2. zahariada
3. kvg55
4. planinitenabulgaria
5. iw69
6. mt46
7. wonder
8. varg1
9. rosiela
10. zaw12929
11. meto76
12. mimogarcia
13. leonleonovpom2
14. gothic
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. breaker007
7. savaarhimandrit
8. djani
9. iw69
10. no1name
|
||
by newswriter on 11/11/2011 11:12 AM |
||
 Джеймс ПардюSofia Echo Mediapool Последните президентски и местни избори бяха крачка назад за демокрацията в България. Провеждането на изборната кампания в тази страна членка на НАТО и ЕС, показа тревожен упадък на свободата и независимостта на печатните и електронни медии и политическо сплашване до нива, невиждани от десетилетия. Партия ГЕРБ на министър -председателя Бойко Борисов спечели президентството и повечето кметски места във важните градове и села в страната, включително столицата София. Резултатът консолидира политическата власт в България още повече. Партията на Борисов вече доминираше българския парламент и правителството. Българските печатни и електронни медии имаха своята сенчеста страна след края на комунизма, но ситуацията днес извежда корупцията и политическото влияние в медиите до нива, които отнемат всякакво доверие в обективността или независимостта на основните им материали. „Плащането за отразяване” е бизнес моделът за повечето основни медии в България по време на избори. Редакционната политика на много от националните ежедневници днес е да се заплаща за медийно отразяване по време на политическата кампания – не за реклама, а за новини и анализи. Ако някой предизборен щаб желае да има благоприятни новинарски публикации, авторски коментари или положителни статии за своите кандидати или желае медията да критикува опонента, това зависи само от заплащането. Кандидати, които не желаят да плащат или не могат да плащат за отразяване в медиите, просто получават съвсем слабо или никакво отразяване. Еднакво виновна е и телевизията. Кандидатите могат да си закупят обикновена политическа реклама. Въпреки това, обикновено е много по-продуктивно да се купят новини, интервюта или платени излъчвания, отколкото обективни репортажи. По правило тези, които плащат на телевизиите, получават положително отразяване на пресконференции и други новинарски програми. Докато вестниците в САЩ и в други страни се закриват или се консолидират, броят на вестниците в Българя остава постоянен. Това, което се променя, е собствеността. Основни западни медийни инвеститори се оттеглят от българския пазар и собствеността преминава в български инвеститори, малко заинтересовани за журналистическата етика. Вместо това медиите са се превърнали в средство за подмазване на правителството, за да печелят изгодни договори или финансиране от медийните бюджети на министерствата. Преобладаващата практика на българските медии днес е те да бъдат използвани за бизнес и политическо влияние, а не за да се предоставя обективно отразяване на политически събития или критичен поглед, който да държи властта отговорна пред хората. Както сподели с мен бивш висш представител на властта, консолидацията на медиите в България е „мръсна симбиоза” между медия, бизнес интереси и управлението на контрола на публичната информация. Експанзията на таблоидите в България е друго скорошно явление. Но вместо папарашки снимки на личности от развлекателния бранш и слухове за знаменитости, тези издания публикуват постоянни, непотвърдени скандали и мръсни персонални атаки срещу кандидати и политически фигури. И отново парите и влиянието определят кой ще бъде мишена на скандалите. Политическото сплашване и страх са също във възход в България. В този район твърдите политически сигнали не са едва доловими. Назначаването на министъра на вътрешните работи да води политическата кампания на управляващата партия ГЕРБ в България е по някакъв начин равносилно на това, американският президент Обама да назначи директорите на ЦРУ и ФБР да ръководят неговата кампания по преизбирането му. В частни разговори българите в страната говорят за политическо сплашване и за страха да се изкажеш опозиционно за сегашното управление. Неотдавна българите гласуваха за поредния лидер, който да избави страната от корупцията, неадекватното правосъдие и проникващото влияние на организираната престъпност, което спъва развитието на страната. Правителството на Борисов дойде на власт с такива обещания. Досега правителството се справи добре с натрупването на власт. Кога и дали управляващата партия ще изпълни своите ангажименти към българите, не е ясно. За по-нататъшното развитие на демокрацията в България е нужна сериозна доза светлина -политическа прозрачност. Настрани от медийната етика, българите поне трябва да бъдат уведомявани за купени публикации и във всеки случай, в който се пуска материал, в който се засяга политиката, да се посочва ясно кой плаща. Изобличаването на политическото сплашване ще изисква сериозен мониторинг от страна на международните организации заедно с подобряване на местното законодателство. Множество компетентни, честни журналисти живеят и работят в България, но те са обезсърчени и са в капана на система, която е корумпирана от големи пари и политическо сплашване. Когато свободната и обективна преса се колебае и политическото сплашване става норма в система, заразена от сериозна организирана престъпност и корупция и липсата на адекватно правораздаване, демокрацията е губещата. * Статията на бившия американски посланик е публикувана в сайта |
Подробности в броя.
posredniknews.com
Четенето на партийните програми е безнадеждно дело и чиста загуба на време. Ясно е, че никой не ги чете, дори вманиачените партийци не го правят, да не говорим за целокупната електорална маса. И аз с извратено любопитство попаднах случайно на програмата на управляващата ни дясна партия, която по датировката личи, че е творена преди последните парламентарни избори.
Предлагам сами да прецените какво са свършили от нея послушниците на св.св. Бойко и Борисов и дано някой "журналист" от посещаваните сутришни тв блокове набере достатъчно кураж и попита Върховното божество какво е свършил за решаването поне на един от посочените преди 3 години проблеми.
"Данните на БНБ за 2009 г. сочат проблеми със следните макроикономически индикатори:
- Увеличаваща се безработица
- Намаляващ с бързи темпове износ
- Намаление на преките чуждестранни инвестиции
- Тревожно високо равнище на брутния външен дълг
- Значителен спад в промишленото производство
- Сериозно забавяне в ръста на кредитиране
- Ниска производителност"
Омръзна ми да слушам постоянно едно и също за грандиозния строеж на стотина километра магистрали, които ще прави цял мандат - сякаш е началник на асфалтова база от времето на вуйчо му Тодор Копанара.
Взето от grigorsimov
Извадка от книгата на Ганчо Ценов "Народността на старите македонци"
...Заради това в една писана през 354 г. хроника, в която се изброяват живеещите в Тракия племена, се казва, че българите са произлезли от тракиеца Циеци
(Ziezi ex quo Vulgares).
В главата за “Готските игри”, съставена от самия Константин Велики или по негова поръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството. А именно – музика, песни, театрални
представления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани,
хазари, агаряни и франки. Всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи ковади. (гл. Руск. древн.; гр Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139)
Горното е интересно за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306-337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и “разни чужденци”, които наименува, а същевременно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дошли на Балканския полуостров.
Св. Йероним, който също е живял в 4 век, пише в своята карта:
“Mesia hec et Vulgaria” (Мизия т.е. България)
Надписът е поставен върху Македония.
Ако св. Йероним бе споменал само за някакви
българи в Мизия, би могло да се помисли, че българите са дошли отнякъде си в Мизия. Но понеже той нарича самата Мизия България, излиза, че за него България и Мизия е едно и също.
А тицинският епископ Енодий, живял през втората половина на 5 век и началото на 6 век, пише, че в 504 г. Гърция започнала война със своите българи, защото искала да ги подведе под опекунство. Българите, значи, са живели тогава във Византийската империя.
Омир нарича мизите коньодоячи, които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до
храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко. С това Енодий също идентифицира българите с мизите, защото мизите бяха поданици на Източната римска империя и се хранеха с конско мляко.
Същото се потвърждава и от Комес Марцелин, който пише, че Йоан, Юстиниановият военачалник, в Италия през 548 г. в едно нощно нападение от готския княз Тотила претърпял поражение, поради издайничеството на своите българи. Йоан, значи, е бил българин и е воювал начело на българи, които са били поданици на римската империя.
Йордан пък, който е живял в шести век, казва, че в Долна Мизия, в Тракия или Македония само българи живеят.
(Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant. – Rav. Cosmographus, IV, 6)
Долномизийците, тракийците и македонците, които от по-старите писатели се считаха за мизи, от Йордан се считат за българи. Това се разбира и от Комес Марцелин, който пише, че патрицият Цита бил разбит през 535 г. край р. Янтра в Мизия от българи, та
едва избягал през шипченския проход към Цариград.
И Теофилакт Симоката счита българите за мизи. Той пише, че абарите във войната си против Византия се били сдружили със скити и мизи, докато други автори пишат, че се били сдружили с хуни и българи. Вместо българи, Симоката казва мизи.
По същия начин схваща българите и Зонара. Като описва сражението на въстаналия през 515 г. Виталиан, начело на хуни и българи, против император Анастасий, пише, че за да защити Цариград, Анастасий изградил против нахлуването на мизите или българите и скитите една дълга стена от Черно море до Силиврия на
Мраморно море. Мизите, значи, се наричат и българи, а хуните – скити.
А Йоан, владиката на Никиу, като описва сраженията (около Варна, в Малка Скития) на
същия Виталиан, (роден в Залдаба, днес Шумен в Мизия), с военачалника на имп. Анастасий, пише, че Виталиан, който се оттегли към Шуменско в Мизия, се бил оттеглил в “провинцията България”.
Йоан от Никиу не само нарича Мизия с името България, но казва още, че България е била римска провинция.
Това се потвърждава и от Константин Багрянородни, който пише, че до император Хераклий (610-642) България се е намирала под римска власт. Значи България е била римска провинция до Хераклий и до Кроват (Куврат - Кубрат), който я освободи.
Римляните са покорили тук мизи, които в последствие те нарекоха vulgares (мнозинството, простолюдието) или българи.
В малкото житие на св. Климент Охридски пък се казва, че св. Климент произлизал от
европейските мизи (имало е и малоазиатски мизи), които поради множеството си се наричат българи.
От всички тези данни се вижда, че
мизите не са изчезнали, а са наречени българи..."
Това беше ткъс от работа на историка Ганчо Ценов. Автор: boil456
................
Целият материал може да се намери и изтегли от Мрежата.
