2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
МОЛЯ, вземете мерки спешно! Има достатъчно ГРЪЦКИ БЛОГОВЕ, където да се заканва на българите и да ни обижда! ДОКОГА НАЙ-МЪРЗЕЛИВИЯТ народ на Балканите и в Европа, чиято некадърност разори държавата им, ще се подиграва с нас?
12. aristotelis - ПО-СКОРО ТОВА Е НАРОДЕН ИСТОРИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ОНАНИЗЪМ С ДВЕТЕ РЪЦЕ И С ПОМОЩА НА ИНСТРУМЕНТИ!!!!
16:10 За едно нещо бъди сигурен комплексарски чървул, трако-българо-македоно-психопад, гърците ще ви изкарат червата през устата, а така брутално са ви набили вибратора на родния гъз че ще ви го изкарат през устата, запомни мойте думи! Бял ден няма да видите, когато те са създали европейската цивилизация вие сте се люлели на клона хванати с опашката и ви нямало на света дори като сперматозойди или ако ви имало някъде по-казахстанските степи сте мяукали както котките и лаели като кучета, диви и варвари до 9-ти век след христа без писменост както пише и Академик Проф. Гююзелев.........2. Нападения и заселване на славяните на Балканския полуостров
Славяните идват в балканските провинции на Византия както всички други “варварски” народи преди тях – със силата на меча. В края на V и началото VI в. те започват да нахлуват южно от р. Дунав, грабят каквото могат и се изтеглят.Първото голямо нашествие на славяни на юг от р. Дунав е по времето на император Юстин І (517-525). В техните нападения често участват и прабългари, които в началото са съюзници на Империята, но след това се обръщат срещу нея.
Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна.Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.
Добра да е вечерта Ви, Уважаеми Търсещи и Възможност!
Какво е днес и как ще го променя утре?
Невероятна възможност, която се случва през 100 години.
Да, навярно е трудно, за да се повярва и последва, но вече пътувате и виждате.
Сега при нас има празни пространства, които плачат за запълване, за нестандартни идеи, за проверка на всякакви странни хрумвания.
Да, парите и славата ще закъснеят, но ще оставим името си, а наследниците ми ще го продължат и доразвият.
Естественото е привлекателно, а това имам в изобилие, но не само аз, а всеки от Вас, защото имате наследствен имот, а това е златна мина, ако е изпълнен с нестандартно въображение.
Земята, да земята е влог, чиято лихва е в пъти, а не в проценти.
Как да стане?
Това го умеете, защото сте се разровили в окръжностите, стрелките и чертичките, които са Ви извадили предците, от преди 4 или 5 поколения.
Ние не сме от инкубатор, имаме заложби, които са реализирани в минали поколения.
Можем да ги изтупаме от прахта, да им дадем съвременен вид и приложение към днешно време.
Дали ще е лесно?
Не, няма да е лесно, защото ще са месеци на безсъние, съмнения и притеснения- " ще ме разберат ли ако го споделя".
Често чувам, че топлата вода била открита, не, не е открита, тя стои и чака Вашите идеи.
Защо съм оптимист ли?
Вие се разходете в близкия град, виждате, че магазините за цветя и зеленина се увеличават. Дрешките и техническите играчки са изместени от живото, което Ви кара да се усмихнете и да забравите ядосалото Ви.
Има много места, които ще изчистим, дори и за един ден, но те плачат за нашите идеи, които да запълнят освободеното място.
Всичко опира до свободата. До свободата, за да се даде воля на въображението, на мечтите, на фантазирането.
После идва и по- трудното, за да се направи в малки детайли, които да затворят цялото.
Започнах го през 1997г., всички думи за природна среда, бяха само думи на ентусиасти, които не са в крак с техническото време, но не се стреснах, а продължавах.
Дойде времето, когато офисът може и да е в малкото селце, а продуктът на труда ми, да обиколи света с нета.
Кое е предимството?
Предимството е, че седейки под асмата, слушайки птичата песен, съзнанието е освободено и идеите ме връхлитат, а нуждаещите се ги получават в далечната точка.
Не е нужно да чакам пред фотото, после в пощата и връщането на писмото след 10 дена.
Няма транспортно средство, което да е по бързо от нета, е тук вече опираме до съдържанието и доверието.
Нета ми помогна, за да намеря Лофант и Пауловния. Климатът и земята ни са подходящи, а ползата е невероятна.
Вие можете!
Открийте Вашата възможност и я грабнете!
Приятна и отморяваща вечер!
С Уважение, дядо Кольо.
В ляво е голямата ми внучка, която участва в организираният празник на децата и семейството от "Екомисия 21 век", на местността "Стратеш" в гр. Ловеч. Федералният резерв - машина за печатане на пари. Кой и защо нарушава Конституцията на САЩ. Управлението-това е умение да се предсказва. Императрицата Екатерина II Да предвиждаш значи да управляваш. Паскал Трудно е да се разсъждава за причините повредили хладилник, ако никога не се погледне в снежната му утроба. Не можете да разберете защо избледнява екрана на телевизора забавлявал ви в продължение на години, ако не разбирате как той работи и откъде и как в него идват филмите и музиката.Безсмислено е да се опитаме да разберем причините за финансовата криза, ако не знаем как е устроен съвременният световен финансов ред. Първият въпрос е - какво представляват парите? Някога в зората на цивилизацията - те са били най-удобният начин да се организира обмен между отделните региони, страни и континенти. Изисквала се е единна мярка за стойност, единна скала , която в същото време е трябвало да бъде компактна и устойчива на външни шокове. Първоначалната мярка за стойност под формата на едър рогат добитък, животински кожи или сол много бързо е отстъпила място на парите, направени от по-трайни материали. Вариантите са били няколко.На някои тихоокеански острови са "вървяли" пари от камък, които не е било лесно да се влачат от място на място, така че тази система не е получила широко разпространение. В края на краищата е избран металът, а не каменен материал за производството на пари, който наистина става всеобщ еквивалент. Не е известно кога за първи път са се появили те под слънцето. Смята се, че първите монети са се използвали в Лидия и Китай около VII век пр. Хр.Само след 200 години персийският цар Дарий прави икономическа революция в страната си като въвежда в обръщение монети и с тях заменя съществувалият преди това в икономиката бартер. Това дава силен тласък и става заедно с военните успехи една от основните причини за невероятната експанзия на Персийската империя. Развитието на паричната система е било подложено на някои невероятни промени, които са се случили в историята на парите. За дълго време не е имало единство по отношение на избора на метал. Всичко е зависело от това на какви изкопаеми е бил богат определен регион. В древна Спарта според Аристотел в ход са били железните пари. Има информация за оловни и калаени пари. Но всички тези метали в хода на човешката история са били изпреварени от три други. Най-просто и с малки промени монетите са били правени от мед,а тези от сребро и злато са били използвани като най-скъпите пари. Сеченето на монети не се е появило веднага - първо се е практикувало метално щамповане на слитъци, които е трябвало да отговарят на изисквания за тегло и чистота.Било е обаче крайно неудобно да се ходи с теглилки и да се проверяват благородните метали за съответствие. Функцията на гарант поема властта - тя се ангажирва с производството на монетите. Тъй като има много държави, както и монети с различно тегло и чистота се появяват първите в света професионални финансисти, сарафи, които се заемат с размяната на парите. В такъв медно-сребърен-златен вид световната финансова система продължава същствуването си почти до началото на ХХ век. Въпреки,че медни монети все още съществуват под формата на стотинки при анализа на историята на парите се приема, че системата е била биметална т.е. че само златото и среброто са играли ролята на всеобщ еквивалент. Но от началото на ХХ век страните една след друга започват да преминават към монометална система в която живеем до днес. Всеобщ еквивалент е останало само златото.В Германия през 1871 г., в Холандия през 1877 г., Австралия през 1892 г., Япония - през 1897 г., Русия, 1898 г., в САЩ - през 1900 г. Главната особеност на монетите е очевидната необходимост да се притежава благороден метал за създаването на паричните средства. Всички държави са били принудени да спазват това правило.В резултат на различни бедствия обаче монетите, скъпоценните метали са се износвали механично , загубвали са се, потъвали са. За да се компенсират тези загуби е била необходима дълга и упорита работа в сребърните и златните мини. През цялата си история средновековните държави са имали проблеми с развитието на промишленото производство и търговията отчасти и поради баналната липса на сечени монети. Не се е добивало толкова злато и сребро колкото финансови ресурси са били необходими за икономическия растеж. От тук идва и бързото развитие на алхимията,която се е опитвала да получи злато от други метали чрез химически реакции и опити за магьосничество. Спасението е дошло при завладяването от Испания на новите отвъдморски територии. Златото на инките и ацтеките в мощен поток наводнява Европа и осигурява бъдещото на Ренесанса и индустриалния растеж. След идалго да грабят т.е. да усвояват новооткритите земи са се втурнали португалците, французите, англичаните и холандците. Следващият етап от световната история на парите е появата на печатната им версия.Противно на разпространеното мнение издаването на хартиени пари не е зло. Първоначално не е ставало въпрос за издаване на необезпечени с метал пари. Първите хартиени пари са се появили преди много време - приблизително в VII-VIII век в Китай.Пребиваващият там Марко Поло е писал саркастично, че докато европейските алхимици са се опитват да превърнат в злато различни метали, китайските императори са се научили да превръщат в злато обикновената хартия. Наистина през тринадесети век книжните пари в Китай вече имат широко разпространение. Те са били под формата на правоъгълни плочи снабдени със специални марки и печати.Били са направени много умело. Тези банкноти са били с различна покупателна способност и пред страха от смъртно наказание всички са били длъжни да ги приемат като разплащателно средство.Освен тоягата е бил предвиден и морков- всеки притежател на хартиена банкнота е можел по всяко време да я размени за злато. Към началото на ХХ век златното обезпечение е било задължително за всички основни световни валути преминали към "хартиен" формат. Това е означавало, че златните резерви на властта са съответствали на количеството издадени съкровищни бонове и всеки собственик на хартиена банкнота е можел да я размени по всяко време за определено количество злато. Но има ли нужда от злато в ежедневния живот? Напълно е достатъчно да имаш възможност да го получиш по всяко време. Гаранция за такава възможност винаги е давала държавата и американският долар и английският паунд и немската марка и руската рубла са били напълно "златни." Световната икономика е изградена върху капиталистическите принципи, но твърдо се спазва социалистическия принцип - всеки живее тъй както работи. Нетрудови, т.е. не обезпечени със злато доходи страните не са имали. И така продължава до 1913година кокато в САЩ е направено наистина епохално откритие.Обективно погледнато банкерите са направили това откритие много отдавна. Ако имате възможността за производство на книжни пари без да сте обвързани от изискването да ги обезпечите със злато богатствата ви могат да бъдат неограничени. Безграничното богатство върви ръка за ръка с неограничената власт. За забогатяването винаги е нужна власт , а за завземането и задържането на властта винаги има нужда от пари. За получаване на богатство в световен мащаб е нужна световна власт. За да се задържи властта над света е нужен един неизчерпаем източник на средства. От тази идея спира дъха. Но все е трябвало да се започне отнякъде. За да се направи това е било необходимо да се поеме контрола над емисиите, т.е. издаването на пари от една голяма световна сила. Второто условие за успех става задължителното отстраняване от политическата карта на други сили, които могат да поставят под въпрос правото на една от тях да притежава необезпечени пари. Сравненяваме две дати. 1. През декември 1913 г. САЩ създават Системата на Федералния резерв (Federal Reserve System) - първата в човешката история частна компания която е получила правото да печата пари. 2. През август 1914 г. започва Първата световна война. В резултат на световната война изчезват четирите големи световни монархии, Великобритания и Франция са в трудна икономическа ситуация и световната икономика преживява криза, подобна на която тя никога не е преживявала. Съвпадение? Не, не е! Процесът на създаването на Федералния резерв в САЩ е много интересен и достоен за подробно разглеждане. В монархическите страни със сеченето на монети се е занимавал Съкровищният двор, който е носил различни наименования в различните страни, но винаги е запазвал своя официален държавен статут. В демократична Америка както знаем основен закон е Конституцията. Там пише: "Конгресът има право да сече монети, да регулира тяхната стойност и на чуждестранните монети ...". Точно така – Властта в Републиката на Съединените щати принадлежи на народа, Конгресът е негов представител. Той има правото да сече монети. Така е било в Съединените щати до декември 1913 г., когато служители на изборна длъжност са одобрили един АКТ-Закон за Федералния резерв (The Federal Reserve Act, или Act of December 23, 1913). От този момент монетите се изсичат в една частна компания в САЩ. Думата "Федерална" в заглавието на тази служба не бива да ни обърква. Това е често срещана мимикрия - "федерализма" в него не е повече, отколкото в частната пощенска услуга "Federal Express». Вземете банкнота от един долар и погледнете.Най отгоре има надпис: " Federal Reserve Note " което означава „Банкнота на Федералния резерв”. Разбирате ли? В ръцете ви не е американски долар а долар на Системата на Федералния Резерв! Надписът United States of America се намира отдолу и има едно чисто географско значение, индикация за нас къде се намира организацията издала тази банкнота. Този надпис не означава, че държите парите на Съединените американски щати. Освен това преди създаването на Федералния Резерв на банкнотите наистина е било написано «United States Note». Първите долари на хартия с такъв надпис са били издадени по времето на Американската гражданска война (1861-1865г.г.) Именно тогава се появяват добре известните жаргонни имена на американската валута, "Зелени", "Баксове" . Както знаем банкнотата е в зелен цвят. Особено ясно се откроява това на обратната му страна, където практически няма надписи с черен шрифт и липсва портрет на държавник. Хартиените долари са били наричани «Greenbacks», защото на английски означава - "зелени гърбове". Какво е Федералният резерв ?Това е частна банка собственост на други частни банки. И тя произвежда банкноти които старомодно по навик се наричат американски долари. Имало е надпис «United States Note» на американската валута който след това изчезва.Но тъй като самият „бакс” си остава в същя зелен цвят след това никой не е забелязал разликата . Днес ние държим в ръцете си парче от Зелената хартия с цветни петна дори не знаейки, че тя няма нищо общо със САЩ .Какво означава това? Това означава, че от 1913 г. САЩ са в грубо нарушение на Конституцията на страната, според която само "Конгресът има право да сече монети."За да се разбере абсурдността на тази ситуация нека си я проектираме в нашата действителност. Според „КОНСТИТУЦИЯ на Република България” Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Сега си представете ситуация, в която нашият президент подписва указ съгласно който за главнокомандващ на въоръжените сили на Република България се назначава г-н Х. Формално всичко е законно - държавният глава е подписал указ който е влязъл в сила, а в действителност - грубо нарушение на основния закон. Същата ситуация незабелязано за обществото се е получила неусетно във Федералния резерв. Конгресът на САЩ е получил властта си от американския народ да използва правомощията си само в интерес на хората. Както и нашият президент и Конгресът на САЩ няма правото умишлено по свое усмотрение ако реши да даде на хората своите функции, или някои от тях.Въпреки това Конгресът ги е дал ... В справочниците ще намерите друго обяснение за същността на Федералния резерв - "независима фискална агенция, създадена да изпълнява функциите на централна банка и изпълнение на централизиран контрол на търговската банкова система на САЩ." Ако се замислим дори и в този сух текст написаното е вярно. Само че никой не се замисля над прочетеното.Хората вярват на писаното слово. И хайде да поразсъждаваме. Независима, т.е. недържавна действаща структура упражнява контрол върху финансовата система на САЩ?! Какво влиза в състава на тази финансова система? Само търговските банки тъй като държавни банки в САЩ няма. Това означава, че Федералният резерв контролира дейността на търговските банки. Кой е създал Федералния резерв? Той е създаден от 12-те Федерални резервни банки съществували тогава. Кой е основал тези федералните резервни банки? Държавата? Не, в САЩ няма държавни банки, всички те са частни. Основателите на федералните резервни банки са най-често срещаните търговски банки, които са били групирани на териториален принцип. Кой контролира Федералния резерв?Търговските банки? Да. Но Федералният резерв ... е създаден от тях!? Оказва се, че Федералният резерв контролира ... себе си. Може би ние грешим?Да проверим – да погледнем в американския телефонен указател "Жълти страници". Там можем да намерим координатите на Федералния резерв и неговите съставни части-федералните банки на резерва,те не са на сините страници където са телефоните на правителствените организации, а на белите страници за частни фирми. В непосредствена близост до тях е пощенската компания Federal Express. Но кой сред американците и чужденците обръща на това внимание? Кои от тях се обажда във Федералния резерв? Кой посещава посочените адреси?Няма да забележат тази глобална измама и нашите сънародници.Новините от Министерството на финансите на САЩ обикновено се включват заедно с тези от Федералния резерв. "Днес ... шефът на Федералния резерв Бен Бернанке и финансовият министър Хенри Полсън ще се изкажат в Комитета по финанси на Конгреса на САЩ … ". "... Предстоящата паралелна реч на председателят на Федералния резерв Бен Бернанке на Комисията по икономическа политика и на финансовият министър на САЩ Хенри Полсън в Китай предрекоха много оптимистични очаквания за долара" Когато обикновените хора гледат телевизия, четат вестници,сърфират в интернет не могат да познаят този трик. Всичко е благоприлично и благородно. Илюзията, че това са два еднакво важни държавни служители е пълна ... Но с това изненадите не свършват .Федералният резерв не само,че не е "федерален", но той също така не е и "Резервен". Федералният резерв няма резерви. Нито злато, нито валута, нито сребро. Не. Няма нищо - само офиси, секретарки и компютри. Но най-важното – Федералният резерв има изключителни права за производството (печатането) на доларите. Ако имате в ръцете си печатница за пари другите ценности нямат никаква стойност за вас, и наистина не е нужно. Вие ще бъдете в състояние да печатате пари и ще получавате всичко което ви е необходимо. Федералният резерв има такава печатница. Той също така изпълнява и контролни функции. Прокурорът е едновременно и адвокат. Съгласен съм - това е много удобно. Оказва се, че недържавни субекти упражняват контрол над финансовата система на САЩ, страна, която играе доминираща роля в света. Това означава, че Федералният резерв контролира не само САЩ, но в действителност и целия живот на планетата. Но дали Федералният резерв е напълно отделен от държавата? Да - както Църквата у нас по време на соца. Ако вземете и прочетете една книга, написана от ръководителя на Федералния резерв Алън Грийнспан ще прочетете следното: "Федералният резерв е формално независим от Белия дом" Тайната е, че той не е само формално, но и неформално независим от правителството на САЩ! Въпреки това приликата се съблюдава внимателно.Да се убедим в това е лесно. Само погледнете как се осъществява ротацията на ръководителите на Системата на Федералния резерв.Отстрани всичко изглежда прилично, управителният съвет на Федералния резерв състоящ се от 7 члена се назначава от президента на САЩ с одобрението на Конгреса на САЩ. Изглежда ,че участието на държавата в този процес е налице, но в действителност това е само привидно . Оказва се, че президентът макар и да одобрява назначаването на седемте члена на Управителния съвет на Федералния резерв, той няма право да им дава никакви заповеди или да сменя който и да е от тези мениджъри. Тъй като Федералният резерв по закон е независим ! След победата на Барак Обама се говореше,че след смяната на властта в Белия дом сериозно може да се обсъжда възможността за смяната на шефа на Федералния резер. Но се оказа,че Барак Обама спечели а Бен Бернанке няма да бъде сменен.Започна да се говори,че конете не се сменят по средата на брода т.е. по време на кризата. Но логиката на политическата система създадена в САЩ на теория води до обратното. На всеки четири години се провеждат избори независимо от всички проблеми в икономиката. Ако в разгара на финансова криза не трябва да се сменят шефовете, отговорни за финансите, т.е. отговорни за кризата, тогава защо се провеждат самите избори? Следвайки тази логика те трябваше да се отложат и да позволят за Джордж У. Буш да оправи икономиката. И чак след това, например пет години по-късно да се проведат изборите.След като обаче е записано в Конституцията на Съединените щати изборите да се провеждат веднъж на всеки четири години на 4 ноември тогава така и се прави.Новият президент променя целия екип управлявал до момента страната. Това не се отнася само за вицепрезидента и държавния секретар,касае около пет хиляди души на държавна служба. Идват нови лица не само на първата линия, но и на втора и т.н. …десета.Не се сменя ... само шефа на Федералния резерв. Защо ? Тъй като президентът на САЩ не го назначава,то той не може и да го уволни.Той формално официално го назначава с подписа си, но всъщност решението е взето на друго място. Ако Президентът на САЩ можеше да сменя ръководителя на Федералния резерв, той щеше задължително да го прави. В противен случай се получава абсурд – идва екип на Демократическата партия на всички позиции, а ключовият за финансовото състояние човек е едно и също лице,което най-вероятно ще следва политиката на републиканците?Срещу тях е говорил Барак Обама в предизборната полемика и поради това е получил гласовете с които е спечелил!? Да се провери валидността и на тези думи е лесно.Достатъчно е да се вгледате внимателно в кариерата на предишния шеф на резерва Алън Грийнспан. Той е оглавявал институцията 19 години- от 1987 до 2006. Избран е на тази позиция от членовете на управителния съвет на Федералния резерв, които са назначени от президента ... за 14 години. Колко е дълъг президентският мандат в САЩ? Четири години.Запитайте се, като човек, избиран за 4 години,ще можете ли да контролирате тези хора 14 години? Няма да можете."Всъщност - пише Алън Грийнспан - тяхната длъжност по нищо не се отличава от пожизнената." Структурата на Федералният резерв е много сложна и това е направено умишлено. За обикновения човек не винаги е интересно да навлиза в подробностите.Хората, които избират шеф на Системата на Федералния резерв се назначават за 14 години. Председателят на резерва е назначен от президента, но не както него- за 4 години. Изглежда, че логиката е ясна - президентът е избран като довежда със себе си целия си екип, включително и шефа на Федералния резерв. Но на практика нещата са различни. Алън Грийнспан беше безспорен шеф на резерва 19 години. Може би не се е сменяла през този период управляващата партия? Може би за това шефът на Федералния резерв е несменяем? Не, партията се е сменяла. Алън Грийнспан оглавява резерва: - При републиканския президент Роналд Рейгън; - При републиканския президент Джордж Буш-старши; - При демократическия президент Бил Клинтън; - При републиканския президент Джордж У. Буш. Всеки нов президент го преназначава отново най-високата финансова позиция в САЩ. И така беше докато той самият Грийнспан не подаде оставка. Личностни черти?Там е работата,че същото се наблюдава и в по-ранен период: през 1979 г., Демократическият президент Джими Картър назначава Пол Волкър да оглави резерва.Както се оказа, до назначаването на Волкър, Картър не е знаел за съществуването на този човек. Пол Волкър е предложен от Дейвид Рокфелер и банкера от Уолстрийт Робърт Рус, които успява да убедят президента, че именно Волкър е в състояние да облекчи вълната на на тревога във финансовия свят. Много хубаво - Джими Картър прави размествания в правителството. А "по съвет на приятели", възлага на ключов пост на човек когото не познава изобщо! Но идва президентът Роналд Рейгън. Той е републиканец. Екипът на Картър напуска.Всички, с изключение на ... Пол Волкър. Той продължава да работи. Може би той е непартийна фигура и това е което му позволява да остане след като са се сменили управляващите партии?Не,Волкър е член на Демократическата партия. Но републиканецът Роналд Рейгън не го сменя, а напротив, през 1983 г. ( 4 години след като Картър го е назначил), отново поставя Пол Волкър начело на Федералния резерв. Така той ще бъде оглавяван от Пол Волкър до 1987 година докато поеме поста Алън Грийнспан. Но знаете ли кое е най-любопитно във всичко това.На 26 ноември 2008 г. Барак Обама предложи да се създаде Консултативен съвет за икономическо възстановяване (Тhe President"s Economic Recovery Advisory Board).Това е консултативен орган към президента на САЩ състоящ се от неправителствени експерти.За председател на съвета Барак Обама . номинира.. бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър.Как след това могат да се чакат радикални промени от Барак Обама?Решенията на Федералния резерв не може да бъдат променяни от правителството на САЩ или някой друг.Не Министерството на финансите на САЩ, нито друга правителствена агенция ,а Федералният резерв печата доларите, а по-точно казано ги дава назаем на правителството на САЩ под гаранция от държавни облигации, емитирани от правителството.След като си събере данъците от фирмите и гражданите, правителството си връща задължението на Федералния резерв . С лихва, защото държавните ценни книжа гарантират такава за притежателите си. Любопитен момент.Всеки знае, че Съединените щати издават държавни ценни книжа. И никой не си задава въпроса, защо тази същата държава не е в състояние да емитира пари за същата сума?Тази странност е отбелязана от изобретателя на електроенергията Томас Едисон, "Би било абсурдно да се каже, че страната ни може да издаде 30 милиона щатски долара облигации и не е в състояние да се емитират $ 30 милиона в банкноти. Двата финансови инструмента са задължителни за плащане, но първият е изгоден за лихварите,а от втория печелят хората. Невъзможно е да се спекулира с пари - те нямат номинална и пазарна стойност. А с облигациите е възможно и необходимо да се спекулира: стойността на облигациите, акциите и всички други финансови инструменти се променя непрекъснато за разлика от стойността на парите. Тъй като системата на Министерството на финансите на САЩ и света толкова много прилича на лудница ... Федералният резерв е най-големият кредитор на американското правителство. Така е устроен светът че заемополучателят винаги "играе по свирката"на кредитора. Странно?Тази загадка ще ни се изясни ако осъзнаем, че президентът на САЩ има власт само на хартия. Истинската не му принадлежи. Поради това ръководителят на Федералния резерв идва за 14-години, и е без значение колко често се сменят партиите във Вашингтон, само естествени причини могат да попречи да бъде сменен преди края на този период.Ако не ми вярвате - проверете.Кога в историята на Федералния резерв на САЩ шефът му е бил сменен от победилия президент? Историята на резерва е като детективски роман. Защо правителството на САЩ изведнъж след като успешно е емитирало долари близо 150 години се е отказало от това? Защо е трябвало да се дадат емисиите в ръцете на частните фирми след като 121 години американските власти са си изпълнявали успешно "семейното" финансово задължение и изведнъж, за една нощ, най-важното право е дадено на някой друг?Нима държавата сама не може да сече монети ? Ако такова елементарно нещо не й е по силите то тогава какво изобщо държавата може да прави? "... Беше ни казано да не споменаваме фамилиите си и да не обядваме заедно в навечерието на нашето заминаване. Ние се ангажирахме да се появим в уреченото време на ж.п. гарата, край брега на река Хъдсън в Ню Джърси, както и да пристигаме един по един и колкото е възможно по незабелязано. На гарата трябваше да ни чака личния автомобил на сенатор Олдрич, паркиран до последния вагон.Когато отидох до колата, щорите бяха спуснати, а само слаби проблясъци на жълта светлина показваха формата на прозорците.След като влязохме, започнахме да спазваме договорката да не си казваме фамилиите и се обръщахме помежду си чрез имената - "Бен", "Пол", "Нелсън" и "Ейб". Ние решихме да прибегнем до още по-голяма секретност и се отказахме и от личните си имена. " Какво е това? Описание на среща на шпиони под прикритие? Сбрание на висши членове на мафията? Не, тези думи са на един от участниците, описание на тайната среща, на която се приема окончателното решение за създаването на Системата на Федералния резерв. Тя се провежда през 1910 г. на малък остров в Атлантическия океан -Джекил. Като следват всички правила за секретност банкерите са били изпратени на острова скривайки имената и фамилиите си. С пристигането им маскировката още повече се усилва. "През тази седмица или десет дни бяхме напълно изолирани от външния свят, не използвахме нито телефона нито телеграфа. Ние се скрихме на един самотен остров. Имаше много цветнокожи работници, но те нямаха идея кои са тези Бен или Павел, или Нелсън, да не говорим Вандерлип или Дейвисън, Андрю. Всички тези имена на тях нищо не им говореха." Като крадец в нощта, под прикритието на тъмнината банкерите са си проправили път тайно към отдалечения остров като са използвали кодови имена и са променили външния си вид. На тази среща, проведена в една от конферентни зали на хотела, известен днес като Jekyll Island Club Hotel е договорено и по думите Франк Вандерлип е написан доклада на сенатор Олдрич за пред Конгреса. Този човек Нелсън Олдрич е предложил създаването на частна централна банка на Съединените щати, наречена Система на Федералния резерв. Но всяко действие се нуждае от причина.За промяната на финансовия модел на страната тя също трябва да е само финансова. Предтекстът под който пред Сената на САЩ се предлага създаването на Федералния резерв е много благородна. Нужен е орган който професионално да се справи с финансовата нестабилност. Следователно, първо трябва да се създаде тази нестабилност. И тя е създадена.Никоя банка на света няма да издържи ситуация в която всички нейни вложители незабавно си вземат парите обратно. И ако в същото време вашите колеги ви откажат кредит и още повече -обратно си поискат незабавно погасяване на задълженията сривът е неизбежен.Примерно по тази схема е била организирана кризата, наречена финансова паника от 1907 г.Внимателното й проучване показва болезнено познати образи, рождените белези на всички бъдещи кризи.Всички те си приличат като близнаци, но не защото те са причинени от един и същ икономически проблем, но тъй като те са организирани по същия подобен метод. За мишена е избрана инвестиционната банка Knickerbocker Trust. Това е третият по големина играч на пазара. Неочаквано пуснатите слуховете за неговите сериозни проблеми са довели до факта, че инвеститорите са отишли за парите си. Ръководството на Knickerbocker Trust се е обърнало към водещия банкер на деня - Джон Пиърпонт Морган (JP Morgan). Но той отказал да помогне, въпреки че е бил в приятелски отношения със собственика на банката изпаднала в затруднено положение. Слухове за отказа на Morgan подхранват паниката. Неин връх е 22 октомври 1907 г. С отварянето на банката от вложителите са били взети преди обяд около $ 8 млн. , което съответства на днешни $ 50 милиона и Knickerbocker Trust са затворили на обяд и са спрели всички плащания. Да си спасяват парите се втурват и вложителите на други финансови институции. На 23 октомври в паника е Trust Company of America, вторият по големина и доверие тръст в страната -за деня са били изплатени $ 13 милиона от общо 60 милиона долара активи.На 24 октомври 1907 г. кризата се пренася на Нюйоркската фондова борса. Един след друг са закрити и в несъстоятелност банки (само на този ден седем банки фалират), брокерски фирми и тръстове - не само в Ню Йорк, но в цялата страна. И тогава на сцената като спасител излиза ... JP Morgan. Този който "спасява" американската икономика, е един от основните организатори на кризата. Morgan отказва да плати по време на кризата,оставя я да се развихри и след това решително и бързо я елиминирва. Заедно с други банкери изсипва около 25 милиона долара в американските финансови пазари с които стабилизирва ситуацията. Важно е да се разбере, че всяка финансова криза – това е липсата на пари. Парите идват и кризата отминава. Да погаси пожара е най-лесно са подпалвача. Който е скрил нещо в тъмна стая ще го намери по-бързо, отколкото тези, които не знаят къде се намира то. Банките започват да издават сертификати - "Заместници на парите" - с цел да се увеличи предлагането на пари. Самият Morgan е гарантирал изплащането на облигациите в Ню Йорк, и по този начин го е спасил от фалит.Авторитетът на Джон Пиърпонт е бил много висок ",добре е известно, че думата му е по-надеждна от всякави облигации." "Спасителят на родината", JP Morgan не е забравял и за хляба си насъщен: под предтекст за спасяване от фалит, той прибира железопътната компания Tennessee Coal Iron и ЖП (TCI), които са заплашени от фалит вследствие разоряването на много фирми и брокерски къщи притежаващи акциите им.Въпреки че президентът Рузвелт се противопоставя на създаването на монополи, за това присвояване той затваря очи.В резултат на паниката през 1907 г. спада икономическото развитие. Фондовият пазар пада с 37%, най-малко 25 банки и 17 тръстове са фалират, цените на суровините са падат с 21%, производството за годината пада с 11%, а безработицата нараства от 2,8% до 8%. Понасят загуби много от структурите. Morgan излиза от кризата в абсолютно печеливш: знаейки предварително за предстоящия колапс който той организира продава акциите си скъпо,след това ги изкупува евтино акциите на други компании които са му нужни, като при това и печели. Но главната печалба за банкера се превръща капитала на общественото доверие. В крайна сметка, всеки е убеден, че само чрез намесата си в кризата Морган допринася тя да не се превърне в пълномащабна . През юни 1908 г. икономическите резултати отново тръгват нагоре. В Принстънския университет, "героят" на банкер е поздравен и от новия американски президент Удроу Уилсън: "всичките ни проблеми щяха да бъдат избегнати, ако ние бяхме назначили специален комитет, 6-7 държавници, като JP Morgan, за решаване на проблемите на страната ни" . И словото бе последвано от дело. За да се анализират причините за внезапно възникналата криза е създадена националната парична Комисията (National Monetary Commission).Нейната рзадача е била да се изследва състоянието на нещата в банковата система и направят препоръки пред Конгреса. Разбира се, Комисията е до голяма степен е окомплектована от приятели и колеги на "спасителя" Morgan.За председател е назначен сенатор Нелсън Олдридж. Комисията започва своята работа - лесно да се отгатне, че основният резултат от работата й е "разбиране" на нуждата от структура за регулиране на финансовата система и за предотвратяване на бъдещи кризи. Следва мистериозната среща на банкерите на Джекил Айлънд, където те решават, че е дошло времето за създаване на Федералния резерв. който те представят като панацея за всички финансови злини.Създава се нов орган, който изглежда само с това и ще се занимава да контролира търговските банки за да се увери, че те не се заиграват на борсата. А за да контролират ефективно органът трябва да бъде независим. ... През декември 1913 г. законопроектът за Системата на Федералния резерв, насърчаван от Нелсън Олдридж е представен на членовете на Сената на САЩ.
САЩ и плаващите в техния фарватер сили, отново задействаха Съвета за сигурност на ООН, извършвайки враждебна акция, накърняваща правото на КНДР да изстрелва спътници.
На 16 април СС на ООН публикува прословутата Декларация на председателя за осъждането изстрелването на спътника в КНДР.
Ние от началото и до края приехме мерки за максимална искреност по мирното изстрелване, което предизвика съчувствие в широката международна общественост.
САЩ, които след неуспешните коварни опити да възпрепятствуват обективното потвърждаване на мирния характер на нашето космическо изстрелване, заклеймявайки го като изпитание на ракета с голям обсег, насилствено помъкнаха в СС на ООН разбойническото искане към КНДР да се откажат от изстрелването на мирен спътник.
Резолюциите 1784 и 1874 на СС на ООН, с които враждебните сили обосновават своята забрана срещу нашето космическо изстрелване, са продукт от диктата, враждебността и натиска в отношенията си с КНДР и са връх на беззаконието, отхвърлящо универсалното международно законодателство.
На страните, неудобни на САЩ, трябва да им се пречи да развиват отбранителна промишленост, а за това е необходимо да бъдат лишени даже от правото да изстрелват мирен космически спътник – ето в кое е разбойническата същност на тези резолюции.
Явното приемане в СС на ООН на подобни двойни стандарти стана възможно защото интересите на тези страни съвпадха в стремежът им да запазят монопола си във високотехнологичната област, в това число и в изстрелването на спътници.
Днешните обстоятелства ясно показват, че принципите за суверинитет и равноправие, фиксирани в Устава на ООН, са ефимерни, които наистина могат да бъдат защитени само със сила.
Във връзка със сериозното накърняване правото на суверенната ни държава да изстреля мирен спътник, МВнР на КНДР заявява:
Първо: Ние решително отхвърляме несправедливата акция на СС на ООН, погазвайки законното право на КНДР да изстрелва спътници в космоса.
Нашата Армия и народа се придържат твърдо на позицията – никога да не допуснат и най-малкия опит да се оскърбява и да се накърнява достойнството на нацията и суверинитета на страната.
Второ: Ние и за в бъдеще ще осъществяваме суверенното си и законно право за усвояване на космоса в съответствие с общопризнатото и универсално международно законодателство, имащо статус на примат над резолюциите на СС на ООН.
Ще укрепваме и разширяваме освояването на космоса, отраслите на космическата промишленост и ще продължим изстрелването на различни целенасочени спътници, необходими за развитието на икономиката.
Трето: Ние повече няма да се съобразяваме със задълженията си по Договора между КНДР и САЩ от 29 февруари, който беше нарушен от самите САЩ със своите откровенни враждебни действия.
Ние от самото начало нееднократно заявявахме, че добросъвестно ще изпълняваме всички договорености в корейско-американските договорености, понеже въпросът за мирното изстрелване на спътника е специално отбелязано в този договор, и предприехме реални стъпки в тази посока.
Независимо от това САЩ ,веднага след публикуването на плана за изстрелване на космически спътник в КНДР, прекратиха продоволствената помощ, оказвана съгласно този договор, а сега оглавиха враждебната акция по накърняване на нашето законно право за изстрелване на космически спътник, използвайки своят статус на председател на СС на ООН.
Следователно, САЩ на практика се отказаха от декларацията си за ‹‹уважение на суверинитета на КНДР и да не се отнася враждебно към нея›› и изцяло разрушиха Договора от 29 февруари.
По такъв начин, ние, освобождавайки се от задълженията си по този договор, можем без всякакви ограничения да предприемаме необходимите ответни мерки, а пълната отговорност за техните последствия ще носят САЩ.
На КНДР е скъп мирът повече от всичко, но достойнството на нацията и суверинитетът на страната ни са по-скъпи.
На вниманието на АТАКА, ВМРО-НИЕ, ГЕРБ..., и всички "патриотични" БГ партии.
В средата на 1990-те години, във възстановеното списание на Mакедонския научен институт - "Македонски преглед" ( официален сайт - http://www.macedonia-science.org/makedonski%20pregled.html ), четох потресаващи документи за систематичното изтребване на българите, живеещи на север от Янина (Егейска Македония), Албания и Беломорска Тракия, започнато от гръцките власти в средата на 19 век - чрез различни терористични акции на наказателни отреди (чети), прехвърляни на територията на тогавашната Османска империя; естествено, Високата порта не е имала нищо против християните да изтребват други християни; Да не забравяме, че много българи участваха в борбата за независимост на Гърция (за което имената им са отразени на паметна плоча на Акропола!), а именно Алеко Богориди - БЪЛГАРИН! - близък приятел със султана, е посредникът между Великите сили и владетеля на Империята, който изиграва решаваща роля последният да разреши създаването на гръцка държава на Балканите. След Първата световна война гръцките ултранационалисти реализираха на 50 % т.нар. "минимален план" на Мегали-идеята (възстановяването на Византия), основно за сметка на етическата чистка над българите. Турците в Крит бяха изклани още през 1893 година... Когато "черните полковници" обявиха ЕНОСИС на Гърция с Кипър и окупираха "острова на Афродита", турците нахлуха в северната част на острова, за да бъде предотвратено ново клане над техните сънародници (като това в Крит).
Генералният секретар на Гръцката комунистическа партия - Харилаос Флоракис докладва в тесен кръг пред Политбюро на ЦК на БКП и лично Тодор Живков (когато гръцките комунисти бяха бежанци от режима на "черните полковници" у нас), че СЛАВЯНОЕЗИЧНИТЕ ЕЛИНИ наброяват над 200 000 човека; Годината е 1977-ма; справка - списание "Македонски преглед" (за конкретния брой не съм сигурен, но СЪМ ГО ЧЕЛ ТАМ!!!); Като прибавим и 100 - 200 000 българо-мохамедани, живеещи в южните поли на Родопите (Беломорска Тракия) - представете си, колко наши сънародници днес нямат право да изучават майчиния си език в държавните училища на "демократична" Гърция - както и да общуват свободно помежду си на него!!!
ПИТАМ : - КАКВА обществена ПОЛЗА от членството ни в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ има, щом толкова години не сме уредили по МИРЕН и ВЗАИМНО ПРИЕМЛИВ НАЧИН въпроса с правата и свободите на българското етническо малцинство в южната ни съседка?
Какво направиха АТАКА и ВМРО-НИЕ, както и някои други "патриотични" организации, нашите сънародници в Гърция да упражняват реално правта си на самоопределение и да говорят свободно майчиния си език, или да го изучават факултативно в държавните училища на Гъция?! - НИЩО !!!
По отношение на реализацията на правата и свободите на националните малцинства, България е една от най-демократичните държави в света!!! Днес турците, циганите, татарите, евреите, арменците, руснаците, власите и каракачаните могат свободно да говорят помежду си и на публични места на майчиния си език, както и да го изучават факултативно в българските ДЪРЖАВНИ училища. С този факт трябва да се гордеем!!!
Неофициалният химн на етническите българи (славяноезични елини и българо-мохамедани), които все още живеят в "демократична" Гърция
,,Дуйни ми льохни бел ветрец
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове.
Разтопи бели снегове,
направи потче да мина,
мисля на Драма да ида.
Мисля на Драма да ида,
на Драма на касабона,
там има либе болнично,
Да ида,да ида да го обидам.
Армаган да му отнеса.
Бело грозде с юзана,
жълтана дюля с ликана.
И още да му отнеса
Охридска риба пъстърва,
Мелнишко вино червено.""
КАК Чичо САМ се "бореше" с КОМУНИЗМА в Латинска Америка?
Неудобните политически режими, предимно ПАТРИОТИЧНО ОРИЕНТИРАНИ, през 1950-те - 1990-те на миналия век бяха наричани "комунистически", като в повечето случаи нямаха нищо общо с Куба или Москва;
Архиепископът на Сан Салвадор - монсеньор Оскар РОМЕРО, който призоваваше военния режим да седне на масата на преговорите с опозицията, за да се изработи споразумение за връщането на страната към демократично управление, бе също набеден за "комунист" и екзекутиран от "ескадроните на смъртта", финансирани щедро от администрацията на Роналд Рейгън и шефът на ЦРУ - при Джими Картър - Джордж Буш Старши (вице на Рейгън впоследствие).
За да се върне към демократично управление, салвадорският народ даде 110 000 свидни жертви.(Без да броим осакатените и жертвите на мъчения - над 300 000, при население от 6, 5 милиона!!!)
Така Чичо САМ се "бореше" с ... комунизма!!!
ЗАЩО САЩ не могат да живеят без война и без да си измислят врагове?
АМИ.. КОЙ дава основно парите за кандидат-президентските кампании и папа най-много държавните поръчки (правителствени разходи)? Военно-промишленият комплекс!
Чудя се на акъла на някои хора, "демократи", които твърдят, че двупартийната система е ДЕМОКРАЦИЯ!
Вж.: http://banks.dir.bg/2012/05/09/news11105965.html Това го предсказах още през 2000 г., когато се занимавах с РАДИЕСТЕЗИЯ; картата със скритите природни богатства на Родината, съставена от мен, е публикувана в книгата ми "Дневникът на Архитекта"; България е богата и на природен газ, и на петрол, и при едно разумно икономическо управление, наистина можем да задминем благоденствието на шейховете.... (Статията ми "България - петролно шейхство?!" бе публикувана, леко осакатена от редактора, на 30 декември 1990 г. в несъществуващия вече вестник "Отечествен глас"; геолози от Перник идваха при мен, за да ме подкрепят; възрастен жител на село С.Ж. ме подкрепи със свои наблюдения - отпреди 09.09.1944 г.; само един читател на вестника ме обяви за луд... Но перачите на червени пари от фирмите на ДКМС и мутрите от "МУЛТИТРУП", "ВИС", "СИК", "Клуб 777" и т.н., към които се обърнах за подкрепа, дори не ме изслушаха... )
ВЕЛИКИТЕ СИЛИ нямат интерес България да е енергийно независима и затова, въпреки снимките от Космоса, които показват къде точно имаме определени стратегически природни богатства и горива, те насърчават 23 години поред БГ правителствата да възпрепятстват тези проучвания; ПРЕДИ да пипаме шистовия газ, защо не проучим как стои въпросът с петролните ни залежи - в Горнотракийската низина и по поречието на Струма?!
Шамара ще бъде на разпит утре. Снимка: Булфото
|
Мишо Шамара се оплака във Facebook, че утре ще трябва да посети районното управление за втори път по един и същ повод - текст на песен. Той вече дава показания веднъж, след което не последва някакво действие от страна на МВР.
"Приятели мислех, че свободата на словото е една от основните ценности на демокрацията. Доколкото се сещам България се води демоктратична държава. На мене ми се струва доооста нелогично да давам обяснения втори път в полицията за текстове на мои песни.
Полицията е репресивен орган, но който трябва да служи за опазване правата и свободите на хората. Утре в 10 сутринта отново в управлението...хахах. Бате ви Мишо врагът на народа хахаха. Пълен смях. Не мисля че трябва да мълча и да се правя на шматка. Утре дано имат някави истински доводи вообще за викането ми в районното", оплаква се певецът.
Според него причината да ходи на нов разпит е парчето му с Конса "Сърцата ни", което може да видите по-долу..
Тирадата му в профила продължава с обръщение към управляващите:
"Ей, управляващи хора, научете се едно нещо. Не сме виновни ние, че вие ни държите гладни. Съобразявайте се с народа или ще ви последва съдбата на Кадафи. Съвсем сериозно ви съветвам".
Утре Шамара по всяка вероятност ще оповести и как са минали разговорите в полицейското управление и въобще за причината да бъде призован пред органите на реда.
Естествено езеро в басейна на река Амазонка. Снимка: Reuters
|
До края на този век между 50 и 90 процента от езиците на планетата ще бъдат мъртви, вещае американско проучване, цитирано от в. "Дейли мейл".
Според изследване на екипа на д-р Лари Горенфло от университета в Пенсилвания най-застрашени са езиците на общностите, обитаващи все по-стесняващите се естествени екосистеми на планетата. Със загубата на природните местообитания освен биоразнообразието човечеството ще изгуби и незаменимо културно наследство.
"Езиците на малките общности с примитивни икономики биват измествани от тези, които използва индустриалният свят", казва д-р Горенфло. "Наречията и диалектите биват унищожавани със същия ритъм, с който напредват моторните резачки в девствените гори на планетата".
В наши дни биологичните видове изчезват с 1000 пъти по-бързи темпове от цялата история на човешката цивилизация. В този контекст и езиците на аборигенските култури не ги очаква нищо добро. Това е най-видно в Бразилия, където уникални култури са погълнати от "глобализацията".
Д-р Горенфло е убеден, че екосистемите и езиците са тясно свързани. В застрашените екорегиони се говорят езици, които осигуряват 70 процента от езиковото богатство на планетата, пише БТА.
На 2,3 процента от останалата дива територия на планетата се говорят 3 202 езика - близо половината от съществуващите в наши дни. Условията, които предизвикват заличаването на биоразнообразието, автоматично осъждат на смърт и езиковото разнообразие, твърдят учените.
Hякъде във втората половина на тъмния девети век в Южна Англия управлява крал Алфред Велики - единственият "велик" английски крал.
Не знам дали е говорил английски на конете си, но лично е превел от латински и френски половин лавица теологически и философски трудове, сред които "Утешението на философията" на Боеций. Същата книга у нас бе преведена и издадена около 1100 години по-късно, по-точно миналата година. И там, където Боеций разсъждава дали Бог предопределя всички постъпки на човека, или все пак му дава правото на избор, крал Алфред добавя следния коментар:
"Ако сте крал, над какви хора бихте желали да властвате - над роби или над свободни хора?"
Замислете се - кой от днешните български политици живее с тази мисъл в главата? Това е генът, който отличава англичанина от българина.
Когато видях как родните качулки тъпчат известни арестанти, се сетих за английските бобита, които дебнат за всяка възможност да проявят вежливост.
И заедно с това за един стих от Уудсуърт, английски поет от ХIХ век: I"ll give my council all in one/ preserve the dignity of man/ with soul erect… - което в мой превод ще рече:
"Ще дам един съвет - пази достойнството на човека, с изправена душа."
Човешкото достойнство, с изправена душа! Родното простолюдие се кефи на клипа "полицай рита бивш министър", докато англичанинът би изпитал не просто културен шок, а почти физическа болка.
Естествено, всеки може да ме обори с аргументи за злините на английската колониална и неоколониална политика. Но точно същото са го правили всички империи в историята. Силният винаги злоупотребява със силата. По-интересното е как е станал силен и как ние също да станем?
Големият изследовател на културните различия Хеерт Хофстеде прави класация на типичните култури по няколко конкретни измерения. Едното от които е "властовото разстояние", т. е. усещането за равенство или неравенство в ценностната система на човека. Великобритания има много ниско екзистенциално неравенство - 36 по скалата от 1 до 100. При нас на Балканите, коефициентът е около 76, затова ние гледаме на началството като на друго животно - или се страхуваме от него, или го мразим, но най ни е кеф да го унизим, когато падне от власт.
Народите, които съставят генотипа на английската нация, също имат ниски коефициенти: датчаните - 18, норвежците - 31, германците - 38, и т.н. Коренно различни от французите например.
Замисляте ли се обаче защо не немците, а тъкмо англичаните си накупиха къщи у нас? Отговорът вероятно се крие в едно друго измерение на националния характер според Хофстеде - дали един народ избягва несигурността, или има склонност да рискува. Тук вече англичаните са коренно противоположни на своите прародители. Според скалата от нула до сто те имат коефициент 35, докато немците показват 65.
Ако се съди по Югославия, ние, балканците, сме някъде на паталогичното 88. Ние сме по-големи консерви от всичко на запад от нас.
Тази силна склонност към новото и към риска обяснява агресивния приключенски дух на англичанина, който го подтиква да опознае и да завладее света. И на стари години да се пресели в село Долно Нанагорнище, където живеят три баби и само едната знае малко руски.
И по-горди нации от нашата са правили подобни сравнения с англичаните. Как например се поражда знаменитата теория за разделението на властите на Монтескьо? В "За духа на законите" той подробно анализира английската политика и оттам стига до извода, че законодателната и изпълнителната власт трябва да са отделно.
Формулата на Монтескьо е приложена буквално в САЩ, и то пак от англичани по кръв. Не случайно точно тази държава изгражда следващата световна империя. Междувременно Англия губи своята, докато прехвърля изпълнителната власт от монарха към парламента.
Французинът Гюстав льо Бон, бащата на социалната психология, прави унищожителни сравнения между френското и английското образование.
Те в пълна сила важат и днес за България. Според него френската младеж зубри, без да вниква и веднага след това забравя наученото, докато англичаните научават всичко от практиката, за да могат да го усвоят теоретически и никога да не го забравят. Например френският флотски курсант първо зубри, явява се на изпити, а после тръгва да плава, докато англичанинът първо постъпва на кораба като юнга и докато плава, се явява на изпити. Не случайно Англия побеждава обединените флотове на Франция и Испания в битката при Трафалгар.
Според Хофстеде различните нации създават и принципно различни бизнес организации. Ние тук, на Балканите, създаваме "човешка пирамида", китайците - тип "семейство", немците - "добре смазана машина", а англосаксонците създават “селски пазар”.
Англосаксонската фирма поощрява инициативата отдолу, вътрешната конкуренция, създават се неформални екипи, в които никой не е началник. У нас се правят наивни опити, които само създават хаос и отравят атмосферата. Защото всички английски и американски учебници за управлението изобщо не работят у нас. И не само у нас, но и във Франция, Белгия, Италия и т.н. Англосаксонците просто са друга бизнес порода.
Някои авторитети смятат дори, че самата наука за икономиката си е чисто англосаксонско явление. И че не се отнася нито към Франция, нито към Русия, нито към Китай. Да не стигаме чак дотам, но забелязали ли сте, че в България изобщо не може да има истински акционерни дружества? Де юре има много, но на практика са или еднолични, или семейни компании. Малкият акционер все едно няма нищо. Затова и неолибералните формули у нас се провалят трагически. Просто българинът не е англичанин.
И все пак има нещо англосаксонско, което се прихваща с успех по света - това е политическата система. Всички бивши английски колонии с изключение на Зимбабве се представят много по-добре от френските, испанските, португалските. Нещо повече, те държат да останат в Британската общност. Защо например в "дива Индия" да има устойчива демокрация? Ами това е цяло чудо, като се замислим, че в някои индийски щати все още браминът може да убие "недосегаем" безнаказано. Едва миналата година забраниха на кравите да се разхождат по магистралите. Дали не защото Индия е стъпила върху мажоритарната избирателна система?
Като говорим за избирателната система, забелязва се, че народите господари избират политиците си мажоритарно. Затова те са по-сплотени, по-патриотични и много по-силни.
Техните посланици обаче никога не ни го препоръчват. Те се месят в съдебни дела, в енергетиката, кадруват в правителството и тайните служби, но не ни казват да избираме като тях. Сетете се защо.
Много просто - когато все още сме избирали политиците мажоритарно, тогава сме победили англичаните при Дойран!
- Статия на Валери Найденов във в. "24 часа" - Р. С.
Взето от: http://bolgari.net
Публикувано на 01.05.2012 от russianchurch
28 апреля 2012 года в ходе визита в Болгарскую Православную Церковь Святейший Патриарх Московский и всея Руси Кирилл и члены сопровождающей его делегации прибыли в город Пловдив. Предстоятель Русской Церкви посетил Холм Освободителей, где были возложены венки к монументу героям русско-турецкой войны 1877-1878 годов и к памятнику советским воинам-освободителям «Алеша».
Дамян Велчев от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за офицера. За оперния певец вижте Дамян Велчев (музикант).
|
Дамян Велчев Дамянов е български офицер и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата „Звено“. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век.
БиографияЗавършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.
Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.
През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на „Звено“. Участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който става военен министър и е повишен в генералско звание.
През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство.
Генерал-полковник Дамян Велчев умира на 25 януари 1954 г. във Франция.
Награди- Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 5-та степен с мечове по средата
- Съветски орден „Суворов“ 1-ва степен
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
|
|
 |
Генерали от Третото българско царство |  |
- Български генерали
- Носители на орден За храброст
- Носители на орден Свети Александър
- Български политици (1918-1945)
Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.
П. Мешкова, Д. Шарланов
КОНФЛИКТЪТ С ДАМЯН ВЕЛЧЕВ
На 25 октомври 1944 г. завеждащият Военния отдел на ЦК на БРП (к) полк. Георги Дамянов докладва пред Политбюро и членовете на контролната комисия за положението във войската. Той изнася данни, че от общо три хиляди действащи офицери, без запасните, досега са арестувани 151, а уволнени - 289. Отделно от тях в първите дни след 9 септември 1944 г. са задържани 350 офицери. На подготовка във Военното училище са изпратени 2000 ремсисти. Секретарят на РМС Титко Черноколев докладва, че към неговите централен, областен и околийски комитети има създадени военни отдели, които подпомагат чистката във войската. Политбюро обаче констатира, че тя съвсем не е задоволителна, и решава срокът й да бъде удължен до 15 ноември 1944 г.
В резултат последва нова вълна от масови репресии, засягащи кадровия потенциал на войската.
За „партийната чистка” на 7 ноември 1944 г. полк. Георги Дамянов изпраща подробен доклад на Георги Димитров в Москва. Според него са арестувани 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. С тях се води следствие и се готвят за Народния съд. Търсят се да бъдат задържани още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”. „Още трябва да бъдат изгонени от войската - пише Георги Дамянов - 1650 офицери.” Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование. А на 18 септември 1944 г. правителството е утвърдило заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на „народните борци”: Тодор Тошев - о. з. майор, Петър Илиев - капитан, Владимир Стойчев -подполковник, Крум Лекарски - о. з. майор, Стоян Трендафилов - о. з. майор, Кирил Станчев - о. з. майор, Димитър Попов - капитан, и Димитър Томов -капитан. Те са главните действащи фигури в завземането на военното министерство и стратегическите пунктове на столицата през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. По онова време посочените лица са членове на Военния съюз и политическия кръг „Звено”.
На 13 ноември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев се срещат с политическия секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов. Пред него те изказват остро недоволство от продължаващите на места „своеволни арести”, обиски и конфискации. Те подхвърлят „опасната” според Трайчо Костов мисъл, че „ако милицията не е в състояние да се справи, да й се даде в помощ войската”. В случая неговото безпокойство идва от това, че в действителност войсковите части ще бъдат изпратени да контролират действията на органите на милицията и да предотвратяват незаконните арести. Затова Трайчо Костов отхвърля тяхното предложение, като им обяснява, че линията на партията е „за решителна борба против своеволията. Но настроенията на масите са олевели и стихията не може изведнъж да се овладее”. Обаче Трайчо Костов и дума не споменава за решението на Политбюро да се удължи срокът на чистката.
Но военният министър Дамян Велчев няма намерение да бъде страничен наблюдател. При това на 14 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, С окръжно от 18 ноември 1944 г. до гарнизонните и войсковите поделения той нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него. На 23 ноември 1944 г. Министерският съвет одобрява постановление № 4, внесено от военния министър. На заседанието не присъстват министрите на БРП (к). Според Никола Петков то е било подкрепено, за „да се вслушаме в съвета, даден на делегацията по примирието в Москва от министъра на външните работи В. Молотов, да се пазят офицерските кадри, понеже много трудно се създават”.
Съгласно постановление № 4 всички офицери, подофицери и войници от действащата войска и запасни, които са извършили или се уличават в извършване на престъпления по Наредбата-закон за Народния съд, ако изявят желание, могат да бъдат изпратени на фронта. Проявилите се да бъдат третирани по следния начин: ранените или наградените с орден за храброст се считат за напълно невиновни и се освобождават от всякаква отговорност; тези с примерно поведение се наказват с минимум наказание. Наказателно преследване срещу непосредствено участващите във войната не се възбужда, а там, където е възбудено, се спира.
С радиограма от Москва Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов, че с постановлението на Дамян Велчев „фактически се анулира законът за Народния съд”. Това партията не бива да допусне.
Във връзка с „неправомерните арести” по думите на Дамян Велчев на 25 ноември 1944 г. той издава специална заповед. За избягване на посегателства върху военнослужещи от неизвестни лица и „неотговорни фактори” всички офицери и подофицери се задължават да спят в казармите, като вземат мерки за лична отбрана. При опит за незаконно задържане всеки военнослужещ да се противопостави с оръжие. По гарнизони да се формират комендантски охранителни взводове, а в дивизионните области - охранителни роти, въоръжени с автоматично оръжие. .Командирите на полковете и частите да не допускат в казармите външни лица и задържането на техни подчинени. Военните се разследват само в казармените затвори, а ако трябва да бъдат разпитани на друго място, да бъдат винаги връщани за нощуване. Последното е предназначено да предотврати „безследното изчезване и отвличане на офицери”.
Реакцията на ЦК на БРП (к) е твърде остра. На 28 ноември 1944 г. Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов са изпратени от Политбюро на разговор с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Той протича доста нервно, стига се дори до размяна на реплики. На тяхното искане за отмяна на заповедта Дамян Велчев възразява: „Аз не мога да позволя да се дезорганизира моята армия, да се арестуват мои офицери. Това, което прави милицията, ще накара хората да хванат гората.” На забележката на Трайчо Костов, че той „защитава фашистите”, военният министър отговаря: „Не, аз защитавам достойнството на българския офицер.”
На среща в дома на Кимон Георгиев в присъствието на д-р Г. М. Димитров и Н. Петков Дамян Велчев заявява, че не ще позволи никому да прави еднопартийно управление и няма да допусне войската да стане партийна.
Поведението на Дамян Велчев се разглежда на специално заседание на Политбюро. Надделява мнението „да се изчака какво ще решат руските другари за Дамян Велчев и след това ще определим окончателно нашата позиция”.
Като резултат от заповедта на военния министър на 15 декември 1944 г. група въоръжени офицери се събират на пл.-„Славейков” в столицата. Те се опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията. Подобни прояви има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Налага се намесата на войскови части от Червената армия. Американските и английските представители в Съюзната контролна комисия изказват несъгласие с техните действия и искат обяснение на ген. С. Бирюзов. Отговорено им е, че това са „фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.
На 29 ноември 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: „Бирюзов рязко реагира на заповедта на Велчев, даже възнамерява да постави въпроса за извеждането на българските войски от София. Това създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията. Можем да помислим и за оставката на Велчев, който със своята провокаторска заповед изостри нашите отношения със съветското командване, и за поставяне на поста военен министър по-надежден човек... Днес ще имаме подробен разговор с Бирюзов и в зависимост от този разговор окончателно ще определим нашата линия.”
Ден след това е изпратена нова радиограма. „Велчев - пише Трайчо Костов - яко ще го натисне съветското командване за отмяна на неговата заповед. Помощник-командирите отказват да я изпълняват. Нашите генерали му заявиха, че не могат да му имат доверие, докато не отмени заповедта. Ние също здраво притиснахме съюзниците, заявявайки им, че няма да позволим да се минира делото на ОФ.”
В спомените си ген. С. Бирюзов обяснява, че една от важните функции на възглавената от съветското командване СКК е „да осъществява контрол за ликвидиране на всички остатъци от бившия фашистки режим в страната, да обезпечи привличане към отговорност и наказване на всички военни престъпници”.
Години по-късно миналият в опозиция Никола Петков споделя, че Бирюзов играел „ролята на Каулбарс” [Генерал-майор А. Каулбарс е пратеник на руския император Александър III в България. През юни 1892 г. с назначен за министър на войната в княжеството.]. Той обяснява масовите репресии с наличието на руските войски в страната. „Това - казва Никола Петков - не би могло да се случи при тяхно отсъствие. Покрай сухото изгоря и много сурово.”
С репресиите Никола Петков обяснява и излизането си от правителството на Кимон Георгиев. На 11 декември 1946 г. във Великото народно събрание той заявява на Антон Югов: „Затова напуснах ОФ, защото избивахте хората. Избивахте отечественофронтовци. Избиваше ги г-н министърът Югов, който и днес ги избива и чиито ръце са толкова кървави, колкото са и тия на Александър Цанков.”
С писмо от 13 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: „Разбира се, ние трябва да използваме последните събития, за да укрепим своите позиции в армията, в държавния апарат и в страната, но това да правим умно, тактично, да не забравяме, че ние далеч още не сме така силни, за да можем да бъдем единственият решаващ фактор в страната и да диктуваме нашата воля на съюзниците. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали вече гражданска война.”
И наистина, на съвещание при ген. С. Бирюзов, на което присъстват министрите Антон Югов, Добри Терпешев, проф. Петко Стайнов, Димитър Нейков и Никола Петков, Дамян Велчев е принуден да отстъпи. Той приема и всички искания на ЦК за промени в ръководството на войската. На 19 декември 1944 г. за началник-щаб е назначен ген. Иван Атанасов, началник на канцеларията - ген. Петър Илиев, началник на РО - полк. Петър Вранчев, и началник на военното министерство - ген. Благой Иванов. Сменени са двама командири на дивизии, както и офицери, заемащи възлови позиции. Със задоволство Трайчо Костов отбелязва: „Много от тях са приети за членове на офицерската партийна група в ЦК.” По сведение на военния отдел от 9 септември до края на 1944 г. от всичко 2700 офицери от състава на войската за „фашистки прояви” са отстранени 1100 души.
Намесата на ген. С. Бирюзов във вътрешните работи на България идва от това, че още от 17 септември 1944 г. в оперативно отношение българската войска е поставена под командването на маршал Толбухин, а оперативните заповеди се осъществяват чрез нейния Генерален щаб. След подписване на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. той е определен и за председател на Съюзната (съветска) контролна комисия. Но поради отсъствие длъжността се изпълнява от ген. С. Бирюзов - негов заместник. Наименованието на комисията идва от това, че ръководството й е съставено от руски офицери. Англия и САЩ имат само свои представители в нея, което се използва за ограничаване на техните компетенции.
На 12 декември 1944 г. британският министър на външните работи А. Идън изпраща писмо до колегата си в СССР В. Молотов. В него настоява да се регламентира положението на английските представители в комисията. Този проблем е поставен отново по време на Ялтенската конференция. В предложената за 10 февруари 1945 г. за обсъждане нота на британската делегация се съдържат няколко искания. Най-важното от тях е да бъде приет статут на Съюзната контролна комисия в България, еднакъв с този на Унгария, за да могат английските представители „да се ползват с разумна свобода на придвижване и връзки”. Това минимално искане е съобразено с продължаващата война против Германия с оглед да не се изострят отношенията между съюзниците. От своя страна Сталин заявява, че няма да допусне да се нарушават редът и спокойствието в тила на Червената армия. Това се отнася до проявите на вътрешна съпротива в окупираните от нея територии.
След края на военните действия в британската нота се настоява да се осигури пълноправно членство на нейните и американските представители в комисията, да присъстват на всички заседания и да участват изцяло в разглеждането на всички стоящи въпроси. Те също така „трябва да имат право на пряк достъп до българските власти”. По обясними причини до обсъждането на нотата така и не се стига.
В писмото си от 13 декември 1944 г. Георги Димитров инструктира Политбюро да действа и по-нататък твърдо, но умерено, да проявява максимална маневреност и гъвкавост по отношение на съюзниците си и в частност към звенарите (става дума за Кимон Георгиев и Дамян Велчев - бел. авт.). В тази връзка да не се изтъква твърде много ръководната роля на комунистите в правителството и в ОФ и да не се предприемат стъпки, които биха могли да съдействат за формирането на антикомунистически блок. В момента БРП (к) няма интерес от възникването на правителствена криза и трябва да се стреми да я избегне.
Остра бележка е направена на министър Добри Терпешев за някои негови нетактични изказвания по време на преговорите за примирие. Той поставил въпроса, че „България може да се присъедини към Съветския съюз и с това да укрепи своето международно положение”. Според Трайчо Костов подобна „дипломатическа грешка” усложнява отношенията със съюзниците.
Всички тия по думите на Георги Димитров „самоограничения” на партията имат за цел да прикрият извършващата се съветизация на България.
В същата насока седмица по-късно от Москва идват указания да няма „увлечения” и „забягвания” напред и по други два въпроса. Първият се отнася до отделянето на църквата от държавата. Проблемът е поставен от ЦК на БРП (к) още през октомври 1944 г., но надделява схващането, че това трябва да става „бавно” и „внимателно”, за да не се създават излишни врагове в църковните кръгове в страната и в чужбина. Образуван е и ОФ комитет от свещеници със задачата да работи за „реформирането и обновяването” на църквата.
През ноември 1944 г. Георги Димитров получава информация за намеса в църковните работи и на милицията. Според нея „началникът на милицията Лев Главинчев, по народност македонец, в миналото терорист”, подготвял арести на всички членове на Светия синод с изключение на Софийския митрополит Стефан. Георги Димитров незабавно нарежда да се вземат решителни мерки и това да не се допусне. Той е на мнение, че БРП (к) трябва да се стреми да постави църквата в служба на отечественофронтовската власт, без да се бърза с отделянето на църквата от държавата.
Второто „увлечение” е свързано със съдбата на монархическата институция. С писмо от 18 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: „Що се отнася до династията, тя политически трябва да се дискредитира окончателно чрез Народния съд в лицето на цар Фердинанд и цар Борис и дворцовата камарила, а към царицата (и нейния малчик) необходимо е да се съхрани напълно лоялно отношение. Не е в наш интерес да поставяме още сега въпроса за ликвидиране на монархическия институт въобще.”
ИНТЕРВЮ
Директорът на Института по история към БАН проф. Георги Марков: Политиците имат свои сметки с историята
Проф. Георги Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 година. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е на историческите науки, преподава в Софийския университет и в Нов български универистет. Научните му интереси са в областта на новата история. В момента подготвя история на Втората световна война.
Има ли нещо символично, че на 9 май се празнува както победата над нацизма и края на Втората световна война в Европа, така и деня на Европа?
Става дума за една и съща дата, но за две различни години. Когато става дума за 9 май 1945 г. - това е краят на войната в Европа, но това е и дележът на Европа. На конференцията в Ялта - февруари 1945 г., тримата велики - Сталин, Рузвелт и Чърчил, се споразумяха да разделят Европа. Чърчил обаче знаеше, че без Червената армия не можеше да победи Хитлер и плати на Сталин исканата цена - Източна Европа да бъде под съветска власт. Рузвелт, който още не знаеше дали ще има атомна бомба, се нуждаеше също от Червената армия, за да се справи с Япония и също се съгласи на разделението на Европа.
Първата стъпка към обединението на Европа е 9 май 1950 г. Този ден не е избран случайно и тогава се сключва първият икономически договор за въгледобив и стомана в Западна Европа.
Коя е най-важната поука от Втората световна война?
В двете световни войни европейците взаимно се изтребват. Най-големите бойни полета и гробища са в Европа и вече светът не е Европа. Тогава загина евроцентризмът. Стара Европа вече мина на заден план в световната история. Поучени от милионите жертви европейците решават, че трябва да се обединят в една Европейска общност, сега Европейски съюз, за да се завърнат като фактор в световната политика и икономика. Това е най-мъдрата поука от двете световни войни. Когато европейските народи воюват губи цяла Европа и печелят други на други континенти - в Америка и в Азия.
Втората световна война има дългосрочни последици, тъй като с нейното завършване започна Студената война и Европа и обществата бяха разделени.
Съгласен ли сте с твърдението, че победата над нацистка Германия има две лица - това е победа над една тоталитарна идеология и същевремено победа на друга тоталитарна идеология над източната част на Европа?
Да. Защото Втората световна война, за разлика от Първата не е толкова борба между нациите, колкото борба между идеологиите. Съветската армия премина през България, но насади и съветския модел за 45 години. Но това е с разрешението на западните Велики сили. Те също имат историческа вина за разделението на Европа, която премълчават. Западните Велики сили се оправдават, че Сталин ги е излъгал, че в Източна Европа ще има свободни и демократични избори в присъствието на Съветската армия. Сталин и СССР, но и западните страни много точно спазваха споразумението за дележа на Европа до падането на Берлинската стена. Когато през 1956 г. унгарците се вдигнаха на въстание те чакаха американските танкове. Но има Ялта. И чехите имаха Пражка полет, имаше ноти, протести, но какво от това.
Как ще коментирате писмото, публикувано вчера във "Файненшъл таймс" и подписано от бивши дисиденти, сред които и бившият ни премиер Филип Димитров, които заявиха, че честването на 9 май в Москва е пародия?
Според мен тук има известно бъркане на събитията и на ценностите. През Първата световна война решаващият фронт е Западният фронт, докато във Втората световна война решаващият фронт е Източният. Червената армия е главната сила на антихитлеристката коалиция и Чърчил го признава. Естествено е, че отбелязването на края на войната ще стане в Москва. САЩ са дали около 350 000 жертви. За десет години толкова загиват в автомобилни катастрофи. А съветските жертви непрекъснато растат. При Сталин бяха 7 милиона. Хрушчов, който изобличи култа към Сталин ги докара на 20 милиона. Сега стана ясно, че загиналите от бившия СССР са 27 милиона. От общо 55 милиона загинали във войната половината жертви са съветски граждани.
Друг е въпросът, че това е повод да се скърби, а не да се гордеят в Москва с дадените жертви. Тук историкът веднага пита - защо трябваше толкова милиони да загинат? Кой е виновен? Хитлер - ясно, той е виновен с плана "Барбароса" и "Моята борба". Но кои са виновни в Кремъл? Тук руските историци трябва да извадят неудобната истина. Ако не бяха грешките на Кремъл жертвите нямаше да са 27 милиона.
Що се отнася до освободителната мисия на Червената армия президентът Путин изброи по инерция от съветската епоха 11 освободени народа. Прибалтийските народи с право се сърдят и искат извинение, тъй като те са окупирани от Съветската армия въз основа на пакта Сталин-Хитлер от 23 август 1939 г. Това е първият дележ на Европа и документът се криеше от съветските историографи.
Трябва ли Русия да се извини за окупацията на Прибалтика?
Трите малки балтийски държави са в правото си да искат извинение от Русия. Веднага обаче трябва да се постави въпросът и за България. Някои говорят за т.нар. второ освобождение на България. Трябва да се знае - няма две освобождения, има само едно освобождение. Второто е окупация. Това може да се докаже с архивни документи и това в Москва много добре го знаят.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември Съветската армия нахлува в България. На 9-ти става държавен преврат с решаващата помощ, както се признаваше от БКП, на Съветската армия. Но до края на 1947 г. имаме статут на окупирана държава. Московското примирие от 28 октомври 1944 г. е много странно примирие. От една страна Българската армия трябва да сложи оръжие като съюзник на Хитлер, от друга страна трябва да го обърне срещу Хитлер. Цялата Българска армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. А неговият началник щаб ген. Бирюзов е заместник-председател, но фактически е председател на Съюзната контролна комисия, която действа в България. Това е върховният орган на управление, който е над правителството на Отечествения фронт. Без подписа на ген. Бирюзов не може да мине постановление на Министерския съвет.
Освен това в България има група съветски окупационни войски. Ние поемаме всички разноски на съветските окупационни войски. Те се изтеглят от България по силата на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., който е договор с победен съюзник на Хитлер. Мит е, че ние сме победили заедно със Съветската армия. Това не е вярно.
Въпреки че след 9 септември 1944 г. България участва във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, ние не сме сред победителите, така ли?
Ние воюваме на страната на антихитлеристката коалиция, даваме хиляди жертви, но не се стига до признаването ни за победител. През 1945 г. Сталин е извоювал 3 гласа в ООН - Съветският съюз, Украйна и Беларус. Вижте каква е тактиката на съветското правителство. Украйна и Беларус гласуват за признаването ни като победител във войната, а Съветският съюз - против. Има протоколи на ООН. България не е призната за съвоюваща държава и по силата на Парижкия договор трябва да плаща репарации на Югославия и Гърция. Армията е ограничена на 60 000 души. Всички германски и италиански активи стават съветска собственост. Освен това съветите изнасят оборудване на заводи и предприятия, които са германски и италиански. Когато напускат съветските войски "забравят" да ни върнат локомотивите и вагоните.
Без да отричаме участието на Българската армия и жертвите, които дадохме, без да оскърбяваме ветераните, но такива са събитията и не бива да ги преиначаваме. Ние не сме победители, а победени.
Защо СССР не ни призна за съвоюваща страна?
Защото винаги можеха да ни размахат пръст и да кажат: "Вие, съюзниците на Хитлер сте по-ниските." И ние се снишавахме пред тях.
Победените страни във Втората световна война вече нееднократно са се извинявали заради извършените от тях престъпления. Трябва ли и победителите да се извинят?
Крайно време е да се каже, че и победителите трябва да бъдат съдени за военни престъпления. Ние знаем престъпленията на Тристранния пакт. Нека да се видят и военните престъпления на другата страна. За да напишем историята на Втората световна война трябва да се разделим с порочното начало, че историята се пише от победителите. Екатерина Велика казва на генерал Суворов, че победителите не ги съдят. Смятам, че и победителите трябва да се извинят за своите военни престъпления.
Например, не се говори за Дрезден, когато през февруари 1945 г. градът е претъпкан с бежанци от Прусия. 115 000 хиляди души, сред които много жени и деца, са изгорени живи с напалм от английски бомбардировачи. Това е престъпление срещу човечеството. САЩ казват - да разделихме Европа, съжаляваме за Прибалтика и толкова. Те не са се извинили на японците за Хирошима и Нагазаки. Американската рана е Пърл Харбър. Толкова американски филми бяха направени за това. Там загиват 3200 души военни - моряци и летци. А в Хирошима и Нагазаки жертвите са 340 000 души. Нека кажем нещо и за Съветската армия, която беше идеализирана в България. За убийството на хиляди полски офицери в Катинската гора, което се приписа на Хитлер е известно. Едва в началото на 90-те години Горбачов се извини. Известно е, че по заповед на Сталин бяха избити интелектуалци и офицери в Прибалтика.
През Втората световна война не се завръщат почти 2 млн. съветски военнопленници. Същевременно пък са унищожени половин милион германски военнопленници. Те са държани в лагери до 1955 г. - 10 години след края на войната, когато Аденауер освободи последните. От Шеста армия на фелдмаршал Паулус, която е 330 000, са пленени 90 000. От тях само 6000 са оцелели. Има конвенции за военнопленниците. Вярно е, че Хитлер не ги е спазвал, но и Сталин не ги е спазвал.
Когато са обсадени някои германски градове, германски параходи евакуират жени и деца, които са били струпани по палубите и се виждат от съветските подводници, но те ги потапят с торпедо. Жените и децата били виновни за Хитлер и трябвало да отговярят за него. Нашият кораб "Струма" с 600 евреи, които през България бягат за Палестина, е потопен в Босфора от съветска подводница. Макар че нашата марксистко-ленинска историография твърдеше, че това била германска подводница.
България пък трябва да признае, че не успя да спаси евреите в Македония и Беломорска Тракия. Така е в историята. Понякога сметката е цинична, но е вярна. Историята не може да бъде черно-бяла и няма само лоши и само добри.
Трябва ли да се пренапише историята на Втората световна война?
Историците трябва да напишат отново историята на Втората световна война и това важи и за участието на България във войната. Втората световна у нас включваше и Гражданската война, която раздели обществото, раздели историографията и оценките са коренно противоположни. Историята трябва да се напише наново и да не се дели на победители и победени, тъй като който е победен иска реванш. До кога ще си връщаме? Всеки си държи на своята страна.
Трябва да приближим историята колкото се можеше повече към истината. Някои искат да бутнат паметника на Червената армия. Аз съм против бутането на паметници. Това е една епоха. Това че бе съборен мавзолея не означава, че 45 години не е имало еднопартийна диктатура.
По време на така наречената символична война у нас, която се превърна във въздушна загиват 2500 души. Няма паметник на тези жертви. Не беше удобно. До 1989 г. Компартията, ругаейки американския империализъм, можеше да направи един паметник на жертвите на англо-американските бомбардировки. Но те пък са част от антихитлеристката коалиция и бомбардират със съгласието на Сталин. Сега сме в НАТО и американците и англичаните ни са съюзници и няма да ги дразним. Но истината в историята е неудобна. Така беше преди 1989 г. така е и сега. Няма вече неудобни истини. Те трябва да се кажат. Трябва да се каже и за жертвите на Гражданската война в България. Иначе не можем да постигнем това прословуто национално помирение.
Смятате ли, че е възможно у нас да има общ пантеон на жертвите на фашизма и на комунизма? Имаше идея мавзолеят да бъде превърнат в такъв пантеон.
Да имаше такава идея. И за Братската могила имаше подобна идея. У нас го няма генерал Франко. Испанската гражданска война е най-жестоката война - през 1936 -1939 г. загиват 1 млн. души. Но ген. Франко, който е от едната страна на барикадата, казва, че този народ не може да е вечно разделен и да се мрази. Той заявява: "Дайте, аз ще го помиря" и издига Долината на падналите в Мадрид. Това е един огромен паметник, на който пише "Всички те паднаха за доброто на Испания". И франкисти, и комунисти, и анархисти смятат, че ще изградят една по-добра Испания.
Добре, че успяхме да спасим Гарнизонното стрелбище, тъй като то щеше да бъде съборено. През 1991 г. предложих там да направим Музей срещу политическото насилие. По-късно до табелката, която стои там "55 разстреляни комунисти" добавихме и "Жертви на политическото насилие". Негови жертви са както комунисти, така и регенти, министри, и депутати.
Ние историците трябва да помирим страстите. Ние не трябва да оправдаем, а да обясним събитията от Втората световна война. До 1989 г. има издадени хиляди книги за тази война, но те бяха написани през призмата на победителите. Те казваха кой е фашист, кой е антифашист и кой трябва да бъде зачеркнат и охулен в историята.
Ние не можем да махнем партизанското движение у нас, а трябва да обясним защо и как е възникнало и как са се развили събитията. Макар и командван от Москва нашият вътрешен фронт срещу държавата е част от европейската съпротива и не можем да се правим, че това не е било.
Как оценявате жестовете, които направиха един към друг лидера на БСП Сергей Станишев и премиера Симеон Сакскобургготски - единият поднесе цветя на жертвите на терористичния акт в църквата "Света Неделя" през 1925 г., а другият му благодари. Това според вас част от помирението ли е или е чисто предизборен ход?
Това е предизборен ход от страна на двамата. Те не могат да преодолеят своето ДНК. И Симеон е син на баща си цар Борис ІІІ, и Станишев е син на Димитър Станишев - секретар на ЦК на БКП и най-младият чавдарец. Не казвам, че децата трябва да отговарят за родителите си. Но нито Симеон ще каже - "Да моят баща е сгрешил и има грях във Втората световна война", нито Станишев ще отрече, че баща му се е борил против монархо-фашистката диктатура. Миналата година той обикаля партизанските землянки. Така че това е предизборен ход, опит за помирение с цел евентуална коалиция след изборите.
Но истинско помирение ли е това?
Не, това не е искрено. Политиците имат свои сметки с историята. Не съм съгласен, че трябва да се загърбва историята. Раните не трябва да се ровят, а трябва да се извлекат горчиви поуки от тези жертви и да се разбере, че няма вечни победители и няма вечни победени. Историята е като пълноводна река, тя тече и щастие е, че никой няма последната дума. Когато чуя някой да ми каже - "Това е истината", аз казвам, че този не е историк. За историка истината е една непостижима мечта
Интервю на Марина Чертова
Офицерски звания
Отличия
|
Военни назначения
|
Източници
Библиография
|
Фотоархив
38-ми випуск на Военното училище в София (1917)
|
|
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
- Български полковници
- Носители на орден За храброст
- Носители на орден За военна заслуга
- Тридесет и осми випуск на Военното училище в София
- Български военни дейци от Втората световна война
- Какво сочи насам
- Свързани промени
- Качване в Общомедия
- Специални страници
- Версия за печат
- Постоянна препратка
- Цитиране на статията
- Подстраници
- Последна промяна на страницата: 14:39, 23 март 2012.
Полк. Иван Бонев – герой в служба на дълга
По-рано тази година информирахме нашите читатели, че председателят на клуб “Пловдив”, о.р. кап. д-р Боньо Бонев (67 в.) подготвя книга за своя баща полк. Иван Бонев (38 в.), героят от Деве Баир, последният командир на 9-ти пехотен пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк. Героят от две войни, любимецът на войниците и гордост на пловдивчани намира своя край в концлагера Росица.
Прекрасно е, че книгата излезе в годината на 125-годишнината на полка и стана част от тържествата по овековечаването на тази прославена военна част.
На 21 ноември книгата бе представена в Театралния салон на Военен клуб – Пловдив. Присъстваха десетки членове на Съюза, граждани, членове на родолюбиви организации, представители на пловдивската културна общественост. Специално за събитието от София бе дошъл председателят на Съюза полк. Рухчев.
Седмица по-късно, на 28.11. на разширено заседание на управителния съвет на СВ ВНВУ, редакционната колегия на сп. Един завет и ръководствата на софийските клубове (по випуски) полк. Рухчев разказа за премиерата в Пловдив, а зам.председателят к.д.п. Атанас Илев представи книгата пред софийските читатели.
“Поривът на гимназистите да кандидатстват в кадетските класове на Военното на Н.В. училище бе неудържим. Двадесет и шест от тридесет и двамата ученици в нашия клас бяха подали документи и се готвеха за конкурса. Те виждаха себе си при всяка среща с млад офицер. Красива униформа, ботуши, шпори, сабя, пелерина, ръкавици, шапка с кокарда. По такъв офицер въздишаха ученички и млади госпожици.”
http://edinzavet.wordpress.comВиж още:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0#.D0.92.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BE.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.B8_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.A2.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B8.D1.8F_.D0.A0.D0.B0.D0.B9.D1.85
Военни операции срещу Третия Райх
Паметник на загиналите във войната срещу Германия от с. Очуша
Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.
Щандарт на пехотен полк от Вермахта, трофей на Националния военноисторически музей.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция). Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен.
ПоследициВъпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум, след който страната е обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. Политиката на БРП е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана преди това от Коминтерна, чийто бивш генерален секретар е Димитров. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България. Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска. Така през същата година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България недвусмислено се оформя като сателит на СССР.
|
Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
- ↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949 г., стр. 671
- ↑ Българският Великден край Охридското езеро, проф д-р Божидар Димитров, в-к Стандарт, 19 Април 2004 г.
- ↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
- ↑ Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3
- ↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
- ↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.692
- ↑ Гърдев, Борислав. 125 години от рождението на Богдан Филов. // Електронно списание LiterNet, 2008. Посетен на 11 юли 2009.
- ↑ Цветков, Пламен. Какво се случва на България през септември 1944 г.. // декомунизация. Посетен на 11 юли 2009.
Вижте също
| Показване п • б • р Втора световна война |
|---|
|
Категория:
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
