Снимка: БГНЕС

50 деца са били изведени от аварирал автобус в последния тунел от Ботевград към София, съобщиха от МВР.

Сигналът за инцидента е подаден днес към 11,00 часа.

По първоначални данни в него пътували 50 ученици от Велико Търново. Автобусът аварирал в последния тунел от Ботевград към София.

Шофьорът успял да отвори вратите, но тъй като движението по това време и на това място е интензивно, не било безопасно децата да слязат от превозното средство.

Веднага на място били изпратени екипи от ОДМВР-София и РУП-Ботевград.

Те организирали спирането на потока от превозни средства през тунела. След като извели учениците на безопасно място, движението било възстановено.

www.dnes.bg

Зоран Јованоски	Коментари (121)

„Пријатно за вентилаторот, добредојде за албанскиот орел“. Видео клип со ваков натпис беше поставен, па по неколку часа тргнат од Youtube, од вчерашниот натпревар Напредок - Шкендија.

На него, македонското знаме било извадено и фрлено на земја.

На негово место е поставено албанското, кое се вее на двата јарболи на стадионот во Кичево, каде се одиграл натпреварот меѓу екипите од првата фудбалска лига.

Симнувањето на државното знаме, доаѓа по вчерашниот протест на група граѓани од албанска националност во организација на невладината „Разбуди се“, пред српската амбасада во Скопје.

Причина беше палењето на албанското знаме на фудбалскиот натпревар Италија - Србија во Џенова.

Од „Разбуди се“ порачаа дека со протестот нивните активисти покажале како се игра фудбал.

Но, како ли се играше вчера во Кичево?

Портпаролот на ФФМ, Зоран Николовски за А1 го потврди настанот и изјави дека ќе следуваат казни откако ќе бидат преслушани изјавите на службените лица кои присуствувале на натпреварот.

 www.a1.com.mk

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА ГРИГОРОВ ЗА ВЕСТНИК „ВЯРА”, 15.10.2010 г.

1. Защо спира тв седянката „Сите българи заедно”?

Защото Нова българска телевизия реши едностранно да промени в наш ущърб икономическите условия, по които досега работихме, въпреки че не спази своите ангажименти да въведе в експлоатация новото студио в уговореното време. И това бяхме готови да приемем, даже предложихме конкретни идеи, но до 23 септември телевизията нямаше яснота и не даваше никакви конкретни срокове за изготвяне на новите декори и пускане в действие на новото студио, откъдето предаването да се излъчва на живо. Поради това решихме, че не можем да губим в бездействие повече време, че не можем да продължим сътрудничеството, и на 23 септември лично уведомих управителя г-н Любомир Караджов, че прекратяваме досега действащия договор между нас. Последната година определено може да се каже, че беше кошмарна за нас относно условията за излъчване, и прекратяването на договора беше спиране на една почти годишна агония. Още повече че освен с по-лошите икономически условия, трябваше отсега нататък да се съобразяваме и с нови политически пристрастия, препоръки и напътствия, което пък винаги е било в противоречие с нашите принципи за обективност и точност в отразяването на политическата действителност.

2. Трудно ли се отстоява историческата истина днес в България?
У нас изключително трудно се отстоява историческата истина поради следните причини:
1.    Българската историческа истина пречи на нашите врагове, защото разкрива техните коварни замисли и антибългарските им действия. А слугите на някои наши врагове много често контролират и управляват развитието на историческата наука у нас и я насочват съзнателно в съвсем погрешна, подчертано антибългарска посока.
2.    Българската история е една от най-фалшифицираните в света, особено в частта си за отношението ни със Русия, Сърбия, Гърция и Румъния и относно тяхната роля и съгласувана дейност по денационализацията и унищожаването на българския народ на Балканския полуостров.
3.    Защото българският народ е нарочен за унищожаване от съседните страни, които и днес изпълняват тази своя програма, и всяка историческа истина разваля или пречи на коварните им планове. В потвърждение на това ще споменем факта, че само българите в съседните страни нямат нормални човешки права като отделна народност и са подложени на тормоз и гонения само защото са българи.
4.    Защото в България няма нито една истинска българска партия. Доказателство – единодушното гласуване в парламента през 2008 г. срещу българския език и липсата на каквато и да е реакция от някоя партия.
5.    Защото българските историци са поставени в унизително икономическо положение и казването на историческата истина почти винаги утежнява тяхното битие.
6.    Защото много исторически документи се крият и унищожават целенасочено, за да не покажат истинския лик на някои „славянски народи”. Най-ярък пример в това отношение е унищожаването от комунисти-сърбомани след 9 септември 1944 г. на хиляди исторически и патриотични книги, включени в т.нар. „Списък на фашистката литература”.
7.    Защото казването на историческата истина ще развали ореола на някои страни като наши „братя славяни”, „покровители” и „доброжелатели”, „спасители”, „освободители” и т.н.
8.    Защото много историци се плашат да не разсърдят нашите комшии, откъдето чат-пат изкарват по някой лев по различни програми за сътрудничество или някакво участие.
9.    Защото все още в нас виреят и се налагат чрез гьобелска пропаганда тези за големите заслуги към българския род на „славянството” и на източното православие, вместо да се борим и да налагаме българското единство и българското независимо православие, както по време на Възраждането.
10.    Защото повечето български учени, казващи истината, трудно могат да си намерят подходяща работа, почти винаги ги държат в изолация, а не всеки може да понесе такива житейски изпитания.
11.    Защото нашата историческа наука все още не се е освободила от някои комунистически и чуждоугодни фалшификации, особено такива, касаещи националноосвободителните борби на българите в Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и Македония и войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

3. Може ли вероучението да бъде ключ срещу масовия атеизъм?
Най-напред бих казал, че българинът вярва в Бог, но в повечето случаи не вярва на божиите служители, които с действията си показват, че въобще не се интересуват от божиите повели и хич не се ръководят от тях в своите дела. Особено когато се касае да се защити българската кауза от посегателствата на гръцки, сръбски и румънски, уж православни, унищожители на българския народ. (Например в нашата история най-големи поражения върху българския народ, върху неговата култура, върху неговата книжовност, върху неговото право на съществуване са нанесли гръцкото и сръбското православие, пред които турското робство изглежда като детска забавачница.)
А вероучението в училищата въобще не може да бъде ключ срещу атеизма при сегашното състояние на българската църква, която най-първо следва да покаже, че е българска, че милее за българското и да започне да се бори срещу денационализацията на българите в съседните страни в противоречие на божиите писания.
В училище следва да се изучава история на религиите, училищата следва да сплотяват децата, а не да ги делят в угода на този или онзи. Училищата не трябва да вършат работата на духовниците да възпитават в религиозност, а поповете да прибират парсата и да демонстрират охолство с часовници за по 20 000 евро, с луксозни коли за по 100-200 хил. лв. и с живот, достоен за крале и императори. Нека си спомним как са проповядвали първоапостолите и най-големите светци – с голяма мъдрост, безвъзмездна и безкористна помощ, човеколюбие, скромност, големи лишения и главно с личен пример по спазването на Христовите закони. Защото по-близо до Бога е този, който е по-близо до хората, до техните неволи, мъки и премеждия. Не може един днешен висш български духовник с часовник, обсипан със злато и диаманти, возещ се в няколко суперскъпи автомобила, да проповядва и да ни учи, че ако имаме две ризи, едната да я дадем на нуждаещите се, защото възниква веднага въпросът: Ами той защо не го прави това? Само личен пример! И религията – вън от училищата! Тук много е важно да се отбележи, че обикновено за изучаването на религия в училищата настояват най-много почти винаги най-кьопавите политици и духовници, които никога не са блестели с лични добродетели и примери и които винаги са били известни като проводници на чуждо антибългарско влияние.

4. Независима ли е българската църква и какво е нейното състояние днес?
Българската църква ще кажем, че е независима (самостоятелна), когато започне да бъде първо българска национална църква и когато започне навсякъде и със всички сили и средства да защитава най-напред и преди всичко българските национални интереси, както го правят и както винаги са го правили например гръцката и сръбската църква.
Състоянието й днес не е на необходимото ниво и от това страда целият български народ, защото тя трябва да бъде водач и учител на българите в борбата за опазването им от посегателствата на чуждите пропаганди.
Напоследък например аз лично не съм чул, нито видял нашата църква да защити интересите на поробените българи в съседните страни. Къде са сега последователите на митрополит Методи Кусев, за да се борят за душата на всеки българин, независимо от това къде се намира той. Вместо това наши църковни деятели стават проводници на гръцката пропаганда. Например в Троянския манастир, най-големия в Северна България, вече е пълно с гръцки икони с гръцки надписи. А в Неврокопската митрополия, в нашите манастири и църкви, освен че се заменят българските икони с гръцки и с гръцки надписи, вече има и случаи да се служи и на гръцки език. Това, ако се беше случило по време на Възраждането, този, който се опита да служи на гръцки език, щеше да бъде изхвърлен като мръсно коте от църквата. А да сте чули и видели в гръцки църкви и манастири да се слагат български икони с български надписи? Няма и да видите! Защото в Гърция българският език е анатемосан от гръцката църква. Тук имам един въпрос – докога в българските църкви все още ще се употребява език, който е различен от разговорния и книжовния български език? Та нали Божието слово следва по най-бързия и най-разбираем начин да стига до сърцата на хората.

5. Какво става с килията на Паисий и каква беше реакцията на българската държава?
Миналата година г-н Румен Жерев публикува във в. „Стандарт” от 11.02.2009 г. своите впечатления от посещението си в Хилендарския манастир. Там той вижда с очите си, че е блокиран достъпът до килията на Паисий, а самата килия е зазидана. За тази вандалщина, за това нечувано кощунство, за това престъпление на църковните и светските закони срещу българския род и неговата история никой у нас не реагира дори и с една дума. Нито Министерският съвет, нито външният, нито културният министър, нито българската църква, нито пък другарката Бокова, шеф на ЮНЕСКО. За политиците да не говорим – всичките мълчат като пънове, начело с псевдопатриотичната семейна фирма „Атака”. Сакън да не си развалят достлука със Сърбия и с Гърция. Мълчат като пукали и 140-те интелектуалци, дето реваха сърцераздирателно до Бога за сърбите в Косово. Ето още един факт, който подчертава ярко, че нашата църква и част от българската интелигенция тотално са се откъснали от българските си корени. И тук му е мястото да попитаме: Това зазиждане по кой закон на източното православие е направено? Къде са сега водачите на другите православни църкви, които винаги говорят за братство и за обединение, да реагират на това нечувано богохулство и варварство? На това ли православие ще учим децата в училище? Как ще обясняват духовните преподаватели това действие на сръбските, уж православни, църковни водачи, с които в името на православието трябва да живеем в братство и разбирателство? Как ще бъде обяснена на децата например денационализаторската и антибългарската дейност на гръцката и сръбската православна църква?

6. Има ли поле за вредна чужда пропаганда у нас и какви са заплахите в контекста на европейска България?
В момента България е разграден двор за чуждите пропаганди, те вилнеят свободно у нас, даже в много случаи активно подпомагани от някои държавни институции и партийни активисти.
1.    Българският ефир е залят от чужди радиостанции, някои от тях даже пропагандират директно антибългарски тези.
2.    У нас действа със свой печатан орган нерегистрираната сръбска антибългарска партия „ОМО Илинден”, която основава своята дейност на лъжливите тези за наличие на македонска нация и с ясната цел за унищожаване на българския народ във Вардарска, Егейска и Пиринска Македония.
3.    На Нова година в центъра на София пя сърбинът Горан Брегович, което си е директно национално предателство и нагла сръбска пропаганда. Да сте чули сърбите да са поканили българин на Нова година да пее в Белград, Атина или Скопие?
4.    За новия „Златен Орфей” се писа, че ще го открива Лепа Брена! Защо! Чия е тази идиотска идея? Кой измисли тази простотия и това национално предателство? Толкова ли нямаше наши изпълнители, на които всички българи ще се радват от сърце, които са прославяли и ще прославят отново България! Тук отново замисълът е пак да се прави сръбска пропаганда. Интересно е кой е дал тази идея и защо този идеолог не излезе открито и да заяви мотивите си за такова откриване.
5.    Всички политически сили през 2008 г. направиха слугински опит да премахнат българския език като задължителен в училищата, която низост бе продължение на просръбските езикови реформи, направени у нас от БЗНС през 1922 г. и от БКП веднага след 9 септември 1944 г.
А всичко, посочено по-горе, се прави със следните цели:
1.    Денационализация на българите
2.    Забрава на поробените българи в Гърция, Сърбия, Румъния и концлагера Македония
3.    Налагане на чужди култури и ограбване на българската, която в повечето области е на светлинни години по-хубава и напредничава например от сръбската. Защото ние, българите, никога не сме употребявали насилие върху другите националности – да им забраняваме езика, да им унищожаваме паметниците на културата и да изгаряме книгите им.

7. Как „разчиташ” идеята за референдум за приемането на Турция в Европейския съюз?
Като активно мероприятие и провокация под влияние на чужди сили в нов отчаян опит за насъскване на българи срещу турци, на християни срещу мюсюлмани, като услуга на враговете ни, които желаят да видят как се изтребваме ние самите. Нашите врагове беснеят, когато има мир у нас, когато виждат, че живеем задружно, независимо от народността, и дават мило и драго да изпълнят максимата „Разделяй и владей!”. И затова си търсят и намират слуги, които знаят, че най-лесно могат да изкарат пари от национално предателство и които изпълняват поръченията им за всяване на вражди в България.
Тук много важен аргумент в тази посока е фактът, че въпросът за приемането на Турция в Европейския съюз днес не е актуален. Турция има още много хляб да изяде, за да се доближи до ЕС, особено като се знае, че в Европа някои държави с решаващ глас въобще не я харесват.
Организаторите на подписката за референдум пък следва да бъдат подведени под съдебна отговорност да създаване на документи с невярно съдържание и за подвеждането с лъжи на хората да се подписват. Явно идеята им е да експлоатират надеждите на тракийските бежанци за някакво възмездие. Затова цитират Ангорския договор, като казват, че съгласно неговите клаузи Турция ни дължи 20 милиарда долара. Тази идиотска лъжа даде възможност на г-н Ердоган да се подиграе с нашите историци, журналисти, изобщо с България, като съвсем точно цитира Ангорския договор, който договор организаторите на подписката, за съжаление, явно не искат да четат. Но целта на тази гьобелска пропаганда е да се настроят българите, за да се подпишат да се проведе референдумът и който референдум пък да активизира електората на ДПС – разделяй и владей! И още нещо, да се всява омраза между турци и българи у нас. Тук е много интересно да се знае кой финансира тази операция и какво е обещано при евентуален успех на организаторите.
Иначе не може да се обясни тази тяхна настървеност, всеотдайност и отчаяна борба за успех на всяка цена. Интересно е, че същите въобще не се сетиха да организират подписка срещу зазиждането на килията на Паисий. Това пък навежда на мисълта, че сърби, гърци и техните покровители имат пръст в насъскването у нас на българи срещу турци, на християни срещу мюсюлмани.
Организаторите на подписката досега не са изпратили нито едно писмо до съответните институции за геноцида срещу българите в Гърция, Румъния, Сърбия, БЮРМ и Украйна. А за организиране на подписка за защита на тези поробени над 3 милиона българи въобще не искат и да помислят. Кое е по-важно – да се освободят поробените българи сега или евентуалното влизане на Турция в Европейски съюз след 10 години? Разбира се, за организаторите явно е много по-изгодно да се направи подписката срещу влизането на Турция в Европейския съюз. Но това в никакъв случай не е националноотговорна позиция.
Както винаги, в тази антибългарска дандания се включи активно с познатите крясъци и изцепки семейната фирма – партия „Атака”, и се опита да спечели някакви дивиденти. Партийният вестник „Атака” от 14.10.2010 г. на стр. 3 публикува отново една абсолютно идиотска лъжа: „Сидеров поясни, че очаква подкрепата от 800 000 българи, наследници на тракийските бежанци, на които Турция съгласно Ангорския договор от 1925 г. дължи 10 милиарда долара.” Специално за г-н Сидеров обявяваме награда от 1 милион долара, ако покаже къде точно в Ангорския договор е записана горепосочената сума. Наградата ще му я връчим публично в Народното събрание в присъствието на всички медии, за да подчертаем неговата „задълбочено фотографска” историческа подготовка.

8. Адекватна ли е регионалната политика на сегашното правителство относно Македония и Сърбия?
Нито едно наше правителство не е водило адекватна политика спрямо варварите, управляващи концлагера Македония, и спрямо българомразката Сърбия, която денонощно ни копае гроба. Затова сега в тези две държави се провежда с всички сили и средства денационализация само на българите, само на българите там не се зачитат елементарните човешки права. Ако имахме нормални български правителства, въпросът за правата на българите в Сърбия и БЮРМ щеше да бъде всеки ден в дневния ред на ООН и в ЕС до неговото окончателно решаване, а сръбският посланик щеше да виси на Калотина като драна лисица и да чака с надежда, белким президентът на България благоволи да го приеме да си връчи акредитивните писма.

9. Какви са изводите от кампанията „Да спасим Спаска Митровска”?
Че не умеем, че не можем да защитаваме ефективно поробените ни сънародници в съседните страни, че нямаме националноотговорна политика, че нямаме истинска българска патриотична партия, че нашата интелигенция сякаш все още не е осъзнала историческата си роля на просветител и водач на народа в борбата му за човешки права, че българската църква тотално е абдикирала от отговорността си за опазване на българския род.
Случаят със Спаска Митрова също така нагледно ни показа как една псевдопатриотична, доказано сърбоманска партия иска да използва всеки възможен случай за маскировка и за заблуда на населението. И най-главното, че при такива случаи още не сме се научили да бъдем единни и решителни до успешния завършек.

10. Защо българинът продължава да вярва в исторически митове и заблуди?
Защото такива митове продължават да му се натрапват, понякога даже и от много известни български учени. Такъв пример е митът за 200  000 загинали руски войници по време на Руско-турската война от 1977-1978 г., който мит все още не е развенчан в учебниците, където никой не ще или не смее да каже истината, че всъщност загиналите са 22 391 души. И още нещо, в учебниците не се казва нищо за голямата трагедия на българите по време на Руско-турската война, когато загиват над 30 000 мирни жители.
Такива са и митовете за славянството, за братството между сърби и българи, за православното единство и добросъседство между сърби, гърци и българи и т.н. Все още тези идеологически и чуждоугодни митове не само че не са разбити от нашите учени, ами се проповядват и изучават и днес в училищата.

11. Кой поддържа нацията в будна кома през криминалния 20-годишен преход?
Всички политически партии. Това е тяхната цел, това е най-удобният начин да се ограбва трудовият български народ. Това е тяхната същност.
Днес политическите партии у нас с действията си демонстрират, че са добре организирани групи за максимално ограбване на народа, и то без да вършат никаква народополезна и националноотговорна дейност. Разбира се, своята цел те винаги маскират с много бомбастични лъжи и омайно сладки обещания. Истинската им природа лъсва, когато трябва някъде да се дели плячката или да се докопат до някакви благинки. Особено такива, като партийни субсидии, разни пенсии, добавки и т.н.
Типичен пример в това отношение са партийните субсидии от по 15 бона на депутат извън заплатите, опитът на депутатите да си гласуват пожизнени пенсии от 1500 лв. нагоре и т.н. И за да се опази народът от тези нагли, настръхнали и ненаситни глутници, той трябва да се бори с всички сили и средства – граждански протести, стачки, блокади и т.н. Защото на властниците парите никога не им стигат и в алчността си нямат равни на себе си в цялата история на България, защото за пари и власт те са готови да продадат за жълти стотинки цялата ни държава.
Например сега в големите градове на по-мощните фирми им е далеч по-изгодно сами да си организират събирането на боклука, отколкото това да става централно от специализирани фирми. Което пък е пълен икономически абсурд. А сега се говори за ново повишаване на таксите за събиране на боклука.
Всички наши политически партии с действията си показват, че тях не ги интересува просперитетът на България, а само фактът с колко повече ще им набъбнат банковите сметки.

12. Какви са условията за развитие на бизнес климата в България? Има ли прокризисни мерки?
Условията у нас не благоприятстват развитието и стимулирането на бизнеса. А бизнесът е този, който ще изведе България от кризата. И то частният бизнес, тъй като само той мотивира хората да работят с всички сили и умения.
Единствената положителна стъпка у нас, стимулираща бизнеса, е въвеждането на плоския данък, срещу който данък сега вият като идиоти някои луди, полуграмотни и неприятно кресливи политици. Такива, които не могат в цивилния живот да си изкарат с честен труд пари даже и за кафето, които за пет пари не са свършили полезна работа за държавата и които загладиха косъма веднага щом влязоха в политиката.
Управляващите следва да разберат една проста истина. Всичко, което пречи на бизнеса, трябва да се ограничава и премахва, а всичко, което стимулира бизнеса, да се въвежда и разширява. Да се създадат такива условия за бизнес, че всеки да се натиска да инвестира у нас.
Тук политиците трябва малко да прочетат историята на годините след Руско-турската война и за стопанската политика на тогавашните правителства за насърчаване на родния бизнес.
Кризата се бори най-ефективно чрез мобилизация на усилията на целия народ, чрез засилване интереса на всеки, който създава национален продукт. Интересът клати феса. Например, сигурен съм, че ако ДДС бъде смъкнат на 10%, то в бюджета ще постъпят много повече средства, отколкото сега. Същото е и с акцизите. Нашият народ е усвоил до съвършенство пасивната съпротива – щом му качваш данъците, то той започва да ги укрива още повече и да плаща все по-малко.

Прокризисни мерки сега у нас са:
-    Все още у нас има ведомства, които харчат пари, спъват икономиката с бумащини и които ги няма нийде по света, като Агенцията за стоковите борси и тържища.
-    Повишаването на данъците, което предлагат някои пишман икономисти и компрометирани политици.
-    Здравната реформа няма да има ефект, докато парите на хората се харчат безконтролно. Тук изходът е във въвеждането на здравни спестовни книжки, парите от които се натрупват и харчат от самия работник. Тогава злоупотребите ще изчезнат, но самите управляващи няма да могат да крадат. И точно това е проблемът, който спъва провеждането на здравната реформа.

13. Новият проект за изплащане на заплатите само чрез банките и плащане кеш минимум до 5000 лв.
Поредна простотия или наглост на някой бюрократ, обслужващ банковата олигархия у нас.
Целта е съвсем ясна и проста – да се налеят нови свежи пари в банките и им се вдигнат комисионите, сякаш досегашните реализирани свръхпечалби са им малко! Сметката е проста и много доходна: например 1 милион души влизат в банковата система – това са минимум 2 милиона броя комисиони – веднъж на вноска, веднъж на теглене. И това – всеки месец. Да не говорим за огромния ресурс, който ще се налее в банките. За сметка на това най-малко един милион души ще си губят минимум по един час на ден, в зависимост от местонахождението на банката. Получава се един абсурд: на месец загубени един милион часа, или около 41 700 дни, което пък е равно на около 114 години пропиляно по банкови гишета време от обикновените и най-бедните работници.
Или тези работници, вместо да си почиват, вместо да отделят това време за себе си и за семействата си, ще бъдат заставени да киснат по банките, ще бъдат унижавани от банкови чиновници и ще бъдат доени всеки месец по малко, но редовно.
И този проект е направен само в изгода на банките, без съгласието на хората. Това ще му е ефектът. А намаляването на заплащането в кеш отново ще затормози бизнеса, който иска все по-бързо обслужване, а не висене по банките. Изобщо този закон се предлага, за да се ограби още повече народът и да се допълнят пълните джобове на банковата олигархия.

14.  Ще се роди ли гражданско общество у нас?
То започна да се ражда и ще бъде изградено тогава, когато народът ни окончателно спре да търпи простотиите на политиците, когато започне със зъби и нокти да си брани всяко свое достижение и свобода. Успехът на повечето стачки показва това. Това е единственият начин да се научат на ред и дисциплина алчните и ненаситни политици – при най-малкото посягане от тях към свободата, правата и благата на народа – удар по мутрите им със съответна стачка или друга подходяща протестна мярка. Защото практиката доказва, че нашите управници разбират само от бой, а не от благи думи и добре аргументирани предложения.
Ето сега някои мухльовци, пишман патриоти, закоравели болшевики и площадни кресльовци искат да наложат задължителното гласуване с цел да се окопаят навеки във властта. Това в никакъв случай не трябва да се допуска. Който иска задължително гласуване, освен че е пълен идиот, той е враг на народа и на България. На такъв – бой до спукване по всички направления и изритване от политическата действителност. Пътят към развито гражданско общество минава през мажоритарното гласуване чрез избиране на най-известните, най-свестните, най-работливите, най-умните, най-заслужаващите доверие българи. Точно това плаши разни некадърни маймунковци от политическия пейзаж, които си знаят простотията и искат да се задържат на власт с разни ОФ процедурни хватки и стари незабравени комунистически номера. Времето на „со кротце, со благо” вече отдавна отмина, особено в отношенията с ненаситните политици. Дошло е времето на „со малце и со повеке кьотек”. Днес народът ни трябва да се научи и да започне вече да се брани, както го правят народите в развитите демократични държави.
И накрая, някои случки напоследък ме накараха да отправя един апел към Българската академия на науките: Уважаеми учени, влезте в манастирите, опишете и ако трябва, вземете всички по-ценни ръкописи, книги и други материали и ги съхранете на сигурно място. Защото практиката показва, че в скоро време може да зачестят пожарите в манастирските библиотеки, особено там, където има много ценни ръкописи и книги. Историята казва, че пожарът е най-добрата маскировка на кражбите и злоупотребите в дадена сграда

Предполага се, че около 7 милиона от жителите на Руската федерация ще се самоопределят като българи в приключилото вече в по-голямата си част преброяване на населението там, въпреки че все още има места, където то продължава и срокът е удължен до края на седмицата. Съдбовното за нас в това събитие е, че за първи път от 1926 г. насам се допуска възможността граждани на федерацията да се самоопределят като българи.

 Всички знаем от историята как Сталин методично създава т. нар „татарска“ нация, потъпквайки българската национална идентичност и преименувайки волжките българи в „татари“ (впрочем, по подобен начин бе създадена и „македонската“ нация, б. а.). С нарочен указ болшевишката власт заличава нашата националност в границите на СССР и напълно я изключва от последвалите преброявания. Преди това според резултатите от преброяването през 1897 г. българите на руска земя са били 1 300 000, а през 1926 г. – 1 500 000 души.

Тъжно звучат думите на президента на Българския национален конгрес Гусман Халил, който на 23 януари 2003 г. в едно свое изявление казва: „Велика България се разпадна. Българите се разпиляха по белия свят. Националният нихилизъм до такава степен отрови душата на народа, че отец Паисий бе принуден да възкликне: „... защо се срамуваш да се наречеш българин?“ Срамно е да се признае, но се стигна дотам, че мнозинството българи при нас предпочитат да се наричат с безбожното име татари“.

Въпреки многовековните репресии, оставили дълбоки следи в съзнанието на жителите на Татарстан – според Казанския психологически център около 89 % от гражданите на републиката се притесняват от натрапената си идентичност и страдат от комплекси – очаква се резултатите от преброяването да са доста интересни.

За да се преодолеят травмите от десетилетните забрани и манипулации, в навечерието на тазгодишното броене на населението обществената организация „Българска община“ с централа в Казан, Република Татарстан, излезе с призив пред сънародниците ни. В него се казва:

„Драги българи,

Федералната служба за държавна статистика РОССТАТ със заповед № 74 от 27 януари 2010 г. включва нашето национално самоопределение „българи“ в преписките по преброяването на населението на Русия през 2010 г... Призоваваме ви да се възползвате от своите конституционални права. Укажете националната си принадлежност правилно „българин“ или „българка“ (код 1595), а като роден език „български“, без да се подразделяте на етнически, регионални и други подгрупи. Нека да се възползваме от възможността да станем единна българска нация, официално да утвърдим своето изконно име „българи“ и да получим възможност свободно да развиваме своята единна българска култура и традиции на всички групи българи“.

Предполага се, че днес на територията на Руската федерация – основно в Татарстан, Чувашия, Башкилия, Казахстан и Самарска област, живеят около 7 милиона българи. Някои наблюдатели определят като наивно очакването същата бройка да се установи и при преброяването, но все пак възможността тамошните жители съвсем свободно и без страх да се самоопределят като българи е една много голяма стъпка в посока идентифицирането на българската диаспора в Руската федерация.

Десант

  Сръбските власти откриват костница в Сурдулица, Западните покрайнини преди няколко месеца където според сърбите,  „българите били избили 20 000 сърби", като тази костница е положена в училище, където учат и деца от българското малцинство.

  В отговор на тази провокация той слага на собствената си къща българско знаме и портретите на няколко български революционери.

  Не се знае с какво портрети на български исторически личности предизвикват омраза в населен с българи район.

  Прочетен му е доноса на свещеник Миодраг Драшко в който освен за него, са изнесени обвинения и за ДСБ, КИЦ и редактора на списание „Бюлетин" Иван Николов за предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. Димитър Димитров е разпитан дали е сложил българско знаме на къщата си, и дали е окачил на „десетина портрети на въоръжени с пушки лица"

Демократичен съюз на българите

Главен съвет – Босилеград, ул. М Тито № 15

Тел/факс: 00381(017)877296; 00381(017)878254

Изх. № ____дата: 28. 10. 2010г.

Съобщение за медиите

На 27. 10. 2010 година в 10 часа, в Полицейското управление във Враня – отдел криминална полиция, в качеството си на гражданин е разпитан Димитър Александров Димитров, член на Главния съвет на Демократичния съюз на българите и изявен борец за правата и интересите на българското национално малцинство. От разпита е станало ясно, че по писмен донос на свещеник Миодраг Драшко прокуратурата е наложила на полицията във Враня да проведе разследване за наличието на данни за наказателно дело Предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост по. чл. 317, ал. 1, от Наказателния кодекс на Република Сърбия.

На Димитър Александров Димитров е прочетен доноса на свещеник Миодраг Драшко в който освен за него, са изнесени обвинения и за ДСБ, КИЦ и редактора на списание „Бюлетин" Иван Николов за предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. Димитър Димитров е разпитан дали е сложил българско знаме на къщата си, дали е окачил на „десетина портрети на въоръжени с пушки лица" и защо е бил в черквата „св. Троица" в с. Извор на 24 май т.г. Димитър Димитров е отговорил, че има българско знаме на къщата и пет портрета на навеса пред къщата на известни имена от българската и македонската национална история Мара Бунева, Владо Черноземски, Тодор Александров, Иван Михайлов и Менча Кърничева, и че е участвал в празнуването на Деня на българската култура и на славянската писменост в черквата „Св. Троица" в с. Извор на 24 май тази година.

ДСБ счита, че зад доноса на свещеник Миодраг Драшко стои Сръбската православна църква и определени кръгове на Държавна сигурност които легалната политическа борба за спазване на човешките и малцинствени права на българите, представят като предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост и по този начин искат да сплашат и компрометират най-изявените активисти на ДСБ.

Сръбската православна църква предизвика национална омраза и нетърпимост срещу българите с откриването на паметна костница „на жертвите на българските окупатори" в двора на Техническото училище „Никола Тесла" в Сурдулица в края на май т.г. Тази костница, сред учениците от сръбска националност възпитава чувство на омраза и отмъщение към българите, и чувство на вина и срам сред учениците от българска народност от т.н. престъпления на българската армия в Първата световна война без да има налични доказателства за това.

ДСБ изразява загриженост и тревога от доносническите действия на Сръбската православна църква, прокуратурата и полицията които продължават да се отнасят към легалните борци за правата и интересите на българското национално малцинство като към държавни врагове и все още използват методите на компромитацията и сплашването.

ДСБ счита, че такова поведение е не само вредно за престижа на Сърбия като демократична страна, но и за членството й в Европейския съюз и предупреждава, че за това и за всички други подобни действия на Сръбската православна църква, прокуратурата и полицията ще продължава да информира еврокомисаря по разширението при Европейската комисия в Брюксел.

Председател:

Драголюб Иванчов

http://podkrepa.net/novini/334-dimitrar-dimitrov-razpit

От 2006 г. насам переодично сме свидетели на специализирани акции и агресивни действия на службите срещу мюсюлманите в България. Това каза бившият Софийски мюфтия Али Хайраддин на пресконференция днес.

Той посочи няколко показни акции на службите срещу мюсюлмански активисти, след които има образувани досъдебни производства.

Те впоследствие са прекратени от прокуратурата поради липса на достатъчно доказателства за изготвяне на абвинителен акт.

Задържаните са обвиняеми в престъпления, които са им повдигнати и предявени, а в крайна сметка „в публичното пространство се появиха термини като традиционен ислям, радикален ислям, уеххабитска идеология, селефитски ислям. Навлиза се в непонятна за коментиращите и публиката терминология, която всява страх и ужас в незапознатите“, заяви Хайраддин.

„Господин премиер, проверете тези акции!“, призова той, като припомни, че след като е спечелил изборите, Борисов заявил в НДК, че мюсюлманите трябва да се чувстват защитени.

„След всичко това бихте ли се чувствали защитен, ако сте мюсюлманин?“, попита премиера той.
 

По думите на бившия столичен мюфтия тези акции и при тези обстоятелства застрашават единствено българския народ и националната сигурност, като насаждат омраза и създават психоза сред мюсюлманите и страх сред християните.

„След като няма извършено престъпление от нарочените за престъпници, няма обвинителни актове и осъдени, какъв е смисълът от всичко това?

Срам, морални щети... Могат да обвиняват, а не могат да се извиняват. Какво е моралното обезщетение за потърпевшите?

Кой всъщност насажда омразата? Какво цели с това? Кой печели от всичко това?“, попита Хайраддин.

Според него „някой изгаря от нетърпение да създаде условия за радикализиране“.

По думите на Хараддин, ако службите продължават да целят мюсюлманите, за да си правят имиджа на техен гръб, то напрежението сред тях се нагнетява.

„Ще водим дела срещу институциите, които издадоха заповеди за тези акции и срещу тези хора, които ни осъдиха предварително. Ако не можем да получим правата си в България, ще ги търсим чрез ЕС“, категоричен е Али Хайраддин.

Същевременно в писмо до медиите Главното мюфтийство на мюсюлманите в България предупреждава българската общественост, че се подготвя нов възродителен процес.

Публикуваме част от текста на Главното мюфтийство:

„Българската държава се готви да проведе поредния възродителен процес, който ще бъде насочен към ограничаването на религиозните права и свобода на вероизповеданието на гражданите, изповядващи исляма.

Знаем и ясно заявяваме, че българският възродителен антимюсюлмански процес, насочен срещу общността ни, навлиза в нов етап от прилагането и развитието му.

Всички експерименти от този род са започвали с мюсюлманите от първите редици и се цели не само сплашване и натиск на останалото население, а също и ограничаване на възможността да се влияе на гражданите чрез проповеди и учебна дейност.

Нашите добронамерени действия да обучаваме и възпитаваме гражданите в морала и традициите на исляма срещат силна съпротива от политици, общественици, а често и от държавни служители.

Това става причина за създаване на враждебни обществени нагласи срещу всички мюсюлмани и предпоставка за дискриминация, неприемливо отношение и прояви срещу лица и храмове.

Доказателство за това са и последните проверки на имами и мюфтии от три области и недоказаните слухове за разпространение на радикален ислям.

Първоначалните мерки за тормоз на духовници ще бъдат последвани и от други стъпки. Процесът ще трае години, но е по-страшен от всякога, защото се извършва подмолно и перфидно с незабележими на пръв поглед методи и средства.

Уважаеми колеги, скъпи приятели, братя по участ, предупреждаваме, че най-лошото предстои – ще бъдем гонени, унижавани, заплашвани и несправедливо обвинявани, затова трябва да бъдем духовно силни и извисени.

Молим се горещо на Всевишния Аллах да ни укрепи в усилията да запазим вярата и религията си, да ни вдъхнови за мъдри и правилни решения и да дочакаме истинската неподправена демокрация и свобода за всички граждани в нашата родина България!

Аллах да ни е на помощ!“, завършват от Главното мюфтийство


http://www.dnes.bg//obshtestvo/2010/10/22/psihoza-sred-miusiulmanite-i-strah-sred-hristiianite.101910

Вижте и публикацията от Даниела Горчева - "ДАНСуващи по поръчка"!

BNews.bg

Алкохолът е по-вреден от хероина, сочи ново британско проучване. Според него тютюнът и кокаинът са еднакво вредни за здравето, а екстазито и LSD-наркотиците са най-безопасни.

Скалата е със стойности от 0 до 100, като 0 означава най-малко опасен, а 100 - най-опасен, предава ВВС.

Алкохолът има резултат 72, хероинът – 55, крекът – 54, метамфетамините – 33, кокаинът – 27. Следва тютюнът с резултат 26, амфетамините с 23, канабисът – 20. Екстазито е с резултат едва 9, а на предпоследно и последно място са LSD и халюциногенни гъби с индекси съответно 7 и 5.

Учените са класирали вредата на наркотиците по отношение на вредите за психическото и физическо състояние, степен на пристрастяване, в каква степен са свързани с извършване на престъпление и какво струва на икономиката и обществото.

Така те заключили, че хероинът, крекът и метиламфетамините са най-опасни за отделния индивид, но алкохолът, хероинът и кокаинът са най-опасни за обществото като цяло.

Обединявайки резултатите от двата типа вреда, учените установили, че определено алкохолът стои на първо място като най-опасното "порочно" вещество.

"Важно е да се отбележи, че легалните наркотични вещества – алкохолът и тютюневите изделия, се намират нагоре в класацията, което означава., че причиняват поне толкова вреди, колкото и нелегалните наркотици", твърди проф. Дейвид Нът, който оглавява Независима научна комисия по наркотиците.

Водачът на ВМРО Тодор Александров е държал строго за морала на четниците. СНИМКИ: АРХИВ НА ВМРО

Покрай гейскандала, който тези дни разбуни държавата, в общественото пространство се промъкнаха внушения, засягащи морала на основателите на нашата организация. Затова като неин лидер се чувствам задължен да направя някои исторически разяснения.

Ако действително е имало поне един случай на хомосексуализъм в 117-годишната история на ВМРО, щеше със сигурност да се разчуе. Все пак организацията има доста врагове и те нямаше да пропуснат да ни ударят. Приказките за някаква кармична връзка между войводата и младите четници са долна клевета и кощунство спрямо паметта на революционерите. Такова нещо може да измисли само болен мозък, който освен всичко друго не познава и историята на движението.

Номерът няма как да мине, защото членовете на ВМРО винаги са били мъже на честта. Та в четите дори е било забранено да се пие алкохол! Лидерът Тодор Александров е бил пословичен в строгостта си към нарушителите на тази заповед. Единствено след дълги и тежки преходи в студено време войводите са разрешавали по 50 г ракия за сгряване. Забраната идва след няколко случая в планината, когато турците изненадват заспали след разпивка четници и ги избиват като пилци.

Моралът в организацията е бил на много високо ниво. И няма как, ако искаш населението да те следва. Кой би тръгнал с оръжие в планината, ако знае, че в четите мърсуват?! За тази цел бил изготвен изключително суров Наказателен правилник на организацията.

Костурският войвода Васил Чекаларов например, който е бил известен с чувството си за справедливост, изпълнил публично смъртната присъда на омъжена българка, мърсувала с турчин. Страшният Васил, както го наричали тогава, я предупредил веднъж, втори път. Тя обаче продължила с изневерите.

При разложкия войвода Стоян Чачкаров дошъл беден човек от Банско и се оплакал, че дъщеря му от 1 г. ходела с чорбаджийски син, който обаче не щял да се жени. Викнал тогава войводата чорбаджията и му дал 1 месец срок да вдигне сватба. Онзи се опитал да го уговори - давам 5 хиляди лева на ВМРО, но забрави тая работа. Войводата тогава се разярил и отсякъл: щом имаш пари да даваш, ще дариш 20 хиляди лева и в срок от 3 дни ще ги ожениш! Такива са били нравите тогава. Така излиза и приказката: "Ке ме ебеш ме, ке ме вземаш!"

И всички решения били вземани не еднолично, а от съдилища. Във всяко село местният воевода е главният съдия. А неговите помощници - съдии. Това е една от най-важните цели на ВМРО - по този начин да накара хората да не ходят в турските съдилища, а да знаят, че могат помежду си да решават проблемите.

Наказанията са сурови: 10 тояги на голо, 25 тояги наголо и смърт. Смърт давали за предателство, за убийство, за изнасилване и за кражба на добитък. Последното днес може да се стори пресилено. Но за онова време да оставиш едно семейство без крави и овце, било равносилно да го обречеш на гладна смърт.

И ако при съгрешилите селяни първо пращали едно-две предупреждения, а после биели тояги на голо, то за нисък четнически морал наказанието било едно - смърт.

Показателен е случаят с войводата Панчо Михайлов. Той е бил известен със сексуалните си подвизи, които обаче е проявявал не в македонските села, а в София. Легенди се носели тогава за неговите любовни похождения по певици и актриси от Народния театър. Предупредили го веднъж, той не си взел бележка, втори път - също, и на третия го осъдили на смърт. Та той позорил с делата си цялата организация. Човекът, превзел Кюстендил през 1922 г., бил наказан заради морални прегрешения! И забележете - затова, че е ходел по жени, а не по мъже! И още нещо - след изпълнението на присъдата организацията поела цялата грижа за неговото семейство. Съпругата му получавала издръжка до живот, а синът му - стипендия до навършване на пълнолетие.

Не може да има извращения в организация, ръководена от такива високоморални мъже като Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов. С това не искам да кажа, че водачите на ВМРО са били женомразци или скопци. Напротив, те са били известни ценители на женската красота, но са го правели по достатъчно приемлив начин дори в личната си кореспонденция.

Запазени са доста писма между Пею Яворов и Тодор Александров, в които освен комитетски дела, двамата войводи са обсъждали и хубави жени. Писмата са христоматиен пример за мъжкарско поведение, съчетано с невероятно джентълменско отношение към жената. Такива са били нашите войводи - истински мъже и в боя, и в покоряването на дамски сърца.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

Още по темата: В периферията на Империя от бази и тайни затвори | Български плейнспотъри? | Тайният Гулаг на Буш в Източна Европа | Протест срещу US базите | Американско военно и сексуално господство

Идеята за това интервю беше последствие от поредицата статии под надслов "В периферията на Империя от бази и тайни затвори". Американският ветеран от войната в Ирак Джей Ди Енгълхарт беше така любезен да отговори на въпросите ми относно настаняването на американски военни бази в България и възможните последици от това. Участник във военните действия във Фалуджа, а след това антивоенен активист от "Ветерани от Ирак срещу войната", той нееднократно е интервюиран от американската преса, а и от Еми Гудман за сателитното ТВ и радио предаване Democracy Now! Неговият блог "Борба за оцеляване" (Fight To Survive) е добре известен сред активистите от световното антивоенно движение.

Джей Ди познава не само живота на американския войник в Ирак, но също на базите в Германия и Косово. Той е идвал дори в България по време на мисията в Косово, така че Балканите с манталитета си и специфичното си значение за Пентагона не са непозната територия за него. Макар че контекстът на въпросите, а и предишните ми материали да отразяват критичното ми отношение към милитаризма на САЩ като цяло и идеята за американски военни бази в България в частност, държа да подчертая, че изпитвам най-дълбоко уважение към Джей Ди Енгълхарт и съратниците му от "Ветерани от Ирак срещу войната". Хора като него са винаги добре дошли в нашата гостоприемна страна. За разлика от военните аванпостове на Империята.

Би ли се представил накратко?

Казвам се Джей Ди Енгълхарт и съм (бивш) специалист от Трета бригада към Първа пехотинска дивизия. Записах се в американската армия малко преди 11 септември, 2001. След базово обучение като моторизиран разузнавателен патрул във Форт Нокс, Кентъки, бях изпратен в базата Вилсек край тренировъчните полигони в Графенвьор, Германия. По време на службата ми от 2001 до 2005 бях с подразделение "Сокол IV" на миротворческа мисия в Косово през 2003 и в операция "Иракска свобода II" от февруари 2004 до февруари 2005. След освобождаването ми от активна служба през май 2005, аз се включих отново в цивилния сектор на Съединените щати. В момента работя като активист в организации като "Ветерани от Ирак срещу войната", "Ветерани за мир", "Акция Септември" и други афинитетни групи срещу войната и подтисничеството в света.

Чалмърс Джонсън писа: "Пентагонът винаги налага на страните, където има американско военно присъствие т. нар. Споразумения за статуса на въоръжените сили, които обикновено освобождават САЩ от отговорността да чистят или плащат за нанесените от тях щети на околната среда." Как би го коментирал?

Трябва да се съглася със заключението на Чалмърс Джонсън, че американските въоръжени сили пренебрегват отговорностите си към околната среда в страната домакин. Аз видях и двете страни на американското военно поведение по отношение на околната среда. Когато бях настанен в огромната база с тренировъчни полигони в Графенвьор, Германия, ние се придържахме към много стриктни разпоредби за защита на околната среда. Законовите ограничения, на които се подчинявахме бяха предимно налагани от местните германски агенции за околната среда. Тези агенции бяха много ефективни в изискванията си американската армия да поддържа ред и чистота в тяхната страна. Например въпреки че военните ни машини не покриваха стандартите за емисиите на изгорели газове, имаше германски закон, който ни принуждаваше да ги изключваме в случай, че стоят на едно място.

Освен това разпоредбите изискват под всяко военно превозно средство, докато е паркирано, да се поставя "съд за теч" там, където може да капе масло. В случай че бъде разляно масло на земята, германският закон изисква от американския персонал да изкопаят изцапаната почва, да изчистят замърсяването и да я подменят с чиста почва. Много често по време на полеви упражнения германските власти правят инспекции дали американската армия се придържа към разпоредбите за чистота на околната среда - от коректно почистване на военната техника до безопасно отстраняване на отпадъци и всякакъв боклук.

Обаче тези стриктни разпоредби за опазване на околната среда биват спазвани само защото държава като Германия е уважаваната страна домакин. Когато американски военни операции биват провеждани другаде - в страни като Чехия, Косово и Ирак - аз лично бях свидетел на щетите на околната среда, които военната машина може да нанесе. В Източна Европа, където провеждахме тренировъчни и миротворчески мисии, беше обща практика танковете ни и тежкотоварни превозни средства да разкопаят и разорат земята, превръщайки засадена плодородна почва в тресавища от гъста кал. Асфалтирани улици също бяха тежко повредени от гъсениците на танковете, оставяйки дупки и ями зад себе се. Пътни знаци, огради и даже цивилни превозни средства биваха понякога потрошени, когато кавалкада от тежки военни машини прекосяваше тесните улици.

Тези страни нямат ясни разпоредби за опазване на околната среда и поради това петролни разливания, натрупване на отпадъци, наднормена емисия на изгорели газове и обща амортизация на средата обикновено биват пренебрегвани. В Ирак и до ден днешен е обикновена практика за американските въоръжени сили да прегазват селскостопанска земя с танкове и бронетранспортьори, да обезлесяват палмови горички с тактически цели и да изгарят огромни купища от отпадъци в базовите лагери, вдигайки черни валма от токсичен пушек от употребени петролни продукти и пластмаса.

В интерес на истината обаче въоръжените сили на САЩ полагат усилия да пазят обкръжаващата ги среда чиста от замърсяване. Армията например налага собствени стриктни разпоредби спрямо войниците да поддържат чисти базите си и да не злоупотребяват с околната среда на страната домакин. Макар че тези разпоредби се отстояват вътрешно, на практика не е възможно да се поддържа такава военно-индустриална мощ като американската без да се стига до щети на околната среда. Повечето от тези мисии се провеждат в развиващи се страни или в Третия свят, където такива практики като защита на околната среда просто не съществуват.

Именно за това аз съм убеден, че Пентагона няма да пропусне възможността да изгради военни бази в Източна Европа. Това е просто твърде изгодно. При непрестанно разширяващия се американски империализъм в света и безплодната война срещу тероризма, финансирането на тази глобална агресия поставя американския данъкоплатец в доста неприятно затруднение. Както виждаме в Германия, много американски бази биват затворени и ще бъдат преместени на Изток, за да избягнат високите разходи, които германското правителство налага върху американското присъствие на тяхна територия. Създавайки бази на Балканите например, Пентагона може лесно да се възползва от хлабавите закони за околната среда, без да трябва да заплащат на така или иначе раболепните правителства в страните домакини високи цени за обезвреждането и обработка на отпадъци и за екологичното замърсяване. В тези случаи финансовата гледна точка е приоритет.

Изводът е, че чрез създаването на военни бази в Източна Европа, САЩ могат да оказват натиск върху слабите местни правителства, експлоатирайки манталитета на всепозволеност и евтината земя в дълбоката провинция, за да превърнат разни красиви кътчета в сметища и тренировъчни полигони.

Джонсън също така писа: "Едно време разпространението на империализма е можело да се проследи по броя на колониите. Днешната американска версия на колония е военната база." Съгласен ли си с това?

Аз безспорно съм съгласен, че човек може да оцени американската Империя по огромния брой военни бази на чужда територия. Правителството на САЩ е твърде склонно да разпространява западен стил капитализъм по целия свят. Военните бази са необходими на американската Империя да налага икономическа хегемония в световен мащаб, а също да предоставят стратегическа близост до страни, които биха посмели да се опълчат на интересите й.

Според мен американските военни бази в чужбина са безспорно доказателство за глобална Империя. Има над 700 американски бази в целия свят както и 13 военноморски флотски подразделения, които контролират извън териториалните води. И с новата злокачественост на администрацията на Буш, тази визия за глобално господство се провежда все по-настоятелно. Чрез войните в Ирак и Афганистан, финансовата подкрепа на брутални диктатури, прилагането на мъчения и задържането в затвори без съд и присъда, несанкционираното подслушване и следене на граждани, насаждането на страх и дезинформация и пълната незаинтересованост за околната среда, проектът на Буш прилича на Оруелова дистопия. Това е не само алчност и Империя - това са амбиции за тоталитарен Нов световен ред.

Знаеш ли нещо относно наличието и употребата на обеднен уран на американските бази?

От моя собствен опит в армията стигам до заключението, че където има американско военно присъствие, боеприпасите с обеднен уран са в наличност. Обедненият уран е масово разпространен в американския военен арсенал. Използва се за бронебойни снаряди, които могат да бъдат изстрелвани от танкове, военни хеликоптери, реактивни самолети и ракети "Круз".

Обикновено обеднен уран не се използва на полигони или стрелбища. Обаче поради широката разпространеност на такива боеприпаси, злоупотреби се случват. Неотдавна няколко групи за защита на околната среда обвиниха американската армия в стрелба с муниции с обеднен уран на базата Шофийлд в Хавай по време на учения. В доклада се казва, че "петнадесет парчета от трасиращи снаряди, направени от сплав с уран Д-38, също известен като обеднен уран, бяха събрани през август от Запата Енжиниринг - фирма, наета от армията да изчисти полигона на базата Шофийлд след ученията от неексплодирали муниции и други метални отпадъци" според комюнике на 25-а пехотинска дивизия.

Заключението до което се стигна накрая беше, че обеднен уран е бил наистина употребен на тази база на американска територия. Ако такива муниции могат да бъдат ползвани толкова небрежно на територията на САЩ, въпросът е къде другаде тези практики са разпространени и при какви обстоятелства?

Очевидно в зоните на война - като Ирак например - честотата на употреба на обеднен уран е много висока. Докато аз бях в Ирак, всеки беше наясно, че се стреля с муниции с обеднен уран по всичко - от бункери на бунтовниците, до сгради от глинени тухли, до коли и камиони. От началото на военните действия през март 2003 хиляди тонове боеприпаси с обеднен уран бяха употребени в Ирак и това продължава и днес.

Също така боеприпаси с обеднен уран бяха ползвани по време на американската интервенция в Босна и Косово през 90те. Поради трайните ефекти на радиоактивното замърсяване, здравните увреждания, предизвикани от обеднен уран, остават огромен проблем и сега. Дори след приключването на тези конфликти американските въоръжени сили, ангажирани в миротворчески мисии, продължиха да строят полигони за военни учения. Макар че преки доказателства за стрелба с муниции с обеднен уран на тези полигони в момента липсват, вероятността за това е доста голяма.

Това, което трябва да разберете е, че навсякъде където е построена американска военна база, боеприпасите с обеднен уран са директно следствие. Не само запасите от такива боеприпаси трябва да са в наличност, но те могат да се ползват при всеки повод, когато американската армия смята това за необходимо.

Прилагането на мъчения трябва да бъде забранено безусловно. Тази ужасна практика е не само напълно безчовечна, но информацията, извлечена по този начин от заподозрените, се оказва най-често безполезна. Съединените щати, които би трябвало да се придържат към най-високите стандарти за законност и човешки права, никога не биваше да изпадат до нивото на Садам Хюсеин в тази "война срещу тероризма". От каквато и да е гледна точка мъченията са напълно непродуктивни.

Злополучният скандал в Абу Граиб не само превърна американската практика на мъчения в централна новинарска тема по целия свят, но беше направо пагубен в битката за "сърцата и умовете" на иракчаните. Практиките на мъчения и политически отвличания могат само да доведат до пълен провал в претенциозната "война срещу тероризъм" - война, която много по-сполучливо би могла да се води с дипломатически и хуманитарни средства. Нещо повече, всяка страна, която желае да предлага територията си на американския политически Гулаг, ще стане самата вероятен прицел на терористични атаки. Това е естественият процес на тероризма. Както доктор Ноам Чомски казва: "Най-добрият начин да спреш тероризма е да престанеш да го прилагаш."

Аз смятам, че войната в Ирак е грешка. Смятам, че причините, които бяха първоначално провъзгласени от администрацията на Буш за инвазията в Ирак, бяха основани на лъжи. Садам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване? Лъжа. На Садам Хюсеин му трябвали само няколко дни да нанесе първи ядрен удар? Лъжа. Ал Кайда били подпомагани от Садам в планирането на 11-и септември? Лъжа.

Чак след като тези лъжливи обвинения бяха опровергани, неоконсерваторите във Вашингтон решиха да аргументират войната в Ирак с "демократизация" на Близкия изток. Тази концепция за "разпространяването на свобода и демокрация" беше систематично набивана в главите на американския народ, за бъде подсигурена широка поддръжка за безсрочната окупация на Ирак. Макар че в момента 58% от американците не одобряват войната в Ирак, тя продължава да вилнее всеки ден.

Но аз съм против войната в Ирак и поради друга по-елементарна причина - това, че е едно неоправдано и безсмислено ежедневно кръвопролитие. Освен убитите войници на окупационната коалиция, истинските жертви на тази война са от иракското цивилно население, които наброяват между 50 и 100 хиляди. Бих искал да вярвам, че тази война създава едно демократично общество в Ирак, но фактите доказват просто обратното. Вече са налице систематична корупция и неустойчивост в тяхната нова "демокрация" без каквито и да е било признаци на подобряване. Освен това въстаниците срещу нелегалната окупация на страната, са най-вече иракчани, а не чужденци.

Докато бях в Ирак, трябваше да воюваме срещу местни селяни и дребни търговци, вдигнали се на оръжие срещу окупаторите. Иракските въстаници се борят вече три години. Броят на акциите им нарасна значително и атаките им стават все по-добре координирани и ефективни. Американската армия продължава да използва конвенционални методи за водене на война срещу една разгърната партизанска съпротива и по всичко изглежда, че в момента губи. В крайна сметка смятам, че САЩ няма да имат друга възможност освен да изтеглят военните си сили от Ирак. Така че по-добре е тази стъпка да бъде предприета незабавно, за да предотвратим още повече безсмислено насилие и още повече загуби на живот. Истинските причини за окупацията на Ирак могат да бъдат дълго дискутирани, но аз мисля, че те са доста ясни. Войната е пари, петролът става недостатъчен и Империята има нужда от демонстрация на сила, за да напомни на света кои са новите господари. Налагане на един тираничен Нов световен ред.

"Съюзниците" от Източна Европа не са нищо повече от марионетни правителства под контрола на американската хегемония. Изглежда тези държави са въвлечени във войната въпреки значителната опозиция от страна на собствените им народи. Независимо от това правителствата им се хвърлят с готовност да угаждат на САЩ с надеждата за странични облаги под формата на търговски споразумения и парични помощи. Такава изглежда е и ситуацията в България, където американските бази ще бъдат настанени без внимателна преценка на последиците от такова действие.

Бих казал, че американското военно присъствие във формата на военни бази или тайни затвори превръща България в твърде възможен прицел за терористични атаки. Българското военно участие в Ирак и Афганистан вече създава потенциално опасна обстановка за българските граждани дори на тяхна собствена територия. С настаняването на американски военни бази в България и поради близостта на страната до арабския свят, българите изведнъж се оказват на предния фронт във "войната срещу тероризма".

Тук можем да добавим аргумента, че Пентагона вижда стратегическо преимущество в използването на България като преден пост за изпращането на военни сили и техника не само в Ирак, но евентуално и в Иран или Сирия в близко бъдеще. В такава ситуация България ще има да се страхува от много по-големи проблеми в сравнение с тероризма. Тогава България ще бъде стратегически прицел за конвенционални и ядрени удари от врагове в близко съседство.

Какво би казал за културата на всепозволеност и сексуална агресия на американските бази? Само в Окинава, Япония, между 1972 и 1995, американски военнослужещи от авиобазата "Футенма" са извършили 4 716 престъпления - включително 12 убийства - според Nihon Keizai Shimbun, консервативен японски вестник.

Мисля, че главният проблем със сексуалната агресия в армията е, че армията в същността си е дълбоко агресивна по принцип. Военнослужещите - особено тези тренирани за участие в сражения - са умишлено насъсквани да са държат изключително враждебно. Всеки войник е обучаван в определена умствена нагласа - да следва заповеди и да унищожава врага. Понятия като въздържаност и самоконтрол се засягат само в многословни и неясни разпоредби, а нарушителите им обикновено получават само символични наказания.

По време на моята служба в американската армия аз бях в чисто мъжко поделение, така че сексуалната агресия срещу жени не беше проблем. Обаче изразената агресивност можеше да се види в съперничество и физическо насилие срещу войници от други поделения и дори срещу цивилното население извън базата. Отношението на офицерите към такъв тип поведение се свеждаше до "гледай само да не те хванат". Спомням си някои случаи, когато отделни войници бяха неочаквано обвинени в малтретиране на съпругите си или подведени под отговорност за изнасилване на жени - както униформени, така и цивилни.

Не съм следил как повечето от тези случаи завършиха, но знам, че когато виновният беше сержант или офицер, историята обикновено се потулваше. Не искам да кажа, че военното правосъдие си затваря очите за всички тези случаи, особено когато престъплението е придобило широка публичност. Обаче съдейки от публикувани статистики и поведението на войниците като цяло, изводът е, че сексуалната агресия не е рядкост.

Трябва да си представите парадигмата, в която американските войници са отглеждани и адаптирани, средата, в която живеят и се социализират. Най-важното е, че войниците живеят между себеподобните си повечето време. Тъй като голямото мнозинство са мъже така или иначе, обща и единодушна практика е войниците да се държат агресивно и мръснишки помежду си. Това е част от манталитета "момчетата са си момчета", имайки предвид че войнишкото общество е твърде различно от света на цивилните. Този манталитет е най-вече сравним с поведението в спортните съблекални или колежанските купони. Концепцията за "женското достойнство" не е особено почитана, а и много войници са твърдо против самото присъствие на жени в армията. Когато такива войници са пуснати навън в цивилния сектор да пият и купонясват цяла нощ, прояви на военен елитизъм, шовинизъм, мизогиния и обща арогантност са чести и лесно обясними. Ситуацията се влошава още повече, когато даден войник смята, че е над местните цивилни закони. Тези съображения не са опит за оправдание или приемане на насилническото поведение, но истината е, че пълната отговорност трябва да се носи от главнокомандващите за това, че го толерират.

Как ще коментираш изнасилването на 22-годишната жена на бившата американска военноморска база в залива Субик край Манила, Филипините?

Няма да коментирам дали аз лично смятам, че шестимата американски военнослужещи са виновни. Твърдо вярвам, че всеки заслужава безпристрастен юридически процес и е невинен докато се докаже вината му. Обаче както обясних в предишния въпрос, имайки предвид манталитета, обучението и социалната среда, в която живеят войниците, нищо чудно сексуалната агресия да е била сериозен проблем, довел до инцидента на базата в Субик. Разбира се с огромното количеството доказателствен материал по този случай, шестимата обвинени трябва да бъдат съдени безпристрастно както според американските военни, така и според филипински закони. При никакви обстоятелства не трябва да се дава имунитет на обвинените, като ги подвеждаме под отговорност само по американската юрисдикция.

От всичко казано дотук се вижда, че сексуалната агресия се явява огромен проблем във американската армия днес. От 70те насам има хиляди регистрирани оплаквания в тази сфера. Това са факти, за които е трудно да си затваряме очите. За всеки такъв случай трябва да се провеждат сериозни разследвания, а главнокомандващите трябва да се държат отговорни за справедливото и равнопоставено третиране не само на американските военнослужещи, но и на цивилното население в страната домакин.

Какви могат да бъдат екстерналиите от американските бази за страната домакин?

Става дума за икономически "екстерналии", нали? Някои ще кажат, че американските военни бази на българска територия ще подпомогнат местната икономика. Макар че е вярно, че другаде по света базите играят важна икономическа роля по места, това не значи, че присъствието им ще има положителен ефект за икономиката на цялата страна. В Германия например градчета, чиито бизнеси имаха полза от американското присъствие, не пострадаха непременно след американското изтегляне. Обаче когато започнахме да изпразваме базите в Косово, стотици косовари - преди това наети от Халибъртън - останаха безработни и без особени перспективи. Разбира се икономическата ситуация зависи най-вече от общата стабилност на страна, но от собствен опит мога за кажа, че единствените бизнеси, които просперират от американското присъствие са тези, които обслужват специално военнослужещите.

Аз не съм икономист. Но когато става дума за нуждите на американските войници, имам доста добра представа какво искат те. Например ако имате база в малко крайбрежно градче, развлекателният сектор там ще просперира значително. Американските войници ще хвърлят парите си по ресторанти и хранителни заведения, дискотеки и барове, на черния пазар - за различни продукти, включително опиати и наркотици - и дори за проституция. Харченето на долари в България ще бъде добре дошло за американските войници след Германия, тъй като валутният курс и цените са в тяхна полза. Това сигурно ще насърчи войниците да харчат повече от обикновено.

Разбира се американските бази със сигурност ще наемат български граждани на работа. Това ще включва технологични услуги, дърводелство, магазинерство, поддръжка на базата и чистене. Хората обаче ще бъдат наети посредством фирми контрактори. Така че заплатите им ще бъдат определени от местната икономика, а не от съответното заплащане в долари за американци. Значи има плюсове и минуси, които трябва да бъдат дискутирани. Да, пари ще влязат в икономика, но в чий джоб? Аз мисля, че организираната престъпност със сигурност ще спечели повече от средния човек. Но може и да греша. Най-вероятно всеки, който е готов да забавлява чужди войници, ще има известна печалба. Но аз не виждам как дадена американска база - настанена в провинциално градче, както най-често става - може да подсили икономиката на цяла страна. Така че не всеки българин ще види повече пари или по-добра работа. Идеята, че американските военни бази могат да стимулират икономиката може да се окаже една заблуда, ако се преценят внимателно всички факти.

Какво мислиш за световното антивоенно движение?

Мисля, че световното движение за мир - макар понякога постигащо отделни успехи - е все още изправено пред колосални проблеми. Най-големите ни врагове са: непрестанната война - очевидно! - глобалният неофашизъм и може би най-опасният - пълната апатия!

Когато аз се върнах от Ирак и се заех с активизъм, апатията сякаш беше най-хроничната болест на Америка. Хората не могат просто да излязат от черупките си, от "зоните си на комфорт", за да се събудят и осъзнаят проблемите, пред които е изправено човечеството днес. Повечето хора са прекалено заети със себе си, приятелите, семейството или кариерата си, за да погледнат към хоризонта на едно тъмно и зловещо бъдеще. Но тази апатия е характерна не само за Америка. Докато пътувах из Европа, я забелязах също така и там. Така че апатията е не само проблем в моята страна, но се просмуква в социалната тъкан по целия свят.

Виждам, че масовото разпространение на ултра-капитализма заразява човешките същества като вирус. Това поражда ненаситно консуматорство, материализъм и изкривено усещане какво е същностно важно в живота ни. В следствие на това околната ни среда бива разрушена, а социалната ни съвест е подложена на лоботомия. Бъдещите поколения изчезват в мрачна неизвестност, докато човешка кръв продължава да пълни празнотата.

Апатията е най-опасният злодей, срещу когото сме изправени. Някои от нас изпадат в нея след като осъзнаят, че целият свят е преебан, и им се струва, че нищо не може да се направи да се предотврати грозящата ни катастрофа. Когато глобалните антивоенни демонстрации през февруари 2003 преди инвазията в Ирак се вдигнаха в единен мощен глас на протест, този световен глас беше напълно пренебрегнат от садистичните властници, които оркестрираха войната. Това беше голям удар за всички, които наистина ги е грижа. Обаче днес - само шест години в новото хилядолетие - е изключително важно да не се предаваме.

Точно сега махалото май тръгва в обратната посока. Администрацията на Буш бива официално разобличавана като група лъжци и престъпници. Въпросът за съдебното отстраняване на Джордж Буш вече открито се обсъжда в Америка. Това може да изглежда съвсем недостатъчно в сравнение с ужасните престъпления, извършени срещу човечеството и истинската свобода, но всъщност е огромна крачка в правилната посока. Това значи, че хората по света започват да се събуждат от съня и ясно да идентифицират виновниците.

В тези решаващи времена антивоенното движение е по-важно от всякога. Нашата солидарност трябва да прекрачи държавните граници. Трябва твърдо да стоим срещу войната и глобалната тирания. Чрез мир и гражданско неподчинение можем да настояваме за едно по-разумно общество. Вече въпросът не е да се борим за утопични идеи, а по-скоро нещата опират до борба за оцеляването ни като човешки същества.

Знаеш ли кой е Кен Никълс О"Кийфи и какво мислиш за борбата му?

Кен О"Кийфи е наистина изумителен човек и икона в борбата за човешко равенство. Историята му е също така необикновена: бивш морски пехотинец и ветеран от първата Война в залива през 1991, О"Кийфи се отрича от американското си гражданство и става законен гражданин на света без държавни граници. Той не само служи като революционен пример с идеите си, но също така и с мирните си преки акции. Освен всички други акции за екологични и социални каузи, той също организира демонстрациите на човешките щитове в Ирак малко преди инвазията, а след това върши възстановителна работа в Палестина.

На О"Кийфи беше лепнат етикета "анти-американец" и беше обвинен в национално предателство. Беше тормозен и в САЩ, и в чужбина за дребни нарушения и отричането от гражданство. Той се бори срещу всякакви форми на подтисничество, разрушаването на околната среда и войнствения расизъм. Накратко, Кен О"Кийфи е пълна антитеза на всичко, в което го обвиняват, и трябва да се счита за лидер в борбата за социална промяна през 21-и век.

Благодаря ти много и знай, че си винаги добре дошъл в България!

С 56 на сто от гласовете Дилма Русеф стана първата жена-президент на Бразилия. Ще бъда президент на всички бразилци като уважавам различните мнения, вярвания и политически предпочитания, съобщава БНР. Страната ни се нуждае от подобряване на политическото ръководство и качеството на политиката, коментира Русеф. Поемам ангажимент за политическа реформа, която ще подобри републиканските ценности и ще доведе до напредък на нашата млада демокрация, каза Русеф и благодари на досегашния държавен глава Лула да Силва, на когото дължи огромната си популяност сред бразилците.

Дилма Русеф посочи, че първият й приоритет ще бъде да измъкне 20 милиона бразилци от бедността. Тя обеща да направи публичните разходи по-ефективни и да запази икономическата стабилност.

Очаква се новият президент да продължи успешната политика на предшественика си чрез засилване ролята на държавата в някои сектори на икономиката като минната промишленост и подобряване на инфраструктурата.

Сегашният президент Лула де Силва трябва да се оттегли на 1 януари догодина, но вече се появиха спекулации, че той може да бъде неформален съветник на наследничката си.

Дилма Вана Русев е бразилски икономист, политик, 36-ят поред президент и първата жена-президент на Бразилия. Тя е от български произход. Нейният баща Петър Русев от Габрово е бил близък приятел на Елисавета Багряна. Като активен член на БКП през 1920-те год. е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял (със син Любен), пристига в Бразилия през 1930-те год. Преселва се в Буенос Айрес, Аржентина за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач. В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русев, Игор (юрист) и Жана (1951 - 1977). В България Дилма Русев има заварен брат - инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническата партия, а в края на 1990-те тод. преминава в Работническата партия.

В периода 2003 - 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луиш Инасио Лула да Силва.

През 2010 г. е кандидат за президент на Бразилия от Работническата партия. Въпреки очакванията, не успява още на първия тур на 3 октомври да спечели изборите, събирайки 46,9 % от гласовете срещу основния си опонент социал-демократа Жозе Сера (32,6 %). Вторият тур на изборите се проведе на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма.

www.bgfactor.org

Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.^[1]

1. ↑ Народните будители

Васил Кунчев остава в българската история като Васил Левски.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%B8%D0%BD

Честит празник навсички българи ивсички наши съгражданисКато

По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "жертва" на техните шеги.

Древните келти празнували своята Нова година - Сауин (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint"s Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eveили съкратено Halloween (Хелоуин) както се нарича в САЩ и до днес.

• Тиквеният фенер се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена от тиквата Jack O"Lantern.

• На този празник в САЩ децата се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата, искайки сладкиши. Ако някой откаже да даде сладкиши, трябва да му бъде спретнат номер за наказание. В последни години костюмите стават все по-реалистични, което води до проблеми. Често децата си слагат силиконови маски които в някои случаи са прекалено тесни и причиняват множество случаи на почти задушили се деца и деца със сериозни травми вследсвие на блъскане в предмети поради ограничена видимост.^[1]

• В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с храна, вода и кърпа. В последния ден на празникамексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В летящите колибри и пеперудите латиноамериканците виждат душите на своите роднини и приятели.

• Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. Присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. По тази причина в Англия някои от традициите, свързвани с Хелоуин, започват да се провеждат на 5 ноември.

• В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.

• По същото време с православния празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) по езически обичай хората се маскират и на Песи понеделникизлизат кукерите (които са типично български-езически и нямат нищо общо с Вси светии, нито с православната вяра и църква). В българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват (погрешно, вероятно поради страх от църковни наказания) с християнството.

1. ↑ Guide to Safe Halloween. a class="external free" rel="nofollow" style="text-decoration: none; color: rgb(51, 102, 187); background-image: url(http://bits.wikimedia.org/skins-1.5/vector/images/external-link-ltr-icon.png?2); background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; background-color: initial; padding-top: 0px; padding-right: 13px; padding-bottom: 0px; padding-left: 0px; background-position: 100% 50%; background-repeat: no-repeat no-repeat; " href="http://www.planningtown.com/family-plaza/safety-first-halloween-costumes/" target="_blank">http://www.planningtown.com/family-plaza/safety-first-halloween-costumes/