Балканското съглашение, наричано още Балкански пакт,  е  военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на Балканите  след Първата световна война.

Договорът за създаване на съюза   е подписан на 9 февруари 1934 година  от Гърция, Турция, Югославия и Румъния. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции една към друга, както и към съседните си страни, породени след Първата световна война.

Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са Италия, Албания, България, Унгария и Съветският съюз. Повечето от тези страни имат предимно претенции за териториална експанзия. Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между Турция и независимите страни в югоизточна Европа, които са били част от Османската империя  (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на Германия, Великобритания и Съветския съюз по време на Втората световна война.

Балканската антанта е насочена срещу България и Унгария. Създаването на пакта е основната външно-политическа причина довела до извършването на Деветнадесетомайския преврат.

Балканският пакт престава да съществува след нападението на Германия над Югославия на 6 април 1941 година.