2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Отцепилите се депутати са част от Синята коалиция, заяви Костов. Снимка: БТА
|
Лидерът на ДСБ Иван Костов приема като част от „Синята коалиция” отцепилите се депутати от СДС.
Той обяви, че към формата на обединената десница имат намерение да се присъединят още 4 партии.
Иван Костов приветства създаденото сдружение „Единство”, в което се включиха отцепилите се депутати от СДС Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Цветан Костов, Димо Гяуров и евродепутатът Надежда Нейнски.
“Синята коалиция” са те самите, няма как да ги приемаме, те са си вътре. “Синята коалиция” не е събиране на Костов, Надежда, Петя Ставрева и прочие, това е съюз на избирателя”, заяви в Пловдив съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов.
Той категорично отрече да се коалира с това ръководство на ГЕРБ и изказа разочарование от разпада на СДС, защото гласовете отивали към партията на Бойко Борисов.
Отцепниците от СДС си направиха сдружение, стягат се за избори 8 дек 2012 17:12 201„Губи се една крепост на българската десница, губят се организации, членове, симпатизанти и авторитет, това не може да не ни притеснява”, категоричен е бившият премиер.
Костов призова и за дебат по темата АЕЦ „Белене” и изброи десетте измами, свързани със строежа на нова ядрена централа. Според него, ако избирателите гласуват положително, те ще приемат да се строят реактори от 1993 година и да се повиши цената на тока три пъти.
„По разчетите на HSBS, за да се изплати инвестицията от 10 милиарда и 400 милиона, трябва цената на тока да е три пъти по-висока, затова хората трябва да излязат и кажат „Не”, заяви още тъмносиният лидер.
Бъдещето според него е да се развие сега съществуващата централа АЕЦ „Козлодуй” и да се изчака появата на ново поколение атомни централи след 4 години.
http://www.dnes.bg
„О, добрий Манчев! Ти с Данова бяхте два просветителни факела, черпещи светлината си не от много знания, а от вътрешния огън на вашите чисти, здрави български души!” - Иван Вазов
Драган Манчов и неговия съвременник и колега Христо Г. Данов - дейци на Българското възраждане. Духовният подем на народа тогава може би би бил невъзможен без тяхната отдаденост на просветното дело. Като един млад педагог не мога да не се интересувам, не мога да не се възхитя от тези две личности, образовани и изпълнени с любов към работата си (трудът им то доказва).
Не знам доколко българинът днес осъзнава, че децата са бъдещето на държавата, макар това да е изтъркана фраза. Драган Манчов е знаел тази проста истина и е прилагал най - добрите способи за обучението на учениците, с ясното съзнание, че допринася за доброто на своята родина.
Днешният родител има ниска педагогическа култура, а на всеки е добре позант смисъла на изречението, че основите на възпитанието се полагат още в ранна възраст.
Съществена черта в характера на българите е, че чувстват държавата далечна и чужда, не я мислят за нещо свое, поради което и не се грижат за нея. Не взимат участие в неща, които смятат, че не ги засягат. Историческите обстоятелства са ни направили такива.
Но от самото съждение, че държавата е нещо чуждо, не следва нищо добро. И когато кажем, че децата са бъдещето на една държава, изобщо мислим ли за държавата?
Повечето учители не обучават и не възпитават подрастващите с мисълта, че спомагат за положителното развитие на България, а колкото да се намират на работа и да получават заплата. Това е втория фактор (заедно с ниската педагогическа култура на родителите), поради който днешната младеж е на това равнище, което го виждаме всеки ден.
Мисля, че задача на всеки осъзнат възпитател, преподавател и по - общо педагог, е решаването на проблема за повишаване педагогическата култура на бъдещия родител. Тъй като и добър да е педагогът, работата със зле възпитано дете не дава положителни резултати.
Нови вратички за укриване на данъци и осигуровки набират скорост, алармираха представители на бизнеса на кръгла маса за борба със сивия сектор.
"Все по-често международни компании превеждат заплатите на български специалисти в офшорни зони. Всеки се е вторачил в плащането кеш, но се появяват нови практики на превеждане на пари, които не се контролират", посочи председателят на Камарата на електронната промишленост Кирил Желязков, цитиран от АСН.
Данъчните да обърнат внимание на сделките със занижена стойност, призова Камен Колев, зам.-председател на БСК. За пример той даде Япония, където има законова възможност държавата, ако прецени, че една сделка е подценена, да купи имота или стоката на цена, по-висока с 10%. От БСК искат да се стимулира плащането с банкови карти, като в края на годината се връща част от ДДС по направените с картата покупки. Според АИКБ с върнатото ДДС може да се покриват задължения като данъка за колата или апартамента. "В секторите на горивата и цигарите сивата икономика се проявява на по-високи нива", смята Кирил Желев, бивш зам.-министър на финансите. "Въпреки скока в цената на горивата събраният акциз през миналата година е 1,8 млрд. лв. при 2,9 млрд. лв. за 2008 г.", каза Желев. Подобно било положението и с цигарите. Данните на НСИ за потреблението им показвали, че то е свито до 475 бр. на човек през 2011 г., или по цигара и половина на ден. Според Желев реалното потребление е по-високо. "За мен е необяснимо защо 4 години не се сменят бандеролите за алкохола и цигарите. Дори скокът на акциза на цигарите през 2010 г. с 46% не накара финансовото министерство да смени бандеролите", каза Желев. "Това означава, че данъчните измами имат институционална подкрепа", каза бившият зам.-министър.
Основен текст: “Недейте се чуди на
това, защото иде час, когато всички,
които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
и ще излязат; ония, които са вършили
добро, ще възкръснат за живот, а които са
вършили зло, ще възкръснат за осъждане”. Йоан 5:28,29
Блажената надежда за спасението оживява сърцата на хиляди вярващи. Исус говори за две възкресения: първото – възкресението на праведните, и второто – възкресението на осъдените за погибел. Времето на възкресенията и на свързаните с тях събития обяснява големия въпрос за милениума.
Думата “милениум” не се намира в Библията. Тя е образувана от корените на двете латински думи: “mille” (хиляда) и “anus” (година). Така че “Милениум” означава Нека да се обърнем към Библията, за да видим какво учи тя за хилядагодишния период.
ДЪЛБОКАТА БЕЗДНА
1. Къде ще бъде вързан Сатана?
Виж Откровение 20:1-3.
Сатана трябва да бъде вързан хиляда години в бездната. Думата “бездна” е преведена от гръцката дума “abusos”, която означава “дълбоко” и “празно”. В друг текст същата дума е преведена с “пусто”. Ние намираме, че същата дума е употребена и за да се опише земята в нейното хаотично състояние.
“А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.” Битие1:2.
Думата “бездна” в този текст е преведена от същата дума, която е употребена в Откровение 20 глава – светът първоначално се е намирал в едно пусто, празно състояние. Идва времето, когато земята отново ще се намери в такова хаотично състояние – пуста и неустроена. “Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете, та да няма жител, и къщите, та да няма човек, и страната да запустее съвсем.” Исая 6:11; Виж Еремия 4:23-26
Тези текстове показват, че земята ще стане съвсем пуста и обезлюдена. Наближава времето, когато земята ще остане без едно-едничко живо същество по нея. Еремия описва страшното опустошение в последните дни с думите:
“В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; ще бъдат за тор по повърхността на земята.” Еремия 25:33.
Според този текст ще настане време, когато земята ще бъде осеяна с труповете на поразените човеци. И няма да има нито един жив, който да ги погребе.
СЪБИТИЯ В НАЧАЛОТО НА МИЛЕНИУМА
2. Как ще изпадне земята в такова състояние на пълно опустошение?
“Земята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, земята силно се разтърси. Земята ще полита като някой пиян, и ще се люлее насам натам като колиба; беззакониетой ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане.” Исая 24:19,20; 2:19; Откровение 16:17,18,20.
При второто идване на Исус земята ще бъде разтърсена от един силен трус, който ще разруши градовете и всички дела на човеците и ще разпука повърхнината на земята.
През 1908 г. Италия била разтърсена само десет секунди от едно силно земетресение, при което погинали 76 483 души. Япония преживя едно земетресение през 1923 г., което за две минути отне живота на 100 000 души. А колко ли ужасно ще е разрушението, когато при явяването на Исус ще бъде разтърсена цялата земя!
3. Как ще засегне тази световна катастрофа непокаяните?
“Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” Матея 24:30,31; Виж Откр.6:14-17; Исая 2:19,20
Днес светът е алчен за лъст, удоволствие и печалби. Но в оня ден безнадеждният и немощен грешник ще стои съвсем безпомощен. Тогава дивите удоволствия, джазовата музика и разюзданите веселия и страсти ще се превърнат в горчиви стенания. В оня ден сребролюбците ще се отвръщат с отвращение и погнуса от своите сребърни и златни богове. Днес милиони човеци са твърде много заети, за да могат да си отделят време за молитва и изучаване на Словото Божие. Те тичат с мъчителен, бесен устрем след бягащото злато. Хората нямат време да мислят за вечността. Но в оня ден всички ще разберат, че идолите на този живот означават смърт.
Такива, които не са се приготвили и не са помагали и на други да се приготвят при Исусовото явление, ще се упрекват горчиво – Амос 5:18 -
“Горко на ония, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина”.
Колко благодарни трябва да сме ние, че вратата на благодатта е още отворена! Колко сериозно трябва да се заемем да вървим по пътя на живота!
4. Какви величествени събития ще станат при Исусовото пришествие? Виж Йоан 5:28,29; І Сол. 4:16,17.
Когато Исус се яви, Той ще призове Своите спящи чада из гробовете. Те излизат със съвършени тела, сияещи от блясъка на вечността и вечната свежест (виж І Кор.15:51-55). Семейни членове, които са били за дълго разделени, сега се събират завинаги. О, какъв славен живот очаква ония, които следват Исус! Тогава заварените живи праведни, заедно с възкръсналите праведни, биват грабнати във въздуха да посрещнат Господа. “И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.” Исая 25:9
5. Каква участ ще постигне безбожните при Исусовото явление? Виж ІІ Сол.1:8-10.
Грешните не могат да живеят в присъствието на небесното съвършенство. Сега земята е препълнена с Исусовата неприкрита сияеща слава. Безбожните не могат да понасят тази слава и падат мъртви на земята.
ХИЛЯДАГОДИШНИЯТ ПЕРИОД
6. На какво е осъден Сатана вследствие обезлюдяването на тази земя?
“Той улови змея, старовременната змия, която е Дявол и Сатана, и го върза за хиляда години, и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.” Откр.20:2,3.
Вързването на Сатана на тази опустяла земя е причинено от това, че той няма вече възможност да прелъстява народите. Когато човек няма възможност да направи нещо, казва, че ръцете му са вързани. Така и Сатана се чувства вързан поради обстоятелствата, които му отнемат възможността да продължава своето измамническо дело. При явяването на Господа всички праведни са се възнесли в небесата да Го срещнат, а всички безбожни са мъртви. Така сега Сатана и неговите ангели са единствените обитатели на този мрачен затвор – дълбоката бездна.
В оня ден никой от изкупените нито за миг не ще съжали, че се е решил, въпреки всички трудности, да следва Исус.
7. Къде се намират праведните през хилядата години?
Праведните биват възнесени да срещнат Господа, за да останат с Него 1000 години. Някои разбират погрешно, че през тези 1000 години Исус щял да управлява на тази земя. Вместо това всички праведни отиват на небето в жилищата, които Исус им е приготвил. Каква славна привилегия е да се числиш между Божиите чада и да имаш приготвено жилище на небето! И тогава, спомняйки си за своите земни трудности, изкупените ще извикат: “Небето се е постигнало твърде лесно!”
8. Каква тържествена привилегия ще имат Божиите чада по време на 1000-та години? “Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи.” І Коринт.6:2,3; Виж Откр.20:4
Изкупените ще имат възможност да разследват житейските доклади на погиналите. По такъв начин ще бъде отдръпната завесата на живота на всеки, който не се е предал на Исус, и всички ще бъдат свидетели на точните доклади за вината на грешниците и за справедливостта на Бога. Праведниците Господни ще се уверят завинаги, че Бог е бил справедлив при раздаването на наградата.
КРАЯТ НА МИЛЕНИУМА
9. Кое събитие отбелязва края на милениума? Виж Откр. 21:2,3,10.
Светият град, новият Йерусалим, идва на земята. Изкупените ще видят земята в нейното запустяло състояние, както и следващите след това събития.
10. Как бива развързан Дяволът от неговите вериги? Виж Откр.20:5,7,8.
Исус извиква, и безбожните излизат из гробовете си. Те се явяват с белезите на греха по тях. Каква пъстра тълпа! Милиони и милиони застават на земята, за да получат справедливата си отплата. Виж Откр. 20:12.
Възкресението на неправедните предизвиква освобождението на Сатана. И сега първоначалният прелъстител на душите продължава сатанинското си дело оттам, където е трябвало да го прекъсне преди хиляда години: “И ще излезе да мами народите по четирите краища на земята”. Откр.20:8
Осъдените на погибел поглеждат към изкупените, благословени със свежестта на вечната младост и на мира. Те виждат славния град, дома, който щяха да имат, ако бяха приели поканата на благодатта, ако бяха тръгнали по тесния стръмен път и не бяха отхвърлили кръста.
11. Какво предприема сега Сатана, докато осъдените на погибел са в състояние на пълно отчаяние? Виж Откровение 20:8,9
Сатана уверява множеството на безбожните, че те лесно могат да завземат града, тъй като на брой те са много повече. Той ги организира на борба и започва нападение - последната, отчаяна борба на греха.
12. Как завършва бунтът на греха завинаги? “И Смъртта, и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той бива хвърлен в огненото езеро.” Откр.20:14,15; “Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче. ... Ще стъпчете нечестивите; защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям, казва Господ на Силите.” Малахия 4:1,3.
Сатана и осъдените на погибел биват съвършено унищожени от огъня, който ще очисти земята от греха. И тогава ще изчезне завинаги печалният спомен за греха.
13. Как ще се изпълни тогава Божият първоначален план?
“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.” Откр.21:1; “Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум.” Исая 65:17; Виж Исая 45:18.
Бог ще освободи вселената завинаги от белезите и спомена на греха и Сатана. Земята ще бъде обновена от Твореца в нейната първоначална Едемска красота, за да не бъде никога вече опетнена от грях. Тогава целият Божи всемир ще запулсира в съвършена хармония и в никога несвършваща се радост.
източник: www.thegodlove.com/svetlina2/27.html
Остават броени дни до 21.12.2012 г.
Как да се отнасяме към шлифованото прословуто пророчество на маите – с иронична усмивка и презрение към поредните претенциозни мрачни писания за края на света или с премерена тревога, неприятно глождаща ни под лъжичката, будеща размисъл и чувство на несигурност.
Спокойно, няма да развявам плашилото със сакралните цифри, цъкащи като часовник на адската бомба, определена да взриви света. Само че, когато узрее любопитството, няма как да не се потопя и аз в тази натруфена майска мистификация, и все пак...
Няма как да отречем, че маите са повече от мистерия....
Мистерия е къде и кога е възникнала тази цивилизация, и защо се е развивала в толкова враждебна за човешко местообитание среда.
На снимката: Един от най-красивите градове на маите – Паленке.
Мистерия е как една цивилизация, появила се внезапно преди повече от 1500 години, изобретява най-съвършения вселенски часовник, познат до съвременната епоха.
Мистерия е как създават респектираща култура и знания, които включват астрономически и други открития, непонятни дори и за днешната наука, фантастични представи за космоса и за изумителните галактически цикли. След това, също тъй внезапно и някак си непонятно изчезват, както и са дошли.
Мистерия са галактическите наблюдения, за които са нужни научни познания и апаратура, за да изчислят преди повече от хилядолетие годината и дори денят, в който положението на земята ще се изравни със слънцето и центърът на нашата галактика – Млечният път – нещо което се случва веднаж на 25 800 години.
Маите са създали своя календар, за да отбележат важни дати не само за миналото, но и за бъдещето, като датите са гравирали върху камъни.Маите са имали големи познания, за да изчислилят, че Календарът им трябва да включва цикли по 144 000 дни, а на 21 декември 2012 г. ще приключи 13-ти – последният, от големия космически цикъл от 25 800 години.
Мистерия е календарът на маите, който съвпада с петте хиляди години на нашата регистрирана човешка история, приключва на точно определена дата – дата, която се пада във времето на нашия съвременен живот. Дата, която ние така спокойно приемаме, въпреки, че не знаем какво да очакваме след 21 декември 2012 г.
Наистина ли?...
Има една древна Книга, от която може да почерпим мъдрост и да разгадаем дори такава „аномалия”, каквато се явяват маите. В тази „валидирана” Книга, Творецът никъде не посочва деня и годината на свършека на света, с което твърдението, че това ще се случи на 21.12.12 г. тутакси отпада. Тази истина е достъчна за вярващите и за тях повече доказателства не са необходими. Но как да се убедят невярващите, съмняващите се - в това число науката, философията, археологията и други изследователски звена? Нужни са приемливи и убедителни факти...и колкото и да ви се вижда смешно и нелепо, започнах да търся истината, като се помолих Святият дух да ме напътства в това горещо предизвикателство. Първото зашеметяващо доказателство, буквално ме препъна преди няколко месеца и то не къде, а съвсем наблизо...само на един клик разстояние - в блог.бг.
Бях възхитена от една полезна информация на Христо Вълков (sistemite), брилянтно поднесена - поредицата за математическите и астрономически постижения на маите...В статията „Различните - част 9” има един публикуван откъс от разговор на Петър Баков, автор на книгата " На колене пред Ванга". Ето и посланието на Ванга, с който завършва книгата :
" Все некой ден, да го кажеш другите да го знаят......чак на сто двайсет и седем светлинни години от тук, започва истинския ни свет. А още толкова на вътре е коренът на вейките на гроздовете, на душите ни. И от там, двайсет и седем пъти по толкова е Господ, Богът, леля. Създа-телят ни чедо. Даа... Оттам навътре пък започва красотата, на това, дето му викат сега Дълбина. Скоростта на Дълбината, Пеше (към автора-бел.ред.) е поне стотина пъти, по-бърза от светлината. Там в тъмата на Дълбината, вътре баш в самата нея е кармата на съзнанието, на Светостта. Така, че и Господ си има Господ, да знаеш, чу (чу ли?.бел.ред.). Но никой не е над Силата. Злорадството и глупостта никога не могат да стигнат до там......".........Безкраят, наистина е Безкрай, бре. Един ден да го кажеш леля, па който каквото ще да си разправа. И да знаеш, като си бегам оттук, там ке си те чекам, чу. Там в Дълбините ке си се видиме, нали. В Дълбините, които са на билиарди, билиарди години, чедо.
В старите светове на Предвремието.... В Тишината на Предначалото. А ти всичко да кажеш как е, каквото съм ти го казала, чу. Защото на мене ТЕ ми го казват, Пеше, те. Вярват ми " ................
Убедена съм, че повечето от вас биха възкликнали нетърпеливо: ”Какво чудно виждаш, мигар не знаеш, че Ванга е контактувала с други цивилизации и точно от тях е почерпила тази информация за Безкрая!”
Странното е, че маите с тяхната уникална аритметика, с техните астрономически мерни единици и завидни космически познания дават абсолютно същите стойности, съвършено припокриващи се с тези данни оставени от Ванга...което означава, че зад идентичните сведения дадени и на маите, и на Ванга стои един и същ „учител” (информатор да го наречем)!!! Гениално точни и прегледни изчисления са направени от приятеля ни Вълков (с кристално коректните му изчисления, удовлетворяващи всяко недоразумение и скептицизъм може да се запознаете тук и тук, като ви препоръчвам и цялата му поредица "МАИТЕ - тайната...и...разкритията ?") Няма как да не му се възхитя, още повече, че с неговите изчисления мистерията около пророчествата на маите се подкопа и разклати чувствително!!! Едно от доказателствата, което търсих, ми беше поднесено наготово! (признавам, с математиката само се "ухажвахме" в университета, но никога не сме си били чак толкова близки!).
„Споролюбците” веднага ще ме "прицелят" с друг въпрос: „Добре де, какво пък чак толкова се дивиш - и маите и Ванга са били осведомявани и обучавани от един Космически разум, нормално е пред примитивните маи да се е представил като божеството Кукулкан (Кецалкоатъл - Гугумац – Виракоча), а Ванга да го е "виждала" като извънземно/и - толкова е логично!” –
Момент, не бързайте.... нека ви припомня само няколко реда от Бащинските грижовни заръки на нашия Творец: „Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън (който прави жертвоприношение като изгаря сина си или дъщеря си в огън), никой чародей (който прави черни и бели магии), астролог (който предсказва съдбата и бъдещето на хората по разположението на небесните тела; който прави хороскопи, месечни прогнози чрез биоритми; който изследва, вярва и разпространява зодиака, почита звезди и др.небесни тела и явления; ), гадател (ясновидец; който познава миналото и предсказва бъдещето като гледа на кафе, чай, карти, ръка, черти на лицето, на стъклена топка, пирамида,захар - както е при Ванга и др.), или омаятел (който омайва като внушава мисли и състояния чрез магии, хипноза, музика и танци, алкохол, опиати и др.), никой баяч (който бае за здраве; прави заклинания; лее куршуми), запитвач на зли духове (медиум, спиритист, контактьор или използва автоматичното писане), врач, или запитвач на мъртвите (който вика душите на починалите и се съветва с тях)”. Второзаконие 18:9-11
Защо ли ни е забранил да практикуваме и да се допитваме до врачове? Много постинги изписах и няма как вече да не знаете, че доверим ли се на горните начинания и начинатели (каквато е и Ванга, тя е "врач", "гадател", "запитвач на мъртвите", "запитвач на зли духове") ние се оставяме да бъдем манипулирани от Луцифер и неговите демони - те стоят зад повечето необясними чудеса. КОЙ БАЩА БИ ИСКАЛ ДА ЗАГИНАТ ДЕЦАТА МУ? Точно затова Създателят е оставил предупрежденията, но колко от нас се съобразяват с тях....
След тези математически приравнявания с майски астрономически величини, приложени към посланието на Ванга и след като се допитахме до Библията, може да направим простичкото заключение: Повече от ясно е, че „Просветителят” и на Ванга, и на маите е един и същ и това е ...падналият ангел с неговата армия от демони. За мен като християнка, това доказателство е пределно достатъчно, за да погледна вече с друго око на мистификациите около тази натрапчиво афиширана дата 21.12.2012 г.
Все пак с колкото повече факти е подплатена една теория или хипотеза, толкова по-убедителна е, нали? Затова нека ги потърсим и да разобличим Измамника, който явно нещо цели с тази дата.
И така, Ванга получава знания и информация от Космическия разум („ТЕ ми го казват”), а маите – от техния бог. Кой е техният бог? Това е великият Кукулкан. Маите го описват като висок, светъл човек, с дълга руса (или бяла) коса, с брада, с искрящи сини очи. Доста загадъчен вид, като се има пред вид, че първите бели мъже са се появили в Централна Америка едва в началото на 16 век, тоест 500 години след Кукулкан! Още по-странно е, че във всяка добре развита древна цивилизация има по-един велик учител, чието описание съвпада с това на Кукулкан. На платото Гиза египтяните са се прекланяли пред мъдреца Озирис, в Стоунхендж го наричали Мерлин. В Наска и Саксаяхуман инките са го кръстили Виракоча, а сред ацтеките, както и в някои части на Мексикое известен като Кецалкоатъл - "Пернатата змия" , като Гукуматц в Гватемала, Бочика в Колумбия, Суме в Бразилия или Виракоча в Перу (Наска и Саксаяхуман)...
На перуанците още е познат като Кон-Тики - "Тики" означава "Създателят" или "Носителят на светлина". Из полинезийските острови е известен като Лоно или Кана - Голямата светлина. Наричан е още Кане-Акеа - Прародителят или Тонга-Роа - Океанското слънце.
Всички тези имена се отнасят за едно и също създание - един бог, почитан от толтеки, инки, маи, ацтеки и други народи на Мезоамерика и Тихия океан.
Някои легенди разказват и за произхода на Кетцалкоатъл - неговият баща е наричан Небесният. Кетцалкоатъл пристигнал от една източна земя и се приземил с кораб, който имал криле. Слязъл от небето през дупка в облаците. В други източници се говори, как той дошъл по море и си отишъл по море. Донесъл цивилизацията на тези хора, научил ги да обработват земята, да отглеждат животни, да строят и пишат като им предал завидни астрономически познания... Притежавал невиждана сила и мощ, която поваляла скали и дървета, можел да лети и задълго да изчезва под водата...
Дошъл от небето и се качил обратно там...или отплавал на сал, направен от змии. Но легендите разказвали, че пак щял да се върне - със свършека на времената, точно както обещал...
За сторените добрини този многоименен бог „имал скромно желание – да бъде оприличаван на утринната звезда, Зорницата”. (Този цитат го прочетох в последното издание на „Куклкан слиза от небето”, стр.46, допълнено и преиздадено от Богомил Герасимов.)
Точно тук дъхът ми спря!
Всеки сериозен читател на Библията би ме разбрал напълно! Но за тези, които тепърва ще се запознаят с Божието слово, ще обясня:
Знаете ли кой в Святото Писание носи това звездно име „утринна звезда, Зорница” ?
Л У Ц И Ф Е Р!!!
Ето, уверете се сами:
„12 Как си паднал от небето, ти ДЕНИЦЕ, СИНЕ НА ЗОРАТА! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния. "
Исая 14 - 12:14 (Този цитат разказва за драмата на най-възвишеното и съвършено творение на небесните цивилизации - Луцифер, носителят на светлината.)
ИЗМАМНИКЪТ САМ СЕ Е ИДЕНТИФИЦИРАЛ!!! КАКВО ПО – УМОПОМРАЧАВАЩО САМОПРИЗНАНИЕ БИ МОГЛО ДА ИМА ОТ ТОВА!!! Толкова е самовлюбен в себе си и звездното си име, че заслепен от собственото си величие и болни амбиции е направил епохална грешка, увековечена дори в легендите!!! ЛУЦИФЕР Е съществото „утринната звезда, Зорницата”, "Носителят на светлина", Океанското слънце, все „греещи” имена, зад които стои най-големият човекомразец и убиец на човечеството!!! Наистина болно същество, достойно за презрение и съжаление!
Един дедектив, дори аматьор и дилетант като мен, би си отдъхнал и спрял дотук с търсенето на доказателства и идентификация, защото те са повече от достатъчни за уличаване на Злодееца. Но след като има доказателства за подозрение ( идентичностите на Ванга с тези на маите), налице са самопризнания (да бъде оприличаван на утринната звезда, Зорницата”), все пак престъпникът трябва да има и „пръстови отпечатъци”, нали?
И такива съществуват!:
Характерен е един общ белег, с който са „маркирани” почти всички езически култури и древни народи, като същевременно представлява личен печат за негова собственост. Ще се изненадате, когато разберете, че това е издигнатият от Луцифер символ, култът към ... змията. Негова многовековна привързаност към змията си е чиста патология. Това е неговия брандинг, валиден както за миналото, така и за настощето– пернатата или крилатата змия, която я познаваме и като дракон. Може би не знаете, но преди грехопадението, някога в Едем, змията е била една от най-мъдрите и най-красивите творения на земята. Тя е имала криле и когато е летяла е блестяла ослепително в нюансите на старо злато. Точно това прелестно създание сатана използва като свой медиум, за да съсипе първите човешки създания и да огорчи Създателя.
Със змията бяха подведени и излъгани прародители ни в Едем, със змията отново ще бъдем излъгани в последните дни...сами може да откриете в мрежата колко много змийски култове е имало - още от Египет, после при гностиците, един клон от тях, дори, са се наричали офити – от „офис” на гръцки-змия. Върховното божество на пеласгите – Сабазий, също е изобразявано със седем змии около него. А знаем, че Сабазий и Дионис са едно и също божество – той владее мъртвата и живата материя. В елинската епоха змиите имат криле, Китайските дракони, са всъщност змии, изобразени с криле.
В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл (пернатата змия).
В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Вече спомеах, че древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийския бог, Кукулкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейгтаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г. пр. Хр. до 1200 г. сл. Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.
На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет, например, змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал, в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като „Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.
Може да изброим стотици в миналото и хиляди в настоящето...
И в Православната църква: Горната част на иконостаса, наречена венчилка:
повтаря горната част на жезъла на патриарха:
Странно, кога и защо двата дракона са се озовали върху патриаршеския жезъл?... но да не се отклоняваме от темата по този неравен коловоз...
Обсебващата привързаност на Луцифер към змията е фрапиращо изявена и в архитектурата на пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица, Юкатан, Мексико.
Невероятно зрелище се наблюдава всяка година при пролетното и есенно равноденствие, режисирано с помощта на естествената слънчева илюминация и игра на сенките, когато по северното стълбище на пирамидата в течение на няколко минути започва да пълзи към основата слънчево изображение на змиевидно тяло. Там „приземяващият” се лъчист торус се свързва със скулптурата на глава на огромна каменна змия, намираща се на ръба на пирамидата. Създава се илюзията, че голяма змия се спуска от небето по пирамидата. (оттук е и заглавието на книгата на Б.Герасимов "Кукулкан слиза от небето").Това изумително видение не е някакъв специален ефект или туристическа атракция. Едва ли с думи ще мога да ви опиша светлинното шоу, затова вижте клипа в края на постинга. Всъщност цялата фасада на Храмът на Кецалкоатл е декорирана със страховити огромни змийски глави .
Храмът на Кецалкоатл, "Пернатата змия" се намира на юг, от Теотихуакан.
И докато Сатана въздига в култ „оръжието” си, змията, с която беше измамено и покорено човечеството, то Творецът я е заклеймил с проклятието да се влачи завинаги в прахта по корем. (Битие 3:14)
Може би ще бъдете изненадани, ако разберете, че очевидци на НЛО са описали змията като емблема и на гърдите на гащеризона на „извънземни”. Още едно доказателство чии асистенти са „пришълците”, които няма как да са други, а самите демони от армията на падналите ангели на Луцифер.
След тези неоспорими идентификации става съвсем ясно и разбираемо кой е „преподавал” свръхнаучните познания на народа на маите, египтяните и източните народи, на шумерите, догоните и други африкански примитивни племена – всички древни народи са получили знанията си „наготово” или „подшушнати” от невероятния гений, любимеца на галактическите народи, но злощастно компрометиралият се и изгонен от небесата Луцифер. Тук, земята е неговата бърлога и той е управителят на този наш многострадален свят...Знания получени "наготово" се заплащат с поклонение, а това поклонение води до гибел. Историята потвърждава безпристрастно с факти - едва ли някога ще се разбере точния брой заличени и отмрели цивилизации. Така рухват мистериите за "извънземните" астронавти, които са "приситигали" на земята и са обучавали древните народи в своите тайни на науката, строителството, астрономията, лечителството и други "свръх благини", пред които ние днес онемяваме в почуда.
Нека пак да се върнем и да се поровим в архивите и „досието” на маите - няма как да не забележим учудваща странност – този народ демонстрира едно непонятно натрапчиво следене на времето, за миналото и бъдещето, календарите и ритуалите свързани с тях.
Ерик Томпсън, изтъкнат учен маянист в своя научен трактат ”Възход и упадък на цивилизацията на мая” четем: „Никой друг народ в историята не е изпитвал такъв интерес към прехода на времето...и никоя друга култура не есъздавала философия около толкова специална тема като тази за времето.”
Ако се замислим, наистина неразбираемо и странно е защо му е трябвало на този земеделски народ (и на върхушката му) да следи времето в хиляди и милиони години напред. Още по-удивително е това, като имаме предвид, че маите не са познавали ралото и колелото, нито пък е имало впрегатни животни, които да вършат тежката работа. Парадоксът се задълбочава при вида на съвършено белите пътища, които са се строили, без да има видима нужда, т.н. сакбеоб, които уж не използвали за друго, освен за религиозни цели. За рационалната мисъл има много костеливи орехи, един от които е необходимостта на маите да си служат със системата на т.н. „дълго броене”, границата на която обхващат периоди от един ден до милиони години. В дългото броене на маите тяхната начална дата съвпада с 11 август 3114 г.пр. Хр. от нашия календар. Какво ли е станало на тази дата , за да й се гласува тази чест? Възможно е тази дата да е началото на онази ера, която свършва на 21 декември тази година. Възможно е да съществува някой неразчетен йероглифен текст, който може би ще бъде прочетен и оповестен не от някой упорит учен, а от самия „Просветител” ("Космически разум") (разбрахме вече кой е той!). Това ще разберем скоро, защото той, Кукулкан, утринната звезда, Зорницата”, "Носителят на светлина", Океанското слънце и цялата плеяда от древни имена на божества, зад които се крие САМИЯТ ЛУЦИФЕР, БИ ТРЯБВАЛО ДА ДОЙДЕ, АКО НЕ НА 21.12.2012 Г., ТО МАЛКО ПО-КЪСНО СЛЕД ТАЗИ ДАТА! А МОЖЕ И НА САМАТА КОЛЕДА!...Така датата 21.12.2012 г. не е в истинкия смисъл фаталистична за планетата земя, а обозначава триумфалното „пристигане” на „владетеля” и публичен контакт с нас, последното поколение на човечеството. Предупредени сме и от Твореца за тази предстояща среща с Измамника и Псевдоисуса в Библията!
Искате още доказателства за неговото”пристигане”?
Веднага ви намирам и поднасям плочата „Паметник 6” от Тортугеро, щата Табаско.
Тази реликва е на около 1300 години и в нея има текст, в който се споменава датата 2012 г. като завършек на настоящия цикъл от Дългото броене на маите, но е очевидно, че в нея става дума за бъдещето. Още по-интересен е фактът, описващ някои събития, в които участва Болон Йокте (арсеналът от псевдоними на сатана наистина е внушителен!) – мистериозно божество, което маите свързават с война и съзидание. Подозрително загадъчно е (сякаш някой нарочно дразни изследователския ни нюх), но ерозия и пукнатини е повредила Паметник 6 и от най-важната част с йероглифите нищо не е останало, което не позволяват да се прочете надписа изцяло. Някои предполагат, че звучи така: “Той ще слезе от небето.”
Има един втори , още по - „свеж” артефакт -
Националният институт по антропология и история на Мексико направи изявление в смисъл, че има и друго споменаване на нашата 2012 г. То е в руините на Koмалкалко близо до Тортугуеро. Това е надпис тухла (Koмалкалко се различава от другите здрави храмове на маите, който е направен от тухли.)
Представителят на института Артуро Мендес заяви, че част от надписа е бил открит и проучен преди няколко години. Той се съхранява в момента в трезорите на института. В придружаващите йероглифи се използва сегашно време “той (тя, то) идва”.
Съществува още едно писмено доказателство - Книгите на Чилам Балам (Книгите на Жреца Ягуар), които са на маянски език, но записана на латиница. Странното е, че те се появяват през ХVІІ-ХVІІІ в. и в тях се съзира вмешателство и влияние на католическото духовенство (защо ли не се учудвам? Но тук вече съм подозрително осторожна!) Подобно на пророчеството от Тортугеро пророчествата в Чилам Балам предричат завръщането на боговете в края на цикъла от 13 бактуна. Предсказано е, че Кукулкан ще се върне в катун 4 Ахау. Това е пероидът от 20 г., в чийто финал се намираме в момента и който приключва през 2012 г. В превода на Мейкимсън предсказанието гласи по този начин:продължението ще бъде в коментарите ми под постинга, тъй като лимитът на блога ми го отряза, наистина съжалявам...
vbox7.com/play:774261bbc7&r=emb
На 1 април 1939 г. световният печат разпространи новината, че правителството на Невил Чембърлейн е преразгледало политиката си на отстъпки и неангажиране и е обещало Великобритания да защитава Полша срещу всяка заплаха от страна на Германия с цел да запази мира в Европа.
На 1 септември Хитлер прекоси обаче полската граница. Два дни по-късно, след като напразно настояваха за оттегляне, Великобритания и Франция влязоха в битката. Започна нова европейска война, която прерасна във Втора световна война.
Западните съюзници влязоха във войната по две причини. Непосредствената причина беше да изпълнят обещанието си да защитят независимостта на Полша, а основната — да отстранят потенциалната опасност за самите тях и да се погрижат за собствената си сигурност. В крайна сметка те се провалиха и в двете си намерения. Първо, не само не успяха да попречат Полша да бъде прегазена и поделена между Германия и Русия, но и бяха принудени след шест години война, която завърши с убедителна победа за тях, да се съгласят Русия да доминира над Полша, като не изпълниха обещанията си пред поляците, сражавали се на тяхна страна.
В същото време всички усилия, които бяха хвърлени за разгрома на хитлеристка Германия, в крайна сметка доведоха до една опустошена и отслабена Европа, чиито съпротивителни сили бяха намалели значително пред лицето на нова, по-голяма заплаха — Великобритания заедно с европейските си съседи се превърна в беден васал на Съединените щати.
Това са суровите факти от една победа, на която се възлагаха големи надежди и която бе постигната много болезнено, след като колосалната тежест на Русия и на Америка бе сложена на везните срещу Германия. Резултатът от нея разсея настоятелно подхранваната обща илюзия, че „победата“ ще донесе мир. Той потвърди предупреждението на опита от миналото, че победата е като „мираж в пустинята“ — пустинята, създадена от една продължителна война, водена с модерни оръжия и без ограничения в подбора на средствата.
Преди да се заемем с причините, довели до войната, си струва да се спрем на последиците от нея. Разбирането за това, какво донесе тя, може би ще ни помогне да направим по-реалистично изследване на причините, довели до нея. За целите, поставени пред Нюрнбергските съдебни процеси, беше достатъчно да се приеме, че избухването на войната и разрастването й се дължат на агресията на Хитлер. Но това е твърде опростено и повърхностно обяснение. Предизвикването на втора голяма война бе последното нещо, което Хитлер искаше. Неговите хора и особено генералите му много се страхуваха от такъв риск. Опитът от Първата световна война беше дал отражение върху начина им на мислене. Подчертавам тези основни факти не за да залича характерната за Хитлер агресивност, нито агресивността на много германци, които възторжено застанаха зад него. Но въпреки че бе напълно безскрупулен, той дълго време бе изключително предпазлив в преследването на целите си. Военачалниците му бяха още по-предпазливи и се отнасяха с недоверие към всяка стъпка, която би могла да провокира общ конфликт.
След войната голяма част от германските архиви беше заловена, което даде възможност да бъдат проучени. Те разкриха едно изключително безпокойство и дълбоко недоверие във възможностите на Германия да води голяма война. Когато през 1936 г. Хитлер отново окупира демилитаризираната Рейнска област, неговите генерали са били разтревожени от решението му и от реакцията, която то може да предизвика сред французите. В резултат на протестите им отначало там са изпратени само символични части, които да проверят „какъв вятър ще задуха“. Когато той възнамерява да изпрати войски в помощ на Франко в испанската Гражданска война, те отново протестират заради рисковете, свързани с подобна стъпка, и Хитлер се съгласява да ограничи помощта си. Но при навлизането в Австрия през март 1938 г. той пренебрегва опасенията им.
Когато скоро след това разкрива намеренията си да упражни натиск върху Чехословакия да върне Судетите, началникът на генералния щаб генерал Бек изготвя докладна записка, в която заявява, че агресивната експанзионистична програма на Хитлер ще доведе до световна катастрофа и до разгром на Германия. Меморандумът е прочетен пред съвещание на видни генерали и с тяхно одобрение изпратен на Хитлер. Когато Хитлер не дава признаци, че е готов да промени политиката си, началникът на генералния щаб подава оставка. Хитлер уверява останалите генерали, че Франция и Великобритания няма да се бият заради Чехословакия, но това далеч не ги успокоява и те замислят военен бунт, предвиждащ арестуването на Хитлер и на другите нацистки водачи, за да се избегне рискът от война. Техният контраплан е провален от съгласието на Чембърлейн с осакатяващите Чехословакия искания на Хитер. Заедно с французите той приема да стои настрана, докато тази нещастна държава е лишена както от територията, така и от отбраната и.
За Чембърлейн Мюнхенското споразумение „гарантира мир за съвремието ни“. За Хитлер то е още един голям триумф не само над чуждестранните му опоненти, но и над генералите му. След като предупрежденията им неколкократно се опровергават от успехите му, които не срещат съпротива и са постигнати без проливане на кръв, те, естествено, губят увереността и влиянието си. Също така естествено, Хитлер става прекалено самоуверен, че ще продължи да жъне лесни успехи. Дори и когато съзнава, че по-нататъшните авантюри могат до доведат до война, той е уверен, че тя ще бъде малка и краткотрайна. Съмненията му са удавени от натрупания ефект на опиянението от успеха.
Ако наистина е замислял голяма война, в която да участва и Великобритания, той би положил всички усилия за изграждането на флот, способен да оспори британското превъзходство по море. Всъщност той дори не разширява военноморския си флот до нивото, предвидено в англо-германския договор за военноморските сили от 1935 г. Хитлер постоянно уверява своите адмирали, че няма никакъв риск от война с Великобритания. След Мюнхен им казва, че поне през следващите шест години не трябва да очакват конфликт с англичаните. Дори през лятото на 1939 г. и до самия 22 август той повтаря тези уверения, макар и с отслабваща убедителност.
Как тогава стана така, че бе въвлечен в голям конфликт, който се стараеше да избегне? Отговорът трябва да се търси не само и най-вече в агресивността на Хитлер, но и в окуражавалото го дълго време самодоволно отношение на западните сили, както и от техния внезапен завой през пролетта на 1939 г. Този обрат е толкова рязък и неочакван, че прави войната неизбежна.
Ако позволите на някого да нагрява бойлера до такава степен, че налягането да прехвърли опасната критична точка, отговорността за евентуалната експлозия, до която може да се стигне, пада върху самите вас. Истината за физическото мълчание е валидна също толкова и за политическо мълчание, особено що се отнася до поведението по международните въпроси.
От идването на Хитлер на власт през 1933 г. британските и френските правителства правят безкрайно повече отстъпки на този опасен автократ, отколкото на предишните демократични правителства на Германия. На всяка крачка те показват, че са готови да избягват неприятностите и да загърбват неудобните проблеми, за да запазят спокойствието си в момента за сметка на бъдещето.
Хитлер, от друга страна, обмисля твърде логично проблемите си. Неговият политически курс се определя от идеите, формулирани в един „завет“, който той излага през ноември 1937 г. и чийто текст е запазен в т.нар. „Хосбахски меморандум“. Той се основава на убеждението, че Германия има изключителна нужда от повече Lebensraum — жизнено пространство — за своето нарастващо население, за да бъде в състояние да поддържа жизнения му стандарт. Според него Германия не може да разчита на собствените си ресурси, особено за изхранването си. Тя не може и да си купи от чужбина това, което й е нужно, защото това би означавало да харчи повече чужда валута, отколкото може да си позволи. Перспективите да получи по-голям дял от световната търговия и индустрия са твърде ограничени от стените, издигнати от митническите тарифи на другите държави и от собствената й финансова слабост. Нещо повече, външните доставки биха я направили зависима от чуждите държави и биха я обрекли на глад в случай на война.
Неговото заключение е, че Германия трябва да получи повече „полезна земеделска площ“ в слабо населените райони на Източна Европа, а би било наивно да се хранят надежди, че може по силата на добра воля да се сдобие с подобни отстъпки. „Историята на всички времена — на Римската империя, на Британската империя — е доказала, че всяко пространствено разширяване може да бъде постигнато само чрез преодоляване на съпротива и поемане на рискове… нито преди, нито сега е имало пространство без собственик“ (цитатът е от „Моята борба
” на Адолф Хитлер – Виктор Кордон). Проблемът трябва да бъде решен най-късно до 1945 г., защото „след това ние можем само да очакваме нещата да се влошат“. Възможните отдушници ще бъдат блокирани и ще настъпи криза с изхранването.
Въпреки че тези идеи отиват много по-далеч от първоначалното желание на Хитлер да възстанови територията, отнета от Германия след Първата световна война, не е вярно, че западните държавници не са имали представа за тях, както твърдят по-късно. В периода 1937–1938 г. в неофициални разговори, но не и пред обществеността, много от тях показват откровен реализъм, а в британските правителствени кръгове се излагат редица аргументи за това, че на Германия трябва да бъде позволено да се разшири на Изток, за да може по такъв начин да бъде избегната опасността за Запада. Те проявяват много голямо съчувствие към желанието на Хитлер за Lebensraum — и му го показват. Не желаят обаче да се замислят върху проблема, как собствениците му ще бъдат принудени да го отстъпят, ако не бъдат заплашени от превъзхождаща ги сила.
Германските документи разкриват, че Хитлер е получил специално насърчение по въпроса от визитата на лорд Халифакс през ноември 1937 г. Тогава той е лорд-канцлер, вторият по важност пост в правителството след министър-председателя. Според останалите в архивите записи за съдържанието на разговора той дава на Хитлер да разбере, че Великобритания ще му позволи да действа с развързани ръце в Източна Европа. Халифакс може и да не е имал точно това предвид, обаче такова е впечатлението, което е оставил, и то се оказва от решаващо значение.
През февруари 1938 г. Антъни Идън е принуден да подаде оставка от поста министър на външните работи след многократни разногласия с Чембърлейн, който в отговор на един от неговите протести му казва „да си върви вкъщи и да вземе аспирин“. На негово място за външен министър е назначен Халифакс. Няколко дни по-късно британският посланик в Берлин сър Невил Хендерсън води конфиденциален разговор с Хитлер, който е продължение на разговора с Халифакс от ноември, и му съобщава, че британското правителство се отнася с голямо разбиране към желанието на Хитлер за „промени в Европа“ в полза на Германия и че „сегашното правителство на Великобритания е с изострено чувство за реалност“. Както показват документите, тези събития ускоряват действията на Хитлер. Той смята, че е получил зелена светлина, позволяваща му да се насочи на Изток, и това е било съвсем естествено заключение.
Хитлер е допълнително окуражен от примиренческия начин, по който британското и френското правителство приемат навлизането му в Австрия и присъединяването на тази страна към германския райх. (Единствената засечка в тази лесна маневра е повредата на танковете му на път към Виена.) Той получава още едно поощрение, когато научава, че Чембърлейн и Халифакс са отхвърлили направените след този ход руски предложения да обсъдят план за колективни гаранции срещу германското настъпление.
Тук трябва да се каже също, че когато заплахата за чехите назрява през септември 1938 г., руското правителство отново изразява желание както по официален, така и по неофициален път, да обедини усилията си с Франция и Великобритания за вземането на мерки в защита на Чехословакия. Предложението не е прието. Нещо повече, Русия демонстративно е изключена от Мюнхенската конференция, на която е решена съдбата на Чехословакия. Това „пренебрегване“ има фатални последици през следващата година.
След начина, по който британското правителство се примирява с действията му на Изток, Хитлер е неприятно изненадан от силната реакция и частичната мобилизация, когато той подлага на натиск Чехословакия през септември. Когато обаче Чембърлейн отстъпва пред исканията му и активно му помага да наложи своите условия на Чехословакия, той усеща, че моментната заплаха със съпротива е само операция за спасяване на престижа и е в отговор на възраженията на голяма част от британската общественост, чийто главен изразител става Уинстън Чърчил, който се противопоставя на правителствената политика на примирение и отстъпки. В не по-малка степен Хитлер е поощрен и от пасивността на французите. След като те с такава готовност изоставят своя чешки съюзник, който притежава най-боеспособната армия от по-малките сили, изглежда малко вероятно да влязат във война, за да защитят когото и да било от многобройните си бивши съюзници в Източна и в Централна Европа.
Така Хитлер разбира, че може без особени рискове набързо да приключи с Чехословакия и след това да продължи настъплението си на Изток.
Отначало той няма намерение да тръгва срещу Полша, въпреки че към нея е присъединена най-голямата територия, отрязана от Германия след Първата световна война. Полша, както и Унгария му помагат да застраши тила на Чехословакия, принуждавайки я по този начин да капитулира пред исканията му — между другото Полша се възползва от възможността да заграби парче от територията на Чехословакия. Хитлер е склонен да приеме Полша като по-младши партньор, при условие че тя върне германското пристанище Данциг и даде на Германия свободен достъп до Източна Прусия през Полския коридор. При създалите се обстоятелства това е твърде скромно искане от страна на Хитлер. Обаче при последвалите през зимата дискусии той установява, че поляците упорито отказват да направят такава отстъпка и твърде самонадеяно надценяват собствените си сили. Въпреки това Хитлер продължава да се надява, че след допълнителни преговори те ще се съгласят. На 25 март той казва на своя главнокомандващ, че „не иска да решава проблема за Данциг със сила“. Тази позиция обаче е променена от една неочаквана стъпка на Великобритания, предприета в отговор на негови действия в друга посока.
През първите месеци на 1939 г. ръководителите на британското правителство са много по-доволни от когато и да било. Те наивно вярват, че мерките за ускорено превъоръжаване, програмата за превъоръжаване на Америка и икономическите трудности на Германия намаляват опасността. На 10 март Чембърлейн изразява в неофициални разговори мнението, че перспективата за мир е по-добра от всякога, и изразява надежда преди края на годината да бъде свикана нова мирна конференция. На следващия ден в реч сър Самюъл Хоар — предшественикът на Идън на поста министър на външните работи и вече министър на вътрешните работи, изразява оптимизъм, че светът навлиза „в златен век“. Министрите уверяват приятели и критици, че поради тежкото си икономическо положение Германия е неспособна да води война и че ще бъде принудена да се подчини на условията на британското правителство в замяна на помощта, която то й предлага под формата на търговски договор. Двама министри — Оливър Стенли и Робърт Хъдсън, се канят да заминат за Берлин, за да уточнят условията по сключването му.
Същата седмица „Пънч“ излиза с карикатура, която показва как Джон Бул[1] с въздишка на облекчение се събужда от кошмар, а доскорошният „страх от война“ излита през прозореца. Никога не е имало такова изобилие на абсурдно оптимистични илюзии, както в идите[2]
на март 1939 г.
Междувременно нацистите насърчават сепаратистките движения в Чехословакия и подклаждат провала й отвътре. На 12 март словаците обявяват независимост, след като техният лидер отец Тисо посещава Хитлер в Берлин.
Полският външен министър — полковник Бек, постъпва още по-недалновидно, като изразява публично пълната си симпатия към словаците. На 15 март германските войски навлизат в Прага, след като чешкият президент отстъпва пред искането на Хитлер да установи „протекторат“ над Бохемия и като последица от това да окупира страната.
Предишната есен, когато е сключено Мюнхенското споразумение, британското правителство дава гаранции за защита на Чехословакия от агресия. Обаче Чембърлейн заявява в Камарата на общините, че с отцепването на Словакия тези гаранции се анулират и че вече не се чувства обвързан с това задължение. Макар да изразява съжаление по повод на случилото се, той дава да се разбере в Камарата, че не вижда причина за „отклоняване“ от британската политика.
Но след няколко дни Чембърлейн прави рязък завой, който е толкова внезапен и с такива далечни последици, че изумява света. Неочаквано той взема решение да блокира всички по-нататъшни стъпки на Хитлер и на 29 март изпраща на Полша предложение да я подкрепя срещу „всякакви действия, заплашващи полската независимост, на които полското правителство реши, че е жизненоважно да се противопостави“.
Невъзможно е да се прецени това негово действие от какво е било повлияно толкова решително — дали е било предизвикано от натиска на общественото възмущение или от неговото собствено, дали се е дължало на гнева му, че е бил изигран от Хитлер, или се е почувствал унизен от това, че се е показал глупак в очите на собствения си народ.
Повечето хора във Великобритания, които подкрепят и аплодират примиренческата му политика, претърпяват подобна силна метаморфоза, изострена от укорите на „другата половина“ от нацията. Скъсването е окончателно, а нацията отново е обединена от общото негодувание.
Неясните условия на гаранцията поставят съдбата на Великобритания в ръцете на полските управници — хора твърде колебливи и несигурни в преценките си. Освен това изпълнението на гаранцията е невъзможно без помощта на Русия, а предварително не са били предприети стъпки, за да се установи дали тя би се съгласила да окаже помощ и дали Полша би я приела.
Когато от правителството се иска да одобри гаранцията, на него дори не му се показва актуалният доклад на Комитета на началник-щабовете, от който би станало ясно колко невъзможно би било от практическа гледна точка да бъде осигурена каквато и да било ефикасна защита на Полша[3]
. Съмнително е обаче дали това би променило нещата, като се има предвид какво е било преобладаващото настроение.
Когато гаранцията е поставена за обсъждане от парламента, я приветстват от всички страни. Лойд Джордж издига самотен глас, когато предупреждава Камарата, че поемането на ангажимент с такива дълготрайни последици без предварителна увереност в подкрепата на Русия би било самоубийствена грешка.
Гаранцията за Полша се оказва най-сигурният начин да се предизвикат експлозия и световна война. Тя е съчетание от максимално изкушение и открито предизвикателство. Тя амбицира Хитлер да покаже колко напразни са гаранциите за една страна, отдалечена от Запада, като същевременно кара твърдоглавите поляци да бъдат още по-малко склонни на отстъпки, а, от друга страна, прави невъзможно отстъплението му без загубата на престиж.
Защо полските управници приемат такова съдбоносно предложение? Отчасти защото имат преувеличена до абсурдност представа за силата на старомодните си въоръжени сили — хвалят се с възможността за „кавалерийска атака срещу Берлин“. Отчасти също и поради субективни фактори: скоро след това полковник Бек казва, че бил решил да приеме британското предложение „между две дръпвания“ от цигарата, която пушел. Той обяснява, че по време на срещата му с Хитлер през януари му било трудно да преглътне забележката на Хитлер, че Данциг трябва да бъде върнат, и че когато британското предложение му било предадено, видял в него възможност да удари плесница на Хитлер. Това импулсивно решение е типичен пример за това, по какъв начин често пъти се решава съдбата на народите.
Сега единствената възможност да се избегне войната е да се осигури подкрепата на Русия — единствената сила, която би могла пряко да окаже помощ на Полша и така да възпре Хитлер. Но въпреки че въпросът не търпи отлагане, стъпките на британското правителство са мудни и колебливи. Чембърлейн силно ненавижда Съветска Русия, а Халифакс изпитва към нея нескрита религиозна антипатия. И двамата подценяват силата й, като същевременно надценяват силата на Полша. Дори и да са признавали необходимостта от споразумение за взаимна отбрана с Русия, те искат то да бъде сключено при техните условия и не разбират, че с прибързаната си гаранция за Полша се поставят в положение, което ги принуждава да се съгласят с нейните условия — нещо, което, ако на тях не им е ясно, Сталин разбира добре.
Но освен собствените им колебания трябва да се споменат и възраженията на полското правителство, както и на другите малки сили в Източна Европа да приемат военна помощ от Русия, тъй като се страхуват, че подкрепата на нейните армии би била равносилна на нахлуване в териториите им. Поради това ходът на британо-руските преговори е бавен като погребално шествие.
Отговорът на Хитлер на новата ситуация е коренно различен. Силната реакция на Великобритания и удвоените мерки за превъоръжаване го стряскат, но ефектът от това е противоположен на очакванията. Чувствайки, че англичаните се противопоставят все повече на германската експанзия на Изток, и обезпокоен от мисълта, че може да бъде спрян, ако се забави, той стига до заключението, че трябва да ускори стъпките си към Lebensraum. Ho как би могъл да го стори, без да предизвика тотална война? Решението му е повлияно от представата му за англичаните, позната му от историята, затова решава, че те няма и да помислят да влязат във война заради Полша без подкрепата на Русия. Така че, преглъщайки омразата и страха си от „болшевизма“, той насочва усилията и енергията си върху това да се помири с Русия и да си осигури нейния неутралитет. Това е завой, по-неочакван дори от завоя на Чембърлейн, но също толкова съдбоносен с последиците си.
Хитлер е улеснен в новата си политика да ухажва Русия, тъй като Сталин вече гледа на Запада по нов начин. Естественото недоволство на руснаците от начина, по който ги пренебрегват Чембърлейн и Халифакс през 1938 г., се засилва, след като Хитлер влиза в Прага и техните подновени предложения за общ отбранителен съюз са посрещнати хладно, а британското правителство се втурва да се споразумява с Полша. Нищо не би могло да предизвика по-големи съмнения и подозрения.
На 3 май идва предупреждение, което не могат да видят само слепите — разпространена е новината, че руският комисар на външните работи Литвинов е освободен от поста. Той е отдавнашен привърженик на сътрудничеството със силите на Запада срещу нацистка Германия. На неговия пост е назначен Молотов, за когото се говори, че предпочита повече да си има работа с диктатори, отколкото със свободни демократи.
Първите предварителни стъпки към съветско-нацистко разведряване са направени през април, но и двете страни проявяват изключителна предпазливост, тъй като взаимното недоверие е твърде дълбоко и всяка страна подозира другата, че цели да й попречи да се споразумее със западните сили. Бавният напредък на британо-руските преговори окуражава германците да се възползват от възможността да ускорят темпото и да си свършат работата. До средата на август обаче Молотов не пожелава да се ангажира с нищо конкретно. След това настъпва рязка промяна. Възможно е да е предизвикана от готовността на германците за разлика от колебанията и резервираността на англичаните да се съгласят с условията на Сталин, особено с тези да му бъдат развързани ръцете по отношение на балтийските държави. Може да е свързана и с очевидния факт, че Хитлер не би могъл да си позволи да отлага действията в Полша за по-късно от началото на септември, за да не бъде възпрепятстван от атмосферните условия. Така че отлагането на съветско-германското споразумение за втората половина на август гарантира, че за Хитлер и за западните сили няма да има време да постигнат ново „Мюнхенско споразумение“, което би представлявало опасност за Русия.
На 23 август Рибентроп заминава със самолет за Москва и пактът[4]
е подписан. Той е придружен от тайна спогодба, според която Полша трябва да бъде поделена между Германия и Русия.
С този пакт войната става неизбежна и поради закъснението, с което е сключен. Хитлер не би могъл да се откаже от предприемането на действия в Полша, без това сериозно да накърни престижа му пред Москва. Нещо повече, убеждението му, че британското правителство няма да се осмели да започне една абсолютно безполезна борба за запазването на Полша и че не желае намесата на Русия, е подсилено, след като в края на юли Чембърлейн започва неофициални преговори с него посредством своя доверен съветник сър Хорас Уилсън за сключване на британо-германски пакт.
Закъснелият толкова много съветско-германски договор обаче не оказва в върху британското правителство ефекта, който Хитлер очаква. Тъкмо обратното, той разпалва у него онзи „булдогски“ дух на сляпа решителност без оглед на последствията. При това положение Чембърлейн не може да остане настрана, без да загуби престиж и да наруши поетото обещание.
За Сталин е съвсем ясно, че западните сили отдавна са склонни да позволят на Хитлер да търси разширение на Изток — към Русия. Има вероятност той да е гледал на съветско-германския пакт като на удобно средство за отклоняване на агресивния устрем на Хитлер в противоположна посока. С други думи, чрез тази ловка стъпка встрани може би е искал да предизвика сблъсък между преките и потенциалните си противници. Най-малкото това би намалило заплахата за Съветска Русия и би могло да ги изтощи до такава степен, че да й осигури следвоенно надмощие.
С пакта се цели премахването на Полша като буфер между Германия и Русия, но руснаците винаги са смятали, че е по-вероятно поляците да бъдат използвани като авангард на едно германско нахлуване в Русия, отколкото като барикада против него. Като оказват съдействие за завладяването на Полша и като я поделят с Хитлер, те не само получават лесен начин да върнат собствеността си отпреди 1914 г., но и имат възможност да превърнат Източна Полша в буферно пространство, което, макар и тясно, да бъде под контрола на техните въоръжени сили. Това изглежда по-надеждна преграда от една независима Полша. Пактът проправя и пътя за руската окупация на балтийските държави и на Бесарабия, на което се гледа като на разширяване на тази буферна зона.
През 1941 г., след като Хитлер нахлува в Русия, стъпката на Сталин встрани през 1939 г. вече изглежда фатално късогледа. Има вероятност Сталин да е надценил способността на западните държави да окажат съпротива и да изтощят по този начин силите на Германия. Вероятно е също да е надценил и първоначалните съпротивителни сили на своите войски. Въпреки всичко, когато години по-късно разглеждаме европейската ситуация, не е толкова сигурно, както това изглежда през 1941 г., че стъпката му встрани е била неизгодна за Съветска Русия.
От друга страна, тя незабавно наврежда на Запада. Главна вина за това носят тези, които са отговорни за политиката на протакане, заменена с избързване пред лицето на очевидно експлозивна обстановка.
Като се спира на влизането на Великобритания във войната, след като описва как тя позволява на Германия да се превъоръжи и след това да погълне Австрия и Чехословакия, отклонявайки същевременно предложенията на Русия, Чърчил казва: „…когато всички тези преимущества са пропилени, Великобритания тръгва, водейки Франция за ръка, към гаранция за целостта на Полша — на тази същата Полша, която с апетит на хиена само преди шест месеца се бе включила в разграбването и разрушаването на чехословашката държава. Битката трябваше да се води през 1938 г., когато германската армия можеше да събере едва половин дузина обучени дивизии за Западния фронт, когато Франция с почти шейсет-седемдесет дивизии можеше със сигурност да премине Рейн или да влезе в Рурска област. Но тогава това се смяташе за неразумно, прибързано действие, под нивото на модерната интелектуална мисъл и морал. Независимо от това в края на краищата двете западни демокрации обявиха, че са готови да рискуват живота си за териториалната цялост на Полша. Историята, която главно регистрира престъпленията, безумствата и страданията на човечеството, може да бъде претърсена надлъж и нашир, за да се открие аналог на тази внезапна и пълна промяна на водената пет-шест години политика на добродушни отстъпки в името на омиротворяването и на трансформирането й почти за часове в готовност да се приеме една очевидно скорошна война при много по-лоши условия и в много по-голям мащаб…
Това беше решение, което бе взето във възможно най-лошия момент и при най-неблагоприятните условия и което със сигурност щеше да доведе до унищожаването на десетки милиони хора“[5]
.
Това е една изключително сурова, но закъсняла присъда над грешката на Чембърлейн, тъй като самият Чърчил в онзи момент подкрепя настоятелното предложение на Чембърлейн за британски гаранции за Полша. Съвсем очевидно е, че през 1939 г. той, както повечето британски лидери, е действал емоционално, а не е преценявал нещата трезво — нещо, характерно някога за британските държавници.
Бележки
[1] Джон Бул — нарицателно за англичанин, еквивалент на американския Чичо Сам — бел. ред. ↑
[2] иди (лат.) — 15-ият ден на месеца у древните римляни — бел. прев. ↑
[3] Малко по-късно това ми каза Хор-Белиша — тогава министър на войната, както и лорд Бийвърбрук, който беше чул да се говори по въпроса от други членове на правителството. ↑
[4] Известен като „пакта Рибентроп-Молотов“ — бел. ред. ↑
[5] Чърчил, Уинстън. Втората световна война. Т. I.с. 333–334. ↑
Материалът е Първа глава от фундаменталния труд на британския историк Базил Лидъл Харт „История на Втората световна война”
За автора:
Базил Лидъл Харт е британски военен историк, кореспондент и стратег.
По време на Първата световна война той служи като офицер в британската армия. През 1927 г. той се уволнява от армията със степен капитан. След това работи като съветник за Daily Telegraph, а от 1935 за Таймс.
През 1966 е удостоен от кралица Елизабет II с британската благородническа титла Рицар. Преди да я получи той е бил известен с военния си чин – като капитан Лидъл Харт.
От история на инвестициите
Преди 1689 г. има само около 15 големи акционерни компании в Англия с капитал от Ј 0,9 милиона. и техните дейности са насочени предимно към презокеанската търговия, като с компанията Hudson"s Bay Company или Royal African Company. До 1695 г. броят им нараства до около 150 с капитал от Ј 4,3 милиона.
Основаването на Bank of England дава импулс на цялата икономика. След разгрома на английския флот от французите, английското правителство и кралят съзнават, че за да успеят да се противопоставят на мощта на Франция е нужна модернизация ма флота. Пари за това няма и единствен начин да се набавят е създаването на Bank of England. В нея като акционери освен кралското семейство, едри банкери и земевладелци, участват и няколко частни лица, без благороднически произход и със сравнително скромни доходи, а дяловете в банката са по Ј 100.
Търговия с акции на улица Чейндж Али
Следващите години страната бележи покрай строителството на флота небивал напредък, засегнал в положителна посока всички сектори от земеделието до търговията и индустрията, което създава предпоставка за развитие на капиталовия пазар и възникването на балона покрай South Sea Company.
Акциите на South Sea Company
На 03 юни 1720 г. този балон се пука и огромна част от инвеститорите губят спестяванията си. Има едно лице което на фона на общото безумие успява да спечели солидна сума и чиито наследници и днес управляват една от най-старите банки в кралството. Управляваната от Хенри Хор частна семейна банка C. Hoare & Co. печели за 6-7 месеца от спекулации с акции на South Sea Company Ј 28 000, което днес се равнява на около Ј 5 милиона. На пръв поглед скромна сума сравнена със загубите на околните, или с печалбите на Уелския принц от Ј 40 000, но достатъчна за да покаже, здравия разум на Хенри Хор. Банка C. Hoare & Co е основана от неговият баща, син на търговец на коне, издигнал се от златарски чирак, до собственик на банка, рицарско звание и станал кмет на Лондон.
Хенри Хор 1719
C. Hoare & Co. е единствената оцеляла от частните банки създадени в 17-ти и 18-ти век, като последните банки от нейния вид изчезват малко след Втората Световна Война, при сливане с по-големи акционерни институции. Тогава C. Hoare & Co. решава да не се слива с никого. Банката и днес се управлява от семейство Хор и в нея няма акционерни лица извън семейството. Дейността на банката също не е променена съществено. Създадена още в 17 век, като банка за персонално обслужване на богати клиенти, между които, съпругата на краля, благородници, известни и богати художници и поети, тя е такава и днес. Днес C. Hoare & Co. има Ј 1 млрд. собствени активи, 220 служители и 10 000 клиенти, което позволява да се съсредоточи върху обслужването на всеки клиент отделно. Клиенти на банката са само лица и семейства с висока нетна стойност (HNWI). Потенциалните клиенти трябва да отговарят на определени условия преди да се поемат от банката. Много от клиентите са всъщност клиенти от поколения, а нови се поемат само след проучване и препоръка от страна на стари клиенти. Банката позволява ограничена степен на онлайн банкиране за своите клиенти, но въпреки това подчертава личните услуги като предимство.
Александър Хор 2012
C. Hoare & Co. осигурява корпоративно и частно банкиране, управление на инвестиционни услуги, които включват - заеми, ипотеки, спестовни влогове, финансово планиране, банката се занимава с инвестиционни консултантски услуги, услуги по планиране на данъчни и имотни оценки, лихвоносни сметки, инвестиционно банкиране и ценни книжа, доверително управление и попечителство, а инвестиционните операции на банката включват и пенсионни продукти. Основни конкуренти са Coutts & Co.; Drummonds; Childs & Co.; Cazenove & Co.; Lazard LLC.
Крахът в Лондон 1720 година
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Най-малко осем души са загинали, след като два малки самолета се сблъскаха в Германия. Инцидентът стана в района на град Вьолферсхайм, на около 30 км северно от Франкфурт.
Още по темата четете ТУК
ALICE IN WONDERLAND
ALICE: Help! I’ve just been raped by Jimmy Savile disguised as the Mad Hatter!MAD QUEEN: Too many complaints—off with her head!
If Jimmy Savile had lived a few more years—say ten at the most—he could have found himself living in a world in which pedophilia was legal. Instead of being vilified for his creepy sexual activities, Jimmy could have found himself a national hero.
Resorting to the same tactics used by gay rights activists, pedophiles have begun to seek a similar legal status, arguing that their sexual desire for children is just a natural “sexual orientation”. If homosexuals like going to bed with their own sex and that’s okay, why is it so wrong if a 70-year-old man wants to go to bed with a 7-year-old girl? “If a guy offers the kid candy and she consents to sex, what’s the big deal?” it’s now being asked. It’s not like he’s forcing her, is it? Shouldn’t the child have a choice to say Yes or No? Critics of the homosexual lifestyle have long claimed that once it became acceptable to identify homosexuality as simply an “alternative lifestyle” or sexual orientation, logically nothing would be off limits. Gay advocates have taken offense at such a position, insisting this would never happen. Well, it’s happened. Pedophiles are using exactly the same brand of logic as homosexuals once used to get their preferred form of sex legalized. Sodomy is just an alternative lifestyle. Gay sex is cool. Sure, we all know that. Like the world is round, gay sex is cool. Nothing wrong with gay sex. Gays are made like that. They can’t help it. It follows from this argument that if a guy in his seventies fancies a 7-year-old girl, or boy, there’s nothing wrong with that, either. Heck, that’s how he’s made! It’s his sexual orientation. And what harm is he doing if the 7-year-old girl (or boy) doesn’t mind being specially nice to him for a little extra pocket money? Calling him a “dirty old man” is sooo wrong! It shouldn’t be allowed. That’s hate speech, like calling someone a “kike” or “nigger”. Come to think of it, what’s so wrong if this same guy is into corpses, like Jimmy Savile is reported to have been? Corpses can’t say “No”. So there’s no question about getting cadaveral consent. Let’s consider necrophilia for a moment. This is not off-topic. It’s highly relevant. I guess it’s possible to argue that sex with corpses can also be pretty cool and awesome. Like it’s just an alternative lifestyle. I mean, if you happen to be born with a natural sexual orientation for sex with the dead, maybe society should be a bit more tolerant and not start making moral judgments. Maybe necrophiliacs ought to put in for protected minority status, just like pedophiles and homosexuals…? I guess one way to settle this vexed question about necrophilia, if it’s right or wrong, is to ask yourself: if YOU were a corpse, how would you like someone to make use of your dead body for sexual purposes? It can easily be argued that most people are not going to mind, for no other reason than this: they’re going to be dead! How can you mind if you’re dead? When you’re dead, what do you care? If you don’t mind being burned to ashes or put six feet under, why should you mind being used as a sex object that gives pleasure to a necrophiliac? Thus the smooth casuist will be able to argue. I foresee certain problems of course with legalized necrophilia, but I am sure these can be overcome easily enough with advertizing campaigns on TV assuring the public that sex with corpses is just fine and dandy — just like killing innocent people in Iraq and Afghanistan and Palestine is fine and dandy, if you can con people into thinking these people are very wicked. I mean, if torture is okay — and torture IS perfectly legal in America and Israel — there’s absolutely no reason why necrophilia (or pedophilia with dead children) shouldn’t be legal too, is there? I can understand that the relatives of the corpse might get a bit upset. That’s to be expected. Relatives can be like that. Uncooperative. But the responsible necrophiliac is never going to misbehave with a corpse, is he? If he’s got any self-respect, he’s going to check it out with the deceased’s relatives first. To ask if they mind. To get their compassionate consent.
“I’m dead and in the cooler
But I wanna come back
As a serial killer
Or a necrophiliac.”
— Anon, Kinky Graffiti
THE SEXUALIZATION OF CHILDREN BY THE JEW-CONTROLLED MEDIA
Children like this are being deliberately groomed for pedophilia. Toxic hormones are being surreptitiously introduced into junk foods, soft drinks, and the water supply so as to produce early puberty and sexual precocity on an epidemic scale.
Milton Diamond, a University of Hawaii professor and director of the Pacific Center for Sex and Society, stated that child pornography could be beneficial to society because, “Potential sex offenders use child pornography as a substitute for sex against children.” I am not surprised that a man with a name like “Milton Diamond” should put in a good word for child pornography. We know what ethnic group benefits most from the promotion of pornography. And Milton Diamond obviously belongs to this elite group of cultural Marxists who would like to see the entire world take up compulsive masturbation as a hobby. Dr Diamond is a distinguished lecturer for the Institute for the Advanced Study of Human Sexuality in San Francisco. The same institute lists, on its website, a list of “basic sexual rights” that include “the right to engage in sexual acts or activities of any kind whatsoever, providing they do not involve nonconsensual acts, violence, constraint, coercion or fraud.” Another thing they praise is “the freedom of any sexual thought, fantasy or desire.” The Institute also states, significantly, that “no one should be disadvantaged because of age.” Dr Diamond makes it crystal clear what kind of brave new world he would like to see us all living in. It is reassuring to know that no one will be left behind — that “no one should be disadvantaged because of age.” Dr Diamond sees the protection now extended to toddlers as a “disadvantage”. Why are these adorable little creatures, full of life’s promise, being denied the pleasures of sexual intercourse with wise old coots ten times their senior? Just think what a 7-year-old child could learn from entering into intimate relations with a 70-year-old senior citizen! To deprive the child of the benefits of his superior wisdom is positively cruel! Penis size will of course have to be taken into account, and men with exceptionally large penises will obviously have to be disqualified from intercourse with toddlers. Or maybe they can be encouraged to use vaseline and special lubricants which will help to anaesthetize the three sexual orifices likely to be utilized. In any case, it’s early days. Not to worry. The experts will work it all out. Leave it to the boffins. Here’s more good news for you if you happen to be a pedophile: Dr Diamond says he would like to legalize child porn so that you can enjoy the innocent pleasure of masturbating over children. Isn’t that kind of him? He thinks this will stop you raping and killing children. Gosh, why didn’t someone think of this before? For more information on this fascinating topic, click on: Legalizing Child Pornography reduces child sex abuse crimes (Scientific study by Dr. Milton Diamond, U. Hawaii) Sex offender laws protecting children have been challenged in several states including California, Georgia and Iowa. Sex offenders claim that the laws prohibiting them from living near schools or parks, for example, are unfair because it penalizes them for life.
“Why’s that pedo flashing at me from behind that tree? Hmm, I guess flashing at kids is pretty cool… an awesome alternative lifestyle.”
PEDOPHILE VICTIM
Is this little girl “asking” for it?Is she being groomed for pedophilia? If you have time to watch this 10-minute video
about the sexualization of young children,
click HERE.
______________________________________________________________
Pandora Pushkin is a freelance writer who sometimes uses the pen name “Lasha Darkmoon”. (Feedback here) http://www.darkmoon.meОриентировъчен превод:
← Америка в руини, от Джон Камински
Детска порнография и педофилията, за да бъде правен скоро, от Пандора Пушкин (Не сатира)
Публикувано на 8 декември 2012 г. от Montecristo
В кои Пандора Пушкин обсъжда последните тласък за легализиране на педофилията и да го направи модерен нов "алтернативен начин на живот".
Алиса в страната на чудесата
ALICE: Помощ! Току-що е била изнасилена от Джими Савил, преоблечен като Лудия Шапкар!
MAD КРАЛИЦАТА: Твърде много оплаквания излитане с главата си!
Ако Джими Савил е живял още няколко години кажа десет на най-той би могъл да се живее в свят, в който педофилията е било законно. Вместо да бъдат хулени за неговите страховити сексуални действия, Джими би могъл да намери себе си национален герой.
Обръщане към същите тактики, използвани от гей активисти за правата на педофилите са започнали да търсят подобен правен статут, твърдейки, че сексуалната им желанието за деца е просто естествено "сексуална ориентация". Ако хомосексуалисти като да отидете в леглото със собствения си пол и това е добре, защо е толкова лошо, ако 70-годишният мъж иска да отиде в леглото с 7-годишно момиче?
"Ако един човек предлага на хлапето бонбони и тя е съгласна за секс, каква е голямата сделка?" Е сега се иска. Това не е като той я принуждава, нали? Ако детето не имат право на избор да се каже "Да" или "Не?
Критиците на хомосексуалния начин на живот отдавна твърди, че след като стана приемливо за идентифициране на хомосексуалността като просто "алтернативен начин на живот" или сексуална ориентация, логично нищо няма да бъде извън граници. Гей защитници престъпление от такава позиция, настоявайки, че това никога няма да се случи.
Е, това се е случило.
Педофилите се използва точно същата марка на логиката като хомосексуалисти, които веднъж са използвани, за да им предпочитаната форма на секс легализирани. Содомия е просто алтернативен начин на живот. Гей секс е готино. Разбира се, ние всички знаем това. Подобно на Земята е кръгла, гей секс е готино. Няма нищо лошо с гей секс. Гейовете са направени по този начин. Те не могат да му помогнат.
От този аргумент, че ако един човек в седемдесетте си прищевки 7-годишно момиче, или момче, има нищо лошо в това, или. По дяволите, как той е направил! Това е неговата сексуална ориентация. И каква вреда се прави, ако на 7-годишно момиче (или момче) няма нищо против специално мила с него за малко повече джобни пари?
Наричайки го "мръсен старец" е тооолкова погрешно! Не трябва да се допуска. Това е "реч на омразата", като се обадите на някой "чифут" или "негър".
Хайде да мисля за него, какво е толкова лошо, ако този същият човек е в трупове, като Джими Савил се съобщава, че са били? Труповете не мога да кажа "Не". Така че не става въпрос за получаване на cadaveral съгласие.
Нека разгледаме некрофилия за миг. Това не е извън темата. Това е от голямо значение.
Предполагам, че е възможно да се твърди, че също може да бъде много готино и страхотен секс с трупове. Както това е просто един алтернативен начин на живот. Искам да кажа, ако се случи да се роди с естествена сексуална ориентация за секс с мъртвите, може би обществото трябва да бъде малко по-толерантни и да не започне да прави морални съждения.
Може би necrophiliacs трябва да въведат за защитен статут на малцинство, само като педофили и хомосексуалисти ...?
Предполагам, че един начин да се разреши този много труден проблем за некрофилия, дали това е правилно или грешно, е да се запитате: Ако сте били един труп, как бихте искали някой да направи използване на мъртвото тялото си за сексуални цели? Тя може лесно да се твърди, че повечето хора няма да ум, не по друга причина от това: те ще да е мъртъв! Как може ли нещо против, ако ти си мъртъв? Когато си мъртъв, какво ти пука? Ако нямате нищо против да се изгори до пепел или пуснати шест метра под земята, защо трябва ли нещо против да се използва като сексуален обект, който доставя удоволствие на некрофил?
Така гладка казуист ще бъде в състояние да се спори.
Предвиждам някои проблеми, разбира се с легализиран некрофилия, но аз съм сигурен, че те могат да бъдат преодолени достатъчно лесно с рекламни кампании по телевизията убеждаване на обществеността, че сексът с трупове е само глоба и денди - просто като убива невинни хора в Ирак и Афганистан и Палестина е глоба и денди, ако може да допринесе, хората да мислят тези хора са много нечестивите.
Искам да кажа, ако е добре изтезания и мъчения е напълно законно в Америка и Израел - няма абсолютно никаква причина, поради която некрофилия (или педофилия с мъртви деца) не трябва да бъдат законно, нали?
Мога да разбера, че близките на трупа може да получи малко разстроен. Това е да се очаква. Роднини може да бъде така. Не оказват съдействие. Но отговорния некрофил никога не се случва да се държат зле с труп, е той? Ако той има самоуважение, той ще го проверите с роднините на починали първият. Да попитам, ако те против. За да получите си състрадателен съгласие.
"Аз съм мъртъв, а в по-хладните
Но аз искам да се върна
Като сериен убиец
Или некрофил.
- Веднага, извратени Graffiti
Психиатрите сега започват да се застъпи за предефиниране на педофилия по същия начин хомосексуалността е предефиниран преди няколко години.
През 1973 г. Американската психиатрична асоциация разсекретени хомосексуалността от списъка на психическите разстройства. Група психиатри наскоро проведе симпозиум предлага ново определение за педофилия в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства за здравето на ЗАП.
Те решиха, че педофилите да се нарича "маловажни привлечени хора" от сега нататък. "Педофил" е смятан за твърде сурови дума. Тя има негативни конотации. Така очевиден опит сега се прави да "разкраси" педофилията и да го направи не само социално приемливо, но безобидно и модерен "алтернативен начин на живот."
Точно като хомосексуалността.
Идеята е тази: ако хората могат да бъдат промити мозъци в мисленето, хомосексуалността е хубаво и нормално, защо да не могат да бъдат промити мозъци да мислят, педофилията е хубаво и нормално?
В десет години, се надяваме, обществеността ще бъде готов за легализиране на педофилията. В същото време, те трябва да бъдат омекотени. Стигмата към педофилия, трябва да бъдат премахнати. Не само това, но същото стигмата ще трябва да бъде едва доловимо прехвърлят към тези, които се противопоставят на педофилията и усещане педофилия е морално неправилно и отблъскваща. Тези деца протектори ще трябва да бъдат охарактеризирани като отчаяно на докосване колена, като реакционни crackpots, враждебно настроени към правото на детето на свободно сексуално изразяване.
Ще трябва да бъде измислена нова дума за злоупотреба и презрение, като "хомофоб" и "анти-семит", за лоши хора, които не одобряват педофилията? Не мисля. Има вече дума, че ще направи красиво: PEDOPHOBE.
Свободен превод това означава "дете хейтър". Чрез разширяване, това означава също, "педофил хейтър". Думата може да се прилага за всеки, който се противопоставя на педофилия и смята, че това е отвратително.
Думата "pedophobe", с други думи, скоро ще се прилага като термин за злоупотреба за всеки, който се противопоставя на педофилия. Ако не го направите като pedophila, скоро ще откриете себе си етикетирани "pedophobe" - обект на отвращение и презрение, което ще ви постави в същата категория като "хомофоб" или "анти-семит".
Още през 1998 г., APA излезе с доклад, в който се твърди, отрицателен потенциал за възрастни секс с деца, че "е" надценени "и че по-голямата част от мъжете и жените не отчитат отрицателните сексуални ефекти от детството сексуални преживявания злоупотреба.
Само по-рано тази година двама психолози в Канада, заяви, че педофилията е сексуалната ориентация като хомосексуалността. Така че има какво да се притесняваш. Трябва да бъдат приети.
Г-н Ван Gijseghem, психолог и пенсиониран професор от Университета на Монреал, пред членовете на Парламента, "Педофилите не са просто хора, които вършат малко престъпление от време на време, но по-скоро се борят с това, което е еквивалентно на сексуална ориентация, като друг човек може да се бори с хомосексуалността. "
Д-р Куинси, почетен професор по психология в Кралския университет в Кингстън, Онтарио, се съгласи с Ван Gijseghem. Куинси каза, че педофилите имат определено сексуално предпочитание към деца. "Няма доказателства, че този вид на предпочитание може да бъде променен чрез обработка или чрез нещо друго", каза той. (Виж тук)
През юли 2010, Харвард Здраве публикации бичен и педофилия нов тласък. "Педофилията е сексуална ориентация и е малко вероятно да се промени", казаха те. Харвард е сега 25 процента евреи, а най-влиятелната част, така че може да се очаква модерен презрение към християнските ценности се излъчва от тази кула от слонова кост. Всъщност, то е само миналата седмица, че секс робство клуб, кетъринг за студентски садисти и мазохисти, бе сформирана в август университет. (Виж тук и тук)
Линда Харви, на мисията Америка, заяви, че тласък за педофили, за да имат равни права, ще стават все повече и по-често, тъй като ЛГБТ [Лесбийки Гей Бисексуални трансджендър] групи продължават да отстояват себе си. "Всичко това е част от план да се въведе секс на децата в по-млади и по-млади възрастови групи." (Виж тук)
Това е само въпрос на време преди Харвардския университет и си Ivy лига имитатори започват да зададете на студентски клубове за педофили и ентусиасти детето порно, при условие че те могат да първа даде цялото предприятие с фурнир на академична почтеност-които разбира се те ще бъдат в състояние да направи , като се има предвид, че еврейската талант на тяхно разположение.
Сексуализация на деца от медиите, контролирани от евреина
Децата обичат да се умишлено спретнат за педофилия. Токсични хормони се тайно въведени в боклуци храни, безалкохолни напитки, и водоснабдяване, така че да ранния пубертет и сексуално преждевременното развитие на епидемия мащаб.
Милтън Diamond, Университета на Хавай професор и директор на Центъра Тихия океан за "Сексът и общество, заяви, че детската порнография могат да бъдат полезни за обществото, защото" потенциални извършители на сексуални престъпления детска порнография като заместител за секс срещу деца ".
Аз не съм изненадан, че човек с име като "Милтън Диамант" трябва да се постави в една добра дума за детска порнография. Ние знаем какво етническа група облагодетелства най-много от популяризирането на порнография. И Милтън Diamond очевидно принадлежи към тази елитна група на културните марксисти, които биха искали да видят целия свят компулсивно мастурбацията като хоби.
Д-р Diamond е изтъкнат преподавател в Института за напреднали изследвания на човешката сексуалност в Сан Франциско. Същите списъци институт, на интернет страницата си списък на "основни сексуални права", които включват "правото да участват в сексуални действия или дейности от всякакъв вид, при условие че не включват nonconsensual актове, насилие, принуда, насилие или измама. "Друго нещо, което те хвалят е" свободата на всяка сексуална мисъл, фантазия или желание. "Институтът също така се посочва, значително, че" никой не трябва да се поставят в неравностойно положение поради възрастта си. "
Д-р Diamond прави кристално ясно какъв вид на смел нов свят, той би искал да ни видят всички живи инча Това е успокояващо да знаем, че никой няма да бъде изоставен - "никой не трябва да се поставят в неравностойно положение поради възрастта си", че
Д-р Diamond вижда сега се удължава защитата на малко дете, като "недостатък". Защо са тези очарователни малки същества, пълни с обещанието на живота, се отказва от удоволствията на полово сношение с мъдри стари водни кокошки, десет пъти висши?
Само си помислете какво 7-годишно дете може да се научи да влизат в интимни отношения с 70-годишният старши гражданин! Да лиши детето от предимствата на най-високо неговата мъдрост е положително жестоко!
Размера на пениса, разбира се, ще трябва да бъдат взети под внимание, както и мъже с изключително големи пениси очевидно ще трябва да бъде дисквалифициран от полов акт с малки деца. Или може би те могат да бъдат насърчавани да използват вазелин и специални смазочни масла, които ще ви помогнат да обезболявам трите сексуални отверстия, които биха могли да бъдат усвоени.
Във всеки случай, това е първите дни. Не се притеснявай. Експерти ще работят всичко. Оставете го на boffins.
Ето още една добра новина за вас, ако се случи да сте педофил: Д-р Diamond казва, че би искал да се легализира порното на детето, така че можете да се насладите на невинни удоволствието да мастурбира над деца. Това не е ли мило от негова страна? Той мисли, че това ще спре да ви изнасилват и убиват деца.
Боже, защо не някой мисля за това преди? За повече информация относно този завладяващ тема, кликнете върху:
Легализиране на детската порнография намалява деца, сексуални престъпления злоупотреба (научно изследване от д-р Милтън Диамант, U. Хавай)
Секс извършителя закони, защитаващи децата са били оспорени в няколко щата, включително Калифорния, Джорджия и Айова. Извършителите на сексуални престъпления, твърдят, че законите, забраняващи им да живеят в близост до училища или паркове, например, са несправедливи, тъй като ги санкционира за живота.
"Защо е това pedo мига ме зад това дърво? Хм, предполагам, че мига на деца е много готино ... страхотно алтернативен начин на живот. "
Нека си го кажем, приятели: перверзия е готино. Искам да кажа, всичко може да се възприема като хладно - дори яде лайна. Ако сте родени перверзник, имате нужда от уважение и разбиране от страна на обществото. Вие се нуждаят от специални съоръжения, за вас, така че можете да се отдадете извращение като човешко право.
Детска порнография е само трамплин към още по-големи свободи. Публични домове за деца, регулирана от държавата, очевидно ще бъде следващата стъпка на Благородния Осморен Път. Дори канибализъм и убийство, при условие, че получи писменото съгласие на жертвата си, не би трябвало да се изключи.
Както се казва в Ню Сион или USreal, всяка възможност трябва да се държат на масата.
Това е начинът, думата завършва ... не с гръм и трясък, а хленчене ... като се избутва извън границите на баналното в крайната търсене на мистичен съюз с божественото или дяволска.
Педофил ЖЕРТВА
Красива 6-годишният Джърси Bridgeman от Арканзас, бе установено, изнасилена и убита миналата седмица няколко врати от дома на майка си. Тя е тук, се вижда с червило. Защо това дете е толкова ненужно сексуализирана и да изглежда повече като възрастен? Ако майка си не я бе купил червило, тя все още е жив днес? (Виж тук)
Дали това малко момиченце "пита" за него?
Дали тя се спретнат за педофилия?
Ако имате време да гледате този 10-минутен клип
за сексуализацията на малки деца,
кликнете ТУК.
Пруст е важен за всекиго
08 Декември 2012 Марио Варгас Льоса
Марио Варгас Льоса: „Цивилизацията на спектакъла“ е опит да се изрази чувството на загриженост, един вид безпокойство, когато виждам как онова, което се разбираше под думата „култура“ когато бях млад, се е превърнало днес в нещо принципно различно. Книгата се опитва да опише тази трансформация и да изследва последствията и превратностите на онова, което наричаме култура днес, във връзка с различни аспекти от човешката дейност – социални, политически, религиозни, сексуални и т. н. – като се предпоставя, че културата е нещо, което оцветява всичко, което вършим през живота си.
Книгата не е особено песимистична, но тя си поставя за цел да бъде смущаваща и да окуражава хората да мислят за това дали доминиращата роля, която развлечението и кресливостта (distraction) са придобили в наше време, ги е поставила и на централно място в културния ни живот. Самият аз считам, че е точно така и че това се е случило с благословията на големи части от обществото, включително и онези, които по традиция са представлявали неговите институции и културни ценности.
По мое мнение Жил Липовецки е един от днешните мислители, които са анализирали тази нова култура в най-голяма дълбочина и с най-голяма взискателност. В книгата сиИмперията на модата: обличането на модерната демокрация, той е описал по експертен начин нещата, от които тази нова култура се състои. И за разлика от мен той е подходил към нея без страх и ненужно усещане за тревога, а със симпатия, виждайки в нея черти, които той разглежда като силно положителни. Например, демократизиращият ефект на културата, която достига всекиго – една култура, която, за разлика от традиционната, не прави разграничения, не е монополизирана от някой елит, от котерии от учени или интелектуалци, а прониква в цялото общество, по един или друг начин.
Освен това той казва – и това е интересна и спорна гледна точка – че тази култура е довела до по-голяма индивидуална свобода. За разлика от миналото, в което индивидът е бил, в известен смисъл, затворник, израз, на една култура, днешните индивиди могат да избират сред широко разнообразие от културни възможности, като по този начин упражняват не само независимостта и свободната си воля, но и вкуса, и личните си склонности. Той твърди, че тази култура позволява на хората да търсят собственото си удоволствие в дейности, които са категоризирани като културни, но в миналото не биха били разглеждани като такива. Тези идеи са спорни: има моменти, в които те ме убеждават; в други моменти ме оставят колеблив. Мисля, че един диалог между нашите две позиции – които са различни, но могат да се допълват до известна степен – би могъл да бъде много плодотворен.
Жил Липовецки: Благодаря много, Марио, за това чудесно представяне в което се разпознавам напълно. Вие подчертавате факта, че това общество на спектакъла изправя пред предизвикателство благородния смисъл на културата. В това отношение съм съгласен с вас. Ще си позволя да доразвия тази гледна точка малко повече, понеже тя отива в посоката, върху която наблягате вие. Какво е било благородна, култура, висока култура, за хората от начеващата Модерност? Културата е представлявала новия абсолют. Докато хората от Модерността са започвали да развиват научното и демократично общество, немските романтици са създали една форма на религия чрез изкуството, чиято мисия е била да даде онова, което нито религията, нито науката са могли да предоставят. Изкуството се е превърнало в нещо свято. През седемнадесети и осемнадесети век поетът – и артистът изобщо – са онези, които сочат пътя, които казват онова, което преди тях е казвала религията.
Когато наблюдаваме какво представлява културата в света на потреблението, в света на спектакъла – онова, което вие удачно наричате „цивилизация на спектакъла“ – то това е именно срутването на този романтичен модел. Културата се превръща в единица за консумация. Вече не очакваме от нея да променя живота или света, както е смятал Рембо. Това е била задачата на поети като Бодлер, които са отхвърляли света на утилитарното. Те са вярвали, че високата култура е онова, което може да промени света, да промени живота. Днес вече никой не може реално да вярва, че културата ще промени света. Всъщност в тази посока именно обществото на развлечението, на спектакъла, е спечелило. Онова, което очакваме от културата е развлечение, една малко по-възвишена форма на забавление; онова, което реално променя живота днес е по същество капитализмът, технологиите. А културата се оказва коронната слава на всичко това.
До известна степен ние двамата споделяме една отрицателна визия за тази цивилизация на спектакъла и изобщо потребителското общество. Но в течение на годините аз се опитвах да демонстрирам и нейния положителен потенциал, въпреки всичко. Разглеждан откъм традиционния зрителен ъгъл на културата, отрицателният аспект е неоспоримо по-голям. Но животът не е само култура. Животът е и политика – за нас, демокрация – тоест нашите взаимоотношения с другите хора, със самите себе си, с нашите тела, с удоволствието и много други елементи. На това ниво вече можем да кажем, че обществото на спектакъла, потребителското общество, е създало поведенчески стереотипи, е довело до по-висока степен на автономия на индивида. Защо? Защото то е означавало срив на мега-дискурсите, на големите политически идеологии, които са ограничавали индивидите до тесен набор от правила, и ги е заменило със свободно време, с културен хедонизъм. Общо взето, хората вече не желаят да се подчиняват на авторитетите: те искат да бъдат щастливи и да търсят това щастие с всички средства, които се намират на тяхно разположение. Хедонистичното, потребителско общество, е позволило на тези стилове на живот да се увеличат и разпространят. Телевизията например е един вид гробище за високата култура, но пък тя снабдява хората и с други, различни ориентири, и открива нови хоризонти: тя позволява на индивидите да правят сравнения. На това ниво обществото на спектакъла е позволило на индивидите да станат автономни, да създадат един вид общество а la carte, в което хората сами конструират стиловете си на живот.
Мисля, че това е важен аспект, защото обществата, в които спектакълът доминира, са по принцип общества, основаващи се на съгласието, на демократичния договор. Днес социалните борби вече не завършват с кръвопролития и по всички тези места фигурата на диктатора е била отхвърлена. В този смисъл, мисля, обществото на спектакъла е позволило на демокрациите да живеят по един по-малко-трагичен, по-малко шизофреничен начин, отколкото преди. И все пак то не ни е освободило напълно от двете основни черти – двата големи порока – на модерната епоха: революцията и национализма. Национализмите съществуват навсякъде, където преобладава обществото на спектакъла, но те не са кървави; революцията пък – голямата епопея на марксизма, великата есхатологическа[1]революционна надежда – вече не притежава много верни последователи. Припомнянето на онова, което национализмите и революциите са означавали за двадесети век ни позволява да избягваме апокалиптичните визии за обществото на спектакъла, макар че можем да продължаваме да го разглеждаме критично.
МВЛ: Това са положителните аспекти на, да я наречем така, цивилизацията на спектакъла – онези, с които аз съм напълно съгласен. Но нека да разгледаме и някои от отрицателните. Изчезването – или срутването – на високата култура е довело и до триумф на объркването. Заедно с колапса на високата култура ние станахме свидетели и на срутването на определени естетически ценности – йерархиите, които старата култура беше установила и които бяха повече или по-малко зачитани; приетият канон или ред, или степени на превъзходство, вече не съществуват. Бихме могли да кажем, че това е нещо изключително, тъй като то означава, че в настоящия момент притежаваме неограничена свобода в областта на културата, но вътре в тази свобода ние можем да бъдем и жертви на най-лошия вид простащина. И това е нещо, което наблюдаваме ежедневно. Може би най-драматичният случай са визуалните изкуства. Свободата, която те са придобили, означава, че всичко може да бъде изкуство и нищо не е; че изкуството може да бъде красиво или грозно, но няма начин да се различи едното от другото. Старият канон, който ни позволяваше да правим разлика между превъзходното, обикновеното и отвратителното, вече не съществува: днес той зависи от прищевките на потребителя. В света на изкуството объркването придобива понякога комични измерения. Както великият талант, така и мошеникът, са жертви на различни машинации; например на рекламата, която има последната дума. Вярно е, че в други области объркването не е достигнало тези крайности, но до известна степен то също си е пробило път и е създало огромна несигурност.
Ако културата е чисто развлечение, то нищо не е истински важно. Ако е въпрос на развлечение, то един измамник без съмнение може да ме развлече повече от някоя истински автентична личност. Но ако културата означава нещо повече от това, то има основания за тревога. А аз вярвам, че културата означава много повече, не само поради удоволствието, което можем да изпитаме при четенето на някое велико литературно произведение, или при гледането на великолепна опера, при слушането на красива симфония или посещението на изтънчен балет, а поради вида чувствителност, вида въображение, видовете влечение и желание, които високата култура, великото изкуство, поражда у човешките същества и им дава сила и способност да живеят по-добре. Тя ги прави способни да осъзнават много по-ясно проблемите, в които са потопени, да виждат по-ясно кое е право и кое погрешно в света, в който живеят. Чувствителността, оформена от изкуството, им позволява да се защищават по-добре и да се наслаждават повече на живота – или поне да страдат по-малко.
Говоря от личен опит. Мисля, че поради това, че съм могъл да чета и се наслаждавам на Гтнгора[2] или на джойсовия Улис, животът ми е бил обогатен в огромна степен. И не само поради удоволствието, което съм получил от тези културни преживявания, но и защото те са ми дали по-добро разбиране за неща като политика или човешки взаимоотношения, какво е справедливо и несправедливо, правилно и погрешно – и какво е много, много погрешно. Религията изчезна от живота ми когато бях много млад и на нейно място дойде една духовност, която, без онези книги, не бих притежавал. Говоря от лична гледна точка, но ако разширим това до обществото като цяло, то когато тази култура и нейните носители изчезнат, за да бъдат заменени от чисто развлечение, какво се случва с останалото? Дали чистото развлечение е в състояние да направи обществото способно да се справи с всички тези проблеми?
Аз не съм против капитализма, на негова страна съм; той е направил възможен за човечеството един невероятен напредък. Той ни е дал по-високи стандарти на живот, един вид подкрепено от наука развитие, което ни позволява да живеем несравнимо по-добре от предшествениците си. И въпреки това големите теоретици винаги са казвали, че капитализмът е студенокръвна система – такава, която създава богатство, но също и егоизъм. А това трябва да бъде балансирано от изключително богат духовен живот. Мнозина теоретици на капитализма са смятали, че този духовен път е религията; други, които не са били религиозни, са посочвали културата. Ако не искаме да достигнем точката, към която днешното общество се движи – някаква духовна празнота, в която всички отрицателни аспекти на индустриалното общество, цялата дехуманизация, която то носи със себе си, стават все по-очевидни с всеки изминал ден – аз твърдо вярвам, че най-добрият начин за противопоставяне на този егоизъм, тази самота, тази ужасна конкуренция, достигаща до крайности, е един изключително богат културен живот, в най-възвишения смисъл на думата „култура“.
За разлика от Жил аз не вярвам, че цивилизацията на спектакъла е донесла мир, ведрина и съгласие, които ще елиминират, или поне намалят, насилието. Напротив, насилието все още е тук, то е постоянно присъствие в нашите измъчвани от престъпност градове, при сексуалните престъпления и дискриминацията от всякакви видове. Има фантазми, произлизащи от икономическата криза, които водят до ксенофобия, расизъм и дискриминация. Насилието срещу сексуалните малцинства присъства, с много малки изключения, навсякъде по света. Как да обясним всичко това? Един от начините, по които това насилие се проявява, е именно срива на високата култура. Тя е, която обогатява нашите чувствителности и ни води към загриженост за големите въпроси. Една култура, която освен че е развлекателна е и ангажираща, смущаваща; която насърчава неконформизма и критическото мислене, е нещо, което изкуствата на чистото развлечение никога не би могла да бъде.
Нямам нищо против спектакъла; за мен той е нещо фантастично и ме развлича великолепно. Но ако една култура стане само това, то нещото, което ще доминира в края на краищата, ще бъде единствено конформизмът, а не ведростта; това ще бъде един вид пасивна резигнация. А в модерното капиталистическо общество чистата пасивност на индивида означава не засилване на демократичната култура, а колапс на демократичните институции; такова отношение е противоположност на творческото и критично участие на индивида в социалния, политически и граждански живот. За мен един от най-смущаващите феномени на днешното общество е откъснатостта на интелектуалците и артистите от обществените дела, тяхното абсолютно презрение към политическия живот, на който те гледат като нечист, низък и корумпиран – нещо, на което трябва да обърнат гръб, ако желаят да останат неопетнени. Как може едно демократично общество да оцелее в дългосрочен план, без участието на мислещия вид личност, на по-чувствителните, творчески, с богато въображение хора?
ГЛ: Ние често свързваме обществото на спектакъла с изчезването на идеалите. Това без съмнение е един аспект на нещата, но той не е единствения. При новото поколение ангажирани хора е налице една основа, която вече е не политическа, а е обвързана с императива на щедростта, на взаимната помощ. Съвременното общество не е синонимно с пълния цинизъм или нихилизъм. Това може и да е доминиращия му аспект, но съществуват и противоположни тенденции. Виждаме това при неправителствените организации, при доброволците, хората, които се ангажират, жертват времето си и се опитват да направят нещо и за другите, а не само за себе си. Съгласен съм, че това не е всеобщо явление, но съм удивен, че въпреки всичко обществото на спектакъла насърчава тези изяви на щедрост по целия свят. Обществото на спектакъла създава не само егоизъм, то създава и други феномени, които му помагат да балансира везните.
Имаме една по-различна версия на висока култура. Виждаме я като противотежест, като един вид спасените или противоотрова срещу смъртоносното излизане извън контрол на спектакъла и капитализма. Вие не сте против капитализма, но търсите начин да го хуманизирате. Тук ние сме в съгласие. Но не сме еднакво оптимистични. Вие смятате, че високата култура е фундаментално и същностно средство за изправяне на този аспект на капитализма. Аз съм по-скептичен; може би просто имам по-малко доверие от вас във високата култура.
Казахте много интересни неща за насилието: че в обществото на спектакъла, което е свързано и със забавлението, се появяват всевъзможни видове насилие. И въпреки това, в един от важните моменти на високата култура, Оскар Уайлд е прекарал две години в затвора, а остатъка от краткия си живот в изгнание. И високата култура е била неспособна да защити човешките същества от нацията на Гьоте и Кант от нацисткото варварство.
Аз съм човек от академичните среди, аз защищавам високата култура, но мисля, че трябва да предложим и други, по-различни пътища. Имайки пред вид объркаността на съвременния свят, онова, което трябва да направим, е да възстановим достойнството на хората и вярата им в действието. Не просто вяра в знанието и наслаждението от велики произведения. Високата култура действително помага да се създават индивидуалности, но същото прави и фактът, че индивидите се действащи лица, които конструират собствения си свят. Преподаването, обучението, трябва не просто да замира пред или да бяга от телевизията. То трябва да предостави средствата, чрез които индивидите да станат творци не само на изкуство и литература, а на всичко. Високата култура и хуманизмът трябва да функционират заедно с други неща, но ако предпоставим, че те са централни, ще се сблъскаме с проблеми. В обществото на развлечението за масите е по-трудно да участват в този културен фермент. За хора без нужното образование, да се чете Улис е трудно – но не и невъзможно. При това ние можем да живеем добре, по достоен начин, дори и ако не познаваме класиците.
Ние сме в съгласие що се отнася до диагнозата за обществото на спектакъла като произлизащо от срутването на естетическите йерархии. Но тук трябва да отстъпим малко назад и да видим, че обществото на спектакъла не е единственият виновник. Нещата са започнали с най-високата култура, с авангарда. Именно тук се е получила атаката срещу академичното изкуство, срещу „красивото“. Дюшан не е бил част от обществото на спектакъла, но именно той е открехнал вратата към идеята, че можем да сложим каквото поискаме в една изложба и то ще бъде наричано „изкуство“. Семената на колапса на естетиката и високата култура се намират вътре в самата тази култура.
В края на краищата, обществото на спектакъла не е променило естетическите йерархии особено много. Какво всъщност е направило то? Модерното общество от двадесети век е създало нещо нечувано в историята: „изкуството за масите“. Да вземем например киното. Един филм е творба, предназначена за всекиго, независимо от културния му багаж; не е нужно човек да е чел класиците, за да може да я оцени. Киното не е променило естетиката; то е създало нещо по-различно. Създало е изкуство на развлечението, което може да ни даде посредствени творби, но също и велики неща. И във все по-голяма степен, именно средните филми – творби, които не са нито велики, нито лоши, пораждат емоции и карат хората да мислят.
МВЛ: Радвам се, че Жил засегна темата за нацизма. Първото нещо, което нацизмът е извършил след идването си на власт е било гигантското изгаряне на книги пред университета в Берлин, при което практически цялата велика културна традиция на Германия е била захвърлена на огромна клада. Нацизмът не е единственото тоталитарно движение, което е изпитвало огромно недоверие към артистичните творби, философското мислене или артистите, отнасящи се повече или по-малко критично към собствените си времена, към собственото си общество; артисти, които то разбира се е преследвало по най-брутален начин.
Поради огромното им недоверие към културата, първото нещо, което вършат всички авторитарни общества е да създадат системи за цензура. И те имат право да виждат огромна заплаха в културата. Оттук и Инквизицията – институция, създадена за да потиска свободното разпространение на идеи и вярвания, да затвори мисълта, интелектуалния и духовен живот в рамките на определени норми, които отговарят на разбиранията на властта. Това е нещото, което са правили комунизмът, фашизмът, нацизмът, всички диктатури, които са съществували някога. Тук имаме демонстрация на важността, която притежава една богата, високо творческа и свободна култура. Всъщност, това, че богатата и високо творческа култура може да бъде единствено свободна, е едно от основните положения на свободата. Ако тази култура изчезне, то е защото свободата е изчезнала в сърцето на онова общество. Свободата може да изчезне в ръцете на един брутален тоталитарен режим – Хитлер, Сталин, Фидел Кастро, Мао Цзе Дун – но тя може да изчезне и по други начини. Ако достигнем разбирането, че за определени хора, които не притежават необходимата култура, Джойс, Елиот и Пруст са напълно безполезни и не служат за нищо, и че тези хора имат непосредствени грижи, които са много по-належащи, обществото става все по бедно, чрез една комбинация от лекомислие и снобизъм. Този вид мислене е опасно. Аз вярвам, че Пруст е важен за всекиго; и макар че някои хора може и да не могат да четат, онова, което Пруст казва, е от полза и за тях, въпреки че не са в състояние да го четат. Той е създал един вид чувствителност към определени неща, която прави хората, способни да бъдат достигнати от това, да бъдат и по-чувствителни към ситуацията на по-бедните от тях хора. И той ги е накарал да осъзнаят, че има определени човешки права. Този вид чувствителност е резултат от културата. Когато културата не стои зад този вид чувствителност, тя е изключително отслабена. Това обяснява защо, въпреки че Европа е преминала през бруталното преживяване на Холокоста, антисемитизмът не само не е изчезнал, но и периодически се появява отново. То обяснява защо ксенофобията, която е универсална слабост, избухва отново, и то не в примитивни, некултурни общества, а в изключително развити, и то именно в онези техни части, които Пруст, Елиот или Улис на Джойс никога не достигат.
Високата култура е неотделима от свободата. Високата култура винаги е била критична, винаги е била резултат от неконформизъм и негов източник. Човек не може да чете Кафка, Толстой или Флобер и да не бъде убеден, че светът е зле устроен, че в сравнение с неща, които в литературата са толкова красиви, перфектни, елегантни, където всичко е елегантно – грозното и лошото също е елегантно и красиво – че реалният свят е посредствен. Това създава у нас мощно чувство за неконформизъм, за съпротива и отхвърляне на действителната реалност. Това е основният източник на прогреса и свободата, не само в материалната област, но и в областта на човешките права и демократическите институции. Защитата на високата култура е свързана с тази велика загриженост за свободата и демокрацията.
Вярно е, че в култивираните общества от миналото са се случвали чудовищни социални и икономически несправедливости. Но какво ни е накарало да осъзнаем, че тези несправедливости са се случвали? Културата. Културата ни е дала чувствителността и рационалността, които ни карат да осъзнаваме какво се случва наоколо. Културата е онази, която ни е накарала да осъзнаем, че робството е нещо несправедливо и че трябва да му сложим край; че колониализмът е несправедлив, че трябва да приключим и с него; че всички форми на расизъм и дискриминация са несправедливи и насилствени. Когато Пруст е пишел В търсене на изгубеното време, той не е знаел, че работи за свободата и справедливостта, но го е правел. Това са правили и Рембранд и Микеланджело, а също и Вагнер, когато е композирал музиката си, ако и да е бил расист. Същото се отнася до всички велики артисти, велики мислители, велики начинатели. Тяхната функция не е същата като на технократите и учените, въпреки изключителния принос на тия последните за човечеството; те са специалисти и тяхната работа се движи по права линия Работата на великите хуманисти, от друга страна, се движи в повече от едно направление; тя е ориентирана към обществото като цяло и до известна степен определя общите знаменатели, които са се изгубили с модернизацията и индустриализацията. Модерното общество сегрегира и разделя индивидите; ето защо е важно да се има общ определител, който да ни кара да се чувстваме свързано-отговорни и настроени братски, защото именно това е, което създава общността на интересите ни. Само културата създава тази общност на интересите; тя никога не е утвърждавана чрез технологията или науката, които създават специалисти с взаимно несъвместими, водонепроницаеми разделителни стени помежду им.
Защитата на високата култура изисква да се защищава не само един малък елит, който се наслаждава на продуктите на високата култура, но да се защищават и неща тъй фундаментални за човечеството като свободата и демократичната култура. Високата култура ни защищава срещу тоталитаризма и авторитаризма, но също и срещу сектантството и догмата.
Жил Липовецки внушава, че идеологиите – пред които аз изпитвам същото недоверие и страх – са били подкопани от културата на спектакъла; че обществото на спектакъла е било по-ефективно от рационалните, демократични аргументи в борбата против великите утопични идеологии. Ако едно от постиженията на обществото на спектакъла – и неговата необходимост от отвличане на вниманието, развлечение, мода, моментално удоволствие – е било постепенното разпадане и изчезване на много идеологии, то това наистина е нещо, което трябва да възхваляваме. Колапсът на големите идеологии е колапс на един от големите източници на война и насилие в модерното общество.
ГЛ: Марио засегна един пункт, с който съм в пълно съгласие: фактът, че ние сме модерни мъже и жени е нещо, което дължим на високата култура. Дължим го на философията и литературата. Демокрацията, човешките права и хуманизмът не са се появили просто така. Те идват от едно огромно смешение на идеи, от една модерна чувствителност, създадена от философи и писатели, а именно това е нещото, което е оформило хуманистичния, индивидуалистичен и демократичен космос. Модерният свят произлиза от умовете на определени мислители, които са посели семето; хора, които са предоставили кода за едно общество, притежаващо основанията си не в Отвъдното, а вътре в самото себе си, чрез признаването на свободата, достойнството и равенството на всички. Това интелектуално изобретение е нещо, което дължим на високата култура. По този въпрос сме на едно и също мнение, също както и при твърдението, че творческите способности трябва да бъдат защищавани като мотор на свободата.
От друга страна, аз не съм напълно убеден, че високата култура ни предпазва от изблици на тоталитарно насилие от един или друг вид. Високата култура поражда свобода, но тя често може да бъде, както би казал Кант, осакатена от заплахи на властта или частни интереси. Днес не само високата култура е онази, която защищава ценностите, които самият вие обичате и цените също толкова, колкото и аз; телевизията, киното и един широк спектър от продукти на масовите медии също възхваляват човешките права и достойнство. Не е нужно това да бъдат непременно произведения, които ще бъдат осветени от историята, но въпреки всичко те разпространяват хуманистична идеология. Изненадан съм когато гледам филми на Спилбърг. Те не са висока култура, това са касови хитове, които струват милиони долари, за да бъдат произведени. Но те разпространяват хуманистични идеи и демократични образи, а ценностите, които първоначално са били оформени от високата култура, се предават в обществото.
Потребителското общество, обществото на спектакъла – те са до голяма степен едно и също нещо – е допринесло с много неща: то е създало благосъстояние, позволило е на хората да споделят мненията си, разрушило е големите идеологии и е дало на хората повече автономност. Но това не е достатъчно. Обществото на спектакъла, което обещава щастие, не може да изпълни обещанието си. Но пък ние не можем да демонизираме потребителското общество, не трябва да изхвърляме бебето заедно с водата от ваната. Трябва да търсим положителните неща в това общество – свободата, дългия живот, разнообразието от житейски стилове – но също така трябва да разбираме – и тук вече сме в съгласие – че светът на потреблението не е в състояние да изпълни най-високите стремежи на хората. Защото те не са само консуматори, но потребителското общество ги третира като такива. Каква е разликата между потребителя и индивида? Много голяма. Имайки пред вид хуманистичната перспектива и наследството на високата култура, ние очакваме хората да бъдат съзидателни, да измислят нови неща, да имат ценности. Потребителското общество не се грижи за тези неща, така че ние виждаме множество движения, които се ангажират, предлагат идеи, действат. Хората имат нужда да се ангажират.
Чрез Интернет и новите средства за комуникация ние виждаме огромното развитие, постигано от млади аматьори, които създават неща – видеоклипове, кратки филми, музика. Не всички тези неща са брилянтни, но тази дейност ни показва, че онова, което Ницше наричаше „воля за власт“ днес е воля за творчество. Тази воля е нещо, което потребителското общество не е разрушило, нито пък е успяло да превърне хората в единици, желаещи маркови стоки. Хората продължават да искат да направят нещо от животите си. Именно това е нещото, което преподаването, обучението, трябва да направи: да предостави на хората, където и да са, инструментите, с които да направят нещо от животите си, а не просто да бъдат потребители на маркови имена и моди. Имаме да изпълняваме огромна задача.
Глобалната система на капитализма смалява пространството за маневриране, стеснява възможностите за действие, но в културата ние можем да вършим различни неща; образованието може да действа. Това е едно от големите предизвикателства на двадесет и първи век. Обществото няма да бъде оформено единствено от технологиите, а и от хора, които имат свои собствени представи и желания. Образованието трябва да помогне на хората да постигнат това. Високата култура е едно от средствата, но тя не е единственото. Трябва да преосмислим начина, по който преподаваме в ерата на Интернет. Трябва да мислим за онова, което образованието е в едно дезориентирано общество, което вече не притежава ориентирите, които е имало някога. Това е гигантска задача, но пък тя ще оформи утрешния свят.
МВЛ: Напълно съм съгласен. Модерното индустриално общество, пазарно общество, обществото на напредналите страни, е подобрило условията за живот на отделните човешки същества в огромна степен. Но то в никакъв случай не е дало щастието, което хората търсят като своя окончателна съдба. Липсва именно нещото, което минава под името „богат духовен живот“. Религията предоставя това за част от обществото – частта, която смята, че материалното й съществуване е довеждано до пълнота чрез вярата – но все още си остава и една огромна част, която религията не докосва, на която тя не казва нищо, и именно там културата трябва да играе фундаментална роля.
Образованието, съгласен съм, трябва да бъде един от основните инструменти, чрез които модерното общество постепенно да запълва този духовен вакуум. Но ако има нещо, което се намира в криза в модерното общество, то е именно образованието. Няма нито една страна по света, чиято образователна система да не говори за дълбока криза, поради простата причина, че не знаем коя е най-добрата и практична система – системата, която от една страна ще създаде техниците и професионалистите, от които обществото се нуждае, а от друга ще запълни дупките, които това модерно общество има в духовната сфера. Образованието е в криза, понеже е неспособно да намери формула, която може да сведе до едно тези две цели. Именно тук трябва да работим, ако искаме модерно общество, способно да задоволи материалните нужди на мъже и жени, но и да запълни духовния вакуум. Образованието е абсолютно фундаментално, но заедно с него са фундаментални и семейството, и индивида – а това изисква постигането на определен консенсус когато става дума за създаване на програми, които да направляват живота на нашите училища, институти и университети. Тук цари огромно объркване, но ако би имало поне осъзнаване на факта, че именно в образованието трябва да бъдем креативни и функционални, според мен вече ще сме направили гигантска крачка напред. Във всеки случай, макар че на повърхността различията между двама ни може и да изглеждат големи, Жил и аз сме съгласни, че е необходимо да се четат Пруст, Джойс и Рембо; че онова, което са мислили Кант, Попър или Ницше, са ценни неща, в този ден и в това време, и че те могат да ни помогнат да създадем онези образователни програми, на които да се облегне обществото на бъдещето, ако би искало да бъде по-малко насилническо и нещастно от днешното.
Разговорът е проведен в института Сервантес в Мадрид, на 24 април 2012
Източник
[1] Отнасяща се до края на света. Бел. пр.
[2] Луис де Гтнгора, испански бароков поет. Бел. пр.
|
ЗА АВТОРА: |
|
|
|
Марио Варгас Льоса (1936) е перуански писател, политик, журналист и есеист. Льоса е един от най-значителните романисти и есеисти на Латинска Америка. |
|
Жил Липовецки е френски философ, писател и социолог, професор в университета Гренобъл.
Непрекъснатото и много често напълно необосновано спекулиране с обвиненията в антисемитизъм несъмнено силно девалвира тяхната стойност, както се случва с всичко, което е в излишък, чието наличие е прекомерно. Но има прояви, които, без съмнение, са продиктувани от чиста омраза към евреите, и които спокойно могат да бъдат квалифицирани като див, пещерен антисемитизъм. Тези изблици на най-примитивни и необуздани страсти трябва да бъдат санкционирани с цялата строгост на закона, тъй като е недопустимо да се толерира поведение, провокиращо ненавист и насилие към отделни индивиди или групи от такива на основата на техния етнос, пол, раса, религия или на други признаци.
Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.
Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.
Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.
Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.
Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло.Руски експерти смятат за вероятно прерастването на днешната политическа криза в Египет в гражданска война.
В интервю за "Гласът на Русия" научният сътрудник на Института на Близкия Изток Сергей Серьогичев не изключи, че в близко време обстановката в страната може да се изостри и на политическата сцена да излезнат сили, по-радикални и от ислямистите, например салафитите.
Но засега все още се запазва надежда за компромис между противоборстващите страни. Според експерта, Мохамед Морси разбира, че със сила кризата не се урежда. Само кардиналното подобряване на живота е способно да успокои страната.
Като цяло положението в Египет остава неопределено. Мохамед Морси се съгласи да отложи референдума по новата Конституция, но с неприемливи за опозицията условия.Властите на Иран осъждат ядреното изпитание, извършено на подземния обект в американския щат Невада, каза представителят на МВнР на Иран Рамин Мехманпараст.
„Това изпитание означава игнориране на международното обществено мнение, което иска пълно разоръжаване” – каза дипломатът в ефира на иранската телевизия.
Според него, Техеран ще се стреми към изпълнението на фетвата на аятолах Али Хаменеи относно забраната върху производството, складирането и използването на ядрено оръжиеПрипомняне:
samvoin.blog.bg/politika/2012/12/08/.1028639
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху Снимка АФП
ООН одобри резолюция, с която призовава Израел да отвори ядрената си програма за международна инспекция, пише АП.
Резолюция, одобрена от гласовете на 174 от страните с 6 гласа „против" и 6 гласа "въздържал се", също така призовава Израел да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрено оръжие "без по-нататъшно забавяне".
Шестте страни, които са гласували против резолюцията са Израел, Съединените щати, Канада, Маршалови острови, Микронезия и Палау.
Резолюциите, приети от 193-членното общо събрание на ООН, не са правно обвързващи, но се разглеждат като отражение на становищата на правителствата по света.
Смята се, че Израел има ядрен арсенал от няколкостотин бойни глави, но това никога не е било потвърдено. Никога не е имало и официално потвърждаване или отричане за наличието на ядрен арсенал от страна на Йерусалим.
Вчерашното гласуване в ООН дойде като завършек на тежка седмица за Израел. То се появи само няколко часа, след като американското и няколко европейски правителства смъмриха плановете на страната да построи 3000 заселнически жилища в окупирания Западен бряг. В четвъртък пък на общото събрание на ООН бе гласувано вдигането на статута на Палестинската автономия на страна наблюдател.
Израел потвърди позицията си, че трябва да има близкоизточния мирен договор, преди да се водят преговори за ядрено оръжие.
Държавата е единствена в Близкия изток, която не е страна по договора за неразпространение на ядрено оръжие. Освен нея другите отказващи да се присъединят са трите държави, които притежават ядрени оръжия: Индия, Пакистан и Северна Корея.
Резолюцията на ООН е част от планираната за средата на декември конференция в Хелзинки, посветена на превръщането на Близкия изток в зона, свободна от ядрени оръжия. Форумът обаче беше отменен заради политическите вълнения в региона в момента и предизвикателната позиция на Иран.
Техеран и някои арабски страни заявиха, че реалната причина за отменянето на конференцията е бил отказът на Израел да участва в нея.
Виж водещите продукти в MediaMall.bg Още по темата» Англия и Франция отзовават посланиците си от Израел
» Шаул Камиса Раз: Палестинците не искат танго с Израел
» Израел наказа палестинците с 92,7 млн. евро
» Николай Овчаров: Проблемът в Израел може да се реши само дипломатически
» България се въздържа за статута на Палестина
ynet
Hamas marked the 25th anniversary of its inception Saturday, with a ceremony and a mass rally held in Gaza City’s al-Katiba Square.
Hamas Politburo Chief Khaled Mashaal, his deputy Dr. Mousa Abu Marzook and politburo member Izzat al-Rishak attended the ceremony for the first time ever; as did top Fatah leaders.
Senior politburo member Saleh Al Arouri was also scheduled to attend the rally, but according to Egyptian media, Israel vetoed his presence; stressing that his presence in the enclave would jeopardize the recent ceasefire deal struck between Israel and Hamas.
Israel further vetoed the presence of Islamic Jihad Secretary General Ramadan Shallah and his deputy, Ziyad Nahala.
Thousands of Hamas supporters, some of them flashing victory signs, were braving the rain to attend the event. Some parents brought children dressed in military uniforms.
A spokesman for the Izz al-Din al-Qassam Brigades addressed the crowd, and spoke of Ahmed Jabari, whose targeted assassination sparked Operation Pillar of Defense.
Jabari, said the spokesman, played a key role in the resistance: “We vow to keep on with the resistance and with the Jihad until we defeat the occupation and purify the holy sites.”
He thanked Iran and Turkey for their support during the days of the recent Gaza conflict and pledged that Hamas’ military wing “will never abandon Gaza.”
Hamas Prime Minister Ismail Haniyeh told the cheering crowds that Gaza was victorious in the last military campaign because of “Hamas’ thorough preparations beforehand.”
The movement, he said, “Has thousands of combatants, on and under the ground, who are ready to ward off any Israeli aggression. The occupation will not remain on this land,” he declared.
Haniyeh hailed Jabari as a “shahid” – a martyr – adding that he was not only a leader within Hamas, but “A great leader of the Arab nation.”
He too thanked the Arab world for siding with the Palestinians during their fight against Israel, saying Hamas will now “begin formulating an Arab and Islamic strategy for the liberation of Palestine.”
‘Right of return sacred’
Mashaal took the podium next. “The West Bank, Gaza Strip and Israeli Arabs are united in the path of resistance, Jihad and the shahids,” he told the elated masses.
“It will not be long before we see all the Palestinian prisoners released from prison. We promise you that. The way we freed some of the prisoners in the past is the way we will use to free the remaining prisoners.”
He further thanked the military wings of all the Palestinian factions for their sacrifice during November’s conflict with Israel.
“Palestine is ours from the river to the sea and from the south to the north. There will be no concession on an inch of the land,” he said.
“We will never recognize the legitimacy of the Israeli occupation and therefore there is no legitimacy for Israel, no matter how long it will take.”
The politburo chief continued: “Jihad and the armed resistance is the only true path to liberation.”
He congratulated the militants who were able to target cities in central Israel, saying that “We don’t kill Jews because they are Jews. We kill the Zionists because they are conquerors and we will continue to kill anyone who takes our land and our holy places.
“The conqueror is not just the enemy of the Palestinians but the enemy of the entire Arab world. The Zionist plan is a danger to us all.
“We will free Jerusalem inch by inch, stone by stone…the right of return is sacred to us and we will not forfeit it.”
Earlier Saturday, Hamas released a statement, carried by the “Palestine Information Center” website, saying that the movement has “renewed its adherence to the option of resistance for the liberation of Palestine.”
“Israel’s crimes against the Palestinian people, their land and holy sites only boost the Palestinian people’s steadfastness and resistance and cannot succeed in breaking their will,” the statement said.
“We will stay faithful to Jerusalem, al-Aqsa Mosque and the Islamic and Christian holy sites, and will not relinquish any part of them. We also support those steadfast in Jerusalem and our 1948 occupied land in the face of Judaization and displacement schemes.”
Hamas further urged the Arab League and the organization of Islamic cooperation to protect the Palestinian people’s interests “Against Israel’s violations”; and implored them to take action to end the four-year blockade on Gaza.
Preparations for the ceremony were in full throttle throughout the week with Hamas positioning a full-scale model of an M75 rocket – the likes of which were fired at Israel during the latest round of escalation in the south – in the middle of al-Katiba Square.
Hamas has repeatedly boasted the rocket’s ability to hit targets within a 70kn range, as well as the fact that the missile is domestically produced.
Hamas originally intended to hold its anniversary celebrations next week, but the date was pushed up to coincide with the anniversary of the First Intifada.
http://theuglytruth.wordpress.comОриентировъчен превод:
Mashaal: Хамас няма да признае Израел
1 Гласувай
Хиляди присъстват управници Газа 25-рали годишнина в Газа. Политбюро шефът казва: "ционисткия план опасност за всички нас", добавя "правото на завръщане е свещено"
Ynet
"Хамас" отбеляза 25-годишнината от създаването си в събота, с церемония и митинг маса, проведена в Ал Katiba площад на град Газа.
"Хамас" на Политбюро на главен Халед Mashaal, заместникът му д-р Муса Абу Marzook и член на Политбюро Izzat Ал Rishak присъстваха на церемонията за първи път, както и лидери на Фатах.
Старши член на Политбюро Салех Ал Arouri също ще присъства на митинга, но според египетската преса, Израел наложи вето на присъствието му, като подчерта, че присъствието му в анклава би застрашило поразен от сделката за прекратяване на огъня между Израел и "Хамас".
Израел наложи вето на присъствието на Ислямски джихад Генералният секретар Рамадан Shallah и неговият заместник, Ziyad Nahala.
Хиляди привърженици на "Хамас", някои от тях мигащи знаци победа, се борят смело дъжда, за да присъстват на събитието. Някои родители доведоха децата, облечени във военни униформи.
Говорител за Izz ал-Дин ал-Касам бригади се обърна към тълпата и говори на Ахмед Jabari,, чиято целева убийството предизвика Операция стълб на отбраната.
Jabari, каза говорителят, изигра ключова роля в съпротивата: "Ние се заричат да се справи с съпротивата и с джихад, докато не победи професия и очистването на светите места".
Той благодари на Иран и Турция за тяхната подкрепа по време на дните на неотдавнашния конфликт в Газа и обеща, че военното крило на "Хамас" "никога няма да изостави Газа".
Хамас премиер Исмаил Хания заяви пред ликуващи тълпи, че Газа е победител в последната военна кампания, защото на "цялостна подготовка на" Хамас "предварително".
Движение, той каза: "Има хиляди бойци, на и под земята, които са готови да се предотвратят израелската агресия. Окупация няма да остане на тази земя ", заяви той.
Хания приветства Jabari като "Shahid" - мъченик - добави, че той бе не само лидер в рамките на "Хамас", но "великия вожд на арабския народ".
Той също благодари на арабския свят за сайдинг с палестинците по време на борбата им срещу Израел, заявявайки, че "Хамас" сега "ще започне изготвянето на арабски и ислямски стратегия за освобождение на Палестина".
"Право на връщане свещен"
Mashaal на подиума. "На Западния бряг, ивицата Газа и израелските араби са обединени по пътя на съпротива, Джихад и shahids", каза той на опиянения маси.
"Това няма да бъде дълго, преди да видим всички палестински затворници, освободени от затвора. Обещаваме ви. Начинът, по който освободи някои от затворниците в миналото е начина, по който ще използвате, за да освободи останалите затворници. "
Освен това той благодари на военните крила на всички палестински фракции за тяхната саможертва по време на конфликта с Израел през ноември.
"Палестина е наш от реката до морето и от юг на север. Няма да има концесия на един инч от земята ", каза той.
"Ние никога няма да признае легитимността на израелската окупация и следователно не е легитимност на Израел, без значение колко време ще отнеме."
Шефът на Политбюро продължава: "Джихад и въоръжената съпротива е единственият истински път към освобождението".
Той поздрави на бунтовниците, които са били в състояние да се насочите градове в централен Израел, казвайки, че "Ние не убиват евреи, защото те са евреи. Ние убиваме ционистите, защото те са завоеватели и ние ще продължим да убие всеки, който се нашите земи и нашите свети места.
"Завоевател е не само враг на палестинците, но враг на целия арабски свят. Планът ционистката опасност за всички нас.
"Ние ще освободи Ерусалим инч по инч, камък по камък ... правото на завръщане е свещена за нас и ние няма да го задържа."
Рано събота, "Хамас" публикува изявление, проведено от "Информационно Палестина център" уебсайт, казвайки, че движението е "поднови неговото присъединяване към опцията на съпротива за освобождение на Палестина".
"Престъпленията на Израел срещу палестинския народ, тяхната земя и светите места само увеличаване на твърдост и съпротива на палестинския народ и не може да успее в разрушаването на тяхната воля", се казва в изявлението.
"Ние ще останем верни на Ерусалим, джамията Ал-Акса и ислямските и християнски свещени места, и няма да се откаже от част от тях. Ние също подкрепяме тези, които са непоколебими в Ерусалим и нашия 1948 окупираните земи в лицето на Judaization и схеми за изместване ".
Хамас допълнително призова Арабската лига и Организацията на ислямската сътрудничество за защита на интересите на палестинския народ "срещу нарушенията на Израел", и ги помоли ги да предприемат действия, за да се сложи край на четири години блокадата на Газа.
Препарати за церемонията бяха в пълна газ през цялата седмица с позиционирането на "Хамас" пълномащабен модел на ракета M75 - подобна на която са били изстреляни срещу Израел по време на последния кръг от ескалацията на юг - в средата на площад Ал Katiba .
"Хамас" неколкократно похвали възможността ракетата да удари цели в 70kn диапазон, както и факта, че ракетата е местно производство.
"Хамас", първоначално предназначена за провеждане на юбилейни тържества следващата седмица, но датата е бил бутнат, за да съвпадне с годишнината на Първата интифада.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
