Автор: tomcat2

Вече официално нобеловата награда за мир струва по-малко и от използвана тоалетна хартия!



Няма да се учудя, ако следващия път връчат награда за мир и на НАТО ,само това остава гаврата със всичко свястно и нормално да е пълна!
При положения , че има толкова личности и организации направили много повече за мира в сравнение с тумора ЕС,които не само не е направил нищо ,но и открито работи против всякакъв мир и стабилност.Да дадеш награда за мир на такова криминално образувание  ,като ЕС е заплюване в лицето на цялото човечество!

Автор: tomcat2



Империята на доброто!


 
Смели израелски войници се бранят от агресия на
терорист!


Добрите!

Лошите

 
Mиролюбиви протестиращи!

Мобилна платформа за доставяне на демокрация и свобода по света!

Доставка на демокрация по домовете!

Доставка на погрешен адрес!


 Техническа повреда!

Teрорист!


Неутрализиран терорист!

Уважение към врага и висок морал ,кредото на всеки натовски войник!

Oбективни безпристрастни медии






Тираничен ,диктаторски и западнал Иран!





Модерен демократизиран и проспериращ Ирак!



Демократични лидери,добри хора и пазители на мира !

Лош чичко спиращ демократичните процеси!


Американофили биещи се за честта всеки да целуне американския флаг !

Барбекю парти в знак на признателност  и благодарност на САЩ!

И на Израел също ,като гарант за стабилността и сигурността в близкият изток!

Дърт комунист!


Mлад комунист

Сигурен знак за наличието на демокрация във вашата страна




Националният флаг на България!

Гербът на България!

Министерски Съвет на България

Приятел на България

Новият приятел на България

Истнински 100 процентов Български държавник патриот

Още по- истински българин и патриот

Интелигентен човек!

Черно

Бяло



Автор: проф.д-р. по евро-атлантическите науки Николай Ангелов.
Издадено по поръчка на "Американски институт за развитие на демокрацията"
Всички права запазени.
2012 г.

Автор: tomcat2

Моля Ви, помагайте този видео материал да достигне до повече хора!
Това е поглед върху войната в Сирия, представен ни от руска медия.
Най-после поглед от другата страна на барикадата, от журналистика, която не прислугва на западните интереси.

Автор: tomcat2

 Новото военно престъпление на алакайдите спонсорирани от сащ в Сирия.На видео репортажа от би би си се вижда как пленник на терористите бива принуждаван да закара камион натъпкан с експлозив до пункт на сирийската армия и да бъде взривен там дистанционно .За щастие когато закарва камиона бомбата не избухва!Поредното ужасяващо доказателство за зверствата на ислямистките фанатици въоражени и спонсорирани от запада целящи да унищожат поредната независима държава отказваща да подвие коляно пред чичо Сам и неговия неутолим апетит за смърт и разруха!

Автор: tomcat2

 Австрийския вестник Kronen Zeitung с над 3 милионен тираж  публикува снимка на мъж носещ  бебе и жена в бурка  бягащи от раздирания от сблъсъци Алепо. Впоследствие снимката се оказа фалшива ,направена на фотошоп! (Спомнете си и случаите с "мъртвата" Неда Золтани, снимките от моста на Косово, от протестите в Русия, а всъщност - Гърция и фалшивите снимки от "холокоста" над евреите през ВСВ, а също фалшивият филм "от Бухенвалд", а всъщност от Дрезден - за челите книгата на Юрген Граф на тема "холокост"... Автора на Независим националистически блог)




Ето по какъв циркаджийски и нелеп начин ни лъжат и манипулират!

O боже  убити сирийските "борци за демокрация"   оживяват ЧУДО!!!!!!

Бунтовниците имат и ясновидски способности,знаят къде ще избухнат бомбите предварително!

Статистите по местата ,камера готова и ЕКШЪН!

Автор: tomcat2

Разтърсващо наистина!

Демокрацията (Или либерастко - космополитната КВАЗИ и ПСЕВДО - "представителна" демокрация!) надмина нацизма и комунизма, взети заедно, и навлиза в света на Оруел. Автор: lyubomircholakov

Взето от: grigorsimov


Държавната статистика на Норвегия публикува в сайта си информация,че държавата ежегодно харчи за издръжка на "детската полиция", наречена "Барневарн" 8,8 милиарда крони (около 1 милиард евро). Тези пари се изразходват главно за поощряване на насилственото отнемане на деца от семействата им.
Хората се страхуват от всичко за своите деца: да заспят, да ходят на работа... Всеки момент, по всяко време на денонощието в дома им може да нахлуе "детската полиция" Барневарн и да отнеме децата им завинаги. Тази практика е част от масовия европейски (еврейски! Г.С.) лов на деца.
В Норвегия управляващите социалисти се опитват да въплътят в живота идеята, че всички в обществото трябва да бъдат еднакви. Всички деца са длъжни да ходят на детска градина след навършване на 1 годинка. Докато се намират в детската градина, за ненавършилите 3 години е нежелателно да спят, а след 3-годишна възраст – забранено. В норвежката детска градина децата се хранят с топла храна 1 път седмично. Някои майки се възмущават и молят децата да бъдат хранени поне 2 пъти седмично. Но обикновено в такива случаи, вместо да бъде давана храна, просто децата биват отнемани от майките им, които са изявили недоволство от режима.

Ако детето се различава от останалите, изпъква от общата маса (например, ако е стеснително или палаво), в действие влиза детската полиция "Barnevern". Социалистите твърдят, че е е по-лесно да бъде оформено съзнанието на малко дете, отколкото на младеж, който вече е "развален" от домашното възпитание. Затова целта на "Барневарн" е да отнеме детето от майката колкото може по-рано – най-добре в деня на раждането или просто ведната след самото раждане.

 Днес 20% от децата в Норвегия се намират под юрисдикцията на държавата – тоест, предадени са в разпореждане на "Барневарн". Те са разделени от биологическите си родители и живеят в сиропиталища. Някои наричат тези сиропиталища "приемни семейства" и "детски домове", други: "детски затвори от семеен тип".

Норвежката детска полиция "Барневарн" се гордее, че отнема от напълно нормални семейства по 3 деца на всеки два часа.

Копирано от : grigorsimov

http://vbox7.com/play:7b60a87c84&al=2&vid=10866362
http://vbox7.com/play:3520810d&al=2&vid=10610842
http://vbox7.com/play:c11a5392&al=2&vid=10610842

от: http://evreite.blog.bg/politika/2012/10/10/ot-neta-kenedi-za-iliuminati.1007965

Автор: achoachev

Взето от: grigorsimov

Ако някой създава пари от нищото във всякакви количества, както прави съвременния Запад, основния начин за завладяване на света, не е войната, а даването  пари на заем.
 

           
Означава ли това, че  силна армия вече не е необходима? Не, даже много е нужна!

 

           
Военната сила е необходима за да се сплашат  тези, които не желаят да вземат на заеми.

 

            Поробването на страната започва с промиването   мозъците на населението и, за да не забележи никой  нищо. За да имат хората  илюзията, че страната се движи към просперитет, че всичко е наред. 

Как да се гарантира това?

 

            Чрез медиите.

 

 

            Ето защо първото изискване на всички либерали е "свободата на словото". Но ако смятате, че някой  от "борците за свобода" се грижи за правото ви да изкажете мислите си, дълбоко грешите. Задачата е друга - да се гарантира свобода за промиване  съзнанието на населението .

 

            Втора задължителна стъпка по пътя за завладяване на страната е внушаването на хората простата мисъл, че публичната собственост  не е необходима, и че това е лошо и неефективно. Следователно тя трябва  спешно да се отдаде в частни ръце, които със сигурност  ще бъдат  по-добри (но всъщност, парите в света са само в едни единствени, монополни ръце, нищо че се представят от името на различни държави и уж от различни банки и банкери!!). Започва приватизацията, в хода на която държавата, т.е.  хората, се  лишават от правото си на собственост върху средствата за производство.

 

            Третият етап - инвестиране на парични средства в закупуване на американски дългови задължения (облигации). Смисълът на ставащото е прост - Западът  дава пари на свои протежета, които купуват апетитни парчета от държавната собственост. Те я продават  на други слуги на Запада.

 

            Веселбата идва  по-нататък. Какви дружества се  приватизират на първо място? Логично е да се предположи, че губещите. Т.е. е държавата да се отърве от баласта. Нищо подобно - първо  отиват  в "ефективните частни ръце" най-печелившите сектори на икономиката. 

 

            Какъв е резултатът? Държавата, загубила предприятията които преди това са пълнили бюджета й, става  силно зависима от данъчното облагане. То  започва да расте и  да задушава  малките и средните предприятия. Икономическото развитие се забавя, или  изобщо отсъства.

 

            В същото време държавата започва да изпитва огромни трудности при покриването на разходите си. В края на краищата, преди бюджетът получаваше различни приходи от печелившите държавни предприятия, а сега там влизат  само данъците. Това е само една малка част от онова, което получаваше   бюджета по-рано. Няма достатъчно пари в бюджета, и по този начин няма пари  не само за плащане на пенсии и обезщетения, но не може да се строят пътища, да се развива  икономиката изобщо.

 

            Но това не е всичко. Държавата не е в състояние да предоставя кредити на своята индустрия, тъй като един от първите резултати от всякакъв вид "реформи" е създаването на независима от държавата  Централната банка (за да стане на практика, напълно зависима, единствено от световната сатанинска юдейска мафия! Г.С.). Страната започва да изпитва редица проблеми. Само централната банка има право да печата пари според Конституцията, без нея  това е невъзможно. Според Закона Централната банка няма  право да кредитира правителството на своята страна, но има право да кредитира  правителството на САЩ и други страни, чрез закупуване на дългови ценни книжа. В резултат на това държавата не разполага с пари и свива  всичките   кредитни програми за икономиката си, както в публичния, така и в частния сектор.

 

            Но без  кредитен ресурс  нищо сериозно в икономиката не може да бъде създадено. И тогава идва ред  на помощта от чуждестранните банки. Включените в единна система с Фед и ЕЦБ чуждестранни финансови институции започват да отпускат заеми на правителството и частния сектор. Това е  последния етап от поробването.

 

            Забележка: ролята на медиите е огромна  на всички етапи. Трябва да продължава  промиването на мозъците в страната, в действителност на цялата планета. Необходимо е да се обясни "правлността" да се инвестира в американски облигации. Да се доказва, че всичко е правилно, въпреки факта, че повечето хора разбират странностите на това което се случва. Лесно е да се разбере абсурдността на ситуацията. С какъв процент целият  свят кредитира САЩ? Средно - 1.5%. Това означава, че валутните резерви в повечето страни са  дадени в дълг на САЩ  при такъв малък процент. Отиват парите на Запад за съхранение и се връщат в страната под формата на заеми, но при различен процент. В резултат на това страната се превръща в длъжник.

 

            Но на Запад изтичат не само средства от резервите. Там заминават и парите на едрия бизнес. Повечето от най-големите предприятия задължително  принадлежат на компании, регистрирани в офшорки или в западните страни...

 

            Втората част остават формално да принадлежат на поробваната страна, но само до "пъпната връв" - формално тя  също  е  западна. Защо се случва това? По друг начин е просто невъзможно да се оцелее. Искате ли да получите заем от запад при минимален процент? Станете местен представител на някоя ТрансНационалнаКомпания - прехвърлете  фирмата си в офшорка  или на Запад. Ако не искаш  - ще ти погълнат бизнеса и ще те съсипят. Едрият бизнес не е просто закачен на въдицата на Запада, той е в капан. Местният олигарх  или става  член на Западния олигархичен елит и играе по  неговите правила, или  спокойно  и нежно (и най-важното - не прозрачно за медиите) загубва    бизнеса  си.

 

            Какво да кажем за инвестициите? Да се  инвестира в дадена страната - това е също форма на заробване. Преди това  страната можеше да си построи фабрика и трябваше само да си купи технологията в чужбина. Сега - тя се нуждае от пари  за изграждане на завода. И тези пари, които са били създавани преди от самата държава чрез емитиране  на националната валута, днес може да ги получи само ако се  поканят "инвеститори". И те ще изградят мрежа от хипермаркети, което в крайна сметка ще доведе до ... ами, отново парите  да се източат в  чужбина.

 

            Там - в офшорните зони отиват и печалбите от предприятията. Платени ли са данъците - да. Но преди всички купуваха в магазина, който бе собственост на държавата или някой дребен предприемач. А сега - в мрежата от хипермаркети, които задължително са регистрирани в офшорни зони.

 

 

            Системата е изградена така, че всички пари трябва да отидат на Запад, и да се върнат само под формата на заеми, увеличаващи  дълговото заробване на страната.

 

            Следва изкуствен срив на икономиката, наречен "икономическа криза". Това се прави с една цел - да се създаде ситуация, в която страната - длъжник няма да може да си плати дълга. Принципът на всяка криза е прост - новият кредитор  не дава повече, а старият си иска парите. Това е всичко. Вашата индустрия и вашата страна - станаха наши. "Да  помогнат" на омотаната в борчове страна идват други "кредитори" - МВФ и Световната банка. Не можеш да се върнеш дълга? Приеми военни бази на територията си. Подкрепяй политиката на САЩ и Великобритания. Изпрати войници където ти кажат -било то в Афганистан или в Ирак. И развивай  "демокрацията" у дома си. Т.е. не пречи на про-западните медии да промиват мозъците на хората ти. Провеждай  гей- паради. Ако не го направиш - ще бъдеш глобен...

 

            Няма риск - парите които  Западът е дал на заем за самия него не струват нищо. Това са нули в компютъра, не  подкрепени от нищо.

 

            От нищо, освен от мощна армия, мощни и силни  медии и мощни  "защитници на човешките права," истинската цел на които е да защитават правата на банкерите, които създават (печатат) пари, за да покорят  целия свят.

            Това е начин да се завладее всяка страна. Схемата е една и съща навсякъде, във всички части на света.

           

            Тя започва със свободата на словото и води до загуба на суверенитет.

 

            Ето защо първото и "най-свещено"  изискване на  всеки  либерал е "свобода на словото" (свобода, но само за "западните", а всъщност - за еврейските медии, настанили се в твоята страна.  А други медии просто вече няма! Г.С“).

 

            Без свободата на промиване на мозъците  схемата за поробване веднага ще забоксува ...

Автор: aliya

Дълбок поклон пред този филм!

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=5J817gH1ClM

 На този ден отбелязваме още:

14   † НЕДЕЛЯ НА СВ. ОТЦИ от Седемте Вселенски събора - Четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение
Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий († 54-68). Св. мъченик Силван презвитер Газски (IV). Св. преподобна Параскева - Петка Епиватска Търновска (Петковден; XI в. Местен празник). Св. преподобни Никола Святоша, княз Черниговски († 1143)
 

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) Св. Параскева Пятница St. Petka (Paraskeva of Trnovo) Х-ХІ век Чества се на 14 октомври

 

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме

• преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

• преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

• великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

По-долу:

• Църковни песнопения
• Кратко животоописание
• Житие на св. преподобна Петка
• Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново св. Патриарх Евтимий

Виж също:

• Молебен канон-параклис към св. Петка Търновска
• Св. патриарх Евтимий Търновски
• Неделя на Всички български светии, втора след Петдесетница
• Велико Търново
•  

 

 

Църковни песнопения Тропар, глас 4

Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет.

Кондак, глас 6

Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.

Тропар, глас 4

Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.

Тропар, глас 2

О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.

 

 

 

Кратко животоописание

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Брой 19 за 2003 година

Поклонение пред св. мощи на преподобната Параскева - Петка в митрополитската катедрала в гр. Яш, Североизточна Румъния

 

 

Житие на св. преподобна Петка

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

 

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близкита жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:

- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

 

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм "Преподобна Петка".

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново

Написано от господин Евтимий, патриарх търновски

Ако законът на любовта отрежда да си спомняме за обичните, да съзерцаваме техните образи, дела и думи, а често пъти дори и да рисуваме образите им, то за боголюбезните е много, извънредно много по-уместно и желателно, когато почитаме с уважение божите угодници и за полза разказваме за тяхната памет и [за техните] деяния. Защото словото за полезното допринася на слушателите немалка полза.

Както пролетно време всички животни растат и тлъстеят, като стават все по-хубави, щом слънчевите лъчи огреят цялата земя, и както лъчите носят куп обновления, така и духовната повест носи куп радости на послушните души и леко разсейва и прогонва цял облак от печал. А паметта на преподобната Петка ще стане по-светла и от слънцето, ако подробно изложим нейното житие и нейните деяния и странствания, които тя извърши от любов към Христа. Подобна на майка, що обича децата си, тя ще отнеме, без друго ще отнеме нашата детска безсловесност, а ще придаде сила на усърдието ни и ще ни напътства към доброта и блаженство.

Прилично е, щото и ние да й принесен нещо, което подхожда за нея, макар то и да не е художествено. А за нас, които сме удостоени с реч, прилично е, без съмнение, преди всичко да й поднесем, както е редно, слово, та доколко ни е по силите, да си отплатим (към нея) дълга като тленни, а пък тя като нетленна да изпрати благодат на нас, които бедстваме поради словесна немощ. И когато [поднесем] нашето слово на многосветлата, със светлата повест ще поставим прочее едно светло начало.

Ала кой прочее ще разкаже поотделно нейните деяния и чудеса? Кой [ще разкаже нейните] благодеяния, застъпничества и ходатайства, които [тя извърши] било в Епиват, било в Тракия, било пък в Търново, в Мизия и в Далмация? Дори ще намериш, че нейното име се разнася не само [по тия места], но дори по цялата земя. Наистина голяма и дълга ще бъде повестта за тази преподобна, ала нашият ум не е достатъчен, за да я предаде художествено. Но щом като ти, благочестиви царю, настояваш и принуждаваш нашата немощ да извърши това благо и богоугодно дело, ще бъде непристойно да презрем тъй голямото ти настояване и желание, благочестиви и властни царю. Па мисля, че и любещите бога души ще извлекат и преголяма полза и ще проявят божествена ревност.

А има ли по-голяма ревност от тази да обичаме бога и да почитаме неговите угодници? Но аз мисля, че и тази преподобна по нищо не отстъпва от древните и знаменити светци. Ако ли [някой] запита: „Кой от тях е най-много упражнен в деянието?“, [ще възразим]: „Поради деяния и тази [преподобна] просия!“ Ако ли пък: „Кой от тях стои най-високо във видението?“, тогава [ще кажем]: „И тази виждаш украсена с него; подобно на слънцето и тя изпраща навсякъде лъчи!“ Поради това и аз по заповед на тебе, владетелю, сега не просто и напразно, а усърдно съобщавам най-важното.

Живеейки като всред мрак, [еднъж] едни запалиха от нейния единствен ковчег като от някоя лампада светилниците си, по-добре [е да се рече] – душите си. И всеки от тях, когато се завръща у дома си, усеща нейното застъпничество и закрила, защото [всеки притежава невидим лечебен извор, който колкото повече се черпи, толкова повече извира, а колкото повече извира, толкова повече лекува която болест и да поискаш. Прочее щом като тази [преподобна Параскева] постъпва така с нас през всяко време, нека се затечем усърдно и ние към нея, а поради толкова големите й благодеяния, нека й отдадем заслужено почит тук; и когато говорим, и когато работим, всичко нека вършим за нейна благоугода; никак да не пренебрегваме – нито със слово, нито с дело – онази, която така се застъпва за нас. Защото тази преподобна майка не ще се отврати от нас, когато види, че така се притичаме (към нея), нито пък ще отблъсне, които тъй усърдно пристъпят към нея. С голяма наслада тя ще приеме и ще похвали едно такова усърдие и ще го поднесе на своя творец, без да бъде молена. А бидейки почитателка на благия жених, непременно тя ще получи блага и всичко, каквото пожелае. Щом като тя презря всичките хубости на света, а себе си обрече за съпруга на небесния жених, как ще погреши тази, към която се обръщаме? Нищо друго така не се стреми към ангелски живот – чрез който се веселят най-вече ангелите и преди всичко бог, истинската чистота, чието лице те винаги гледат, доколкото е възможно, – както непорочният живот и жизнената светлост.

Но защо прочее да удължавам речта си и да заграждам усърдието на слушателите, а да не се обърна към живота на преподобната и да изложа нейните деяния като на светилник и чрез истината да поразя слуха на всички? Немалко облекчение тя ще изходатайства за онези, които се опитват да го пребродят и които не вървят по пътя на измамата и съблазънта.

Тази прочее, тази преподобна [майка] бе родена в Епиват. Родителите й бяха благочестиви и живееха неуклонно според всички божии заповеди и целия си живот красяха с милостини и благотворения. Като родиха тази добра и чиста гълъбица Христова, те я възпитаха в същия дух. След като добре и без съблазън я напътиха в божия закон, те се преселиха в небесните обители, като оставиха за наследници на дома [си преподобната] Петка с брат й Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен извор от миро, голяма река от миро, изтичаща се в морето на едно поприще. За неговата чудотворност и досега съществуват много свидетелства, които разказват за дивните му чудеса и деяния.

Когато изпрати добре родителите си при бога, преподобната от сърце възлюби апостолския живот; тя изнуряваше тялото си чрез пост и бдение, [отдаваше се] на тежко страдание и лежеше на земята. Разпалена от обич към бога, не изтърпя тя много да се измъчва и като напусна всичко, оттука тя избяга. След като стигна в пустинята, тя заживя духовен и ангелски живот. Подражавайки на живота на боговидеца Илия, с нищо тя не отстъпваше или, най-право е да се рече, във всичко тя подражаваше на живота на Кръстителя: измъчваше се чрез пост и бдение, хранеше се с пустинни растения – и то оскъдно и лошо; изтощаваше се от студ и зной и само към единаго, всемогъщаго [бога] поглеждаше, да опази той покоя на сърцето й от малодушие и буря. При това до насита тя не приемаше нито растения, нито вода; обикновено привечер [вземаше] по малко [храна], и то лоша. А кой ще опише извора на нейните сълзи? Кой ще изрече честите и непрестанни стенания? Кой ще разкаже за всегдашното й лежане по земята и за изтощенията й? Там нямаше никакъв друго властник, в когото да се вглежда, освен окото, което всичко вижда. Там тя не се грижеше нито за чифтовете волове, нито за коне с позлатени юзди, нито за дрехи и постелки, нито пък за къщи и слугини, но за душевното очищение, за присъдата на бъдещия (страшен) съд, за срещата с жениха. Тя казваше; „Жених мой, аз тебе диря“, също и онзи [стих] от [Давидовите] псалми, който казва и който винаги носеше в ума си: „Кажете ми, когато възлюби и моята душа.“ Често се измъчваше [при мисълта] за това: как ще украси светилника, как ще го изпълни с масло, как ще чуе жениховия глас, как ще се присъедини към радостта на мъдрите деви, как ще се наслади на жениховото зрение, на красотата, на славата, на светлостта, на съпребиванието и на блаженството му. Само за него сърцето й страдаше, за него очите й винаги се помрачаваха от сълзи, като казваше: „Кога ще отида и кога ще се явя пред божието лице?“

Като се упражняваше и като се грижеше за тия и за други, подобни на тях подвизи, по никой начин дяволът не престана да я изкушава там – в пустинята – посредством празни мисли и привидения; много пъти дори се превръщаше на различни зверове, за да й попречи в подвизите. Ала доблестната Параскева отреди себе си за прибежище на вишния, като постоянно проливаше из очите си поток сълзи. Прочее така, като снабди с мъжки разум женската си природа, всички дяволски козни тя разваляше като някоя паяжина и всекидневно побеждаваше мисления Голиат. А понякога се случваше, че тази мъдра дева подобно на някоя лоша птица тежко поваляше и стъпкваше змията, която в злобата си много се хвалеше. Така, като се опълчи срещу [плътската си] природа, тя тъй украси душата си, та и с нея да се сбъдне онова пророческо [предсказание]: „Царят ще пожелае твоята красота.“ И така прочее чрез деянието тя се домогна до върха на видението и като си красеше живота словом и делом, тя преживя доволно години в пустинята.

През една нощ, когато беше се отдала на обикновената си молитва и умолително беше си издигнала ръцете към небето, тя вижда някакво божествено видение: един светъл юноша й се явява, като й казва така: „Напусни пустинята и се завърни в родното си място, защото за тебе е прилично там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения.“ Като видя силата на видението и като разбра, че то е от бога, тя се зарадва, че ще се разлъчи от тялото си, а се наскърби, задето ще напусне пустинята: защото нищо друго така не очиства душата и не я възвръща в първоначалното [й съвършенство], както пустинята и безмълвието. Макар и да не желаеше, тя напусна пустинята и се възвърна в света. Когато стигна в царстващия град, тя отиде в прекрасния храм на божието слово [„Св. София“ в Цариград]. Тя нищо не работеше; често се молеше коленопреклонно; проливаше потоци сълзи; нерядко се изтръгваха от сърцето й стенания, а когато си спомнеше за пребиваването си в пустинята, люта скръб почваше да я яде. След това, като обходи прилежно всички свети места, както трудолюбивата пчела [обхожда] всички пролетни цветове, тя отиде в храма на майката на пресветия Христос, който храм и до днес се нарича Влахерна.

Там, като припадна пред честната икона на божията майка, изобилно топли сълзи тя проля, молейки се: „На тебе, владетелко на света, аз възложих целия си живот; на тебе, дево, възлагам цялата си надежда! Не отблъсквай мене, убогата! Не се отвращавай от своята рабиня, която от младини върви след твоя еднороден син! Дево, ти познаваш немощта на женската природа, ти познаваш озлоблението на моята душа! Аз нямам друга надежда, нямам и друга закрила! Ти си наставницата, ти си застъпницата, ти си пазителката на целия ми живот! Докато скитах из пустинята, тебе имах за помощница! А сега, когато се възвърнах в света, освен твоята коя друга помощ искам? И сега, владичице, застани пред мене, убогата, и ми бъди спътница, наставница и пътеводителка дори до края на живота ми: защото освен тебе аз нямам друга надежда!“

Прочее като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на божията майка, тя се отправя за родното си място. Когато пристигна в Епиват, там преживя тя немалко. Прибавяше трудове към трудовете си, страдания към_страданията си. Красеше се с пост и бдение и непрестанно беседваше само със себе си. А след като се измина немалко време и като разбра, че тя ще замине оттук, веднага се отдаде на молитва и обля със сълзи лицето на земята, говорейки: „Владико човеколюбче, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето пресвето име всичко напусна и тръгна след тебе! Всещедри господи, и сега заповядай на мирния ангел тихо да приеме убогата ми душа, а възшествието ми да не бъде възпрепятствано от нечистите, скверни и лукави бесове! Сподоби ме със смелост, за да застана пред твоя страшен престол, защото ти си благословен вовеки веков, амин!“ Така тя предаде блажената си душа в божите ръце, а някои христолюбци положиха тялото й в гроб. А понеже тя не бе съобщила никому коя и откъде беше, остана неузната до деня, в който се отправи към бога.

Такива бяха подвизите на преподобната Параскева, такива бяха борбите на духовната майка, която, след като се подвизава много време на земята и след като тежко страда, на небето получи велика слава.

Ала бог не остави своята рабиня да лежи в забрава, нито пък да се разтлее от гниене нейното непорочно тяло. С него той извърши дивно чудо. Тогава някъде там наблизо на стълб се подвизаваше в безмълвие един стълпник: той мислеше за себе си и за бога. Случи се, че един моряк, който боледуваше от тежка болест, умря и някъде наблизо [до стълпника] бе изхвърлен. Безмерен смрад започна да се разпространява. Не само никой, който се приближаваше там по пътя, не можеше да мине, но дори и стълпникът поради това, че не можеше и той да търпи оня непоносим смрад, биде принуден да слезе от стълба, както и да заповяда на някои да изкопат дълбок трап и да хвърлят в него онзи смърдящ труп. Като приеха с радост заповедта, [копачите] преуспяваха в работата. Като се занимаваха с нея и като правеха трапа по-дълбок, те намериха тяло, простряно в земята, ала никак незасегнато от гниене. Като се изплашиха и като се изпълниха всички с почуда, те не проумяха онова, което ставаше. Но понеже бяха неопитни и прости и понеже считаха случилото се за една малка и незначителна работа, те заровиха онзи злосмраден труп нейде там наблизо [до тялото на преподобната Параскева].

Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се бе случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта – според както си имаше обичай да се моли – се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към бога за целия си дом. Когато на заранта бе обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голяма множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли [ангели] го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георге, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята.“ Тогава му рече и светлата онази [царица]: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчината утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, що наричат Епиват, в който вие сега живеете.“

В същата нощ и една от благочестивите жени по име Евтимия видя видение подобно на онова, що видя [и Георги]. На утрешния ден и двамата подробно разказаха виденото на всички. И когато изслушаха това, всички бежешком се притичаха [при гроба на преподобната Параскева]. След като извадиха тялото й с голямо усърдие, [всички му] се чудеха като на някое необикновено, многоценно съкровище. След като го вдигнаха със свещи и кадила, с аромат и благовония, те го положиха радостно в църквата на светите и всехвални апостоли. Лежейки в нея, тя вършеше много и чудни занимания. И не само в онази страна, но и във всички околни земи чудесата и знаменията й станаха известни на всички, защото всички недъгави и бесновати из околността, що идеха с вяра, получаваха изцеление. А мълвата за нея се разнесе по цялата околност на онази страна.

След като се измина немалко [време] и след като отслабна скиптърът на гръцкото царство, по божие опущение, не зная как, това [царство] биде завладяно от римляните, които Свещеното писание нарече желязна палица. Когато завладяха царстващия град, безсрамно те обраха всички свещени съсъди, още и честните мощи на светиите, всички църковни утвари, всичките царски богатства и, по-право да се рече, цялата красота на града. Всичко това те оправиха и изпратиха в Рим. Като наблюдаваше всичко това съборът на благочестивите, облак от жалост и печал покри всички и всеки от тях не чуваше нищо друго освен: „Възкръсни! Защо спиш, господи? Защо забравяш нашата нищета и нашата печал?“ и прочее. Множество такива и подобни на тях поплаки изричаха благочестивите.

В това време благочестивият български цар Иван Асен, син на стария цар Асен, тържествено и явно подкрепяше яко благочестието. Той никак не се изплаши от техните лаяния. Нещо повече – като намери сгодно време, той смело скочи срещу владичеството на нечестивите [римляни] и покори цялата Македонска област, още и Сер, заедно с цялата Атонска, или по-добре да се нарече Света планина; освен това [той завладя] и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия, а също и Далмация, която се нарича и Албанска държава, дори чак до Драч. В тези земи той тържествено и благочестиво постави митрополити и епископи, както с открито лице свидетелстват неговите царски хрисовули в славната Светогорска лавра и в Протата. Ала той не се задоволи само с това, а здраво и мъжествено покори и завладя всичко дори до царстващия град, па опустоши и покори и самия царстващ град, а франките, които управляваха там, постави под властта си.

Когато [Иван Асен] всичко така завладяваше и покоряваше, и до него достигна славата на преподобната. Като се научи за нея с голяма радост, от сърце се разпали. Подобно на елен, разпален за водни извори, и той желаеше някак да се наслади от нетленното съкровище на честния ковчег със свещените мощи на преподобната; защото тя навсякъде просия с чудеса, навсякъде разпростря благотворни лъчи, та озари всички земни краища. Щом намери сгодно време, благочестивият цар намисли добър и богоугоден план, полезен и достоен за похвала. Веднага той изпрати [пратеници] при франките, които бяха в Цариград; той не искаше нито сребро, нито злато, нито бисери, нито скъпоценни камъни, а вредом прославения ковчег на преподобната. Защото какво друго щеше да му бъде по-мило от тялото на преподобната? Винаги в ума му беше тази мисъл: „Дори и до половината от царството ми да поискат, готов съм всичко да дам: било имоти, било злато, било сребро, било бисери, било скъпоценни камъни – всичко от сърце ще дам, от всичко ще се леша само да получа съкровището, което аз желая.“

Когато чуха това, франките тутакси се отзоваха на молбата; с всяко усърдие и бързина, както във всеки [други случай], така и в този случай те го послушаха и заповядаха той да получи желаното; а в знак на покорност се изпратиха и много други неща, като обещаваха и като уверяваха, че и душата си ще дадат, ако би било възможно. Самодържецът [Иван Асен], като слушаше за тия [неща], струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи [митрополит Марки] й отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята [родина], отдавайки благодарност на бога и на преподобната.

След като измина франкските владения и стигна в своята страна, всички из околността се притекоха и със свещи, кадила и благовонни масла проводиха ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново. А когато узна за това, благочестивият цар Иван Асен излезе из града със своята майка, царица Елена, със своята царица Ана и с всички свои велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василий с целия църковен клир; с тях беше и безчислено множество народ. Царят и всички, които бяха с него, отидоха пешком на четири поприща от града, за да посрещнат с голяма тържественост преподобната. Като я поеха благоговейно със своите ръце, от душа и от все сърце те я целуваха с любов. Когато пък я донесоха, положиха я в царската църква, където лежи и до ден днешен, давайки различни изцеления на онези, които с вяра и любов се притичат към нейния славен ковчег.

Аз недоумявам що да й поднеса достойно, защото всичко, което е почтено на тоя свят, е недостойно за нея. Ала макар и не по заслуженост, аз ще съобщя необходимото за посрещането й.

Ако тогава не бях се приготвил за твоето посрещане, преподобна майко, то сега ще възвестя онова, което идеше да се каже тогава. Като чедолюбива майка, ти ще приемеш детелюбно и сладко и последния дар като пръв. Но какъв достоен дар да ти поднеса, о честна Параскево? Ти си по-велика от всички земни дарове! Макар и да не присъствах аз на тогавашното ти посрещане, ала сега те съзерцавам като скъпоценно съкровище и на тебе като на жива от сърце ти казвам, което тогава щях да ти кажа.

– Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.

Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя! Царе богато те обличаха, любовно те целуват и за опрощение на греховете си проливат реки от сълзи! За архиереите ти си сладко веселие, а за свещениците – красота; поради това тържествено те вземат на ръце и те внасят в недостъпната светая светих. Мисля, че е дело на божествения промисъл това, гдето и след смъртта твоето преподобно тяло влазя в недостъпни [места]! За българите ти си красота, застъпница и пазителка! С тебе нашите царе се величаят! Чрез твоето застъпничество ние отблъскваме всички, които воюват срещу нас! Чрез тебе нашият град става як и нанася светла победа! Много пъти какви не силни царе и варвари искаха да разорят твоя славен град Търново и да заличат всяка следа от него, където лежи всечестното ти тяло! Ала ти подобно на някой храбър воевода чрез силата, що ти е дал твоят жених – Христос, си прогонвала посрамените им лица! Всички околни на тебе поднасят дарове [в чест] на поклонение! Събор от царици те обкръжава и стои с благоговение пред твоя ковчег, защото и ти си царица, макар и неземна – избраната невеста на небесния цар! Ти си слава на жените, красота на девиците, пример на апостолски живот, одобрение на пустинниците, застъпница на младите, пазителка на задомените, на всекиго подателка на всичко, от което се нуждае! Ти имаш способността да вършиш чудеса, ти даваш обилно и без завист потребното на всички!

Прочее след като добавихме относно посрещането на твоето пречисто тяло, доколкото е по силите ни, и след като оповестихме за многобройните ти благодеяния и за обилния извор на твоя свещен ковчег, не ще бъде нито много чудно, нито пък смело, ако и на твоя дух изпратим онова, което [се казва] при проваждане. Макар че ти не искаш нищо от нас, доколкото ни е по силите, ние ще пренебрегнем нашия дял. Ала що да изпратим на твоя дух? Кои песни, кои хвалебствия, кои похвали? Всички тези неща ти надмина, всички тези неща ти прелетя, ти отбягна тлението, избави се от кал; нам тялото си остави на земята, освободи се от телесните вериги! Небесни хорове застанаха пред тебе да те водят, да те хвалят, да те облажават. Прочее що?

Иди, майко, иди! Иди в небесните селения, в небесните шатри, в светлината на светлите, в неизказаната радост, в нетленния мир, в тишината на праведните! Насити се, наслади се от тоя любовник, наслади се от пророческите, от апостолските хорове, от съсловието на преподобните! Заедно с мъдрите девици влез в небесния чертог, в небесните жилища, във вечното селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието, от светлостта, от радостта на своя жених и творец – сладък, красив, светъл, необхватен, невидим, неизказан, вечен, щедър, милостив, неизчислим, човеколюбив, незлобив, благоутробен! Приеми приготвените блага, приготвени – при сътворението на света – за онези, които [отпосле] са живели благочестиво! Ти си чула [думите]; „[Чуй и] виж и наклони твоето ухо [към онова], що око не видя и ухо не чу и не се възкачи човеку на сърцето; що бог приготви за онези, които го обичат! И забрави своя народ, плътските помисли, бащиния си дом и тленното си и създадено от пръст тяло!“

Нека повторя и аз Соломоновото: „Поради това царят силно пожела твоята красота; царят те уведе в своята стая; ще тържествуваме и ще се радваме за тебе. Колко се разхубавиха твоите бузи като гургулица! Ето ти си хубава, мила моя; ето ти си хубава и петно няма на тебе!“ Не само това казваше той с плътски език, повече – с дела; по-ясно от тръба извикваща онова, което е в псалмите: „Под сянката му пожелах [да седя] и седнах: плодът му е сладък за моето гърло; защото съм уязвена аз от любов; лявата му ръка е на главата ми, а дясната му ме прегръща.“ Поради това и женихът ти извика: „Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! Ела и слез от върха на вярата! Усмири се, наслади се, празнувай истинския съботен празник!“

О преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си, когото силно си обикнала – Христа, а му говориш направо, лице срещу лице. Прочее моли се за усмиряването на света и запази от повреда и от навети нашия благочестив цар, който ни подтикна към това слово за тебе! Понеже на тебе възлага той надежда, затова се и погрижи да съобщи на всички твоето застъпничество. Закрили го със свещените си ходатайства, огради стадото му за всички противници, подари на царството му дълголетие, а нему – мирни дни! Чрез силата, която ти е дал спасителят Христос, опази от навети всички, които са дошли днес в твоя честен храм! А нас, които сме водачи на стадото, постави по-високо от вражата съблазън! Застъпи се направо, щото, след като сме опазили добре повереното нам стадо, да го заведем на небесните пасбища и да го въведем в небесната градина, дето [се чува само] гласът на празнуващите; да заживеем при тебе и да се насладим от вечните блага посредством благодатта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос, комуто с безсмъртния отец и с пресветия благ и животворен дух [подобава] слава и могъщество сега, винаги и във вековете на вековете! Амин!

Св. Евтимий, патриарх Търновски
Първа електронна публикация © Виртуална библиотека "Словото"

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

 

---

    www.Pravoslavieto.com

---

 

Пускам постинга на този чест и най - радикален критик на моя блог, защото този път признавам - има много точно попадение...

Автор: zaw12929

ПОПРАВКА: регистрирани религии 1310 и се финансират от ЕС по 250 000 на секта

Докатъо не спират медиите да хулят , да слагат на позорни стълб българската църква;

ДОКАТО наляво и надясно ни плашат с радикален ислям

Докато ни тресе Безбожието !!??  НЕ ХОДИМ НА ЦЪРКВА 
И СМЕ ПО КОНСТИТУЦИЯ ПРАВОСЛАВНА  ХРИСТИЯНСКА ДЪРЖАВА...   

много усърдно с пари на ЕС  се финансират секти- станали вече над 1300...

Този "приятелски огън"  става пожар, който изгаря българщината...  Преценете, кога сме били  роби тогава
И СМЕ СЕ ЗАПАЗИЛИ ХРИСТИЯНИ ( ПРЕДИ 1878 ГОДИНА... 5 века...   И ОЩЕ 45 ГОДИНИ)

  или  СЕГА  СМЕ НА ПЪТ ДА Я загубим- унищожават я пред очите ни и стоим безразлични, умиращи... ругаещи:
 НЕ ПРАВЕЛА ЦЪРКВАТА КАКВОТО ТРЯБВА--  ЦЪРКВА НЕ ХОДИ ПО ДОМОВЕТЕ, тя не се финансира с помощи от ЕС

ДРАЗНИМ СЕ  ЧЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ЦЪРКВАТА ИМАЛИ СКЪПИ КОЛИ,  ПРЕДМЕТИ...  а че секти ограбват и унищожават българщината... мълчим

и се дразним, че се строят джамии , местата, където те се събират и се молят... това не значи че са радикални...

  Основанието е частично: Ако някой проповядва  ислям, дето иска нашето унищожение, дето не ни признава държавата, да носи отговорност. 

Нека не слагаме всички мюсюлмани под един знаменател. Да не правим условия да се повтори Косово- това е целта на тези, дето ни настройват и унищожават. Те през това време направиха така, че сега има у нас регистрирани 150 религии- все с американски произход. 

ПОСЛЕДНО ЩЕ ВИ ПОПИТАМ:  А КАК ЩЕ ИЗПЪЛНИМ ЗАВЕТА НА ЛЕВСКИ:  " ДА ЖИВЕЕМ В РЕПУБЛИКА ЗАЕДНО БЪЛГАРИ, ТУРЦИ, ЦИГАНИ  " ...

НЯКОЙ УМИШЛЕНО ПРОТИВОПОСТАВЯ ЦИГАНИ И ТУРЦИ НА БЪЛГАРИТЕ.  НЯКОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ... ТЕ ДАЖЕ СА С ПРЕВИЛЕГИИ - ЦИГАНИТЕ, ЗА ДА ГЛАСУВАТ ЗА  УПРАВНИЦИ... СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ

(Ако погледнете в блогрол на Независим националистически блог и намерите линкът към "Протоколи на ционските мъдреци", ще получите отговор на въпроса. А дали това с "привилегиите на циганите" у нас, стои точно така - съм спорил на други места и с други съблогъри тук, някои от които и също честни патриоти, но подведени от соросовите медийни манипулации, както и доста цигани - срещу българите... Автор на Независим националистически блог)

ЗАЩОТО НЕ САМО НА ЦЪРКВА- НИЕ И НА ИЗБОРИ НЕ ХОДИМ...   С ТОЯ МЪРЗЕЛ, КАК ЗАЩИТАВАМЕ ХРИСТИАНСКАТА БЪЛГАРЩИНА, ПРАВОТО СИ НА ЖИВОТ...  
А СЕ БРОИМ ЗА ...... НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ . ЗА КАКВИ ДА ВИ ПОПИТАМ , СЕ СМЯТАТЕ И КАК ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ ХЛЕНЧЕЩИ СЪЩЕСТВА. КОГА ЩЕ ВЗЕМЕМ ЖИВОТА СИ В СВОИ РЪЦЕ..?!! СТИГА!! 

Автор: blagovestie

Източници:

dveri.bg/3udpu

www.facebook.com/OTEC.IVAN.NOVI.HAN

Моля ви да помогнем! Кой с каквото и колкото може. Понякога хората си казват: "Ами аз повече от 5, 10, 20 лева не мога да дам, а за толкова..." и не дават. А така се събират помощи - капка по капка. 100 деца!!! Идва зима. Там се топлят на дърва, с котле... Знаете колко са скъпи всички продукти. Кой колкото може - да отдели. Човекът се бори и с немотия, и с бюрократщина, и с всичко. От години.

Да не чакаме Коледа и Нова година, че всичката тази челяд се храни и има своите неотложни нужди днес,
т.е. и през останалото време...

"Отец Иван, който гледа над 100 изоставени деца в софийското село Нови Хан, се обърна с призив за помощ към "България днес". Хранителните запаси на приюта за сираци "Св. Николай" са на привършване и свещеникът е притеснен как ще изкара зимата.

"Никога не съм бил по-отчаян. Вместо по три пъти, на малките в момента се готви по веднъж дневно. Спонсорите намаляха и се чудя как да храня хлапетата. Имам спешна нужда от брашно, олио, боб, макарони и захар", сподели дядо Иван."

ПП: На втория линк, страницата му във Фейсбук, има координати, банкови сметки и т.н.

Коварството на "богоизбраният" датчанин, с което отне предимството на Германия в атомното оръжие и наивността на един германец:


Часът на ВВС: НАДПРЕВАРАТА ЗА АТОМНАТА БОМБА През 1941 година двама учени се срещат под носа на Гестапо. Те са водещите ядрени физици в света. Вернер Хайзенберг е германец, а Нилс Бор - датски евреин. Те са много добри приятели от 20 години. Вникнали във вътрешността на атома, двамата неволно прокарват пътя към най-драматичното откритие на 20-ти век - първата атомна бомба. По време на своята среща двамата осъзнават ужасяващата възможност Хитлер да стане първият притежател на атомна бомба. Тази среща променя живота им и превръща тяхното приятелство в едно от най-противоречивите в историята на науката.

През 1922 година, в един германски университет, се събират най-бележитите учени от цял свят, за да присъстват на лекция на брилянтния датски физик Нилс Бор. На 36-годишна възраст, Бор тъкмо бил спечелил Нобелова награда за революционните си разкрития относно вътрешността на атома.

Публиката следяла със затаен дъх всяка дума на Бор, когато бележитият професор бил прекъснат от младеж, който заявил, че физикът е допуснал математическа грешка.

Нилс Бор бил впечатлен. Младежът бил прав и Бор го поканил на разходка същия следобед, за да продължат дискусията си. Това поставя началото на важно сътрудничество с историческо значение.

Младежът бил Вернер Хайзенберг, 20-годишен математически талант, студент в Мюнхенския университет. Той се интересувал от развитието на атомната физика и идеите на Нилс Бор. Бил страстен музикант и, също като Бор, любител на философията. Двамата осъзнават колко общи неща има между тях. Те били запленени от природата, на която посвещавали голяма част от свободното си време и се вълнували от научните закони на физичния свят.

Нилс Бор притежавал физичното прозрение. Той видял електроните, танцуващи вътре в атома. Хайзенберг пък притежавал математически талант.

Двамата мъже щели да въведат атомната физика в нова ера.

Нилс Бор си спечелва репутация, създавайки най-известната картина на атома. Той го представя като съставен от различни частици, като оперираща система, в която електроните, обикаляли в орбита около едно ядро. Неговите открития били революционни, защото от векове физиците вярвали, че атомът не може да бъде разбит на съставни части. Те предизивикват огромен интерес и учени от цял свят посещавали Бор в Копенхаген, за да изучават заедно с него това ново поле на атомната физика.

Бор осъзнава, че в атома и странното поведение на електроните, се криела загадка. Те не следвали постоянна орбита, като планетите около слънцето. Вместо това, правели неочаквани и непредсказуеми скокове от орбита на орбита.

Нилс Бор трябвало да разгадае странния танц на електронните частици. Той бил ключът към тайните на атома.

През 1925, Вернер Хайзенберг заема поста асистент на Нилс Бор. Не след дълго, той се превръща в негов най-добър приятел.

За по-малко от година, младият Хайзенберг определя първите правила на поведението на електроните. Той открива приложение на математиката, за да се следи къде се намират електроните един спрямо друг и спрямо ядрото. Така се заражда квантова механика.

Вернер Хайзенберг и Нилс Бор били във вихъра си. Тяхното приятелство трансформирало физиката.. Двамата осъществяват квантов скок за физиката в разбирането на "непослушните" частици. Но техните постижения слагат край на златните години, които двамата прекарват заедно в Копенхаген. Младият Хайзенберг се превръща в сензация. През есента на 1927 година, едва 26-годишен, той става най-младият професор в Лайпцигския университет и в историята на своята родина.

Двамата се разделят, но чувствата им един към друг остават силни.

През 1932 година Хайзенберг получава Нобеловата награда за физика за огромния си принос към разбирането на атома. Това е официалното признание, че сътрудничеството между Бор и Хайзенберг си е осигурило място в историята. Нилс Бор го поздравява с характерната за горд наставник топлота: "Връчването на Нобеловата награда на теб е едно от най-щастливите събития в живота ми. То ме кара да мисля едновременно за миналото и бъдещето с благодарност и спокойствие."

През 1933, годината, в която Хайзенберг получава Нобелова награда, на власт в Германия идва Хитлер. Силата на атома се сблъсква със силата на политиката. Политическото разделение забива клин между двамата учени и приятели.

Мнозина от най-важните учени са принудени да напуснат Германия, заради еврейския си произход. Хитлер и нацистите атакуват теоретичната физика, която е свързана с Айнщайн. От 32-ма германски учени, носители на Нобелова награда, 29 напускат държавата в началото на войната. Хайзенберг се оказва изолиран. Той е изправен пред ужасната дилема дали да обърне гръб на страната, която обича. Той се обявява против идеологията на Хитлер, но избира да остане в Германия.

В Дания, Нилс Бор се чувства в безопасност. Той е издигнат в култ и получава правото да използва едно от най-големите имения в Копенхаген. Бор се превръща в протектор на германските физици-бегълци и баща на международната физика. Но това има и обратен ефект. За Хайзенберг става изключително опасно да посещава Бор в Копенхаген. Връзките на Хайзенберг с еврейски физици застрашават сериозно живота му. През есента на 1937, той е прибран за разпит в печално известната щаб-квартира на СС.

След месеци разследвания, шефът на СС Хайнрих Химлер изпраща бележка на своя заместник Райнхард Хайдрик, известен като "Палача". Бележката била смразяваща: "Не можем да си позволим да убием този младеж". Шефът на СС предложил сделка на Хайзенберг - да играе по правилата на нацистите. Химлер му казва, че за в бъдеще не трябва да споменава имената на еврейските учени, чиито открития преподава.

Хайзенберг не бил нацист, но вярвал, че е длъжен да помогне за построяването на едно по-добро бъдеще за Германия и решава да приеме условията на нацистите, за да продължи работата си като професор по физика в Германия.

Така обаче изглежда, че той обръща гръб на старите си приятели и влиза в заговор с нацистите. Това неизбежно разваля отношенията му с Нилс Бор.

Месеци преди началото на войната, в сърцето на Германия, в една химическа лаборатория, уран бил атакуван с новооткрити частици, наречени неутрони. Урановият атом се разделил. Науката била отгърнала една възхитителна и ужасяваща нова страница.

Тази новина наелектризирва общността на физиците. Когато Нилс Бор я научил, разбрал, че това е ключът към енергията, скрита в ядрото на атома.

Това откритие би довело до сътрудничество между учените в мирно време. Но сега било потенциално избухлива смес от наука и политика.

Хайзенберг и Бор вече не можели да обсъдят атомното оръжие. Те се срещат две години по-късно. Но тогава, Хайзенберг е натоварен с най-тежката морална дилема в живота си. Ако атомната бомба може да бъде създадена, Хитлер я искал. През септември 1939, Хайзенберг получава първите си заповеди. Официално, целта му е да изследва техническите аспекти на атомната енергия, но скоро осъзнава, че истинската му задача е далеч по-зловеща.

Хайзенберг оглавява екип, чийто цел е да разбере дали създаването на атомна бомба е възможно. Задачата е огромна, техническите пречки - неизвестни, но бомбата може да бъде създадена и Хайзенберг е готов да работи по проекта за Хитлер.

На 9 април 1940 г. германската армия нахлува в Дания. Датското правителство капитулира. Нилс Бор отказва да сътрудничи. Той не знае, че Хайзенберг работи за германската военна машина. На двамата им предстои сериозен сблъсък. През септември 1941 г., Вернер Хайзенберг пристига в Института Нилс Бор в Копенхаген, заедно с Карл Фридрих Вайцакер. Двамата германци открито заявяват, че Германия ще спечели войната и е най-добре датчаните да им съдействали.

Бор е ядосан, когато чува Хайзенберг да говори за победа на нацистите. Той не успява да различи фалшивите изявления на Хайзенберг. Следва един от най-противоречивите моменти в историята на науката. Частната среща между Хайзенберг и Бор е обект на спорове между историци и учени вече десетилетия наред. Хайзенберг се опитва да реши своята морална дилема с помощта на Бор: атомната бомба е постижима. Трябва ли физици като тях да се опитат да я създадат?

В опита си да помоли своя приятел за съвет, Хайзенберг разкрива възможно най-шокиращата новина за Бор - че помага на нацистите да създадат атомно оръжие. Нилс Бор е ужасен до смърт.

Бор слага край на срещата. Хайзенберг не получава отговор на въпроса, за който рискува живота си. Нилс Бор изпраща предупреждение до Великобритания. През януари 1943 г., той получава кодирано послание от британците. Бор разбира, че двете страни във войната са в надпревара за създаване на ядрено оръжие. В съобщението се казва още, че съществува проблем и сътрудничеството на Бор ще е от помощ. Нилс иска да остане в страната и да поддържа морала на своите съграждани, но е предупреден за нацистките планове за евреите и е принуден да бяга от Копенхаген.

В Лондон, Нилс Бор разказва на британското разузнаване всички подробности за срещата си с Хайзенберг. Страхувайки се от това, което неговият приятел върши за Хитлер, Бор се съгласява да замине за Америка и да се включи в атомния проект на съюзниците.

Няколко месеца по-късно, Бор пристига в Америка под фалшиво име. Бащата на атомната физика се присъединява към най-големия световен проект в Лос Аламос, Ню Мексико. Съюзниците са вложили стотици милиони долари, за да бъдат първите създатели на атомно оръжие. Двамата приятели се състезават за създаването на атомна бомба, но германските военни амбиции претърпяват крах. С включването на САЩ във войната, надеждите на нацистите за победа започват да се топят. Хитлер издава нови заповеди за финансиране на военно изследване, което може да създаде използваемо оръжие в рамките на една година. Оръжейният министър на Хитлер Алберт Шпеер привиква Хайзенберг, за да разбере дали екипът на Хайзенберг може да достави бомбата навреме. Хайзенберг взима съдбовно решение, което определя мястото му в историята. Той съобщава на Шпеер, че техническите затруднения са огромни и за преодоляването им ще са нужни години.

По съвет на Хайзенберг, нацистите се отказват от бомбата. Създаденият от тях прототип на реактор, е предназначен да създава енергия в мирно време. За Хайзенберг, моралната тежест да ръководи атомния проект на Хитлер е вдигната от плещите му. На 6 август 1945, огромната разрушителна мощ на атома е използвана за първи път над Хирошима.

След войната, Хайзенберг е изолиран от колегите си по целия свят, включително и от мнозина свои стари приятели. Той обаче желае единствено да разбере какво Нилс Бор мисли за него. За целта двамата трябва да обсъдят срещата си в Копенхаген.

Бор желае приятелството на Хайзенберг, но отказва да обсъжда миналото.

През 1956 г. е публикувана книга, в която се твърди, че Хайзенберг осъществил заговор, за да не бъде създадена бомба за Хитлер. Изглежда целта на Хайзенберг по време на срещата му с Бор е да сключи сделка. Той щял да предотврати германското създаване на бомбата, ако Бор използвал международните си връзки, за да спре физиците по целия свят да не направят бомба за никоя друга страна. Хайзенберг вече не бил изобразен като престъпник, а като герой. В писмо до автора на книгата, публикувано в следващите издания, Хайзенберг подкрепя тази радикално нова версия на случилото се.

Същият Хайзенберг, изолиран от света, сега е представен като герой, който спрял атомния проект на Хитлер. А Бор вече бил приятелят, който не се присъединил към действията на физика да бъдат спрени и двете страни от разработване на бомбата. Дори в този момент, Бор запазва мълчание по темата и новата версия изглежда правдоподобна в очите на широката публика.

Хайзенберг се среща с Бор за последен път на конференция на нобеловите лауреати през лятото на 1962 година. Здравето на Бор се влошава, но изглежда готов да наруши мълчанието си по темата на тяхната копенхагенска среща.

Когато Хайзенберг се среща с Бор, той отново го пита не може ли пак да поговорят. Бор отвръща: "Хайде да не го правим." Но явно размисля, защото му казва: "Виж, вече е късно. Да се срещнем утре сутринта, когато сме бодри, и ще поговорим."

Но същата нощ, Бор е повален от болест и принуден да се върне в Копенхаген. Разговорът, който Хайзенберг отчаяно желае, така и не се провежда. Нилс Бор почива през ноември 1962 г. Хайзенберг го надживяава с 14 години. До края на живота си, той не спира да мисли какво смята неговият стар приятел за тяхната среща в Копенхаген. Това било жестоко мълчание.

Хайзенберг умира през 1976 година от неизлечима форма на рак. Той си отива с нереализираната си мечта да се сдобри със своя приятел. Мълчанието на Бор е най-голямото разочарование в живота му. Но след смъртта на двамата мъже, тяхната история придобива необичаен обрат. 25 години след смъртта на Хайзенберг, неговото желание да научи какво е мислел приятеля му за действията му по време на войната се сбъдва по странен начин. Семейството на Бор открива неизпратено до Хайзенберг писмо, скрито в една книга. Книгата е на Роберт Юнг, който описва Хайзенберг като герой. Писмото разкрива онова, което Хайзенберг отчаяно желаел да научи.

"Отдавна се каня да ти пиша. Иска ми се да опиша този случай колкото се може по ясно. Надявам се, че ще можем да поговорим по-подробно, когато ни се предостави възможност."Всъщност, в продължение на пет години има написани серия от чернови на писмото до Хайзенберг. Четвърт век след смъртта на Хайзенберг, те за първи път разкриват вижданията на Бор за случая. Но според инструкциите на семейството на Нилс Бор, на никого не е позволено да ги види до тази година. Те показват, че Бор всъщност бил ядосан на версията на събитията, описана от Хайзенберг пред Роберт Юнг.

"Ти ме информира за убеждението си, че ако тази война продължи достатъчно дълго, тя ще бъде решена само с атомни оръжия. Не усетих дори най-малкия намек, че ти и твоите приятели влагате усилия в противоположната посока", пише Бор.

Личи си, че Нилс Бор е бил ядосан. Явно е мислел, че Хайзенберг се опитва, съзнателно или не, да представи в своя полза случилото се в Копенхаген през септември 1941 г.

В неизпратеното писмо, Бор твърди, че помни всяка дума от срещата им в Копенхаген. Според него, единствената възможна интерпретация на казаното от Хайзенберг е, че Германия участва активно в надпреварата за сдобиване с атомна бомба.

"Ти говореше по начин, който оставяше впечатлението, че под твое ръководство Германия прави всичко възможно, за да създаде атомни оръжия."

Но това не е всичко. Нилс Бор заподозрял, че Хайзенберг трябва да е имал официално разрешение да дойде в Копенхаген и да повдигне темата за атомната бомба: "Много съм се чудил от коя официална служба си получил разрешение да говориш с мен по въпроси, изпълнени с толкова много опасности."

Писмото показва, че мнението на Бор за срещата е различно от това на Хайзенберг. Първоначално, Нилс Бор смятал, че Хайзенберг го посещава в Копенхаген, за да се убеди, че той, като еврейски учен, е в безопасност от нацистите. После, след споменаването на атомната бомба, той бил шокиран, че Германия участва в надпревара за създаването й, шокиран, че неговия приятел помага на Хитлер. Тогава останал с убеждението, че Хайзенберг е при него на официална мисия. И бил разгневен, когато научил различната версия на Хайзенберг за събитията.

Бор остава перфекционист до край. Той прекарва пет години в писане и пренаписване на писмото до Хайзенберг. Хайзенберг никога не научава за това, но семейството му е сигурно, че той би желал да научи истината.

Нилс Бор прекарва последните пет години от живота си в търсене на начин да изрази чувствата си за случилото се на срещата. Може би той е смятал, че изпращането на това писмо ще унищожи най-важното приятелство, което е имал.

Нилс Бор обобщава трагедията на срещата им в Копенхаген с едно изречение в неизпратеното писмо: "Това беше важен въпрос за човечеството. Въпреки нашето приятелство, ние трябва да бъдем приети като представители на двете страни, вкопчили се в смъртоносна битка."

Нилс Бор е прав. Животът на двамата мъже бил неразривно свързан с този важен за човечеството проблем. С откриването на тайните на атома се ражда тяхното приятелство. А моралният товар на унищожителната мощ на атома ги разделя.

Пуснато от nikste на 25 August в 11:39, Thursday
Написано от nikste


"Гугъл" отбелязва рождения ден на Нилс Бор - 24chasa.bg
и...на това: