Автор: vencivaleri1951

Една тетка от Капитолия за кой ли път размаха пръст на персите. Това си чичо Сам знае, това си бае...Има ли проблем във Вашингтон /пък и бил комичен като свирката на г-ца Люински/ отнася го някоя държава. Този път проблемът е сериозен и янките се канят на сериозна държава. Службите били установили , че Иран "неприлично" напреднал в ядрената си програма и подготвял покушение на някакъв суадитец. Питам тетката-същите служби ли усатановиха "прегрешенията" на "аятоласите" които установиха и химическото оръжие в цукалото на покойния Садам. Същите ли служби които ни забъркаха нас -българите в атентата срещу папата и отблъснаха католичиския свят от нас за години. Години през които загубихме милиарди и влезнахме в спиралата на дълговата криза през 80те. Ако са тези позволете ми да остана със съмнение към думите на войнствената тетка.
Във Вашингтон обичат Маркс-четат го и гледат да не го опровергаят. Тоест проблемите си ги решават с войни. Голям проблем с голяма война. Никой не бива да се съмнява, че война с Иран ще подпали света и ,че ще бъдемпоставен под угрозата на ядрена заплаха.
За нас българите трябва да е ясно, че този път войната ще се води в съседство и територията на страната ни ще приюти войска и оръжие на янките. Тоест ще бъдем воюваща страна с всички произтичащи от това обстоятелства.Всички трябва да бъдем наясно, че ще сме на страната на несправедливите и тази война не може да бъде спечелена-справка Ирак и Афганистан в момента и Виетнам, Корея  в миналото. Тази война е единствено поради обстоятелството, че янките не искат и не могат да понесат да не са първи. На фона на финансовата безисходица в която се намират Вашингтон, стара  и не толкова стара Европа, Китай,, а отчасти Русия и Бразилия предлагат спасителен пояс за европейците . Готови са да налеят стотици милиарди. Китай вече е най големия икономически партньоор на Европа от месец, два.Задържи ли се тази тенденция идва и нова световна валута , идва опасност за долара дя си остане зад океана или поне да бъдее на заден план. Янките това не могат да си позволят. Загърбен долар е загърбване на човешките права за тях- тоест правото на Вашингтон да диктува дневния ред. За това СНН ще ни облъчва катадневно, за мними ядрени заплахи, за нарушаване на човешките права...Много интересен е начинът как янките защитават човешките права хората от Персийския залив-изтребват ги. Въпросът е ще позволи ли светът да бъде въвлечен наново в  безумна война-този път с непредвидими последствия.Ще продължимли ние европейците да сме задокеански марионетки или ще кажем :-Стига , това не е нашата война!

САЩ подкрепят кибердисидентите и активистите за демокрация

НО ЗАБЕЛЕЖЕТЕ:

от Близкия изток до Китай и отвъд, заяви и държавният секретар Хилари Клинтън. Тя обеща да увеличи усилията на администрацията за борба с интернет репресията в автократични държави.

В реч за свободата в интернет Клинтън обеща САЩ да изразходват тази година 25 млн. долара по инициативи в помощ и защита на блогърите, за да могат да заобикалят държавната цензура в Мрежата - в Китай, Иран, Куба, Сирия, Виетнам и Мианма.

Миналата седмица Държавният департамент създаде свои акаунти в "Туитър" на арабски и фарси за връзка с населението на арабските страни и Иран. Клинтън обяви, че ще бъдат създадени и акаунти на китайски, руски и хинди за разширяване обхвата на призивите за човешки права и демокрация.
    Източник:БТА Снимки:ЕПА/БГНЕС
Какво обаче се случи преди две години - под управлението на марионетното на САЩ - колониално правителство у нас?!

Тъжен ден за България: НС прие да има безконтролно следене в Интернет  

22 Декември 2009

Вени Марковски  

 

Преди малко в Парламента на първо четене мина гласуване на промените в Закона за електронните съобщения, с които се въвеждат редица инструменти, даващи възможност на полицията (и на лица, които имат престъпни връзки с полицията) за безконтролно следене на Интернет в България.

Дискусията, която бе предавана по БНР и БНТ (впрочем, отчасти благодарение на инициатива, която започнахме в “Интернет общество – България”) е отразена от агенция “Фокус”. Тъжната вест е, че за пръв път в Парламента минаха текстове, които са подкрепени само от ГЕРБ и от националистите на Волен (Всички знаем, че такива не са били, не са и няма да бъдат!) .

Това, което за пореден път прави впечатление е, че срещу аргументите на гражданското общество против следенето в Интернет се даваха примери за това колко е полезно следенето при… мобилните оператори!? Навярно за някои депутати “Интернет” е дума, при споменаването на която се хващат за кобура, по стар навик.

Сега предстои нещо още по-тъпо: предложения за промени в законопроекта могат да се предлагат в следващата една седмица, когато Парламентът е във… ваканция! Да, правилно сте прочели: докато депутатите са във ваканция, те ще трябва да внесат промените, за които ги призоваваме от доста време. Обзалагам се, че това ще е доста трудна задача.

Надявам се да успеем да информираме достатъчен брой депутати за евентуални промени, но се съмнявам, че ще успеем по Коледните празници да накараме някой да отиде до Парламента и да вкара предложения за промени в законопроекта…

Виж още текстове в блога на Вени Марковски

e-vestnik.bg


Прерових първите 5 страници на Клюкарника,  но не видях тема за това..Може и да не съм догледала де.


Със 100 гласа „за” на  ГЕРБ и "Атака" днес (_{тоест на 22. 12. 2009}) в пленарна зала на първо четене  бяха приети промените в Закона за електронните съобщения, стана ясно от директното излъчване  на дебатите по БНТ. С промените МВР получава безконтролен и постоянен достъп до данните на мобилните оператори и интернет-трафика.


Айде, честито@!

ИЗТОЧНИК


bg-mamma.com/index.php


Малко народни отзиви...
АЛО?!
"Загрижената за кибердисидентите и активистите за демокрация"...
Почнете първо от вашите марионетки и "пудели", както ни наричат целия народ заради тях!
Покажете поне веднъж, че при вашето световно "жандармстване" и самооправство, има поне едно лишение от двойни стандарти!
Неуважавеми, световни "моралисти"!

А ето всъщност истинската цел, към която управляващите САЩ световни бандити вървят:

www.vesti.bg/index.phtml


И за "десерт" - самия "блясък", на самата "демокрация" в САЩ:

samvoin.blog.bg/politika/2011/10/16/pak-za-quot-demokraciiata-quot-po-amerikanski.835739

БЕЗ КОМЕНТАР:

18.10 06:36 - Ще rласуват ли етническите турци ПРОТИВ своя бъдещ ПРЕЗИДЕНТ?


Автор: gerbsenior


18.10.2011
            

        Ще  rласуват ли  етническите  турци  ПРОТИВ  своя

          бъдещ  ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН  ПЛЕВНЕЛИЕВ?

          Ахмед  и  ДПС -  пълна  изолация  и позиция

                цунr цванr   при  rласуването  за Президент

         Изборите  за  Президент може  да  се  окажат  фатални  за Ахмед и  заради Ахмед фатални  даже за  ДПС.

        Етническите  турци  у  нас  надали  така  лесно  ще рискуват  да пуснат  бюлетина  против  бъдещия  Президент  Росен  Плевнелиев.

         На  първия  тур,  който  е  вероятно  да се окаже  и  единствен,   никой  не  посмя да  поиска  подкрепата  на Ахмед и  ДПС  по  един ясен  политически  начин, затова  етническите  турци  са  съветвани да  попълват  бюлетина  за  Президент  само  ако им  остане  време  след  справянето с  бюлетините за  местните избори.

          Ахмед се моли  на  Аллах  бъдещият  Президент  наистина  да  бъде  избран  на  първия  тур, за  да  не  проличи тежкото  раздвоение между  избирателите  на  ДПС какво  да  правят по  тоя  избор.

          Не  е  в  характера  на  етническите  турци  у  нас  да се  обявят на  избори  против  своя  бъдещ  Президент. Но  не  смеят  от  Ахмед  и  да  пуснат  бюлетина  за  Росен  Плевнелиев  на  евентуалния втори тур.

            Така  че...

           Нака  че  един  евентуален  втори  тур  на  изборите  за  Президент   може действително  да  се  окаже  фатален  за  политическото  бъдеще както  на  Ахмед,  така и  на  ДПС...

Автор: lyubomircholakov

www.ruskline.ru/news_rl/2011/10/19/realnoj_opasnostyu_yavlyaetsya_ne_perenaselennost_zemli_a_ee_obezlyudenie/


«Реальной опасностью является не перенаселенность Земли, а ее обезлюдение»

19.10.2011

Демограф Игорь Белобородов об истерии по поводу рождения семимиллиардного жителя Земли …

Как сообщалось, Фонд народонаселения ООН выступил с заявлением, из которого следует, что численность населения Земли 31 октября сего года перемахнет рубеж в 7 миллиардов. При такой динамике, считают в ООН, в ближайшем будущем человечество неизбежно столкнется с проблемой нехватки воды, продовольствия и рабочих мест. Прокомментировать этот мрачный прогноз мы попросили директора Института демографических исследований, кандидата социологических наук Игоря Белобородова.

Я приветствую рождение семимиллиардного младенца, искренне рад его появлению и обязательно отпраздную это событие в кругу близкий мне людей и единомышленников, а таких людей гораздо больше, чем тех, кто демонстрирует по этому поводу истерику. Такое впечатление, что сторонники теории перенаселения - это сплошь и рядом пациенты психиатрических клиник, судя по экспрессии, тональности, бессвязной речи, аргументации и вообще агрессии, которую они проявляют по отношении к семье, детям, рождаемости, новой жизни.

Конечно, дата 31 октября, когда ожидается появление семимиллиардного младенца, достаточно условна так же, как условно место его появления - Индия. Но, безусловно, что это событие имеет положительное значение. Планета на сегодня настолько недонаселена, что я думаю, что наоборот надо всеми силами способствовать появлению большего числа младенцев. Особенно это касается России. Достаточно посмотреть на наши необъятные просторы - на Сибирь, Дальний Восток - какая там катастрофически низкая плотность населения. Даже в самой населенной стране мира, в Китае, существуют очень много слабозаселенных земель. Если на сегодня провести социальный эксперимент (мы делали необходимые расчеты) и переселить все земное население в 7 млрд. человек в такую маленькую страну как Австралия, которая занимает всего 5% земной суши, то окажется, что на каждого придется около тысячи квадратных метров, при этом условия их проживания будут весьма комфортны. И если это теоретически сделать, то все равно останется незаселенными около одного миллиона квадратных километров.

Это показывает, что вся паника, раздуваемая по поводу перенаселения планеты, не более чем политизированная риторика, всего лишь один из предлогов для внедрения, в частности, со стороны ООН, - политики контроля над рождаемостью. По моей информации, из американских источников только в 2010 году на Россию было выделено свыше 40 млн. долларов в целях снижения рождаемости. В целом в мире за последние 16 лет на эти цели было использовано свыше 75 млрд. долларов. Причем финансируются в этом плане как раз развитые страны. Представители именно этих стран кричат о перенаселении, об истощении ресурсов, о глобальном потеплении т.д. И именно эти страны являются неумными потребителями земных ресурсов. Не те страны, где умышлено сокращают рождаемость (Россия, регионы африканского континента, арабского мира), а те, которые больше всего кричат об этом.

Стоит пересмотреть форму распределения земных ресурсов и формулу их потребления. Сейчас необходимо отстаивать принцип суверенитета во внутренней, национальной, демографической политике государств, и не допускать до этой политике этих крикунов, будь они под эгидой ООН или какого-либо влиятельного государства. Это политика геноцида, воплощения идей Адольфа Гитлера и его приспешников. Такая агрессия должна встречать достойный ответ.

Россия с 1992 года по сегодняшний день потеряла более 13 млн. своего населения. Одной из основных причиной этих потерь было именно международное давление. Организация планирования семьи и ее сателлиты пустили настолько длинные щупальца, что они сегодня активно шевелятся и в Государственной Думе, и в системе Минздрава, и в системе школьного образования, где детей просто растлевают. Это спланированная и четко продуманная агрессия против России и других государств.

Сейчас на уровне Межпарламентской ассамблеи СНГ продвигаются те же идеи. В Государственной Думе России лежит законопроект об охране здоровья, где совершенно открыто, наглым образом, цинично продвигаются такие вещи, как суррогатное материнство и ювенальная юстиция. Все это антидемографические технологии, следом за которыми, как показывает практика других стран, идет агрессивное лоббирование гомосексуализма, что у нас уже наблюдается в СМИ, и усыновления детей извращенцами. Весь этот арсенал - следствие идеологии «перенаселения планеты».

Прогнозы Росстата - крайне ненадежны. По моим расчетам и расчетам моих коллег, сокращение численности населения России идет гораздо интенсивнее, чем это отражено в официальных данных, и к 2050 году мы рискуем получить население почти в два раза меньше сегодняшнего, порядка 80 млн. человек. Это пороговая численность. В нашей стране, при наших границах, при нашем климате, в межнациональном балансе при численности ниже 80 млн. человек страну сохранить не удастся. Об этом уже есть вполне реалистичные прогнозы.

Как бы не звучали все эти данные о перенаселении планеты, темпы прироста населения Земли носят затухающий характер. На самом деле весь общемировой прирост обеспечен пока еще позитивной демографической динамикой во всего лишь 39 африканских странах. Причем и там рождаемость год от года снижается, поскольку вложены огромные средства в подрыв рождаемости, семейных устоев и традиций. Это целая индустрия смерти. Навязываются все средства - от медикаментозных абортов до принудительной стерилизации. Это практика распространена в Латинской Америке, Индии и Африке. Эта античеловеческая агрессивная идеология действует в масштабах всей планеты.

Очень часто все это делается под маской борьбы со СПИДом, равноправия женщин, развития «толерантности», по отношению к тем же «сексуальным меньшинствам», под предлогом борьбы с бедностью и т.д. Разработан очень лукавый лингвистический инструментарий, которым оперируют глобальные структуры для достижения своих целей.

Показательно, что нобелевский лауреат Гарри Беккер недавно заявил, что ни о каком перенаселении речь не идет, и все это вещи достаточно относительные. К тому же чем больше рождается на земле людей - тем больше инновационной активности. Если посмотреть на Индию и Китай, то темпы экономического роста и снижения бедности приходятся как раз на эпоху интенсивного демографического роста. Беккер говорит, что чем больше людей, тем больше гениев и талантов, тем больше технологий. Один из крупных индийских экономистов заявляет, что только одна Индия способна сегодня прокормить все человечество. Что уж говорить о других богатых ресурсами и продовольствием государствах. Все население земли способно поместиться не только в Австралии, но даже в одном из 50 американских штатов - Аризоне. В России все население земли очень комфортно может поместиться многократно.

Так что все эти цифры о перенаселении ни о чем не говорят. Эти паникеры пользуются тем, что простому человеческому сознанию очень сложно вообразить эту цифру - 7 миллиардов. Но для земли это вообще не цифра, это капля в море, это только начало роста человечества. Но я боюсь, что этот седьмой миллиард может оказаться последним и восьмого мы уже не увидим. Вполне возможно, что после 7,5 млрд. в мире по совокупности причин наступит глобальная депопуляция, как сегодня в России. Если под давлением ООН, производителей контрацептивных средств и наших геополитических недругов был найден способ легко снижать рождаемость через планирование семьи и внедрение всякой патологии типа гомосексуализма, то сегодня ни один научный коллектив, ни одно правительство в мире не может ответить на вопрос - как повысить рождаемость? Это становится самым злободневным вопросом в общемировом контексте.

Реальной опасностью является не перенаселенность Земли, а ее обезлюдение. Это совершенно реальный сценарий, который может начать разворачиваться в течение ближайших десятилетий. Еще при нашей жизни мы можем стать свидетелями, как планета Земля вообще изменит траекторию своего демографического развития. Это будет самое печальное событие в мировой истории.



Статията беше преведена на Български от Григор Симов:


Демографът Игор Белобрадов за истерията по повод раждането на седеммилиардния жител на земята
Приветствам раждането на седеммилиардния младенец, искренно се радвам за неговото появяване и непременно ще отпразнувам това събитие в кърга на близките ми хора и съмишленици, а тези хора са много повече, от онези, които демонстрират истерика по този повод. Съдейки по експресивността, тоналността, несвързаната реч, аргументацията и въобще - агресията, която те проявяват по отношение семейството, раждаемостта, появата на нов живот - оставам с впечатление, че всичките тези привърженици на теорията за пренаселеносста са пациенти на психиатриите.
Разбира се, датата 31 октомври, когато се очаква появата на седеммилиардния младенец, е достатъчно условна, както е условно и мястото на появата му - Индия. Но за мен е безусловно, че това събитие има положително значение. Планетата сега е толкова недонаселена, че трябва с всички сили да съдействаме за появата на повече бебета. Това особено се отнася за Русия. Достатъчно е да погледнем нашите необятни простори - Сибир, Далечният Изток - колко катастрофално низка е плътността на населението там. Даже в най-населената страна на света - китай, има доста много слабонаселени земи.
Ако сега направим социален експеримент (ние правихме нужните изчисления) и преселим цялото население на земята - 7 милиарда - в такава малка страна, като Австралия, която заема само 5 % от сушата на света, ще се окаже, че за всеки земен жител ще има 1000 кв. метра (или - по 1 декар. А ако едно семейство е петчленно, ще му се паднат 5 декара!), при което условията за преживяване ще са сравнително комфортни. И ако, теоретически, това се направи, пак ще останат незаселени 1 милион квадратни километра (от Австралия).
Това доказва, че цялата раздувана паника за пренаселеността на планетата, не е нищо повече, от политизирана риторика, с цел - осъществяване политиката на ООН за контрол на раждаемостта. По моя информация, от американски източници, само за 2010 г. за Русия са заделени 40 милиона долара за снижаване на раждаемостта (!!), а като цяло, в света, за последните 16 години за тази цел са били похарчени 75 милиарда долара... Струва си да се преразгледа начина на разпредеяне на земните ресурси и формулата на потреблението им. Сега е нужно да се отстоява принципът на суверенитета във вътрешната, националната и демографската политика на държавата, и да не се допускат до тази политика онези кресльовци, били те под егидата на ООН или на някоя влиятелна държава. Това е политика на геноцид... Тази агресия трябва да среща достоен отговор. Русия, от 1992 г, до сега, е загубила 13 милиона от населението си. Една от основните причини за тези загуби бе именно международният натиск. Организацията за планиране на самействата и нейните сателити пуснаха толкова дълги пипала, че сега те активно щъкат, и в Държавната Дума (Руския Парламент), и в системата на Министерството на Здравеопазването, и в системата на училищното образование, където те просто развращават децата. Тази планирана и точно пресметната агресия против Русия и другите държави. Сега на ниво Междупарламентарна асамблея на СНД се прокарват същите идеи. В Държавната Дума на Русия лежи законопроект за опазване на здравето, където напълно открито, по най-нагъл начин, цинично се прокарват такива неща, като – сурогатно майчинство и ювенална юстиция (?) (вероятно – детско право ?). Това са все антидемократични технологии, след които идва (както показва практиката в други страни) агресивно лобиране за хомосексуализма, което вече се наблюдава у нас в медиите и в осиновяването на деца, от извратеняци (а за осиновяване на деца от нормални семейства, има и се създават безбрий пречки). И целият този арсенал е вследствие “пренаселеността на планетата”. Прогнозите на Росстат са крайно ненадеждни. По мои и на мои колеги, сметки, намаляването на населението на Русия върви много по-интензивно, отколкото е отразено в официалните данни, и към 2050 г. ние рискуваме да сме два пъти по-малко, от колкото сега – около 80 милиона души. А това е праговяи брой население. В наща страна, с нашите граници, при нашия климат, в междунационалния баланс, при брой на населението под 80 милиона души, страната ни не ще може да да бъде запазена. За това вече има напълно реалистични прогнози. Както и да звичат тези данни за пренаселеността на планетата, темповете на увеличаване на населението на земята имат затихващ характер. Всъщност целият световен прираст за сега се осигурява само в 39 африкански страни. Като и там раждаемостта от година на година намалява, понеже са вложени огромни средства за подронване на раждаемостта и на семейните устои, и традиции. Това е цяла индустрия на смъртта. Натрапват се всичките средства – от медикаментозни аборти, до принудителна стерилизация. Тази практика е разпространена в Латинска Америка, Индия и Африка. Тази античовешка агресив на идеология действа из цялата планета. Монго често всичко това се прави под маската на борба със СПИНа, равноправието на жените, развиване на “толерантността” към същите “сексуални малцинства”, под претекста за борба с бедността и т.н. Разработен е много лукав лингвистичен инструментарий, с който оперират глобалните структури за постийане на своите цели.
Показателно е, че нобеловият лауреат Хари Бекер неотдавна заяви, че за никакво пренаселение не става дума, и че всичките тези неща са крайно относителни. Освен това, колкото повече хора се раждат на земята, толкова повече ще е изобретателската активност. Ако се погледне на Индия и Китай, то, темповете на икономически приръст и снижаване на бедността идват именно в периода на интензивен демографски прираст. Бекер казва, че колкото повече са хората, толкова повече ще са гениите и талантите, толково повече ще са и технологиите.
Един от големите индийски икономисти заявява, че само едната Индия е способна да изхрани човечеството. А какво да говорим за другите огромни ресурси и продоволствия на държавите. Цялото население на земята може да се помести, не само в Австралия, но даже в един от 50-те американски щати – Аризона. А в Русия, цялото население на земята може да се помести многократно. Така че, всичките тези цифри за пренаселеността не говорят нищо. Тези паникьори се възползват, че за обикновеното човешко съзнание е много сложно да си представи тази цифра – 7 милиарда. Но за мащабите на земята това изобщо не е цифра. Това е капка в морето, това е само началото на нарастване броя на човечеството. Но аз се опасявам, че този седми милиоард може да се окаже последен, и осми милиард ние вече няма да видим. Напълно е възможно че след 7,5 милиарда, по куп причини, в света да настъпи глобална депопулация, както сега е в Русия.
Ако под натиска на ООН, заедно с производителите на контрацептиви и нашите неприятели, бе намерен начин за намаляване на раждаемостта, чрез планиране на семействата и силово внедряване на всякакви патологии, като хомосексуализма и много други, то сега нито един научен колектив, нито едно правителство в света не може да отговори на въпроса – как да се увеличи раждаемостта? Това се превръща в най-злободневният въпрос от световна значимост. Реалната опасност е не пренаселяването на земята, а нейното обезлюдяване. Обезлюдяването е напълно реален сценарий, който може да започне да се разгръща през близките десетилетия. Още през нашия живот ние можем да станем свидетели, как планетата Земя напълно ще измени траекторията на своето демографско развитие. Това ще е най-тъжното събитие в световната история.

 

Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец Св. преподобный Иоанн Рыльский Чудотворец St. John of Rila Wondermaker † ок. 876-946 година Чества се на 19 октомври, заедно със св. пророк Иоил

 

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. Виж Успение на св. Йоан Рилски.  Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.

Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука". (И. Дуйчев)

По-долу:

• Тропар и кондак на св. Иван Рилски
• Кратко животоописание
• Пространно житие
• Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец
• Патриаршеско и Синодално послание по случай 1060 г. от успението на св. Йоан Рилски
• Преподобный Иоанн Рыльский

Духовно наследство, изображения и молитви към св. Иван Рилски:

• Завет на св. Иван Рилски (бълг.). Testament of St. John of Rila (en)
• Икони и стенописи на св. Иван Рилски
• Молитви към св. Иван Рилски
• Акатист на св. Иван Рилски

Виж също:

• Пространно житие на св. Иван Рилски св. Патриарх Евтимий
• Рилски манастир (манастир "Св. Иван Рилски")
• Сияние над българската земя Горан Благоев
• Защо променяме името на светеца? проф. д-р Тотю Коев
• Чудото при Чаталджа Горан Благоев
• Св. преподобни Гавриил Лесновски
• Първата българска държава - история, владетели, светци

На други сайтове и на други езици:

• Житие на преподобния наш отец Иоан Рилски, Чудотворец - от Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски
• Рилският светец и неговата обител - проф. Иван Дуйчев (1947)
• Служби на св. Иван Рилски - aрхим. Павел Стефанов
• Почитта към Св. Йоан Рилски в Гърция
• The life of saint John of Rila
• Testament of St. John of Rila
• Святой Иоанн Рыльский и его значение для болгарского народа - архим. Серафим (Алексиев)

 

 

Тропар, глас 1

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Кондак, Глас 8

Ангельскому житию поревновав преподобне,
вся земная оставив, ко Христу притекл еси:
и Того заповедьми ограждаяся,
явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.

Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!

 

 

 

Кратко животоописание

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

 

 

 

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

 

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

 

Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

 

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

 

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец

Родителите на блажения Иван бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Иван. Добре възпитан, той във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божий, не се отделяше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угаждаше на Господа с пост и молитва. И цял бе пленен от любовта към Бога, духът му гореше към Господа като истински серафим и даваше стократен плод, като дърво насадено при водни извори. Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят, като го наричаха лицемер и крайно негоден за светския живот.

Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. А Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който някога заповядал на Авраама да излезе от своята земя и от своя род и да отиде в земята, която Той ще му покаже, се яви насън и на него, като му каза съвсем същите думи и му показа мястото, където ще може да Му угоди. Като се събуди и размисли върху смисъла на видението, пламна от желание като елен за водни извори6, въоръжи се като друг Давид против духовния Голиат, взе според древната повест три камъка - вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата и възложи на главата си божествения покров като шлем на спасението, постъпи в един от тамошните манастири и пострига косите си заедно със страстите и похотите. И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея.

 

След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си.

В тази пещера прекара дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада някога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: "Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих." Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататьк. Той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: "кога ви пъдят от един град, бягайте в друг." Не от град в град, а от гора - в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разстояние оттук, и като намери там един огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости Светата Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше от сила в сила и трупаше в сърцето си възход върху възход6, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.

Но Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който изнася наяве тайните на мрака, не пожела дълго да стои скрит градът навръх планината, а благоволи да изяви неговата добродетел. Пастири пасяха близко някъде стадото си, както ония някога при Христовото рождество, и докато овцете кротко си пасяха, изведнъж се втурнаха да бягат не по някакъв редовен път, а по пусти, стръмни и непроходими места, и спряха чак като дойдоха до мястото, където беше преподобният. Пастирите ги гониха и понеже не можаха да ги спрат, и те дойдоха дето бяха застанали овцете, и като видяха светеца, почудиха се. И започнаха да го разпитват: "Кой си ти, откъде си, и как си дошъл тук? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?" Той им отговори: "Според апостола моят живот е на небесата, отдето очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим. А родината и градът, които тук са ме възпитали, не е ваша работа да разберете. Но понеже се намерихте тук, нека ви нахраня с пустинническа храна!" И позволи им да вземат от растящия там сланутък. И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба сланутък и радостно тичаше след другарите си. Като ги настигна, показа им стореното, а те се струпаха и го разграбиха от ръцете му. Но като започнаха да отварят чушките на зърната, нищо не намериха в тях. И веднага се разкаяха, върнаха се, разказаха на блажения и поискаха прошка за стореното. Той им прости, но каза: "Тъй благоволи всесилният Бог, чеда мои: тук да расте и тук да се яде." Те се удивиха на чудото и си заминаха, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха, и като разказваха за него по цялата онази страна и по околните села.

 

Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благословение. А смиреномъдрият Иван като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава.

И като намери една много висока скала веднага възлезе на нея, както някога Мойсей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните си бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега.

Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за един час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, накратко казано - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха.

 

Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха  манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост. Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ли ковете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни н постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си", веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, па 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра. Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага в 980 година.

 

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Белла Трети плениха чак до град Средец българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, затова заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест. След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова със светците!" И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иван не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иван. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търнов за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха.

Благочестивият цар Иван Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото наречено Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където раздават различни изцеления на тези, които с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговорват, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито болести и да са били обхванати.

О, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!
Амин!

© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година

 

 

Патриаршеско и Синодално послание по случай 1060 г. от успението на св. Йоан Рилски

Обични чеда на светата ни църква,

През настоящата 2006 г. Българската православна църква чества 1060-годишнината от успението на Преподобния и богоносен наш отец Йоан, основател на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ. Днес, когато отбелязваме тържественото пренасяне на неговите свети мощи в Средец, ние отново имаме повод да се възрадваме духовно за това, че Бог дари народа ни с толкова велико светило на вярата и благочестието, какъвто безспорно е признатият не само от нас, но и от целия православен свят Рилски светец и Чудотворец.

Днес, на 19 октомври, нашата духовна радост има и едно по-особено измерение: днес ние сме призвани да си спомним и за живота след смъртта. За нас, като православни християни, действителността на този живот е въпрос не само на надежда, но и на едно дълбоко убеждение, свързано с вярата ни, че небе и земя ще преминат, но нито една от думите на Господа няма да премине (Мат. 24:35). За този живот в Христа Иисуса ние знаем не само от Божието обещание, защото свидетелство за него са и всички от века просияли светци на Църквата. Именно в примера на тези Божии угодници ние виждаме оделотворена истината, че този, който вярва в Господа и ходи по Неговите пътища, "и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). За това знаем и от живота на чествания днес Рилски светец.

Житиеписецът разказва, че когато Пустинножителят предусетил своето отминаване от този свят, заръчал на своите ученици, а чрез тях и на всички останали, да не скърбят: "След моята смърт рече им не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас." И в знак на истинността на неговите думи тялото му се превърнало в ново "свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени". Пред така прославените с нетление и чудотворство от Бога мощи на св. Йоан Рилски "недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха". И наистина, какво друго освен духовна радост може да изпълни сърцата ни, когато знаем, че имаме небесното застъпничество на такъв велик Божи угодник.

В отеческите си заветни наставления духовният светилник на българския народ призовава и всички нас, своите следовници, да пазим светата православна вяра незасегната от всякакво зломислие, да не се отклоняваме от правия път да не се увличаме от чужди и различни учения, като държим на преданията. Да се поучаваме в закона Господен ден и нощ, да бъдем подражатели на светите наши отци светила на света, като не изоставяме или презираме нищо, от тях установено.

Славата на Рилския чудотворец скоро напуснала пределите на манастира и близката околност. За неговото прославяне узнали и далеч от Рила във владетелския двор в Преслав. Неизвестно дали още по времето на св. цар Петър, или малко по-късно, мощите на св. Йоан Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на всенародно почитание. С това пренасяне ние свързваме и официалната канонизация на светеца. Житиеписците, предаващи този епизод от св. Йоановия живот след смъртта, имат помежду си известни различия. В едно обаче те са съгласни пренасянето на ковчега с мощите е станало по Божия воля и в този смисъл в съгласие с волята на самия Рилски светец.

Според автора на най-старото, известно като народно, житие пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа. В съгласие с това желание било и Божието благоволение: "Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: "Възлюбениче Мой, извърши онова, което ти е заповядано!" И веднага тялото на светеца се вдигна ... и отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град."

В същия смисъл пише и друг агиограф на св. Йоан Георги Скилица: "Великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят."

По-лаконичен, но не по-малко ясен е и авторът на първото проложно житие на Рилския чудотворец, според когото: "След като премина немалко време, св. Йоан се яви на учениците си и повели да пренесат мощите му в Средечкия град." За нас тези разкази са и свидетелства за верността на казаното още от св. ап. Павел, че онези, които дохождат при Бога, трябва да вярват, че "Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Затова нека и ние днес, в този тържествен ден, да възкликнем заедно с цялата Църква: "Радвай се, златозарна звездо на Изтока, светило и пастирю на монашествуващите! Радвай се, наследниче на Царството небесно! Радвай се, пресветло слънце на българската земя! ... Нека почетем Йоана, ангела на земята и Божия човек на небесата! ... Защото, насаден в Божия дом, той процъфтя праведно и, като кедър в пустинята, умножи Христовото стадо на словесните овце чрез преподобие и правда!" (из службата на св. Йоан Рилски).

Поздравяваме с празника на прославата на Рилския светец и Чудотворец всички вас, негови наследници и духовни чада в Родината и извън нейните предели, като отправяме пастирските ни благопожелания за духовна бодрост и св. Йоаново дръзновение по пътя на богоуподобяването и наследяването на вечните блага!

Радуйся, преподобне отче Йоане, Рилский чудотворче, славо и радосте наша!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† М А К С И М
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН

 

 

Преподобный Иоанн Рыльский

Преподобный Иоанн Рыльский жил в Х столетии по Рождестве Христовом в Болгарии. Родился он близ города Софии (называвшегося тогда Средцем) в благочестивой семье. По кончине родителей праведный юноша роздал все свое имение нищим и удалился на пустынную гору, где подвизался, питаясь дикими растениями. Некоторое время спустя на пустынника напали разбойники и жестоко избили его. Тогда Иоанн ушел в другую местность, называвшуюся Рыльской пустыней по имени протекавшей там реки Рыло. Здесь он поселился в дупле огромного дерева и жил, по-прежнему питаясь лишь дикими растениями. Шестьдесят лет провел преподобный Иоанн, не общаясь с людьми, окруженный дикими зверями, хранимый Богом, Которому молился непрестанно. Наконец, убежище пустынника было обнаружено пастухами, рассказавшими о своем открытии местным жителям, и молва о подвижнике разошлась по Болгарии. К старцу стали приходить люди: одни – с просьбами о молитве, ища и получая исцеление от болезней; другие – в надежде на духовное руководство. У подвижника появились ученики, возникла монашеская обитель. Преподобный был добрым игуменом и мудрым духовным отцом вверившихся ему душ. Достигнув глубокой старости, он скончался и был погребен своими учениками. Мощи его прославились множеством чудес.

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Българска църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

 

---

    www.Pravoslavieto.com

---

Важното е лекарят да си изкарва парите честно, обяви шефът на БЛС

 

Снимка: архив, Булфото

По данни на Българския лекарски съюз (БЛС) около 600 лекари годишно напускат страната - колкото приблизително се дипломират годишно във всички медицински университети в страната, обяви председателят на съсловната организация.

Медицинските сестри, които са напуснали България са не по-малко от 2-3 хиляди, отбеляза председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Според него основен проблем на лекарското съсловие е недостатъчното финансиране.

"Няма държава в Европа с по-нисък дял от брутния вътрешен продукт и с по-нисък обществен ресурс за здравеопазване. Оттук следват и най-ниските в Европа възнаграждения на медицинския персонал", каза д-р Райчинов по повод днешния професионален празник на българския лекар.

Друг проблем в системата на здравеопазването е липсата на достатъчно добри условия за работа и невъзможност на лекарите да се обучават и да поддържат квалификацията си.

"Има правило в Европа - лекар не може да получава по-малко от три пъти от средната работна заплата за страната. В България разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение е огромна и това трябва да намери своето решение, така че границите да се доближат", смята председателят на БЛС.

"Важното е лекарят да си изкарва парите честно и почтено, с плащане на данъци и да може да работи спокойно", заяви д-р Райчинов.

По думите му в системата на здравеопазването трябва да се решат достъпът и качеството на спешната и неотложната помощ, както и да се мотивират кадрите.

"Трябва да се направи и електронната здравна карта на всеки пациент, за да се разбере кои и колко са
здравноосигурените в България и ако не са осигурени, защо не са, посочи той. Следващата стъпка е надграждане на системата с инвестиции и преценка на реалните нужди от лечебни заведения, лекари, сестри", каза д-р Райчинов пред БТА.

dnes.bg

От: Илиян Велков

Изпрати E-mail

 

Снимка: БTA

"Няма да плащам данъци, не съм ползвал имотите". Това са били точните думи на Цар Киро, казани пред инспектори на общинската дирекция "Местни данъци и такси" в Пловдив.

Чиновниците посетили Кирил Рашков в следствения арест, за да му връчат акт за неплатени задължения в особено големи размери – по неофициална информация става въпрос за около половин милион лева.

Още по темата Катуница не се отказва. Отново излиза на мирен протест „Калашников” и цял боен арсенал в къща на Рашков "Мълчанието е злато". Цар Киро необичайно мълчалив

Оказва се, че от 2008 г. до днес той не е плащал такса "смет" и данък "сгради" за къщите на фамилията си, които се намират на територията на община Пловдив.

"Мотивът му, че не си е плащал местните данъци, е бил, че не обитава имотите, но това не го оправдава, има глава на раменете и да мисли", заяви пред Dnes.bg директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в Пловдив Николай Ненков.

С актове за неплатени данъци са още синът му принц Ангел, съпругата му царица Костадинка и снахата принцеса Събка.

"Никой не може да им опрости задълженията, дори президентът", каза още Ненков.

Ако не плати доброволно, дължимите суми ще бъдат събрани принудително.

 

Автор: stoineff

Бих написал заглавието с думите: "грозното лице на българската мафия", но то е едно и също, защото в България организираната престъпност е завладяла цялата ни действителност. Политиката, медиите, икономиката, съдебната система – всичко е под неин контрол. И това не са мои изводи, а заключения на най-отговорни международни институции и анализатори. Личности като Николай Бареков са оръдията на това злокачествено образувание. Вчера Биволъпубликува факти и снимки за това как един ТВ водещ купонясва в най-скъпия курорт и се къпе с френско шампанско в компанията на олигарси.

Днес Николай Бареков потвърди официално, че е купонясвал в присъствието на олигарси в курорта за милиардери Ники бийч - Сен Тропе. В изявленията си относно скандала, вместо да си подаде веднага оставката и да си зарие главата в пясъка от срам и позор, Бареков тръгна да се оправдава като.... опроверга наличието на Ветко Арабаджиев на една от снимките от оргията. Сигурно съгражданинът му Ветко сериозно е подскочил и му се е накарал здравата. Своето собствено присъствие и кадрите със самия него Бареков обаче не посмя да опровергае, защото те са истински. Не опроверга и присъствието на сина на въпросния олигарх – Владко Арабаджиев, който го къпе с шампанско за 300 евро бутилката. Не опроверга, че да купонясаш на това място струва над 25 000 евро. Не опроверга присъствието на олигарха Чочо Александров, чийто политически и корпоративни интереси Бареков защитава като руски войник в Брестката крепост. Бареков пропусна да обясни хвалбите на Ветко Арабаджиев за собственото му имение в близост до курорта за богоизбрани, нито кой му е платил масрафа и на каква цена. Ако той си го е платил сам – интересно е колко журналистически заплати трябва да отидат за подобна почивка и колко години Бареков е работил, за да има удоволствието и честта да се напие и да се изплакне с шампанско на цената на бутилката колкото голяма заплата в България. Под влюбените погледи на олигарсите Александров и Арабаджиев. За последния ще уточним – "младши", защото не това е важното. Дали "старши" е бил на снимката, или по-настрани в имението си наблизо, не е толкова важно. Важното е, че един "колега" се е превърнал в откровен и неприкрит говорител на тъмните сили в обществото ни. Тези, които вече са отречени от историята и нормалния свят, към който България се стреми. А това, че все още дерибейстават, се дължи на инерцията от миналото, която обаче е лишена от своята движеща сила и е обречена да спре, за да се обърне колелото в обратна посока. Посоката към бъдещето и възраждането на България от мрачната епоха на комунизма, диктатурата, мутрите, олигарсите, мафиотско-ченгеджийските структури, корупцията и духовната нищета.

Бареков няма право да се нарича повече журналист, защото докато 99% от колегите кретат на 600-700 лв. на месец и са длъжни да изтърпяват всякакви унижения от тюмбели-собственици, този човек си мокри с толкова пари оная работа. На фона на тоталната мизерия и отчаяние обхванало цялото ни общество, на фона на тоталната липса на свобода на словото и престъпната цензура наложена над медиите, един ТВ водещ си кисне задника в шампанско, в място за богоизбрани и си планира предванията. Бареков, дали Ветко е на снимката, или е Владко не е основното! Основното е, че на тези снимки си ти и тези около тебе! Основното е, че това в каква компания се лигавиш, говори само за себе си, за твоя морален и професионален профил. Само затова ти ще бъдеш отречен от професията и от българския народ, който вече не иска да се подава на гнусните манипулации, които ръсиш. Скоро ще получиш призовки за делата, които съм ти завел и бъди сигурен, че справедливостта не е монопол на компанията ти от "Ники бийч".

Асен Йорданов
http://www.bivol.bg

Автор: nemakedonoid

Можете ли да познаете кой е (каймакът)? Разбира се, че са македонците. При това в прав текст си е написано на македонско-сръбската инвалидизирана граматика.  И което е най-важно това си е аболютна истина. В Българската история има страшно много изтъкнати личности, родени в Македония. И в това няма нищо странно. Македония е една немалка територия, при това населена основно с българи. Нищо странно няма в това част от тези българи да имат желание да отидат в столицата и да се развиват там.
Радваме се, че професорите от катедра "Промиване на мозъци" от Скопското пропагандно учреждение са били дотам невнимателни, че да насочат вниманието на тези, които възпримат като опитни зайчета към истината.
Остава зайчетата да си отворят очите и да видят, че македонският вентилатор (знаменто им) не е слънцето а звездата на сърбоманщината.

Автор: nemakedonoid

Мислителите от Югозапада, които се занимават с промиване на мозъци, твърдят, че Райко Жинзифов е един изтъкнат МК преродбеник (възрожденец).
Интересно е да се знае, че дори според въпросните мозУци "Во своето творештво, Жинзифов се нарекува Бугарин, а Македонија - бугарска земја".
И явно, като са опрели до него, умньовците не са си били взели дозата и не са успели да измислят как и защо този човек не е българин, а македонец.
Горките! Етанолът сигурно им е свършил или пък скоро не е имало доставки на халюциногени ... Нито едно доказателство не са успели да измислят, останал е само изводът...


Всички цитати са от Уикипедия

Автор: bojo12345

"Октомврийската революция, наричана също Болшевишка революция, е въоръжен преврат в Русия, започнал на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на буржоазното управление, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година. След Октомврийската революция Англия и Франция, чието политическо и икономическо влияние в Русия (след Революцията - Руска съветска федеративна социалистическа република или за кратко (РСФСР)) е сринато, обявяват война на новото управление. Тази война се води с особено ожесточение и в нея биват унищожавани както руски войски, така и мирно население. Вътре в самата Русия противниците на болшевиките, сред които има и представители на есерите (съкр. от С.Р.- социалисти-революционери) и меншевиките (другите крила на комунистическата партия), формират Бялата гвардия, чиято цел също е свалянето на болшевиките от власт. Гражданската война между "червени" и "бели" продължава повече от десетилетие.
Октомврийската революция се ръководи от КПСС(б), начело с Владимир Ленин. Тя довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света (класифицирана от западната пропаганда като диктатура), както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 век. "
Това е написано и всеки може да го прочете в Уикипедията.   Бях чувал от връстници на ВОСР, че при социализма всичко ще бъде общо - в комуни - и храната, и жилищата, и жените , и децата. Така се е говорело в България, но комунистите винаги са го отричали най-яростно. И как иначе - нали от тях по-големи моралисти нямаше?
За последните две винаги съм мислил, че това е  комунистическа илюзия, към която са се стремили някои добре познати на света образи. Тази година обаче, в една от книгите на Ернст Мулдашев - "Загадъчната аура на Русия", попаднах на следния шокиращ документ:   Декрет за отмяна на частната собственост върху жените:


(за по-ясно прочитане документа - кликнете върху текста)


Четеш и не вярваш на очите си. Пак четеш и пак не можеш да си представиш докъде е стигала безкрайната комунистическа идея. Дотам изпипана,
( от гледна точка на тъпоумието), че се мисли за венерическите болести, за награда на родителите и за търсене на отговорности. Всъщност, така си беше - всичко беше (и все още е)  общо - земята, заводите, нивите, жените. Специално за жените - дори и сега се убеждаваме в това - сменят ги и ги подменят , и ги предават от един на друг, и си ги разменят. Коя от кого ражда - тя си знае и е осигурена за услугите много добре, по комунистически. С една дума : Вся власть советам!!

Още ли искате това?!?

Автор: atil



Миниатюра от Светославовия(Симеоновия) сборник

Предисловие от Атил:

Тия дни писах в руския си блог за основаването на Руската държава и Волжка България( линка е най-отдолу) и тази статия ми направи впечатление с малко известните факти които показва...! Във форумите на волжките българи не въднъж е ставало дума за покръстването на Русия и ролята на Дунавска България. Докато за писменноста фактите не са се поставяли под съмнение,макар и до днес да не се казва как точно и кога е станало това, то за покръстването винаги са изкарвали гърците на преден план. Дори и в най-малката селска църква попа говореше дълго и нашироко за гърците и за Гърция,но за българи или България в тия дела и дума не обелваха. Понеже сам съм бил свидетел и дори съм влизал в публични пререкания с попа по време на службата...Интересно е че значителна част от хората бяха благосклонни към моите твърдения и после бабичките с интерес ме развеждаха по иконите и надписите на черковнославянски и ме караха да ги чета да видят разбирам ли.Всичко това беше ново за тях ,никой никога не им е говорил за тези неща...
Трябва обаче да се направят някои уточнения във връзка със статията,за които автора най-вероятно просто не е бил осведомен. Те и сега са малко известни и затова това мото стои в заглавието на блога ми.
Първо княгиня Олга за огорчение на доста хора тук ,наистина не е била българка а датчанка.Провеждала е не пробългарска а провизантийска политика заради което е била отровена от пробулгарски настроените кръгове в Киев. Светослав е сключил след това съюз с Булгария и настъпил към Цариград. Идеята е била да се завладеят Балканите и Мала Азия.След превземането на византийската столица от изток в Мала Азия е трябвало да настъпят войските на Волжка Булгария. Според договора Светослав присъединявал Дунавска България към Урус и премества столицата си на Дунава. А булгарите получават Мала Азия. Тези неща стават известни на византийците а от тях и на българите. Затова Светослав на юг среща масова съпротива и над крепостите се развяват български и византийски знамена...
Кирилицата и старобългарския(старославянския) писмен език обаче го въвежда в Русия булгарския бек(княз) Салахби-Слагви(скандинавски княз на булгарска служба).Анчийците(славяните) го наричали Вещий Олег. Това става далеч преди покръстването.А цар Симеон е оказал необходимото съдействие и освен книги му пратил и хора!
Напълно вярно е и това ,че майката на принцовете Борис и Глеб е българка. Особенна почит са изпитвали хората и особенно княжеската дружина към Борис.Всички са очаквали,че именно той ще наследи баща си,дори му предлагали да се разправи с "нелюбимия" си брат докато е време...Но той не пожелал, затова пък другия после не ги пожалил и двамата...
Византийския император е знаел,че славянската писменност вече е в употреба там и е изпратил българин за глава на църквата им а той водел със себе си четирима епископи(владики), пак българи. Така че българското участие е практическо от самото начало а гръцкото формално-юридическо.

ПОКРЪСТВАНЕТО НА КИЕВСКА РУС И БЪЛГАРИТЕ

                                                                Д-р Горан Благоев, БНТ

Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има и привърженици, и противници. Актът е извършен през 988 г. - повече от един век, след като България става християнска държава. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Вероятно става въпрос за мисия на български духовници, благословена лично от българския владетел. Тя е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон е сключил някакъв военнополитически съюз, или при неговия син Игор. Но и в двата случая тази православна мисия предхожда най-малко с половин век покръстването на Киевска Русия. Показателен е и фактът, че духовният наставник на Игоревата съпруга - Св. княгиня Олга, първата жена-християнка от руската династия - е презвитер Григорий, българин по народност. Вероятно е, той да е изиграл важна роля за популяризиране на християнството във великоруския княжески двор. Затова подсказва и неприязънта, с която го “удостоили” византийските власти, когато Григорий посетил Константинопол през 957 г. като член на делегацията, водена от княгиня Олга. Самата Олга не успяла да утвърди християнството в Русия - синът й Светослав гледал с пренебрежение на Христовата вяра. Но колкото и да е абсурдно, походите, които той предприел към България и които в известна степен допринесли за отслабването и завладяването й от Византия, дали силен тласък за проникването и разпространението на православието и старобългарската литература в руска среда. Ето защо актът на Светославовия син Владимир през 988 г. е логичен резултат от близо едновековното проникване на разбираемата за русите старобългарска писменост и свързаната с нея православна духовност.

Любопитен факт е, че езическа Русия била обект на духовно влияние не само от страна на православна Дунавска България. Интерес към русите, които още не са познавали единобожието, проявявала и мюсюлманската Волжко-Камска България (основана от Аспаруховия брат Кубер). През 986-а, две години преди покръстването, в Киев идват мисионери-българи, изповядващи мюсюлманската вяра. Те предлагат на княз Владимир да приеме исляма. Така за кратко Киевска Русия изпитва влиянието на българите от две страни - от югозапад и от североизток. След покръстването Владимир на свой ред решава да разпространи християнството във Волжко-Камска България. Тази мисия при волжките българи той възлага на “философа” Марко Македонянин. Прозвището му показва, че вероятно става дума за български духовник от западните предели на Балканите. Тъй като ислямът вече имал силни позиции във Волжко-Камска България, мисията на Владимировите пратеници била неуспешна. Но според летописите в същата година на пратеничеството в Киев били кръстени “четирима князе български”. Те вероятно са принадлежали към аристокрацията на волжка България, но имената им не са запазени. Така православието, дадено на Киевска Русия от Дунавска България, станало достояние и за някои от волжките българи, които са братовчеди на българите от Балканския полуостров.

Преди да приеме християнството, Владимир естествено живеел според езическите руски обичаи, които му позволявали да има повече от една съпруга. Една от тях била българска княгиня. Житието на бъдещия княз-покръстител разказва, че тази българка с благороднически произход имала също толкова важно значение за разпространението на православието в Киевска Русия, каквото има и нейният съпруг. Тя родила на Владимир двама синове, които станали негови любимци - Борис и Глеб, които при кръщението си били наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за Преславско-охридската традиция в именуването на нашата аристокрация: по това време България е управлявана от цар Роман, а Давид е един от комитопулите, оглавили съпротивата срещу Византия. Не е изключено кръщелните имена на Владимировите синове да са още един аргумент, подкрепящ българския произход на майка им. Впоследствие Борис (Роман) и Глеб (Давид) станават първите светци и мъченици на Руската църква. Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит. Според житието на Св. княз Владимир при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят “митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород.” Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Митрополит Михаил Болгарин е бил или архиерей на служба към Константинополската патриаршия, или митрополит от източните епархии на Българската патриаршия, които по това време вече са били завладени от византийците. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Така се осъществява първото южнославянско влияние в руската култура, което е по-правилно да се нарича българско...
Михаил Болгарин е първият от 8-те български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия. Най-известният от тях е Св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на Св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма. През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд. Той установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество. Киприян Българина активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. След падането на Търново под османска власт той искал да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това така и не станало - Киприян починал 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец.

 Със своята книжовна дейност Св. Киприян Българина изградил истински духовен мост между българската и руската православна култура. Десетилетие след смъртта му престола на великоруските митрополити заел неговият племенник - Григорий Цамблак, който написал за своя чичо, обръщайки се към руския народ: “Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!” Имената на Киприян и Григорий Цамблак са свързани с времето на второто българско влияние в руската култура. След тях на руска земя светлината на българското православие разпалват Григорий Болгарин (ср. на ХV в.); Киевско-Литовския митрополит Йосиф Болгаринович (кр. на ХV в.); Нектарий Велешки, митрополит на Велес и архиепископ на Охрид до кр. на ХVI в., принуден да търси спасение от турците в Русия и ръкоположен за архиепископ на Вологда в началото на ХVII в. В началото на XVIII в. един от последните Охридски архиепископи Филотей също намира убежище в руската земя и е ръкоположен за епископ на Смоленск. Междувременно от средата на ХV в. започва и обратният процес - облагородена и укрепвана от високите постижения на средновековната българска православна култура, Руската църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите...

Блоги@Mail.Ru: Образование Российского государства и Волжской Булгарии

14 октомври 2011 | 09:43 | Агенция "Фокус" Начало / Свят Каракас. Президентът на Венецуела Уго Чавес предложи на депутатите в парламента да обсъдят законопроект, който позволява на въоръжените сили на страната да свалят самолетите, използвани за транспортиране на наркотици, предаде ИТАР-ТАСС.
„Има законопроект, който на мен лично много ми харесва, той позволява да се свалят самолетите на контрабандистите на наркотици”, посочи Чавес. Президентът е уверен, че този юридически инструмент е необходим за борбата с международния наркотрафик.
„Нашите пилоти се опитват да прихванат самолетите, натоварени с наркотици, но контрабандистите просто се подиграват с тях, тъй като разликата в скоростите им е прекалено голяма: нашите изтребители „Су-30” летят прекалено бързо”, коментира венецуелският лидер.
Венецуела е транзитна територия за контрабандистите на наркотици, които с всички възможни способи, включително и с използването на лекомоторни самолети, прехвърлят наркотици от Перу и Колумбия в страните от Централна Америка, а оттам – в САЩ. От началото на тази година армията и полицията на Венецуела са конфискували над 35 тона наркотици, предимно кокаин. © 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!   Снимка: АФП

















Уго Чавес е възстановил теглото си и отново му расте коса 11.10.2011 07:05 3 Добави в списък за четене      

Президентът на Венецуела Уго Чавес информира сънародниците си, че след четирите курса на химиотерапия отново му расте коса.

Той направил откритието, докато си взимал душ сутринта, допълвайки, че сега ще може да си позволи прическа в стил афро, предаде ИТАР-ТАСС.

Чавес съобщи още една новина - че е възстановил предишното си тегло и отново тежи над 100 кг, докато по време на боледуването бил отслабнал до 86. Президентът каза, че в края на седмицата ще пътува в Куба за пълни медицински изследвания.

По телефона за местна радиостанция той обясни, че изследванията се налагат, за да се изключи напълно наличието на ракови клетки в организма му. Това ще е петото пътуване на Чавес в Куба през последните месеци.

През юни там му направиха две операции, а след това премина курсове по химиотерапия. БТА

Полицията в САЩ смазва мълчалив протест:

Автор: doktora757




                    




   


В България тихомълком се въвежда ционистка диктатура заплашваща сигурността на страната.

 
Кратка хронология на събитията откакто ГЕРБ (стипендиантите на Джордж Сорос) влезе във властта:

1.      „Борисов в Израел с Николай Младенов и Цветанов”, Днес Дир.БГ, 07.01.2010 г. (dnes.dir.bg/news.php)

2.      „Бойко Борисов на официално посещение в Израел”, Vesti.BG, 10.01.2010 г. (www.vesti.bg/index.phtml)

3.      „Израел вля разум на премиера Бойко Борисов”, actualno.com, 11.01.2010 г. (bulgaria.actualno.com/news_279153.html)

4.      „Премиера Борисов получи новите си инструкции от Тел Авив и Анкара”, log.bg, 04.02.2010 г. (veso1985.log.bg/article.php)

5.      През 2010 г. по инициатива на ГЕРБ в НС се правят промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), което предизвиква вълна от протести срещу ГМО.

6.      През 2010 г. започва процедура по съкращаване на научни институти към БАН (в това число и Института по тракология) и подготовка за закриването на Българската академия на науките.

7.      „Израелски компании искат наши ниви”, в. „24 часа”, 05.06.2010 г. .

8.      „Министър (Росен Плевнелиев) предложи да дарим земя на инвеститори”, 12.06.2010 г.
(dnes.dir.bg/news.php)

9.      „Израелски фирми инвестирали у нас 1 млрд. Евро за 2 години”, news.bg, 10.03.2009 г.
(news.ibox.bg/news/id_1270711063)

10.  „Задълбочаване на сътрудничеството обсъдиха Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху”, Информационна агенция PIA, 07.07.2011 г. ().

11.  „Между Борисов и Нетаняху протекла „химия” още преди 4 години”, Dnes.bg, 07.07. 2010 г. (http://www.dnes.bg/politika/2011/07/07/mejdu-borisov-i-netaniahu-protekla-himiia-oshte-predi-4-g.123373).

12.  „Бойко Борисов протъргува българска земя на Израел”, (http://semtomovi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/23/boiko-borisov-protyrguva-bylgarskata-zemia-na-izrael.609763).

13.  „Тема: Защо ли първата визита на Бойко Бехар е в Израел”, (http://www.karlovoinfo.com/index.php?option=com_kunena&Itemid=30&func=view&catid=11&id=25165).

14.  „Израелски фирми искат да купуват български ниви” (http://www.ivanstamenov.com/2010/06/1733/).

15.  „Израел купува наши ниви”, в. „Стандарт”, 05.06.2010 г. (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=327456).

16.  „Бойко се среща със 7 еврейски организации в Ню Йорк”, в. „24 часа”, 15.09.2010 г.
(doktora757.blog.bg/politika/2010/09/16/boiko-se-sreshta-sys-7-evreiski-organizacii-v-niu-iork.606658)

 

 

17.  „Еврия; Движение Воини на Тангра форум” (http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=128&st=0).

18.  „Планът Еврия или България новата Палестина; ще го позволим ли ?!?” (http://planbg.blog.bg/politika/2011/09/10/planyt-evriia-ili-bylgariia-novata-palestina-shte-go-pozvoli.817704).

19.  „Израелци фалираха с комплекс в Бистираца; Страдат СИБанк и фирма близка до Росен Плевнелиев” (в. „Труд”, 16.06.2010 г.).

20.  „Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет: България е скъп приятел”, Деян Йотов, в. „Труд”, 23.08.2010 г. (doktora757.blog.bg/politika/2010/10/09/byrz-pregled-na-pechata-i-malyk-politicheski-komentar-2.617884)

21.  „Бойко Борисов: Израел е стратегически партньор от първостепенно значение за България” (http://novini.stara-zagora.org/%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-n10119.html).

22.  „Правителствата на България и Израел заседават заедно в София”, в. „Дневник”, 07.07.2011 г. (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/07/1119192_pravitelstvata_na_bulgariia_i_izrael_zasedavat_zaedno/).

23.  „Завръщането на съдебните политически процеси в България” (http://doktora757.blog.bg/politika/2011/01/29/zavryshtaneto-na-sydebnite-politicheski-procesi-v-bylgariia.675969).

24.  „Методи Андреев: израелски камъни падат в циганското блато” (http://doktora757.blog.bg/politika/2011/09/28/metodi-andreev-izraelski-kamyni-padat-v-ciganskoto-blato.827206).

25.  „Проспаните български поправки в НК”, Татяна Ваксберг, „Дойче Веле”  (www.dw-world.de/dw/article/0,,14996483,00.html)


    

Виж още:

novasila.org/archives_17.html