К. - Хайде да разгледаме хипотезата: Хитлер и Сталин нападат Полша.
Р. - Разрешете тук да ви прекъсна: атаката може да бъде описана само със следващите термини: война, или има, или няма, т.е. има мир, Така ли е?
К. - Добре, и тогава какво?
Р. - Вие можете ли да си представите, че Англия и Франция, с техните по-лоши армии и авиация, отколкото на Хитлер, могат да атакуват обединените сили на Хитлер и Сталин?
К. - Да, това изглежда много трудно, ако не е Америка...
Р. - Хайде поне за минутка да оставим Америка на мира. Съглани ли сте, че ако Хитлер и Сталин заедно нападнат Полша, то война в Европа няма да започне?
К. - Вие създавате логически схеми, но това практически е невъзможно.
Р. - Защото европейска война в този случай е безполезна, тя няма да предизвика взаимно разрушаване на капиталистическите държави. След това заплахата от Хитлер за СССР ще си остане, защото двете държави, теоретически, ще укрепнат в еднаква степен. На практика, за Хитлер, това укрепване повече му е нужно, защото СССР не се нуждае от увеличаване на територията и ресурсите си, повече, от колкото ги има, но на Хитлер това му е крайно нужно.
К. - Това е така… Но аз не виждам изход от тази ситуация.
Р. - Има решение.
К. - Какво?
Р. - Такова, че демократичните страни трябва да атакуват, и същевременно да не атакуват агресора. (След объявяването война, от Британия и Франция, на Германия, септември 1939 г., военни действия на Западния фронт нямаше, чак до май 1940 г.! Оттук е и названието на тази война, за този период, "Странната Война")
К. - Какво говорите? Това са халюцинации! Това е абсурд!
Р. - Така ли мислите? Успокойте се. Нима нямаме двама агресори? Нима не стигнахме до извода, че демократичните страни няма да започнат атака, защото агресорите са двама. Добре..., какво предотвратява атаката срещу една от тях?
К. - Какво искате да кажете с това?
Р. - Просто искам да кажа, че Англия и Франция ще обявят война само на единия агресор, а именно, само на Хитлер. (Което и се случи, след година и половина)!
К. - Добре, но това е необосновано твърдение.
Р. - Това е хипотеза, но напълно обоснована. Вижте сами: Всяка държава, която ще воюва против коалиция от вражески държави, трябва да има стратегия да ги разгроми една след друга. Това е очевидно, и даже може просто да бъде пипнато. Съгласете се, че Сталин в случая няма да възразява осонебо, ако въпросът за нападение на Англия и Франция срещу Хитлер е вече решен. Нима не е така? В допълнение, географията го подсказва, и стратегията (за целта) също. Колкото и да са глупави Англия и Франция, възнамерявайки да воюват против двете страни, те не го могат, защото нямат обща граница с СССР. Как да нападнат СССР през Германия? Да, има авиация, но откъде и с какви сили те ще нападнат СССР? В сравнение с Хитлер, техната авиация е по-слаба. Затова Франция би предпочела да запази неутралитет, макар Англия да представлява реална заплаха за Германия и СССР. Всичко, което ви казвам, не е военна тайна, това е добре известно на всички. Ще видите, че всъщност, вичко това не е чак толково сложно
К. - Вашите аргументи изглеждат логични, ако броя на участниците се ограничи до четирите страни, обаче те са повече и неутралността не е прост въпрос ,във война от такъв мащаб .
Р. - Без съмнение, множествено участие няма да измени съотношението на силите. Претеглете всичко и ще видите, как балансът на силите си остава същия, даже ако много, или всички европейски страни влязат във войната, на страната на Англия и Франция, те няма да им отнемат лидерството. Затова географската причини, поради която Англия и Франция не могат да нападнат СССР, ще си остане.
К. - Вие забравяте САЩ.
Р. - Ако малко поразмислите, ще видите, че на съм забравил САЩ. Сега, докато съм в подготвителния период, съм принуден да огранича техното участие. Трябва да кажа, че САЩ, все пак, не могат просто да принудят Англия и Франция да нападнат Хитлер и Сталин едновременно. За да е възможно това, самите САЩ трябва да воюват още от първия ден, но това за тях не е възможно. Преди всичко, Америка никога не е нападала първа и няма да го направи, и сега. Другото нещо е, че техното ръководство може да организира нападение срещу себе си, ако това им е нужно (спомнете си - Пърл Харбър, и 11 септември 2001 г.). Но че няма да го направят, това мога да ви уверя със сигурност. При това, ако провокациите бъдат неуспешни, и противникът не се поддава на тях, тогава САЩ ще измислят война. По времето на първата им война против Испания, в поражението на която американците бяха уверени, американците измислиха войната. А ако се израя по-точно, "Те" уредиха войната. В1914 г. провокацията беше успешна. Да, технически може да се спори, беше ли успешна. Но това е правило без изключения, че който напада първ, без предупреждение, напада с помощта на провокация. Има само едно "но": блестящата американска техника на провокациите, която аз винаги приветствам, е зависима от вътрешния момент в САЩ. Първо, те трябва да имат въоръжение, в нужното количество за войната. Имат ли го сега? – Очевидно, че не. Сега в Америка имат само сто хиляди човека под оръжие и посредствена авиация. Америка има само внушитлен флот. Но вие можете да разсъдите, че само с това Америка не може да принуди Англия и Франция да нападнат СССР, понеже Англия и Франция имат преимущество срещу СССР, само на море. А вече ви казах, че от тази страна, пак няма да има никакво изменение на съотношението на силите.
К. - Съгласен съм с това и моля още веднъж да се спрем на техническата реализация.
Р. - Както видяхте, поради внезапно създадените общи интереси на Хитлер и Сталин, относно Полша, всичко се свежда само до формализацията на тази еднаквост на целите, във вид на договор, и подписване на пакт за взаимно ненападение.
К. - И вие мислите, че това е толкова лесно?
Р. - Ако говоря искрено, тогава -не. Тук е нужна дипломация, по сурова от сталинската. Тук са ни нужни хората, които Сталин ликвидира, един от които сега гние в Лубянка. В старото време Литвинов (Воллах-Финкелштайн) можеше, прдвид националността му, да е пречка за преговори с Хитлер. Но сега Литвинов е смачкан човек и е уплашен до смърт; той се плаши от Молотов, повече отколкото от Сталин. Сега целият му талант е насочен към това, да ги разубеди, че е Троцкист. Но ако чуе за това, че трябва да уреди отношенията с Хитлер, това за него ще е равнозначно, че той сам себе си трябва да направи троцкист. Аз лично не виждам човек, способен да сърши тази работа, още повече, че трябва да е чистокървен руснак. Себе си мога да предложа само за ръководство. В сегашния момент бих предложил, тези, които започнат преговорите, да го правят строго секретно, но с голяма взаимна искренност. Тук имаме доста много всекакви предрасъдъци, и само пълна искренност и доверие могат да измамят Хитлер!
К. - Пак не разбирам парадоксите.
Р. - Простете ми, но това само външно са парадокси. Дължен съм така да го правя, заради диалектическия синтез. Аз исках просто да кажа, че с Хитлер трябва да се играе чиста игра, относно най-близките и конкретни планове. Необходимо е да му се покаже, че цялата игра се играе, не за това, да го накараме да воюва на два фронта. Например, възможно е да му пообещаеме, и по възможност, да му покажем, че нашата моболизация ще е ограничена, само с неголеми сили, колкото са нужни за нахлуване в Полша, и тези сили ще са ограничени. Съответно нашите сегашни планове, ние трябва да разположим нашите главни сили така, че да посрещнем едно възможно англо-френско нападение. Сталин ще е щедър с предварителните доставки на суровини, които ще иска Хитлер, това основно се отнася за нефта.
Ето така си представям всичко това, в дадения момент. Тук могат да възникнат още хиляди нюанси от подобен характер, кото ще трябва да се решават в ход, и по този начин, Хитлер, като види, че ние честно окупираме само "нашата" част от Полша, да мисли, че всичко е наред. И понеже така и ще направим, то Хитлер ще бъде измамен посредством искренността ни.
К. - И къде е тук измамата?
Р. - Ще ви дам неколко минути, за да можете вие сам да откриете, къде е тук измамата за Хитлер. Но в началото трябва да подчертая, и вие трябва да си вемете бележка, че планът, който тук ви обрисувах, е логичен и нормален. И моето мнение е, че ние можем да го постигнем, че капиталистическите държави ще се разрушат, една друга, в тази война, ако сблъскаме двете им крила: капиталистическото и фашисткото. Повтарям, че планът е нормален и логичен. Ще видите, че тук няма намеса на неизвестни и тайнствени фактори. Накратко, за да си представите целия план, то тук, "тяхното" вмешателство е ненужно.
Но, вие наверно мислите, а защо беше нужно въобще да се губи време за доказване на съществуването и властта на "Тях"?
К. - Да.
Р. - Бъдете искрен с мен. В кое, наистина, вие не забелязвате "Тяната" намеса (на Финансовия еврейски Интернационал)? Бих искал да ви помогна и да ви покажа, че "Тяхната" намеса я има, и че я е решаващата. И именно по тази причина планът изглежда логичен и естествен. Нима вие наистина не "Ги" виждате?
К. - Казано честно, не.
Р. - Логичнен и естествен е плана ми, само външно. По логично и естествено е, ако Хитлер и Сталин се нападнат и се разбият един друг. За Англия и Франция това би било по-просто и по лесно, ако именно това те са си поставили за цел. За Англия и Франция би било достатъчно, ако на Хитлер се позволи да нападне Русия. Забележете, подчертавам думата, ако му се позволи да нападне СССР. Не ми казвайте, че Германия не може да бъде разбита. Ако руските простори и страхът от Сталиновите сатрапи не са достатъчни, за да се постигне пълно военно изтощаване на Германия, тогава западните страни ще започнат да помагат на Сталин, докато не бъде постигнато пълно изтощаване и на двете страни. Ето това би било много по-логично и естествено. В самите тези "демокрации" хората въобще не разбират, кое е причината и кое, следствието. Има само една цел, една единствена цел - тържеството на Комунизма (на Еврейския Финансов Интернационал)! Това няма да го диктува Москва на демокрациите, но Ню Йорк; не "Коминтернът", а "Капиталинтернът" от Уол Стрийт. Кой друг може да наложи на Европа толкова очевидни и абсолютни противоречия?
Коя друга сила може да води (държавите) към пълно самоубийство? Само една сила е способна на това – парите. Те са силата, и те са единствената сила.
К. - Ще бъда откровен с вас, Раковски. Допускам, че имате и дар, и талант. имате блестяща диалектика и, ако това е недостатъчно, вие добавяте още и своето въображение. И макар, че ми е интересно, това не ми е достатъчно. Трябва да ви задам въпроси, изхождайки от това, че повярвах на всичко, което тук казахте.
Р. - И аз ще ви отговоря, но при едно условие: че вие нищо няма, нито да добавяте, нито да премахвате от моите отговори.
К. - Обещавам ви. Вие твърдите, че «Те» пречат или ще пречат за война между Германия и СССР, което би било логично, от гледна точка на демократичните капиталистически страни. Правилно ли го казах?
Р. - Напълно.
К. - Но нали е реалност, че на Германия разрешиха да се превъоръжи и да се разшири, и това е факт. Зная, че вие обяснихте, с това, че се разчитало, на власт в СССР да дойдат Троцкисите, но този план отпаднал. В светлината на новата ситуация вие съветвате, че Хитлер и Сталин трябва да подпишат пакт за ненападение и да си разделят Полша. Аз ви питам: каква гаранция имаме, че имайки този пакт или не, делиме или не Полша, Хитлер няма да нападне СССР ?
Р. - Това не може да бъде гарантирано.
К. - Тогава защо да говорим за това?
Р. - Не бързайте. Огромната заплаха за СССР е реальна и съществува. Това не е хипотеза и не е словесна заплаха. Това е факт, а фактът задължава. «Те» са по на високо (властово) положене, от Сталин, и от това няма къде да се избяга. На Сталин се дава право, да избира само между двата предложени варианта, но не и пълна свобода. Нападение на Хитлер, така или иначе ще има. Не е задължително "Те" да полагат никакви усилия, а просто да предоставят на Хитлер шанс за действие. Това е основната и определящата реалност, която е забравена от вас, предвид вашия кремълски стил на мислене. Егоцентризъм, Сър, Егоцентризъм.
К. - Право да избира ли?
Р. - Ще го поясня още веднъж, но кратко. Или ще има нападение срещу СССР или ще се реализира плана, който аз посочих, когато европейските капиталистически страни се унищожат, една друга. Обръщам внимание на тази алтернатива, но, както виждате, тя е само теоритична. Ако Сталин иска да оцелее, ще му се наложи да избере плана предложен от мен и одобрен от "Тях".
К. - А ако го отхвърли?
Р. - За него това не е възможно. Въоръжаването и експанзията на Германия ще продължават. Когато Сталин бъде поставен пред такава опасност, какво ще направи? Инстинктът за самосъхранение ще го принуди.
К. - Изглежда, че всички събития се случват в съответствие с "Техните" заповеди.
Р. - Точно така и е. И в СССР отиват към това. А как може да бъде другояче, и какво тук да се предсказва... Сталин не прилича на човек, помислящ за самоубийство. Много по-трудно е да се прогнозира и да се принудят да действат тези, които нямат изгода, но те, така или иначе, трябва да действат, в дадения случай това са демократичните, капиталистически страни. Аз задържах обясненията до сега, за да дам точна картина на истинското положение. За вас е по-добре да изхвърлите от главата си мисълта, че вие сте съдия в тази ситуация. Съдиите са "Те"
К. - «Те са навсякъде». Трябва ли да си имаме работа с призраци?
Р. - Какво? Фактите призраци ли са? Международното положение ще е извънредно, но не призрачно. То е реално, и даже е много реално. Това не са чудеса, но така се предопределя световната политика. Вие мислите ли, че това е работа на призраци?
К. - Но хайде да погледнем. Да предположим, че вашият план е приет... Но ние трябва да имаме нещо конкретно, за да водим преговори с "Тях".
Р. - Например?
К. - "Техен" личен представител, облечен с власт.
Р. - За какво? Само за да се запознаете ли с тази личност? Или за да си поприказвате? Имайте предвид, че такава личност, в случай че се появи, няма да ви покаже поверителни документи, удостоверения с гербови печати, няма да носи дипломатически костюм, обкичен със злато. Човек от "Тях" няма да каже нищо, което да има формална юридическа сила или договореност. Трябва да разберете, че "Те" не са държава. "Те" са това, каквото е бил комунистическият интернационал преди 1917 г., който от една страна е нищо, а от друга - всичко. Представете си преговори на СССР с масоните или със шпионска организация, с македонските комити или хърватските усташи. Какво може да бъде подписано тук? Такива договори са на нивото на пакта, който Ленин е подписал с хората, които му осигуриха специален влак; или който са подписали Троцки и "Те". Всичко това се осъществява без писмени документи и подписи. Единствента гаранция за изпълнение на съглашението е в обстоятелството, че нещото, за което са се договорили е изгодно за двете странич. Тази гаранция е единствената гаранция за договора, колкото и важен да е той.
К. - Ето тук, с какво бихте започнали?
Р. - Аз бих се свързал още утре с Берлин.
К. - За да се договорите ли да нападнете Полша?
Р. - Аз не бих почнал с това. Аз бих им показал нашето желание да отстъпим и бих намекнал за някои недоволства на капиталистическите страни. Аз не бих се инатил за Испания. Това би било акт на поощрение. После бих намекнал за Полша. Както виждате, нищо компрометиращо, но достаточно, та германското командване да го представи на Хитлер.
К. - И това ли е всичко?
Р. - За начало, нищо повече. За дипломацията, това вече е много.
К. - Казано честно, имайки предвид целите, които до сега доминираха в Кремъл, не мисля, че някой ще се осмели да съветва за такава рязка промена в политиката. Представете си, Раковски, Ето, на основание всичко това, което ми казахте. Ще бъде ли възможно, да се убедят хората в Кремъл, от които зависи решението? Аз, въпреки, че усещам влиянието на вашата личност, и за секунда не мога да си представя, че е възможен Съветско-Германски договор.
Р. - Международните събития неумолимо ще го наложат…
К. - Но това ще е загуба на ценно време. Помислете за нещо, по конкретно, което да мога да представя, като доказателтво за вашата правота и честност… В противен случай, няма да се осмеля да предам тази информация. Аз ще зафиксирам нашия разговор, напълно точно, но всичко това ще си остане в архивите.
Р. - Може би, ще е възможно да поразговарям с някое много важно лице?
К. - Това може да е реално.
Р. - Но с кого?
К. - Това е мое мнение, Раковски. Вие споменахте конкретни хора, големи финансисти. Ако добре помня, вие споменавахте, например, Шиф. После още един, който е идвал при Хитлер, за финансирането на неговата партия. Има политици или хора с високо положение, които са от "Тях", или както вие казвате, служат на "Тях". Някой от тези може да ни помогне да започнем нещо по-конкретно. Вие познавате ли някого?
Р. - Аз не мисля, че това е необходимо. Помислете: какво ще обсъждате? Може би плана, който предложих, не е ли така? Но защо? В настоящия момент на тях не им е необходимо да правят нещо в тази насока. «Техната» мисия е – «да не вършат нищо». И по тази причина няма да можете да стигнете до съгласие за каквито и да е позитивни действия, и няма да можете да ги изисквате.
К. - Ако това е така, обаче, би трябвало да има някаква реалност, макар и безсмислена..., човек или лице, което би могло да потвърди реалността на тази власт, която вие описвате, като "Те".
Р. - Мисля, че мога да ви удоволетворя, макар и да съм уверен в безсмислието на такова нещо. Аз вече ви казах, че не зная, кой работи за "Тях". Но имам уверение от човек, който трябва да ги познава.
К. - От кого?
Р. - От Троцки. От Троцки зная, че един от «Тях» е бил Валтер Ратенау, който е добре познат от (градчето) Рапало. Той беше последният от "Тях", който заемаше политическа и социална длъжност, защото това беше тоя, който разруши икономическата блокада над СССР. Освен това, той беше един от най-богатите милионери, като Лайонел Ротшилд. Аз мога точно да посоча само тези лица. Мога да посоча и още много хора, длъжността и личността на които, показват принадлежността им към "Тях". Но не мога да потвърдя, че самите тези хора командват или, на кого се подчиняват.
К. - Назовите некои от тях.
Р. - Като организации, това са: Банка “Kuhn.Loeb & Co.”от Уол-Стрийт. Тази банка принадлежи на семействата Шиф, Варбург, Льоб и Кун. Аз изброявам тези семейства отделно, но всъщност те всички са сродени помежду си. След това: Baruch, Frankfurter, Altschul, Cohen, Benjamin, Strauss, Steihardt, Blom, Roseman, Lippmann, Lehman, Dreifus, Lamont, Rothschild, Lord, Mandel, Morgenthau, Ezekiel, Lasky. Достаточно ли са? Ако напрегна паметта си, бих назовал още. Но повтарям, че не зная, точно кои от тях са "Техни", затова бих искал да избегна отговорност в дадения случай. Но съм уверен, че тези хора, при всички случаи, са към "Тях". Разбира се, независимо, принадлежи ли лицето към тях или не, никой не получава никакъв отговор; отговорът ще е само на основание на фактите. «Те» винаги предпочитат такава тактика, и благодарение на това, "Те" са сила, с която трябва да се съобразяваме. Например, ако вие бихте предпочели дипломатически иницизтиви, тогава не е задължително да търсите личен контакт с "Тях". Необходимо е строго да ограничавате своите планове и хипотези, и всичко, което зависи от неопределени фактори. И след това, трябва само да се чака.
К. - Нямам под ръка картотека, за да проверя всичките имена, които току що назовахте. Но си представям, че всички те се намират някъде много далече. Къде?
Р. - Мнозинството са в САЩ.
.......................


Преводът и публикуването ще продължи, по възможност! Г.С.

адреси на предишните части:

първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485

втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/29/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-2-chast-hrist.1036190

трета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/30/quot-chervenata-simfoniia-quot-3-krystio-rakovski-haim-reiko.1036662

четвърта част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/31/quot-chervenata-simfoniia-quot-4-finansoviiat-i-komunistiche.1036838

пета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/01/01/quot-chervenata-simfoniia-quot-5-rotshildovi-sa-bili-ne-samo.1037303

шеста част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/01/04/quot-chervenata-simfoniia-quot-6-komunizmyt-ne-moje-da-pobed.1038043

превод от адрес:
http://zarubezhom.com/redsymphony.htm

На първи юни тази година изтече информация за „Грандиозна далавера в АЕЦ „Белене”” (1). Изнесената информация е от типа информация, който никога няма да научим дали е вярна. Става дума за поредния „доклад”, който разкривал нещо, но пък никой от държавната власт не реагирал, защото бил корумпиран. Министър Трайков разбира се въобще не знае за този доклад, който вероятно няма и да стигне до него. За мен цялата работа с този „доклад” мирише, но и аз както повечето от нас не бих могъл да проверя дали съществува, а още по-малко дали данните в него са верни. Вниманието ми обаче беше привлечено от организацията, която оповести доклада  - "Граждански комитет против АЕЦ „Белене"". Тъй като в България гражданско общество няма, когато чуя за „гражданска организация” и „гражданска инициатива” веднага ми светва червена лампа. В случая каузата на този „граждански комитет” е тенденциозна и политкоректна в рамките на подчинеността ни на ЕС. Тези две неща веднага навеждат на мисълта за „невидимата ръка” на българските мозъчни тръстове (тинк-танкове), тъй като според изследването на Достена Лаверн (2) именно те симулират гражданско общество в България и едновременно лобират за чужди интереси. Нека да проверим кой стои зад "Граждански комитет против АЕЦ „Белене"".

Методика на мозъчните тръстове

Ще изхождам от това което вече се знае за мрежата от мозъчни тръстове. По финансирани от тях програми целево, за една или друга задача, се създават нестопански организации (НСО), някакъв вид сдружения или фондация, които имитират гражданска инициатива. Броят на такива НСО в България се измерва с хиляди, като повечето от тях съществуват за кратко време или дори само формално. Според изследване (3) на мозъчния тръст "Център за изследване на демокрацията" (ЦИД) регистрираните към 2007 година юридически лица с нестопанска цел са 26694 като 22078 са сдружения, 4560 са фондации, а 58 са клонове на чуждестранни НСО. Само около 20% от тези НСО са действащи, повечето от тях са създадени само за изпълнението на един единствен проект.  
Тъй като "прозрачността", включително на финансирането, е тема и претенция на мозъчните тръстове, то почти винаги се правят интернет сайтове, в които връзките с финансиращи организации обикновено се слагат на страница озаглавена "партньори", "приятели" или нещо подобно. Донорите обикновено са смесени с други НСО, а може и да липсват, тъй като целта не е прозрачност, а имитиране на прозрачност. 
Друга характеристика на мрежата от мозъчни тръстове и НСО е навързването на финансирането по верига от няколко НСО и фондации, така че източника на парите и поръчителя на задачата остават неясни. 
Не всяка НСО, разбира се, е част от мрежата на мозъчните тръстове, но пък мозъчните тръстове имат доста специфичен език, интереси, ясна политика и поръчители в чийто полза лобират, така че не е трудно да бъдат разпознати, макар и не толкова тренираните членове на НСО да размиват стила на мозъчните тръстове.

Противници на АЕЦ Белене

Хора от мозъчните тръстове
Като имаме в предвид тези характеристики на мрежата на мозъчни тръстове и НСО нека да видим какво ще намерим за Гражданския комитет против АЕЦ „Белене". 
Още на първа страница на сайта му (4) намираме списък на "противниците" на АЕЦ Белене. Сред тях веднага се откроява голямият брой функционери от мозъчните тръстове; Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ), Георги Ганев от Центъра за либерлани стратегии (ЦЛС), Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ). През 2001 Огнян Минчев лобира (5) за даването на Марица Изток 1 на американската АЕS при договор с доста високи задължителни изкупни цени на тока (6) Договора с АЕS в крайна сметка се оказа неизгоден. В момента повишаването на цените на тока заради него се отложи за 1ви юли (7) тъй като американците не успяха да завършат обекта в договорения срок (8). 
Списъкът на противници от мозъчните тръстове завършва с един от най-активните и промити функционери - Евгени Дайнов от мозъчния тръст ЦЛС. Така от 16те „противника” на АЕЦ „Белене” 4-ма са членове, 3-ма от които основатели на мозъчни тръстове.

Нестопански организации свързани с мозъчните тръстове 
Продължаваме да четем списъка, като търсим хора от сдружения близки до мозъчните тръстове. Трети в списъка на противниците е Иван Хиновски - председател на Българския енергиен форум. На първа страница на сайта на този „български” форум (9) е изписано на английски „Подпомаган от "Балкански тръст за демокрация", (Bolkan trust for democrasy”).. в дясно има колонка „партньори”. Първа в този списък е … USAID, организация, която поне до 2008 година е една от главните донори и поръчители на мозъчните тръстове. ”Балкански тръст за демокрация", е проект на „Джърман маршъл фонд ” (10) – също главен спонсор на мозъчни тръстове. Наименованието му заблуждаващо отвежда към възстановяването на Германия след Втората световна война известно като „План Маршъл”. „Джърман маршъл фонд” е американска фондация, а дейностите които спонсорира и прокарва са по-скоро „План антимаршъл”.  
Следващият в списъка с противници на АЕЦ "Белене" е кинорежисьорът Евгени Михайлов от "Граждански комитет за България". Сайт на този комитет не съществува. Изглежда сякаш Евгени Михайлов е единствения му член и единственото което има да каже е, че проекта АЕЦ "Белене" бил неизгоден за България. Друг противник на АЕЦ Белене е Красимир Лаков, който от 1990 е работил в радио „Свободна Европа” и стига до поста заместник директор на Българската секция, преподавал е в Нов български университет (11). За онези които не знаят „Свободна Европа” заедно с „Гласът на Америка”, които както се оказа са управлявани от обща централа, бяха флагманите на западната пропаганда по времето на соца и малко след това. 
Друг член на списъка с противници е Иван Груйкин от Гражданска инициатива „Справедливост”. На сайта й се изисква регистрация за да се видят членовете на управителния съвет. Има обаче страничка „Приятели” (12). Там смехотворно на върха се мъдри Фейсбук. Нивото на организацията е доста непрофесионално, но това не пречи, внася хаос. После идва блог на "Асоциация на свободното слово "АННА ПОЛИТКОВСКАЯ"", няма следи от нейните спонсори, но името и тематиката сами говорят. Следва една неработеща връзка, център за защита на правата в здравеопазването, сайт с икономически новини и "Болкан Асист". Последната връзка пак не работи, но Гугъл не може да пропусне името на такъв мозъчен тръст. На страницата "Партньори, поддръжници, донори" на „Болкан Асист” (13) намираме отново "Балкански тръст за демокрация", т.е. „Джърман Маршъл фонд” и разбира се "Отворено общество " - вероятните спонсори и организатори на "Болкан Асист" и "Гражданска инициатива „Справедливост” ".

Австроамериканското лоби
Първи в списъка на противниците на АЕЦ Белене е небезизвестния атомен физик Георги Касчиев. Той изисква специално внимание, тъй като действително е експерт с 17 годишен стаж в АЕЦ Козлодуй. Бил е и научен ръководител на пускането на Пети блок. В момента работи в като научен консултант към Института за изследване на риска на Виенския аграрен университет (14). Касчиев е бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), уволнен през 2001 година поради странен скандал относно размера на авария в АЕЦ Козлодуй (15, 16). В кратката му биография (14) под „Професионален опит” виждаме „Института във Виена” (каквото и да означава това) и американската корпорация Уестингхаус, които хронологично предхождат назначаването му като председател на КИАМЕЦ. Оказва се, че Касчиев е работил по програма на Уестингхаус за нов реактор. Уестингхаус въобще не е безобидна компания и определено проявява траен интерес към българската атомна енергетика. От октомври 1991 до февруари 1998 Уестингхаус има договор, чрез който успява да източи от АЕЦ Козлодуй около 5.5 милиона щатски долара (17). По същото време Касчиев работи за Уестингхаус. Компанията участва и в конкурса за АЕЦ Белене, но не го спечели. Това не е единствения случай на конфликт на интереси в който изпада Касчиев. По времето когато е председател на държавната КИАМЕЦ Касчиев преподава в споменатия Виенски университет (18). Самия „Институт за изследване на риска” се финансира главно от Министверство на отбраната на Австрия (19) и прокарва решението на тази страна да се противопоставя на ядрената енергетика по принцип. Австрия е една от страните, които настоява за закриването на 4-те по-стари блока на АЕЦ Козлодуй (20) и същевременно има солиден свой участник на нашия енергиен пазар – EVN, 51% от който принадлежат на провинция Долна Австрия (21). Така Касчиев се оказва двоен лобист; на Уестингхаус и на Австрия. Като куриоз следва да спомена, че сайта на който намерих биографията на Касчиев (14) е някакъв стар „Специален доклад” от група журналисти (единия с немско име) за българската енергетика очевидно свързан със затварянето на реакторите в Козлодуй и …финансиран от „Отворено общество”. С други думи, „Отворено общество” е навсякъде.   

Доминиращото присъствие в „Граждански комитет против АЕЦ „Белене"” на хора от мозъчните тръстове и вероятно създадени от тях НПО е очевидно. От 16те „Противници” на АЕЦ Белене 5-ма са преки служители на „мозъчните тръстове”, 2-ма са от НСО свързани и финансирани от мозъчните тръстове, един е свързан с прозападната медийна пропаганда, а един е очевиден лобист за австрийски и американски интереси. Така 9 от 16 „Противника” се оказват пряко свързани със западни интереси и западни пари. Десети е дежурният антибългарин Едвин Сугарев, за когото не е нужно финансиране за да предаде родината. За останалите 6 не откривам информация така лесно, но и не е необходимо. Би трябвало да спомена, че на страницата има и колонка с „Поддръжници” на АЕЦ Белене и сред тях не се откриват хора от мозъчните тръстове или свързани с тях нестопански организации. 

Партньори на Граждански комитет против АЕЦ "Белене"

Нека погледнем и страницата "Партньори" на "Граждански комитет против АЕЦ „Белене"" (22).  Там веднага намираме мозъчният тръст ИПИ, който е и един вероятен донор на "Гражданския комитет против АЕЦ „Белене"". Института за пазарна икономика е неолиберален бастион, който е изключително вреден за страната ни. За компетентността на някои негови членове и за връзките му със хора с престъпно минало вече съм писал. ИПИ е един от главните лобисти против АЕЦ Белене. Сред Партньорите е и „Гражданска инициатива „Справедливост” на Груйкин, зад която чрез Болкан Асист стоят фондациите „Отворено общество” и „Джърман Маршъл фонд”. 
Връщайки се на сайта на "Гражданския комитет против АЕЦ „Белене" виждаме, "партньори" са и личните сайтове на Едвин Сугарев и Евгени Дайнов. По разбираеми причини партньор е и партията на зелените.

Самата новина е малко като скалъпена и ако не е невярна, то е преувеличена и украсена (в стил Касчиев). В предвид на огромните далавери по разграбването на социалистическата собственост след 1989та логично е да предположим, че далавери са се въртели и около строежа на АЕЦ Белене. Това обаче означава, че има нужда от вкарване на ред в строителството на централата, както и в цялата ни икономика, а не спиране на проекта или унищожаване на икономиката. Да се иска спиране на проекта е все едно да спреш автомобилния транспорт, заради някои шофьори, които нарушават правилата за движение. Очевидната цел е да се избутат руснаците от пазара, дори ако за това България трябва да остане без ток. Експлоатационния срок на останалите два реактора в Козлодуй изтича след по-малко от 10 години (23). С тяхното извеждане от употреба ще загубим около 40 процента от употребявания в страната ток. Илюзия е да се мисли, че този недостиг може да се компенсира с непостоянни слънчеви батерии и ветрогенератори. Да, около нас и Турция и Румъния строят атомни електроцентрали, но едва ли ще ни дават ток безплатно. С какво ще го платим, след като нищо не произвеждаме, вече и доматите и картофите ни са вносни (24).

Заключение

Това краткото изследване добре показва колко дълбоко са замесени мозъчните тръстове и спонсориращите ги западни фондации в лобирането против АЕЦ Белене. Случаят е пряко потвърждение, на това което писах по-рано, а именно, че две от задачите на мозъчните тръстове са имитация на гражданско общество и лобиране в полза на западни компании и интереси. Онези, които настояваха за затваряне на реакторите в Козлодуй сега са против Белене. "Гражданскят комитет против АЕЦ „Белене"" не е граждански, той е проект на мозъчните тръстове ИПИ и ЦЛС. Сдружението Гражданска инициатива „Справедливост” също не е гражданско, а е дело на мозъчният тръст „Болкан Асист”. Организацията „Български енергиен форум” също е дело на мозъчните тръстове, вероятно може също да се нарече мозъчен тръст и очевидно се финансира или се е финансирала от американски фондации USAID и „Джърман маршъл фонд”. Така намираме пряко доказателство на описаните в предишен текст факти, че мозъчните тръстове симулират гражданско общество и лобират за интереси в ущърб на гражданите на България.

Събор на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен Пророк и креститель Иоанн Предтеча The Synaxis of St. John the Forerunner (St. John the Baptist) Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината. Съборното му честване е на 7 януари (Ивановден). Разрешава се и риба

Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu

Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

• на 7 януари - Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
• на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча
• на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден)
• на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост)
• на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.
• на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
• всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан 
• Събор на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен св. Димитрий Ростовски
• Молитва към св. Йоан Предтеча 
• Проповед за св. Иоан Кръстител прот. Димитрий Смирнов

Виж също:

• Св. Йоан Предтеча в иконописта
• ПРОРОЦИ. Прорицатели, гадатели, заклинатели

Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча,
е доволно свидетелство, че си се показал, наистина, изсред пророците най-почитания,
понеже си се сподобил да кръстиш в струите Проповядвания,
при това пострадал за истината, възрадван, си благовестил на намиращите се в ада Явилия се в плът, взел греховете на света и дарувал нам велика милост.

Споменът за праведника е с похвали,
а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа,
защото наистина ти се показа най-честит от пророците,
понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания,
затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада,
явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост.

Иордан като се убоя от Твоето пришествие в плът, със страх се връщаше;
Иоан, изпълняващ пророческото служение, с трепет се стесняваше.
Ангелските чинове се ужасиха, като Те гледаха с плът в струите да се кръщаваш
и всички, намиращи се в тъмнина, се озариха, възпявайки Теб, Явилия се и просвещаващ всички.

Цар Давид и цар Соломон отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай (Египет)

Св. Йоан Кръстител отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Днес в Галерията  за икони, Охрид. Източник: soros.org.mk

Св. Йоан Кръстител отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада
Манастира Дечани в Сърбия, XVI век.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Св. Йоан Предтеча.
Икона от св. Андрей Рубльов

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

На следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Иоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.

И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума "събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Иоан.

Макар, че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове по вселената, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името на Кръстителя, както това било преди в неговия храм до Иордан, на мястото, на което той кръстил Христа; и в Севастия, където той бил погребан, след като Ирод го убил; и в Антиохия, където най-напред била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука; а също и в Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава на следващия ден, след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се празнува така.

И ние с духовна радост празнуваме събора на великия Предтеча и Кръстител Иоан, като го молим да умолява за нас Владиката Христа, да ни събере Той в тържествуващата църква, във вечниянеръкотворен храм на небето, където да чуваме гласа на празнуващите и да извършим празненство в чест на вечното явяване на Бога. И там да се насищаме с Христа чрез съзерцанието на Божието лице, което Той явно показва на Своите светии, и да славим с всички небесни ликове Отца и Сина и Светия Дух, во веки, амин!

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!
Не презирай мене, който се кая,
но заедно с небесните воинства моли се на Господа за мене недостойния,
който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.

Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща.
Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата,
освен при тебе, свети Иоане, едноимен на благодатта,
защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята.
Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света,
моли го за моята грешна душа,
та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче,
първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!
Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила,
но подигни мене, падналия в много грехове.
Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.
Очисти мене осквернения от греховете
и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин.
Православен молитвослов

Служението на св. Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците? Защото човекът се е отдалечил от Бога и неговата воля върви против волята Божия, противи й се.

Опитайте да кажете на някого истината в очите – нищо, освен ненавист, ще получите в отговор от всеки човек, даже от ходещия в църква, защо нищо не боли както истината.. Когато нещо ни боли, ние започваме да ненавиждаме тази болест, това е естествено. И затова, когато на грешния човек се възвестява Божията воля, той започва да ненавижда този, който му възвестява Божията воля.. Малцина желаят да се изправят, затова всеки пророк бива ненавиждан. Затова ненавиждали и св. Иоан Кръстител.

Той бил напоен с Дух Свети, и в светлината на Божия Дух му се откривали човешките грехове. И Предтечата изобличавал всички, които идвали при него, посочвал им греховете. Той изобличавал даже царя - за това, че се оженил за жената на своя брат. Иоан казвал, че Ирод не постъпва добре, дава лош пример на своите поданици. Нали върху тези, които имат власт, лежи голяма отговорност: как се държат, какво правят. Ако царят върши такива безобразия, какво да кажем за обикновените смъртни. Е, нищо не боли както истината, и Ирод искал да убие Иоан, но се побоял, защото последният бил почитан от народа. И затова той го хвърлил в тъмницата. За да не му пречи, за да може вече спокойно да пиянства, да пирува, да се наслаждава на живота. А подучена от дявола, неговата блудна жена подучила дъщеря си така, че в пияно състояние Ирод и се заклел да й даде всичко, каквото поиска. И майка и й казала: поискай главата на Иоан Кръстител. Защото самото му съществуване им напомняло за греха им.

Опитайте да напомняте през цялото време на някой човек за неговия грях, и той ще ви възненавиди. Никой няма да каже: да, аз съм грешен, действително, наистина е така; аз даже съм по-лош от този, за когото ти ме мислиш. Не, всички започват така: а ти самият какъв си, погледни себе си. Затова и Иоан Кръстител бил убит. Това, разбира се, се случило по Божи промисъл, той пострадал за Христа. Той претърпял до кръв, изпълнявайки своя дълг, служението на пророк.

Знаел ли е Иоан, какво го грози, ако изобличава царя? Знаел е, разбира се. А защо не си замълчал, а тръгнал на сигурна смърт? Защото не е могъл да постъпи иначе - неговата съвест, неговият дълг му казвали, че така трябва да постъпи в името на правдата, в името на Този Бог, Чийто пророк е той.

От днешния празник можем да извлечем много важна поука. Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца – всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек не случайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. И всеки от нас е поставен в своето семейство, в определено обкръжение на работа, посещава определен храм. Всеки има свое собствено предназначение, своя роля, свое място в живота, в Църквата, във вселената, въобще в устройството на света. Място не физическо, а именно духовно.

И ние трябва да се научим да изпълняваме своя дълг. Но поради своята духовна немощ всички постоянно вършат нещата некачествено, самата стихия на този свят, отдалечаването от Бога води до халтура. Именно затова началството се мъчи как да застави хората добросъвестно да работят, и всичко е безполезно: да заплати на човека дори милион, той все едно ще прави халтура, той все едно не е в състояние каквато и да е работа да доведе до край, нещо да свърши добросъвестно. Защото няма основи духовната крепост. Човек изпълнява лошо своето дело, което му е поръчано от Самия Бог /а всяко дело му е възложено от Бога/, и с това сам развращава душата си. Всяко дело, което бихме вършили, а особено църковното служение, трябва да се изпълнява до край и да бъдем готови да умрем за него. А у нас има постоянно себесъжаление и нарушение на закона на дълга. Ние постоянно съгрешаваме с това пред Бога, затова и всичко в нашия живот се разпада.

Ако човек изпълнява своя дълг до край, той именно така засвидетелства верността си към Бога. Някои се питат: какво трябва да правя, за да се спася? Акатисти ли да чета, поклони ли да правя, по манастири ли да ходя? Изпълнявай добре, това, което ти е поверено от Бога непосредствено: гледай семейството си, занимавай се с децата, върши си работата така добросъвестно, че Бог да се радва,- и това стига, не е нужно нещо повече да измисляш. Да отидеш на поклонение в манастир, разбира се не е лошо, но още по-добре е кротко и смирено да търпиш всички обстоятелства, които стават там, където Господ те е поставил. В наше време, за да спасиш душата си, не трябва да бъдеш някакъв особен подвижник. Трябва просто да бъдеш нормален човек. Бог не очаква от нас никакви подвизи - просто не хленчи и прави това, което Бог ти е възложил, там, където Той те е поставил. Не се жалвай, а до кръв служи на Бога на това място, където си. Не търси за себе си привилегии, не хитрувай, не мами.

И не трябва да търсиш някакви особено силни молитви, които, собствено, и не съществуват. Не трябва да търсиш някакви прозорливци, пророци - служи на Бога, търси Бога на това място, където си.

Някои разсъждават: о, тук има благодат, а там няма благодат. Какво разбираме ние от благодат? Ние не сме и помирисвали какво е тя. Ето преподобни Серафим Саровски ни е дал пример. Той живял в малка пустиня, и имал там всичко: и Иерусалим, и Голгота, и Йордан – всичко за себе си така обозначил и никъде в никакви пътешествия не се отправял. Възложил му старецът Доситей да отиде в Саровската обител, там и останал, и достигнал велика благодат. Ето така трябва да правим и ние. А ние постоянно търсим нещо, с неохота вършим своите задължения. Ние все търсим нещо по-така, нещо някъде встрани, а нашето спасение е у нас под носа ни.

Господ е казал: "Възлюби ближния". А кой е този ближен? Това е този, който в дадения момент е редом с тебе. Ето жената е ближен, мъжът е ближен, дъщерята е ближен. Затова, който иска да спаси душата си, трябва преди всичко да отиде у дома си и да види каква къщна работа може да свърши, или на внука нещо да помогне, или може би, на зетя или на сина. Нашето спасение е в нашите ближни; всичко това е твърде близо, не трябва да го търсим зад девет планини в десета. Всяко добро дело се приема от Бога, но затова не е задължително да отиваме далече. Възпитавайки деца, миейки посуда, чистейки прозорци, ние служим на Бога, защото се отричаме от себе си и служим на ближния, принасяме на нашия ближен радост, оказваме му любов, а няма нищо по-висше от тази любов. В такива прости, обикновени неща можем да служим на Бога. И нека ни помага в това самият пророк Предтеча и Кръстител Христов. Амин.

Прот. Димитрий Смирнов
Превод от www.pobeda.ru (със съкращения)

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

След борбата против Борневернет с Индия е време за дипломатическа война на думи с Русия. Постоянно живущи руски майки в Норвегия са изгубили децата си иззети от норвежката Борневернет. Руските учреждения са загрижени и желаят да статуират пример. 

Сравнение с Брейвик
Пред Норвежкото посолство в гр. Москва демонстрантите ползуваха силни думи. "Норвежките Борневернет са като Брейвик" крещяха те.
Демонстрантите са членове в младежката организация в правителствената партия Обединена Русия. Протестите идват след като напоследък руските медии са приложили цяла серия акции за факта как биват принудително иззмвани децата на постоянно живущите в Норвегия руски майки от Борневернс-учрежденията.

- По всяко време на денонощието Борневернет може да се покаже на вратата ти и да изисква да влезе вътре. Ако си у дома си но ако отварянето на вратата отнеме дълго време  те те регистрират. Тогава те обработват като подозрителен случай където имат за какво да обвиняват родителите.
Описанието идва от руския кореспондент на Руската ТV-1 Антон Шешулинский.

На път да прерастне в дипломатическа война
Ще има пълна дипломатическа криза между Норвегия и Индия след като индийската двойка в Ставангер изгуби своите деца от борнавернет.
Сега е време и руските учреждения да са на път да отворят нова война на Норвегия.

В руското посолство в гр. Услу решават в момента факта, как изземват на руските майки, живущи в Норвегия децата им. 
- Те са иззели тези деца от руските семейства без да оставят никакъв коментар на руските учреждения от Руския консулат.
Ние сме доста обезпокоени - твърди Артем Борков, руският консул в Норвегия.

Министерството на Вътрешните работи казва пред TV 2, че Русия получава достъп до консула към който имат изисквания.

ОТХВЪРЛЯ РУСКИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Количеството на руски граждани намиращи се в конфликт с норвежките Борневернет е толкова завишено, че Русия възнамерява да отовори една специална норвежко-руска семейна комисия която да може да подкрепя по проблемите където културните и езиковите различия могат да играят роля.

Статията продължава тук
http://www.tv2.no/nyheter/utenriks/russisk-protest-mot-norsk-barnevern-3702867.html


////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Моля, подпишете ПЕТИЦИЯТА "Спрете тази Индустрия с деца! Сега!"
Поканете 12 приятели (на ден) от Фейсбуук!
Важно е да спасите по около 1000 деца във всяка скандинавска държава които биват убивани като политически заложници наказващи неудобни и недобре дошли в тези държави, или социално активни, християни, етнически неудобни и др. соц. прослойки РОДИТЕЛИ!

http://www.change.org/petitions/stop-this-child-industry-now#

Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот.  

- И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а такива, каквито ни се иска да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата за това колко богат ще станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко или по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.

- Точно обратното е. Тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болест и до невроза, до социални проблеми и влошаване на качеството на отношенията между хората.

Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с действителността, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.

http://www.24chasa.bg/Rubric.asp?RubricId=1



Обичам да слушам
Erik Satie - Gnossienne No.1

Снимка: архив, Булфото

Снимка: архив, Булфото

Труп на младо момиче бе открит във водите на езерото "Загорка" в Стара Загора. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР в града.

Тялото е на П.П. на 19 години от Стара Загора. От направения на място оглед улики за насилствена смърт не са открити. Заведено е досъдебно производство.

Снимка: архив, Булфото

Труп на мъж на видима възраст между 40 и 50 години бе открит в Пловдив. Тялото е било на жп релсите в района на лечебно заведение.

От полицията в града информираха, че починалият е бил намерен около 17 часа. Засега не е установена самоличността му.

Причините за смъртта са в процес на установяване.
 
http://www.dnes.bg

• 02.12.2009 12:27| 53| 32038

В църковните среди продължава спорът кога да празнуваме Коледа - на 25 декември или на 7 януари, както е било по стар стил.

Дискусията е част от по-големия спор "за" и "против" връщането към стария Юлиански календар.

Според ловчанския митрополит Гавраил сега не е моментът да се сменя календарът.

В интервю за БНТ той каза, цитиран от БГНЕС, че подобен спор може да бъде решаван само от църковен събор, а на последния бе поставен и отхвърлен с огромно мнозинство.

Не е нужен смут сред народа, смята ловчанският митрополит.

Според отец Марий Димитров обаче, старият Юлиански календар трябва да бъде върнат, тъй като е бил променен през 1967 г. под натиск.

Митрополит Гавраил изрази несъгласие с тази теза, защото, по думите му, ако тогавашните управляващи са действали с натиск, те щели да синхронизират календара с Руската православна църква, след като сме били сателит на Съветския съюз, а е станало точно обратното - синхронизирали сме се с Европа и света.

Според Гавраил този въпрос един ден все пак трябва да бъде решен, защото не може в православната църква да има различни дати за празниците. Това обаче трябвало да стане на всеправославен събор.

Сега Руската и Сръбската православни църкви празнуват Коледа на 7 януари, а Арменската - на 6 януари.

Отец Марий Димитров и група вярващи от храма в кв. Челопечене внесоха жалба в деловодството на Св. Синод срещу "решението на Светия Синод за промяна на богослужебния Юлиански календар - прот. № 35/22.XII.1967 г., обнародвано с окръжно послание №5953/18.07.1968 г.".

Жалбата е получила резолюция да бъде разгледана от Богослужебната архиерейска комисия с председател Сливенски митрополит Йоаникий.

В нея като мотиви се посочват "сериозни противоречия на посоченото решение на Св. Синод с действащото църковно канонично право и устава на БПЦ" и се иска решението от 1967 г. да бъде отменено като неправомерно и незаконосъобразно и да бъде обявена неговата нищожност.

"Енорийският свещеник на челопеченския храм "Възкресение Христово” отец Марий Димитров от двадесетина години има разрешение да служи по стария календар без да напуска единството на БПЦ.

Към енорията му, освен местните хора, са се присъединили и миряни, които симпатизират на стария календар", посочва Двери.бг.

От 1997 г. досега енориашите на о. Марий са изпратили три писма до Св. Синод с искане да бъде върнат Юлианският календар, но не са получили отговор на нито едно. Сега за първи път те обжалват решението от 1967 г.

Староверците, както ги наричат, подчертават, че петима висши архиереи са ги подкрепили през 1997 г. - покойният Доростолски митрополит Иларион, пловдивският митрополит Николай, Ловчанският митрополит Гавриил и покойният главен секретар на синода митрополит Геласий.

Преди дни от Св. Синод съобщиха, че на 20 декември се очаква да бъде разгледана молбата на групата вярващи от Челопечене.

През 1968 г. Българската православна църква преминава към Григорианския или наричан още "поправен Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква".

Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (пр. Великден) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.

Григорианският календар се ползва в целия свят. Наречен е на папа Григорий XIII, който го въвежда през 1582 г.

Предшественикът му - Юлианският календар, въведен в Рим през 46 г. пр. Хр и наречен на Юлий Цезар, довежда до разлика от 10 дни спрямо истинското астрономическо време и това налага поправката преди столетия.