2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Историята на Ивайло представлява един особен прецедент за развитието на Средновековна Европа. На Стария континент, не само по българските земи, но и навсякъде, селячеството започва да въстава срещу своите феодални господари.
Само в България обаче бунтовниците успяват да направят своя предводител цар, който при това се превръща и в способен пълководец...
www.bulgarianhistory.org/rubriki/buntove-i-vustania/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
Цар Ивайло - историята на едно въстание
Късното средновековие на Стария континент носи своите отличителни белези. Особено интересна е динамиката на събитията от XIII и XIV век, когато над Европа тегне огромна опасност. Татарската заплаха оказва…
BULGARIANHISTORY.ORG
Асен Виденов
преди 20 часа ·
На 29 април 1876г. в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) - четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков - Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на Априлското въстание.
Рипна Йосиф от Рапа, бутна доктора на четата, както беше той, с окървавени ръце и с острото кърваво ножче, бутна войводата и един от четниците там, надвеси се над Алексо викна, задушавайки се от гняв: — Кажи бре, сърбин ли си или… Не ти ли стига бре! Едва сега отговори Алексо, като че ли досега бе събирал сили, а и колко бяха вече неговите сили, та и гласът му се чу сякаш отдалеко: — Българин… Българин съм…
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Тази част от „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев разказва как посръбченият българин Йосиф дере жив Алексо от село Дупки, за да накара него и съселяните му да се обявят за сърби. Сигурен съм, че няма нормален българин, който да го е чел и да не е плакал.
Българската образователна система и българската държава призна Талев за писател в края на социализма, когато в училищата почна да се учи „Железният светилник“. В светлината на хуманизма и общочовешките ценности.
Но Талев е български писател. Никой не е слизал толкова дълбоко в българската душа колкото той.
И този велик български писател беше жестоко помакедончен от сърбоманите в Скопие. „Превели“ на „македонски“ „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“. Както твърди внукът на писателя, цели пасажи са изхвърлени и навсякъде българин е заменен с македонец.
Засега не им стигат куражът и наглостта да „преведат“ и „Гласовете ви чувам“. Как ще „преведат“ сцената, с която почнах, акълът не ми го побира.
Не се сърдя толкова на македонците. Те, дето се вика, се борят да се утвърдят като народ и нищо не им се види скандално.
Но България има в Македония дипломатически персонал като за велика сила. 15 души в посолството в Скопие плюс още трима в Генералното консулство в Битоля.
Т.нар. преводи са излезли през 2010 година. Те са грубо посегателство срещу българската национална памет, срещу нашата българска същност, срещу българската държава. Какво прави посолството в Скопие, ако не реагира на такива простотии?
Уведомило ли е външното министерство и правителството в София? Протестирало ли е, поне за авторски права, щото и те не били платени?
И ако е, защо не сме разбрали?
Шест години македонците се гаврят с Талев и с България, техни превъзходителства господа посланиците си траят.
Уволнение веднага. Да ходят да си спят в къщите.И да закриваме посолството в Скопие. Не ни трябва такова.
Екип Нюз
30-те сребърника на Юда
Какво си мислите вие, че духовната област е пренебрегната от колонизаторите? Ами, ако си го мислите, много се лъжете!
Също както в светския живот обществото се обяздва от западните НПО-та (еврейоатлантически, еврейосъюзни, „демократични“ или либерални – както искайте ги наричайте), точно така и в духовния живот целта е вярващите – предимно от БПЦ, да бъдат обяздени от нещо като… „църковни НПО-та“!
И тези „църковни соросоиди“ даже не се крият.
Напротив, гордеят се със своята дейност.
Кристално са ясни.
Това, което в светския живот е „Отровено общество“ на бай ви Шорош, същото е в духовния живот фондация „Покров Богородичен“, водена в България от Пламен Сивов и курирана от протестантските му еврейопейски донори…
Тези постоянно издават книги, финансират и „подпомагат“ всевъзможни православни дейности, като даже не винаги се забелязва, по какъв точно начин ги тровят…
Пъхат се буквално навсякъде.
Под предлог, че подпомагат православието и се борят за неговата популяризация.
Но те не помагат, а тънко и подмолно вредят на българската православна църква.
Въпреки, че постоянно надават вопли, как били дошли да оправят нещата, понеже всичко било криво и всичко било лошо.
Да, крадецът винаги вика „дръжте крадеца“…
Но както обикновено тези, които са дошли със западни пари да „оправят“ нещо (еле, защо не и самата Църква!), са дошли всъщност да го бунят, да го тровят и да го рушат…
Петата колона на Запада се окопава сред българските християни точно така, както се окопава и в светското общество.
„Православни“ агенти на запада има в правителствените органи, в обществени организации…
Типичен „петоколонник“ е и самият професор Иван Желев, бивш директор на Дирекция вероизповедания към МС…
Бившият агент на ДС „Ангелов“ свършва като агент на западни антиправославни и антибългарски поръчители…
Който иска, може да се поинтересува, впрочем, с какво се е занимавал синът му в бивша Югославия…
Сайтът „Двери“, ръководен от Желев се занимава главно с хулене и осъждане на българското православно духовенство и българската Православна църква.
Но такива като него ги има не само в Софийския университет.
Богословските факултети на българските ВУЗ-ове бъкат от деструктивни антицърковни сили и от прозападни преподаватели, симпатизиращи на протестантството и на католицизма.
Методиката за купуване на такива е точно същата, както и сред другите научни кадри.
Те биват канени на конференции, симпозиуми, разни всевъзможни научни мероприятия зад граница…
Екскурзии (поклонения по разни „свети места“)…
Естествено, всичко това те не си го плащат – то е за сметка на „щедрите“ западни спонсори…
Дават им се финансови възможности – да следват на запад, да пишат книги, да се занимават с научни разработки (па ако щете, даже и с не чак дотам научни, „много важно“ – не е там целта)…
Дава им се възможност да получат лесно разни научни титли, да си заработят парички за жилище и кола, да се потопят в един друг свят…
Който свят им се представя захаросан и лъскав…
Обсипват ги щедро с грантове, с внимание…
Така някои директно ги вербуват, а други просто ги поставят под своето влияние…
И всички стават прозападни симпатизанти.
Както политически, така и духовни агенти.
Иначе казано – „агенти на влияние“.
„Църковните соросоиди“ стават икуменични, милозливи и толерантни към всяка чужда ерес и всяко „духовно“ учение.
И по-късно, в своите ВУЗ-ове, тези жалки същества уж преподават православие, но всъщност тихо и подмолно го кривят, осакатяват, насаждат симпатии и търпимост към чужди идеи…
Затова пък пръскат остра нетърпимост към българското духовенство и към „тираничната, корумпирана и некомпетентна българска църква“…
Някои такива „църковни соросоиди“ (петоколонни продажници) успяват да се докопат до позиции в политиката, в медиите (ха, опа – ей го тук и наш Горанчо Благоев!…), и до позиции, което е още по-страшно, сред самото духовенство на Църквата.
Като се стремят да заемат и ключови постове в църковната администрация…
Стремят се при това да четат лекции на студентите и да пишат книги, а някои напират да се месят и в политическия живот …
Накратко, не всеки, който ви обяснява нещо и ви занимава с някакви въпроси, свързани с Православието и с нашата родна Църква е човек, заслужаващ доверие.
Не всичко, което чувате по медиите е „чиста монета“.
Мислете с главите си, братя българи, и преценявайте сами!…
Г. Иванов
Виж също:
ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ - КМЕТ НА СОФИЯ
Младият, 27-годишен хидроинженер Иван Иванов, който вече е завършил Техническия университет в Мюнхен, Германия, проектира и построява Рилския водопровод и докарва в София най-чистата и сладка вода за пиене в половин Европа.
Водопроводът дава работа на десетки хиляди хора от този беден каменист край, където освен картофи друго не вирее. Докато го строят, дават дори човешки жертви при прокопаването на тунелите.
За по-малко от две години частта Бистрица - София с електроцентралата „Симеоново“ е завършена. През октомври 1926 г. градът получава свежа планинска вода.
Заради замаха, с който работи по грандиозния и уникален строеж на Рилския водопровод, тогавашният столичен кмет ген. Вазов му дава прозвището Рилски.
Вторият етап – Бистрица – Рила, е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Това била и най-трудната фаза на проекта. Тогава се развихрят и спорове дали тази вода не се отразява зле на софиянци, защото била „гушава”, предизвиквала заболяване на щитовидната жлеза. Настанал смут, извършили се медицински изследвания и населението се успокоило.
Така на 23 април 1933 г., когато е Томина неделя, множеството е събрано на стадион „Юнак”.
Чрез специално съоръжение, изградено за случая от инж. Иванов, бликват струите на рилската вода, като избил гейзер на височина 25 метра.
Даже и поетесата Елисавета Багряна възпява момента
в стихотворението си „Обузданите води”.
След осемгодишно строителство съоръжението е напълно готово, а на всеки софиянец са се полагали по 200 литра вода в денонощие.
Вододайната зона на Рилския водопровод е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Построени са и две електроцентрали. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което е позволявало на столичани да пият най-евтината вода на света.
Авторитетът и популярността на Иван Иванов в града са толкова големи, че през 1934 г. той е избран за кмет на столицата с указ на цар Борис Трети
Управлява десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго задържалия се на поста градоначалник.
Роден е през 1891 г. в семейството на офицера Никола Иванов - един от героите на Балканската и Междусъюзническата война. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. През 1915 г. се дипломира в Германия като хидроинженер. След 7-годишно ухажване се жени за голямата си любов – германката Матилда, от която има три дъщери.
Като кмет на Столичната община името на Иван Иванов е свързано и с редица знаменателни събития в живота на София.
Той се преборва с корупцията и бюрокрацията
Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика”.
В спомените на очевидци се описва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София. С изготвената през 1934 г. нова „Наредба-закон за застрояване на столицата“ се слага ред и се подобрява градоустройствената дейност.
Построени са сградите на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „България”.
Към София кметът присъединява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня тръгва първият тролей, наречен „трамвай без релси”. Новия градоустройствен план изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф.
По същото време започва масово озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди.
Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период са открити и къпалнята „Мария-Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът.
Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. потегля и първият тролей към Горна баня.
Мислейки за бъдещето на столицата, Иван Иванов подготвя и строителството на язовир „Бели Искър”, който естествено продължава идеята за Рилския водопровод – столичани да пият най-хубавата и евтина вода.
Язовир „Бели Искър“ е построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 м надморска височина. Намира се на 60 км от София и осигурява около 20% от питейната вода на столицата, като служи за допълващ обем на основния сега водоизточник – язовир „Искър“. Той е един от най-високопланинските язовири в Европа.
Язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение за времето си. Излети са 216 000 куб. м бетон и са направени 10 000 куб. м зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите язовирната стена е подсилена с 60 см гранитна облицовка.
След 9 септември 1944 г. инж. Иванов е изправен пред Народния съд.
„защото е ясно, че кметът Иванов е германски агент”. Днес се знае, че истината е друга. Според секретен доклад Иванов е бил „националист, без ярко определение към никоя партия. Открай време е отявлен германофил, но никога не е бил привърженик на националсоциализма. С това се обяснява и донякъде отрицателното становище на официалните германски служби към него”.
Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 г. е освободен предсрочно. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предсрочно свободата. Хидроинженерът е нужен и на новата власт. За построяването на язовир „Сталин” (днес „Искър”) българските власти молят правителството на бившия Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „Имате световен специалист, макар и завършил в Германия”. Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 г. язовирът е пуснат в експлоатация, а инженерът е пенсиониран през 1956 г. Заболява от мускулна атрофия и умира през 1965 г. Покрай построяването на Рилския водопровод, част от който минава през Витоша, инж. Иванов става ценител на разходките из тази планина. По негова инициатива през 1934 г. тя е обявена за национален природен парк като първия подобен на Балканите. Благодарните софиянци са кръстили в негова чест хоризонталната пътека между Железница и Княжево „Алея Иван Иванов”. Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър.
Източник:http://retro.bg/
Публикувано на 28.04.2016 в България
По Великден народният представител от ГЕРБ Павел Димитров взе, че честити на съгражданите си от Варна Рождество Христово.
В пространното писмено приветствие до варненци той ги поздравява за „Светлия празник“, като писмото изненадващо завършва с „ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!“.
Ако в текста на поздравлението не се споменаваше „Великден“, бихме си помислили, че активистът просто е объркал картичките и вместо великденските е изпратил коледните.
Разбира се гафът е придружен с голямо лого на ГЕРБ и с още по-голяма снимка на депутата, който е и областен координатор на управляващите.
Грешката веднага „обиколи“ Facebook, като коментарите са от крайно критични, до по-благосклонни към Димитров:
„Този политик е като всички от ГЕРБ…изпреварили времето си“;
„Предполагам са го дали някъде за печат, а служителите в самата печатница са допуснали грешката! И въпреки това, не знам защо такива лозунги ми напомнят гафовете на бай ти Тошо“ и т.н.
Идва Гергьовден и затова – авансово и най-добронамерено – искаме да предпазим г-н Димитров от нова опасност – да не честити на хората от Варна Богоявление и да ги кара да вадят кръста по никое време.
източник: news.bg
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
