КАПИТАН СВЕТЛОЗАР СОБАДЖИЕВ: ЛЕЖА В ПАНАМСКИ ЗАТВОР С КАНИБАЛ!!! 22.04.2012, 09:52

 

Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.

Репортер на „ШОУ” успя да се свърже с капитан Собаджиев, който се съгласи да даде ексклузивно интервю от своята килия в панамския затвор „Ла Хоя”. Комуникацията с “морския вълк” протича по скайп, благодарение на закупения от негов приятел телефон, който той крие в килията си. Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседният павилион е бил застрелян затворник... 

- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?

- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.

- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!

- Ами така - досега не съм викан на разпит!

- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!

- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!

- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?

- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.

- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?

- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...

- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?

- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.

- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?

- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!

- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?

- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.

- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...

- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши. 

В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство. 

И... повече не можахме да се свържем с него. 

- Кой ви защитава сега?!

- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.

- Какви са хонорарите на този адвокат?

- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!

- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?

- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!

- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?

- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души. 

Без тоалетна и без вода... 

Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода... 

Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...

- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?

- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!

Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.

- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?

- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката. 

- Държите ли се психически?

- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!?

Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ

narodnodelo.bg

Всички, загрижени за съдбата на нашия сънародник, могат да помогнат на сметка:
Банка Societe Generale Експресбанк, Клон Транспортна Варна
BIC: TTBB BG 22
IBAN: BG51 TTBB 9400 5525 7756 73 USD
Титуляр: Българска Асоциация на Морските Капитани

Какво Ви учудва? Ситуацията с нашите затвори е абсолютно същата. Невинни хора пребивават месеци и години наред в затвора без присъда и после биват оправдавани или пускани по други причини, като никой не поема отговорността за неправомерния им престой. Защо тогава искаме от другите да бъдат по-различни от нас. Те са също като нас. Българинът винаги има изисквания към останалите, а към себе си не. Странно, защо такива обикновени за него неща го учудват, когато се правят от други хора.

Просто си мечтая, за времето,когато "Не ме докосвай,Българин съм!",ще стане факт!Българите може и да изчезнат,а може и да не изчезнат,някои си имат планове,Провидението също!И какво друго ни остава,освен да се надяваме на него!?

Да, когато станем Англия, ще е така.
Виждаме как навсякъде по света, това е единствената държава която освобождава доказани терористи, диверсанти, изнасилвачи, убийци на деца включително, пребили бармани футболни отрепки и наркомани - техни...
Как го прави, не знам.
Цялото останало човечество, само при една британска нота и е пуснала съответния престъпник.