майки умират, един резултат, който тспоред нея е престъпление срещу човечеството.

Когато представители на The Lancet проведеха първото си заседание през март 2009 г., Газа все още бе зашеметена от израелските атаки по време на операция Излято олово, която доведе до смъртта на повече от 1400 души. В най-новата публикация, учените се връщат към този период, за да анализират последиците от нападението над цивилното население.

Разрушаването на нормалния живот е в големи размери. Четиридесет и пет процента от анкетираните е трябвало да напуснат домовете си и да живеят с други хора за най-малко 24 часа; 48% са приели други хора да живеят у тях; 48 процента от домовете са повредени. Почти всеки е трябвало да се спраяв с прекъсване на електрозахранването из цяло или за част от времето, много са страдали от прекъсването на други услуги – телефон, водоснабдяване и събиране на боклук.

Писъци и кошмари

От гледна точка на психологическите ефекти, повече от 80 процента споделят, че член на семейството им крещи или плаче, или има кошмари. Загуба на апетит е също често срещана. Но въпреки че Газа е относително малка на площ, ефектите от нападението варират значително в зависимост къде анкетираните са живеели.

Друго проучване разглежда чувството на несигурност, което остава дори и шест месеца след края на атаката. Някои от резултатите са очаквани – жените, например, се чувстват по-нервни и несигурни в сравнение с мъжете. Групите, които имат по-ниски нива на несигурност са тези, които са добре образовани и имат по-добър стандарт на живот, а също и възрастните хора, тези над 65 години.

Автор на статията е IRIN (humanitarian news and analysis) – a service of the UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs

Докладът на The Lancet е достъпен на страницата на организацията

Give me Justice First the Peace Will Follow

Никакви документи доказващи планувано масово изтребление на евреи, не са известни.
Обяснението на ционистите: "Тримата, които основно са били въвлечени в разработката на плановете за пълното унищожение на евреите, са вече мъртви и никакви документи не са достигнали до нас".
Твърде убедително нали? Или по- скоро удобно? Заключението, което се прави е, че плановете за масово изтребление били изключително „устни”. Нелепо като твърдение за сериозни историци. За сметка на това Хитлер е подписвал без свян заповеди за медицинско умъртвяване на умствено болни хора, които затрили десетки хиляди немци, издавал е заповеди за разстрел на диверсанти от съюзническите армии, заповеди да се екзекутират съюзнически летци, взели участие в бомбардирането на немски градове, заповеди за разстрел на съветски комисари, заповеди за разстрел на не малко немци, подозирани в подривна дейност. Защо изведнъж решил, че заповедите да се унищожават евреите, намиращи се в състояние на война с Германия, трябва да бъдат “устни”? Няма отговор на този въпрос. Или всъщност той е безкрайно логичен, но никой не смееше да го каже.

Легендата за шесте милиона получава законна поддръжка на Нюрнбергския процес, най-големият юридически фарс в световната история. Фарс, имащ една единствена цел - да покаже на света “престъпленията” на нацистка Германия. Фарс, успял да затвърди една нелепа лъжа като изконна истина. Фарс, в който историята беше изкривена, а светът беше изнасилен да повярва.

Какво да кажа за легендата Аушвиц? Нейното начало се поставя по следния начин. Дълго време се твърдяло, че най-голям брой евреи са загинали в лагерите Дахау и Берген-Белзен, но скоро става ясно, че това изобщо не са газови камери. Тогава историята за геноцида се премества на изток в лагерите на територията на Полша, особено в Аушвиц, познат още като Освиенцим. Тези лагери са се намирали на територията на съветската окупация, ето защо никой не може да каже колко състоятелни са тези твърдения. В продължение на 11 години след края на войната руснаците не разрешават на никого да посети Аушвиц, а през това време те полагат значими усилия за промяната облика на лагера, за да му предадат вид, съответстващ на легендата за милионите унищожени там. Изумително е, че даже построяват комин, който води до несъществуваща пещ(!) Най-значимите доказателства за “зверствата” в Аушвиц са всъщност показанията на Хес. Бих изтъкнал само едно от тях, според което в този лагер са били изтребвани по 15 000 евреи на ден. Според изчисленията за 2 години в периода на 1942-44г. само в този лагер би трябвало да са убити 13 милиона евреи, което е меко казано неественствено. За убийството на толкова много хора, “пещите” следва да работят 24 часа в денонощието, което е невъзможно, тъй като всяка се нуждае от минимум 12 часа почивка на ден. Да не говорим, че за изгарянето на едно единствено човешко тяло са необходими повече от час и половина, което означава че размерите на Аушвиц трябва да са колкото София. Направо забавно като факти.

Още преди войната, Хитлер смятал евреите за нелоялни и алчни елементи от немското общество, носещи пагубно влияние върху културата. Този факт особено се натрапвал след края на Първата Световна война, когато влиянието на някои фигури с еврейски произход значително нараснало - в това число Карл Маркс, с истинско име Мозес Мордохай Леви, Роза Люксембург, с истинско име Емма Лазарус - известни по това време комунистически лидери. За хората, които не притежават национално самосъзнание и не биха могли да се приобщят към нация с будно такова, би било много по-лесно да живеят ако отслабят влианието на националното чувство. Ето защо, евреите като едно ничие общество, се опитват да направят точно това с Германия. Всъщност комунизмът е първият опит за създаване на “наднационално общество”. Продължението на тази гнила идея е масовата емиграция към Европа на хора от третия свят. И в заключение сагата завършва с мита за „Холокоста”. От казаното до тук излиза, че евреите действително са имали влияние върху пошлото формиране на немското обещство. Ето защо Германия като държава се е нуждаела да вземе мерки за неутрализирането на това влиание. И тя е взела. Германия цели принуждаването на евреите към емиграция. Ционистите наричат тази политика на Германия „планирано изтребление”. Тези си твърдения например излага немския евреин, комунист Ханс Баймлер в сензационната си книга “Четири седмици в ръцете на хитлеровите палачи – нацисткият лагер на смъртта Дахау”. Макар в книгата да липсват каквито и да било исторически факти, осъденият по-късно като политически затворник Баймлер твърди, че попада в един от хитлеровите лагери на смъртта, въпреки че в последствие сам пише в книгата си, че е освободен месец след попадането му там.

Всъщност политиката за принуждаване на евреите към емиграция е съвсем различно нещо от нацистките концлагери по същото време. В тези концлагери са били затваряни политически опасни лица, подозирани в подривна дейност, най-често комунисти, а в това число много евреи. В сравнение със Сталинския режим и неговите милиони репресирани, броят на затворниците в Германия е нищожен. Този брой не надвишава 20 000 за цяла Германия. Не знам колко от вас са чували, че един важен пункт в предизборната програма на Национал-Социалистическата Работническа Партия, свързан с емиграцията на евреите, е именно учредяването на еврейска държава на остров Мадагаскар, финансирана от европейските държави, с цел мирно разрешаване на възникналия конфликт. Във връзка с тази идея Хитлер изпраща изследователи на острова, за да се определи дали условията са достатъчно благоприятни, и след като това се доказва, той предлага идеята си на международна конференция. Повечето от европейските държави, включително Великобритания, не се съгласяват да финансират проекта. Въпреки това, цялостните немски усилия водят до факта, че до 1939г. Германия напускат доброволно почти 1 милион немски евреи.

След началото на войната отношението към евреите коренно се променя. Защо ли? Ами може би защото е малко известен факта, че на 5 септември 1939г. Световното еврейство обявява официално война на Германия. Казвам за първи път, защото след това различни еврейски организации шест пъти (!) обявяват пред света, че всички евреи се намират в състояние на война с Германия. С това всички евреи се обявяват за агенти, които са готови да действат срещу Германия. И така немската политика по отношение на евреите се променя, поради причини, касаещи военната безопасност на държавата. Хиляди евреи в окупираните територии водят партизанска война, извършват саботажи и шпионират. Според официални данни по това време 35 000 евреи водят партизанска война и участват във войската на Тито в Югославия. Много забележителен е фактът, че дори по това време Германия продължава да води политиката за емиграция на евреите. До периода на 1940г. още общо 2 милиона евреи са емигрирали на изток към Съветския съюз с което общият брой на евреите на територията на Германия остава едва 220 000, а в цяла Европа броят на същите е 4 500 000. Териториите, попаднали под окупация на Германия са населени по официални данни от едва 3 000 000 евреи. Много често чуваме твърдението, че войната с Полша добавила още 3 000 000 евреи, 90% от които били избити. И така броят според елементарната математика наистина излиза 6 000 000. Да, ама не. Фактите говорят друго – преброяването на евреите, проведено в Полша през 1931 година сочи числото 2 732 600 , а в крайна сметка 1 170 000 от тях се намирали в съветската зона след окупация към есента на 1939 година. От всичко до тук следва, че числото 6 милиона е само една мъглявина, един компромис между хиляди необосновани твърдения. Понякога броят нараства до 8-9 милиона, което както казах са нелепи преувеличения. Фантастична лъжа.

. Струва ми се 6 милиона е твърде значителен брой хора, за да би могло той да се скрие при статистическите изследвания, много често провеждани по време на войната от повечето европейски страни. А ако Хитлер е успял да го направи, явно е бил магьосник- тази версия с магиите още не съм я чувал, но сигурно е в процец на обработване. А какво се е случило всъщност ли? Ами повечето, които са се опитали да разберат са дискриминирани, осъдени, затворени, пребити, избити и какво ли още не. Но не всички. И слава Богу.

Пропагандата за жестокостите на врага по време на войната е един много стар трик, изтъркан и нефункциониращ. А кой е врага -винаги по-силния - Германия. През Първата световна война обвиняваха немците, че ядели белгийски деца или пък ги подхвърляли във въздуха и след това ги пронизвали с щиковете си. За да придадат допълнителна експресивност на историята британците добавиха твърдението, че съществували немски фабрики, в които в последствие се извличал глицерин от труповете на децата. Тогава обаче все още съществуваше думата „съвест”, ето защо след края на войната британският министър се извини на немската държава, като обясни че целта на злословието е била единствено военна пропаганда.

След Втората световна война обаче, такива извинения не бяха поднесени. Нещо повече - с всяка изминала година обвиненията срещу Хитлеровия режим се засилват, а истината се измива с времето и насилствено се изличава. Всекидневно се издават книги с мемоарите на „очевидци”, защото това определено се превърна в доста доходоносен бизнес, толериран в световен мащаб. Тук обаче мислещият човек ще си зададе следният въпрос: защо такива извинения не бяха поднесени? Дали тази история с Холокоста не е изключително удобен политически шантаж, служещ на нечии интереси? И тук естественият положителен отговор на този риторичен въпрос, може да бъде подкрепен чрез хиляди примерни, един от които: “Позицията на евреите беше укрепена финансово чрез репарации, които правителството на Германия изплаща, както на Израел, държавата, която не съществуваше по време на войната, така и на отделни евреи.”(Доктор Макс Нусбаум, бивш главен равин на Берлин 11 април 1953г.). Или обобщено, през годините изплащаните репарации от Германия достигат общо 40% от целият държавен бюджет на Израел, държавата паразит.

Сега, какво всъщност се е случило.

Длъжни сме да подчертаем, че всъщност никакви документи, защитаващи и доказващи планувано масово изтребление на евреи, не са известни. Обяснението на ционистите ли? “Тримата или четиримата души, които основно са били въвлечени в разработката на плановете за пълното унищожение на евреите, са вече мъртви и никакви документи не са достигнали до нас.” Твърде убедително нали? Или по- скоро удобно? Заключението, което се прави е, че плановете за масово изтребление били изключително „устни”. Нелепо като твърдение за сериозни историци. За сметка на това Хитлер е подписвал без свян заповеди за медицинско умъртвяване на умствено болни хора, които затрили десетки хиляди немци, издавал е заповеди за разстрел на диверсанти от съюзническите армии,заповеди да се екзекутират съюзнически летци, взели участие в бомбардирането на немски градове, заповеди за разстрел на съветски комисари, заповеди за разстрел на не малко немци, подозирани в подривна дейност. Защо изведнъж решил, че заповедите да се унищожават евреите, намиращи се в състояние на война с Германия, трябва да бъдат “устни” ? Няма отговор на този въпрос. Или всъщност той е безкрайно логичен, но никой не смееше да го каже.

Легендата за шесте милиона получава законна поддръжка на Нюрнбергския процес, най-големият юридически фарс в световната история. Фарс, имащ една единствена цел - да покаже на света “престъпленията” на нацистка Германия. Фарс, успял да затвърди една нелепа лъжа като изконна истина. Фарс, в който историята беше изкривена, а светът беше изнасилен да повярва.

Какво ще кажа за легендата Аушвиц? Нейното начало се поставя по следния начин. Дълго време се е твърдяло, че най-голям брой евреи са загинали в лагерите Дахау и Берген-Белзен, но скоро става ясно, че това изобщо не са газови камери. Тогава историята за геноцида се премества на изток в лагерите на територията на Полша, особено в Аушвиц, познат още като Освиенцим. Тези лагери са се намирали на територията на съветската окупация, ето защо никой не може да каже колко състоятелни са тези твърдения. В продължение на 11 години след края на войната руснаците не разрешават на никого да посети Аушвиц, а през това време те полагат значими усилия за промяната облика на лагера, за да му предадат вид, съответстващ на легендата за милионите унищожени там. Изумително е, че даже построяват комин, който води до несъществуваща пещ(!) Най- значимите доказателства за “зверствата” в Аушвиц са всъщност показанията на Хес. Бих изтъкнал само едно от тях, според което в този лагер са били изтребвани по 15 000 евреи на ден. Според изчисленията за 2 години в периода на 1942-44г. само в този лагер би трябвало да са убити 13 милиона евреи, което е меко казано неественствено. За убийството на толкова много хора, “пещите” следва да работят 24 часа в денонощието, което е невъзможно, тъй като всяка се нуждае от минимум 12 часа почивка на ден. Да не говорим, че за изгарянето на едно единствено човешко тяло са необходими повече от час и половина, което означава че размерите на Аушвиц са колкото София. Направо забавно като факти.

Колко евреи са умъртвени в Аушвиц?

И така, от откриването на мемориала "Освиенцим" след края на Втората световна война до 3 април 1990 г. паметната плоча пред бившия концлагер е била ето тази:

На нея пише: "Четири милиона души са измъчвани и загинали тук от ръцете на нацистките убийци между 1940 и 1945 година".

През 1990 г. тази плоча е сменена с нова. Ето я и нея:

Текстът гласи: "Нека това място завинаги бъде вик на отчаяние и предупреждение към човечеството, където нацистите убиха около един и половина милиона мъже, жени и деца, предимно евреи от различни страни на Европа".

Сметката е елементарна: 4 000 000 - 1 500 000 = 2 500 000 души разлика. При това не всичките са евреи. ПОМИСЛЕТЕ! Как така тихомълком жертвите намаляха с 2.5 милиона??? Та това са ДВА И ПОЛОВИНА МИЛИОНА ЧОВЕШКИ ЖИВОТА!!! Кой си е присвоил правото да жонглира с 2.5 милиона човешки живота? Някой от вас да е чул, че вследствие на това признание вече не се твърди за 6 милиона жертви евреи, а за 3.5 милиона? Т.е., с 2.5 милиона по-малко, както твърди паметната плоча пред Аушвиц?

Както казах в началото, коментарът е излишен. Но въпросите напират.

Отличителната особеност на следните документални извадки са тяхната строга документалност, тяхната неопровержима достоверност. Това са поверителни заповеди на немски командири на есесовски части и съединения... Тези документи се възпроизвеждат без каквито и да е поправки, включително и стилистични.

Разпореждания за управление на концлагерите

Само за служебно ползване!

Управление на криминалната полиция в Саксония
Дрезден, 5 август 1933 г.

I. Допълнение
към "Временните рапореждания за създаване
и управление на концлагери и лагери за отбиване на трудовата
повинност" от 19 април 1933 г.

"Временните рапореждания" от 19 април 1933 г. се изменят както следва:

............................
7) ал.3. Ако в според заключението на лагерния лекар полагаемото се лечение в лагера е невъзможно, трябва незабавно да се съобщи на съответния орган за стопански надзор. Последният трябва да се рапореди за премесването в лечебно заведение. При това по принцип лицето трябва да се освободи от арест или да се прекрати ареста, за да се избегне ощетяването държавата с разходи по лечението в болницата, като обаче се иска от лечебното заведение, след като завърши лечението, да уведоми навреме учреждението, което е наложило превантовния арест, че лицето ще бъде изписано, за да може да бъде издадено ново решение за арестуване.
...........................

IV. В лагерите лицата, които се намират под превантовен арест, трябва да бъдат третирани строго, но справедливо и човешки. Забраняват се телесните наказания. Нарушенията да се преследват според случая дисциплинарно.

Управление на криминалната полиция в Саксония

/подпис/

Относно лекарската дейност в концлагерите

Приложен изпраща ви се за сведение списък с броя на постъпилите и напусналите от всички концлагери. От него става ясно, че от 136 000 постъпили около 70 000 са били отписани поради смърт. При такава висока смъртност броят на концлагеристите никога няма да може да достигне контролното число, определено от райхсфюрера. Главните лагерни лекари трябва да използват всички средства, с които разполагат, за да намалят съществено смъртността в отделните лагери. Най-добър лекар в концлагера е не този, който вярва, че трябва да се отличи със своята неуместна жестокост, а този, който поддържа работоспособността на колкото се може по-високо равнище чрез медицинско обслужване и преместване от едно работно място на друго.

Лагерните лекари са длъжни да контролират по-строго, отколкото досега, храната на концлагеристите и в споразумение с администрацията да правят предложения до комендантите на лагерите за подобряването й. Тези предложения обаче не бива да остават само на книга, а лагерните лекари трябва редовно да проверяват изпълнението им. Освен това лагерните лекари трябва да се грижат по възможност да се подобрят трудовите условия на отделните работни места. За тази цел е необходимо лагерните лекари да се запознаят лично на самото място с трудовите условия на работните места. Райхсфюрерът на СС заповяда смъртността непременно да бъде намалена. Поради тази причина горното е задължително и за взетите мерки трябва да се докладва всеки месец на началника на отдел D III. Първият отчет да се представи на 1 февруари 1943 г.

Бригаденфюрер СС и генерал-майор от войските на СС

/подпис/

Земетресението в Япония

Истината

На следващия ден, 9-ти март, ултраниските честоти на индукционния магнитометър запазват стойност от 4 Хц, а към 19 часа те се увеличават на максимума си- 5 Хц.

На 10-ти март стойностите през целия ден са екстремни - 5 Хц.