«Гладомор» – нов термин, използван за
обозначаване на преднамерено масово унищожаване
на хората чрез глад.

Андреа Грациози, «СЪВЕТСКИЯТ ГЛАД И УКРАИНСКИЯТ ГЛАДОМОР».

Глад и нищета свирепстват в цели страни, региони и даже континенти. Гладът и нищетата, свалящи човека до нивото на животно с едно единствено желание – да намери храна и минимални средства за съществуване.

Унищожаване до една трета от годните за консумация продукти и изключително строги квоти за фермерите от Европейската общност и страните от Северна Америка. Средният доход на глава от населението в тези страни в пъти превишава същия показател в слаборазвитите страни.

Такива са днешните контрасти, които нормалният разум отказва да приеме.

„Защото планетата е достатъчно богата да нахрани всички ни… Нека разделим помежду си работата и нейните плодове по равно – и бедите ни ще свършат!…” Тези думи са написани още през 1940г. във вестника „Ума” (Народ) от един от великите мъдреци на нашето време Баал а-Сулам. Днес мнозина учени и специалисти с готовност ще се подпишат под тях. Изследванията свидетелстват, че при сегашното развитие на науката и технологиите 10-15% от работещите са способни да осигурят достойно съществуване на цялото човечество.

Какво тогава ни пречи „… да разделим помежду си работата и плодовете и по равно…”?

Очевидно е, че никой никога няма да може да отмени двата фундаментално обединяващи ни фактора – имаме една планета за всички ни и сме представители на един и същ биологичен вид. И въпреки това, гладът и нищетата са съпътстващата ни трагична реалност. Защо?

Като начало, да фиксираме два неоспорими факта:

- наличие на материални ресурси, достатъчни за цялото човечество;

- гладът и нищетата на почти половината от това човечество;

Натрапва се логичният извод – проблемът е в разпределението. Какво отделя половината хора от материалните ресурси? Как и кога се е появила тази стена?

В условията на първобитната природа, човек е можел да оцелее само при племенните отношения на взаимопомощ. Неговият природен егоизъм е трябвало да отстъпи на заден план. Ловната, «търговската» и стопанска дейност са имали една единствена цел – взаимно удовлетворяване потребностите на съплеменниците. По този начин те отразявали отношения на взаимопомощ.

С времето се усъвършенствали оръдията за лов, труд и защита. Пораснала производителността на труда и безопасността на първобитния човек. Спотаената в него егоистична същност се пробудила и разрушила племенните отношения. Те прераснали в семейни (кланови), на основата на отделни натурални стопанства и натурален обмен. По нататъшното развитие на оръдията на труда и натрупването на производствения опит довели до появяване на излишъци от продукция. Натуралното стопанство станало стоково, а равноправната и взаимоизгодна обмяна се превърнала в търговски отношения, с цел извличане на максимална печалба и обогатяване.

Племенните отношения на взаимопомощ прераснали в конкурентно-враждебни. Цел на икономическата дейност станало не удовлетворяването на потребностите на човека, а печалбата и забогатяването. Съплеменникът се превърнал в купувач, в който виждали не човека съплеменник, а само кесия с пари, по-точно съдържанието й.

Между произведените материални ресурси и техните потребители  застанала жаждата за печалба. И така предишните отношения на взаимопомощ се трансформирали в конкурентно-враждебни.

За да не се допусне понижаване на цените, била въведена практиката на квотите и унищожаването на „излишната” продукция. Освен това, така наречената „продоволствена помощ”, поддържаща полугладното съществуване на жителите на слаборазвитите страни, позволила да се пласират там излишъците и даже некачествената продукция, едновременно с това, предотвратявайки развитието на собствено производство при тях.

Гладоморът в Украйна през тридесетте години на миналия век не може да бъде сравнен с великолепно организирания и продължаващ вече десетилетия глад и нищета на днешното време.

Ситуацията може да бъде поправена само чрез възраждане на отношенията на взаимопомощ и блокиране по този начин на жаждата за печалба. На икономическата дейност трябва да бъде върната нейната природна роля – удовлетворяването на потребностите на всичките седем милиарда съплеменници от единното племе на земляните.

Днес, в обществото за норма се вземат конкурентните взаимоотношения. Тази норма се внедрява в съзнанието на човека от пелените: от родителите, системата на образование и възпитание, медиите… Ако това послание бъде променено и доведено до съзнанието на хората, че именно индивидуалистично-егоистичните конкурентни отношения са причина за глада, нищетата и глобалната криза като цяло, то реално можем да се върнем към отношения на сътрудничество и взаимопомощ. И този проблем е чисто психологически.

Докато четяхте тази статия, от глад и нищета умряха три-четири човека.

Само силата на единството на всички хора ще може да спре гладомора и да преустанови глобалната криза.

by observer

Целта на тази статия  е  да даде кратка презентация за това как елитът и Рокфелер по-специално, използват  храната като оръжие. Оттогава, откакто Рокфелерите дойдоха на власт (най-вече, след получаване на монопола върху петролна компания « Standard Oil “ през 1914 г.), те  манипулират правителството ни,  ръководейки го да унищожи нашата финансова система с помощта на Федералния резерв, енергетиката, като я поставят в зависимост от петрола и храните, влагайки в тях ГМО (генно модифицирани организми). Тяхното намерение е само да ни ограбят и да ни убият. Време е да се събудим.

Официалното име на тази програма e  „Програма за 21-ви век» («Agenda 21 Sustainable Development»). Това е един комплексен проект за намаляване на населението и пълен контрол над Америка и света. Без съмнение, американците са избрани за целите на намаляване на населението: продукти с ГМО (генно модифицирани организми) са запълнили земите на американските фермери. Генетично модифицираните  организми са опасни и увеличаването на зърнените храни (използвани като заместители на захарта, храната за животни, хранителни продукти и т.н.) в Америка намалява продължителността на живота. (1) Повече от 60 000 химически вещества, повечето от които никога не са били тествани за безопасност, замърсяват нашите води. (2) Нашият въздух е токсичен, защото САЩ е в една от областите с  химическо замърсяване на атмосферата. (3) Това е само върхът на айсберга, една малка част от онова, което знаем.

През 1992 г.,  когато беше представена „Програмата за 21-ви век”, стана ясно, че колективистичните елити, водени от Рокфелер, с поколения са въвеждали  контрол на раждаемостта в Америка и света. През 1992 г. намалението на населението и контрола на раждаемостта са усъвършенствани и стават известни като „Дневен ред на 21-ви век » («Agenda 21» или «Agenda for the 21 century»). Съхраняването на околната среда се превърна в предпоставка за намаляване на населението и контрол на раждаемостта. Не е нужно да си много умен за да се игнорират проблемите на околната среда, обаче, решенията, предлагани от „Дневен ред на 21-ви век» (Agenda 21), не могат да се справят с неотложните проблеми. Основните инструменти, които използва „Дневен ред на 21-ви век“ са лъжите за глобалното затопляне, намаляване на запасите от пресните води (подобно на лъжата, че човек е създал сушата в Калифорния и е предизвикал недостиг на храни) и на закона за застрашените видове (Endangered Species Act), създаден, за да отнеме частната собственост, която е основа за създаването на богатство и свобода . (4) В центъра на вниманието на тази статия е разкриването на връзката  на  Рокфелер със съзнателното използване от тяхна страна на храната като оръжие, по-силно от военно превъзходство и контрол над енергията.

Контролът на хранителни продукти върви ръка за ръка с регулацията на раждаемостта. Евгеничната програма на Третия райх в нацистка Германия (за подобряване на човечеството чрез селективно развъждане, често се използват брутални методи като геноцид и насилствено стерилизиране) е открита след края на Втората световна война. Ясно е, че хората не са имали висока оценка на евгениката, следователно, според Уилям Енгдал  (William Engdahl), автор на „Семената на унищожението» («Seeds of Destruction»), стратезите на клана Рокфелер променят своя профил, за да решават екологични проблеми, липсата на природни ресурси и пренаселеността. (5) Независимо от илюзията за грижа и безпокойство (което е просто маркетинг), политиката за контрол на раждаемостта остава: думата „евгеника“ е заменена с израза „генетика на човека“. Тази схема за подобряване на имиджа им служи по-рано, когато става въпрос за „филантропия“ и освободени от данъци фондове, когато Рокфелерови стават много непопулярни след клането в Лъдлоу.

Клането в Лудлоу е извършено в принадлежащата на Рокфелер въглищна мина в Колорадо. Мините са били известни с несигурността си, която е причинила много смъртни случаи. Работниците са получавали специални чекове, които са заменяли срещу пари в брой (често като заеми), които е трябвало да бъдат харчени в магазините на компанията на Рокфелер. Когато работниците започнали стачка, били изгонени от домовете си да живеят със семействата си в палаткови лагери. След това там започнали  убийства, обстрел, притеснения и т.н., за да провокират работниците към насилие. (6)Това е било използвано като извинение, за да се викне  Националната гвардия. Милициите на щата откриват огън по палатковия  лагер, при което са убити 53 души, 13 от които жени и деца. След това  Рокфелер стартира своята пропагандна кампания за да изчисти опетнения си имидж с помощта на фондове, освободени от плащане на данъци. Едва ли тези средства са за благотворителност: те се използват за финансиране унищожаването на Америка. Прочетете отличния  материал на Дж.  Едуард Грифин (G. Edward Griffin), за да научите истинската природа на фондовете, освободени от плащане на данъци. (7) Какво мислите, защо сенатор Джей Рокфелер (Jay Rockefeller) , така упорито настоява  за цензура на Интернет?

Днес Рокфелер провежда тактиката на принудителен контрол на раждаемостта и употреба на храната като оръжие с помощта на  Консултативната група по международни изследвания в селското стопанство (CGIAR) », тъй като Рокфелер се опитва да поддържа  дистанция от обществеността – точно по същия начин, както направи   клана Ротшилд.  Engdahl  съобщава, че CGIAR работи под прикритието на Световната банка, като нейната основна задача е разпространението на културите, съдържащи ГМО. Консултативната група по международни изследвания в селското стопанство (CGIAR) е създадена от Рокфелер  и фонда на Форд, заедно със Световната банка през 1971 г. със  субсидиране от 350.0 милиона щатски долара годишно.

Зелената революция » (Green Revolution) на Рокфелер, която се занимава с в прилагането на нови земеделски техники в развиващите се страни като Мексико, Индия – и Азия като цяло, повиши добивите, но завърши с неуспех. Програмата продължи от 1940 до 1970 година.  (9) „Зелената революция“, финансирана от фондовете на Рокфелер и Форд и правителството на САЩ, е земеделски експеримент със следните резултати:

Да живее нашата Нова България!

да пребъде българският ни род –

от Охрид през Крим до Самария

За нас е важно в икономиката и в Плана за развитието и възстановяването й да бъдат заложени работещи механизми. Това каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров за мерките за ограничаване на младежката безработица, предаде БГНЕС.

Пламен Димитров откри Международна младежка конференция на тема „Качествено образование, повече работни места и по-добро бъдеще за младите хора в Европа“. Тя е организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България, съвместно със Сдружение „Младежки форум 21 век“, Фондация „Фридрих Еберт“ и Паневропейския регионален съвет към МКП (ITUC-PERC).

Пламен Димитров посочи, че КНСБ има интегриран пакет, който предлага конкретни мерки в 4 области. Сред тях и нови данъчни мерки. „Ние мислим, че трябва да бъде подобрено разпределението на дохода, тоест справедливостта при разпределението на дохода. Затова първичното и вторичното разпределение на дохода – това, което се договаря в предприятието, оценката на труда, в това число и на младите хора трябва да бъде по-адекватна, съобразно техните дадености и техните умения и техните знания“, обясни президентът на КНСБ.

Той заяви, че синдикатът смята за мощен инструмент колективното договаряне в предприятията, заедно с това бизнесът да формулира конкретни изисквания към работните места. Така да бъдат формулирани изискванията към работещите, че те да могат да получават по-добра оценка и по-добро заплащане. „Данъчната политика трябва да стимулира този процес за инвестиции в квалификация и инвестиции в нови умения и нови знания. Разбирайте – да бъдат освободени от данъчно облагане всички средства на бизнеса, които са ориентирани към квалификация, в това число секторни фондове за квалификация и индивидуални сметки за обучение и ваучери за обучение“, посочи той.

Димитров обясни, че новите два инструмента – секторните фондове за квалификация и обучение, и стимулирането на ресурси в тях, и индивидуалните сметки трябва да получат допълнително данъчно облекчение. Пламен Димитров посочи, че трябва да има и данъчни облекчения, свързани със семейния и трудовия живот. „Поне елементи от семейното поданъчно облагане трябва да бъдат възстановени, независимо, че има плосък данък в момента за облагане на доходите“, каза той.

Друга мярка е в индустриална политика, която стъпва на нови иновативни сектори, които да разкриват нови работни места с висока добавена стойност и изисквания, за които младите хора да бъдат подготвени. „Естествено и мерки на пазара на труда, които да могат да съвместят семейния и трудовия живот в една по-добра динамика, а от там да дадат шанс и мотивация и по-добра атрактивност за младите хора да остават в България, а да не напускат“, каза президентът на КНСБ. Той подчерта, че сред пакета от мерки на синдиката е и този за „атрактивни, но и действащи механизми на социална защита“. „Социално-осигурителни системи, които да генерират, както режими на обезщетение, когато останеш без работа, така и режим на обезщетение за плащане при майчинство и отглеждане на дете“, обясни той.

Тези компоненти от интегралния пакет според КНСБ трябва да бъдат сложени на масата за борба с младежката безработица. „Няма такъв механизъм, който да каже, че ще решим утре с една инициатива нещата, напротив – става дума за поредица от интегрални, комплексни мерки, които на първичния пазар на труда да въздействат с ефективността на отделните министерства, ведомства като обща правителствена политика. Това КНСБ вижда като ефективен механизъм за борба с младежката безработица“, заяви Димитров.

При откриването на форума Пламен Димитров подчерта, че е време „да спасяваме хората, като преди това спасим икономиката“. „В България ударът върху пазара на труда от кризата беше може би един от най-силните и тежките в ЕС. За 36 месеца бяха загубени над 400 000 работни места, близо 15% от заетостта изчезна и това стана поради неприлагането на антикризисния пакет“, каза Димитров на форума. Той бе договорен и със синдикатите, но не бе изпълнен в по-голямата си част според тях. Това и замразяването на доходите води до намаляване на реалната покупателна сила на възнагражденията и обезщетенията. Като прибавим към това и ръста на цените, според Димитров, е довело до „едно драматично обедняване на населението“. Най-ударени и уязвими са младите хора. Пламен Димитров посочи, че младежката безработица надхвърля 30% у нас.

Заместник-социалният министър Зорница Русинова посочи, че напълно подкрепя Пламен Димитров за това, че проблемите на младежката безработица са предмет на целенасочена национална политика и трябва всички ведомства да са ангажирани с нея. Тя припомни, че през март правителството прие инициативата за борба с младежката безработица. „Съвместно със социалните партньори ние ще подпишем споразумение, в което ще поемем като ангажимент 4 месеца след завършване на образованието всеки един младеж, който е изправен пред проблем, свързан с намиране на своето място на пазара на труда, да влезе в мерки за квалификация или да му бъде предложено работно място“, обясни Русинова. През следващата седмица в първата работна група ще се гледат предварителните проекти, на 10 май има среща на координационното звено. Така, до края на този или началото на следващия месец споразумението ще е пред финал и ще се започне работата по него.

Даниела Алексиева, председател на младежки форум „21 век“, посочи, че младите искат да се върнат в задължителните стажантски програми. Според нея проблемът на младежката безработица е липсата на здрава връзка между образователната система и нуждите на пазара на труда.

http://dariknews.bg

Прочети целия материал