Русия и Китай наложиха вето на резолюция за Сирия на Съвета за сигурност на ООН, в която се осъжда Сирия.
В документа, внесен от Франция, Германия, Великобритания и Португалия се казваше, че "на Дамаск могат да бъдат наложени санкции, ако не спре кървавите репресии срещу протестиращи".

За да избегнат вето, европейските държави специално смекчиха текста на резолюцията и заплахата със санкции, но това не убеди Китай и Русия, които се противопоставят на налагането на наказания на Дамаск.

5 октомври 2011 16:27 | Галя Моева | Препоръчай (1)

Партиите в България за известен период от време трябва да спрат да действат, заяви във Варна кандидатът за президент Алексей Петров. По думите му партиите у нас са несъдържателни и безидейни, а доказателство за това са безпринципните коалиции.

Петров изрази мнение, че 22 години не сме успели да изградим демократичен модел и причината за това единствено се състои в основния елемент на политическата система - партиите.

„Което означава, че трябва да спрем, да поставим на ново начало нещата, да изравним партиите с гражданските организации, да им се отнемат привилегиите", каза кандидатът за президент и допълни, че по същия начин, както през 1991 година гражданските организации са участвали в изборите, така да бъде и сега, но на равни начала.

„На едно и също ниво, за да може сега, наистина за първи път да се направи опит познатите лица от тези 22 години, които запълват екрана на телевизора и отсъстват от банките в парламента, да напуснат и да отидат едни хора, които наистина да имат качествата, да се отдадат на обществото. И предлаганият модел за Варна, който се изразява в пламнала любов между Борисов Четвърти и Цар Киро Варненски, смятаме, че е доказателство за безсмислието на партиите в България", коментира Алексей Петров.

 dariknews.bg/view_article.php  - със звук

Източник 

22.09.2011

През последните няколко години, Израел, чрез своите агенти, проникнали в
всички жизненоважни органи на Съединените щати, включително правителството на САЩ, с недостижима скорост контрабандират с отработеното ядрено гориво от американските секретни ядрени съоръжения.

Разузнавателните източници на САЩ и други страни потвърдиха транспорта на ядрено гориво в Израел и други дестинации. Транспортът се извършва чрез пристанището на Хюстън (Тексас).

Как е възможно това? Част от отговора на този въпрос, може да се намери в доклада на Службата за отговорността на държавата от  8 септември, озаглавена "неразпространение на ядрени оръжия:. Възможностите за отчитане, контрол и оценка на безопасността на ядрените материали на САЩ в чужбина са ограничени"

Най-тревожните данни в този доклад са, както следва:
Министерството на енергетиката и Националния съвет за научни изследвания не са в състояние да поемат пълна отговорност за съдържанието на ядрен материал на САЩ в чужбина, което е предмет на споразумение за сътрудничество в ядрената област, тъй като в споразумението не е договорено системно предоставяне на такава информация, и няма правила получаване на такава информация .

Тъй като значителна част от високо обогатения уран и плутоний са били изнесени от САЩ нелегално, разбира се, САЩ не могат и да имат пълна информация за местонахождението им. Особено като се има предвид, че използването на отработено ядрено гориво, насочено към краен получател, е в нарушение на Договора за неразпространение на ядреното оръжие и законите на САЩ за експортен контрол. Страните, които попадат в тази категория включват Япония, Израел, Южна Корея, Северна Корея, Саудитска Арабия, Индия, Сирия, Иран, Бирма, Египет, Турция, Тайван и Пакистан.

Основната причина за незаконния износ на ядрени материали от САЩ е в постепенното възобновяване на операциите на Израел за контрабандата на ядрени материали от 1960-те, когато той направи първите опити да се сдобие с ядрени оръжия.

Израелският ядрен реактор в близост до Димона (град в Израел, разположен в пустинята Негев, на 36 км югоизточно от Берз-Шеви), ограден с максимална секретност. Знаем само, че през 1990 г. на това място е имало голяма катастрофа, в резултат на което, експлоатация на ядрено гориво за преработка е било спрени.

След това се засилва контрабандата на ядрени материали, включително плутоний, обогатен в Израел. При това, тези операции стават известни на ЦРУ почти веднага.

Опитвайки се да намерият заместник на обогатения плутоний, Израел се натъква на "златна мина", когато разузнаването разкрива ядреното хранилище близо до Aмарило (Тексас). Израел е получил достъп до класифицирана информация, свързана с това хранилище, подвключвайки се към тайната мрежа за правителствена комуникация, собственост на израелската комуникационна компания AMDOCS.

Израелците научават, че могат да откраднат само плутониеви сплави, а останалата част от горивото е твърде добре охранявана.

Материалът доставяли на пристанището в Хюстън в хладилни камиони, след което поставяли в хладилни контейнери и товарели на борда на израелската корабна компания Zim-American, която, между другото, е била в тесни връзки с организацията на Мосад. След това товара отплавал към Израел, в Димона.

Единственият човек, който държи пристанището на Хюстън под наблюдение е Роланд "Тони" Карнаби. Той монтирал няколко камери за наблюдение в пристанището, както и периодично копирал видеото на своя компютър.

Карнаби е бил наясно с всички детайли на контрабандата. Той е знаел, че голяма част от ядрения материал, който се е изнасял през пристанището в Хюстън за Израел, е бил предназначен за препродажба на международния черен пазар.

Карнаби е бил застрелян от двама полицейски служители на 29-ти април 2008, след "преследване", както е записано в доклада на полицията. Компютърът на Carnaby е в ръцете на полицията в Хюстън.

Известно е, че Мосад е имала свои хора в полицията в Хюстън и в офиса на шерифа Харис Каунти. Контейнерите, в Хюстън обикновено са сканиране за радиация с детектори, за да се определи наличието на радиоактивни материали. Поради това, за Мосад е било важно да се неутрализира система за наблюдение в пристанището на Карнаби в пристанището.

Карнаби работи с ФБР по случая с израелската ядрена контрабанда. Известно е, че офиса на ФБР в Хюстън изисквало от полицията да се спре преследването на Карнаби. Но било твърде късно. Мосад вече била "поръчала" Карнаби, който по това време знаел твърде много.

Израел се опасявал, че Карнаби, американец от ливански произход с тесни връзки в ливанските политически организации може да предостави подробна информация за операцията, със ливанските си приятели, и след това тази информация рано или късно да попадне в ръцете на иранското и сирийско разузнавания.

Една от страните, които са получили препродаденото плутониево гориво от Израел, е Япония.

Японците, обаче, скоро открили, че плутония, за който са платили много пари на израелците, е "твърде стар".

Япония решила да предостави информация за израелско-американската контрабанда в МААЕ (Международната агенция за атомна енергия). Но преди японците да успеят да направят нещо, се случва земетресение и цунами.

По това време, Израел и американците са създали свой собствен компютърен вирус наречен Stuxnet (първият известен компютърен червей, прихващащ и променящ потока на информация между програмируеми логически контролери и работни станции, които могат да бъдат използвани като средство за шпионаж и саботаж в PCS индустрията, електроцентрали, летища), което предизвика ядрената катастрофа в АЕЦ "Fukushima" - най-важният обект за разработка на ядрените програми на Япония..

Stuxnet бил създаден, за да подкопае ядрената програма на Иран, но така също активно да се използва срещу чуждестранните системи за ядрената енергия, като се използват стандартизиран надзорен контрол и събиране на данни (SCADA), включително процесите за обработка на смесеното оксидно ядрено гориво, което се е произвеждало в АЕЦ Fukushima.

Установено е, че с помощта на Stuxnet може да се изнудват получателите на контрабанден плутоний и по този начин да се гарантира тяхното мълчание.

Бедствието в АЕЦ "Fukushima" унищожи доказателства за израелските операции, свързани с контрабандата на ядрени материали за Япония.

Последната експлозия в завода за преработка на ядрени отпадъци ", Marcoule" във Франция е едно предупреждение от страна на собствениците на Stuxnet. Той е свързано с обръщението на Палестина в Организацията на обединените нации за получаване на пълноправно членство, и възможна подкрепа за това от Франция.

"На 11 септември 2001 г. Миролюба на висок глас и в екстаз повтаряше “ Е, сега им се е.а майката на американците”! Беше дяволски щастлива и засмяна от гледката на апокалипсиса в Ню Йорк! Сцената се развиваше в нюзрума на Би Ти Ви на фона на кадрите, които показваха в реално време срутването на небостъргачите в Ню Йорк и летящите от прозорците на небостъргачите все още живи хора, опитали се да откраднат няколко секунди живот.

Не очаквам да бъда подкрепен от свидетели, макар мнозина колеги да бяха такива в зала 12 на НДК.

Премълчавал съм досега този (допълнително кошмарен) спомен за кошмара от 11 септември, защото думите ми неминуемо ще се възприемат като лична атака срещу Миролюба, за каквато нямам основание. На мен лично “нищо не ми е направила”. “Само” се радваше от сърце на невероятната човешка трагедия…"

Не се и съмняваме в това свидетелство!
Сигурен съм, че жестоката чифутка "се радвала от сърце" на смъртта на хиляди гои в САЩ!

И тем интереснее узнать, кем же и зачем могло быть инспирировано очередное откровение Сороса? Для того, чтобы это понять, посмотрим внимательнее, что он говорит. Великая депрессия образца ХXI века, которая, по мнению Сороса, грозит миру, будет спровоцирована затяжным долговым кризисом в Греции. Избежать такого развития событий позволят лишь радикальные меры, на которые пока не готовы идти лидеры развитых европейских государств, передает Reuters. Одной из необходимых мер, по его мнению, является передача контроля над банковским сектором в руки единого европейского органа. Именно он (а не национальные структуры, как сейчас) должен осуществлять надзор за банками Европы.
"Разумеется, все это будет стоить денег. И у Европы нет другой альтернативы, кроме как добавить недостающий ингредиент, а именно - единое европейское казначейство", - убежден Сорос. Финансист сообщил, что работать над созданием этого органа необходимо начинать уже сейчас, так как данный проект потребует от Европы пересмотра существующих соглашений.

Далее, он признал, что данный подход к разрешению долгового кризиса в Европе понравится далеко не всем и вызовет горячие дебаты, прежде всего в Германии, где зреет недовольство политикой правительства, направленной на оказание помощи европейской периферии. "Немецкий народ до сих пор полагает, что у него есть выбор в вопросе оказания/неоказания финансовой помощи проблемным странам. Однако это заблуждение", - отметил Дж.Сорос.
"В европейской финансовой системе на базе единой европейской валюты тесно переплетены все активы и долги, и крушение евро вызовет масштабный кризис, который не в силах будут сдержать никакие власти", - пояснил инвестор, добавив, что "чем больше времени потребуется Германии, чтобы осознать это, тем выше будет цена, которую придется заплатить ей и всему остальному миру".

Ну, позиция, по крайней мере, ясна. Сорос пытается объяснить всем в Евросоюзе и миру, и, прежде всего, в Германии, что, фактически, суверенитетом эта самая крупная экономика Европы уже все равно не обладает, а посему, нужно смириться и утратить этот суверенитет и формально юридически. Все остальное – это бантики, ссылки на обязательные ритуальные формулы, типа «свободы» и «демократии». И вот вопрос – кому это нужно?

Я попытаюсь дать интерпретацию этой позиции. Разумеется, как и всякая личная интерпретация, она может быть подвергнута критике. Но критику я приму только обоснованную, то есть слова о «свободе» и «демократии» прошу не употреблять, как и другие идеологические штампы. Итак, что мы имеем для Западной Европы. Она развивалась с 1945 года под эгидой концепции «Атлантического единства», которая предполагала единство американских и западно-европейских элит. Материально это было подкреплено тем, что странам Западной Европы были открыты рынки сбыта в США, что позволило им быстро развиваться.

При этом всякая альтернативна активно истреблялась, что и привело к засилью либеральной идеологии в Европе. Впрочем, в южных, католических странах, общество активно сопротивляется такому идеологическому давлению, что, впрочем, не мешает его наращивать. Беда пришла с другой стороны – пошатнулась экономическая основа «Атлантического единства». Спрос в США стал падать, а это значит, что доходы всех стран Евросоюза, и, в первую очередь, Германии, стали падать. В таких условиях перед всеми странами Евросоюза встал вопрос, как компенсировать потери и, самое главное, за чей счет.

Более того, наиболее дальновидные эксперты стали соображать, что если кризис продлится еще достаточно долго, то встанет серьезная проблема: в практические единой торговой системе США-ЕС, производственные мощности сохранятся, а спрос существенно упадет. И это значит, что нужно будет решать вопрос, чьи мощности «лишние» - ЕС или США. Я думаю, что в США этот вопрос обсуждается в Белом доме уже в явном виде (не публично, разумеется), а вот в Евросоюзе на него явно наложено идеологическое «табу» (это не предположение, а утверждение, основанное на беседах с рядом европейских экспертов). Если ситуация им стала меняться, то только буквально в последние недели, но я пока в этом сомневаюсь.

Поскольку экономические мощности в ЕС носят не общий, а национальный характер, а брюссельская бюрократия, зараженная «атлантическими ценностями» не может сопротивляться давлению США, то для того, чтобы решить вопрос о производственных мощностях в свою пользу, элите США просто нужно максимально «опускать» в Евросоюза национальные элиты и усиливать «брюсселецентрические» тенденции. Отметим, кстати, что Британия, которая обычно выступает с США в унисон, в этом месте с ними не совпадает, что понятно – разрушение ЕС бьет по ней очень сильно.

Ну а теперь, прочтем еще раз то, что говорит Сорос. Он, ссылаясь на некоторые «объективные» механизмы, как раз и предлагает немцам поделиться своими национальными интересами в пользу ... Ну, Сорос говорит, что в пользу Евросоюза, но на самом деле он имеет в виду США. При этом смысл этого действа понятен абсолютно – любое ущемление суверенитета Германии в пользу ЕС автоматически означает усиление влияния американской политики в этом геополитическом образовании через их восточноевропескую и брюссельскую «клиентеллу». Со вполне понятной целью – через пропаганду «атлантических ценностей» и «свободы торговли» ограничить возможности европейских стран (Германии, в первую очередь) по защите своей производственной структуры.

Как говориться, ничего личного, только бизнес. Вот только почему-то тема эта в Евросоюзе почти не обсуждается (в наиболее раскрученных средствах массовой информации, так практически вообще не упоминается). А зря, потому что подключение Сороса означает, что вопрос резко обостряется. Естественно – Меркель активно пытается лишить Германию части суверенитета, отдав ее суверенный ресурс, так остро необходимый в условиях кризиса, на раздербанивание брюссельской бюрократии и общеевропейского большинства, которому на проблемы Германии и немцев наплевать, а вот мнение собственно, уже почти голодающего, собственного населения, а также, кураторов из Вашингтона, напротив, очень даже важно. И пустить немецкие деньги на закупку товаров народного потребления в США – это «святая» для них цель.

Так что, как мне кажется, слова Сороса не просто важны, а очень важны – приближается судьбоносный момент, по итогам которого станет ясно, останется ли Западная Европа самостоятельным геополитическим игроком или станет «расходным материалом» в рамках предстоящих кризисных разборок.
Высказаться   

По време на интервю за сайта – “Face to Face”, публикувано на 28 октомври 2008 година, Миролюба Бенатова сама признава това, за което много хора се съмняваха, а други не вярваха – тя е еврейка.

… “Напълно вярвам, че в живота няма нищо случайно. Вероятно и интересът ми към журналистиката е обусловен в определена степен от тая наследственост. Иначе фамилията ми, щом ме питаш, е еврейска. По баща съм еврейка, по майка – не. Аз обаче се чувствам еврейка и никаква друга!” …

Из bg.altermedia.info

Групите в нейна подкрепа непрекъснато се увеличават 16:41 | 01.10.2011 | 4984 прочитания Размер на шрифта: a a a

Aдминистраторите на "Фейсбук" са изтрили профила на журналиста от бТВ Миролюба Бенатова, съобщи самата тя в социалната мрежа. Причината за премахването е многократното докладване на страницата й като вредна и обидна.

Призиви за масово докладване на профила на Бенатова като нарушаващ етичните правила във "Фейсбук" се появиха още преди дни в антифен групата й "Миролюба Бенатова – враг на българския народ”, сформирана след палежите на две от къщите на Кирил Рашков в Катуница преди седмица.

Причина за крайните настроения срещу журналистката станаха живите предавания на бТВ от пловдивското села, в някои от които Бенатова коментира, че част от футболните фенове, дошли от Пловдив, за да чупят и палят, са употребили алкохол.

"След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски (Не била обиждала и клеветяла - лепейки етикети?!) изявления в страницата "Миролюба Бенатова - враг на българския народ", почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана", пише журналистката в позиция, разпротранявана в социалната мрежа чрез нейни приятели и поддръжници.

Тя заявява още, че е предизвикала всеобщата истерия срещу себе си, тъй като е отказала да определи "момчетата, които палиха и се снимаха с нацистки жестове пред огъня" – "разгневени граждани" и е нарекла нещата с истинските им имена.

"Върших си работата като журналист по правилата на професията. Не влязох в сценарий, не подмених събитието, не подпомогнах протестите, организирани от партиите и подкрепяни мълчаливо от полицията. Сега ме забраняват като професионалист и като личност", допълва Бенатова.

Междувременно в социалната мрежа вече се появиха няколко групи в нейна защита, сред които "Hey, Facebook! Unban journalist Benatova – ban nazis and racist mobs", "В подкрепа на Миролюба Бенатова" и "Да спасим Миролюба Бенатова от терора в интернет" (А срещу български националисти, като автора на блога - по волята на "богоизбраните", маскирали се при това именно като "български националисти" и без всякаква обосновка, въпреки липса на нарушени Правила от него и многобройни такива от тяхна страна, може да има интернет - терор, а?! Като този на хомосексуалния - българоненавистен стайт - вбокс7.ком!).

Калоян Ерделски

Известният благоевградски бизнесмен и собственик на строителната фирма “Коректстрой” инж. Калоян Ерделски е арестуван за 24 часа във Второ РПУ на областния център. Причината – членувал в една от фейсбук-групите, насочени срещу топкриминалната репортерка на Би Ти Ви Миролюба Бенатова.

“В 13:00 часа в цеха ми дойдоха двама полицаи и ми връчиха заповед за 24-часово задържане. Единият от тях – Любомир Джоров ми обясни, че ще ме арестуват за едно денонощие заради етническа дискриминация срещу циганите”, разказа Ерделски и допълни, че служителите на реда са го разпитвали дали обича циганите, докато го водили с колата до Първо РПУ. Освен това му поискали пълна справка къде е бил всяка минута през последните три денонощия. Строителният бос останал с впечатление, че полицаите са се съмнявали дали той не е присъствал на протеста срещу цар Киро пред Община Благоевград в понеделник.  Освободили го преди да измине цяло денощие.

Междувременно репортерска проверка на регионалното издание “Струма” показа, че от два дни в полицейските управления в града се привикват хора по списък. Там са заставяни да дават писмени показания за това какво са правили през последните дни.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. 

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
.

Според някои анализатори в измамата за замесени сподвижници на иранския президент Махмуд Ахмадинаджад (в средата)

[Rеuters]

Венецуелският президент Уго Чавес потвърди подкрепата си за сваления от власт либийски лидер Муамар Кадафи и своята солидарност със сирийския си колега Башар ал Асад, предаде Франс прес.

"Моля се на Бог да спаси живота на нашия брат Кадафи. Новите либийски властиго преследват, за да го убият. Никой не знае къде се намира Кадафи. Аз смятам, че той е отишъл в пустинята", каза Чавес в реч, излъчена по държавната телевизия.

Бившият либийски лидер, който бе свален от власт от бунтовниците миналия месец, обяви наскоро, че възнамерява да продължи докрай като мъченик борбата срещу новите власти. Като осъди военната намеса на НАТО в Либия в подкрепа на силите на Преходния национален съвет (ПНС), Чавес обвини отново Запада, че целта на операцията е да бъдат заграбени либийските петролни ресурси.

Венецуелският президент съобщи, че се е чул в петък вечерта по телефона със своя сирийски колега Башар ал Асад, който, по думите му, се съпротивлява срещу "нападенията на янки империализма и неговите европейски съюзници". "Нашата солидарност отива при сирийския народ, при президента Башар (ал Асад)", даде да се разбере той.

Чавес припомни, че министрите на външните работи на осем страни от левичарския блок в Латинска Америка АЛБА (Боливарска алтернатива за (Северна и Южна) Америка) ще отидат в Сирия, за да спрат "тази безумна война на президента (Барак) Обама и неговите империалистически съюзници, която има за цел да унищожи сирийския народ".

Президентът на Венецуела Уго Чавес призова за преобразуване на ООН. Текстът на писмото му беше представен от министъра на външните работи на страната Николас Мадуро по време на Общото събрание на организацията.

Самият Чавес отсъства от форума заради борбата си с рака, предаде АСН.

„Невъзможно е да игнорираме кризата, случваща се в ООН”, коментира президентът. Той припомни, че още през 2005 г. е предупредил, че сегашният модел на организацията е напълно изчерпан.

„Болестта, от която страда ООН, е смъртоносна. Ако накрая не поемем отговорността за преобразуването й, то тази организация окончателно ще загуби и малкия останал й кредит на доверие, както се случи с предшественика й – Обществото на народите”.

Според Чавес първи стъпки за реформирането на ООН трябва да бъдат „отмяната на категорията постоянни членове на Съвета за сигурност и правото на вето”, както и промяна на текста на устава.

Редактор: Десислава Ушатова