На тази дата, през 1903 година, четата на Гоце Делчев е обкръжена от турска войска край село Баница (Серес) и в сражението загива войводата Гоце Делчев.

 bolgari.net

Експертът-криминалист от Самара смята, че Ленин е измислен герой

Докато другите твърдят за необходимостта от погребение на тялото на лидера на световния пролетариат, съдебно-медицинският експерт от Самара, Антон Колмиков, твърди, че в мавзолеят не лежи, Владимир Илич Ленин. Само заради това, че такова лице, никога не е съществувало!

След изследване на личността на "вечно живия идеолог на революцията", заместник началника на ЦНЕАТ на Самара стигнал до заключението, че ние имаме работа с най-голяма измама, чийто сценарии е написан в САЩ. Ние говорихме с човека, дръзнал да посегне на "иконата" на 70-годишният сегмент на руската история. И чухме някои невероятни неща. Сега, уважаеми читатели, е ваш ред: да повярвате или не.

- Антон Николаевич, защо изучавате личността на Ленин?

- През 2010 г. аз, като главен специалист по съдебна медицина в района на Самара, бях поканен в Москва за конференция, посветена на "Студената война" - лекция за историята на стрелковите оръжия и въоръжението като цяло. В подготовката, аз започнах сериозно проучване на политическата ситуация в света в началото на ХХ век, изучавах документи, чужди вестници. И открих, просто скандална и очевидна измама. Случилото се в този период, не съответства на това, което говорят по телевизията и в училище. Представих своите заключения на историците на конференцията, открито заявявайки, че през 1917 г. САЩ ​​превзема Русия.

- За какви документи говорите?

- Например, публикациите на "Ню Йорк Таймс" от 1900 до 1922. В първото интервю на Временното правителство на 20 март, 1917 г. се говори, че в Русия вече могат да управляват евреите! Всичко е в прав  текст.

От чуждестранната преса [Петроград, 20 март, 1917 г.]: "Нищо не стои сега на пътя на едно ново търговско споразумение между Русия и САЩ - казва на новия министър на външните работи, проф. Пол Mиляков, в ексклузивно интервю за" Асошиейтед прес ». - Мисля, че САЩ е готов да възобнови старите търговски връзки и да премахне всички пречки, както и да контролира евреите тук. Сега, изглежда, няма пречки за това. Подробна информация за такива договорености, обаче, в момента не може да бъде обявена, тя трябва да бъде оставена за бъдещето. "

- Проучвайки вестниците, вие интересувахте ли се от личността на лидера на световния пролетариат?

- Засякох фотографиите. На тях очевидно не е бил Улянов. За мен като специалист по съдебна медицина и криминология, това е очевидно. И след това, във всички чужди публикации, се появява като Николай Ленин. Нито веднъж, като В.И. Ленин! Ленин като гуру и създател на съветската революция, се появява в некролога през януари 1924 г. - с цялото родословно дърво, име, фамилия, бащинство и твърдите изявление, че това е той. Възниква въпросът: как Никола изведнъж стана Владимир Илич? В търсене на първични източници, аз се обърнах към снимковия архив на музея на Ленин в Самара и започнах да работя с данните като съдебен експерт по обикновено наказателно дело.

От чуждестранната преса [Петроград, 9 ноември, 1917]: "На сцената в залата на Смолни, седалище на революционното правителство, е Лев Троцки - внимателно спретнат, усмихнат и триумфално в дрехите на работник. Около него, Николай Ленин - тих, скромен и усърден. И мадам Колонтай - млада, привлекателна и сериозна. Други членове на правителството в Петроград са групирани заедно с тях. "Ние предлагаме незабавно прекратяване на огъня в продължение на три месеца, през което време избраните представители на всички народи, а не дипломати,  да подготвят договор за мир" - казав Николай Ленин, лидерът на максималистите от РКП (б) ".

Формата на ушната раковины както на Владимира Ульянова (1890 год), така и на Николай Ленина (1917 год) се различава…

…от ухото, запечатано по време на звукозаписа в Кремъл (1919 год) и лежи в Мавзолея

Издават го ушите

- Всеки знае, че псевдонима на Н. Ленин е Улянов. Другарите му доставят фалшив паспорт.

- Това са различни хора, които потвърждават портретната експертиза на снимките. Взимаме протоколната снимка на В. Улянов през 1895 г. от досието на жандармерията. И една по-скорошна снимка от кинопреглед. Всяко от изображенията се подлага на стандартна процедура - сравняване на двете половинки от лицето, лява и дясна. Данните не са едни и същи: вижда се асиметрия. Това предполага, че Николай Ленин през 1917 г. не е Владимир Улянов. И комунистическата версия на грима не обяснява асиметрията. По същия начин - общите анатомични особености на структурата и частните признаци на ушната раковина, определят третия персонаж.

Именно този непознат се появява на снимката през 1919 г., преди звукозаписната апаратура. През 1924 г., той е погребан в мавзолея. Оказва се, че Ленин - е измислен герой. Митологичен като Чебурашка.

Портретната експертиза на фотографиите от различни години. В. Улянов (полицейско досие — отлява), Н. Ленин (кинохроника — вдясно)

Вижте: това е бил Лев Бронщайн, когото са наричали Троцки откраднал чужд паспорт. Имало още един неизвестен революционен, Николай Ленин, за когото пишат западните вестници, и който светнал в конгреса на Съветите, работническите и войнишките депутати в правителството. Съдейки по всички исторически обстоятелства, той е бил убит през 1918 г., когато въстанала цялата централна част на Русия. И тъй като вече е обявен като лидер на болшевиките, трябвало някой да изпълнява тази роля и да продължи да я изпълнява.

- И сега се появява Владимир Улянов?

- Преди него е имало и други хора, които са представени едновременно с Н. Ленин. Включително брата на Улянов - Дмитрий. Самарският адвокат В.И.Ленин е въведен в края на 1920г. В течевие на няколко години той е Ленин, но след това отново, погребания в мавзолея не е той. Последващата съдба на Улянов е неизвестн. И всички тези двойници са покривали лицето, което всъщност е играло ролята на лидер на революцията.

Лявата част на лицето на Владимир е по-малка, а при Николай, по больше

Десните части също са различни

Това е този, който наистина е идеологическия лидер, ръководил главната пропагандна работа, писал пламенните речи, направи записите по радиото и давал интервюта във вестниците. Това е лидерът на социалистите в САЩ, Борис Райнщайн, който е служил като министър на пропагандата в Русия. Той също така е начело на Комунистическия интернационал.

- Вие твърдите, че Октомврийската революция е извършена от Борис Райнщайн?

- Не, разбира се! Можете ли да кажете, кой направи революцията в Либия? Това е американска операция. Така че в случая Райнщайн, той е пропагандатора. И това не е този, който ръководи операцията. Отговорни за това, разбира се, са САЩ и Великобритания. Рокфелер и Ротшилд, грубо казано. Ето защо ние трябва да започнем международен процес за военните престъпления на Съединените щати, Великобритания и Франция в Русия. Как осъдихме фашизма, а ние сме извършвали не по-малки зверства. Побеснял геноцид. Някой трябва да отговаря за него.

- В своето изследване, вие се фокусирате върху формата на ушите, на "фигурантите." Това е така, защото тя не се променя през годините и дори и след смъртта?

- Формата на ухото не се променя при никакви обстоятелства. Но този орган, аз взех за по-голяма нагледност - това е по-лесно да се покаже. Несъответствията в лицата на "Ленин" са много. Служителите на Медицинския университет в Самара, за да ми помогнат да напиша този трактат за разликата на назолабиалните гънки и други неща. Но малките детайли хората не разбират. Преди публикуването на заключенията, представих на своите колеги - експерти от ФСБ, МВР и Министерството на здравеопазването. Макар че не всички потвърдиха, че са съгласни с данните, а след това не последва нищо.

- Обърнахте ли се към висшите инстанции?

- След като разгледаха документите, московската прокуратура заведе дело  "за разследване на неидентифициран труп на Червения площад." Разследването се води от ОВД  "China Town". Ще има санкция - ще бъдат призовани роднините на Рамщайн в САЩ за ДНК анализ. И ше сравният почерка, а останалото ще го доказваме. Просто, трябва това дело да започне отначало.

- Последен въпрос: Защо мислите, че за официалната биография на Ленин е избран Владимир Улянов?

- Неговата роля е, че вожда може да се нарича лидер, само с руско име.
 

Борис Райнщайн (в центъра), експертът смята за главен идеолог на революцията

Риж или рус

* През 1895 г., жандармеристите правят словесен портрет на Владимир Улянов. "Ръст, 166,7 инча, средно телосложение, създава впечатлението за приятен външен вид, косата и веждите, руси, открити кафяви очи, среден размер, високо чело."

* Александър Kуприн, който се срещнал с Ленин през 1918 г., пише: "Малък ръст, широкоплешест и суховат. Има високи скули, а разреза на очите са нагоре... Куполът на  черепа е широка и висок ... Останките от коса, както брадата и мустаци, показват, че в младежките си години, той е бил с отчаяно, огнено червено-рижа коса. В очите му  ме порази смяната на цвета им. В парижката зоологическа градина, видях златно-червени очи на маймуната лемур, и тогава си казах със задоволство: сега най-сетне открих цвета на очите на Ленин "!

Анекдот:

Владимир Илич казал:

- В партията има само трима истински комунисти: Улянов Ленин и аз.

П.П. Темата е стара и противоречива като всяка история. Това просто е още една гледна точка.

Анна Надеждина
«Экспресс газета»

Завесата на архивите на КГБ постепенно се повдига. И започват да изкачат неща, които подсказват, че историята би могла да се случи и по друг начин. Такъв е случаят с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров искали да създадат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и КПСС за смъртта на Георги Димитров и Трайчо Костов.

Ето какво пише в някои от излезлите неотдавна на светло кагебистки документи. „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск”. Това е заглавие на в.„Правда”от 28.11.1947 г.).

В Москва ръководството на КПСС е хвърлено в ужас. Сталин иска светкавично да му се предостави доклад за „престъпните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че ако КГБ не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.

В документа на съвестките тайни служби пише: „Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е само първата крачка към съдваване на Федерацията на всички народни републики.

На 17 януари 1948 г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23.01.1948 г.

Информацията го вбесява. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече: „Това е нечувана провокация! Те искат да създадат социалистически блок, независим от СССР! Нарушиха принципа най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”

По разпореждане на Йосиф Висарионович на 29 януари в „Правда” се появява необичайно рязко възражение: „Ние публикувахме заявлението на другаря Димитров, но това не означава, че споделяме неговото мнение. Тъкмо обратното, ние смятаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.

На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската партии. Югославските секретни служби съобщават на Тито какво го чака в Москва и той благоразумно остава вкъщи, като се извинява с някакво заболяване. В Кремъл изпраща Кардел и Джилас.

Димитров обаче не успява да отклони личната покана и заминава, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на резки нападки и унижения, както съобщава Джилас по-късно, „му изнасят като на първокласник лекция за правилната ленинска политика в областта на междудържавните отношения”.

По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да създадат двустранен Съюз – т.е. да реализират нещо, срещу което е бил преди две години.

Всъщност идеята е Димитров да държи под контрол лошия Тито.

„Той искаше Димитров да стане предател, настояваше за това”, пише в разсекретените документи.

Смирилият се Димитров покорно признава своите „грешки” и обещава да се придържа към „правилната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и съобщават за случилото се. На заседание на Централния Комитет на Компартията на Югославия съветското изискване за незабавен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз отговаря с отказ на предложението на Югославия да сключи ново икономическо споразумение.

В действие влизат изпитаните средства на съветската идеология - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „врагове”. През май 1948 г. Сталин заповядва на шефа на безопасността Лаврентий Берия да изобличи всички „титовисти” в държавите-сателити.

Ударът трябвало да порази най-вече България

През май 1948 г. в Москва започва търсенето на „човека на Тито в София”. Най-добрият кандидат за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба и уважение го свързва с Тито. Димитров е удобен и защото е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален Секретар на Коминтерна е трябвало мълчаливо да наблюдава как безследно изчезват един след друг неговите съратници и приятели. Със собствените си очи той е виждал смъртоносните последици от всяко инакомислие и е познавал дори най-незабележимите следи на недоволство върху лицето на Сталин.

Той още в Москва е знаел, че неговият личен телохранител и зет Вълко Червенков е бил вербуван от НКВД със задачата да го следи.

И все пак за Сталин било немислимо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка като ”титовистки заговорник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райстага през 1933 година, опълчил се срещу Гьоринг пред нацисткия съд и от този момент тачен от всички антифашисти по света, уважаван от българската партия като митологичен полубог.
 

За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „по-елегантен” начин. През януари 1949 г. той изчезва от София. Според някои слухове той заминал за летището, за да посрещне заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София. Той се намирал в самолета, когато вратата зад него внезапно се затворила. Дълго време за Димитров не се знаело нищо, докато през април в пресата не се появило кратко известие, че той е болен и е в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 г. в московска болница. Тялото му е балсамирано от същите специалисти, които са мумифицирали и Ленин. Така и не става ясно от какво е умрял.

Потенциални жертви на изфабрикувания процес, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият приятел и съратник на Димитров. Двамата били заедно от 1918 г. Той бил с болни сърце и черен дроб и очевидно неподходящ за жертва.

Третият „московчанин” Вълко Червенков от самото начало не се разглеждал като възможна жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на съветските тайни служби в София.

Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият сталинист Трайчо Костов, висшият ръководител на българската икономика, сам облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал обсъждането и изразил пред Сталин съжаление относно неравностойните, вредни за България пунктове от българо-съветския Икономически договор. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от важните проблеми на комунистическото съзидание.

Този наглед незначителен инцидент решил съдбата на Костов

Освен това в КГБ се знаело, че „по време на режима на цар Борис Трети Костов е бил арестуван и заедно с група комунисти застава пред съда. Макар да е било известно, че е един от лидерите на компартията, животът му бил пощаден, а всички останали получили смъртни присъди. Днес имаме доказателства, че агентите на известни капиталистически държави са се превърнали в редица функционери на някои комунистически партии”.

Разработката на подробностите била поръчана на Червенков, Югов и група съветски експерти по изфабрикуването на процеси под ръководството на ген. Судоплатов. Те съставили списък с членовете на „бандата на Костов”, които трябва да бъдат арестувани. След това проектът бил представен в Москва, където Берия и щабът му проверили списъка, поправили го и го разширили. Окончателната редакция била утвърдена лично от Сталин.

1949 г. започва с ред действия по дескредитирането на Трайчо Костов. Той обаче се отбранява. Пише дори писмо до ЦК на КПСС в Москва, за да се защити от неоснователните обвинения в антисъветска дейност. Не получава отговор. В края на май 1949 г. тайната подготовка на изфабрикувания процес е приключена и Червенков отива при Сталин и Берия. Димитров така и не научава нищо, изолиран безпомощен в московска болница.

След завръщането си от посещение в Москва Червенков сваля Трайчо Костов от всички партийни и държавни постове и урежда изключването му от партията.

Костов не присъства на заседанието, тъй като същата нощ е арестуван. Отначало арестът е бил секретен. Едва на 20 юни в централния орган „Работническо дело” се появява кратко съобщение на МВР, че Трайчо Костов се намира под стража за икономически саботаж и шпионаж в полза на империалистическите държави.

Костов е докаран в Главно управление на Държавна сигурност и хвърлен с вързани ръце и крака в подземна килия. Започват да го измъчват. Още първата нощ през въздушен клапан в килията пускат ледена вода и заплашват Костов, че ще го удавят, ако не признае за шпионската си дейност. Това е само началото. Следват жестоки изтезания. Костов се държи четири месеца, но през октомври 1949 г. Рухва и подписва протокол с признания.

Заедно с Костов са арестувани още 200 души, висши партийни функционери. Те били измъчвани, докато не признаят „вината” си. Избрани са десетима от тях за съдебен процес.

През ноември обвинителният акт бил проверен от Берия и утвърден. Указанията били сведени на генералния прокурор Димитър Георгиев и на шестима от членовете на Върховния съд, начело с неговия председател Борис Лозанов. “Процес № 1891/1949 срещу изменниците на Родината, шпионите и саботьорите от групата на Трайчо Костов” се провежда от 7 до 14 декември 1949 година в Голямата зала на Централния Дом на Народната армия.

Милицията прави кордон, за да държи любопитните далече от сградата, изпълнена със сътрудници на тайната полиция, съветски наблюдатели, родни и чуждестранни журналисти, надеждни делегати от заводи и колхози. Заседанията на съда се предават по радиото. Сред обвиняемите са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на ЦК: Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, началник на управлението за пропаганда, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет; Борис Андронов Христов, търговски аташе в московското посолство; Цончо Цончев, управител на Народната банка; Иван Гевренов, началник отдел в Министерството на промишлеността и Иван Тутов, началник сектор в Министерството на търговията.

Останалите двама са Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните работници и македонецът Благой Иванов Хаджипанцов, който  през 1947 г.  бил изпратен от Тито в София като съветник в посолството, но  след началото на конфликта със Сталин минал на страната на Коминформа. Сега, по инструкция на съветския посланик и софийския резидент на КГБ, трябвало да разобличи Тито като оръжие на „империалистите”.

По това време Димитров разбира за процеса

Обаче, отказал да помогне на лъжливите обвинения срещу Костов. Той знаел, че скоро ще умре и затова отказът му вече не можел да му навреди. Писмото, „намерено” малко преди началото на процеса, в което той предупреждава партията за Костов, било фалшифицирано в лабораториите на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия).

Когато на 14 декември 1949 година на 11 от обвиняемите била дадена последна дума, Костов заявява: „В своето последно слово пред дълбокоуважаемия съд смятам за свой съзнателен дълг да заявя пред съда, а чрез него и на българската общественост, че никога не съм бил на служба като английски шпионин, никога не съм участвал в загововорите на Тито и неговата клика и че винаги съм изпитвал към Съветския съюз уважение и почит”. Костов бил прекъснат и охраната го отвела със сила на подсъдимата скамейка.

На 14 декември съдът огласява присъдата, предварително произнесена от Сталин, Берия и Червенков: Костов е осъден на смърт чрез обесване, Иван Стефанов и Павлов – на доживотен затвор, Начев, Цончо Цончев, Иван Славов, Иван Георгиев и Благой Иванов Хаджипанцов – на 15 години каторжен труд, Борис Андронов и Васил Атанасов – на 12 години, Илия Баязалиев – на 8 години затвор.

Ден след произнасянето на присъдата Червенков посещава Костов в килията на смъртниците и го уверява, че българските и съветските другари знаят със сигурност, че той не може да бъде нито шпионин, нито престъпник и го призовава към вярност към комунистическата партия и му предлага да признае греховете си и ще бъде помилван.

 До днес не е известно защо Костов не успява да устои пред този натиск. Българските власти публикуват факсимиле на молбата му за помилване пред президиума на Народното събрание.

На следващия ден, 16 декември 1949 година, президиумът отклонява молбата на Костов за помилване като неоснователна.

Костов е обесен още същата вечер

Единадесетте жертви били само видимата част на айсберга. Последвали закрити процеси срещу над 200 обвиняеми. Стотици членове на партията, чийто единствен грях бил, че са колеги, приятели или роднини на осъдените, по административен ред били интернирани в лагери. 17 от 49-те членове на Централния комитет попадат в месомелачката на процеса.

От водещите функционери, безследно изчезнали и осъдени в тайните процеси като „шпиони на фашистката полиция, империалистически агенти и титовистки заговорници”, е достатъчно да дадем само представителна извадка: членът на Политбюро професор Петко Кунин, министърът на промишлеността Георги Ганев, директорът на управлението на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет; полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски; ръководителят на военното разузнаване генерал Петър Вранчев; командващият Гранични войски генерал Лев Главинчев; Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите, телеграфите и телефоните; по-нататък – петима заместник-министри на външните работи, транспорта и вътрешната търговия.

Така планът „Юг”, както го наричал лично Сталин, постигнал пъклените си цели. Той бил ръководен и координиран от ген. Судоплатов. Същият, който реализира у нас т.нар. „събеседване” с отклонили се другари. В мазетата на милицията изчезват десетки инокомислещи българи, което става причина да се осуетят събития, каквито избухват през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия.

Ръководството на БКП е поставено на колене и се превръща в най-верния сателит на СССР чак до 1989 г.

По Фрогнюз / Агенция БЛИЦ

Снимка: Reuters

Американската кампания да се използват безпилотни самолети за ликвидиране на въоръжени бунтовници в други държави отговаря на международното право.

Това заяви в реч съветникът на президента Барак Обама за борба с тероризма Джон Бренан. В рядко срещано признание и оправдание на спорната тактика той в понеделник се опита да даде обяснение за програмата, която действа от години и се смята за секретна част от действията на ЦРУ, посочва агенция Reuters.

Бренан говори в навечерието на първата годишнина от ликвидирането в Пакистан на Осама бин Ладен от американски командоси. Акцията, както и зачестилите удари с въоръжени и управлявани дистанционно от стотици или хиляди километри безпилотни самолети влошиха отношенията между Исламабад и Вашингтон.

"Тук съм, защото президентът Обама ни инструктира да бъдем по-открити пред американския народ относно тези усилия", каза Бренан във вашингтонския център "Удроу Уилсън". "Тези цели са законни", добави той и цитира позициите на администрацията, американската конституция и приетия след 11 септември 2001 г. закон за употреба на военна сила.

"Що се отнася до международното право, САЩ са във въоръжен конфликт с "Ал Кайда", талибаните и свързаните с тях сили в отговор на атаките от 11 септември и ние можем да употребяваме сила според правото за национална самозащита", заяви още Бренан.

"В международното право никъде не е записано, че е забранена употребата на безпилотни самолети за тази цел или нещо, което да ни забранява използването на смъртоносна сила срещу нашите врагове извън активната зона на бойното поле, особено когато съответната страна е съгласна, не може или не желае да предприеме действия срещу заплахата."

Американският съюз за граждански свободи ACLU е против програмата и тази година подаде иск срещу използването й против американски граждани. Такъв е например Ануар ал Авлаки - роденият в САЩ и преселил се в Йемен радикален ислямист, регионален водач и наричан още "Бин Ладен на интернет". Той бе ликвидиран от безпилотен самолет през септември миналата година. Според ACLU програмата е незаконна и е "опасно да се определя цялата планета като бойно поле".

Бренан заяви, че не е вярно, че САЩ предпочитат да избиват заподозрените терористи, вместо да ги пленяват. "Не използваме сила, когато си поискаме. Има ограничения от принципите на международното право, включително уважаването на националния суверенитет и законите на войната", допълни той.

Според президентския съветник САЩ осъзнават, че създават прецедент, от който могат да се възползват и други държави, разполагащи с подобна техника.

"Но ако искаме и другите страни да я използват отговорно, и ние трябва да използваме отговорно. Не можем да очакваме другите да правят нещо, което ние самите не правим. Поради това президентът Обама настоява да се придържаме към най-високите стандарти - при всеки случай да действаме след колкото се може по-подробно и внимателно обмисляне", каза Бренан.

Подобни удари повдигат и сериозни морални въпроси, добави той. "Ако някой в администрацията ви каже, че не е имал угризения и съмнения, то очевидно той или тя не са мислили много по въпроса. Аз съм мислил и знам, че няма да ми е лесно, докато се занимавам с борба с тероризма."

 

bolgari.net

Хулиганската група е била от античното крило на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ; Снимка: actualno.com

Хулигани попречиха на българския посланик в Скопие да положи цветя в памет на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас" в Скопие, предаде „Фокус". Българската делегация, водена от новоназначения посланик в Скопие Иван Петков и съставена от местни българи, се е опитала да поднесе цветя пред саркофага, в който са положени костите на Апостола на борбите на българите от Македония и Одринско Гоце Делчев.

Пред църквата „Свети Спас" българската група е била нападната от организирана група хулигани.

Един от българите, очевидец, Драган Попов свидетелства така: „Аз бех на гробот и бехме спречени да се положат китки и ще дойдеше до физически побий избегнахме и посланикот не положи китки. Групата беше организирана антички и е от ВМРО-ДПМНЕ".

От разказа на очевидеца се разбира, че хулиганската група е била от античното крило на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и че посланик Петков така и не е успял да положи цветя в памет на Гоце Делчев в деня на 109-годишнината от неговата гибел.

Припомняме, че полагането на венци и цветя от българското посолство и от български делегации пред каменния саркофаг на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас" в Скопие по традиция предизвиква реакция от страна на скопското ръководство. На няколко пъти бе отказвано на български посланици да полагат цветя в деня на рождението – 4 февруари /по нов стил/ и в деня на смъртта на Гоце Делчев – 4 май.

Отказвано бе правото да се полагат цветя и венци и на български държавни делегации.

Костите на Гоце Делчев са предадени на Народна Република Македония през 1946 г. със специален влак на гара Пирин, днес Кресна, през 1946 г. по решение на Политбюро на ЦК на БКП и по настояване на регента Тодор Павлов, назначен от Отечествения фронт през 1944 г. Тодор Павлов се смята за един от апологетите на македонизма в България. По това време министър-председателят Лазар Колишевски определя Гоце Делчев „като един българин, който няма значение за освободителната борба", но въпреки това приема костите, които са положени в скопската църква „Св. Спас".

Иван Петков; Снимка: dnevnik.bg

Българското външно министерство реагира остро на случилото се днес в Скопие, наричайки го недопустимо.

По-рано днес хулигани са попречили на българската делегация, съставена от посланика ни в Скопие Иван Петков и местни българи, да положат цветя в памет на Гоце Делчевв скопската църква „Св. Спас". Припомняме, днес се навършват 109 години от смъртта на българския революционер.

Точно пред църквата „Св. Спас" се появили т.нар. "антички", които провокирали нашите и дори били готови на физически сблъсък. За да го избегне, посланикът на България се отказал да положи цветята на гроба на големия български революционер и идеолог.

Поведението на т.нар. антични македонци и други ултраси от футболните агитки, с които се злоупотребява и за политически цели, не е новост. Точно те периодически обругават плочата на Мара Бунева и организират побои над онези, които дръзнат да се самоопределят като българи в Македония, коментират от ВМРО.

Опитът за възпрепятстване на поднасянето на венци от посланика на България в Скопие е в противоречие както с европейските принципи, така и с човешките норми на уважение към паметта на личностите, допринесли за свободата и достойнството, се казва още в изявлението на МВнР.

По този повод по-рано днес в министерството е привикан посланика на Македония Благой Ханджийски, пред когото е изразен остър протест по повод случилото се.

Българската страна очаква информация от Скопие за мерките, които смята да предприеме за недопускане на бъдещи подобни прояви на агресивност и нетолерантност срещу България.

Осигуряването на безпроблемно честване и отбелязване на исторически дати и събития е знак за възприемането на европейските ценности и желанието за развитие на добросъседските отношения в региона - главно условие за приемането на страните в ЕС, намеква Външно на македонската страна.

Държавният глава Росен Плевнелиев също обяви случая с българския посланик в Скопие като недопустим.

„Ние приветстваме и подкрепяме членството на всяка държава в европейското семейство. Ако някой обаче иска да бъде член на това семейство, трябва да покаже с дела, не само с думи, че обича останалите държави, заяви Плевнелиев от град Гоце Делчев, където е на посещение.

България ще работи за присъединяването на Македония към Европейския съюз, но от своя страна македонският народ трябва да ни покаже с делата си, че също ни подкрепят", подчерта българският държавен глава.

Снимка: manager.bg

Пощенски служби ще има само в населени места с население над 800 жители. Ако в съответното село или махала живеят по-малко хора, ще се осигуряват други форми на обслужване, гарантиращи извършването на универсалната пощенска услуга. Те ще бъдат консултирани с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Това предвиждат Нормативи за определяне гъстотата на клоновете на пощенския оператор, който има задължение за извършване на универсална пощенска услуга – в случая "Български пощи". Те ще бъдат одобрени от правителството следващата седмица.

Близо 30 на сто от общо 3 хиляди пощенски клонове са именно в малки села. Вече хората там ще изпращат и получават писма, телеграфни записи и други пратки чрез кметството или в някоя от местните бакалии, които ще поемат услугата на франчайзинг, обясниха от "Български пощи" преди две години, когато за първи път обявиха мярката.

В нормативите е посочено, че пощенски служби могат да бъдат откривани и закривани след одобряване от КРС.

Със закриването на селските клонове "Български пощи" ще оптимизира разходите си в условията на стартиралата либерализация на пазара на този вид услуги. Конкуренцията на частните оператори ще намали цените на услугите с около 15-20 на сто и приходите на държавната фирма неминуемо ще спаднат.

 
bolgari.net

Снимка: dnevnik.bg

Лидерите на Eвропейския съюз носят споделена отговорност за увеличаването на популярността на антиевропейските партии, заяви Европейската комисия вчера, отричайки все пак мнението, че мерките за икономии са причина за тази тенденция, съобщи EUobserver.

Ден след като кандидатката на крайната десница Марин льо Пен постигна изненадващо високи резултати на президентските избори във Франция, Брюксел настоя, че е необходима "повече Европа".

"Изправени пред кризата се нуждаем от повече Европа. Държавите членки трябва да работят заедно за гражданите. Националните решения на световната сцена не са изход", заяви говорителят на Еврокомисията Оливие Бейли.

Той посочи още, че лидерите на ЕС, както и Брюксел имат част от вината. Наистина всички европейски лидери носят споделена отговорност и ние сме част от тях, каза Бейли.

Думите му идват в момент, когато нарастват опасенията, че продължаващата икономическа криза води до засилване на национализма, протекционизма и евроскептицима, коментира изданието. Националистическите партии се представиха добре на последните избори в Швеция, Унгария и Финландия.

Опитите за намаляване на дефицита вече предизвикват политически проблеми в някои страни от ЕС. Вчера холандското правителство подаде оставка след провала на преговорите за антикризисни съкращения на бюджета за следващата година.

Преди редовната си среща европейските външни министри също изразиха опасенията си за европейското политическо състояние и особено за представянето на Льо Пен.

Притеснен съм за настроенията, които са против отворените общества, против отворена Европа, заяви шведският външен министър Карл Билд. Австрийският му колега Михаел Шпинделегер отбеляза, че резултатите трябва да бъдат повод за размисъл.

Най-остър в изказването си беше външният министър на Люксембург Жан Аселборн. Той директно обвини сегашният френски президент Никола Саркози, че е допринесъл за резултата като е втвърдил реториката си и е засегнал ключови политики в ЕС.

Ако всеки ден повтаряте, че трябва да променим Шенген, че трябва да имаме твърда политика за имиграцията, че трябва да говорим за изключителността на Франция, това е в полза на Националния фронт, подчерта той.

Говорителят Бейли от друга страна предупреди да не се обвързват мерките за икономии с евроскептицизма. Страните, където има голям популизъм, не са тези, които са засегнати от сегашните икономии, посочи той.

Британските военни инсталират ракетни батареи на висока сграда в Лондон. Снимка: архив, Reuters

Британски военни са уведомили обитателите на луксозен жилищен квартал край Олимпийския парк в източната част на Лондон, че инсталират ракетни батареи на висока сграда в комплекса с цел защита на Олимпийските игри това лято, предаде Ройтерс.

Въпросната висока сграда е само едно от няколкото места в британската столица, на които военните смятат да поставят ракети "земя-въздух" за подсигуряване на игрите от въздушни нападения, съобщи министерството на отбраната на Обединеното кралство.

Това е първият случай от Втората световна война насам, когато в Лондон се разполагат батареи на противъздушната отбрана и жителите на квартала "Боу" са шокирани.

"Нямаше никакви консултации, никой не почука на вратата ни", каза пред агенцията 28-годишният журналист Брайън Уилан. "Просто се събуждаш една сутрин и има обява, която ти казва, че те ще сложат ракети на покрива", добавя той.

Британският министър на отбраната Филип Хамънд обяви още през ноември плановете за разполагането на ракети из Лондон. Той обясни, че вече има прецедент от предишните Летни олимпийски игри през 2008 г. в Пекин, където имаше ракети "земя-въздух" около стадионите, пише БТА.

Кирил Рашков. Снимка: архив, Булфото

Данъчните са връчили на фамилия Рашкови 11 ревизионни доклада за 1,6 млн. лева неплатени налози, научи Дарик.

Адвокатът на Кирил Рашков Васил Марков потвърди информацията.

Той уточни, че все още няма издадени ревизионни актове, а става въпрос само за доклади. 

Защитниците на Кирил Рашков са поискали от Националната агенция за приходите (НАП) да бъде удължен срокът за запознаване с материалите и са получили крайна дата 15 юни.

„Документацията е много обемна. Един доклад е минимум 300 страници", коментира адвокат Марков.

По думите му ревизия е направена на всички физически лица от фамилия Рашкови, в това число и на 17-18-годишни нейни членове.

След като прочетат докладите, адвокатите на Цар Киро ще ги обжалват.

Следващата стъпка на данъчните ще е ревизионен акт, който също може да се оспорва пред няколко институции - НАП, Административен съд-Пловдив, Върховен административен съд.

 Процедурата вероятно ще отнеме година и половина - две години.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров отказа всякакъв коментар по темата за ревизията на Цар Киро и фамилията му. Мълчание запазиха и от Окръжната прокуратура в Пловдив.

dnes.bg

Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.

Репортер на „ШОУ” успя да се свърже с капитан Собаджиев, който се съгласи да даде ексклузивно интервю от своята килия в панамския затвор „Ла Хоя”. Комуникацията с “морския вълк” протича по скайп, благодарение на закупения от негов приятел телефон, който той крие в килията си. Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседният павилион е бил застрелян затворник... 

- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?

- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.

- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!

- Ами така - досега не съм викан на разпит!

- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!

- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!

- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?

- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.

- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?

- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...

- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?

- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.

- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?

- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!

- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?

- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.

- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...

- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши. 

В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство. 

И... повече не можахме да се свържем с него. 

- Кой ви защитава сега?!

- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.

- Какви са хонорарите на този адвокат?

- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!

- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?

- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!

- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?

- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души. 

Без тоалетна и без вода... 

Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода... 

Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...

- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?

- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!

Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.

- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?

- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката. 

- Държите ли се психически?

- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!?

Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ