2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
|
Ася Събева Юричкай Трифон Зарезан - светецът-лозар на българите
Един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар и църковно православен канон е Свети Трифон. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата - пролетното й зарязване. В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Празникът носи различни народни наименования. Повсеместно в българските територии той се нарича Трифон Зарезан, но се среща и в други вариантни форми. В Пиротско се нарича "Св. Тривул Зарезой" или само "Зарезоя", в Скопско "Св. Трипун", в Струга го наричат на присмех "Трипун пияницата", а в Източна Тракия (Малгарско) - "Св. Триун". На иконата в църквата Св. Георги в гр. Дупница е изобразен с косер и с надпис: "Св. Трифон лозокроец" (1895 г.). С наименованието "Св. Трифон Чипия" (Котленско) или "Св. Трифон Безносия" се свързва следната народна легенда в контекста на битовото християнство. Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязъл носа. Изплашена Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката - не отгоре надолу, а обратно - отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа. Централната обредна практика на зарязването в цяла България се нарича: "да зареже лозата", "да порежат лозето", "да се закрои лозето". Цялата народна етимология около името на светеца и производствената практика на лозята насочва към значението на зарязването с косер (или в по-ново време в Източна България със "завана" - лозарски нож), т.е. обработването, осъразмеряването, орязването, култувирането на лозата. Народната агиография е най-тясната връзка между каноничната иконопис и живата народна традиция. В църковната живопис във всички български етнически райони Св. Трифон е изобразен като младеж (според църковното му житие, той загива млад), който държи инструментариум за рязане - в Западна и Средна България, косер; в Източна и Югоизточна - "завана". Че иконописта повтаря напълно вярно традиционното сечиво, показва и образът на св. Трифон от село Брезово, Пловдивско. В това село не познават косер, а си служат със "завана". Строена през 1843 г. църквата съдържа иконата на св. Трифон с "косер" в ръка. Зографът Нестор Трайкович Дебрелии от гр. Дебър е пренесъл традиционното за неговия край сечиво от Македония. Материалът, събран от българските етнически територии, помага за разграничаване на времевите, пространствените и семантични параметри на обичая. Преследвайки развитието му в най-изявените лозаро-винарски области, където този поминък има първостепенно значение в традиционната култура и определяйки стабилните и постоянни елементи от второстепенните, можем да реконструираме схемата и определим атрибутите на празника. Времево и пространствено обичаят протича в три цикъла: 1. предпразник-служба в църквата; 2. същински празник - зарязване на лозе и 3. заключително обредно празнуване - празненство в селото. В църквата рано сутринта на празника се чете специална молитва - служба на св. Трифон, в която християнската общност се сравнява с господне лозе и се измолва благодатта да падне върху всяка една отделна лоза, т.е. член на общността. В Бачковския манастир се чете специална молитва против вредители. Прави се водосвет и със светената вода се пръскат лозята. В по-ново време от 1920 г. църквата прави литийни шествия с иконата на св. Трифон и обикаля лозята и селото (с. Змеево, Старозагорско). На други места (гр. Перущица) попът обикаля лозята, ръси със светена вода и пръв зарязва. Най-разгърнати и обредно най-натоварени са ритуалите, свързани със същинското обредно зарязване, което се изпълнява в работната територия на лозята. Обредната резитбена практика съвпада с технологията на зарязването, което повсеместно се изпълнява по-късно - едва през месец март, когато започне движението на лозовите сокове при затопляне на времето. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден обаче се поставя началото на лозарската нова година (след фазата на зимната почивка на лозята от ноември до януари). Така се подчертава значението на първата процедура - резитбата. След църковната служба, а на някои места и преди това, мъжете се събират по съседски и отиват в лозята. Обредната храна се приготвя от жените - питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, "бабяк" (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята "защото не е женска работа и за да ражда лозето" (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като "св. Трифон на този ден си отрязал носа" (с. Момчилово, Варненско). Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука ("гижи", "главини") а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето "за берекет, така да тече виното". В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят "както тече виното, така да расте гроздето". В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче "баба" и благославят: "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото "бабите"!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. В една текстово по-разгърната благословия се казва: "Да даде Св. Тифон, В Южна България благословията има театрални елементи, като протича под формата на разговор. Стопанинът на лозето, който зарязва, пита: -Ей, грозде, грозде, кой ще те яде? Другите мъже отговарят: -Ний ще те ядем! Зарязващият: -Ей, вино, вино, кой ще те пие ? Отговорът е: -Ний ще те пиеме! В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва: - Добро утро, Трифоново лозе! Скритият мъж се обажда: "Трифон у лозето!" Първият мъж отново казва: "Трифоне, чух те, тука ли си?" Скритият мъж отговаря: "Тука, тука!" Първият пита: "Къде си, че не те виждам?" Скритият отвръща: "Не се виждам, от черно и бело грозде." Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред с зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се "дигне берекета" от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и "короната" на лозарския цар. След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба. В средните и източни райони на Северна България се избира "цар на лозята". След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: "Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!" Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е "царувал" и през неговото "царуване" е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят "царството" и угощението започва. Към обед, вече полупияните мъже окичват "царя" с лозови пръчки, понякога му слагат и брада, качват го на кола или пък го носят на ръце и с песни и свирни го отвеждат в селото. Там трябва да обиколят всички къщи, като във всеки двор ги чака стопанката с пълен котел вино. Част от виното се плиска върху царя, а останалата се изпива от придружаващите го мъже. Обиколката на селото завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените. Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често "царят", държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). "Мъжкото хоро" (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а "коркорбашията" (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. "босо хоро", при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа. Най-старинните обредни действия в празника Трифоновден са трудово-магическите, при които чрез определено действие се предизвиква и аналогичен резултат. При благословиите се разчита главно на силата на словото, като всяка произнесена дума има заклинателен характер. Особено интересни са обръщенията към покровителя на лозята: Трифончо, дядо Трифоне, старче Трифонче и др., които отрязяват както молба за помощ, така и почит. Най-разгърнат вид обичаят получава, когато към него се прибяват и такива елементи, които са наченки на народен театър и които се срещат и в други традиционни празници. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият "кършовден", когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с денят на св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът "виноберма" се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите. От една страна изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на месец февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата. Образът на бог Дионисий е също така противоречив и пълен с културни напластявания. Произходът му като тракийско божество се локализира в Лидия (Фригия) и се свързва с трако-фригийските племена на едоните, бистоните и киконите в Мала Азия. В старите извори Дионисий е първоначално бог на дивата природа, той живее в дърво, което става обект на обожествяване, една от формите му се свързва с растителните и житните демони. Съответен е неговият антураж - факелните шествия с фалически елементи са съпроводени от женски и мъжки персонажи-менади и сатири, които се отдават на оргиастични танци, явяват се маскирани с кожи на диви животни, дори се споменава хващане и разкъсване на горски животни. Дионисий носи жезъл-тирс окичен с бръшлян, при това се лее мед и масло. Тези антични празници функционират на границата между зима и пролет, като възвестяват новата вегетация и измолват бъдещето плодородие. Едва в Класическа Гърция Дионисий е включен в пантеона на олимпийските богове, но вече като бог на виното. Негови атрибути стават лозовите пръчки и виното, което се лее по време на шествията. Легендата говори, че първите лозови пръчки са били пренесени от Дионисий в куха лъвска кост от малоазийското крайбрежие към средиземноморските и егейски острови. В тази връзка учените преполагат преминаването на отделни черти от образа и функцията на Дионисий върху християнския светец Трифон. От друга страна обаче наличието само на един светец; който е проектиран пряко и стабилно само върху един лозарски празник - зарязването на лозята, поставя нови научни въпроси. Стара гръцка легенда разказва как човекът е достигнал до знанието да зарязва лозата. В гръцкия град Науплия, където имало много лозови градини, един лозар се изкачвал на лозето си с магаре, което карало каруца с тор. Докато торил лозето, магарето изяло младите сочни леторасли. Като видял какво е направило магарето, стопанинът го набил. Но се изненадал на другата година, когато видял колко силни са станали лозовите пръчки, а гроздето при гроздобера - изобилно. Разбрал връзката между зарязването и увеличаването на добива от грозде, той започнал да зарязва всяка пролет. Събитието било увековечено с каменен релеф , изобразяващ магарето в лозето, намиращ се на скалата над града. Откриването на различни култиваторски умения с помощта на домашни и диви животни е застъпено в народното вярване. Традиционният човек живее в природата, изследва я, наблюдава поведението на животните и се съобразява с тяхния инстинкт. Легенди за животни-култиватори има и в българския фолклор. Легендата за магарето, което показало как да се увеличи гроздовата продукция, се среща и в България. Разказ от с. Сунгурларе, Сливенско потвърждава, че в миналото лозята не били зарязвани. Веднаж магарета изгризали младите филизи на лозята напролет. На другата година те дали богат и хубав плод. Оттогова хората започнали да зарязват лозята и устроили празника на св. Трифон, когато става ритуалното зарязване. Друг вариант е познат в с. Константиново, Варненско. Преди хората да се сетят за зарязването на лозята, "зайците режели лозята". След като разбрали връзката между зарязването и плодородието, започнало пролетното зарязване. Тези легенди насочват погледа към стари исторически времена, към началото на култивирането на лозата и появата й като културно растение. Историята на лозарството и винарството ни изправя пред наличието на два вида лоза (Vitis vinifera). Едната е т. нар. "дива лоза" или "пралоза" (Vitis vinifera subsp. silvestris, Vitis caucasica Vav.), която е с характеристиката на лианоподобно, увивно растение, катерещо се по високите дървета. Тя се среща и до днес в Евроазиатската зона, а в България - в районите на Петричко, Мелнишко (Югозападна България), в Североизточна България, по черноморското крайбрежие. Тя има своите качества - дава много сладко, но дребно грозде с голяма захарност, от нея се добива вино с висок процент на алкохол, но има и недостатъци - поради това, че не е обект на обработване, има по-нисък добив на грозде и беритбата му по високите дървета е по-трудна. При "пралозата" няма обработка, дейността е събирателска, гроздето се бере наготово. Другата "култивираната ниска лоза" (Vitis vinifera subsp. sativa) е продукт на земеделско култивиране. Учените агрономи не спорят по отношение на предимствата и значително по-високия добив на грозде. Тя се бере по-лесно, понеже се поддържа ниска, а дава възможност чрез облагородителска дейност да се култивират различни сортове и да се направи подборът им. Именно т. нар. ниска, културна лоза е обект на агро-технически манипулации, при което продуктите - грозде и вино са резултат на целогодишна обработка. В тази насока разглеждането на празника на резитбата, на патрона на лозарите Св. Трифон разкрива нови възможности. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16-17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича "Трифон на червеите и гущерите", спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием", като обичаят се спазвал за общо плодородие. В българската народна култура празникът на св. Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. Специализиран празник на култивираната лоза, той е носител на старинни елементи и поставя нови и неизяснени въпроси, водещи към най-старата история на българския етнос. А патронът на празника - св. Трифон Зарезан, битува с подчертана функция на лозар-култиватор. |
|
| © Хемус. Всички права запазени! |
 |
Св. мъченик Трифон Апамейски St. martyr Tryphon of Syria ок. 225 - 256 година Чества се на 1 февруари (14 февруари стар стил)
|
Тропар на мъченик, глас 4
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
- Житие на св. мъченик Трифон
- Страдание на св. мъченик Трифон св. Димитрий Ростовски
- "Трифон Зарезан"
Житие на св. мъченик Трифон
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Страдание на свети мъченик Трифон
Свети Трифон се е родил във фригийската страна, близо до град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията благодат и Господ му дарувал сила на чудотворство, за да Си стъкми похвала не само от устата на този младенец, но и от чудесните му дела. Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние най-напред ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за голямата Божия благодат, почиваща върху него, а след това и за страданията му за Христовата вяра.
В двеста тридесет и осма година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана - девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девица, а заедно с нея и цялото й семейство, я постигнало голямо нещастие: по Божие допущение в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й помогнат. Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:
- Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.
Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря. Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:
- Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.
Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.
На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:
- На тебе казвам, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.
И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:
- Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената но образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?
Дяволът отговорил:
- Аз съм изпратен тук от моя баща - сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.
Тогава светецът отново го попитал:
- Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание? Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.
- Ние нямаме власт над тези - казал той, - които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън. А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела - над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим. Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.
Като чули това, царят и обкръжаващите го били поразени от голям страх и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и прославили Бога.
Царят щедро обдарил светеца и го отпуснал с мир, но светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а сам, като се върнал в отечеството си, се отдал на обичайните си дела, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непорочен живот.
След Гордиан римския престол заел Филип, който царувал кратко, бидейки убит от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал жестоко гонение срещу християните; по време на това гонение били убити безбройно множество християни, при което много от боязливите, страхувайки се от ужасните мъки, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони навсякъде да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата вяра и обхождайки различни страни, лекува болните като много опитен лекар, и в същото време учи всички да вярват в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени войници да го търсят и скоро го намерили: защото не може да се укрие светилник, горящ от рей пост по Бога и светещ с вяра и добри дела. Но и сам светецът, като узнал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел но планини и земни пропасти, но въоръжил се с молитвата и кръстното знамение, смело излязъл при търсещите го, сам се предал в ръцете им и с радост се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, слуги и множество народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му казал:
- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, предстои пред светлия съд на твоята власт.
Акилин казал:
- Предстоящият нека ни каже своето име, отечество и коя е богинята на съдбата му.
Светецът отговорил:
- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.
На това епархът казал:
- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, според която всеки, който нарича себе си християнин и не се покланя на боговете, трябва да умре от жестока смърт; и така, вразуми се и остави своята лъжлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огъня.
Но светецът възкликнал:
- О, ако мога да се удостоя чрез огън и всякакви мъки да приема смърт за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!
Епархът продължил:
- Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете, защото виждам, че ти, макар и да си млад по тяло, имаш съвършен разум и не желая да умреш със зла смърт!
- Ще имам съвършен разум - отговорил светецът, - когато принеса на моя Бог съвършено изповядване, и ако запазя неизменна, като многоценно съкровище, благочестивата вяра в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва заради мене.
Тогава епархът, заплашвайки, с гняв изкрещял:
- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки наказания.
След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от любов към Него, не смятал тези мъчения за нищо.
Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а сам отишъл в близките предели на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, отново го извикал и му качал:
- Продължителното пребиваване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - отговорил светецът, - на Когото служа с чист ум, Който ме е поучил и утвърдил, за да мога неизменно и непоколебимо да запазя вярата в Него: затова на Него, Единия истинен Цар и Бог, се подчинявам и към Него прибягвам, а твоята царска гордост презирам и от почитаните от вас богове се отвращавам.
Епархът силно се озлобил и закрещял на слугите:
- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.
Слугите веднага изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в нозете му гвоздеи, така и от силния студ, поради суровата зима. Но великият страдалец, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата награда, понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, пламнал от още по-силна злоба, мъчителят заповядал отново да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с голямо старание; но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето; поразени от това видение, мъчителите от страх паднали на земята.
След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, започнал с ласкателство да го утешава, казвайки:
- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския образ и ще те пусна.
Но светият с усмивка му отговорил:
- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.
Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, разгневен, заповядал да го бият най-немилостиво; войниците го изтезавали в продължение на много часове по най-жесток начин.
Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната окончателна присъда:
- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след много и различни мъки не пожелал да принесе жертва на боговете, трябва да бъде наказан с отсичане на главата.
И войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Още преди войниците да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.
Така свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
"Трифон Зарезан"
През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".
На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.
След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".
След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон зарезан".
Pravoslavieto.com
* "Трифон Зарезан - светецът-лозар на българите" Ася Събева Юричкай, списание "Хемус", брой 1 за 2001 година
Виж също:
- Православен календар за текущата година
- Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
www.Pravoslavieto.com
Още в Православния Календар на този ден:
Св. мъченица Фивия Перпетуа († 203)
Владимир Димитров, известен с прозвището Майстора, е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис.
Учил в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка.
В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).
По време на Балканската и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта: "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта".
През 1922 г. излага картини от цикъла си "Жътва".
През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край.
Картините му присъстват в колекциите на известни световни личности, редом до тези на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих и Алфонс Муха.
Умира през 1960 г.
Владимир Димитров – Майстора "Жътварки", 1935 г.
Само цифри: 12% от електричеството в света се произвежда в АЕЦ.
Броят на атомните електроцентрали е 212.
Първата стартира на 27. 06. 1954 година в СССР. град Обинск. Работи до 29.04 2002.
В САЩ работят 65 АЕЦ-а.
В Африка една. В ЮАР.
От 1954 до 2013 са се случили три големи аварии. В САЩ, СССР и Япония. За сравнение: всяка година на наша територия загиват над 1000 човека в автомобилни катастрофи. Т.е. за същият период от време само в малка България около 60 000 /човека/ са изгубили живота си излизайки на улицата.
Всяка година при инциденти на въгледобив и газ загиват също хиляди. Според Световната Здравна Организация замърсяването с конвенционални горива причинява около три милиона случая годишно. Предвижда се до 2025 то да се утрои, в такъв случай заплахата за здравето ще е равна на тази, която биха причинили 600 аварии в Чернобил.
Больше похожие на пытки и издевательства, чем на методы воспитания, методики – это не плод больных психически неадекватных людей. Оказывается, в США такую «терапию» рекомендуют для подавления воли приемных детей. сторонники этой изуверской «терапии» уже активно пропагандируют издевательства и на территории России.
Ужасные подробности того, что издевательства над приемными детьми это не частные случаи проявления нездорового сознания отдельных людей, а новое веяние в воспитании, вскрылись в ходе судебных заседаний над приемными родителями в США.
Одной из таких матерей, которая следовала советам «специалистов» и пытала приемного сына привезенного из России Джессике Бигли суд назначил наказание в виде лишь шести месяцев условного наказания и 2500 долларов штрафа. Главным мотивом для судебной мягкости было то, что женщина заявляла, что все делала по совету специалистов. Отметим, жительница Аляски сама послала домашнее видео на популярное ТВ-шоу, где было запечатлено, как приемная мать заставляет мальчика держать во рту соус со жгучим перцем и подолгу держит ребенка в холодном душе. Все это делается несмотря на то, что мальчик громко плачет и молит прекратить издевательства.
Еще одна пара американцев также отделалась условным сроком за издевательства над приемными дочерьми из России. Супруги Лещинские заставляли девочек бегать десятки километров, требовали от детей отжиматься на кулаках, так что у девочек деформировались руки, вынуждали подолгу стоять на голове и находится под холодным душем. Любой проступок карался отправкой ночевать в собачью конуру. Более того, одна из приемных дочерей Лещинских чуть не захлебнулась, когда ее наказали за плохую стрижку газона, направив сильную струю воды из поливочного шланга в лицо.
Все эти и другие случаи жестокости к приемным детям очень похожи. Оказалось, что, по данным американской правозащитной организации Advocates for Children in Therapy, в Америке процветают лженаучные теории, опасные для жизни и здоровья детей. Одна из таких теорий - Attachment Therapy — терапия (нарушения) привязанности. И большинство травм и смертей приемных детей из России в Америке напрямую связанны с использованием этой псевдотерапии. Сторонники Терапии привязанности убеждены в том, что родители не виноваты в том, что не удается наладить контакт с приемным ребенком, так как на том, что все приемные дети страдают от синдрома нарушения привязанности. Вину за то, что отношения не клеятся эти «специалисты» возлагают целиком и полностью на детей.
В результате адепты псевдотерапии морят детей голодом и по другому издеваются над приемными детьми с единственной целью – добиться послушания, очевидно, надеясь, что такими гестаповскими методами они взрастят любовь.
Это направление не имеет никакого научного обоснования. Методы же – за гранью гуманизма. Это не только трагедии смертей или увечий, но и жесткое переламывание детской личности.
Американские правозащитники говорят, что данная терапия на сегодняшний день является наиболее опасной формой мошенничества в США. Как внушение страха, голода, боли, унижения может привести к привязанности, любви, и сделать ребенка счастливым?
Отметим, что год назад одна из самых ярых сторонников этой "терапии" - Нэнси Томас, - выступила с лекцией в Екатеринбурге. В России она рекламировалась как "один из ведущих специалистов в области ранней привязанности и семейной терапии».
Не только Россия приняла решение запретить усыновление детей в США. Аналогичные меры уже приняты и в других странах, которые узнав о таких методах "воспитания" перестали являться главными "поставщиками" своих детей на усыновление в США. Например, в 2007 году в Гватемале почти 5 тысяч детей отправились в приемные семьи американцев, а в 2009 - уже только 750, в 2011 – лишь 11. «Экспорт» детей также запретил и Вьетнам: в 2007 году граждане США усыновили 828 вьетнамского ребенка, в 2010 году - 9, а в 2011 году уже ни одного. Китайские дети отправляются на усыновление в США за последние 5 лет все реже и реже: «экспорт» уменьшился в 2 раза.
О моратории на усыновление американцами детей еще в 2010 году писал в открытом письме к российским властям известный американский специалист в области детской психологии и психиатрии, профессор Ян Мерсер. И называл причиной для этого – огромное количество травм, и гибель приемных детей главным образом именно из-за использования новомодной терапии привязанности.
Де си му е златна люлька
И аф люлька мъжку дете
Та гу бави Сланка Юда
И гу бави и гу храни
Храна му пресну млеку
Плаче ми Орфю вика
Ах ти Юду ах
Ти ма си юду лъгала
Лъгала Юду мамила
Три нидели поминали
Па си ми свирка свири
Та ми са песен чуе
Я ми свирка ни свири
Песна ти са ни чуе
Чекал си Орфю чекал
Ша ми чекаш йоще малу
Йоще малу три години
Дур да ти дете порасне
Дур да ти е дете аф къщи
Да ти са дете годи
Да са годи да са жени
И ти ми свирка свириш
И ти ми песна пееш
Сос свирка Орфю на небе
На небе Орфю ф"сарае
Де ти е Дана първе либе
Първе ти либе Юда
Първе ти либе Дафина
И ти си Орфю Юден
Юден си Орфю Дефа
Дума му Юда говори
Мъжку ми дете бави
Бави ми дете люле
Раста ми дете порасна
Юнак ми веке над юнаци
Юнак веке да са годи
Да са годи да са жени
Дребна си лова лови
Годи са веке ужени
Хаде ми Орфю на свирка
Свири ми Орфю свири
Свири ми орфю пее
Триста ми звезди ф"сарае
Триста ми звезди триста ми Юди
Плели ми люлька изплели
Златна ми люлька звезна
Та си ми люлька спуснали
Праву ми люлька ф"сарае
Ф"сарае люлька на дори
Измами са Орфю излъга
Та ми на люлька седна
Хеле са Орфю дусети
Та ми свирка ни устави
Тегли са люлька затегли
Тегли са люлька на небе
Заплака Орфю завика
Па си са люлька тегли
Златна си свирка искара
Та ми свири и ми пее
Люлька са веке ни тегли
Люлька са веке ни дига
Я ми на земе ни слева
Чека ми Орфю сртои
Я що ми е стара юда
Стара юда самувила
Та му дума и говори
Бре ти Орфю
Що ми свириш и мипееш
И ут свирка хаир немаш
Ни на небе ни на земе
Ша ти стоиш сега малу
Сега малу три години
Дур ти са веке дуделу
По боле (по добре) на небету
На небету аф сарае
Де ти е Дана Юда
Да е видиш, да та види
Дана ти млада Дефина
И ти млада Дефа
Що да прави Орфю
Що да прави що да стори
Ни ми свири ни ми пее
Хеле свирка ни оставе
Свирка му за неволе
Па са люлька потеглила
Та ми люлька на небету
Аф сарае ни ми флева
Дана Юда ни излева
Зададе са Мора Юда
Мора Юда Самувила
И ми носи люта срела (стрела)
И ми носи билька тровита
И ми носи люта сабе
Лютум са Орфю канила
Чи ми жив на небету
И ут Бога изим немал
Та искара люта сабе
Я му са глава ни сече
Лу са златум позлатила
Па искара люта срела
И със срела да гу срели
Люта срела ни му фаща
Подаде му билька тровита
Я що ми е стара юда
Та му дума и говори
Е бре Орфю ебре Игне (Огню)
Билька да ни зеваш
Чи та Юда измамила
Измамила излъгала
Ас (Със) билька та утровила
Млада йоще си загинал
Млада йоще и зелена
Писна Юда да ми плаче
Приметна си църну руху
Доста хи хатър устаналу
Та са крие аф сарае
Стара Юда на чешмата
На чешмата на бел кладенец
Та си точи студна вода
Студна ми вода Ясна
Точила вода наточила
Банила Орфю убанила
Излели ми триста звезди
Триста звезди триста юди
Та си пели ясна песна
Орфю ми Орфю
Орфю ми Игне
Яснум си Орфю Ясните
На лику ти Ясна зора
Та ти са лику узарилу
На йоку ти Ясно слънце
Банила та стара Юда
Банила та веке убанила
На Бога си млада Дефа
На Бога измет правиш
Сега малу три години
Уй уй ясну слънце
Я отори Ясни сарае
Аф сарае млада Дефа
Млада Дефа Орфю Игне
Да си види Дана Юда
Да е види, да гу види
Пели ми звезди испели
Бог да бие сура ламие
Чи на порти ми стои
Извила ми девет глави
На Орфю са лютум кани
Чи да флезе аф сарае
Истурила ясен огънь
Със огънь го унурила (угурила?)
Що да прави Орфю
Що да прави що да стори
На порти ми стои
Та ми рони дребни сълзи
Уф ръка му златна свирка
И да свири ни ми свири
И да пее ни ми пее
Дур излезе стара Юда
Та му дума и говори
Орфю ми Игне
Бре що ти е неволе
Та ти стоиш и ми плачеш
Уф ръка ти златна свирка
Свирка ти за неволе
Свирка ти нишенлие
И си веке млада Дефа
И ут Бога изим имаш
Да ми седиш аф сарае
Де ми седи Дана Юда
Ламие ти каскандисала
Туку хаир ниша види
Хеле Орфю са дусети
И със свирка ми засвири
Свири Орфю и ми пее
Дур са небе залюлелу
Излели ми триста звезди
Триста звезди триста Юди
Та ми хору играли
Дур са веке умали (омаяли)
Умала са сура ламие
Завила си девет глави
Чека Орфю що ми чека
Хаде веке ни ми чека
Та ми свири и ми пее
Та са порти расторили
И си флезе аф сарае
Ясну ми слънце спие
Дана ми Юда готви
Аф сарае златна трапеза
На трапеза киселица
Малу млогу девет пещи
Буди са слънце разбуди са
Чи ми зора излела
Та ми седна на трапеза
Та ми еде и ми пие
Дана Юда измет чини
Я ми Орфю седи
Чи ут Бога изим нема
И той измет да чини
Я си свири и си пее
Дур да грейне Ясну слънце
Свири орфю и ми пее
И ут Бога изим нема
Да ми слезе на земета
Чи ми е млада Дефа
Сал" му песна устанала
Та са пее на земета
Да са помни да са знае
Чи бил юнак над юнаци (443 стиха)
Автор: grigorsimov
Господин Министре, Чест имам, при настоящето да приключа (прибавя) една песен за Орфю или Орфен юнак, когото гърците считат за един от гръцките митологически герои. Тая песен е слушана от един Доспатски помак. Ако вие Господин Министре, мислите че тая песен заслужава внимание и има некаква цена за Българите, аз ще бъда щастлив да представя на вашето благоусмотрение цел ред Български народни песни от северо-источната част на Македония.
Приемете, Господин министре, уверение в най-отличното ми почитание и уважение.
Ил. Гологанов
Орфю намира жената си Дана, по (след) смъртта си (443 стиха)
Орфю ми Орфю
Орфю ми Игне (Огню)
Доста ти Орфю доста
Доста ти Орфю юнак
Доста ти Орфю змее
Доста ти Орфю Юден
Хаде ти веке старуше
Аф ръката със тоега
Доста ти златна свирка
Свирил си ни свириш
Пел си ни пееш
Клет си Орфю поклет
Ни та клел Сива Бога
Я та клел Вишну Бога
Та е клетва ниволна
Ниволна клетва нитарна
Що ти Орфю правил
Що ти Орфю сторил
Йоще ти ни знаеш
Що ти Орфю станало
Що ти Орфю неволе
Тука ти Орфю аф сарае
Първе ти либе бегалу
Да е фъ гора, ни е
Да са шета, ни са шета
Да е Юда, ни е
Я си е Дефина
Вчера рану пред зората
Събрали са триста звезди
Триста звезди триста Юди
Спуснали си златна люлка
Златна люлка аф сарае
Аф сарае и на дори (двори)
Златна люлка за измама
За измама за подмама
Измами са Дана Юда
Измами са излъга са
Та ми седна на люлката
Та си люлка заклатила
Заклатила замърдала
Дур да са Дана сети
Люлка са извишила
Да писне Дана, ни писка
Да плаче Дана, ни плаче
Песна ми звезди пели
Доста ми песна Ясна (свята)
Ясна ми песна звезна (звездна)
Дур ми са Дана умала (омаяла)
Дур ми е Дана на небе
На небе Дана ф сарае
Йоще ми слънце ни грее
Ни ми е Дана Дефина
Писна ми Дана писнала
Плаче ми Дана плакала
Звезди са Дана мирили
Звезди са Дана тишили
Мълчи ми Дана мълчи
Мълчи ми Дану ни плачи
Дур да си майка дойде
Тука е майка долу
Тука е майка на кладенец
Студна си вода точи
Студна ми вода ясна
Туку майка да дойде
С вода та Дану бане (къпе)
Песна ти Дану пее
Била си Дану юда
Пак да си Дану юда
Юда Дану, Дефина
Думат хи звезди говорет
Я са на Дана нажелилу
Нажелилу натъжилу
Дребни си сълзи рони
Бели си ръки кърши
Мъжку хи дете ф" люлька
Плаче хи дете, вика
Стара хи майка на дори (двори)
Дребни си сълзи рони
Бели си ръки кърши
Сама майка ф сарае
Де да иде що да стори
Дума му юда говори
Орфю му са нажелилу
Нажелилу натъжилу
Златна му свирка ф"къщи
Писна Орфю заплака
Песна ми Орфю запева
Я му са песна ни чуе
У дома си Орфю ф"сарае
Сарае му запустени
Дори (двори) му трева убраснали
Сама майка аф къщи
Плаче му майка вика
Мъжку му дете ф"люлька
Плаче му дете вика
Орфю ми дете ни гледа
Я си ми свирка зева
Да ми са качи на небе
Свирка ми свири
Свирка му ни свири
Сети са Орфю дусети
Чи му са Бога налютил
Туку Орфю що да прави
Чи му свирка унемела
Чи му песна утегнала
Писна Орфю ду Бога
Боже ле Боже
Що сам гюнеф (грях) усторил
Та са си Боже налютил
Първше ми либе на небе
На небе Божш ф"сарае
Доста ми Боже неволе
Мъжку ми дете аф люлька
Плаче ми дете вика
Кой да ми дете залюле
Стара ми майка на дори
Плаче ми майка вика
Бели си ръки кърши
Чи миса къщи запустили
Низ дори трева убрасла
Йоще ми боже неволе
Чи ми свирка унемела
Свирка ми Боже ни свири
Вишну ле Боже
Тебе са Боже моле
Чи на тебе думилевам
Орфю са мольба моли
Вишну му мольба чуе
Та си прати Сланка Юда
Сланка Юда Самувила
Да му бави мъжку дете
Да гу люле аф люльката
Дур да расте да порасне
Да ни мау са къщи запустили
Я му свирка ни свири
Йоще малу три нидели
Дур да са майка върне
Дур да си вода наточи
Студна ми вода Ясна
Да си ми Дана бане
Триста ми звезди триста ми Юди
Песна на Дана да пеет
Юда ми Дана била
Пак да е Дана юда
Юда ми Дана Дефина
Чи да му свирка свири
Чи да си песна пее
Звезди му каил станали
Ясна му люлька спуснали
На небе Орфю със люлька
На небе Орфю да свири
Да свири да пее
Първе си либе утемнал (отървал)
Утемнал либе закарал
Та и Бога каил ни става
Сланка ми Юда ф"сарае
Мъжку ми дете бави
Люле ми дете ф"люльката
Пресну гу млеку храни
Орфю ми доста уежен
Чи му свирка ни свири
Юда си Орфю мири
Хаде ми Орфю хаде
Трал ми си Орфю, потрай
Йоще малку три нидели
Та си със свирка свириш
Та си ми песни пееш
Я ти сега неволе
Орфю ми Орфю ф"сарае
Ф"сарае Орфю при майка
Ни ми еде ни ми пие
Се му са сълзи на йочи
Я ми е Дана ф"сарае
Ф"сарае Дана на небе
Миналу време поминалу
Поминали три ндели
Дур си дойде стара майка
И си носи студна вода
Студна ми вода Ясна
Банем ми банила
Банила ми Дана Юда
Банила е стара майка
Я излязли триста звезди
Триста звезди триста юди
Та ми пели Ясна песна
Дана ми Юда Дана
Дана ми Самувила
Дана ми Дефина
Яснум Яснум Яснила
Звезда зора узарила
Данум йоку Ясну сунце
Данум щита Ясна зора
Улунум ясни звезди
Дум ти дум Дана
Банем бане убанила
Вишнум Дана Дефина
Дефина ми трисулетна
Уй уй Ясну слънце
Утунил си сарае
У сарае Дана Юда
Дана Юда Самувила
Дана Юда Дефина
Как ми пели Ясна песна
Банила са Дана Юда
Банила са убанила
На лику хи ясну слънце
На гръди хи ясна месечина
Аф скути хи дребни звезди
Ни ми е млада булка
Я си ми е млада Дефина
Та ми флезе аф сарае
Де ми спие Ясну слънце
И на слънце измет чини
На земета курбан колет
Курбан колет девет крави
Дана му вечере готви
Златна му трапеза слага
Дана ми на небету
Я ми Орфю на земета
И са чуди що да прави
Чека Орфю, що ми чека
И ми флезе аф сарае
Аф сарае ф"худа
Новият Закон за национализация на децата на България (наречен с фалшивото име Закон за „закрила“ на детето) предвижда да забрани „изоставянето на деца"!? И когато социалният чиновник по лично усмотрение прецени, че детето може да е в риск при собствените си родители (особено ако тези родители са политически и икономически неизгодни за държавата), новият проектозакон предвижда детето "да остава“ при приемни „семейства“!
- Остава и да обяснят законотворците ни родни какъв ще е този „риск за детето“, който се внушава и вменява на българския родител, пословично известен със своята традиционна любов и грижа за децата си. Дали този риск, едностранно и еднолично преценяван от съответния социален чиновник според пълномощията, дадени му от закона, е фактическо извършено изоставяне на детето от собствените му родители или чиновникът просто ще си търси оправдание да влезе в дома, който нарочи, за да накаже съответните непослушни на властта родители!? ... Като направо отнеме детето от родните му родители чрез социални служби, за да бъде то отгледано от най-ранната му възраст (под 2 години) от държавата и подмятано от едно на друго приемно "семейство" на ротационен принцип, който е основен принцип, залегнал в приемната „грижа“?!
Скрити зад собственото си политическо лицемерие, законотворците ни прилагат всички методи за манипулиране на общественото ни мнение чрез най-модерните способи на социалното инженерство: приемане на фашистките закони за детето поотделно, на малки стъпки, постепенно във времето и винаги поради някоя обществено благовидна причина – например:
- Закон за узаконяване на сурогатството,
- Закон за ранна институционализация на децата чрез задължително предучилище на невръстните 4 годишни,
- Закон за въвеждане на Специализиран Съд над деца чрез Нов наказателен кодекс,
- разширяване на приемната "грижа" с пари от държавния бюджет,
- орязване на майчинските и детските надбавки за родни деца до пълното им ликвидиране,
- забрана на въображаемо "изоставянето на деца" от родителите им (като че ли е това е разпространен факт в нашето българско семейство), за да може по този начин да въведе правителството по-безболезнено държавната мярка за отнемане на деца от семействата им уж поради риск от "изоставяне" (например, ако днес не си купил плодове на детето, това може да е рисков повод за социалния чиновник и възможност да те обвини в желание да откажеш родителска грижа на детето си!)
Като че ли у нас родителите са престъпници и изоставят децата си масово и по неписано правило!
Това е инкриминиране на отделния човек в България, който е превърнат във виновен по презумпция в пълно противоречие на Конституцията, според която всеки е невинен до доказване на противното.
У нас, законотворците ни приемат в пълно противоречие с Конституцията на България, в която лично се е заклел всеки един от тях, че щом си български гражданин, ти си крадец, мафиот, измамник и престъпен родител, който трябва да бъде лишен от права, от имущество, от дом и най-вече - от собствени деца!
http://www.svobodnoslovo.eu/?p=112299
http://www.economy.bg/marketing/view/6110/Kak-se-manipulira-obshtestvenoto-mnenie
На 26 януари в Новия хуманитарен корпус на Московския държавен университет на проспект "Ломоносов" по време на Рождественските четения се състоя един вече традиционен семинар относно ювеналната юстиция: "Новите заплахи за семейството и детството. Противодействието срещу тези заплахи в Русия и по света".
Основният доклад на този семинар беше изнесен от руската правозащитничка Ирина Бергсет, която заяви следното...
Днес наблюдаваме една кошмарна, агресивна ювенална политика на Европа - тя води до пълно измиране или израждане на народите и народностите, които населяват континента, дал на човечеството европейската цивилизация.
През последните 30 години политиката на насилствено отнемане на децата в страните на Европейския съюз се провеждаше изключително и най-строго под грифа "Секретно", тоест, при най-пълна тайна. Родителската общност покорно и мълчаливо приемаше цялата агресия на ювеналните наказателни батальони, които са създадени и действат във всяка страна от Европейския съюз. След като отнемат децата от семействата им, те предлагат на семейството само 2 алтернативи.
Алтернатива 1: да си родят други деца.
Алтернатива 2: да се наслаждават на живота без деца.
Нито едно от национализираните деца не можеше и не може да се върне в родното си семейство, защото всички държавни системи в Европейския съюз - включително законодателната, съдебната и изпълнителната власт, работят "ЗА" разрушаване на семейството и "ЗА" унищожаване на естествената, природна връзка между детето и неговите родители.
Постепенно недоволството на родителите от държавните тоталитарни методи за разрушаване на семейството нарастваше. Най-после, през 2012 г., несъгласието на родителите от масовото "узаконено" отнемане на деца в Европейския съюз премина критичната маса и се изяви като социален протест.
Явлението "Родителски протест срещу антиродителската политика на ЕС и ООН, насочена към отчуждаване на децата от родителите им", достигна своя връх именно през 2012 г. Родителите разрушиха табуто на "секретност" и показаха пред всички своите трагедии в медиите на Великобритания, Германия, Франция, Норвегия, Швеция, Финландия, Индия, Русия, Шри-Ланка и на още много места по цял свят. Осветен, волю-неволю, от световните медии, родителският протест ясно посочи кризата в ювеналната система на Европа и показа, че тя се нуждае само от 2 неща: или незабавно премахване, или кардинална реформа.
Избухването на родителските протести заради масовите насилствени отнемания на деца от родните им семейства се разрази от Северна до Южна Европа. При това отнемането в много случаи имаше явно изразен политически характер. Така например, руски деца бяха отнемани от майките им в Норвегия, Англия, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Франция, Германия, Кипър, Нова Каледония, Малта, Израел, Турция, Египет, Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Гърция и други страни.
През 2012 г. отчаяните родители в разни краища на Европа излязоха на демонстрации, митинги, шествия и дори обявиха гладни стачки, като искаха децата си, откраднати и конфискувани от държавните служби. Протестите срещу ювеналните щурмоваци от свирепата норвежка правителствена служба "Барневарн" се състояха пред норвежките посолства в Шри-Ланка, Индия, Сомалия, Русия, както и в самата норвежка столица Осло.
Комитетът на ООН по правата на човека обяви Норвегия за неблагонадеждна държава в сферата на спазване на човешките права и понижи статуса й от позиция "А" до позиция "Б". В статия на норвежкия вестник "Моргенбладет" от 29 ноември се казва, че Норвегия е била предупредена за възможно преразглеждане на статуса й в областта на спазване на човешките права още през август 2012 г. Директорът на норвежкия Център по спазване на човешките права Нилс Бютеншьон смята, че рискът от понижаване на статуса на страната още тогава е бил значителен. Само преди около два месеца ООН съобщи, че е утвърдено понижаването на нивото на акредитираните държавни учреждения в Норвегия по защита на човешките права от статус "А" на статус "В".
"В"-статусът лишава Норвегия от право на участие в различните наблюдателни съвети и органи по правата на човека към ООН. Също така страната вече е лишена от правото да гласува при различните решения по въпросите за защита на човешките права в международната организация, поясни Н. Бютеншьон. По този начин Норвегия е наказана по-строго, отколкото с просто понижаване на статуса - тя фактически е вече лишена от възможността за пълноценно партньорство.
Н. Бютеншьон призна още пред "Моргенбладет", че такова решение на ООН е позор за Норвегия, но също и, че е справедливо. В частност, той отбеляза, че днес в Норвегия се нарушават правата на човека минимум в 3 области:
- към гражданите се прилага принудително лечение в психиатрични клиники;
- не се спазват правата на имигрантите;
- най-потърпевши са децата, попаднали в мрежите на норвежката система за социална защита, които са лишени от всякакви права.
В заключение кореспондентът на "Моргенбладет" се интересува дали Норвегия има намерение да протестира решението на ООН за понижаването на статуса й.
На това директорът на норвежкия Център за правата на човека отговори,че не вижда необходимост от такава стъпка, защото оценява присъдата на ООН като напълно справедлива.
Сега по отношение на спазването на човешките права Норвегия е в група "В" заедно с такива страни като Чад и Таджикистан.
Против ювеналното днешно Гестапо в Германия - "Югендамдт", се обявиха родители както в самата Германия, така и в Русия.
Срещу ювеналния фашизъм на финландската "Ластенсуелу" застанаха правозащитници и родители на отнети деца.
А против най-секретната и най-кръвожадна ювенална служба в света - английската, имаше протестни демонстрации в Индия, Сърбия и на площад "Трафалгар" в центъра на Лондон.
Освен публичните протестни акции, родителите от цял свят създадоха своеобразно "Родителско освободително движение" (РОД), което излезе с декларация за исканията и намеренията си.
Така през 2012 г. родителската общност на планетата за пръв път преодоля страха си и бариерата на "секретност", и се надигна в Европа против узаконеното държавно отвличане на деца. Родителите защитават естественото право на децата си да живеят и да се възпитават в родното си семейство с родните си майка и баща.
Независимо обаче от многобройните избухвания на протести, трябва да се признае, че родителите в Европа са слаби като обществена сила и крайно разпокъсани. Според статистиката от 2012 г., 1/3 от цялото население на Европа е стерилно, т. е. не може да има деца. Ситуацията се задълбочава и от това, че почти 40% от европейците имат някаква психиатрична диагноза в по-тежка или по-лека форма и са на антидепресанти - тоест, фактически са болни. На този фон активизирането на родителската общност в Русия, която се надигна в защита на традиционните ценности и традиционното семейство, може да се превърне в "спасителен пояс за Европа" - където семейството бива съзнателно разрушавано и унищожавано чрез държавната ювенална диктатура.
Русия може да стане мотиватор за преобразувания, стимулатор за реформи както в националното детско законодателство, така и в международните споразумения - които на думи уж защитават правата на децата, а на практика превръщат днешното европейско дете в роб на наказателната държавна ювенална машина.
Съвременните ювенални технология водят началото си от Германия на Адолф Хитлер, който пръв открива детски приюти във Финландия, Швеция, Норвегия и други страни с цел съзнателно да се променя националния код на децата, отнети от родителите им. Нацистките технологии днес са замаскирани като ювенални системи за "спасяване" на децата в Европа и целия свят от биологическите им родители.
Върхът на ювеналните извращения е през 1980 г., когато по същество е узаконено ново крепостничество или "крепостно право с детско лице". В съответствие с Хагската конвенция за международните отвличания на деца от 1980 г., децата във всички подписали я страни може да бъдат "отчуждени" от родителите им и оставени на територията на страната, където фактически са се намирали в момента на отнемането.
Оттогава в Европа родителските права "де юре" са разделени на две: "право да родиш" и "право да възпитаваш". "Правото на възпитание" получава формулата "родителско право на опека над детето". Тоест, родителите били само "опекуни" на собствените си деца - и държавата без много замисляне отнема "правото на опека" над всички деца, които в момента на създаването на този документ се намирали на територията на конкретната страна.
Във времето следват все повече права за държавата и все по-малко - за родителите и децата. За 30 години европейските страни преминаха от кражби на деца чрез съда - към открито, без никакви аргументи отнемане на деца без съд и следствие, тоест към масови "извънредни" национализации на нормални и здрави деца от родителите им в полза на държавата.
В Норвегия, която е на челно място по жестокост на ювеналните технологии, всяка година се увеличава държавната квота за немотивираното или "извънредно" отнемане на здрави деца от родителите им.
През последните 15 години този "държавен план" за бързо, практически светкавично отнемане на деца от родителите им в Норвегия беше увеличен от 500 на 4 000 деца годишно - държавните чиновници може да отнемат това количество деца внезапно, без никакъв съд или предупреждение. Държавата дори не е длъжна да информира родителите в момента на отвличането за причините, поради които отнема децата им. Просто по всяко време на денонощието в къщата ви може да позвънят полицаи и да отведат децата ви в неизвестна посока. Строгата конфиденциалност, с която ви заплашват, не позволява да наречете това нито "държавен терор срещу семействата", нито "отвличане" на вашите деца.
Днес почти всяка европейска страна има подобно законодателно разрешение за такива внезапни нападения срещу семействата. При това сроковете за писмено уведомяване на родителите относно причините за отнемане на децата варират от 7 до 14 дни СЛЕД самото отвличане. Родителят е абсолютно лишен от презумпция за невиновност, защото според ювеналната система на Запад той е "виновен" вече само, защото има деца.
Всички отнети по този начин деца се настаняват в учреждение с адрес, който не се съобщава на родителите. Държавата има узаконеното "право" да смени не само адреса на отвлеченото от чиновниците дете, но дори името и гражданството му. Известни са случаи, когато такива "одържавени" деца са изчезвали от полезрението не само на родителите и роднините, но въобще от списъците на живите хора.
Държавните ювенални системи на Европа постепенно са се обединили в едно цяло, а после са се слели със световната ювенална мрежа и сега са се превърнали в транснационален пазар за деца. Така, че под маската на някаква "секретност" всъщност се крие нов вид организирана на държавно ниво престъпност, която контролира световната търговия с деца и детския трафик по цялата планета.
Ето защо пред научните, културните, политическите, икономическите и родителските общности в Русия стои изборът: или деградация до нивото на държавното отвличане на деца в Европа - или преразглеждане на остарелите, деструктивни международни конвенции за децата и пълен отказ от ювеналните наказателни технологии.
Може да се каже, че днес Европа агонизира както по други причини, така и поради убийствената си политика за отнемане на деца от биологическите им родители и от традиционните семейства. Наблюдаваме процес на пълно морално разложение.
В Русия, слава Богу, е задвижен друг процес: засилват се тенденции за укрепване на естественото, "природно" или традиционно семейство, както и към приоритет на традиционните ценности на "натуралите".
Не бива да се копира сляпо такова унищожително "постижение" на Европа, каквото е ювеналната юстиция. Ювеналните наказателни технологии са уродливо извращение и едно от най-лошите изобретения на европейците, което днес е в състояние да унищожи не само Европа, но ако бъде оставено да се развихри - и цялото човечество.
Подбор и превод: Любомир Чолаков
По материали от интернет
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В САЩ И РУСИЯ - РАЗЛИКИТЕ
На 28 януари САЩ напуснаха работната група по въпросите на гражданското общество към Руско-американската двустранна президентска комисия. Причина стана новият руски закон, който копира съответния американски закон и според който (също както в САЩ) неправителствените организации в Русия, финансирани от чужбина, трябва да се регистрират като "чуждестранни агенти". Според САЩ този закон не бил демократичен - независимо, че руският е дори по-мек във формулите си от американския.
Проблема коментира Валерий Коровин, заместник-директор на Центъра за консервативни изследвания към Социологическия факултет на Московския държавен университет.
Валерий Михайлович Коровин
род. 1977 г., Владивосток
Американците разбират гражданското общество по своему. Те строго настояват на своите либерални представи какво представлява гражданинът и точно кое общество от гледна точка на либерализма може да бъде наречено "гражданско". Либералната идеология представя гражданина като атомизирана, разпаднала се на атоми личност без никаква идентичност - която личност има пълното право да се разпорежда сама със себе си. Но понеже този атомизиран индивид няма никакви качествени характеристики, той е свободен да се разпорежда само с тялото си и може да прави с него, каквото си поиска.
Съответно, гражданското общество по американски представлява общество от атомизирани индивиди, открито за всякакво идеологическо въздействие от страна на либералната хегемония, за всякакви социални трансформации. Тоест, тази биологична маса на либералното гражданско общество може да се конфигурира по всякакъв начин, да се излива във всякакви форми, на които да се придава всякакъв вид.
Това е общество без никакви собствени качества и характеристики, състоящо се от напълно свободно преместващ се и свободно преместван материал - просто биологична субстанция. Именно по този начин либерализмът определя гражданското общество, и американците виждат гражданското общество само така и в никаква друга форма.
Гражданското общество в Русия представлява нещо съвършено различно. Човекът в Русия притежава идентичност, многовековна история, установени традиции, консервативни ценности. Това е общностен човек. Нашето общество се състои от колективни субекти, от традиционни етноси, традиционни религиозни общности и социални групи. Това е общество със собствена история и множество социални характеристики, които обобщават отделните групи в съобщности. То е общество с традиция. Нашият гражданин е винаги част от някакво цяло.
Тоест, за разлика от западния гражданин, който е елемент, побиращ в себе си като индивид цялата съвкупност на западното общество и така се явява самодостатъчен, руският гражданин изхожда от схващането, че цялото е винаги по-голямо от частното.
Това е съвсем друг възглед за пълноценния цялостен гражданин и за обществото, което се явява съставено от общности.
С общество като руското властта в Кремъл трябва да се съобразява.
А със западната биомаса властта във Вашингтон, Ню Йорк или Брюксел може да си прави всичко, каквото й хрумне.
По материали от интернет: Л. Чолаков
Автор: marknatan
Докато в България намират мощите на Йоан Кръстител, в Истанбул турското правителство превръща манастира му в джамия, може би само, защото там е пребивавал патриарх Евтимий. Надяваме се Решението на турското правителство да превърне Студийският манастир в Истанбул посветен на Йоан Кръстител да не е в отговор на атентата срещу лидера на движенеието за Права и Свободи Ахмед Доган.
Какво друго, освен Правителството на Република България да изрази своята искрена, неочаквана неподправена благодарност за предоставената му възможност да изчисти ориенталският "sky line" на своята столица София и възвърне на светата Православна Българска Църква нейната църква унизително отнетата от кървавите турски поробители по време на безжалостното турско робство, които кощунствено я превърнаха в джамия, като с това се възползува и построи нов просторен и модерен молитвена дом за многобройните чуждестранни туристи и тези от провинцията , изповядващи мюсулманството.
Светата Православна българска църква ще преименува, по нейна отколешна сто и петдесет годишна традиция всяка нововъзстановента църква да се наименова на името на светите Апостоли на Славяните славянските братя дали азбулата на Моравците, ако не знаете това, на името на брат му Методий, а за другия брат защото те са двама, Вие не знаехте това, мислехте си че Кирил И методий е един човек, признайте си това, ще наименова сестрица и свикнала на преименоване църквата Света Неделя, на свети Апостол Кирил Апостолът на Славяните брат на Апостолът на Славяните Методий, който е брат на свети Константин Кирил Философ, Славянският учител написал заедно с брат си славянина свети Методи азбуката на моравците, ако не знаете това , бивша св Крал, свикнала е сестрицата православна на преименоване, ) и потем Възвърнатата и сестрица на Името на Славянските братя Апостолите на Славяните написалите азбуката на моравците, ако не знаете това Кирил и Методи ще бъде пълно на двамата славянски братя, за което българската Православна Църква чакаше отдавна но по определенеи на славпнски братя, което е в мн. ч. в изречението, чакаше бъдещото решението на Правителство за намиране на брат на сестрцата св неделя наименована вече на брат му и на така оформеното братско най-централно градско пространство по традиция използвано и за братската българсо съветска дружба с традиция в сърцето на своята древна и млада столица София, образуващо Светия Православен кръст, гледащ към Изток по Традицията на Правата Вяра маркиран в късото си рамо от северната си страна от новият бисер на него възвърната на Светата Българска Православна църква по желание на любящите братя мюсулмани и техните женици сестриви не влизащи в джамии , стара българска църква една от 128 те превърнати в джамии и успешно съборени от строителите на капитализъма Църква наименона на името на брат Методи и от южното си рамо маркирано от отстояща срещу Брат му, преименуваната на светия му брат Апостола на Славяните свети Методи , свети свети Константин и Кирил, бивша проектирано света Неделя, бивша свети Крал, като в средата на чиито рамена на така образувания Свят кръст на кръст лежащ с дългото си рамо в Правилната посоока Изток- запад маркирана от Институциите на Република българия на върха на който свети със името си и замъглява недоразумението в бронз на Името на пресветата Мъдрост, София от Старозватеното българско Християнство дало името на Столицата, а в средата, на Кръста на който за Вярата си е увиснал на бесилото на Свободата нашия Син, е скрита в гроба му болката на един народ от Вечната му и свята защитница света Петка Мъченица Българска, ще бъде завършена, което ще постави след подходящо осветление в съчетание с изкопаното в дълбочина наследство на древна оказала се в противоречие с изтеклите данни в хисторито негоряла от хунските нашествия Сердика, но разпалила днес пожар в любящите сердца, да се вижда и от Космоса с очертания геоглиф на земята на нашите деди от техните наследници на чуждестранните студенти.
Заделени са общински терен в община Студентска и община Кремиковци, където арабските фондации дарители ще построят при добро желание нова модерна джамия и съвременен милотвен дом за араби, филипинци, индонезийци, нигерийци и други чуждестранни студенти с мюсулманско вероизповедание по близо до Свободните избиратели.
Движението за Права и Свободи ще приветсвува възстановяването на Правата и свободите на Българската Православна Църква по определение за движение за Права и Свободи на български граждани и чуждестранни студенти,временно пребиваващи и постоянно преминаващи, без значение на тяхната религиозна принадлежност и образователно ниво.
| Сергей Дуз | 31.01.2013, 12:40 |
|
| Фото: EPA |
Въпросът на референдума, беше формулиран така: „Трябва ли да се развива ядрена енергетика в България чрез строителството на нова атомна електорцентрала?”. Отначало беше поставен друг въпрос - за възобновяването на строителството на АЕЦ „Белене”. Под тази формулировка бяха събрани 780 хиляди подписа, които са нужни за провеждането на гласуването. Но българските власти направиха формулировката неутрална. По този начин те дезориентираха хората, които не разбираха, за каква електроцентрала ги карат да гласуват.
АЕЦ „Белене” трябваше да бъде построена от Русия. Конкурсът за нейното строителство беше спечелен от „Атомстройекспорт”, който победи компанията Westinghouse. Руската страна подписа всички необходими документи и одобри фиксираната цена от 6,4 милиарда евро. Но преди около година България обяви, че излиза от проекта, като заяви, че причината е високата цена на АЕЦ.
Случайно или не, но проектът „Белене” беше спрян веднага след визитата на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън в България. Наблюдателите смятат, че това съвпадение е много показателно. Мнение на руския експерт Александър Гусев:
- Американската позиция е много добре известна. Те, по принцип, имат двойни стандарти. От една страна, те казват, че атомните обекти са голяма опасност и няма нужда да бъдат строени. От друг страна, прекрасно знаем, че САЩ са приели стратегически план на развитие на атомната енергетика до 2025 година. Той е закрит за широката общественост. Но, по някои данни, той предвижда ръст на дяла на произвежданата от всички атомни електроцентрали на САЩ енергия до 25% към 2025 година. Днес този дял е 16,5-17%. Американците говорят за опасността от атомната енергетика, като дават за пример Чернобил и Фукушима. Но при това премълчават фактите за сериозни аварии на своя територия.
България в близко бъдеще надали ще може да живее без атомна енергетика, - каза за вестник „Известия” завеждащият катедрата по световна икономика и политика към Висшата школа по икономика Максим Братерский. - Сега страната е принудена да купува електроенергия от чужбина, от Турция. Не бих искал да правя паралели, но в неотдавнашната си инаугурационна реч Барак Обама специално подчерта: „Купувайки вносна ненергия ние даваме 700 милиона долара на ден на нашите врагове”. Наистина, в тази грозна история прекалено явно се виждат интересите на основния геополитически конкурент на Русия.
http://bulgarian.ruvr.ruПо същата тема
 |
Парламентът ще реши съдбата на българската АЕЦ „Белене” |
|
За нова ядрена мощност са 61 на сто от гласувалите българи |
|
“Бойкометърът” показва едва 11 процента |
|
Eсперти и учени в защита на проекта АЕЦ “Белене” |
|
Социолозите: мнозинството българи ще гласуват за нова АЕЦ |
|
Сагата АЕЦ “Белене” преди епилога |
|
Всенародно допитване за АЕЦ “Белене” възможно до края на март |
| Петър Бочуков | 28.01.2013, 10:55 |
|
| Фото: EPA |
Обществените настроения, предшествали референдума бяха силно политизирана и изпълнена с остри, често граничещи с агресия дебати и публични спорове в парламента и в медиите - за цената на АЕЦ “Белене”, чийто строеж бе спрян миналия март от правителството на ГЕРБ, за нейната ефективност, за опасностите, които крие земетръсния район, в който се намира лицензираната площадка и т. н. Аргументите на подкрепяните отвън противници на строителството на нова ядрена централа, бяха в широк диапазон – от трагедията във Фукушима и изтеглянето от проекта на потенциалния инвеститор – германската компания RWE - до идеята за изграждането на седми реактор в АЕЦ “Козлодуй”, където се произвежда атомна енергия от 38 години насам и където в момента работят два хилядника – пети и шести блок.
В самото навечерие на референдума Европейската комисия отново опроверга повърхностните приказки на лидерите на ГЕРБ, че вместо АЕЦ “Белене” ще се строи нов – седми блок в АЕЦ “Козлодуй”. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че до момента българското правителство не е изразило пред Еврокомисията намеренията си за нов блок в старата централа. "Ако България реши да строи нов реактор в Козлодуй вместо в Белене, то трябва да уведоми за този инвестиционен проект Европейската комисия, която ще проучи всички негови аспекти съгласно договора за Евроатом", каза той пред Mediapool. Преди пет години ЕК даде положително становище за проекта АЕЦ "Белене".
"Това гласуване само по себе си представлява вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев. Вот, който е даден не от българския парламент, а от българските граждани. Хората, които гласуваха, показаха, че отхвърлят авторитарното управление на страната. Независимо дали гласуваха "за" или "против", те казаха "да" на демокрацията и нейните ценности и показаха зрелост, гражданско самочувствие и активност”.
ГЕРБ се опитват да омаловажат резултатите от референдума, тъй като за да бъде валиден. в него е трябвало да участват толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. – 4.3 милиона. В случая обаче има малка, но много важна подробност - въпросът формулиран от Националния инициативен комитет по отношение на АЕЦ "Белене" се връща за ново обсъждане в парламента щом в допитването са участвали над 20 процента от общия брой на избирателите, и ако над половината от тях са казали "да”. Точно това се случи на референдума. Според закона, преобладаващият отговор се оформя като проекторешение на Народното събрание и влиза за разглеждане от депутатите. Така че сагата за българската ядрена енергетика продължава...http://bulgarian.ruvr.ru
По същата тема
|
“Бойкометърът” показва едва 11 процента |
|
Eсперти и учени в защита на проекта АЕЦ “Белене” |
|
Социолозите: мнозинството българи ще гласуват за нова АЕЦ |
|
Сагата АЕЦ “Белене” преди епилога |
|
Всенародно допитване за АЕЦ “Белене” възможно до края на март |
|
Появи се частен инвеститор за АЕЦ “Белене” |
|
Предоставянето на българските ВЕЦ на "Росатом" е шанс за доизграждане на АЕЦ "Белене" |
Ако имате по една ябълка и ги размените с приятел, пак ще имате по една ябълка, а ако и двамата имате по една идея и си ги обмените и двамата ще имате след това по две идеи. Ако сте японци, идеите и реализирането им ще ви обединят.
Стига човек да иска да се огледа, винаги може да намери точното място, където да намери поне една добра идея, как да бъде полезен. Ето няколко японци, които не ги смущава поройния дъжд и са решили да изчакат реда си пред една временно разпъната в днешния ден палатка на японския Червен кръст, за да дарят доброволно и безплатно кръв за нуждаещи се. “Да си кръводарител, ти трябва само малко повечко любов”, независимо японец ли си или българин:
1.
Никой не може да направи всичко, но един може да направи нещо: напоследък забелязвам, че до самите входове на универсалните магазини, на стените има вградени малки отвори и в тях всичко необходимо за оказване на Първа помощ на посетител, получил удър или с остра сърдечна криза. Има съвсем кратка и точна инструкция. Има и сателитен телефон с бутон за Спешна бърза помощ, за най-близката болница, вода, кислородна маска, апарат за кръвно налягане, и пр.
2.
Не смятам, че дълголетието в Япония се дължи само на добрата храна и здравеопазване. В основата лежат добронамереността, премерената любезност, отзивчивост:
На бейзболния мач в препълнения стадион "Токио Дом" мястото ми се оказа до достолепен и словоохотлив 89 годишен японец. Пред него - семейство с дъщерята им. Бащата стана, обърна се към нас, поклони се на възрастния ми съсед и се извини, че заради по-високия си ръст, може да му попречи да гледа мача и със съпругата си размениха местата.
3.
Тук, в това малко японско градче, каточе ли няма разногласие между душа и съзнание: християнската църква, болницата, хосписа и огромния подържан парк с вековни дървета и пъстроцветни храсти - за съприкосновение, размисъл и разговор с природата:
4а.
Японски хоспис:
4б.
Болницата до хосписа и началото на парка:
4в.
Между тях старинната действаща християнска църква:
4г.
Някои полудишат, полу се движат, полуработят и полуобичат, живеят ден след ден като полумъртъвци, защото безкрайно се страхуват от смъртта и гробищата. Това не може да се твърди за японците.Следва един обикновен японски Обреден дом с парка и паркинга към него:
5.
Тишина, чистота, подреденост още от входа на Обредния дом:
5б.
| 31.01.2013, 21:14 |
|
| Фото: EPA |
В четвъртък в деловите кръгове на лондонската нефтена борса заявили, че през декември миналата година бил фиксиран неочакван ръст на износа на нефт от Иран, който достигнал 1,4 млн. барела в денонощие.
Никога от момента на въвеждането от Европейския съюз през юли 2012 година на ембарго на износа на нефт и нефтопродукти от Иран, износът на „черно злато” от страна-членка на ОПЕК не е достигал толкова високи показатели.
http://bulgarian.ruvr.ru
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
