Андрей Баташов

Актьорът Андрей Баташов почина тази сутрин в 9.30 часа във Военномедицинска академия (ВМА), след като всичките органи му отказаха. Това съобщиха за „24 часа" близки на Баташов.

Актьорът бе приет в болница „Токуда" на 6 ноември, а на 22-ри бе преместен във ВМА, където за кратко се подобри, но след това отново се влоши. Баташов бе с полиорганна недостатъчност, част от органите му не функционираха, а вероятността за присаждане на черен дроб вече не съществуваше.

Докторите положиха всички усилия колкото е възможно по-дълго време да поддържат Баташов чрез модерната апаратура. В петък те откриха, че актьорът е носител и на ку-треска. Тя се предава от заразени животни, но има дълъг скрит период. Инфекцията се оказа фатална за актьора, тъй като черният му дроб не работеше.

Андрей Баташов е роден на 10.09.1965 година във Волгоград, Русия. Актьорът е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови. Той рицар на Ордена на тамплиерите. Баташов беше и депутат от НДСВ в 40-тото Народно събрание. Той има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в различни български и чужди кино продукции. Учи е в НАТФИЗ, а след това играе на три театрални сцени: „Иван Вазов", „Сълза и смях" и театър „199". Има титла доцент по актьорско майсторство и режисура, от 2004 година е актьор на свободна практика. Като режисьор е поставял постановките „Ритъм", „360 градуса", "Sexxx" и „Разбираш ли ме правилно". През 2007 г. поставя 500-я юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол", която е на сцената повече от 15 години.

Редакция изказва искрените си съболезнование на опечалените!

Бойко Борисов, Георги Първанов и Цецка Цачева изпратиха съболезнователни писма

Премиерът Бойко Борисов изпрати съболезнователен адрес до близките и роднините на починалия след тежко боледуване актьор Андрей Баташов, съобщават от правителствената информационна служба.

"Скърбя заедно с вас от загубата на един силен и борбен творец. В такива моменти думите губят силата си и, колкото и силни и изпълнени със съпричастност да са те, не са достатъчни, за да изразят цялото преклонение пред човека и актьора Андрей Баташов. С уникалното си присъствие на сцената и на екрана той раздаваше себе си без остатък, а публиката му отвръщаше с цялата си любов и признателност. Той беше от личностите, които успяха да съчетаят артистичната кариера с политиката и да останат на върха, въпреки всичко. Вярвам, че новото поколение актьори, които тепърва изгряват на сцената, ще следват неговия висок пример, защото той е истински образец на всеотдайност и професионализъм", пише в телеграмата до опечалените близки министър-председателят.

Президентът Георги Първанов също изпрати днес съболезнователно писмо до семейството и близките Баташов.

„Напусна ни един творец, посветил живота си на изкуството, един човек отдаден на съзиданието. Но хора като Андрей не си отиват завинаги, защото след себе си оставят трайна диря. Изиграните над 40 роли в киното и на сцените на Народния театър „Иван Вазов", „Сълза и смях", „199" ще напомнят за таланта на големия актьор", пише в писмото президентът Първанов.

В писмото се казва още: "Андрей Баташов беше преподавател в НАТФИЗ, когото студентите обичаха и уважаваха. Той гледаше напред, обичаше да посреща, а не да изпраща, обичаше да живее, а не да говори за живота. В битката за него, без дори да съзнава, той обедини хора с различен обществен статус и убеждения. За съжаление си отиде от този свят в края на месеца, който започна с блестящото му изпълнение в моноспектакъла „Влез в час". Смъртта го отне от сцената, на която той се посвети всецяло".

„Българският държавен глава споделя неизразимата скръб и голямата болка на семейството и близките за тежката и непрежалима загуба".

Съболезнователно писмо изпати и председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

„Душите ни са помрачени, защото твърде рано си отиде един от най-талантливите и обаятелни български артисти. Неговите майсторски превъплъщения на сцената го превърнаха в символ на съвременното българско театрално изкуство. Съприкосновението с неговия талант беше истински празник - особено за младото поколение българи", пише в съболезнователния адрес председателят на българския парламент.

"Ще го запомним и с активната му гражданска позиция, която той отстояваше и като депутат в 40-то Народно събрание на Република България", се казва още в съболезнователното писмо.

Знаете ли, колко българи гъркомани е имало само преди 100 г.?
Страшно много. Включително и из земите на днешна орязана България. Народа е бил върло разделен на патриаршисти и екзархисти - точно както доскоро на сини и червени. (После и Екзархията се е оказала същата стока и се е наложило ВМРО да се бори и срещу нея...)

А къде са те днес? Къде е гъркоманщината - язвата и бича на България преди 100-200 години?
Ами тук сме. Потомците на гъркоманите и днес са в България. За нас днес гъркоманщината е едно нелепо посмешище.





Така и с днешните иврипейци. Ще поиврипействат, ще поамериканстват, ще повторят живописно цирка от "Криворазбраната цивилизация", пък ще им мине.
България ще остане.

"Няма нищо ново под Слънцето, което вече да не е било." - както е казано в Библията.

"Всяко чудо - за три дни." - както е казал народа.

~~~

Да седнем на първия ред. Да погледаме.

Завесата се вдига, позорището започва:




Отначало Европа е област на Балканите, в нашите земи - в Тракия.
А днес това име е синоним на Западна Европа.

Наште нови европейци развяват "ценности" и "култура". Още и цивилизация.
Кого ли повтарят?
Старите гъркомани са правели точно същото. Без косъм разлика.

Преди 150 години гърчеещите се са се възмущавали от българския народ, наричали са го прост, див, калпав, негоден...
Днешните ни иврипейци - същото.

Иврипейците стръвно са се захванали да превъзпитават българина. Да му размахват пръст, да му теглят ушите, да бичуват, да изобличават, да презират, да плюят, да храчат, да скачат, да се тръшкат, да дават акъл... Само едно не правят - не млъкват.
Старите гъркомани - точно същото...

И едните и другите чуждопоклонници си сменят крещящо като пауни маниерите, жаргона, фасона, начина на живот, поведението, нравите, имената на децата...
Толкова много прилики, толкова малко разлики.

Днес като се сетим за гъркомана от "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников - на какво ни прилича? Ами на паун.
Познайте - на тези след 100 години на какво ще им приличат днешните иврипейци...

"Всичко е само игра, всичко е само спектакъл..."

Всякакви прилики с реални лица и събития са извън всяко съмнение. Ако някой се познае - не ще да е случайно.

След обявяването от Юдейския храненик Ли Мьон Бак (президентът на Южна Корея) на тотална конфронтация срещу нашата държава в неговото "Обръщение към всички граждани", всички важни фигури в Министерството на държавната отбрана, Министерството на Обединението, на Външните работи и Вътрешната търговия (южнокорейските) и други американски марионетки дружно започнаха осъществяването на вече написания сценарий за конфронтация срещу своите съотечественици.

Това тяхно движение се явява акция, насочена към пълно анулиране на историческата съвместна декларация от 15 юни (между двете Кореи) и огромно престъпление, влошаващо междукорейските отношения до предела на военното положение.

Тъй като планът на предателите предвижда вкарване в действие на машина за тотална конфронтация срещу нас, Генералният щаб на КНА съобщава за началото на важни реални стъпки на нашите Революционни сили в отговор на всичко това.

1. Напълно отменяме всички мерки за военни гаранции, отговорността за които бе възложена на нашата армия във връзка с междукорейското сътрудничество.

2. На акцията за психологическа война против нашата Република от  марионетъчните военни власти ще реагираме безпощадно по всички линии на фронта.

3. Напълно анулираме двустранните договори, сключени за предотвратяване на случайни стълкновения в акваторията на Западно Корейско море.

Напълно извеждаме от строй всички международни морски мобилни съобщения.

4. Всяка акция по нарушаване на морската разграничителна линия в Западно Корейско море ще попадне под моментален физически удар.

5. Напълно закриваме за клана на предателите възможността за преминаване на военни кораби и самолети и на други транспортни средства през нашите морски и въздушни пространства и нашата територия.

6. Строго забраняваме на лица от Юдейската компания да влизат на територията на нашата страна, в това число и марионетните управляващи.

Гореизложените мерки са първи крачки на нашите Революционни въоръжени сили към реагиране и отговор на безразсъдните акции на конфронтация от компанията предатели на нашата Република, шайката фанатици на братоубийството и прекланящи се пред външни сили изменници на нацията.

Юдейският клан ще изпита на собствената си кожа каква скъпа цена ще плати за това, че докара съвместните декларации до границата на пълен срив.

Пхенян

От текста става очевидно, че Пхенян счита Южна Корея не за отделна страна, а за окупирана зона с марионетно управление (което е и реален факт).

Ето и кой е наречен "юдейски храненик" от Пхенян:


Ли Мьон-бак - президент на Южна Корея



И така - ако ръководителите на Северна Корея считаха южнокорейските управници просто за американски марионетки, щяха да ги наричат така. Само че те ги наричат юдейски клан.

~~~

Последният конфликт на Корейския п-в

беше предизвикан от провокация на Южна Корея - военно учение - съвместно със САЩ - с многобройни артилерийски изстрели в севернокорейски води на 22 този месец.
В отговор на следващия ден, 23 ноември, Северна Корея подложи на артилерийски обстрел военна база на южнокорейски остров в зоната на учението. Южнокорейците претърпяха загуби.

Началото на южнокорейската провокация: Media seriously missing something from the Korea equation

Събитията на Корейския полуостров от 23 ноември 2010 година

Снимки от инцидента

Южнокорейския министър на отбраната подаде оставка: South Korea"s defence minister resigns

http://balkanec.blog.bg/

Последната година и половина частните банки в Белград изненадаха всички с предложение за месечна лихва от 15% за влогове във валута и 200% за влогове в динари при инфлация 25 000% годишно. При тежката безработица и големият брой хора без доходи подобни лихви са равнозначни на политически трикове, целящи противодействие на растящото народно недоволство срещу икономическите порядки, водещи към война. Един наблюдател коментира:

„Някои скрито финансира социалното подпомагане.“

Някои аспекти излязоха наяве, след като белградският банкер Йездомир Василевич, шеф на ЮГОСКАНДИК БАНК, изчезна в Израел през март 1993 г. Според информация от печата банката имала до 4 млн. сметки с валутни влогове на стойност почти 2 млрд. долара. Откъде са дошли тези пари? Преди войната Югославия разполага с проспериращ туристически бизнес и военна индустрии, която произвежда предимно леко въоръжение за износ, но след бързото изплащане на външния дълг от $ 14 млрд. не остава почти нищо. Междувременно туризмът се срива, а военното производство започва да обслужва предимно войната.

Сръбското правителство печели от плячката от военните зони, но тя също е недостатъчна с оглед на актуалните нужди. По правило руския внос на петрол и оръжие се доставя след предварително заплащане. Западният нефт, например този на Mobil Oil в Тесалия, влиза в страната на цени от черния пазар, които са до 400% по-ниски от пазарните.

С участието си в търговията с наркотици през балканските канали Белград получава достъп до международната система за офшорни перачници, което също би могло да означава източник на пари. Активността на СРЪБСКАТА МАФИЯ в Западна Европа, управлявана от столицата, със сигурност е един от изворите на средства. В Белград има система за кражби с взлом (която очевидно се радва на защита от страна на информационните медии), действаща из цяла Европа, където откраднатото се предава по добре организирана дистрибуторска мрежа. Въпреки всичко едва ли тези пари са достатъчни за покриване на разходите в сръбската война, дори и да отчетем растящата дейност на сръбската мафия в западноевропейския пазар с наркотици.

Нежелани коментатори на няколко пъти сравниха действията на ЮГОСКАНДИК и нейния най-важен конкурент ДАФИМЕНТ БАНК с обичайната практика на влогови измами, които с обещание за редовни високи лихвени плащания върху срочни или други влогове откраднаха парите на хората.

Реалността обаче е друга. Не малката Сърбия бе тази, която обра капитала на големите играчи извън горещите международни пазари. Същите сили, които дадоха на Сърбия зелена светлина за войната, уредиха и финансирането. Сърбия не организира сама този финансов поток — той е дело на тези, които в бъдеще ще се възползват от него. Между другото по този начин — срещу съответните такси — се създават условия за пране на пари от международната търговия на наркотици чрез вътрешните Белградски банки или офшорните канали. Печалбата на Белград никак не е лоша. Стандартните такси са между 3% и 7%, но с оглед на гигантските суми, реализирани от световния наркотичен пазар, търговците могат да плащат до 30% без да ги заболи.

Израел Келман от Тел Авив притежава 25% от акциите на ДЕФИМЕНТ БАНК на Дефина Миланович. Фактът че Василевич от „Югоскандик“ офейка в Тел Авив, е знак че той вероятно е изиграл ключова роля в англо-американската операция за финансиране на войната. По подобен начин чрез силна инжекция с парите от наркотици американските банки се спасиха от банкрут по време на латиноамериканската дългова криза през 1982 г.

Всичко това няма много общо с пазарната икономика. От полицейските разследвания на сръбски мафиоти в Германия стана ясно, че Белград не предлага съдействие и по тази причина би могъл да е дори по-удобен център за пране на пари от Швейцария. Кипър — една развита офшорна банкова зона — е важна база за банкерите в Белград. Очевидният успех на военното финансиране, уредено съгласно финансовите интереси зад ИГЪЛБЪРГЪР и КАРИНГТЪН („Комитет на 300-те“), не е следствие от свръхголяма секретност, а от бездействието на Запада. След като белградските банки бяха наблюдавани осемнайсет месеца, всички разбраха, включително дипломатите, че нещо не е както трябва.

Знаеше се и за представителите на банките в Кипър. Не се предприе нищо, въпреки че санкциите на Обединените нации се отнасяха и до финансовия трансфер, доколкото не е предназначен за медицински или хуманитарни цели. Едва през април 1993 г. Комитетът по санкции към ООН призна, че е пропуснат моментът за консултация с кипърските власти относно сръбските банковите връзки. Имало „много малко конкретна информация“.

Банкерът Василевич живя 15–20 години в чужбина, предимно в Австралия, и стана известен със сделките си във „военните зони на Далечния Изток“, както го нарече британският вестник „Обзървър“. Може би е стар приятел на Теодор Шикли?

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.

Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.

Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.

Народ се сбира, тълпа голема
и вика: „Живио!" А от тълпата
глас се провиква:
„Смърт на тиранина!"

Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.

Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
„Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!"

Владо на краля гордо отговаря:
„Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам."

Пистолетьт грьмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!

 

Владо Черноземски в усташка униформа

Владо Черноземски или както още е известен Владо Шофьора е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО в онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява е, че той е от с. Патрик, Щипско. Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго.

Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За бойните си другари и за историята той остава Владо Черноземски.

Основното си образование Владо получава в родното си село Каменица. Майка му Риса Балтаджиева умира, когато той е на 14 години и младежът е принуден с тежък земеделски труд да помага на баща си в изхранването на семейството и по-малките си брат и две сестри.

Участва в Първата световна война като служи в инженерните войски. Явно там усвоява някои технически умения и се научава да кара автомобил, защото когато се уволнява от казармата си намира работа като шофьор на камион, което е добра за времето си работа. Оттогава е познат също и като Владо шофьора. Друга професия, която упражнява след това е часовникар.

Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени.

Като четник Владо Черноземски се отличава като изключително смел борец и превъзходен стрелец. Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача.

През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено много близък с Иван Михайлов.

Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест, за това че международните институции не предприемат нищо в защита на Българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция, въпреки че светът вече разполага с хиляди неоспорими доказателства за това.

След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбския хегемонизъм на Балканите. На 20 април 1929 г. на официално посещение в България на гости на ВМРО са водачите на хърватската съпротива д-р Анте Павелич и Густав Перчец. При това посещение се сключва споразумение между двете организации за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. След започването на въоръжената борба от страна на хърватите ВМРО изпраща някои от най-добрите си бойни инструктори да обучават хърватските революционери в лагера им в Янка пуста в Унгария.

На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време запазени са няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители.

Най-голямата обща акция между ВМРО и хърватските революционери е атентата срещу сръбския крал Александър извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят Владо Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята. При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. По-нататък ето какво разказват очевидци на събитието.

Шофьорът на кралския автомобил си спомня: „Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше „Да живее краля!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.”

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля довършва разказа: „С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.”

Куршумите предназначени за крал Александър са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой.

Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.

Светът посреща вестта за смъртта на сръбския крал с раздвоени чувства. Властите в Белград са попарени. Съюзниците на Сърбия настръхват и осъждат атентата. Всички потиснати народи в Югославия – Българи, хървати, словенци, албанци и немци, ликуват. Хърватският вестник „Независима Хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: „Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала…” В. „Хърватски лист” излиза с уводна статия „Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това.

Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал пише: „За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга… Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища… Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.”

В. „Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. в уводната си статия пише: „Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийството отвори пътя му към трона, убийството го премахна от него… Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочее.”

Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. „Индианаполис стар”, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: „Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд.”, посочва истинските виновници за проблемите на Балканите: „Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно отказаха да чуят апелите на потиснатите малцинства на Балканите и други места в Европа.”

Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение на всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.

Всъщност Владо Черноземски умира така, както той самият е пожелал в едно стихотворение „Копнежът на революционера”, което той написва и посвещава на Иван Михайлов през януари 1924 г.

Последният куплет завършва така:

Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,

Да срещна аз в набег врагът-тиранин,
Да смажа неговата мощ!

http://karavelov.blog.bg

Една вечер на връщане от работа в 204, посока ж.к. Дружба видях реклама за предстоящото откриване на веригата от супери Лидл. Разтреперах се. Предчувствах, че стоя на прага на историческа битка. Бях калена още в социализма, но усещах, че съм загубила тренинг. Затова по препоръка на съседите се записах във виден столичен фитнес клуб, който посещавах редовно в дните, оставащи до откриването. И така, големият ден настъпи. Станах в 3.45 сутринта. След лек джогинг и спаринг с клошар пред блока, облякох протектора за ски, извадих кубинките от металския ми период от мазето, и тъй като бях свикнала на мръсните номера на пенсионерите, сложих кожената гривна с шипове на лявата ръка и специално закупената за случая “Пауър баланс” на дясната. Дойдоха ми и пауъра, и мензиса. Без кръв няма победа. Но аз бях готова. Миришеше ми на война.

Под звуците на “Излел е Дельо хайдутин” дъбстеп ремикс се запътих уверено към спирката, за да се кача на първия рейс. Вече се съмваше и 204 пристигна претъпкан. Усещах погледите на хората вътре. Гледаха лошо. Бяхме врагове, обединени от една цел. Лидл. В автобуса царуваше гробно мълчание. Всички се настройваха психически за сблъсъка с изключение на двама-трима веганисти, които тихо шепнеха будистки мантри и се питаха “А дали ще има евтино био?”

Радостната пенсионерка от долу вляво минути преди да загине.

Слизането беше болезнено и постави началото на най-епичната битка от началото на Прехода. Между мен и Лидл стоеше армия. Армия, по-страшна и от стотици орки. В далечината зърнах кметицата и Плевнелиев, които се мъчеха да пробият по левия фланг. Един поп с кръста напред пореше тълпата и успя да направи коридор за кметицата. В другата ръка теглеше шопинг количка. Вече бях заклещена. Нямаше връщане назад.  Тътенът се усилваше. Служителите на Лидл се бяха барикадирали от страх и отвориха вратите само след като мениджърът първо ги заплаши с уволнения, а после им обеща кайма “Стара планина” с намаление. Под напора на тълпата вратите бяха огънати. Нададе се вой. Стотици гърла изреваха “КЪМ БАНАНИТЕ!!!!!”

Атаката беше започнала. Не бях виждала толкова хора на едно място от големия митинг на СДС на Орлов мост през деведесета.

Чувствах, че пак правим история и се гордеех. Раждаха се нови лидери и масово движение, което пристигналите жандармерия и полицаи не можеха да спрат. Първата вълна от около 2000 човека заля супера като индонезийско цунами. Преди да припадна от задушаване, успях да забележа как три касиерки хвърлиха престилките в паника и се скриха в склада. Служителите отстъпваха. Първите щандове бяха загубени.

След минути се свестих. Течението ме беше вкарало в магазина, без да усетя. Тъй като и двата ми крака бяха счупени започнах да пълзя на лакти към бананите, за да видя дали е останало нещо. Беше трудно, защото пълзях в локви от разлято промоционално олио.

Оцелелите служители и пратените жандармеристи се опитваха да изградят спасителна барикада от кутии прах за пране “Омо” в дъното на магазина. Това беше грешката, която ги довърши. Омо беше на промоция и в този момент втората вълна клиенти с колички ги помете.  Огледах се. Около мен бе осеяно с трупове на жандармеристи и две бременни жени. Някъде пищяха деца, вече сираци.

Със сетни сили долазих до фризера с охладените пилета и се набрах, за да огледам обстановката от високо. Близо до входа някакви хора тъпчеха щайки с краставици в изоставена полицейска Астра, оплискана с кръв. Това бе последния път, когато видях краставиците.

В ляво от мен група пенсионери разбиваха с бастуни хладилните витрини с кисело мляко и осъзнах, че натам нямам изход. Твърде опасно беше. 

В този момент зад мен притича чистачка от Лидл. Приклекна бързо, тъкмо, за да избегне профучаваща тарелка с воденички от свободни кокошки. Не успя да ни уцели. Жената ме гледаше умоляващо – имаше нужда от помощ. Обясни, че на щанда със сирената ситуацията е критична. Била намерила удавен жандармерист в тенекия овче саламурено сирене. Оръжието му липсвало. Интуитивно разбрах защо е търсила оръжието. Казах й, че самата аз съм с два счупени крака, а ми е дошло и търся щанда с дамските превръзки. Тя ме погледна с тъга и промълви “Закъсняхте. Запалиха го преди 15 минути две жени от бг-мамма, които протестирали заради изчерпаното био-пюре.” Заплаках. Счупиха ми краката и останах със здрави, но празни ръце.

Това не ми се беше случвало дори и през социализма. Явно бях загубила форма, а правилата на войната се бяха променили. Просто нямаше правила.

Осъзнах, че ако искам да живея трябва да се измъквам от там. Запълзях към изхода сред локви олио, бутер тесто и горящи ролки промоционална тоалетна хартия. Под лактите ми хрускаше фиде, а ушите ми пищяха. Някъде в далечината се чу бодър вик: “Превзехме и склада”.

Паркингът пред Лидл беше осеян с човешки останки. Един от труповете поразително приличаше на Иван Звездев – лицето на Лидл. Тук таме смазани, но още живи клиенти стенеха из под краката на прииждащата трета и четвърта вълна. Забелязах мародери да изпразват кошниците на погиналите в боя. Лазейки плътно до стената се добрах до нишата на банкомата. От него излизаше дим и капеше разтопена пластмаса от дясно на дисплея. В този момент усетих как някой ме повдига през кръста. Реших, че мародери искат пазарската ми чанта и кръвта ми заблъска като луда в слепоочията ми от страх. Изпуснах се.

Оказа се мениджър от Лидл, който озъртайки се, ми прошепна: “Нашата политика на корпоративна социална отговорност не позволява да оставяме клиент в беда.” Обещавайки ми бонус-карта за компенсация, той разгърна синьо-жълт рекламен чадър, за да ме предпази от свистящите във въздуха консерви намалено “Русенско варено.” Едвам ме довлачи до спирката.

Автобусът пристигна. Пребледнял, шофьорът се кръстеше. Мениджърът ме качи в рейса и нежно ме постави на двойната седалка до вратата. Счупените ми крака отичаха, но вече не ги усещах. Докато пътувахме мениджърът  галеше ръката ми и ми обясняваше подробно за бъдещите промоции на Лидл. В този момент разбрах, че съм влюбена в моя спасител. Обещахме си, че когато ми свалят гипса ще се оженим.

Когато се събудих от операцията поисках да изгледам късната емисия на “По света и у нас.” Бяха заснели моето спасяване. Бях от малкото оцелели. А президентът Първанов бил предложил да ми бъде гласувана правителствена пенсия. Ще получа и орден “Стара планина,” а от Лидл-Германия се заклеваха, че ще дават купони за банани на оцелелите. До живот.

Такава човещина при социализма нямаше да се случи никога.

Автор: Бай Далай 

• -
• A
• +

от тема: Кризата в еврозоната

• -
• A
• +

от тема: Кризата в еврозоната

Около 70 процента от хората с кредит изпитват затруднения при погасяването му. Това показват данните от проучване на Института за икономическа политика за задлъжнялостта в България. Анкетираните по интернет 1400 души имат няколко основни причини за неизплащане на заемите. Основните са намаляването на работната им заплата или уволнение. 60 на сто от анкетираните са с висше образование и са на възраст между 26 и 50 години.

Според статистиката на БНБ обаче кредитите за неправителствения сектор са се увеличили със 79 млн. лв., а общо са отпуснати 51.399 млрд. лв. Кредитите за нефинансовите предприятия към края на октомври достигат до 31.485 млрд. лв., което означава, че са се увеличили с близо 135 млн. лв.

Според зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов България отбелязва бързи темпове през последните години, които са резултат от чуждестранни инвестиции. Повечето са насочени към строителството, предприемачеството, енергетиката и производствената дейност.

Цел на министерството на икономиката, туризма и енергетиката е да развие туризма, като го направи целогодишен и привлече повече посетители, което ще помогне и на останалите звена от бюджета, подчерта той.

http://www.novinar.net