англо - американските убийци!

Автор: rmsbulgaria

Паметникът на Съветската армия в столицата няма да бъде демонтиран. Това постанови Върховният административен съд, а решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.

През декември 2010 година инициативен комитет начело с журналиста Иво Инджев подаде жалба срещу столичния кмет Йорданка Фандъкова,  тъй като не било изпълнено решение от 1993 година, според което монументът трябва да бъде демонтиран и поставен на “Алеята на монументалното изкуство” в Димитровград.

Местните смятат, че това е отмъщение от Кирил Рашков

Пожар избухна в къща в пловдивското село Катуница.  Местните смятат, че това е умишлен палеж и че е вид отмъщение на Кирил Рашков и хората му.

Страхът в селото не е отминал, споделят жителите на Катуница. Хората треперят от възможността да бъдат жертва на отмъщение на клана на Кирил Рашков, защото добре познават действията му. В селото продължава да има засилено полицейско присъствие.

След като пожарникарите потушиха огъня стана ясно, че причината за пожара е битов инцидент. При инцидента е пострадало и 13-годишно дете. Постройката е от дървен материал, поради което пожарът бързо се е разпространил. Детето първо е потърсило помощ от съседите, които са извадили него и майка му – обгазени. Семейството е с проблеми в психичното развитие. Бащата е бил на полето през това време.

Снимка: БТА

Публикуваната във в. "Комерсант" позиция на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев за руските енергийни проекти е "абсолютна измислица".

Това се посочва в опровержение на националния предизборен щаб на Плевнелиев,
разпространено до медиите от пресцентъра на ГЕРБ.

В него се казва, че авторът на статията - кореспондент на руския вестник в България, е "публикувал абсолютни измислици, които си е позволил да припише като изказвания на Росен Плевнелиев".

"Предизборният щаб на Росен Плевнелиев следи политиката на вестник "Комерсант" и изданието публикува периодично поредици от статии, коментари и изказвания на Росен Плевнелиев, макар че до момента нито веднъж никой представител от вестника не е поръсил Плевнелиев за интервю или мнение", категорични са от щаба на ГЕРБ.  

Според публикацията " Кандидат за приятел" на руското издание Плевнелиев е обещал, че няма да възпрепятства дейността на компании от Русия.

Смъртта на звездата от "Перла" потресе феновете му по света

стр. 3 на в-к "Пловдивски университет", бр. 1 /81/ , 17.01.1990 г., младите комунисти в действие...

            Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че  е ОПАСНА, твърде опасна за обществото. Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е,  че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да и пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0/нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред”/ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение  само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки. През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22 годишния син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат  да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!

            Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща и бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по подир/.

            И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство  и „предаване” на дарението! По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”.        „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането  на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!

            Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989г. в младежки дом „ Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”. /вижте факсимилето/. Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е … Жан Виденов. След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опианена”  Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опианена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата "тв 7" и сръбската интернационалистка Кулезич и тя... Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”

            Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как -  Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при  ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на  26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП. По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.” Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко –  съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА  на Мичето. Просто публикувам факсимилето от този комунистически призив-декларация и пак напомням, че тогава са най-красивите и свободни времена за младежите в България. Излиза, че имало и млади червени вампири, които си мечтаели за „демократичен и хуманен комунистически просперитет”. Всъщност, нямам сили – прочете си го.

            А помните ли как ДС  и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС/ще  създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”. И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г.  в защита на „основните човешки права, включително  изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината.  Разгледайте снимката от  вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите - в България, Турците - в Турция!”. Коя е мислите гневната 21 годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Я се вгледайте да не е вашта Касим Корморан Гювендия. Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте и… Май на това му викахте мазмантийство?

            Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universitдt (LMU) Mьnchen, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.

            От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.

            Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна.

 
"Призив-дакларация" за създаването на Федерация на младежките комунистически движения, която да замени ДКМС, Мара Мисса "с комунистически поздрав" пламти от ентусиазъм, все пак е 1990 год.


"Демократката" иска да гони всички български турци в Турция, сега е коалиция с тях...

Нашият събеседник - икономически редактор от Атина - е слаб, с остри черти на лицето и очила без рамки. Той спокойно може да твърди за себе си, че е достигнал "олимпийски" висоти в гръцката журналистика. Статиите му се появяват в реномирани вестници. Освен това е водещ на радио- и телевизионни предавания. Минава за познавач на гръцкия енергиен бранш и се гордее с професионалните си контакти в чужбина.

Платеното мълчание

Тлъсти хонорари за платена журналистика

В биографията му има само един малък недостатък. Дълго време той е писал платени публикации за една частна фирма, минавали под формата на "репортажи". Само един поглед към онлайн-изданието на неговия вестник е достатъчен, за да се видят най-малко 130 статии, с които журналистът е припечелвал допълнително от втория си, необявен, работодател. "Проблемът е до болка познат", казва Димитрис Тримис, председател на атинското журналистическо сдружение ESHEA.

В Гърция има най-малко 8 000 журналисти, които работят не само за медиите, но и за различни фирми. Досега опитите за прекъсване на тази порочна практика се провалят. Поради тази причина в Гърция има спортни репортери, които същевременно правят платен пи-ар на футболни клубове. Има и политически наблюдатели, които срещу тлъсти хонорари "консултират" пресцентровете на определени министерства. Някои дори са на постоянен щат към тях.

Години наред от правителствения бюджет на Гърция са заделяни тлъсти заплати за "обслужващите" журналисти. САЩ също отдавна знаят за слабостите на гръцкото медийно пространство. В депеша на американското посолство в Атина, публикувана в края на август от Уикилийкс, се казва, че в повечето гръцки публикации истината и поезията са смесени в същото критично съотношение, както в Омировата "Илиада".

В 11-милионна Гърция има 160 вестници, 180 телевизии, 800 радиостанции и около 3 500 списания. Почти няма медия, която да работи на печалба. Малка група индустриалци са собственици на медиите и по този начин упражнява политическо влияние над обществото. Между политика, икономика и медии има тясна обвързаност и зависимост.

Медии "натясно"

"Никой не се интересува от истината"

"Връзките са много по-сложни и кръвосмесителни от тези на боговете, полубоговете и хората в гръцката митология", пишат още американските дипломати в депешата, цитирана от Уикилийкс. Американците не пестят и критики по адрес на гръцките журналисти, описвайки ги като "многобройна група от нископлатени хора, които работят на няколко места, за да успяват да си плащат сметките".

Освен това гръцките журналисти приемат охотно подаръци и пари. По време на олимпийските игри много журналисти са били съответно "възнаградени" за положителните рецензии, публикувани от тях. Не са малко и наблюдателите, които смятат, че журналистите имат пряк принос за възникването на сегашната криза в страната, защото не са били достатъчно критични.

Повечето журналисти се оправдават с аргумента, че не казвали цялата истината, защото хората "не искали да я чуят". Медийните босове също не са заинтересовани да прекратят порочните практики. "Явно независимата журналистика е нежелан гост", казва Димитрис Тримис.

Обяснимо е, че онези, които се осмелят да хвърлят поглед към тайните зависимости между политика и медии, си навличат "гнева на боговете". Такава събда сполетя например разследващата журналистка Аристеа Богацу, която неотдавна разкри, че много спортни репортери "консултират" държавната лотария срещу тлъст хонорар. Сега я очаква дисциплинарно наказание.

АГ, ШпО, ЙД, ДПА, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад разкритикува Турция за разполагането на радарна система за ранно предупреждение на НАТО, заявявайки, че нейната цел е да защитава Израел, предава Ройтерс.

Турското и американското правителства съобщиха миналия месец, че радарната система ще помогне да се откриват ракетни заплахи, идващи извън Европа, включително потенциално от Иран, предава БГНЕС. Системата, осигурена от САЩ, ще влезе в действие по-късно тази година.

"Тази радарна система е насочена към защита на ционисткия режим (на Израел)", изтъкна Ахмадинеджад в предавано на живо телевизионно интервю. "Искат да гарантират нашите ракети да не достигнат до окупираните територии, в случай че те действат във военно отношение срещу Иран някой ден", добави той. "Казахме на турските ни приятели, че не е правилно да дават това разрешение и че то не е в тяхна полза. Но подобна радарна система няма да спре падането на ционисткия режим", изтъкна Ахмадинеджад.

В декларация, прочетена от венецуелския външен министър по време на срещата на Общото събрание на ООН, президентът Уго Чавес се обявява за промени в организацията, предаде АФП.

В типичния си стил, държавният глава обвинява САЩ, НАТО и ООН в колониалистки войни, като тази в Либия.

Според него, целта на подобни войни е единствено да се отнеме богатството на страните, срещу които се воюва.

Той повдига въпроса и за членството на Палестина в ООН.