Десетки загинали и стотици ранени при меле след двубоя

 

Пожарът на стадиона в Кайро. Снимка: Ройтерс

Най-малко 73-ма души са убити при масов бой между фенове след футболен мач на стадиона в египетския град Порт Саид, съобщи държавната телевизия, цитирана от Ройтерс. Ранените са поне 300.

Феновете на местния тим Ал Масри нахлуха на терена секунди след като мачът с водещия египетски отбор Ал Ахли завърши с рядката победа с 3:1 за домакините.

По думите на заместник-министъра на здравеопазването Хишам Шиха стотици са ранени при настъпилата блъсканица. Повечето от жертвите са починали от задушаване в мелето, съобщи Франс Прес.

Според лекар от местната морга, цитиран от Асошиейтед прес, някои от жертвите са служители от силите за сигурност.

Скоро след съобщението за сблъсъците в Порт Саид египетската телевизия показа кадри с пожар, подпален на футболния стадион в Кайро, след като реферът отменил мача между отборите Замалек и Исмаили.

dnes.bg

Основният десетилетен, а дори по - стар враг на Египет (Чиято най - сериозна "кост в гърлото", се оказва през войната от 70-е години на миналия век!) в съседство - Израел и врагът му на Запад от Европа, ще имат повод за пир тази вечер, а ние остава да видим - какво не трябва да правим у нас!

Богдан Филов изтръгнал хиляди паметници на българската култура от огъня на войните за национално обединение  
Статията е видяна 4927 пъти Размер на шрифта: Сподели във Фейсбук!

Митрата на охридските архиепископи е дарение от Венецианската република.
Снимка: Диана Николова

Балканската история е пълна с недоразумения. Толкова племена, народи, езици и лъжи са минали през нея, че всичко се е сляло в огромна полуистина, с която или можем да се примирим, или подобно на хилядите балкански национални герои - да се хвърлим в кървавата въртележка на историята. От тази въртележка обаче от време на време изскача и по някой бисер, рубин или златна корона – свидетелство, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство. Такъв е случаят и с ценните исторически паметници, които български учени събират през войните за национално обединение от началото на 20-и век. Днес те са изложени в българските музеи

Между Гърция, България и Македония от години продължава негласен спор за ценните български реликви, спасени от огъня през Балканските войни и Първата световна война. Много от тези исторически паметници, събрани от храмовете или открити при разкопки по времето на войните, се намират в български музеи благодарение на работата на тогавашния директор на Народния музей, историка Богдан Филов. От време на време гръцки свещеници или фондации предявяват искания към български институции да им бъдат върнати ръкописи или църковна утвар, “откраднати” от българската армия. "Новинар" реши да проучи за какви реликви става дума и

имат ли основание чуждите претенции

През размирните години на балканските войни и Първата световна бъдещият министър-председател на България Богдан Филов предприема рискована мисия за спасяването на ценни исторически реликви от българските етнически територии. Той издейства създаването на специален разузнавателен отряд, който да открива и пренася в България исторически ценности. С помощта на назначените към всяка дивизия щатни етнографи българската историческа наука се сдобива с хиляди паметници на нашата история и култура, които иначе биха станали жертва на военните действия или собственост на други държави. От нашите църкви в Македония и Беломорска Тракия експедициите на Филов спасяват ценни реликви като короната на охридския архиепископ и запазени църковни плащаници от 13-и век. Сред спасените реликви са и ценни илирийски находки от некропола край Требенище. Днес те се намират в Националния исторически музей, в Археологическия музей и по други институции у нас, но за тяхното намиране и съхранение разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Разузнаването търси реликвите

От територията на Османската империя са били спасявани исторически ценности още преди Балканските войни. Българското военно разузнаване, създадено през 1893г., е имало за задача да издирва и пренася в България паметници на културата от значение за страната ни. През 1906г., предрешен като търговски агент в Солун, младият още историк Йордан Иванов събира хиляди исторически ценности от цяла Македония. По време на Балканските войни Богдан Филов повежда много по-мащабна кампания. Неговите разузнавателни отряди и военни етнографи претърсват български църкви и манастири и дори правят разкопки из освободените от армията територии. За целта са използвани дори и самолети. Богдан Филов изтегля от армията множество български учени и ги зачислява към своя отряд.

Лъжлива заповед отървала находките от плячкосване

В края на Първата световна война българската Трета армия по споразумение е трябвало да остане заложник в западна Македония. В нея по това време са повечето реликви, събрани от Богдан Филов, и ако чуждите войски се бяха добрали до тях, едва ли България, Гърция или Македония някога щяха да ги видят на своя територия. Разбира се, много по-голяма е трагедията на войниците, които току-що са победили в битка, но разбират, че войната е свършила и трябва да се предадат. Ако българската армия заповяда подобно нещо, рискува открит бунт. Още по-лошо е положението заради бушуващото

Реликвен кръст от Охрид може би съдържа частица от кръста на Голгота
Снимка: Диана Николова

в самата България войнишко въстание. Затова генералите решават да се измъкнат от ситуацията и да изпратят неутрална заповед – Трета армия да остане на място и да не допуска вражески части. Командирите са се надявали, че след като се изтощят, българските момчета ще се предадат сами. Това обаче ги обрича на военнопленничество. Положението спасява не друго, а една лъжа. Телеграфистът Георги Георгиев, който по късно описва случката в мемоарите си, разказва, че е бил натоварен със задачата да изпрати заповедта. В Трета армия обаче са негови близки роднини. След дълго колебание той решава да рискува всичко и да си направи своя заповед. Така до Трета армия отива команда “Пробивай си път с бой заедно с цялата материална част”. Изненаданите френски и английски войници се разбягват и дори не правят опит да спрат връщащите се българи. Нашите генерали обаче са бесни. Георгиев от Горна Оряховица отървава кожата само благодарение на признателността на войниците. Когато го съдят в София, пред съда излизат стотици бивши войници със сопи в ръце, които не правят нищо друго, освен да питат учтиво влизащите съдии: “Днес ще го съдите горнооряховчето, нали?”. Прикритата заплаха върши работа и вместо разстрела, който се полага по устав, Георгиев получава шест месеца затвор. Дори и затворът му се разминава, след като група офицери тайно го завеждат в Горна Оряховица и му заповядват да не се показва шест месеца. Абсурдно по балкански, спасителят на българските исторически ценности, които имат огромна материална и историческа ценност, дори и не чува за тях, а историята от своя страна чува за него само няколко думи...

Патриаршеската корона има 320 рубина

Сред най-ценните реликви, събрани от екипа на Богдан Филов, е златната корона на охридския архиепископ. Това е църковна митра от масивно злато с 320 6-каратови рубини и 70 6-каратови изумруда, която най-вероятно е била дарена на архиепископа в Охрид от Венецианската република през 17-и или 18-и век. По това време Венеция търси подкрепата на църквата в Западните Балкани, за да разшири влиянието си в Адриатическо море. Короната е била намерена в църквата "Св. Климент Охридски” в Охрид. По преценка на око само камъните имат стойност близо 40 милиона долара.

Когато Историческият музей разсекретява фондовете си, в сандъците са открити много корони и църковна утвар, като повечето са от 19-и век. По това време българската църква е била бедна и никой не е правел корони от истинско злато и с истински камъни. Вместо диаманти и рубини е използвано цветно бохемско стъкло и короните са били пиринчени. Това заблуждава историците, че тези реликви нямат голяма стойност, и никой не предприема мерки за тяхната охрана. Божидар Димитров изпраща реликвите една по една в музея “Земята и хората”, където да се установи от какъв материал са направени. Заедно с останалите находки скъпата патриаршеска корона отива към музея не с тежка въоръжена охрана, а в пазарската чанта на една асистентка, която по пътя дори се спира да напазарува. Шокът, когато се установява истинската стойност на короната, е огромен. Тогавашният директор на музея “Земята и хората” звъни притеснен в Историческия музей и моли да се прати въоръжена охрана. Полицаите не знаят за какво става въпрос и тръгват без оръжие. За щастие всичко минава благополучно и една от най-ценните находки на музея преминава в пазарска чанта и без охрана през центъра на София в “най-мутренското” време в началото на 90-те, когато непрекъснато стават обири и почти няма безопасно място в българските градове.

Кръст от Охрид може да носи частица от разпятието на Голгота

Богдан Филов донася със себе си и сребърен кръст - единствения известен с изображение на Свети Константин и Света Елена. Императрица Елена (247-327), майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила Свещения кръст, на който е бил разпнат Христос. Кръстът, намерен край Охрид, съхранява парче дърво, за което много богослови смятат, че може да е част от Светия кръст. Самият Божидар Димитров

Македония си иска плащаница, дарена на охридския архиепископ от император Андроник ІІ Палеолог.
Снимка: Диана Николова

е скептичен и не желае да се рови в този въпрос. Запитан дали вярва в тази история, той цитира Марк Твен, според когото, ако се съберат на едно място всички парчета от Светия кръст, не се знае колко кръста могат да се сглобят. Въпреки това дори учени твърдят, че кръстът има целебна сила.

Плащаница издържа 700 години

Две средновековни плащаници, които са били подарени на българските духовници от Византия през 13-и век, също са част от спасените наши реликви. И те са намерени в Охрид и към тях е проявявал претенции охридският архиепископ Тимотей. Националният исторически музей обаче няма намерение да се разделя с тях. На плащаниците пише, че са дарения за българския патриарх в Охрид, а македонският архиепископ не иска да се смята за български духовник. Плащаниците са изключително ценни, защото са запазени много добре за възрастта си. Текстилът оцелява най-трудно, а тези плащаници са на повече от 700 години. Те са изработени от коприна с вплетени златни и сребърни нишки и са дарения от Андроник ІІ Палеолог и от Теодор Комнин с пожелания охридският патриарх да споменава императора в молитвите си.

Дарохранителница носи мощите на Св. Йоан Златоуст

Сред най-ценните реликви в Националния исторически музей са дарохранителниците. Една дарохранителница от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма е пазела мощите на Св. Дионисий I патриарх Константинополски, на Св. Йоан Златоуст и на Св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници, са предадени на съхранение в Рилския манастир, а обкованият със злато и сребро череп на Дионисий І още се пази в историческия музей. Той беше и една от потенциалните "разменни монети" в преговорите за мощите на цар Самуил. Тогава обаче нито гръцкото правителство, нито патриархът се съгласиха на подобна сделка. Сред другите ценни дарохранителници е тази от манастира Дечани, създадена от Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро с позлата и скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, върху нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

Историческите ценности вече са законна българска собственост

Самите находки сега са законно български. Въпреки негласните опити на Гърция и Македония да преговарят за някои от тях, българските институции са непреклонни, че тези свещени за историята ни реликви по право принадлежат на България. Дори Ньойският договор признава това. Според неговите клаузи в края на Първата световна война България наистина е била длъжна да върне взетите през войната реликви. Ако не го стори в двугодишен срок, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Гърция са имали право да свикат арбитражна комисия. Тъй като те не са свикали такава, всички останали след 1925 г. находки остават по право българска собственост. Въпреки това те не са разсекретени чак до наши дни. Онези от тях, които са стигнали до Националния исторически музей, се появяват отново през 1992 г. Проф. Божидар Димитров разказва, че някои от сандъците дори не са били отваряни. По-късно Археологическият музей, Църковният музей, и Центърът за византийско-славянски изследвания “Иван Дуйчев” в София също разкриват своите секретни фондове, но общият брой на находките е трудно да се определи, защото разпределението и съхранението им е било секретно. Знае се, че църковната утвар е в НИМ, иконите са в криптата "Александър Невски", а ръкописите - най-вече в Центъра за византийско-славянски изследвания. Всъщност точно тези ръкописи са най-големият обект на спорове, защото много отговорни фактори в Гърция ги смятат за исконни паметници на гръцката култура.

Гърция си иска реликвите чрез църкви и фондации

Самият Божидар Димитров се учудва, че най-малко са изисквали реликви от него, въпреки че в НИМ се намират

Сребърна дарохранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид, изработена през 1833 г.
Снимка: Диана Николова

най-ценните неща. Той обаче твърди, че Гърция никога не е претендирала официално за тези находки. Това става непряко чрез мощни гръцки фондации или чрез църквата. Гръцкият митрополит Панталеймон след 1997 г. е искал да бъдат върнати 44 пергамента от 11-и век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус, а митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес е заявявал, че оттам са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети. Всъщност манастирите в Серес и Кавала наистина са били сред основните цели на експедициите на Богдан Филов. Никой от войниците обаче не се е чувствал като крадец. В крайна сметка пренасянето на тези реликви ги е спасило от огъня на войната, опустошил района. Серес и Кавала са се намирали съвсем близо до фронта и манастирът “Тимиу Продомис” е изгорял при бомбардировка. Основните доводи за гръцките искания са, че взетите оттам паметници и ръкописи са намерени на исконни гръцки земи и са написани на гръцки език. Мадарският конник обаче също има надписи на гръцки, а би било много трудно да го признаем за паметник на гръцката култура. Шефът на историческия музей коментира проблема така: “Една моя статия на английски език не означава, че аз съм англичанин”.

Говори се и за размяна за костите на цар Самуил

Последният опит да се преговаря по темата бе през тази година, когато България си поиска костите на цар Самуил. Тогава срещу останките на българския цар беше предложено връщането на гръцки ръкописи от Серес и Драма.

Преговорите за връщането на костите продължават и замяна е възможна. Проф. Божидар Димитров обаче подчертава, че не трябва да се търгува с останките на един християнин. Търговията на Балканите винаги е вървяла добре, а науката някак си винаги е... оцелявала. Благодарение на смели постъпки и мъжество обаче все още пазим някои паметници, които могат да ни открехнат вратите към света на миналото и богатата ни европейска култура.

Димитър Николов, вестник Новинар

източник: www.novinar.net

Взето от: bg-history.info

Автор: nbrakalova

„Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. тя остава под името „Кървавият четвъртък”. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд”. По „Дело № 1” са били подсъдими бившите регенти, дворцовите съветници, министри и народни представители от 25 народно събрание. Тринадесет членният Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил  Преславски Сакскобурготски, проф. Богдан Филов – министър-председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти” и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.”


Виж още:

lado.blog.bg/politika/2010/07/22/kak-komunistite-predadoha-naroda-si-hronologiia-ot-25-8-1944.580627

bfilov.blogspot.com




lastlovebooks.com/дневник.html





helikon.bg/books/21/18461_dnevnik-gen.nikola-mihov.html
 

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/bogdan-filov-razchital-na-po-obektiven-proces-v-sssr-otkolko.744391

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/quot-agresor-okupator-i-voinoliubec-quot-li-beshe-bylgariia-.744400

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/osvobojdenie-ili-dalavera-niakoi-pozorni-fakti-za-slepite-ru.744389

capital.bg/light/revju/knigi/2010/05/20/904021_dnevnicite_na_bogdan_filov_na_turski/

samvoin.blog.bg/politika/2009/10/01/obedineni-gerb-i-bsp-otmeniha-imenuvaneto-na-ul-bogdan-filov.407759





България преди Богдан Филов


Карта на България по времето на  Богдан Филов



Българските войски навлизат в освободена Добруджа


Флотски подофицер Борис Вичев на патрулен катер N1 от българската флотилия на Охридското езеро


Пристанището на гр. Кавала 1942г. На мачтите се вее българското знаме



Посрещане на българската армия в Пирот


Гробът на проф. Филов и останалите разстреляни от Народния съд български държавници.



Карта на България след "освобождението от фашистко робство"

 

Св. мъченик Трифон St. martyr Tryphon of Syria ок. 225 - 256 година Чества се на 1 февруари (14 февруари стар стил)

 

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

По-долу:

• Житие на св. мъченик Трифон
• Страдание на св. мъченик Трифон св. Димитрий Ростовски
• "Трифон Зарезан"

 

 

Житие на св. мъченик Трифон

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

 

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Страдание на свети мъченик Трифон

Свети Трифон се е родил във фригийската страна, близо до град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията благодат и Господ му дарувал сила на чудотворство, за да Си стъкми похвала не само от устата на този младенец, но и от чудесните му дела. Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние най-напред ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за голямата Божия благодат, почиваща върху него, а след това и за страданията му за Христовата вяра.

В двеста тридесет и осма година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана - девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девица, а заедно с нея и цялото й семейство, я постигнало голямо нещастие: по Божие допущение в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й помогнат. Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:

- Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.

Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря. Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:

- Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.

Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.

На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:

- На тебе казвам, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.

И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:

- Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената но образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?

Дяволът отговорил:

- Аз съм изпратен тук от моя баща - сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.

Тогава светецът отново го попитал:

- Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание? Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.

- Ние нямаме власт над тези - казал той, - които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън. А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела - над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим. Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.

Като чули това, царят и обкръжаващите го били поразени от голям страх и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и прославили Бога.

Царят щедро обдарил светеца и го отпуснал с мир, но светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а сам, като се върнал в отечеството си, се отдал на обичайните си дела, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непорочен живот.

След Гордиан римския престол заел Филип, който царувал кратко, бидейки убит от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал жестоко гонение срещу християните; по време на това гонение били убити безбройно множество християни, при което много от боязливите, страхувайки се от ужасните мъки, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони навсякъде да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата вяра и обхождайки различни страни, лекува болните като много опитен лекар, и в същото време учи всички да вярват в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени войници да го търсят и скоро го намерили: защото не може да се укрие светилник, горящ от рей пост по Бога и светещ с вяра и добри дела. Но и сам светецът, като узнал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел но планини и земни пропасти, но въоръжил се с молитвата и кръстното знамение, смело излязъл при търсещите го, сам се предал в ръцете им и с радост се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, слуги и множество народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му казал:

- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, предстои пред светлия съд на твоята власт.

Акилин казал:

- Предстоящият нека ни каже своето име, отечество и коя е богинята на съдбата му.

Светецът отговорил:

- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.

На това епархът казал:

- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, според която всеки, който нарича себе си християнин и не се покланя на боговете, трябва да умре от жестока смърт; и така, вразуми се и остави своята лъжлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огъня.

Но светецът възкликнал:

- О, ако мога да се удостоя чрез огън и всякакви мъки да приема смърт за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!

Епархът продължил:

- Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете, защото виждам, че ти, макар и да си млад по тяло, имаш съвършен разум и не желая да умреш със зла смърт!

- Ще имам съвършен разум - отговорил светецът, - когато принеса на моя Бог съвършено изповядване, и ако запазя неизменна, като многоценно съкровище, благочестивата вяра в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва заради мене.

Тогава епархът, заплашвайки, с гняв изкрещял:

- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки наказания.

След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от любов към Него, не смятал тези мъчения за нищо.

Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а сам отишъл в близките предели на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, отново го извикал и му качал:

- Продължителното пребиваване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - отговорил светецът, - на Когото служа с чист ум, Който ме е поучил и утвърдил, за да мога неизменно и непоколебимо да запазя вярата в Него: затова на Него, Единия истинен Цар и Бог, се подчинявам и към Него прибягвам, а твоята царска гордост презирам и от почитаните от вас богове се отвращавам.

Епархът силно се озлобил и закрещял на слугите:

- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.

Слугите веднага изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в нозете му гвоздеи, така и от силния студ, поради суровата зима. Но великият страдалец, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата награда, понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, пламнал от още по-силна злоба, мъчителят заповядал отново да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с голямо старание; но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето; поразени от това видение, мъчителите от страх паднали на земята.

След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, започнал с ласкателство да го утешава, казвайки:

- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския образ и ще те пусна.

Но светият с усмивка му отговорил:

- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.

Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, разгневен, заповядал да го бият най-немилостиво; войниците го изтезавали в продължение на много часове по най-жесток начин.

Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната окончателна присъда:

- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след много и различни мъки не пожелал да принесе жертва на боговете, трябва да бъде наказан с отсичане на главата.

И войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Още преди войниците да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.

Така свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

"Трифон Зарезан"

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.

Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".

На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон зарезан".

Pravoslavieto.com
* "Трифон Зарезан - светецът-лозар на българите" Ася Събева Юричкай, списание "Хемус", брой 1 за 2001 година

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове

---

    www.Pravoslavieto.com

---