Автор: podvodni



Войната на САЩ в Близкия Изток е за долара
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
03.2012

На 23 януари външните министри на 27-те страни-членки на ЕС решиха да наложат поетапно ембарго на вноса на нефт от Иран до 1 юли 2012 г. Това означава, че на страните от ЕС, потребяващи около 20 процента от добива на нефт в Иран, се забранява да сключват нови контракти с Техеран, като до 1 юли ще бъдат анулирани и всички вече действащи контракти. По този начин ЕС се присъедини безусловно към политиката на САЩ и Израел спрямо Иран.

Иран отговори веднага на 18 февруари забрани продажбата на свой нефт на френски и английски фирми. По този начин безсмислието на европейското ембарго е още по-голямо, защото ще липсват въобще доставки.

В момента е ясно, че от ембаргото на ЕС най-силно ще пострадат южноевропейските държави Гърция, Испания и Италия, на които досега се падаха 70 процента от целия внасян от Европа ирански нефт. Отсрочката до 1 юли явно имаше за цел да им даде време да намерят алтернативни източници. Но ембаргото на Иран означава, че тези държави ще останат без нефт въобще, тоест ембаргото ще удари по-силно самата Европа, тъй като тя няма с какво да замени иранския нефт. На второ място, ембаргото ще доведе до значително повишение на цените на нефта, което означава, че европейците, така или иначе, ще трябва да купуват ирански нефт, но чрез посредници. поредна глупост. Появява се въпросът за умствената кондиция на европейските лидери, които за трети път тласкат човечеството към глобална война.

Основните направления на износа на ирански нефт и газ са показани в таблицата.

На първо място е Китай - 22 на сто, Япония - 14 на сто, Индия - 13 на сто, Южна Корея - 10 на сто, Турция - 7 на сто, ЮАР - 4 на сто и др.

На ЕС се падат 18 процента от износа на Иран, като на първо място е Италия - 7 на сто, Испания - 6 на сто, Франция - 2 на сто, Германия - 1 на сто. При Гърция вносът на нефт от Иран задоволява 35 на сто от цялото й потребление.

Общо ЕС внася от Иран дневно по 510 000 барела, тоест че Европа не използва твърде много ирански нефт. И обратното - износът от Иран за Европа не е толкова съществен, че да предизвика големи проблеми за Техеран.

В абсолютни цифри износът от Иран изглежда така: за Китай - ежедневно 600 000 барела, Индия - 400 000, Япония - 300 000, Южна Корея - 200 000 (общо 1,5 милиона барела).

В момента доларът и еврото обслужват 84,4 процента от световната търговия, като само на долара се падат 61,7 процента.

Енергийните продажби са основното покритие на долара, който преди всичко е обвързан с нефтената търговия. Така нареченият петродолар още от 70-те години е стълбът на международната позиция на долара. Заради това основна задача на САЩ е да принуждават страните-износителки и вносителки на нефт да използват долара във всички нефтени и газови транзакции. Еврото от своя страна е както съперник, така и съюзена валута на долара. Заради атаката на САЩ срещу Иран, Техеран е принуден да се отказва и от долара и от еврото.

Техеран воюва икономически срещу САЩ и ЕС по няколко начина. Първата стъпка беше създаването на собствена международна енергийна борса, която съперничи на борсата в Ню Йорк (NYMEX) и Лондон (IPE), като и двете действат използвайки долара. Иранската борса, наречена Нефтена борса Киш, официално започна да действа през август 2011 г. на остров Киш в Персийския залив, като първите транзакции бяха в евро и емиратски дирхами.

В началото Иран искаше да замени долара с евро. Но с нарастването на политическото напрежение, еврото стана по-малко атрактивно. В Техеран разбраха, че ЕС е подчинен на интересите на САЩ. Заради това Иран започна оттегляне на еврото и премина към други валути в двустранните отношения с Китай, Индия, Русия и т.н.

Така, вместо еврото да бъде победител в нова евро-петро система, действията на ЕС опропастиха този шанс.

Заради това ембаргото на ЕС е част от тактиката на САЩ да провокират Иран да затвори Ормузкия пролив. Не е трудно да се изчисли коя държава, наред с Иран, ще пострада най-много от това. На първо място това ще бъде Китай - 20 процента от иранския нефт се насочват към него.

Междувременно Иран пренасочва освободените обеми нефт на нови пазари. Президентът Ахмадинеджад посети Венецуела, Никарагуа и Куба. Позицията на Венецуела като важен член на ОПЕК може да стане определяща. И Китай може да поеме допълнителни количества. Такива намерения има и Индия.

Но зад всичко това е голямата битка за долара на САЩ. През последните години списъкът на страните, които са основните купувачи на злато на световния пазар, съвпада със списъка на онези, които говорят за необходимостта от нова резервна валута, която ще замени долара. Ще припомним, че още през 2000 г. Ирак започна да продава своя нефт на търгове не за долари, а за евро. И агресията на САЩ срещу Саддам не закъсня. С последвалата 10-годишна война Ирак беше унищожен, неговият нефт беше заграбен и отново се търгува с долари. Всъщност сега никой не знае колко нефт се добива в Ирак, колко се изнася и колко струва.

Същото се отнася и за нефта на Либия. Веднага щом Кадафи изяви намерения да се откаже от долара в търговията на своя нефт и газ и да премине даже към златно покритие като изгради общоафрикански валутен съюз, последва агресията срещу него. И сега не е ясно колко нефт се добива в Либия и от кого. Но ясно е, че там има над 12 000 американски войници, които контролират добива на нефт. Нищо друго не ги интересува.

Това означава, че бягството от долара в търговията с нефт и преминаване към други валути или злато, става преломен момент. Така е и с Иран.

През януари Индия съобщи, че води преговори с Иран за отказ от долара в търговията между двете страни и ще купува ирански нефт, въпреки ембаргото на САЩ. Освен това Индия подписа търговски договор с Китай за използване във взаимната търговия на юана.

През март 2011 г. премиерът Вен Цзябао заяви, че Китай повече няма да трупа активи в долари. На 26 октомври Китай и Япония преминаха в пряката си търговия към юани и йени, без да използват долара. Китай е най-големият търговски партньор на Япония. Два дни по-късно Иран и Китай подписаха договора за разширение на търговията и за съвместни инвестиции. Те няма да се осъществяват в долари и евро.

Три дни по-късно президентът на САЩ Обама подписа закон за налагане на санкции на банките, работещи с Иран. Няколко дни по-късно - на 7 януари, беше съобщено, че във взаимната си търговия Русия и Иран заменят американския долар със свои валути.

Това означава нещо много важно - че никакъв ирански нефт няма да се продава за долари и за евро.

Междувременно Индия и Япония също се договориха да използват своите валути във взаимната търговия.

И така, списъкът на страните, които не използват вече долари в своите разчети и търговия, е голям. Светът се приближава към момента (не е изключено вече да го е преминал), в който икономически и политически ще бъде по-изгодно да не използва долара, а своите валути, обвързани с юана. Това вече е смърт за клептокрацията в САЩ.

Освен това Китай, Русия, Индия и Иран са крупни притежатели на физическо злато и едновременно крупни негови производители. Никой от тях не е съюзник на САЩ. И всички те имат дългосрочни отношения помежду си.

Това означава, че противостоенето на САЩ с Иран, не само в Ормузкия пролив, е битка за долара. САЩ готвят война, въпреки че доларът вече е мъртъв. Това е надеждата им да излязат от гроба. Онова, което става в Ормузкия пролив, даже да има големината на няколко американски самолетоносача, е нищо в сравнение с онова, което се крие във водите на световната политика и финанси. Катастрофата е неизбежна.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От 30 Думи

САЩ няма да допуснат Иран да има ядрено оръжие 02.03.2012 by observer

 

САЩ няма да позволят появата на ядрени  оръжия у Иран и възнамеряват да използват  за това всички възможности, които съществуват , дори и военна сила. Това  заяви президентът Барак Обама в интервю, публикувано днес в американското списание „Атлантик“.

„Аз не  блъфирам,“ – каза той, добавяйки, че  това знаят и правителството на Иран и израелско правителство, което, доколкото е известно, през последните месеци  обмисля удар срещу иранските ядрени обекти.

Обама повтори, че неговата администрация   не изключва „всякакви действия“ срещу Иран.

 

„Аз няма да обяви какви са нашите намерения – каза той. – Но   правителствата на страните / Иран и Израел / са наясно, че ако САЩ  счетат за неприемливо притежаването на ядрени оръжия от Иран, ние  няма да позволим това „.

В същото време президентът на САЩ даде да се разбере, че „военната компонента“ е само един от многото възможни начини за решаване на иранския ядрен въпрос, който ще се използва като последно средство.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

от Днес. БГ

 

Има ли Израел военен капацитет да атакува сам Иран? 23.02.2012 07:14 548 Заплахата за солова атака притеснява Вашингтон

 

Снимка: архив, Reuters

Всички погледи са вперени в Израел и Иран, които от няколко седмици водят война в сянка, пише в. „Монд“. Демонстрация на военноморска мощ срещу заплахи за военна интервенция - напрежението достига своя връх. Пръстът е сякаш поставен върху спусъка.

Израел, както изглежда, е готов да действа сам. Началникът на генералния щаб ген. Бени Ганц заяви още на 18 февруари, че "Израел е централен гарант на своята собствена сигурност. Това е нашата роля като армия. Израел трябва да се защитава сам".

Заплахата за солова атака на Израел срещу Иран, която би потопила региона в конвенционална война, притеснява Вашингтон. Ето защо американските представители умножават совалките и разговорите със своите израелски колеги.

Има ли Израел действително военната и тактическата способност да атакува сам Иран? Въпросът поражда интензивен дебат във Вашингтон. Според представители на американската отбрана и военни анализатори, близки до Пентагона и цитирани от в. "Ню Йорк таймс", израелска атака, целяща да забави прилагането на иранската ядрена програма, би била огромна и изключително сложна операция. Тази операция ще има съвсем други мащаби в сравнение с ударите с хирургически прецизна точност, извършени от Израел срещу ядрения реактор в Сирия през 2007 г. и този в Озирак в Ирак през 1981 г.

Според предпочитания сценарий Израел би поразил четирите най-важни ядрени обекта в Иран - Натанз, Фордо, Арак и Исфахан.

Журналистката Елизабет Бъмилър от в. "Ню Йорк таймс" смята, че подобна операция се нуждае от пилоти, които да прекосят над 1500 километра вражеско въздушно пространство, чиито самолети да бъдат презареждани във въздуха, които да се противопоставят на иранската зенитна заплаха и да атакуват едновременно няколко подземни обекта. Това ще ги принуди да използват най-малко 100 самолета. Но според Майкъл Хейдън, директора на ЦРУ от 2006 - 2009 г., тези въздушни удари, които могат да забавят решително иранската ядрена програма, са отвъд способностите на Израел отчасти заради разстоянието, което трябва да измине израелската самолетна флотилия и заради мащабите на мисията.

Въпреки това висш представител на американската отбрана признава, че американците нямат точна представа за израелския арсенал, а какво остава за преценките за военната способност на тази страна.

"Има много неизвестни. Има много потенциални рискове, но израелците трябва да знаят, че тези рискове не са чак толкова сериозни", смята Антъни Кордсман, военен експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. От израелска страна тактическите предели, които би наложила една подобна операция срещу Иран, са известни от доста време.

"Дори плановиците и командирите на израелската армия не вярват, че Израел може напълно да унищожи иранския ядрен капацитет", отбелязва журналистът Аншел Пфефер в израелския в. "Аарец".

Офицерите от израелските военновъздушни сили повтарят непрекъснато, че ще бъдат принудени да се върнат в Иран втори път и че не си правят никаква илюзия, че ще могат да забавят иранските ядрени планове освен само с една или две години най-много. Така че израелска операция срещу Иран би била трудна, но не и невъзможна.

Първият проблем е как да се стигне до иранското въздушно пространство. Три пътища са възможни - прелитане над Турция от север, пътят от юг, преминаващ през Саудитска Арабия и най-късият път, който преминава през Йордания и Ирак. Последната опция е най-вероятна, смятат експертите, защото Ирак няма противовъздушна отбрана, а американците, откакто се изтеглиха оттам през декември, нямат задължението да защитават иракското въздушно пространство. Този елемент променя значително ситуацията и прави варианта за прелитане над Ирак и Йордания по посока Иран по-реалистичен.

Ако Йордания приеме Израел да прелети през нейното въздушно пространство, проблемът тогава ще бъде разстоянието, твърдят американски експерти. Израел разполага с бойни самолети американско производство F-15L и F-16L, които могат да пренасят бомби до целта, но техният обсег на действие, който зависи от височината, от скоростта и от товара, е по-малък от 3000 километра в двете посоки. А толкова километри трябва да изминат тези самолети при евентуална операция срещу Иран. Тук не отчитаме прелитането над целта и възможността да се отблъскват ирански ракетни и самолетни атаки.

Във всички случаи Израел трябва да използва самолети за презареждане. Американски експерти не са сигурни, че Израел разполага с достатъчно машини. Според Скот Джонсън, анализатор на консултантската фирма IHS Jane"s, Израел разполага с осем самолета-цистерни американско производство KC-707, които не са може би всички в състояние да летят. Американският експерт отбелязва също така, че Израел може да е трансформирал някои самолети за презареждане за операцията.

Информацията е потвърдена от журналиста на "Аарец", който съобщава, че през последните години израелските представители са трансформирали всички граждански самолети Боинг 707, сред които и прочутия частен самолет на бившия египетски президент Ануар Садат, в самолети-цистерни. Според различни източници израелската армия разполага с осем или девет самолета за презареждане от този тип, но техните способности са ограничени. Всеки самолет-цистерна може да зарежда осем F-16 или четири F-15. Последиците от това са ограничаване на броя на самолетите, които могат да участват в операция по едно и също време. Условие, което може да принуди израелските власти да предпочетат нападения, извършени "на вълни". Първата ударна вълна ще бъде съсредоточена върху най-важната мишена и системите за противоракетна отбрана, а другите вълни върху второстепенни
мишени.

Всеки самолет за презареждане трябва да бъде защитаван от изтребители. За подобна операция може да се наложи да се използва главозамайващ брой самолети, смята Скот Джонсън.

Американските експерти разчитат на мобилизацията на около 100 машини. Това е предпазлива оценка, смята журналистът Аншел Пфефер, който отбелязва, че операцията трябва да вземе също на прицел и изследователските центрове, заводите и базите за ракети с голям обсег, както и противозенитните батареи и радарите на Иран. Според американски експерти иранската противоракетна отбрана е с едно поколение назад, тъй като през 2010 г. Русия отказа да продаде на Иран своята ракетна система S-300. Но това не означава, че иранската противоракетна отбрана трябва да бъде пренебрегвана.

Точно за такава мисия израелската армия се оборудва през последните четири години, коментира "Аарец". Между 1996 г. и 2009 г. Израел купи главно благодарение на американска военна помощ 125 самолета от най-съвременната версия на F-15 и F16, адаптирани специално, за да водят стратегически нападения с дълъг обсег. Освен тези пет ескадрона за действия на първа линия, израелската армия разполага и с девет ескадрона, съставени от по-стари модели на F-15 и F-16. Израел следователно има 350 бойни самолета, което е военновъздушна сила, доста по-голяма от тази на Великобритания или на Германия, казва журналистът Аншел Пфефер.

Последният проблем във връзка с военна операция на Израел срещу Иран е свързан с необходимите муниции, за да се порази самото сърце на централата в Натанз,  погребано под десетметров стоманобетонен купол, или за удар по обекта във Фордо, който е построен под планина. Ако Израел не използва атомна система за тази цел, то той би прибягнал до противобункерни бомби с тегло от 2250 килограма от типа GBU-28, които могат да унищожат подобни мишени, въпреки че техните способности за проникване не са известни.

Подобна операция по всяка вероятност ще трябва да бъде съчетана с превантивни удари срещу иранските ракетни установки в Ливан, Газа и може би в Сирия и ще мобилизира максимално капацитета на израелската армия, посочва в. "Аарец". Но според журналиста Аншел Пфефер Израел е способен на подобно нещо. Той допълва, че точно за това е била заделяна голяма част от бюджета за отбрана от едно десетилетие насам.

В израелските военни кръгове има изолирани гласове, които се съмняват в успеха на мащабно нападение срещу Иран, но съществува и консенсус около идеята, че дори и това да е трудна и комплексна операция, тя си остава все пак по силите на израелската армия, казва Пфефер.

Според Яков Кац, журналист във в. "Джерусалем пост", аргументите на експертите и на представителите на американската отбрана се основават на тактика за разубеждаване на Израел да се намеси военно в Иран, базираща се на опит да се подкопае вярата на Израел в неговите собствени военни способности.

Но според Кац Израел не претендира, че има ресурси, за да унищожи иранското ядрено оборудване - нещо, което САЩ биха могли най-вероятно да направят. Израел не се стреми и да се увери, че ислямският режим няма да има никога повече средства да създаде в бъдеще атомна бомба. Целта, която открито си поставя Израел, е да забави възможно най-много иранската ядрена програма.

Но опасенията на САЩ са, че ще се окажат принудени да довършва недовършената израелска работа - задача, която според експерти може да отнеме седмици, въпреки че Вашингтон разполага с голям арсенал от бойни самолети и боеприпаси. А през това време Иран може да предприеме наказателни действия. САЩ, дори и да разполагат с необходимите самолети, със способността за презареждане на самолети по време на полети и с военни бази, които позволяват подобна операция, са все пак ограничени откъм боеприпаси. Проектираният заради Иран и Северна Корея артилерийски противобункерен снаряд, който може да бъде насочван много точно и да прониква на голяма дълбочина, все още е в процес на подобрение.

Но все пак не бива да забравяме, че само една свръхсила в света може да извърши подобна операция срещу Иран, припомня генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш високопоставен офицер от американските военновъздушни сили.

(БТА)



Близък Изток Размер на шрифта :   Снимка: АФП „Маарив”: Бенямин Нетаняху призова САЩ да нанесат превантивен удар по Иран 30 януари 2013 | 18:52 | Агенция "Фокус" Начало / Близък Изток Ерусалим. Евентуален израелски удар по иранските ядрени обекти няма да има достатъчен ефект и е необходима военна намеса от страна на САЩ, заяви премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. „Санкциите вероятно ще спрат Иран само в случай, че над страната надвисне убедителна военна заплаха”, подчерта израелският министър-председател, цитиран от вестник „Маарив”.
„За да бъде тази заплаха по-убедителна, това трябва да се подразбира. Ако санкциите не дадат резултат, а досега те не дават такъв, тя трябва да се претвори в реалност”, допълни Нетаняху. При това той подчерта, че „е необходим военен удар от страна на САЩ, тъй като само той може да спре по-нататъшното развитие на иранската ядрена програма”.
Също така израелският премиер отбеляза, че атаката трябва да се извърши преди Иран да завърши процеса на обогатяване до 20%. В противен случай Техеран може да произведе достатъчно количество за създаването на бомба в краткосрочен период.

Witness: Israeli soldier killed woman ‘in cold blood’             3 Votes

maannews.net

“I saw an Israeli soldier on the main road firing gunshots haphazardly, so I put my left hand on Lubna’s back, and grabbed her to try and run backward. A gunshot hit my hand, and I shouted as I ran. 

“I thought Lubna was running behind me until I reached the security guards of Al-Arrub College who took me to a clinic in the camp before an ambulance arrived and took me to hospital.”

This, says Suad Jaara, 28, is what she witnessed Wednesday afternoon when Israeli officers near al-Arrub refugee camp shot her and her friend Lubna al-Hanash. Lubna, 22, died hours later. 

Speaking to Ma’an, Jaara said Thursday that she and Lubna were walking on the campus of Al-Arrub College about 100 meters from the main road when they came under fire. 

“An Israeli soldier was shooting from his rifle while a white car was parked on the roadside. There was nobody in the area except Lubna and I. He was a criminal … yes, a criminal who opened fired at us in cold blood killing Lubna and injuring me.” 

Jaara’s testimony contradicts claims by the Israeli army’s chief of central command on Channel 10 Wednesday evening that the woman was trying to hurl a Molotov cocktail at an Israeli vehicle. 

An army spokeswoman also told Ma’an on Wednesday that “soldiers were attacked by Palestinians who hurled multiple firebombs at them while they were traveling near al-Arrub. Soldiers returned fire and the circumstances of the incident are currently being reviewed.”

But Jaara says she and her late friend were the only ones in the area, walking around and enjoying the scenery. 

“Lubna arrived two days ago to visit her sister, who is married to my brother. She had heard about Al-Arrub College and she wanted to visit it. I accompanied her to campus and she admired the area because it’s in a charming natural landscape. When we decided to leave campus, a criminal fired at us and Lubna died a martyr.”

Jaara is an employee at the Ministry of Prisoners Affairs. Her brother Jihad was a gunman in Fatah’s al-Aqsa Brigades in the Bethlehem area. He was deported to Ireland after the Nativity Church siege in 2002.

http://theuglytruth.wordpress.com

Ориентировъчен превод:

Свидетел: израелски войник уби жена "хладнокръвно"
 
 
 
 
 
 
3 Гласа


maannews.net

"Видях един израелски войник по основните пътни огневи изстрели случайно, така че сложих лявата си ръка на гърба Lubna, и я хвана да се опита да тече назад. Изстрел удари ръката ми, а аз изкрещях, докато тичах.

"Мислех, че Lubna вървеше зад мен, докато не стигнах охраната на Ал Arrub колеж, който ме заведе до клиника в лагера, преди да пристигна линейка и ме заведе в болница."

Това, казва Суад Jaara, 28, е това, което тя свидетел сряда следобед, когато израелски служители в близост до бежанския лагер Ал Arrub застреля нея и приятеля си Lubna Ал Hanash. Lubna, 22, умира час по-късно.

В интервю за Маан, Jaara заяви в четвъртък, че тя и Lubna вървяха на кампуса на Ал Arrub колеж на около 100 метра от главния път, когато те дойдоха при пожар.

"Израелски войник стреля от пушката си, а бяла кола беше паркирана на пътя. Нямаше никой в ​​района с изключение на Lubna и И. Той е престъпник ... да, престъпник, който откри стрелял по нас хладнокръвно убива Lubna и да ме наранят. "

Свидетелство jaara противоречи на искове от началник на централното командване на израелската армия по Канал 10 в сряда вечерта, че жената се опитва да хвърли коктейл Молотов в израелска превозно средство.

Говорител на армията каза Маан в сряда, че "войниците са били нападнати от палестинци, които хвърлиха няколко бомби в тях, докато те са пътували близо до Ал-Arrub. Войниците отвърнали на огъня и обстоятелствата на инцидента в момента се разглеждат ".

Но Jaara казва късно тя и нейният приятел са били единствените в района, се разхождат и да се наслаждавате на пейзажа.

"Lubna пристигна преди два дни, за да посети сестра си, която е омъжена за брат ми. Беше чувала за Al-Arrub колеж и тя искаше да го посетите. Аз я придружава на колежа и тя се възхищава на района, защото това е в очарователна естествения ландшафт. Когато решава да напусне колежа, престъпник стреля по нас и умря като мъченик Lubna. "

Jaara е служител в Министерството на затворници работи. Нейният брат Джихад е стрелец в Ал-Акса бригади "Фатах" в района на Витлеем. Той бе експулсиран в Ирландия, след обсадата на Рождество Христово църква през 2002 г..

‘Two killed, five injured in Israeli airstrike on Syrian research center’ File photo shows smoke billowing over Damascus after a bomb ripped through the city. Wed Jan 30, 2013 10:1PM GMT 133 936   169   LAST UPDATE Related Interviews:

• ‘Resistance could force Israelis out’
• "Israeli raids to prompt regional action"

Related Viewpoints:

• West wants Israel to ignite wide conflict

The Syrian Army says two people have been killed and five others injured in an Israeli airstrike on a scientific research center in Jamraya, near the capital Damascus.

"Israeli fighter jets violated our airspace at dawn today and carried out a direct strike on a scientific research center in charge of raising our level of resistance and self-defence," the Syrian Army said in a statement on Wednesday, AFP reported.

The attack was carried out against the center, which was tasked with boosting Syria’s resistance and self-defense, "after terrorist groups made several failed attempts in the past months to take control of the site."

"This assault is one of a long list of acts of aggression and criminality against the Arabs and Muslims," the statement added.
"They... carried out an act of aggression, bombarding the site, causing large-scale material damage and destroying the building," the army said.

The Israeli regime claimed earlier that it had targeted a convoy of chemical weapons in Syria.

Syria has been experiencing unrest since mid-March 2011. Many people, including large numbers of security personnel, have been killed in the violence.

The Syrian government says the chaos is being orchestrated from outside the country, and there are reports that a very large number of the militants fighting the Syrian government are foreign nationals.

And several international human rights organizations have accused the foreign-sponsored militants of committing war crimes.

NT/MHB
http://www.presstv.ir/detail/2013/01/30/286453/israeli-airstrike-kills-2-in-syria/

Ориентировъчен превод:

"Двама убит, петима ранени при израелски въздушен удар на сирийския изследователски център"
Снимка показва дим на талази над Дамаск след бомба изтръгнат из града.
Снимка показва дим на талази над Дамаск след бомба изтръгнат из града.
Сря Яну 30, 2013 22:01 GMT
133
936
 
169
 
Последна актуализация
Интервюта:

    "Съпротивата може да накара израелците"
    "Израелските нападения до бързо регионални действия"

Гледни точки:

    Уест иска Израел да възпламени широк конфликт

Сирийската армия се казва, че двама души са убити, а петима други ранени при израелски въздушен удар на научно-изследователски център в Jamraya, близо до столицата Дамаск.


"Израелските изтребители са нарушили въздушното пространство на разсъмване днес и извършва пряко попадение на научно-изследователски център, отговарящ за повишаване на нашето ниво на съпротива и самозащита", каза сирийската армия в изявление в сряда, предаде АФП.

Нападението е извършено срещу център, който е натоварен със задачата засилване на устойчивост на Сирия и самозащита ", след терористичните групи направи няколко неуспешни опита през последните месеци, за да поеме контрола на обекта."

    "Това нападение е един от дългия списък на актове на агресия и престъпността срещу арабите и мюсюлманите", добавя изявлението.


"Те ... извършва акт на агресия, бомбардирайки на сайта, което води до голям мащаб материални щети и унищожаване на сградата", каза армията.

Израелският режим заяви по-рано, че е насочена към конвой от химически оръжия в Сирия.

Сирия е живеещи размирици от средата на март 2011. Много хора, включително голям брой персонал по сигурността, са били убити в насилието.

Сирийското правителство казва хаос е дирижирано от извън страната, и има съобщения, че много голям брой от бунтовници, борещи се на сирийското правителство са чужди граждани.

И няколко международни правозащитни организации обвиниха спонсорирани от чужди бойци на извършването на военни престъпления.

NT / MHB

Пак поискаха поскъпване на тока

13:11  |  1 февруари 2013 | Бизнес / Георги Брандийски / обновено преди 11 часа

EVN предупреди за предстоящо увеличение на цените на електроенергията с 4%, което би било необходимо, за да се компенсират разходите за свързване към мрежата на новите мощности за ток от възобновяеми енергийни източници, съобщи Дарик.


Виж 1 снимка EVN предупреди за предстоящо увеличение на цените на електроенергията с 4%
Сн.: БГНЕС


Само преди седмица бившият вече шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев обяви, че цената на тока може да поевтинее с 1% от 1 юли 2013 г.
"Считаме, че в рамките на приходите, които сме утвърдили в цените, дружествата могат да продължат да извършват своята дейност", каза тогава той. Семерджиев подаде оставка тази седмица по настояване на премиера Бойко Борисов.

Неразбориите с цените на електроенергията от юли 2013 г. започнаха в края на миналата година, когато от ДКЕВР обявиха, че той може да поскъпне с 3-4%. Последва незабавна намеса на икономическия министър Делян Добрев и още на следващия ден от комисията обявиха, че електричеството няма да поскъпва, но не направиха прогнози за цената.

Финансовият министър Симеон Дянков коментира оставката на Семерджиев с думите, че в работата на ДКЕВР през годините се виждала нерешителност при вземането на трудни решения, която с времето се е натрупала. Като пример той изтъкна проблема с цената на зелената енергия, който бил ясен още през 2007 г.

Според EVN, която снабдява с електроенергия Югоизточна България, в мрежата има недостиг на капацитет, който трябва да бъде покрит. Регионалният мениджър на българското дружество на EVN коментира, че може да бъде създаден специален фонд за компенсиране на разходите, за да се предотврати рязко увеличаване на цената за мощност през юли 2013 г. по същата причина, поради която електроенергията поскъпна с 13% през 2012 г. Според него във фонда могат да влязат средствата от таксите за достъп до мрежата на производители на възобновяема енергия и половината от приходите от продажбата на въглеродни емисии.

Разходите за свързване към мрежата на ВЕИ мощности са около 760 млн. лв., от които около 300 млн. лв. бяха компенсирани от държавата, а останалата част трябва да бъдат покрити от крайните доставчици в периода юли 2012 г. - юли 2013 г.

http://dnes.dir.bg

01.02.2013 13:27; 24 часа онлайн; 1346; 2; През ноември шефът на "Газпром" Алексей Милер и премиерът Бойко Борисов договориха 22% отстъпка на газа за България. Снимка: Йордан Симеонов

Руската компания "Газпром" е продавал най-скъпо природния газ в Полша, Македония, Босна, Чехия и България, като цената е надвишавала 500 долара за 1000 куб. м. Това съобщава днес в. "Известия", като цитира анонимен източник, близък до газовия гигант.

Цените на монополиста за Македония и Полша, съответно 564 и 525 долара, бият всички рекорди през 2012-а година, съобщава изданието.

Според "Известия" през първата половина на миналата цената за Великобритания е била 313 долара за 1000 куб/м. Франция е плащала за същото количество 393,7 долара, Швейцария - 442,2 долара, а Германия - 379,3 долара.

Снимка: в. "Известия" България е купувала през първото полугодие на миналата година природния газ на цена 501 долара за 1000 куб. метра, пише "Известия" и прогнозира, че през тази година апетитът на "Газпром" ще е значително по-умерен. Причините за това са не само в намаленото търсене, но и в започналото в Европа разследване срещу руската компания за нарушения на антимонополното законодателство.

Според прогнозите през 2013-а година "Газпром" ще продължи да намалява цените, като същевременно ще разчита да увеличи продажбите. Така например средната цена се очаква да бъде около 360 долара срещу 413 в началото на миналата година.

В тази прогноза са отчетени и намаленията, които вече получиха редица европейски страни, сред които и България. Според експерти "Газпром" се е съгласил на тези отстъпки не на последно място и заради стремежа му по-бързо да прокара проекта за газопровод "Южен поток".

Цените на "Газпром", които в. "Известия" публикува.

 

Още: Газ може да се разнася във „Владиславово" и „Кайсиева градина"Сделка за $10 милиарда! Украйна и "Шел" подписаха договор за шистов газБорисов пуска газа на ГабровоМиризма на газ притесни варненци

• от Съпротива
• октомври 8, 2012

 

Исландците решиха да не последват световния пример и не спасиха банкерите си. Вместо това решиха да ги арестуват. Сега икономиката им се възстановява по-бързо от тази на ЕС и САЩ. Хмм..

Помните ли как правителството на САЩ заяви на народа си, че се изискват светкавични действия, за да се спасят банките и нацията от финансов колапс? Действия под формата на милиарди долари държавен дълг. Помните. Сега, с трилиони долари по-голям дълг, американците са на изходното положение отпреди 4 години – още по-голяма държавна задлъжнялост. Дори председателят на Федералния резерв Бен Бернанке призовава за още мерки, които ще трупат нови дългове върху планината от заеми.

В началото на световния икономически колапс през 2008, Исландия беше по-зле от повечето държави. Сега е една от най-бързо растящите икономики в света.

Представете си как би изглеждала Америка днес, ако бяха спасени жертвите на порочни банкови практики и виновните за това бяха наказани.

Как мислите – луди ли са исландците да вкарат банкерите в затвора или по-скоро САЩ трябва да направят същото?

Източник: americanlivewire.com

16:05  |  1 февруари 2013 | Общество / Редактор Gergana Misheva / обновено преди 4 часа


По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници.

Виж 1 снимка Почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим, каза митрополит Кирил
Сн.: БГНЕС По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници. Това каза пред журналисти наместник-председателят на Светия синод Варненският и Великопреславски митрополит Кирил преди да отслужи в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" панихида в памет на репресираните и загиналите по време на атеистичния (комунистически) режим, предаде БТА.

"Ние никога не сме забравяли да споменаваме пострадалите от атеистичния режим в своите молитви, както и да се стараем да съберем сведения, защото е необходимо да разберем кои наистина са пострадали за вярата", заяви митрополит Кирил.
Според него това е признакът, по който трябва да се канонизират някои, които са Свети мъченици и изповедници, за които са казва, "че са пострадали до кръв, но заради вярата, не заради друго", защото имало случаи, които трябва да се разграничат.
"Това е следващото, което се надявам, че Светият синод в скоро време ще направи, но ние винаги сме се молили за тези пострадали, измъчени, убити по време на атеизма", каза още наместник-председателят.

По думите му почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим и да не му е било забранявано да служи, да изповядва, да проповядва.
"Църквата беше ограничена в самия храм, не ни даваха да извършваме опела на гробищата, да правим помени, нощно време кръщавахме, даже деца на величия на партията", каза той.

Митрополит Кирил коментира, че "във всичките си старания атеизмът не е успял да пречупи БПЦ и духовенството, което е служило достойно, извършвало е Светите тайнства и проповеди, и духовно е обгрижвало православните християни.

Попитан възможно ли е Светият синод и БПЦ да канонизират някои от духовниците, наместник-председателят отговори, че това трябва да стане, особено когато се намерят всички основания, но добави, че има такива.
На въпрос за конкретни имена на духовници, митрополит Кирил каза, че те са много, но сред тях са бивши протосингели във Видин и София, и на други места.

От материал на: http://dnes.dir.bg


Виж още:



Валентина Иванова, Клуб „Един завет”: Обществеността не е достатъчно запозната с убийствата на 147-т

Наш сънародник, който живее и работи в Лондон, протестира срещу мълчанието на български власти по повод разразилата се през последните дни и седмици кампания на Острова срещу потенциалните емигранти от България и Румъния. Властите в Лондон обмислят кампания, с която да разубеждават българи и румънци да поемат към Великобритания догодина, когато за гражданите на двете държави ще отпаднат ограниченията за достъп до британския трудовия пазар.

В писмо до президента, премиера и външния министър на България варненецът Димитър Димитров, който живее и работи от 3 години в Лондон, призова институциите у нас да се намесят, да направят нещо за имиджа на страната ни на Острова и да спре дискриминацията спрямо българите там. „Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук, в България, няма място и работа за нас”, пише българинът в отвореното си писмо.

Писмото на Димитър Димитров предизвика оживена дискусия във форума ни. Ето какво каза българинът в интервю за предаването на Дарик „МеждУредие”:

Има ли инструмент държавата ни да реагира на цялата тази кампания, която тече през последните седмици на Острова, и особено на тези настроения сред обществото там?

За инструменти нямам представа. Най-вероятно българската държава има доста дипломатически инструменти за това как да реагира. Моят инструмент е този – да напиша писмо, в което да им кажа, че трябва да се направи нещо по въпроса.

Не се ли преувеличават донякъде страховете на британците от българите и от румънците? Не става ли дума за тема, с която очевидно политиците на Острова спекулират, със своя вътрешна цел донякъде?

Това е факт, моите наблюдения са, че те се опитват да оправят своята социално-осигурителна система и здравна система по начин, който да не засегне гражданите на Кралството, защото те са пред фалит. И за да намалят бенефитите, които дават на собствените си граждани, трябва да изкажат някаква причина, която да е извън техните възможности. Не мога да го обясня точно, но основният проблем е, че социалната система в Англия дава прекалено много вратички за всякакви манипулации, от които най-често се възползват не хората от Източна Европа, а техните собствени граждани.

Но ние ставаме обект на прицел на критиките и негодуванието, дори само защото едно циганско семейство, което живя пред Уестминстърското абатство успя да си вземе жилище, след като седмица спаха там или не помня колко.

Мисля, че четири-пет дни. Нещото, заради което аз написах това писмо, е, че моята работна седмица протича по следния начин: Сутрин ставам в 5.30 и тръгвам за работа. Взимам си безплатния вестник от метростанцията или от гарата и на първа страница виждам снимка на „Максуда”.

Това варненският ромски квартал ли беше?

Да, или на „Филибето” или на каквото и да е. И там пише: „Внимавайте, тези хора идват да ви вземат помощите”.

Това често срещано явление ли е в пресата?

Всяка седмица по веднъж. В понеделник има статия за българските емигранти, във вторник има статия как кралицата не споменала гей-браковете в годишното си обръщение, в сряда има статия за бъдещия внук на кралицата, в четвъртък – нещо друго и в понеделник пак се започва със статия за българските и румънските емигранти.

Какво смятате, че трябва и може да направи българската власт – президент, премиер, външен министър, освен да излязат с някакво послание?

Това са някакви дипломатически лостове, които трябва да бъдат задействани. Това отношение към нас е повече от година. Не може в същите тези английски медии да няма нито едно официално изказване от българската страна – нито потвърждение, нито опровержение, нищо.

Тоест, смятате, че трябва активно нашият глас да се чуе. Румънският посланик в Лондон преди седмица реагира.

Честно казано аз никога не съм имал нищо общо с българското посолство в Лондон, а се надявам и да нямам. Но от колеги и приятели и много хора, които живеят там, съм останал с впечатлението, че изобщо няма смисъл човек да се обръща към тях. Говорим за тривиални неща, които те трябва да свършат като посолство за българите. А вече на държавническо ниво не знам какво трябва да направят.

В писмото си споменавате и за дискриминация, как вие лично я усещате – като по-различно отношение към вас спрямо останалите емигранти там?

Най-простото нещо, което мога да кажа, е при опит човек да си вземе английски национално-осигурителен номер, което е много важно за един емигрант, за да получи достъп не до социалната им система, а в моя случай за да мога да продължа обучението си и да се квалифицирам на по-високо ниво. В момента, в който чуят, че си българин, ти слагат молбата в едно кашонче, където имаш 10 процента шанс да вземеш национално-осигурителен номер. Това е най-фрапантното нещо. От десетина българи, които наскоро са дошли в Англия, двама са успели да вземат след втория опит такъв номер.

Писмото ви предизвика дискусия, както често се случва във форумите, най-вече между тези, които ви подкрепят, много от тях настоящи или бъдещи емигранти, и другите, които казват, че е по-достойно „вместо вие, които сте в чужбина, да се оплаквате, по-добре да се борите с трудностите в собствената си страна”.

Няма нищо лошо човек да се бори, където и да било. Да, аз съм се поборил малко.

Опитал сте тук?

Аз имам сигурно 17 години трудов стаж в България. Имах не дотам успешен собствен бизнес, който се провали поради основателни причини – криза и т. н. И това ме принуди да отида там.

Въпросът е не сме ли и ние донякъде виновни за този образ, споменахме за това циганско семейство там…

Циганските семейства не са общото лице на България. Това е моето мнение по въпроса. Защото аз наистина съм квалифициран работник, наистина работя много. Ако някой англичанин работи по-добре от мен, те ще го вземат него да работи. След като са ме взели мен, значи са ме оценили. Мен не ме притеснява отношението на англичаните към моята работа или към мен, обидните квалификации на техните политици са основното в случая.

http://dariknews.bg/

Гражданите на ЕС от България и Румъния имат право на здравни услуги и социални помощи в Германия дори и да нямат валидно разрешително за работа.

Това постанови германски съд по повод жалба на 24-годишната българка Лазаринка Р. Решение на съда може да преобърне плановете на германското правителство да ограничи достъпа до социални помощи, съобщи „ИЮ Обзървър”, предаде “Фокус”.

Младата жена дошла в Германия през 2008 г. за да живее с приятеля си – грък с германско жителство. Тя обаче била изоставена от него, след като забременяла. Тя работела като келнерка на черно, но била изхвърлена от работа малко преди да роди.
Българката е кандидатствала за разрешително за работа, но й е било отказано. Заради това тя била лишена от помощта, която се предвижда за бременни.

За българите и румънците все още са в сила ограничения за достъп до пазара на труда в Германия.
Федералният социален съд в Германия обаче се произнесе в полза на Лазаринка. Съдът реши, че тя отговаря на всички условия за това да получава помощи и фактът, че е българка не я лишава от социални права.

Случаят с българката е прецедент за подобни дела, при които граждани на ЕС са получавали отказ за социални помощи, тъй като нямат легален статут в Германия. Нейният случай обаче може да повлияе върху правилата в целия ЕС.

Решението на германския съд идва и в момент, когато във Великобритания са силно разтревожени от възможния българо-румънски имигрантски поток към Острова след отпадането на ограниченията за трудовия пазар в края на текущата година. Предвижда се за имигрантите от България и Румъния, които дойдат във Великобритания без работа, да им бъде заявено, че трябва да имат частна здравна застраховка, за да се попречи британската здравна система да се превърне в „международна здравна система”.
Министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър заяви пред “Дейли Мейл”, че ограничаването на достъпа до безплатното здравеопазване се разглежда като ключ за предотвратяването на нов наплив от имигранти, когато в края на годината ограниченията отпаднат.

http://dnes.dir.bg

http://www.novini.bg

31.01.2013 | 15:16

Дамаск и Техеран предупредиха Тел Авив

  Етикети Сирия, Израел, Иран

Сирия и Иран ще ударят Израел, предаде Ройтерс.

Дамаск и Техеран отправиха заплахата срещу еврейската държава след като късно снощи израелските военновъздушни сили нанесоха удари по научноизследователски център край столицата на близкоизточната държава. сирийският посланик в Ливан днес посочи, че страната му е в състояние да нанесе изненадващ и светкавичен удар по враговете си.

По-късно днес Израел обяви, че е арестувал 20 терористи от ХАМАС.



Автор:
Валери Зайцев 135 Добави коментар

Автор: nbrakalova

„Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. тя остава под името „Кървавият четвъртък”. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд”. По „Дело № 1” са били подсъдими бившите регенти, дворцовите съветници, министри и народни представители от 25 народно събрание. Тринадесет членният Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил  Преславски Сакскобурготски, проф. Богдан Филов – министър-председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти” и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.”


Виж още:

lado.blog.bg/politika/2010/07/22/kak-komunistite-predadoha-naroda-si-hronologiia-ot-25-8-1944.580627

bfilov.blogspot.com




lastlovebooks.com/дневник.html





helikon.bg/books/21/18461_dnevnik-gen.nikola-mihov.html
 

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/bogdan-filov-razchital-na-po-obektiven-proces-v-sssr-otkolko.744391

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/quot-agresor-okupator-i-voinoliubec-quot-li-beshe-bylgariia-.744400

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/osvobojdenie-ili-dalavera-niakoi-pozorni-fakti-za-slepite-ru.744389

capital.bg/light/revju/knigi/2010/05/20/904021_dnevnicite_na_bogdan_filov_na_turski/

samvoin.blog.bg/politika/2009/10/01/obedineni-gerb-i-bsp-otmeniha-imenuvaneto-na-ul-bogdan-filov.407759





България преди Богдан Филов


Карта на България по времето на  Богдан Филов



Българските войски навлизат в освободена Добруджа


Флотски подофицер Борис Вичев на патрулен катер N1 от българската флотилия на Охридското езеро


Пристанището на гр. Кавала 1942г. На мачтите се вее българското знаме



Посрещане на българската армия в Пирот


Гробът на проф. Филов и останалите разстреляни от Народния съд български държавници.



Карта на България след "освобождението от фашистко робство"



Богдан Филов разчитал на по - обективен процес в СССР, отколкото при "българските" комунисти...

Предпочитал съветски съд и затвор

Регентът и бивш премиер Богдан Филов е арестуван няколко дни след 9 септември 1944 г. в Боровец. Три месеца е разпитван в Москва. Искал руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в СССР. Безпокоял се заради злобата на новите управници на България. Но бил върнат в София. Разпитите са водени по ускорена процедура от народния съд. Филов е обвинен заради подписа си за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Майката на Богдан Филов е от богатия род на благодетелите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви. Филов вярвал, че има висша закрила чрез една от кърпичките, които тя донася от Русия. Тези кърпички били благословени от най-големия руски светец Йоан Кронщадски и ако някой преспял с тях, тревогите му изчезвали, ако заболеел, оздравявал. Но чудотворната кърпичка не помогнала на Богдан Филов, който бил екзекутиран през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Присъдата му бе отменена с решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Съпругата му Кита умира през 1980 г. след мизерно съществуване по провинцията, докато в апартамента на Филови живее сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова. Филови нямат деца.

Студен, разсъдлив, егоцентричен, Филов успява да направи бляскава кариера и да съвместява най-престижните научни постове. Учи от 1901 до 1906 г. в немските университети във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург. Завърнал се в София, постъпва в Народния археологически музей. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

През Балканските и Първата световна война Филов спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Сред тях е прочутата митра на охридските епископи от ХVII век от злато, сребро, скъпоценни камъни, разноцветен емайл, оценена на близо $ 40 милиона. Както и ръкописи, срещу които Гърция би ни дала костите на цар Самуил.

Макар че от 1940 г. Филов се впуска в голямата политика, той не се отказва от научните си занимания. Член е на Управителния съвет на Българския археологически институт, председател на Българската академия на науките. Преподава и в университета. След смъртта на цар Борис III е определен за регент на малолетния Симеон II. След 1944 г. трудовете му са забранени. Но Людмила Живкова признава в изследването си за Лондонското четвероевангелие, че нейният предходник по темата - проф. Богдан Филов, още през 1934 г. си е свършил безупречно работата.

Днес акад. Филов е смятан за един от най-добрите български специалисти в античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство. Трябва да има улица на негово име!

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

24chasa.bg



Обединени ГЕРБ и БСП отмениха именуването на ул. ”Богдан Филов”

Столичен общински съвет отмени под натиск решението си в София да има улица на името на Богдан Филов

Богдан Филов – виден Български археолог, историк на изкуството и политик

Решението за отмяна беше прието с гласовете на ГЕРБ и БСП, които показаха, че макар инсценираното плюене помежду им в медиите изобщо не са чак такива врагове. Особено, когато получават преки нареждания от господарите си в сянка. “Против” гласуваха общинските съветници от „Атака”, НДСВ, СДС и ДСБ. Решението за именуването на улица на Богдан Филов беше прието на 21-ви май тази година. Това обаче предизвика масово еврейско възмущение. Георги Първанов разбира се също се обяви против.  Днешното гласуване в градския парламент бе по искане на групата на БСП, която още на 15-ти юни е внесла предложение за отмяна на именуването на улицата. Преди гласуването днес Росен Малинов от БСП коментира, че не е редно да се влиза в исторически дебати. Той благодари на председателят на групата на ГЕРБ Малина Едрева, която е вносител на предложение за отмяна на решението за именуване на Богдан Филов, че вади „горещите картофи”.  Владимир Каролев от НДСВ обясни, че „монархо-фашистите спасяват десетки хиляди евреи”. Той обясни, че ако е евреин, живеещ в 40-те години, тогава би искал да му е премиер Богдан Филов.  Според общинския съветник от СДС Борислав Бориславов, който е вносител на предложението за именуването на улица на Филов, никой не отрича престъпленията, които са извършени. Той припомни, че БСП са обещали да има външен натиск за отмяна на това решение и този натиск е факт. Според него също спорни са имена на улици като „Жебокрек”, „Бодра смяна”, „Вела Пеева”, „Знаме на мира” и други такива. Според Бориславов скандално е, че България е единствената държава, която не се съобразява с мнението на Българската академия на науката (която защити именуването – бел.ред.). По думите му отмяната на решението за именуване на улица на Богдан Филов е намеса в суверенитета на Столичен общински съвет.  Според Стефан Иванов от СДС, ГЕРБ са в деликатна ситуация и ще гласуват нещо, което може би не приемат. По мнението на общинския съветник от ГЕРБ Константин Тилев, това, което се случва, е израз на непрекипели страсти. Според него трябва да има дистанция във времето, за да може да се каже дали човек е свършил добро или не.

Altermedia България

Начало / У нас / Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов"

Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов" 25.05.2009, 17:06 (обновена 25.05.2009, 19:33)
news.bg
Коментари (498)  

Посолството на Израел в София е шокирано от решение на софийските общински съветници от 21 май тази година. С него улица в София е именувана на Богдан Филов, съобщи БНР.

"Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население", се посочва в писмо от мисията.

"Посолството на Израел в София изразява огромното си изумление от този акт, който неминуемо слага неизличимо петно върху имиджа на българската столица и нейните управници", пише в съобщението.

Предложението за преименуването на ул. "202" (намираща се в район Витоша) на "Проф. д-р Богдан Филов" беше внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването предложението за именуване беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака", НДСВ, а БСП гласуваха "против".

Потърсен за мнение, историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров нарече гаф именуването на тази улица.

По думите му историята и обществото ще бъдат готови за подобно нещо едва 100 години след смъртта на „скандалния" премиер.

Божидар Димитров припомни, че „за съжаление Богдан Филов в тежките години подписва пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, но освен това той е и убеден привърженик на нацизма".

Размер на шрифта: a a a

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунав.

мнение Проф. Божидар Димитров

Преименуването на столичната улица трябваше да се отложи с още поне 40-50 години...
Някои прогермански кръгове са разбрали демократизацията на България след 10 ноември 1989 г. като възможност за реванш

Последни от У нас

• Актуализират учебните програми за гимназията
• Викат в парламента футболните босове длъжници
• "Не" на затлъстелите мозъци, обяви ректорът на СУ
• Някой чатил от скайпа на Георги и след ареста му
• Софиянци предпочитат Фандъкова, сочи проучване

Биографична справка

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание „Klio” в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин – директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. “Секретен фонд” в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.

Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.

Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. – действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич – на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа “Светлина” в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. – именно от неговото правителство.

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България”, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. – е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар” към Историческия факултет (1921-1940). В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.

Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:

А. дописен член на:

* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт ‘Н. Кондаков’, Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк

Б. действителен член на:

* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III – оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба  на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война” на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри.

В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева-Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов – Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).

(За втори път.)

Богдан Филов изтръгнал хиляди паметници на българската култура от огъня на войните за национално обединение  
Статията е видяна 4927 пъти Размер на шрифта: Сподели във Фейсбук!

Митрата на охридските архиепископи е дарение от Венецианската република.
Снимка: Диана Николова

Балканската история е пълна с недоразумения. Толкова племена, народи, езици и лъжи са минали през нея, че всичко се е сляло в огромна полуистина, с която или можем да се примирим, или подобно на хилядите балкански национални герои - да се хвърлим в кървавата въртележка на историята. От тази въртележка обаче от време на време изскача и по някой бисер, рубин или златна корона – свидетелство, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство. Такъв е случаят и с ценните исторически паметници, които български учени събират през войните за национално обединение от началото на 20-и век. Днес те са изложени в българските музеи

Между Гърция, България и Македония от години продължава негласен спор за ценните български реликви, спасени от огъня през Балканските войни и Първата световна война. Много от тези исторически паметници, събрани от храмовете или открити при разкопки по времето на войните, се намират в български музеи благодарение на работата на тогавашния директор на Народния музей, историка Богдан Филов. От време на време гръцки свещеници или фондации предявяват искания към български институции да им бъдат върнати ръкописи или църковна утвар, “откраднати” от българската армия. "Новинар" реши да проучи за какви реликви става дума и

имат ли основание чуждите претенции

През размирните години на балканските войни и Първата световна бъдещият министър-председател на България Богдан Филов предприема рискована мисия за спасяването на ценни исторически реликви от българските етнически територии. Той издейства създаването на специален разузнавателен отряд, който да открива и пренася в България исторически ценности. С помощта на назначените към всяка дивизия щатни етнографи българската историческа наука се сдобива с хиляди паметници на нашата история и култура, които иначе биха станали жертва на военните действия или собственост на други държави. От нашите църкви в Македония и Беломорска Тракия експедициите на Филов спасяват ценни реликви като короната на охридския архиепископ и запазени църковни плащаници от 13-и век. Сред спасените реликви са и ценни илирийски находки от некропола край Требенище. Днес те се намират в Националния исторически музей, в Археологическия музей и по други институции у нас, но за тяхното намиране и съхранение разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Разузнаването търси реликвите

От територията на Османската империя са били спасявани исторически ценности още преди Балканските войни. Българското военно разузнаване, създадено през 1893г., е имало за задача да издирва и пренася в България паметници на културата от значение за страната ни. През 1906г., предрешен като търговски агент в Солун, младият още историк Йордан Иванов събира хиляди исторически ценности от цяла Македония. По време на Балканските войни Богдан Филов повежда много по-мащабна кампания. Неговите разузнавателни отряди и военни етнографи претърсват български църкви и манастири и дори правят разкопки из освободените от армията територии. За целта са използвани дори и самолети. Богдан Филов изтегля от армията множество български учени и ги зачислява към своя отряд.

Лъжлива заповед отървала находките от плячкосване

В края на Първата световна война българската Трета армия по споразумение е трябвало да остане заложник в западна Македония. В нея по това време са повечето реликви, събрани от Богдан Филов, и ако чуждите войски се бяха добрали до тях, едва ли България, Гърция или Македония някога щяха да ги видят на своя територия. Разбира се, много по-голяма е трагедията на войниците, които току-що са победили в битка, но разбират, че войната е свършила и трябва да се предадат. Ако българската армия заповяда подобно нещо, рискува открит бунт. Още по-лошо е положението заради бушуващото

Реликвен кръст от Охрид може би съдържа частица от кръста на Голгота
Снимка: Диана Николова

в самата България войнишко въстание. Затова генералите решават да се измъкнат от ситуацията и да изпратят неутрална заповед – Трета армия да остане на място и да не допуска вражески части. Командирите са се надявали, че след като се изтощят, българските момчета ще се предадат сами. Това обаче ги обрича на военнопленничество. Положението спасява не друго, а една лъжа. Телеграфистът Георги Георгиев, който по късно описва случката в мемоарите си, разказва, че е бил натоварен със задачата да изпрати заповедта. В Трета армия обаче са негови близки роднини. След дълго колебание той решава да рискува всичко и да си направи своя заповед. Така до Трета армия отива команда “Пробивай си път с бой заедно с цялата материална част”. Изненаданите френски и английски войници се разбягват и дори не правят опит да спрат връщащите се българи. Нашите генерали обаче са бесни. Георгиев от Горна Оряховица отървава кожата само благодарение на признателността на войниците. Когато го съдят в София, пред съда излизат стотици бивши войници със сопи в ръце, които не правят нищо друго, освен да питат учтиво влизащите съдии: “Днес ще го съдите горнооряховчето, нали?”. Прикритата заплаха върши работа и вместо разстрела, който се полага по устав, Георгиев получава шест месеца затвор. Дори и затворът му се разминава, след като група офицери тайно го завеждат в Горна Оряховица и му заповядват да не се показва шест месеца. Абсурдно по балкански, спасителят на българските исторически ценности, които имат огромна материална и историческа ценност, дори и не чува за тях, а историята от своя страна чува за него само няколко думи...

Патриаршеската корона има 320 рубина

Сред най-ценните реликви, събрани от екипа на Богдан Филов, е златната корона на охридския архиепископ. Това е църковна митра от масивно злато с 320 6-каратови рубини и 70 6-каратови изумруда, която най-вероятно е била дарена на архиепископа в Охрид от Венецианската република през 17-и или 18-и век. По това време Венеция търси подкрепата на църквата в Западните Балкани, за да разшири влиянието си в Адриатическо море. Короната е била намерена в църквата "Св. Климент Охридски” в Охрид. По преценка на око само камъните имат стойност близо 40 милиона долара.

Когато Историческият музей разсекретява фондовете си, в сандъците са открити много корони и църковна утвар, като повечето са от 19-и век. По това време българската църква е била бедна и никой не е правел корони от истинско злато и с истински камъни. Вместо диаманти и рубини е използвано цветно бохемско стъкло и короните са били пиринчени. Това заблуждава историците, че тези реликви нямат голяма стойност, и никой не предприема мерки за тяхната охрана. Божидар Димитров изпраща реликвите една по една в музея “Земята и хората”, където да се установи от какъв материал са направени. Заедно с останалите находки скъпата патриаршеска корона отива към музея не с тежка въоръжена охрана, а в пазарската чанта на една асистентка, която по пътя дори се спира да напазарува. Шокът, когато се установява истинската стойност на короната, е огромен. Тогавашният директор на музея “Земята и хората” звъни притеснен в Историческия музей и моли да се прати въоръжена охрана. Полицаите не знаят за какво става въпрос и тръгват без оръжие. За щастие всичко минава благополучно и една от най-ценните находки на музея преминава в пазарска чанта и без охрана през центъра на София в “най-мутренското” време в началото на 90-те, когато непрекъснато стават обири и почти няма безопасно място в българските градове.

Кръст от Охрид може да носи частица от разпятието на Голгота

Богдан Филов донася със себе си и сребърен кръст - единствения известен с изображение на Свети Константин и Света Елена. Императрица Елена (247-327), майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила Свещения кръст, на който е бил разпнат Христос. Кръстът, намерен край Охрид, съхранява парче дърво, за което много богослови смятат, че може да е част от Светия кръст. Самият Божидар Димитров

Македония си иска плащаница, дарена на охридския архиепископ от император Андроник ІІ Палеолог.
Снимка: Диана Николова

е скептичен и не желае да се рови в този въпрос. Запитан дали вярва в тази история, той цитира Марк Твен, според когото, ако се съберат на едно място всички парчета от Светия кръст, не се знае колко кръста могат да се сглобят. Въпреки това дори учени твърдят, че кръстът има целебна сила.

Плащаница издържа 700 години

Две средновековни плащаници, които са били подарени на българските духовници от Византия през 13-и век, също са част от спасените наши реликви. И те са намерени в Охрид и към тях е проявявал претенции охридският архиепископ Тимотей. Националният исторически музей обаче няма намерение да се разделя с тях. На плащаниците пише, че са дарения за българския патриарх в Охрид, а македонският архиепископ не иска да се смята за български духовник. Плащаниците са изключително ценни, защото са запазени много добре за възрастта си. Текстилът оцелява най-трудно, а тези плащаници са на повече от 700 години. Те са изработени от коприна с вплетени златни и сребърни нишки и са дарения от Андроник ІІ Палеолог и от Теодор Комнин с пожелания охридският патриарх да споменава императора в молитвите си.

Дарохранителница носи мощите на Св. Йоан Златоуст

Сред най-ценните реликви в Националния исторически музей са дарохранителниците. Една дарохранителница от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма е пазела мощите на Св. Дионисий I патриарх Константинополски, на Св. Йоан Златоуст и на Св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници, са предадени на съхранение в Рилския манастир, а обкованият със злато и сребро череп на Дионисий І още се пази в историческия музей. Той беше и една от потенциалните "разменни монети" в преговорите за мощите на цар Самуил. Тогава обаче нито гръцкото правителство, нито патриархът се съгласиха на подобна сделка. Сред другите ценни дарохранителници е тази от манастира Дечани, създадена от Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро с позлата и скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, върху нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

Историческите ценности вече са законна българска собственост

Самите находки сега са законно български. Въпреки негласните опити на Гърция и Македония да преговарят за някои от тях, българските институции са непреклонни, че тези свещени за историята ни реликви по право принадлежат на България. Дори Ньойският договор признава това. Според неговите клаузи в края на Първата световна война България наистина е била длъжна да върне взетите през войната реликви. Ако не го стори в двугодишен срок, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Гърция са имали право да свикат арбитражна комисия. Тъй като те не са свикали такава, всички останали след 1925 г. находки остават по право българска собственост. Въпреки това те не са разсекретени чак до наши дни. Онези от тях, които са стигнали до Националния исторически музей, се появяват отново през 1992 г. Проф. Божидар Димитров разказва, че някои от сандъците дори не са били отваряни. По-късно Археологическият музей, Църковният музей, и Центърът за византийско-славянски изследвания “Иван Дуйчев” в София също разкриват своите секретни фондове, но общият брой на находките е трудно да се определи, защото разпределението и съхранението им е било секретно. Знае се, че църковната утвар е в НИМ, иконите са в криптата "Александър Невски", а ръкописите - най-вече в Центъра за византийско-славянски изследвания. Всъщност точно тези ръкописи са най-големият обект на спорове, защото много отговорни фактори в Гърция ги смятат за исконни паметници на гръцката култура.

Гърция си иска реликвите чрез църкви и фондации

Самият Божидар Димитров се учудва, че най-малко са изисквали реликви от него, въпреки че в НИМ се намират

Сребърна дарохранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид, изработена през 1833 г.
Снимка: Диана Николова

най-ценните неща. Той обаче твърди, че Гърция никога не е претендирала официално за тези находки. Това става непряко чрез мощни гръцки фондации или чрез църквата. Гръцкият митрополит Панталеймон след 1997 г. е искал да бъдат върнати 44 пергамента от 11-и век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус, а митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес е заявявал, че оттам са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети. Всъщност манастирите в Серес и Кавала наистина са били сред основните цели на експедициите на Богдан Филов. Никой от войниците обаче не се е чувствал като крадец. В крайна сметка пренасянето на тези реликви ги е спасило от огъня на войната, опустошил района. Серес и Кавала са се намирали съвсем близо до фронта и манастирът “Тимиу Продомис” е изгорял при бомбардировка. Основните доводи за гръцките искания са, че взетите оттам паметници и ръкописи са намерени на исконни гръцки земи и са написани на гръцки език. Мадарският конник обаче също има надписи на гръцки, а би било много трудно да го признаем за паметник на гръцката култура. Шефът на историческия музей коментира проблема така: “Една моя статия на английски език не означава, че аз съм англичанин”.

Говори се и за размяна за костите на цар Самуил

Последният опит да се преговаря по темата бе през тази година, когато България си поиска костите на цар Самуил. Тогава срещу останките на българския цар беше предложено връщането на гръцки ръкописи от Серес и Драма.

Преговорите за връщането на костите продължават и замяна е възможна. Проф. Божидар Димитров обаче подчертава, че не трябва да се търгува с останките на един християнин. Търговията на Балканите винаги е вървяла добре, а науката някак си винаги е... оцелявала. Благодарение на смели постъпки и мъжество обаче все още пазим някои паметници, които могат да ни открехнат вратите към света на миналото и богатата ни европейска култура.

Димитър Николов, вестник Новинар

източник: www.novinar.net

Взето от: bg-history.info

БЪЛГАРИ ПОМНЕТЕ!!!!
Аулата на Софийския университет, в която се провеждат заседанията на 2-ри състав на т.нар. „Народен съд”, се превръща в сцена на безпрецедентна политическа саморазправа. На 1-ви февруари 1945 г. са издадени и незабавно изпълнени 147 смъртни присъди. В една единствена зловеща нощ, България губи голяма част от своя държавен, политически и военен елит. В рамките на следващите два месеца произнесените смъртни присъди наброяват 2730.

Последиците от това чудовищно престъпление са видими и днес, в язвите и болестите на българското общество!

Moncho Monev