2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
(Сами можете да видите чрез google.bg, как тази вечер "опозиционната" медийна пета колона у нас, просто надмина себе си - даже повече и от Николай Младенов и РЗС!)
19 юли 2012, четвъртък / 00:27; Прочетено: 175; Коментари: 0
Според информация на Министерството на вътрешните работи, взривът е квалифициран като терористична атака. Снимка: бТВ
Радикалната шиитска групировка „Хизбула” отхвърли отговорността за терористичната атака срещу автобус с израелски туристи на летище „Сарафово” в Бургас.
Представител на „Хизбула” определи твърдението, че групировката е свързана с атаката, като „смехотворно”, като посочи, че „Хизбула” не е във война с туристи”, предаде „Интерфакс”, позовавайки се на ливанската информационна агенция „Анашра”.
Министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак заяви, че атентатът вероятно е дело на групировка под покровителството „или на Иран, или на някоя радикална мюсюлманска група”, като посочи „Хизбула” и „Хамас” сред вероятните заподозрени.
По официални данни шестима души са загинали при атентата на летището в Бургас, а 33 ранени са настанени в болница.
Според информация на Министерството на вътрешните работи, взривът е квалифициран като терористична атака.
http://novinite.bgНовините около атентата, можете да проследите тук:
novinite.bg/latest
И още (Маскаренето на България и българите, започна значително по - късно в израелските медии, отколкото в тези на "родната" опозиционна пета колона! Ясно е, че Израел е започнал официална медийна война срещу България и че иска етно - религиозен конфликт у нас - като последица. Ционистките екстремисти от "Шалом" - също... Ако това не е ясно на сегашните управляващи, ще е ИЗЦЯЛО ЗА ТЯХНА, но и за НАША сметка!):
Израелски медии: Служители на летището в Бургас не се вълнуваха какво
12
|2402
18.07.2012 - 23:35 Терорист камикадзе се е взривил в автобуса на летище Бургас. Загинали са 7 души, 30 са ранени. Това съобщава очевидец пред израелския сайт „Новини от Израел". ···»
Борисов: Ако е имало заплаха, дали нямаше да вземем мерки? 
29
|2254
18.07.2012 - 22:02 Б. Нетаняху: Следите от атентата в Бургас сочат към Иран
7
|2269
18.07.2012 - 21:19 Въпросът е: Кой и как вкара взрива в зоната за сигурност на летището
48
|3244
18.07.2012 - 19:59РИА ”Новости”: САЩ засега не потвърждават „иранска следа”
Що за законност е това, когато някой без да е бил и да е на мястото на едно произшествие, става "разследващ", "очевидец" и "съдия" - преди да познава каквато и да е фактология и когато няма как да я познава физически?!
Дали някой не ни готви "11 септември 2001-а" или "Тулуза" - със съответните от това последици, срещу определени видове инакомислещи?
Дали пък не стои зад това, "разчистване на сметки" у нас?
Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.
Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!
„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!”
„Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате!”
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи!”
„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. „
„Ако допуснете да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.”
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност!”
„Всекиму ще се държи сметка за делата!”
„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, САМО, АКО ПРИПОЗНАЯТ ЗАКОНИТЕ РАВНО С БЪЛГАРИНА! Така ще е в наша България!”
„Всичко се състои в нашите задружни сили.”
„За враговете на демокрацията и републиката — смърт!”
„Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.”
„Народната работа стои над всичко.”
„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.”
„Отговорност към обществените средства.”
„Предателите трябва да се убиват.”
„Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!”
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“!”
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”
„С МОЯТА КОНЧИНА НЕ СВЪРШВА ПЪТЯТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРВИТЕ!”
http://www.radio999bg.com§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.
§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна ( в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.
§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.
§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.
§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.
§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.
§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.
§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.
http://strannopriemnicata.wordpress.com
Както “Посредник” вече писа, най-голямата изненада, която един от дългогодишните участници в националния поход “По стъпките на Васил Левски” – д-р Галя Цветкова, поднесе е паметна плоча по повод 175-ата годишнина от рождението на Апостола. Идеята, реализирана от д-р Цветкова и съпруга й, стана мисия и на целия трети лъч на похода, лекар на който е Галя Цветкова. Близо 8-килограмовата паметна плоча, която в навечерието на годишнината походниците монтираха на връх Васил Левски, беше изнесена от участниците в този лъч – повечето са бивши мегейци, сега студенти в различни университети, както и преподаватели в Медицинския университет в Плевен. Вчера, когато д-р Цветкова ни съобщи новината, че паметната плоча не само успешно е качена на 2 160 метра височина, но и вече е монтирана, случайно научихме, че самата лекарка е бивша мегейка. И се гордее с това.
Трети лъч от националния поход “По стъпките на Апостола” е с ръководител Галя Петрова. Тръгна на 14 юли и прекосиха Балкана по класическия маршрут – от хижа “Амбарица” през връх Купена и Левски, хижа “Добрила” до Сопот, а днес вече ще са в Карлово. Както и всички останали лъчове, защото тази вечер в родния град на Васил Левски ще е кулминацията на тържествата, посветени на годишнината от рождението му.
В разговора с д-р Цветкова научихме, че всички походници успешно са се справили по маршрутите, определени за всеки от лъчовете. Любопитното е, че първоначалната идея всички участници в трети лъч да си поделят носенето на паметната плоча, буквално се е провалила. Не за друго, а защото един от походниците – Стоян, е поел “цялата отговорност”, тоест и в двата дни е поел тежест от плюс 8 килограма.
Иначе всички от лъча дружно са участвали в почистването на мястото на връх Васил Левски, където преди доста години е имало метална паметна плоча – за съжаление, открадната. Походниците са се справили и нелеката задача по бъркането на бетона, необходим за постамент. А след последния детайл групата (а и всички туристи, които по това време били на върха) свела глава пред паметта на Апостола с развят трибагреник.
Написано от Ваня КЮРЧЕВА
Родил си се за болката
от тоз народ неверен,
народ отчаян,болен,
страхлив и обезверен!
Предаден беше ти
и делото ти свято,
духът ти и днес бди.
Аз съм таз,която
вярна ще остана
на тебе,Дякон Левски,
не ще спра да се боря,
ще сека на трески
наляво и надясно
душмани,врагове...
Събуди се,Левски!
Виж колко...гадове!
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
