Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 8736932
Постинги: 7763
Коментари: 3333
Гласове: 6085
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Сайт на партия БТР (България на труда и разума)
4. Десислава Иванчева
5. Интервюта с представители на партия БТР
6. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
7. Планът за съсипването на България
8. Протоколи на ционските мъдреци
9. Български исторически календар
10. Забравеният д-р Ганчо Ценов
11. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
12. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
13. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
14. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
15. Забравеният д-р Янко Янев
16. Православието
17. Планът "Еврия"
18. Сайт с български бойни знамена
19. Исторически видеоблог
20. "Изгубената България" - исторически сайт
21. Българският национализъм (1919 - 1944)
22. Владо Черноземски
23. ANONYMOUS BULGARIA
24. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
25. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
26. Самиздател Григор Симов
27. Военное обозрение
28. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
29. Отворено писмо на Манфред Рьодер
Постинг
15.07.2009 20:30 - Български националноосвободителни движения
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 4006 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2009 20:57


http://bgrod.org/



Вътрешна Революционна организация

 

Създава се от Васил Левски през 1869 г. по време на втората му обиколка из България. За централен комитет се определя Ловеч. В продължение на година и половина се създава широка мрежа от тайни комитети.

Устава и програмата на организацията са написани в “Нареда до работниците за освобождението на България” от 1871 г.

Цел:

“ с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). “

 

След смъртта на Левски ВРО е силно отслабена. На мястото на Левски застава Стефан Стамболов, но той не успява да я укрепи.



Български Революционен Централен Комитет

(БРЦК)

 

Създаване:

През късната есен на 1869 г. покрай издавания от Любен Каравелов в Букурещ вестник “Свобода” се събират емигрантските среди, които поставят началото на организацията.

1 август 1870 г. в женевското руско списание “Народно дело” се публикува първата програма на БРЦК, изработена от Л. Каравелов.

През същата 1870 г. Каравелов публикува като отделна брошура – “Български глас” – своята втора редакция на програмата на БРЦК.

Тук той достига до идеята за самостоятелността на българското освободително дело и необвързаността му с никоя велика сила: “Ние не трябва да се надяваме вече, както все се надявали досега, на другиго, т.е. да не чакаме помощ и поддръжка ни от една европейска държава, защото който се надява на другиго и чака да дойде Наполеон ІІІ (Франция) или Александър ІІ (Русия), Пий ІХ (папата) или Виктория (Англия) да го освободи, то той търси не свобода, а желае да промени самара си, да промени господаря си, или по-добре да кажем, да промени един тиранин с друг, един деспот с друг”. “Само тоя народ може да каже, че желае да достигне своята лична и народна свобода, който се надява само на своите сили, на своите умствени способности на своите братя”. “Който иска народна свобода, ... да прежали живота си, па да се вземе за пушка, за сабя, за пищов, револвер, шиш, топор, коса, сопа, кой с каквото може и кой каквото има, та да откупим свободата си.”

29 април – 5 май 1872 г. провежда се Общо събрание на емигрантските и вътрешните дейци (от Вътрешната революционна организация - ВРО). Приема се нова програма и устав на БРЦК.

На 5 май е избран нов Централен комитет, в който Каравелов е председател, сред членовете е Васил Левски. Левски става главен апостол на България, Тракия и Македония.

След смъртта на Левски БРЦК изпада в дълбока криза.

11-12 май 1873 г. – провежда се Общо събрание на БРЦК. Събранието отменя устава на Левски.

20-21 август 1874 г. – избира се нов Централен комитет, като Каравелов остава председател.

26 декември 1874 г. – провежда се Общо събрание, избира се нов Централев комитет, Каравелов запазва председателския си пост.

Началото на 1875 г. Каравелов се отказва от председателския си пост.

12 август 1875 г. по инициатива на Ботев е свикано Главно събрание на БРЦК, на което е избран нов състав на комитета с председател Христо Ботев.

Организират се три неуспешни опита за въстание – Старозагорското въстание, Червеноводската чета на Върбан Йорданов и Тома Кърджиев, както и четата на Атанас Стоянов.

След тези неуспехи Христо Ботев си подава оставката, а малко по-късно БРЦК престава да съществува.

Вестници:

“Свобода” (1869-1872), “Независимост” (1872-1874), “Знаме” (1874-1875)



Комитет “Единство”

 

Дата на създаване:

29 август 1878

Място на създаване:

Велико Търново

Участиници в учредяването:

Стефан Стамболов, Никола и Георги Живкови, Иван Драсов, Минко Радославов, Христо Караминков, Христо Иванов – Големия и др.

Цел:

“Наша света длъжност като българи и деца на едно и също отечество” да се бори и постигне “единство на всички българи”, “улучшението на нещастното положение на останалите българи вън от пределите на свободна България”

Официалното предназначение на комитета е да събира помощи, действителното – да съдейства за въстание в Македониая като доставя оръжие, изпраща чети и пр.

Комитети “Единство” се образуват и в други градове на Северна България – Русе, Ловеч, Разград, Габрово, София, Кюстендил. В софийския и кюстендилския комитет влизат главно дейци от Македония. Тези два комитета изиграват ръководна роля в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание.

Пловдивския комитет “Единство” си поставя за главна задача да не допусне под каквато и да е форма възстановяването на турската власт в Южна България.



Български таен революционен комитет

 

Дата на създаване:

10 февруари 1885 г.

Място на създаване:

Пловдив

Председател:

Захари Стоянов

Секретар

Иван Андонов, касиер – Тодор Гатев

Членове:

Петър Зографски, Тома А. Карайовев, Спас Турчев, Спиро Костов, поручик Ганьо Атанасов и Иван Стоянович

Членовете на Централния комитет полагат клетва. Ритуалът бил изпълнен от Захари Стоянов. Ив. Андонов пише: “Още в същото заседание председателят постави на масата една сабя и един револвер и ни подведе под клетва.” Авторът добавя, че членовете на Централния комитет “не принадлежаха ни на едно от съществуващите две румелийски партии: народна и казионна”. Печатът е изработен от стария революционер от Чирпан Стойо Филипов, на който пишело Македонски комитет.

Комитети:

Пловдив, Ямбол, Котел, с. Ичера, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Чирпан, Станимака (Асеновград), Хаджи Елес (Първомай), Брацигово, Батак, Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Търново-Сеймен, Нова Загора, Айтос, селата Абрашлар (Брежен), Цалапица, Царацово, Хамзаларе (Зелениково), Катунци, Брестовица, Дебър, Шипка, Енина, Медвен.

Комитетите имат не само регионален, но и общонационален характер.

Уставът и програмата са отпечатани през април. На окончателния му печат е отбелязано названието “Централен Български революционен комитет”, в средата му е изобразен лъв, а над лъва – “Свобода или смърт”.

Цел:

“... окончателно освобождаване на българския народ чрез революция морална и с оръжие”.

Средства на действие:

Чрез пропаганда, извършвана от частните комитети, печат (вестници, прокламации, брошури), манифестации. “Материалната” подготовка включва изработване на “нужния военен план”, назначаване на военни предводители (воеводи), въоръжаване на населението и военната му подготовка.

БТЦРК се опитва да втълпи убеждението, че трябва да се разчита на самостоятелната борба. Да се издигне самочувствието на народа, да се поддържа увереността в собствените сили и способности.

Едно от най-важните решения на комитета от 25 юли е “ да се привлечат и спечелят българските офицери в полза на делото”.

Вестник:

“Борба”



ВМРО - кратка история

НАЧАЛОТО

  На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи - д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско - се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония - Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско...
  ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта, която организацията си поставя е "извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско" съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: "Разисква се на дълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй щеи срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи."
  Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов целта на ВМРО така: "Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество".
  По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на българските революционери от епохата на Възраждането. Ето какво казва Даме Груев за характера на организацията: "Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.", " . . .Ние сме си българи и всякога работим за обединението на българщината". Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки принципи. Първоначално е привлечена интелигенцията, а впоследствие масово се включват и другите социални групи, най-вече селяните. За кратко време до 1896 г. Организацията се разраства и нейната мрежа покрива цяла Македония. През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и Гоце Делчев. Според него организацията се нарича Български македоно-одрински революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде "всеки българин, без разлика на пола". Постепенно Революционната организация измества турската администрация и се превръща в реална, паралелна и легитимна власт в съзнанието на македонските българи. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища, селска милиция, поща и др., т.е със всички институционални белези на една ф у н к ц и о н и р а щ а д ъ р ж а в н о с т. Организацията ликвидира грабителските банди, турски аги и бегове, които тероризират и грабят местното българско население. Тя спомага и за подобряването на икономическото състояние на населението. Това издига нейния авторитет и народът разбира и усеща практическата полза от съществуването й.
  Дейността на ВМРО получава широк международен отзвук. Редица западноевропейски и американски писатели, общественици и журналисти като Алберт Сониксен, Артър Смит, Хенри Брайлсфорд, Джеймс Баучер, Елена Стоун и др. стават дълбоко съпричастни на национално-освободителната борба на македонските българи. Някои от тях доброволно се включват в редовете на ВМРО.
  ВМРО привлича редица патриоти от всички части на българските земи - Марко Лерински, първият военен инструктор на ВМРО, е родом от Котел; Христо Чернопеев, струмишки войвода и по-сетнешен член на ЦК, е от с. Дерманци, Луковитско; племенникът на легендарния Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, кукушки войвода, е от Сливен
  Едновременно с революционната дейност Организацията съдейства и подпомага развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Тракия. Тя е покровител и защитник на единствената легитимна българска институция в Македония и Одринско - Българската екзархия.


ИЛИНДЕН 1903

  Българското население е будно и революционизирано от пропагандата на ВМРО и като логично следствие от упоритата работа на Организацията се явява избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г.
  Въстанието избухва на 20 юли (2 август) в Битолски революционен окръг и на 6 (19) август в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта, съпроводено с масови палежи на села, грабежи, убийства и насилия. Равносметката от потушаването на въстанието е: 201 опожарени села, 4594 души - мъже, жени, деца и старци, са избити и изгорени живи. Без дом остават 70 835 души, а 30 000 избягват в свободна България. По броя на участниците и по продължителността си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско въстание.

  "Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Христо Силянов, деец на ВМРО, написал знаменитата книга "Освободителните борби на Македония"


ВМРО 1904-1918

  След Илинденско-Преображенското въстание ВМРО продължава своята дейност за защита и придобиване на национални права на българите в Османска Турция. През този период Организацията е изправена освен срещу турската власт и срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда, целящи насилствената асимилация на българското население. След Младотурската революция през 1908 г. в съответствие с възможностите на новите конституционни начала ВМРОпрекратява революционната си дейност и се включва в политическия живот. Посредством създадените от ВМРО две партийни формации - Съюза на българските конституционни клубове и Българската народно-федеративна партия българското население е представено в турския парламент. В своите спомени създателят на еврейската държава Бен Гурион споделя отличното си впечатление от високото равнище и дейността на българските депутати. Съществуването на двете политически партии продължава до 1910 г., когато те са разтурени от турската власт. Легализирането на Организацията е за кратък период, тъй като младотурците започват широкомащабна акция за обезоръжаване на четите на ВМРО с цел унищожаване на Организацията. В този критичен момент, благодарение на Тодор Александров е възстановена старата организационна мрежа и започва изграждането на нови организационни структури в Македония.
  В периода на Балканските войни от 1912-1913 г. и по време на Първата световна война от четите на Организацията и от доброволци се сформира войскова част - Македоно-Одринско опълчение на територията на Македония. То се включва като самостоятелно звено в подкрепа на българската армия и действа в тила на сръбската и гръцката армия по време на Междусъюзническата и Европейската война. Ето какво казва водачът на ВМРО Тодор Александров в разгара на военните действия през 1917 г. "Аз съм оръдие само за освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял."


НОВИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ

  След войните Македония е разделена между три държави. Българското население и територия на Вардарската и Егейската част на Македония са дадени на Кралство Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство (наречено по-късно Югославия). Провежданата държавна политика от страна на сръбските и гръцките власти е насочена изцяло към асимилирането и унищожаването на българския етнически елемент в тези две области.
В Македония под сръбска власт са закрити 641 български училища с 1031 учители и 37000 ученици; 761 български черкви, 54 параклиса, 48 манастира с 6 митрополита и 855 свещеници.
В Македония под гръцка власт са закрити 340 български училища със 750 учители и 19 000 ученици. Затворени са също и 378 български черкви с 390 свещеници.


БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА . ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО

Това налага възстановяването на дейността на ВМРО през 1919 г., която единствена бе в състояние да се противопостави на сръбската и гръцката денационализаторска политика.
В това отношение решаваща отново е ролята на тогавашния ръководител на Организацията - Тодор Александров.
  Вестник Times пише за него "Тодор Александров бе един от най-забележителните водачи на Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той бе типа на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел . . ."
  Енциклопедия "Британика": "Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър."
  В периода между двете световни войни българското национално- освободително движение в Македония под ръководството на ВМРО е принудено да прибегне до средствата на въоръжената борба като е д и н с т в е н о в ъ з м о ж н а т а крайна мярка в отсъствието на каквито и да било граждански и политически права. Множеството атентати и въоръжени акции на Организацията срещу сръбските и гръцките поробители на Македония са логично следствие от насилствено наложения режим над македонските българи. Наред с това ВМРО развива и грандиозна по своите мащаби международна, културно-просветна и пропагандна дейност, която протича съвместно и в пълното взаимодействие с македонските дружества в България, студентските македонски дружества към академичните центрове в Западна Европа. Под нейно ръководство се печатат няколко периодични издания зад граница, най-значимите, от които са La Macedoine издаван в Женева на френски, немски и английски език и бюлетина на ВМРО на френски език Nouvelle Масеdoniene. На няколко пъти представители на Организацията поставят пред конференции на Обществото на народите проблема за малцинствените права на македонските българи в Югославия и Гърция. Всички постъпки, обаче остават без резултат. Организацията е принудена да води борба освен с гърци и сърби и с нечистите намерения на Комунистическия Интернационал, който се опитва да овладее нейния потенциал на най-масова революционна сила на Балканите и да я използва за чисто партийните си користни интереси. Трагичното убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. е следствие именно от интригите на враговете на ВМРО, които виждат в негово лице пречка за осъществяване на антибългарските си намерения. Александров ще заяви твърдо:
  "ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе". Основата, която крепи ВМРО е народът, и в този смисъл Организацията е неунищожима, защото съчетава в себе си позитивната енергия на своя народ. Чешкият вестник Аusiger Tagblat правилно ще отбележи:
  "Македонското освободително движение се изнася от самия народ и така само можа ВМРО да се издигне до едно тайно правителство, което открито се величае от народа . "


ВМРО СЛЕД 1924

  Смъртта на Тодор Александров не успява да разстрои Организацията, тъй като верните му съратници начело с Иван Михайлов се организират и за кратко време унищожават враговете и предателите във ВМРО. На 6 конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. По повод на опитите на комунистите да подменят националните идеали на ВМРО с класови Михайлов ще заяви: "Няма за тях /комунистите/ по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и накажем нашите врагове, дето и да се скрили те. Ние доказахме това."
  Четите на ВМРО продължават борбата си срещу гръцките и сръбските поробители на Македония, както и срещу болшевишката агентура в България. Постепенно, обаче тактиката на ВМРО еволюира от масови четнически акции към изграждането на терористични групи от "тройки" и "петорки". Новата тактика на Михайлов е съобразена с новите обективни изисквания на модерното време, в което борбата с чети изисква голям човешки и финансов ресурс, и е по-слабо ефективна от невидимата ръка на всепроникващия терор. Наказани от Организацията са мъчители на народа в Македония-сръбски жупани, офицери и главорези. Американското списание New Republic от 31 декември 1930 г. ще анализира ситуацията в Македония по следния начин: "Из цялата страна се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които представляват постоянна революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство, поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес, под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя прилага същите методи срещу гърците и югославяните".
  Жорж Суир, член на английския Кралски институт за международни отношения в интервю пред вестник Buenos   Aires Herald от 15 май 1934 г. ще заяви ". . .никой честен човек не ще остане нетрогнат от самопожертвованието и смелостта, които съществуват. Аз почувствах ентусиазма, който подхранва тези подвизи. Фактът е, че ВМРО остава най-мощната революционна организация в света... Днес Михайлов държи в Европа едно положение на извънредна важност, защото изглежда, че в неговата сила е да избере между мир или война на Балканите".
  И накрая австрийският вестник Tаgespost от 1928 г.: "Лозунгът на Организацията е: "Свобода или смърт"! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство… ВМРО е Дамоклевия меч на Балканите - тя не може да се хване, и където се слага въоръжената и ръка, там остават кървави следи. Тя е навсякъде и никъде."
  Безспорен връх в нелегалната борба на ВМРО срещу враговете на българщината в Македония е екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич извършено от Владо Черноземски в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Това е справедливото наказание на тиранина на Македония, който проля кръвта на хиляди невинни, за да направи от гордите българи край Вардара "южни сърби". Атентатът в Марсилия бе техния отговор.
  На територията на свободната Пиринска Македония Спомагателната организация на ВМРО развива благотворителна, културно-просветна, социална, патриотична и др. дейности. Подпомагат се бежанците от другите дялове на Македония, строят се училища, изграждат се водопроводи и се благоустрояват селищата. Забраняват се партийните борби на територията на Петрички окръг. Престъпленията, кражбите и корупцията практически почти не съществуват. Населението е организирано във въоръжени милиции, които бдят за реда и сигурността в областта и подпомагат борбата на братята си оттатък границата. Организацията издава вестника "Свобода или смърт", който се разпространява в България и Македония. В средата на 20-те години ВМРО създава своя парламентарна група в българското Народно събрание, чиято задача е да информира българската и международната общественост по актуалното развитие на македонската борба. Създаден е и Македонският научен институт начело с академик Любомир Милетич и цяла плеяда високоуважавани и световно известни български учени с македонско потекло. От научни позиции се защитава българското историческо и политическо право над Македония.
  По същото време македонската емиграция зад Океана е организирана в Македонските патриотични организации /МПО/ с клонове в САЩ и Канада. Нейният орган "Македонска трибуна" изразява справедливата кауза на македонските българи на американския континент.
  Италианският вестник Secolo Sera от 22 декември 1933 г. дава отговор на въпроса "Какво е ВМРО?" ". . .Главната дейност на ВМРО се състои в непрекъсната борба против завоевателите и потисниците. ВМРО е тази, която поддържа жив пламъка на независимостта. Днес начело на ВМРО стои младия Иван Михайлов, човек с много твърд характер и доказана смелост".
  Цялата същност и истина за легендарното ВМРО като че ли най-добре е изразена в изказването на големия български историк Петър Мутафчиев: "Македонското освободително движение цели две десетилетия не престана да привлича в редовете си всички ония, който не можеха да се примирят с дребнавото всекидневие на живота в свободната част от българската земя. А тия люде малко мислеха за реабилитацията на едно загасващо минало, те живееха само с идеалите на бъдещето и решението за саможертва, на която се обричаха. Всекидневният подвиг на ония отвъд бе, който възпитаваше поколението тук и тласкаше към поробената земя избраниците".



Тракийската организация

История на Тракийската организация

Септември 1895 г. започва да действа Одринският окръжен революционен комитет.

Председател: Христо Коцев, секретар: Антон Арнаудов.

Постепенно революционната мрежа обхваща Лозенградско, Малкотърновско, Бунархисарско и Мустафапашалийско (Свиленградско).

1896 г. Христо Коцев напуска и на негово място застава Лазар Димитров. Организационната структура става по-стройна и действена с урегулирани взаимоотношения между различните комитети и хора. Организацията има погранични пунктове откъм България в помощ на вътрешната организация.

Есента на 1902 г. председател е Велко Думев.

1896 г. в Варна се създава първото тракийско дружество “Странджа”.

1897 г.в Бургас се състои Учредителен конгрес на тракийските дружества.

 

Дружество “Странджа”

 

Създадено на 12 май 1896 г. Съграсно устава целта на дружеството е културно-благотворителна, но всички усилия се насочват за освобождаването на родния край.

Председател: д-р Младен Желязков. След неговата оставка председател става Петър Драгулев

зам. председатели:Петко Киряков и Манол Ковачев

деловодител: Никола Тодоров

касиер: Градю Петров и петима членове.

Печатен орган:

в. “Странджа” – редактор: Петър Глушков. Първият брой излиза на 25 май 1896 г.

Вестникът пропагандира целта на дружеството: организиране на тракийската емиграция в местни дружества, нравствено и умствено подпомагане на българщинаята в Одринска област, подкрепа на бежанците и борба за свобода на братята роби.

Мото на вестника:

“Правдини се постигат чрез революции с меч и огън”.

Постепенно настоятелството става централно ръководство.

 

Декември 1896 г. в Бургас възниква клон на дружеството. В ръководството влизат видни общестевници от града, както и Георги Кондолов и Георги Минков.

Началото на 1897 г. се учредяват клонове в Пловдив, Айтос, Ямбол, Анхиало, Карнобат, Провадия, Хасково, Чирпан и другаде.

Началото на 1898 г. в Малко Търново се основава нелегалното дружество “Странджански край”.

 

19 Февруари 1897 г. в Бургас се провежда конгрес на тракийските дружества.

Целта на конгреса е: разширяване на мрежата на тракийските дружества сред всички селища в страната, където има тракийска емиграция, уреждане на съвместната работа с македонските дружества; порицаване на сепаратизма и партизанщината в организацията и съхраняването й като патриотична и надпартийна.

Избира се ново ръководство:

Председател: Петър Драгулев

съпредседатели: Иван Златанов и д-р Павел Ношков

членове: Атанас Славов, Капитан Петко войвода, Ламбо Ат. Мърдев и Григор Ив. Дяков.

 

Сформира се таен революционен комитет начело с Капитан Петко войвода като помощен орган на Централното ръководство. Устройват се постоянни пунктове по границата с представители. На 25 април 1897 г. в Малкотърновско навлиза четата на Минчо Томов в състав от 14 души. Тя прониква дълбоко в района, води няколко сражения при Маджура, Малък Самоков, Пенека, Сазара, Ковчас и към есента се разпуска с обещанието напролет пак да се събере.

Дружеството преждевременно спира дейността си.

 

През 1899 г. и 1900 г. тракийските и македонските дружества се сливат.

 

В началото на лятото на 1903 г. Одринският революционен комитет решава да свика конгрес за обсъждане подготовката на окръга за въоръжено въстание.

28 юни – 1 юли 1903 г. в местността “Петрова нива”, близо до с. Стоилово, Малкотърновско се провежда конгреса. Събират се около 450 души.

Заседанията на конгреса се ръководят от бюро в състав:

Председател: Васил Пасков

Подпредседател: Велко Думев

секретари: Христо Силянов и Анастас Разбойников.

Въпроси по които се дискутира:

 провеждане на предстоящото въстание – всички делегати, с изключение на един, решават, че Тракия трябва да вземе участие в въстанието.

- състоянието и конкретната подготовка на отделните революционни комитети

- оперативен план за въоръжени действия като окръга е разделен на пет въстанически района: І - обхваща територията на Малкотърновска, Лозенградска и Бунархисарска каази (околии); ІІ – Чокенски, обхваща Одринска околия; ІІІ – Мустафапашански (Свиленградска) околия; ІV – Дедеагачка и Гюмюрджинска околии; V – Ахъчелебийска (Смолянска) и Скеченска (Ксантийска) околии.

-избрано е ръководство на въстанието, наречено Главно ръководно боево тяло в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и кап. Стамат Икономов. Обединява и военната и политическата власт н Одринско и отговаря за въоръжението и революционното състояние в окръга. На него е предоставено правото да обяви датата на въстанието. Тримата ръководители са равнопоставени.

- Избира се и Задгранично представителство на ООРК в състав: Васил Пасков, Велко Думев и Павел Ковачев. То е подчинено на Главното боево тяло и има задача да организира събирането на финансови и материални средства, закупуването и изпращането на оръжие и хранителни припаси, сформирането на нови чети и навлизането им в вътрешността и др.

 

5 срещу 6 август 1903 г. цяла Странджа въстава. Свободата на земите трае само 20 дена.

 

На 14-17 февруари 1904 г. в Варна се свиква конгрес от Одринската революционна организация. Разисква се неуспеха на въстанието.

След тази конференция организацията е силно разстроена и отслабена.

На 10 ноември 1907 г. в сражение с турски части загиват Петър Васков, Лазар Маджаров и още четирима четници, край с. Лъджакьой, Дедеагачко.

 

През м. февруари 1905 г. в Варна се създава “емигрантско (благотворително) братство” с цел: да помага морално, материално и с лични услуги нуждаещите се одринци в България. Братството е наречено “Георги Кондолов”

1906 г. в София се създава Тракийско благотворително дружество “Антим І” с председател Ангел Томов и секретар Ангел Попкиров; в Ямбол – председател Черньо Груев

 

На 26-28 октомври 1907 г. в Пловдив се провежда конгрес на тракийските организации.

Той се обявяна за учредителен и приема Устав на Съюза на одринските благотворителни братства. Решава се да се издава в. “Одрински глас”. Избран е Управителен съвет на Съюза в състав:

председател: Христо Господинов

подпредседател: Димитър Попниколов

касиер: Стамо Г. Урумов

секретар: Ангел Попкиров

членове: Геори Василев, димитър Атанасов и Димо Янков

За редактор на вестника е назначен Ангел Томов.

На 12 януари 1908 г. излиза първи брой на вестник “Одрински глас”.

 

31 август – 1 септември 1908 г. се провежда конгрес на ООРК в Одрин. Конгресът решава да участва в предстоящите избори за народни представители в Одринския вилает като се излезе с самостоятелна листа или се търсят компромиси с други организации. Решава да се издава вестник “Одринска заря” с редактори Д. Катерински, Ан. Разбойников, Д. Нашев и Анг. Попкиров.

Избира се Окръжно ръководно тяло в състав: Стамат Икономов, д-р Страшимир Дочков, Георги Попянов, Анастас Разбойников, Климент Шапкарев. За представители в Постоянното присъствие на ВМОРО – Солун се определят Михаил Герджиков, Ан. Разбойников, Ст. Икономов, Д. Груев, Г. Попянов, д.р Ст. Дочков, К. Георгиев и Л. Мърдев.

След конгреса избраната група: Герджиков, Икономов, Катерински и Разбойников се среща с младотурския комитет в Одрин. Приемът е любезен, но видими резултати не се постигат.

 

14 май 1914 г. в София група одринци по инициатива на Димитър Попниколов поставят началото на дружество “Одринска Тракия”.

Според Устава му, членове на организацията могат да стават българи от Тракия, намираща се под турско владичество. Като временна цел си поставя да работи за завръщане на българите, изгонени от Одринска Тракия, а дотогава да подпомага временното настаняване на тези изгнанници. Постоянна цел – да поддържа духовното единство и националната солидарност между българите в Одринска Тракия и Царството с легални средства да действа за запазване на всички национални придобивки и за гарантиране на личните, имотните и гражданските им права. За постигане на целите си дружеството се занимава с издаване на вестник, различни публикации, урежда публични сказки, устройва забавления и увеселения. В провинцията се образуват клонове на дружеството при наличие на 8-10 желаещи. Дружественият празник е 13 март - деня на превземането на Одринската крепост от българската армия.

Влизането на България в Първата световна война осуетява публичната дейност на дружеството.

 

22-24 декември 1918 г. в Одрин (Караагач) по инициатива на Димитър Попниколов и Софийското тракийско дружество е проведен събор (конгрес) с делегати от всички каази на Източна Тракия. Приета е резолюция, в която се отправя молба до българското правителство и българските политици да обръщат по-голямо внимание на тракийските проблеми, които твърде често са били засенчвани от приоритетното изтъкване на македонския въпрос. Настоява се за по-големи грижи на правителството за бежанците от Източна Тракия. В отделна резолюция се отправя молба до представителите на великите сили от Антантата и САЩ да признаят правото на тракийските българи да бъдат господари на родната си земя като се включат в границите на българската държава. Освен това молбата е да се помогне на бежанците от Източна Тракия:

- да се завърнат в селата и градовете на своите бащи и прадеди и им бъде върнато заграбеното имущество;

- да бъде принудено турското тправителство да обезщети бежанците за заграбените недвижими и движими имоти след жестокото им изгонване през есента на 1913 г.

- завърщането да стане с съдействието на българското правителство и под надзора на комисия от съглашенските окупационни власти.

Изработена е и приета петиция относно българския характер на Тракия, която трябва да бъде предадена чрез българската легация на Мирната конференция в Париж.

На събора е избран върховен комитет в състав от пет души:

председател: професор Димитър Михалчев

подпредседател: Димитър Попниколов

секретар-касиер: Камен Димов Окселинов

членове: Никола Константинов и Петър Тончев.

 

Дружество “Одринска Тракия” и неговите клонове се изграждат като национална, надпартийна и необвързана с политическите партии в страната организация. Тя групира българите от Тракия, които живеят в царството.

10 август 1919 г. в Одрин се провежда Втори събор с участието на 115 делегати от 20 селища. Обсъждат се въпроси от битовото устройство на бежанците и се предявяват редица искания към правителството.

19 октомври 1919 г. – Трети събор в София

6 юни 1920 г. в София – Четвърти събор – в присъствието на 110 делегата..

Поради променената обстановка дружеството се преименува на “Тракия”, нарастват дружествата (клоновете).

Приет е нов Устав, като се поставят три посотянни цели:

- да поддържа духовното единство и националната солидарност между българите в Тракия и бежанците в царството.

- да организира духовното и материалното подпомагане на българите в поробена Тракия.

- Да работи за пирдобиване на политическа независимост на Тракия.

Средства за постигане:

- издаване на вестник, разпространяване на разни исторически публикации, апели, проетести и др.

- уреждане на публични сказки за положението на българите в Тракия

Членовете на дружеството са редовни, спомагателни и почетни.

Ръководството на отделните дружества се възлага на настоятелства от 5 до 10 души, избрани с тайно гласуване с едногодишен мандат. Централното управление на дружество “Тракия” се състои от Върховен комитет в състав от пет души и Народен съвет – от 12 души. Съборът се провежда ежегодно с участието на делегати от всички вестни дуржества, на които се избира Върховният комитет. Съставът на Народния съвет се избира от средата на онези клонове, които имат най-много членове. Той се свиква на заседание на Върховния комитет при необходимост, т.е. той е помощен орган на ВК.

Дружественият празник е 13 март.

Дружественият печат има кръгла форма с надпис околовръст “Дружество “Тракия” 1914 г.”, в средата с две здрависващи се ръце, а под тях датата 13 март 1913 г.

Дружественото знаме е с националните цветове и със същите надписи като на печата.

 

14 януари 1921 г. излиза първият брой на вестник “Тракия”. Редактор е Димитър Попниколов. Вестникът е седмичник.

 

29 май 1921 г. – Пети събор в София.

Събора задължава ВК да се ръководи от следните постановки:

- Съдбата на поробена Тракия да се решава от болишинството население с тракийски произход, подено в нея

- Идеята да интернационализирането на източната и западната половина на Тракия и поставянето им под покровителството на Обществото на народите (ОН) е най-целесъобразно за момента

- Връщането на бежанците по техните селища и имоти да бъде в основата на всяко действие за Тракия

- Да се настоява, при междусъюзническа гаранция, новият владетел да приеме прокудените от Тракия българи, ако събитията наложат цялата или част от Тракия да бъде отново поробена.

- Конвенцията за малцинствата да се изпълнява не от съответните правителства, а от специални органи на ОН.

Съборът отделя значително внимание на единството на дружеството и порицава дейността на настоятелството на Софийския клон, който се опитва да разцепи организацията.

19 август 1922 г. в Пловдив се провежда Шести събор в присъствието на 118 делегата, представляващи 60 дружества.

Избрано е Централно бюро в състав:

председател: проф. Д. Михалчев

подпредседатели: д-р П. Тончев и д-р И. Мутафов

секретар: М. Балджиев

касиер: д-р Н. Чилев

членове: Д. Попниколов и Д. Трендафилов.

 

17-19 август 1924 г. се състои в Пловдив Осмия редовен събор. Създава се младежко дружество. Избира се Върховен тракийски младежки комитет в състав от 11 души, от които председател става Иван Попвасилев, подпредседател Певтичев, а секретар-касиер Н. Пройков.

Цели и задължения на дружеството:

- сплотяване и взаимно опознаване;

- поддържане на любов към Тракия;

- култивиране чувство за солидарност и взаимопомощ

- борба против корупцията и моралната поквара на тракийската младеж и т.н.

За членове на младежките дружества се приемат младежи до 30 годишна възраст. В дейността на дружествата преобладават сказки на различни теми, вечеринки, излети, честване на бележити дати.

4-6 октомври 1925 г. в гр. Хасково се провежда първия редовен конгрес на младежките тракийски дружества.

През 1926 г. започва издаването на в. “Завет” като орган на ВК на ТМС.

През 1934 г. в Кърджали се провежда последния конгрес на Тракийския младежки съюз. Постепенно замира и дейността в дружествата. Вестник “Завет” се превръща в списание и след 1935 г. остава единственото издание за цялото тракийско движение.

 

2 септември 1923 г. н София – Седми събор.

Прави се промяна в Устава като названието на организацията става: “културно-благотворително дружество “Тракия”, премахва се Народния съвет, а за празник на дружеството се приема 19 август – деня на Преображенското въстание. Измененията се отразяват и в печата на дружеството.

За членове на Върховния изпълнителен съвет (ВИК) са избрани:

председател: Никола Константинов

подпредседател: Димитър Попниколов и редактор на в. “Тракия”

секретар-касиер: Михаил Балджиев

членове: Д. Трендафилов, К. Георгиев, Г. Вулев, Д. Янев и Ст. Мавродиев.

 

19 август 1924 г. в Пловдив – Осми събор. Присъстват 138 делегата, представляващи 61 дружества.

Допълват се измененията в Устава:

- названията на градските и селските организации стават “културно-благотворителни дружества “Тракия”, които се обединяват в единна тракийска организация.

- при тракийските дружества могат да се образуват и младежки тракийски дружества, преследващи същите цели

- в всяко населено място, при наличието на не по-малко от 10 семейства бежанци или изгнанници, се образува дружество “Тракия”.

- Начело на тракийската организация стои Върховен изпълнителен комитет (ВИК), който се състои от 12 души, 6 от които с местожителство в София. Премахва се Народния съвет.

Дружественият празник е 19 август – денят на Одринското (Преображенското ) въстание.

ВИК се състои от:

председател: Никола Константинов

подпредседател: Димитър Трендафилов

секретар-касиер: Михаил Балджиев

и съветници.

Главен редактор на в. “Тракия” : Димитър Попниколов

 

30 август – 1 септември 1925 г. – Девети събор

Приети са следните резолюции:

Отправя се молба към Министерския съвет да се учреди специална Дирекция на бежанците; Да се отпусне заем от 50 хил. лева на всички нуждаещи се; Да се създадат редица облекчения за бежанците и т.н.

Изразява се протест до ОН против системното преследване и разорение на българите от Западна Тракия. Настоява се ОН да анкетира гръцките насилия за обезбългаряването на Западна Тракия, а също така да се осигури закрила на българското малцинство.

Протестира се до ОН относно поведението на Турция, която изгони българите и не им позволява да живеят в родните си селища и да разполагат с своя имот. Недопустимо е затаврянето на българските училища в Лозенград и в други селища и ограничаване от на гражданските, религиозните и човешките права на българите

Изпратена е обща протестна резолюция до правителствата на Великите сили като апелира Тракия да се въздигне в свободна автономна държава.

Състав на ВИК:

председател: Димитър Попниколов

подпредседател: д-р Никола Чилев

секретар-касиер: Михаил Балджиев

Редактор на в. “Тракия”: Д. Попниколов

 

16 май 1926 г. в София – Десети събор (извънреден).

Приет е меморандум относно Ангорския договор.

 

21-23 ноември 1926 г. се провежда в Ямбол Единадесетия събор.

В състава на ВИК са избрани: Коста Георгиев, Димитър Попниколов, Никола Константинов, д-р Никола Чилев, Михаил Балджиев и др.

13 януари 1927 г. за председател е избран Коста Георгиев, а за редактор на в. “Тракия” – Димитър Попниколов.

 

25-27 септември 1927 г. вПловдив – Дванадесети събор.

Решава се да се издава библиотека “Тракия” с следните раздели:

- Исторически приноси по близкото и далечно минало на България

- Настоящето политическо положение на Тракия

- География, Етнография и фолклор

- Стопански и икономически въпроси.

За целта се издават периодични сборници. Избран е редакционен съвет в състав: Д. Михалчев, Хр.Караманджуков и К. Петканов.

ВИК по списък определя налозите (вноските) на всяко дружество към Централното ръководство. Освен това е решено всички западнотракийци, които сега ликвидират с своите имоти и които получават над 50 000 лв. да внасят 1 % за ВИК.

Приета е резолюция за подобряване на положението в Родопите като се настоява правителството да подпомогне населението, да прокара съобщения, пътища, ж.п. линия. Настоява се за работни места за бежанците, сред които безработицата е най-голяма, а те нямат други източници за прехрана.

 

7-9 октомври 1928 г. в София, Тринадесети събор.

 

6-8 октомври 1929 г. в Варна – Четиринадесети събор.

Избрано е нърховно ръководство в състав:

председател: Коста Георгиев

подпредседател: Хр. Караманджуков

секретар: К. Петканов

касиер: М. Балджиев

членове: Н. Константинов, Ив. Пандалеев, Д. Попниколов, Дим. Дяков, Г.Шивачев, Н. Филипов и Ст. Мавродиев.

редактор на в. “Тракия”: Константин Петканов.

 

12-14 октомври 1930 г. в София – Петнадесети събор

Организирани са три фонда:

Фонд “Тракийско дело”

Фонд “Тракийски дом”

Фонд “Тракия”

25 октомври 1931 г. Шестнадесети събор в София.

 

2 Октомври 1932 в София – Седемнадесети събор

Състав на ВИК:

председател: Иван Панделеев Орманджиев

подпредседател: Христо Караманджуков

политически секретар и редактор на в. “Тракия”: Константин Петканов

касиер и административен секретар: Михаил Балджиев и седем членове.

Редакционен комитет на “Тракийски сборник” и на бибилотека “Тракия” : Д. Михалчев, Хр. Караманджуков и Ан. Разбойников.

 

29-31 Октомври 1933 г. в София – Осемнадесети събор.

Създава се женски тракийски дружества. Засилва се ролята на младежкото тракийско движение.

 

23-24 Декември 1935 г. се провежда конференция, на която е избран ВИК в състав:

председател: Димитър Орманджиев

подпредседател: Димитър Трендафилов

главен секретар и редактор на в. “Тракия”: Константин Петканов

административен секретар и касиер: Апостол Станев и седем членове.

На 28 Февруари 1936 г. по заповед на Вътрешното министерство ВИК е разтурен

От наредбата на властта не се засягат и остават да съществуват и да продължават делото следните подразделения на Тракийската организация: всички културно-просветни дружества “Тракия”, младежките, женските и студентските дружества, както и младежкия и женския съюзи.

На 28 Февруари 1935 г. излиза последния брой на в. “Тракия”. Единствен печатен орган на тракийската организация остава списание “Завет”, което поема функциите и на вестника. Като списание то се запазва зо 1943 г.

След 1936 г. постепенно затихва целият организационен живот на тракийци.

 

30 Септември 1934 г. в София се учредява Тракийски научен институт.

Цели:

да се изследва и представи писмено и устно пред българското общество и чуждия свят чрез научни издания географията, етнографията, стопанския и обществения живот, политическото положение, борбите и страданията на българите от Тракия за освобождение и обединение на българския народ и българските земи.

В ръководното тяло влизат:

председател: Христо Караманджуков

секретар-редактор: Иван Орманджиев

членове: Никола Константинов и Константин Петканов

почетен председател: Софийски митрополит Стефан.

В този вид ТНИ съществува и след 9 Септември 1944 г.

 

4 Октомври 1944 г. в София се възстановява ВИК под името Временен комитет. В него влизат:

Константин Петканов Зимитър Маджаров, Иван Орманджиев, Никола Спиров, Филип Георгиев, Георги Сапунаров, Александър Панайотов, Никола Христов, Тодор Миленов, Тодор Камбуров, Тодор Браянов, Михаил Еленов и Георги Камов. За председател е избран К. Петканов, за секретари Н. Спиров, Ф. Георгиев и Г. Камов, а за членове – останалите лица.

 

24 декември 1944 г. в София се провежда конференция с участието на 35 делегата от тракийските благотворителни културно-просветни дружества “Тракия” в страната.

Приема се изменение в названието на главното ръководство като вместо “Върховен” се възприеме “Централен изпълнителен комитет”. Избира се нов ЦИК:

председател: Никола Спиров

подпредседател: Филип Георгиев

секретари: Георги Антонов, Тодор Браянов

секретар-касиер: Георги Камов

членове: Константин Петканов, Тодор Миленков, Александър Панайотов, Петко Петков, Петко Караделков, Поля Терзистоева, Борис Костов, Георги Розов и др. – всичко 17 души.

Избира се Контролна комисия от трима души с председател Михаил Еленов.

 

25 март 1945 г. в Асеновград се свиква конференция.

Очертават се предстоящите задачи на тракийската организация:

- обхващане на тракийската емиграция в дружествата и организацията, без разлика на идейни убеждения, изключвайки фашизираните елементи;

- приобщаване към политиката на ОФ и правилно разрешаване на националните проблеми

- широка културна, просветна и благотворителна дейност сред тракийската емиграция и борба против великобългарския шовинизъм

- в дружествата на тракийската организация могат да членуват всички родени в пределите на Тракия или произхождащи от тях, без разлика на народност, идейни убеждения или верска принадлежност;

- разрешаването на тракийския въпрос и връщането на тракийци по родните места може да стане само по пътя на братския съюз с южните славяни и разбирателство с демократичните съседни държави, дело на демократичните балкански народи.

 

24-25 май 1947 г. в София се състои национална конференция.

Приема се нов Устав, в който се утвърждават следните по-важни постановки:

- намиращите се в България българи – бежанци от поробена Тракия и Мала Азия, се организират в “културно-просветно благотворителни дружества “Тракия”

- Съюзени те образуват тракийската организация в България, начело на която стои Централен изпълнителен комитет.

Цели:

- да работи за трайното разрешаване на тракийския въпрос;

- да възпитава бежанците в прогресивен дух, славянска солидарност и разбирателство между балканските народи, за насажда здрав и чист патриотизъм;

- да задоволява непосредствените специфични бежански нужди и др.

ЦИК се състои от 21 души. При него се изграждат отдели: политически, агитация и пропаганда, организационен и стопански.

Редовните конгреси се свикват всяка година. Организационният празник е 19 август.

На националната конференция е избран нов ЦИК в състав:

председател: Никола Спиров

подпредседател: Димитър Маджаров (Кърджали)

секретари: Ламби Данаилов, Панчо Джелепов и Никола Христов

касиер: Георги Камов

редактор на вестника: Петко Караделков и останалите 14 членове, между които 9 от провинцията.

 

17-18 Октомври 1948 г. в София е проведен Трети разширен пленум на тракийската организация

Извършва се райониране на организацията, като се обособяват 11 района: Пловдивски, Старозагорски, Ямболски, Бургаски, Варненски, Хасковски, Кърджалийски, Свиленградски, Ивайловградски, Тополовградски и Смолянски.

 

10 Декември 1950 г. – Четвърти пленум на ЦИК.

На организацията се възлагат главно културно-просветни задачи. Цялостното решаване на тракийския въпрос се предоставя на правителството. С оглед на това се прави извода, че не е целесъобразно тракийската организация да се занимава с политически и икономически въпроси. Препоръчва се на дружествата по места да използват клубовете на Отечествения фронт.

Решения на пленума:

- Тракийската организация се превръща в Съюз на тракийските културно-просветни дружества

- ЦИК става Централно ръководство на Съюз на тракийските културно-просветни дружества

- организациите по места стават културно-просветни сружества “Тракия”.

Създават се:

- културно-просветен отдел при Централното ръководство

- културно-просветни комисии при околийските дружества

- отговорници по културно-просветната работа при дружествата

- самодеен художествен колектив при ЦР.

 

От 20 юни 1951 г. престава да излиза в. “Тракийска дума”. Необосновано не се провеждат конгреси на тракийската организация, а твърде много се разреждат и конференциите.

 

От 1958 г. започва да се издава “Информационен бюлетин”, от който ежегодно излизат по 5-6 броя. Издава се редовно и календар “Тракия”.

19 Август 1958 г. в местността “Петрова нива” е открит паметник в чест на Преображенското въстание и падналите за свобода борци.

 

24 Декември 1961 г. се провежда Национална конференция.

Избрано е Централно ръководство от 51 души и Контролна комисия от 7 души. Новото Изпълнително бюро се състои от 9 души, а именно:

председател: доц. Ламби Данаилов

зам. председатели: Петко Караделков и Тодор Янакиев

секретар: Тодор Браянов

членове: Михаил Манев, Иван Бъчваров, д-р Илия Славков, Ташо Симеонов и Вера Маджарова.

 

8 юли 1972 г. – провежда се заседание на ЦР, занимаващо се с организационни въпроси. Ламби Данаилов бива освободен по здравословни причини, а на негово място заства генерал Иван Хариев.

 

По решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1 Февруари 1977 г. дейността на тракийската организация е преустановена.

 

10 Януари 1990 г. в София се събират представители на дружества от: София, Пловдив, Хасково, Кърджали, Асеновград, Крумовград, Момчилград, Свиленград, Ямбол, Казанлък, Харманли, Ардино, Бургас, Царево, Малко Търново, Поморие, Пазарджикс, Стара Загора. Приема се Декларация за възстановяване на дружествата и на Съюза на тракийсикте дружества в България. Избрано е Временно ръководство начело с Костадин Карамитрев, председател на Софийското дружество.

 

7 Февруари 1990 г. в София се открива Национална конференция.

Приет е нов Устав. Основната цел според него е:

- да ратува за единна, независима, демократична и целокупна България, както и за справедливо и мирно решаване на националния въпрос и на тракийската кауза като негова неразделна част.

- тракийските дружества са обществено-патриотични, непартийни организации, в които членуването е на доброволни начала.

 

Избрано е Централно ръководство от 19 души с председател Петко Караделков и Контролна комисия от 9 души с председател Константин Майсторов.

 

12 април 1991 г. на пленум на ЦИК е приета “Платформа по националния въпрос”.

Януари 1991 г. започва да излиза отново в. “Тракия” два пъти месечно. За главен редактор е назначен Димо Райков.Съюзът успява да възстанови собствеността си на ул. “Ст. Караджа” 7, а много от дружествата също така възстановят недвижимите си имоти.

През 1991 г. се учредява Тракийската фондация “Капитан Петко войвода” с седалище гр. Хасково. Председател е Костадин Карамитрев. Целта й е да финансира дейността на организацията. Създадена е и Издателска къща “Тракия”.

 

25-26 март 1992 г. в Хасково се провежда Деветнадесетия конгрес на тракийската организация.

Приети са изменения в Устава. Утвърдени са : тракийски конгрес, общотракийска конферения, Върховен изпълнителен комитет (ВИК), Контролна комисия (КК), централно ръководство (ЦР) и председателя на СТДБ. ВИК се състои от 35 души, председателя се избира пряко от конгреса.



Химн на Тракийската организация "Ясен месец"

Марш на странджанските тракийци

 

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора.

В цяла Странджа роб запява

песен нова юнашка.

 

През потоци, реки, бърда,

нещо пълзи, застава

дал е Юда самозива,

или луда гидия ?

Не е Юда самодива,

най е чета юнаци,

плашила за читаци.

 

Бързат, бързат да пристигнат

преди петли в Сърмашик,

да ги никой не угади

и ги подло предаде.

 

Но шпионско око мръсно

отгде ги е съзряло

тозчас тръгва и отива

на врага чета предава.

 

Денят мина мирно, техо,

дойде нощта ужасна,

аскер селото загради

и четата заварди.

 

Съмна вече над селото

изток пламна във зора,

пушка пукна, ек отекна

знак се даде за борба.

Юнаци са сал петима,

един срещу стотина.

 

Бомби трещат, куршум пищи-

цяла Странджа веч ечи,

тиранинът е уплашен,

от геройската борба.



ВЗРО Въртоп - Свобода за Западните български покрайнини!

ВЗРО е основана в отговор на терора, на който е подложено българското население в Западните покрайнини и въплащава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните покрайнини към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград.

http://www.youtube.com/user/VZROvurtop



http://bgrod.org/organizacia/index.php?id=14 - Галерия с снимки на Добруджанското движение



http://bgrod.org/organizacia/index.php?p=VMRO - Биографии на ВМРО дейците



http://forum.bulgaria-1941.org/index.php?topic=594.0






Гласувай:
0
0



1. samvoin - http://www. youtube. com/watc...
15.07.2009 23:17
http://www.youtube.com/watch?v=BzO_G1gfOx0
цитирай
Търсене