Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988431
Постинги: 7845
Коментари: 3423
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
24.05.2010 20:45 - Да защитим Българския език
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1431 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.05.2010 20:47


image image Конституция на Република България, член 3: Официалният език в републиката е българският. Междувременно езикът се развива в ущърб на националното самосъзнание на българите.

Би следвало закон да подкрепи член 3 от конституцията, но осемнадесет години това не се случва.

Простотиите на медиите
Телевизията е медия, чието съдържание оказва силно влияние върху обществото – информационно, културно-образователно, развлекателно. Националните ефирни телевизии са водещи по зрителска гледаемост. На първо място, традиционно е Канал 1 или, по новому, БНТ, второто си оспорват „Нова Телевизия” и „Би Ти Ви”.


image
Гледайки Нова, в редовните рекламни паузи, проблясва логото на телевизията. То представлява nova с големи букви, television – под него – с малки. Добре изглежда, с премерени пропорции. Ръкописните букви предразполагат зрителите, те имат усещането, че отношенията им с малкия екран са неформални, приятелски. Жалко – тези знаци не означават нищо на български език. На английски език означават „Нова телевизия”, но не всеки българин има такива познания.

Що се отнася до бившата „Втора” – логото е по-завоалирано: представлява bTV. Човек ако не познава латиницата и му обърне внимание ще се зачуди какво значи. Отново ръкописен, знак b, в окаяната ни кирилица – част от културното богатство на Стария континент – не съществува. Ние имаме знаците Б и б – при което каналът би се наричал „Бъ Тъ Въ”.

Малко след националните ефирни телевизии, по гледаемост, се нареждат кабелните: “TV1000”, “AXN”, букета „FOX”, „MTV”, разните „Discovery”, “Animal Planet”, “Eurosport”. Това са чужди телевизии, за които употребата на  латиница е нормална. Те излъчват по цял свят, а за България са си направили труда да инвестират в превод на предаванията на Български език.

Демонстрация на уважение към милионите зрители на предаванията им по тези географски ширини, това означава: Да, вие сте важни, вашето присъствие пред нашите емисии е важно за нас. Затова ви даваме възможност да разбирате. Защото не всички сте длъжни да знаете английски, френски, немски, руски език, или пък всичките наведнъж. (“History Channel” излъчва предавания и филми на всичките споменати езици).

Въпросът който назрява е защо ефирните ни телевизии продължават с логата на латиница? На първо място нарушават чл. 3 от Конституцията! След това, пренебрегват милиони зрители, боравещи само с български език. Все едно им се казва: Виждате ли? Латиница! Вие може да сте си в родината България, но сте длъжни да познавате латиницата! Защо не сте учили западни езици? Изобщо какви хора сте вие?

Ако следим предаванията в ефир – логата на всички продуцентски къщи, по националните телевизии са изписани на латиница: Global Vision, SIA (Screen Imaging Agency, Hidalgo, Old School, Robin K. Повечето от споменатите имена дори нямат смисъл на български език. Нуждаят се от превод – може би: „Глобално Гледане”, „Агенция Екранно Въображение”, „Испански благородник”, „Старо Училище”.

Единствено скандалните Иван и Андрей са демонстрирали уважение към родния език, кръщавайки продуцентската си къща Междинна Станция, а не нещо подобно на „Midway Station” (англ.) или „Station Mi-chemin” (фр.). Комедийният, ефирен Gtv също погазва родния си език. Дори всички зрители на споменатите канали да разбираха латиница – масовата й употреба е неуважение към техния произход, роден език, традиции.

Това може би е недомислица от страна на чуждестранните собственици на каналите (гръцката „Антенна” за Нова телевизия, американската „Нюз корпорейшън” за Би Ти Ви), но какво мислят българските им служители и аудитория?

Така въпросът защо националните ефирни телевизии застават в основата и толерират погазването на чл. 3 от Конституцията?”, поражда редица други въпроси:

1. Прави ли впечатление на журналистите царуването на латиницата в националния ни ефир? Един от работните им инструменти е българският език. Предполага се, че са го изучили в детайли, затова сме им поверили да го защитават и развиват.

2. Внимават ли зрителите за латиницата на телевизора? Може някой да не разбира тези знаци, но толкова са свикнали с тях, че дори не се замислят. Промити мозъци.

3. Защо управляващите толерират изписването с чужди букви на имена и като цяло свободната употреба на чужди думи изписани на латиница в ефир? Те, които претендират че водят народа към развитие, социален и културен разцвет, далеч не всички владеят „западни езици”. А между тях има депутати – провъзгласили се за родолюбци и националисти. Никой не е формулирал и едно смислено изречение относно медийното погазване на чл. 3 от Конституцията.

4. Защо Съветът за Електронни Медии мълчи при системното нарушаване на Основния закон вече близо двадесет години? Това е органът създаден да взема отношение ако електронните медии са в нарушение. Чл. 10 от Закона за Радио и Телевизия гласи, че радио и телевизионните оператори се ръководят от принципи, между които, ал. 1, т. 9, е съхраняване чистотата на българския език.

5. Замисля ли се някой за ефекта на това „полатинчване”, на българския ефир, върху народа? Телевизията информира и забавлява, но поради своята масовост и постоянно въздействие върху аудиторията тя придвижва морални норми, възпитава.

Простотиите на търговците

За отговор на първите четири въпроса е нужно да се провеждат анкети сред работещите в съответните предприятия, институции, сред гражданите, което не е цел на настоящия текст. Що се отнася до ефектите – можем да ги наблюдаваме наоколо, в ежедневието. Табелите на магазините по улиците, изписани на кирилица са екзотична рядкост.

Съвсем наскоро, из страната, изникнаха търговски центрове по „западен” модел, наследници на някогашните „Универсални магазини”. Те приютяват магазини за дрехи, хранителни стоки, клонове на банки, бюра на мобилни оператори, кина, разполагат с паркинги. Това са звучно наречените Молове. Това не означава нищо на български език – идва от американското Mall – така се и изписва Mall of Sofia, Mall of Varna.

В столицата дори има Sofia City Center – в превод: „Софийски Градски Център”. Защо този обект е наречен с английско име, изписано на латиница, е загадка. Може би, за да привлича англоговорещите туристи. А другите – франкофони, испаноговорящи, гърци, румънци, руснаци – не са добре дошли, нито пък българите, които не разбират английски.

Всъщност туристите от която и да е държава ще посетят големите търговски обекти, независимо от табелата им. По-добре тя да е звучно българско име, което да остане в главите им, отколкото английски фрази да задръстват нашите мозъци. Понякога употребата на латински букви не се подчинява на никаква логика. Например табелата в центъра на София: Ресторант CACTUS барбекю не служи на никого. Чужденците няма да разберат, че е ресторант – барбекю, защото е изписано на кирилица. На българите името „Кактус” не им служи никак, изписано, на латиница. Дано подразни поне някого, чийто мозък и сетива не са напълно промити от медийните издевателства.

Дори премиерът, в реч, си служи с привнесени английски думи, които имат звучни български аналози. Прави се мониторинг, стопира се и се финализира, превенция наместо да се прави проверка, да се прекратява или завършва, предпазва. Мониторинг например е дума, която навлезе трайно в българския език и с фонетичната си структура откри фронт за навлизането на други англицизми завършващи на -инг – процесинг (преработка), тим-билдинг (сплотяване на екип), рейтинг (популярност).

Някои прерастват в побългарени англицизми – downloading (зареждане) се шири като даунлоудване, а presentation (представяне) нормално е навлязло като презентация. И това няма нищо общо с развитието и модернизирането на езика, понеже новите изрази изместват съществуващи вече български. Например от години не се ползват думите вести, осведомяване – всичко е информация. Чуждица, възприета и толкова солидно навлязла в езика ни, че ни се струва наша си.

Нужен е Закон за защита на българския език

Статията ще потърси решение на проблема. В регистъра на 39-то Народно Събрание, от 26 май 2004 г. фигурира Проект на Закон за българския език, внесен от група народни представители: Елка Атанасова (независим), Огнян Сапарев(КБ), Николай Чуканов, Теодора Литрова, Анелия Атанасова (НДСВ). Макар и повърхностен, текстът превърнат в закон би дал ясен знак на гражданите и медиите, че политиците се застъпват за българщината, започвайки от езика и кирилицата.

В цяла Европа има твърди мерки за защита на националния език: Германия, Англия, Испания, Гърция, Украйна, Словакия, Латвия, Литва, Естония, но най-ярък пример откриваме във Франция. Залязлата световна сила трудно понася факта, че Френският език вече не е първи език на дипломацията. Законът, който го защитава поне в границите на държавата е прецизен, дотолкова че е копиран в Квебек (Канада). Това се нарича културна експанзия. Акценти са поставени върху употребата му в институциите, професионалните среди, търговията, рекламата, медиите.

Например, отстоява се правото да се ползва френски език на работното място. У нас мечтата на всеки студент е да работи в чужда фирма, където заплатите са високи и се говори английски не само с шефовете, а и с чуждите колеги.

Франция  защитава правото рекламните афиши да са на национален език. Гражданите имат нужда от културен живот без да са длъжни да познават чужди езици. В България, плакат ли е – всичко може. Явно кирилицата спъва таланта на новите дизайнери и наместо да стават обикновени оформители, правят афиши на английски.
Срамуват се да изпишат чуждото име с наши букви, а за по-лесно денят фигурира Saturday, не събота, сякаш се пази тайна от неразбиращите чуждия език.
Там e задължително стоките в магазина да са с етикети на френски. Нормата препраща към друг закон – за конкуренцията. Ние имаме поне това – Закон за защита на конкуренцията, който признава правото на българите да имат указания на български върху стоките, които избират.
Създаването на Закон за защита на езика е резултат от обмислена и формулирана държавна културно-образователна стратегия и политика. Това е работа на политиците, но със сигурност е нужно активното участие на граждани и интелектуалци. След набелязването на стратегия и формулирането й в закон, тя се приема от широките маси, изпълнява се и постепенно навлиза в обичаите и реакциите на хората. Става нормално поведение в обществото, а другото става ненормално – да се пише на латиница и говори на английски в официални ситуации.
Приемането на подобна стратегия е още по-наложително в условията на глобализация, където влиянието между езиците и културите, съпътства икономическото проникване. Тогава езикът и културата на една нация стават най-ценното й богатство.
У нас процесът е обратен. Миналата година Министерски съвет внесе в Народното събрание Проектозакон за отмяна на Закона за народната просвета. Неговата глава втора се отнася до Държавните образователни изисквания. Чл. 15 пояснява, че Държавните образователни изисквания определят равнища на общообразователна и професионална подготовка и създават условия за свободно развитие на личността и задоволяване на културни и нравствени потребности. Чл. 16 представлява списък със сферите, за които държавата налага образователни изисквания, като точка 4 се отнася до книжовния български език.
От чл. 17 излиза, че Министърът на образованието и науката приема Наредба, която да регламентира ясни критерии при усвояването на българския книжовен език. Законът се приема още през 1998. Тогавашният министър от кабинета „Костов” пропуска единствено тази Наредба. Следващото правителство – също, а настоящото направо предлага да я премахнат. Защо?
Споменатата точка е принципно основание да се провежда матура по Български език. Но тъй като не е развита в Наредба, тя остава безсъдържателна тоест, няма изисквания за усвояване, няма и критерии за оценка на нивото на владеене на официалния език. Оттам възниква опасност от съдебни дела срещу матури по Български език, така че Правителството си спестява главоболията като променя закона. В резултат, книжовния български език престава да е официален. От една страна подобна промяна нарушава Конституцията в познатия ни вече член 3. Но има и други факти, които си струва да се споменат.
По неофициални данни описания Проектозакон е внесен от народния представител от ДПС Лютви Местан. Лицето официално е Председател на просветната комисия в Парламента, на мястото на някой доктор по Българска филология, както би било нормално. Жена му Ширин Местан е завеждащ отдел в Министерството на образованието и науката. Така се изяснява пренебрегването на българския от законодател и администрация. Отговорните длъжности често се разпределят между хора, които ползват български език неправилно и само ако се налага. Очаква се, в обозримо бъдеще, да се въведе задължение английският език да се превежда на турски, в случай че някой гражданин от малцинствата не го е учил.

И без това стихчето на Вазов Език свещен на моите деди,/ език на мъки, стонове вековни,/ език на тая, дето ни роди/ за радост не – за ядове отровни. е expired (загубило давност).

Автор: Стоян Димитров, “БЪЛГАРИ”

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883


Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)

 

 

© Иван Вазов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)

Други публикации:
Иван Вазов. Събрани съчинения. Т. 2, София, 1975.



http://bg-nacionalisti.org/ - "български националистически форум" в който има чужди секции и се плещи на английски?!




Тагове:   език,


Гласувай:
1


Вълнообразно


1. milanski - Постарал си се
24.05.2010 21:51
Всеки език еволюира и се развива. Бг - то е пълно с турски думи примерно, заради 5те века робство. Имаме си руски думи заради десетките години руско влияние. Сега гледаме на запад и е напълно нормално да се промъкват куул думички. Не виждам нищо лошо в това.
цитирай
Търсене