Автор: letopisec

Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 на своята история от края на 4 в. описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи. Там той съобщава, че хуните първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14).

   Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях?

   И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин? 

    Последният дава сведение, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.

   В края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.

   От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1., че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите.... Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”

  Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

   Вече казахме, че когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14).

    Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

    И така, остава да дадем отговор за хунската история от VІ в. пр.н.е. до ІV в. от н.е.



   Всъщност отговора е даден от в 6 в. от н.е. от историка Прокопий Кесарийски.

  През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история:

   „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име."



      Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...

     
     Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4,Войната с готите)”.
 
    Българското посолство до Константинопол от 528 г. е очевидно "връщане на визитата", понеже през 527 г., както пише хрониста Йоан Малала, посолство на Юстиниан І посещава хунската царица Воа, чийто мъж Балах бил наскоро починал...През 527 г. Юстиниан І моли Воа за военна помощ. Същото е правил и чичо му Юстин І, който през 524 г. изпраща в гр. Боспор своя пратеник Проб, роднина на бившия император Анастасий, за да моли за военна помощ.

        Защо това го разбираме едва сега?

      В началото на ХХ в. "изобретателният" историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.
          Това "изобретателно хрумване" на Макуар от 1901 г. и до днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.

    А всъщност още през 517 г. имаме източник, сирийската история на Йешу Стилит, където черно на бяло е казано, че хионит и хуни, е едно и също:

„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).
    То се отнася за войната от 484 г. на Пероз с ефталитите. Във визията на Йешу Стилит „кионайе” (хионит) са отъждествени с ефталитите (Прокопий) и се твърди, че последните са едно и също (или клон) на европейските хуни, които през 395 г. (Ото Мeнхен-Хелфен) се вдигат от Панония и през Кавказ нападат източтите граници на Византия.

          И така, хионит, ефталит и хуните са едно и също...

    Излиза, че модифицирайки „еусени” на „кусени”, Макуарт въобще е изпуснал сведението на Амиан за „гелани”, от което става пределно ясно къде са хионит през 359 г., т.е. не на изток при кушаните, а в Предкавказието при геланите???  Тоест, Макуарт даже не е пожелал да предположи, че „еусени” на Амиан биха могли да са „кадусени”, например...Л.Н.Гумильов пък, хвали в статиите си за ефталит/хионити Макуарт за хрумването му "еусени=кушани", което е определено грешно...

      Без внимателното проучване на кимерийската история и без правилното проучване на произхода на европейските хуни от кимерийците, всъщност няма как да знаем КОИ СА ПРАБЪЛГАРИТЕ...




ЕДНО ДОПЪЛНЕНИЕ:

Защо Прокопий Кесарийски през 6 в. нарича българите с термина "утигури"???

Загадката, която ни е оставил Прокопий Кесарийски, е необходимо да намери своето решение, защото той твърди, че по негово време (VІ в.) народа, който живее на север от кавказките сагини до Дон, са утигури, но по-същото време (555 г.) сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор поставя там „бургар”, т.е. нарича ги „българи”.

Теофан в своята хроника от ІХ в. вече не знае „утигури”, а говори за „българи и котраги”.

Така става ясно, че името „утигури” е взаимнозаменяемо с „българи” и че Прокопий го въвежда в оборот не случайно и не по собствена приумица, а защото то има някаква връзка с българската праистория.

Прокопий въвежда това име „утигури” в момента, в който дава (и то за първи път) някаква генеалогия на утигурите, която отвежда към кимерийците.

Приск съобщава във фр.33 от съхранените части на историческия му труд, за „Хелхал, родом хун”, който командвал легиони към 467 г. във византийската войска на Аспар.

Очевидно името на този хун е прозвище, което съдържа наименованието на родното му селище Хелхал, а то се намира, според арменския историк Мовсес Калакантуаци в гавара Утик, където има гр. Хелхал.

Арменският историк от V в. Елише също упоменава такова селище: „близо до границата на Иберия, срещу гр. Халхал” (История, част ІІІ).

Утик е арменското название на областта Ути (за нея пише още Страбон), където „к” е арменски афикс. 

Тази област се намира на границата между южна Грузия и северна Армения.

Тази територия ВСЪЩНОСТ е свързана с кимерийската история през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. и точно там е била историческата родина на кимерийците (Иванчик А.И. Киммерийцы. М., 1996).

Автор: solinvictus

 




LIBERO PATRI AVGVSTI SACRVM

Обикновенно такива данни,факти или сведения повечето така наречени специЯлисти(обикновенни мошенници и кърлежи забити в държавните пари ...отделени от българите за Наука) НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ И СЕ ПРАЯТ НА УМРЕЛИ ЛИСИЦИ! -защо ? ще попита средностатистическият българин
-Защото са некадърни за Наука и са обикновенни ПАПАГАЛИ!!!

Автор: mglishev


Битката при Брунанбурх, 938 г. (из Англосаксонската хроника)


  Властник тачен, крал добър, 
Етелстан със принца Едмънд,   брата свой - достоен род! -   в Брунанбурх врага разбиха.  
  Кръв на Едуард, щит до щит,   с ярко знаме, с вдигнат чук -    тъй ги учи древна чест:   на полето да опазват   от крадци земя и дом.  
  В срам изгиват скоти там   и пирати вкупом мрат.   Сред полето храбри воини   пот проливат!  
  Дор се вдигне   Слънце златно, ярко светило   високо да грейне, ясна зарница,   свещица Божа, падат много   мъже от Север под дъжд железен;   още и скотите, родом скити,   Марсово семе!  
  Воини смели, уесексци люти   от тъмно до тъмно разбойници клаха,   поваляха пленник с острия калени.   Още мерсийци хич не спестиха   играта жестока на тия, дето   с Анлаф дойдоха през бурни морета   в кораби дълги до Англия мила.  
  Петима падат крале на полето,   цъфтяща младост прекършва мечът.   И също седем ярла на Анлаф,   моряци още неизброими.  
  Бързо побягват храбрите скоти,   бяха уж срашни за целия Север.   Грабна ги участ там, под земята.   Лесно спаси се морски владелец,   опази живота по подли вълни.   И Константин, достойния вожд,   смело измъква кожата своя.   Старият Хилдринк не иска да гине    със свойта рода! Остави много   другари верни, изклани тука.   И син заряза той на полето,   с рани покрит: младият воин   с коси разпилени не иска да бяга   от боя кървав.  
  Вече Анлаф   и Инуд Стари не ще се дуят,   че на полето на дръзка храброст    са надвили под знамената,   сред копия остри, в ден за герои   и люта доблест. Вече видяха   в червената нива рода на Едуард!  
  Мятат се бързо на кораби дълги   жалки пирати по бурни талази.   Плават страхливо, бягат във Дъблин,   стигат брега си, нещастници клети!  
  Смели братя, кралят и принцът   и храбри сакси дома се връщат   с горда победа. Назад оставят   пир зловещ за мършояди.   Гарван стар със остър клюн,   ястреб смел, орелът бърз,   алчен пес и звярът сив -    горянин вълк - гостят се там.  
  Нивга бой  така жесток   не е воден в тоя Остров,   чак откакто  тук дошли   от брега си сакси, англи   и надвили стари брити   с храброст страшна. Тъй страната    в бой добили знатни люде.   Чак дордето в тоя ден   меч се вдигна. Тъй ни учат    древни книги на достойни мъдреци.


---------


Превод от новоанглийски, 2004.

Трен за Едуард Изповедник и възхвала за Харолд Годуинсън, 1066 г. (из Англосаксонската хроника)

Едуард, на англи вожд, на Христа предаде дух. В Небесата нов светец! Тук, в света, за малко бе в облик скъп на мъдър крал. Две дузини дълги зими щедър властник управлява. Вечно ведър, смел потомък Етелредов. Той царува и над уелсци, и над скоти, още и над англи, сакси най-достойно, с благи мисли. Храбреците най-честити все при него се тълпяха с обич чиста във сърцата. Добросърден беше кралят. Ала после дълго време той се скита, бе изгнаник. Кнут дойде и сам прогони Етелредови потомци. И години Кнут разсипва кралството на принца знатен. Ала после се завърна, царствен, вождът благороден, от мъжете възхваляван. Но дойде горчива Смърт и отнесе краля наш. Ангелите в Небесата го приеха. Крал-мъдрец, той на славен мъж остави  кралството, народа свой: Харолд смел, по вярност пръв, най-могъщ; всеки миг с дух и меч достойно брани дом висок и скъп покой.


---------



Превод от новоанглийски, 2004

---

Възхвала на крал Едмънд, 942 г. (из Англосаксонската хроника)




Едмънд крал, на англи вожд,  наш защитник, смел боец, в Мерсия навлезе с бой и пресече Уитуел, още Хъмбър, бърз поток, що отделя града пет: Лестър, Линкълн, Нотингам, също Стамфорд, а и Дерби. Във робия бяха те -  врат превили пред датчанин, пес-езичник, зъл убиец; пранги влачеха, додето се прослави вождът царствен и оковите строши.


---------



Превод от новоанглийски, 2004

“Живота на болшинството показва какво е обществото.”

Знание и вяра.

„Истински православен християнин е този, който правилно мисли, правилно действа, правилно вярва и правилно слави Господа Бога.”
На всеки християнин в православната християнска вяра се дава наставление за благоугождение на Бога и за спасение на душата. Това наставление означава устно огласяване, а според употребата от апостолските времена с него се обозначава първоначалното учение за православната християнска вяра. За благоугождение на Бога и спасение на душата първо е необходимо познание за истинния Бог и правилна вяра в Него и второ – според вярата и извършване на добри дела.
На първо място е вярата, защото както свидетелства Словото Божие „без вяра не е възможно да се угоди на Бога”. Вярата и живота са неразделно свързани, защото според Словото Божие, „вярата без добри дела е мъртва”. Според свети апостол Павел „вярата е живата представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда”, тоест увереност в невидимото, като във видимо, в желаното и очакваното, като в настоящето.
Разликата между знанието и вярата е, че знанието има за предмет видимото и постижимото, а вярата – невидимото и дори непостижимото. Знанието се основава на опита или на изследването на предмета, а вярата – на доверието към свидетелството на истината. Знанието принадлежи най-вече на ума, макар че може да действа и на сърцето, а вярата принадлежи предимно на сърцето, макар и да произлиза от мислите.
В учението за благочестие се изисква не само знание, но и вяра. Основния предмет на това учение е невидимият и непостижимия Бог и запазената в тайна Божия Премъдрост. Поради тази причина много части на това учение не могат да бъдат обхванати от знанието на разума, но могат да бъдат възприети чрез вярата. ”Вярата е око, което озарява всяка съвест, тя дава на човека знание” – казва св. Кирил Йерусалимски. И още пророкът казва „Ако не вярвате, то е защото не сте удостоени”.
Свети Кирил обяснява необходимостта от вяра по следния начин: „Не само ние, които носим Христовото име, почитаме вярата като велико нещо, но и всичко, което се извършва в света, дори и от хора чужди на Църквата, се извършва с вяра. На вярата се крепи земеделието, защото който не вярва, че ще събере израсналия плод, той няма да положи и труд. Вярата води мореплавателите, когато те поверявайки съдбата си на малко парче дърво, предпочитат непостоянното течение на вълните пред най-твърдата стихия – земята, предават се на неизвестни надежди и имат в себе си само вяра, която за тях е по-надеждна от всяка котва”.

http://vmh-bg.com

Автор: pravoslavna

ПРОРОЧЕСТВА НА ПРЕП. НИЛ МИРОТОЧИВИ

 

Преподобният Нил Мироточиви се прочува още приживе като пророк, но името му става още по-известно, след като посмъртно – в периода от 1813 до 1819 г. – се явява на светогорския монах Теофан. В няколко беседи преподобният Нил предава на Теофан всичко онова, което се съдържа в книгата „Посмъртни пророчества на преподобния Нил Мироточиви“.

Нил възвестява на търсещите спасение на Света Гора под Покрова на Божията Майка да не се смущават, да не се ужасяват, да не губят вяра в този Покров и да не напускат Атон, докато Иверската икона на св. Богородица не го напусне; монасите да пребъдват в покаяние и в надежда за спасение, в безмълвие, в смирение и в послушание, стараейки се да опазят неразрушено онова малкото, което все още ще остане от предишния величав монашески живот.

Понеже заради нечестието на нечестивите Света Гора ще потъне в морето – това ще стане тогава, когато Майката Божия премахне Своя Покров от Света гора. Благочестивите монаси трябва да побързат да напуснат Атон, щом като изчезне чудотворната Иверска икона. Светецът разкрива с големи подробности и за времето на Антихриста: за всемирната анархия, която ще предшества идването на Антихриста, кога трябва да се очаква това, за степента на развратеност на последното поколение, за печата на Антихриста, за проповедта на Енох и Илия

ПРОРОЧЕСТВО ЗА АТОНСКАТА ГОРА И ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО ОТ НЕЯ НА ИВЕРСКАТА ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА
(ч. III, гл. 94)

О, преподобни отци, изчезването на Спасението ще стане така. Най-напред и за кратко време ще се потресе манастирът, в който живее ликът на Царицата на Спасението. Значи безчувствената земя ще почувства, че предстои да осиромашее от своята Пазителка, Която я пази до този ден. След труса силно ще се разтреперят всички насадени дървета и ще приведат всички насадени, казвам, всички укорени, заради Царицата, в плен (т.е. монасите). Атон ще се сгромоляса със страшен шум, ще се чува тънък глас; когато ще изчезне ликът на нашата Госпожа Богородица, тогава ще настане страшно и потресаващо знамение.

Знамението ще бъде такова: всички църкви ще бъдат наклонени и наведени, заради изчезването на Спасението, като за поклон и като за изпроводяк на иконата. Поради това, казвам ви, ще се почувства едно безразличие, безчувствие, и ще бъде помрачено усещането, и няма да съзнават, че изчезва Спасението. И така, казвам ви, пре-преподобни отци, до този момент, докато ликът на нашата Госпожа Богородица се намира в тази Гора, никой да не е помръднал да си отива от тази всечестна Гора; щом само се помръдне да си замине от тази всечестна Гора, тозчас ще го сполети и душевно, и телесно наказание за проявеното нехайство. Но когато видят, че иконата на Всесвятата е изчезнала от тази всечестна Гора, тогава и вие заминете, където ви е угодно, само обета за монашески живот опазете чист и непокътнат.

ПРОРОЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧОВЕЦИТЕ ПРЕД СВЪРШЕКА НА СВЕТА
(ч. I, гл. 28)

Ако измине седмото число години и пет и се преполови към осмото хиледолетие (т.е. след 1992 г. = 7500 г.), какво грабителство и крадене ще настане тогава? Какво мъжестрастие, прелюбодейство, кръвосмешение, разпътство ще има? До какъв упадък ще стигнат хората, до какво разтление от блуд? Тогава ще стане още по-объркано от големи препирни, от пристрастяване към спорове, непрекъснато ще се препират и не ще сложат ни начало, ни край. След това ще се събере Осмият вселенски събор, за да разследва спора и да изтъкне доброто на добрите и злото на злите. Ще бъдат отлъчени, отделени добрите от злите, т.е. правилно вярващите от еретиците, и за едно кратко време хората ще поживеят в мир.

Но след това отново ще скъсат със своето предразположение, ще се насочат към злото със страст, с устрема на погиващите, така че не ще познават какво е брат и какво е сестра, какво е баща с майка, и какво е майката с нейния син, не ще признават и брачен венец. Ще имат само едната погибел, едното падение в гибелта, като Содом и Гомор, т.е. не ще се намерят и пет праведника… И брат ще има сестра си като жена, майка ще има сина си като мъж, син ще умъртви баща си и ще прелюбодейства с майка си, и други десетки хиляди злини ще станат обичайни. А колкото повече злите дела пускат корени в хората, толкова повече ще ги сполетяват бедствията. А пък те, колкото повече бедствия ги връхлитат, толкова повече злини ще вършат. Вместо да се покаят, те ще се озлобяват против Бога.

Също така злодеянията, които ще вършат човеците, ще надминат злодеянията на съвременниците на потопа. У всички разговорът ще бъде само за зло, намеренията ще бъдат само зли, съизволението (волята, желанията) – зло, сприятеляването – само за зло, деянията на всички – само зли, всеобщо зло в съдружията; всеобщо зло чрез разединяване. При все това ще си мислят, че и извършителят на злото ще се спаси. Доколкото се умножава жаждата за пари, дотолкова ще се умножават и бедствията в света.

ПРОРОЧЕСТВО ЗА ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА АНТИХРИСТА
(ч. I, гл. 21-25)

Сребролюбието – жаждата за пари, е предтеча на Антихриста. Всичко онова, което преднамерено и промислително е подготвяло и подготвя людете към вяра и следване на Господа, е, било е ...и ще бъде истина. Обратно, всичко, което подготвя людете към изоставяне на Закона Божий и на техния Спасител, е лъжа; тази лъжа преднамерено подготвя пришествието на Антихриста и приемането му от човешкия род. Както св. Предтеча проповядвал кръщение с Истината и с това насочвал хората по пътя на спасението, така прекомерната и тревожна загриженост не за духовни, а за плътски неща, ще помрачи чувствата на човека, за да го направи безчувствен и безразличен към своето спасение, та от многото грижи за плътта той не ще има и усет за спасение. Човеците не ще чувстват нито желание за вечен бъдещ живот, нито ще имат страх от вечно осъждане.

Да, наистина спасението ще пребъдва и не ще се отнеме от света, ще има възможност да се спасиш и спасяващите се ще пребъдват до свършека на света. Да, наистина и тогава ще има спасение, но за кого ще бъде то? За тези, които не ще се покоряват на делата на антитипа (на предтечите на Антихриста). От нечиста блудница ще се роди Антихрист. В тази мома ще се струпат разврат, разпътен живот, тя ще бъде съкровищница на прелюбодейства. Цялото зло на света, всяка нечистота, всяко беззаконие ще се въплъти в нея. При нейното зачеване от тайнствен мистичен блуд, ще се съберат наедно в утробата й всякакви нечистотии и с обедняването на света от добродетели, те ще се оживотворят. Ще се зачене от тайнствен противоестествен блуд, без семе на мъж, плод, който ще бъде вместилище на всякакво зло. Този плод ще се роди на света тогава, когато светът обеднее от добродетели.

Но какво обедняване ще постигне света? Първо, той ще обеднее от любов, от единодушие, от целомъдрие. Второ, ще обеднее всяко селище и град от липсата на власт; управляващите лица ще напуснат града, селото и областта, така че не ще се окаже никакво възглавяващо лице нито в града, нито в селото, нито в областта. Също така и Църквата почти ще осиромашее от управлението на духовните власти. След това обедняване „у мнозина ще изстине любовта“ (Мт. 24.12), ще бъде взет от „оня, който го е задържал“ (2 Сол. 2.7) и ще се роди нечистият от утробата на нечистотата. А после това нечисто родено ще произведе знамения и чудеса чрез бесовски въжделения.

Светът ще си въобразява, че този Антихрист е кротък и смирен по сърце, а в действителност той ще бъде по сърце – лисица, а по душа – вълк. Неговата храна ще бъде да обърква, да безпокои, да смущава и да тревожи хората. Когато се превърнат в погиващи от греховно падение, тогава Антихриста ще се насити. А объркването на хората ще бъде това: осъждане, завист, злопаметност, ненавист, вражда, жажда за богатство, хомосексуализъм, забравяне на вярата, прелюбодейство, самохвалство с блуд. Това зло ще бъде храна на Антихриста. Както храна на Христа е било да изпълнява волята на Своя Отец, така храна за Антихриста ще бъде изпълняването на волята на неговия отец – дявола.

С това ще се храни и с това ще се засища Антихрист. И той ще стане управител над градове, села и области, в следствие на това, че няма да има никакъв управник в градовете, селата и окръзите. Тогава той ще завземе властта над целия свят, ще стане разпоредник над всичко, а също така и над чувствата на човека. Хората ще вярват на това, което той ще говори, защото той ще действа като самовластен единовластник – за унищожаване на спасението. Людете, които и без това ще са станали дяволски съсъди, ще имат безкрайно доверие към Антихриста, ще го направят всемирен и самовластен еднодържавник, така че той ще стане оръдие на дявола в последния му опит за изтребване на християнството от лицето на земята.

Намирайки се в погибел, хората ще си мислят, че той е Христос Спасителя и че той ще донесе тяхното спасение. Тогава Евангелието на Църквата ще бъде в пренебрежение. По-късно, когато гибелта нанесе големи бедствия на света, тогава, по време на тези бедствия, ще станат страшни знамения. Ще настъпи страшен глад, а светът ще бъде обзет от ненаситно лакомство за ядене. В сравнение с това, което в сегашно време един човек изяжда, тогава ще изяжда седем пъти повече и не ще се насити. Великото бедствие ще настъпи повсеместно. Тогава алчните за богатство ще отворят своите алчни житници (богатството ще се изпразни, имуществото ще се изравни до началата за равенство за всички). Тогава златото ще се обезцени, ще стане като боклук на пътя. И тогава, по времето на това предсказано бедствие, Антихрист ще започне да подпечатва своите хора с печат, уж за това, че да ги спаси от бедствия чрез този знак. (Понеже само на тези, които имат печат, съгласно Апокалипсиса 13.7, ще се продава хляб).

Много хора ще умират по пътищата. Човеците ще станат като хищни птици, нахвърлящи се на мърша – лакомо ще излапват телата на умрелите. Но кои хора ще изяждат телата на мъртвите? Тези, които са подпечатани с печата на Антихриста. Християните, макар че на тях нито ще се подава хляб, заради това, че няма да имат на себе си печат, не ще започнат да ядат мъртъвци. Понеже, когато човек приеме този печат, неговото сърце ще стане още по-безчувствено и бидейки неспособно да понесе глад, човеците ще хванат труповете. И където и да се намират, като приседнат встрани на пътя, ще ги изяждат. А на печата ще бъде написано следното:

– „Аз съм твой.“
– „Да, ти си мой.“
– „Доброволно идвам, а не насилствено.“
– „И аз те приемам, поради твоето желание, а не насилствено.“

Тези четири изречения, тези надписи, ще бъдат по средата на тоя проклет печат. О, нещастен е онзи, който приеме този печат! Този проклет печат ще донесе велико бедствие на света. Тогава светът ще бъде толкова угнетен, че хората ще започнат да се преселват от място на място. А пък местните жители, като видят пришълците, ще кажат: „О, нещастни люде! Как сте се решили да напуснете своите толкова благодатни места и да дойдете в това проклето място при нас, у които не е останало никакво човешко чувство?!“ Така ще казват по всички места, където хората ще се преселват…

Тогава Бог, виждайки суматохата на човеците, от което зло те бедстват, като се изселват от своето място, ще заповяда на морето да възприеме свойствената му предишна горещина, която по-рано е имало, за да не ходят да се преселват човеците от място на място. И когато Антихрист седне на своя трон, тогава морето така ще закипи, както кипи вода в котел. Когато водата дълго време ври в котела, то няма ли да се изпари на пара? Така ще бъде и с морето. Кипейки, то ще се изпари и ще изчезне като дим от лицето на земята. Дърветата по дъбравите и всички кедри ще изсъхнат от морската жега, водните източници ще пресъхнат. Животни, птици и влечуги – всички ще измрат.

Денят ще се извърти като един час, седмицата – като ден, месецът – като седмица, а годината – като месец. Понеже човешкото лукавство така направи, че и стихиите да станат интензивни, да започнат още повече да бързат и да се усилват, за да се изпълни по-скоро предреченото от Бога число на осмото хилядолетие.

А когато проклетото славолюбие види Енох и Илия, проповядващи и говорещи на хората – да не приемат печата на Антихриста – той ще заповяда да ги арестуват. А пък пророците ще убеждават хората да не приемат печата на Антихриста. Те ще казват, че който прояви търпение и не приеме печата на Антихриста, той ще се спаси и Бог непременно ще го приеме в рая, само заради това, че той не е приел печата. И всеки да има знамението на честния кръст, кръстейки се всеки час, понеже кръстното знамение освобождава човека от адските мъки; а печатът на Антихриста довежда човека в адската мъка. Ако и да жадувате и да искате ядене, но потърпете за малко време, и Бог, като види вашето търпение, ще ви изпрати помощ свише; вие ще оживотворите (дословно: ще се наситите на живот) с помощта на Бога Всевишни. Ако пък не проявите търпение, ще приемете печата на този нечестив цар, но после ще съжалявате за това.

Човеците ще казват на Енох и Илия: „А защо тия, които приеха печата, са благодарни на Антихриста?“ Тогава Енох и Илия ще кажат:

„Те са благодарни, но кой е благодарен, кой благодари чрез техните уста? Благодарят не хората, а единствено самият печат благодари. Злобата, която се е възцарила над тях, чрез техните уста изразява радост и утеха, понеже е успяла да погуби тези човеци, както става със злодеите, които тържествуват и се радват по повод на извършеното злодеяние. И какво представлява тяхната благодарност? Тяхната благодарност означава това, че в тях тържествено се е настанил Сатаната, представил се е за тяхното усещане, за тяхната чувственост, а човекът не съзнава онова, което става с него. Онзи, който възприеме печата на Антихриста, става демон. Макар да твърди, че уж не чувства нито ненаситно лакомство, нито жажда – той всъщност гладува и жадува много повече. И не само повече, но седем пъти повече, отколкото вие сега. Потърпете само малко време. Нима не виждате, че оня, който приема печата на Антихриста, няма да живее, но е духовно мъртъв и го очаква вечна мъка? Нима вие също така желаете да погинете с този печат във вечната мъка, за да бъдете там заедно с тези, които са го приели – там, „където ще бъде плач и скърцане със зъби“? (Мт. 25.30)“

И много други подобни увещания ще проповядват на хората Енох и Илия. Ще чуе Антихрист, че двама човека проповядват, като го наричат прелъстител, магьосник, измамник и коварен дявол. Като чуе това, ще се разгневи, ще заповяда да ги арестуват, да ги доведат при него и с прелъстителни слова ще ги попита: „Какви загиващи овце сте ми вие, понеже нямате царския печат?“ Тогава Енох и Илия ще кажат: „Лъжец и измамник! Демон! По твоя вина толкова души загинаха в ада! Препроклет е твоят печат заедно с твоята слава! Този твой проклет печат и преосквернената ти слава катурнаха света към гибел – твоята напаст доведе света до това състояние, свърши се светът и настана неговият край…“

Такива думи ще чуе Антихрист от Енох и Илия. И ще им каже: „Как смеете вие да говорите така пред мен, самодържеца и царя?“ И ще отговори Илия: „Презираме твоето царство и проклинаме твоята слава, заедно с печата ти.“ Тогава ще се разгневи Антихрист, като чуе тези презрителни отговори, ще стане и като бясно куче ще ги убие със собствените си ръце.

А след като убие Енох и Илия, Антихрист ще пусне в действие своите най-най-зли изчадия. Ще даде воля на злите духове, които е задържал до тогава. Тези изчадия или зли духове са: прелюбодейство, блуд, хомосексуализъм, убийство, грабежи, кражби, лъжа, продажба и покупка на човеци, купуване на момчета или момичета за блудстване с тях по улиците, подобно на псетата. И ще заповяда Антихрист на злите духове, послушни нему – да доведат човеците до там, че те да вършат десет пъти повече злини, отколкото преди.

Ще изпълнят всезлобните негови изчадия това гибелно повеление и ще се устремят да унищожат човешката природа чрез многообразни беззакония. От силното напрягане и безкрайна енергия на неговите всезлобни чада ще погине умствено и чувствено човешката природа в людете. Те, като станат толкова лукави по душа, ще се смалят по тяло – ще бъдат с ръст пет педи. Височината на човешкото тяло ще бъде от 89 до 125 см. Но с деянията на своето лукавство тези люде ще надминат демоните и ще бъдат един дух с демоните.

Ще види Антихрист, че човешкото естество е станало по-лукаво и по-суетно от най-злите негови изчадия, ще се зарадва твърде много на това, че злото в човечеството се е преумножило, че човещината в човека и природно дадените му свойства са изчезнали и че човеците са станали по-лукави от бесовете. И ето, срещу Антихриста, радващ се при вида на човешкото зло, внезапно ще се насочи отгоре „двуострият меч“, с който ще бъде поразен; и ще се изтръгне неговият нечист дух от прескверното му тяло.

Със смъртта на Антихриста ще настане краят на убийствата между хората. Каин положи началото на убиването, а антитипът (Антихрист) ще стане краят – с него ще се свършат убийствата. Какво ще бъде подир това – един Бог знае. А ние знаем само това, че ще бъдат разследвани извършените дела от всеки човек, за да се отделят добрите от злите дела, както пастирът отделя овцете от козите (Мт. 25.32).

Автор: ernest

Замисляли ли сте се кога е времето на най-многото лъжи и измама? Това е именно времето в България известно като Коледа или "Рождество Христово", когато над 4 милиарда души лъжат и биват лъгани. Основните лъжи са две. Да започнем с първата:
Поне около милиард деца всяка година биват лъгани с идването на някакъв старец, който им носи подаръци наричан Дядо Мраз, Дядо Коледа, Санта Клаус, Папа Ноел, св. Никола и тн., който не съществува и популярността му по време на "коледните празници" измества на места дори тази на Исус Христос. Преди 115 години едно малко момиченце дори е излъгано публично и с това става известно и най-странното е, че не се намира някой, който да се противопостави на лъжата. Ще използвам цитат от книгата ми "Измамата за Коледата":  

"По време на „Коледа” в много страни по света се дават два, три или пет пъти повече филми за Santa Claus, отколкото за Исус Христос и това направо промива мозъците на децата. Santa Claus се превръща в идол, своеобразна икона и култ за децата. Първият известен случай на официално манипулиране и нагла лъжа е от 1897 г., когато осем годишното момиченце Virginia O’Hanlon написва писмо до вестника New York Sun и пита дали наистина съществува Santa Claus с думите:

„Драги редакторе. Аз съм на осем години..
 Някои от моите малки приятели казват, че Santa Claus не съществува.
Татко ми казва: Ако го видиш в THE SUN значи е така.
Моля кажете ми истината: има ли Santa Claus?”

След което на 21 септември 1897 г. издателят Francis Pharcellus Church отговаря с манипулативно писмо във вестника, като до 1949 г. всяка година по време на „Коледа” е отпечатвано отново. Част от текста гласи:

„ВИРДЖИНИЯ, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект, в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.   
Да, ВИРДЖИНИЯ, има Santa Claus.”

Писмото завършва с думите:

„Нямало Santa Claus? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.”

 Да припомня само, че лъжата е нарушаване на една от Божиите заповеди и всички родители, независимо от това дали си мислят, че са християни или не, които залъгват децата си със Santa Claus съгрешават спрямо Бог и нямат дял с Христа. Ето какво пише в Библията за лъжците:

„Който говори лъжа няма да устои пред очите ми.” (Псалми 101:7)

„Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.” (Псалми 58:3)

„А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт.” (Откровение 21:8)

Библията ни съобщава, че дяволът е баща на лъжата:

„Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.” (Йоан 8:44)

Исус Христос казва на своите последователи, че ако не станат като децата няма да влязат в Божието царство:

 „Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство” (Матея 18:3)

„Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.” (Марка 10:14-15)

Но какво става, когато малките деца са измамени от възрастните с идол, който заменя Спасителя? – Целият свят, малки и големи са мамени от дявола:

„древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят” (Откровение 12:9)"
Много от хората използват коледните празници просто като повод да се напият, което важи и за играещите ролята на Санта Клаус
 

Втората лъжа е честването на така нареченото "Рождество Христово", което в България е известно още като Коледа. Първо в Библията не намираме никъде, макар и малко споменаване или намек за честването на раждането на Исус Христос. Повечето хора не са много умни и разсъдливи и карат с традициите и наложените от години стандарти и не си задават въпроси. Но нека да попитаме: Къде в Библията пише, че Божия Син е роден на 25 декември - ден специално почитан от езическите народи, когато те извършвали своите жертвоприношения? Ами колкото и да се мъдрите - никъде! А първите християни чествали ли са "Рождества Христово"? Оказва се, че проверявайки раннохристиянските източници се оказва, че никой дори не е чувал за подобно нещо. Кога започва да се прави подобен празник - през късното Средновековие. Най-интересното е, че в Библията дори не е посочена точната дата на раждането на Исус Христос. Никой не се е интересувал от това. Единствено е споменато, че това е било през топлия сезон и овчарите са спели на открито:

„И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.” (Евангелие от Лука 2:8)

Обичаят бил през последната седмица на октомври или първата на ноември да се прибират стадата за зимния период и от това разбираме, че със сигурност Исус не е роден дори през ноември, но някъде по-рано през топлото време на годината. Приблизителното време на годината вече се знае и аз съм го изчислил. Можете да прочетете това в постинга ми с цитат от предстоящата ми книга "Езическите празници и чествания в християнството":

http://ernest.blog.bg/history/2012/12/03/ot-kyde-proizliza-koleda-rojdestvo-hristovo-i-kakvo-naistina.1027037
 
И така много хора считайки се за християни на 24-25 декември отбелязват честването на "Рождество Христово" с езически традиции - време, когато не се е родил Исус и се залъгват с това, други пък биват мамени или те лъжат децата си с някакъв измислен дядо. Но в крайна сметка малцина спазват Божиите заповеди и заръки в Библията.

Автор: horos

 Днес се роди Месия    Какво точно означава думата Месия? В речниците пише, че това означавало „Помазанник”. На никакъв друг език освен на български думата „Месия” не означава нищо. Нито на гръцки, нито на еврейски, или латински тази дума има някакъв близък корен, свързан с помазване. В българския език коренът на думата „месия” е „меся”.
   „Меся” – 1. Бъркам брашно с вода за хляб и др. Бъркам, мачкам нещо гъсто. 2. Смесвам, размесвам. 
   Месия на български означава, „Човек, който меси нещо”.
   Какво точно меси Христос, та го наричат Месия? 
   Вижте този известен цитат от Евангелието на Матея:    26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.  27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;  28. Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.  29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.  Матей 26: 27-29    Ето две неща, които Иисус нарича негово тяло и негова кръв. Това са хлаба и виното. Днес християнските свещеници не знаят какъв е символа на хляба и виното. И двата крайни продукта се произвеждат като се смесват (месят) четирите стихии. Хляба се прави по следният начин:  Взема се жито, което се смеля на брашно. Това е елемента Земя. После към него се прибавя Вода. След като се замесят тези две стихии, те се оставят под въздействието на елемента Въздух, за да втасат.След втасването елементът Огън превръща тестото в Хляб.  Процесът е същия при направата на Виното. Взема се грозде, което по състав е елемента Земя. Изтисква се неговият сок (елемента Вода). Оставя се да ферментира под въздействието на елемента Въздух и накрая алкохолът, който се получава е елемента Огън.     Месия буквално означава, човек който омесва (подчинява) четирите стихии. При нас хората те са изразени по следния начин:  Тялото ни е изградено от елемента Земя и в него като в земята се съдържат почти всички земни елементи. Животът на това тяло се потдържа от елемента Огън. Водата, която преобладава в тялото ни като кръв и лимфа е носителка на нашият Ум. От тези три елемента се изгражда Чашата, или съдът, който наричат още и Душа. Ние мислим благодарение на нея. Въздухът е Духа, който влиза в Чашата тогава, когато тя е изградена и е готова да го приеме и задържи. Когато човек успее да подчини тези стихии в себе си то той подобно на хлебаря, (който меси и изпича хляба) може не само да яде от този хляб, но щедро да раздава и на другите от него. Това е направил и Исус и тогава този хляб тогава става „негова плът”, а кръвта му „вино”.  Сега, когато знаем това ние спокойно можем да разберем и смисъла на молитвата „Отче наш”:    Отче наш, Който си на небесата!   Да се свети Твоето име,   да дойде Твоето Царство,   да бъде Твоята воля,   както на небето, тъй и на земята;   насъщния ни хляб дай ни днес,   и прости нам дълговете ни,   както и ние прощаваме на нашите длъжници,   и не въведи нас в изкушение,   но избави ни от лукавия;   защото Твое е царството,  и силата, и славата вовеки.  Амин.    Аз смятам, че днешният текст не е оригинален и в него не се схваща основната молба за хляба. В катарската Библия, молитвата е наричана „Катар Патер” и в нея има известни разлики:    „Отче наш, който си в Небето, да се свети Твоето име, Твоето царство да дойде, Твоята воля да стане на земята, както е в Небето. Дай ни днес нашия допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб и прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници. И пази ни от изкушение, и освободи ни от зло. Твое е Царството, силата и славата довеки веков. Амин.”    Вижте фразата „допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб”. Гръцката дума, преведена на латински supersubstancialem, е επιουσιον, за която не се знае какво означава. Това, което обаче със сигурност се знае за нея, е, че не означава „ежедневен”.    По-интересното е, че значението на тази дума остава познато не само на богомили и катари, но и на ранните английски реформатори, между които и Джон Уиклиф. Около 1380 г. ранноанглийският превод на Уиклиф превежда Матей 6:9 така: „нашият хляб, нашата друга субстанция” ( англ. oure breed ouer othir substaunce. Използваната от Уиклиф дума substaunce или substance на съвременен английски може да означава вещество, материя, плътност, твърдост, реалност, действителност, състояние, съдържание, същност и същина. По същия начин босненските богомили четат молитвата „Отче наш”: „дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”. Подобен е прочитът на лионския превод: е dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause („хлябът, който е над всичко друго”). Така четат и старолатинските версии: Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi („нашия хляб над всяка същност”).
   Това го прочетох в Интернет в една статия на Д-р теол. Доний К. Донев. Самият автор не разбира за какъв „хляб” в действителност става въпрос. 
   „Дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”, или молитвата към Бог, дадена ни от Иисус би се изтълкувала така:
   „Дай ни ежедневният хляб омесен от стихийте”, или „Направи ни и нас Месии”.
   Тук всички християнски теолози и свещеници ще скочат и ще запротестират, защото са ги учели, че Месията е само един. Но ако знаеха истината за Христос и неговото учение, щяха да разберат и значението на молитвата „Отче наш”. 
   Хор, или Христос е син на падналия в плен на Материята Озирис. При падането си от Божественния свят в тъмнината, Озирис бива разкъсан на 60 милиарда частици и всяка една от тези частици попада в плен на атома.   Тогава неговата сестра Изида тръгва да го търси и след като разбира за неговото падение и заключвате в атома, тя, с помощта на няколко свои приятели започва издигането му. Първо прави свят, подобен на бащиният, откъдето идват с Озирис. После създава условия за растеж на Озирис. На Земята се появяват и останалите елементи, като вода и въздух. С тяхна помощ са създадени растенията, после животните и най-накрая човека. Това е своеобразна стълба по която се издига падналият Озирис. Минералът е бил неговият първи затвор, съставен от елемента Земя. След като към него се прибавили и елементите Огън и Вода, минералът започнал да живее и така се породили растенията. Растенията са следващия затвор на Озирис съставен от два елемента – Земя (тяло) и Огън (живот). След като третият елемент Вода влязъл в действие се появили и животните – третият затвор на Озирис. Човекът вече е бил създаден като венец на творението и в него вече влиза и четвъртият земен елемент Въздух. Това е „Кутията на Пандора”. Единственно човекът може да постигне състоянието от Пан до Ра. Пан е истинският Христос. Той не е само бог на дивата природа, животните, веселието и радоста от живота, πασ,παντοσ (всичко), но и бог на Хората. Първият осъзнал се човек, че не е само рожба на Земята, а е Светлина, паднала от Божия свят е бил Хор. Той се връща горе при сестра си Изида и се хвърля в нейните обятия. Тя освен сестра, е била определена и за бъдеща съпруга на падналият Озирис. Радостта му е била много кратка, след като Изида му е припомнила, че той е само една 60 милиардна част от целият Озирис. Когато се съберат всичките пленени частици, само тогава той щял да стане „цялостен” и да може да се ожени за сестра си. Хор разбрал горчивата истина и тогава доброволно започнал да слиза в материалният свят и да пробужда спящите още свои братя и сестри. Сега след като знаете това, ще разберете и смисъла на молитвата „Отче наш”. Когато Бог ни даде и „нашият хляб, нашата друга субстанция”, то и ние ще можем като Месията да раздаваме от нея и на останалите.

Аз с тези мои четири деца - четири стихии, съм си омесил хляба, сега е ваш ред.

Германка приюти българо-гръцкото семейство, живеещо на летище

26.12.2012 | 15:21

Главата на семейството дори успя да си намери работа

1 от 2 Предишна Следваща     Етикети летище, Германия, дом, българо-гръцко семейство

Българо-гръцкото семейство, живеещо от няколко месеца на летището в Мюнхен само и само да не се връща към бедността в Солун, намери нов подслон.

Тричленното семейство, съставено от гръка Атанасиос, неговата българска половинка Албена и 15-годишният Николай, спеше по пейките в една от чакалните на летището от 6 месеца. Семейството се изхранваше като събираше пластмасови и стъклени бутилки и ги предаваше за рециклиране срещу дребни суми. Служители на летището също помагаха на закъсалата фамилия с каквото могат.

По Коледа обаче състрадателна германка, чието име не се съобщава, им предложила да се преместят да живеят в нейния апартамент. Жилището е малко, съставено от две стаи, но е по-добре отколкото семейството да спи по пейките в чакалнята.

Главата на семейството дори успя да си намери работа. В средата на януари той ще получи първата си заплата, а дотогава семейството ще трябва да изкара с 18 евро.

Двойката се запознава през 2007 г. в Солун, когато Атанасиос е ди джей в местно радио и дори има нощно заведение. С настъпването на кризата обаче той остава без работа, продава заведението и накрая се преквалифицира в продавач на плодове и зеленчуци. Но и това не го спасява от мизерията.

Тогава Атанасиос и Албена решават да заминат за Германия, за да си опитат късмета там, но начинанието се оказва безуспешно, тъй като в страната вече са пристигнали много гърци и намиране на работа, дори като чистачка, се оказва трудно.

Накрая българо-гръцкото семейство решава да живее на летището в Мюнхен по примера на филма "Терминал" на Стивън Спилбърг.

Автор:
Борислава Замфирова 30 Добави коментар
http://www.novini.bg

25.12.2012 | 15:28

Според прогнозата циклонът ще обхване голяма част от територията на централния и федералния окръг при река Волга около 26-27 октомври

  Етикети Русия, извънредно положение, циклон

Руското министерство за гражданска отбрана, извънредни ситуации и отстраняване на последствията от стихийни бедствия предупреди за възможност от извънредна ситуация заради студения циклон в Централната част на Русия, възможно е и затваряне на федералните пътища.

По думите на заместник-началника на Център „Антибедствия" към министерството - Константин Коскин, според прогнозата активният скандинавски циклон ще обхване голяма част от територията на централния и федералния окръг при река Волга около 26-27 октомври.

„Той ще донесе обилни валежи под формата на мокър сняг и силни ветрове със скорост от порядъка на 20-22 метра в секунда", заяви Коскин, цитиран от ИТАР ТАСС.

По думите му такава ситуация може да доведе до прекъсване на електроснабдяването, както и затваряне на междуселищните пътища. Въпреки това той уточни, че това важи предимно за областите около магистрали M-10, "Украйна", "Дон" и "Волга".

Енергийните дружества трябва да са подготвени за екстремни ситуации и бърза реакция, а шофьорите е желателно да не използват автомобилите си, предупреди Коскин.
Спасителните служби призовават гражданите да бъдат особено внимателни през този период и да не се излагат на рискове.

Автор:
Весела Найденова 2 Добави коментар
http://www.novini.bg

25.12.2012 | 20:10

Калашников се намира в кардиологичния диспансер в Удмуртия

  Етикети Михаил Калашников

Оръжейният конструктор Михаил Калашников се намира в интензивно отделение на болницата. Това съобщи РИА „Новости”, позовавайки се на Николай Шкляев, помощник главен конструктор в завода.

"В четвъртък той бе приет в интензивното отделение, но не зная в коя болница”, каза днес Шкляев.

Според Lifenews Калашников се намира в кардиологичния диспансер в Удмуртия. Първоначално той отиде в болница за рутинни тестове.

"По време на болничния му престой му стана лошо. Той вече не е млад и да се рискува в подобни случаи е опасно и затова се наложи спешно да бъде приет в интензивното отделение", разказва представител на кардиологичната клиника. Той съобщи още, че в момента животът на Калашников е вън от опасност.

Автор:
Борислава Замфирова 1 Добави коментар
http://www.novini.bg

25.12.2012 | 10:16

Академикът водил депутатите от партията на Владимир Путин в местен парламент

  Етикети убийство, Русия, Владимир Путин

Ректорът на Аграрния университет на руската автономна република Кабардино-Балкария бе убит днес, предаде РИА новости.

Двама души са влезли в кабинета на Борис Жеруков и са открили огън по преподавателя в град Налчик, който загинал на място. Полицията все още няма версия за мотивите на престъплението.

Ректорът е оглавявал депутатите от партията на президента Владимир Путин Единна Русия в парламента на южната република, допълва агенцията.
 

Автор:
Валери Зайцев 0 Добави коментар
http://www.novini.bg

26.12.2012 | 07:49

Те намериха смъртта си в Южен Судан

  Снимка © Getty Images/Guliver Етикети Южен Судан, загинали руски летци

Телата на четиримата руски летци, които загинаха на 21 декември в Южен Судан, се очаква днес да бъдат върнати в родината, съобщи завеждащият консулския отдел на руското посолство в Уганда Андрей Фьодорових, цитиран от РИА Новости.

Хеликоптерът „Ми-8” на авиокомпания „Нижневартовскавиа”, който работеше по договор с мисията на ООН в Южен Судан извършваше полет за оглеждане на възможните площадки за кацане, когато бе свален на 21 декември. Официалните представители на Южен Судан с известно закъснение признаха, че хеликоптерът е бил свален от техните въоръжени сили „погрешка”. В резултат на инцидента загина руският екипаж на хеликоптера от четирима души.

Автор:
Калина Георгиева 0 Добави коментар
http://www.novini.bg

26.12.2012 | 08:38

Определена е цената на природния газ

  Снимка © Getty Images/Guliver Етикети Русия, природен газ, парламент, Беларус, ратифицирано споразумение

Съветът на Федерацията (горната камара на руския парламент) ратифицира споразумението за доставки на газ за Беларус, както и договора за дейността на компанията „Белтрансгаз”, предаде РИА Новости.

Документът определя цената на природния газ за Беларус за 2012 г. който е доставен за удовлетворяване на вътрешните нужди на страната, а също така определя формулата на тази цена за 2013 и последващите години.

Споразумението също така установява тарифите за услугите по транспортиране на газ по газопроводите на компанията „Белтрансгаз” както за вътрешното потребление, така и извън пределите на Беларус.

Руските сенатори също така ратифицираха междуправителственото споразумение с Беларус относно условията за покупко-продажба на акции и по-нататъшната дейност на „Белтрансгаз”. Споразумението предвижда сключването на договор между „Газпром” и беларуския Държавен комитет за имуществото относно закупуването от руския холдинг на 50-процентов пакет от акциите на „Белтрансгаз” за 2,5 милиарда долара. Тази сделка бе закрита през миналата година и „Газпром” вече притежава 100% от акциите на беларуското газопреносно предприятие.

Автор:
Калина Георгиева 0 Добави коментар
http://www.novini.bg

26.12.2012 | 08:52

Филмът беше внесен в регистъра на екстремистките материали

  Етикети Русия, филм, „Невинността на мюсюлманите", забранен

Филмът „Невинността на мюсюлманите”, който предизвика редица скандали и бе забранен от Тверския съд в Москва, вече е внесен в руския регистър на екстремистките материали, съобщи министерството на правосъдието на Русия, цитирано от РИА Новости.

Руският Федерален списък с екстремистките материали се формира на базата на постъпващите в министерството на правосъдието копия от влезлите в законова сила решения на съдилищата за признаване на дадени информационни материали за екстремистки. С внасянето в този списък екстремисткият материал официално се счита за забранен в цялата страна.

Автор:
Филип Епитропов 1 Добави коментар
http://www.novini.bg