Григор Здравков, Легия "Антимафия" 

Много държа да изкажа моите поздравления към г-н Радев и г-н Копринков, че овладяха митниците. Мога да спомена и други, които ги очаква бляскаво бъдеще. Може би до часове г-жа Росица Велкова ще бъде издигната до зам.-министър. Г-жа Филипина Тодорова я чака също бляскава кариера. Павел Геренски ще бъде или консултант, или заместник- шеф в митниците.

Това разкри пред БНР Григор Здравков от Легия "Антимафия" по повод назначението на Георги Димов за директор на Агенция "Митници".

"Това са хора на президента и след договорка с ГЕРБ и ДПС митниците попадат под прякото влияние на президента. Като там е и вездесъщият г-н Копринков", уточни Здравков и попита риторично: "Не забелязвате ли, че г-н Пеевски в един момент забрави за „Пътят на Копринката”? 

Той зададе още един въпрос - как може лица, които фигурират в досъдебно производство, което се води от Софийската градска прокуратура, да бъдат издигани в момента на ръководни постове в митниците. 

Григор Здравков разказа за "контрабандния канал, който беше бляскаво разбит и за който бяха уличени сегашните ръководители на митниците":

"Сигналът за разработката тръгва от хасковския ДАНС. Пускат се две писма до различни медии и хора, подписани са от група хасковски полицаи. Същите писма излизат в подходящия сайт. След това ДАНС - Хасково се самосезира. Споменато е част от ръководството на ПП, споменати са цифри, както и един спорен полицай, чието име изплува заради евентуален натиск от Асен Василев към министъра на вътрешните работи.

След това софийският ДАНС започва да работи през 08.2023 г. Банкова вече  е зам.-шеф на митниците с ресор "Контрабанда". В един момент разработката се спира, защото възниква скандал с Делян Пеевски. След това обаче се постига договорка, че "Промяната" гори и софийският ДАНС реализира". 

Според Здравков каналът в Хасково е един, но попечителите са различни. "За всяко мое изречение разполагам и с докумнт", уточни той. Григор Здравков разказа, че през въпросния канал

минават фалшиви маркови стоки, наркотични вещества, фалшиви парфюми, както и контрабанден износ на електронни цигари към Турция. "Финансирането от ПП вече минава към други партии. Така ще бъде до изборите. Ако има нови избори до края на годината, наред е една опозиционна партия. Защото хората около президента няма как да се хранят, затова им е необходим проект, независим от БСП. А БСП да бъде смачкана", коментира още той. 

Здравков призова във Временната парламентарна комисия за разследване на корупционните практики в Агенция "Митници" да бъдат призовани Пламен Узунов и Димитър Стоянов.

От nikikm.blog.bg

Преди повече от седмица обаче в Al-Jazeera се появиха кадри на инцидента. На тях се виждат четирима мъже, а не един, които вървят заедно по широка пътека, облечени в цивилни дрехи. Наблизо няма никого, а само руини на къщи, в които някога са живели хора. Тази апокалиптична тишина в района на Хан Юнис е разкъсана от силна експлозия. Двама от мъжете са убити на място. Други двама са ранени и се опитват да продължат да вървят. Може би са си мислели, че са се спасили, но секунди по-късно върху единия от тях пада бомба. Можете да видите как другият пада на колене, а след това – взрив, огън и дим.

„Това беше много тежък инцидент“, казва пред „Хаарец“ високопоставен офицер от Израелските сили за отбрана. „Те не бяха въоръжени, не застрашаваха нашите сили в района, в който се придвижваха“. Освен това, казва офицер от разузнаването, който е запознат с историята, изобщо не е било сигурно, че те са участвали в изстрелването на ракетата. Той казва, че те просто са били хората, които са били най-близо до мястото на изстрелване – възможно е да са били терористи, възможно е да са били цивилни, които са излезли да търсят храна.

Тази история е само един от публично известните примери за начина, по който палестинците биват убивани от Израел в ивицата Газа. Броят на загиналите жители на Газа вече се оценява на над 33 000 души. Като според изралеската армията около 9 000 от тях са терористи.

Множество командири от запасната и постоянната армия, които са разговаряли с Хаарец, обаче поставят под съмнение твърдението, че всички те са били терористи. Те намекват, че определението за терорист може да се тълкува в широк диапазон. Напълно възможно е палестинци, които никога през живота си не са държали оръжие, да са били издигнати в ранг „терорист“ посмъртно от страна на израелската армия.

„На практика за терорист бива обявяван всеки, когото армията е убила в районите, в които действат нейните сили“, казва офицер от резерва, служил в Газа. Данните на армията не са тайна. Напротив, с течение на времето те се превърнаха в източник на гордост, може би най-близкото нещо до „образ на победата“, който Израел е постигнал от началото на войната. Но този образ, казва старши офицер от Южното командване, който е добре запознат с въпроса, не е съвсем автентичен.

„Удивително е да чуеш докладите след всяка операция за това колко терористи са били убити“, казва той и обяснява: „Не е нужно да си гений, за да разбереш, че по улиците на Хан Юнис или Джабалия не тичат стотици или десетки въоръжени мъже, които се бият с армията.“

И така, как наистина изглеждат сраженията в Газа? Според офицер от запаса, който е бил там, „обикновено има един терорист, може би двама или трима, които се крият в някоя сграда. Тези, които ги откриват, са бойци със специално оборудване или безпилотни самолети“.

Една от задачите на този офицер е да информира висшите ешелони за броя на убитите терористи в района, в който той и хората му се сражават.“Това не беше официален брифинг, при който искат да представиш всички тела“, обяснява той.“Питат те колко са, а аз давам бройка въз основа на това, което виждаме и разбираме на терен, и продължаваме нататък.“

Той подчертава, че „не става дума за това, че измисляме тела, но никой не може да определи със сигурност кой е терорист и кой е бил ударен, след като е навлязъл в зоната на бойните действия на силите на армията“. Всъщност редица резервисти и други войници, които са били в Газа през последните месеци, посочват лекотата, с която палестинецът се включва в определена категория след смъртта си. Изглежда, че въпросът не е какво е направил, а къде е бил убит.

В сърцето на зоната на смъртта

Бойната зона е ключов термин. Това е зона, в която се разполагат силите, обикновено в изоставена къща, като районът около нея се превръща в затворена военна зона, но без ясно обозначение като такава. Друг термин за такива зони е „зони за убиване“.

„Във всяка бойна зона командирите определят такива зони за убиване“, казва офицерът от резерва. „Това означава ясни червени линии, които никой, който не е от армията, не може да премине, за да не бъдат засегнати нашите сили в района.“ Границите на тези зони за поразяване не се определят предварително, нито разстоянието им от къщата, в която се намират военните.

Височината на сградите също е важен фактор. Всяка армейска част разполага с наблюдателни пунктове в и извън ивицата Газа, чиито войници са натоварени да идентифицират опасността. Но в крайна сметка границите на тези зони и точните процедури на действие са обект на тълкуване от страна на командирите в конкретния район. „Веднага щом в нея навлязат хора, предимно възрастни мъже, заповедта е да се стреля и да се убива, дори ако този човек е невъоръжен“, казва офицерът от резерва.

До голяма степен трагедията с тримата заложници, убити от израелската армия, е такава история, тъй като при бягството си от похитителите тримата са навлезли в зоната на смъртта в средата на квартал Шуджайех в град Газа.

„Батальон 17 охраняваше южния логистичен маршрут за евакуация, използван от дивизията“, заяви командирът на бригадата полковник Израел Фридлер, който ръководеше силите, по време на разследването на инцидента. „Обхватът на видимост и зоната на поразяване бяха близо до нашите сили“, каза той. Краят е известен, както и фактът, че не са спазени процедурите. Впоследствие процедурите са били затегнати.

Сега, ако се знае за наличието на заложници в даден район, операциите се провеждат по съответния начин и такива райони не се атакуват от въздуха. Въпреки това, това, което се случва в други райони, очевидно е по-малко регламентирано. Не е ясно колко невъоръжени цивилни палестинци са били застреляни, когато са навлезли в такива зони.

„Имахме чувството, че там няма правила за водене на бойни действия“, казва пред „Хаарец“ резервист, който доскоро е бил в северната част на Газа. „Не си спомням някой да е обсъждал с нас подробностите след всеки инцидент. „Това съответства на впечатленията на високопоставен служител на военното министерство. „Изглежда – казва той, – че много бойни части пишат свои собствени правила за действие“.

Високопоставен служител на отбраната заявява пред „Хаарец“, че този въпрос е стигнал до бюрото на началника на Генералния щаб Херцл Халеви още в началото на войната. Когато Генералният щаб разбрал, че правилата за водене на бойни действия в Газа подлежат на тълкуване от местните командири, „началникът на щаба се обяви по най-ясен начин срещу убийството на всеки, който влиза в зоната на бойните действия. Той говореше за това в речите си“, казва този служител.“ За съжаление, все още има командири, дори и висши, които правят каквото си искат в ивицата Газа“.

Заповедта все още е да се стреля по всеки, който се приближава към военни части в бойна зона. Тъй като „приближаване“ е много субективен термин, не е изненадващо, че той подлежи на тълкуване на място.

Офицер от запаса, който играе важна роля в предния команден пункт на резервна бригада в челните редици на сраженията в северната част на Газа, казва, че възрастта и опитът играят важна роля. С други думи, по-младите наборни войници са по-склонни да натиснат спусъка в сравнение с резервистите.

Този служител е участвал в инцидент, при който лесно е можело да бъдат убити невинни хора. „Идентифицирахме подозрителен мъж, който се готвеше да влезе в нашата бойна зона“, разказва той. „Вече имахме безпилотен самолет във въздуха с разрешение да убием заподозрения. Изведнъж, в последния момент, ние и операторът на дрона видяхме, че мъжът навлиза в улица и площад, където има десетки хора.“ Това е било на няколко метра извън границата на бойната зона, където е имало пазар със сергии, деца на велосипеди, един паралелен свят. „Ние дори не знаехме, че там има цивилни“, казва той. Веднага решават да отменят удара, очевидно предотвратявайки катастрофа.

„Не се съмнявам, че има другивоенни части , които биха използвали дрона“, добавя офицерът. „Винаги има напрежение между защитата на нашите сили, която е най-висшият приоритет, и ситуацията, в която се опитваш да избегнеш ненужното убиване на цивилни.“

В целия този хаос голяма тежест има преценката на командирите на място, независимо дали става дума за командир на бригада, батальон или рота, казват много бойци, които са говорили с Хаарец. Те казват, че има командири, които ще стрелят по сграда със заподозрян в нея, дори ако наблизо има цивилни, докато други командири ще действат по различен начин.

По време на разговорите на журналистите с различни служители на отбраната, офицери и бойци постоянно се е повдигала дилемата за разграничаване на цивилно лице от терорист. Как можеш да разпознаеш някого, ако си в опасност, или да решиш дали е правилно да изчакаш известно време, без да бързаш да стреляш. Обръщането към командирите може да даде различни отговори в зависимост от човека и ситуацията.

„Нашите командири ни казваха да стреляме, за да убием, ако в зоната на операцията ни открием човек, който не е от нашите сили“, казва войник от резервна бригада, описвайки своя опит. „Изрично ни беше казано, че дори ако заподозреният навлезе в сграда с хора в нея, трябва да стреляме по сградата и да убием терориста, дори ако други хора са ранени.“

Проверката на времето

Цивилните в Газа знаят за местата, които са определени, поне на хартия, като зони за обстрел. Предполага се, че те трябва да останат във и около хуманитарните убежища. Това са райони, в които армията не създава бойни зони.

Но проверката на времето е от значение тук, половин година след войната. „Ако бяхме там за месец или два, можеше да се придържате към заповедта, че всеки, който се приближи, трябва да бъде застрелян“, казва офицерът от предния команден пункт.“Но ние сме там от шест месеца и хората трябва да започнат да излизат; те се опитват да оцелеят, а това води до много сериозни инциденти.“

Тези инциденти са много тревожни за американската администрация, която през последните седмици настоява Израел да води много по-отговорна политика на стрелба по отношение на цивилни граждани. И все пак офицер от разузнаването, който е в разгара на бойните действия, казва, че „това, което се случва в северната част на ивицата Газа, не трябва да тревожи американците, а най-вече Израел“.

Той казва, че „там има над 300 000 цивилни, повечето от които са концентрирани в райони, които армията определя като хуманитарни убежища от началото на войната“. Тези хора, казва той, „са най-необлагодетелстваните хора в Газа, хора, които не са имали необходимите пари, за да се преместят на юг или да наемат апартамент или стая, или дори да се сдобият с палатка“.

Той добавя, че ситуацията в тези райони е много трудна. Хората, които живеят там, се борят за храна и за място за спане. Той казва, че това се е превърнало в борба на живот и смърт, в която цари насилие и липсва управление.

Висш командир от армията, който участва в боевете, добавя, че „в много части на северната част на Газа има цивилни, които не са в тези хуманитарни убежища“, казва той. „Някои от тях просто са се върнали или са останали в къщите си, за да защитят имуществото си от грабеж, опасявайки се, че някой друг ще превземе къщата им, докато те бягат“.

По този начин хората в домовете си, които се намират извън хуманитарните зони, в които армията не оперира, са в явна опасност. „Те могат да се намират в сгради в непосредствена близост до местата, където са разположени войници“, казва този командир. „Ако някой ги види, обикновено ги удрят.“ Понякога те не знаят, че са възприемани като представляващи опасност. Затова има заповед на армията жителите на Газа да избягват да се качват на покривите. Всеки, който се намира на покрив, може да бъде застрелян.

Старшият командир смята, че е имало случаи, в които цивилни са се опитвали да достигнат до райони, които са смятали, че армията е напуснала, вероятно с надеждата да намерят оставена храна. „Когато са отивали на такива места, те са били застрелвани, възприемани като хора, които могат да навредят на нашите сили“, казва този командир.

Един от офицерите споменава още един фактор, който засилва търканията с цивилното население: фактът, че през последните седмици армията остава неподвижна в много части на Ивицата, без да се премества да воюва в нови райони.

„Вместо да започнат да възстановяват и да разпръснат хората в тези убежища, войниците се връщат в същите райони, които само са станали още по-пренаселени, с хора, които имат много по-малко за губене“, казва офицер от резерва, който току-що е напуснал зоната на бойните действия в Шуджайех. Този офицер смята, че армията и цялото отбранително ведомство ясно разбират, че в края на бойните действия Израел ще трябва да се справи с тези инциденти и техните последици спрямо международната общност.

Междувременно разследващ екип на Генералния щаб е на място и изпраща заключенията си на генералния военен адвокат. Но тъй като никой не знае колко терористи са били убити и колко цивилни са били причислени към терористите, изглежда, че задачата на този екип не е проста.

В отговор на въпросите на „Хаарец“ говорителят на армията заявява, че що се отнася до категоризирането на смъртните случаи , „армията е в разгара на война срещу терористичната организация Хамас и действа, за да предотврати заплахите срещу своите сили. Армията постоянно призовава цивилните граждани да се евакуират от зоните с интензивни бойни действия и влага усилия, за да позволи на цивилните граждани да се евакуират възможно най-безопасно“.

„В противовес на твърденията, които се правят, армията не е определил „зони за убиване“.Подкрепа за това идва от факта, че въоръжените сили са арестували голям брой терористи или заподозрени в тероризъм по време на боевете, без да нанасят щети в зоните на интензивни бойни действия“, продължава говорителят.

Наистина, в правилника на израелската армия няма писмена заповед за създаване на зони за убиване. Но това не означава, че концепцията не е позната на войниците. Доказателство за това е разследването на инцидента, при който бяха убити тримата заложници.

Що се отнася до документираните кадри от нападението срещу четиримата невъоръжени жители на Газа, говорителят на армията отговори, че „районът, документиран на кадрите, е активна бойна зона в Хан Юнис, в която е имало значителна евакуация на цивилното население. Силите там са преживели много сблъсъци с терористи, които се бият и се движат в бойни зони, докато са облечени като цивилни, и маскират бойното си снаряжение в сгради и имущество, които изглеждат като цивилни“.

„Инцидентът, документиран на кадрите, беше разгледан от разследващия апарат на Генералния щаб, който е независим орган и отговаря за разглеждането на извънредни инциденти, случили се в хода на бойните действия“, добавият от армията.

от Янив Кубович, в „Haaretz“

https://www.haaretz.com/israel-news/2024-03-31/ty-article-magazine/.premium/israel-created-kill-zones-in-gaza-anyone-who-crosses-into-them-is-shot/0000018e-946c-d4de-afee-f46da9ee0000?v=1711971949027

На нас - руснаците, украинците и белорусите ни е завещано да сме заедно. И това, че днес безумстваме и се ненавиждаме едни-други, е главното обвинение против нас, защото нарушихме завета.
Какво нямахме, братя? Земя ли? Или Свобода? - А като се убиваме един-друг, станахме ли по-свободни? Или може би, поискахме по-добър живот? Но нима това е по-скъпо, от родния брат?

А аз мисля, че просто не ни достига любов към нашия брат. Ние сме забравили, какво е светостта на родството. И затова при нас дойдоха чужди хора и станаха в дома ни, главни. И ето сега, чужденците, на които повярвахме повече, отколкото на своите, ни насъскват, и под лукавите им речи, за величие на руския и украинския народи, ние се убиваме едни-други.

Пиша това писмо с болка за моя народ. Аз съм православен казак, принуден да се вдигне в защита на своята земя, против своите братя по вяра. Нима е възможно да се измисли нещо по-подло? Днес вече се вижда добре, че не опълченито се сблъска с украинската армия, но разделеният православен народ се вдигна, един, против друг.

Това стана възможно, понеже 1991 г. изгубихме нашата обща родина. Тогава враговете разбиха държавата, а днес дробят и насъскват отделните части. Останахме без нищо, ни своя култура, ни образование, ни свои шахти и заводи. Но това е само половината беда. Главното е, че изгубихме своите братя. А сега просто ни внушават, и ние им вярваме, че украинците са западняци, а руснаците са агресори и завоеватели.

На нас излъганите и окрадените ни остана само общата мечта - за справедлива държава. На украинците - за велика Украйна, на руснаците, за велика Русия. Но в същност това е една голяма мечта на разделения народ, тугувал 25 години по своята Родина. Но не за държавата на олигарси и предатели, каквито са Московската и Киевската колонии, а за наша единна, славянска държава. И за мен не е важно, как ще се нарича тя: - Киевска Рус, Московска Рус или Новорусия, - главното е, че това ще е Нова Русия, наш общ дом.

А сега се убиваме едни-други а нашите палачи почти открито ни подтикват към (само)убийството. Сега с нас се подиграват от руската и украинската телевизии, като, ту обиждат украинския народ, наричайки го фашистки, ту обиждат руския народ, наричайки го окупатор. От «обективните руски медии» няма да чуеш думи на съчувствие към попдналите в беда украинци. Там няма да кажат, кой въвлече целия народ в духовната катастрофа. А и самите руснаци вече не чуват своите братя. Тях, както и украинците, ги приспаха с «патриотичната» лъжа за собственото величие, и разпалиха ниска ниционална гордост и надменност. Главната грижа на медиите е, да НЕ пробудят добри чувства между нашите народи.

А защо така се унизихме, братя, наскърбявайки се едни-други! Нима дотолкова ослепяхме, та не виждаме истинските ни врагове, и какво те устроиха на земята на Украийна? Това, което правят завзелите властта еврейски нацисти, поразява с обмислената си злоба и ненавист, към нашия народ. Те, не само разрушават селата и градовете на Донбас. Те унищожават тук и армията на Украйна, мачкайки я в (изкуствени) котли (в обкържение) и в безсмислени атаки. Техните лекари и санитарни бригади разфасоват на части войниците от ВСУ (Въоръжените Сили на Украйна) и мирните жители на Донбас, и събират тук богат урожай от човешки органи, които после отиват в Израел, Европа и САЩ. Те вече открито заявяват, че в Украйна строят - Нов Израел. И го правят заедно с руската олигархия, чиито спецслужби отстрелват тук независиимите командири на опълчението. А ние воюваме, един с друг.

Удивително е, но единственото място, където само една пролет се задържа руската власт, беше Новорусия. Може би ние и затова така трепетно я бранехме, и толкова яростно се бихме за нея, понеже чувствахме, че това е последното, което ни е останало. Не територията, - не. Те убиват главното - вярата в справедливостта и в хората, вдигнали се за идеята. А без това, за какво ни е територия? За да тъпчем червото си, да пием по кръчмите водка и културно да преживеем в клетка, в робската кошара? Това можем да го правим и в затворническите лагери. Явно, добрата война е по-добра, от този лош мир. Войната, поне ще отвори очите на нашия народ, кои сме ние и кои са враговете ни.

Призовавам съратниците, призовавам тези, кито днес са в строя , и бъдещите воини. Ние нямахме друг избор, не можехме по друг начин, нямахме друг изход. Но вие бъдете по-мъдри от нас. Не се доверявайте на враговете. Не вярвайте на Москва и на Киев. Ни в меда им, ни в жилото, нито на победите, нито на пораженията. Даже и целия Донбас, от Славянск, до Мариупол да ви дадат, даже и цалата Новорусия - не вярвайте! Те вичко ще обърнат в поражение. Властта, и в Русия, и в Украийна е в едни ръце. И там, и тук (и навсякъде!), спецслужбите служат на еврейските олигарси. И за тях е все едно, какъв си ти, - украински националист или руски доброволец, - писателят Олес Бузина или командирът от опълчението Александър Беднов.

Хора на Донбас! Руснаци и украинци! Братя!

Нашата жертва не е напразна! Не е напразна, нито за вдигналите се, в защита на Донбас, нито за вдигналите се, за единството на Украийна. Нашата обща беда е в това, че нашите идеали се оказаха в ръцете на подлеци, които, използвайки патриотичните чувства на руския и украинския народа, ни организираха тази война.

Скоро на всички нас - руснаци, украинц и белоруси ни предстои да се сражаваме за единна държава, заедно с всичките отпаднали от нашата Родина, народи. И да благодарим на Бога, че в навечерието на голямата война, ни се разкриха лицата на нашите истински врагове, които разделиха нашите народи 1991 година, и до сега държат властта над нашата земя, като организираха преврати и майдани, а после ни насъскаха в граждански войни. Но те рано се радват! Тук в Новорусия, в пещта на братоубийствената гражданска война се кове оръжието на великото отмъщение, което ще премине през земята на Русия, Украйна и Белорусия, и ще изгори тази вселенска сквернота.

Затова ви казвам, че жертвата не е напразна! Тази война няма да раздели нашите народи. Срамът за пролятата братска кръв, ще се окаже по-силен от миража на независимостта. Върху кръвта на воините мъченици, върху братската кръв на руския и украинския народ, ще възкръсне нашата единна държава. Затова, като набат бият в ушите ни думите на свети Лаврентий Черниговски: «Както не може да се раздели Светата Троица, на Отца и Сина и Светаго Духа /– това е единният Господ Бог/, така неможе да се разделят Русия, Украйна и Белорусия, защото те заедно са - Светая Рус!»

Затова се обръщам към вас, братя, за да виждате винаги истинския враг и да не вдигате ръка, един, срещу друг.

 Не е лошо да умреш през май

и да останеш в пролетната свежест

И макар че не всичко успях,

Поне не останаха съмнения...

Не е лошо да умреш през май

КОМБРИГ МОЗГОВОЙ

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14894/

и

 http://novorus.info/news/50180-23-maya-den-pamyati-alekseya-borisovicha-mozgovogo.html

Превод, Григор Симов

ОПАСНИТЕ ЗА ЮДЕИТЕ ЛИЧНИ ИНИЦИАТИВИ ДА СЕ НАСОЧВАТ ЕДНА СРЕЩУ ДРУГА.

Няма нищо по-опасно от личната инициатива. Ако тя е качество на гениален човек, той може да направи много нещо от милионите хора, вред които ние посяхме семето на раздора. Ние трябва да насочим възпитанието на гоевските общества така, че при всяко дело, където силната личност може да прояви инициатива, ръцете й да увиснат в безнадеждност и безсилие. Импулсът от свободата на действие на една личност, когато се срещне със свободата на друга личност, намалява своя ефект. От това произлизат тежки нравствени сътресения, разочарования и несполуки.

Астрофизици твърдят че Земята е жива и има собствен ум. Има хора, които вярват, че Земята е куха и вътре има подземни същества, които оцеляват по някакъв начин въпреки многото научни доказателства, че това е невъзможно. Сега идва група учени, които предполагат, че самата Земя е жива. Тоест земно същество със собствен разум. Ако това е вярно, наистина ли искаме да знаем какво мисли за съществата, които се грижат толкова зле за нея, докато я тъпчат и замърсяват?

„Ако колективната дейност на живота – известна като биосфера – може да промени света, може ли колективната дейност на познанието и действието, основано на това познание, също да променят една планета? След като биосферата се разви, Земята заживя свой собствен живот. Ако една планета с живот има собствен живот, може ли тя да има и собствен ум?“

Да, тази теория, представена в International Journal of Astrobiology от астрофизици от университета в Рочестър, звучи като сюжетите на редица научнофантастични романи и филми. Водещият автор Адам Франк, професор по физика и астрономия в университета в Рочестър, и колегите му представят доказателства и логика, за които псевдоучените само мечтаят.

За да илюстрират как растителните видове могат да работят колективно, за да покажат планетарен интелект, те посочват като пример горите. Там корените на дърветата се свързват чрез подземни мрежи от гъби с хранителните вещества в цялата гора. Така може да помогнат на райони под стрес. Ако една гора може колективно да се самоподдържа, може ли същото да прави една планета?

„Все още нямаме способността да реагираме общностно в най-добрия интерес на планетата. Има интелект на Земята, но няма планетарен интелект.”

Като добър учител, Франк вижда потенциал. Но имаме да извървим дълъг път. Не е изненадващо, че той използва изменението на климата, за да илюстрира етапа на „незрялата техносфера“ на Земята и всяко живо и неживо същество на нея. Техносферата – нашите създадени и управлявани от човека взаимосвързани системи за комуникация, транспорт, технологии, електричество и компютри – не е интегрирана в земните системи – атмосферата, океаните, подземните плочи и т.н.

Настоящата техносфера работи срещу системите на Земята. Това в крайна сметка ще унищожи тези системи. А това ще унищожи всички видове на Земята. Това не е точно знак за каквато и да е интелигентност. За щастие Земята обещава правилните действия.

„Биосферата измисли как сама да приеме живот преди милиарди години, като създаде системи за движение около азот и транспортиране на въглерод. Сега трябва да разберем как да имаме същия вид самоподдържащи се характеристики с техносферата.

Земята жива ли е? По дефиницията на Франк, да. Има ли собствен ум? Не, но Земята не е виновна. Като всеки добър колектив, тя се нуждае от нашата помощ, за да започне да измисля как да постигне зрялост. Хората, които разработват повече системи за подпомагане на биосферата, отколкото за разрушаване на биосферата, биха помогнали. Ако това се случи, ще знаем ли как трябва да изглежда? Добър въпрос. По-добрият въпрос може да бъде – бихме ли познали интелигентна екзопланета, ако я видим?

Какво да мислим сега? За да станем малко дистопични, ами ако няма интелигентни екзопланети? Има хора, които вярват, че процесът на постигане на технологията за напускане на планета също ще я унищожи – най-вероятно преди часто от хората да избягат. Франк прогнозира, че единствените други форми на живот, които можем да очакваме да срещнем, са онези, които са оцелели чрез постигане на планетарен интелект.

Всяка година близо 400-те милиарда дървета в тропическите гори на Амазонка получават четири пъти повече валежи от един дъждовен Лондон. Това голямо количество дъжд се дължи отчасти на географска случайност. Интензивната екваториална слънчева светлина ускорява изпарението на водата от морето и сушата към небето. Пасатите носят влага от океана, а граничещите планини принуждават входящия въздух да се издига, охлажда и кондензира. Дъждовните гори се появяват там, където вали.

Амазонка обаче поддържа много повече неща за планетата. Горите са жизненоважни помпи на кръвоносната система на Земята. Цялата вода, която блика от Амазонка, образува огромна река, която носи валежи във ферми и градове в цяла Южна Америка. Някои учени са стигнали до заключението, че чрез далечни атмосферни вълни Амазонка допринася за валежите на места чак до Канада.

Дърветата, водораслите и другите фотосинтезиращи организми произвеждат по-голямата част от кислорода в света. Те помагат животът да се поддържа на достатъчно високо ниво. Океанският планктон задвижва химически цикли, от които зависи целият останал живот. Водораслите, кораловите рифове и черупчестите съхраняват огромни количества въглерод, балансират химията на океана и защитават бреговете от лошо време. А толкова различни животни като слонове, прерийни кучета и термити непрекъснато реконструират лицето на планетата, променяйки потока на водите, въздух и хранителните вещества, подобрявайки перспективите на милиони видове.

Хората са най-екстремният пример за същества, които трансформират Земята. Изхвърляйки парникови газове в атмосферата, сме променили драстично реакцията на планетата. Било то към слънчевата радиация, рязкото повишаване на глобалните температури, повишаването на морското равнище и засилването на бурите.

Една от многото пречки за справяне с глобалното затопляне е упоритата представа, че хората не са достатъчен фактор, за да повлияят на цялата планета. „Не го вярвам“, казва президентът Тръмп в отговор на един от докладите на неговата администрация за антропогенното изменение на климата. В интерес на истината ние далеч не сме единствените същества с такава сила, нито сме първият вид, който опустошава глобалната екосистема. Историята на живота на Земята е историята на живота, преработващ Земята.

Изправени пред това преобладаване на доказателства, е време да съживим една идея, която някога беше грубо осмивана: хипотезата за Гея. Замислена от британския химик Джеймс Лавлок в началото на 70-те години и по-късно разработена от американския биолог Лин Маргулис, хипотезата за Гея предполага, че всички живи и неживи елементи на Земята са „части и партньори на огромно същество, което в своята цялост притежава силата да поддържаме нашата планета като подходящо и удобно местообитание за живот.“

Въпреки че тази смела идея намери ентусиазирана публика, много учени я критикуваха и й се присмиваха. „Бих предпочел хипотезата за Гея да бъде ограничена до нейното естествено местообитание на книжарниците на станцията, вместо да замърсява произведения на сериозна наука“, пише еволюционният биолог Греъм Бел през 1987 г.

С течение на времето обаче научната опозиция срещу Гея намаля. В ранните си писания д-р Лавлок от време на време предоставя на Гея твърде много свобода на действие. Това насърчава погрешното схващане, че живата Земя копнее за някакво оптимално състояние. Но същността на неговата хипотеза – идеята, че животът трансформира и в много случаи регулира планетата – се оказа далновидна и дълбоко вярна.

Ние и всички живи същества не сме просто обитатели на Земята, ние сме Земята! Част от нейната физическа структура и двигател на нейните глобални цикли. Въпреки че някои учени все още се отдръпват при споменаването на Гея, тези истини са станали част от основната наука.

„Определено е време да поговорим отново за Гея“, казва Адам Франк, астрофизик от университета в Рочестър. Някои учени дори са съгласни, че планетата е жива в много смислен смисъл. Както пише д-р Маргулис, „Земята, в биологичен смисъл, има тяло, което се поддържа от сложни физиологични процеси. Животът е феномен на планетарно ниво и земната повърхност е жива от поне 3000 милиона години.“

Тези, които са настръхнали от идеята за жива планета, ще твърдят, че Земята не може да бъде жива, защото не се храни, не се възпроизвежда и не се развива. И все пак науката никога не е установила точна и общоприета дефиниция на живота, а само дълъг списък от неговите качества.

Подобно на много живи същества, Земята има високо организирана структура, мембрана и ежедневни ритми. Тя консумира, съхранява и преобразува енергия. И ако микробите, привличащи астероиди, или пътуващите в космоса хора колонизират други светове, кой може да каже, че планетите не са способни да се размножават?

Ако Земята диша, изпотява се и се тресе — ако ражда милиони организми, които непрекъснато поглъщат, преобразуват и зареждат нейния въздух, вода и скали — и ако тези същества и тяхната физическа среда се развиват в тандем, тогава защо да не помислим за нашата планета като жив организъм?

Наследството на Гея може да ни помогне да изпълним тази отговорност. Можем да се научим да разпознаваме и усилваме вродените процеси на стабилизиране на климата на планетата. Земята има свои собствени методи за съхранение на въглерод: сложна верига от химични реакции, включваща растения, планктон и миди, може да заключи атмосферния въглерод във варовика. В допълнение към намаляването на въглеродните емисии, много учени от земната система смятат, че трябва да проучим как да увеличим това естествено улавяне и свързаните с него процеси.

През последните години тропическите гори на Амазонка претърпяха необичайно интензивни и чести суши. Някои учени го свързват с обезлесяването и горските пожари. Би било лесно да се разделят тези екологични промени като местни трагедии, но това откъсване е илюзия.

Погледнато през призмата на Гея, тежкото положение на Амазонка е източването на нашите общи вени и артерии. Трябва да се научим да усещаме жаждата му вътрешно. „Ние сме част от тази Земя и следователно не можем да разглеждаме нашите дела изолирано“, пише д-р Лавлок. „Толкова сме обвързани със Земята, че нейните проблеми са също и наши проблеми.“ Толкова по темата „Астрофизици твърдят че Земята е жива“!

https://kakda.org/

Предложение на Службата за рибата и дивата природа на САЩ да се убият близо половин милион сови, за да се защити петнистата сова, накара природозащитниците и защитниците на хуманното отношение към животните да обсъждат моралния въпрос за убийството на един вид, за да се спаси друг.

Предложението, публикувано през ноември, привлече внимание през последните дни, след като десетки организации за защита на дивата природа и хуманното отношение към животните подписаха писмо, противопоставящо се на плана.

В писмо от 25 март в отговор на предложението на правителството група от 75 организации призова министъра на вътрешните работи Деб Хааланд да отмени този „безразсъден“ план. „Несмъртоносните действия за защита на петнистите сови и техните местообитания трябва да станат приоритетно действие“, се казва в писмото.

Службата за риба и дива природа на САЩ твърди, че ако не се предприемат действия за унищожаване на популацията на ивичестата сова (ястребова сова), северната петниста сова е застрашена от изчезване.

Ивичестата сова измества своя по-малко агресивен роднина, северната петниста сова, в северозападните щати, според американските власти. За да гарантира оцеляването на северната петниста сова, която е застрашен вид, службата предлага масово убийство на над 470 000 ивичести сови в Калифорния, Вашингтон и Орегон за период от три десетилетия. Предложеното действие също така ще помогне за предотвратяване на намаляването на калифорнийските пъстри сови, друг вид, конкуриращ се с обикновените сови, се казва в съобщението.

Защитници на правата на животните казват, че предложението е неустойчиво.

Уейн Пасел, президент на Центъра за човешка икономика и неговото подразделение, Animal Wellness Action, които са съавтори на писмото, нарече плана „неработещ“ в интервю за NPR. Той се съмнява, че планът на правителството може да бъде успешно изпълнен в толкова дълъг период от време.

Природозащитникът твърди, че смъртоносните програми за управление често са успешни в затворени екосистеми като острови, но план за управление, обхващащ такъв обширен регион, не би бил толкова ефективен.

Камерън Бароуз, пенсиониран почетен изследовател в Центъра за природозащитна биология към Университета на Калифорния в Ривърсайд, казва, че без стратегия за управление на популацията на ивичестите сови застрашените петнисти сови ще изчезнат.

„Ако не се направи нищо, за да се забави навлизането на ивичестите сови, ще загубите петнистите сови“, каза той. – „Не са останали много възможности за избор.“

За него писмото, противопоставящо се на правителственото предложение, на практика означава „Предпочитаме да имаме ивичести сови вместо петнисти сови“, каза той.

Докъде трябва да стигнат хората, за да решат проблем, създаден от самите тях?

Експерти по опазване на дивата природа обясняват, че това е проблем, който хората са създали.

През 1990 г. северната петниста сова е включена в списъка на застрашените видове, след като еколози се бориха да защитят местообитанието на птицата от дърводобива. Това също така означава, че Службата за риба и дива природа е задължена по закон да защитава северната петниста сова.

Но приблизително по същото време ивичестата сова (бухал), първоначално с местообитание в източната част на САЩ, се появи като друга заплаха, докато се придвижваше на запад, навлизайки в територията на петниста сова. Унищожаването на местообитанията, предизвикано от човека, е насърчило разпространението на совите в цялата страна. Преместването им на запад оттогава е изместило техните „по-малки, по-малко агресивни братовчеди“, петнистите сови, според Корнелската лаборатория по орнитология.

Петнистите сови са загубили част от местообитанието си заради обезлесяването. Изсечените гори са местообитание, към което по-лесно се приспособява ивичестата сова, смята Камерън Бароуз, изследовател на опазването на дивата природа в Калифорнийския университет в Ривърсайд.

„Това е проблем, който хората са създали. Това не е проблем в природата, който се е случил сам“, подчерта Бароуз пред NPR.

Преди 10 г.  американската Служба за рибата и дивата природа започна четиригодишен експеримент за унищожаване на до 3600 сови в северозападната част на страната. Според Бароуз тази стратегия „забави, но не спря“ инвазията на ивичестите сови.

Срокът за обществено обсъждане на предложението приключи през януари. Окончателно предложение се очаква до лятото, съобщи NBC News.

Още новини: Зелените политики се оказаха не толкова „зелени“: 16 милиона дървета са изсечени заради ветрогенератори 

 Д-р Станчева казва, че в тестовете за ковид се използва технология наречена „Оксфорд нанопор“. Тя цитира, показва и утвърждава, че има цял списък от документи, доказващи нейните твърдения. Става въпрос за нанороботи, с големина не повече от йон, които можели да проникват в клетките.

Всъщност Станчева и водещия предаването се ограничават само върху тестовете за ковид и изказват заблуждаващо аудиторията мнение, че технологията се ползвала за вземане на ДНК данни. Всъщност тази информация за всеки човек е взета при кръвна проба още в родилния дом. Съответно има световна база данни, която се съхранява от международния жидомасонски общ управляващ орган (Без никакво значение на държавата и правителството, защото всички са подчинени на този орган. Всички те са братя в ложите, създадени от синедриона).

Още преди три години ние пуснахме материали, описващи подобни технологии и съответно целите на тяхното използване в човешкия организъм:

Станчева казва, че наночастиците могат да са дори по-малки от атом. Те навлизат през йонните канали на клетките, достигат ядрото, където се намира ДНК. Макромолекулата на ДНК има свойството да завихря наночастиците около себе си. НАНОТЕХНОЛОГИЯТА СЕ КОНТРОЛИРА ОТ СОФТУЕР.

След като изразихме мнение чии е генетичния материал вкарван чрез ваксините и съответно, когато се замислим, че едновременно с него в инжектирания организъм се вливат и нанороботи „Оксфорд нанопор“, ТО ТОГАВА Е ЛОГИЧНО ДА ПРЕДПОЛОЖИМ КРАЙНАТА ЦЕЛ НА МЕРОПРИЯТИЕТО – А ИМЕННО МУТИРАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ДНК ЧРЕЗ СОФТУЕРНАТА НАНОТЕХНОЛОГИЯ И ЧУЖДИЯ ГЕНЕТИЧЕН МАТЕРИАЛ!

РЕЗУЛТАТА Е СРОДЯВАНЕ НА ВАКСИНИРАНИТЕ С ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ!  

КАКЪВ ТОЧНО ЩЕ Е ДЕМОНИЧНИЯ ЕФЕКТ ВЪРХУ ПСИХИКАТА И ФИЗИКАТА НА ПРИЕЛИТЕ ТОВА ВЪЗДЕЙСТВИЕ САМО БОГ ЗНАЕ, НО КАТО СЪДЯ ОТ СЛУЧВАЩОТО СЕ С МОИ БЛИЗКИ, ТО МОГА ДА ПРЕДПОЛОЖА КРАЙНИТЕ ТЪЖНИ ПОСЛЕДИЦИ.

В единия от цитираните документални видеоматериали се говори, че целта на въздействието върху ДНК е тотално отвръщане на индивида от Бога. Директно изкуствено създадена непоносимост към всяка информация свързана с Бог и обратно – неосъзната, но силна любов към Неговия враг.

Изказва се и мнение, че СЗО ще измисли причина на по-късен етап да се въведат нанотатуировките на челото, като идентификация на личността, така нареччената ID 2020 и въвеждане на ДНК паспортизацията – под предлог, че не може да бъде разпознат човека на камерите заради носенето на маски.

Да си припомним какво е пророкувано по този повод преди много столетия в Свещеното Писание:

„И той ще направи, щото на всички... да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.“ (Откр. 13:16-18)

„И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на яростта Божия,.. и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца. Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.“ (Откр. 14:8-11)

Последните стихове фактически обрисуват и крайната цел на целия този сатанински политически, икономически, социален, военен, пандемичен, пропаганден световен театър – СРЕЩУ МНОГО ПАРИ И ВЛАСТ ШЕПА БЕЗУМНИ ХОРА, КОИТО СЕ НАРИЧАТ „ЕЛИТ“ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, СЕ ОПИТВАТ ДА ЗАВЛЕКАТ АКО МОЖЕ ВСИЧКИ ХОРА ПО СВЕТА ПРИ ТЕХНИЯ НЕВИДИМ ГОСПОДАР И ВЕЧНИТЕ МЪКИ НА АДА.

Допълнение към ""Същност и главна цел на ваксините"" (https://buditeli.info/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80/1461/%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-""%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5"")

Автор: Отец Владимир Дойчев, outsideri.org Следвайте "Гласове" в Телеграм

Има няколко въпроса, които ме измъчват. Какво би станало, ако една сутрин София осъмне осеяна с билбордове, на които, например, руският президент Владимир Путин седи на трон, стъпил върху картата на България, а отгоре има надпис: “Държава за продан. Изгодна сделка”? Мога да предположа какъв вой би се надал. За половин час ще се спретнат протести. Ще се веят знамена. Ще се търсят виновни. Медиите ще пищят на умряло. Богослови ще си късат дрехите и ще пишат сърцераздирателни трактати, заклеймяващи небогоугодното дело. Политици ще се разтичат като мишки по телевизиите. Всички във фейсбук ще си сложат възмутени колажи вместо профилна снимка. Няма да са малко и клириците, които ще изпаднат в свещен гняв. А общинарите ще си скубят косите, търсейки кой е допуснал тези реклами в столицата. Сигурно пропускам някой активист, но общо взето картинката ви е ясна. 

Всичко това няма да се случи. В София и България е тихо и спокойно. Защото на билбордовете е (само !!!) сатаната, стъпил върху човешки череп и предлагащ сделка с душите ни. Същият, който вдъхновява всички насилия, всички убийства, всички войни, всички трагедии, всички противопоставяния и конфликти, включително и политическите. Но това не дразни никого.




 

Вече 10 дни билбордовете на лукавия стоят из цяла София. Чувам, че и по провинцията имало. Няколко човека написахме жалби, които все още са “в процес на обработка”. И ще бъдат така още дълго време. Поне докато изтече срокът, за който са платени билбордовете. Единствената забележителна реакция на Столична община, е да вдигне заплатата на кмета. Някой би казал, че по днешния фиксинг 30 сребърника се равняват горе-долу на 9 хиляди лева. Аз не знам. И не ме интересува. Тяхна си работа. Все ще се намери някоя незастроена Грънчарева нива. 

Ние православна страна ли сме, както пише в Конституцията? Имаше някои политици, които твърдяха, че са вярващи. Как не им трепна нещо, че отвсякъде ги гледа врагът на Началника? И Той може да се подразни и да ги накаже! Не вярващи, а само суеверни да бяха, пак трябваше да се притеснят. 

Къде са богословите и защо мълчат? Или те говорят само по църковни въпроси, ако проблемът е в рамките на политическия мейнстрийм? Половината клир размишлява правилно ли е един отец да си сложи леген на главата или не. Но явно образът на врага на човешкото спасение не е толкова животрептящ проблем, колкото духовника, който изживява главата си като неизмити крака. Може ли свещеник да се причастява два пъти на една служба и то като мирянин? Аз пък ви питам: защо да не може? Очевидно вече всичко може, след като на празника, свързан с тържеството на светите икони, пред храмовете в София има сатанински изображения в размери в пъти по-големи от която и да е най-голяма икона в който и да е храм!



Иначе проповедници да искаш. Чакай да ти говорят за изкуство, за любов, за силна вяра. Там сме първи. А какви църковни и парацърковни сайтове има – направо почвам да бегам, бате. То не е съвест, а чудо. Най-малкото нещо да се случи в Църквата в световен мащаб – шест страници анализ се пишат. Два часа видеа с умни приказки в подкастове. А за бесовете да мъцнете нещо? Или те не дразнят “живото предание”, което рекламираме? Дето се казва – имаме такива православни журналисти, които са толкова велики, че да пишат срещу дявола им е под нивото. Срещу владици и свещеници може, срещу дявола – абсурд! Има десетки фейсбук групи с християнска насоченост, които от най-малкото нещо могат да създадат клевета и донос. И това за доброто на Църквата, разбира се! Но клеветникът-дявол не ги дразни. Като погледне човек – кое не е логично?

Постът е време за мълчание. Ама за молитвено мълчание, а не за оглушки, когато бъде оскърбявана така брутално вярата ни. Що за пост е това, когато мълчиш пред лицето на врага си? Като дойде антихристът на живо, пак ли ще се правим, че нищо не е станало? И в крайна сметка, ако сме православни, не ни ли е мило да гледаме иконите на Христос и Пресвета Богородица? Не въздига ли това сърцата ни към Рая? И как тогава може да гледаме спокойно нещо, което ни пренася в преизподнята? Нямаме ли страх Божий? Или трябва в някои вечерни предавания по телевизията експерти да ни спуснат опорки, че сатаната трябва да ни дразни? Да дадат интервюта няколко политолози и културни антрополози: “Така и така, сатаната е лош, протестирайте!” Или някой неопатриот да вресне, че това не е българско? Ами, не чакайте – няма да стане! Неопатриотите са фенове на кукерите. А политолозите и културните антрополози са… Айде, ще ги наречем невярващи, че не ми се задълбава в тази тема… И като цяло, държавата в избори, нашата Църква в избори. Явно на никого не му е до душите ни… 



И сега какво? Ще чакаме да избираме… Без да разбираме, че вече сме избрали. Равнодушието също е избор. Сатаната стои на трон пред очите ни с любезното съдействие на нашето мълчание. И на светската ни вяра, която се дразни от хиляди неща, особено ако някой ни настъпи материалния или политическия интерес. Но не и от врага на спасението ни. Траем си и си мислим, че сме щрауси, които са забили главата си в пясъка. Ако не обръщаме внимание на билбордовете и се правим, че не ги забелязваме, тях все едно ги няма. Но са там! И за разлика от нас, врагът ни гледа. И нашата равнодушна вяра му доставя голямо удоволствие. Ето ви Велик пост, който радва сатаната. Ама не се притеснявайте, де. Все ще се намери някой да ви успокои, че няма страшно…

Източник: outsideri.org