20.05.1876 – 20.05.2012.

„Следобед на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна, пронизан от куршума на (...)свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на Искъра, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки... Повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха...(...)мъжете не смееха да излазят.”   („Една българка” – Вазов)

Ботев умива завинаги очите на българите. Вазов умива завинаги очите на България, а българите ( завинаги) нехаят и не смеят да излязат.....

И после викат защо му е на човек да знае какво е метафора.....

 В Странджа планина светците Костадин и Елена са на особена почит, но най-важен е денят им за нестинарската общност. 
Нестинарството постепенно се превръща във форма на читалищна самодейност и се нарича „изкуство” от хора, които практикуват обикновено огнеходство. Всъщност огнеходците играят върху огън в кръчми и вариететни програми, естествено за пари. За да участват в обряда на 3 юни в село Българи, те също получават пари... 
Ето как днес обредът е придобил вид на пошъл пазарлък, който компрометира истински вярващите нестинари и последователите им. Основателно е негодуванието, че както баба Злата Даскалова сравняваше пламтящата жарава със злато, така сегашните нестинари „тъпчат хонорарите си”. Някак безропотно и неусетно ние, българите, позволяваме и подпомагаме обезличаването и евтиното продаване на едно изключително ценно културно-историческо наследство. Този факт застрашава неговата автентичност и неговото бъдеще. Писането на сценарии и режисирането на обредността по читалищно-административен образец кара истински вярващите да се отдръпнат от организирането на панагирите – право, което те имат и по рождение, и по призвание. Кой трябва да помогне да се извърви дългият и труден път, който да бъде следван от истинските носители на наследството? И дали има истински вярващи, които ще тръгнат по него? 
Село Бродилово е старо нестинарско средище. Там са се раждали гръцки нестинари, докато е било населено с гръцки говорещо население. Раждат се и до днес в родовете на българските изселници от Източна Тракия. Всяко населено място в Странджа, в което е имало нестинарски родове, е било обградено от параклиси и аязми на най-почитаните от нестинарите светци – Св. Константин и Елена, Св. Илия, Св. Пантелеймон, Св. Марина, Св. Троица. През годините, в които обичаят замира и последните му наследници умират, голяма част от тези параклиси, одърчета и аязми се саморазрушават и хората забравят за тях. Остават бегли спомени у най-възрастните хора в селата. Благодарение на тези спомени на 21 май /по нов стил/ тази година най-младият носител на нестинарството в Странджа – 18-годишният именник Костадин от Бродилово, възобновяви нестинарското шествие до аязмата на светеца и даде обет да се грижи за нея. Предишната вечер той сам  съшива нестинарската риза на иконата, сам я обкичи с парички... Шествието с иконите тръгна от църквата „Св. Пантелеймон” начело с музикантите, мина през площада, където се събират вярващите и в строг ред се отправи към аязмата на Св. Костадин. Пътят към свещеното място е винаги труден, чувството, че минаваш по стъпките на всички нестинарски шествия от миналото непреодолимо те завладява, тъпанът и гайдата свирят същата музика, която са свирили някога и е трудно в такъв миг да останеш равнодушен. На мястото първо се прекадяват  иконата и аязмата, всеки пали свещ и оставя дара си, след което поклонниците сядат на обредна трапеза и накрая играят хора. Така се случва и сега – нестинарското хоро се подхваща край язмата, пак с него се изпращат иконите в църквата. 
Само след броени дни е следващият най-важен ден в обредността на нестинарската общност - панагирът на Голямата аязма. Винаги е в последната неделя на май, предшествайки празника на Св. Св. Костадин и Елена /по стар стил/ и поставяйки край на месеца, наричан в Странджа „Костадински”. 
На този ден нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово, но и от други села отиват на Влахов дол, наричан още Припор, Трипори, Голямата аязма, Родината... 




Според нестинарите там се е зародила вярата в двамата светци и огнената обредност – на това място според древна легенда светците били намерени мъртви. Там Костадин е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Съществувало е селище, от което нестинарите са се разселили по другите села и заради това в техните представи това е Родината. Всяка година те се завръщат и правят общ панагир. В тая нестинарска Светая Светих всяко село има своя олтар – одърче. Пет са одърчетата, пет са и нестинарските шествия, идващи от различни посоки в планината, пет тъпана думкат, пет гайди захващат нестинарската... 
През 1947 г. е последната среща на Братята в Родината.... 
През 1986 г. все още можели да се видят разрушените дървени конструкции на одърчетата, напуснати отдавна от светците  и от хората и вече никой не помнел нито мястото, нито панагира ... 
През 2005 г. петте шествия са събудени за нов живот, мястото – помнено само от разкази на хора, които отдавна не са между живите, дочаква братята с нови – току-що издигнати олтари. 


Същата година гръцките нестинари се завръщат и играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение - "Голямата аязма". 

За мнозина нестинарството се свежда до танца върху жарава. Той обаче е само един елемент (вярно, кулминационният и най-впечатляващият) от целогодишния и твърде сложен нестинарски обреден календар.

В миналото традицията е разпространена в много села на Странджа, особено в районите на Малко Търново, Люлебургаз, Виза и Сарай (днес в Европейска Турция). В Северна Гърция пък я пренасят преселените от Странджанските села Кости и Бродилово гръкоезични нестинари (анастенария на гръцки), които били заселени на компактни групи край Драма и Солун. Петте села у нас, смятани за изконни носители и пазители на традицията, са Българи, Кости, Сливарово, Граматиково и Кондолово. За разлика от нестинарството, което като цялостен обреден комплекс е балканско явление, практиката да се ходи върху огън я има например и в Индия.

За нестинарството се научава много от проект на ученици от варненската английска гимназия, реализиран със съдействието на големите познавачи на нестинарството проф. Валерия Фол от Института по тракология и доц. Ружа Нейкова от Института по фолклор към БАН. Проектът е достъпен в интернет. За настоящия текст са използвани материали от него и публикации и коментари на проф. Валерия Фол. Тя подчертава:

"Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя. Между тях няма етническо разделение."

Нестинарите и у нас, и в Гърция вярват, че произхождат от едно място, наричано от тях Родината. Това е Влахов дол, известен в района и като Влахово, Одърчетата, Припор, Трипори край Голямата аязма (свещени лечебни извори) в Странджа, където според легендата преди много години е имало селище, родно място на всички нестинарски колена. Всички села от района ходели в неделята преди деня на св.св.Константин и Елена на т.нар. панагир на Голямата аязма. Там всяко село имало свое "одърче" (олтар за иконите) с място за обща трапеза край него. Но през 1931 г. игрите върху огън там са проеустановени. След повече от 70 г.прекъсване обредът отново се
изпълнява.

Нестинарите са силно вярващи православни християни, но за тях светът се управлява от наместник на Бога на земята и това е св. Константин. Наричат го Светока. Според Валерия Фол нестинарите не слагат ясна граница между този светец, Бога и Сабазий. Нестинарите са свръхчувствителни хора.

Играта им в огъня е в името на това да има доб
ро за цялата общност. Затова, ако някой ги обиди, те схващат обидата като насочена към всички, включително към Бога.

Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". Най-важните предмети в обредността са иконите (наричани "светци", "кумизми" или "кунизми"). Отношението към тях е като към одушевени същества - обличат ги, къпят ги, хранят ги. Иконите на българските и гръцките нестинари се смятат за "братя", защото били направени от едно дърво, расло в най-свещеното за тях място край Голямата аязма на Влахово.

Макар да са с еднакви изображения, иконите са в йерархия - най-свещена е Голямата икона, после е Средната, а новите икони са техни деца. Всички заедно са едно семейство. "Обличат" ги с платнени червени калъфи с отвор отпред, наречени "ризи, редби" и ги украсяват с парички и звънчета, по тях се закачат нестинарски кърпи. Наричат иконите опашати, защото имат дръжки отдолу, за да стоят изправени, та да "гледат".

Някога за иконите се е грижила главната нестинарка, която ръководела обредите. Днес това прави викилинът (питропът, епитропът) - мъж от нестинарски род или женен за нестинарка. Избира го общността. Иконите се носят от несгодени момчета, които също ги избират, и това се приема за голяма чест.

Инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на св.св.Константин и Елена, са непроменени открай време. Те са четири. "Скопосът" ("На тръгване") звучи по пътя на отиване и на връщане до свещените места. "В огъня" върви, докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на св.Костадин (така наричат светеца там). "Около огъня" или "Хоро начело с питропа" звучи, когато питропът повежда хоро на аязмите на св. Костадин и на св. Елена, около жаравата след играта на нестинарите и вечерта на Св.Костадин, когато шествието отива от конака на светеца до мегдана.

В свирните се повтарят и импровизират няколко музикални мотива, подредени в определен ред. Всяка мелодия отговаря по продължителност на съответно ритуално действие и се прекъсва без значение докъде е свирена. Например когато нестинарката реши, че й е дошъл моментът да пророкува, тя дава знак и музиката спира.

Валерия Фол подчертава, че правилното изпълнение на нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността календар, е начин да се подпомогнат космическите сили в осъществяването на дневния и на годишния природен цикъл.

В нестинарския календар годината се дели на две от най-свещените дни. Това са тридневният празник на св. св. Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на св.Атанас и св.Евтим. Зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище. През лятото също се играе в жарава на Еньовден, св. Марина, св. Илия, св.Панаталеймон, но на открито и свещенодействията са еднодневни. В днешно време по-пълен е календарът на нестинарите, преселени в Гърция.

Календарът на нестинарите разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредите са през първите дни, когато денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св. Иван, Св. Атанас, Св. Евтим. През пролетта-лятото - в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарската общност не се събира.

Най-голям религиозен празник за нестинарите е Св.св.Константин и Елена. Според изконната традиция той трае 3 дни, но в последните години е 2. Чества се по стария календар на 3 и 4 юни. Наричат го панагир.

В деня на св. Константин обредните действия започват от сутринта с обличането на иконите. После ги внасят в "конака" - специална малка сграда в центъра на селото, служеща като общ параклис на двамата светии. От там шествието ги понася към Голямата аязма и обратно, като множеството минава пътя по различен маршрут на отиване и връщане.

Когато започне да се мръква, нестинарите отиват в конака на Св.св. Константин и Елена заедно с eпитропа. Вдишват начесто от тамяновия дим, докато се молят пред иконите на двамата светци. Вече по тъмно пред конака се събира цялото село заедно с музикантите (задължително гайдарджия и тъпанджия), които засвирват специална мелодия. Когато усетят, че започва да ги "прихваща", нестинарите нареждат шествието да тръгне в точно определен ред - отпред са епитропът и момчетата икононосци, след тях са нестинарите, водени от музикантите, и накрая селяните.

Кладенето на нестинарския огън започва още от обяд. Според предания нестинарите не влизали в огъня, преди да са изгорели 12 волски каруци дърва. Хората се пръсват във верига около разстланата в кръг жарава. Нестинарите вече са почти в транс, когато зазвучава "скопус". С подвиквания те влизат в огъня, като задължително първия път го прекосяват на кръст, чак след това започват да сноват безразборно. Нестинарското ходене в жарта се нарича типанеили плещене- с умерено бърза, равна ситна стъпка на цяло стъпало. При особено силно прихващане нестинарите грабват иконите, влизат с тях в огъня. Някои вземат жар в ръце и я хвърлят над главите си и даже пророкуват.

След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село.

На следващия ден е празникът на св. Елена. Иконите се внасят във всяка къща. Пропускат се само тези, в които наскоро някой е умрял или има родилка. Вечерта нестинарите пак играят.

"Не е толкова важно дали има, или няма нестинар, който да мине по огъня, защото убеждението е, че такъв рано или късно ще се появи. Ако в момента няма, явно Светокът не отваря път никому", обяснява проф. Фол. Тя разказва за грък, на когото св. Константин отворил пътя на Голямата аязма цели 14 години след като за последен път бил влизал в огъня. Това станало 2008 г. в неделята преди Св. Константин. 

Източник

Очевидно, най-хитрите и подли хора на планетата предпочитат да не са много забележими. Безчестните и неуловими Bilderberg Group решиха да проведат следващата годишна среща на отново в Съединените щати. Миналогодишното събитие се проведе в хотела, закътано в сърцето на швейцарските планини. Тази година, от 31 май до 3 юни, те ще се върнат в Chantilly, щата Вирджиния, където се съвещаваха през 2008 г.. Дори и тогава, за да протестират срещу тайните събирания на аристократите, се събраха рекорден брой хора от цял ​​свят. Протестът дойде дори от членове на Европейския парламент, на една от тях, еше нападната охраната. Сега, когато на конференцията, свикана отново в Щатите, и участницитете на "Окупирай Wall Street", вдъхновени от пролетното заседание, елита ни дава шанс да покажем на света, кои наистина управляват всичко.

На срещата ще присъстват и петролните магнати, банкери, държавни глави и дори най-големите корпорации пробутвайкизбута CISPA (Закон относно прехвърлянето и защитата на информацията от интернет). Протестиращите ще имат редкия шанс да мушнат с пръст във всяка глава на хидрата. Смятате ли, че настоящата криза трябва да се обвинява Wall Street или правителството, не е толкова важно - организацията, управлявала ги, така че проблемът е общ за всички.

Освен това тази мисия осигурява победа за всички, защото в тази ситуация, няма изисквания и няма политически цели. Нашата единствена цел е да покажем на хората тази група и реалните виновници, за всичко, което се случва, така че можете да намерите реални необичайни решения.

Ако има мирно настроени хора ще станем много и ще бъдем в състояние да преместим политическия диалог в тази страна, от политиците не решават нищо, към истинските майстори-кукловоди.

Може би аз не съм съгласен с всички политически цели на различните групи "Окупирай Wall Street", както виждам в политиката е като инструмент, използван срещу хората, без значение каква е целта на законите и какво може да се каже за тази политика. Както обсъдихме в миналото, дори ужасната статия за "корпоративна идентичност", с която все още водим борба, някога беше предназначена за еманципацията на робите, а по-късно се използва като вратичка за по-нататъшна консолидация на корпоративното управление в Америка.

Ето защо, не предизвикват интерес, плановете за лихвените проценти, данъчните закони или политически мерки, така както те могат да бъдат използвани срещу обикновените хора, както е посочено по-горе. Въпреки това, тъй като през септември миналата година, "Окупирай Уолстрийт" постигнаха нещо, те бяха в състояние да променят радикално политическия диалог в страната, в това никой не се съмнява. Те разобличиха американската полицейска държава, корумпираните медии, а също да върнат обществената активност на предишното си роля.

Няма съмнение, че това движение е заплаха, тъй като тази зима, по време на неговото пренареждане, властите са въвели дори още по-тиранични мерки, с цел да отблъснат хората от обществената активност, но това означава само, че ще се промени стратегията на действие. Примери - обща стачка на 1 май, или "улавяне" на Bilderberg Club, което аз предлагам днес.


Споделям един малък откъс от книгата ми за групата Билдерберг и нейното влияние върху политиката, която може да се намери тук.. Ако вие не знаете нищо за Bilderberg група, едно просто търсене в интернет ще ви даде много информация, от което става ясно, че протестът е необходим.

• Препоръчване (6)
•  
•  
•  
•  
•  
•  

Томислав Николич празнува победата си в балотажа на президентските избори в щаба на своята Сръбска прогресивна партия, заедно със съпругата си

Томислав Николич обяви победа на президентските избори в Сърбия (обновена) - 20 май

Започна вторият тур на президентските избори в Сърбия - 20 май

Сърбия гласува за президент при заплаха от протести - 20 май

Томислав Николич иска анулиране на изборите в Сърбия - 10 май

Социалистическата партия в Сърбия ще подкрепи Борис Тадич на балотажа - 09 май

Първи избори в Сърбия под знака на икономиката - От Капитал, 02 май

Томислав Николич пее сръбския национален химн на предизборен митинг в зала "Арена Белград" на 15 май

Доскорошният президент Борис Тадич отговаря на въпроси на журналисти пред избирателна секция в Белград

• Препоръчване (10)
•  
•  
•  
•  
•  
•  

Томислав Николич

Томислав Николич е новият президент на Сърбия - 20 май

Започна вторият тур на президентските избори в Сърбия - 20 май

Сърбия гласува за президент при заплаха от протести - 20 май

Тадич: Балотажът на президентските избори ще е референдум за ЕС - 17 май

Томислав Николич иска анулиране на изборите в Сърбия - 10 май

Социалистическата партия в Сърбия ще подкрепи Борис Тадич на балотажа - 09 май

Акциите на Facebook отчитат умерен ръст по време на своя борсов дебют, последвал дългоочакваното първично публично предлагане (IPO) на социалната мрежа, съобщава Wall Street Journal.

Търговията на борсата NASDAQ отвори при цена от 42,05 долара за акция – ръст от над 10% спрямо цената, на която бе осъществено IPO-то (38 долара), но впоследствие се понижи и към 19:10 българско време бе около 40 долара (+5%), което дава пазарна капитализация в размер на около 110 млрд. долара.

Търговията трябваше да започне в 18:05 наше време, но закъсня с около половин час, тъй като трейдърите са имали проблем с коригирането или отмяната на поръчки, които са били въвеждани в търговската система на борсовия оператор от 14:30 нататък.

Изтъргуваният обем надвиши 100 млн. акции в първите три минути на търговия, след като инвеститорите се втурнаха да купуват и някои от участниците в IPO-то успяха да осребрят книжата.

IPO-то на Facebook e 18-тото от началото на годината в световен мащаб, което получава цена над предвижданата, показват данни на Dealogic за публични предлагания над 50 млн. долара.

Всички 17 такива IPO-та тази година отчетоха повишения в цените на акциите през първия ден от търговията с тях, като средният ръст е бил 45%.

Основаната и управлявана от Марк Зукърбърг компания увеличи ценовия диапазон на акциите до 34-38 долара за лот в навечерието на IPO-то, в отговор на силното търсене, от 28-35 долара преди това.

С близо 25% бе увеличен и броят на предложените акции - от първоначалните 337,4 млн. на 421,4 млн. броя. Предлагането е третото по големина в САЩ и най-голямото на борсата NASDAQ.

Компанията и нейни акционери продадоха около 20% от обикновените й акции по време на публичното предлагане. За сравнение при LinkedIn делът беше 9,5%, а при Groupon – 6,3%.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Автор : Алън ТЕЙЛЪР

19 February 2012

За всеки, интересуващ от Фейсбук и неговият преждевременно развит създател, Марк Цукерберг (1986), има един впечатляващ момент от филма Социалната мрежа (2010), който има претенцията да разказва историята им. Сцената е в един шикозен адвокатски офис. Цукерберг, който се играе от Джес Айзенберг, е поставен очи в очи с братята Уинклевос и Дивия Нарендра,  като техен бизнес партньор, обвинен, че е откраднал идеята им за създаването на Фейсбук. Те си искат дела. Цукерберг не е в настроение да се предава, но неговията адвокат му дава друг съвет: „Плати им”, казва тя, „В голямата схема, това е само билет за паркиране”. Обратно в реалния живот, знаем, че Цукерберг се е съгласил да даде на Уинклевос и Нарендра 65 милиона долара. На някой може да му се сторят адски много, но за Цукерберг и Фейсбук всъщност не са повече от цената на един билет за паркиране. Ако, както се очаква, акциите на Фейсбук продължат да се покачват на борсата, може да стигнат 100 милиарда долара, които да направят 27 годишния си създател един от най-богатите хора на планетата. Дори според стандартите на Силиконовата долина такива суми са страскащи, още повече като знаете, че Фейсбук съществава само от 8 години. Днес, мрежата има 800 милиона потребители, всеки от които, в една или друга степен, се съгласява, без да е принуждаван или да му се плаща, да споделя информация (както и мисли и мнения) за себе си с неизброим брой хора, които дори не познава. За тези от нас, които са отрастнали с 1984 на Джордж Оруел, подобно нехайно отказване от личната неприкосновеност може да изглежда странно, дори и опасно. За поколението на Цукерберг, обаче, то изглежда съвсем естествено и дори се е превърнало в необходимост.   Те са се подредили в една редица с философията на Цукерберг, която създава друг тип интернет, споделящ не само информацията, която сте свикнали да намирате в библиотеките, но и това, което е в главите ни. Както заяви той пред Ню Йоркър: „Това е като дълбоко вграден в нас хардуер: наистина искаш да знаеш какво се случва с хората около теб”. Скептиците относно Фейсбук, един от които съм и аз, не отричат успеха или влиянието, което има над своите потребители. Фейсбук поколението е пристрастено към сайта и прекарва дълги часове потънало в него. „С Фейсбук”, отбелязва писателката Зади Смит,”часове, следобеди, цели дни минават без да забележиш”. В края на краищата, Смит успява да го опише, но остава да се чуди какво се случва с информацията, която преди това тя така лекомислено е споделяла. Цукерберг настоява, че тя няма да бъде запазване или препредавана, но как Смит – или който и да е Фейсбук потребител, който иска да се откаже – може да е сигурен? Когато веднъж сте споделили онлайн интимна информация за себе си тя може да остане в мрежата завинаги, споделяне от човек на човек, и Бог знае за какво може да бъде използвана. Доколкото разследването на Левсън се опитва да върне времето назад относно публичното излагане на информация, Фейсбук иска всеки да разкрива всичко за себе си. Личното, настоява Цукерберг, е социална норма, която е в развитие.  Това е изказване изглежда е насочено към младите, много от които се тъпчат с тривиалности за глупави знаменитости. Фейсбук им позволява, също да бъдат знаменитости, без да са притеснявани от папараци. Освен това, те искат да са приятели с колкото се може повече хора и така да натрупват още повече приятелства. Това, че малцина от тези „приятели” са истински приятели, в смисъл, че може да им поискате една петарка, когато имате нужда, не ми изглежда реално. Приятел, както го дефинира Фейсбук, е просто този който иска да бъде приятел. Когато някой ме помоли да ми стане приятел аз отказвам поканата или му казвам, че с приятел като мен шансовете да натрупат още приятели на страниците ще бъде нищожно малък. Нуждата от приятелства не е, преполагам, това, което мотивира Цукерберг. Не изглежда да е много заинтересован от парите или социалния статус или влиянието. На страницата си във Фейсбук за интереси  е посочил: „минимализъм”, „революции” и „подтискане на желанията”. Мислете каквото си искате. Може и да е идеалист. Или просто талантлив програмист, който създава чудовище, което той и ние ще съжаляваме. Къде е сега твоят Джордж Оруел? Алън Тейлър е шотландски писател. Хералд Шотландия     ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ЗА МИШКИТЕ И ПТИЦИТЕ В ХРАМА - Нели ИВАНОВА   ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРА - Кристина ОДОН    ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? - Махди Дарий Наземроая   КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН МИТОВЕ ЗА РУСИЯ - сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ    ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? - Петър ХРИСТОЗОВ АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ

Темата за преврата на 19 май 1934 г. ме е интересу­вала от мига, когато започнах да се занимавам с доку­ментално кино преди повече от 20 години. Разбира се, представата ми за него беше клиширана и далеч от същ­ността. На преден план изпъкваха готови идеологеми: че това е фашистки преврат, имащ за цел установяването на власт, подобно на Хитлеровия режим в Германия, че целта му е смазването на работническото движение в България и прочие глупости, които се пишеха в ония години в учебниците.

Бях незрял и глупав. Постепенно започнах да си задавам въпроси, на които не намирах отговор. Като то­зи например: Защо извършителите на преврата на 19 май 1934 година влязоха в първото комунистическо прави­телство след 9 септември 1944 година? През 1997 годи­на, след като завърших филма "Под облак" за Първата световна война и причините, довели до подписването на Ньойския договор, усетих, че времето за реализиране на филм за 19 май е дошло. Две години аз и сценаристът Влади Киров работихме в Народната библиотека и в Държавния архив, открихме много неизвестни документи и през 1999 година реализирахме в Българската национална телевизия филм със заглавието "1934". Асоциацията със романа на Оруел "1984" не беше случайна.

Ние обърнахме внимание на два основополагащи акцента: че превратът на 19 май 1934 г. зачерква парламен­таризма в България и убива Търновската конституция (заменянето й с нова, комунистическа конституция през 1946 г. е само формален акт) и вторият факт: прокуждането на лидера на ВМРО Иван Михайлов извън предели­те на България. След тази дата той никога повече няма да се върне тук.

Основополагаща теза по време на подготовката на филма беше, че превратът на 19 май е тясно свързан с една друга дата - 27 ноември 1919 година - Ньойския договор. След края на Първата световна война на запад от България е създадена държавата Югославия - Кралство­то на сърби, хървати и словенци. "И на поробени бълга­ри" - беше вметнал по времето на снимките на "Под об­лак" един селянин от Царибродско. Тази държава спо­лучливо беше наречена Франкенщайн на Балканите. Ней­ният разпад доказа правотата на това определение.

15 години след своето създаване, същата тази дър­жава разполага с мощна шпионска мрежа в България, подпомагана активно от съветското и френското разузнава­не. В България тази дейност се упражнява директно от посолството на Югославия в София. През 34-а година главен резидент е полковник Груйчич. През 35-а година в София като военен аташе пристига Дража Михайлович. И третият изключително важен човек е журналис­тът Коста Крайшумович, който като кореспондент на два белградски вестника има възможност да обикаля цяла България. Сумата, която имат на свое разположение е 50 000 долара месечно. Данните са от Държавния архив. Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Вел­чев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов.

В навечерието на преврата страната е парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. Това е идеалният момент да се изпълни стратегията на югославската държава, формулирана най-ясно от Ика Панич: "Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато". В нощта на преврата на западната ни граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени екзекуторите на протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанда­нов. Както се казва, добре, че е подписал...

Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев, Петър Дертлиев и много други. В управителното тяло на Бълга­ро-югославското дружество влизат Димо Казасов, проф. Петко Стайнов, Г.М. Димитров, Никола Захариев, Владо Георгиев. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския до­говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и от Бяло море до Дунав. Със сто­лица Белград, разбира се. В разработките на сръбското ра­зузнаване директно се говори за елиминирането на бъл­гарския цар и създаването на единна държава под владе­нието на Караджорджевите.

В архивите на Дирекцията на полицията се съхра­нява следното донесение:

"Донасям Ви, г-н началник за състоялото се на 9-ти т.м. събрание, устроено от Българо-югославското дружество в салона на Славянското дружество, на което е гово­рил Владимир Савич - бивш югославски пълномощен ми­нистър. Като увод на своята сказка Савич е казал: "Преди Европейската война Сърбия имаше да разрешава мно­го свои национални задачи, а именно да освободи от австро-унгарско робство Словашко и Хърватско. След вой­ната мечтата на южните славяни се почти сбъдна, а тя бе - една Велика Югославия от Адриатическо до Черно море, от Дунава до Бяло море. Агент 3250 - 1 група"

Правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със СССР и изпраща за посланик в Москва горещия привърженик на идеята за интегрална Югославия проф. Михалчев. А в София пристига Фьодор Разколников, който започва целодневно наблюдение над цар­ския дворец от прозорците на хотел „България”. В Държавния архив се пази подробна схема на структурата на българска­та армия, съставена от френски разузнавачи. Неслучайно външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи ще заявят доволство­то си от случващото се в България след 19 май.

В показанията на Дража Михайлович от 17 май 1946 година, на процеса срещу него в Белград, той заявява:

"В София имах заседание (среща) с Кимон Георги­ев. На това заседание ние, след като разгледахме бъде­щето на нашите отношения, дойдохме до пълно споразу­мение. Първият етап по пътя на сближението беше: български цар без власт, митническа уния с Югосла­вия и военен съюз. Вторият етап - интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.

И цялата тази грижливо построена конструкция рух­ва с един удар на Иван Михайлов - убийството на сръбския крал Ал. Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Толкова пари, хвърлени от чуждите разузнавания в България отиват по дяволите. Кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а царят обичал да казва, че от есента на 1934-а година "започнал сам да си връзва гащите". Борис III всява разкол сред военните и през януари 1935 г. Кимон Георгиев подава оставка. Ген. Пенчо Златев, известен с прякора си "Мъглата" ще изкара 4 месеца и царят ще смени и него с престарелия Андрея Тошев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", не се предава и се опитва да върне стария сценарий. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около Д. Велчев, Вл. Заимов и Г. М. Димит­ров. Новото име е комунистическият функционер Сава Гановски. И протогеровистите, разбира се. Сценарият предвижда сваляне на царя и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан. Д. Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница. Оказва се, че там никой не го ча­ка. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Д. Велчев е заловен и по-късно съден. Той е осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван. Показанията на об­виняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Това, което го няма там, го има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г.

Това, което Кимон Георгиев и групата около него не успяха да направят през 1934 - 1935 г., направиха го 10 години по-късно - през 1944-а. И получават висши постове в кому­нистическите структури на България до края на дните си. Само за Дамян Велчев тези дни се оказват неочаквано мал­ко - той загива при неизяснени обстоятелства в автомобил­на катастрофа във Франция. Не случайно Иван Михайлов казва в едно от своите интервюта: Трагедията от 1944-а г. над­хвърля катастрофите от 1913 и 1919-та г.

Публ. във ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината. С., 2008, с. 53-57.

Костадин БОНЕВ

http://sitebulgarizaedno.com

„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната. В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.
Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи благоденствие за изстрадалия народ.“

Плановете на САЩ за евентуален военен удар по Иран са готови, заяви американският посланик в Израел, цитиран от Ройтерс.

"За предпочитане е това да бъде решено по дипломатически път и чрез оказване на натиск върху Иран, вместо да се използва военна сила. Това обаче не означава, че този вариант не е на разположение, нещо повече - той е напълно готов", казва посланикът Дан Шапиро в интервю по израелското военно радио, излъчено днес.

Изявлението на дипломата бе разпространено дни преди подновяването на преговорите между Иран и Запада относно иранските ядрени програми.

Израел, САЩ и други западни страни подозират иранците, че се опитват да разработят ядрено оръжие, което Техеран отрича.

Петте постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, плюс Германия използват санкции или преговори в опит да убедят Иран да се откаже от действията си по обогатяване на уран, които могат да доведат до изработване на ядрена бойна глава.

Новите преговори между световните сили и Иран започнаха миналия месец в Истанбул и ще бъдат подновени на 23 май в Багдад, посочва Ройтерс, цитирана от БТА.
 

Източник