На 10 февруари 1892 година започва съдебен процес срещу Екатерина Кравелова - съпругата на политика Петко Каравелов, както и срещу  други съпруги на политици-либерали, по обвинение в предателство.

Обвинението срещу Каравелова е, че е търсила чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България. Стефан Стамболов дори нарежда тя да бъде осъдена на смърт.

Съдебният заседател Калпакчиев, обаче,  не бил убеден в нейната вина и се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов.

Така, гласуването на Калпакчиев, както и блестящата защита на доктора по право Константин Стоилов,  спасяват Каравелова от бесилката.  Докато трае процесът, за да може да преживява,  Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.

Делото завършва с оправдателна присъда.