Демонстрация в Атина на 10 февруари, 2012 г. срещу политиката за икономиите на Европейската комисия. Полицията се опитва да потуши граждански протести.

Тези дни ще се изясни как Европейската комисия и правителствата на държавите от ЕС, си представят бъдещето на Европа. Това е централизирано образование, което в бъдеще ще може пряко да се контролира чрез държавните бюджети на страните-участнички.

Изразените, през миналия ноември от Европейският комисар по финансите, Оли Рен, намерения, които сега са в Европейския съвет, под формата на "институционални досиета" от 16 февруари, 2012.

Това е "Проект за резолюция на Европейския парламент и на Съвета, относно общите правила за мониторинг и оценка (...) на националното бюджетно планиране (...) и корекция на излишните дефицити на страните-членки на Евро-зоната."

Странни формулировки

Целта се явява максимален контрол

В Гърция размишляват за изменения в конституцията

Какви последствия за страните-длъжници може да има такова извънредно управление, може да се види в момента в Гърция. Там, правителството, под натиск от ЕС, размишлява за промени в конституцията, за да се даде абсолютен приоритет на изплащането на дълга. На практика това означава следното: правителството ще изплати държавния дълг, дори ако то вече няма да може да плаща пенсии, заплати и социални придобивки.

Вероятно няма да се случи, защото то изисква две гласувания в два последователни мандата на Парламента. Но това показва пътя, по-който върви Европа.

На 23 януари външните министри на 27-те страни-членки на ЕС решиха да наложат поетапно ембарго на вноса на нефт от Иран до 1 юли 2012 г. Това означава, че на страните от ЕС, потребяващи около 20 процента от добива на нефт в Иран, се забранява да сключват нови контракти с Техеран, като до 1 юли ще бъдат анулирани и всички вече действащи контракти. По този начин ЕС се присъедини безусловно към политиката на САЩ и Израел спрямо Иран.

Иран отговори веднага на 18 февруари забрани продажбата на свой нефт на френски и английски фирми. По този начин безсмислието на европейското ембарго е още по-голямо, защото ще липсват въобще доставки.

В момента е ясно, че от ембаргото на ЕС най-силно ще пострадат южноевропейските държави Гърция, Испания и Италия, на които досега се падаха 70 процента от целия внасян от Европа ирански нефт. Отсрочката до 1 юли явно имаше за цел да им даде време да намерят алтернативни източници. Но ембаргото на Иран означава, че тези държави ще останат без нефт въобще, тоест ембаргото ще удари по-силно самата Европа, тъй като тя няма с какво да замени иранския нефт. На второ място, ембаргото ще доведе до значително повишение на цените на нефта, което означава, че европейците, така или иначе, ще трябва да купуват ирански нефт, но чрез посредници. поредна глупост. Появява се въпросът за умствената кондиция на европейските лидери, които за трети път тласкат човечеството към глобална война.

Основните направления на износа на ирански нефт и газ са показани в таблицата.

На първо място е Китай - 22 на сто, Япония - 14 на сто, Индия - 13 на сто, Южна Корея - 10 на сто, Турция - 7 на сто, ЮАР - 4 на сто и др.

На ЕС се падат 18 процента от износа на Иран, като на първо място е Италия - 7 на сто, Испания - 6 на сто, Франция - 2 на сто, Германия - 1 на сто. При Гърция вносът на нефт от Иран задоволява 35 на сто от цялото й потребление.

Общо ЕС внася от Иран дневно по 510 000 барела, тоест че Европа не използва твърде много ирански нефт. И обратното - износът от Иран за Европа не е толкова съществен, че да предизвика големи проблеми за Техеран.

В абсолютни цифри износът от Иран изглежда така: за Китай - ежедневно 600 000 барела, Индия - 400 000, Япония - 300 000, Южна Корея - 200 000 (общо 1,5 милиона барела).

В момента доларът и еврото обслужват 84,4 процента от световната търговия, като само на долара се падат 61,7 процента.

Енергийните продажби са основното покритие на долара, който преди всичко е обвързан с нефтената търговия. Така нареченият петродолар още от 70-те години е стълбът на международната позиция на долара. Заради това основна задача на САЩ е да принуждават страните-износителки и вносителки на нефт да използват долара във всички нефтени и газови транзакции. Еврото от своя страна е както съперник, така и съюзена валута на долара. Заради атаката на САЩ срещу Иран, Техеран е принуден да се отказва и от долара и от еврото.

Техеран воюва икономически срещу САЩ и ЕС по няколко начина. Първата стъпка беше създаването на собствена международна енергийна борса, която съперничи на борсата в Ню Йорк (NYMEX) и Лондон (IPE), като и двете действат използвайки долара. Иранската борса, наречена Нефтена борса Киш, официално започна да действа през август 2011 г. на остров Киш в Персийския залив, като първите транзакции бяха в евро и емиратски дирхами.

В началото Иран искаше да замени долара с евро. Но с нарастването на политическото напрежение, еврото стана по-малко атрактивно. В Техеран разбраха, че ЕС е подчинен на интересите на САЩ. Заради това Иран започна оттегляне на еврото и премина към други валути в двустранните отношения с Китай, Индия, Русия и т.н.

Така, вместо еврото да бъде победител в нова евро-петро система, действията на ЕС опропастиха този шанс.

Заради това ембаргото на ЕС е част от тактиката на САЩ да провокират Иран да затвори Ормузкия пролив. Не е трудно да се изчисли коя държава, наред с Иран, ще пострада най-много от това. На първо място това ще бъде Китай - 20 процента от иранския нефт се насочват към него.

Междувременно Иран пренасочва освободените обеми нефт на нови пазари. Президентът Ахмадинеджад посети Венецуела, Никарагуа и Куба. Позицията на Венецуела като важен член на ОПЕК може да стане определяща. И Китай може да поеме допълнителни количества. Такива намерения има и Индия.

Но зад всичко това е голямата битка за долара на САЩ. През последните години списъкът на страните, които са основните купувачи на злато на световния пазар, съвпада със списъка на онези, които говорят за необходимостта от нова резервна валута, която ще замени долара. Ще припомним, че още през 2000 г. Ирак започна да продава своя нефт на търгове не за долари, а за евро. И агресията на САЩ срещу Саддам не закъсня. С последвалата 10-годишна война Ирак беше унищожен, неговият нефт беше заграбен и отново се търгува с долари. Всъщност сега никой не знае колко нефт се добива в Ирак, колко се изнася и колко струва.

Същото се отнася и за нефта на Либия. Веднага щом Кадафи изяви намерения да се откаже от долара в търговията на своя нефт и газ и да премине даже към златно покритие като изгради общоафрикански валутен съюз, последва агресията срещу него. И сега не е ясно колко нефт се добива в Либия и от кого. Но ясно е, че там има над 12 000 американски войници, които контролират добива на нефт. Нищо друго не ги интересува.

Това означава, че бягството от долара в търговията с нефт и преминаване към други валути или злато, става преломен момент. Така е и с Иран.

През януари Индия съобщи, че води преговори с Иран за отказ от долара в търговията между двете страни и ще купува ирански нефт, въпреки ембаргото на САЩ. Освен това Индия подписа търговски договор с Китай за използване във взаимната търговия на юана.

През март 2011 г. премиерът Вен Цзябао заяви, че Китай повече няма да трупа активи в долари. На 26 октомври Китай и Япония преминаха в пряката си търговия към юани и йени, без да използват долара. Китай е най-големият търговски партньор на Япония. Два дни по-късно Иран и Китай подписаха договора за разширение на търговията и за съвместни инвестиции. Те няма да се осъществяват в долари и евро.

Три дни по-късно президентът на САЩ Обама подписа закон за налагане на санкции на банките, работещи с Иран. Няколко дни по-късно - на 7 януари, беше съобщено, че във взаимната си търговия Русия и Иран заменят американския долар със свои валути.

Това означава нещо много важно - че никакъв ирански нефт няма да се продава за долари и за евро.

Междувременно Индия и Япония също се договориха да използват своите валути във взаимната търговия.

И така, списъкът на страните, които не използват вече долари в своите разчети и търговия, е голям. Светът се приближава към момента (не е изключено вече да го е преминал), в който икономически и политически ще бъде по-изгодно да не използва долара, а своите валути, обвързани с юана. Това вече е смърт за клептокрацията в САЩ.

Освен това Китай, Русия, Индия и Иран са крупни притежатели на физическо злато и едновременно крупни негови производители. Никой от тях не е съюзник на САЩ. И всички те имат дългосрочни отношения помежду си.

Това означава, че противостоенето на САЩ с Иран, не само в Ормузкия пролив, е битка за долара. САЩ готвят война, въпреки че доларът вече е мъртъв. Това е надеждата им да излязат от гроба. Онова, което става в Ормузкия пролив, даже да има големината на няколко американски самолетоносача, е нищо в сравнение с онова, което се крие във водите на световната политика и финанси. Катастрофата е неизбежна.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

От 30 Думи

САЩ няма да позволят появата на ядрени  оръжия у Иран и възнамеряват да използват  за това всички възможности, които съществуват , дори и военна сила. Това  заяви президентът Барак Обама в интервю, публикувано днес в американското списание „Атлантик“.

„Аз не  блъфирам,“ – каза той, добавяйки, че  това знаят и правителството на Иран и израелско правителство, което, доколкото е известно, през последните месеци  обмисля удар срещу иранските ядрени обекти.

Обама повтори, че неговата администрация   не изключва „всякакви действия“ срещу Иран.

„Аз няма да обяви какви са нашите намерения – каза той. – Но   правителствата на страните / Иран и Израел / са наясно, че ако САЩ  счетат за неприемливо притежаването на ядрени оръжия от Иран, ние  няма да позволим това „.

В същото време президентът на САЩ даде да се разбере, че „военната компонента“ е само един от многото възможни начини за решаване на иранския ядрен въпрос, който ще се използва като последно средство.

Снимка: архив, Reuters

Всички погледи са вперени в Израел и Иран, които от няколко седмици водят война в сянка, пише в. „Монд“. Демонстрация на военноморска мощ срещу заплахи за военна интервенция - напрежението достига своя връх. Пръстът е сякаш поставен върху спусъка.

Израел, както изглежда, е готов да действа сам. Началникът на генералния щаб ген. Бени Ганц заяви още на 18 февруари, че "Израел е централен гарант на своята собствена сигурност. Това е нашата роля като армия. Израел трябва да се защитава сам".

Заплахата за солова атака на Израел срещу Иран, която би потопила региона в конвенционална война, притеснява Вашингтон. Ето защо американските представители умножават совалките и разговорите със своите израелски колеги.

Има ли Израел действително военната и тактическата способност да атакува сам Иран? Въпросът поражда интензивен дебат във Вашингтон. Според представители на американската отбрана и военни анализатори, близки до Пентагона и цитирани от в. "Ню Йорк таймс", израелска атака, целяща да забави прилагането на иранската ядрена програма, би била огромна и изключително сложна операция. Тази операция ще има съвсем други мащаби в сравнение с ударите с хирургически прецизна точност, извършени от Израел срещу ядрения реактор в Сирия през 2007 г. и този в Озирак в Ирак през 1981 г.

Според предпочитания сценарий Израел би поразил четирите най-важни ядрени обекта в Иран - Натанз, Фордо, Арак и Исфахан.

Журналистката Елизабет Бъмилър от в. "Ню Йорк таймс" смята, че подобна операция се нуждае от пилоти, които да прекосят над 1500 километра вражеско въздушно пространство, чиито самолети да бъдат презареждани във въздуха, които да се противопоставят на иранската зенитна заплаха и да атакуват едновременно няколко подземни обекта. Това ще ги принуди да използват най-малко 100 самолета. Но според Майкъл Хейдън, директора на ЦРУ от 2006 - 2009 г., тези въздушни удари, които могат да забавят решително иранската ядрена програма, са отвъд способностите на Израел отчасти заради разстоянието, което трябва да измине израелската самолетна флотилия и заради мащабите на мисията.

Въпреки това висш представител на американската отбрана признава, че американците нямат точна представа за израелския арсенал, а какво остава за преценките за военната способност на тази страна.

"Има много неизвестни. Има много потенциални рискове, но израелците трябва да знаят, че тези рискове не са чак толкова сериозни", смята Антъни Кордсман, военен експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. От израелска страна тактическите предели, които би наложила една подобна операция срещу Иран, са известни от доста време.

"Дори плановиците и командирите на израелската армия не вярват, че Израел може напълно да унищожи иранския ядрен капацитет", отбелязва журналистът Аншел Пфефер в израелския в. "Аарец".

Офицерите от израелските военновъздушни сили повтарят непрекъснато, че ще бъдат принудени да се върнат в Иран втори път и че не си правят никаква илюзия, че ще могат да забавят иранските ядрени планове освен само с една или две години най-много. Така че израелска операция срещу Иран би била трудна, но не и невъзможна.

Първият проблем е как да се стигне до иранското въздушно пространство. Три пътища са възможни - прелитане над Турция от север, пътят от юг, преминаващ през Саудитска Арабия и най-късият път, който преминава през Йордания и Ирак. Последната опция е най-вероятна, смятат експертите, защото Ирак няма противовъздушна отбрана, а американците, откакто се изтеглиха оттам през декември, нямат задължението да защитават иракското въздушно пространство. Този елемент променя значително ситуацията и прави варианта за прелитане над Ирак и Йордания по посока Иран по-реалистичен.

Ако Йордания приеме Израел да прелети през нейното въздушно пространство, проблемът тогава ще бъде разстоянието, твърдят американски експерти. Израел разполага с бойни самолети американско производство F-15L и F-16L, които могат да пренасят бомби до целта, но техният обсег на действие, който зависи от височината, от скоростта и от товара, е по-малък от 3000 километра в двете посоки. А толкова километри трябва да изминат тези самолети при евентуална операция срещу Иран. Тук не отчитаме прелитането над целта и възможността да се отблъскват ирански ракетни и самолетни атаки.

Във всички случаи Израел трябва да използва самолети за презареждане. Американски експерти не са сигурни, че Израел разполага с достатъчно машини. Според Скот Джонсън, анализатор на консултантската фирма IHS Jane"s, Израел разполага с осем самолета-цистерни американско производство KC-707, които не са може би всички в състояние да летят. Американският експерт отбелязва също така, че Израел може да е трансформирал някои самолети за презареждане за операцията.

Информацията е потвърдена от журналиста на "Аарец", който съобщава, че през последните години израелските представители са трансформирали всички граждански самолети Боинг 707, сред които и прочутия частен самолет на бившия египетски президент Ануар Садат, в самолети-цистерни. Според различни източници израелската армия разполага с осем или девет самолета за презареждане от този тип, но техните способности са ограничени. Всеки самолет-цистерна може да зарежда осем F-16 или четири F-15. Последиците от това са ограничаване на броя на самолетите, които могат да участват в операция по едно и също време. Условие, което може да принуди израелските власти да предпочетат нападения, извършени "на вълни". Първата ударна вълна ще бъде съсредоточена върху най-важната мишена и системите за противоракетна отбрана, а другите вълни върху второстепенни
мишени.

Всеки самолет за презареждане трябва да бъде защитаван от изтребители. За подобна операция може да се наложи да се използва главозамайващ брой самолети, смята Скот Джонсън.

Американските експерти разчитат на мобилизацията на около 100 машини. Това е предпазлива оценка, смята журналистът Аншел Пфефер, който отбелязва, че операцията трябва да вземе също на прицел и изследователските центрове, заводите и базите за ракети с голям обсег, както и противозенитните батареи и радарите на Иран. Според американски експерти иранската противоракетна отбрана е с едно поколение назад, тъй като през 2010 г. Русия отказа да продаде на Иран своята ракетна система S-300. Но това не означава, че иранската противоракетна отбрана трябва да бъде пренебрегвана.

Точно за такава мисия израелската армия се оборудва през последните четири години, коментира "Аарец". Между 1996 г. и 2009 г. Израел купи главно благодарение на американска военна помощ 125 самолета от най-съвременната версия на F-15 и F16, адаптирани специално, за да водят стратегически нападения с дълъг обсег. Освен тези пет ескадрона за действия на първа линия, израелската армия разполага и с девет ескадрона, съставени от по-стари модели на F-15 и F-16. Израел следователно има 350 бойни самолета, което е военновъздушна сила, доста по-голяма от тази на Великобритания или на Германия, казва журналистът Аншел Пфефер.

Последният проблем във връзка с военна операция на Израел срещу Иран е свързан с необходимите муниции, за да се порази самото сърце на централата в Натанз,  погребано под десетметров стоманобетонен купол, или за удар по обекта във Фордо, който е построен под планина. Ако Израел не използва атомна система за тази цел, то той би прибягнал до противобункерни бомби с тегло от 2250 килограма от типа GBU-28, които могат да унищожат подобни мишени, въпреки че техните способности за проникване не са известни.

Подобна операция по всяка вероятност ще трябва да бъде съчетана с превантивни удари срещу иранските ракетни установки в Ливан, Газа и може би в Сирия и ще мобилизира максимално капацитета на израелската армия, посочва в. "Аарец". Но според журналиста Аншел Пфефер Израел е способен на подобно нещо. Той допълва, че точно за това е била заделяна голяма част от бюджета за отбрана от едно десетилетие насам.

В израелските военни кръгове има изолирани гласове, които се съмняват в успеха на мащабно нападение срещу Иран, но съществува и консенсус около идеята, че дори и това да е трудна и комплексна операция, тя си остава все пак по силите на израелската армия, казва Пфефер.

Според Яков Кац, журналист във в. "Джерусалем пост", аргументите на експертите и на представителите на американската отбрана се основават на тактика за разубеждаване на Израел да се намеси военно в Иран, базираща се на опит да се подкопае вярата на Израел в неговите собствени военни способности.

Но според Кац Израел не претендира, че има ресурси, за да унищожи иранското ядрено оборудване - нещо, което САЩ биха могли най-вероятно да направят. Израел не се стреми и да се увери, че ислямският режим няма да има никога повече средства да създаде в бъдеще атомна бомба. Целта, която открито си поставя Израел, е да забави възможно най-много иранската ядрена програма.

Но опасенията на САЩ са, че ще се окажат принудени да довършва недовършената израелска работа - задача, която според експерти може да отнеме седмици, въпреки че Вашингтон разполага с голям арсенал от бойни самолети и боеприпаси. А през това време Иран може да предприеме наказателни действия. САЩ, дори и да разполагат с необходимите самолети, със способността за презареждане на самолети по време на полети и с военни бази, които позволяват подобна операция, са все пак ограничени откъм боеприпаси. Проектираният заради Иран и Северна Корея артилерийски противобункерен снаряд, който може да бъде насочван много точно и да прониква на голяма дълбочина, все още е в процес на подобрение.

Но все пак не бива да забравяме, че само една свръхсила в света може да извърши подобна операция срещу Иран, припомня генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш високопоставен офицер от американските военновъздушни сили.

• -
• A
• +