По старинните български песни из Македония, събрани още навремето от Миладиновци, човек може да съди за това колко хубав, звучен, мелодичен, автентичен, богат, поетичен е българският език в Македония.
Жал да ти стане не толкова, "дека" днешните македонци там се определят като нек`ви други, а за това, че са окепазили толкова хубаво българско наречие, като са го одрискали със сърбизми (един отвратителен, просташки, каруцарски език, ако ме питате, пълен с псувизми и грубизми), забатичили са го в диалектните особености и крайности на говора, издирвайки възможно най-далечните от езика майка думи и изрази, предприели са обратни и превратни на характерните за българския език слово - и формообразуване (влада - вместо власт, макар че коренът им е общ - глаголът власти) и ред други словесни операции от фонетично, лексикално и семантично ниво, за да превърнат македонския диалект на бългaрския език в измислен македонски език - някаква тъпа смесица от автентични български думи, откровени македонски диалектизми и отвратителни сърбизми.
И само в песните личи, че тогавашният език е по-близък до българския, докато днешният е просто изкуствено отдалечен от езика майка на много "чекори" (крачки). ((((
..................................

Бре бракя македонци, що се не изкапете едно убаво во Охридското езеро, та да излезете от тамо прави бугари??????

"Охридското езеро" на български език Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, Наспроти нейзе рибари, рибари, рибари, стари другари. Рибари, стари другари кротко веслайте кайчето, да не ми прайте бранови, бранови, ръцете да си отморам. Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше". Лихнидо, моме Лихнидо, ако ти прайме бранови, со весла ке ги скротиме, скротиме со любов ке те гледаме. Не сакам да ги скротите, не сакам да ме гледате, я сакам мирно езеро, езеро, душата да си отморам.

Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше". Лихнида кайче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Биляна платно белеше".
На македонски книжовен език Лихнида кајче веслаше, по Охридското езеро, Наспроти нејзе рибари, рибари, рибари, стари другари. Рибари, стари другари кротко веслајте кајчето, да не ми прајте бранови, бранови, рацете да си одморам. Лихнида кајче веслаше, по Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Лихнидо, моме Лихнидо, ако ти прајме бранови, со весло ќе ги скротиме, скротиме со љубов ќе те гледаме. Лихнида кајче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Лихнида кајче веслаше, в Охридското езеро, тивко си песна пееше "Билјана платно белеше". Не сакам да ги скротите, не сакам да ме гледате, Ја сакам мирно езеро, езеро, душата да си одморам.
 
Кайче - лодка, веслам - карам с весла, наспроти - насреща, бранови - вълни, прайте - правите, тивко - тихичко.
slavimirgenchev1953.blog.bg