Разследването на една от най-загадъчните трагедии на миналия век – гибелта на първия космонавт на планетата Юрий Гагарин – може да бъде възобновена, “по силата на новооткрити обстоятелства”. За възобновяване на следствието настоява бившият авиационен техник на руските ВВС Игор Кузнецов, който през 1968 г. е изяснявал причините за катастрофата на самолета на Гагарин Миг-15.

Разгледани са немалко версии около причините за аварията, но на главния въпрос – какво се е случило със самолета и екипажа в последните 68 секунди на полета – отговор няма. Кузнецов дълги години събира материали за трагедията. За изминалите години техническият прогрес се придвижил далеко напред, но Игор вече е проанализирал данните от съвременна гледна точка. Изводите, които направил, са наистина сензационни: Гагарин и другия пилот Серьогин в момента на падането на самолета са се намирали в безсъзнание, затова и не са могли да предотвратят удара със земята. А вината за това е в незатворения от някой вентилационен кран в кабината.

На 27 март 1968 г. полковник Серьогин, като инструктор и проверяващ самолета Миг-15, излита заедно с Гагарин. Този полет е последния за тях. Щателните изследвания на мястото на падането на самолета и огромния обем събрани материали нямат аналог в световната практика при разследване на авиокатастрофи. Около мястото на падането на самолета са събрани около 90 % от останките на катастрофиралия самолет, а обикновено необходимия процент е 60. Открити са части и от тялото на мъртвия Гагарин също е открита – дланта на лявата му ръка и част от крака му. Дланта е била открита в останките на левия панел на първа кабина. Сред останките са намерени и част от обувка и ходило на Гагарин.

Медиците се оказали в изключително трудна ситуация – от тях изисквали да установят кой от пилотите е управлявал самолета в последния момент. Точният анализ на намерените ходила от обувки не позволявали да се направи изводът, че самолетът е бил управляван от Серьогин.

На 18 август 1968 г. държавната комисия на СССР направила заключение и подготвила текст за публикуване в печата. Но официално документите така и не били публикувани. Започнали събитията в Чехословакия, СССР въвел войски там, и вниманието на обществеността било отклонено от темата за Гагарин. Но фактите си оставали факти: разследването така и не довело до отговор на главния въпрос – кой е причината за катастрофата? Когато за това – още през май 68 г. – доложили на ръководителя на комисията Дмитрий Устинов, той възкликнал: “А вие какво мислите? Някаква нечиста сила ли е предизвикала катастрофата?” И продължил работата на комисията още три месеца.

Първите 20 години мъглата около катастрофата на самолета на Гагарин фактически била пълна. Материалът, събран от държавната комисия, видял бял свят едва през 1987-1989 г. в статиите на проф. Белоцерковски. На него, заедно с космонавта Леонов, му разрешили да се запознае с отчета на комисията. Професорът изложил една от многобройните версии, които подкрепила някога и държавната комисия, но също липсвали факти.

Държавната комисия повела безпрецедентни по обем и дълбочина разследвания – казва Игор Кузнецов, – но препъни камъкът, на който се натъкнали и спрели работата, била невъзможността да се получи достоверна информация за аварийния участък от полета на самолета – от момента на последния радиообмен на екипажа с ръководителя на полета до момента на блъскането на самолета със земята. Тези последни 68 секунди от полета и до днес си остават неизвестни.

Оказало се, че тогавашните научни умове и практици нямали достатъчно знания. Някои параметри, факти, показанията на приборит не можели да бъдат обяснени от специалистите. И едва днес се оказало възможно да се разбере всички, за което свидетелстват фактите. Игор Кузнецов определил най-главното – траекторията и параметрите на движението на самолета на Гагарин в аварийния участък на полета.

Знаейки как се движил самолета в този участък, станало възможно да се разбере причината за аварийната ситуация, да се оценят действията на летците, да се определят факторите, които довели до трагичната развръзка, да се възстанови реалния маршрут на полета на самолета от излитането му до точката на сблъсъка му със земята.

Това, че кабините били разхерметиризирани, било установено още от държавната комисия. Кранът на вентилацията на първа кабина, на Гагарин (в самолета имало само 2 крана, в първа и във втора кабина), бил отворен на 48%. Това означава, че кабината не е била херметизирана от самото начало на полета. Летците, разбирайки това, могли да издигнат самолета само на 2 000 метра – по показанията на приборите. Те, видимо, са узнали това, когато са правели маневри на височина 4200 метра. Установявайки, че са попаднали в извънредна ситуация, летците започнали да действат съгласно инструкциите. Както тогава, така и сега те са били задължени да прекратят изпълнението на задачата, спешно да снижат височината на полета до 2 000 метра и да се върнат на летището.

Траекторията показва, че Серьогин и Гагарин направили точно това – маневрирали, за да снижат спешно височината на полета. Летците решили да обърнат самолета на 320 градуса, т.е. да завият наляво. Но направили завой само на 180 градуса. Това се обяснявало лесно – от лявата страна на височина 3 000 метра имало друг учебен изтребител Миг-15. Серьогин и Гагарин знаели, че към него е опасно да се лети – можели да се сблъскат. Те не можели веднага да се спуснат – там долу скачали парашутисти – летците-космонавти под ръководството на Алексей Леонов. Леонов тогава казал: “Нашите летят!” И се оказал последния, който чул самолета на Гагарин.

Може със сигурност да се каже, че маневрата за пикиране е била направена от Серьогин, за да понижи височината на самолета, – казва Игор Иванович. – Той я направил енергично. Гагарин още не бил подготвен за изпълнение на подобна сложна маневра. Само при този вариант за снижение на височината приборите биха показвали това, което било установено след катастрофата.

А по-нататък се случило непонятното – самолетът тръгнал надолу (уредите потвърждавали това) и не пикирал. Всички се изненадали – защо опитният Серьогин не направил опит да избегне катастрофата? Нито на 2 000 метра, нито в непосредствена близост до Земята. Експертите от държавната комисия сметнали, че летците късно са се опитали да издигнат машината. Сега вече с увереност може да се каже, че никакви опити не били предприемани.

Какво се случило?

Летците се намирали на височина 4200 м в нехерметизирана кабина повече от 6 минути, кислородни маски не използвали – това установила комисията. Следователно, може да се говори за кислороден глад (хипоксия). За тези 6 минути пилотите имали свръхнатоварване. А след това започнали бързо да се снижават, а свръхнатоварването продължавало да расте.

В нехерметизираната кабина налягането растяло равинообразно. Може да се твърди, че в първите 5-7 секунди летците получили т.нар. аеродинамичен удар: налягането в кабината растяло със скорост 9-14 мм в секунда, защото вертикалната скорост била 140-150 м/с – това показвали приборите. Представете си само, че летите със самолет -  ушите заглъхват при снижаване с 5-7 метра в секунда. А тук става въпрос за 150! Последствията от аеродинамичния удар може да бъде оглушаване или смъртен изход. Има основание да се предполага, че за първите 3-7 секунди пилотите са загубили работоспособността си и самолетът е полетял към земята в неуправляем режим. А след още 22 секунди той се разбил.

Само през 1991 г. медиците успели да установят следното: ако летецът е бил в безсъзнание, съзнанието се възвръща след 5-15 секунди, способността да се оценява обстановката – след 15-20 секунди, двигателната активност и способността да се управлява самолета – след 30-120 секунди. Гагарин и Серьогин просто не са имали достатъчно време да дойдат на себе си и да хванат управлението на самолета в ръцете си. Игор Кузнецов смята, че полуотвореният вентилационен кран в първа кабина (който е бил причина за разхерметизирането) и високата вертикална скорост при снижението в пикирането в никакъв случай не могат да се смятат за вина на екипажа. Кранът е можел да бъде отворен и от техник, и от пилот, летяли на същия самолет преди Гагарин.

Може да се предполага, че Гагарин не е пипал този кран. Летците възприели разхерметиризираната кабина като неизправност на авиотехниката и по-нататък действали строго по инструкции, – резюмира Игор Иванович. – А инструкцията от онова време не ограничавала големината на вертикалната скорост за снижаване при подобна ситуация. Ограниченията били въведени чак през 1975 г. – не повече от 50 метра в секунда (а те се снижавали със скорост 140-150 м/с). Ограничението действа и до днес. Опасността от съвкупното въздействие на височинните фактори при полета върху организма тогава също не била толкова очевидна, както днес.

Махмуд Ахмадинеджад. Снимка: архив, Reuters

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад заяви, че е готов да стане първият ирански космонавт, съобщи агенция ИРНА, цитирана от ДПА.

"В името на научния прогрес на нашата страна аз съм готов дори да пожертвам живота си и да стана първият ирански космонавт", заяви Ахмадинеджад, цитиран от ИРНА. По думите му Иран ще изпрати първия си астронавт до четири или пет години.

Насилието и извънредно законодателство в Египет. Френски войски, сражаващи се с ислямистки бойци в Мали. Смели радикали, нападнали завод за газ в Алжир и оставили след себе си десетки жертви. Всяко от тези събития предизвиква на Запад пристъпи на отчаяние по повод непредвидените последствия на “Арабската пролет”.
Притесненията във връзка с тези събития най-силно се усеща в Сирия, където терористите са силно обезпокоени от това, че САЩ и техния кръг могат да ги използват в качеството на предлог, за да не предоставят на метежниците всичко онова, за което те ги молят от дълго време – подкрепа от страна на Запада под формата на оръжие и налагане на безпилотна зона, което неотдавна помогна на НАТО да свали либийския ръководител Муамар Кадафи.
“Те не се нуждаят от бързо падане на режима, защото това ще създаде огромна черна диря, хаос, – твърди Амр Ал-Азм, сирийски дисидент и професор в Шонийския държавен университет, който в миналото е работил като съветник в правителството на Сирия. – Вместо това те предпочитат постепенно да обезсилят режима, за да го поставят на масата на преговорите, в края на краищата”.
Заедно с това, страховете на американците по повод добре въоръжените джихадисти, завладели властта в страната, постепенно започват да избуяват, което, по думите на Азм, е в резултат от недостатъчната подкрепа на международната общност за действията на умерените и организираните групировки на метежниците. “Тях никой не ги поддържаше, – казва той. – След това дойдоха ислямските групировки, те имаха оръжие, те имаха пари, затова хората постепенно започнаха да минават на тяхна страна. Днес именно те се разпореждат в страната”.
Америка вече заяви за своето нарастващо притеснение по повод дейността на една от джихадистките групировки – Джабхат Ал-Нусра – която спечели сериозно влияние при борбата си със законното правителство на Сирия. В края на миналата година американското правителство обяви Джабхат Ал-Нусра за терористична групировка, напомняйки за връзките й с Ал-Кайда. Тази стъпка предизвика съответна реакция от страна на опозицията: протестиращите открито заявиха за своя гняв по отношение на Америка и за своята подкрепа към тази ислямистка групировка.
Много ислямисти настояват за това, че те планират да се върнат към нормален живот, когато войната завърши, и отхвърлят твърденията за разширяване на кампанията си извън пределите на Сирия. Един терорист разказа за това как е пресякал границата с Ирак, за да се сражава с американците по време на войната, а когато тя е приключила, той се завърнал в родината си и получил юридическо образование.
Отпивайки чаша чай в турския граничен град Рейханли миналата седмица, този метежник, който действа под името Абу Ислам, каза, че е влязъл в Джабхат Ал-Нусра след началото на терористичните действия срещу правителството и е излязъл от нея, за да оглави своя собствена ислямистка група в родната си провинция Хама. По неговите думи, той и до сега се смята за член на Джабхат Ал-Нусра, но няма намерение да продължава джихада след падането на правителството на Асад. Вместо това, заявява той, ще се опита да работи като юрист. “Свърши ли всичко, хората ще сложат оръжие”, – добави той.
В същото време, по-светски настроените метежници все по-често се изказват притеснено за растящото влияние на ислямистите. Абу Мохаммед Ал-Курди, командващ терористична група покрай Дамаск, смята, че джихадистите вече са получили реална власт над Сирия. Освен това, той повтаря твърдението, че недостатъчната подкрепа на Запада задълбочава проблема. “Това разтваря широко вратата за радикалните групировки, защото те имат свои собствени източници за финансиране, – казва той. – Необходимо е да се попречи попадането на оръжие в ръцете на лоши хора”.
Той добави, че неговите бойци предприемат някакви незначителни стъпки, за да не допуснат изпадането на страната в хаос, ако законното правителство на Асад падне. Направил е опис на оръжието на всеки боец и, след войната, тези, които не желаят да влязат в армията, ще трябва да предадат въоръжението си.
Но, никой не вярва, че хаосът ще заобиколи Сирия, ако Асад падне.

Етикети: българи, българия, заплаха, Израел, Иран, конфликт, НАТО, Русия, САЩ, Сирия, Трета световна война

САЩ готов да удари Иран! Трета световна война ще има! След като Израел вече направи атака срещу военен конвой с ракети с химическо оръжие, сега е ред на американците да подкрепят своите съюзници.

Лично израелският премиер Бенямин Нетаняху помоли САЩ за намеса в конфликта, след като Иран обеща ответен удар и то изненадващ. Санкциите срещу най-мощната държава в Близкия Изток явно не помагат, твърдят от Израел. Те вече имат специална военна база, от която ще се ръководят бойните действия.

САЩ и компания ще направят удар срещу ядрените обекти на Техеран за да спрат развитието на военната програма на врага. По думите на Нетаняху, единствено велика сила като щатите може да се противопостави на опита на Иран да се превърне в ръководен фактор на планетата.

САЩ готов да удари Иран

“Ааката трябва да се извърши преди Иран да е готов да произведе атомна бомба. В противен случай Техеран може да отвори огромни проблеми на целия свят”, заяви израелският премиер.

Бомбардировки върху ядрените обекти Иран наистина могат да доведат до Трета световна война, която този път няма да бъде конвенционална. В нея може да бъдат използвани и атомни бомби, а това да причини огромни щети на човечеството и на Земята.

„Днес е празникът Сретение Господне – Среща с Господа, а ние имаме среща с Ваша милост, обърна се към премиера архиерейският наместник на Разград отец Георги Георгиев.“

Повръща ми се от подобни сцени, но те са факт …

Това се случи на церемония по откриване на ремонтирани отделения в местната болница в Разград, където бистришките тигри играха с шампиона „Лудогорец“ …

Репликата изрече отец Георги по повд връчване на премиера иконата на Св. Цар Борис Михаил Покръстител. Причината бе дарение от 32 000 лв., което по разпореждане на Борисов ГЕРБ направи за втора православна църква в Разград преди няколко месеца. Борисов получи и покана за полагане на основите на новата църква, тя бе повод и за други изцепки в този ден.

Макар и леко изненадан от попските откровения премиерът пожела на разградчани да излизат здрави от болницата.

Борисов обяви, че до края на април 36 български града, сред които и Разград, ще получат по 5 милиона лева за проекти за устойчива градска среда. На посещението в Разград с него бяха регионалният министър Лиляна Павлова и здравният Десислава Атанасова, която разреши на болничното ръководство икономиите от проектите, които болницата е реализирала – 130 000 лв., да останат в бюджета на лечебното заведение. Парите ще са за още ремонти и нова апаратура. Нов компютърен томограф, ремонтирани четири отделения и саниране на основната болнична сграда са реализираните досега проекти на стойност над 4 милиона лева.

Визитата бе съпътствана с изключителни мерки за сигурност. Районът около болницата, която се намира в градския парк бе ограден с ленти, всички гости на церемонията преминаваха през скенер. За опасни предмети бяха проверявани и посетителите на пациенти в болницата.

Интересно ми е дали поп Георги е чел и осмислил някога Десетте божи заповеди, от които една нарежда да не си правим кумири…

Явно обаче в БПЦ може всичко, митрополити агенти на ДС а може би и такъв ще си изберем този месец и за нов патриарх, както и угодничене на свещеници срещу пари от дарения …

Прости им Господи, те не знаят какво правят …

Екип „Под лупа“

 http://burgas-podlupa.com

Сайтът Болканлийкс, който е свързан с Уикилийкс, разпространяващ секретните грами на американската дипломация, публикува документ и досието за вербуване на Бойко Борисов.

Агенция БГНЕС публикува без редакторска намеса пълния текст от разследването, което е качено в сайта "Биволъ". БГНЕС публикува също така факсимиле на документите.

На 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП, като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с "оперативно интересни лица". Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент-информатор, заведено му е "картонче" и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник.

Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно получаване на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks. Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява. Да се търси източникът е безсмислено. Подчертаваме това, заради българските данъкоплатци, които финансират богато ДАНС и сектора "Компютърни престъпления" на ГДБОП в името на една много спорна сигурност.

Ако срещнеш Буда - вербувай го!

Документът е изготвен в началото на "Виденовата зима". Малко по-късно страната влиза в хиперинфлационна спирала. Официалните заплати, включително и в МВР, достигат невиждани нива от 5-8 долара и държавата е буквално в ръцете на престъпността. Докато мизерията сковава България и хората излизат на улицата, за да изгонят проваленото социалистическо правителство на Виденов, "оперативно интересните" личности като Борисов продължават да печелят милиони в зелено.

Оперативният отчет на секретните сътрудници е система създадена по съветско време и работи като своеобразна звънчева система. След като сътрудникът е регистриран, всеки сигнал за него или опит да бъде разработван от друга служба, стига задължително до неговия водещ офицер, който стопира разработката. По време на прехода тази система има и друго предназначение - опъва безотказен чадър над престъпниците от корумпирани офицери **. Именно това се случва с Бойко Борисов. Нещо повече. Впоследствие вербовчикът на Борисов става зависим от своя агент, назначен е за служител в "Ипон" и израства в кариерата, благодарение на лицето, което е вербувал.

Тео и Буда - Генезисът

През 1993 г. Бойко Борисов регистрира фирма заедно с Алексей Петров. Наричат я "Будоинвест. Самият Борисов твърди, че тази фирма никога не е развивала дейност. Името обаче е интересно. Дали са имали предвид инвестиция в "пътя на духа" (яп. budō) и по-точно в бойните му измерения като каратето, в което Борисов и Петров са партньори? Дали прочитът на офицера от ЦСБОП е дал името на делото "Буда" от 1996 г., или пък фирмата е кръстена на друго дело, отпреди нейното създаване? Но "Будоинвест" не е единствената фирма с участието на Борисов с "култово" име.

Година и половина преди да бъде вербуван Борисов, в края на март 1995 г., антимафиоти пратени от София удрят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие, собственост на фирма "Тео Интернационал". "Тео" на старогръцки означава божество. Акционери в "международните" дела на въпросното "божество" са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Румен Николов - Пашата, Ангел Бончев от Литекс, Емил Райков (агент "Кънчев" на ВГУ на ДС) и други "оперативно интересни" личности. На 25 март 1995 е започнато досъдебно производство срещу фирмата, но делото е смачкано с помощта на Георги Пенев - шеф на полицията в Бургас и близък приятел на Бойко Борисов.

През ноември същата година публикация на Капитал е фиксирала Бойко Борисов и Румен Николов - Пашата на парти по случай рождения ден на СИК, където "духнали свещичка под звуците на роял". На партито Борисов е бил в ролята на прессекретар и е развеждал журналистите, държани все пак зад кордон, за да не попречат на старателната режисура на празника.

Няколко дни по-късно, на 9 декември 1995 г. Пашата и Борисов влизат в управителния съвет на "Тео" където дотогава са само акционери. Заседанието се провежда на адрес Раковска 209, на който са регистрирани и други фирми на Борисов и Цветелина Бориславова. На 31 май на следващата година те излизат от борда на фирмата и са заместени от други "божества" на престъпния бизнес - Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев (Първа частна милиция). Неофициално се знае, че контрабандата е продължавала през цялото това време, а чадърът над "Тео" е идвал от "високо място".

Все пак срещу фирмата започва досъдебно производство за контрабандата и съдебна процедура за невърнати милиони на ПЧБ. Ударът обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупреден предварително, че предстои да бъде арестуван. С изчезването на Райков, пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в "Тео". По оперативна информация от наши източници Райков неколкократно се е връщал в България и е осъществявал преки контакти с Борисов, който му е съдействал да си поднови паспорта. Тази информация косвено се потвърждава от факта, че Райков присъства в избирателните списъци, за което Биволъ вече писа.

Като главен секретар в МВР Борисов се отблагодарява и на Георги Пенев. Пенсионира го с почести и го назначава на поста регионален директор на ИПОН в Бургас. Историята с участието на Борисов в контрабандата е напълно покрита и забравена. Повтаря се симптоматичната схема: разработваният престъпник става работодател и шеф на разработващия го офицер на МВР. Но без съмнение още през 1995 г. в ЦСБОП са регистрирали "обекта" Борисов и са започнали да го следят.

Борисов на повод в "Шесто"

Предложението за регистрация на секретния сътрудник Бойко Борисов е подписано от оперативен работник обозначен като НБ-22. С него се е съгласил (но подпис липсва) колегата му НБ-20. Предложението е утвърдено от началника на сектор "НБ" в ЦСБОП - подполковник Спас Спасов. Това е и единственото име с подпис в документа.

Тук трябва да се припомни, че ЦСБОП всъщност наследява голяма част от Шесто управление на Държавна сигурност. Почти всички офицери в службата са бивши "шестаци". Такъв е и подполковник Спас Мирчов Спасов, разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010. След промените кадровият разузнавач от Шесто управление на ДС работи в МВР като началник на сектор от 26.03.1990 г. до 04.03.1997 г., после като началник на направление от 04.03.1997 г. до 19.11.1997 г. Освободен е от ЦСБОП на 48 годишна възраст от тогавашния директор Кирил Радев. Причината: подпомагане на групировките и теч на информация от службата към тях.

От март 2000 Спас Спасов работи в управата на фирма свързвана с Алексей Петров - "Спартак Секюрити" (предишни имена "Виктория Инс" и "Спартак Живот"), става ясно от Търговския регистър. Съсобственик във фирмата и неин прокурист в периода 2007-2009 г. е бил Антон Петров - Хамстера, считан за дясната ръка на Алексей Петров и обвиняем за отвличания по делото "Наглите". От 2005 г. Спасов е и в управителния съвет на Спартак Интер Холдинг - С.И.Х., където мажоритарен акционер е "Лев Корпорация".

Проверката на Биволъ установи, че подписът на оперативния работник с код НБ-22 принадлежи на Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Младен Георгиев не е осветяван до момента като офицер от ДС. Той също е отстранен от системата на МВР през 1997 г. за подпомагане на престъпни групировки и изнасяне на информация.

Журналистката Мария Дерменджиева дава следния портрет на Младен Георгиев на базата на изтекли секретни справки от ДАНС:

"Младен Георгиев към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право. След това е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като се твърди, че причина са връзките му с престъпни и силови групировки. Естествено пак "нерегламентирани". И къде отива да работи? Младен Георгиев става изпълнителен директор на "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"- ООД, регистрирана през м. април 1998 г. на адрес: София, ул."Гечкенли" 4. Съсобственици и управители на фирмата са Бойко Борисов, Владимир Петев (бивш офицер от СГУ-ДС) и Васил Калугеров (бивш началник на охранителна полиция в СДВР). От справката на Папалезов е видно, че когато Борисов става главен секретар на МВР, Георгиев отново е върнат в министерството, при това се издига и до поста заместник-началник на Инспектората. Но "нерегламентираните" контакти отново му подпалват чергата, щом като е образувана разработка срещу него от "Вътрешна сигурност"... Твърди се, че именно той в началото поддържа контактите с братя Галеви. Става "жега" и хайде в ДАНС. А сега след приемането на промените в Закона за ДАНС се очаква Младен Георгиев да заеме новосъздадената длъжност главен секретар на агенцията. "Нерегламентираните" услуги се награждават с регламентирана служба."

(Мария Дерменджиева, "Кой е по-по-най агент" в. Гласове 01.11.2009) Справката на Папалезов може да бъде видяна тук.

Биволъ потвърди и от два други източника, че съкращението "НБ" според номенклатурата на ЦСБОП обозначава направление "Терор", сектор "Вътрешен тероризъм" ("Външният тероризъм" се обозначава с "НА"). Tака нареченият "Терор" всъщност работи основно по контрабандните канали и организираните престъпни групи. По това време с "вътрешен тероризъм" се занимават силовите групировки на мутрите. Именно те тероризират страната, обикновените граждани в нея и особено тези, които успяват да постигнат нещо не благодарение на съмнителни обвързаности и задкулисни сделки с властта, а с талант, енергия и интелект, най-вече това са честните предприемачи у нас. "Вътрешен тероризъм" са групировките, осуетяващи нормалната икономическа дейност в границите на България, гражданските свободи и всяка спонтанна проява на активност и воля за живот.

Тъкмо досието "Буда" е документът, който дава субстанция на подозренията за "нерегламентираните услуги", които се извършват от "бандита-сътрудник" Борисов. Неясно остава кой за кого е работил. Дали организираната престъпност е "помагала" на службите, или обратното? Събитията разкриват хронологично една картината на пълна симбиоза на държавата и мафията, в полза на последната, която хронологично протича така:

1. Вербовчикът, под зоркото око на ДС, прави бандита специален сътрудник и така опъва чадър над бандитските му дела.

2. Вербовчикът се заиграва с бандитите, разкрит е, и е изгонен от службите заедно с шефа си - агент на ДС.

3. Вербуваният бандит (Борисов) назначава вербовчика (Младенов) за шеф в бандитската си фирма (ИПОН).

4. Низвегнатият шеф на вербовчика (Спасов) започва работа във фирми на друг вербуван бандит (А. Петров);

5. Бандитът става шеф на МВР (Борисов) и прибира под крилото си вербовчика (Младенов).

6. Бандитът става шеф на цялата държава, членка на НАТО и ЕС, а неговият вербовчик е втори човек в най-мощната секретна служба на тази държава (ДАНС).

Вече няма шанс никой да бъде разкрит и да бъде изгонен... /БГНЕС

Бойко Борисов е част от организираната престъпност и затова е бил вербуван от ЦСБОП.

• Македония-
• лъжи-
• евреи-
• депортация

ШРИФТ

ПЕЧАТ

Коментар на Спас Ташев

На 2 февруари македонската телевизия „Сител” излъчи „ексклузивен” репортаж, озаглавен „Българско участие в депортацията на евреите”.  В материала се твърди, че в нацистките архиви са намерени нови документи, които ясно показвали, че българските власти не само са знаели, но са организирали транспортирането на македонските евреи до концлагера Треблинка.

Какво показват "новите" им документи, разпространени в Р Македония?

Става въпрос не за немски, а за български документи от септември и октомври 1943 г. в които се разглежда заплащането от България на Германия на транспорта на македонските евреи. Фактът, че Берлин е поискал от София да заплати по 250 райхсмарки на изпратен евреин е добре известен. Самата процедура по заплащането е описана в отчета за първото тримесечие на 1943 г, на Комисарството по еврейските въпроси. При внимателен прочит обаче се откриват интересни разкрития. Така например въпреки настояването на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, българска охрана не заминава за Катовице. Поради тази причина именно чрез туристическото бюро "Балкан" комисарството си поисква от Германия да върнат обратно парите. Така че няма никаква българска охрана на депортационните влакове. Българското съучастие е до Скопие. От там до Треблинка нещата се поемат изцяло от германците.

Причината, поради която България заплаща на Германия разходите за път на депортираните македонски евреи е, че депортационните влакове са германски. Запазена е снимка на депортационен влак пред Монопола в Скопие. На него няма надпис БДЖ. Запазена е и друга снимка, на която върху вагона се чете немския надпис Hannover, т.е. за депортацията е дошъл германски влак от Хановер. В доклада на Белев ясно е записано, че депортацията ще се извърши със специални влакове, които ще дойдат от Райха. Самите секретни инструкции на германците са, че охраната и транспорта след поемането на евреите в Скопие и Лом трябва да са само германски. Нацистите не са желаели други държави да знаят на къде се движат депортираните, защото е възможно да разберат каква би била тяхната съдба. В репортажа на македонската телевизия "Сител" обаче пак показаха вагона от музея в Скопие с надпис БДЖ и BULGARIA, който в фалшификат. (Тази снимка, беше употребена и в радио "Дойче веле" или "Юден веле", в клеветническия българофобски материал на отпадъка на човешкия род - Еми Барух! Автора на Независим националистически блог) До миналата година на този вагон стоеше логото на БДЖ във вид на стилизирано крило, което е създадено през 1964 г. и през 1943 г. не е съществувало. След оповестяването на този факт, в Р Македония пребоядисаха надписа, за да наподобява изписването от 1943 г. Не познавайки стандарта на БДЖ, и за сегашният надпис е лесно да се докаже, че в фалшив.

Репортажът на телевизия „Сител” показва, че в македонските обвинения срещу България се появяват все повече пукнатини. В Скопие доскоро твърдяха, че ЕДИНСТВЕНО България е виновна за депортацията и смъртта на македонските евреи, че с български влакове и с българска охрана те са изпратени за Треблинка. Чрез твърдението за българско участие, за първи път в Скопие се признава, че има и други участници. В конференция на Българския хелзинкски комитет в края на 2012 г., в присъствието на представители от Р Македония, ролята на България бе охарактеризирана като на съучастник. Наличието на съучастие обаче постави въпроса за ролята и на другия участник, в случая Германия. За да прехвърлят отговорността върху България, в Скопие упорито отказваха да се занимават с този факт. На всеки изследовател обаче е ясно, че едва след неговото анализиране ще може да се даде обективна оценка, при която разграничат понятията вина и отговорност и да се определи степента за всеки конкретен съучастник. А те не са само България и Германия, защото германските депортационни влакове преминават например през албанска и сръбска територии и това е съгласувано със съответните власти. Още повече, че депортираните македонски евреи са югославски поданици, чийто суверен е Германия по силата на подписаната на 17 април 1941 г. капитулация на Югославия. А че сръбските власти активно съдействат на депортацията личи и от факта, че за депортацията на беломорските евреи Белград през март 1943 г. изпраща в Лом три югославски парахода: „Караджордже”, „Войвода Мишич” и „Цар Душан”.

Репортажът на телевизия „Сител” показва, че чрез подбор на отделни документи и тяхното превратно тълкуване извън контекста, в Р Македония ще продължи антибългарската кампания по въпроса за трагичната съдба на македонските евреи.

14 Януари, 2013

автор: frognews.bg

39 Коментари

6597

В последно време коментарите и напрежението около числото 666 нарастват. Самото число, като съчетание от цифри, е безобидно, защото на никого не прави впечатление, например, 666 страница на книга или номер на дълга улица. Но когато става върпос за това число, като символ, указан в Библията, нещата се променят.

Следва да разбираме, че срещу човечеството водят война тези евреи, които не вярват в нашия Господ Иисус Христос и поради това считат, че пророчествата от Стария Завет не са изпълнени. Те ще се прлъстят, като направят свой месия антихриста, с чиято помощ се надяват да покорят целия свят. За тях числото 666 не е случайно, а е свещено... Затова те с такова упорство не искат да се откажат от него и се стараят да го внедрат навсякъде; с това те преследват своя национален интерес, налагайки древното данъчно число 666, като знак на поробване на подчинените народи.

Иисус Христос е дошел в първото Си пришествие. Него са Го видели, чували и са се докосвали до Него. Хората са го видели разпнат, възкръснал и възнасящ се на небето. За всичко това е написано в Новия Завет и четейки там, се убеждаваме, че Той е истинският Бог.

"При първото Христово пришествие дяволът предполагал, че като разпнал Господа, той ще Го унищожи. Но напротив, той не го унищожил. Дяволът се зарадвал за момент, когато Го приковал на кръста, но точно тогава на дявола било нанесено най-голямото поражение. Защото Христос "смертию смерть попра". Чрез смъртта си Той потъпкал смъртта, бобедил смъртта, слязъл в ада, проповядвал на мъртвите от века, възкърснал от мъртвите и така Той ни дарява вечен живот и възкресение.

И така дяволът претърпял поражение. И по този начин доказал, че последната дума в света, не е на дявола, а на Христос. Дяволът създава безредици, и на някои се струва, че той господства, но в края на краищата, не той господства. Господства Христос.

Всички видяхме, какво стана с комунизма. 70 години тирания и страшни гонения. И какво виждаме, те не можаха да разрушат православната вяра. Тя победи тези гонения и съществува. Но кой е победителят? – Христос. Той победи, Той побеждава и ще побеждава винаги.

Ето какво казва по този въпрос архимандрит Георгий, игумен на монастира на преподобни Григорий, в своя беседа (в двора на манастира, Нова Мармара Халкидис,9.09.1997 г.). " Но когато някои антихристи използват числото 666 нарочно, за да осквернят християните, ние не трябва да приемаме това. Ние знаем, че те го използват, само за това, че то е символ на дявола. Когато това число се използва не злоумишлено, това нас не ни безпокои. Но когато то се използва с нарочна цел, това ни безпокои изключително много.

Възложих на някои отци от нашия манастир, специализирали се по-рано в областта на информатиката, послушание, да изследват научно въпроса за штриховия код (бар кода), който се поставя навсякъде, даже по продуктите, за да се убедим, дали го има в штриховата система числото 666. Отците се занимаваха с това в продължение на месеци, прочетоха много чуждестранни книги и се убедиха, че действително в два типа штрихова система, го има числото 666. Отците казаха също, че средните две линии може и да ги няма, но компютърът може да разчете числото и без тях, само по двете първи и двете крайни линии. И както изглежда, средните са поставени умишлено, тъй като, щом не са нужни, за какво друго да ги поставят? Поставят ги само и само да се получи числото 666. Следователно е налице лукава цел – да бъдат осквернени християните, да ни принудят, искаме или не искаме, да приемем числото 666.

Това число са го поставили навсякъде, а също и на продуктите. Какво да се прави? Нищо ли да не ядем? В края на краищата постъпваме по икономия, търпим. Разбира се, лошо е. Най-лошото е това, че сега искат да поставят това число и на документите за самоличност. За какво ни е да поставяме на нашите документи за самоличност, това число на антихриста? Ако у нас наистина има демокрация, то са длъжни да се отнасят с уважение към хилядите християни, не желаещи да имат в своите документи 666. Който иска, нека го има. Ние, като православни християни не желаем това.

Това удостоверение ще бъде опасно, не само с това, че на него ще стои 666, но и с това, че с негова помощ ще се съставя, т.н. електронно досие. Това електронно досие също е изобретение на антихриста, защото с негова помощ ще бъдат поставени под контрол милиони хора, с много данни за техния живот. Те ще бъдат зарегистрирани в един огромен компютър, който ще се намира в Страсбург (който отдавна се намира там, и съзнателно е наречен "Звярът" - The Beast!). От там ще могат да налагат на християните всичко, каквото поискат.

Но къде водят тези помощи? Ще ви приведа един пример. Европейският Съюз иска да намали селското население на Гърция до 6 %. За тази цел на селяните се изплащат преждевременни пенсии. За да изоставят земята и маслиновите градини. Всичко да бъде разорено. Защо? За да престане Гърция да живее от своите селскостопански продукти, да започне да проси от европейците, и европейците да започнат да правят с нас всичко, каквото поискат, да ни направят слуги. Те искат да сме слуги, а не независим народ, който, както всички гърци до настоящото време, живее, ползвайки се от плодовете на земята си и от благата, които ни дава Бог. (Целта е - лишаване на хората от собствено производство на храни, и тотален монопол над производството, съхраняването и търговията с храните, с карйна цел – Гладомор!! Защото, както и пише в тайните им протоколи: "Гладът е най-силното оръжие"! Г.С.)

Постепенно, след въвеждането на личните карти, т.е. - персоналните досиета, световните управници по лукав начин ще пристъпят към нанасянето на печатите. С помощта на разнообразни изхитряня ще започнат да принуждават хората да приемат печат на челото или на ръката си. Те ще създадат затруднения за хората и ще кажат: "Използвайте само кредитните карти, парите ще се премахнат". Този който няма карта, не ще може, нито да продава, нито да купува. А от друга страна, ще започнат да рекламират "съвършената система": невидимото за окото изписване на числото 666 на челото или ръката. Същевременно по телевизията ще започнат да показват, как някой взел чужда карта и изтеглил парите му от банката. И непрекъснато ще говорят: "Печатът с лазерен лъч, на челото или на ръката, е по-надежден, понеже номера на печата го знае само неговият притежател. Печатът е съвършената система, защото крадецът не може да ви открадне, нито главата, нито ръката, нито може да ви види номера". Затова сега допускат бандитите и злодеите да действат свободно (като източват чужди сметки, чрез банкоматите!).

– Да. Ето и тук, както виждаш, на човек с добро душевно разположение, но подхвърлен на обиди, често се явяват светците, Пресвета Богородица и Христос, за да го спасят. А колко повече Господ ще помогне, когато нещастните хора ще се намират в такова затруднително положение. Сега ще се разрази бурия и ще настъпи непродължителна диктатура на антихриста-сатана. А после ще се намеси Христос и добре ще се разправи с цялата тази антихристова система, злото ще бъде потъпкано от Него и Той в края на краищата ще го обърне в добро.

• София, България, 31.01.2013 16:42
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 350 пъти
• Коментари: 8

"Предоставянето на улиците на София за изява на неонацисти е отрицание на демократичните традиции", пише в писмото

„В София за 16 февруари е предвидено да се проведе поредният Луковмарш”, се казва в писмо на Соломон Бали от еврейската организация „Б’ней Б’рит „ до президента, премиера, председателя на НС, главния прокурор, вътрешния и външния министър.

Събитието е посветено на паметта на ген. Христо Луков, известен антисемит и привърженик на германските нацисти.
„Предоставянето на улиците на центъра на София за изява на неонацисти е отрицание на демократичните традиции на българското общество, чиято толерантност му дава силата да спре правителството на Богдан Филов да осъществи плановете си за депортацията българските евреи в лагерите на смъртта”, пише Бали.

„Очакваме от Вас, да приложите вменените Ви от законите на страната правомощия и да осигурите недопускането на откритото проповядване на идеите на неонацизма, крайния национализъм и антисемитизъм”, заключава писмото си Соломон Бали.

В средата на месеца той написа писмо по темата и до кмета на София Йорданка Фандъкова. Луковмарш обаче се провежда всяка година в столицата от 2004 г. насам. Тазгодишното шествие е предвидено за 16 февруари от пилоните на НДК.

Снимка: БТА

Организират протест срещу делегатите, които пребиха до неузнаваемост Октай Енимехмедов – нападателят на Ахмед Доган. Протестът "Съд за "делегатите", пребили Октай Енимехмедов" е планиран за градовете София, Варна, Бургас и Пловдив, съобщиха организаторите.

В столицата акцията е насрочена за 12 часа пред сградата на Народното събрание, а в останалите три града всеки от протестите ще бъде пред сградата на Съдебната палата по същото време.

В страницата си във Фейсбук, организаторите на демонстрацията припомнят, че на 19 януари в НДК по време на конференция на ДПС „бяха извършени две престъпления, а не едно”.

„За едното - лицето Октай Енимехмедов е задържан и очаква съд. За другото обаче виновни няма.“, се казва още в съобщение в социалната мрежа.

Хората изтъкват, че не желаят да оправдават действията на нападателя на Ахмед Доган, а осъждат тези на делегатите, които го пребиха.

Исканията на протестиращите са записите от побоя да бъдат прегледани, лицата, нанесли побой над вече не представляващия заплаха Енимехмедов, да бъдат разпознати. Също така анализиране на виковете на делегатите, сред които "убийте го" и "не го оставяйте жив", които могат да бъдат окачествени като подбудителство към убийство.

Протестиращите искат да има справедлив процес, която за тях значи повдигнато обвинение срещу делегатите за побой и хулиганска проява на обществено място.

Организаторите вече разполагат в завършен вид със "сигнал" до главния прокурор Сотир Цацаров, написан от юристи, който ще внесат до деловодството, след като бъде подписан демонстрантите.

Припомняме, че Октай Енимехмедов остава окончателно в ареста. Повдигнати са му две обвинения – за хулиганство и закана за убийство.

http://www.dnes.bg

http://komunisticheski.blog.bg/politika/2013/01/23/lenin-za-lozunga-evropeiski-syedineni-shtati.1045451

"... лозунгът за републикански Европейски съединени щати, поставен във връзка с революционното събаряне на трите най-реакционни монархии в Европа начело с руската, е съвсем неуязвим като политически лозунг..."

"Световни съединени щати (а не европейски) са онази държавна форма на обединение и свобода на нациите, която ние свързваме със социализма – докато пълната победа на комунизма доведе до окончателно изчезване на всяка, в това число и на демократичната държава."

Оказва се, че Жан Моне и Робер Шуман само реанимират в подходящия исторически момент една много по-стара идея: идеята за Съединените Европейски Щати.

Впрочем, само ще вметна, че същата цел - изчезването на монархиите като първа стъпка към изчезването на самостоятелните държави - преследват и Френската революция от 1789 г., и Октомврийската революция в Русия. В Англия и САЩ нещата се развиват по друг, но сходен сценарий. След това идва ред на ОН (ООН), а сега на ЕС или Съединените Европейски Щати, както вчера очерта бъдещето на ЕС, еврокомисарката Вивиан Рединг. (http://dnes.dir.bg/news/vivian-reding-evropeyski-sauz-saedineni-evropeyski-shtati-12896703)

Вижте само една нищожна част от истината по този въпрос:  http://www.youtube.com/watch?v=gkF4Lm8P1_s

Паметникът на Васил Левски в София е вдигнат с участие, че и с дарение от човека, който лично праща Апостола на бесилото. Иванчо Хаджипенчович е ярък пример за онзи вид български политици, които са на линия при всички режими. Ако беше жив днес, той би бил бивш комунист, минал през СДС и НДСВ, който в момента се засилва за скок от ГЕРБ към Кунева.

Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Османската империя. Той е единият от тримата сановници, назначени от султана да съдят заловените след обира при Арабаконак комити. Подписът му стои под смъртната присъда на Левски.

След Освобождението той произнася с нечуван цинизъм следните думи пред строящия се паметник на Апостола: “Ба, по тогавашному ние осъдихме един нехранимайко, който насъскваше покорната рая против вътрешния ред на държавата. А по сегашному излазя, че ние сме прикачили на въжето най-добрия син на България.”

От друга страна, Иванчо Хаджипенчович е отървал много българи от кауша, а на други е облекчил съдбата. Той е виден борец за църковна свобода и има огромни заслуги за българската просвета. Но като повечето богаташи от онова време той е еволюционист - отрича бунта и настоява българският народ да постига целите си бавно, полека и с благоволението на султана.

Роден е в Русе през 1822 г. в семейство на чорбаджия. Завършва право в Париж и после помага на баща си в търговията. Постъпва на служба в местния меджлис, става и капуджи башия (помощник на валията) - титла, която му позволява да носи униформа. Затова Ботев в своя фейлетон “Кои сме ние” го нарича “обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки”.

Какво прави в меджлиса, се разбира от едно писмо до валията от юли 1862 г. Предлагат го за орден, понеже “писмено Ви съобщил добити от него сведения за предполагаеми намерения на някои бунтовници”. Този сервилен и предателски акт  може би е за легията на Раковски и за участници в нея. Като всички български нотабили по онова време Иванчо смятал, че Сърбия подкокоросва българите към бунт срещу султана. Това личи и от друг негов донос - от 1872 г. до Високата порта.

Звездата на Иванчо изгрява през 1865 г., когато Мидхат паша идва в Русе като валия на новия Дунавски вилает. Двамата се сближават не само защото могат да си “хортуват по французки”. В спомените си Стоян Заимов описва Иванчо като “тънък, висок, строен, хубавец – нос орлов клюн, очи игриви, бузи бели-червени, по темперамент сангвиник; стриже се, бръсне се и се носи по пашовски; до известна степен надменен, недостъпен за българите от средна ръка, а пред силните на деня извънмерно приказлив и подлизурлив... владее френски, гръцки и турски, а български говори с някакъв френско-турски акцент”.

С тази своя обществена поза българинът влиза в Общия вилаетски съвет и става съветник на пашата за създаването на общи турско-български училища. Двамата стават и приятели, след като Мидхат паша “изпитва” Иванчо дали е рушветчия и той се оказва на висота.

Иванчо разказва случката на Пантеле й Кисимов и той я включва в своите “Исторически работи”: “Дойде при мене някой кандидат за служба и ме моли да ходатайствам пред валията да го назначи мюдюрин за едно вакантно място и с молбата наедно сложи ми един фишек – 50 лири. Изобличих го и место да взема рушвета му, но и пак подействах, та му се даде някоя служба. Подир някоя година сам Мидхат паша ми каза, че тия 50 лири той ги дал на просителя нарочно, за да ме изпита дали съм рушветчия.”

Когато Мидхат паша се издига до председател на Държавния съвет в Цариград през 1868 г., за член на съвета е издигнат и Иванчо Хаджипенчович. Като висш имперски сановник той се хвърля във вихъра на църковната борба и после се среща с... Васил Левски. Свидетелството за тая среща е от Христо Стамболски, чиито спомени са отпечатани чак през 1927 г. Въпреки резервите (докторът е приятел на Иванчо) и някои анахронизми те са единствените от първа ръка.

 “Господа! Надявам се да сте посвятени в сичките подробности на предприетото от нас свято дело; научих ся че от години вий съчувствате на сички, които съдействат за освобождението на България... (Натоварен съм) да сдуша известни българи за да образуват местни комитети в разни центрове из България. Дошел съм да поканя и вас да съставите и вий тука един комитет, на който съдействието ще бъде много ценно за сполуката на делото ни, и да ся съвещая с вас за средствата, по кой начин да ся получи. Ний мислим, че след като ся организира и подготви сичко за общото въстание, в упределенния ден на въстанието, да ся отклони и отвлече вниманието и действието на централното турско правителство към някое важно събитие станало тука в Цариград. Като такова предлагаме да ся предприеме запалванието на града от много страни, или да ся убие Султанът, когато отива на джамия.”

После Левски изслушал възраженията на слушателите и им оставил няколко броя от в. “Свобода” и уставопроекта на организацията.

Стамболски датира тази среща на 13 май 1869 г., но Левски е бил в Цариград през декември 1868 г. и през 1871 г. Вероятно се има предвид второто посещение, когато в Букурещ вече е имало комитет, той е имал уставопроект и вече е излизал в. “Свобода” - все неща, които преди това не са факт. Колкото до идеята да се пали Цариград и да се убива султанът, тя е на по-късни дейци като Бенковски. Но дали Левски я е родил или споделял, хич не е ясно.

Стамболски единствен разказва и за второто отиване на Левски в Цариград. На 28 август 1871 г. той се появил в кантората на Илич в Галата и поискал да го приеме за 3-4 дни. Но понеже Илич имал гости, се договорили да настанят Левски у Иванчо Хаджипенчович на остров Халки. Те поискали съгласието му и отначало сановникът “ся сепна и трепна, даже ся подвоуми”, но се съгласил. “Бива, бива, доведете го довечера на моста, гдето ще бъда и аз, за да тръгнем с първия параход в 9 часа по турски, когато няма навалица”, казал бъдещият съдия на Левски.

“Наистина по-сигурно място не може и да бъде”, признал и Левски с усмивка. И “облечен като турски писар (кятибски), с фес на глава и бастон в ръка”, Левски хваща парахода заедно с Иванчо и доктора. На вечерята тримата обсъждат народните дела, а Левски потегля за Бургас със 146 турски лири, дадени от Иванчо.

Месеци след това обаче Иванчо изпраща до великия везир Махмуд Недим паша мемоар (донос). В него подробно разказва за съществуването на тайна революционна организация сред българите, която е със сръбска подкрепа. Макар да не му е обърнато внимание, това е първото от предателствата, които в крайна сметка водят до обесването на Левски.

Иванчо е силно уплашен от назначаването му в тричленката за съдене на комитите в София и вика д-р Стамболски на съвещание. “Х. Иванчо, разказва докторът, знаял някои подробности за събитията, за които го канят да стане съдия в такава съдбоносна комисия, затова се опасявал да не си навлече някоя умраза и отговорност пред българите или пред правителството, като се произнесе в благоприятна за обвиняемите или противна смисъл. След като се предположиха всичките възможни случайности във време на съденето, че Левски не беше хванат и понеже и двамата мислеха, че той като една ловка лисица не ще се улови в капана, а ще да е избягал до сега зад граница, д-р Стамболски настоя, че х. Иванчо трябва да приеме и да отиде в комисията в София.”

Докторът изтъква, че при отказ Иванчо ще изглежда като съучастник, че присъствието му ще направи другите съдии по-снизходителни и че в него подсъдимите ще видят надежда за спасение. След съвещание и с Гаврил Кръстевич Иванчо поема за София. Там обаче му се налага да застане очи в очи с Левски, да го съди и да го осъди на смърт.

По-късно в Цариград Хаджипенчович казал пред доктора: “Язък за този храбър, доблестен и смел българин! Язък за неговите трудове, за неговите тичания! Язък за българския народ, който изгуби един от най-преданите си синове този месец! Язък за България, която днес се разпъва на кръст и в духовно-екзархийските ни работи, и в политически отношения по въстанията ни. Язък, язък, язък!”

Извън тази декларация, която контрастира с цинизма на по-късната му реплика пред паметника и май е съчинена от д-р Стамболски, Хаджипенчович разказва за поведението на Левски пред съда. Едва стоял на краката си, но отговарял смело и дори не поглеждал Общи. Общи изповядвал всичко, но Левски запазил самообладание. Съдът очаквал да отрича твърденията на Общи и другите издайници.

 “Само по въпроси, отнасящи се до народното ни честолюбие и до личното му достолепие, той отговарял категорично, доблестно и ясно, без двусмислие и колебание. Тъй например, като го запитвали за съучастниците му, натъртено казвал: “Те са милиони, целият български народ!”

Според Иванчо при толкова писмени и устни доказателства било невъзможно за спаси Левски. Затова не се намесил при определянето на присъдата. Било немислимо да ходатайства за бунтовник, който си признава. (Тук Иванчо доказано лъже. Пред съда Левски не си признава нищо - бел. авт.) После казва, че сам участвал в комитет и бил последовател на Левски. Но Апостола се правел, че не го познава.
“Силни морални мъки и поражения изпитвах в съда, когато му задаваха въпроси, и ме беше страх сам аз да не се издам!”, казал Иванчо накрая, възвръщайки цинизма си.
След години той пак е включен в комисия и разследва турските зверства в Перущица и Батак. Докладът му е разтърсващ, дори се твърди, че занесъл в Цариград за доказателство отрязана детска глава. Този доклад е обявен за най-срамния в цялата османска история. Иванчо изготвя и нов, въз основа на който главният виновник за клането в Батак Ахмед ага Барутанлията е даден на съд.

След Освобождението Иванчо слага своя подпис под още един съдбовен документ - конституцията на България. Той е депутат от Русе в Учредителното събрание и заседава в същата зала на конака в Търново, в която е разпитван Левски. Още по-късно се мести в София, за да стане след преврата на княз Батенберг член пак на Държавен съвет и на Върховен съд, също както по турско време. И се случва така, че постоянно се навърта около мястото на бесилката на Апостола.

Участва в комитета за построяване на паметника му на нейното място и даже си строи къща само на 150 м от него. Сигурно е готвел и реч за откриването на паметника, но умира около година преди това, през 1894 г.