2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Американски полицаи забравиха арестант 5 дни в килията. Снимка: архив, Reuters |
Млад мъж бил забравен от американските наркополицаи в тясна килия пет дни без храна и вода. За да оцелее, той бил принуден да пие собствената си урина, пише Би Би Си.
Студентът от Калифорнийския университет в Сан Диего Даниел Чонг бил задържан от службата за борба с наркотиците DEA на 21 април при акция в жилищна сграда. Там било намерено голямо количество наркотични вещества. Деветимата души, намирали се в сградата, които според доклада на DEA признали, че са възнамерявали да употребят тези препарати, са били задържани, сред тях и Чонг.
След кратък разпит на Чонг било съобщено, че ще го пуснат. Оставили го обаче в килия с размери 1,5х3 метра и просто го забравили. В момента се води разследване.
„Те така и не се върнаха. Игнорираха виковете ми. И до момента не знам какво се случи“, казва студентът.
Халюцинации
По думите на Чонг от килията той чувал служителите на DEA и на останалите арестанти, крещял, ритал с крак по вратата. Отговор обаче не последвал.
Когато накрая се сетили за него, той не бил в състояние да говори членоразделно, почти са били отказали бъбреците му, обяснява адвокатът му Джин Айърдейл. Чонг казва, че е отслабнал със 7 килограма. На третия ден от задържането му той получил халюцинации. С парченца стъкълце от очилата си той се опитал да „изреже“ на ръката си думите: „Прощавай, мамо“.
Освен това в килията младият мъж намерил и глътнал някакво прахообразно вещество, което се оказало метаамфетамин.
След като бил освободен, Чонг лежал три дни в интензивното отделение.
Шефът на DEA в Сан Диего Уилям Шерман поднесе извинения на младия мъж. „Случилото се не отразява моите високи изисквания към служителите ми“, подчерта той.
В изявлението му се подчертава, че Чонг е признал, че е бил в къщата, в която е проведена операцията, за да се напуши с приятелите си.
Там са били намерени 18 000 таблетки от препарата MDMA, по-известен като екстази, както и марихуана, лекарствени препарати, които се продават само с рецепта, халюциногенни гъби и няколко стрелкови оръжия.
Чонг обмисля възможността да внесе жалба във федералния съд срещу агентите на DEA, съобщи адвокатът Айърдейл.
За тва вече, май и "другаря" им Сталин е можел само да си мечтае...
Лидерката на крайната десница във Франция Марин Льо Пен, която остана на трето място на първия тур на президентските избори, заяви, че на втория тур няма да гласува нито за социалиста Франсоа Оланд, нито за настоящия президент Никола Саркози, като индиректно призова привържениците си да направят същото.
"В неделя, 6 май, ще гласувам с празна бюлетина, заяви лидерката на Националния фронт на традиционното шествие на партията й в памет на Жана Д"Арк в центъра на Париж. Всеки от вас ще направи своя избор в душата и съвестта си, според своята отговорност. Това е вашата основна гражданска свобода, която аз също упражнявам. Така че аз няма да дам доверието си, нито мандат на никой от двамата кандидати", изтъкна Льо Пен.
"Обичам ви прекалено много, за да ви карам да тръгнете по път, който зная със сигурност, че представлява фалшива надежда, ново разочарование. Двамата кандидати са представителите на политически елити, които защитават своите собствени интереси", заяви лидерката на крайната десница.
Изявлението на Марин Льо Пен не е изненадващо. Членове на нейната партия вече дадоха да се разбере, че тя няма да подкрепи нито един от кандидатите. Откакто тя зае позиция на арбитър на първия тур на изборите, двамата финалисти не спират да ухажват избирателите й.
Никола Саркози, който може да се надява на победа само с масовата подкрепа на крайно десните, започна да защитава още по-десни идеи с надеждата да си възвърне гласовете, които през 2007 г. му донесоха победата. Франсоа Оланд, на когото всички анкети отреждат победа на втория тур, опитва да привлече избирателите, присъединили се към Националния фронт, след като бяха разочаровани от левицата през 80-те години на миналия век.
"Ние наложихме темите си на тези избори..., превърнахме се в център на гравитацията във френския политически живот, дебатите днес се структурират около нашите предложения", заяви Марин Льо Пен.
bolgari.net
Гълъбин Боевски. Снимка: архив, Булфото |
Бразилският адвокат на Гълъбин Боевски Леандро Перейра не е запознат в детайли с присъдата, издадена от Федералния съд в Бразилия, съобщи bTV.
Пред телевизията Перейра потвърди, че присъдата е издадена днес, но не на заседание, а в писмен вид.
“Присъдата беше издадена днес и все още не съм запознат с цялото съдържание, така че не мога да кажа какви са детайлите и мотивите, довели до това решение”, коментира той.
Перейра посочи, че съдебното решение ще бъде обжалвано, но е категоричен, че то не е изненадващо.
“Ще се съсредоточим върху мотивите за обжалването на по-горна инстанция, така че да убедим съда в невинността на този човек”, каза адвокатът на Боевски.
Още по темата 9 г. и 4 месеца затвор за Боевски 3 май 2012 16:11 223Съдът не е приел аргументите на защитата, че куфарите са купени от бизнес център, както и че багажът на обвиняемия Гълъбин Боевски е унищожен и не може да е веществено доказателство.
Препатили, които лежат в бразилски затвори, твърдят ,че обжалването обикновено има обратен ефект и води до увеличаване на наказанието.
За развръзка по делото Боевски обаче още е рано да се говори, тъй като това все пак е присъда на първа инстанция.
Съпругата на Гълъбин Боевски Красимира е пристигнала в Бразилия малко преди обявяването на съдебното решение.
Веднага след като стана ясно, че Боевски е в бразилски затвор, съпругата му заяви пред медиите, че няма да спре да търси възможности той да се прибере в България.
“Ще направя всичко, което опира до моите възможности. Ще търся подкрепата на всички хора, които го обичат и уважават. И на държавата най-вече”, коментира преди месеци Красимира Боевска.
dnes.bgМихаела Родина
Франс прес
Депортирани румънски цигани в Тираспол, Приднестровието, 1944 г. Снимка: архивПрез май 1942 г. румънският маршал Йон Антонеску нареди депортиране в Приднестровието на роми “номади, безработни или извършили нарушения”. Близо 70 години по-късно малкото останали живи разказват за тази забравена трагедия, оставила неизлечим белег за много от тях.
“Задържаха ни на улицата, в Букурещ. Бяхме с конска каруца. Казаха ни, че заминаваме някъде, където ще получим земя”, разказва за АФП Марин Сафта, 89-годишен, чиито майка и брат са загинали по време на двете години, прекарани в Приднестровието - район, поставен тогава под контрола на пронацисткия режим на Антонеску. “Те ни депортираха, за да ни убият, но ето, че не съм мъртъв”, добавя този мъж, който живее в малка мрачна стая и никога не е бил обезщетен за депортирането си.
От общо 208 000 роми, регистрирани при преброяване през 1942 г., около 25 000 или 12 процента са били депортирани, според доклад за Холокоста в Румъния, съставен от международна комисия от историци, ръководена от лауреата на Нобелова награда за мир Ели Визел. Над 11 000 са загинали. Между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи също са загинали в териториите под контрола на Букурещ.
“Депортирането на ромите е включвало много случаи на нарушения. Така семейства на наборници които трябваше да бъдат изключени от депортиране, семейства на румънци, на турци или на унгарци и хора, които са имали работа или земя, също са били депортирани”, според комисията.
Георге Стана е бил на 7 години, когато е дошло нареждането за депортиране. “Ние имахме къща, баща ми работеше на дневна надница и въпреки това бяхме депортирани, моите родители, сестра ми”, разказва за АФП този мъж, роден във Ведя Южна Румъния.
Липса на храна, болести и принудителен труд са довели до смъртта на много от депортираните. “Хиляди хора умряха там. Мъртвите бяха хвърляни в ров като животни. Тези картини са винаги пред очите ми”, казва той. “Когато войната приключи, ни оставиха да си тръгнем”, разказва Сафта, който се е върнал с влак до сегашната граница между Румъния и Молдова, а след това е стигнал пеша до Букурещ.
Двамата оцелели уверяват, че “малко са говорили” на децата си за тази драма, а по-скоро са се опитвали да не мислят за това. Фактът, че официалната заповед предвиждаше, че само някои категории роми трябва да бъдат депортирани ,”има дълбоки последици върху психиката” на тази общност, обяснява социологът Николае Фуртуна, чийто дядо се е спасил в последния момент от депортиране.
“Самите роми мислят, че тази операция, определяна като форма на “социално прочистване”, е била насочена само срещу “измета на обществото”, добавя този млад човек, основател на културната асоциация Романе Родимата (Търсете ромите). За много от жертвите е “позор да кажат, че са били депортирани, нещо като жигосване”, посочва социологът, като сравнява тяхното положение с това на изнасилена жена.
Фуртуна, който е интервюирал десетки оцелели, казва, че е “потресен” от техните свидетелски разкази.
“Разказаха ми, че някои са яли човешка плът, други са пазили в дома си тялото на мъртъв роднина, за да продължат да получават дажбата му от храна”, казва той, като изразява съжаление за липсата на писмени документи за тези събития. “По пътя обратно много старци са били изоставени от техните семейства, тъй като не са можели повече да вървят”, разказва Фуртуна.
“Това са такива подробности, които повече от цифрите те карат да почувстваш този период”, казва той, като подчертава, че става дума за “морален дълг да се предадат тези свидетелства” на младите роми или не-роми. “Ако мълчиш, ти също си виновен”, заявява Фуртуна.
БТА
Взето от: e-vestnik.bgКогато става дума за "богоизбрани", то депортацията е "холокост", а когато става дума за "гои", тя мигновен става депортация...
Скоро ще е редно да поговорим и за лагерите в САЩ, Канада и Австралия - през ПСВ за германци, а през ВСВ - за германци и японци. А също и за ВСВ, Сталин, чеченци, кавказци и волжки българи и германци...
- 27.04.2012
Николай Слатински
"По времето на Първанов ловната му дружинка започна да реди пъзела на България. С демократични правомощия започнаха да редят задкулисието", заявява Николай Слатински (nslatinski.org), бивш секретар на бившия президент по въпросите на националната сигурност.
В обширно интервю за Агенция БГНЕС Слатински отправя
много тежки обвинения срещу Георги Първанов
и го обявява за главната преграда да не се приемат закони за специалните служби, въпреки че това беше наложително. "За него не беше важно България да има разузнавателни служби, за него беше важно всички да знаят, че той има разузнавателни служби", казва бившият секретар в президентската администрация.
"Желанието ми да бъде върнат Консултативния съвет при президента на сцената на националната сигурност беше основният ми мотив навремето да се съглася, макар и от сините среди, да стана съветник на червения президент. Съгласих се не само, защото той заяви, че ще е надпартийния президент и е "затръшнал вратата към БСП" завинаги" - така обяснява решението си преди години Слатински.
Той подчертава, че Първанов системно е нарушавал закона и не е свиквал изискваните заседания на Консултативния съвет за национална сигурност. още по темата Сини за Бриго: БСП за пореден път потвърди, че е във властта 0 | 424 16.09.2003 В. "Струма": Първанов ловувал ден след трагедията във влака 0 | 27392 06.03.2008 Първанов си смени секретаря по национална сигурност 0 | 3994 25.01.2007
Николай Слатински приел да работи при президента, защото му повярвал, че ще бъде наддържавен президент, че с партизацията, че с антинатовските настроения е до тук. "И пронатовското и антинатовското - всичко е политика, всичко е от отварянето на урните, т.е. от изборите", усмихна се тогава той", спомня си Слатински
"По-късно преживях доста огорчения, след като напуснах, защото той е отмъстителен... Но
тежката му артилерия се опита да ми стъжни живота",
признава някогашният секретар.
И разказва: "При огромните му амбиции да остави следа в историята на България, той се уплаши, клекна и се пречупи под натиск да преосмисли позицията си за войната в Ирак и застана пред парламента и каза: Аз не приемам тази война. Тогава ми беше лесно да пиша становища и мисля, че съм автора на тази фраза. Неприемането на това от страна на Запада го накара да се замисли накъде е тръгнал и следващите години в съвместната ни работа се превърнаха в една агония.
Това беше един предал се президент, уплаши се, не че някой го е натискал, просто не можеше да понесе такава тежест на плещите си."
Според Слатински тогава на повърхността излезли "енергийни фантасмагории и чисто човешките му слабости - ловни страсти и прочие". "На него геополитически дрехи му стояха като на бостанско плашило", подчертава Николай Слатински.
Обяснението на бившия секретар по националната сигурност: "Той така и не можа да разбере какво означават силовите институции за една държава, че те са опората на държавността. Това не са сглобки от политическия пъзел, които да изтъргуваш със Сергей Станишев, а преди това - със Симеон Сакскобургготски.
Преди години се създадоха абсолютно кухи институции
като Комисията за класифицирана информация, за личните данни, за какво ли не. Фабриката за структури работи, синекурни длъжност за партийни функционери, наши приятели, фризьори, масажисти - тази фабрика не е спряла да работи.
Разсъждаваше за тях не като държавник, а като партиен функционер, като някой, който е готов да плати всяка цена, за да остане по-дълго и дълго в политическия живот."
Когато напускал, Слатински казал на Първанов: "Вие ме взехте всъщност за синя брошка на червения ви костюм. Аз не можах да се преборя с него, това е провалът ми и част от провала на Консултативния съвет и на разузнавателната общност."
Николай Слатински твърди, че Първанов се е обградил с хора, които слагал в пъзелите на своята бъдеща кариера. "И това съвсем се изроди по време на втория мандат, превръщайки президентството в централа за бабуване на нова партия. Пет години президентството функционираше като алхимична лаборатория за създаване на АБВ."
И продължава с обвиненията си:
"Хората, които спечелиха от прехода, започнаха да се разпореждат с държавата.
Могат да викнат като момче за поръчки премиера и да му кажат, че искат плосък данък, да ловуват с президента, могат да си пият кафето с него, а могат и в някаква хижа с него да си ловуват и да му кажат:"Ти ще направиш това и това, голям шлем и още нещо."
Друго тежко обвинение на Николай Слатински е, че Първанов носи вина за убитите в Кербала български войници.
"Когато стана ясно - от службите, от западните посолства, когато всички вече бяха убедени, че ще бъдем ударени в Кербала - аз бях потресен как българските институции не взимат мерки. И около месец преди ударите му написах становище, че въпросът не е дали, а защо още не сме ударени - да се вземат мерки.
Да, но властта не взе мерки! 2-3 седмици преди ударите в Кербала, аз се реших след... много душевни страдания му дадох опорни точни какво да каже той, когато дойдат ковчезите.
Държавата не се мръдна, българският политически елит е виновен за кръвта и той е виновен за кръвта на тези момчета. Защото аз му дадох анализ - те казаха: Дърпаш дявола за опашката.
Николай Слатинскки разкрива, че именно
Георги Първанов е натискал вицепрезидента Марин за скандалните помилвания на престъпници:
"Един път помилваш ли Дон Цеци, всички дончета и цецковци като ти наредят - ще помилваш. Затова не съм останал и през втория му мандат - всеки има предел на търпимост".
Слатински разказва, че когато напускал казал на Първанов: "Аз съм дошъл тук да бъда полезен на България, така че ако искате да ми предлагате посланик, веднага Ви казвам: Не се тревожете, нищо не искам от Вас, исках от вас просто България да е малко по-добра, отколкото започнахме през 2002 г. А оставяме една плачеща с горчиви сълзи страна, така че щом така се случи с България, няма как и секретарят по национална сигурност да няма вина".
"Но после непрекъснато се стремях да намаля тази вина като публикувах какво съм ги съветвал, за да видят че в края на краищата - да, има я вината, но ако съм бил послушен, може би по-малко са щели да бъдат тези огорчения на държавата", завършва интервюто на Николай Слатински за БГНЕС.
Николай Слатински е 55-годишен, доктор по математика и доцент по международна и национална сигурност. Преподава в Университета за национална и световно стопанство и Военната академия „Г. С. Раковски".
Беше народен представител от СДС през 1990-1994 г., председател на парламентарната Комисия по национална сигурност (1992-1994) и секретар на президента Първанов по националната сигурност през 2002-2006 г.
Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services More Sharing Services136
Източник:БГНЕС Снимки:БГНЕС
"Нова Зора" - брой брой 2 - 12 януари 2010 г.
Сподели във Facebook
Вече минаха почти 2 години от управлението на правителството на ГЕРБ, а иконмическата и социална ситуация в страната отива от зле на по-зле . Основна роля в тази лошо съшита пиеса играе лицето Симеон Дянков тъй като заема ключов пост в управлението на държавата – министър на финансите. Нека видим какво сътвори досега обаче „икономист” от топ 100 както той самия обича да се хвали и да си избива комплексите, които очевидно са му в повече:
1. Не се разплати с бизнеса на време
2. Опита се да излъже Брюксел за бюджетния дефицит през 2009 год.
3. Увеличи данъците и осигуровките
4. Намали правителствените разходи по време на криза
5. Опита се да въведе Пакт за финансова стабилност (разбирай пакт за финансов пат), който ще изтрие българската иконмика от лицето на земята
6. Намали рязко парите давани на доктори и на други сфери в социалната дейност, което доведе до масово емигриране на доктори и сестри и продъжлаващо задълбаване на кризата в здравеопазването (България е страната даваща най-малко пари за здравеопазване като % от БВП в цяла Европа!!!)
7. Създаде пречки пред бизнеса с увеличаване на периода на амортизация и други подобни неефективни и неадекватни решения стопиращи развитието на бизнеса в България
8. Сътвори страхотна глупост като национализира пенсионните и здравни фондове. Някой знае ли къде ще отидат тези пари?
9. Стопи фискалния резерв с над 3 млрд. за 1.5 година – по данни на Министерство на финансите при встъпването му в длъжност през 2009-та фискалния резерв е бил малко над 8 млрд., сега се казва, че е около 5 млрд. (който иска да вяврва на тези данни, нищо чудно и да са по-лоши)
10. Сега иска да опоска и сребърния фонд - въпрос на време е преди да са го гепили и него.
11. Захвана някаква абсурдна война с БАН най-вероятно заради апетните имоти на академията.
Мога да продължавам и още, но мисля, че няма смисъл защото безумията на финансовия министър нямат край. Нека видим обаче какво постигна със своите мерки за фискална дисцплина, които до безкрайност натъртва.
Отговорът е НИЩО – дори напротив бюджетните дефицити продължават да растат като само за началото на 2011 год. за 2 месеца – те стигнаха над 750 млн. лв ( това пак по данни на МФ, което означава, че трябва да вкараме и нотка съмнение в истиността им ). Това разбира се не е изненада за никой средно квалифциран икономист – когато поставиш икономиката и бизнеса на една държава в такова положение икономиката отвръща на удара- спад в оборотите на фирмите, спад в бизнес активността, увеличение на безработицата, спад на потреблението, от там фалити на фирми, а вече накрая разбира се спад и на БВП. Едва ли някой вярва на смехотворните данни, че България излиза от кризата и че БВП растяло – това е лицето на българското правителство да лъже, краде и манипулира истината за съдбата на България. БВП разбира се продължава да пада без никой изобщо да се интересува от българската икономика. Кризата в България е на път да прерастне (даже вече прерастна в класическа депресия ) под „вещото” управление и неолибералните глупости на „икономист” като Дянков . Всъщност спорно е кой точно управлява България едва ли е точно той …..
Лицето Дянков обаче не спря до тук. Той продължава да дрънка колосални врели-некипели из цял свят – първо говореше ,че излизаме от кризата цяла 2010 година
(някой да помни точно колко пъти България излиза от кризата???) После тръби из света, че България била успешна икономика - заради валутния борд и ниския си плосък данък. Едва ли пилешката му глава обаче разбира,че всяка силна икономика през историята и в момента има прогресивна данъчна система. Освен всичко друго Дянков се оказва и патологичен лъжец – лъже за какво ли не без въобще да му мигне окото. Това че излъга Брюксел и българския народ е едно от многото му очевадни и нагли лъжи. Ръсейки лъжа след лъжа и бисер след бисер пред чужда публика Дянков наслагва мнението, че всичко е под контрол, защото разбира се нищо не е под контрол и той много добре го знае. Истината лъсва рано или късно, лошото е, че до тогава България може да е изпаднала в много тежко състояние от безумията и лъжите на финансовия си министър, който на всичкото отгоре е вицепремиер. Засега спасението за него се оказват натрупаните резерви при предишното управление заради добрата иконмическа ситуация, но след като опоска и последния буфер какво мислите ще направи Дянков? - или ще си хване шапката и ще си бие шута към Америка, защото има американски паспорт, и ще остави България и българския народ в разруха и развалини или ще поиска заем от МВФ и СБ, а както знаем МВФ само това и чака – нови клиенти, които да им пълнят джоба с лихвени плащания. България е изправена пред нов финансов колапс и е въпрос на време преди публиката да го разбере, тъй като истината се замазва и бива прикривана. Въпрос на време е при такова управление на държавата да дойде денят на страшния съд……
Накрая бих задал въпроса - кой точно дърпа конците на тази кукла и марионетка на конци наречена финансов министър? Отговорът за мен поне е очебиен и ясен –американците. Тяхната политика на неолиберализъм съсипа сумати държави и ги докара до пълна разруха, бедност и мизерия. Т.нар. Вашингтоснки консенсус изнасящ неолиберализма по цял свят като икономическа доктрина вилня първо в Латинска Америка, после се премести в Англия, където желязната лейди Тачър и нейните последователи през годините съсипаха английската икономика бавно, но методично, обиколи и Съвтския съюз, където американските съветници от Хаврвард успяха да разкатаят и разпродадат целия Съветски съюз, след това се премести в Балтийските държави – като Латвия е нагледен и доста краен пример за това колко може да бъде съсипана една икономика от неолибералистите от времето на Костов. Тази иконмическа доктрина действа и в България – но в пълния си вид се прилага едва сега при неолибералното отроче и пионка Дянков. За хората разбиращи от икономика е ясно, че Дянков не е нито икономист, нито има нещо общо с иконмическата наука – той е кукла на конци, която съвсем целенасочено слага в торбата главата на българина служейки на чужди интереси . Въпросът, който ме гложди е до кога българският народ ще търпи ?
Гонзо
За правителството на ГЕРБ до сега съм написал само един текст. Причините са две. Едната е обичайната – липса на време. Втората е по-малко обичайна – издънките и скандалите на това правителство са толкова много, че човек трябва да посвети ежедневието си на тях, „Калнки”, СРС-та, показни МВР акции, словесни изцепки на министри, неудачни назначения, непрекъсната смяна на позиция с противоположната, война с учените и какво ли не. Най-големите издънки разбира се са на икономическия фронт. Първо Дянков се опита да мами Брюксел за бюджетния дефицит за 2009та. Поради някаква безумна причина (болна амбиция) той се опита да вкарва България в ЕРМ2 в крайно неподходящ момент. Правителството така и не успя да измисли каквито и да било антикризисни мерки, тъкмо обратното – прокара прокризисни мерки под формата на антикризисни – методика характерна за неолибералите, МВФ и Световната банка. Резултата е удължаване на кризата. Другите страни отдавна видяха края й, а ние не. Да, това е най-некъдърното правителство в познатата ми история на България, но проблемът не е само в това правителство. Проблемът е в неолибералния курс на икономическата ни политика следван от практически всички правителства от Костов насам. Почти сигурно е, че икономическият неуспех на България е свързан с най-големия брой мозъчни тръстове на глава от населението в цяла Източна Европа.
Тези дни обаче изниква един нов и доста сериозен проблем за който следва да се напише. Като праволинеен неолиберал и повече служител на Световната банка отколкото на България Дянков предложи така наречения „Пакт за финансова стабилност”. Мерките които предвижда обаче не просто са взаимно противоречащи си, а са и изключително вредни за икономическия просперитет на страната и ще задълбочат отдавна стартиралата спирала на обедняване и социален и демографски упадък.
Според публикуваното в медиите Пактът за финансова стабилност съдържа три основни точки (1, 2):
- Първо, бюджетният дефицит и държавния дълг не могат да надхвърлят съответно 3 и 40% от брутния вътрешен продукт.
- Второ, промяна на основните преки данъци за физическите и юридическите лица може да се направи само с мнозинство от 2/3 от депутатите в НС.
- Трето, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт.
Първата и третата мярка ограничават участието на държавата в икономическите процеси почти напълно. Тук следва да се отбележи, че икономическите функции на държавата и без това вече са прекалено осакатени от дивата приватизация, свободния пазар (стоков и финансов) и валутния борд. Макар и числото 3% да идва от изискванията на ЕС, 5 и дори 6% дефицит не са фатални и при определени условия могат да се използват за стимулиране на икономиката. Самият ЕС е определил граница от 60% за държавния дълг и доста страни от ЕС не успяват да го спазят. Ние ще се напъваме с 40%...
Втората мярка има за цел да бетонира станишевия плосък данък. От плоския данък печелят само богатите, а губят всички останали, включително икономиката на страната. Аргументите с които се намаляват данъците на богатите се свеждат до „изсветляване” на икономиката и създаване на стимул за инвестиции. Опитът на САЩ по времето на Рейгън обаче показва, че резултатът от намаляването на данъците за богатите не води до увеличаване на инвестициите, а до нарастване на бюджетния дефицит и на пропастта между бедни и богати (3). С това втората точка от „Пакта” противоречи на първата. Самото „бетониране” на данъка ще се извърши, като в конституцията се запише, че данъка може да се променя от Народното събрание с мнозинство от 2/3. Любопитна подробност е, че в първоначалния вариант за това се е предвиждал референдум (1). Явно Дянков дори не е бил особено добър ученик на Световната банка.
Третата мярка ще доведе до още по-голямо ограничаване предимно на социалните разходи. Не си мислете, че като оставите една група хора без препитание и без доходи те просто ще изчезнат. Не, ще се влеят в престъпния свят, ще се шляят по улиците и ще направят живота на всички нас по-горчив. Не мислете, че като замразим пенсиите това ще се отрази добре на семейния ви бюджет. Не, просто вие ще плащате за възрастните си родители. Дянков защитил предложението за ограничаване на преразпределителната роля на държавата с аргумента, че сега се харчело много за „сигурност” (полицията) и отбраната, а трябвало да се харчи повече за „образование, култура, културно-исторически туризъм и активни икономически политики”. Макар и правилно, но не добре казано такова твърдение от устата на Данков е тотален цинизъм. Точно в бюджета който той сам съчини делът от разходите за отбрана и полиция е несъразмерно голям, а разходите за здравеопазване образование и наука бяха орязани, което предизвика протестите на Софийски Университет и БАН. Пълен цинизъм е неолиберал който въвежда мерки ограничаващи до нула възможностите за активна икономическа роля на държавата да препоръчва отделяне на средства за „активни икономически политики”, човека просто не се чува какво говори или му е все едно какво лъже. Оставям настрана поставянето на образованието редом с „културно-историческия туризъм”, Дянков очевидно няма никакво чувство за важността на нещата и не е способен да определя приоритети. А и пакта ограничава общата сума на разходите, а не дава правило как да се употребяват. Със сигурност отново имаме изява на болната амбиция на Дянков да „блесне”. Нещо за което в Европа се спомена ние ще си го вкарваме в конституцията.
Независимо от детайлите на „Пакта” неговият дух е напълно ясен и води в абсолютно погрешна посока. Исторически е доказано, че икономически просперитет се постига с активното участие на държавата и като инвеститор, и като регулатор и като преразпределител на националното богатство (4). На този сайт вече съм писал доста за това (4, 5). Правилната политика за една развиваща се страна са протекционизма, държавната намеса, контрола на икономиката, стратегическото инвестиране, собствената валута, политиката на увеличаване на доходите на населението и на социалните придобивки – здравеопазване и образование. Последните няколко неща обикновено дават съдържанието на онова което се разбира под просперитет. Това е начинът по който всички развити страни са станали развити (4, 6). Социалните придобивки и особено образованието и здравеопазването спомагат и формират качествена работна ръка. Именно средствата вложени в развитието на трудовата сила се възвръщат многократно и едновременно носят просперитет на цялата нация. Това е европейския начин и все още европейската практика.
България, както и болшинството постсоциалистически страни, по внушение на Световната банка, МВФ и ЕС водят точно обратната политика – на свиване на доходите на населението, прехвърляне на данъчната тежест от капитала и притежанието на собственост върху труда. Това води единствено до обедняване, влошаване на условията на живот и труд, емиграция, скъсяване на продължителността на живота, икономически и демографски упадък. Такива са резултатите във всяка страна където са наложени догмите на неолиберализма. Най-ярък пример е Латинска Америка, където още през 70те години мерки като предлаганите от Дянков претърпяват стопроцентов провал, но и една Латвия или Ирландия не отстъпват като примери (6). Отдавна съм казвал, че Латинска Америка (особено Бразилия) вече десетилетия се мъчи да излезе от дупката в която нашите неолиберални мозъчни тръстове ни набутват по проекти от Запад . Ние отиваме не в Европа, а там откъдето Латинска Америка се връща. А Латинска Америка се връща от състояние на мизерия каквато ние тук не сме и сънували (7). Нещо повече, все още сме в по-добро състояние от повечето латиноамерикански страни включая „икономическото чудо” - Чили.
Лошо е също, че Дянков иска да вкара този „Пакт” в самата ни конституция, така че той да стане трудно отменим. Мерките в пакта несъмнено ще доведат до увеличаване на мизерията и следваща криза, но тогава и да искаме няма да можем да реагираме бързо и адекватно. Законовото бетониране на направените реформи (аз бих сложил „нанесените вреди”) за времената след като напуснат властта също е запазена марка на неолибералите и крайно десните и е прилагано на много места по света, от Чили до Хондурас и ЮАР (7).
За отбелязване е, че работодателите подкрепят Пакта на Дянков (8). Очевидно те нямат представа за какво става дума, а става дума за техните собствени фалити. Пак ще направя аналогия с Чили. Именно от президента на Националната асоциация на производителите Орландо Саенц поканва неолибералите на Фридмън да съчинят икономическа програма за Пиночет. Година и половина след преврата Саенц обявява неолибералния експеримент за „един от най-големите провали в икономическата история” (7 стр. 106). Нашите индустриалци обаче май са чели само Фридмън и очевидно се хващат на въдицата на криворазбрания класов интерес и извратения егоистичен морал.
За да се превърне този Пакт в част от конституцията е необходимо веднъж 180 депутата да предадат България или 160 депутата два пъти да предадат България. Към момента в полза на Пакта категорично са се изказали Синята коалиция (те дори искат ограничаване на бюджетния дефицит до 1.5-2% и влизане в сила още догодина, но това не е чудно СК е най-антибългарската и най-обвързаната с мозъчните тръстове партия) РЗС, Атака и уклончиво ДПС (9, 10). Против засега са единствено БСП (11) и синдикатите. При тези условия прокарването на Пакта зависи от колебаещите се от ДПС и вероятно някои от независимите депутати. Въпросът се свежда до няколко души.
Заключение
България е на път да приеме още един пакет от крайни неолиберални икономически мерки, които ще засилят мизерията в страната до още по-голяма степен. Българският преход страда от прекалено свободен пазар и прекалена приватизация. Според икономическата история на света, те са причината за бедността, престъпността, корупцията и икономическия упадък. Традицията на неолибералите обаче е да не се съобразяват с фактите. Те винаги са следвали правилото, че ако лекарството трови пациента, то следва да се увеличи дозата. Като изключително промит неолиберал Дянков прави точно това и има шансове да прокара още една доза от икономическата отрова с която вече 20 години ни поят. След приватизацията на Костов Пакта на Дянков ще бъде най-силният траен удар по икономиката на България. Хора, или излизайте на улицата или стягайте куфарите! Децата ни няма да ни простят глупостите които позволяваме да се правят. Това правителство трябва да си ходи! Дянков вън от България!
Kihano
26 февруари 2011
След като отнесе критиките на КФН, а БНБ излезе с безпрецедентно остро становище по темата (http://darikfinance.bg/novini/74703/%C1%CD%C1+%F1%EA%EE%F7%E8+%F1%F0%E5%F9%F3+%C4%FF%ED%EA%EE%E2+%E7%E0+%D1%F0%E5%E1%FA%F0%ED%E8%FF+%F4%EE%ED%E4 ) и поиска оттегляне на законопроекта за инвестиране на средствата от фонда в български ДЦК ( http://www.bnews.bg/article-48356 ), правителството се оказа в положение “сам срещу всички”, в т.число и водещи експерти и икономисти, които предупредиха, че внесените промени застрашават кредитния рейтинг на страната и международните и резерви. Подобни са позициите на експерти, политици, НПО, а ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕТРАЛНА БАНКА публикува становището си по темата само ден, след полученото искане на министър Дянков за експертно й мнение (http://www.ecb.int/ecb/legal/pdf/bg_con_2012_29.pdf ) В него се отбелязва, че: “..законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа, емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг10. Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти. Нещо повече, съгласно законопроекта придобиването на ценни книжа, издадени от българското правителство, се извършва само на първичен пазар..(както и че) възниква въпрос за непряка дискриминация, който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали, в противоречие на член 63 от Договора…Предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа. Последица от това е, че насочването на средствата на Фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни ”
След острото възражение от ЕЦБ, министър Дянков се опита да излезе от неловкото положение, в което се оказа, като предложи друго - Сребърният фонд да инвестира само и единствено в специални емисии ценни книжа, които ще бъдат нетъргуеми. Това означава, че ако Сребърният фонд купи 10-годишни нетъргуеми ценни книжа, той няма да може да ги продаде 10 години, дори и да има нужда от пари по-рано. Фондът става тотално неликвиден (което противоречи на закона, между другото), което в крайна сметка автоматично ще го извади от Фискалния резерв и в резултат този резерв ще слезе до критични нива и стойности за които правителството няма никакви идеи как ще ги избегне, още повече че новата идея е в тотално противоречие с досегашната теза , че инвестициите в местни активи са ликвидни и могат да служат за фискален резерв..С неликвидни Държавни Ценни Книжа това просто няма как да стане…
Месец по-рано един от топ-мениджърите на банката „Goldman Sachs“ скандално я напусна, определяйки ситуацията там като „отровна и разрушителна.“Според него рецептата за успех в компанията е изключително проста – да се продават на клиента неликвидни ценни книжа, представяйки ги като перспективни облигационни емисии.
„Тъжно ми е да слушам как хората говорят за това как одираме своите клиенти. През последните 12 месеца съм бил свидетел как пет различни мениджъри наричат своите клиенти „Кукли „- признава Грег Смит.
В статията си, озаглавена „Защо си тръгвам от“Goldman Sachs“, той заключава, че „упадъкът на морала е най-голямата заплаха за съществуването на компанията в дългосрочен план.“
Смит заяви, че се надява, че неговото признание ще бъде „отрезвителен душ за борда на директорите.“ ( http://30dumi.eu/2012/03/top-menidzha-r-na-goldman-sachs-napusna-skandalno-bankata/ )
С предложените промени от министър Дянков, ние сме свидетели на това как се прави опит да се направи същото със Сребърния фонд, т.е. средствата му да се вложат в неликвидни ценни книжа, т. е. ХАРТИЙКИ !
IRONIC
На гости в Интидар…
До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците.
До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за Палестина и то запълва ниша, която съществуваше дълго време, на очевидеца. А защо блогът й се казва “Зехтин от сълзи”, тя сама ще разкаже…
Снимка: личен архив
Разкажи ни за себе си…
Казвам се Габриела Иванова, на 27 съм. Завърших арабистика в Софийския университет, след което осъзнах, че ме влече повече социалната работа. От завършването ми до сега се занимавах с различни доброволчески дейности. В началото беше ЕДС (Европейска доброволческа служба) – програма, чрез която прекарах една година в Бялисток – градче в североизточна Полша, в което има голям бежански център за всички онези бежанци, които се опитват да влязат в Европа през Полша. Бежанците там са главно от Чечня. С доброволци от други европейски държави провеждахме занятия за децата в центъра и водехме импровизирана детска градина за всякакви възрасти. След това имам и известен опит във Френския Прованс с Caritas, където бях доброволка в Центъра по интеграция, в случая на ромското население от Източна Европа живеещо в голяма мизерия извън града. Но си остана неизпълнена мечта до онзи момент това да съчетая социалните дейности с образованието ми като арабист.
И тогава се появи възможността да отидеш в Палестина?
Докато търсех доброволчески проект в арабо-говоряща държава, попаднах на такъв за Палестина. Ставаше въпрос за мирна интервенция от трета страна в конфликтни региони в окупирания Западен бряг.
И там трябваше да вършите…?
По времето от годината, по което аз заминах, това се изразяваше в придружаване с цел протекция на онези палестински селяни, чиято земя е в близост до еврейски поселения и където заселниците извършват нападения над палестинците по време прибирането на маслинената реколта.
Част от работата ни беше и това да се включваме в мирните демонстрации на палестинците срещу израелската окупация, въобще да бъдем тяхна протекция и да сме там в солидарност с тях като използваме едничката привилегия, че сме чужденци.
Искаш да кажеш, че е привилегия да си чужденец в Западния бряг? Че палестинците нямат равни права, дори по-малко от на чужденец?
В Израел палестинците са под военен закон, докато чужденците са привилегировани и попадат в рамките на нещо като граждански кодекс, един вид сме третирани различно. Например, ако аз бъда арестувана по време на демонстрация, тъй като де факто няма основание за подобен арест, трябва да бъда освободена до максимум 24 часа.
Т.е.?
Ако един палестинец бъде арестуван по същия повод, той може да бъде задържан за неопределен период от време от армията, тъй като в Израел функционира удобното „административно задържане“, което им позволява да държат окупираното палестинско население за неопределен период от време, без обвинение или процес. Обвинението всъщност е неизменно „хвърляне на камъни“, дори да е доказано чрез снимков и видео материал, че въпросният не е правил нищо подобно и е протестирал напълно мирно. И докато подобни двойни и дори тройни стандарти (израелските граждани попадат под трета правна система) е безспорно абсолютен расизъм, ние, чужденците използваме това несправедливо привилегировано отношение към нас, за да бъдем в солидароност с палестинците в борбата им за човешки права и отношение. В Западния бряг прекарах три месеца, след които си дадох сметка, че тези три месеца ще се превърнат част от живота ми нататък.
Снимка: личен архив
Нещо, която е доста различно от онова, което си правила преди това.
Докато винаги преди това съм била аполитически настроена и със сигурност далеч от политическия активизъм, днес единственото, което ме занимава, е да следя какво се случва в Палестина, и да говоря на всеки, които би искал да слуша за онова, което съм видяла, че преминава един народ под военна окупация. Напълно убедена съм вътрешно, че всеки, които отиде в Западния бряг или Газа, е неизбежно да стане, ако не пропалестински настроен, то поне настроен срещу политиката на израелското правителство в палестинските територии. За това говори нарастващият брой активисти от Израел, присъединяващи се към палестинските демонстрации през последните години, след като видят какво се случва в окупираните територии. За това говори и параноичният страх, изпитван от на Израел по отношение на пропалестински настроените чужденци. На последните им се бие черен печат и им се забранява отново да влизат в страната, в случай, че са уличени в подобно „прегрешение“.
Разкажи за блога си. Палестина е променила живота ти? Как виждат твоите очи Палестина и нейните проблеми – смяташ ли да продължаваш да пишеш на български за Палестина?
Преди това слабо се интересувах от онова, което се случва по света, бях обявила, че новините ме потискат и рядко ги следях, изпитвах абсолютна апатия към политиката. В Палестина отидох за първи път на протестна демонстрация от какъвто и да е било вид в живота си, започнах да участвам както в списването на блог за организацията, към която бях активист, така и на свой личен, в който можех да си позволя да бъда емоционална.
Така престоят ми там ме промени в посока, че почнах да се интересувам повече от случващото се по света и особено в Палестина, мои предишни интереси останаха на заден план. Докато бях там личният ми блог водех на английски, тъй като реших, че така ще е достъпен за по-голяма част от приятелите ми. Обещах на много приятели палестинци, че ще разкажа на колкото се може повече хора за онова, което видях, че наистина се случва в техния ежедневен живот: политика на етническа чистка, провеждана от Израел спрямо тях, рушенето на къщи, изземване на земята им, нападенията от екстремните еврейски заселници над тях, бруталното потъпкване на мирните им демонстрации, униженията на пропускателните пунктове, политиката на административно задържане, всичко онова, което повечето медии премълчават и пренебрегват. Истинската работа на активиста започва едва след като напусне Палестина и вярвам, че има определен вид знание, което носи със себе си отговорността то да бъде споделено.
Снимка: личен архив
Затова реши да продължиш с писането?
Както вече споменах, в повечето световни медии не само не се споменава нищо за несправедливостите на живота под Окупация, ами обратното – Израел се представя като жертва и “единствена демокрация в Близкия Изток”, вярвам, че воденето на блог и въобще всякакви форми на активизъм са съществено важни за показване на истинското грозно лице на политиката на окупация и апартейд. Не смятам, че активизмът е важен единствено в Щатите, където всеки един американец носи лична отговорност за израелската окупация, тъй като тя се поддържа с доларите от техните данъци. Всеки един от нас може да заеме позиция по въпроса, като например откаже да купува продукти от компании, които спонсорират окупацията над Западния бряг; такива са например Hewlett Packard и Motorolla. Това далеч не е идеализъм, бойкотът над израелски продукти жъне големи успехи през последните години и все повече хора го подкрепят. Наскоро, докато търсех в нета информация за Палестина на български, видях, че резултатите имат често и почти изцяло за свой източник двата-три блога, които се пишат на български. Така реших, че ще съм по-полезна, ако също започна да пиша на български, тъй като все пак подобна информация на английски има доста повече.
Израел започна строителството на стена на около километър от границата с Ливан, съобщи Ройтерс. Целта е повишаване на сигурността за израелски граничен град.
Израелските власти вече са издигнали по границата с Ливан редица защитни съоръжения.
Според военното командване на еврейската страна обаче укрепленията трябва да бъдат подсилени с циментова стена с височина 5-7 метра в близост до израелския град Метула и ливанското селище Кила.
Подобни действия се предприемат и по границата с Египет, в района на Синайската пустиня.
Вашингтон тласка света към беззаконие
Правителството на САЩ се преструва, че живее под върховенството на закона, зачитащо човешките права и осигуряващо свобода и демокрация за гражданите. Претенциите на Вашингтон и суровата реалност са диаметрално противоположни.
Чиновниците на американското правителство редовно критикуват други правителства за това, че те са недемократични и нарушават човешките права. Въпреки това, нито една друга страна, с изключение на Израел, не изпраща в суверенни държавни бомби, ракети и безпилотни летателни апарати, за да убиват цивилни граждани.
Президентът на САЩ, Барак Обама, обяви, че той може, по свое усмотрение, да убиват американски граждани, които той смята заплаха за Съединените щати. Въпреки това, Конгресът не отговори на това изключителн обявяване с провеждане на процедура по инпийчмънт..
Сега Вашингтон принуждава по-голямата част от света, която може да обхване, да отхвърли международните договори и международното право. Вашингтон е издал заповед, че неговата дума, сама по себе си, е по силата на международното право. Всяка страна, с изключение на тези, които получават разрешение от Вашингтон, ще бъде обект на санкции за търговия с Иран или купуването на ирански петрол. На тези страни ще се затвори достъпа до пазарите на САЩ, и тяхната банковата система няма да може да използва банките, които боравят с международни плащания.
Според Christian Science Monitor, Вашингтон досега позволяваше като специална привилегия, да продължават да купуват ирански петрол, Япония и 10 европейски страни. Изискването, страните да спрат своите икономики, за да се съобразят с вендетата на Вашингтон срещу Иран, която продължава и досега, откакто иранците свалиха инсталирания от Вашингтон шах на Иран, това е повече от това, с което Вашингтон може да се справи.
Указанията на Вашингтон, обаче, са произволни. Те не бяха наложени на Китай, Индия, Турция и Южна Корея. Индия и Китай са сред основните вносители на ирански петро, а Турция с Южна Корея е в десетте най-големи вносители. Преди да се вземат предвид непредвидените последици от ембаргото на Вашингтон срещу Иран, си струва да си зададем въпроса, какво против има Вашиннгтон срещу Иран?
Честно казано, нищо. Това отново е мошеничество с "оръжията за масово унищожение." За разлика от Израел, Иран подписаха договор за неразпространение на ядреното оръжие. Всички страни имат право да притежават ядрена енергия. Вашингтон казва, че Иран е нарушил договора, чрез разработване на ядрени оръжия. Няма никакви доказателства потвърдени от Вашингтон. Всички 16 разузнавателни агенции във Вашингтон са единодушни, казвайки, че Иран от 2003 г. насам, няма ядрена програма. Освен това инспекторите в Иран, от Международната агенция за атомна енергия, отчетоха многократно, че няма отклоняване на ядрен материал, за да развиват ядрена енергетика за "оръжеен атом."
Вашингтон твърди, че Иран все още не може да има мирна ядрена програма, защото тогава той ще узнае достатъчно, за да може един ден да бъде в състояние да направи атомна бомба. Световният хегемон, едностранно реши, че възможността, Иран някой ден да реши да направи ядрена бомба е прекалено голям риск. Според него, много по-добре е да се стимулира цените на петрола, да се подкопава глобалната икономика, да се нарушава международното право и да рискуват голяма война в бъдеще, отколкото да се притесняват за това, което Иран може да е в състояние да разработи.
Трудно е да се описва позицията на Вашингтон като имаща здрав разум. Освен това, Вашингтон не може да обясни огромните рискове, които той вижда във възможностите на Иран, да притежава ядрени оръжия. Защо този риск трябва да бъде по-голям от риска на ядрените оръжия в САЩ, или в Русия, Китай, Израел, Пакистан, Индия и Северна Корея? Иран е сравнително малка страна. Тя няма глобалните амбиции на Вашингтон. За разлика от него, Иран не е във война с половин дузина страни.
При липсата на доказателства срещу Иран, Вашингтон и Израел, ги заместват с неговата демонизация. Тъй като истината е обявена за лъжа, че Иран иска да изтрие Израел от лицето на земята.
След това, тази лъжа е успяла като пропаганда, въпреки че броят на езиковите експерти доказаха, че намеренията, приписвани на иранския президент на американско-израелската пропаганда е груба грешка на превода. Но Вашингтон не е забравил това и всички лъжи ще бъдат използвани за постигането на неговите цели.
В резултат на санкциите, Вашингтон може да доведе до големи загуби за него, отколкото за Иран.
Какво би направил Вашингтон, ако Китай, Индия, Турция и Южна Корея не се поддадат на заплахите му?
Според наскоро публикуваните материали, Индия и Китай не са в състояние да си причинят щети на икономическото си развитие, само за да подкрепят ембаргото на Вашингтон срещу Иран. Наблюдавайки бързия растеж на Китай, и виждайки имунитета на S.Korei на атаките от САЩ, Южна Корея може да бъде объркана по въпроса колко дълго ще бъде марионетка на САЩ. Турция, където гражданското и ислямистко правителство успява да стане независим от САЩ, което контролира турската армия, както изглежда, бавно започва да осъзнава, че САЩ и НАТО, отреждат на Турция "служебната роля", където тя се явява агент на Вашингтон срещу себе подобните. Турското правителство изглежда надценява предимствата на пионка на Вашингтон.
Турция с Южна Корея решават, ще бъдат ли те независими или ще се отнесат към империята на Вашингтон. Успехът на американско-израелската атака срещу Иран зависи от Индия и Китай.
Ако те покажат на Вашингтон среден пръст, какво ще направят? Абсолютно нищо. Какво ще стане, ако Вашингтон, потъне в невероятната си арогантност и обяви санкции срещу Индия и Китай? Уолл- март ще опустее, а най-големите американски търговци ще започна да удрят по вратите на Белия дом.
Apple Computer и безброй мощни американски корпорации, които са преместили производството си от Америка в Китай, виждат как печалбите им се изпаряват. Заедно със своите съюзници на Wall Street тези мощни корпорации атакуват Белия дом с повече натиск, отколкото може да направи Червената армия. Търговският излишък на Китай, купувайки дългови облигации, ще престане да се влива в националния дълг на САЩ. Прехвърлените обратно в Индия операционни отдели на банките, обслужващи кредитни карти и отделите за комунални услуги за поддръжка, просто ще престанат да функционират.
В Америка започва хаос. Такива са наградите на империския глобализъм.
Неоконсерваторите в Белия дом и израелските подстрекатели към война, подстрекават САЩ за още една война не разбирайки, че САЩ вече не е независима държава. Америка принадлежи на мигриралите към офшорните зони, корпорации и държави, в които те са пуснали своята продукция за пазарите на САЩ.
Санкциите в отношенията с Китай и Индия (а така също и към Южна Корея) означават санкции срещу американските корпорации. Санкциите срещу Турция означават санкции срещу съюзник на НАТО.
Осъзнават ли, дали Китай, Индия, Южна Корея и Турция, ще са с печелившите карти в техните ръце? Разбират ли, че могат да им покажат кукиш на американската империя и ще я накарат да се срине, или са с промити мозъци, като Европа и останалата част на света, че мощните американци не могат да противостоят?
Ще приложат ли Китай и Индия, властта си над САЩ, или ще склонят, като позиция, да съхранят репутацията си пред Вашингтон, докато продължават да купуват ирански петрол?
Отговорът на този въпрос са тайните отстъпки на Вашингтон, за да предложат на Китай и Индия, например изтеглянето на САЩ от Южнокитайско море, претендирайки, че Китай и Индия признават диктаторската власт на Съединените щати над останалата част от света?
Без отстъпки на Китай и Индия, Вашингтон, вероятно ще продължи да гледа как неговата сила се изпарява. Една страна, която не може да произвежда промишлени стоки, но може да печата само дългови записи на заповед и книжни купюри, вече не е мощната страна, чието влияние ще продължи, докато, момчето не извика: "Царят е гол!".
България се присъединява към световния протест на 12 май
Автор: OFFNews Публикувана на 26 април 2012 ·
Плакатът, който основната група е сложила за свой фон във Фейсбук.Страната ни ще се присъедини към един от най-мащабните протести в света, който ще се състои на 12 май 2012 г. Участие са заявили 5 от големите нашенски градове, а в чужбина денят за „избухване“ е подкрепен от германци, американци, гърци, австралийци, японци, руснаци и др.
Оказва се, че у нас целият ден ще бъде „окупиран“ от протести, защото част от тях са насрочени за от 13 до 16 ч., а останалата част – от 17 до 23 ч.
В едно от официалните обръщения към потенциалните поддръжници се казва:
„Милиони се очаква да излязат по улиците на големите градове в подкрепа на каузите на Anonymous, Occupy Wallstreet, WikiLeaks и другите знайни и незнайни борци за свобода и граждански права.“
Бунтът у нас се ръководи и организира в няколко основни Фейсбук групи и сайтове:
#12Mай – международен ден за действия! – София
12-ти Май – Милиони ИЗБУХВАТ за демокрация! България
http://anonimen.ovo.bg Тук е преводът на филмче номер 2-http://www.vbox7.com/play:aa9598e271
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци