Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8752623
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6090
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
14.07.2009 21:42 - РНБ, 1936 - 1944 г.
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1550 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07.2009 21:43


Ратници за напредъка на българщината

“Ратниците” – национализмът в сянката на фашизма

Между 1936 и 1944 в тази полуконспиративна организация членуват десетки хиляди млади българи

Д-р Никола АЛТЪНКОВ

Мнозина определят периода между 1925 и 1944 като “златните години на българския национализъм”. Създаването на “Родна Защита” през 1925, основаването на Всебългарския съюз “Отец Паисий” (ВСОП) през 1928, появата на младежките легиони, израснали като Съюз на Българските Национални Легиони през 1933-1934, организирането на младежите от ВСОП в Български Младежки Съюз “Отец Паисий” (БМСОП) в 1936 и активизирането на емигрантските организации и, на първо място, ВМРО, съюзите на ветераните и бойците от фронта, ясно определят национализма като един от най-важните фактори в обществения живот в годините до 9.09.1944.

В края на 1936 се появява

Нова радикално-националистическа формация

която скоро заема място в крайно дясната част но българския политически спектър. Това е РНБ (“Ратници за Напредъка на Българщината”), организирана от Асен Кантарджиев, запасен офицер и професор в Агрономическия факултет, която се възползва от наличието на значителен свободен интелектуален ресурс за да израсне бързо като фокус на крайния национализъм (силно повлиян от модните фашистки идеи), Последният по това време е малко позаглъхнал поради отлива на кадри от “Родна Защита” след преврата от 19.05.1934.

Още от появата си, так чак до края на свото съществуване - преврата на 9.09.1944 - РНБ се проявява като затворена, полуконспиративна организация, притежаваща по строга йерархична система, с водач и 5-членен щаб около него, като централно ръководство, и назначени водачи по места, които не поддържат връзка един с друг освен посредством центъра. Организацията не свиква многолюдни конгреси, нито областни, местни и национални конференции, нито пък възприема изборното начало, предпазвайки се по този начин от разколите и дрязгите, характерни за други сродни организации.

Трудно е да се определи броят на ратниците. По полицейски донесения те са били 1500 през 1938 и 12000 през 1939. Апогеят на организацията е през 1941 – тогава в нея членуват около 40000. Други сведения споменават 80,000 членове през 1944, 120,000 само в Северна България, от които 12,000 - активни и даже 5% от населението - около 300,000!

В първоначалната “петорка” са влизали проф.Кантарджиев, адвокатът Петър Габровски, Иван Гьошев, ръководител на организацията на българите в Западните покрайнини “Въртоп” (минаваща за филиал на ВМРО), Борис Стоилков и Климент Далкалъчев, бивши членове на БМСОП. По различно време членове на ръководството са били Борис Белдирев и братята Румен и Васил Вълкови, племенници на генерал Иван Вълков. В РНБ членуват и видни интелектуалци като поета Емануил п.Димитров, художника Райко Алексиев, професорите Консулов и Владикин.

Структурата на организацията е йерархична: под петчленният щаб (централното ръководство) се намират 4 служби - техническа, по проверка, санитарна и съдебна. Шестте главни дяла, или клона са от А-1 до А-6. А-1 е най-важният и се нарича “ударен”. В него са хора със свободни професии, независими от чуждо, фирмено, или държавно влияние. Той се състои от орди-рояци-орляци-ята и групи (низходящи). А-2 се нарича “клеткови”, без структурен строеж и в него членували служители и чиновници. В А-3, наричан “дейни”, са най-активните и фанатизирани членове на РНБ: пропагандисти, журналисти, мислители, интелектуалци. А-4 (“общи съмишленици”) обхваща приятелите на РНБ. Те са имали правото да създадат и партия. А-5 (школският клон) се състои от ученици и студенти, използващи членството си казионния “Бранник” като параван. В А-6 пък членуват жени и момичета.

Записването в РНБ се наричало “приобщаване”, а пък събранията - “събор”. “Ратниците” са особено популярни сред военните, хората с независими професии, финансисти, търговци и, разбира се, младежта.

От самото начало организацията става обект на яростни нападки от страана на комунистическата левица, при това не само в България, но и в чужбина. Съветският “Красная звезда” например, определя РНБ като най-стройната националистическа организация в България и нарича професор Кантарджиев

“Най-опасния национал-социалист в България”

Радио Москва съобщава, че РНБ се състояло от ”300 софийски бандити”. Според самите ратници, в чужбина са публикувани над 800 статии на различни езици, насочени против ратниците.

Знаците, символите и лозунгите на ратниците са интересни и многозначителни. Лозунгът “Напред и нагоре” обобщава вкратце същността на идеите им за “Мощна и справедлива България - Общобългарският интерес над личния - Социално наляво, национализмът - напред - Победа на българщината или смърт - Нова граница между честта и безчестието - България за българите”. Знакът на организацията е кръг, разчертан на четири, после се прибавят сърп и чук, меч и дъбови клончета. Избраният цвят е червеният, което допълнително вбесява комунистите. Ратниците носят червени ризи (което, между другото кара прецз 1940 младите комунисти да посрещнат гостуващият у нас съветския футболен тим облечени със сини блузи). Всичко това показва, че РНБ излиза извън рамките на традиционните консервативно-националистически формации, приближавайки се плътно към идеите на фашизма и национал-социализма.

Изявите на ратниците са сред най-добре организираните в края на 30-те години. Освен демонстрациите по случай годишнината (27 ноември) от Ньойския договор (традиционна дата за изява на националистически настроените младежи от всички цветове), ратниците организират и много други акции. Така, през пролетта на 1938 те провеждат тъй наречената “акция с карамфилите”. Понеже полицията забранява носенето на червените им значки на реверите, те закичват червени карамфили. На 13 и 15 март 1938 ратниците нападат двете публични събрания на проф. Методи Попов, чиито схващания по расовия и националния въпрос противоречат на ратническата идеология. Манифестацията на 27.ХI.1938 е забранена и улиците са блокирани, но радиостанцията на ратниците предава през целия ден. По донесения на полицията тя се нарича “Демократична България” и предава “против Царя и премиера Кьосеиванов”.

Властта не обича организацията

смятайки я за “екстремистка и откровено фашистка”. През1938 РНБ е разтурен, лидерът и Асен Кантарджиев е интерниран в Котел. Същата година полицаи обсаждат ресторант “Балкански”, а след това и целия квартал Лозенец; полицаи щурмуват сградата на Християнското дружество, свързано с ратниците. Кантарджиев е отново интерниран през 1943 до пролетта на 1944. За ратническа дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран, 4 пъти съден и няколко пъти интерниран. РНБ е била подлагана на специални репресии. По сведения на самите ратници от 1941, дотогава са арестувани над 6000 членове на организацията, извършени над 4,000 обиска, заведени са 60 съдебни дела с общ брой подсъдими над 350 души, 150 човека са интернирани, а над 800 - уволнени. Прокуратурата при Софийският областен съд инкриминира две ратнически книги: “Разговор” и “Верую”. В една заповед на Вътрешното ни министерство до областните полицейски началници се нарежда “да се отнемат занчките на ратниците и им се налагат максимални глоби”, тъй като “вредната им пропаганда срещу български граждани от друго верско и расово потекло компрометира вътрешния ред”.

Междувременно “Ратниците” издават внушително количество литература по националните въпроси. Освен периодичните издания: “Проглед”, “Пролом”, “Народник”, излизат и седмични беседи като библиотека “Ратнически светоглед”, от която излизат 103 броя. В един от тях се обяснява и причината за появата на РНБ: “През лятото на 1936 разложението идваше от всички страни и напредваше по всички посоки. В софийската полицейска школа се преподаваше вече по учебник за “Гражданско учение” в който се твърди, че републиканската система е по-съвършена от монархическата. В Русе бе издигнат и то на военно землище голям паметник на разстреляни през 1886 съзаклятници срещу свободата на България, в полза на Русия. Бойният празник на българската артилерия - 13 март (падането на Одрин) - биде премахнат, защото турците се дразнели. Думата “Македония” се забрани и зачеркваше от цензурата, за да не се дразнели сърбите. Конгресът на запасните офицери, определен в Кърджали, биде отменен в навечерието и турското малцинство се подиграваше с безпредметната арка, а българите там не знаеха къде да гледат. Румънският консул във Видин открито обливаше Видинско и Никополско с пропагандна литература, а му помагаше най-висш духовник! Друг висш духовник в София вилнееше с интегралистка югославско-френско-английска пропаганда!...Народния театър се превръщаше постепенно на чехско-славянски семинар. Сърбинът Кръстич бе устроил открито в София колосално противобългарско предприятие. СССР откриваше един след друг кинотеатри, книжарници, изложби и нахлуваше с филми и литература.”

Сравнително пълно,

Ратническият светоглед

е изложен в един сборник от 14 обширни статии (над 300 стр.), издаден през 1937. Особено интересен е възгледът на ратниците, изложен в тяхното “Верую” по големия проблем за същността на българската нация и народност: “Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на личните и сборните елементи, които я съставят...Българската държава е организационна съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията...Българският национален идеал обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеал на нацията”.

Поради конспиративната си структура ратниците са най-малко засегнати от масовите репресии след 9..09.1944, за разлика от далеч по-умерените представители на различните националистически формации. Това, разбира се не се отнася за членовете на РНБ, заемали държавни, или военни постове (като комисарят по еврейските въпроси Белев, царският съветник архитект Севов, Далкалъчев и други). Водачът на организацията - професор Кантарджиев, заминава с германските войски в началото на септември 1944 и става министър в задграничното правителство на професор Александър Цанков във Виена през 1944-1945, като последните му нареждания до ратниците са “да лежат низко и да се съхранят”. Това спасява живота на мнозина от тях. Що се отнася до обективната оценка за организацията, тя тепърва предстои да бъде направена. Което никак не е лесно, главно поради твърде тънката граница, отделяща идеологията и практиката на РНБ от тези на фашизма.



из сборника "Ратници за Напредъка на Българщината" 1937 г.

В зората на съвременния български национализъм

из сборника

"РАТНИЦИ ЗА НАПРЕДЪКA НА БЪЛГАРЩИНАТА"

1937 година

- Bие против демокрацията ли сте?
- Да, ние сме против демокрацията, а сме за демофилията. Ние сме против народовластието, а сме за народолюбието.
- Защо сте против демокрацията?
- Защото е неприложима. Демокрацията като идея искаше да постави духовната аристокрация начело на обществото. Всъщност тя е давала на практика обратния резултат. Тя е изваждала демагозите и утайката на обществото начело на държавата.
- Все пак човекът обича свободата.
- Свобода ли? Че какво общо има практиката на демокрацията със свободата? Защитниците на демокрацията само приказват за свобода. На практика демокрацията подтиска свободата на събранията, на словото и на печата, а те са основата на нейната идеология. Демокрацията се самоуби.
- Смятате ли, че българският народ, който е демократичен, ще се съгласи с вас?
- Не е вярно, че българският народ мисли и чувства като лъжедемократите. През цялото си минало и в своя бит той се е отвращавал от безделници и от лъжци. Той винаги се е стремял да следва мъже, които го обичат, които са способни, и които вършат подвизи за него. Само чрез измами и заблуда той е бил увличан от демагози. В семейството и в селището си, той следва способния и силния, и сам създава йерархия. Днес народите вече не искат красиви думи, те искат духовни и материални блага. Та оставете приказките, че българинът бил по природа демократичен в онзи смисъл, който е полезен за демагозите.
- Привържениците на демокрацията от всички страни взаимно се подкрепят. Те се борят и още ще се борят.
- Тъкмо това е една от причините, поради които ние отричаме демокрацията. Тя е организирана интернационално и е съюзник на всички интернационалисти. Аз питам на свой ред: защо тъкмо онези държави, които искат да унищожат България, се стремят непременно да ни наложат демократично управление? Защо тъкмо те искат у нас да владее /или по-скоро да вилнее! б. ред./ демокрацията? За да направят България по-силна ли? Защо всички пораженски течения, дори комунистите у нас толкова много подкрепят демокрацията? За да изграждат националната ни мощ ли?

***

- Казват, че Ратници за напредъка на Българщината е антисемитска организация. Вярно ли е това?
- Ратници за напредъка на Българщината е антивагабонтска и антиспекулантска организация. Та ако евреите сами смятат, че принадлежат към тези категории, тогава имат право да ни наричат антисемити.
- Но все пак вие ги споменавате в "Исканията"-та си и имате нещо против тях. Какво искате?
- Евреите в България съставляват 1% от населението, а владеят 80% от вносната и износна търговия, 2/3 от банковия капитал, повече от половината индустрия и 95% от представителството за търгавия и информация. Ние искаме българското народно стопанство да принадлежи на българите.
- Не е ли все едно дали българи или евреи владеят стопанския ни живот, щом и евреите работят в България?
- Разбира се, че не е все едно. От тези 80% от нашия стопански живот, който евреите държат, 50% са в ръцете на евреи чужди поданици. Защо не стават български поданици? За да им е по-лесно и да се изхлузят, когато за България настанат опасни времена. А това значи, че когато един ден България ще има нужда да събере цялата си съпротивителна сила, евреите ще изтеглят от тялото й по-голямата част от стопанската си сила. Затова не е все едно кой ръководи стопанството на една държава.
- Та нима евреите не биха били съгласни да вземат сами някои мерки, да спрат притока на нови евреи, да изпратят новодошлите и да престанат да прекаляват?
- Не, те и това сами не ще направят. Защото според един от най-добрите им познавачи, те имат трагичното свойство сами да развалят гнездата си. Когато Испания ги изгони, Полша ги прие с отворени обятия, но те прекалиха като я завладяха и я направиха антисемитска. Когато Русия ги гонеше, Германия ги прие, но те й се качиха на главата, та и тя стана антисемитска. Когато Съветска Русия ги прие и издигна, те и нея повлякоха, та сега дори болшевиците ги стрелят. Те имат трагичната дарба да прекаляват и сами не могат да спират, докато не си развалят гнездото. Затова не вярваме, че и в България сами ще се стреснат.
- Според вас тогава какво трябва да се направи?
- Преди всичко по отношение на евреите трябва да помним, че те приличат на бръшляна. Няма по-зелена и по-красива гора от тази, чиито дървета са усукани с бръшлян. Но макар че изглежда красива, едни от дърветата й са вече изсъхнали, а другите съхнат постепенно. Защото и бръшлянът, както и евреите има нужда от хазяин, който с мъка да тегли от земята храна и с твърдост да се бори срещу бурите, та тогава за негова сметка да развива той дарбите си. И то толкова прекалено, че уморява собствения си хазяин. На такава гора прилича един народ, който е усукан от евреи.
 

***

- Мислите ли, че ще можем да се отървем така лесно от дружбащината?
- Не става дума за трудни и за лесни работи, а става дума за неща, от които зависи животът на България, и които трябва на всяка цена да се извършат.
 

***

До началото на Голямата война, до 1915 година, обикновеният българин не беше виждал шпионин и родоотстъпник. Тези думи звучаха страшно. Когато се говореше за шпионаж, слушателите оставаха с впечатлението, че става дума за фантастични, дори окултни неща, които може би съществуват, но може би не съществуват.
А сега, само след 20 години българинът среща шпиони и родоотстъпници всеки ден по улици и кафенета - навсякъде. През това време порастна едно цяло поколение, което вижда как възрастните общуват с тези национални чудовища. Това ново и младо българско поколение не е виждало някогашната истинска граница между честта и безчестието. И то расте, за да поеме утре ръководството на нацията, с една нова и смъртно опасна мярка за национална чест.
Как стана така, че границата между родолюбието и родоотстъпничеството бе затрита за толкова много българи? Как стана така, че когато други нации блестят вече от духовна чистота, ние оставихме толкова хора да заживеят спокойно със злото?
Причините са много!
Първата причина е марксизмът, който чрез социалдемократизъм и комунизъм приучи в продължение на десетилетия голяма част от българската интелигенция да мисли материалистично и интернационално.
Втората причина е демократичният либерализъм, който се изроди в демагогия и партизанство, и извлече простащината и престъпността начело на българския политически живот.
Тези две главни причини отвориха вратата на третата причина.
А тази трета причина е: планомерната отровна дейност на нашите външни противници, които със специални централи и богати субсидии подкрепят борбата срещу всичко здраво в нашия политически и културен живот.
 

***

Нацията не може да умре и остарее, освен ако вече е насилствено отведена по задънени пътища, и освен ако не бъде насилствено отклонявана от пътя на правилното си развитие, както става сега с повечето западно-еврепейски нации. Един съвременен учен сравнява нацията с гората. Множество дървета в един лес поникват, развиват се и умират, но на тяхно място никне прирастът от нови дървета и така едните се заместват от други, а кръстосаното оплождане заедно с мутациите държат леса в постоянна приспособимост към евентуалните промени на условията. Тъй че лесът е в своята възможност безсмъртен. Но той може да пострада, да залинее и дори да загине от външни причини, като например от сеч, от пожар, от разни паразити и от изместването му от други растителни видове.

***

Съществуващият индивид може да се усъвършенства чрез възпитание и образование, но само до границата на наследствените си заложби. По-нататъшното му усъвършенстване обаче, т. е. постигането на съвършени индивиди може да се търси само в индивидуалния живот на наследствената маса, тоест в и чрез расата. А заедно с тази промяна в човешкото познание центърът на тежестта се отмества от индивида и застава под наследствената маса, под нацията и расата. Ето защо индивидуалистичният светоглед се измества в наше време от националистическия светоглед. Този светоглед не подценява личността, а й придава нов смисъл и ново значение. Той разкрива на човека истината, че той не е изолирана и невъзвратима нещастна частица на света, но че е външна проява на своята надиндивидаулна расова наследствена общност, и че той е неин приемник, изразител, носител и преносител.
 

***

Расовата хигиена не се занимава, както мислят непросветените хора с доказване расовата чистота на някои нации, нито пък с лъжливото им възхваляване, а се занимава главно с откриване на причините, които водят обществото към биологичен упадък и с откриване на мерките за запазване на общата жизнеспособност на народите.
 

***

Новият национален светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това и на целокупното законодателство. Затова възроденият национализъм е толкова "ляв" в социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата теория и практика, нито тези на социалдемокрацията, които се стремят да убият индивидуализма на хората и нацията, които се опитват да ги впрегнат в своята измислена противоестествена система, водеща към бръз упадък. Създаден като реакция срещу индивидуалния капитализъм, и то главно от скитници инородци, марксизмът възнамеряваше да превърне човешкото общество в мравуняк. Редът в мравуняка наистина е идеален. Но мравката работничка не е нито мъж, нито жена работи неуморно без оглед на това дали ще консумира и притежава лично, и дали други ще консумират произведеното от нея.
Възроденият национализъм взема предвид естествените особености на личността. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представлява.

***

Българската нация е етнически, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Тя не се дели на класи. Към българското работничество спадат всички български граждани, които се трудят и работят за материалното и духовно благосъстояние на нацията.
Извън българското работничество остават главно три категории хора.
Първата се състои от спекулантите, които по най-различни пътища и под най-различни образи ограбват труда на българския работник и изсмукват благата на нацията.
Втората се състои от демагозите, начело с партизаните, които подмамват българското работничество с политическа и социална лъжа, с цел да заграбят обществени блага и съзнателно и несъзнателно увеличават социалната неправда и рушат държавата.
Третата категория са безделниците, начело с паршивия хайлайф, които мародерствуват всред социалната неправда и рушат морала и благосъстоянието на нацията.
Социалната неправда произлиза от това, че политическата система дава възможност на тези три категории вредители, на спекулантите, на демагозите и безделниците да ограбват част от труда на работничеството и да изсмукват благата на нацията, като развалят реда в държавата.
Какви са всъщност основните социални искания на българския работник?
Попитайте всеки истински български работник, и той ще ви каже, че иска редовна работа при добри здравни условия, и че иска справедливо заплащане на неговия труд, за да може да отгледа физически и духовно здраво потомство и да се ползва, макар и скромно от придобивките на националната и на човешката култура.
Това са справедливите основни искания на всеки истински работник. Това показва, че той има ясни и точно определени искания. Но ще бъде ли той доволен ако получи тези придобивки? Той ще бъде непременно доволен, ако не установи, че някои получават незаслужени излишества. Но ако установи, че някои събират без заслуги национални блага, които трупат или пилеят, той е длъжен да поиска да се дадат тези блага там, където има лична нужда и нужда за национално строителство.
 

***

Нашият идеал е максималното съвършенство на българската нация и на българската държава. Той е върховната цел на нашата воля.
Обезличителният интернационализъм, като се бори против идеята за национално съществуване изобщо, воюва и срещу нашия идеал.
 

***

Чистокръвният английски кон дава максимални постижения в бързина; тежкият белгийски кон - в бавно теглене на големи тежести, а планинските коне - в непретенциозност и еквилибристична сила. Тези три раси, развъдени едностранчиво и тренирани всяка според особеностите й, дават заедно максималните постижения на вида кон. Но ако ги смесят, ще произлезе един среден и във всяко отношение полугоден тип. Ако дори без да ги смесват, ги поставят само при еднакви условия на трениране, те няма да дадат онези максимални постижения, за които са надарени. При това в случая се отнася само за физически постижения. А какво остава за човека, който се проявява освен физически, но още интелектуално и изобщо духовно?
Смисълът на историята се състои в прогресивното усъвършенстване постиженията на човечеството, а те се състоят от максималните постижения на отделните нации. Ако някоя сила смесеше италианци, французи, германци, унгарци и пр., щеше непременно да произлезе нещо средно и без изключителни дарби. Биологическите примери за противното нямат тук място, защото трябва да се мисли статистически, като се има предвид средното равнище. Ако споменатите нации се поставеха при еднообразни условия на възпитание и образование, без да се държи сметка за техните особености, то няма съмнение, че те не ще развият докрай онези способности, с които са надарени. Националният принцип на съществуване е най-целесъобразен за прогреса на общочовешката култура, защото националната държава, която изразява жизнените стремежи на нацията, представлява онази организационна съвкупност, която осигурява най-добре усъвършенстването на тази нация с оглед на нейните характерни особености.
Националният принцип на съществуване няма нищо общо с междудържавното хищничество. Ако всяка нация усъвършенства себе си, и като се урежда справедливо отвътре, не вреди на другите нации вън, човечеството би напредвало безупречно към максималното си възможно съвършенство.
 

***

Ако е въпросът за равенство, то съществува, но само в смъртта. Такова равенство възроденият национализъм обещава на предателите на нацията и на нейните непоправими социални, духовни и стопански предатели. Такова равенство той обещава на здравите, честните и отечестволюбивите българи в правото и задължението им да умират за напредъка на българщината.
А колкото до социалната правда, той обещава, че безделници не ще живеят на чужд гръб, че никой не ще може да спекулира с национални и държавни блага, че никой не ще може да ограбва труда на работника, че никой не ще може да използва служебното си положение, нито пък да лъже държавата, и че той ще наказва всяко духовно, здравно и материално злепоставяне на който и да е българин.
Тогава една мощна и справедлива българска държава ще обгърне цялата ни земя и ще дава горд и радостен живот на всички българи, чийто основен закон ще бъде националната солидарност.
 

***

А когато този, който с дни наред е предлагал своя труд и своите сили за работа, и не е могъл да изкара и парче хляб за своите деца, та ги вижда голи и изпъдени вече от полусъборената барака, която са обитавали; когато селянинът е изял и последната шепа брашно след лоша реколта и тегли към пазара последния си вол; когато уволненият чиновник или безработният интелигент вижда настъплението на глада, тогава вече няма въпроси, няма "защо?". Тогава кръвта нахлува в главата, а в душата ври омраза и към свят, и към култура, към всичко. Тогава и най-студеното сърце, и най-охолният вижда, че нещо голямо и страшно кипи, че нещо иде, че съществува един голям въпрос, една голяма неправда.
Ето, този въпрос, тази голяма неправда е социалният въпрос. Това е въпросът за социална правда, който никой не може и не трябва да отминава.
 

***

Социалните неправди рушат държавата ни по следния начин:
Първо, те дават възможност за спекулация и за ограбване стопанските придобивки на българина. Страната е пълна със спекуланти и безделници, за които държавата не е ценност, и които нямат друг Бог, освен парите. Съществуването на онеправдани и гладуващи българи е за тях желано положение, защото им позволява да използват бъркотията.
На второ място съществуващите социални неправди дават възможност на марксистите да тровят държавата.
 

***

Една от най-важните задачи на училището се състои в социалния подбор. Ако то не е в състояние да направи от всеки човек всичко, то поне нека всеки човек бъде насочен към онова място, за което е най-годен.
Тъй като личността не е самоцел, нито средство, като напр. мравката-работничка, а е приемник, носител и преносител на националната расова наследствена маса и трябва да участва в изпълнението на нейната мисия, тя трябва да бъде възпитана и образована национално, т. е. според такава система, която ще я издигне най-лесно до възможното за нея съвършенство, и която ще я въведе най-вярно и най-неотклонно по пътя на националната мисия.
 

***

Жената не е еднаква с мъжа, но е равностойна нему. Тъй като естеството й, и нейните задачи в живота са други, то тя не бива да бъде нито безправна, нито равноправна, а трябва да бъде другоправна. Най-висшата й задача към живота и към силата на нацията, е да стане майка на способни деца, да бъде културна пазителка на националната традиция и на националния дух и да бъде равностоен другар на своя съпруг.
 

***

Твърдението, че държавата няма право да се интересува от частния живот на чиновниците, а може да се интересува само от работоспособността им е невежествено. Защото държавата не е индивидуално капиталистическо предприятие, а е организационна съвкупност, която има за задача да осъществи жизнените стремежи на нацията.
 

***

Ние сме убедени, че без борба и жертви не се постига нищо ценно и трайно, и затова борбата е за нас дълг.
Ние сме убедени, че националният морал е безусловен, и затова ще прокарваме ясна граница между честта и безчестието.
Ние виждаме верния път за Българщината и вървим неотклонно по него.
Ние чувстваме, че смисълът на живота ни е да се борим, да страдаме за Българщината и да побеждаваме.
Ние сме недосегаеми за ласкателства и заплахи.
Ние сме тук, и където е България, там сме и ние, а където сме ние - там е и България.
Ние ще се борим до пълна победа.

***

1940 година
/за русофилството/

- Bредно ли е според теб това нещо или е полезно?
- Наглед то е полезно. Защото е добре да се обичат големи даровити народи, когато те нямат стремеж да увредят Българщината. Националистът уважава всички народи. Но когато настъпи увлечение по един народ, което може да увреди собствения народ, тогава увлечението става опасно.

/за репресиите срещу ратници/

Държавният апарат е заприличал на машина за мелене на месо, в която тъмни, чужди, плутократски и масонски сили пращат най-добрите синове на нацията, за да ги смеле.

***

Изтъкването на стопанските въпроси на преден план ни доведе до едно парадоксално положение, а именно българската държава да се управлява от хора, които не са формално марксисти, но които имат всъщност марксически светоглед и мислят по-марксически, отколкото днес се мисли дори в СССР. Защото каква е разликата между марксизма и възродения национален светоглед? Марксистите изхождат от материалното начало в света, а ние изхождаме от духовното начало. Ние сме убедени, че само чрез мобилизация на духа може да се овладее материята.

***

За подобен национален песимизъм или скептицизъм няма нито основание, нито място. Достатъчно е само да се прекъсне подстригването на орловите крила, да се възстанови естествената орлова храна, да се даде простор и размах, и ти ще видиш отново да се прояви орловата мощ на българския народ.
Тактиката, която трябва да се прилага зависи от обстановката и от условията. При друга обстановка и условия ние сами бихме предпочели друга тактика, но тъй като обстановката и условията са за нас една даденост, ние се справяме с тази даденост и с оглед на нея определяме тактиката си. А няма обстановка и няма условия сред които да не може да се води успешно една спасителна народна борба. Нацията трябва да се спаси на всяка цена, а тактиката на борбата ще се избира чрез обстановката.
От тактиката се иска само едно условие - да бъде резултатна. Резултатността на тактиката обаче налага понякога да се прекрачва "формалната законност" и "формално-правните отношения". Вулгаризирането на правната формалистика убива постепенно нравствеността. Мнозина дирят "правна помощ", но не за да научат по какъв начин да изпълнят дълга си, а по какъв начин да го избегнат. И тъй като повечето противници на нацията са се укрепили зад формално правни прикрития, то нарушенията на някои формално-правни отношения се диктува от националния дълг, който стои над всичко. А тактиката е добра само тогава, когато е резултатна.

***

Някога бяхме "умерени" в свободата на изразите си. Защото нямахме право да бъдем смели. Днес ние добихме правото да говорим истината. Днес други трябва да мълчат. Чудното днес е, че имаме още силата да нюансираме речта си и да проявяваме възпитателно самообладание. Други на наше място биха станали разбойници, убийци, предатели и какво ли не още! А ние не само, че не се озлобихме, но горим от обич към всичко българско.

***

Плутокрацията и консервативните сили узаконяват формално всичките си лични интереси. И щом като бъдат притиснати, те започват да викат: "Те се борят срещу законите!", "Те са незаконни!", "Те смущават реда!", "Те се борят срещу държавата!". Но ние знаем, че плутократите не пазят държавата, а пазят себе си. Ние знаем, че те са узаконили беззаконните си интереси, и че са създали една незаконна законност. Това е най-старата и най-изтъркана хватка на консервативните противонационални сили, а именно да узаконяват беззаконните си интереси и да се идентифицират и маскират с държавата, но като си запазват правото те сами да не спазват законите винаги, щом им потрябва. /.../ Държавният апарат се бюрократизира, формализира, плутократизира и става противонационално оръдие в ръцете на едно консервативно и юдействащо малцинство. И тогава нацията се опълчва не срещу държавата си, а срещу противонационалното лъжедържавничество.

***

Какъв е човекът, който има светоглед? Той има свое и колективно мерило за нещата. Той е наясно. Той е последователен. Той е дееспособен. Той не е сам. Той едновременно води и е водач. И в зависимост от правдоподобността и етичността на своя светоглед, той е сред своя колектив участник строител или участник рушител на общия напредък, на общата съдба, а заедно с това и на своята собствена съдба.
Ами човекът без светоглед? Слабият, малоценният и недоразвитият човек, останал без светоглед представлява социална овца. Заедно със себеподобните си, той представлява онова човешко стадо, което бива водено, поено, стригано, доено, продавано или клано, както се върши и с овчите стада.

***

Човекът нарича например кравата или овцата "добра", а вълка "лош" само защото кравата или овцата му е полезна, а вълкът му е вреден. За Бога и природата овцата, кравата и вълкът са еднакво добри и лоши. Човекът обаче дои, използва, коли и яде "добрата" крава, а вълка избягва. Кланиците на цял свят са пълни със заклани "добри" крави и овце.



Документ на РНБ №104 от 12 август 1944 година

“Съратници другари!

Ратничеството за Напредъка на Българщината,възникна на 19 юлий тъкмо за туй,че България беше вече ясно поведена из пътя по който тя биде доведена до тука,сега на Август 1944 година!Още в увода към Веруюто и Исканията,написан през Юлий 1936 г. е всичко казано и предсказано.А в деветнадесетте нумера на библиотеката “Ратнически Светоглед”,в сто и трите нумера “Ратнически светогледни беседи”,и в списанията “Пролом” и “Проглед”.във всичките ни други издания и в хилядите ни позиви,в милиони екземпляри,казахме и предсказахме всичко. В милиони графики показвахме и в картини същото,та който не разбира да види!Но ние не говорихме и не писахме само.Ние организирахме и се борихме,непрестанно,упорито и с сички сили,тъй като се във време на пожар работи,за да предотвратим,спасим и победим,и не спряхме,нито от хилядите арести,обиски,уволнения,съдения,интернирвания,нито от другите жертви и напрежения.До къде стигнахме в своето настъпление,само ние знаеме,и само ние трябва да знаеме.Огромният резултат всички вече знаете или усещате!
Въпреки всичко,плутокрацията и няколко клики успяха по непреодолими до сегаот нас причини,да доведат България до тука,до края на пропастта!
Те само лъгаха народа!Къде е авторитарният им режим?Къде е парламентарният им ред?Къде е конституцията?Къде е “мъдрото ръководство”?Къде е новата,измислена от тях държавна система,която дори Япония била копирала?Къде е “противоеврейската” им политика?Къде е “Държавната партия”?Къде е “Обществената сила”?Къде е тайната правителствена станция “Обединена България”?Къде са разните им мирновременни и военновременни главни комисарства?Къде е “Националната пропаганда”?Къде са “мероприятията им”?Къде и какво е парламента им сега?Къде са комитетите им?Къде е единението им?Къде е приобщването им на народа?Къде е “Бранник”?Къде са “заветиет”?И т.н.,и т.н.
Те само лъгаха народа.Като ротативна машина те премятаха пред очите му примамливи картинки,ябълки и сливи,а в същото време разлагахадържавата и объркваха народа!
Смъртта на Царя разкри положението.Непосредствено след нея,направихме крайни усилия за единение на “националните сили” и с Манифеста 708,оповестихме постигнатата “ръководна връзка” с “Легиона” и “Б.М.С.О.П.”.Макар и малък,резултатът е на лице.Подписалите ръководства запазиха съприкосновение и до днес,и са с туй на надеждна изходна позиция.Затова,запазете установените отношения с подписалите страни и напредвайте в тях!
Сега на Август 1944 година положението,в сравнение с тогава според предвижданията,влошено до крайност!
Всеки вижда вътрешното положение.Всеки вижда,кой,как,и на къде води България!И външното положение е ясно!Но,народа вижда само едната му страна и само това що днеска става.
Съратници,другари!
България е наистина на последен кръстопът.Катинските гробища могат утре да изглеждат на пасторална идилия в сравнение с това,което утре може да стане в България,ако не изпълним дълга си.Иде решителният рунд на борбата.всички воюващи държави се дебнат за България!Всички политически елементи на България са мобилизирани и се дебнат.Злите за зло,а спасителните за спасение.Свършва се вече пътя на хитруванията и лавиранията.Идва края на тактиката на камилската птица!Сега вече всички,и всеки по отделно,без изключение ще понесе последствията и на днешната политика и на своята лична политика!Никакви хитрувания и никакви самозалъгвания няма никому да помогнат.Защото Видовден иде!
А какъв ще бъде той!Това все още зависи от нас,българите,от нас самите!България е на периферията на европейския боен простор и ако не се стегне,може да бъде откъртена и провалена в бездната!
Бадолиовщината може да ни провали завинаги!
Противните вълци се намятат в агнешки кожи,за да подмамят България!Ние от противник милост да не чакаме.И никой да не забравя,че свободата е като здравето!Докато го имаш-нехаеш,а загубиш ли го-ридаеш!Затова да пазим свободата си като зениците на очите си!България има затова и вътрешни и външни възможности.България има съюзник,с огромна мощ,която тепърва има да се види.Пилците наесен се броят!А вътрешно,България има неизползвани възможности.Докато от една страна,всички пораженци се организирват бързо и бързо разлагат,от друга страна събитията събуждат у всички здрави българи инстинкта за самосъхранение и те ще бъдат днес и утре,способни на прояви,за които досега не са били зрели.Всички здрави българи се оглеждат и търсят своя спасителна борческа позиция!Нека им я очертаем до крайност,за да я видят,и за да дойдат.На тази позиция ние сме вече рамо до рамо с последователите на проф.Александър Цанков.Приемете ръката,която те ви подават,стиснете я честно и отвърнете на другарството с другарство и на верността с ратническа борческа верност.Сега,когато трябва да направим и невъзможното възможно,ето ни още една голяма крачка напред.
Съратници другари!Развръзката иде.Има още време за всичко.Стига само никой да не губи време.И като ратуваме,непрестанно,с всички сили и с крайно упорство,тъй както във време на пожар се гаси,ние ще улесним Водача,да установим народна и силна държава и да изтръгнем победата!Тогава ще речем,че всяко зло е било за добро.Тогава зърното ще бъде отделено от плявата.Така ще превърнем днешните напрежения на гордост.
А сега,да ратуваме,да ратуваме и да ратуваме.Водача,който бди за всичко,ни обещава победа.Нека через целеустремително ратуване го улесним,та с общи сили час по-скоро да победим!
Б О Р Б А !”



проф. Асен Кантарджиев

Проф. Асен Кантарджиев е твърде интересна личност. Роден през 1898г. в Самоков. Син на генерал Тодор Кантарджиев, изявен участник в освобождаването на Добруджа през Голямата война. На 16 години е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО. Участва като доброволец във войните за национално обединение. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста “За храброст”.

Той е личност с много и различни интереси. Пише военни съчинения. Председател е на хора “Гусла”. Именно там се прочува с удрянето на плесница на шпионина-пладненец К.Тодоров по време на многолюдна вечеря при гостуване на хора в Белград.

След войната следва право в Софийския Университет, после индустриална химия в Шарлотенбург-Германия. Завършва агрономство в Бон. Връща се и преподава в България, като през 1932-1933г. е декан на агрономическия факултет на СУ. От 1926 до 1928г. е на Рокфелерова стипендия в САЩ, след това специализира в Кил и Берн.

Със сигурност се знае, че проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” – Петър Габровски, са били привлечени от масоните. Като се има предвид начинът на набиране на членове от тяхна страна, никак не е чудно, че двамата бъдещи ратнически водачи са станали обект на внимание. Някъде в началото на 30-те години те напускат ложата, заедно с друг бъдещ ратник и автор на статии в ратнически издания – писателят Светозар Димитров – Змей Горянин. Навярно по това време окончателно се оформят и идейно-политическите схващания на професора. От масонското му поданство остават и някои методи, които той ще прилага в по-нататъшната си работа, а именно полуконспиративния характер на организацията, както и начинът за набиране на членове.

Малко преди преврата от 9.ІХ.1944 г. заминава в Виена, Австрия и се включва в задграничното правителство на Ал. Цанков. Живее известно време в Германия (ФРГ), а след това емигрира в САЩ, където умира през 1981 г. в Лос Анжелис.

По материали от интернет



Петър Габровски

9 юли 1898,Разград - 1 февруари 1945

Петър Димитров Габровски е български политик, 41-ият министър-председател на България, изпълнявал временно тази длъжност от 9 до 14 септември 1943 г.

Петър Габровски участва в Първата световна война като взводен командир (1917-1918). След войната завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски (1923), работи като адвокат в София. Той е основател и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредъка на българщината (след 1936).

Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 - 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Богдан Филов (15 февруари 1940 - 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент, той временно оглавява 58-ото правителство на България.

След преврата от 9 септември Петър Габровски е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.



http://www.elbetica.org/ratnici/sbornik.html - Сборник на РНБ

http://bgrod.org/organizacia/index.php?p=Ratnici - друг документи за РНБ



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене