Дамян Велчев от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Тази статия е за офицера. За оперния певец вижте Дамян Велчев (музикант).

---

Дамян Велчев български военен деец и политик   Роден: 4 март 1883 Габрово, България Починал: 25 януари 1954 Франция

Дамян Велчев Дамянов е български офицер и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата „Звено“. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век.

Биография

Завършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.

Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.

През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на „Звено“. Участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който става военен министър и е повишен в генералско звание.

През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство.

Генерал-полковник Дамян Велчев умира на 25 януари 1954 г. във Франция.

Награди

• Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ 5-та степен с мечове по средата
• Съветски орден „Суворов“ 1-ва степен

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Показване п • б • р ← Началник на Военното училище (14 юни 1923 – 5 септември 1928) →

Показване п • б • р ← Министър на войната (9 септември 1944 – 25 септември 1946) →

Генерали от Третото българско царство

Показване Категории:

• Български генерали
• Носители на орден За храброст
• Носители на орден Свети Александър
• Български политици (1918-1945)

Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.
П. Мешкова, Д. Шарланов
 

КОНФЛИКТЪТ С ДАМЯН ВЕЛЧЕВ
 

На 25 октомври 1944 г. завеждащият Военния отдел на ЦК на БРП (к) полк. Георги Дамянов докладва пред Политбюро и членовете на контролната комисия за положението във войската. Той изнася данни, че от общо три хиляди действащи офицери, без запасните, досега са арестувани 151, а уволнени - 289. Отделно от тях в първите дни след 9 септември 1944 г. са задържани 350 офицери. На подготовка във Военното училище са изпратени 2000 ремсисти. Секретарят на РМС Титко Черноколев докладва, че към неговите централен, областен и околийски комитети има създадени военни отдели, които подпомагат чистката във войската. Политбюро обаче констатира, че тя съвсем не е задоволителна, и решава срокът й да бъде удължен до 15 ноември 1944 г.

В резултат последва нова вълна от масови репресии, засягащи кадровия потенциал на войската.

За „партийната чистка” на 7 ноември 1944 г. полк. Георги Дамянов изпраща подробен доклад на Георги Димитров в Москва. Според него са арестувани 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. С тях се води следствие и се готвят за Народния съд. Търсят се да бъдат задържани още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”. „Още трябва да бъдат изгонени от войската - пише Георги Дамянов - 1650 офицери.” Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование. А на 18 септември 1944 г. правителството е утвърдило заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на „народните борци”: Тодор Тошев - о. з. майор, Петър Илиев - капитан, Владимир Стойчев -подполковник, Крум Лекарски - о. з. майор, Стоян Трендафилов - о. з. майор, Кирил Станчев - о. з. майор, Димитър Попов - капитан, и Димитър Томов -капитан. Те са главните действащи фигури в завземането на военното министерство и стратегическите пунктове на столицата през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. По онова време посочените лица са членове на Военния съюз и политическия кръг „Звено”.

На 13 ноември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев се срещат с политическия секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов. Пред него те изказват остро недоволство от продължаващите на места „своеволни арести”, обиски и конфискации. Те подхвърлят „опасната” според Трайчо Костов мисъл, че „ако милицията не е в състояние да се справи, да й се даде в помощ войската”. В случая неговото безпокойство идва от това, че в действителност войсковите части ще бъдат изпратени да контролират действията на органите на милицията и да предотвратяват незаконните арести. Затова Трайчо Костов отхвърля тяхното предложение, като им обяснява, че линията на партията е „за решителна борба против своеволията. Но настроенията на масите са олевели и стихията не може изведнъж да се овладее”. Обаче Трайчо Костов и дума не споменава за решението на Политбюро да се удължи срокът на чистката.

Но военният министър Дамян Велчев няма намерение да бъде страничен наблюдател. При това на 14 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, С окръжно от 18 ноември 1944 г. до гарнизонните и войсковите поделения той нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него. На 23 ноември 1944 г. Министерският съвет одобрява постановление № 4, внесено от военния министър. На заседанието не присъстват министрите на БРП (к). Според Никола Петков то е било подкрепено, за „да се вслушаме в съвета, даден на делегацията по примирието в Москва от министъра на външните работи В. Молотов, да се пазят офицерските кадри, понеже много трудно се създават”.

Съгласно постановление № 4 всички офицери, подофицери и войници от действащата войска и запасни, които са извършили или се уличават в извършване на престъпления по Наредбата-закон за Народния съд, ако изявят желание, могат да бъдат изпратени на фронта. Проявилите се да бъдат третирани по следния начин: ранените или наградените с орден за храброст се считат за напълно невиновни и се освобождават от всякаква отговорност; тези с примерно поведение се наказват с минимум наказание. Наказателно преследване срещу непосредствено участващите във войната не се възбужда, а там, където е възбудено, се спира.

С радиограма от Москва Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов, че с постановлението на Дамян Велчев „фактически се анулира законът за Народния съд”. Това партията не бива да допусне.

Във връзка с „неправомерните арести” по думите на Дамян Велчев на 25 ноември 1944 г. той издава специална заповед. За избягване на посегателства върху военнослужещи от неизвестни лица и „неотговорни фактори” всички офицери и подофицери се задължават да спят в казармите, като вземат мерки за лична отбрана. При опит за незаконно задържане всеки военнослужещ да се противопостави с оръжие. По гарнизони да се формират комендантски охранителни взводове, а в дивизионните области - охранителни роти, въоръжени с автоматично оръжие. .Командирите на полковете и частите да не допускат в казармите външни лица и задържането на техни подчинени. Военните се разследват само в казармените затвори, а ако трябва да бъдат разпитани на друго място, да бъдат винаги връщани за нощуване. Последното е предназначено да предотврати „безследното изчезване и отвличане на офицери”.

Реакцията на ЦК на БРП (к) е твърде остра. На 28 ноември 1944 г. Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов са изпратени от Политбюро на разговор с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Той протича доста нервно, стига се дори до размяна на реплики. На тяхното искане за отмяна на заповедта Дамян Велчев възразява: „Аз не мога да позволя да се дезорганизира моята армия, да се арестуват мои офицери. Това, което прави милицията, ще накара хората да хванат гората.” На забележката на Трайчо Костов, че той „защитава фашистите”, военният министър отговаря: „Не, аз защитавам достойнството на българския офицер.”

На среща в дома на Кимон Георгиев в присъствието на д-р Г. М. Димитров и Н. Петков Дамян Велчев заявява, че не ще позволи никому да прави еднопартийно управление и няма да допусне войската да стане партийна.

Поведението на Дамян Велчев се разглежда на специално заседание на Политбюро. Надделява мнението „да се изчака какво ще решат руските другари за Дамян Велчев и след това ще определим окончателно нашата позиция”.

Като резултат от заповедта на военния министър на 15 декември 1944 г. група въоръжени офицери се събират на пл.-„Славейков” в столицата. Те се опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията. Подобни прояви има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Налага се намесата на войскови части от Червената армия. Американските и английските представители в Съюзната контролна комисия изказват несъгласие с техните действия и искат обяснение на ген. С. Бирюзов. Отговорено им е, че това са „фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

На 29 ноември 1944 г. ЦК на БРП (к) информира Георги Димитров в Москва: „Бирюзов рязко реагира на заповедта на Велчев, даже възнамерява да постави въпроса за извеждането на българските войски от София. Това създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията. Можем да помислим и за оставката на Велчев, който със своята провокаторска заповед изостри нашите отношения със съветското командване, и за поставяне на поста военен министър по-надежден човек... Днес ще имаме подробен разговор с Бирюзов и в зависимост от този разговор окончателно ще определим нашата линия.”

Ден след това е изпратена нова радиограма. „Велчев - пише Трайчо Костов - яко ще го натисне съветското командване за отмяна на неговата заповед. Помощник-командирите отказват да я изпълняват. Нашите генерали му заявиха, че не могат да му имат доверие, докато не отмени заповедта. Ние също здраво притиснахме съюзниците, заявявайки им, че няма да позволим да се минира делото на ОФ.”

В спомените си ген. С. Бирюзов обяснява, че една от важните функции на възглавената от съветското командване СКК е „да осъществява контрол за ликвидиране на всички остатъци от бившия фашистки режим в страната, да обезпечи привличане към отговорност и наказване на всички военни престъпници”.

Години по-късно миналият в опозиция Никола Петков споделя, че Бирюзов играел „ролята на Каулбарс” [Генерал-майор А. Каулбарс е пратеник на руския император Александър III в България. През юни 1892 г. с назначен за министър на войната в княжеството.]. Той обяснява масовите репресии с наличието на руските войски в страната. „Това - казва Никола Петков - не би могло да се случи при тяхно отсъствие. Покрай сухото изгоря и много сурово.”

С репресиите Никола Петков обяснява и излизането си от правителството на Кимон Георгиев. На 11 декември 1946 г. във Великото народно събрание той заявява на Антон Югов: „Затова напуснах ОФ, защото избивахте хората. Избивахте отечественофронтовци. Избиваше ги г-н министърът Югов, който и днес ги избива и чиито ръце са толкова кървави, колкото са и тия на Александър Цанков.”

С писмо от 13 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: „Разбира се, ние трябва да използваме последните събития, за да укрепим своите позиции в армията, в държавния апарат и в страната, но това да правим умно, тактично, да не забравяме, че ние далеч още не сме така силни, за да можем да бъдем единственият решаващ фактор в страната и да диктуваме нашата воля на съюзниците. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали вече гражданска война.”

И наистина, на съвещание при ген. С. Бирюзов, на което присъстват министрите Антон Югов, Добри Терпешев, проф. Петко Стайнов, Димитър Нейков и Никола Петков, Дамян Велчев е принуден да отстъпи. Той приема и всички искания на ЦК за промени в ръководството на войската. На 19 декември 1944 г. за началник-щаб е назначен ген. Иван Атанасов, началник на канцеларията - ген. Петър Илиев, началник на РО - полк. Петър Вранчев, и началник на военното министерство - ген. Благой Иванов. Сменени са двама командири на дивизии, както и офицери, заемащи възлови позиции. Със задоволство Трайчо Костов отбелязва: „Много от тях са приети за членове на офицерската партийна група в ЦК.” По сведение на военния отдел от 9 септември до края на 1944 г. от всичко 2700 офицери от състава на войската за „фашистки прояви” са отстранени 1100 души.

Намесата на ген. С. Бирюзов във вътрешните работи на България идва от това, че още от 17 септември 1944 г. в оперативно отношение българската войска е поставена под командването на маршал Толбухин, а оперативните заповеди се осъществяват чрез нейния Генерален щаб. След подписване на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. той е определен и за председател на Съюзната (съветска) контролна комисия. Но поради отсъствие длъжността се изпълнява от ген. С. Бирюзов - негов заместник. Наименованието на комисията идва от това, че ръководството й е съставено от руски офицери. Англия и САЩ имат само свои представители в нея, което се използва за ограничаване на техните компетенции.

На 12 декември 1944 г. британският министър на външните работи А. Идън изпраща писмо до колегата си в СССР В. Молотов. В него настоява да се регламентира положението на английските представители в комисията. Този проблем е поставен отново по време на Ялтенската конференция. В предложената за 10 февруари 1945 г. за обсъждане нота на британската делегация се съдържат няколко искания. Най-важното от тях е да бъде приет статут на Съюзната контролна комисия в България, еднакъв с този на Унгария, за да могат английските представители „да се ползват с разумна свобода на придвижване и връзки”. Това минимално искане е съобразено с продължаващата война против Германия с оглед да не се изострят отношенията между съюзниците. От своя страна Сталин заявява, че няма да допусне да се нарушават редът и спокойствието в тила на Червената армия. Това се отнася до проявите на вътрешна съпротива в окупираните от нея територии.

След края на военните действия в британската нота се настоява да се осигури пълноправно членство на нейните и американските представители в комисията, да присъстват на всички заседания и да участват изцяло в разглеждането на всички стоящи въпроси. Те също така „трябва да имат право на пряк достъп до българските власти”. По обясними причини до обсъждането на нотата така и не се стига.

В писмото си от 13 декември 1944 г. Георги Димитров инструктира Политбюро да действа и по-нататък твърдо, но умерено, да проявява максимална маневреност и гъвкавост по отношение на съюзниците си и в частност към звенарите (става дума за Кимон Георгиев и Дамян Велчев - бел. авт.). В тази връзка да не се изтъква твърде много ръководната роля на комунистите в правителството и в ОФ и да не се предприемат стъпки, които биха могли да съдействат за формирането на антикомунистически блок. В момента БРП (к) няма интерес от възникването на правителствена криза и трябва да се стреми да я избегне.

Остра бележка е направена на министър Добри Терпешев за някои негови нетактични изказвания по време на преговорите за примирие. Той поставил въпроса, че „България може да се присъедини към Съветския съюз и с това да укрепи своето международно положение”. Според Трайчо Костов подобна „дипломатическа грешка” усложнява отношенията със съюзниците.

Всички тия по думите на Георги Димитров „самоограничения” на партията имат за цел да прикрият извършващата се съветизация на България.

В същата насока седмица по-късно от Москва идват указания да няма „увлечения” и „забягвания” напред и по други два въпроса. Първият се отнася до отделянето на църквата от държавата. Проблемът е поставен от ЦК на БРП (к) още през октомври 1944 г., но надделява схващането, че това трябва да става „бавно” и „внимателно”, за да не се създават излишни врагове в църковните кръгове в страната и в чужбина. Образуван е и ОФ комитет от свещеници със задачата да работи за „реформирането и обновяването” на църквата.

През ноември 1944 г. Георги Димитров получава информация за намеса в църковните работи и на милицията. Според нея „началникът на милицията Лев Главинчев, по народност македонец, в миналото терорист”, подготвял арести на всички членове на Светия синод с изключение на Софийския митрополит Стефан. Георги Димитров незабавно нарежда да се вземат решителни мерки и това да не се допусне. Той е на мнение, че БРП (к) трябва да се стреми да постави църквата в служба на отечественофронтовската власт, без да се бърза с отделянето на църквата от държавата.

Второто „увлечение” е свързано със съдбата на монархическата институция. С писмо от 18 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: „Що се отнася до династията, тя политически трябва да се дискредитира окончателно чрез Народния съд в лицето на цар Фердинанд и цар Борис и дворцовата камарила, а към царицата (и нейния малчик) необходимо е да се съхрани напълно лоялно отношение. Не е в наш интерес да поставяме още сега въпроса за ликвидиране на монархическия институт въобще.”
 

www.kroraina.com