Неотдавна ние българите доказахме, че считаме кирилицата за свещена азбука и част от националната ни идентичност. Низкият опит на безсъвестни личности да заменят древната ни писменост с латиница бе провален. Ние показахме, че все още сме будни и не сме загубили нито гордостта си, нито почитта към дедите си.

 

Кирилицата заслужаваше да бъде пазена, тя е много по-древна отколкото някои учени твърдят. В този постинг няма да бъде разгледан подробно нейният произход, а само ще бъде обяснено от кой период са особените й букви неприсъстващи в гръцката азбука. Става дума за Б, Ж, Ч, Ш, Щ, Ц  и др. Всички те имат ясни успоредици сред писменост употребявана във второто хилядолетие преди Христа.

 

В Табл. 1 е показано сравнение на линеарни знаци ( от 1750-1450 преди Христа) с наши кирилически букви. Виждаме, че въпреки голямата си отдалеченост във времето ( около 2600-2300 години) знаците на двете писмености показват смайващи прилики.

 
                                               

Табл. 1.
К - кирилица
Л.П. - линеарна писменост

За тези, които не са запознати с всичките ми работи ще поясня, че до преди около 50 години се смяташе, че линеарен А и линеарен Б са били създадени на през XVIII-ти и XV-ти век преди Христа на остров Крит. След откриването на тракийската неолитна писменост някои учени установиха, че съществуват доста паралели между знаците от Градешница, Караново, Търтария ...и линеарен А и линеарен Б. Понеже количеството е значително, то в никакъв случай не може да се касае за случайност. Съдейки по това, че знаците от Тракия са доста по-стари от критските може да се заключи, че тракийски мигранти от Балканите са занесли своята писменост на остров Крит и са взели активно участие в оформянето на минойското общество. Тракийският произход на линеарните знаци се повърждава и от разпространението на особен вид керамика. Преди тези съдове с уникална украса да се появят на остров Крит, те са били употребявани в Тракия около 2500 години по-рано. Да не забравяме, че с линеарен А и линеарен Б са документирани тракийски имена като Арей, Бузо, Бата, Гета, Марон...

 

Който е да е създал кирилицата, той несъмнено е бил добре запознат и с древната писменост на трако-пеласгите. Как по друг начин да обясним многото паралели? Два, или три приличащи си знака биха могли да се приемат за случайност, но тук имаме налице eдинадесет успоредици. Фактът, че особените кирилически букви са взаимнствани от от трако-пеласгийските линеарен А и линеарен Б показва, че дори през 9-ти век ( или по-рано) все още е имало запазени тракийски книги, от които Б, Ж, Ч, Ш, Щ и др. са взаимствани. До този период старите българи са знаели много добре, че са древен балкански народ и поради тази причина са избрали особени букви от тракийската писменост.

 

Етническа омраза и религиозен фанатизъм са заличили старата тракийска литература, но част от нея възкръсва в кирилицата и заживява с още по-голяма сила. През Средновекоието старите българи дадоха четмо и писмо на милиони хора – сърби, руснаци, украинци, белоруси. С това си дело дедите ни показаха за пореден път, че са древните благородници на Европа, носители на искрата на познанието...

 

Когато днес пишем живот, любов, щастие...ние ползваме знаци, които са на повече от три хилядолетия. В кирилическите букви е скрита вечната слава на нашите деди траките.

 

Честит празник на всички родолюбиви българи!

 

http://sparotok.blog.bg/

Исторически погледнато, всяка империя докоснала се до земите ни, достига до своя разпад и то такъв, че не остава и помен от нейното могъщество. Рим, Византия, Османската чума, Третият райх, Червената сянка на комунизма...Списъкът на завоевателските амбиции на една, или друга нация спрямо нас може би не свършва дотук, но едно е сигурно – враговете се разбиват като вълни в бряг с такава сила, че пораженията им, са позорни и отбелязани  във всяка една от хрониките на вражеските историци. Върбишкия проход, Ахелой, Клокотница, Шипка – победите на нашата войска, до ден днешен напомнят за силата, която е карала ромеите да плащат дан и османлиите да треперят от бляскащите върху калпаците на българските опълченци лъвчета.

Отколешната мечта да живеем свободно, ни носи на крилете на Вярата и досега,

но твърде силно започнахме за заприличваме на паднали ангели изгонени от Рая , поради това, че забравихме кои сме и откъде сме тръгнали.

Нашето наказание се състои в това, да избираме вече десетки години хора, които са водени от едничката цел на мизерния си живот – да крадат от благата, създадени от нас, да отнемат правото на светло бъдеще на децата ни и да управляват посредством страха и малодушието. Отново исторически погледнато, ние сме търпелив и трудолюбив народ, но опасността да се превърнем в скотове, е не по-малка и сега.

В навечерието на Светлия празник на българската книжовност и култура, нека нито за миг не затваряме очи за Просвещението! Нека бъдем достойни за азбуката, дадена ни Свише и пазим искрицата възрожденски дух, който ни е съхранил като нация през мрачните векове на робство!

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ !

http://starbuck69.blog.bg/

Най-умните и даровити български деца вече са "напазарувани" за чужбина. При това още преди да са завършили училище.

Това сочи тъжната равносметка в Деня на славянската писменост и култура, пише в. "Стандарт". Нито едно от спечелилите международни състезания и олимпиади по математика и физика българчета няма да остане да учи у нас, казва за изданието една от учителките на шампионите от Столичната математическа гимназия - Петя Тодорова.

Още от ученическата скамейка даровитите тийнейджъри са получили и са приели оферти да трупат знания в едни от най-престижните колежи и университети в Европа и САЩ. Четирима от абитуриентите на СМГ от тази година ще поемат към "Оксфорд", други ще заминат в "Станфорд" и "Принстън".
 
Бедата не е в това, че децата трупат знания в най-престижните висши училища. Страшното е, че никой от тях не се връща след това в България. На олимпиадите нашите ученици показват по-добри резултати от американци, руснаци и китайци, а после заминават да работят за тях, категорични са учителите. Причината е, че след дипломирането младите ни "мозъци" получават оферти за кариера в световни топкорпорации, каквито шансове в България липсват.

За да се изкове шампион, трябва не само талант, но и дисциплина. Затова за нас е особено важно да поемем децата малки - от 5-6 клас, разказват още педагозите. На "голямата сцена" обаче даровитите тийнейджъри излизат след 9 клас.

От този випуск имаме много талантливи ученици - като Ивайло Хартарски, бронзов медалист от математическото състезание в ЮАР миналата година, като Иво Кортезов, който получи златен медал на малката балканиада по математика, както и Радослав Кафов, който е бронзов медалист от Всерусийската олимпиада и част от разширения състав на националния ни отбор по математика.
 
Сред умниците при десетокласниците има и дама - Райна Андреева, която освен математик е и невероятен физик и е печелила награда от европейско състезание по естествени науки, разказват учителите. Наскоро със златни медали от олимпиадата в Казахстан пък са се върнали Виктор Вълов от 11 клас, както и абитуриентът Любослав Панчев.

 

News.dir.bg


http://krizata.blog.bg/

http://www.youtube.com/watch#!v=-DYgDX2sqSE&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=eOaZeeXtuoE

http://bulmak.blog.bg/drugi/2006/10/06/desette-lyji-na-makedonizma.17373

http://www.kamaraden.narod.ru/Kronsteiner.htm

http://bkks.org/forum/index.php?topic=199.0;wap2

Конституция на Република България, член 3: Официалният език в републиката е българският. Междувременно езикът се развива в ущърб на националното самосъзнание на българите.

Би следвало закон да подкрепи член 3 от конституцията, но осемнадесет години това не се случва.

Простотиите на медиите
Телевизията е медия, чието съдържание оказва силно влияние върху обществото – информационно, културно-образователно, развлекателно. Националните ефирни телевизии са водещи по зрителска гледаемост. На първо място, традиционно е Канал 1 или, по новому, БНТ, второто си оспорват „Нова Телевизия” и „Би Ти Ви”.

Гледайки Нова, в редовните рекламни паузи, проблясва логото на телевизията. То представлява nova с големи букви, television – под него – с малки. Добре изглежда, с премерени пропорции. Ръкописните букви предразполагат зрителите, те имат усещането, че отношенията им с малкия екран са неформални, приятелски. Жалко – тези знаци не означават нищо на български език. На английски език означават „Нова телевизия”, но не всеки българин има такива познания.

Що се отнася до бившата „Втора” – логото е по-завоалирано: представлява bTV. Човек ако не познава латиницата и му обърне внимание ще се зачуди какво значи. Отново ръкописен, знак b, в окаяната ни кирилица – част от културното богатство на Стария континент – не съществува. Ние имаме знаците Б и б – при което каналът би се наричал „Бъ Тъ Въ”.

Малко след националните ефирни телевизии, по гледаемост, се нареждат кабелните: “TV1000”, “AXN”, букета „FOX”, „MTV”, разните „Discovery”, “Animal Planet”, “Eurosport”. Това са чужди телевизии, за които употребата на  латиница е нормална. Те излъчват по цял свят, а за България са си направили труда да инвестират в превод на предаванията на Български език.

Демонстрация на уважение към милионите зрители на предаванията им по тези географски ширини, това означава: Да, вие сте важни, вашето присъствие пред нашите емисии е важно за нас. Затова ви даваме възможност да разбирате. Защото не всички сте длъжни да знаете английски, френски, немски, руски език, или пък всичките наведнъж. (“History Channel” излъчва предавания и филми на всичките споменати езици).

Въпросът който назрява е защо ефирните ни телевизии продължават с логата на латиница? На първо място нарушават чл. 3 от Конституцията! След това, пренебрегват милиони зрители, боравещи само с български език. Все едно им се казва: Виждате ли? Латиница! Вие може да сте си в родината България, но сте длъжни да познавате латиницата! Защо не сте учили западни езици? Изобщо какви хора сте вие?

Ако следим предаванията в ефир – логата на всички продуцентски къщи, по националните телевизии са изписани на латиница: Global Vision, SIA (Screen Imaging Agency, Hidalgo, Old School, Robin K. Повечето от споменатите имена дори нямат смисъл на български език. Нуждаят се от превод – може би: „Глобално Гледане”, „Агенция Екранно Въображение”, „Испански благородник”, „Старо Училище”.

Единствено скандалните Иван и Андрей са демонстрирали уважение към родния език, кръщавайки продуцентската си къща Междинна Станция, а не нещо подобно на „Midway Station” (англ.) или „Station Mi-chemin” (фр.). Комедийният, ефирен Gtv също погазва родния си език. Дори всички зрители на споменатите канали да разбираха латиница – масовата й употреба е неуважение към техния произход, роден език, традиции.

Това може би е недомислица от страна на чуждестранните собственици на каналите (гръцката „Антенна” за Нова телевизия, американската „Нюз корпорейшън” за Би Ти Ви), но какво мислят българските им служители и аудитория?

Така въпросът защо националните ефирни телевизии застават в основата и толерират погазването на чл. 3 от Конституцията?”, поражда редица други въпроси:

1. Прави ли впечатление на журналистите царуването на латиницата в националния ни ефир? Един от работните им инструменти е българският език. Предполага се, че са го изучили в детайли, затова сме им поверили да го защитават и развиват.

2. Внимават ли зрителите за латиницата на телевизора? Може някой да не разбира тези знаци, но толкова са свикнали с тях, че дори не се замислят. Промити мозъци.

3. Защо управляващите толерират изписването с чужди букви на имена и като цяло свободната употреба на чужди думи изписани на латиница в ефир? Те, които претендират че водят народа към развитие, социален и културен разцвет, далеч не всички владеят „западни езици”. А между тях има депутати – провъзгласили се за родолюбци и националисти. Никой не е формулирал и едно смислено изречение относно медийното погазване на чл. 3 от Конституцията.

4. Защо Съветът за Електронни Медии мълчи при системното нарушаване на Основния закон вече близо двадесет години? Това е органът създаден да взема отношение ако електронните медии са в нарушение. Чл. 10 от Закона за Радио и Телевизия гласи, че радио и телевизионните оператори се ръководят от принципи, между които, ал. 1, т. 9, е съхраняване чистотата на българския език.

5. Замисля ли се някой за ефекта на това „полатинчване”, на българския ефир, върху народа? Телевизията информира и забавлява, но поради своята масовост и постоянно въздействие върху аудиторията тя придвижва морални норми, възпитава.

Простотиите на търговците

За отговор на първите четири въпроса е нужно да се провеждат анкети сред работещите в съответните предприятия, институции, сред гражданите, което не е цел на настоящия текст. Що се отнася до ефектите – можем да ги наблюдаваме наоколо, в ежедневието. Табелите на магазините по улиците, изписани на кирилица са екзотична рядкост.

Съвсем наскоро, из страната, изникнаха търговски центрове по „западен” модел, наследници на някогашните „Универсални магазини”. Те приютяват магазини за дрехи, хранителни стоки, клонове на банки, бюра на мобилни оператори, кина, разполагат с паркинги. Това са звучно наречените Молове. Това не означава нищо на български език – идва от американското Mall – така се и изписва Mall of Sofia, Mall of Varna.

В столицата дори има Sofia City Center – в превод: „Софийски Градски Център”. Защо този обект е наречен с английско име, изписано на латиница, е загадка. Може би, за да привлича англоговорещите туристи. А другите – франкофони, испаноговорящи, гърци, румънци, руснаци – не са добре дошли, нито пък българите, които не разбират английски.

Всъщност туристите от която и да е държава ще посетят големите търговски обекти, независимо от табелата им. По-добре тя да е звучно българско име, което да остане в главите им, отколкото английски фрази да задръстват нашите мозъци. Понякога употребата на латински букви не се подчинява на никаква логика. Например табелата в центъра на София: Ресторант CACTUS барбекю не служи на никого. Чужденците няма да разберат, че е ресторант – барбекю, защото е изписано на кирилица. На българите името „Кактус” не им служи никак, изписано, на латиница. Дано подразни поне някого, чийто мозък и сетива не са напълно промити от медийните издевателства.

Дори премиерът, в реч, си служи с привнесени английски думи, които имат звучни български аналози. Прави се мониторинг, стопира се и се финализира, превенция наместо да се прави проверка, да се прекратява или завършва, предпазва. Мониторинг например е дума, която навлезе трайно в българския език и с фонетичната си структура откри фронт за навлизането на други англицизми завършващи на -инг – процесинг (преработка), тим-билдинг (сплотяване на екип), рейтинг (популярност).

Някои прерастват в побългарени англицизми – downloading (зареждане) се шири като даунлоудване, а presentation (представяне) нормално е навлязло като презентация. И това няма нищо общо с развитието и модернизирането на езика, понеже новите изрази изместват съществуващи вече български. Например от години не се ползват думите вести, осведомяване – всичко е информация. Чуждица, възприета и толкова солидно навлязла в езика ни, че ни се струва наша си.

Нужен е Закон за защита на българския език

Статията ще потърси решение на проблема. В регистъра на 39-то Народно Събрание, от 26 май 2004 г. фигурира Проект на Закон за българския език, внесен от група народни представители: Елка Атанасова (независим), Огнян Сапарев(КБ), Николай Чуканов, Теодора Литрова, Анелия Атанасова (НДСВ). Макар и повърхностен, текстът превърнат в закон би дал ясен знак на гражданите и медиите, че политиците се застъпват за българщината, започвайки от езика и кирилицата.

В цяла Европа има твърди мерки за защита на националния език: Германия, Англия, Испания, Гърция, Украйна, Словакия, Латвия, Литва, Естония, но най-ярък пример откриваме във Франция. Залязлата световна сила трудно понася факта, че Френският език вече не е първи език на дипломацията. Законът, който го защитава поне в границите на държавата е прецизен, дотолкова че е копиран в Квебек (Канада). Това се нарича културна експанзия. Акценти са поставени върху употребата му в институциите, професионалните среди, търговията, рекламата, медиите.

Например, отстоява се правото да се ползва френски език на работното място. У нас мечтата на всеки студент е да работи в чужда фирма, където заплатите са високи и се говори английски не само с шефовете, а и с чуждите колеги.

Франция  защитава правото рекламните афиши да са на национален език. Гражданите имат нужда от културен живот без да са длъжни да познават чужди езици. В България, плакат ли е – всичко може. Явно кирилицата спъва таланта на новите дизайнери и наместо да стават обикновени оформители, правят афиши на английски.
Срамуват се да изпишат чуждото име с наши букви, а за по-лесно денят фигурира Saturday, не събота, сякаш се пази тайна от неразбиращите чуждия език.
Там e задължително стоките в магазина да са с етикети на френски. Нормата препраща към друг закон – за конкуренцията. Ние имаме поне това – Закон за защита на конкуренцията, който признава правото на българите да имат указания на български върху стоките, които избират.
Създаването на Закон за защита на езика е резултат от обмислена и формулирана държавна културно-образователна стратегия и политика. Това е работа на политиците, но със сигурност е нужно активното участие на граждани и интелектуалци. След набелязването на стратегия и формулирането й в закон, тя се приема от широките маси, изпълнява се и постепенно навлиза в обичаите и реакциите на хората. Става нормално поведение в обществото, а другото става ненормално – да се пише на латиница и говори на английски в официални ситуации.
Приемането на подобна стратегия е още по-наложително в условията на глобализация, където влиянието между езиците и културите, съпътства икономическото проникване. Тогава езикът и културата на една нация стават най-ценното й богатство.
У нас процесът е обратен. Миналата година Министерски съвет внесе в Народното събрание Проектозакон за отмяна на Закона за народната просвета. Неговата глава втора се отнася до Държавните образователни изисквания. Чл. 15 пояснява, че Държавните образователни изисквания определят равнища на общообразователна и професионална подготовка и създават условия за свободно развитие на личността и задоволяване на културни и нравствени потребности. Чл. 16 представлява списък със сферите, за които държавата налага образователни изисквания, като точка 4 се отнася до книжовния български език.
От чл. 17 излиза, че Министърът на образованието и науката приема Наредба, която да регламентира ясни критерии при усвояването на българския книжовен език. Законът се приема още през 1998. Тогавашният министър от кабинета „Костов” пропуска единствено тази Наредба. Следващото правителство – също, а настоящото направо предлага да я премахнат. Защо?
Споменатата точка е принципно основание да се провежда матура по Български език. Но тъй като не е развита в Наредба, тя остава безсъдържателна тоест, няма изисквания за усвояване, няма и критерии за оценка на нивото на владеене на официалния език. Оттам възниква опасност от съдебни дела срещу матури по Български език, така че Правителството си спестява главоболията като променя закона. В резултат, книжовния български език престава да е официален. От една страна подобна промяна нарушава Конституцията в познатия ни вече член 3. Но има и други факти, които си струва да се споменат.
По неофициални данни описания Проектозакон е внесен от народния представител от ДПС Лютви Местан. Лицето официално е Председател на просветната комисия в Парламента, на мястото на някой доктор по Българска филология, както би било нормално. Жена му Ширин Местан е завеждащ отдел в Министерството на образованието и науката. Така се изяснява пренебрегването на българския от законодател и администрация. Отговорните длъжности често се разпределят между хора, които ползват български език неправилно и само ако се налага. Очаква се, в обозримо бъдеще, да се въведе задължение английският език да се превежда на турски, в случай че някой гражданин от малцинствата не го е учил.

И без това стихчето на Вазов Език свещен на моите деди,/ език на мъки, стонове вековни,/ език на тая, дето ни роди/ за радост не – за ядове отровни. е expired (загубило давност).

Автор: Стоян Димитров, “БЪЛГАРИ”

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

---

Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)

 

 

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.

http://bg-nacionalisti.org/ - "български националистически форум" в който има чужди секции и се плещи на английски?!

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

СЪДЪРЖАНИЕ КОНТАКТИ АРХИВ

Иван Жеков От азбука към alphabet   Точно преди една година изпратих отворено писмо до отговорни институции (президент и министър-председател) и масмедии в България. В него засегнах необходимостта от въвеждането на латиницата в българския език. То беше публикувано във в-к "Стандарт". От управляващите в България и до ден днешен нямам никакъв отговор. Явно практиката на пренебрежение и крещящо мълчание към въпросите на обикновените граждани, като пошло наследство от времето на Забраненото самостоятелно мислене и на Големия страх, не се изкоренява така лесно. А дори и някой политик смътно да усеща, че приемането на латиницата е нещо належащо, той не се осмелява да го каже публично: страхува се от реакцията всред народа, че ще го оплюят като предател на България, че няма да го изберат на изборите! Аз съм на 33 години и от смесен брак. Живея от 20 години в Германия, но и до днес живо се интересувам от развитието в първата ми родина. Радвам се като чуя хубави неща за страната и че най-после се тръгна по каменливия, но правилен път към Европа. Аз винаги правя сравнения между Германия и България. Мисля, че за България тук в Германия все още малко се знае. Разбира се, че една от причините за това беше половинвековната комунистическа завеса - имаше дори опасност страната ни да бъде удушена в братската съветска прегръдка. Съществува обаче и друга една завеса, много по-стара от онази: от над хиляда години Европа е разсечена на две части, на западната Католическа и на източната Православна Европа. Именно това е границата и на БУКВИТЕ. Дори съм склонен да предполагам, че именно този стремеж към разграничение е накарал Православната църква да си въведе своя АЗБУКА. Както и да е, този трап си стои и до днес и разделя народите на Стария континент. Смятам, че една от първите предпоставки за успешното обединение на Европа е въвеждането на ЛАТИНИЦАТА във всички европейски държави. За жалост все още са малко хората, които осъзнават важността на проблема. Повечето българи мислят, че с премахването на кирилицата ще изчезне и самият български език!? Вече от години си съставям немско-български речник, изписван нацяло на латиница. Това е от голямо предимство: общите чуждици ги пиша само един път (пр. не пиша: "директор = Direktor"). Освен това мога да търся едновременно в немския и българския текст дадени букви и словосъчетания. Латиницата е в улеснение и за чужденците, изучаващи български език. Защо трябва чужденецът от Западна Европа първо да учи нему напълно чужда азбука и едва тогава да се заеме с думите? Каква вавилонщина щеше да е, ако всеки народ в Европа си имаше своя азбука! Още повече, че в Интернет повечето българи вече пишат своите коментари и писма посредством електронна поща на латиница. Така че въпросът вече не е ДАЛИ, а КАК да пишем на латиница.   Нуждата от правила при употребата на латиницата в българския език: 1. Как българите ползват латиницата в Интернет:   Често чета (между другото и доста просташките) коментари от българи на страниците на електронните издания на български вестници - изпратени по електронна поща (e-mail). Те за мен са доста интересни от езикова гледна точка - още повече, че много от тях са написани на български, но с латински букви. Същото се отнася и за писмата, които получавам от България по e-mail. Едно е съвършенно ясно - при използването на латиницата цари пълен хаос всред българите. Всеки си пише така както му скимне. Аз си направих труда да събера примери за тази бъркотия. Някои букви дори се изписват с цифри?! кирилица: Ж З Й У Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я употребявани латински букви в Интернет: J, Z, G, ZH, JZ, SH Z, S Y, I Y, U X, H, CH TS, TZ, Z, C, CZ 4, CH, C, TCH 6, SH, S SH, SCHT, ST A, U, Q, O, Y U, IU, YU IA, JA, YA, E, Q   По този начин в Интернет могат да се прочетат абсурдни словосъчетания като: - 4etirima dy6i (четирима души) или пък - 4ujdoto ujasno mi xaresva (чуждото ужасно ми харесва). Мисля, че никой няма да оспори нуждата от въвеждането на ред. Ще се опитам да разчепкам по-важните особености и да покажа къде са спорните моменти. Аз повтарям: Необходими са всеобщите интелектуални усилия на филолози, писатели, историци и т.н. за да се установи норма за писането на латиница. Защото рано или късно тя ще навлезе в употреба в България.   2. Изписване на чуждите имена: Поне по този въпрос мисля, че не бива да има разногласия. Досегашната практика една част от чуждите имена да се пишат на кирилица по фонетичната транскрипция (примери: Охайо, Уайоминг, Бийтълците, Майкрософт, Шон Конери, Живанши) просто трябва да се премахне. Навсякъде на Запад е прието оригиналното изписване, поне що се отнася до имената от латинско-езичните страни. Всички лични имена, запазени марки в промишлеността, имена на лекарства и т.н. трябва да се пишат по оригинала: с кирилица: - Ана Зегерс - Би Джийс - Бийтълс - Бърт Рейнолдс - Крайслер - Кристофър Марлоу - Майкрософт - Мисури - Париж - Пежо - Рокефелер - Рено - Феникс - Хемпшър - Хийтроу - Шекспир - Шон Конери в оригинал: Anna Seghers Bee Gees Beatles Burt Reynolds Chrysler Christopher Marlowe Microsoft Missouri Paris Peugeot Rockefeller Renault Phoenix Hampshire Heathrow Shakespeare Sean Connery Но има и изключения, имена с различно изписване на Запад:   - град Прага: на чешки (Praha), на немски (Prag), на френски (Prague). - град Женева: на немски (Genf), на английски (Geneva). - град Мюнхен: на немски (Mьnchen), на английски (Munich). - град Брюксел: на френски (Bruxelles), на немски (Brьssel).   3. Мерни единици: И тук според мен "работата" е ясна. Ще трябва да се приеме стандартизирания на Запад начин: на български: - барел - ват - волт - джаул - херц - целзий общоприета форма: barrel watt volt joule hertz celsius   4. Български думи от турски произход: Огромна част от думите в езика на българите са от турски или тюркски произход. Една от големите лъжи, натяквани на българите още от първи клас, е че 500 години турско робство са преминали без каквито и да е промени в езика на българите. "Ние сме си запазили езика!" Не е вярно! Много, твърде много са думите в езика ни, приети от турския език. А да не забравяме, че прабългарите също са били роднина на турците (т.е. тюрки). Ние употребяваме в българския всеки ден какви ли не турски думи - без дори да подозираме за това. Ето няколко примери по азбучен ред: - адаш, айрян, ален, армаган, аршин, аскер, асма, бабаитин, баджа, баир, бакрач, бакшиш, баклава, бара, батак, бахур, бая (доста), бемка, бент, бошлаф, будала, булгур, бъбрек, гердан, гюзум (джоджен), дамга, дарак, джибри, джигер, джолан, диван, дюкян... Горните примери взех от книгата на баща ми Велико Жеков "Ичера в моето детство", Пловдив, 1998 г. В тази книга авторът описва между другото и около 2400 думи, типични за говора в родното му село: 83 % от тях са от турски или тюркски произход. Както знаем, турците замениха през 1928 година арабското изписване на турските думи с латинско. Мисля си дали не е целесъобразно да се приеме изписването на българските думи от турски произход така, както е прието в турския език. Примери: турски думи в българския: - бадем - байряк - бъбрек - зехтин - каймак - каранфил - кюфте - магданоз - патладжан - перде - синджир - скумрия - суджук - тенджера - тютюн - чай - чанта - чекмедже - шише - ютия изписване на турски: badem bayrak bцbrek zeytin kaymak karanfil kьfte maydanoz patlican perde zincir uskumru sucuk tencere tьtьn cay canta cekmece sise ьtь   от ("Langenscheidts Sprachfьhrer Tьrkisch", Berlin, Mьnchen, 1968)   Следва

САРА ФЕРГЮСЪН В СКАНДАЛНА СДЕЛКА ЗА РУШВЕТ
“Снаха на Елизабет II търгувала с влияние
Бившата съпруга на принц Андрю Сара Фергюсън е заснета как получава 500 000 лири от журналист под прикритие, за да го представи на бившия си мъж - сега специален представител на Великобритания за международната търговия и инвестициите. Неделното издание "Нюз ъф дъ Уърлд" е качило на своя сайт записа, който показва как Сара Фергюсън "продава" достъпа си до принц Андрю на журналист от седмичника, представил се за богат бизнесмен чужденец.“- вестник Стандарт
А ето и видеото с подкупа
www.newsoftheworld.co.uk/video/

РУШВЕТЪТ Е СТАР,КОЛКОТО СВЕТА, ИМЕННО ЗАЩОТО СЕ ПРАКТИКУВА С ПЪЛНА СИЛА ОТ ИМАЩИЯ ВЛИЯНИЕ “ЕЛИТ“.
ТАЗИ КОРУПЦИЯ Е ПРИВИЛЕГИЯ ЗА БОГОИЗБРАНИТЕ ОБАЧЕ.
ПРОСТОЛЮДИЕТО ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО И ДА СИ СПАЗВА ЗАКОНИТЕ.
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗГЪРМЯВА НЯКОЯ ПО-ДРЕБНА РИБА,ХВАНАТА В ПОДКУПИ,КАКТО БАТЕТО СЛАВКОВ,НАПРИМЕР. НО ТО СИ Е,САМО КОГАТО ЧОВЕКЪТ Е НАРОЧЕН ДА ИЗГЪРМИ.
НИЩО ЧУДНО И САРА ДА Е ИЗГЪРМЯЛА ПО ПЛАН ОТ САМАТА КРАЛИЦА.ЗАЩОТО САРА ОТДАВНА Е ТРЪН В ОКОТО НА ДВОРЕЦА. ЗА ДАЯНА ДА НЕ ГОВОРИМ. ТЯ НАПРАВО СИ ОТИДЕ....
ТОВА Е ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ХОРАТА,КОИТО ДЪРЖАТ СВЕТОВНИТЕ ПАРИ.ТЕ ДЪРЖАТ КОНТРОЛА НАД ПАРИТЕ И ПРИДОБИВАНЕТО ИМ И ТОВА Е ЕДИНСТВЕННИЯТ ИМ “ТРУД“.
КОНТРОЛ,КОНТРОЛ..И ПАК КОНТРОЛ.

ТРУДА Е ЗА РОБИТЕ.ЗАКОНИТЕ СА ЗА РОБИТЕ.ПОЛИТИКАТА,РЕЛИГИЯТА - ТАМ РОБИТЕ МОГАТ ДА СИ ИГРАЯТ КОЛКОТО СИ ИСКАТ.
СПОМНЯМ СИ ЕДНО ИНТЕРВЮ С МАЙКАТА НА МИТЬО ОЧИТЕ. ЕДНА ИСТИНА КАЗА ТАЗИ ИНАЧЕ ОБИКНОВЕННА ЖЕНА-  ЧЕ КАКВО ПРАВИ МИТЬО ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ОНЕЗИ ДЕТО СА ПО ВЪРХОВЕТЕ?

НО НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ РОБЪТ ДА СЕ УДОХОТВОРИ,ДА ПРОЗРЕ БОЖЕСТВЕННАТА СИ СЪЩНОСТ,ДА СЕ СЪБУДИ И РАЗБЕРЕ СИЛАТА СИ....РАЗБЕРЕ МАНИПУЛАЦИИТЕ И ДВУЛИЧИЕТО ИМ....О,НЕ. ТОГАВА КОНТРОЛА СЕ ЗАТЯГА КАТО НАПРИМЕР С НОВ СВЕТОВЕН РЕД. ЧЕ И ВОЙНА АКО СЕ НАЛАГА,СРИВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ЦЕЛИ НАЦИИ,“КАТАСТРОФИ“ НА ПРАВИТЕЛСТВЕННИ САМОЛЕТИ.....

НЕ Е ИЗГОДНО НА УГОЕНИЯ ИЛЮМИНАТСКИ “ЕЛИТ“ РОБА ДА ИМА ИСТИНСКО,А НЕ ПОРЪЧКОВО ЗНАНИЕ.
24 МАЙ ЛИ? ЧЕ ЗА КАКВО ИМ Е НА РОБИТЕ.?ТЕ ТРЯБВА ДА СА ТЪПИ,НЕОБРАЗОВАНИ,ЕЛЕМЕНТАРНИ,ПРОМИТИ ОТ БЛУДКАВИ БИГБРАДЪР И ПРОЧИЕ....
ДА НЕ СЕ РАЗМИСЛЯТ МНОГО МНОГО,ЧЕ ДА НЕ СЕ ПРЕЧКАТ ИЗ КРАКАТА НА “БОГОСАМОИЗБРАЛИТЕ СЕ“

КАКТО Е ТРЪГНАЛО, ДУХОВНОСТТА И ЗНАНИЕТО СКОРО ЩЕ СЕ КРИМИНАЛИЗИРАТ СЪВСЕМ ЗАКОННО.

Следва видеоклип -Кои всъщност са Ротчаелд?

http://misbis.blog.bg/

В новия британски кабинет има 18 милионери, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на местни медии.
Начело в класацията е министърът на транспорта Филип Хамънд, чието състояние се оценява на 7,1 милиона лири стерлинги.

54-годишният консерватор Хамънд е заработил по-голямата част от своето богатство от работата си в компанията за продажба на недвижимо имущество "Касълмид". Британският министър на транспорта е бил сред съучредителите на компанията през 1997 г., а днес държи дял от 85 процента от нея.

На второ място е министърът на околната среда, прехраната и селските въпроси Каролайн Спелман с 5 милиона лири стерлинги. 52-годишната Спелман, която също е консерваторка, притежава в градчето Солихал, графство Уест Мидландс, къща на стойност 2 милиона лири стерлинги.

На трето място е министърът на финансите и канцлер на държавното съкровище Джордж Озбърн, чието състояние е оценявано на 4,6 милиона лири стерлинги. 39-годишният Озбърн, отново консерватор, притежава дял от 15 процента в семейния бизнес - компанията за тапицерия "Озбърн енд литъл".

Премиерът Дейвид Камерън е едва на шеста позиция с 3,4 милиона лири стерлинги. В активите на консерватора Камерън е бизнес за производство на луксозни канцеларски материали.

Вицепремиерът и лидер на по-малкия партньор от управляващата коалиция - либералните демократи, Ник Клег е чак на 12-о място със "скромните" 1,8 милиона лири стерлинги.


източник:дневник.бг
В новия британски кабинет има 18 милионери

http://wallstreet.blog.bg/

  Снимка: АФП Постигнатото споразумение по иранската ядрена програма може да повиши доверието, смята Бан Ки-мун 24 май 2010 | 20:17 | Агенция "Фокус" Начало / Свят ООН, Ню Йорк. Споразумението за обмен на уран за ядрено гориво може да изиграе ролята на важна мярка за изграждане на доверие, ако бъде прието от Международната агенция за атомна енергия на ООН, подготвяйки почвата за договорено решение на конфликта с Техеран, заяви генералният секретар на ООН, предаде АФП.
Бан Ки-мун потвърди, че Техеран е депозирал писмо до базираната във Виена МААЕ относно постигната миналата седмица договореност с Бразилия и Турция.
МААЕ и Съветът за сигурност на ООН предстои да разгледат плана.
„Ако бъде приет и приложен, той може да послужи като важна мярка за изграждане на доверието и да открие пътя към договорено решение на иранския ядрен въпрос,” каза Бан пред журналисти след преговори с генералния директор на МААЕ Юкия Амано.
Генералният секретар на ООН подчерта, че Техеран трябва да демонстрира по-голяма прозрачност по отношение на ядрената си програма и обърна внимание на това колко „важно е пълното сътрудничество на Иран с МААЕ и пълното спазване на съответните резолюции на Съвета за сигурност”.

© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/

  Снимка: Министерски съвет http://www.focus-news.net/?id=n1397712

Фотограф: Анелия Николова

Втори гаф при посещението на Бойко Борисов в Рим - 24 май

Борисов посети в Рим забележителности, свързани с България - 23 май

Борисов: Ще кандидатстваме за ERM II след стабилизиране на икономическата ситуация - 22 май

Българският премиер се срещна с Папа Бенедикт XVI - 22 май

Борисов: Ще настоявам за кадрови промени в митниците - 22 май

Маргарита Немска: Няколко души са имитирали подписа на Борисов - 22 май

Борисов: Първанов и Доган вече са сключили договор за президентските избори - 22 май

Берлускони: България може да разчита на подкрепата на Италия за присъединяване към Шенген - 21 май

Министър-председателят Бойко Борисов направи днес официално посещение в Суверенния военен хоспиталиерен орден на Св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта, предаде БТА.

Във Вила Маджистрале на Авентинския хълм, където е главната резиденция на ордена, той бе приветстван от Великия магистър принц Матю Фестинг, който му връчи най-високото отличие - Великия кръст. Последва официален обяд в чест на българския премиер. Тук бе и българският посланик във Ватикана и в Малтийския орден Никола Калудов.

Тази вечер в българското посослтво в Рим ще има прием по случай 24 май, по време на който премиерът Борисов ще се срещне с представители на българската общност в Италия. Утре министър-председателят ще посети църквата "Санта Мария Маджоре", където Св. Кирил е получил признание за представените от него славянски книги. След това той ще гостува на българската православна общност в църквата "Сан Винченцо и Анастазио", предоставена от папа Йоан Павел Втори за богуслужебните нужди на Българската православна църква.

http://dnevnik.bg/



Нападките между псевдонационалисти разкриват същността им ПП атака е пример за коварството и подлостта на юдомасоните. Те могат да се въплътят във всякакви форми, включително да се преструват на националисти. "Неизброими са козните на сатаната"   Павел Чернев напомня как Сидеров стана юдомасонски слуга "Волен се предаде в Малта" "Падението на „Атака" започва след мистериозно пътуване на Волен Сидеров до Малта през пролетта на 2008 г.


След него поведението на Сидеров се променя и той предава идеите, с които е създадена партията. Това обяви пред „168 часа" бившият депутат от „Атака" Павел Чернев.


„Не знам какво толкова е правил там и с кого се е срещал, но е факт, че след Завръщането му отношението на управляващите към него се промени. Депутатите от „Атака" Започнаха да гласуват в синхрон с БСП и ДПС, а прокуратурата мистериозно спря да настоява Сидеров да бъде осъден За инцидента на магистрала „Тракия", връща се назад Чернев.


Официалният повод за визитата на Волен Сидеров в Малта е срещата му с представители на управляващата на острова националистическа партия. След нея Сидеров сензационно обяви, че „Атака" ще кандидатства за членство в Европейската народна партия. Партията, която според Чернев е кръвен враг на национализма и подкрепя членството на Турция в ЕС. "           bolgari.net     Човекът, който се представяше за националист и дори имаше мерзостта да се сравнява с Левски, вече съвсем спокойно може да бъде официално обявен за национален предател, и то от много голям мащаб. Клоунът Волен Сидеров и неговия семеен боклук пп атака нанесоха толкова поражения върху националистическата кауза, колкото не успяха всички други партии взети заедно. Ясно е, че пп атака вече е политически отпадък, който ще изчезне от политическата карта, но сега ще е по-трудно за искрените националисти да влязат там, където им е мястото-в политиката.   Разбира се, г-н Чернев също не спада в графата "искрени националисти" , но това, което казва в случая е реалност.   Впрочем да си припомним какво съобщава сайта на пп атака през март 2008:   "Българската партия АТАКА ще потърси членство в Европейската народна партия в близко бъдеще, заяви лидерът й Волен Сидеров, информира "Таймс ъф Малта”. Въпреки репутацията на крайнодясна партия, г-н Сидеров настоява, че АТАКА е много по-дясноцентристка. Нейните трима евродепутати се смятат за независими. Първоначално те се включиха в сформирането на просъществувалата за кратко националистическа крайнодясна група в ЕП "Идентичност, Традиция, Суверенитет”. Целта им е в крайна сметка да станат членове на Европейската народна партия. "         Това е положението - "Атака- МАСОНСКИ ПОДЛОСТИ" , както написаха на трансперант едни момчета още през 2006 година.   http://bars.ucoz.net/



Негови членове осъществяват хуманитарни акции още през далечната 1565 г. Малтийският орден властва от 10 века Хоспиталиерите били монаси, воини и лекари

Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Ерусалим, Родос и Малта, както е пълното официално име на Малтийския орден, е единствената в света държава без своя територия и население. Негова "територия" всъщност са 6000 кв. м, върху които са разположени двете сгради, собственост на ордена в Рим - Малтийският дворец и Вилата на Авентин. Орденът на рицарите хоспиталиери е сред най-старите в християнския свят, предшестван във времето единствено от бенедиктинския, августинския и Ордена на св. Василий.

Десетвековната история на рицарите йоанити започва в средата на XI век, около 1050 г., когато католически монаси получават разрешение от халифа на Египет да основат в Ерусалим болница и църква на името на свети Йоан. Монасите давали обет да се грижат за поклонниците по Светите земи от всички раси. С була от 1113 г. папа Паскал II поставя създадената институция под закрилата на Светия престол. Когато папа Урбан II организира Първия кръстоносен поход, към основната функция на братство на монасите - организирането на болници и оказването на помощ (откъдето идва и названието хоспиталиери), се прибавя и грижа за отбраната и защитата на поклонниците християни. През 1291 г., въпреки организираните кръстоносни походи, последното убежище на християнството в Светите земи - крепостта на Акра, пада под властта на мюсюлманите и орденът се пренася на остров Кипър. След закупуването от генуезците на Родос през 1310 г. рицарското братство придобива първата си територия. Островът се превръща в мощна крепост, за да устои на атаките на мюсюлманите. Рицарите се сдобиват и с внушителен флот, патрулиращ в източната част на Средиземно море. 1522 г. турският султан Сюлейман Великолепни атакува Родос и след дълга обсада орденът се договаря с него да се евакуира.
През 1529 г. император Карл V предава на ордена островите Малта, Гозо и Комино, а също град Триполи в Северна Африка. Но враговете не са ги забравили. През 1565 г. турците отново нападат хоспиталиерите и Малта с 40-хилядна армия. Великият магистър фра Жан де ла Валет обаче прилага изключителните си тактически умения и успява въпреки Великата обсада, на която е подложен островът, да удържи победа. Затова днес столицата на Малта носи неговото име. Историците оценяват значението на тази битка като основната причина за спирането на нашествието на Османската империя към Западна Европа.
Следващите десетилетия йоанитите не само укрепили острова, но и издигнали великолепни дворци и църкви, училища и библиотеки. С времето обаче загубили бойната си готовност и това довело до завладяването на острова от Наполеон през 1798 г. само за два дни. Орденът бил принуден за пореден път да смени своето местонахождение и рицарите загубили териториалните си владения. Получават подкрепа от руския император Павел I и дори го избират за Велик магистър, но с качването на престола на неговия син Александър I влиянието им в Русия отслабва. Междувременно Великобритания, която превзема Малта, сключва с Франция Амиенския договор, с който се задължава да върне острова на хоспиталиерите, но това никога не се осъществява.
Три десетилетия малтийските рицари обикалят европейските столици в търсене на място за своя орден. Едва през 1834 г. седалището на йоанитите се установява в Малтийския дворец в Рим. Там остава до признаването на суверенитета му през 1961 г. и до днес. Постепенно орденът изоставя военната си дейност и се съсредоточава върху благотворителната и хуманитарната си активност. В някои исторически източници се твърди, че именно Малтийският орден е създал спешната медицинска помощ, като е осъществявал първите хуманитарни акции още през XVII век, а по-късно Червеният кръст приел за свой символ емблемата на ордена - кръста.
Орденът има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, има свой официален химн, герб и флаг, но няма парламент. Той е признат официално и поддържа дипломатически отношения с 93 държави включително България. От миналата година се представлява у нас от Умберто ди Капуа. 12 000 са посветените рицари (постоянните членове) и около 250 000 - доброволните сътрудници, граждани на различни държави.
Радослава Григорова

Вашият коментар

  

			Легендата за сокола Според легендата рицарите от ордена получили остров Малта от Карл V при условие, че като аренда ще дават всяка година на испанската корона своеобразен данък - един ловен сокол, символ на Арагонското кралство. Отначало подареният от императора остров със своите голи скали и рядка растителност не направил добро впечатление на рицарите. Но скоро прекрасният климат, морето, и мирното местно население харесали на йоанитите и според преданията в знак на благодарност те приготвили за краля на Испания дар - златен сокол в естествена големина, с очи от брилянти, целият обсипан със скъпоценни камъни. Но по пътя към Испания корабът с посланиците бил нападнат и златният сокол изчезнал без следа. И вече няколко столетия и рицари, и обикновени "ловци на късмета" преравят света в търсене на скъпоценната птица, чиято стойност се изчислява на десетки милиони долари. Отварят първите училища по медицина Малтийският орден никога не е забравял своето основно призвание: да оказва материална и духовна подкрепа на болните. Рицарите успяват да осъществят ефикасен синтез на медицинските познания от онова време, използвайки и постиженията на арабската и гръцката медицина. Към тях прибавят и познанията от собствения си опит, придобит при оказване на помощ при спешни случаи, както и някои технически нововъведения. Още през XII век, в разгара на Средновековието, те залагали на хигиената и профилактиката, нещо, което предизвиква възхищението на съвременните лекари. По времето, когато болните в Европа спели на общи мръсни сламеници, тези в ордена били задължени да се къпят при постъпването си. Не само леглата били индивидуални, но и чаршафите се сменяли три пъти седмично. Орденът има заслуга и за отварянето на първите истински училища по медицина. През 1676 г. Великият магистър Никола Котоне създава "Училище по анатомия, хирургия и фармация" към болницата в Малта. Днес хоспиталиерите поддържат болници, поликлиники, домове за стари хора и много други благотворителни организации в повече от 110 страни в света. Световноизвестен е неговият Институт за борба с проказата в Сенегал, членове на ордена са участвали и в спешните хуманитарни акции в Руанда, Конго и Косово. Братството има своя харта и кодекс Суверенният Малтийски орден действа на основата на свои Конституционна харта и Кодекс. Представител на ордена има статут на постоянен наблюдател към ООН. Орденът е акредитиран към ЕС, Съвета на Европа, ЮНЕСКО, и други международни организации. Великият магистър на международно ниво се признава за държавен глава. Членовете на ордена са разделени на три степени, като в най-висшата са включени например т.нар. Рицари на справедливостта, които са благородници от осмо коляно и носят оръжие. Измежду тях се избират Великите магистри. Орденът се управлява от 10-членен Суверенен съвет. Друг съвет се събира, когато трябва да се избере Велик магистър. Главата на ордена, Великият магистър, освен ранг на кардинал има и ранг на принц на Свещената Римска империя. Освен него другите официални лица са Великият канцлер, Велик командир. Негово Височайше Височество фра Андрю Бърти е 78-мият велик магистър в историята на ордена. Той е избран на този пост през 1988 г. Луи XIV е впечатлен от мехлема на кавалера Монасите обработвали ботанически градини, което им позволявало да изпитват различни видове лековити билки (шафран и анасон например). Рицар Гаспар дьо Перн, приет в ордена през 1650 г., създава мехлема на кавалера, панацея срещу колики, подагра, болки в зъбите, болки в стомаха, хемороиди, язви, рак и различни видове обриви. Успехът на този лек кара Луи XIV да предостави пожизнена рента на изобретателя му в замяна на тайната на неговата формула, която става публично достояние. Кой може да бъде йоанит Някога членове на ордена можели да станат само аристократи, и то поне със 100-годишна история, и като правило - от богати семейства. В последните години обаче неговата "социална база" се разширява. Ядрото на ордена остават монасите, положили обет за послушание, безбрачие и бедност. Формално орденът е религиозна организация на Римокатолическата църква, но независима от Ватикана. Днес негови членове могат да бъдат и светски личности. Те ходят цивилно облечени, само на официални церемонии обличат специалните си костюми. Много от членовете му днес са крупни индустриалци, финансисти, политически и обществени деятели. Жени също могат да заемат определени постове. Давайки обет, те получават титлата Дама, което предполага воденето на определен начин на живот и допускане до участие в делата на ордена. Но най-важните въпроси се доверяват единствено на рицарите. Досието на всеки кандидат се изпраща в Рим, последната дума има Върховният съвет. Символ е белият кръст Малтийският кръст е известен и като "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма е бил познат много време преди кръстоносните походи. Предполага се, че той бил знак на Танит, божество от финикийската цивилизация, почитано като богиня на плодородието. Кръстът бил гравиран върху фасадата на една от крепостите, поверена на хоспиталиерите през XII в. Монасите го пришивали на мястото на сърцето върху черното си расо. През вековете те не трябвало никога да го оставят във вражески ръце. По силата на двойното си посвещаване - религиозно и военно - малтийският рицар притежава два костюма: единият е черно расо с пришит на гърдите бял малтийски кръст; другият е униформа, състояща се от червена куртка и черен панталон, която се носи с меч и двурога шапка. Както и всички други държави орденът притежава Орден за заслуги (Pro merito melitensi), който се връчва на личности, католици или не, които, без да са част от неговата вътрешна организация, са проявили милосърдна активност, подкрепяйки по този начин инициативите на ордена.

http://paper.standartnews.com/

Петък, 17 Март 2006



Малтийският орден искал фашизъм в САЩ
Георги Първанов посрещна с почести шефа на ложа, която подготвяла нацистки преврат през 1934 в Америка

ФРА ДЖОВАНИ КАСТЕЛАНО

Тия дни много телевизионни зрители са се запитали кой ли е този с пенсионерското шалче на карета, когото Първанов посреща така тържествено с гвардейска рота. Този възрастен човечец, свил се зиморничаво в балтона си, явно бързащ да мине набързо досадната церемония по поздравите и почестите на строените войници.
За изненада на публиката, оказа се, че старецът с вид на взел назаем нови дрехи представител на Съюза на песнсионерите, е ни повече ни по-малко рицар. Бронята липсва, мечът и конят - също, но човекът е рицар и то "Велик магистър на малтийския орден".
Това добре, но защо трябва българският президент да приема такъв "магистър"? По протокол почести с гвардейци се полагат на държавен глава. А защо патриархът приема "великия магистър"? Духовният водач на Българската православна църква, която отдавна би трябвало да е изяснила позицията си относно ложите и ордените?
Вместо този въпрос и евентуално отговори от страна на Първанов и партиарх Максим, репортерите тържествено съобщават всяка стъпка и хапка на "високия гост" - принц фра Ендрю Бърти - началник на Малтийския орден.
 
У нас се появи култ
към тайните общества

Без да познават същността на масонството, десетки журналисти пишат с патос за поредната масонска среща в София и представят гостите от чужбина като много важни и влиятелни особи, от които чакаме помощ дори за делото в Либия. Как помощ, защо от тях - остава неизяснено, но някакси се подразбира. Повечето са чували, че масоните били страшна работа, владеели всичко и можели да уредят какво ли не. Сред българските политици масони са били доста от тях, интересното е, че са били на коренно различни позиции и ако нещо се е уреждало тайно, то са били наемните убийства на някои от тях. Масон е бил и Кимон Георгиев, който прави преврат на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г., сътрудничи си с Югославия и преследва ВМРО. В същото време масони са и Тодор Александров, и Александър Протогеров, които са на обратни позиции, а Протогеров е дори Велик майстор на ложата. Последните двама са убити в една серия от атентати, на която човек може да изгуби логическата връзка, ако ги изследва.
През най-новата ни история масоните в българската политика не са донесли нищо добро на България. Което значи, че приписваните им възможности са силно преувеличени. Важното за българите е, че тези хора дават някаква клетва, която е различна от клетвата за служене на отечеството и така могат да бъдат използвани за най-различни небългарски цели.
 
Рицарите на
Малтийския орден
първо били "медсестри"

За този орден се знае, че е сред "светските", в смисъл, че не е толкова таен като основните масонски ложи. Началото му датира от 1113 г., когато е утвърден с папски указ. По това време основна грижа на западната аристокрация е превземането на Йерусалим от арабите. За целта са формирани осем кръстоносни похода от 1099 г., когато Първият кръстоносен поход превзема Йерусалим до 1270 г. - годината на последния кръстоносен поход, когато става ясно, че градът с Божия гроб ще остане в мюсюлманско владение още доста векове.
Стотина години продължава владеенето на Палестина от западните рицари, преди Саладин да ги разбие и изгони от Светите земи. През тези сто години се раждат и няколко рицарски ордена като Ордена на Тамплиерите (рицарите на Храма) и Ордена на хоспиталиерите или Йоанитите, днес известен като Малтийския орден. Името идвало от Св. Йоан Кръстител и от хоспитала с неговото име - където се грижели за болни и бедни поклонници на Божи гроб.
Рицарските ордени били затворени общества, в които влизали само потомствени аристократи. В ордена на Йоанитите се делели на три степени - рицар  (задължително дворянин), братя-свещеници и служащи. Първият началник на братството бил Жерар де Торн. През 1113 г. Братството на йоанитите станало орден с папска була. Пълното име на ордена било: Орден на конниците на хоспитала на Свети Йоан Йерусалимски". През 1118 г. Шеф става Раймонд де Пюи, който поставя ордена на строги йерархични начала и му придава военна структура. Утвърдени са правила на ордена, герб, печат и знаме - бял осемлъчев кръст на червен фон, символизиращ целомъдрието на членовете на ордена и осемте добродетели, очакващи праведника в рая. От грижещи се за болни и бедни, братята йоанити се превърнали в елитна военна част, която ставала все по-мощна и по-богата. Впрочем, това е пътят за развитие и на другите подобни ордени. Например тамплиерите, които преди да бъдат разгромени и съдени за отклонение от християнството и редица прегрешения, станали най-мощната банкерска къща на Европа.
 
Малтийските рицари
воюват с исляма,
но и с Православието

През 1204 г. започва Четвъртият кръстоносен поход с доминиращо участие на Ордена на йоанитите - днешните малтийски рицари. Вместо към Божи гроб обаче войските на рицарите нападат Константинопол и го опустошават варварски. Хиляди избити православни монаси, включително и на Света гора, стават жертва на алчността и омразата на Рим към Православието. Днес в катедратала "Сан Марко" във Венеция могат да се видят стотици предмети на църковното изкуство, откраднати от йонитите и завлечени на Запад. През 1205 г. обаче българският цар Калоян разбива край Адрианопол рицарите на ордена, който днес посрещаме с почести в София.
През 1306 г. Орденът решава, че трябва да си присвои о. Родос и започва война с Византия за него. Превзема го и с папски указ Родос става суверенна държава на рицарите-йоанити. През същото време френският крал Филип Красивия прави процес срещу ордена на тамплиерите и осъжда неговия велик магистър Жак дьо Моле на смърт на клада за поклонение на Сатаната. Тамплиерите са разбити, но част от богатствата им минават в ръцете на йоанитите с папски указ.
Днешното си име рицарите на ордена получават през средата на 16 век, когато великият магистър Жан Паризо де ла Валет командвал отбраната на Малта и не позволил на турската армия да превземе острова. След превземането на Малта от Наполеон орденът се мести на няколко пъти, докато през 1834 г. се настанява трайно в Рим на улица Кондоти, до Ватикана. По Женевската конвенция Малтийският орден се признава за държава и неговият суверенитет се признава от Ватикана и още 40 държави, сред които е и България.
 
Малтийският
орден - част от
новия световен ред

В днешно време Малтийският орден е вече трайна част от веригата задкулисни центрове на световна власт, която включва шефове на разузнавателни централи, едри бизнесмени и влиятелни политици. През 1927 г. Орденът стъпва в САЩ. Шеф на американския филиал става кардинал Спелман, а ковчежник - Джон Раскъб, който е близък с кръга, владеещ банката Морган. Рицари на Малтийския орден са били през годините доста шефове на ЦРУ като Уйлям Кейси, Джон Маккон, Уйлям Колби, както и Джон Фарел - президент на "Ю С Стийл", шефът на "Дженеръл Мотърс" Лий Якока, шефът на "Мерил Линч" Уйлям Шрайер, бащата на президента Кенеди - Джоузеф Кенеди, известен с връзките си с нацистка Германия, президентът на веригата "Хилтън", кардинал Джон О" Конъл - известен с крайно-десните си възгледи, както и Александър Хейг, държавен секретар при Рейгън, известен като "ястреб" в политиката.
Интересен и малко известен факт е, че през 1934 г. ковчежникът на Малтийския орден в САЩ Джон Раскъб финансира и организира профашистки преврат в САЩ. Целта е свалянето на президента и установяване на дясна, фашистка диктатура от типа на Мусолини и Хитлер, начело с генерал Смъдли Бътлър - определен за "фюрер". Генералът обаче се отказва и проваля плана. През следващите години има доста исторически факти, които разобличават връзките на ордена на Малтийските рицари с режимите на Хитлер, Мусолини, Салазар и Франко. Днес социалистът Георги Първанов приема с държавни почести великия магистър на ордена, който искаше преди 72 години да установи фашистка власт в САЩ.

http://www.vestnikataka.com/  /?!/

15/03/2006

Днес е 24-и май. Ден на славянската писменост глаголица и на славянската култура.

Да, обаче, ние пишем на кирилица, а тя е създадена от Българи за Българи в името на България.
Св. Климент Охридски е от “европейските мизи, наречени Българи”, във време, в което между Българи и славяни се прави разлика.
Св. Константин Преславски също е Българин.
Те са създателите на кирилицата, която взима някои букви от глаголицата и от руническата азбука на Българите (вероятно). Букви като Щ и Ъ означават неславянски звуци (първата със сигурност, втората - вероятно).
Кирилицата, на която всички славяноговорящи народи пишат е Българска азбука.
Славяни няма от 10-и век насам, има славяноговорящи, защото нямаме чисти раси, за сведение на славянските национал-социалисти и защото научно погледнато езикът и етносът са слабо корелирани, пример за което са романските езици. Руснаци, поляци, чехи, словенци, сърби, Българи – от всички славяноговорящи, Българите са най – малко славяноговорящи, защото:

1)    Граматиката на Българския език е принципно различна от тази на всички останали славянски езици – аналитизъм, сложна времева конструкция, преобладаващо твърдо произношение, липса на падежи, задпоставен определителен член.

2)    В речника на многократно русифицирания и де-Българизиран език все още има множество не-пра-славянски думи в ключовите области, в които речникът се мени най – трудно, като “майка”,” баща”, (майка не е от индоевропейския корен мат и е изключено да е дадена от който и да е завоевателен народ)

Какво можем да заключим по повод на днешния празник:

Светите братя Кирил и Методий са извършили прекрасно дело, с което са дали възможност на всички славяни да пишат и да четат, за съжаление обричайки Българите (няма научно издържани археологични доказателства, че славяните са преобладаващ по численост етнос на територията на Първото Българско Царство) на постепенна езикова асимилация, която има своята кулминация през 17-19 век, когато чрез подмяна на Старобългарския език с църковно-руски в църквата и с реформите след Освобождението, Българският език се удавя в руско влияние, като една от формите на асимилация, която руснаците (които не смятат Българите за славяни, всъщност) практикуват.

Аз празнувам делото на св. Климент Охридски и на св. Константин Преславски, затова ви честитя празника на Българската писменост и култура!

http://raylight.blog.bg/

Снимките са от сайта на Пейо Колев  http://www.lostbulgaria.com/  


  Селото - люлката на исконните човешки добродетели . Замени го селянията...




  
  Селото , зародило в процеса на съществуването си и матриархата, и патриархата, за да приласкае членовете на свещената единица - семейството към  пламъка на родовата памет. Замениха ги еднополовите бракове, гей-парадите, алиенацията. 







  

Приобщило към майката кърмилница - земята, безбройни поколения, събирали капка по капка и зрънце по зрънце знанията за облагородяването й с отглеждането на хляба наш насущен. Заменено от ГМО...




  
Църкви, параклиси ... Заменени от масонски ,тамплиерски и прочие сатанински храмове.
   









Умря фолклора - замени го Митко Пайнера.
   


Отиде си образованието - няма го вече добрият стар учител - нашият приятел. Или младата учителка, тръпнеща и повтаряща заедно със смутеното изпитвано дете урока, едновременно давайки увереност и на двамата. Смениха ги улицата и нета.
  

 



Отиде си и добрата стара кръчма, ханът, гостилницата, страноприемницата ...В замяна - ол инклузив, бетон и мутри..

Източник: Блогът на Lado

http://www.bg-history.info/

Размер на шрифта:

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

доц. Пламен Павлов
“Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...”
Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”
Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци. Тази “българизация” често събужда своеобразна ревност в други страни. Разбира се, в политически план братята са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като някакъв абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада.... В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “... говорят чисто славянски”...
През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика. Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “.... на много смутове и престъпления в този живот...”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “... усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “... от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха...” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “... граматиката, Омир и геометрията (...), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства...” След

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.
През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” - “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името... Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука - старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове. Независимо от важността на въпроса

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е български.
С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия - възникналата през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил “...с глупаци...” Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия „... копнеели за България...”
Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово. Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите - продадени в робство... Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927), поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златният век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически "Велики сили" в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във "Велика сила" и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва)

Светите братя Кирил и Методий - живот, дело и духовно наследство

старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа. По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар каза следните точни и силни думи:
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...”
Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа - остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден - 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.
Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство... И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”...
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”









Честит 24-ти май!



"На този ден, честваме българската култура и създаването на славянската азбука. За първи път на 11 май в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Светият Всеруски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. През 1892 Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.
Свети Климент Охридски обаче се смята за създател на т. нар. „кирилица” на базата на глаголицата, която била доста трудна за възприемане. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения." 

/Текстът не е авторски!!! /






  http://divna8.blog.bg/