1 ноември 2010, 21:39  
Пазарджик, България изпрати на приятел Най-дългогодишният затворник през последните години в пазарджишкия затвор бе освободен предсрочно след над 22 г. зад решетките, съобщи директорът на затвора Веселин Коцев. 59-годишният Илия Асенов-Комуниста влязъл през март 1988 г. за убийството на партиен секретар в родното му ботевградско село Врачеш, пише 24 часа. Бил осъден на смърт чрез разстрел, но изпълнението на присъдата се забавило.

През 1990 г. новоизбраният тогава президент Желю Желев помилвал Асенов и намалил наказанието му на 30 г. затвор. Заради работата си в затвора убиецът намалил присъдата си с още шест години и трябвало да излезе на свобода в края на следващата година.

БЛИЦ

 
Гоце Делчев, България изпрати на приятел
Мюсюлмани приемат масово християнски имена, било доброволно Жителите на гоцеделчевските села масово сменят мюсюлманските си имена с християнски. Причина за промяната е, че хората не могат да си намерят работа или децата им имат проблеми в училище. Младите родители пък масово залагат на имена, станали популярни от телевизионните сериали, съобщава "Е-79".

Едно от селата, в което традициите отшумяват, е Долно Дряново. Жителите му масово променят имената си на християнски. Самият кмет на селото Неджип Близнак разказа, че е сменил името на сина си, а сега ще преименува дъщерята си. Повечето хора приемат промяната на името като нещо нормално.

"Ние сме малцинство в България и който иска, който не иска, трябва да се интегрира в България и Европа. Хората не могат да изостанат от модата", каза кметът Неджип Близнак. По думите му, ако учиш или работиш извън селото, е наложително да си с българско име. В Долно Дряново хората вече гледат на брак между мюсюлманин и християнка като нещо нормално, на което не бива да пречи религията. Много от младите семейства залагат на нетрадиционни имена за децата си.

"Основно на мода са вече имената от сериалите. Хасан, Халил и Джемал са вече остарели. Не искат като викнеш на площада "Ей, Хасан", да се обърнат 50 човека", коментира още кметът. Самите деца разказаха, че повечето от съучениците им са с по две имена. "Тя се казва Анелия, но по турски Фатме, с две имена е", разказа малкият Исмаил.

По-възрастните хора от селото обаче са на друго мнение. Според тях името няма значение, важно е човек да е работлив и ще си намери работа. "Оплакват се, че в някои фирми са важни имената. И със старо, и с ново име възпитаният човек си е възпитан. Не е важно как се казваш, а какъв човек си – добър или лош. Ако почиташ религиозните ценности, името ти ще добие друго значение", коментира една от запитаните жени в селото.

БЛИЦ

 е бре, Бразилийо, македонска земльо   тамо каде град Габрово Пирин се белее
  тамо каде Етъро Вардаро води лее
  тамо каде Рио за победа пее
  президентско знаме македонка вее.
  И бре...А така!!!Ма-ке-до-ни-я!


 Как беше вица ?...дъра бъра и ти, Луно, земльо македонска...Е да де ама не е виц, ами самата истина. В началото на 21 първи век съседите ни хич не се свенят да преконструират географски реалности. На кой му пука, важното е де що има успял чиляк по света да се окаже с македонски корен. Кирил и Методи? Македноци! Паисий? Македонец? Климент Охридски? Някой има ли съмнение - сто процентов македонец! Вапцаров?Македонец! Барак Обама?Прадядото на прадядо му е чистокръвен македонец, пръв довереник на Александър Македонски. Майката  на Майкъл Джексън е вдъхновителката на македонската песен "Катерино Моме" и децата й продължили песенната македонска традиция, особено Михал...извинете-Майкъл. Ангела Меркел - и тя е чистокръвна македнока, кръстена на дядо си Ангел(Геле)Меркелски от Прилеп. Юрий Гагарин -първият македонски космонавт с рождено име Юре Гагарински, дълги години е тренирал за първия си полет в Космоса на космодрума край Охридскато езеро, но руснаците много се примолили на македонците(последните по това време живели под прикритие в югославската федерация) и те им го отпуснали срещу няколкостотин милиона рубли, с които югославяните си платила част от външния дълг.
Безчет са македонските потомци, които жънат успехи във всички краища на света, но безспорно най-популярната през последните няколко дни е македонката от Габрово -Пиринска Македония - Дилма(на) Русеф(ски). А...и още нещо - вие сигурни ли сте, че не сте македонци? Ааа...не така!
benra.blog.bg     И все пак Дилма Русеф "стана" македонка 03.11.2010, 17:08 (обновена 03.11.2010, 17:16)
news.bg
Коментари (77)

Влиятелният македонски вестник „Дневник" повярва на някои постинги във Фейсбук и обяви Дилма Русеф за македонка.

Под заглавие „Пиринска мома го води Бразил" изданието се позовава на социалната мрежа, че първата жена президент на Бразилия има македонско потекло.

Аргументът на скопските колеги е, че „Татко и" на Дилма, Петар Стефанов Русев, е роден во Габрово, во Пиринска Македонија, во Бугарија. Како активист на илегалната комунистичка партија, Петар во 1929 година избегал во Франција, а неколку години подоцна и во Бразил, каде што си го сменил името во Педро Русеф."
(За по-голяма достоверност ви предлагаме оригиналния текст, който в същност няма нужда от превод, бел.ред.)

След тези открития „Дневник" подробно запознава читателите си с биографията на Русеф и нейната политическа кариера.

  Емил Моллов, председател на "Дружба Родина" във Велинград: Етносът не може да се идентифицира с религията   Събота, 6 Ноември 2010г.



















Автор: Димитър В. Аврамов

       

• 

- Господин Моллов, неотдавна във Велинград бе чествана 70- годишнината от създаването на "Дружба Родина" в Чепинското корито. Разкажете каква дейност развива тя, какви са целите й.
-Клон на дружба "Родина" в Чепинско е учреден на 1 април 1940 година в с.Корово /днешно Драгиново/, като в управителния съвет влизат Мустафа /Маню/ Шарков - председател, Мехмед Перчинков - подпредседател, Борис Кутрянски - касиер и Герасим Попов - секретар.
На 1 ноември 2009 г. в аулата на СУ "Св. Климент Охридски" "Дружба Родина" бе възстановена, а с решение № 1 от 5 януари 2010 г. на Софийски градски съд е вписана в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Основното, което правим, е културно-просветна дейност в защита на българския произход на мюсюлманите в района и срещу измамния модел етносът да се идентифицира с религията.
Още през 2003 г. краеведите и настоящи родинци Георги Пашов и Костадин Ушев издадоха книгата "Борци и мъченици за българщината" с изследвания и спомени за основателите на дружба "Родина" в Чепинско - Мустафа Шарков и Герасим Попов. А с решение на Общинския съвет във Велинград от 28.10.2004 г. един от площадите в централната част носи името на Шарков. Във връзка с 95-годишнината от рождението му през юни 2007 година в тукашния исторически музей се проведоха четения, а докладите са публикувани през октомври 2010 г. в поредицата "Цепина" - със съдействието на общината. При възстановяването на патриотичната организация във Велинград /април 2010 г./ при голям обществен интерес бе представена и книгата "Дружба "Родина" в Чепинско" с автори Георги Пашов и Костадин Ушев.
-Вие бяхте сред организаторите на онова великолепно тържество по повод Деня на будителите в село Драгиново - родно място на големия родолюбец, някогашния районен мюфтия и родинец Мустафа Шарков.Той, както и неговият достоен сподвижник- Герасим Попов, бяха обявени от Общинския съвет за почетни граждани на Велинград - посмъртно. Не мислите ли, че това е своеобразен знак за пробуждане на помаците и връщането им към техния български родов корен?
- Да, наистина това бе прекрасно тържество, съпроводено с изпълнения на голямата българска певица Валя Балканска и на ансамбъла за народни песни и танци начело с Грета Кадьова. То бе организирано съвместно с местното читалище и гимназията, които носят името на един също голям родолюбец -Методи Драгинов. Така отбелязахме по достойнство Денят на народните будители и в частност паметта на Мустафа Шарков и Герасим Попов. Препълнената предимно с млади хора зала, уважението към националния химн и аплодисментите при изпълненията /включително и песните на Добри Чинтулов/ ни дават надежда, че това наистина е знак в посока на национално самоосъзнаване.
- След промените през 1989 година у нас в Родопите се наблюдават опасни за сигурността на държавата процеси. Враждебни наши и чужди сили хвърлят огромни усилия /и пари/, за да откъснат българомохамеданите от родовия им корен и да ги турцизират. Същото се случва и във Велинградско. Как ще коментирате всичко това и каква е ролята на "Дружба Родина" за блокирането на тези процеси?
-Всеки има правото на религиозна свобода, но е недопустимо да се поставя равенство между религиозна и национална принадлежност. След 1989 г. в Родопите настъпи икономически упадък, който засегна може би най-много българомохамеданите. А това води до създаване на една аморфна, нискообразована маса, лесно манипулируема в религиозен и в политически аспект. Това показаха и резултатите от преброяването на населението през 2001 година, защото когато държавата абдикира от тези райони, на нейно място се настаняват враждебни, антибългарски сили. Може да се каже, че почти сто процента от хората тук не знаят турски език, но при преброяването някои от тях го посочиха като "майчин" и не без натиск отвън се "самоопределиха" за турци, само защото изповядват исляма. Това обедняло и нискообразовано население може просто да бъде купено. През март следващата година има ново преброяване и се страхувам, че нещата ще се повторят, може би по-лошо. Тук е мястото на "Дружба Родина" като патриотична културно-просветна организация - да работи активно за блокиране на тези процеси. А за това е нужно да се осигури стабилно образование, културно обогатяване и икономическа стабилност на тези райони.
- Смятате ли, че учебните програми, по които се обучават вашите ученици, ги възпитават в дух на родолюбие, или осакатяват познанията им за трагичната в много отношения история на Родопите?
-В годините на прехода както българското училище, така и семейството са длъжници в това отношение. В учебните програми е застъпена подробно историята на България и смятам, че учителите добре поднасят учебния материал. Проблемът на образователната ни система е в мотивацията за учене у самите ученици и липсата на ценности. Възпитанието на децата е умението да се постигне баланс между свободата и дисциплината.
- В СОУ "Васил Левски" несъмнено има деца от християнски и мюсюлмански семейства. Какви са техните взаимоотношения, забелязвате ли някаква дистанция между тях?
-На пръв поглед нищо не различава учениците, но когато се спомене религиозната принадлежност, при някои ученици от мюсюлмански семейства видимо се наблюдава притеснение, те се затварят, а някои от тях не са убедени и в националната си принадлежност. Това явно се дължи на вкоренения измамен модел на равенство между религиозна и национална принадлежност. Иначе взаимоотношенията между учениците са съвсем нормални, живеят и се веселят заедно, помагат си и не съм забелязал някаква дистанция, предизвикана на религиозна основа.
- Икономическата и финансовата криза не подмина и образованието. Как се справяте в подобна обстановка?
-СОУ "Васил Левски" е едно от водещите училища на Пазарджишка област по отношение качеството на провеждане на учебно-възпитателния процес, организацията на работа и материалната база. В момента тук се обучават 607 ученици и при системата на делегирани бюджети се формира бюджет, който ни гарантира нормално функциониране. Работим и по проекти, финансирани от различни организации, което допринася за подобряване на образователния процес и на условията за провеждането му. В последните няколко години наши ученици представиха свои постижения, а по същество - и България, на различни форуми в Австрия, Португалия, Англия, Турция, Сърбия, Италия, като резултатите им ни дават повод да се гордеем с тях и с постигнатото при съвместните ни усилия.   Вестник "Атака"      

 Източник: News.ZaPernik.com / 06.11.2010



Днес се навършват 125 години от боя при Брезник на 6 ноември 1885 г. .

Преди 125 години Сръбско-Българската война е в разгара си. България защитава Съединението между Княжество България и Източна Румелия извършено на 6 септември 1885г. Главното сражение при Сливница е започнало предния ден на 5 ноември, но Българската армия все още събира частите си, защото е била разположена на турската граница, откъдето се е очаквало нападение. Изхода на войната е зависел от това дали българските полкове ще дойдат навреме при Сливница, затова всяко забавяне на противника е било от изключителна важност.

На 5 ноември в Радомир е формиран Радомирският (наричан още Брезнишки) отряд. Главното командване на Българската армия назначава за негов командир капитан Стефан Иванов Кисов, тогавашен началник на 2-ри пеши Струмски полк. Задачата на този отряд е да охранява шосето София-Радомир и да се грижи за укрепената предварително Батановска позиция. След като става ясно, че главното сражение ще се състои при Сливница отрядът на капитан Кисов получава заповед да атакува Моравската сръбска дивизия разположила се при Брезник и по всеки възможен начин да отклони придвижването и към Сливница. Уморени от предишните сражения българските войници и опълченци се отправят за Брезник късно след обяд при усложнена военна обстановка и тежки атмосферни условия - вали дъжд и сняг и войниците се шегуват, че "Бог трябва да е сърбин, щом трябва да газят в кал и вода до колене".

В нощта срещу 6 ноември на път за Брезник отрядът е в селата Ярджиловци и Сопица. Съотношението на силите е 4:1 в полза на неприятеля. Сутринта на 6 ноември, на бивака пристига Радомирската опълченска дружина, командвана от поручик Тодор Митов, и Доброволческата чета, командвана от отец К. Георгиев, заместник на Дядо Ильо. В този момент към тях се присъединяват още 30 конници - доброволци от Радомир, въоръжени с пушки, ятагани и револвери. Техен водач е видният радомирски гражданин народният представител Ненко Хранов.

Капитан Кисов е взел от Радомир телеграфен апарат и телеграфист и така успява да поддържа връзка с щаба в София. Първоначално заповедта на началник-щаба Рачо Петров да настъпва внимателно, но още към 9.30 часа получава заповед да настъпва енергично, а веднага след това нова заповед, чийто текст си заслужава да се цитира:
"Заемете Брезник и удържайте неприятеля, во что би не стало . Ако неприятелят е заминал за Сливница, нападайте го в тила, за да го задържите. Употребете всичките си сили и средства. От вашите удържания зависи съдбата на Сливнишката позиция и армията. Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството"
Войниците и офицерите разбират каква саможертва се изисква от тях. В този момент при Сливница нашите войски все още не са готови да посрещнат атаката на обединените три сръбски дивизии. В очерталата се сложна ситуация за България се разчита изключително на бойния дух на войниците от отряда на капитан Кисов.

На 6 ноември сутринта командира на Моравската сръбска дивизия получава заповед да остави един батальон в Брезник и да се отправи веднага за Сливница. Изтеглянето на сърбите започва по обяд, като челото на колоната им е на превала за Сливница, а опашката на километър от Брезник.

Точно тогава отрядът на капитан Кисов заема южната страна на хълма Бърдото край Брезник и атакува противника. Участници в този бой свидетелстват, че капитан Кисов произнася кратка реч и прочита последната телеграма пред дружинните командири и офицерите от отряда. Той предупреждава, че срещу техния малочислен и слабо въоръжен отряд врагът противопоставя цяла дивизия с кавалерия и артилерия. Кисов подчертава, че вярва в бойците, от които зависят битката и изходът на войната и най-вече съдбата на Съединението. И клетвено завършва словото си с думите:
"Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле".

Забелязала пристигането на Радомирския отряд на капитан Кисов, Сръбската дивизия, изтеглена вече в походно положение към Сливница, се обръща назад, построява се в боен ред и контратакува отряда, като боят се разгръща на хълма Бърдото за височините Свети Никола и Света Троица. Офицерът Л. Нишков си спомня: "Всички мислехме да изпълним буквално заповедта, дадена ни преди боя, т.е. да се хвърлим върху неприятеля "в щик", та ако ще би всички да погинем". В същия дух пише и дружинният командир капитан Стоян Филипов: "На всеки от нас - офицери и войници, беше внушено, че отиваме жертва за спасяването на Отечеството, та малко се влагаше разум в действията. Да стигнем неприятеля, затова се мислеше. И задачата беше такава. Стигнете и завържете бой, колкото и да са неравни силите".
Според капитан Кисов боят край Брезник продължава три часа. Очертава се надмощие на противника. Когато сърбите обхващат фланговете, капитан Кисов дава заповед за отстъпление. Участвалите в боя офицери от Струмския полк - поручик Димитър Бошнаков и капитан Йосиф Ангелов, свидетелстват, че въпреки силния огън на неприятеля отстъплението е извършено в пълен боен ред. Отдалечават се на няколко километра, за да излязат от обсега на противниковата стрелба. Поручик Л. Нишков пише, че отстъплението е било "образцово", а не паническо - както твърди ротмистър Бендерев. "И може би това накара сърбите да мислят, че ги мамим към някоя засада". Отчита се, че това е повлияло на Сръбската дивизия при преследването на отстъпващите българи.

Самият командир правилно оценява историческата роля на тази битка и още навремето заявява: "Отрядът отстъпи, но задържа цялата дивизия на полковник Топалович при Брезник чак до обяд на другия ден".

Така основната задача - да се отклони и задържи непри¬ятелят, е блестящо изпълнена. Настъплението на Моравска¬та дивизия е спряно и забавено с един решителен за изхода на войната ден, решителен и за блестящата военна защита на каузата на Съединението. Видният военен командир ге¬нерал Иван Фичев пише, че с действията си край Брезник през този ден отрядът дава възможност на Западния корпус да укрепи левия фланг и да осуети намеренията на врага да обходи лявото крило на позицията в Сливница.

В резултат на подвига на тази част обстановката на Сливница коренно се променя. В този ден прииждащите от турската граница български военни части успяват да се съсредоточат и да стабилизират позицията. Фатално за противника се оказва закъснението на Моравската дивизия. Впоследствие сръбските дивизии са разбити и отхвърлени далеч от бойното поле. Пътят за постигане на историческата българска победа е открит.

Цената на този успех е много висока. На 6 ноември 1885 г. на бойното поле край Брезник загиват 99 души, ранени са над 100 бойци, а изчезналите са 116. Загубите на сърбите са само 3 убити и 13 ранени, но последствията тежки - загуба на сражението при Сливница.

Само два дни след боя край Брезник, на 8 ноември 1885 г., началник-щабът на БА капитан Рачо Петров признава пред Кисов историческата съдбоносна роля на този храбър отряд за изхода на войната в буквалния смисъл.

На 10 ноември 1885 г. лично министър-председателят на България Петко Каравелов поздравява капитан Стефан Кисов и му изказва признателността на правителството за извършения подвиг от командвания от него отряд в боя край Брезник за спасяването на София и България.

Пламен Борисов




http://news.zapernik.com/204676.html

 Българи, траки, славяни, скити, хуни, пеласги (беласци), са различни имена на един и същ народ!  Древните ни песни “Веда Словена” и древните летописци доказват че, бългрите, а и другите балкански, славянски народи, са коренни жители на Балканите!  

Тезата, че прабългарите са късни пришълци, от някакъв неизяснен и до днес, азиатски произход (тюрки, угрофини, или каквито и да е други), е наложена с измами и насилие, от юдомасоните, и е нагла лъжа.
Всичките данни за траките, показват, че облеклото, езикът, оръжията и инструментите, а и топонимите им са еднакви с нашите. А голяма част от названията на тракийските племена, се покриват с названия на днешните ни етнографски области! И нещо повече: Пра-пра-дедите ни са най-старият цивилизован народ, с най-стара писменост, и са били неоспорим духовен и военен авторитет в продължение на хиляди години, в целия тогавашен свят.                         
             
Какви са фактите?                                  
Ако прочетете историческите трудове на най-подготвения, но покрит със забрава, български историк проф. Ганчо Ценов, нещата в общи линии си идват на място, защото Ценов знае и ползва древните езици – латински и старогръцки. Той чете в оригинал, всичките древни източници, отнасящи се за нашето минало, и разобличава официалния ни историк - Златарски, че умишлено е преиначавал и подминавал написаното от старите летописци, за да угоди на чужди интереси! 

Да, за българите и за област България, тук на Балканите, се споменава многократно, векове преди мнимото образуване на Аспарухова България. Има и древни карти, на които пише - България. Описани са и множество битки и договори с българи, за които пише, че са местен народ, населяващ почти целия Балкански полуостров, и доминиращ между Западната и Източната Римски империи. Древните автори пишат, че българите са живели тук от древни времена, и са участвали и в Троянската война.                                                                                          Тук няма място за цитати и за източници, но всичко това можете да намерите в интернет.                       А хилядите наши древни песни, от предисторическо и предхристипнско време “Веда Словена”, всяка от които съдържа стотици и хиляди стиха, са записвани през 19-ти век, в западните Родопи и източна Македония, от местния учител Гологанов, по настояване на хърватина Стефан Веркович?  Той, след безброй пречки и страдания, успява да отпечата неколкостотин от тези песни, в два тома, в Сърбия и в Русия, под заглавие "Веда Словена". А третият подготвен том с песни останал неиздаден при един български министър, и накрая Веркович си прибрал ръкописите!  Песните веднага предизвикали фурор в научния свят, понеже между тях има по неколко за Орфей и за Александър Македонски!  Но знаенето на миналото ни величие и слава, не е било, и не е в интерес на световните мошеници - юдомасоните.  С подмолното си влияние те започнали мръсна, безпринципна атака срещу Веркович, изкарвайки него и Гологанов, фалшификатори, които си измислили тези песни. А опроверженията на лъжливите обвинения, доказателствата на Гологанови и изпращаните подписки от селата, че песните са автентични и се знаят във всяко село, са игнорирани.                                                                                        
Впрочеем, тези песни никой гений не може да измисли, не само поради огромния им брой и размер, но и поради езика, и съдържанието им. Песните са записани на родипско и македонско наречие, но в тях са запазени в оригиналния им вид, и хиляди свещени строфи от почти неразбираем древен език, който, след по-продължително проучване, се оказва че е със славянски корени!                                                                                                          

Всичките тези лъжи и измами около нас, и преди, и сега, са дело на една и съща, зала, нечестива сила, в чиито планове за завладяване и поробване на света, които случайно (по божия промисъл) излезли на светло в края на 19-ти в., в т.н. “Тайни протоколи на ционските старейшини”, освен всичкото друго зло, пише и следното: 

“Ще заличим от паметта на народите всички спомени за миналите векове, които не са в наш интерес, и ще оставим само онези, които показват грешките на гоевските правителства”!                                                           grigorsimov.blog.bg           

 Българите от края на XVIII и началото на XIX век не са и предполагали, че науката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за чужда - късно придобита.
Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империи (не само Османската , но и Австроунгарската и Руската), както и новоизмислените държави с не по-малко измислени имена Гърция и Румъния, където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.

 

(т.н. Виенска, Руска, Германска или Гръцка исторически школи, по същество, са еврейски, както и “австроунгарците” Павел Йосиф Шафарик и неговият внук Иречек, също “случайно” са евреи и масони... и не само те, а всичките тогавашни чужденци, организирано надошли да “помагат”, да учат и да управляват “дивите” българи! бел. Г.С.)
За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
След Освобождението, Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, академик Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.

(Същите “чужденци” и местните им помагачи – масони, скрили от българите издадените през 19-ти век,– български песни Веда Словена (са най-древни и най обемисти в Европа), като ги обявили за фалшификати!)
Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти - терминът татари се появява XII век, терминът тюрки - VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилите в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките, защото те, според науката са "изчезнали" от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато "прабългарите започнали да го завладяват"!


ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери твърдят това.
Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа "етнонима" "траки" в кавички.
Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.
А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между "траките" и българите. Паралелите са твърде много, и тяхното пренебрегване говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.


АНАЛОГИИ В ЛЕКСИКАТА

Преди всичко нека отбележим, че гръцката азбука винаги е срещала големи трудности с транскрибиране на някои характерни български звуци - б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ. Имайки предвид странните буквосъчетания при изписването на "тракийски" имена и глоси, трябва да сме сигурни, че гърците са срещали аналогични трудности и при транскрибирането на "тракийския" език. Така че аналогиите в лексиката щяха със сигурност да бъдат много повече, ако "тракийските" думи бяха достигнали до нас посредством друга азбука, а не гръцка. И разбира се, ако историческата наука не се гордееше с мита за древногръцкия си произход, и не полагаше усилия да гърцизира болшинството "тракийски" имена (cлед като казваме Омир, а не гръцкото Омирос, защо ни учат, че Кот е Котис, Бог е Бакхус, Котел е Котелас, Геро е Херос...?).


"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. еж [ЕziV], /1. - стр.217/ - еж, таралеж.
34. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
35. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
36. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
37. зелка [Zelkia], /1. - стр.217/ - зеленчук, зелка.
38. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
39. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
40. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
41. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
42. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
43. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
44. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.
45. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
46. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
47. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
48. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
49. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
50. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
51. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
52. коза [koza] - /42.- стр. 62/ - коза, козел.
53. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
54. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
55. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
56. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
57. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
58. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
59. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
60. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
61. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
62. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
63. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
64. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
65. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
66. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
67. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
68. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
69. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
70. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
71. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
72. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
73. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
74. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
75. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
76. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
77. три - три.
78. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
79. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
80. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

Антични "македонски" глоси - според много автори, античните "траки" и "македонци" са родствени народи. Това се доказва и от запазените "македонски" глоси в античността, които всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са също много ограничен брой, както и "тракийските". Но наред с хиляди други доказателства, тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.



"Тракийски" местни, лични и родови имена.

1. Абрит [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм. (абрита – жива вода – Веда Словена!)

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/
(по-скоро “граовци”, понеже там мохамедани няма!)

3. Аз [Asios], /2.- стр. 8/ - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен.

4. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им /18.- стр. 37/. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото название - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

(Стара планина е наричана Има или Хима, от “зима”)

5. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

6. Ате, Ати [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина...

7. Ате [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

8. Атили [АТIЛIOC], /38. - стр.163/ - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/.

9. Атина - предгръцка /"тракийска/ богиня, дъщеря на Бога Баща Ате /Ати/ --- името Атина е очевиден епитет със значение - татина, бащина, атина /дъщеря на ате-ца, оте-ца/.

10. Бакх [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

11. Балакр [BalakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

12. Бастарни [Bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

13. Бато [Bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

14. Бебрък [BebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

15. Белур [Belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман. (вероятно – Белагур?

16. Берисад [Berisades], /2.- стр. 38/ - "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

17. Берое [Beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

18. Бистра [BistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

19. Биталиан, Виталиан [BitalianoV],/23. - стр. 364/ - византийски военачалник родом от Мизия, нелокализираното "тракийско" селище Залдапа. Различните автори го наричат различно - тракиец (Малала), скит (Йорданес), гот или гет. Биталиан е син на Патрикал (Бат Риг ?) и внук на Аспар. Въстанал срещу император Анастасий в 515 година заради несъгласие с религиозната политика на императора. Теофан твърди за него, че е въстанал начело на православни, Комес Марцелин казва, че е начело на ромейска войска, а Малала разказва, че е предвождал хуни и българи. Авторите не си противоречат, ако се приеме, че са въстанали българите християни поданици на империята. - коренът на името е българската дума "бити" - победител.

20. Битини [Bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

21. Бити, Битю [Bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

22. Бичи [Bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.
(Бичи (биков) или Бици - бикове? Бичи проток?)

23. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик). 

(на “трънски” – трава боль – много трева - за паша, а Больарка – голяма ливада)

24. Болг [Bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

(бог Коледа е описан в много от песните Веда Словена)

25. Болог, Волог [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

26. Борей [Boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.  (Боруй?)

27. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [Bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

28. Брени [Brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

29. Бриги [Briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

(на сръбски, брига – грижа; брине – грижи се, тревожи се; брижлив - грижовен)

30. Бръз [BruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

31. Бугарама [Bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

32. Буза, Бузи, Бузо [BuzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

33. Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

34. Буребиста [Burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

35. Бурогери [Pyrogeri], /2. - стр.214/ - "тракийски" народ, който живеел в югоизточна Тракия - около Пловдив и по поречието на Марица. Споменава се от Плиний Стари. Вероятно гръцка транскрипция на етнонима "бургари", "българи".

36. Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов.

37. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.  (в трънско – Верджа)

38. Веща [Vesta, Hestia], /2. - стр.306/ - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н.

39. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

40. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

41. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

42. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

43. Главкий /25. - стр. 220/ - "тракоилирийски" цар --- очевидна етимологична връзка с българските думи глава, главен и т.н.

44. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

45. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

46. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

47. Дар [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев. 

48. Децебал [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

49. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

50. Дим, Дъм [Dimum, Dyme], /18. - стр. 35/ - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

51. Дима(с), /2. - стр. 8/ - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес.

52. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

53. Добер [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийското" име на днешния град Дойран --- очевидна етимология - добър. Днешното име е преминало през гръцка транскрибция - добър - довър - доур - дойр/он/. Един показателен пример за селище, чието антично име е по-близо до българската си пра-форма, отколкото до съвременната, явяваща се късна гръцка релация.

54. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

55. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

56. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

57. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

58. Дуле [ДОYЛНС], /38. - стр.179/ - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия.

59. Дулизелм [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

60. Ерми [ЕРМНС], /38. - стр.83/ - много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?!

61. Зайко [Zaika], /40. - стр.42(212)/ - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н.

62. Залмокс [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

63. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

64. Зиези [Zeiseis], /39. - стр.22/, /1. - стр.130/ - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите.

65. Золт [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

66. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

67. Комети - благороднически ранг при даките в античността /25.- стр. 97/. Очевидно е, че става дума за българската дума "кмет", която и до днес се произнася в различни райони на България по същия начин - комет (например в странджанското село Българи). Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

68. Котел [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

69. Кот [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

70. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

71. Кучи [КoutziV], /39.- стр.58,59,74/ - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев.

72. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

73. Лъчи, (Луциус Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

74. Мавър, /39. - стр.65/ - "тракийско" име. Пълен аналог на "прабългарското" Мавър.

75. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

76. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

77. Марку, Марков [Markou], /39. - стр.12/ - Бащино или фамилно "тракийско" име - едно от най-разпространените български имена днес.

78. Маркомани - "варварско" племе, припознато от австроунгарската наука за "германско", влизало в многократни битки с римския агресор в земите на долния Дунав. Очевидно става дума за "тракийски" народ, който е взел името на някой от предците си - Марко. Диалектната българска дума "ман" означава "човек". Засвидетелствана в имената на множеството български селища - Драгоман, Ихтиман, Градоман, Герман, Росоман, а и в имената на български владетели - Шишман, Калиман и т.н. Племенното име "маркомани" следователно означава на български език "хората на Марко", "народа на Марко". Нещо повече - според немския професор Каръл Цойс /живял в първата половина на 19 век/, баварците са по род маркомани, а според днешните проучвания на професор Фрицлер, баварците и древните българи са родсвени народи !!!

79. Меда /25.- стр. 102/ - "тракийско" женско име --- мед.

80. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

81. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди.

82. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

83. Мокар [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

84. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

85. Мука, Мока, Мъка [MoukaV, MokaV], /39. - стр.32/ - едно от най-разпространените "тракийски" имена. Пълна аналогия на запазилите се до скоро български имена с основа Мъка, Мока - например Моканин. Етимологически се извежда от българската дума "мъка".

86. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

87. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

88. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

89. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

90. Пеример (Перимерулас), /34. стр.36/ - епитет на "тракийския" Херос /Геро/, определящ го като "покровител на посевите" --- близко до български имена от рода Беримир, Боримир и т.н.

91. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

92. Раиздо [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

93. Раско [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

94. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

95. Ратин [RaqinhV], /33.- стр.27/ - име на "тракийски" военачалник, фригиец или битинец --- очевидно от българската дума "рат" - война, и "ратен" - боен, военен /26.- стр.426/.

(Веда Словена: “Вета книга и Ратина, и Ратина и Земица, и Земица и Петица”.

Вета – Веда, Вехта, Заветна - книга с ведически песни;

Ратина – книга с бойни песни;

Земица – описание на земите през които са минали и живяли прадедите ни;

Петица – петокнижие с песни за боговете и богините)

96. Рез [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

97. Сабад(иос), Сабасиос [SabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване.

98. Садала [Sadalas], /2.- стр.240/ - често срещано име сред "тракийските" династи и царе --- от старобългарската дума "сад", "садя", очевидно във връзка с култа към посевите и оплождането на Майката Земя.

99. Садок [Sadokos], /2.- стр.241/ - Често срещано "тракийско" име --- аналогично на горното. Нещо повече - това име е засвидетелствано в средновековието сред българските висши сановници под формата Сондоке!

100. Семеле [Semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

101. Севт, Севтес [Sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

102. Серди [Serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

103. Сердица [Serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сравни сряда - средният ден от седмицата (и в унгарския език съществува заемка от българския език за средния ден от седмицата, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda" !). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец !

104. Сест [Sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

105. Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"!

106. Сирмо [Syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/ като български владетел.

107. Сит [Sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

108. Ситалк [Sitalkes], /2.- стр. 261/ - цар на одрисите --- аналогично на горното.

109. Скопи, (Шопи ?) [Skopios], /2.- стр. 264/ - "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен. (Скуп, Скупина, Скупйе? – събрание)

110. Скорило [Scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев. И още нещо - Йорданес нарича Скорило Rex Gothorum - Цар на Готите. Това е още едно доказателство, че "готите" на Йорданес са всъщност даки и гети, сиреч българи.

111. Скор - "тракийско" име, аналогично на горното.

112. Смерд, /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

113. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

114. Спартак [SpartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

115. Спок [Spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

116. Струма [Strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия.

1117. Сур [SouraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

(Сур, на трънски, значи – Сив)

118. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

119. Тер [Teres, Terei], /2.- стр. 274/ - често срещано "тракийско" владетелско име --- заедно с "тракийската" династична титла "бал" образува името на един от най-великите "прабългарски" владетели - Тер Бал, Тервел /сравни Деце Бал/. Възможна етимологична връзка с корена на старата българска диалектна форма "терам" - търся, диря.

120. Удар [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар. (в дар?)

121. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагетите. Цармизигетуза е разположен в планината, която днес се нарича Оръщие (което име очевидно е нововлашка транскрибция на българската дума "оръжие") близо до селище с българско име - Градище (Gradistea) !  (Цармизигетица?)

122. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

123. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!!

124. Чита Прав [Тzitta Пrau], /39. - стр.65/ - "тракийско" име.

125. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

126. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна.

Според проф. Бешевлиев, числеността на населението на Мизия и Тракия през първите три века на римско господство в тези територии е надхвърляла общо цифрата 3 000 000 /три милиона/ души /39. - стр.51/. Трябва да се отбележи, че посветителни надписи, от които ние черпим информация за "тракийските" имена, са можели да си поръчат единствено ограничен брой по-заможни "траки" от градското население, които по принцип доста бързо са възприели и чужди имена - гръцки и латински. Огромната маса от "тракийското" население в градовете и най-вече в селата не са имали възможност да изпишат имената си върху камък. Като се има предвид, че до днес са намерени едва около 6000 посветителни надписа, и като съотнесем тази бройка към броя на населението, то излиза, че в една извадка от едва 0.2 % от "тракийските" имена ние откриваме забележително сходство с българския език и именна система. Какво щеше да стане, ако имахме възможност да разберем имената на останалите 99.8% от "траките" , живяли във времето на тривековно римско робство !?
Отново според проф. Бешевлиев/39. - стр.28/, практиката да се дават латински и гръцки прякори у "траките" във времето на римското робство е абсолютно аналогична на същата практика при българите с турски пяркори по времето на османското робство.


Словообразуване

Нека отбележим и някои отчетливи сходства между българския и "тракийския" език при словообразуването, открити и доказани от акад. Владимир Георгиев.

1. Умалителни наставки /1.- стр. 175/ . Пълна аналогия в образуването на умалителни и ласкателни лични имена, наименования на млади същества и малки животни. Например Дърз-е [Durze] от "тракийското" "дърз" (аналогично на българското "дръзъ" - дързък). В българския език - козл-е, вълч-е, а също и при имената - Мил-е, Стойн-е и т.н.

2. Образуване на прилагателни /1.- стр. 178/. Прилагателните в "тракийския" език се образуват както и в българския - със наставка -ин, -ан, -ен. Например в епитета на Аполон - Старач-ин [StaraskhnoV] (сравни българското "старец" в смисъл на мъдрец) или пък в "тракийската" (абсолютен аналог на българската) дума дев-ин [deouhnoV] - девин, момински . В българския език прилагателните също се образуват с наставка -ин, -ен, -ан - бащ-ин, черв-ен, скар-ан и т.н.

3. Звук "е" - "В дако-мизийския език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското "е" (от ие. е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския субстрат". Академик Владимир Георгиев [1. - стр.257]

4. Наставки "ов" и "ин" - може със сигурност да се твърди, че българските наставки за образумане на българските бащини и фамилни имена са от времето на "траките". Примерите са огромно количество - ето само един - "тракийското" собствено и бащино /или фамилно/ име Котю Марков [КotuV Markou], /39. - стр.12/.



ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ

Пръстенът от с. Езерово

През 1912 г. в местността Пържинака в землището на с. Езерово Първомайско, е била разкопана тракийска надгробна могила, в която са били намерени няколко обрядни погребални предмета, сред които и един златен пръстен с надпис. Предполага се, че пръстенът е бил направен специално за погребението на знатен тракиец. Пръстенът е принадлежал на съпругата на погребания, която най-вероятно е погребана заедно с любимия си съпруг, по тракийския обичай, засвидетелстван у много антични автори. /1. стр. 105/.
Оказва се, че надписът върху този пръстен представлява единственият цялостен текст на "тракийски" език известен на науката до ден днешен. Фактически, изследвайки тази невероятно ценна находка, ние разполагаме с прекрасната възможност, да проверим дали аналогиите между "тракийския" и българския език са единствено лексикални, или съществуват и граматически такива!

Текстът върху пръстена, и опит за разчитането му:

ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEAN