Георги Котев
http://gikotev.blog.bg

Владимир Уручев е втори мандат евродепутат от ПП ГЕРБ. Да припомним, че когато се създава ПП ГЕРБ (3 декември 2006 г.) Уручев е главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”.

През периода 2003 – 2006 години се „усвояват” едни 600 000 000 (шестстотин милиона) лева, за „спасяването” на блокове 3 и 4, чието окончателно затваряне е договорено с ЕС за …31 декември 2006 г. 28 дни след създаването на ПП ГЕРБ.

На 31 декември 2006 г. блокове 3 и 4 наистина окончателно са спрени от експлоатация, но никой не се сеща да се търси сметка на някого, за „усвоените”, но невъзвърнали се стотици милиони.

На 1 януари 2007 г. България е приета за член на ЕС. През месец май 2007 г. в България за първи път са проведени избори за членове на Европейския парламент и, о, чудеса! На трето място в листата на ПП ГЕРБ е Владимир Уручев и, естествено, е избран за член на европарламента. До тогава никога през живота си не се е занимавал с политика. А и след това никой не помни такова нещо да се е случвало.

През 2009 г. ГЕРБ печелят парламентарните избори и съставят правителство. През същата година Уручев е избран за още един мандат в ЕП. В началото на месец май 2008 г. почти всички родни медии „бият барабана”, че Владимир Уручев ще съветва новоназначения изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов. Същите тези медии обаче небрежно пропускат да отбележат, че Уручев не е просто съветник, а е назначен за член на Съвета на директорите на АЕЦ-а. Подробности!?

За шеф в Съвета на директорите е назначена и 27-годишната Марина Армутлиева, с екологична диплома и с нулев професионален опит, в която и да е сфера.

Малко преди това Министерски съвет е приел решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, но за сметка на това да удължи проектния ресурс на действащите в АЕЦ „Козлодуй” блокове 5 и 6, и строителството на нов 7-ми блок. Малка подробност е че блокове 5 и 6 нямат нужда от мероприятия и харчене на пари, за да им се удължава каквото и да било. Но нека видим за какви суми идва реч?

266 милиона евро ще струва удължаването на живота на блокове 5 и 6. Около 8 милиарда евро ще струва 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщава лично новия директор Николов. Още една малка подробност е, че сумата за изграждането на 7-ми блок е почти равна на тази, която се предвиждаше за два блока в проекта АЕЦ „Белене”.

Нека повторим! Блокове 3 и 4 бяха обречени, но това не попречи да се „усвоят” 600 милиона лева. Няма нужда да се удължава нищо на блокове 5 и 6, но това не пречи планиране на „усвояване” на нови над 500 милиона лева. И от 7-ми блок няма нужда, но за сметка на това ще струва два пъти по-скъпо. И във всички тези „мероприятия” е замесен евродепутатът от ПП ГЕРБ Владимир Уручев!

Но и това не е краят на приказката.

В началото на август 2012 г. Държавен вестник публикува Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО). Малка поправка в новия правилник допуска вече предприятието ДПРАО да не е собственик на дадено ядрено съоръжение, което ще се извежда от експлоатация, а само да сключва договор за същата дейност със собственика.

Като се има предвидвид бавеното с около една година прехвърляне на блокове 3 и 4 под управлението на ДПРАО не буди никакво съмнение, че тази поправка в Правилника цели бъдещо източване на фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация, който възлиза на около 3 милиарда лева.

И в този същият момент на хоризонта отново се извисява лицето Владимир Уручев. Паралелно с изменението на устройствения Правилник на ДПРАО в Управителния съвет на предприятието е направена малка промяна. На мястото на Йордан Георгиев (БЕХ) е назначен Владимр Уручев (ЕП, АЕЦ „Козлодуй”).

Така вече от няколко дни този неуморен труженик няма и минутка свободно време, защото работи на непрекъснат, трисменен режим. От 0 до 8 часа му отиват за депутатските задължения в Европарламента. От 9 до 16 се труди за сигурността и просперитета на АЕЦ „Козлодуй”, а през последните осем часа от денонощието се грижи за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Впечатляващо, нали?

Ако отидете на сайта на ДРАО, обаче, няма да откриете поименен състав и визитки на членовете на Управителния съвет! Подробности! Благата вест, за геройското себераздаване на Уручев ни съобщава само местният козлодуйски вестник в статия по повод промените в Правилника на ДП РАО.

Източник: ЛитерНет

Издание:

Вестник „Независимост“, г. IV, брой 52 от 12 октомври 1874 г.

Последна редакция: 26 октомври 2007 в 08:00

Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената си и децата си и който от вас има намерение да стане „благороден“ просяк и да живее по-лесно от „неблагородните“ просяци, ние го съветоваме или да стане учител, или да пише различни книжки, или да издава вестник. Тия три занятия са и лесни, и полезни, и честни, и сити. А нашата публика? — Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие. И така, купете си пера и мастило и захванете своите занятия, колкото се може по-скоро, защото днешнйото развитие на българския народ е най-благоприятно за врабците.

Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците — това е се едно, — и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости, следователно вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: „сахарчица“, „халвица“, „високоблагородия“ и пр.

Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите „несъществующи“ благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. „Кроткото агне от две майки суче“ — говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк^[1], нито бедел-парасъ^[2]. Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски надзор, следователно — вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премълчите, то няма кой да ви каже „аферим“. Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание. „Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел“ — говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат техни ублажители. „Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел“ — говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят „о господе“. „Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели“ — говори пъповъзвишеното величество на своите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел!

После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата, която казва, че „по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик“, няма никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец? С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете много по-чисти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. „Ако някой (богат човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата“; а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия град и вие ще да бъдете наречени благонадежден и разумен човек.

Третята длъжност на писателите и на журналистите е да просят деликатно и да подмамят своите благодетели с особено изкуство. Ако имате намерение да издавате „Напредок“ или „Хитър Петър“, то отваряйте ушите си и не лапайте мухите. Когато чуете, че някой базергянин^[3] е получил наследство или че е спечелил 20–30 хиляди гроша с някоя леснина, то идете на другия ден при него (в това време той тряба да има кеф), разкажете му своето незавидно положение, обвинете времето и скъпията (и скъпията е богоугодна на пъпестите базергяни) и явете му умилително и сладкозвучно, че вашата най-голяма дъщеря е порасла вече и че възрастта й ви задава големи грижи (N.B. Даже и женените сърца биват нежни към порасналите дъщери). Когато извършите сичкото това, то повдигнете малко страните си, захлупете отчасти очите си, поухилнете се кисело и помолете великия патриотин да запише няколко екземпляра от вестника ви и да ги хариже на сиромашките деца. Слушайте и това: ако тоя благодетел на човеческия род ви каже, че той няма време да чете и че вашият вестник му се не харесва, то и в такъв случай не губете куража си. „Не четете, а сичко знаете“ — му кажете вие и вашият успех ще да влезе сам в джеба ви. А какво трябва да пишете в своите книги и вестници и какви идеи сте длъжни да проповядате? О, за това не трябва ни да мислите. Земете пример от „Хитър Петър“, поучете се из „Гражданин“, възползувайте се от програмата на „Напредок“, приемете направлението на „Източно време“, усвойте клисурските идеи на отец „Век“, изучете премъдростите на „Дунав“, оженете се за „Училището“, нахрапайте се из „Читалището“, и вашата работа е свършена. Ние не живеем вече в оние темни времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна храна по гръцките купища и по турските кавенета. Днес царува XIX век. Разбира се, че ние говорим тук не за Балабановия „Век“. Тоя „Век“ не прилича даже и на своя брат „Напредок“, когото самата природа е създала отличително от сичките други живи същества. В нашия деветнайсети век българската литература се е обогатила даже и с такива съчинения, които ще да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова да плете чорапи.

И така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише „Теория на словесността“ и който се е завзел да ви направи хора. Нам отдавна вече е нужен такъв човек и такава книга. Същото говори и остроумният критик във в. „Напредок“. Досега хората са се учили в различни училища и изучавали са всевъзможни книги и науки, а отсега работите ще да се опростят и улеснят. Земете книгата на Войникова, прекръстете се, прочетете я и станете разумен човек и остроумен писател. Разбира се, че ако отец Марко Балабанов да би се родил после г-на Войникова, той не би ходил в Париж да изучава Ламартина и не би се върнал без мозък. Но историческите съдби са необясними. Боже мой, кой дявол се е надеял, че из главата на г-на Войникова ще да се роди такава нравствена сила, която ще да захлупи под калпака си даже и г-на Оджакова и неговата „Наука за песнотворството“! Както щете, а на г-на Войникова тряба да се окачи голямото петало^[4]. (Букурещките чорбаджии завиждат.) Ако г-на Оджаков ни учи само да пеем „Чам-чам дибинде“, то Войников ще да ни научи да мислиме (радвай се, г. Сапунов!), да пишеме (радвай се, г. Найденов!), да разсъждаваме (радвай се г. Савич!), да философствуваме (радвай се, Мемиш паша!), да дипломатизираме (радвай се, дядо Блъсков!) и да мъдрословиме (радвай се, г. Войников!). Из последния брой на „Хитър Петър“ се види, че влиянието на г-на Войникова се разпространява необикновено бързо. Боже мой, и г. Паничков е захванал вече да блее, а ние сме имали слабост да мислиме, че това словесно животинче е способно само за клисарин или за „червочист“ по касапниците. Идете после това и не радвайте се г-ну Войникову! Но г. Паничков си има и врожден талант. Секи от вас знае, че зимно време в Калофер остават само жените, селските терзии, копачите и поповете, защото мъжкото население отива в Цариград да шие на Амбарът. В това време в Калофер дошел нов ага. А кой ще да го посрещне? Жените и поповете решили да изпроводят г-на Паничкова да се поклони на забитина^[5] и да му каже „добре дошел“, защото г. Паничкова още в онова време се считал за „окумушин“^[6]. Г. Паничков отишел в конака, поклонил се на агата и рекъл му смирено: „Сен сън пезевенк, аго!“^[7] Разбира се, че на агата се не харесало това приветствие и той захванал да бие калоферския „окумушин“. Тряба да ви кажа и това, че из къщата на г-на Паничкова се видел конашкият двор, а сестрата на окумушина стояла на прозореца и гледала как ще да бъде посрещнат брат й от агата. Когато тя видяла, че бият „окумушина“, то извикала: „Мамо, а, мамо, бият Димитърча!“ — „А защо го бият?“ — попитала майката. — „Димитърчо наддума агата“ — отговорила дъщерята. Из сичкото това вие видите твърде ясно, че редакторът на „Хитър Петър“ е бил знаменит още в онова време, когато е мислил с мозъка си, когато е слушал с ушите си и когато е говорил с устата си.

Но както и да е, а българската журналистика напредва. Ние сме твърдо уверени, че ако се появят още един „Хитър Петър“, още един „Гражданин“ и още един „Напредок“, то българският народ ще да отнеме „Баламук“ и лудите ще да останат без столнина.Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!

a+b+c+d

[1] Мито. ↑

[2] Пътен данък. ↑

[3] Търговец. ↑

[4] Медал. ↑

[5] Турски офицер, военен управител на град или село. ↑

[6] Учен, образован, начетен. ↑

[7] Ти си развратник, аго! ↑

Източник: Словото

Издание:

Вестник „Независимост“, бр. 44, г. IV, 17. 08. 1874.

Последна редакция: 25 октомври 2007 в 17:00

Мир вам!… Любите друг друга и „помяните меня грешнаго раба божия Пандурскаго!“ При всичката си любов към човечеството, а особено към оние щастливи създания, които носят в Букурещ название миропомазани „чувства“ и „тулуми“, във високоблагородни Болград — привилегировани конокрадци, а в Браила — Савовичеви слънца и патриоти, аз със съкрушено сърце се удостоверих, че търговията с кадрите^[1] не върви вече, защото непразното „Книжевно дружество“ в Браила се е решило твърдо да прави литературна конкуренция даже и с Антона Парушова. С една дума — аз се уверих, че за мене не остава нищо друго, освен да предприема някоя отважна експедиция и да отида да търся щастие по другите малко по-далечни земи. Исторически (гл. историята на г-на Кръстовича) е вече известно, че на земята няма щастие. Изабела е изпъдена из Испания, Наполеон е умрял, Антона Парушева са уловили, а във Влашко са направили монопол и тютюнът, и спиртуозните питиета. Накъде поврага да върви човек? За да преживееш на тоя свят честно и безпогрешно и в същото време да се търкаляш като сирене в масло, ти трябва да бъдеш във Франция говедарин, в Англия Ротшилд, в Русия просяк, в Турция шпионин, а във Влашко или представител на болградските колонисти, или деловодител на българското „Книжевно дружество“, или поп в букурещката българска черкова.

Да се обясниме.

Във Франция тряба да бъдеш говедарин именно затова, за да те не осъдят като Базена, да ти не ударят плесница като на Гамбета и да те не смажат някои революционерни кола; в Англия тряба да бъдеш Ротшилд именно затова, за да не гониш от заранта до вечерта хлябът, а да ловиш камъни, вода и полицейският камшик; в Русия тряба да бъдеш просяк именно затова, за да те дадат на наука, да ти дадат пари и комати, а после, като хвърлиш конската торба от шията си, т.е. като затлъстееш и нравствено, и умствено, то да спечелиш катедра в някоя гимназия, служба във войската, или някое топличко местенце в тайната полиция; в Турция тряба да бъдеш шпионин: 1) за да станеш чиновник в министерството на просвещението, цензор на българските книги и ефенди между сапунджиите; 2) за да имаш пари в джебът си, чест в екзархията и няколко тайни приятели на жената ти, и 3) за да те хвали о. Балабанов, да ти се кланят подлеците и да треперят от тебе даже и дрипите на нашите патриоти; а във Влашко, в блажено Влашко? — Във Влашко тряба да бъдеш депутатин в камарата именно затова, за да говориш смело, когато си сам или когато си пред такива тежки търговци, които са готови да купят не само совестта ти, но и рибата в болградският Елпуг и професорите от централната школа, и капиталът на училищният комитет; във Влашко тряба да бъдеш деловодител на българското „Книжевно дружество“, за да те карат насила да ядеш, насила да пиеш и насила да не работиш; най-после, във Влашко тряба да бъдеш поп в букурещката българска капела, за да имаш две или три жени, четири или пет любовници и един дядо владика. С една дума — блаженство! Станеш утринта раничко, изрешиш си брадата, изчетеш си утреннята, отриеш си лигите, па хайде у „Цонини“. Никой те не пита къде ходиш и какво правиш. Дядо владика става късничко. Там ти седиш до онова време, дорде се изпотиш, а после отиваш при своята последня жена и молиш я да те попоще. После обед ти си дохождаш дома полупиян, влазяш в черкова и молиш се на св. Мина. Щом избъбреш вечернята, то времето се захладнява, фустаните тръгват на разход, а тебе в главата или „Филарет“, или „Св. Георги“. Жив човек нели си, ще излезеш да се поразходиш. А проклетата портарка затваря портите рано; но за тебе и в това отношение е морето до колене: два бана^[2] в ръката й, и тя ще да ти отвори и после полунощ, а ако ти не отвори, то ти можеш да прескочиш и през дуварите. Блаженство! Аз се чудя на себе си, защо не съм станал поп и защо съм бил принуден да продавам кадри и да псувам незлобивите шкембеджии? Проклет свят! Тая е най-главната причина, която ме накара да оставя грешната земя и да се преселя в лоното Авраамово, което, според думите на попът, който ме опя, било място злачно и място покойно, — с една дума, такова място, дето няма ни скърби, ни печали, ни плотски съгрешения. „Там, мислех си аз, небесният наш отец ще да ми даде някое кьошенце в раят и аз ще да си поблаженствувам заедно с моите великомъченици братия.“ Но за да се кача при вседържителят на вселената, аз, като секи сиромах, трябваше да отида по-напред в палатите на Колентина и да поискам помощта на благодетелната в сяко едно отношение медицина. Царицата на науките ме прие в своите обятия и снабди ме със сичките свои средства, без които даже и гръцките светии не би могли да се пуснат в такова далечно пътешествие. И наистина, в продължението на два месеца аз се излекувах от 30-годишнята своя болест, която глупците наричат живот, приготвих гърдите си да могат да дишат в безвоздушното пространство и достигнах до такава тлъстина и сила, до каквато не е достигнал нито едни човечески скелет. Благодаря на своята благодетелка!

И така, денят на моето преминувание настана. На 28 юлия 1874 година после Рождество Христово аз бях готов вече да оставя нашата грешна планета и да се пусна в далечен път. Но преди да тръгна, аз, като секи христиенин, пожелах да видя честитият йеромонах от българската капела и пред него, като пред изповедник, който познава кои грехове са противни богу и кои не са, да изповядам своите прегрешения, да изпрося опрощение и да се подкрепя от даровете на свети дух. Но за моето нещастие в онова време нашият благоговейнейши поп Герасим бил повикан да бабува на едно нежно създание в махалата „Св. Спиридон“ и затова не пожела да дойде и аз бях принуден да изпълня своят християнски дълг на такъв един език, когото не отбирах, и пред такова едно лице, което никога не бях напсувал. Нямаше какво да се прави. Светът ми беше дотегнал дотолкова, щото аз избърборих няколко несвестни думи, които попът не разбра, „глътнах киселата влашка комка“ и затворих очите си.

След пет минути аз бях вече на небето и трепетно очаквах решението на съдбата си в едно от фанариотските митарства. Пред мене, от дясната ми страна, се простираше прекрасната и широката райска градина, в която между непознатите мене светии и светийки (с тях аз не съм имал никаква работа) аз видях няколко души мои приятели, които пасяха зелена трева; наляво зееше преизподнята на мъката, в която рогатите и опашатите царьове на темнината учеха ум и разум различни величества, светейшества, благородиета и преподобиета; а под мене доле на земята, в една от кръчмите, която беше близо до моят гроб, свиреха цигани, играеше хоро и чуваха се приятелски гласове: „Да живее Пандурски!“ Чашите, оките и половниците празнуваха денят на моето възнесение…

Но не се мина много време, а небето прие грозен вид. Бури, гръмотевици и светкавици ме окружиха от сяка една страна… Стадото заблея; грешниците зареваха: легиони херувими и серафими летяха около мене и със своите огнени мечове режеха облаците, като прясно сирене; из мъката се показаха няколко рогати личности и простираха към мене своите дълги и предълги куки; а аз, грешен Пандурски! — паднах на колене и със съкрушено сърце чаках своята участ. Минута — две, и пред мене, на своят огнен престол и в своите светли одежди, се спусна блажена Теодора. Аз си затворих очите.

— Ти кой си? — ме попита великата чудотворка. — Защо си дошъл тука млад и зелен?

— Аз… аз съм Пандурски — отговорих аз, — а дошъл съм да си търся някоя работа, защото откакто се е отворило българското „Книжевно дружество“ в Браила и откогато г. Ценович е изял мобелите на читалището „Братска любов“ в Букурещ, то българите не земат вече нито от псувни, нито от тояга. Тие искат просвещение.

— А защо ти не доби някоя катедра в Болград, или защо не захвана да издаваш някой български вестник?

— Аз бях посветил сичкият си живот на тие занятия, но крадените коне на Антона Парушова ме ритнаха в устата; а професорите из болградската централна школа ми подляха вода и целунаха се със Стоянова. А вестннк аз не захванах да издавам затова, защото г. Савич се е возпитал в институтът Баламук, свършил е курсът на науките си в глухонямото заведение на г. Паничкова и има големи просешки способности. Защо да подливам вода на такъв човек?

— Тогава защо не отвори в Букурещ някоя фабрика за сапун, да земаш зестра мобелите на читалището „Братска любов“ и да бъдеш син на своето отечество?

— Моето отечество не е вонещо блато. Ако жабешката любов и да има много конкуренти в Букурещ, но попът от българската черкова има по-добър вкус.

— А защо не стана и ти поп?

— Аз и сега ставам, света Теодоро, ако само байо Станкович плати и мене 10 жълтици на месецът, за да имам и аз с какво да попригледвам чернооките вдовици, мазните слугини и гостите, които ще да ми дохождат из Търново и из Свищов (хаджи Кочйовица и баба Гина с дъщерята си).

— Това не може да бъде — извика великата чудотворка. — Ти си дошъл вече дотука и ще да останеш тука, но я ми кажи, изповяда ли се, причести ли се и покая ли се, преди да оставиш грешната земя?

— Изповядох се, света Теодоро, но попът беше влах и не разбра ме, причестих се, но комката беше твърде кисела; а да се покая беше невъзможно, защото повечето от моите погрешения аз съм направил заедно с попът от българската черкова… А той не дойде нито да ме причести, нито да ме изповяда, нито да си види с мене сметката!

— Така ли е! — извикала блажена Теодора. — Ти си бил грешен човек! За тебе няма място нито в раят, нито в мъката. Ти ще да седиш тука до онова време, дорде бог повика на съд и попът. Вие тряба да бъдете турени заедно с него на капъните.

После тие страшни за мене думи, блажена Теодора си прибра полите и отиде си; а аз останах пред вратата на раят да пея песента на Лазара и да си оплаквам дните и годините. Ех, дядо попе, грехът да е на душата ти, дето не дойде да си видиш с мене сметките! Но видя щем ги и сега…

[1] Картини. ↑

[2] Румънска монета. ↑

Битката за наказателния вот срещу ГЕРБ ще е свирепа, прогнозира в интервю за "24 часа" Харалан Александров, социален антрополог. Според него при неизбежното олевяване, което върви с обедняването и липсата на перспектива, естественият печеливш е БСП.

През последните дни станахме свидетели на няколко победи на БСП на частичните местни избори в сравнително малки населени  места, и това не е случайно - отчаянието и гневът в разорената провинция са страшни, хората искат възмездие за излъганите си надежди, обяснява той.

По негови думи доколко БСП ще успее да се възползва от това, е друг въпрос. Според соцшалния антрополог Бойко Борисов все още демонстрира завидна популистка кондиция и неуморно флиртува с тълпата, докато лидерството на Сергей Станишев се разгръща в другия крой на политическия регистър - то е интелектуално, дистанцирано и самоиронично - но тъкмо той получи възможно най-високото признание в рамките на ЕС (избирането му за председател на ПЕС - б.р.). Ще е иронично, ако без особени усилия, седейки отстрани и подхилвайки се злорадо, БСП вземе, че обере протестния вот, казва Александров пред ”24 часа”.

Твърде скоро ще започнем да плащаме скъпо и прескъпо на доктори от цял свят със съмнителни дипломи и познания, защото нашите са в правото си да потърсят достойно заплащане.

Снимка: Rеuters

Хиляди италиански синдикалисти днес се събраха в централната част на Рим, за да протестират срещу нарастващите съкращения и закриването на заводи. Те призоваха правителството на Марио Монти да направи повече в подкрепа на работниците, засегнати от едногодишната рецесия, предаде Ройтерс.

"Тук сме, за да подкрепим всички работници, които са в спор със своите компании по време на тази икономическа криза", заяви протестиращият Микеле Джулива, включил се в проявата, организирана от най-големия ляв синдикат в страната - Обща италианска конфедерация на труда (CGIL).

"Правителството мисли само за спредовете по облигациите (рисков показател за дълга - бел. ред.)", отбеляза той.

Италианците се борят с продължителен икономически спад, безработицата достигна най-високото си равнище, откакто през 2004 година започва да се води месечна статистика, а синдикатите са въвлечени в ескалиращи спорове с компаниите заради закриване на заводи и уволнения на служители, припомня Ройтерс.

Мерките за икономии, приети от Монти, за да намали дълга и да успокои пазарите на облигации, след като миналата година пое премиерския пост от Силвио Берлускони, допълнително подхраниха общественото недоволство, тъй като вдигането на данъците и орязването на разходите "изяжда" доходите.

Работници от всички сектори на промишлеността се събраха на площада пред базиликата "Сан Джовани ин Латерано" - традиционен сборен пункт на протестиращи с леви убеждения - носейки червени балони и плакати с надписи като "Махай се, Монти".

На сайта си Общата италианска конфедерация на труда обяви, че призовава правителството да се съсредоточи върху мерки, които да насърчат инвестициите и да повишат заетостта особено сред младите хора и жените, пише БТА.
 

http://news.mail.ru/foto/114735/#photo0

Десетки хиляди излязоха по улиците. Снимка: Reuters

Десетки хиляди демонстранти се стекоха в британската столица днес, за да участват в мирен протест срещу правителствената инициатива за икономии, целящи да намалят държавния дълг, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Синдикати, лидери от левицата, обществени групи и други активисти заляха централните улици на Лондон в знак на протест срещу свиването на разходите в държавния сектор и вдигането на данъците - мерки, чрез които управляващите се опитват да овладеят британския дълг, превишаващ 1 трилион лири (1,7 трилиона долара).

Макар програмата за икономии да постигна известен успех - дефицитът на страната леко се понижи - икономиката на Великобритания се свива вече три поредни тримесечия на фона на икономиите вътре в страната и икономическите сътресения на континента.

Протестиращите надуваха свирки и носеха плакати с надпис "Икономиите се провалят". Те призоваха премиера Дейвид Камерън да направи повече, за да съживи вялата британска икономика, посочва Ройтерс.

Барак Обама. Снимка: Reuters

Американският президент Барак Обама превърна името на съперника си в диагноза, като обвини Мит Ромни, че страда от Ромнезия. Според държавния глава Ромни набляга на умерени позиции, вместо  консервативните, които застъпваше по време на републиканските първични избори, предаде Ройтерс.

Пред около 9000 души в ключовия щат Вирджиния Обама вчера заяви, че опонентът му се отмята от консервативните си обещания.

"Той забравя какви бяха собствените му позиции и залага на това, че и вие ще забравите. Искам да кажа, че толкова много се променя, дава заден ход, бие отбой, че трябва да поставим диагноза на състоянието, през което преминава. Мисля, че се нарича Ромнезия", каза Обама. Думите му бяха посрещнати с одобрителни викове и аплодисменти от публиката.

Проучване на общественото мнение на ”Уолстрийт джърнъл”, Ен Би Си нюз и ”Марист” вчера показа, че демократът води в Айова с осем пункта и в Уисконсин с шест. Друга анкета обаче показа преднина на Ромни от един пункт в Айова.

Социологическо проучване на Си Ен Ен и ОРК интернешънъл след втория президентски дебат показа, че 49 процента от вероятните избиратели в решаващия щат Флорида подкрепят Ромни и 48 процента - Обама.

Обама разви нашироко темата за Ромнезията в преградието на Вашингтон в Северна Вирджиния, като описа симптомите, използвайки позициите на Ромни за абортите и данъците за богатите.

"Ако кажеш, че ще защитаваш правото на жената да избира, а се изправиш на първичен дебат и твърдиш, че ще се радваш да подпишеш акт, който поставя извън закона това право да избира във всички случаи - човече, наистина имаш Ромнезия! Щом в началото на годината кажеш, че ще дадеш данъчни облекчения на горния 1 процент, а после на дебата заявиш: Не зная нищо за данъчни съкращения за богаташите - трябва ти термометър да си измериш температурата, защото вероятно имаш Ромнезия", каза президентът.

Обама добави, че лек за ромнезията е неговата програма за преструктуриране на здравеопазването от 2010 г., която републиканците кръстиха Обамакеър.

Щабът на Ромни отвърна на атаката, като заяви, че Обама, който отдели особено внимание на жените напоследък, води политика, която ощетява именно тях.

"Жените не са забравили как страдаха през последните четири години от икономиката на Обама с по-високи данъци, по-висока безработица и рекордни равнища на бедност", заяви Барбара Комсток, пише БТА.
 

Пътищата в Иран са в много лошо състояние. Снимка: архив Reuters

Двайсет и шест души, сред които 24 ученички, загинаха при катастрофа с автобус в Иран. Той се преобърнал снощи на шосе в провинция Хузистан в югозападен Иран, съобщи Франс прес, като се позовава на местни медии.

Други 14 души бяха ранени при катастрофата, причинена от висока скорост в условията на проливен дъжд, предаде държавната телевизия, цитирайки представител на полицията.

Иранските пътища, повечето от които са зле оборудвани и с лоша сигнализация, са сред най-опасните в света.

Честите катастрофи са причинени също от лошата дисциплина на шофьорите и окаяното състояние на много автомобили, отбелязва агенцията.

При пътни катастрофи в Иран загиват годишно близо 20 хиляди  души, по официални данни. В страната със 75-милионно население има 17 милиона автомобили, пише БТА.