Автор: nbrakalova

„Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. тя остава под името „Кървавият четвъртък”. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд”. По „Дело № 1” са били подсъдими бившите регенти, дворцовите съветници, министри и народни представители от 25 народно събрание. Тринадесет членният Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил  Преславски Сакскобурготски, проф. Богдан Филов – министър-председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти” и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.”


Виж още:

lado.blog.bg/politika/2010/07/22/kak-komunistite-predadoha-naroda-si-hronologiia-ot-25-8-1944.580627

bfilov.blogspot.com




lastlovebooks.com/дневник.html





helikon.bg/books/21/18461_dnevnik-gen.nikola-mihov.html
 

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/bogdan-filov-razchital-na-po-obektiven-proces-v-sssr-otkolko.744391

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/quot-agresor-okupator-i-voinoliubec-quot-li-beshe-bylgariia-.744400

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/osvobojdenie-ili-dalavera-niakoi-pozorni-fakti-za-slepite-ru.744389

capital.bg/light/revju/knigi/2010/05/20/904021_dnevnicite_na_bogdan_filov_na_turski/

samvoin.blog.bg/politika/2009/10/01/obedineni-gerb-i-bsp-otmeniha-imenuvaneto-na-ul-bogdan-filov.407759





България преди Богдан Филов


Карта на България по времето на  Богдан Филов



Българските войски навлизат в освободена Добруджа


Флотски подофицер Борис Вичев на патрулен катер N1 от българската флотилия на Охридското езеро


Пристанището на гр. Кавала 1942г. На мачтите се вее българското знаме



Посрещане на българската армия в Пирот


Гробът на проф. Филов и останалите разстреляни от Народния съд български държавници.



Карта на България след "освобождението от фашистко робство"



Богдан Филов разчитал на по - обективен процес в СССР, отколкото при "българските" комунисти...

Предпочитал съветски съд и затвор

Регентът и бивш премиер Богдан Филов е арестуван няколко дни след 9 септември 1944 г. в Боровец. Три месеца е разпитван в Москва. Искал руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в СССР. Безпокоял се заради злобата на новите управници на България. Но бил върнат в София. Разпитите са водени по ускорена процедура от народния съд. Филов е обвинен заради подписа си за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Майката на Богдан Филов е от богатия род на благодетелите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви. Филов вярвал, че има висша закрила чрез една от кърпичките, които тя донася от Русия. Тези кърпички били благословени от най-големия руски светец Йоан Кронщадски и ако някой преспял с тях, тревогите му изчезвали, ако заболеел, оздравявал. Но чудотворната кърпичка не помогнала на Богдан Филов, който бил екзекутиран през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Присъдата му бе отменена с решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Съпругата му Кита умира през 1980 г. след мизерно съществуване по провинцията, докато в апартамента на Филови живее сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова. Филови нямат деца.

Студен, разсъдлив, егоцентричен, Филов успява да направи бляскава кариера и да съвместява най-престижните научни постове. Учи от 1901 до 1906 г. в немските университети във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург. Завърнал се в София, постъпва в Народния археологически музей. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

През Балканските и Първата световна война Филов спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Сред тях е прочутата митра на охридските епископи от ХVII век от злато, сребро, скъпоценни камъни, разноцветен емайл, оценена на близо $ 40 милиона. Както и ръкописи, срещу които Гърция би ни дала костите на цар Самуил.

Макар че от 1940 г. Филов се впуска в голямата политика, той не се отказва от научните си занимания. Член е на Управителния съвет на Българския археологически институт, председател на Българската академия на науките. Преподава и в университета. След смъртта на цар Борис III е определен за регент на малолетния Симеон II. След 1944 г. трудовете му са забранени. Но Людмила Живкова признава в изследването си за Лондонското четвероевангелие, че нейният предходник по темата - проф. Богдан Филов, още през 1934 г. си е свършил безупречно работата.

Днес акад. Филов е смятан за един от най-добрите български специалисти в античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство. Трябва да има улица на негово име!

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

24chasa.bg



Обединени ГЕРБ и БСП отмениха именуването на ул. ”Богдан Филов”

Столичен общински съвет отмени под натиск решението си в София да има улица на името на Богдан Филов

Богдан Филов – виден Български археолог, историк на изкуството и политик

Решението за отмяна беше прието с гласовете на ГЕРБ и БСП, които показаха, че макар инсценираното плюене помежду им в медиите изобщо не са чак такива врагове. Особено, когато получават преки нареждания от господарите си в сянка. “Против” гласуваха общинските съветници от „Атака”, НДСВ, СДС и ДСБ. Решението за именуването на улица на Богдан Филов беше прието на 21-ви май тази година. Това обаче предизвика масово еврейско възмущение. Георги Първанов разбира се също се обяви против.  Днешното гласуване в градския парламент бе по искане на групата на БСП, която още на 15-ти юни е внесла предложение за отмяна на именуването на улицата. Преди гласуването днес Росен Малинов от БСП коментира, че не е редно да се влиза в исторически дебати. Той благодари на председателят на групата на ГЕРБ Малина Едрева, която е вносител на предложение за отмяна на решението за именуване на Богдан Филов, че вади „горещите картофи”.  Владимир Каролев от НДСВ обясни, че „монархо-фашистите спасяват десетки хиляди евреи”. Той обясни, че ако е евреин, живеещ в 40-те години, тогава би искал да му е премиер Богдан Филов.  Според общинския съветник от СДС Борислав Бориславов, който е вносител на предложението за именуването на улица на Филов, никой не отрича престъпленията, които са извършени. Той припомни, че БСП са обещали да има външен натиск за отмяна на това решение и този натиск е факт. Според него също спорни са имена на улици като „Жебокрек”, „Бодра смяна”, „Вела Пеева”, „Знаме на мира” и други такива. Според Бориславов скандално е, че България е единствената държава, която не се съобразява с мнението на Българската академия на науката (която защити именуването – бел.ред.). По думите му отмяната на решението за именуване на улица на Богдан Филов е намеса в суверенитета на Столичен общински съвет.  Според Стефан Иванов от СДС, ГЕРБ са в деликатна ситуация и ще гласуват нещо, което може би не приемат. По мнението на общинския съветник от ГЕРБ Константин Тилев, това, което се случва, е израз на непрекипели страсти. Според него трябва да има дистанция във времето, за да може да се каже дали човек е свършил добро или не.

Altermedia България

Начало / У нас / Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов"

Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов" 25.05.2009, 17:06 (обновена 25.05.2009, 19:33)
news.bg
Коментари (498)  

Посолството на Израел в София е шокирано от решение на софийските общински съветници от 21 май тази година. С него улица в София е именувана на Богдан Филов, съобщи БНР.

"Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население", се посочва в писмо от мисията.

"Посолството на Израел в София изразява огромното си изумление от този акт, който неминуемо слага неизличимо петно върху имиджа на българската столица и нейните управници", пише в съобщението.

Предложението за преименуването на ул. "202" (намираща се в район Витоша) на "Проф. д-р Богдан Филов" беше внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването предложението за именуване беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака", НДСВ, а БСП гласуваха "против".

Потърсен за мнение, историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров нарече гаф именуването на тази улица.

По думите му историята и обществото ще бъдат готови за подобно нещо едва 100 години след смъртта на „скандалния" премиер.

Божидар Димитров припомни, че „за съжаление Богдан Филов в тежките години подписва пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, но освен това той е и убеден привърженик на нацизма".

Размер на шрифта: a a a

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунав.

мнение Проф. Божидар Димитров

Преименуването на столичната улица трябваше да се отложи с още поне 40-50 години...
Някои прогермански кръгове са разбрали демократизацията на България след 10 ноември 1989 г. като възможност за реванш

Последни от У нас

• Актуализират учебните програми за гимназията
• Викат в парламента футболните босове длъжници
• "Не" на затлъстелите мозъци, обяви ректорът на СУ
• Някой чатил от скайпа на Георги и след ареста му
• Софиянци предпочитат Фандъкова, сочи проучване

Биографична справка

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание „Klio” в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин – директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. “Секретен фонд” в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.

Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.

Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. – действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич – на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа “Светлина” в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. – именно от неговото правителство.

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България”, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. – е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар” към Историческия факултет (1921-1940). В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.

Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:

А. дописен член на:

* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт ‘Н. Кондаков’, Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк

Б. действителен член на:

* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III – оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба  на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война” на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри.

В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева-Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов – Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).